Georgi Notev

Днес почитаме рождения ден на големия диригент Георги Нотев

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 29 октомври 2020 г. пиша статия за един голям български оперен и симфоничен диригент – незабравимият Георги Нотев, който е роден на този ден през 1942 г. и се помина преди 12 години – на 13 декември 2008 г.

Познавам отчасти изкуството на Георги Нотев от годините ми в България до 1974 г. Две години преди да замина за Германия, той стана главен диригент на Плевенската филхармония, а три години по-късно е и един от основателите и главен диригент на Плевенската опера „Христо Бръмбаров“. През 1975 г., когато става горното събитие, аз вече на бях в България, но научих за това от страниците на в. „Народна култура“, който вестник получавахме редовно в библиотеката на Българо-немското културно-просветно дружество в Дармщадт, в който град живях дълги години.

Спомням си много добре, че през пролетта на 1974 г. в Габрово гостува за концерт Плевенската филхармония и аз бях на този концерт. Любопитството да бъда на концерт, дирижиран от новия главен диригент на симфоничен оркестър от Плевен (Габрово дълги години е бил в рамките на бившата Плевенска област) бе напълно задоволено от този амбициозен млад диригент, който преди това ръководи успешно две години Видинския симфоничен оркестър. Бях чел в сп. „Българска музика“ доста неща за Георги Нотев, че е ученик на големите диригенти Константин Илиев и Васил Арнаудов, че е носител на втора награда от IХ международен конкурс за диригенти във Флоренция през 1972 г. Знаех и други факти, че Георги Нотев след завършване на Софийската музикална академия специализира във Ваймар през 1969 г. при Николай Рабинович, след това при Бруно Мадерна през 1970 г. в Залцбург и при Игор Маркевич в Монте Карло през 1972 г. По време на престоя си в Залцбург се среща и с Херберт фон Караян. Първия си професионален опит добива във Видин – 1970-1972 години. Знаех също, че е син на известната пианистка проф. Мара Балсамова (1903-1985), при която са учили редица известни по-късно пианисти, но и други, като диригентът и професор в Музикалната академия в София проф. Пламен Джуров.

За много други неща, свързани с кариерата на Георги Нотев съм научавал нередовно. В Германия имах съвсем други професионални интереси и едва през последните 7 години сега при подготовка на моите „оперни истории“ научавам факти за много дейци в българското музикално изкуство – певци, диригенти, режисьори, сценографи.

Що се отнася до Плевенската филхармония, за нея знаех доста неща, тъй като тя е основана още през 1953 г. По това време аз бях студент в София, но от 1957 г. се завърнах на работа в Габрово и имах време да посещавам концерти на гостуващи там солисти и оркестри от различни градове на България, в това число и на Плевенската филхармония, концерти на която съм посетил няколко пъти. При това един габровец, мой познат – Никола Казасов, беше известно време диригент на тази филхармония. Никола беше съученик на моята сестра, роден е през 1927 г., но не знам нищо повече за него. Като младеж го помня много добре, беше отличен цигулар в оркестъра на Априловската гимназия, после замина за София и учи в Музикалната академия. Знам също, че освен в Плевен, той е бил диригент на Гвардейския духов оркестър в София, както и на Шуменската филхармония. Жалко – в медиите няма нито една дума за него, откъдето да научим по-подробно за професионалната му кариера. Няма и нито една снимка с изключение на една много хубава, правена в софийското фотостудио на Петър Папакочев.

Понеже стана въпрос за Никола Казасов, нека напиша няколко изречения за Плевенската филхармония:

Годината е 1953, когато именитият български диригент проф. Саша Попов създава Държавния симфоничен оркестър в Плевен. Първият концерт е на 6 септември 1953 г., а солист е Панчо Владигеров. Съставът бързо успява да се наложи като водещ музикален институт в града под ръководството на Никола Казасов, Стефан Вачев, Драгомир Ненов, Александър Владигеров, Иван Бакалов, Емил Янев, Влади Анастасов, Димитър Карагьозов, Камен Големинов, Димитър Манолов, Георги Нотев, Йордан Дафов, Цанко Делибозов и др. Израстването в професионално отношение и разширяването на репертоара е особено осезателно в периода 1973-1990, когато главен диригент на оркестъра е Георги Нотев.

След тези встъпителни бележки ще се спра на живота и дейността на Георги Нотев. Макар че пиша днес във връзка с неговия рожден ден, искам да започна с факти около кончината му през 2008 г., защото те са решаващи и дават донякъде отговор на някои позабравени въпроси. Няма да вземам никакво отношение, нека всеки читател си направи сам изводи за себе си. Става въпрос за последните 11 години от живота му като главен диригент на Софийската народна опера.

Цитирам една редакционна статия на в. „Култура“ от 19 декември 2008 г. – само 6 дни след смъртта на Георги Нотев:

в. „Култура“ – брой 44 (2527), 19 декември 2008 г.

Георги Нотев (1942-2008)

Почина на 13 декември. Разболя се от рак вследствие на голямата обида, на усещането, че е непотребен, след като бе пенсиониран на 65-годишна възраст като главен диригент на Националната опера, в която работи 10 години. Пенсионира го най-печалният в историята на театъра директор, 76-годишният (тогава) Борислав Иванов, който се завъртя там за едни 4 години, но с тежки, с трагични последствия. Като главен диригент на операта Георги Нотев пожела да обясни и на обществото, и на прилежащото му Министерство на културата какво (не) се случва в управлението на операта. Но бе чут само от директора, който го отстрани чрез заповед за пенсиониране. Това трябва да се помни!

Георги Нотев бе влюбен в музиката и бе щастлив, че може да се занимава с това изкуство. Той бе диригент-строител на музикалната ни култура, продължител на това, което бяха започнали учителите му Константин Илиев и Васил Арнаудов. Бе диригент във Видин, в Плевен, а от 1997 до 2007 г. – в Националната опера. Имаше много точна преценка за всичко, което правеше. Имаше интерес и към съвременната музика, бе предпочитан диригент от много български творци, дирижира десетки български произведения, както и много творби на съвременни европейски майстори.

В Софийската опера имаше звездни мигове, като концертното изпълнение на „Саломе“ (Рихард Щраус) с Анна Томова-Синтова и Нели Божкова, концертното изпълнение на „Мадам Бътерфлай“ отново с Томова-Синтова; като спектаклите на „Джоконда“ (Понкиели) с Гена Димитрова или „Бохеми“ (Пучини) в сътрудничество с режисьора Бойко Богданов… Не беше капризен – изработваше всичко, което изискваше репертоарът на операта. Правеше го със съзнанието за голямата си отговорност. До края на живота си не изгуби интерес към съвременните изпълнителски процеси в музиката. Имаше усещането за принадлежност към това, което са направили учителите му, и към публиката, за която работеше.

Бе човек „от сой“ – с достойнство, култура, възпитание, маниери, които вече са на изчезване. И с чувство за хумор, което му изневери само веднъж. Фатално!

Светли са делото и паметта му!

Култура

(край на цитата)

Много трагично събитие в Софийската опера, което не мога и не искам да обсъждам. Знам само едно, че редица музикални дейци в България са уволнявани бързо след навършване на пенсионна възраст, тъй като такива са били законите тогава. Само като правя сравнение с практиката на Запад, където много диригенти работят и далеч зад границата на 65-70 години, когато съвсем други фактори определят кога ще се сложи край на дейността.

Във връзка със смъртта на Георги Нотев медиите преди 12 години са отразили това печално събитие по подобаващ начин. Цитирам едно такова съобщение на Българската национална телевизия:

БНТ

Почина главният диригент на Националната опера Георги Нотев

13.12.2008

Животът / Култура

Почина дългогодишният главен диригент на Националната опера Георги Нотев. Към музикалната кариера го насочва неговата майка – известната клавирна педагожка проф. Мара Балсамова, въпреки че първоначално маестрото е приет да учи в МЕИ и се готви за кариерата на инженер.

Първите му стъпки в дирижирането са пред погледа на две от най-големите български светила – Васил Арнаудов и Константин Илиев. По-голямата част от кариерата на Георги Нотев е свързана с плевенската опера “Христо Бръмбаров”.

От 1997 до 2007 е главен диригент на Националната опера и балет. Музиката го среща с всички големи звезди на българската опера. Под негово диригентство на наша сцена са пели Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев.

(край на цитата)

Фактически данните за живота и дейността на Георги Нотев се научават от редицата статии и материали, които давам в тази статия. За Георги Нотев до края на 2018 г., когато писах за пръв път статия за него, нямаше специална Уикипедия-страница в Интернет на български език. Сега през октомври 2020 г., като подготвям днешната си статия установявам, че вече има такава – не много обширна, но все пак има. Цитирам данните от тази Уикипедия-страница за него:

Георги Стефанов Нотев е български диригент, роден на 29 октомври 1942 г. в София. През 1968 г. завършва хорово дирижиране при Васил Арнаудов и оркестрово дирижиране при Константин Илиев в Българската държавна консерватория. През 1969 г. специализира оркестрово дирижиране при Николай Рабинович в Ленинградската консерватория, през 1970 г. – при Бруно Мадерна в Залцбург, а в 1972 г. – при Игор Маркевич в Монте Карло. От 1982 г. е преподавател в Българската държавна консерватория. Главен диригент е на Видинската и Плевенската филхармония и Плевенската опера. От 1997 г. е главен диригент на Националната опера и балет. Гост-диригент е в множество театри в Европа и Америка. Прави записи за радиото и телевизията.

Умира на 13 декември 2008 г. Присъдено му е званието Почетен гражданин на Плевен.

(край на цитата)

Нека се върна на една статия от 2006 г. – две години преди смъртта му, в която се дават редица ценни сведения за него – Георги Нотев е председател на журито на Първия национален конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова в Плевен:

Портал „АРТСЕДМИЦА“

Конкурсът “Гена Димитрова” стана музикално събитие № 1 на годината

Президентът Георги Първанов присъства на галаконцерта на лауреатите

Мая ПАСКОВА

2006 г.

С галаконцерт на 8-те лауреати и Плевенската филхармония приключи Първият национален конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова в Плевен. Мецосопранът Андреана Николова и баритонът Кирил Манолов бяха удостоени с първите награди – диплом и 3 000 лв. На второ място с диплом и 2 000 лв. бяха наградени сопранът Йоана Железчева и басът Петър Бучков. Третата награда от диплом и 1 500 лв. отиде при Гиргина Гиргинова – сопран, и Веселин Стойков – бас-баритон, а за най-добро изпълнение на песен от български композитор и 500 лв. беше отличена талантливата Емилия Иванова. Журито присъди и още една, поощрителна награда за най-млад финалист на конкурса, която получи студентката Биляна Данаилова.

Министърът на културата Стефан Данаилов връчи наградите на победителите. На тържествения концерт присъстваха президентът Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова, патронът на конкурса министър Румен Петков, депутатът от “Коалиция за България” Васил Антонов, председателят на организационния комитет Пламен Джуров, видни общественици и културтрегери, близки и приятели на Гена Димитрова от родното й село Беглеж. Зала “Емил Димитров” на читалище “Съгласие” не можа да събере всички желаещида чуят невероятните изпълнения на младите оперни таланти.

Според очакванията този конкурс се превърна в най-забележимото културно събитие на града. Въпреки провинциалния комплекс и въпреки опитите да се превърне в скандал с политически привкус. Защото изкуството няма цвят, а страст и отдаване. И трябва да се показва и доказва. А високото ниво на кандидатите и доказаният професионализъм на журито в състав: председател Георги Нотев и членове проф. Асен Селимски, проф. Мила Дюлгерова, доц. Христина Ангелакова, Марияна Пенчева и Луис Мигел Лайнс, направиха точно това.

Нежното “Нани ми, нани, Дамянчо” от Емилия Иванова, емоционалното изпълнение на Гиргина Гиргинова, моцартовата ария на Сузана от “Сватбата на Фигаро” от младата Биляна Данаилова, Верди с арията на Леонора от “Силата на съдбата” в изпълнение на Йоана Железчева, нямаше как да не предизвикат бурните аплаузи на публиката. За професионалистите Веселин Стойков и Петър Бучков суперлативите ще са излишни. Естествено фаворитите на журито станаха и любимци на всички присъстващи в залата. Андреана Николова и Кирил Манолов показаха, че не случайно носят тежката корона на лауреати в конкурс на името на Гена Димитрова. Професионализъм, талант, емоция и много обещания за блестящо бъдеще показаха всички участници в това първо издание на националния форум за млади оперни певци.

Миналата година група общественици и музиканти лансираха идеята да се организира конкурс, носещ името на Гена Димитрова.

Съвсем естествено за място на събитието се определя Плевен – градът, свързан с имената на големите оперни певци Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски, Гена Димитрова. За плевенската общественост Гена е светиня – през целия си живот голямата певица не прекъсна своя контакт с родния си Беглеж и Плевен. Самата прима много внимателно определя специалните изисквания към репертоара на участниците, защото според нея арията с кабалета предлага много възможности за изява на всеки участник. Тя позволява да бъдат оценени по-точно както артистичните, така и техническите възможности на певеца. Специално внимание голямата певица отделя и на българската песен, точно песента, а не ария от българска опера. Колкото до задължителната моцартова ария, то според оперната прима точно Моцарт е композиторът, който би помогнал на всеки певец да разкрие усещане за стил и музикалност.

От заявилите своето желание за участие 43-ма оперни певци, петима не са се явили на конкурса. Само 14 от тях са допуснати до втори тур, след края на който бяха известни и лауреатите. Трудна задача за членовете на журито, което трябваше да избира между толкова много и толкова добри млади дарования. Но работа, за която твърдят, че им е донесла невероятно удоволствие и ги е заредила с приятни емоции и оптимизъм.

В неделя беше посетено родното място на Гена Димитрова – село Беглеж. Очарователно и трогателно беше посрещането, което бяха организирали там. Десетки жители на селото се бяха струпали в центъра, за да поздравят и да се докоснат до младите хора, поели по големия път на тяхната съгражданка.

И се надпреварваха да споделят спомените си за нея. Иванка Петрова, съученичка на Гена, разказваше как са седели на един чин и просълзена искаше да каже на всички, че най-великите българи според нея са много по-малко от 10 дори и че след Аспарух, цар Симеон и Левски трябва да се постави името на Гена Димитрова. Тази, която беше известна в целия свят, но която непрестанно демонстрираше, че е българка и никога не забрави от къде е произлязла. Друга жена искаше да сподели, че не случайно Гена Димитрова поема по пътя на музиката. Това е било в кръвта й. Още през 1886 г. прадядо й Доко Топанджията купува от Румъния първия кларинет с 5 клапи, който става най-голямото събитие на селските вечеринки. Тук нищо не е забравено. В родната й къща цъфтят мушката, макар че отдавна никой не живее там. Като че ли всички очакват любимата им Гена да се появи с усмивка, да ги поздрави, да каже добра дума на всеки и да се върне в своя дом. Така ни и изпратиха – сърдечно и с благодарност.

Георги Нотев, диригент на Софийска опера и Плевенската филхармония, председател на журито:

Голямата певица заслужава нивото, което се получи

„С Гена Димитрова сме си говорили, че са много малко конкурсите за чудесните млади дарования, които да се превърнат във форум, състезание, и на които да се дава професионално мнение и оценка за техните изпълнения. Именно Гена, тази, която се грижеше по всевъзможен начин за младите таланти, обичаше ги и им помагаше, замисли този конкурс. Преди две години като председател на международното жури в конкурса “Борис Христов” тя измисли съвършения регламент, приложен без никаква промяна сега. За съжаление внезапната и трагична раздяла с нея прекъсна идеите й.

Щастлив съм, че журито бе от такива изтъкнати артисти. Благодаря им, че се съгласиха да работят за този конкурс. Всички те са хора с висок мерник и безкомпромисни изисквания. Работиха безпристрастно, обективно и отговорно. Това гарантира високото ниво на оценките, поставени единодушно от всички членове на журито. За всички нас Гена беше името, което като се спомене, всеки става прав. Факт, който си пролича и в случая. Самите участници показаха, че могат да бъдат гордост за всяка голяма сцена. Те са много добри млади певци, представиха се блестящо и направиха всичко нужно конкурсът да получи нивото, което заслужава тази голяма оперна певица“.

(край на цитата)

През 2013 г. медия в Плевен съобщава за едно дарение във връзка с 5 години от смъртта на диригента Георги Нотев. Цитирам подробности:

Портал „Посредник“ Плевен

Семейството на маестро Нотев направи дарение на музея

Написано от Деница КИТАНОВА   
Четвъртък, 14 ноември 2013

Нели Докова, ръководител на отдел “Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей в Плевен съобщи, че на 13 декември се навършват 5 години от смъртта на големия български музикант Георги Нотев. В негова памет дъщерята и съпругата на маестрото – Блага и Мария Нотеви подаряват на РИМ – Плевен диригентския му фрак и палка, както и диск, издаден в Париж, с концерт на Плевенска филхармония под неговото диригентство. Вещите на маестрото ще бъдат включени в експозицията “Културен живот на Плевен от Освобождението до наши дни”, в залата, в която се представя историята на филхармонията, на операта, на хоровото изкуство и на театъра в Плевен.


Маестро Георги Нотев e роден през 1942 г. в София, завършва Българската държавна консерватория – хорово и оркестрово дирижиране при Васил Арнаудов и Константин Илиев. Специализира при Игор Маркевич в Монте Карло и други чуждестранни творци. Георги Нотев е дългогодишен главен диригент на Националната опера и балет. В продължение на четвърт век името, творчеството и кариерата на маестрото е свързана с историята на нашия град, припомни г-жа Дакова. Георги Нотев е бил главен диригент на Плевенската филхармония и един от основателите на Народна опера “Христо Бръмбаров” – Плевен. Маестрото има безспорен принос за израстването на Плевенската филхармония. Благодарение на него тя достига завидно професионално ниво и се утвърждава, както в България, така и в чужбина. Репертоарът й обхваща огромен брой оперни и симфонични произведения от различни епохи и стилове. Георги Нотев проявява интерес и към съвременната музика. Много български композитори държат точно той да дирижира произведенията им. Дирижира и съвременна музика на европейски майстори. Гастролира в редица страни на Европа, а също в Япония, Северна и Южна Америка.


Под диригентската палка на Георги Нотев са изнесени многобройни концерти. Сред солистите на тези концерти са били Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Николай Гюзелев. Общинският съвет на Плевен през 2002 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин на Плевен”. Той е един от основателите и председател на журито на Първия национален конкурс за млади оперни певци в рамките на лауреатски дни „Катя Попова” през 2003 г., както и на Националния конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова”, чието първо издание беше през 2006 г.

(край на цитата)

Следват в хронологичен ред статии и съобщения за събития, свързани с диригента Георги Нотев:

Портал „Плeвен за Плевен“

29.10.2016

Да си спомним за Георги Нотев – 74 години от рождението на дългогодишния главен диригент на Плевенска филхармония

На днешния 29 октомври се навършват 74 години от рождението на дългогодишния главен диригент на Плевенската филхармония и Националната опера – София маестро Георги Нотев. Той завършва хорово и оркестрово дирижиране в Българската държавна консерватория. Специализира във Ваймар при Н. Рабинович (1969 г.), при Бр. Мадерна в Залцбург (1970 г.) и при И. Маркевич в Монте Карло (1972 г.). Главен диригент на Видинския (1970-1972 г.), на Плевенския симфоничен оркестър (от 1973 г.) и на Плевенската опера. Диригент на различни представителни хорове. Преподавател по интерпретация в БДК (от 1972 г.). Носител на II награда на IХ международен конкурс за диригенти във Флоренция (1972 г.).

Маестро Георги Нотев напусна този свят на на 13 декември 2008 г.

(край на цитата)

БНР

Спомен за Георги Нотев

публикувано на 18.11.2017

Автор: Светлана Димитрова

Ще ви предложа няколко сцени от записи осъществени през годините – между 1979 и 2004, и с различни състави, с които е работил Георги Нотев. В „Златния фонд“ са запазени и няколко интервюта направени през годините с Георги Нотев, така че ще чуете историята на неговия живот от първо лице.

Всички, които бяхме при Константин Илиев, там като се споменеше опера и оперета, това беше нещо такова, по-ниско и от цирк. А ние бяхме всички маняци – първо диригенти, второ съвсем зайци и с огромно самочувствие. Истината е че системата беше такава и никой не ни учеше какво е това опера“.

В звуковите файлове може да чуете разказите на Георги Нотев за различни периоди от живота му, за трудностите и откритията, които е направил, за срещите си с различни певци.

Още няколко акцента, които си струва да добавя и които не намериха място в спомените на Георги Нотев. Няколко пъти той спомена майка си – тя е известната клавирна педагожка Мара Балсамова, а баща му е адвокат – Стефан Нотев. Сам той разказва за следването си в консерваторията при Васил Арнаудов и Константин Илиев. След това специализира във Ваймар през 1969 при Николай Рабинович, след това при Бруно Мадерна в Залцбург през 1970 и при Игор Маркевич в Монте Карло през 1972. По време на престоя си в Залцбург се среща и с Херберт фон Караян, за когото говори в интервюто. Първия си професионален опит добива във Видин – 1970-1972, където по думите му е всичко – диригент, касиер, счетоводител и всичко останало, след това се прехвърля в Плевен, за да работи с Плевенската филхармония, а после и с новосъздадената Плевенска опера.

Следващите повече от 30 години той е несменяем главен диригент на Плевенските състави. Това са славни години за града и за театъра. В програмите на оркестъра и на операта редовно присъстват творби на български композитори, а самите композитори с огромен респект работят с Георги Нотев и много от премиерите, и записите на техните творби са направени под негово диригентство. Дискографията му с творби на български композитори съперничи на оперните му регистрации. Името на Георги Нотев е свързано и с Лауреатските дни „Катя Попова“ и оперния конкурс, който се провеждаше в рамките на фестивала (2003). Отново той беше в основата на създадения през 2006 г., но непросъществувал много конкурс за оперни певци на името на Гена Димитрова. За жалост след промените един от първите театри, който е разбит е точно плевенският, и е трансформиран в така наречената „открита сцена“.

Георги Нотев беше и преподавател по интерпретация в музикалната академия. От 1997 до 2007 г. е главен диригент на Софийската опера. Под негово диригентство са осъщестени десетки оперни спектакли и премиери, сред които българската премиера, макар и концертно на „Саломе“ на Рихард Щраус с Анна Томова-Синтова, първите оперни постановки на площада в София. Много са записите, които е направил в БНР с различни оперни певци и напълно обяснимо – той се отнасяше с певците с разбиране, уважение и беше тяхна подкрепа.


Сега аз, нищо че имам 30 години зад гърба си, горе-долу знам какво е това опера. Операта е нещо безкрайно – сцената, оркестърът, тук солистите, пък хорът с гръб или тича. Имаш един план, втори, пък трети план. Чисто технически е много сложен. И не е само, че някой пее, пък ти трябва да го акомпанираш.

Ето и фрагментите, на които се спрях.

Бохеми“ на Джакомо Пучини – 3 действие с Любомир Дяковски-Рудолф, Румен Кръстников-Марсел, Петър Имов-Шонар, Христо Христов-Колин, Малина Павлова-Мими, Мила Дюлгерова-Мюзета, хор и оркестър на Плевенската опера, запис от 1979 година.

Манон“ на Жюл Масне – 1 действие с Ганка Димова-Манон, Стефан Циганчев-граф де Грийо, Теодоси Костов-Леско, Делчо Сапунджиев-Гийо дьо Морфонт, Кирил Кръстев-Дьо Бретин, Николина Каменова-Пусет, Райна Стоянова-Жавот, Валентина Шунелска-Розет, хор и оркестър на Варненската опера – запис от премиерата на 28 февруари 1983 година.

Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини – 1 действие с Анна Томова-Синтова-Чо Чо Сан, Румен Дойков-Пинкертон, Иванка Нинова-Сузуки, Димитър Димитров-Горо, Стоян Балабанов-принц Ямадори, Коста Динков-Бонзо, Емил Угринов-комисар, хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1997 година.

Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт – финал на 1 действие с Петър Найденов-Дон Жуан, Радостина Николаева-Донна Анна, Николай Моцов-Дон Отавио, Галина Стоянова-Донна Елвира, Робърт Помаков-Лепорело, Ангел Христов-Мазето, Шери Джаксън-Церлина, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Георги Нотев – запис от 20 юни 2004 г. 13 международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“.

Кармина Бурана“ на Карл Орф с Красимира Стоянова, Марин Йонков, Александър Крунев, хор на старозагорската опера, Плевенската филхармония, диригент Георги Нотев – запис от 11 януари 1999 година.

Георги Нотев за оперния спектакъл и работата с певците

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100897896/spomen-za-georgi-notev

Тъй като почти всички материали за Георги Нотев са свързани с Плевенската филхармония, искам да дам малко факти от нейното минало:

ИСТОРИЯ НА ПЛЕВЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Многобройните опити на плевенчани в оркестровото дело се увенчават с успех през 1953 г., когато именития български диригент Саша Попов създава Държавния симфоничен оркестър в Плевен. Първият концерт е на 6 септември, а солист е Панчо Владигеров. Съставът бързо успява да се наложи като водещ музикален институт в града под ръководството на Никола Казасов, Стефан Вачев, Драгомир Ненов, Александър Владигеров, Иван Бакалов, Емил Янев, Влади Анастасов, Димитър Карагьозов, Камен Големинов, Димитър Манолов, Георги Нотев, Йордан Дафов, Цанко Делибозов и др. Израстването в професионално отношение и разширяването на репертоара е особено осезателно в периода 1973-1990, когато главен диригент на оркестъра е Георги Нотев

       Плевен се превръща в притегателен център за редица наши композитори като Панчо Владигеров, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Александър Райчев, които участват в авторски концерти или са гости при изпълнението на техни творби. Високият професионализъм на Филхармонията под палката на Маестро Нотев води до редица покани за участия в концерти и фестивали, а от там и до реализирането на многобройни турнета в Италия, Франция, Испания, Португалия, Германия, Швейцария, Норвегия, Финландия, Румъния, Гърция, Чехословакия както и до осъществяването на много записи за Националното радио и телевизия и за редица чуждестранни звукозаписни компании.

           В периода 1970–1994 г. Плевенската филхармония изпълнява роля и на оркестър в плевенската опера “Христо Бръмбаров”. На 8 октомври 1970 година е премиерата на първата постановка – операта “Луд Гидия” от Парашкев Хаджиев. До закриването на операта са поставени над 50 заглавия: оперни, оперетни и балетни.

      Солисти на оркестъра са били изпълнители с международна известност, между които Недялка Симеонова, Боян Лечев, Георги Бадев, Минчо Минчев, Божидар Ноев, Емил Камиларов, Дина Шнайдерман, Николай Евров, Гена Димитрова, Виктор Чучков, Петко Радев, Жени Захариева, Антон Диков, Владимир Спиваков, Табеа Цимерман, Тихон Хренников, Игор Ойстрах, Янг Чанг Чо, Петър Зазовски, Калуди Калудов, Олег Криса, Юлиана Авдеева, Пламена Мангова и много други. На Плевенската филхармония са гостували видни диригенти от Европа, Азия и Америка като Владимир Кожухар, Константин Орбелян, Оливие Олт, Екарт Прой, Юрий Янко, Богуслав Давидов, Йордан Камджалов и др.

           Репертоарът на Плевенската филхармония включва творби от всички стилове и епохи, както и много премиерни изпълнения на симфонични произведения и сценични реализации на опери. Плевенските филхармоници са доказали изпълнителското си майсторство на много сцени в страната и чужбина. Оркестърът многократно участва в рамките на фестивалите “Нова българска музика”, “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Аполония” и други престижни музикални форуми. Активно участва в Международния музикален фестивал Лауреатски дни “Катя Попова”, а през 2006 г. организира Първия национален конкурс за млади оперни певциГена Димитрова”.

(край на цитата)

Във връзка с 10 години от смъртта на Георги Нотев през декември 2018 г., в Плевен се изнася съвсем наскоро концерт на Плевенската филхармония. Цитирам някои материали в тази връзка:

Българска Телеграфна Агенция

Маестро Пламен Джуров представя в Плевен концерта, посветен на големия български диригент Георги Нотев

06.12.2018 Плевен

В пресклуба на БТА в Плевен даде пресконференция маестро Пламен Джуров за концерта на Плевенската филхармония, който той дирижира с гост-солист Лия Петрова. Музикалното събитие е посветено на големия български диригент Георги Нотев. От кончината му се навършват 10 години. Нотев е главен  диригент на Плевенската филхармония и на Плевенската опера 30 години, до края на живота си е диригент на  Софийската опера.

В пресконференцията участва Ивайло Атанасов – бивш директор на фихармонията, председател на читалище “Съгласие 1869”, гост-солистът Лия Петрова (цигулка), лауреат на международни конкурси и Августина Серафимова – музиколог в Плевенска филхармония. 

(край на цитата)

Портал „ДАРИК“ Плевен

Концерт в памет на Георги Нотев представя Плевенска филхармония днес

7 декември 2018

Концерт в памет на дългогодишния диригент на Плевенска филхармония Георги Нотев ще бъде представен от 19:00 часа на сцената на зала „Емил Димитров“ в Читалище „Съгласие -1869“.

Диригент ще бъде Пламен Джуров, а солист – цигуларката Лия Петрова, която е лауреат на наши и чужди конкурси.

В програмата публиката ще чуе Моцарт – Реквием, 1-ва и 7-ма част, Концерт за цигулка № 5 и Симфония в ре минор от Цезар Франк. В концерта участие ще вземе и Общински хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева.

Билети се продават на касата на Билетните центрове на Плевенска филхармония –телефони за връзка: 064/ 800-843, 064/ 610-464.

Георги Нотев е роден на 29 октомври 1942 г. и завинаги напусна сцената на живота на 13 декември 2008 г. От 1972 г. е главен диригент на Плевенската филхармония, а три години по-късно е и един от основателите и главен диригент на Плевенската опера „Христо Бръмбаров“. В 65-годишната история на оркестъра, маестро Нотев е главен диригент в продължение на 30 години.

(край на цитата)

Георги Нотев е оставил и своя дискография, за която нямам особено големи сведения. В източник на латиница намерих в Интернет следното съобщение за запис на сюитата „Шехеразада“ от Римски-Корсаков през 1983 г. с Плевенската филхармония:

N. A. Rimsky-Korsakov* – Pleven Philharmonic Orchestra , Conductor Georgi Notev ‎– Scheherazade, Symphonic Suite, Op. 35

Label:

Балкантон ‎– ВСА 10999

Format:

Vinyl, LP, Album

Land:

Bulgaria

Veröffentlicht:

1983

Genre:

Classical

Stil:

Romantic

Trackliste

Scheherazade, Symphonic Suite, Op. 35
A1 1. Largo Maestoso
A2 2. Lento. Andantino
B1 3. Andantino Quasi Allegretto
B2 4. Allegro Molto

Mitwirkende:

Composed By – Nikolai Rimsky-Korsakov / Conductor – Georgi Notev

Orchestra – Pleven Philharmonic Orchestra / Violin [Solo] – Valentina Bounardjieva

(край на цитата)

Сигурно има и други заглавия от фирма „Балкантон“, но не съм търсил повече.

Нека днес на 29 октомври 2020 г. почетем 78 години от рождението на бележития диригент Георги Нотев, направил толкова много за развитието специално на Плевенската филхармония в течение на почти 30 години и после 10 години успешна дейност като главен диригент на Софийската опера.

Мир на праха му!

…..