Мецосопранът Галя Павлова празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 юли 2020 г. съм особено щастлив да поздравя със статия една българска певица, която е и моя ФБ-приятелка от средата на октомври 2016 г. Това е мецосопранът Галя Павлова, гастролираща под името Галя Павлова-Ботева при някои от изявите си. Днес на 25 юли 2020 г. тя празнува рожден ден и това е повода да пиша днес за нея.
Името на Галя Павлова срещам от началото на 2011-2012 година, когато започнах да чета по-усилено оперни информации в Интернет, но едва през 2015 година обърнах повече внимание на това, когато при мои статии на оперни теми тук във ФБ срещнах името й при кликвания на някои статии. Ето как започна връзката ни: В началото на октомври 2016 г. й написах: „Добър вечер, г-жа Галя! Благодаря Ви, че се докоснахте до моите “оперни истории”. Влязох в Интернет и дълбоко се впечатлих от досегашната Ви вокална кариера – респект! Имате чудесна Уикипедия-страница, сигурно и за Вас ще напиша нещо при Ваше желание. За сега – толкова, ще Ви предложа приятелство, ще се радвам, ако приемете! Поздрави: Борис Контохов“. Тя беше кликнала при статията ми за Дмитри Хворостовски, при което аз добавих още: „Благодаря, че Ви е харесала статията за Хворостовски. Дано Бог му даде здраве и живот, великолепен е! Поздрави и щастлива нова седмица!“. Междувременно тя прие и поканата ми за приятелство във ФБ.
Още същата вечер получих отговор: „Много Ви благодаря за вниманието, за това, че отделяте така нужното време, за да запознаете хората с ценните неща в живота. Бъдете здрав и знaйте, че чета с нетърпение всеки Ваш ред! Нaдявaм се дълги години дa четa интересните Ви публикaции. Хубaвa вечер. Благодаря за приятелството!“
И така започна връзката ни, като при известни поводи сме си разменяли информации по различни въпроси.
В началото на януари 2017 г., след като я поздравих с Новата 2017 г. , после на 30 януари написах следното: „Уважаема Галя, измина доста време от последния ни разтовор тук. Как сте? Какво стана със Силви Вартан, видяхте ли се? При мен нищо ново, пиша и пиша, все интересни истории, като днес за Павел Манолов (пак направих голяма дискусия, но едни път са 100 години от рождението му!) Друго ново е, че отскоро съм ФБ-приятел с Веселина Кацарова. Много се радвам, защото през 90-те години следих чак до 2005 г. цялата й кариера тук и имам огромна сбирка от документи и материали за нея. Видях преди малко на стената ви обща снимка на 4 жени, една от тях е Веселина – мило ви е прегърнала, сигурно сте близки. Моля, не забравяйте, че ще пиша статия за вас, но не знам рождената ви дата (година не ме интересува!) Бъдете така добра да ми я съобщите. Приятна нощ и сънувайте хубави неща!“
Още същата вечер получих отговор: „Здравейте, с Веселинa Кацаровa сме били заедно в Музикалната академия. Много се обичаме и запазихме връзка през годините, тъй като тя освен гениaлен артист, е и изключителен човек. Аз съм родена на 25 юли 1964 година, тя през следващата. До колкото знам, с Павел Манолов сме от Бояна и двамата. За съжаление само от легендите за него го познавам“.
И през последните дни на 2017 г. си разменяхме някои постове, главно с подробности, които тя ми изпрати за свои изяви, участия в концерти, снимки и други, които да ползвам при статиите ми през 2017, 2018 и 2019 години.
На това място веднага искам да споделя, че особено обичам този начин на работа при писане на някои статии, когато водя диалог с лицето, за което пиша. Правил съм го в десетки случаи, особено ако съответната личност е мой ФБ-приятел/приятелка, тъй като ФБ дава възможност за бърза и точна размяна на информации, а аз държа особено много за достоверността на написаното. Няма да цитирам всички, но през тия 7 години така направих с: Дарина Такова, Елена Филипова, Мариана Пенчева, Мариана Цветкова, Валентина Куцарова, Татяна Шиварова, Виолина Ангелова в Южна Африка, Антон Дяков, Михаил Светлев, Мартин Цонев и Живко Желев в Германия, Кирил Манолов Тодоров, Бойко Цветанов, Калуди Калудов, Божидар Николов в Австрия и десетки други.
Понеже казах още в началото, че Уикипедия-страницата на Галя Павлова ме впечатли, ще я цитирам по-долу:
Галя Павлова е българска оперна певица – мецосопран. Родена е в София. Завършва Средно музикално училище и Националната музикална академия – София със специалност оперно пеене в класа на проф. Мати Пинкас.
Дебютира в Старозагорската опера в ролята на Адалджиза от „Норма” на Белини. Репертоарът й включва роли из опери на Моцарт, Глук, Верди, Росини, Пучини, Белини, Чайковски, Бизе, Масне, Сен-Санс, Де Файя и Вагнер. Има и солови изяви в кантатно-ораториалния жанр: „Реквием” от Моцарт, „Матеус пасион” и „Магнификат” от Й. С. Бах, „Реквием” от Верди.
Галя Павлова-Ботева започва творческата си кариера от оперния театър в Стара Загора. По-късно се изявява и на сцените на София и Пловдив. От 1998 г. с Варненската опера гастролира в Гърция, Турция, Швейцария, Германия. Многократно участва във фестивала „Димитрия”, Солун. Там прави и запис на Симфония № 3 от Густав Малер. През 2000 г. записва и изпява за първи път в България и за втори път в света “La Viergе” (“Девата”) от Жул Масне. През 2003 г. изнася концерти като солист с Лиможкия симфоничен оркестър из цяла Франция.
През 2005 г. участва във „Великденския фестивал” в Москва. С „Големите български гласове” участва в концерти в Монреал и Торонто. Концертира в Дания, Италия, Испания и др. С Кьолнски симфоничен оркестър изпълнява “Реквием” от Моцарт в Германия, Испания и Швейцария. Изпълнява многократно “Любовна магия” от Де Файя с диригентите Жоал Памиес, Рикардо Авербах и Ги Кондет. В продължение на 7 години е солист на Opera Toscana Festival в Италия. Има многобройни участия с квартет “Еолина” и др.
През април 2011 г. участва като солист със Симфоничния оркестър на БНР в изпълнението на “Стабат матер” от Росини. За това изпълнение в. “Култура” пише: “Висока оценка заслужава Facutportem на Галя Павлова с вкус към детайла, музикален изказ с множество фини емоционални нюанси, предаващи широк спектър на мъка и печал.” Същото произвединие изпълнява и през април 2013 г. като солист с Плевенската филхармония.
През май 2013 Галя Павлова участва в изпълнението на Девета симфония на Бетовен като солист със Софийската филхармония под специалното диригентство на Любка Биаджони цу Гутенберг. Концертът е посветен на Денят на Европа.
През октомври същата година участва като солист в Концерт по случай 170 години от рождението на Едвард Григ, заедно с камерен ансамбъл “Софийски солисти”, под диригентството на проф. Пламен Джуров. Концертът е осъществен със съдействието на “Аркитети музикали” и посолството на Кралство Норвегия и е открит от посланичката му Н. Пр. г-жа Гюру Катарина Викьор.
През март 2015 г. изпълнява „Стабат Матер“ от Перголези в Католическата църква в Плевен.
През декември 2019 г. участва като солист в концертното изпълнение на операта „Евгений Онегин“ на Чайковски с оркестъра на БНР – част от програмата на Новогодишния музикален фестивал в НДК.
Записи
През 1994 г. Галя Павлова-Ботева прави записи за фирма „Гега” – в ролята на Полина из операта „Дама Пика” от Чайковски и в ролята на Кончаковна из операта „Княз Игор” от Бородин. Записва Симфония № 3 от Густав Малер в Солун, както и “La Viergе” (“Девата”) от Жул Масне. Записът е осъществен и излъчен от Канал 1 на БНТ. Записва още “Глория” от Вивалди и “Последните думи на Исус на кръста” от Хайдн, операта “Сестра Беатрис” от Митрополус, “Любовна магия” от Де Файя и др.
Други дейности
През 2007 г. Галя Павлова, заедно със съпруга си Евгений Ботев, създава сдружение “Арте Либеро”. Сдружението се занимава с представянето на млади таланти в различни музикално-сценични жанрове (поп, джаз, опера, оперета, мюзикъл и др.), взаимодействайки си с другите изкуства, и периодично организира концерти и различни музикални програми.
(край на цитата)
Както виждаме, голяма кариера в цял свят, но особено впечатление ми направиха три неща: Първо – при записите с нейно участие в операта “Сестра Беатрис”, която не съм чувал, и то от познатия гениалеан гръцки диригент Дмитри Митропулос, за който не знаех, че е също и композитор. Второ – фактът, който ме впечатли в биографията на Галя Павлова е големия й ангажимент с работата на сдружението “Арте Либеро” заедно със съпруга й Евгений Ботев. Една чудесна инициатива, понеже това сдружение се занимава с представянето на млади таланти в различни музикално-сценични жанрове. По-долу в статията ще дам два примера за дейности на “Арте Либеро” през годината 2012. Трето – „Девата“ (La Viergе) от Жул Масне, за която също не бях чувал, като Галя Павлова пее соловата партия за сопран за първи път в България и за втори път в света. По начало мислех, че това е някоя от оперите на Жул Масне (общо 41 на брой!), но се оказа, че това е оратория от него. Нека още тук дам малки пояснения за тия две творби (цитирам от Интернет):
„Soeur Béatrice“ (Byron
Fidetzis nach Maurice Maeterlincks gleichnamigem Drama, 1900),
Miracle 3 Akte (11. Mai 1920 Athen, Staatstheater)
Musik von
Dimitris
Mitropoulos
2002 Byron Fidetzis; Pasardijk Symphony Orchestra, Chor Voices of Sofia
Sister Beatrice / Virgin Mary: Martha Arapi
Prince Bellidor:
Vangelis Chatzissimos
Abbess / Allete: Varvara Tsambali
Sister
Eglantine: Albena Gineva
Sister Clemency: Steliana Hintalova
Sister Felicity: Nevena Scordinova
Sister Balbina: GALIA
PAVLOVA
Sister Regina: Rossitza Hristova
Priest: Mario
Kiulev
Poor people, beggars, invalids, choir of angels
The
story takes place in a convent on the outskirts of Louvain, 14th c.
Lyra 0791 (CD)
(край на цитата)
Тази опера Дмитри Митропулос (1896-1960) е писал през 1918 г. като 23-годишен студент в Атинската консерватория, а премиерата й е била в Атина през май 1920 г.
Изненада ме и факта, че през 2002 г. се прави запис със Симфоничния оркестър от Пазарджик и с участие на много български певци, между които и Галя Павлова. „Сестра Беатрис“ е драма от известния белгийски писател-символист Морис Метерлинк (1862-1949), написана през 1900 г.. Метерлинк е добре познат в България. През 1911 г. той получава Нобелова награда за литература.
По втората творба: Жул Масне (на френски: Jules Émile Frédéric Massenet) е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери . Написал е 41 опери, редица оратории и други вокални творби, както и инструментална музика. Цитирам сведения за ораторията „Девата“ (източник на френски език):
La Vierge
La Vierge est un oratorio (intitulé légende sacrée) en quatre scènes, pour soli, chœur et orchestre, de Jules Massenet, d’après un livret de Charles Grandmougin. L’œuvre fut créée le 22 mai 1880 à l’Opéra de Paris.
L’œuvre raconte la vie de la vierge Marie. La première scène est celle de l’Annonciation : l’Ange Gabriel lui annonce qu’elle donnera naissance au Messie. La seconde scène raconte les Noces de Cana. La troisième est celle du Vendredi saint. La quatrième, enfin, est celle de l’Assomption. La musique, puissante et douloureuse dans la troisième scène, devient apaisée et aérienne dans la quatrième, évoquant la montée de Marie au Paradis.
L’oratorio ne rencontra guère de succès lors de sa création en 1880, ce qui affecta profondément Massenet. Seul le prélude de la quatrième partie, Le Dernier Sommeil de la Vierge fut apprécié et est toujours joué aujourd’hui en concert. Massenet tenait d’ailleurs particulièrement à cette pièce, ayant écrit à l’été 1878 qu’il désirait qu’elle fut jouée pour son enterrement. Ce souhait ne fut toutefois pas réalisé.…..
(край на цитата)
Превод на български език с помощта на компютър:
Дева е оратория (свещена легенда) в четири сцени за солисти, хор и оркестър от Жул Масне, въз основа на либрето от Chales Grandmougin. Премиерата й се е състояла на 22 май 1880 г. в Парижката опера. Ораторията разказва историята на Дева Мария. Първата сцена е, че на Благовещение Архангел Гавраил обявява, че тя ще роди Христос. Втората сцена разказва за „Сватбата в Кана“. Третата е свързана с „Петък – Vendredi saint», четвъртата – последната е посветена на празника „Успение Богородично“. Музиката, мощна и болезнена до третата сцена, става спокойна и лека в четвъртата, позовавайки се на възхода на Дева Мария в Рая. Ораторията се посреща с малък успех, когато тя е била създадена през 1880 г., което засяга дълбоко Жул Масне. Само прелюдията към четвъртата част „Последният сън на Дева Мария“ е високо оценена и се изпълнява и до днес на концерти. Масне приел също …. (Б. К.: тук превода не е добър и няма да го цитирам, особено с тази хххххх (стая) и т.н.) Разбирам само, че той е имал желание творбата да се изпълни при погребението му, което желание обаче не е реализирано. (край на превода)
Нека допълня, че в днешно време ораторията или части от нея се изпълняват много рядко. Ето някои данни за записи:
1990 : Patrick Fournillier ; Orchestre symphonique de Prague, Chœur de l’Opéra National de Lyon ; Koch 313 084 (2 CD)
2001 : José Collado ; Orchestra del Festival di Pasqua, Schola Cantorum S. Maria degli Angeli Aramus ; Edizione Castiglione (1 DVD), avec Montserrat Caballé.
(край на цитата)
Понеже исках да знам някои подробности за тази творба, помолих Галя Павлова да ми напише някои факти от нейна гледна точка. През юли 2017 г. тя ми отговори:
„Жул Масне я написва, като очаква успех, но това не се реализира. Популярна е само последната част. Когато я пише, той би искал да се изпълни на гроба му след смъртта му, но и това не става. Монсерат Кабайе изпява през 1999 г. само последната част.
През 2000 г. ние с Ги Кондет я записахме и изпълнихме цялата. Това е сакрална оратория-легенда в 4 картини. Първо изпълнение в Париж на 22 май 1880 г. Разказ за Дева Мария от Благовещение до Успение. Първа част – Благовещение. Втора част – Сватбата в Кана Галилейска, където Иисус превръща водата във вино. Трета част – Разпети петък, мъките на майката и сина. Четвърта част – Успение Богородично. Сънят на Девата и срещата й с ангелите.
Велика музика!
Бих желала чрез Вас да благодаря на Росица Христова, импресарио, Маестро Михаил Милков и Маестро Христо Казанджиев, без които осъществяването на този исторически запис би било невъзможно, а и разбира се, на Маестро Ги Кондет, с когото го изпълнихме и по чиято идея беше“.
(край на цитата)
След тези биографични и важни общи бележки ще се спра на различни изяви и дейности на Галя Павлова, за които стана въпрос в Уикипедия-страницата за нея, или съм намерил сведения в Интернет, както и от нейни постове до мен. Ще се стремя да спазвам и известна хронологична последователност. Нека започна с поста, който тя ми изпрати сутринта на 24 юли 2017 г.:
„Благодаря Ви сърдечно, господин Контохов. Доста отдавна не е актуализирана статията за мен. Интересното беше, че пях 10 „Библейски песни“ на Дворжак с Маестра Нева Кръстева. За първи път в България с орган всичките. Преди месец пък направихме „Летните нощи на Берлиоз“ с Камий Гранден – млада, обещаваща пианистка. За този концерт може да Ви разкаже Неда Диманова, тя беше. Все пак, аз не съм човек с голяма кариера, по стечение на обстоятелствата. Може би за добро, тъй като обичам редките произведения и имам свободата да избирам предимно сама репертоара си. Слава Богу, все още и гласът ми си е там, където трябва да бъде. Благодарна съм, че съм солист на Хора при катедралата „Александър Невски“, където са били едни от най-великите ни певци. Това ме вдъхновява. Също и работата с младите хора. Благодаря Ви за вниманието и дано съм била полезна. Правя 53 години утре и съм горда с тях. Ако трябваше да започна отначало, почти нищо не бих променила. Желая Ви чудесен ден и благодаря за вниманието Ви.“
(край на информацията от Галя Павлова)
И после още няколко допълнения към дейността й в оперните театри в Стара Загора, Плевен, Пловдив и Варна, и малки сведения за семейството, които тя ми изпрати по-късно също на 24 юли 2017 г.:
„Във Варна съм пяла Азучена, Емилия от „Отело“. В Пловдив – Амнерис и Флора, концерти с испанска музика с квартет „Еолина“. В Стара Загора – Адалджиза, Сузуки. В Плевен съм пяла Сузуки, „Стабат Матер“ от Росини, „Стабат Матер“ от Перголези. Имам две дъщери – Евгения Ботева е стенописец, икони, птици, изложби и т.н. Цвета Ботева е живописец, портети на нашите прадеди и пейзажи, също с изложби. Тя пее също така“.
(край на цитата)
Бях впечатлен от артистичните качества на двете дъщери Евгения и Цвета, за които разбирам, че са наследили много от качествата на родителите си в областта на изкуствата. Галя Павлова ми изпрати някои снимки, част от които ще поместя след статията. По-долу в статията ще стане въпрос за една изложба с техни творби.
Нека подчертя важния факт, че Галя Павлова обича непознати и редки творби, което вече забелязахме от „Дева Мария“ и „Сестра Беатрис“. Това ще видим по-късно и при творби в репертоара й от Франсис Пуленк, Хектор Берлиоз, Едвард Григ и други.
Цитирам съобщение за нейно участие през 2011 г. в София:
Директно от зала „България”: Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР изпълняват „Стабат матер” от Росини на 22 април, от 19 часа
На Велики Разпети петък Смесеният хор и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Веселин Байчев и солистите Лилия Кехайова, Галя Павлова, Георги Султанов и Калоян Христов (хормайстор Румен Райчев), ще ви въведат в атмосферата на деня със „Стабат матер” от Росини.
(край на цитата)
По този случай четем статия във в. „Култура“ (цитирам само части):
„Култура“ – Брой 16 (2634), 29 април 2011
През последните години в България се утвърди традицията на тематичните фестивали в навечерието на големите християнски празници. Така в Страстната седмица отново се концентрираха множество инициативи, посветени на Великден – концерти, спектакли, изложби. На Разпети петък в тази поредица се вписа „Стабат матер“ на Джоакино Росини (22 април, зала „България”). Изпълнители бяха Симфоничният оркестър и Смесеният хор на Българското национално радио под палката на маестро Веселин Байчев, певците Лилия Кехайова (сопран), ГАЛЯ ПАВЛОВА (мецосопран), Георги Султанов (тенор), Калоян Христов (бас).
(….)
Слушайки хоровата част „Quando corpus morietur“ си припомних искреното възхищение от българското хорово изкуство, което неотдавна изразиха мои холандски и белгийски колеги. Въздъхнах с облекчение – все още го има. Ако с перфектен инструментализъм не ще учудим света, то тембристите гласове, хоровите партии с много цветови нюанси, балансирано звучащи като единен организъм, засега се приемат като български запазен знак (тук трябва да отбележа и важната роля на диригента на хора Румен Райчев). Не без значение бяха постиженията на солистите – балансираното ансамблово звучене при твърде различни като характеристики гласове в „Sancta Mater“, великолепният дует сопран – мецосопран „Quisest homo“. Висока оценка заслужава „Facut portem“ на ГАЛЯ ПАВЛОВА с вкус към детайла, музикален изказ с множество фини емоционални нюанси, предаващи широк спектър на мъка и печал, както и мощният кристален глас със сила и дълбочина на Лилия Кехайова с различни отсенки на сдържана страст. И сега Веселин Байчев подкрепя развитието на млади изпълнители – в случая Георги Султанов и Калоян Христов. В заключение – чухме завладяваща интерпретация на Росини и възторгът на публиката потвърждава тази констатация.
Иванка Влаева
(край на цитата)
Като „скитах“ през 2017 г. из Интернет за информации относно Галя Павлова,
попаднах и на весели неща, които искам да споделя (мнения на лица, които търсят вокална помощ):
Нещо весело от 2014 и 2015 г.:
„Трябва ми вокален педагог, защото искам да си подобря гласа. Просто ще съм в Актьорско училище и няма как, трябва да работя по това. Моля ви помогнете! От Горна Оряховица съм и не знам дали има добри вокални педагози тук. HELP!“
„Ходете при Галя Павлова. Тя си знае великолепно работата. Истинска професионалистка. Пишете ми за номера и. До скоро!“
„МОЛЯ, НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ НОМЕРА НА ГАЛЯ ПАВЛОВА! БЛАГОДАРЯ!“
„Може ли аз да полу4а номера и? Извинете, нямам необходимата буква на клавиатурата!“
(край на цитата)
Мисля, че коментари не са необходими! Галя Павлова има изградено име и на вокален педагог.
………………….
Сега нейни изяви през 2012 година, както и такива на Студия “Арте Либеро” с ръководител Галя Павлова:
| Бродуей парти с приятели 11.11.2012, неделя, 21 часа, Студио 5 Съвместен проект на студия “Арте Либеро” с ръководител Галя Павлова и Академичен хор “Света Параскева” към НХА с диригент Галина Луканова Студия “Арте Либеро” с ръководител Галя Павлова представя младите изпълнители: Йолина Кацарова, Йордан Рибаров (китара и вокал), Любомира Славкова, Мария Пашкунова, Пламена Славова, Стелиана Баракова (вокал и пиано), Татяна Данова и Юлия Николова Арте Либеро кани своите приятели от Академичен хор “Света Параскева” към НХА с диригент Галина Луканова на Бродуей парти в центъра на София. Наши гости ще бъдат и младите изпълнители от вокалната формация към хор “Света Параскева”, които ще допълнят музикалната палитра със своите акапелни изпълнения! Звук, танци, пеене, китари и много настроение – това Ви очаква на сцената на Студио 5 на 11.11.2012, неделя, от 21 часа. Със специалното участие на Цветелина Начева (пиано) |
София, 9 декември 2012 г.
(край на цитата)
„Арте Либеро“ представя: На разговор с Лорка и Де Файя в кафенето на Чинитас
На 9 декември 2012 г. сме канени на разговор с Лорка и Де Файя в кафенето на Чинитас. Студио 5 ще се преобрази в Барселона, а инициаторите за това са „Арте Либеро“. А точно в 19 часа ще ни потопят в магията:
ГАЛЯ ПАВЛОВА
– мецосопран
Боряна Йорданова –
сопран
Татяна Данова – сопран
Стелиана
Баракова – сопран
Йолина Кацарова –
сопран
Йордан Рибаров – бас, китара
Цветелина Начева – пиано
Ще чуем антични песни
по музика на Де Файя и текстове на Лорка,
като несъмнено разнообразният репертоар
ще се допълва от инструментални изпълнения
на класическа китара и пиано. За испанската
атмосфера пък ще допринесе мултимедйната
прожекция на фотографии от Барселона
– градът, в който Лорка и Де Файя са
общували. Автори на фотографиите са
Константин и Владислава Евтимови.
Концерт-майсторът на
Симфоничния оркестър на
радиото Константин Евтимов този път ще
акомпанира не с виолончело, а с фотоапарат
в партньорство със съпругата си.
С
музика и снимки ще се пренесем в Испания
– страната на контрастните страсти,
чувства и емоции, на контрастните
усещания, мелодии, стихове. Испания –
страна на темпераментни и неудържими
страсти и в същото време страна, белязана
от строгостта на католицизма и барока.
(край на цитата)
Ето едно нейно участие в концерт през 2013 г. в София:
Григ-Концерт със Софийски Солисти
Празнуваме Григ 1843
–> 2013
„Аркитети музикали“ и
Посолството на Кралство Норвегия
представят
Концерт по случай 170 г.
от рождението на ЕДВАРД ГРИГ /1843 –
1907/
Емилия Кирчева /сопран/, Галя
Павлова /мецосопран/, Марио Христов
/баритон/
Камерен ансамбъл СОФИЙСКИ
СОЛИСТИ с диригент Пламен Джуров
В
програмата наред с добре познати
произведения за струнен оркестър, като
сюитата „Холберг“ и откъси
от музиката към „Пер Гинт“, ще прозвучат
и премиерни за България изпълнения на
пет от шестте песни на Григ за глас и
оркестър, както и “Плененият от
планината”, оп. 32.
(край на цитата)
В един линк открих информация за нейни участия през годините 2012-2015 в „Sacris Chamber Choir“ в София. Информацията е на английски език:
Galya Pavlova | In Sacris Chamber Choir • Sofia
insacris.com/en/node/534
Galya Pavlova. Mezzo-soprano. Galya Pavlova. 2012 to 2015. Completes studies in opera singing at the NMA with prof. Mati Pinkas. Travels on tour as a soloist …
The Choir was founded in March, 2000 by its conductor Boriana Naydenova and it exists in three formations – Full Formation (32 singers); Chamber Formation (8-12 singers) and Soloists Formation (5 singers). Participants are young people with different professional background who practice singing very actively.
Repertoire includes mainly Orthodox pieces on the basis of Chamber Choir Formation regular participation in Holy Mass at “St. St. Cyril and Methodius” church, Sofia. Another part of the repertoire contains Western European music masterpieces, Bulgarian folk music as well as contemporary music from Bulgarian and foreign composers, including a participation in a Rock Opera.
(край на цитата)
Следват изяви на Галя Павлова през 2015 г.
Великденски концерт в Католическата църква в Плевен
27 март 2015
На 27 март от 19:00 часа в Католическата църква „Дева Мария от Фатима” в Плевен ще прозвучи „Стабат Матер” на Джовани Батиста Перголези. Произведението ще бъде изпълнено от квартет „Апасионато” и пианистката Магдалена Начева, съобщиха от Плевенската филхармония. Солисти ще бъдат Теодора Петрова – сопран и ГАЛЯ ПАВЛОВА – мецосопран.
„Стабат Матер” (1736 г.) е една от знаменитите религиозни творби на Перголези. Наричат я лебедовата песен на композитора, тъй като е написана в края на живота му (едва 26-годишен), специално за бдението на Разпети петък в чест на Дева Мария на Неаполитанското братство на рицарите на Сан Луиджи ди Палацо. Творбата на Перголези измества в службата едноименното произведение на друг голям италиански композитор – Алесандро Скарлати, писано девет години по-рано. Жан-Жак Русо определя въвеждащата част на произведението като „най-съвършения и въздействащ дует, композиран някога”.
(край на цитата)
Следва линк с информация на английски език за участие на Галя Павлова при честване на финландския композитор Ян Сибелиус в София::
The Bulgarian Sense of Sibelius
10 December 2015
On the 8th of December,150 years were marked since the birth of the great Finnish composer Ian Sibelius.
On the eve of this anniversary the “Europe and the World” foundation and the Bulgarian-Finnish Friendship Society organized the event “Bulgarian sense of Sibelius.” It was held at the Czech Centre in Sofia and was attended by H.E. Mr. Harri Salmi, Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of Finland, along with his wife, and H.E. Mr. Dušan Štrauch, Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of the Czech Republic in Bulgaria, with his wife, Mrs. Kateryna Hurtaeva, director of the Czech Centre, Mr. Dimitar Dimitrov, Deputy Chairman of the Bulgarian-Finnish Friendship Society.
Ms. Gergina Dvoretzka, chairwoman of “Europe and the World” foundation led the program, which included: a video about the life and work of the composer prepared by Mrs. Maria Todorova, member of the Managing Board of the Bulgarian-Finnish Friendship Society; performances of the young pianist Mario Yotzov /Waltz – Op 34, № 1 and Memory – Op. 34, № 10 by Ian Sibelius/; presentation of the program for note writing “Sibelius” by Dr. Galina Lukanova, Chairperson of the Bulgarian Choral Union and conductor of St. Paraskeva Academic Choir, performances by the popular Bulgarian mezzo soprano GALYA PAVLOVA with the accompaniment of the young musician Mario Yotzov /song by Ian Sibelius from his early period Spring flies, Op. 13, No. 4 based on a poem of Ryuneberg and the psalm Turn to me, Oh God from the cycle Biblical Songs by Antonin Dvorzhak as a gesture to the hosts from the Czech center /; performances of St. Paraskeva Academic Choir at the National Academy of Art /Choral Soi kiitokseksi Luojan) by Ian Sibelius and Trendafilcheto by Nikolai Kaufmann/.
Once the event “Bulgarian sense of Sibelius’ at the Czech Centre in Sofia was over, discussions continued with a glass of wine. There was also vodka “Finland”.
(край на цитата)
Портал „Novinite.bg“
Тялото говори … в рисунките на Евгения Ботева
26 февруари 2015 г.
Галерия “ИКАР” представя родената през 1992 г. Евгения Ботева, чиято четка вече уверено я откроява с динамичен стил и колорит. Младата художничка има няколко представяния пред публика. Новата й изложба “Образи” в столичния бизнес център “Платинум” включва колажи, акварели, рисунки, икони и стенописи. В посоката на мита за Икар авторката изследва метафоричната връзка между хората и птиците. Учудващо е как толкова млад човек е създал произведения с такова познаване на човешкия характер, отбелязва критиката.
Евгения Ботева завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия през 2014 г. Специализира в академията „Белле арте“ в Мачерата, Италия. Носителка е на множество български и международни награди за рисунка, скулптура, стенопис и плакат. За творческото й развитие допринася и атмосферата в артистичното семейство: Евгения е дъщеря на ярката оперна певица Галя Павлова-Ботева, мецосопран, която е и високоценен вокален педагог. Другата дъщеря в семейството, Цвети, също рисува и пее.
Темата на изложбата “Образи” е вдъхновена от емоционалността, състоянието и духa на образа, който е една неизменна част от всяко художествено произведение. Водена от идеята за “Икар” – крилатият човек, политащ към слънцето, художничката умело прави връзка между хората и птиците, и сякаш търсенията за състояние на модела и неговия вътрешен свят преливат към едно очовечаване и усещане за характер в птицата. В изложбата присъстват и стенописни проекти и визуализации в сакрални и светски пространства.
Изложбата може да посетите от 24.02.2015 г. до 21.03.2015 г.
(край на цитата)
През 2017 г. само един месец преди рождения й ден следва важна изява на Галя Павлова, за която стана въпрос по-горе:
Културен център на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ЛЕТНИ НОЩИ – Концерт на Галя Павлова и Камий Гранден
20 юни 2017, 19:00
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
ви кани на
ЛЕТНИ НОЩИ
концерт с творби на композиторите
Хектор Берлиоз, Едвард Григ и Франсис Пуленк
в изпълнение на
Галя Павлова (мецосопран) и Камий Гранден (пиано)
20 юни 2017, 19.00 часа
Аула на Софийския университет
ВХОД СВОБОДЕН!
На 20 юни (вторник) от 19:00 в Аулата на Софийски университет ще можете да се насладите на някои от най-вълнуващите, но малко познати на българската публика творби на композиторите Хектор Берлиоз, Франсис Пуленк и Едвард Григ. Освен като оперна певица и вокален педагог, Галя Павлова е известна и като пръв изпълнител в България на редица произведения, като „Девата“ на Масне, „Библейски песни“ на Дворжак в изпълнение с орган, „Психея“ на Де Файя и др. На пианото ще й партнира французойката Камий Гранден – млад пианист с множество отличия и сериозно присъствие на международна сцена. Акцент по време на концерта ще бъдат композициите: „Призракът на Розата“, „Пътища на любовта“, „Ангели на музиката“ и „Пролет“.
„Красиви, нежни, проникновени мелодии с френски финес и текстове, посветени на размишления за любовта, живота и вечността.“
(Галя Павлова)
„Особените хармонии на Берлиоз и Пуленк, и оркестрирането им, показват един специфичен начин да бъдат описани различни пейзажи и чувства, създавайки изключителна атмосфера и настроение. За мен това е интимна пътека не само из стила на композиторите, но и към тяхната епоха.“
(Камий Гранден)
(край на цитата)
И последно за 2017 година:
Публикувано във „Факти.бг“:
Фестивал на българската песен “Нови гласове и песни“ в НИМ
Публикувана: 2 юни 2017 г.
На 3 юни 2017 г. от 11 ч. в Националния исторически музей ще се състои фестивалът “Нови гласове и песни“ – конкурс за българска авторска песен на историческа тематика и за изпълнител, организиран от Сдружение „Евтерпани“.
Идеята е децата и младежите да научат и да пеят повече български песни и да бъде популяризирана работата на младите творци – композитори, изпълнители, текстописци.
Участниците ще са певци и инструменталисти от различни школи от София и от страната, които ще изпълняват фолклорна, поп, джаз, рок и хорова музика:
* Сдружение “Евтерпани”, с председател Аня Краваева.
* Сдружение “Арте либеро” – музикален консултант ГАЛЯ ПАВЛОВА.
* Фолклорна група “Житената питка” при СГХСТ, с ръководител Боряна Райкова.
* Вокален състав “Vox Orphikus” /авторски песни/ , с ръководител и композитор Ники Захариев.
* Виолета Маринова – солистка от “Мистерията на българските гласове”
Предвижда се фестивалът да се утвърди като редовно събитие около 1 юни – Международния ден на детето, а впоследствие – и около 1 октомври – Международния ден на музиката и Празник на българските певци и музиканти, когато ще бъде и организиран и гала-концерт с лауреатите от фестивала.
(край на цитата)
През 2018 г. не открих в Интернет сведения за нови изяви на Галя Павлова, освен едно съобщение за неин концерт на 21 февруари в аулата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където тя изпълнява песни преди всичко от испански композитори. Наново един хубав неин проект, посветен на творбите на малко познати в България композитори. Цитирам подробности във връзка с този концерт:
Сайт на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Canciones Еspañolas
Акустичен концерт с произведения на Мануел де Фая, Енрике Гранадос и Благовеста Константинова
21 февруари 2018
Аула, Ректорат
Събитието се организира от Сдружение ,„Arte Libera” и Културния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и ще се проведе на 21 февруари 2018 г. (сряда) от 19.00 ч. в Аулата в Ректората на Софийския университет.
В изпълнение на Галя Павлова (мецосопран) и Благовеста Константинова (пиано).
Поканени сте да преживеете магията на испанската песен. Ще можете да чуете едни от най-красивите и вълнуващи творби на композиторите Енрике Гранадос и Мануел Де Файа, които рядко се изпълняват в България. Ще можете да чуете също така и първото изпълнение на фламенко по испански поети за мецосопран и пиано от Благовеста Константинова.
Произведения:
Вокален цикъл „Фламенко“ – Бл.
Константинова
Вокален цикъл „Огънят“
– Бл. Константинова
„Пантомима“ от
балета „Любовна магия“- М. Де Файя
„Песен на любовната мъка“ от балета
„Любовна магия“- М. Де Файя
„Песен
на блуждаещия огън“ от балета „Любовна
магия“- М. Де Файя
„Испански танц“
от операта „Кратък живот“- М. Де Файя
„Нана“- М. Де Файя
„Махата на Гойя“
– Е. Гранадос
Вокален цикъл „Скръбната
маха“ – Е. Гранадос
Освен като оперна певица и вокален педагог, Галя Павлова е известна и като пръв изпълнител в България на редица музикални произведения: „Девата“ на Масне, „Библейски песни“ на Дворжак с орган, „Психея“ на Де Файа. Изпълнявала е „Любовна магия“ на Де Файа с диригентите Жуал Памиес, Ги Кондет и Рикардо Авербах във Франция и у нас. Често пее испанска музика в България и чужбина.
„Ритъм и страсти! Ярки бои и контрасти! Път, който се вие като змия в горещ летен ден и стига до морето по пълнолуние!“
Галя Павлова
На пианото ще й партнира проф. Благовеста Константинова – композитор и концертиращ пианист, професор по камерно пеене в НМА. Тя е пръв изпълнител на над 200 нови български произведения. Има студийни записи в БНР, БНТ, Радио Белград, Ханойска национална телевизия. Автор е на над 100 песни, инструментални пиеси и операта „Крадецът на праскови“, а също така и на монографии и студии за музика. Притежава „Златна муза“ от 2004 г. и „Златна лира” от 2011 г.
„Когато един стих влезе в душата ми, той много бързо открива своите ноти. Благодаря на всички поети, които са ме вдъхновили!“
Благовеста Константинова
(край на цитата)
Ще завършва тази статия с някои сведения за музикални записи с участие на Галя Павлова. По-горе стана въпрос за такива, няма да ги давам отделно. Ще спомена, че в електронни портали като YouTube има редица такива, заедно със снимки на Галя Павлова и съответните оркестри. В един източник на немски език са дадени подробности за нейни участия в записи на оперите „Дама Пика“ от Чайковски и „Княз Игор“ от Бородин, които могат да се закупят или снемат от фирма „AMAZON“. Ето подробности:
AMAZON für Galia Pavlova:
Songs 10 Ergebnisse
(край на цитата)
И накрая в днешната статия искам да подчертая, че през май 2019 г. при мое гостуване в София можах да се запозная лично с Галя Павлова, за което съм особено щастлив. В неделната вечер на 19 май тя имаше концерт заедно с нейни ученици в Католическата църква в центъра на София, в съпровод на орган. Бях заедно с нейната и моя приятелка Неда Диманова, която ме покани за този концерт. Останах много доволен, след концерта можах да се запозная лично с нея, както и със съпруга й Евгений Ботев, направихме си и снимки, една от които ще поместя след статията.
Нека днес на 25 юли 2020 г. поздравим за рождения й ден Галя Павлова-Ботева и да й пожелаем добро здраве, лично щастие и такова на семейството й, както и много сили да продължава музикалната си дейност.
За много години, драга Галя!
………………
Линк към песен от Астор Пиацола в изпълнение на Галя Павлова:
Галя Павлова – мецосопран, оркестър Симфониета “София”, гост диригент Рикардо Авербах ( Бразилия), Astor Piazzola – Oblivion, 27.03.2014
….
Линк към ария от операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс в изпълнение на Галя Павлова:
……
Линк към „La Vierge, Strophes“ от Жюл Масне, в изпълнение на Галя Павлова:
№ 13 Strophes L’EXTASE DE LA VIERGE
Les portes du ciel vont s’ouvrir!
Rêve infini!
Divine extase!
….
Линк към „Le spectre de la rose“ от Ектор Берлиоз, в изпълнение на Галя Павлова:
…….