Adelina Jr. Popova & Adelina Popova

Младата певица Аделина Попова

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 февруари 2020 г. нямам дата за оперна история, поради което ще пиша такава за две български певици с едно и също име – Аделина Попова, първата от които е родена на 19 февруари 1891 г., починала едва на 21 години през 1912 г. Тъй като на 19 февруари съм запланувал статия за друг артист, роден на този ден, реших днес да пиша – за втори път след 2019 г. – за двете Аделина „Попови“.

Първата от тях – сопранът Аделина Попова (1891-1912) очевидно не може да бъде особено позната. Прочетохте ли внимателно годините на раждане и смърт – живяла е само 21 години и 5 дни – родена е на 19 февруари 1891 г. и се е поминала на 24 февруари 1912 г. Какво е станало с нея, това е най-младата българска певица с толкова кратък живот, за която съм чувал и писал статии въобще!?

Изненадата идва обаче и по друг повод – ако влезете в „Гугъл“ с името Аделина Попова на кирилица, ще получите десетина линка, от които само първият е меродавен – отнася се за тази певица. Но другите са също „меродавни“ – има съвременна българска оперна певица със същите имена. Ако човек не е много внимателен, може да предположи, че певицата, родена през далечната 1891 година е „възкръснала“ и сега наново пее, защото редица от тия „други линкове“ водят към информации от Варненската опера, в програмата на която стоят оперни изяви от месец януари 2017 и 2016 г. с участие на Аделина Попова. Ето примери:

Сайт на Варненска опера:

“Севилският бръснар”


На 22 януари 2017 г. от 18:00 ч., под диригентството на Светослав Борисов, зрителите ще видят италианския прочит на популярната комична творба. Постановката е дело на изтъкнатите италиански творци – режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте.
Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като в “Севилският бръснар” внася марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро.

В ролята на Фигаро публиката ще се срещне с чара на един от най-талантливите български баритони – солист на Държавна опера Варна – Венцеслав Анастасов, а в ролята на Граф Алмавива – любимецът на варненската публика – тенорът Арсений Арсов. Ролята на младата Розина ще изпълни солистката на Варненската опера Силвия Ангелова.

Смешният стар мърморко, домогващ се до любовта на Розина – Доктор Бартоло ще представи Гео Чобанов, а ролята на интриганта Дон Базилио ще изпълни прекрасният бас Деян Вачков – любима роля за много баси. В комичната роля на прислужницата Берта за първи път ще се представи младата певица АДЕЛИНА ПОПОВА.

Популярна музика, комични ситуации, талантливи млади солисти – удоволствието е гарантирано!

(край на цитата)

Но това съобщение с малки изменения се дава и една година преди това – през 2016 г. Ето текста:

22 януари 2016, 18.00

На 22 януари от 18.00 ч., под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, зрителите ще видят италианския прочит на популярната комична творба.

Постановката е дело на режисьора Антонио Петрис, сценографката Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Оригиналният замисъл представя Фигаро като режисьор на марионетен театър.

В ролята на Фигаро публиката ще се срещне с майсторството и харизмата на един от най-талантливите български баритони Венцеслав Анастасов. Великолепния състав на «Севилският бръснар» допълват тенорът Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Деян Вачков – Дон Базилио и Гео Чобанов – Доктор Бартоло, а като Берта ще видим за пръв път младата певица АДЕЛИНА ПОПОВА.

(край на цитата)

Когато публикувах за първи път тази статия през 2019 г. и все още нямах информация за тази певица Аделина Попова във Варна, обадих се на моя приятел във Варненската опера – тенора Арсений Арсов, който участва в горния спектакъл, за да уясня въпроса. Наскоро след това получих съобщение от него, което цитирам:

„Здравей драги Боре. С Аделина Попова съм имал спектакли на “Бръснаря” във Варна – това беше преди три години. После не зная какво стана с нея. Безкрайно добро и възпитано момиче, пя Берта“.

(край на цитата)

Това е – значи има втора певица със същото име и по-късно в хода на тази статия наново ще се върна на нея, както и на запитването ми при Арсений Арсов.

Продължавам с текста на статията ми от 2019 г.:

„В цялата история дотук няма никакви фантазии – чисто и просто това са две различни певици от различни епохи и има съвпадение на имената. Но „сегашната“ Аделина Попова е едва на 32 години (пиша за годината 2019). Но както казах, първият линк при тази справка се отнася именно за тази Аделина Попова, родена през далечната 1891 г. и живяла само 21 години.

Как научих за нея? По една случайност през 2017 г. проучвах Уикипедия-страници за български оперни певици и попаднах на това непознато за мен име. И понеже разбрах, че е родена на 19 февруари, реших да напиша статия за нея. Разбира се, останах впечатлен от ранната й смърт, но научих причината за това.

За голямо съжаление, за Аделина Попова няма нищо друго в медиите, освен тази съвсем малка Уикипедия-страница за нея. Кой ли българин (сигурно е такъв) е научил за нея или по някакъв начин е стигнал до материала, изложен в страницата, защото никъде другаде не се споменава нито ред за тази трагична личност в историята на българското оперно изкуство. Остава да цитирам текста от тази информация и това е единственото, което мога да пиша за нея.

Аделина Антон Попова (19 февруари 189124 февруари 1912) е българска оперна певица.

Родена е на 19 февруари 1891 г. в Търново. Завършва началното си образование в София и постъпва във Френския колеж. След тригодишно обучение го завършва с отличие. През 1907 г. заминава за Милано. Чрез конкурс е приета в музикалната консерватория „Джузепе Верди”. Обучението ѝ продължава две години. След това се завръща в България. През 1909 г. изнася първия си концерт в София. На 19 ноември 1909 г. изнася концерт пред царското семейство. През август 1909 г. заминава отново за Милано, за да продължи образованието си. Завършва с отличие през 1911 г. След това се отдава на музикална дейност и творчество.

Умира на 24 февруари 1912 г. от менингит в Милано.

Източници

  • Аделина Антон Попова. В: Сп. „Съвременна илюстрация“. бр. 15, година II, София, март 1912. с. 15-16.

(край на цитата)

Както научаваме, починала е от менингит и това е причината за ранната и трагична смърт. За съжаление, няма никаква снимка. Все пак от „Източници“ в края на информацията научаваме от къде авторът на тази Уикипедия-страница е научил тези подробности, дадени в това списание още през март 1912 г. Не е изключено в

тия години името й да е било твърде познато на българските оперни любители в тази епоха, понеже е изнасяла концерти в София. Сега няма живи свидетели от тази далечна епоха – годината 1909.

Това беше всичко за „първоначалната“ Аделина в днешната ми статия. Няма никъде други информации за нея в Интернет или другаде.

Все пак искам да спомена нещо и за „съвременната“ Аделина Попова, която играе в ролята на Берта в „Севилският бръснар“ от Росини във Варненската опера. След статията ще приложа нейни снимки. Цитирам част от една статия-интервю с нея, проведено през 2010 година:

Аделина Попова е на 23 години и както повечето млади хора е жизнерадостна, позитивна и оптимистка докрай. За разлика от мнозина обаче, които дълго се скитат …

Магията на музиката: Призванието на една млада оперна прима

24 септември 2010 г.

Аделина Попова е на 23 години и както повечето млади хора е жизнерадостна, позитивна и оптимистка докрай. За разлика от мнозина обаче, които дълго се скитат сред съмненията кое точно е тяхното призвание, Ади е открила своето много отдавна – музиката. И по-точно оперната музика. Тази година Ади завършва бакалавърската си степен по оперно пеене в НБУ и планира да продължи с магистърска. И макар на оперните певци в България да не им е лесно, Аделина Попова упорства, защото знае, че вече няма избор – за нея операта е за цял живот.
 
Каква искаше да станеш като малка?


Винаги съм искала да стана певица, но не вярвах, че това е възможно. За щастие съдбата ме обори и ето ме сега, аз се занимавам с оперно пеене. Дори и сега, след 5 години, ми е странно да го произнеса. И всеки път като ме попитат с какво се занимавам се усмихвам тайно.


Оперната музика не е от най-комерсиалните и популярните в България. Ти как се насочи към нея?


Ако трябва да съм честна, оперната музика ме намери. Не съм я търсила, но се появи в много подходящ момент, тъй като нямах ни най-малка идея с какво да се занимавам. В 12-ти клас случайно попаднах на учителката по музика и й споделих колко много искам да пея, но че най-вероятно това е невъзможно. Тя ме прослуша и ми каза задължително да отида при професионалисти. Интересното е, че това се случи на 1-ви април и родителите ми дълго време не ми вярваха, добре че ми се довериха после и направиха мечтата ми реалност.

(край на цитата)

През 2018 г. съвсем случайно попаднах на една статия на немски език, в която става въпрос за тази млада певица Аделина Попова. При една статия от 2014 г. в сайта на Баварското радио в Мюнхен, която се отнася до критичното състояние на редица млади специалисти в България, които имат висше образование, но не виждат възможност в момента да се осъществят в родината си, става дума в един пасаж и за Аделина Попова. Цитирам първата част от съответното място в оригинал на немски език, после ще преведа абзаците, в които се пише за Аделина Попова:

BR (Bayerischer Rundfunk)

Bulgarien – Ein Land verspielt seine Zukunft

Seit Jahren verlassen Bulgaren in Massen ihr Land, um ihr Glück im Ausland zu suchen. Mit dem Wegfall der letzten Arbeitsbeschränkungen zum 1. Januar ist die Auswanderung in andere Länder der EU noch leichter geworden.

Von: Arndt Wittenberg

Stand: 23.02.2014 | Archiv |Bildnachweis

Golden strahlt die Kuppel der Newski-Kathedrale über Bulgariens Hauptstadt. Auf den ersten Blick hat Sofia sieben Jahre nach dem EU-Beitritt einen positiven Wandel erlebt. Doch der Schein trügt, noch immer ist Bulgarien das Armenhaus der Europäischen Union.

Peter Iwanov will hier weg. Wie alle Bulgaren hat der 25-Jährige seit dem 1. Januar das Recht, überall in der EU zu arbeiten: Die anhaltende Abwanderung der Akademiker hat für das arme Land dramatische Folgen. Wirtschaft, Wissenschaft und das Gesundheitswesen bluten immer weiter aus.

“Ich habe gerade mein Medizinstudium beendet. Jetzt will ich nach Deutschland und mir dort einen Job suchen” (Peter Iwanov).

Die anhaltende Abwanderung der Akademiker hat für das arme Land dramatische Folgen. Wirtschaft, Wissenschaft und das Gesundheitswesen bluten immer weiter aus.

Feierlicher Abschlussball für die Medizinabsolventen der Universität Sofia Ende Januar. Sechs Jahre lang haben sie auf Staatskosten studiert. Nun wollen die meisten nichts wie weg: 80 Prozent der 200 jungen Ärzte wollen auswandern und irgendwo in Westeuropa arbeiten. Der 25-jährige Peter Iwanov hat schon mal fleißig deutsch gelernt.

(…)

Der Exodus der gut Gebildeten – er zieht sich längst durch alle gesellschaftlichen Bereiche.

Gesangsunterricht im Musikkonservatorium von Sofia. Auch Adelina Popova, eines der jungen bulgarischen Operntalente, arbeitet daran, die Heimat zu verlassen.

Eigentlich bräuchte die 30-Jährige täglich Gesangsunterricht. Doch die sporadischen Engagements, die sie bekommt, sind nur schlecht bezahlt. So kann sie sich den notwendigen Unterricht kaum leisten.

“Ich würde liebend gern in Bulgarien bleiben. Aber es ist nur so: die Preise sind hoch – wir sind schließlich in der EU – aber unsere Gehälter sind längst nicht so hoch wie außerhalb Bulgariens. Selbst wenn ich einen Vertrag in einem Opernhaus bekomme, reicht es nicht aus, um ein normales Leben zu finanzieren” (Adelina Popova).

Der sogenannte Frauenmarkt in Sofia. Adelina Popova muss immer sparsam wirtschaften, beim Einkaufen jeden Cent zweimal umdrehen. Obst und Gemüse sind zwar nicht teuer in Bulgarien. Dafür sind die Kosten für Mobiltelefon, Strom und Heizung in den letzten Jahren extrem stark gestiegen. Und der Durchschnittsverdienst in Bulgarien liegt gerade einmal bei monatlich 350 Euro brutto. Immer zu wenig Geld in der Tasche – dieses Gefühl teilt die junge Opernsängerin mit den meisten ihrer Landsleute.

“Es gibt so einen Witz unter uns Bulgaren: Wir sind alle Zauberkünstler. Warum? Weil jeder monatliche Ausgaben von mindestens 150 Euro hat, aber nur 100 Euro verdient. Trotzdem leben wir irgendwie weiter, und deshalb sind wir Bulgaren Zauberkünstler” (Adelina Popova).

An der Oper von Sofia hat Adelina noch nie gesungen. Die Kulturszene in der bulgarischen Hauptstadt ist klein. Und wer nicht die richtigen Beziehungen hat, der hat kaum eine Chance.

In keinem Land der EU prallen Vergangenheit und Gegenwart so unvermittelt aufeinander wie in Bulgarien. Das so genannte Betahaus in Sofia, Standort vieler junger bulgarischer Startup-Unternehmer (…)

(край на цитата)

Сега превеждам началото и абзаците за Аделина Попова:

Баварско Радио

България – една държава проиграва своето бъдеще

От години наред българи напускат масово родината си, за да търсят щастито си в чужбина. След падането на последните ограничения за работа от 1-ви януари, изселването в други държави от Европейския съюз става по-лесно.

Автор: Арндт Витенберг, 23 февруари 2014 г.

(пропускам първите пасажи, там става въпрос за Петър Иванов – млад лекар на 25 години, който иска да напусне България и да си търси работа като лекар в Германия. Говори се и за други лекари, завършили току-що Висшата медицинска академия в София и имащи подобно желание – работа като лекари в Германия или в други държави).

(…)

Трагедията на изучените с добро образование – тя се разпростира сред всички сфери на обществото.

… Обучение по вокално изкуство в Музикалната академия в София. Също Аделина Попова – един млад български оперен талант – работи в посока на това, да напусне родината си.

Всъщност 30-годишната певица се нуждае всекидневно от вокално обучение. Обаче случайните й ангажименти, които получава до сега, са лошо заплатени. Така не й е възможно да заплаща необходимото обучение.

„С голямо удоволствие бих останала в България. Но обстоятелствата са такива: цените са високи, ние сме всъщност в Европейския съюз, обаче нашите заплати отдавна не са така високи както извън България. Даже и да получа договор в някой оперен театър в България, възнаграждението няма да е достатъчно за да финансирам един нормален живот“ (думи на Аделина Попова).

Така наречения „Женски пазар“ в София. Аделина Попова трябва да живее пестеливо, при пазаруване да внимава за всяка стотинка. Плодове и зеленчуци не са така скъпи в България. За сметка на това разходите за мобилни телефони, електрическа енергия и отопление са високо покачени през последните години. Средната заплата в България възлиза на около 350 евро месечно. Все по-малко пари в портмонето – това чувство споделя младата оперна певица заедно с много от съотечествениците си.

„Има един виц при нас българите: ние сме всички магьосници. Защо? Защото всеки от нас има средно месечни разходи от 150 евро, обаче припечелва 100 евро. Въпреки това, ние живеем по някакъв начин нататък. Ето защо ние българите сме магьосници“ (думи на Аделина Попова).

На сцената на Софийската опера Аделина Попова още не е имала изяви. Културната сфера в българската столица не е голяма. И който не разполага със съответни връзки, той няма особен шанс.

В никоя друга държава в Европейския съюз не се сблъскват така непосредствено миналото и настоящето, както в България. Така нареченият „Betahaus“ в София е място за срещи на много млади начинаещи предприемачи (…)

(край на превода)

Не искам да вземам отношение по текста – нека всеки, който прочете горния текст, да си направи съответни изводи. При всеки случай ми е интересно, какво е станало с Аделина Попова – статията е от 2014 г., значи преди повече от 4 години. Както по-горе видяхме, в края на януари 2017 г. тя е имала изява във Варненската опера, може би там е получила ангажименти. Ще попитам моя приятел Арсений Арсов във Варна, той е имал спектакли заедно с нея в „Севилският бръснар“ и сигурно ще ми отговори. Действително, вчера се обадих на Арсений във Варна и той бе любезен да ми отговори следното:

„Здравей драги Боре. С Аделина Попова съм имал спектакли на “Бръснаря” във Варна – това беше преди три години. После не зная какво стана с нея. Безкрайно добро и възпитано момиче, пя Берта“.

(край на цитата)

Ще завършва тази статия (става въпрос за 2019 г.) за „двойната Аделина Попова“ с едно допълнение. Както се вижда от финала на текста за статията в Мюнхен, там се говори за „така наречения „Betahaus“ в София – място за срещи на много млади начинаещи предприемачи“.

Понеже не ми беше ясен какъв е този термин „Betahaus“, информирах се в Интернет и получих интересни сведения и то на български език. Свързан е с друг нов термин – „Coworking“ или грубо преведено по смисъл „съвместна работа“ или „съвместно сътрудничество“ – широко ползвана практика в съвременния свят, и то в най-разнообразни негови сфери:

„Терминът коуъркинг (Coworking, също Co-working)е въведен през 1999 г., а през 2005 г. Брад Нойберг го използва за описание на физическото пространство, което той първоначално нарича „Група от 9 до 5“. По-късно последният става съосновател на първото коуъркинг пространство само за работа „Citizen Space“, около което се заражда глобалното движение.

Според проучване от 2011 г. за последните години броят на коуъркинг пространствата се е увеличил неколкократно като само в САЩ над 700 такива места.

В България коуъркингът стъпва на основата на берлинския опит в развитието на пространствата за споделена работа.

През 2012 г. се отваря софийският „betahaus“ като част от европейска мрежа, в която всеки член свободно може да работи. По същото време е създадено и арт коуъркинг пространството SOHO, което съчетава работно пространство с ежемесечна програма от културни и професионални събития (със свободен вход), такива със социална насоченост, музикални концерти и тематични базари.

Следващите две години се появяват все повече споделени работни пространства в страната – в Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас. През 2014 отваря първия коуъркинг офис в Пловдив – Biz Labs, намиращ се в непосредствена близсот до творческия квартал „Капана“. Biz Labs е дом на различни общности и хора с различни професии.

(край на цитата)

Интересна тематика за ония, които имат нужда от такова сътрудничество. Къде ли в София се намири „това пространство“?

(край на статията ми от 2019 г.

През настоящата 2020 г. наново пиша статия за „двете Аделина Попови“ и ми беше интересно да проверя за новини относно „втората“ – младата Аделина Попова.

В Интернет има редица линкове, свързани с нея, но за оперни изяви с нейно участие няма такива информации. Има много линкове, водещи до контакти с нея, които имат икономически характер, може би като отражение на онова, за което стана въпрос по-горе – терминът коуъркинг (Coworking, също Co-working) и отвореният през 2012 г. в София „betahaus“ като част от европейска мрежа, в която всеки член свободно може да работи.

При всеки случай името на Аделина Попова се свързва с различни социални мрежи, на първо място с мрежата „LinkedIn“ (мрежа за делови контакти). Понеже темата е твърде интересна, ще дам известни пояснения:

LinkedIn (ˈlɪŋktˈɪn) е онлайн социална мрежа за търсене и установяване на делови контакти.

Сайтът има версии на английски, френски, руски, немски, италиански, португалски, испански, румънски и турски език.

Компанията е основана от Рид Хофман през декември 2002 г. Социалната мрежа е пусната през май 2003 г. Седалището ѝ е в гр. Маунтин Вю, окръг Санта Клара, щата Калифорния, САЩ. Има офиси и в Омаха, Чикаго, Ню Йорк и Лондон. Прави своето първично публично предлагане на Нюйоркската фондова борса на 19 май 2011 г.

На 13 юни 2016 г. Microsoft обявява, че ще придобие LinkedIn за 26,2 милиарда долара. Придобиването приключи на 8 декември 2016 г. Стойността на сделката се оценява на 26,4 млрд. американски долара.

По условията на договора LinkedIn ще запази своите „бранд (марка), култура и независимост“, както и ръководството си, което като цяло ще е подчинено на Сатя Надела, CEO на Microsoft.

В мрежата на LinkedIn са регистрирани над 150 млн. потребители, представляващи 150 отрасли на бизнеса от 200 страни. Около половината са от САЩ, към 25 млн. са от Европа.

LinkedIn предоставя възможност на регистрираните потребители да създават и поддържат списък от делови контакти. Контакти могат да бъдат поканени както от сайта, така и отвън, като мрежата изисква предварително познанство с контактите. Когато потребител няма пряка връзка с контакт, той може да бъде представен чрез друг контакт.

(край на цитата)

За повече подробности може да се влезе в Гугъл за информация чрез дескриптора „LinkedIn“. Така направих и аз, но цитирах само началото.

При Аделина Попова има след влизане в линка доста информации, снимки, някои контакти, като при една от снимките четем за функцията й: (хубава снимка с усмивка и надпис): „Adelina Popova, CIPD – Managing Partner – People Solutions Factory …“. И още:

„Managing Partner at People Solutions Factory – Bulgarien – 500 + Kontakte“

(край на цитата)

Остава да поздравим младата певица и мениджър Аделина Попова и й пожелаем хубаво бъдеще във вокалното изкуство и в икономиката, като днес си спомним и за другата Аделина Попова – певицата с толкова кратък живот – само 21 години, родена на 19 февруари преди 129 години.

Мир на праха й!

…………………….

Забележка: Поради факта, че за певицата Аделина Попова (1891-1912) няма никакви снимки в медиите, помествам снимки от Милано, където тя е учила и там се е поминала много млада (причина за смъртта – менингит). Там е учила в консерваторията „Джузепе Верди“, поради което снимките ми са свързани с Верди – погребението му, негов паметник в Милано и гробът му там. Също и една снимка на Консерваторията „Джузепе Верди“ с кратко описание на италиански език:

„Il Conservatorio di Milano è una delle più rappresentative e prestigiose istituzioni europee nell’ambito della formazione musicale. L’istituzione fornisce una formazione professionale e artistica di alto profilo nel campo della musica classica, contemporanea, antica, jazz, del canto e teatro musicale, composizione, direzione d’orchestra e musica d’insieme, musicologia, didattica e nuove tecnologie. L’aspirazione ideale mira ad attrarre musicisti di talento provenienti da tutte le parti del mondo per aiutarli a raggiungere la piena espressione delle loro qualità e prospettive di artisti.

La speciale atmosfera che aleggia nell’Istituzione, il suo respiro cosmopolita e mentalmente aperto – al centro di una città cosmopolita e aperta come Milano – mirano ad incoraggiare lo sviluppo artistico, intellettuale e personale dello studente, che viene preparato, nei casi di doti di spicco, ad iniziare una carriera di successo: ma è un clima che aiuta anche il futuro didatta o semplicemente l’aspirante ad una educazione musicale di qualità a ricevere un insegnamento adeguato alle proprie esigenze.

La capacità del Conservatorio di mantenere un alto livello formativo risiede oggi nella conservazione dei valori della tradizione coniugati con un’apertura al mondo che lo circonda, in una costante attenzione ai cambiamenti imposti dall’evoluzione della società e dalle nuove esigenze del mondo concertistico. Lo dimostrano i recenti piani di studio nonché i programmi specifici delle singole discipline, che hanno finalmente aperto ad una formazione musicale e culturale completa, attenta anche a tutta una frangia di repertorio finora trascurata in sede accademica e tuttavia presente da diverso tempo nei circuiti professionali“.

……..