Nadia Nozharova

Днес почитаме рождения ден на певицата и артистка Надя Ножарова

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

……………

Драги приятели, вчера на 21 ноември през 2016 година написах тук във ФБ статия, която започваше с думите:

„Драги приятели на оперната и оперетна музика, както и на меценатството – датата 21 ноември 2016 г. е забележителна в аналите на българската музикална история – днес се навършват 100 години от рождението на една от най-интересните личности в тази история – легендарната Надя Ножарова, чийто живот е една приказка, която комбинира най-невъзможни ситуации и приключения, които и най-добрият сценарист на филми в Холивуд не може да съчини!

Цялата й биография на един сравнително дълъг и много динамичен живот от почти 98 години е пълен с изненади, непрекъснати смени на решения и пътища на кариера, но в крайна сметка резултат на действията на една решителна жена със силен характер, която е ощастливена от съдбата с извънредна красота и привличане, хубав характер и чувство за оказване на помощ спрямо ония, които имат нужда от такава.

Хубаво е, че още приживе тя бе известна в България, макар и много отдавна да е напуснала родината си. За нея от доста години се писа в български медии, даже журналистката Магдалена Гигова написа книга, музикалният критик и автор Марин Бончев също публикува материали в медиите, а от няколко години има и Уикипедия- страница за нея на български език – доста подробна и с указания за използваните източници“. Такива страници има и на още 14 други езици, което показва особения интерес към особата на тази ексцентрична българка с невероятно интересна биография.

(край на цитата от 2016 г.)

Днес на 22 ноември 2020 г. ще повторя статията си от 2016 г. – няма нови неща за споделяне, но понеже имам над 500 нови ФБ-читатели и приятели от 2016 г. до сега, нека ги запозная с онова, което съм писал преди четири години. Не пиша днешната си статия точно на рождения ден на Надя Ножарова, понеже вчера писах статия за певицата Ана Тодорова, ето защо отложих тази за Надя Ножарова за днес – двете са родени на една дата, но в различни години.

Цитирам нататък, без да сменям години, все едно че това което пиша се отнася до годината 2016:

„Лично аз не я познавам, макар че в моите детски години тя да е била известно време артистка в Софийската оперета – сега Държавен музикален театър. Преди година и половина, когато писах през май 2015 г. статия за певеца Банчо Банчевски и как той трагично сложи край на живота си чрез самоубийство в салона на оперния театър МЕТ в Ню Йорк, стана въпрос за нея и тогава четох някои неща за нея. Нека ви припомня:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 5 май 2015 г. през далечната 1906 година в Ловеч е родена една от най-интересните личности в оперната история на България – баритонът Банчо Банчевски, останал в паметта на съвременниците си преди всичко с трагичния си край – самоубийство на 23 януари 1988 г., и то не къде, а в салона на Метрополитън Опера в Ню Йорк, по време на спектакъл на операта „Макбет“ от Верди с участието на Гена Димитрова, в антракта между второ и трето действие.

Аз си спомням много добре за този неприятен инцидент, който беше разгласен и тук в Германия, четох за него и в списание „Opernwelt“, без да се дават подробности за лицето, само че е с български произход. По-късно научих редица детайли и бях потресен от съдбата на този нещастен човек на 81 години. През миналата година, когато реших да пиша статия за българската певица Надя Ножарова и четох материали за нея, срещнах неговото име. Те са били колеги преди много години в Музикалния театър в София, после са имали контакти в САЩ, когато и двамата са живели там. След това реших да пиша за Надя Ножарова след 2 години, когато се навършат 100 години от рождението й. На този ден е родена и друга голяма българска артистка – певицата Ана Тодорова, предпочетох да пиша за нея“.

(край на цитата)

Нека сега цитирам онова, което писах тогава за връзката между Надя Ножарова и Банчо Банчевски в САЩ:

„В началото на 50-те години Банчевски емигрира в САЩ. Желае да продължи оперните си изяви, но в Ню Йорк, където отсяда, е трудно при голямата конкуренция в тази област. Известно време пише сатирични памфлети, които чете в Радио Свободна Европа. Като подчертан погиглот – говори немски, френски, италиански и руски езици, освен английски и родния си български и все пак държи връзка с операта – превежда материали за посещенията на оперни певци. По този начин той се среща с певци като Анна Томова-Синтова и Лучано Павароти. Той също пее в хора на Българската православна църква в Ню Йорк (…..)

(…) Извън лъскавата страна на битието си Надя Ножарова е щедър дарител. Нейното име носи отделението за спешна помощ в болницата „Джон Мадър мемориъл”. В Ню Йорк тя поддържа връзка със своя колега от оперетата Банчо Банчевски, когото подпомага финансово. За жалост, той остава в историята с неприятен инцидент. Банчевски се хвърля от балкона на Метрополитън опера, докато Гена Димитрова пее в „Макбет” през 1988 година.

Представлението и директното му предаване по радиото са прекъснати. Отчаяният от живота българин внимава да избере празни места в партера, за да не убие някого при полета си от 25 метра височина. Ножарова е съкрушена от загубата на една от малкото си връзки с родината (…) “

(край на цитата)

Една трагична история. Тези мои читатели, които четоха статята за него на 5 май 2015 година положително си спомнят за тази история.

Нека сега първо да цитирам текста на Уикипедия-страницата за Надя Ножарова – от него ще се научат основните моменти от богатата й на преживявания биография:

Надя Матеева Ножарова, също графиня Надя де Наваро Фарбър е българска оперетна певица и актриса, американска предприемачка, филантроп и испанска графиня , родена на 21 ноември 1916 г. в Плевен, починала на 18 април 2014 г. в Лонг Айлънд, САЩ. През дългия си живот е била 4 пъти омъжена: в България за Ангел Сладкаров (1936-1940), извън България: за граф Наваро (1940-1949), за Сид Фарбър (1953-1985), за Юри Фарбър (1985-2014). Последните двама съпрузи нямат родствена връзка.

Нейният баща се занимава с търговия на електроматериали. Тя завършва Американското девическо училище в Ловеч, връща се в Плевен и през 1934 г. постъпва в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, който по онова време е на турне из България. След разпадането на трупата на Ангел Сладкаров играе на сцените на театрите „Одеон“, „България“ и „Корпоративен театър“ (бел. Б.К.: грешка – театърът се нарича „Кооперативен театър“). Заминава за Германия, където следва „Пеене“. След завръщането си в България играе във филма „Изпитание“ от 1942 г. Почива на 18 април 2014 г. в Лонг Айлънд.

Семейство

След като постъпва през 1936 г. в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, няколко дни по-късно се венчава в Троянския манастир за Ангел Сладкаров. През 1940 г. се развежда с него и се омъжва за испанския благородник граф Наваро, дипломат във Ватикана, от когото получава титлата „графиня“. Двамата живеят в Монте Карло.

След смъртта на граф Наваро през 1949 г. заминава за САЩ и през 1953 г. се омъжва за Сид Фарбър, който ръководи компания за строителство и недвижими имоти. След неговата смърт през 1985 г. получава голямо наследство и се омъжва за Юри Фарбър (последните съпрузи нямат роднинска връзка въпреки еднаквите си фамилни имена), с когото остава до смъртта си през 2014 г.

Благотворителност

В годините, когато управляват компанията за строителство и недвижими имущества, подпомага редица благотворителни и хуманитарни организации по целия свят. Работи активно със Службата за имиграция в САЩ, Дружеството за подпомагане на евреи имигранти и Фондация за подпомагане на имигранти от Венесуела. Подпомага дружеството на Червения кръст в Монако, Американската болница в Париж, болница „Принцеса Грейс“ в Монте Карло, сиропиталище за момчета в Атина и детско сиропиталище във Венеция. За активната си благотворителна дейност получава многобройни отличия и награди.

(край на цитата)

След горния текст са прибавени и данни за източниците, от където са взети основните информации. Много от тях могат да се намерят в Интернет и да се прочетат всички подробности. Аз няма да се спирам на всички данни, с които разполагам, редица от тях в основни линии се дублират. По мое мнение най-изчерпателен източник е книгата на Магдалена Гигова „Шепот от стари дантели“, в която има много сведения за Надя Ножарова. Ето малък откъс:

„Надя Ножарова – момиче за 100 милиона долара“

Аз живея за любов,

но съм тъй усамотена,

че продадена любов

сърцето ми разби…

Мнозина са чували този стар градски шлагер, но малцина знаят, че първата му изпълнителка е оперетната певица Надя Ножарова. Дрезгавият й мецосопран подлудявал софиянци, а сладкодумецът Драган Тенев описва в книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“ въздействието на нейния чар:

„Беше чернокоса и леко разногледа, но имаше чудесни крака, които умееше да показва превъзходно на сцената в своя коронен номер, опряна на уличен фенер, пееща „Аз живея за любов“. При това нейно изпълнение публиката в „Одеон“ винаги изпадаше в неописуем възторг. Аплодираше я лудо, а Ножарова, осветена от прожекторите, не помръдваше и със своята дискретна интелигентност триумфираше неподвижно“.

(край на цитата)

Главен композитор на театър „Одеон“ по онова време (1937-1941) е Йосиф Цанков. Той е създал оперетата „Продадена любов“ по либрето на Петър Увалиев специално за Надя. Огнената брюнетка е на 20, примадона на театъра и съпруга на директора Ангел Сладкаров от четири години. Той е толкова влюбен в жена си, че си затваря очите за ухажорите, които на гроздове обсаждат гримьорната й. Сочната столична клюка дори твърди, че братът на цар Борис Трети – принц Кирил, краде бижутата на майка си от дворцовия трезор, за да й ги подарява. Дамата обожава брилянти и рубини.

Произходът на Надя Матеева Ножарова е скромен. Родена е през 1916 г. в Плевен в семейството на дребен търговец на електроматериали. Той е рано овдовял с две дъщери и се чуди как да се оправя с вироглавата си по-голяма щерка, която иска да стане певица. През 1934 г. оперетен театър „Ангел Сладкаров“ е на турне в провинцията с постановките „Казанова“ и „Кресло № 6“. Първият град от гастрола е Плевен. Хората са зажадняли за артистични прояви и успехът е феноменален.

Едно красиво младо момиче при всяко представление седи на първия ред и замерва с цветя лиричния любовник и основател на трупата Сладкаров. Това е ненавършилата още 17 г. Надя Ножарова, току-що прибрала се от Американския колеж в Ловеч. След второто представление вече е намерила кой да я представи на създателя на оперетата. Пламенно произнася предварително намислената си реч как мечтае да се посвети на сцената. Шефът я прослушва и е очарован не само от красотата на девойката, а и от завладяващото й обаяние и приятния мецосопран, който напомня гласа на филмовата звезда Зара Леандър. Случката е описана от Ангел Сладкаров в книгата му „Мемоари за българското оперетно творчество“:

„Реших да я приема в трупата при условие, че получа съгласието на баща й. То не закъсня. Той я пусна да пътува с театъра, като ми заяви: „Всичките ми опити да вкарам тази лудетина в правия път не успяха. Вземете я и я пробвайте… Намерите ли обаче, че не е годна за сцената, ми я изпратете с препоръчан колет обратно!“.

(край на цитата)

Сладкаров съчинява песен специално за новото попълнение в състава и Ножарова се справя блестящо. Дори прекалено. Всички мъже от трупата въздишат по нея, но тя се е прицелила в „най-главния“. Десет дни по-късно Надя и Ангел се венчават в Троянския манастир при гостуването на оперетата в близкия град. Разликата им е 25 години, но двамата са много влюбени и щастливи. При младото момиче очарованието от новия, разкрил се пред него свят се смесва с преклонението пред наставника, учителя и съпруга. А тя наистина се учи бързо. Комбинацията от красота, ум и талант превръща Ножарова в истинска звезда.

Гласът й излъчва такава наситена еротика, че сякаш предизвиква мъжете да се влюбват в нея. И те го правят. Обсипват я с цветя, кожи, накити и любовни писма, но новоизпечената примадона е привързана към съпруга, на когото дължи мълниеносната си кариера. Единственото търкане между двамата е ревността на Ножарова към Мими Балканска, която според нея се опитва да й отнеме мъжа. Колкото и Ангел да се кълне, че отношенията им са чисто професионални, съмненията остават да проскърцват. Слава Богу, че амплоато на двете дами е различно и не враждуват поне за роли.

Надя умее да се облича така, че да подчертава достойнствата си, без да изглежда вулгарно и дава тон на модата в София. За кожените й палта и бижутата й се носят легенди. Тя е любимка на двамата най-влиятелни медийни магнати и не минава ден без вестниците им да пишат хвалебствия за нея. Колегите й дори се шегуват, че на нея трябва да дават стотинките, когато си купуват „Зора“ (с издател Данаил Крапчев). Атанас Дамянов (собственик на „Дневник“, „Заря“ и „Утро“) пък я изпраща да усъвършенства гласа си в Германия на негови разноски. Разстоянието си казва думата и Ножарова решава да се разведе с Ангел Сладкаров. Бракът им просъществувал 4 години. Той обаче не иска да се разделят, защото тя привлича публиката в оперетата като магнит. Дори я преследва в Германия и в Австрия, където тя учи пеене, с молба да се върне при него. Надя отказва, а и той не е пределно настоятелен – сред покровителите на бившата му половинка е и Никола Гешев.

Връх в кариерата на Ножарова е участието й в българския филм „Изпитание”, сниман през 1942 г. в Унгария. Режисьор на 91-минутната лента е главният конкурент на Масалитинов в Народния театър – Хрисан Цанков. Главната женска роля – на Мария Каменова се изпълнява от Надя Ножарова. За нейна чест тя успешно партнира на звездите на българския тетър Иван Димов и Кръстьо Сарафов. Сюжетът е сантиментален и типичен за епохата: обвинена в изневяра жена мистериозно изчезва. Всички, включително и съпругът й предполагат, че се е самоубила. Той я открива случайно след години. Оказва се, че тя се е справила в живота и има пораснал син, който е от него. Филмът има невероятен успех (бел. Б.К.: този филм аз съм гледал в Габрово като 11-годишно момче и съм запомнил както Надя Ножарова, така и великолепният артист Иван Димов – един от моите театрални кумири по-късно).

По същото време бляскавата актриса се запознава в Унгария с испанския дипломат граф Наваро. Тя казва „Да” на новата си любов и се гмурва в живота, за който е мечтала – мъжът й е посланик в Монте Карло, където Надя общува със световния светски елит. Втората световна война е в разгара си. Испанският граф е убит при неизвестни обстоятелства. Младата вдовица заминава за Париж. Научил за нерадостната й съдба, Ангел Сладкаров, който още има чувства към нея, се втурва към Франция, въпреки военните действия, за да я върне при себе си. Надя отказва и натрупала самочувствие след успеха на филма „Изпитание” заминава да превзема Холивуд – възпитаничката на Американския колеж в Ловеч няма проблеми с езика, който говори без акцент. Само дето в Америка не я чакат с кока-кола и хамбургер. Киноиндустрията бълва патриотични филми за войната, в които няма роли за „фатални пришълки”. Тя успява да регистрира епизодични появявания в няколко филма, но решава да търси щастието си в мюзикълите на Бродуей. Надя заминава за Ню Йорк, където среща голямата си любов – Сид Фарбър. Той се занимава с недвижими имоти, но в момента има материални затруднения. Е, не чак толкова, че да живеят в лишения.

Не се знае доколко е истина и доколко е просто забавна легенда историята, според която влюбените успяват да забогатеят. Една от версиите е, че Надя е блъсната от кола, докато се разхожда по улицата. Както винаги в нейния живот, късметът наднича от временното й нещастие. Зад волана е американски милионер. Процесът е шумен и пикантен – замесени са богаташ и истинска графиня, каквито не се срещат често по онези географски ширини. Натъртената и изподрана Ножарова пледира, че нараняванията й са попречили на кариерата й на актриса и певица. В съдебната зала показват снимки и афиши от представленията й в България, дори прожектират филма „Изпитание” за да докажат, че в родината си е била истинска звезда. Спас Тодоров Райкин в книгата си „Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век” цитира рапорт до българския митрополит в САЩ: „Обади се и нашата актриса Надя Ножарова. Иска някакво писмо, че е била солистка на оперетата в София”. Певицата доказва, че е била примадона в България и в Европа и й присъждат нечувано обезщетение от 1 млн. долара.

По-нелицеприятната версия твърди, че Ножарова е попаднала под колелетата не случайно. Комбинативният й съпруг измислил как да изкарат пари, с които да възродят бизнеса си с недвижими имоти. Надя възприела задачата като поредната роля и я изпълнила блестящо. Каквато и да е истината, резултатът е налице. „Сид Фарбър ентърпрайзиз” използва кризата и с 1 млн. долара в брой изкупува огромни площи земя в Ню Йорк и Лонг Айлънд. Строителният бум превръща двойката в милионери (…)

(край на цитата)

Ще цитирам още последния абзац на тази статия:

„Българката е сред най-големите дарители на местната болница „Мадър хоспитал”. През 1989 г. след смъртта на съпруга й Сид тя дарява 1 000 000 долара в памет на непрежалимата си половинка. На 15 декември 1991 г. е завършено новото крило и спешното отделение носи името „Контеса Надя Фарбър”. След кончината на мъжа си тя продължава да дава благотворителни приеми. Като активен член на хуманитарни организации Ножарова работи с американските имиграционни служби за подпомагане на венесуелски преселници. В дома й има колекция от десетки ордени, плакети, грамоти от кметове, крале и президенти, с които е удостоявана заради многобройните си благотворителни акции. Надя е била желан гост на приемите на всички американски президенти през последните 60 години. Контеса де Наваро е приета дори от папа Йоан Павел Втори заради хуманитарната си дейност.

Отивайки си от този свят, графинята помолила само за едно: хората дошли да й отдадат последна почит в имението й, да не носят цветя, а да дадат парите за поддръжката на болница „Мадър мемориъл хоспитал”.

(край на цитата)

Статията завършва с думите: „Може да поръчате книгата от веригата магазини „Хеликон“. Трябва да добавя, че този текст по-горе имаше толкова печатни грешки които трябваше да поправя, просто да не вярва човек – най-малко на 20 места липсваше буквата „а“ в средата на много думи, филма „Изпитание“ беше цитиран на две места като „Изневяра“ и пр. Уважаеми журналисти, имайте повече уважение към читателите си, моля!

Горните текстове не са всичко, но се ограничавам в цитата до тук. В друга статия на Магдалена Гигова от последно време могат да се прочетат по-подробно всички детайли до края на живота на Надя Ножарова през 2014 година (пропускам някои части, които вече цитирах по-горе):

Портал „Жената днес“

Магдалена Гигова – журналист

19.06.2015

Мерил Стрийп снима „Дяволицата“ в имението на Надя Ножарова

Има жени, които и парцал да облекат – изглежда като „Шанел”, и стъкълце да сложат – им стои като диамант, и на 90 да станат – мъжете пак се обръщат след тях.

Точно такава дама е Надя Ножарова – графиня де Наваро Фарбър. Не сте чували за нея? Нормално! Но жалко. Защото животът й е по-пъстър от чипровски килим, а с доброто си сърце (и стоте милиона долара, които притежава) е помогнала на хиляди нуждаещи се.

На 18 април 2015 г. се навърши една година от кончината на певицата, която е останала в съзнанието на българите с шлагера „Аз живея за любов, но съм тъй усамотена…”. Впрочем, това не е песен, а ария от оперетата на Йосиф Цанков по либрето на Петър Увалиев „Продадена любов”, написана специално за Надя Ножарова.

Как момичето от Ловеч става оперетна звезда в България, снима филм в Унгария, жени се за испански граф, става милионерка с американския си съпруг, а имението й е толкова разкошно, че в него снимат филма „Дяволицата” с Мерил Стрийп?

С ДОБЪР ГЕН, ТАЛАНТ, КЪСМЕТ И УПОРИТ ТРУД.

Надя е родена през 1916 г. Баща й, търговецът на електроматериали Матея Ножаров, отглежда сам нея и по-голямата й сестра Павлина след смъртта на жена си. Той държи момичетата да получат добро образование в Американския колеж в Ловеч. Стиснала дипломата си в ръка обаче Надя не атакува университет в странство като кака си, а се явява на прослушване за новосъздадения от Ангел Сладкаров оперетен театър. Той бързо оценява вродената й артистичност и неповторимия леко дрезгав мецосопран, който ще кара хората да я сравняват със Зара Леандър. Момичето пък се влюбва от пръв поглед в 25 г. по-възрастния режисьор. Бащата на Надя е разочарован. Не точно такова бъдеще е мечтал за щерка си, но все пак казва на Сладкаров: „Пробвайте я, пък ако не става за певица, върнете ми я по пощата с наложен платеж”.

Един от създателите на оперетното изкуство у нас обаче няма намерение да се разделя с бъдещата звезда на трупата си, която е откраднала сърцето му. Две седмици по-късно Надя и Ангел се венчават в Троянския манастир.

Елегантната двойка за години напред става любима тема на разговор за софийския бомонд, а Ножарова е жената, за която твърдят, че гимназистите, след като се разминат с нея по уличите, тичат няколко пресечки, за да я пресрещнат отново.

Гласът й излъчва такава наситена еротика, че сякаш предизвиква мъжете да се влюбват в нея. И те го правят. Името й е обвито в митове кой от кой по-невероятни: принц Кирил плячкосва от сейфа на двореца любимите бижута на покойната си майка, за да ги постави в краката й, издатели на вестници я боготворят и карат журналистите си всеки ден да пишат за нея…

Всъщност Надя разпределя времето си между репетициите в театъра и отглеждането на малката си дъщеричка Евгения и нехае за сплетните. През 1942 г. режисьорът от Народния театър Хрисан Цанков я избира за главната роля във филма „Изпитание”. Предизвикателството е голямо – в останалите роли на сантименталната мелодрама са Кръстьо Сарафов и Иван Димов, колоси на сценичното изкуство. Снимките са в Унгария, където кинематографията разполага с по-добра техника. Това се оказва фатално за брака на Ножарова със Сладкаров. В Будапеща тя среща граф Де Наваро, бивш посланик на Испания във Ватикана и настоящ в Унгария.

ЛЮБОВТА ИМ СЕ РАЗВИВА ГЛАВОЛОМНО

Надя се връща до България само да уреди развода си и се гмурва в блясъка на новото си битие като съпруга на благородник. Щастието й обаче не трае дълго. Руските войски нахлуват в Будапеща и убиват посланика на фашисткия генерал Франко. Съпругата му едва се спасява само с дрехите на гърба си и невръстната си дъщеричка. Облечена в черно, с огромна шапка със спуснат воал, тя кара сама ролсройса на съпруга си през цяла Европа, докато се добере до американската демаркационна зона в Германия. Оцелява благодарение на дипломатическия номер, своята изобретателност и брилянтния английски. Той й помага да си намери работа като певица в луксозните офицерски клубове, където среща съпруг номер три – Сид Фарбър, архитект в цивилния живот и летец във военния.

Тук легендата отново измества действителността. Дори „Ню Йорк Таймс” в статията си за графинята-милионерка бърка фактите. Според изданието тя се запознава с мъжа си в ресторант в САЩ, след като е снимала няколко филма в Холивуд. Друга пикантна неистина е, че с него скрояват план как да изкарат малко пари.

Надя Ножарова артистично попада под колелетата на автомобила на американски милиардер и въпреки леките си наранявания получава от съда обезщетение от невероятните за времето си 1 млн. долара (приблизително милиард по днешните критерии). Тя доказала със снимки, афиши и дори с прожекция на филма „Изпитание” в залата, че в Европа е била голяма актриса и катастрофата е попречила на кариерата й в Америка. Племенницата на Надя, Росица Ножарова, обаче твърди, че леля й така и не успяла да получи, дори при еднократното си връщане в България през 1964 година, копие от лентата. Семейната легенда сочи друг източник на богатството им със Сид Фарбър. Двамата заминават за Венецуела, където купуват парцел, в който… бликва нефт.

Откъдето и да идва „маята” за голямото им богатство, то набъбва, когато използват конюнктурата и купуват огромни площи земя в Лонг Айлънд и Ню Йорк. По време на строителния бум през 50-те години на ХХ век, корпорацията им издига 15 000 жилища за средна ръка хора. След 1980-а се насочват към луксозни имоти, молове и офис сгради. Междувременно Надя завършва история на изкуството, за да управлява по-вещо художествените им галерии по цял свят. Статия в „Ню Йорк Таймс” от 2010 г. разказва за Надя Ножарова: „Днес овдовялата графиня, която говори девет езика, оглавява „Сид Фарбър Ентърпрайзиз” и притежва над 155 000 квадратни метра търговски и жилищни площи в Лонг Айлънд и няколко мола в Белпорт. Бившата звезда на черно-бялото кино в България си почива и забавлява приятелите си в имението си върху 50 000 кв.м в Бела Терра. Сградата му, наречена „Розовата къща на хълма”, е 2700 кв. м и от нея се виждат океанът и целият Лонг Айлънд. Освен това графинята притежава апртамент до Сентрал парк в Ню Йорк и замъка „Касъл Аура” в мавритански стил, съграден от мрамор по неин проект на Американските Вирджински острови, където г-жа Фарбър прекарва по 4 месеца годишно. Според графинята състоянието й възлиза на 100 млн. долара”, пише „Ню Йорк Таймс” за българката.

През 1989 г. в нейния дом в Лонг Айлънд снимат филма „Дяволицата” (She Devil) с Мерил Стрийп. А замъкът й на Американските Вирджински острови, от който се открива неземна гледка към Карибско море, вълнува въображението на местните, защото е недостъпно разположен върху хълм и там човек може да попадне само ако е поканен.

Извън лъскавата страна на битието си Надя Ножарова е сред най-големите дарители на болница „Мадър Мемориъл Хоспитал” в Лонг Айлънд. През 1990 г. след смъртта на съпруга си Сид тя дарява 1 000 000 долара в негова памет. На 15 декември 1991 г. е завършено новото крило и спешното отделение, което носи името „Контеса Надя Фарбър”. След кончината на мъжа си тя продължава да дава благотворителни приеми.

Като активен член на хуманитарни организации, Ножарова работи с американските имиграционни служби за подпомагане на венецуелски преселници. В дома й има колекция от десетки ордени, грамоти от крале и президенти, с които е удостоявана заради многобройните си благотворителни акции. Надя е била желан гост на приемите на всички американски президенти през последните 60 години. Контеса Де Наваро е приета дори от папа Йоан-Павел Втори заради хуманитарната си дейност.

Отивайки си от този свят, графинята помолила само за едно: хората дошли да й отдадат последна почит в имението й, да не носят цветя, а да дадат парите за поддръжката на болница „Мадър Мемориъл Хоспитал”.

На 18 април преди година Ножарова напусна този свят, но легендите за нея продължават да се диплят. Разказва се, че при единственото си връщане в родината тя е поканила на банкет всичките си бивши любовници и в Червения салон на ресторант „България” заприиждали спретнати старчета с изгладени костюми и папийонки. Уви, и тази красива история е опровергана от действителността. Надя наистина си идва, но хотел „Балкан”, в който е отседнала, е отцепен от милицията, заради десетките почитатели, които все още я помнят и се тълпят да я зърнат, без страх, че ченгетата ще запишат имената им в някакъв черен списък. Тя дори е принудена да излезе през задния вход, за да се срещне с най-близките си роднини. Когато отива да гледа представлението на гостуващия „Болшой театър”, пък всички погледи са вперени не в сцената, а в ложата й.

(край на цитата)

В друга информация („Животът на контеса Надя Фарбър от Плевен“) от 29 април 2014 г. – портал OFFNews – четем следните редове:

„Семейството й разказва как принц Рение от Монако я наричал „атомна бомба“, а веднъж дори е успяла да превземе парти на бившата първа дама Барбара Буш.“ И още: „Контесата от Плевен прекарва остатъка от живота си в розовото си имение с четвъртия си съпруг Юри Фарбър. Забавното съвпадение във фамилните имена не е нарочно, тъй като последният й спътник в живота няма роднинска връзка със Сид Фарбър“.

„Тя винаги беше с леко прекален грим, накичена с бижута и когато вървеше, сякаш искри излизаха изпод токовете й“, споделя Юри Фарбър за съпругата си. „Винаги преливаше от жизненост“.

Той описва смъртта й като „край на една ера“.

Надя Фарбър обожавала пътешествията, особено до дома си в Сейнт Кроа, Американските Вирджински острови, където обикновено прекарвала зимата“.

(край на цитата)

Накрая още един пасаж от книгата на Магдалена Гигова „Шепот от стари дантели“:

„Когато се връща в България през 80-те години Надя събира на банкет всичките си бивши любовници в ресторанта на хотел „България” и спретнатите старчета осъзнават, че не е изгубила нито грам от всепобеждващия си чар. Преди повече от 10 години покойният Александър Авджиев прави интервю с нея.

След като във вестник „Преса” излезе прочетеният по-горе материал, в редакцията позвъни възрастен глас, който се интересуваше дали графинята е все още жива. Господинът бил български дипломат в Ню Йорк и неведнъж гостувал в аристократичното й жилище до Сентръл парк. „Беше единствен апартамент на етажа, асансьорът отиваше само до него. Посрещаше ни иконом, лакеи с бели ръкавици поднасяха напитките, а прислужниците й бяха все полякини”, разказа дипломатът Владимир Събев.

Всички усилия за връзка с контесата удариха на камък, докато кореспондентът на „Преса” в САЩ Пепа Петрова не откри кантората на адвоката й Джоуел Холт. Чрез него достигна до Юри Фарбър – племенник на покойния й съпруг и неин личен секретар и довереник. За жалост, тъкмо да си уреди интервю с колоритната дама, дойде вестта за кончината й през април 2014 г.

„Отиде си, но живя дълго, пълноценно и щастливо. Не тъжете”, каза по телефона Юри. Според Пепа гласът му звучал някакси весело, макар по-голямата част от милионите на леля му да са завещани за благотворителност. Заради щедрите си жестове и непринудения си нрав графинята е един от най-обичаните хора на Американските Вирджински острови. „От време на време на Земята идват хора, които чрез своята упорита работа, постоянство и всеотдайност подобряват качеството на живот не само на хората около себе си, но и на световната общност. Те заразяват с решителност и ентусиазъм всички. Графиня Надя де Наваро Фарбър беше такъв човек”, каза бизнесменът Наско Вълев, който живее в съседство с Ножарова в Лонг Айлънд.“

(край на цитата)

Какво повече да добавя – освен филма „Изпитание“ от 1942 г. да се изрови из архивите на Българската филмотека и тия, които желаят, нека го видят. Аз го гледах преди 77 години, но бях подрастващо дете на 11 години и не можех да се убедя тогава в красотата на Надя Ножарова. Но от снимките, които са поместени в редица материали (аз също ще поместя някои от тях след тази статия) виждаме действително една жена, която е имала нещо харизматично – при това е живяла почти 100 години“.

(край на статията от 2016 г.)

Нека днес на 22 ноември 2020 г. почетем 104-годишния рожден ден вчера на 21 ноември на вече легендарната Надя Ножарова. Дали някога Холивуд няма да направи филм за живота й – сюжета е повече от изключителен!

А може би и български екип ще се наеме с тази екзотична задача?

……………………………