Astor Piazzolla

Koмпозиторът от Аржентина Астор Пиацола, роден на днешния ден преди 100 години

(…) При Астор Пиацола бандонеона звучи в едно и също време прочувствено, диво и меланхолично. Този инструмент вдишва и издишва при него като живо същество историята на аржентинското танго. Днес преди 100 години – на 11 март 1921 г. се е родил Астор Пиацола … Известен е като големия обновител на аржентинското танго. Започва да учи свиренето на бандонеон от 8-годишен, става един от най-вдъхновените изпълнители на този инструмент (…)

(цитат от книга за Астор Пиацола)

Драги приятели на музиката, днес на 11 март 2021 г. милиони хора по целия свят – любители и малко запознати с това изкуство личности празнуват 100 години от рождението на Астор Пиацола (Astor Piazzolla) – станалият вече легендарен музикант от далечна Аржентина. Независимо от народност и раса, от социално и финансово състояние и известност сред населението, всеки човек с поне малко чувство към ритъм, мелодия, богатство на звукови картини и жажда за нормален живот не може да не различи мелодия, която е написана от Астор Пиацола. В жанра на аржентинското танго и всички негови разновидности няма друга толкова популярна личност, която в последните десетилетия да е направила така много в това отношение, колкото е направил Астор Пиацола.

Той е не само новатор, той създава стил в тангото, който извежда този танц от сферата на нощни клубове, барове, увеселителни заведения и бордели и го поставя в съвсем друга светлина – в нормалните музикални жанрове, като го обогатява със средства на класическото музикално изкуство, следвайки пътя на големи личности като Игор Стравинскиь Паул Хиндемит и Бела Барток. Но това е възможно само след основно музикално обучение, което Астор Пиацола предприема в Европа, и то не къде да е, а при световно известната по това време Надя Буланже във Франция. Самата тя е изненадана от идеите на не съвсем младия студент, когато преглежда ръкописите на някои от партитурите на композициите му. Нека цитирам и точно от източник на френски език (тук в превод):

„ (…) През 1954 г., във връзка с наградата за своята „Синфониета“, Пиацола получава стипендия за Европа и заминава за Париж, за да учи композиция при Надя Буланже. По време на първото прослушване той не споменава, че е свирил и композирал тангá, като пояснява, че се е срамувал всъщност да й каже, че е танго-музикант, че е работил в публични домове и кабарета в Буенос Айрес, понеже в младостта му танго-музикант е било „мръсна дума“ тогава в Аржентина. Това е било „подземният свят“. Тогава, докато разглежда партитурите на Пиацола, Надя Буланже открива влияния от Равел, Стравински, Барток и Хиндемит, но констатира неговия индивидуален почерк и замолва Пиацола да изсвири едно танго на пианото. След това тя ясно му казва: „Идиот! Не забелязвате ли, че това е истинската музика на Пиацола, а не онази? Можете да изхвърлите всяка друга музика!“. Пиацола приема съвета на Надя Буланже и освен заниманията си при нея посещава курсове по дирижиране при Херман Шерхен“.

(край на цитата)

Мисля, че коментар не е необходим …

Що се отнася до самия мен, отдавна съм слушал произведения на Астор Пиацола и винаги съм оставал доволен главно поради тяхната оригиналност и самобитност – не приличат на никои други творби от този жанр. Бих синтезирал тия мисли в следните изречения:

„Въпреки всички нововъведения, същността на тангото се запазва, от една страна, от специфичния звук на бандонеона, а от друга страна – от типичните синкопирани ритми, от характерните хармонични обрати на тангото, стакати и общо меланхоличното настроение на музиката. Когато тангото се свири от група музиканти, акордното изпълнение на ансамбъла натрапчиво подчертава ритъма, там доминира елегичен солов пасаж. Внезапните цезури, както и ясните прекъсвания заемат мястото на рубатите на традиционното танго и подчертават по-ясно това „corte“ – т.н. „характерна пауза на двойката партньори“ между последователностите от стъпки при танцуването. Астор Пиацола запазва същността на тангото, но я съчетава с академичната и образована традиция на класическата музика“.

(край на цитата)

И на края в този кратък предговор бих добавил, че от началото на новия век често констатирам при програми в радио и телевизия тук в Германия включването на творби именно от Астор Пиацола при концерти на известния ансамбъл „Крамерата Балтика“, чийто основател и ръководител е прочутият цигулар от Латвия Гидон Кремер. Нека се има предвид, че „Крамерата Балтика“ е един от най-известните струнни ансамбли в световен мащаб, който дължи известността си именно на неговия основател и ръководител до сега – великолепният цигулар и музикален организаор Гидон Кремер. Ще дам само кратък откъс за този ансамбъл от източник на английски език:

„ (…) „Kremerata Baltica“ is a chamber orchestra consisting of musicians from Baltic countries (EstoniaLatviaLithuania). It was founded by Latvian violinist Gidon Kremer in 1997. Gidon Kremer is an artistic director of Kremerata Baltica. Kremerata Baltica first appeared on stage of Austria’s Lockenhaus Chamber Music Festival and since then has become well known for its energy and joy in playing. The orchestra was formed as an educational project promoting the cultural life of the Baltics. By Los Angeles Times they were described as “extraordinary young players … [who] animate everything their bows touch.”

Kremerata Baltica performs around 70 concerts annually during tours throughout Europe, Asia, and the Americas. Regular performances are held in Germany, Austria, Switzerland, United Kingdom, Japan, the United States of America, and other countries concert halls like Carnegie Hall (USA), Schloss NeuhardenbergSchloss Elmau, Philharmonie im Gasteig in Munich (Germany), Schloss EsterhazyLockenhausMusikverein (Austria), Rudolfinum (Czech Republic), the Royal Albert Hall (United Kingdom). During its career the orchestra visited many festivals – Salzburg FestivalSchleswig-Holstein Musik Festival, the Prague SpringThe Proms, Mecklenburg-Vorpommern, etc. Kremerata Baltica also holds its own Festival in Sigulda, Latvia since 2003.

While the majority of the concerts are led by and performed with Gidon Kremer, Kremerata Baltica has appeared with artists like soprano Jessye Norman; pianists Martha ArgerichMikhail PletnevEvgeny KissinOleg MaisenbergDaniil Trifonov; violinists Thomas ZehetmairVadim RepinTatiana Grindenko; cellists Boris PergamenschikovYo-Yo MaMischa MaiskyDavid Geringas; conductors include Sir Simon RattleEsa-Pekka SalonenChristoph EschenbachKent NaganoHeinz HolligerVladimir AshkenazyMirga Gražinytė-Tyla“.

(край на цитата)

Сега ще изложа биографични данни и сведения за дейността на юбиляра Астор Пиацола, роден на днешния ден преди 100 години.

Астор Панталеон Пиацола, роден на 11 март 1921 г. в Мар дел Плата, починал на 4 юли 1992 г. в Буенос Айрес), е аржентински бандонеист и композитор. Той е считан от музикалната критика за основател на „Tango Nuevo“- по-нататъшно развитие на традиционното „Tango Argentino“.

Живот

Астор Пиацола, единственото дете на Висенте “Нонино” Пиацола (от Трани в Италия) и Асунта Маенети (от италианската провинция Маса-Карара), е на четири години, когато семейството му емигрира в Ню Йорк поради лошото икономическо положение в Аржентина. В Ню Йорк баща му открива фризьорски салон в Гринуич Вилидж.

Музикалният талант на младия Астор е признат твърде рано. В допълнение към пианото, той също се научава да свири на бандонеон заради баща си, който му е подарил инструмент още през 1929 г. За ентусиазма на баща си към тангото, Пиацола казва:

„Баща ми продължаваше да слуша танго и със съзнание си мислеше за Буенос Айрес, за семейството си и приятелите си, винаги само танго и само танго“.

(край на цитата)

Самият Пиацола е ентусиазиран от джаза и музиката на Йохан Себастиан Бах. Срещите на деветгодишното дете с танго-легендата Карлос Гардел, приятел на семейството, също не променят тези приоритети. Независимо от това, Пиацола играе заедно с Гардел малка роля като момче, което продава вестници във филма от 1935 г. „El día en que me quieras“ (Денят в който ме обичаш), заснет в САЩ.

През 1937 г. семейството се завръща в Буенос Айрес, където изпълнението на ансамбъла на Елвино Вардаро на танга е ключово изживяване за Пиацола. Тук той за първи път преживява нов вид интерпретация на танго, която го радва. Сега той практикува и усъвършенства свиренето си на бандонеон.

През 1939 г. Пиацола става член на оркестъра на Aníbal Troilo, за който също аранжира парчета. Срещата му с пианиста Артур Рубинщайн, на когото той много се възхищава, потвърждава желанието на Пиацола да продължи академичното си образование по музика. От 1940 г. нататък Пиацола взема уроци по композиция от единствения малко по-възрастен Алберто Гинастера, който малко след завършването на консерваторията е смятан за музикална надежда на нацията и предизвиква сензация с първите си балетни и инструментални произведения.

През 1944 г. Пиацола напуска оркестъра “Троило” и първоначално работи две години като солист и аранжор в оркестъра на Франциско Фиорентино. През 1946 г. основава първата си собствена „OrquestaTípica“, която продължава до 1948 г. През това време той публикува първите записи под свое име. През 1949 г. този ансамбъл се разпада.

През първата половина на 50-те години Пиацола композира редица оркестрови и камерни музикални произведения, включително „Rapsodía porteña“ (1952), която получава награда в Буенос Айрес (1953) и „Sinfonietta“ (1954), за които е отличен с награди на националната музикална критика. От друга страна, той се дистанцира публично от ранните си танга от 40-те години на миналия век, защото иска да бъде възприет сериозно като композитор, което по това време му се струва невъзможно само в жанра на тангото. В Европа, започвайки от Париж, един непретенциозен танцувален вариант на тангото празнува триумфи, но в Аржентина тангото дълго време има лоша репутация, особено сред висшата класа.

През 1954 г., във връзка с наградата за своята „Синфониета“, Пиацола получава стипендия за Европа и заминава за Париж, за да учи композиция при Надя Буланже. По време на първото прослушване той не споменава, че е свирил и композирал танго. Пиацола обяснява причините си по следния начин:

„Всъщност се срамувах да й кажа, че съм танго-музикант, че съм работил в публични домове и кабарета в Буенос Айрес. Танго-музикант беше мръсна дума през младостта ми в Аржентина. Това беше подземният свят“.

(край на цитата)

Докато разглежда партитурите на Пиацола, Надя Буланже открива влияния от Равел, Стравински, Барток и Хиндемит, но констатира неговия индивидуален почерк и замолва Пиацола да изсвири танго на пианото. След това тя ясно му казва:

„Идиот! Не забелязвате ли, че това е истинската музика на Пиацола, а не онази? Можете да изхвърлите всяка друга музика!“

(край на цитата)

Пиацола приема съвета на Надя Буланже и освен заниманията си при нея посещава курсове по дирижиране при Херман Шерхен.

През 1955 г. Пиацола се завръща в Аржентина. Той основава там „Oктет Буенос Айрес“: два бандонеона, две цигулки, контрабас, виолончело, пиано и електрическа китара. Преинтерпретацията на тангото започва с този ансамбъл: „Tango Nuevo“.

През 1960 г. Пиацола основава друг ансамбъл – квинтет, съставен от цигулка, китара, пиано, контрабас и бандонеон. Първоначално творбите му срещат критики и отхвърляне, тъй като се различават значително от оригиналното танго. Враждебността стига до там, че Пиацола и семейството му трудно могат да излязат на улицата в Буенос Айрес. Но той продължава да работи и композира, изпълнява и създава аранжименти на своите произведения за различни ансамбли с огромна производителност.

В живота си той композира над 300 танга и музика за почти 50 филма и прави около 40 плочи. Работил е с писатели като Хорхе Луис Борхес и Хорацио Ферер, с актрисата Жана Моро, с режисьора Фернандо Соланас и е инициирал и ръководил кръстосани жанрови проекти, включително с квартета „Кронос“ и с джаз музиканти като Гари Бъртън и Гери Мълиган. Той също така е написал музиката на балета „Bandoneón“ за танцовия театър в Германия на Пина Бауш (1940-2009). През 1975 г. основава „Octeto Electrónico“, в който играе и синът му Даниел.

По време на аржентинската военна диктатура (1976-1983) Пиацола живее в Италия, но продължава да се завръща в Аржентина. По-специално, периодът от 1978 до 1988 г. се счита за върховата точка на неговата работа. През това време той работи с втория си квинтет, в който свирят Пабло Зиглер (пиано), Фернандо Суарес Пас (цигулка), Хорасио Малвичино (китара) и Хектор Конзол (контрабас).

През август 1990 г. Астор Пиацола получава инсулт в Париж, което прави невъзможно по-нататъшното композиране. Умира две години по-късно в Буенос Айрес.

Дейност

Много от тангата на Пиацола вече не могат да се танцуват в традиционния смисъл, а са предимно музика за слушане. Той разширява хармонията на тангото със средствата на джаза и въз основа на моделите на Игор Стравински и Бела Барток. Също така разширява техниката при свирене на инструментите в тангото, като заимства от жанра на „Новата музика“ следните неща, които характеризират музиката му: удари на лъка върху корпуса на цигулката, пронизващи струнни акценти във високите регистри, глисанди на целия ансамбъл, виртуозни бандонеонни пасажи и обогатяване на състава с разнообразие на ударните инструменти.

Въпреки всички нововъведения, същността на тангото се запазва, от една страна, от специфичния звук на бандонеона, а от друга страна – от типичните синкопирани ритми, от характерните хармонични обрати на тангото, стакати и общо меланхоличното настроение на музиката. Пиацола дисектира характерните елементи на тангото и ги представя в нова светлина. Тук акордната игра на ансамбъла натрапчиво подчертава ритъма, там доминира елегичен солов пасаж. Внезапните цезури, както и ясните прекъсвания заемат мястото на рубатите на традиционното танго и подчертават по-ясно това „corte“ – характерната пауза на двойката между последователностите от стъпки при танцуването.

Пиацола запазва същността на тангото, но я съчетава с академичната и образована традиция на класическата музика. В допълнение към доста традиционната малка форма на парчето танго, той съчетава тангото с основните форми на музикалната история: примери за това са музикалната драма с балет „Los amantes de Buenos Aires“ (1969) по либрето на танго-поета Хорацио Ферер (1933-2014), ораторията „El Pueblo Joven“ (1970) и концерта в три части за бандонеон, струнни и перкусии (1979).

Пиацола често използва формата на бароковата сюита, ​​например за творбата „Histoire du Tango“ – тук той дава програмни заглавия на четирите движения: „Bordel 1900“, „Café 1930“, „Night Club 1960“, „Concert d’aujourd’hui“. В концерта „Las Cuatro Estaciones porteñas“ той черпи директно по модела на творбата „Четирите годишни времена“ от Антонио Вивалди.

Логично е, че формата на жанра опера при Пиацола също е съчетана с танго, в „Танго-Оперита” със заглавие „Мария де Буенос Айрес“ той използва композиционни форми като фуга и токата, като отчуждава „Agnus Dei“ с името „Tangus Dei“.

Пиацола обаче свързва тангото не само с академичната традиция, но и с популярната музика и поп културата. От началото на 70-те години често е работил с джаз музиканти и е използвал в своите композиции съвременни инструменти като електрически бас, барабани, електрическа китара и електрическо пиано.

Астор Пиацола е сред вдъхновителите и от изигралите най-важна роля в живота на великия китарист Ал Ди Меола, който издава албуми с творчеството на Пиацола.

Това бяха в общи линии биографичните данни и сведения за дейността на юбиляра Астор Пиацола. До края на тази юбилейна статия ще се спра още на почестите и наследството на Пиацола, на неговата дискография и филмография, като ползвам източници на испански и немски езици в оригинал, някои в превод на български език.

Най-напред излагам на български език най-важното от наследството на Астор Пиацола и почестите, които е получил:

Наследство и почести

Астор Пиацола, далеч от възможността да генерира колективно движение, в този смисъл прилича много повече на Хорхе Луис Борхес, отколкото би могло да се предполага. И двамата създадоха в различни изкуства системи за четене, измислиха своите генеалогии и създадоха от произволни изрезки големи творби. И двамата генерираха уникални и неповторими стилове (дори имитативни) от частични енциклопедии и предубедени четива. Единият, Борхес се обяви за консерватор и въпреки това беше революционер. Другият, Пиацола, макар и да обявява революция, също я постига чрез консервативна програма и от съпротива на посоките, които класическата музика е поела от 1950 г. насам.

През 1995 г. „Fundación Konex“ присъжда на Астор Пиацола почетна награда „Premio Konex“ за несметния му принос към музиката в Аржентина.

През 1996 г., на 13, 14 и 15 юни в „Teatro Ópera“ в Буенос Айрес, Елисео Алварес провежда почетно тържество под името „Astortango“. В това шоу изявени аржентински музиканти и от цял ​​свят изпълняват произведенията на маестро Пиацола. Сред тях са Гари Бъртън, Чик Корея, Хермето Паскоал, Хайро, Херардо Гандини, Фернандо Суарес Пас, Хорацио Малвичино, Хуан Карлос Чириглиано, Родолфо Медерос , Хулио Пане, Нестор Маркони, Раул Луци, Артуро Шнайдер, Даниел Бинели, синът му Даниел и внукът му Даниел «Пипи» Пиацола.

През 1993 г. Музикалната асоциация в Пезаро / Италия, по волята на маестро Уго Айсемберг и други личности от културата на Пезаро, основава центъра „Астор Пиацола“.

През 2008 г. международното летище на Мар дел Плата, неговият роден град, е наречено “Международно летище Астор Пиацола” в негова памет.

От 2007 г. се основава лондонският квинтет „Fugata Quintet“, с музиканти, завършили Кралската музикална академия в Лондон, обединени от общата им страст към Пиацола и неговото „Nuevo Tango“. Това е признание за квинтета, чийто характер и произход са предимно класически, като искат да отразят собствения класически произход на композитора и честото му използване на класически композиционни форми и техники в многобройните му забележителни творби за квинтет. Създаден е от музикантите Антонис Хациниколау (китара), Анастасиос Маврудис (цигулка), Живорад Николич (акордеон), Джеймс Остад (контрабас) и Анахит Чаушян (пиано). Те извършват важна разпространителна работа през последните години в Лондон: творчеството на Пиацола, чрез успешни изпълнения на живо и записи, посветени на неговите творби, и то в престижни заведения като „Royal Albert Hall“, „Southbank Center Purcell Room“ или „The Forge“, както и излъчвания по Радио 3 на BBC, освен това наскоро е пуснат високо оценен двоен албум с музика на аржентинския композитор.

През 2012 г. астероидът с № 12102 е наречен на името на Астор Пиацола.

(край на цитата)

Кратък списък на най-важните творби на Астор Пиацола (източник на немски език):

Werke (Auswahl)

  • 1943: Suite para cuerdas y arpas
  • 1946: El desbande
  • 1952: Rapsodía porteña
  • 1953: Buenos Aires
  • 1954: Sinfonietta
  • 1959: Adiós Nonino
  • 1963: Tres tangos sinfonicos
  • 1969: Balada para un loco
  • 1968: María de Buenos Aires
  • 1970: El pueblo joven
  • 1972: Oblivion
  • 1973: Libertango
  • 1975: Suite Troileana
  • 1976: 500 motivaciones
  • 1979: Concierto para bandoneón
  • 1982: Le grand tango
  • 1986: El exilio de Gardel

(край на цитата)

Следва описание на дискографията на Астор Пиацола (източник на испански език):

Discografía

Álbumes de estudio

  • Sinfonía de Tango (1955)
  • Tango Progresivo: Octeto Buenos Aires (1956)
  • Tango Moderno también llamado simplemente Octeto Buenos Aires (1957)
  • Lo que vendrá (Antar PLP 2001. 1957)
  • Tango en Hi-Fi (1957)
  • An Evening in Buenos Aires (Grabado en USA) (1959)
  • Take Me Dancing! The Latin Rhythms of Astor Piazzolla & his Quintet (1959)
  • Piazzolla interpreta a Piazzolla (1961)
  • Piazzolla o No? Bailable y apiazolado (1961)
  • Nuestro tiempo (1962)
  • Tango contemporáneo – Astor Piazzolla y su nuevo octeto (1963)
  • Tango para una ciudad – Astor Piazzolla y su quinteto nuevo tango (1963)
  • 20 años de vanguardia con sus conjuntos (1964)
  • Concierto en el Philarmonic Hall de New York (1965)
  • El Tango con Edmundo Rivero y textos de Jorge Luis Borges (1965)
  • Historia del Tango Vol. 1: La guardia Vieja (1967)
  • Historia del tango Vol. 2: La época romántica (1967)
  • Adiós Nonino – Astor Piazzolla con su quinteto (1969)
  • Pulsación – Astor Piazzolla y su orquesta (1970)
  • Amelita Baltar interpreta a Piazzolla y Ferrer (1970)
  • En persona solos de Piazzolla con recitados de Ferrer (1970)
  • Con alma y vida (1970)
  • La bicicleta blanca Amelita Baltar con Piazzolla (1971)
  • Concierto para quinteto (1971)
  • Música popular contemporánea de la Ciudad de Buenos Aires Volumen 1 (1971)
  • Música popular contemporánea de la Ciudad de Buenos Aires Volumen 2 (1972)
  • Libertango (1974)
  • Summit – Reunión Cumbre con Gerry Mulligan (1974)
  • Piazzolla y Amelita Baltar (1974)
  • Il pleut sur Santiago (1975)
  • Lumière – Suite Troileana (1975)
  • Armaguedon (1977)
  • Olympia 77 (1977)
  • Persecuta (1977)
  • Viaje de Bodas (1977)
  • Mundial 78 o Piazzolla 78 (reeditado en CD como Chador) (1978)
  • Biyuya (1979)
  • Thèmes originaux (1979)
  • El infierno tan temido (1979)
  • Volver – Astor Piazzolla con su quinteto (1982)
  • Aconcagua – SWF Rundfunkorchester (1983)
  • Oblivion (1984)
  • El exilio de Gardel (1984)
  • Nuevo tango: Hora Zero (1986)
  • Tristezas de un doble A (1987)
  • The New Tango junto a Gary Burton (1987)
  • The Rough Dancer and the Cyclical Night (Tango Apassionado) (1988)
  • Sur (1988)
  • La Camorra: The Solitude of Passionate Provocation (1989)
  • Five Tango Sensations (1989) con el Kronos Quartet.
  • Bandoneón Sinfónico (1990)

(край на цитата)

Aufnahmen anderer Interpreten (записи на други изпълнители на творби от Астор Пиацола)

  • 1989: Mario Raskin und Oscar MilaniTangos für 2 Cembali, Vol. 1 (Disques Pierre Verany PV 789102)
  • 1996: Roberto Aussel u. a.: Las Músicas de Astor Piazzolla – The Spirit of Buenos Aires (Mandala 4903)
  • 1996: Gidon Kremer u. a.: Hommage à Piazzolla (Nonesuch/East West 7559-79407-2)
  • 1996: Daniel Barenboim u. a.: Mi Buenos Aires querido (Teldec/Warner B000000S97)
  • 1996: Di Meola Plays Piazzolla (Mesa/Bluemoon B000002JXC)
  • 1997: Gidon Kremer und The Astor Quartett: El Tango. (Nonesuch/East West 7559-79462-2)
  • 1997: Yo-Yo MaSoul of the Tango (Sony SK 63122)
  • 1998: Gidon Kremer, Kremerata Baltica u. a.: María de Buenos Aires (Teldec/East West 3984-20632-2)
  • 2000: Mario Raskin und Oscar Milani: Tangos für 2 Cembali, Vol. 2 (Disques Pierre Verany PV 703032)
  • 2001: Feidman Plays Piazzolla (Wsm/Warner B00007BKL7)
  • 2004: Richard Galliano, Usa: Piazzolla Forever
  • 2008: Jan Vogler, Moritzburg Festival Ensemble: Tango ! (Sony/BMG B001AMCF3M)
  • 2008: E. und J. Kutrowatz, Klavier, A. Mühldorfer, Percussion, „Tango Nuevo“ (Organum, Ogm 281034)

(край на цитата)

Цитирам филмографията на Астор Пиацола (източник на немски език):

Filmografie (Auswahl)

  • 1959: Der Nebenbuhler (Le conquérant solitaire)
  • 1973: Alle Nacktheit wird bestraft (Toda Nudez Será Castigada)
  • 1975: Es regnet über Santiago (Il pleut sur Santiago)
  • 1976: Der Erpresser (Armaguedon)
  • 1976: Im Scheinwerferlicht (Lumière)
  • 1977: Überfall im Morgengrauen (Quand la ville s’éveille )
  • 1980: Tango durch Deutschland
  • 1982: An der Nordbrücke (Le pont du nord)
  • 1982: Neonstadt
  • 1982: Rückkehr (Volver)
  • 1983: Bella Donna
  • 1984: Heinrich IV. (Enrico IV)
  • 1985: Tangos (El exilio de Gardel: Tangos)
  • 1985: Die Mütter der Plaza del Mayo (The Mothers of the Plaza de Mayo)
  • 1985 Der Callboy
  • 1988: Süden – Sur (Sur)
  • 1989: Hab’ ich nur deine Liebe
  • 1991: Der Tangospieler
  • 1992: Die Reise (El viaje)
  • 1995: Unter der Milchstraße
  • 1998: Homage to Astor Piazzolla  (von Christopher Nupen)
  • 2018: Astor Piazzolla: The Years of the Shark (von Daniel Rosenfeld) (край на цитата) Забележка: Пълна и подробна филмография може да се проучи в Уикипедия-страницата за Астор Пиацола на испански език.

В края на тази юбилейна статия искам да дам информация за предаване относно Астор Пиацола на Радиото в Северна Германия (NDR) днес на 11 март 2021 г.:

https://www.ndr.de/kultur/musik/Astor-Piazzolla-Tango-Komponist-mit-Liebe-zur-Klassik,piazzolla122.html

Слушайте моля обезателно първите 9 минути в началото ….

Нека днес на 11 март 2021 г. почетем 100 години от рожденито на вече легендарния музикант от далечна Аржентина Астор Пиацола.

Мир на праха му!

…….