Veröffentlicht am

Michail Popov

121 години от рождението на Михаил Попов

Драги приятели на оперната музика, днес на 21 септември 2020 г. пиша статия за един от най-значителните български оперни певци (също и вокален педагог) – басът Михаил Попов, от изкуството на когото имам лични спомени. Днес се навършват 121 години от рождението му на този ден през 1899 г. Случва се така, че на рождения му ден не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“. Понеже тази година съм в Германия в деня на рождението му, правя това именно днес.

Как бързо преминаха 42 години от смъртта на Михаил Попов (той се помина през 1978 г.) – само 4 години преди това аз напуснах България и отнесох тук в Германия хубавите спомени от моята младост, когато в годините на студентството ми в София (1951-1956) многократно съм имал възможност да се радвам на голямото изкуство на този забележителен певец, когато съм посещавал негови изяви в Софийската опера или съм бил на изключително интересните му концерти – както в София, така и в Габрово – далеч преди годините на моето следване в София.

Писал съм и в други мои статии – Габрово през годините на детството ми (около 1936 до 1947-1948 г.) беше средище на оживена музикална дейност. Не говоря за местните музикални дружества и артисти, а за гости на Габрово. В ония години градът беше развит индустриален център с големи възможности да кани видни артисти от София за театрални и музикални изяви. Много от собствениците на фабрики бяха интелигентни хора, учили в чужбина и имаха склонност към изкуствата, специално към музиката. Те спонсорираха музикалния живот на града, като имаше достатъчно средства на разположение, с които да се заплащат добре гостуванията на артисти от най-висок ранг – главно от София. Няма да давам конкретни примери, но всички големи оперни певци от тази епоха, както и солисти-инструменталисти са изнасяли концерти в Габрово – сами или в съпровод на малки или големи оркестри, само с пиано или по друг начин. Понеже днес пиша за Михаил Попов, името му ми е познато още от края на 30-те години, когато той е идвал в Габрово за солови концерти – най-често в съпровод с пиано, и то предимно с легендарния Панчо Владигеров. Знам много добре, че двамата са били дълги години „концертна двойка“, посещавала редица български градове и запознавала жадната за култура публика с големи творби от световното вокално-инструментално изкуство.

Минаха много години, спомените избледняват, но още виждам в съзнанието си хубавата снажна фигура на Михаил Попов – с големите внушителни очила и изразителна мимика на лицето, когато интерпретираше разнообразните по стил и епоха произведения. Тези неща не се забравят бързо, защото в 40-те години (пък и по-късно) Михаил Попов определено беше един от най-добрите български певци-баси, който остави незаличими спомени в съзнанието на ония, които имаха щастието да го слушат.

Какъв парадокс – дълги години не бях мислил за Михаил Попов, писах до сега само една статия през 2018 г. по повод 40 години от смъртта му, може би защото е роден през месец септември, когато съм в България и не пиша статии тук във ФБ.

През май 2018 г. бях 7 дни в София и посетих различни музикални събития, като в един от последните дни бях и на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев – изява на Русенската опера на софийска сцена. През антракта имах много интересно преживяване – забелязах моите приятелки Стефка Евстатиева и проф. Боянка Арнаудова в компанията на още една дама и се отправих към тях да ги поздравя. Боянка ми представи дамата с думите: „Борис, това е Мая Попова – дъщерята на проф. Михаил Попов, тя е също музикант (певица, вокален педагог)“. Беше ми много приятно – засмяна, вежлива дама, с искрящи изразителни очи. Разменихме няколко думи, аз направих 2-3 снимки и се разделихме. При тия думи стана въпрос, че на 15-и август се навършват точно 40 години от кончината на проф. Михаил Попов и аз реших на всяка цена да напиша статия по този повод, което направих през 2018 г.

След този увод ще премина към биографията и творческия път на Михаил Попов. Нека веднага отбележа, че за него има доста сведения в различните медии, на първо място в Интернет – редица статии във връзка с честване годишнини от рождението му, главно в родния му град Плевен, Уикипедия-страници за него на български, руски и немски езици и други.

Цитирам страницата му на български език (с малки допълнения), сравнително скромна по размер:

Михаил Христов Попов е оперен певец и вокален педагог, първият в редицата от големите български баси. Той е роден на 21 септември 1899 г. (в тази година е роден и Панчо Владигеров) в Плевен, починал на 15 август 1978 г. в София.

Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1923). Започва вокалното си обучение в Софийската консерватория при Иван Вульпе, по-късно и в Консерваторията в Неапол. В началото на кариерата си е поддържащ бас на известни италиански тенори по време на техни концертни изпълнения. През 1927 г. става член на трупата на Софийската национална опера, където остава за следващите 40 години.

Дебютът му е на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел („Фауст“ от Шарл Гуно). Известен е със забележителните си интерпретации на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт.

Михаил Попов е свързан с многогодишно творческо сътрудничество с композитора Панчо Владигеров. Попов е първият изпълнител на много от песните на Владигеров. Двамата изнасят редица камерни концерти в България и чужбина като композиторът акомпанира на пиано.

Михаил Попов продължава да изнася концерти и след пенсионирането си от оперната трупа. През 1964 г. става професор във вокалния факултет на Българска държавна консерватория. Сред учениците му е певецът Алексей Милковски.

(край на цитата)

В Уикипедия-страницата на Михаил Попов на руски език има някои допълнения, които пиша в оригинал:

«Юношей пел в церковном хоре (…) В 1925—1926 годах совершенствовался в консерватории Неаполя у Ф. де Лучии и у Роша. Пел в традициях итальянской школы бельканто. Выступал в городах Италии, в частности, был партнёром Джильи и Скипы (…) Много гастролировал (в СССР впервые в 1948 году).

Партии:

Награды

(край на цитата)

В Уикипедия-страницата на Михаил Попов на немски език има само малко нови неща. Именно тях ще цитирам в оригинал, после ще дам превод:

„ (…) Zunächst war Popow als Konzertsänger tätig. Von 1920 bis 1926 war er als Chorsänger im Opernchor der Nationaloper Sofia engagiert. Ab 1922 ließ er sich am Konservatorium Sofia für eine Solistenkarriere ausbilden. Ab 1926 wirkte er als Konzert- und Opernsänger in der Stimmlage Bass. Von 1927 an war er fast vierzig Jahre an der Nationaloper Sofia tätig.

Zu seinen Hauptpartien gehörten insbesondere die Titelrolle und der Mönch Pimen in Boris Godunow, Galitzky in Fürst Igor, Gremin in Eugen Onegin und Partien in bulgarischen Opern. Er sang aber auch Baßpartien des italienischen und deutschen Opernfachs. Durch Gastspiele im Ausland (u. a. 1952 an verschiedenen Theatern in der DDR) wurde er auch international bekannt.

1964 erhielt er eine Professur am Nationalkonservatorium in Sofia. Popow wurde mit dem Dimitroffpreis ausgezeichnet.

Popows Stimme ist durch einige HMV-Aufnahmen aus der Zeit vor dem Zweiten Weltkrieg dokumentiert. Außerdem erschienen später Aufnahmen bei der bulgarischen Marke Balkanton“ (…)

(край на цитата)

Превод: „ (…) Първоначално Попов се занимава с концертна дейност. От 1920 до 1926 г. той е ангажиран за член на хоровия ансамбъл на Софийската опера. От 1922 г. той се обучава в Софийската консерватория за солова вокална кариера. От 1926 г. провежда концертна и оперна дейност като бас. От 1927 г. в продължение на 40 години Михаил Попов е певец в Софийската опера.

Към основни партии в репертоара му се считат главната роля и тази на монаха Пимен в „Борис Годунов“, Галицки в „Княз Игор“, Гремин в „Евгений Онегин“ и партии в български опери. Той пее обаче и басови партии от италианския и немски оперен жанр. Чрез гостувания в чужбина (между другото през 1952 г. в различни театри в ГДР) той става и международно известен.

През 1964 г. Михаил Попов става професор в Държавната консерватория в София. Той е награден с „Димитровска награда“.

Гласът на Михаил Попов е познат още преди Втората световна война чрез една „HMV“- документация („His Master’s Voice“). По-късно са издадени негови записи при фирма „Балкантон“ в България.

(край на превода)

Интересно е да видим какво пише за Михаил Попов големият български музиколог от тази епоха Иван Камбуров в своя знаменит „Музикален речник“ от 1933 г. Тогава Михаил Попов е на 34 години – в разцвета на музикалния си талант, вече наложил се на сцената на Софийската народна опера, гостувал и в редица градове в България с концерти. Цитирам дословно без да правя корекции в стила на Камбуров:

„ (…) Като 10-годишно момче постъпва в хорът при църквата „Св. Никола“ в Плевен, управляван от баща му, а след свършване гимназията, сам поема ръководството на хора. Още като гимназист, участва в ученишки и граждански концерти, и обръща внимание с хубавия си глас. През 1920 г. постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет, който завършва през 1924 г. Успоредно с това е хорист в Народната опера, и взема уроци по пеене от Иван Вулпе. Същата година получава държавна стипендия, и отива в Неапол, дето учи при видния педагог Фернандо да Лучия в Кралската консерватория, която завършва през 1926 г. В Неапол пее на един благотворителен концерт заедно с знатния тенор Джили, а пее също и в Рим, участвайки в разни концерти. През 1927 г. се завръща в София, и постъпва в Народната опера, дебютирайки като Мефистофел (Фауст), а след това пее: Кардиналът (Еврейката), Осман (Отвличане от сарая), Дон Базилио (Севилският бръснар), Лепорело (Дон Жуан) – една от най-хубавите му роли, Даланд (Холандецът), Ландграф

(Танхойзер) – повече от 15 големи и по-малки партии в продължение само на 4 години. Михаил Попов притежава един приятен (сериозен) бас, с красиви низини и изразителна средина.

(край на цитата)

Да не забравяме, че това са информации до 1932-1933 година, когато е издаден „Музикалния речник“ на Иван Камбуров и други сведения от по-късния период на дейността на Михаил Попов не са отразени.

Сравнително по-подробно описание на биографията на Михаил Попов на немски език има в авторитетния речник на певците от Kutsch & Riemens, който речник ползвам много често в моите статии. Няма да цитирам данни от този речник, тъй като те са повторения на неща, казани по-горе в другите източници или данни, които ще дам след малко от източници на български език.

По мое мнение най-добра информация съдържа една статия на Огнян Стамболиев, поместена наскоро в сайта на Софийската опера във връзка с 40 години от смъртта на Михаил Попов. Цитирам тази статия (няма дата на публикуване):

Сайт на Софийската народна опера

СТЪЛБ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ОПЕРНА СЦЕНА – 40 години от смъртта на МИХАИЛ ПОПОВ

МИХАИЛ ПОПОВ (1899-1878) беше първият български бас от световна класа, но за разлика от Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Димитър Петков, той отдаде живота и таланта си изцяло на родната сцена, заради което заслужава да го помним и ценим.

Роден е на 21 септември 1899 г. в Плевен, град дал много даровити певци на България (за съжаление, днес останал без опера), в многодетно учителско семейство, където музиката е на особена почит. Ето какво казва той в едно интервю от 1958 г.: „Баща ми беше учител, любител музикант. Имаше много хубав глас – бас. Пееше в хорове и сам дирижираше хор. Учеше ме от съвсем малък да свиря на цигулка. Под неговото ръководство още шестгодишен излязох на сцената. Със сестра ми Мара пяхме един дует, но в един момент тя се смути, обърка се и започна да пее моя, втория глас. Аз спрях. Казах й да пее своя глас. Ефектът беше голям! Публиката избухна в смях. Тогава баща ми излезе на сцената, успокои ни, даде ни тон. Така че още в тази детска възраст се оказа, че съм проявил музикалност и самостоятелност в изпълнението …”.

С музика младият Михаил Попов живее през цялото си ученичество. Излиза дори с главни роли в оперетни спектакли в Плевен. След това учи право в София, живее в постоянен недоимък и за да се издържа пее в разни хорове. Приемат го в състава на Оперната дружба (предшественика на Софийската опера до одържавяването й през 1922 г.). През 1923 г. спечелва конкурс на Просветното министерство за млади певци и е изпратен със стипендия в Неаполската консерватория.

Попада в класа на прочутия тенор, майстор на Белкантото, Фернандо де Лучия. Още като студент е поканен да пее в концерти с именитите тенори Бениамино Джили и Тито Скипа. Критиката му предрича голямо бъдеще, световна кариера. Но през 1927 г. се завръща в София, за да работи за България. (По това време повечето наши певци, учили в чужбина, въпреки съблазнителните предложения за работа на Запад, се връщат у нас!). Веднага е назначен за щатен солист в Софийската народна опера. Дебютира в една от най-трудните и обемни басови роли – Мефистофел от „Фауст” на Шарл Гуно. След блестящия дебют се зареждат роля след роля:  Фалстаф от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай, Кардиналът в „Еврейката” на Луи Алеви, Раймондо в „Лучия” на Доницети, Осмин в „Отвличане от Сарая” на Моцарт, Роко във „Фиделио” на Бетовен,  Даланд в „Летящият холандец” на Вагнер, Кончак от „Княз Игор” на Бородин, Марсел от „Хугеноти” на Майербер,  Воденичарят от „Русалка” на Даргомижски …. За повече от 40 години на сцената Михаил Попов се превъплъщава в близо 60 различни роли – драматични и комедийни от българския, славянския и западния репертоар. И може да се каже, че е универсален артист, без определено амплоа. Еднакво добър е като  Дон Базилио, Осмин, Дон Паскуале, Кецал или Лепорело, както и като Борис и Пимен от „Борис Годунов”, Иван Сусанин,  Филип Втори, Мефистофел, Зарастро…

Мащабен, дълбок истински бас, отлично овладян с великолепна постановка, голяма музикалност и интелигентност, внушителна сценична фигура, способност да изпълнява различни по стил и характер роли – това е кратката характеристика за този забележителен, многозаслужил творец – градител на националната ни оперна сцена.

Тук бих искал да добавя и една много точна оценка на незабравимата ни оперна критичка и историчка Розалия Бикс от нейната книга за артиста: „ Пестеливият,    изразителен детайл и концентрираната  вътрешна  емоционална сила хармонират в изпълнението на Михаил Попов с едно спокойно, уравновесено музициране, изразено в закръглена вокализация без резки преходи и акценти, в една отчетлива ритмична и динамична фразировка и в нюансираното разкриване на стиловите особености на изпълнявания автор”.

Да, много са ролите на този забележителен певец и артист.  Неговата дълга кариера е белязана единствено от успехи и върхове. Той никога не е отказвал роля или провалял спектакъл – бил е стълб на първата ни музикална сцена. При това десетилетия наред от края на 20-те до края на 60-те години на миналия век. Едно забележително присъствие. Сред многото винаги успешни сценични превъплъщения на герои от различни стилове и епохи, все пак, може да отделим няколко: Иван Сусанин от операта на Глинка, Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Кутузов от „Война и мир” на Прокофиев, Борис Годунов на Мусоргски, Гремин от „Евгений Онегин”, Кецал от „Продадена невеста” на Сметана … С някои от тях, както и с концертни солови програми той обиколи Европа, гостува в далечен Китай, като навсякъде публиката и критиката го оцениха високо. Ето само една от критиките, по повод гастролите му в Будапеща през 1952 г.: „Този прекрасен певец се оказа истински майстор в изпълнението на художествените песни. Неговият плътен и звучен, истински басов глас може да борави с най-широката скала на динамиката и еднакво завладява вниманието с изразителното си „пиано” или мощното „форте”. На подиума в зала „Бела Барток” се появи един български артист с дълбока култура, една импонираща личност, способна да интерпретира в най-висша художествена форма своите изпълнения …”.

Не по-малко важна част от кариерата на този забележителен артист и музикант – с големи заслуги за България – заема и концертната му дейност. Дълги години той работи с Панчо Владигеров, като двамата изнасят голям брой концерти из цялата страна, а Михаил Попов е и първи изпълнител на редица от песните на нашия класик. В репертоара на певеца присъства един голям брой песни от български и чужди автори – от предкласиката до съвременността. В малката песенна форма Михаил Попов постига забележителни успехи благодарение на отличната си школа, усета си към вярно и точно оцветяване на музикалната фраза, към стила на автора, при една забележителна художествена простота.

Михаил Попов беше и един от нашите големи вокални педагози. От 1964 до 1978 година беше професор по пеене в Музикалната академия в столицата, където подготви голям брой наши, а и чужди студенти, предаде им своята солидна италианска школа, своята голяма култура и знания, изградили го като един от първите и най-добри наши певци.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

(край на цитата)

Както писах в началото, в периодичния печат и в други медии в България има редица публикации, свързани с живота и творчеството на Михаил Попов, някои от които ще цитирам тук в хронологичен ред:

Портал „Дарик“ Плевен

Плевенска филхармония отбелязва 115 години от рождението на големия бас Михаил Попов

18 ноември 2014

Поредният концерт на Плевенска филхармония е посветен на 115 години от рождението на нашия съгражданин – оперния певец проф. Михаил Попов.

В програмата са включени изпълнения на арии, дуети и хорове от опери на Белини, Верди, Моцарт, Гуно, Почини и Росини. Солистите Християна Игнатова – сопран, Петя Цонева – мецосопран и Стефан Владимиров – бас са ученици от класа на Мая Попова – дъщеря на големия оперен певец.

На диригентския пулт ще бъде Деян Павлов. В концерта ще участва и Общински хор “Гена Димитрова” с диригент Анелия Дечева.

Домакин на събитието е отново зала “Емил Димитров” в читалище “Съгласие – 1869” – на 26 ноември от 19:00 часа.

Оперният певец Михаил Попов е наричан първия в редицата от големи български баси. Роденият в Плевен през 1899 година певец е първият изпълнител на голяма част от песните на Панчо Владигеров, като двамата изнасят много камерни концерти у нас и в чужбина – Попов пее, а Владигеров акомпанира на пиано.

(край на цитата)

Къща музей “Панчо Владигеров” – СофияNovember 2014

Скъпи колеги и приятели,

по повод 115 години от рождението на големия оперен певец Михаил Попов и нашия класик Панчо Владигеров, ви каним на Музикална среща при нас в неделя, 30 ноември 2014 г. от 16 часа. Ще имате възможността да чуете документални видео и аудио записи на този уникален творчески тандем, както и песни, арии и дуети от Владигеров, Белини, Пучини и др.

Специални гости ще бъдат семейството на Михаил Попов и проф. Павел Герджиков.
Очакваме ви.

(край на цитата)

И накрая в тази статия – два материала от Плевен, публикувани в Интернет без да е даден съответна дата:

Михаил Христов Попов е оперен певец, първият в редицата от големи български баси.

Роден е на 21 септември 1899 г. в Плевен.

От малък участва в изнасяне на концерти, оперетки и пиеси, свири на цигулка, играе в представления на местната самодейна трупа. Следва право в Юридическия факултет в София като едновременно е редовен хорист в Софийската опера. Взема и системни частни уроци по пеене при изтъкнатия български вокален педагог Иван Вульпе, който полага основите на певческата му техника.

През 1923 г. Михаил Попов печели учредения от Министерството на просвещението конкурс за млади певци и заминава да учи пеене в Италия в Неаполската консерватория. По време на специализацията си изнася съвместни концерти с най-прочутите италиански оперни певци Бениамино Джили и Тито Скипа.

След завръщането си в България е назначен за солист на Софийската опера. Дебютът му е в ролята на Мефистофел от „Фауст” на Гуно. През 1947 г. е удостоен с първа награда и звание „Майстор на художествената песен”. През 1949 г. е отличен с Димитровска награда за ролята на Гремин, през 1958 г. получава званието „народен артист”.

Периодът 1949–1955 г. е белязан с оживени гастроли в страната и чужбина – Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария, СССР, Югославия, Германия, Китай, Австрия, Франция. Сред най-добрите му постижения се открояват ролите на Кецал в „Продадена невеста” на Сметана, Пимен в „Борис Годунов”, Гремин в „Евгений Онегин”, Кутузов във „Война и мир” на Прокофиев, Иван Сусанин от едноименната опера на Глинка , Борис Годунов, Филип от „Дон Карлос” на Верди, Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт.

Михаил Попов е свързан с многогодишно творческо сътрудничество с композитора Панчо Владигеров. Той е първият изпълнител на много от песните му. Двамата изнасят редица камерни концерти в България и чужбина.

Близо 30 години Михаил Попов е преподавател, а по-късно и професор във вокалния факултет на Българската държавна консерватория.

Умира на 15 август 1978 г. в София.

Забележка на автора: Благодарим на Владимир Найденов – директор на РИМ – Плевен – за предоставената информация.

(край на цитата)

Радио Плевен

Ванко Найденов: Преди Гяуров беше Михаил Попов

Наричат оперния певец Михаил Попов първия в редицата от големи български баси. Роденият в Плевен през 1899 година певец е първият изпълнител на голяма част от песните на Панчо Владигеров, като двамата изнасят много камерни концерти у нас и в чужбина – Попов пее, а Владигеров акомпанира на пиано. „Той беше висок, снажен, с подчертано аристократична осанка, той беше роден за грандиозните оперни творби, където централна роля имат басите”, спомня си днес композиторът и диригент Ванко Найденов, чието първо впечатление от Попов е … хумористичната „Песен за бълхата”.

Иначе Михаил Попов дебютира на сцената на Софийската опера през 1927 г. в ролята на Мефистофел от „Фауст”. Следват Лотарио от „Миньон”, Пимен и Борис Годунов от  едноименната опера, Иван Сусанин, княз Гремин от „Евгений Онегин”, Зарастро от „Вълшебната флейта”, Галицки от „Княз Игор”, Филип от „Дон Карлос” и много други. Това е истинският белкантов и руският широкомащабен оперен репертоар, твърди Найденов. Със същото певческо и артистично майсторство Михаил Попов изпълнява Вагнеровите Даланд от „Летящият холандец” и Херман от „Танхойзер” и фелдмаршал Кутузов от „Война и Мир” на Прокофиев. „Той носеше всички качества, за да пресъздаде тази грандиозна от исторически аспект и изключително трудна роля”, смята Ванко Найденов.

Иначе Михаил Попов решава първоначално да отдаде живота си на правото. Още като ученик в Плевен обаче се изявява като певец и цигулар в самодейни трупи. Като студент по право Попов вече е хорист на Софийската опера и изпълнител на епизодични роли. След като се дипломира като юрист, започва и систематичното си обучение по пеене при Иван Вульпе, а по-късно и в Неаполитанската консерватория. Наред с обучението си в Италия, той прави успешни гостувания в различни оперни театри заедно със световни за времето си величия като Бениамино Джили, считан за един от най-големите тенори в историята на музиката, и Тито Скипа, също знаменит тенор от първата половина на ХХ век. със своя изискан вкус и умение и много камерни концерти.

Макар и не много познат в родния си град, Михаил Попов оставя името си сред най-големите баси на ХХ век и първият българин, популяризирал с изпълненията си този мъжки глас. Умира на 78 години в София.

(край на цитата)

През месец май 2019 г. успях да получа като подарък при мой престой в България една много ценна книга, за която не съм знаел че съществува – сборникът репортажи на известния журналист, поет и публицист от миналото Петко Тихолов (1903-1978) със заглавие „Към върховете на изкуството“ – 105 статии за български и няколко чужди оперни дейци – главно певци, диригенти, режисьори, сценографи, балетисти и други, написани до годината 1979, когато тя е издадена от издателство „Музика“ в София.

До май 2019 г. не бях чел по-интересна и задълбочена мемоарна книга от български автор, посветена на тази тема. Кое е особеното при нея – със всички тия 105 личности Петко Тихолов е водил продължителни и изчепателни разговори, най-често в жилищата им главно в София, посещавал е някои от артистите по няколко пъти и е писал по дати подробен дневник на тия разговори. Няма да се спирам на отделни лица – това са най-известните дейци още от зараждането на оперното изкуство в България, като се започне от Иван Вулпе, Драгомир Казаков и Константин Михайлов-Стоян и се стигне до Илия Йосифов, Надя Афеян, Мати Пинкас и десетки други от това време.

В тези репортажи се дават автентични сведения за съответните дейци, разказани лично от тях и са едно колкото документално четиво, толкова и полезно за запознаване с епохата, нравите, порядките и особеностите на „оперния свят“ в тези отдавна отминали години. А това е толкова важно за българската оперна историография, която не разполага с особено много лични архиви на такива дейци, много от които са останали по домовете им, след като те са напуснали този свят.

Понеже днес пиша статия за Михаил Попов, нека кажа нещо за него. В тази книга на Петко Тихолов са отделени цели 10 страници, посветени на биографията и дейността на този прочут български певец и вокален педагог. Там са дадени и сведения за неговата оперна и концертна дейност, разказана лично от него, за посещенията му в други държави, впечатления от колеги в България и в чужбина, с които е имал съвместни изяви, както и въпроси на Петко Тихолов по най-различни теми и отговорите на артиста.

В моята статия днес аз дадох много подробности за живота и дейността на Михаил Попов, накрая искам да цитирам една част от въпросите, които Петко Тихолов му е задавал при среща с него в София на 6 декември 1958 година и отговорите на артиста. Те са в последните страници на репортажа – стр. 267 и 268 в книгата на Тихолов. Цитирам (за краткост пиша инициали – П.Т. (Петко Тихолов), М.П. (Михаил Попов):

П.Т.: На какво се дължи ранното залязване на млади оперни певци?

М.П.: На неправилна вокална постановка, недостатъчно оформен артистичен подход и липса на строга вокална дисциплина; свърхнатоварване на гласовия орган със съответно неподходящ репертоар; личен живот, противоречащ на хигиенните изисквания за певеца; нестабилна физика и лабилна нервна система: нередовна планомерна гласова тренировка за поддържане винаги в изправна форма гласовия орган; липса на широка култура, а оттам бедно въображение, лениво образно мислене и ограничени възможности за стабилна артистична изява.

П.Т.: Занимавате ли се с вокално-педагогическа дейност?

М.П.: Да, в Българската държавна консерватория, където съм редовен професор по пеене.

П.Т.: Какъв е вашият девиз?

М.П.: Упорита, задълбочена, целенасочена работа за формиране на стабилна творческа личност.

П.Т.: Кое е съкровеното ви желание?

М.П.: Устрем към пълен успех в започнатото дело.

П.Т.: Обичате ли поезията, живописта?

М.П.: Много и с голямо удоволствие споделям техните творческия завоевания.

П.Т.: Вие обичате хумора, какво бихте ми казали за него?

М.П.: Силно градивен елемент е хуморът, но в рамката на художествената мярка.

П.Т.: Бракът пречи ли за по-добрата изява на артиста?

М.П.: Зависи от взаимното разбирателство и отношението им един към друг.

П.Т.: Каква трябва да бъде музикалната критика?

М.П.: Компетентна, просветна, градивна.

П.Т.: Кое изкуство предпочитате?

М.П.: Всяко голямо, утвърдено изкуство, което носи белега на своя творец и на своята епоха. То окриля и възвисява духа.

П.Т.: Кое е вечното в изкуството?

М.П.: Правдата, истината, епохалното.

П.Т.: Кое най-много ви е вдъхновявало?

М.П.: Красотота.

П.Т.: Какви книги обичате да четете?

М.П.: Книгите, които просвещават, поучават, направляват, вдъхновяват.

П.Т.: Какво място заема жената в оперното изкуство?

М.П.: Завидно.

П.Т.: Каква роля играе любовта в творчеството на актьора?

М.П.: Първостепенна.

П.Т.: Създава ли се творецът или се ражда?

М.П.: Ражда се със заложбите си и се развива и оформя в живота.

П.Т.: Какво е мнението ви за българката и българската майка?

М.П.: Положително.

П.Т.: Какво мислите за смъртта и безсмъртието?

М.П.: За великите личности-творци смъртта е безсмъртие.

П.Т.: Какво е войната за вас?

М.П.: Най-жестокият, коварен, необуздан, стихийно разрушителен бич на човечеството.

(край на разговора между Петко Тихолов и Михаил Попов в София на 6 декември 1958 година)

Нека днес на 21 септември 2020 г. почетем 121 години от рождението на знаменития бас и вокален педагог проф. Михаил Попов, направил толкова много за развитието на българското вокално изкуство в тази важна епоха от неговата история.

Мир на праха му!

…..

Забележка: цитирам линк към интересен документален филм за Михаил Попов, който ми беше изпратен от Станислав Стамболов на 25 септември 2019 г.:

……