Филмовият и оперен режисьор от Испания Карлос Саура празнува вчера рожден ден

Драги приятели на музиката и на филмовото изкуство, вчера на 4 януари 2022 г. се навършиха 90 години от рождението на един от най-известните съвременни европейски филмови режисьори – Карлос Саура от Испания, чието име се нарежда до имената на такива майстори на европейското филмово изкуство, като Федерико Фелини, Ингмар Бергман, Роберто Роселини, Пиер Паоло Пазолини, Луис Бунюел и други дейци на критичното и новореалистично кино, дошло главно след края на Втората световна война.

Но Карлос Саура не е само режисьор, той се занимава и с редица други дейности: между 1997 и 2004 г. публикува три романа, написва няколко сценария и публикува свои фотографски творби. Поставя няколко пъти операта „Кармен“ от Жорж Бизе – отпразнува дебюта си с нея в Държавната опера в Щутгарт през 1991 г., а през 2019 г. поставя в Оперния театър в Ла Коруня „Дон Жуан“ от Моцарт. (Забележка Б.К.: „Ла Коруня“ на държавния език (на испански: La Coruña), или „A Коруня“ на регионалния език (на галисийски: A Coruña), е пристанищен град в Северозападна Испания, административен център на провинция Ла Коруня, както и столица на автономната област Галисия в периода от 1563 до 1982 г.)

През 90-те и 2000-те, както и в миналото, Карлос Саура се фокусира главно върху танца и музиката във филмите си.

Забележете моля, „поставя няколко пъти операта „Кармен“ от Жорж Бизе и „Дон Жуан“ от Моцарт“, това означава, че има интереси и към оперното изкуство, макар и не толкова впечатлителни … Ето конкретни данни:

1991: Кармен (Жорж Бизе), за операта в Щутгарт
2004: Кармен (Жорж Бизе)
2007: Кармен (Жорж Бизе)
2010: Кармен (Жорж Бизе)
2019: Дон Жуан (Моцарт), за Приятели на операта в Ла Коруня. Хор Гаос.

(край на цитата)

Не писах вчера статия за Карлос Саура поради това, че също на 4 януари беше 85-годишнината на певицата Грейс Бъмбри, на която посветих специална статия.

Интересно е житейското кредо на този амбициозен испанец – дори и на 90-годишна възраст той не мисли да се пенсионира. Цитирам негови думи:

„Почиваш ли, ръждясваш. Правя филми, за да остана жив“, казва Саура на директора на испанския вестник „El País“ в интервю по повод 85-ия му рожден ден през 2017 г. и това остава негово кредо пет години по-късно. Защото на 90 испанският режисьор в никакъв случай не мисли за пенсиониране. “Винаги имам нещо на ум. И ако няма нищо, измислям нещо”, казва рожденикът“.

(край на цитата)

Настина, ако се погледне сега в работния му кабинет, на бюрото на Саура стоят чернови относно поредица филми за испанския поет Федерико Гарсия Лорка, документален филм за произхода на изкуството и филм за композитора Йохан Себастиан Бах.

Като допълнение към многобройната си изключителна режисьорска работа, Карлос Саура е известен и с напълно различни таланти. Преди да се опита да снима филми, по предложение на по-големия си брат, известният художник Антонио Саура, който почина през 1998 г., Карлос Саура също рисува. Но любимото му занимание освен филмовото производство е фотографията. 90-годишният мъж има колекция от над 600 фотоапарати, “прави поне една снимка всеки ден, за да не загуби упражненията” и редовно излага своите колекции от снимки, отличени с множество награди.

След този кратък увод ще се спра на биографични бележки и дейност на Карлос Саура, като ползвам главно източници на български, немски и испански езици.

В началото ще дам неговата „визитна картичка“ – най-важните данни от биографията, личния му живот и списък на най-значителните му филми:

Карлос Саура (на испански: Carlos Saura) е испански режисьор, смятан за един от класиците на съвременното европейско кино.

Роден е на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио Саура са художници, а той се занимава с фотография от ранна възраст. През 1957 г. завършва кинорежисура в Мадрид, а до 1963 г. самият той преподава.

През 1957–1958 г. Саура прави първия си документален филм „Cuenca“. През 1965 г. получава наградата „Сребърна мечка“ на Берлинския филмов фестивал за филма „La caza“. През 1967 г. филмът му „Peppermint Frappé“ също е награден в Берлин. Филмите „Братовчедката Анхелика“ (1974) и „Да отгледаш гарвани“ (1975) получават Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан, а „Mama cumple 100 años“ (1979) е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм.

През този период той прави няколко филма съдържащи много фламенко танци. През 1990 г. Карлос Саура получава наградата „Гоя“ за режисурата и сценария на „¡Ay, Carmela!“.

Личен живот

През 1957 г. Карлос Саура се оженва за Адела Медрано, от която има двама сина – Карлос (р. 1958) и Антонио (р. 1960). След края на първия си брак Саура има син Шейн (р. 1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982 г. се жени за Мерседес Перес, от която има трима сина – Мануел (р. 1980), Адриан (р. 1984) и Диего (р. 1987). През 1994 г. му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.

(край на цитата)

Награди:

„Сребърна мечка” за най-добър режисьор (1966)
„Сребърна мечка“ за най-добър режисьор (1968)
„Златна мечка“ (1981)

(край на цитата)

Филмография

1956: El Pequeño río Manzanares (късометражен)
1957: La Tarde del domingo (късометражен)
1958: Cuenca (късометражен)
1960: Los Golfos
1964: Llanto por un bandido
1966: La Caza
1967: Peppermint Frappé
1968: Stress es tres tres
1969: La Madriguera
1970: El jardín de las delicias
1973: Ana y los lobos („Ана и вълците“)
1973: La prima Angélica („Братовчедката Анхелика“)
1975: Cría cuervos („Да отгледаш гарвани“)
1977: Elisa, vida mía
1978: Los ojos vendados
1979: Mamá cumple cien años
1980: Deprisa, Deprisa
1981: Bodas de Sangre („Кървава сватба“)
1982: Dulces horas
1982: Antonieta
1983: Carmen („Кармен“)
1984: Los Zancos
1986: El amor brujo („Любовна магия“)
1988: El Dorado („Елдорадо“)
1989: La Noche oscura
1990: ¡Ay, Carmela!
1992: El Sur
1992: Marathon
1992: Sevillanas
1993: ¡Dispara! („Стреляй!“)
1995: Flamenco („Фламенко“)
1997: Taxi
1997: Pajarico
1998: Esa luz!
1998: Tango („Танго“)
1999: Goya en Burdeos („Гоя в Бордо“)
2001: Buñuel y la mesa del rey salomón („Бунюел и масата на цар Соломон“)
2002: Salomé („Саломе“)
2004: El séptimo día
2005: Iberia („Иберия“)
2007: Fados („Фадо“)
2009: Io, Don Giovanni(„Аз, Дон Жуан“)

(край на цитата)

Във връзка с 90-годишнината на Карлос Саура вчера на 4 януари 2022 г. немската медия „Дойче Веле“ публикува обстойна статия за него и аз ще я цитирам тук в оригинал, после ще дам мой превод на български език. От нея ще научим най-важното относно биографията и творчеството на Карлос Саура:

Портал „Deutsche Welle“

4.01.2022

Regisseur Carlos Saura wird 90

Der Spanier Carlos Saura hat Bären in Berlin und den Großen Preis der Jury in Cannes gewonnen. An den Ruhestand verschwendet der Regisseur auch mit 90 keinen Gedanken.

“Wer rastet, der rostet” – nach dieser Devise lebt und arbeitet Carlos Saura. “Ich drehe Filme, um am Leben zu bleiben”, sagte der Regisseur der spanischen Zeitung “El País” in einem Interview anlässlich seines 85. Geburtstags im Jahr 2017, und auch fünf Jahre später ist das sein Credo geblieben. Denn mit 90 denkt der spanische Regisseur mitnichten an den Ruhestand. “Ich habe immer etwas vor. Und wenn es mal nichts gibt, erfinde ich etwas”, sagt das Geburtstagskind, das am 4. Januar 1932 in der nordspanischen Stadt Huesca geboren wurde.

Carlos Sauras Arbeitspensum in den vergangenen Jahren ist denn auch beachtlich: 2018 erschien sein Dokumentarfilm über den Architekten Renzo Piano, 2021 folgte das Musical-Drama “The King of All the World”, zu dem Saura auch das Drehbuch verfasste.

Nur mit seinem immer wieder verschobenen Herzensprojekt “33 días” ist er noch nicht weitergekommen: In dem Film soll es um die 33 Tage gehen, in denen der spanische Maler Pablo Picasso sein berühmtes Antikriegsgemälde “Guernica” schuf – für die Hauptrolle war Antonio Banderas vorgesehen, der den Maler schon in der Miniserie “Genius” von Ron Howard und Brian Grazer verkörpert hatte.

Durchbruch mit Tanzfilmen

Musik, Tanz und ihre Traditionen nehmen im Schaffen des Regisseurs großen Raum ein. 2016 erschien das Dokumentar-Musical “La Jota”, in Deutschland bekannt unter dem Namen “J: Beyond Flamenco”. Der Tribut an den Jota-Tanz seiner Heimat Aragonien war Sauras 45. Film seit den Anfängen im Jahr 1955 und nach Würdigungen von Flamenco, Tango oder Fado einer von vielen Musik- und Tanzfilmen des spanischen Regisseurs.

Mit jenem Genre gelang ihm auch der Durchbruch im Kinogeschäft. Sein größter kommerzieller Erfolg: eine Flamenco-Trilogie nach literarischen Vorlagen spanischer Klassiker. 1981 entstand in Zusammenarbeit mit dem Choreographen Antonio Gades “Bodas de sangre” (“Bluthochzeit”) nach einem Theaterstück von Federico García Lorca.

Nur zwei Jahre später, 1983, folgte der sensationell erfolgreiche Ballettfilm “Carmen”, der bei den Festspielen von Cannes als “Bester künstlerischer Beitrag” ausgezeichnet wurde und für den Oscar in der Kategorie “Bester ausländischer Film” nominiert war.

“Es war verrückt, wie gut Carmen damals in Deutschland ankam. Und der Film wird im Fernsehen immer noch gezeigt, während er hier in Spanien schon total in Vergessenheit geraten ist.” Überhaupt sei er im Ausland “viel bekannter und beliebter” als in der Heimat, so der Regisseur. “El amor brujo” (“Liebeszauber”) nach Manuel de Fallas Ballett “El amor brujo” komplettierte 1986 die Tanz-Trilogie.

Sozialkritik und Filme aus der Franco-Zeit

Aber Carlos Saura auf seine Tanzfilme zu reduzieren, würde dem Meister des Films bei weitem nicht gerecht. Denn bereits vor dem großen Durchbruch mit seiner Tanz-Trilogie drehte er sozialkritische Dokumentar- und Spielfilme.

Saura hatte während seiner Tätigkeit als Dozent für Drehbuch und Regie an der Filmhochschule Madrid, die damals zum politisch aktivsten Universitätszentrum Spaniens zählte, Kontakte zur kommunistischen Filmorganisation Uninc, die Filme des Altkommunisten Juan Bardem produzierte. Das prägte den jungen Saura und so zählten zu seinen ersten Vorbildern Regisseure wie Sergej Eisenstein oder Wsewolod Illarionowitsch Pudowkin, die deutschen Expressionisten und vor allem die italienischen Neorealisten.

1959 brachte er seinen ersten abendfüllenden Spielfilm, “Los golfos” (“Die Straßenjungen”) heraus, eine illusionslose, halbdokumentarische Darstellung einer Stierkämpfer-Karriere. Der Film lief zwar in Cannes, doch erst zwei Jahre später fand Saura einen Verleih. Aber die Reise nach Südfrankreich war nicht ganz umsonst. In Cannes machte Saura Bekanntschaft mit dem surrealistischen spanisch-mexikanischen Filmemacher Luis Buñuel, mit dem er sich anfreundete und der sein Schaffen stark beeinflusste.

Mit “La caza” (“Die Jagd”, 1966) landete Saura schließlich seinen ersten großen Erfolg: Der Film, eine kritische Darstellung der selbstzerstörerischen Neigungen des spanischen Bürgertums, erhielt bei den Berliner Filmfestspielen, der Berlinale, den Silbernen Bären. “Peppermint Frappé” (1986), eine Studie eines tödlich endenden Dreiecksverhältnisses, wurde ebenfalls mit dem Silbernen Bären ausgezeichnet. Bei dem Film arbeitete der Spanier mit der Schauspielerin Geraldine Chaplin zusammen, mit der er bis 1979 auch zusammen lebte.

Obwohl es nie Sauras Absicht war, politische Filme zu machen, wurden seine Werke als solche etikettiert. Schon kleine Gesten und manche Einstellungen wurden als politische Anspielungen interpretiert. Der Film “El jardin de las delicias” (“Garten der Lüste”, 1970) erinnerte die spanischen Zuschauer unweigerlich an den spanischen Diktator Francisco Franco, an sein Vokabular, seine Sprechweise. Folglich führte Carlos Saura einen ständigen Kampf mit der Zensur: Manche Drehbücher wurden verboten, einige fertige Filme, wie “Ana y los lobos” (“Anna und die Wölfe”, 1972) mussten Monate auf die Erlaubnis zur Aufführung warten, andere kamen mit Dialogänderungen davon.

Bis heute prangert Saura immer wieder Missstände in seiner Heimat an: Die Korruption, das Verhalten von Spitzenpolitikern oder das Fernsehen, das “indirekte Zensur” betreibe und unbequeme Themen meide.

Saura, der Tausendsassa

Neben seinen zahlreichen herausragenden Regiearbeiten ist Carlos Saura aber auch für ganz andere Talente bekannt. Bevor er es auf Anregung seines älteren Bruders, des 1998 verstorbenen berühmten Malers Antonio Saura, mit dem Filmen versuchte, malte auch Carlos Saura. Doch seine liebste Beschäftigung neben dem Filmemachen wurde das Fotografieren. Der 85-Jährige besitzt eine Sammlung von mehr als 600 Kameras, macht “jeden Tag mindestens ein Bild, um nicht aus der Übung zu kommen”, und stellt seine mehrfach ausgezeichneten Foto-Sammlungen regelmäßig aus.

Damit aber nicht genug: Zwischen 1997 und 2004 veröffentlichte Saura drei Romane, schrieb mehrere Drehbücher und veröffentlichte Werke über Fotografie. Er inszenierte mehrfach die Oper “Carmen” von Georges Bizet – Debüt feierte er 1991 in Stuttgart – und widmete sich in den 1990ern und 2000ern in seinen Filmen, wie schon früher, vor allem dem Tanz und der Musik. 2004 ehrte die Jury des Europäischen Filmpreises Carlos Saura für sein Lebenswerk.

Aktuell liegen Entwürfe für eine Serie über den spanischen Lyriker Federico Garcia Lorca, eine Doku über die Ursprünge der Kunst und einen Film über den Komponisten Johann Sebastian Bach auf Sauras Schreibtisch. Jetzt muss es nur noch mit der Geschichte von Picassos “Guernica” klappen. Dies ist die aktualisierte Fassung eines im Januar 2017 veröffentlichten Artikels.

(край на цитата)

Превод:

Режисьорът Карлос Саура става на 90 години

Испанецът Карлос Саура спечели наградата на Филмовия фестивал в Берлин „Сребърна мечка“ и Голямата награда на журито в Кан. Дори на 90-годишна възраст режисьорът не мисли напразно да се пенсионира.

„Почиваш ли, ръждясваш“ – Карлос Саура живее и работи според това мото. „Правя филми, за да остана жив“, казва Саура на директора на испанския вестник „El País“ в интервю по повод 85-ия му рожден ден през 2017 г. и това остава негово кредо пет години по-късно. Защото на 90 испанският режисьор в никакъв случай не мисли за пенсиониране. “Винаги имам нещо на ум. И ако няма нищо, измислям нещо”, казва рожденикът, който е роден на 4 януари 1932 г. в северния испански град Уеска.

Натовареността на Карлос Саура през последните няколко години е значителна: документалният му филм за архитекта Ренцо Пиано излезе през 2018 г., последван от музикалната драма „Кралят на целия свят“ през 2021 г., за която Саура също написа сценария.

Само със сърдечния си проект “33 días”, който е отлаган отново и отново, той не е постигнал никакъв напредък: филмът трябва да е за 33-те дни, в които испанският художник Пабло Пикасо създава известната си антивоенна картина “Герника” – Антонио Бандерас е предназначен за главната роля, който вече е въплътил художника в минисериала “Гений” на Рон Хауърд и Браян Грейзър.

Пробив с танцови филми

Основна роля в работата на режисьора играят музиката, танците и техните традиции. През 2016 г. излиза документалният мюзикъл “La Jota”, известен в Германия като “J: Beyond Flamenco”. Почитта към танца йота в родния му Арагон е 45-ият филм на Саура от началото на дейността му през 1955 г. и след признанията за фламенко, танго и фадо, един от многото музикални и танцови филми на испанския режисьор.

С този жанр той прави своя пробив и в кинобизнеса. Най-големият му комерсиален успех – фламенко трилогия, базирана на литературни модели от испански класики. През 1981 г., в сътрудничество с хореографа Антонио Гадес, е създадена “Bodas de sangre” (“Кървава сватба”) по пиеса на Федерико Гарсия Лорка.

Само две години по-късно, през 1983 г., последва сензационно успешния балетен филм “Кармен”, който е обявен за “Най-добър артистичен принос” на фестивала в Кан и е номиниран за “Оскар” в категорията “Най-добър чуждестранен филм”.

“Беше почти лудост колко добре Кармен беше приет в Германия тогава. И филмът все още се показва по телевизията, докато тук в Испания е напълно забравен. Като цяло той е много по-известен и по-популярен в чужбина, отколкото у нас“, казва режисьорът. „El amor brujo“ („любовна магия“), базирана на балета „El amor brujo“ на Мануел де Файа, завършва танцовата трилогия през 1986 г.

Социална критика и филми от епохата на Франко

Да се редуцира дейността на Карлос Саура само до неговите танцови филми не би било справедливо за този майстор на филмовото изкуство. Защото още преди да настъпи големия пробив с танцовата му трилогия той прави социално критични документални и игрални филми.

Саура има контакти с комунистическата филмова организация „Uninc“, която продуцира филми на стария комунист Хуан Бардем, по времето когато Карлос Саура е на работата като преподавател по сценарий и режисура в Мадридското филмово училище, което по това време е един от най-политически активните университетски центрове в Испания. Това формира младия Саура и първите му модели за подражание включват режисьори като Сергей Айзенщайн или Весволод Иларионович Пудовкин, немските експресионисти и преди всичко италианските неореалисти.

През 1959 г. той режисира първия си пълнометражен игрален филм “Los golfos” (“Уличните момчета”), без илюзии, полудокументален портрет за кариерата на млад тореадор. Филмът се излъчва в Кан, но Саура намира разпространител на филма едва две години по-късно. Но пътуването до Южна Франция не е съвсем напразно. В Кан Саура се запознава със сюрреалиста – испанско-мексиканския режисьор Луис Бунюел, с когото се сприятелява и който оказва голямо влияние върху творчеството му.

Саура най-накрая постигна първия си голям успех с „La caza“ („Ловът“, 1966): Филмът, критично представяне на саморазрушителните тенденции на испанската буржоазия, спечелва „Сребърна мечка“ на Берлинския филмов фестивал и Берлинале. “Peppermint Frappé” (1986) – изследване на фатална триъгълна връзка, също е награден със „Сребърна мечка“. Във филма испанецът работи с актрисата Джералдин Чаплин, дъщеря на Чарли Чаплин, с която също живее до 1979 година.

Въпреки че намерението на Саура никога не е било да прави политически филми, неговите произведения са етикетирани като такива. Дори малките жестове и някои нагласи се тълкуват като политически алюзии. Филмът “El jardin de las delicias” (“Градина на земните наслади”, 1970) неизбежно напомня на испанските зрители за испанския диктатор Франсиско Франко, за неговия речник, за начина му на говорене.

В резултат на това Карлос Саура води постоянна битка с цензорите: някои сценарии са забранени, някои готови филми, като “Ana y los lobos” (“Анна и вълците”, 1972) трябваше да чакат месеци за разрешение за показване, други дойдоха с промени в някои диалози. До ден днешен Саура многократно изобличава оплакванията в родината си: корупция, поведение на висши политици или телевизия, която оперира „непряка цензура“ и избягва неудобни теми.

Саура, майсторът на всички занаяти

В допълнение към многобройната си изключителна режисьорска работа, Карлос Саура е известен и с напълно различни таланти. Преди да се опита да снима, по предложение на по-големия си брат, известният художник Антонио Саура, който почина през 1998 г., Карлос Саура също рисува. Но любимото му занимание освен филмовото производство е фотографията. 85-годишният мъж има колекция от над 600 фотоапарати, “прави поне една снимка всеки ден, за да не загуби упражненията” и редовно излага своите колекции от снимки, отличени с множество награди.

Но това не е всичко: между 1997 и 2004 г. Саура публикува три романа, написва няколко сценария и публикува творби по фотография. Поставя няколко пъти операта „Кармен“ от Жорж Бизе – отпразнува дебюта си в Щутгарт през 1991 г. – и през 90-те и 2000-те, както и в миналото, се фокусира главно върху танца и музиката във филмите си. През 2004 г. журито на Европейската филмова награда отличи Карлос Саура за делото на живота му. В момента на бюрото на Саура стоят чернови относно поредица филми за испанския поет Федерико Гарсия Лорка, документален филм за произхода на изкуството и филм за композитора Йохан Себастиан Бах. Сега просто трябва да работи с историята на “Герника” на Пикасо. Забележка: Това е актуализираната версия на статия, публикувана през януари 2017 г.

(край на превода)

До края на тази юбилейна статия за Карлос Саура ще се спра на още информации за него, взети от различни източници на испански и немски езици. Някои данни може да се дублират с такива, които вече съм изложил по-горе.

Карлос Саура, роден на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон, е испански филмов режисьор. Филмите му първоначално са оформени от неореализма, по-късно влиянието се проявява чрез митичния стил на Луис Бунюел.

Бащата на Саура работи в Министерството на финансите, майка му е пианистка, а брат му Антонио Саура по-късно става известен художник. По време на Гражданската война в Испания републиканското семейство се мести първо от Мадрид във Валенсия, а по-късно в Барселона. След войната Саура е отделен за известно време от семейството си и остава при роднини, които симпатизират на Франко. Тези преживявания са формиращи за неговото по-късно създаване на филми. В интервю през 1975 г. той признава: “Никога не съм успял да разбера защо за една нощ добрите момчета стават лошите, а лошите – добрите”.

Саура първо учи инженерство и си изкарва хляба като фотограф на танцови събития. Но той прави и художествени фотографски произведения, които излага с помощта на брат си Антонио.

През 1952 г. Саура става студент в „Instituto de Investigaciones y Experiencias Cinematográficas (IIEC)“, испанското държавно филмово училище, където учи режисура. През 1957 г. получава дипломата си за „La tarde del domingo“ (1957). Филмът няма щастлив край, характерен за Саура.

Веднага след дипломирането си той става преподавател в IIEC, първоначално в специалността за сценарии, а по-късно и за режисура. През 1959 г. режисира първия си пълнометражен игрален филм „Los golfos“ (на български: „Уличните момчета“). По време на прожекцията на филма на филмовия фестивал в Кан през 1960 г. Саура се запознава с колегата си Луис Бунюел, с когото има близко приятелство и стилистична близост на техните филми. Испанската филмова цензура сериозно ограничава разпространението на „Los golfos“. Премиерата на изрязана версия е едва през 1962 г. Саура си поставя за задача да критикува авторитарния режим на генерал Франко във филмите си. Държавната цензура го принуждава към подсъзнателна и непряко осезаема критика, която скоро го прави фигурант на изкуството против Франко. Той е подкрепен от неговия приятел и дългогодишен продуцент Елиас Керехета. По това време филмите на Саура са по-известни на международни филмови фестивали, отколкото в самата Испания.

Испанската буржоазия служи на Карлос Саура като отражение на испанското общество. В „La Caza“ (на български: „Ловът“) от 1965 г. той показва буржоазното поведение на ловна дружинка. Във филма „La prima Angélica“ (на български: „Братовчедката Анхелика“) от 1973 г. едно семейство от средната класа отразява замразеното испанско общество. Отново и отново Саура трябва да се бори с цензорите за отделни сцени, пълни със символика, например когато в този филм шинираната ръка на фалангист напомня за поздрав на Хитлер. Дори след въвеждането на цензурата, испанските прожекции на този филм са атакувани от фалангистки главорези.

Карлос Саура коментира своя филм от 1972 г. „Ana y los lobos“ (на български: „Ана и вълците) така: „Направих този филм, защото майка ми винаги казваше в дома ни, когато исках да говоря за политически, сексуални или религиозни проблеми така: „Ти не говори на тия теми!“. Тогава испанските цензори ми казаха същото: „Всичко, което пожелаете – освен секс, политика и религия!“

Филмите на Саура от този период често се определят като “филми с памет”. Те са отчасти автобиографични. Във филма „La prima Angélica“, например, са монтирани филмови поредици, които се връщат към възприятията на Саура като дете по време на войната, като например сцената на момиче с парчета от счупено стъкло на лицето. Филма „La Madriguera“ (на български: „Пещера на спомените“) от 1968 г. показва вирулентността на необработените, понякога травматични детски преживявания в по-късни партньорски отношения. Самият Саура казва в интервю: „Филмите ми никога не са реалистични, по-скоро един вид бягство, в смисъл, както казва Луис Бунюел: „Най-чистото е въображението“.

Една от най-важните артистични допирни точки във филмите на Саура е Джералдин Чаплин, която е интимен партньор на Саура по времето, когато работят заедно. В общо девет от неговите филма от „Peppermint Frappé“ (1967) до „Mamá cumple cien años (1979), тя играе в тия филми, предимно в главната женска роля. В „Cría cuervos“ (на български: „Да отгледаш гарвани“ от 1975 г. тя се появява в двойна роля като майка и възрастна дъщеря. Този филм става най-големият успех на Саура досега и с над милион зрители за първи път достига до голяма испанска публика.

След смъртта на Франко и изчезването на цензурата се отваря темата за филмите на Саура. Работата му варира от критичното във времето изследване на криминалните младежи „Deprisa“ от 1981 г., до сюрреалистичните образи на портрета на историческия художник Goya en Burdeos (на български: Франси́ско Хосе́ де Го́йя-и-Лусье́нтес от Бордо) от 1999 г. Преди всичко, неговите танцови филми, в които опитът на Саура като танцов фотограф се реализират и стават международно известни. С филма „Bodas de sangre“ (на български: „Кървава сватба“) от 1981 г., по едноименната пиеса на Федерико Гарсия Лорка, „Кармен“ от 1983 г., базирана на едноименната опера на Жорж Бизе и „El amor brujo“ (на български: „Любовна магия“) от 1986 г., базиран на едноименния балет на Мануел де Файа, Саура представя първата си трилогия, посветена на фламенкото през 80-те години на миналия век. Псевдодокументалният филм “Sevillanas“ (1992) показва различни интерпретации на едноименния танц. Друга трилогия изследва съвременните градски музикални стилове с фламенко (1995), танго (1998) и фадос (2007).

Карлос Саура е почетен и в родината си след демократизацията на Испания. През 1980 г. е удостоен с Националната филмова награда на Испания „в знак на признание за работата му за репутацията на нашето кино в чужбина“. За „Ай, Кармела“ (1990) през 1991 г. той получава испанската филмова награда „Goya“ в най-важните категории. През 1992 г. Саура продуцира официалния филм „Maratón“ за летните олимпийски игри в Барселона. През 2000 г. Саура намира пътя си обратно към темата за гражданската война в Испания, но този път не зад камерата, а в първия си роман „¡Esa Luz!“ (на български: „Тази светлина“), като създава литературен филм в съзнанието на читателя. Карлос Саура вижда себе си в традицията на трима велики режисьори: Бунюел, Бергман и Фелини. (край на описанието) В края на статията ще цитирам в оригинал на испански език филмографията на Карлос Саура, както и данни за изкуството му в областта на фотографията, литературата и други области:

Filmografía

Flamenco (1955), cortometraje El pequeño río Manzanares (1956), cortometraje La tarde del domingo (1957), cortometraje Cuenca (1958), documental Los golfos (1960) Llanto por un bandido (1963) La caza (1965) Peppermint frappé (1967) Stress es tres, tres (1968) La madriguera (1969) El jardín de las delicias (1970) Ana y los lobos (1972) La prima Angélica (1973) Cría cuervos (1975) Elisa, vida mía (1976) Los ojos vendados (1978)

Mamá cumple cien años (1979) Deprisa, deprisa (1981) Bodas de sangre (1981) Dulces horas (1982) Antonieta (1982) Carmen (1983) Los zancos (1984) El amor brujo (1986) El Dorado (1988) La noche oscura (1988) ¡Ay, Carmela! (1990) Sevillanas (1991) Maratón (1992) ¡Dispara! (1993) Flamenco (1995) Taxi (1996) Pajarico (1997) Tango (1998) Goya en Burdeos (1999) Buñuel y la mesa del rey Salomón (2001) Salomé (2002)

El séptimo día (2004) Iberia (2005) Fados (2007) Sinfonía de Aragón (2008), documental realizado para la Exposición Internacional de Zaragoza 2008 Io, Don Giovanni (2009) Flamenco, Flamenco (2010) Zonda, folclore argentino (2015) Jota de Saura (2016) Renzo Piano, an Architect for Santander (2018) Goya 3 de mayo (2021), cortometraje Rosa Rosae. La Guerra Civil (2021), cortometraje El rey de todo el mundo (2021) 33 días (2022)

…..

Obra literaria y fotográfica

Junto a su labor cinematográfica, Carlos Saura es también un escritor de amplios horizontes temáticos y notable investigación estilística. Su novela Pajarico solitario (1997), llevada luego al cine con el título de Pajarico, es una narración de corte autobiográfico. De mayor ambición literaria es Elisa, vida mía (2004), con la que Saura realiza la operación inversa: novelar un film previamente realizado, en esta ocasión su película del mismo título fechada en 1977

………

Превод:

Литературно и фотографско творчество

Наред с кинематографичното си творчество, Карлос Саура е и писател с широк тематичен хоризонт и забележителни стилистични изследвания. Неговата новела „Самотна птица“ (1997), по-късно превърната във филм със заглавие „Птицата“, е автобиографичен разказ. С по-голяма литературна амбиция е „Eлиса, моя скъпа“ (2004), с която Саура извършва обратната операция: новелизира вече създаден филм, този път негов филм със същото заглавие от 1977 г.

……..

Novelas

Pajarico solitario (1997)
¡Esa luz! (1998)
Elisa, vida mía (2004)
Ausencias (2017)

……

Guiones (editados en libro) (Скриптове, редактирани в книга)

Cría cuervos
Elisa, vida mía
¡Esa luz!
Goya en Burdeos
Buñuel y la mesa del rey Salomón

…….

Libros sobre fotografía (Книги за фотография)

El Rastro (2003)
Flamenco (2004)
Las fotografías pintadas de Carlos Saura (2005)
Saura x Saura (2009)
España años 50 (2016)
Photobolsillo (2018)

……

Exposiciones (selección)

Otras miradas de Carlos Saura Exposición itinerante comisariada por Asier Mensuro que se inauguró en la SEMINCI de Valladolid (2009) y que posteriormente pudo verse en León (2009-2010), La Coruña (2010), Madrid (2010), Zaragoza (2010) y Gijón (2010-2011); En ella se reflexiona sobre los temas recurrentes en la obra de Saura, mostrando como se desarrollan en las diferentes disciplinas en las que trabaja como son el cine, la fotografía, el dibujo, las artes escénicas o la literatura.
Luz de Carlos Saura (Avilés, 2011); Comisariada por Asier Mensuro es la primera exposición con que se abre el Centro Cultural Internacional Oscar Niemeyer. En ella, Carlos Saura reflexiona mediante instalaciones, proyecciones y diversas piezas interactivas sobre uno de los temas que domina con mayor maestría: La luz; analizándola en todos los aspectos posibles: La ausencia de luz y los miedos primarios, el ojo biológico y los instrumentos mecánicos como la cámara oscura, fotográfica o cinematográfica, gracias a los cuales podemos captar la luz. La luz en la pintura, la arquitectura o la fotografía. También se incluyen piezas sobre característica de la luz como son el color, la sombra que produce o el reflejo. Finalmente, incluye una gran proyección homenaje a la luz de luces: El sol. ……

Превод:

Изложби (селекция)

Други погледи на Карлос Саура: Пътуваща изложба, курирана от Асиер Менсуро, която беше открита в SEMINCI във Валядолид (2009) и която по-късно можеше да се види в Леон (2009-2010), Ла Коруня (2010), Мадрид (2010), Сарагоса (2010) и Хихон (2010-2011); Тя отразява повтарящите се теми в творчеството на Саура, показвайки как се развиват в различните дисциплини, в които работи, като кино, фотография, рисуване, сценично изкуство или литература.

Лус де Карлос Саура (Авилес, 2011); Курирана от Асиер Менсуро, това е първата изложба, която открива Международният културен център на Оскар Нимайер. В него Карлос Саура отразява чрез инсталации, прожекции и различни интерактивни части върху една от темите, които владее с по-голямо майсторство: Светлина; анализирайки я във всички възможни аспекти: отсъствието на светлина и първични страхове, биологичното око и механичните инструменти като камера обскура, фотографска или кинематографска, благодарение на които можем да улавяме светлина. Светлина в живописта, архитектурата или фотографията. Включени са и части за характеристиките на светлината като цвят, сянката, която произвежда, или отражението. И накрая, тя включва страхотна проекция на почит към светлината на светлините: Слънцето.

…….

Exposiciones y obra de Carlos Saura (bibliografía)

Carlos Saura, fotógrafo: años de juventud (1949-1962), exposición de fotografías… (edición de Agustín Sánchez Vidal) (Galaxia Gutenberg; Barcelona, 2000).
Otras miradas de Carlos Saura”(edición de Asier Mensuro, Jorge Gorostiza y Roberto Cueto) (Caja España Obra Social y Sociedad Estatal de Conmemoraciones Culturales (SECC); Madrid, 2009).
Luz de Carlos Saura (Cuaderno de trabajo de la exposición) (Centro Cultural Internacional Oscar Niemeyer; Avilés, 2011).
GAVILÁN SÁNCHEZ, Juan Antonio y LAMARCA ROSALES, Manuel (2002), “Conversaciones con cineastas españoles”, Servicio de Publicaciones de la Universidad de Córdoba, ISBN 9788478016112. …….. Превод: Изложби и произведения на Карлос Саура (библиография)
Карлос Саура, фотограф: години на младостта (1949-1962), изложба на фотографии … (издание на Агустин Санчес Видал) (Галаксия Гутенберг; Барселона, 2000).
Други погледи на Карлос Саура ” (редактиран от Асиер Менсуро, Хорхе Горостиса и Роберто Куето) (Caja España Obra Social и Sociedad Estatal de Commemoraciones Culturales (SECC); Мадрид, 2009).
Лус де Карлос Саура (Работна тетрадка на изложбата) (Международен културен център на Оскар Нимайер; Авилес, 2011).
ГАВИЛАН САНЧЕЗ, Хуан Антонио и ЛАМАРКА РОСАЛЕС, Мануел (2002), “Разговори с испански режисьори”, Служба за публикации на Университета в Кордоба, ISBN 9788478016112.

…….

Dirección de ópera

1991: Carmen (Georges Bizet), para la Ópera de Sttutgart
2004: Carmen (Georges Bizet) (enlace roto disponible en Internet Archive; véase el historial, la primera versión y la última).
2007: Carmen (Georges Bizet)
2010: Carmen (Georges Bizet)
2019: Don Giovanni (W.A.Mozart), para Amigos de la ópera de La Coruña. Coro Gaos. …… Превод: Оперна режисура
1991: Кармен (Жорж Бизе), за операта в Щутгарт
2004: Кармен (Жорж Бизе) (нарушена връзка, достъпна в интернет архива; вижте историята, първата и най-новата версия).
2007: Кармен (Жорж Бизе)
2010: Кармен (Жорж Бизе)
2019: Дон Жуан (W.A.Mozart), за Приятели на операта Ла Коруня. Хор Гаос.

……..

Dirección teatral

2013: El gran teatro del mundo (Pedro Calderón de la Barca)
2018-2021: El coronel no tiene quien le escriba (Gabriel García Márquez)
2019-2021: La fiesta del chivo (Mario Vargas Llosa)
2020: El Gran Teatro Del Mundo (México)

………

Premios y distinciones

Artículo principal: Premios y distinciones recibidos por Carlos Saura

(край на цитатите)

Нека днес на 5 януари 2022 г. поздравим испанския филмов режисьор, фотограф и артист с най-различни интереси Карлос Саура с навършване на 90 години вчера на 4 януари, като му пожелаем здраве и енергия, за да продължава неуморно започнатите си проекти и тия, които е планирал. Вижаме ясно, че той е неуморим творец и нека бъде пример за всички, които са навършили заветната възраст от 90 години.

За много години, „estimado amigo” Карлос Саура!

……

Carlos Saura – Carmen (1983) habanera scene

´´´´

“Carmen”, Carlos Saura – Trailer

Trailer di “Carmen Story” (“Carmen”) di Carlos Saura, 1983 Festival di Cinema Spagnolo CinemaSpagna 2015 Retrospettiva Carlos Saura Roma, 7-12 maggio Milano, 14-17 maggio

´´´´

Carmen (1983) – trailer

Drama / muzikál, Španělsko, 1983, 102 min. Režie: Carlos Saura Hrají: Antonio Gades, Laura del Solová, Paco de Lucía, Marisolová, Marisol, Cristina Hoyosová, Juan Antonio Jiménez, José Yepes, Sebastián Moreno, Gómez de Jerez, Manolo Sevilla, Antonio Solera, Manuel Rodríguez, Lorenzo Virseda, M. Magdalenaová, La Bronceová, El Fati, Enrique Ortega, Diego Pantoja, Enrique Pantoja, El Moro, Enrique Esteve, Antonio Quintana, Ernesto Lapena, Mario Del Monaco, Regina Resnik

´´´´