Днес е рожденият ден на оперната и оперетна певица Надя Шаркова
Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 2 юни 2020 г. ще припомня живота и делото на една голяма българска оперна и оперетна певица, която е родена на този ден през далечната 1924 година и на която Бог даде дълъг и пълен с постижения живот – тя си отиде от нас преди 1 година – на 15 април 2019 г., като достигна 94 години и докрай беше жизнена и на крак. Това е прекрасният сопран Надя Шаркова, която помня много добре от моите години в България до 1974 г. От 50-те години тя беше тогава една от певиците-сопрани знаменита артистка, за която непрекъснато се говореше: красива, талантлива, с прекрасен глас, винаги усмихната и готова за нови и нови роли.
Въпреки това не съм писал никога до сега за нея – по простата причина, както в последно време, че тя е родена в началото на юни, когато аз не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“. Отдавна исках да напиша за нея, но нали пиша на „календарен принцип“ – не исках да го наруша. Помня добре, когато тя навърши през 2014 г. кръглите 90 години, в българските медии това се отбеляза доста забележимо – както Българското Радио, така и други медии поместиха статии за нея. Тогава аз вече бях започнал да пиша моите статии, срещах името й при разни случаи и се радвах, че е достигнала тази почтена възраст.
Запомнил съм Надя Шаркова много добре, защото началото на нейната оперна кариера съвпадна с първите години на моето студентство в София и не един път съм бил на оперни изяви, в които тя вземаше участие в главни роли. Мисля – дано не се лъжа – че през 1954 г. при първото ми посещение на „Аида“ в София тя игра тази роля. Тогава вече се говореше, че Надя Шаркова е особено добра като Аида, която е нейният дебют в Софийската опера, където постъпва през 1953 г. Надя Шаркова е участвала даже при запис на „Аида“, мисля в Чехословакия, при много добър състав. Това се оказа вярно, защото по-късно съм чел в медиите нейно изказване по-късно, в което тя казва:
„През 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, и то ми даде премията. Бяхме само… 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание…”
(край на цитата)
Разбира се, ние студентите тогава вече знаехме (тези, които бяха любознателни за изкуствата), че на Световния младежки фестивал в Букурещ през 1953 година Надя Шаркова е удостоена с Първа награда и златен медал. Такова голямо признание веднага се разчува.
Разбира се, аз помня Надя Шаркова още от 1951 г., когато започна моето студентство, понеже бях редовен посетител на Държавния музикален театър, а тя по това време беше една от най-известните артистки на този театър. Гледал съм поне 3-4 оперети с нейно участие, сигурно не се лъжа, че между тях са били такива творби като
„Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” от Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” от Целер.
След това тя се яви на конкурс в Софийската опера и започна шеметния й артистичен път на тази сцена. И там съм бил на редица опери с нейно участие, за „Аида“ писах вече, не помня други заглавия, но съм бил поне на 4-5 други опери, в които тя е изпълнявала главни роли.
Когато се върнах на работа в Габрово през 1957 г., при мои посещения в София също съм бил на опера, така че и тогава съм я гледал – нямам точни данни, понеже не съм си водил бележник за тия посещения. Знам само, че по времето, когато заминах за Германия през 1974 г., Надя Шаркова продължаваше да играе в Софийската опера. След това съм чел, че кариерата й там е продължила чак до 80-те години, макар и в по-малки роли в последното десетилетие. Четох също, че един от върховете в кариерата й е била ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир (премиера през 1960) и че там тя е разкрила най-пълно големия си талант на певица и актриса. А също, че друга значима нейна роля е била тази на мисис Елън Орфорд от първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964 година.
Само какъв успешен творчески път!
След тези общи бележки ще се спра на биографията и артистичния път на днешната юбилярка – ако беше жива, днес на 2 юни 2020 г. тя щеше да навърши достойните 96 години!
Първо ще цитирам малката Уикипедия-страница, която съществува за нея:
Надя Анастасова Шаркова е българска оперетна и оперна певица – сопран.
Родена е на 2 юни 1924 г. в Русе. В ученическите си години участва в самодейни оперетни представления и свири на цигулка. Дебютира през 1943 г. в оперетата „Любов и трон“ в оперетния театър „Одеон“. През 1944 г. постъпва в Държавната музикална академия в класа на Людмила Прокопова. Пее в Художествения оперетен театър, Народната оперета и Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. През 1946 г. подписва договор за солистка на Пражката опера, а по-късно получава договор и за Германия, но не ѝ е разрешено да напусне България. От 1953 г. е артистка в Народната опера в София. Дебютът и е в ролята на Аида от едноименната опера на Джузепе Верди. През 1955–1956 г. е изпратена на специализация в Болшой театър в Москва. Гастролира в СССР, Чехословакия и Румъния.
Носителка е на първа награда и златен медал от IV световен младежки фестивал в Букурещ през 1953 г. През 1954 г. получава премията „Ема Дестинова и Карел Буриан“ от певческия конкурс „Пражка пролет“. През 1959 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ III степен.
(край на Уикипедия-страницата)
Даже никой не се е сетил поне да отбележи датата на кончината й – 15 април 2019 г.
Искам да обърна внимание на моите млади ФБ-приятели и читатели на изречението: „ (…) През 1946 г. подписва договор за солистка на Пражката опера, а по-късно получава договор и за Германия, но не ѝ е разрешено да напусне България (…)
(край на цитата)
Не пише за коя Германия става въпрос – за Източна (ГДР) или за Западна Германия. Защото за ГДР не беше толкова трудно, но нямам представа от каква фамилия произхожда Надя Шаркова, защото в тия времена след 9 септември 1944 г. това беше най-важният фактор човек да получи разрешение да пътува извън България, особено за държави от Западна Европа.
Независимо че Уикипедия-страницата за Надя Шаркова е крайно недостатъчна да получим представа за дейността й, за нея има други източници – много по-обширни и казващи редица важни неща. Това са две статии във връзка с нейната 90-годишнина, която тя празнува през 2014 годино. Цитирам и двете статии – и двете са много ценни:
Сайт на Софийска опера
(без дата)
ПЕВИЦА И АРТИСТКА ОТ ВИСОКА КЛАСА
Надя Шаркова на 90 години
Огнян СТАМБОЛИЕВ
На 2 юни 2014 г. Надя Шаркова, една от незабравимите примадони на столичната музикална сцена от миналия век стигна до достолепната възраст – 90 години. През 40-те години тя беше сред големите надежди да българската оперета и само за десет сезона направи близо 30 големи роли в творби на Калмен, Лехар, Щраус, Офенбах, Целер, Дунаевски. От това време остана нейната великолепна Елена от „Хубавата Елена”, за щастие, съхранена в студиен запис на Радиото в Златния фонд. Наистина, природата й бе дала много. Красива, ефектна за сцената, външност (от средиземноморски тип), тембрист й, звучен лирико-драматичен сопран, безспорна музикалност, вродена пластика на тялото и силен артистичен темперамент. Всичко това е основата върху която тя, с немалко труд и интелект изгради блестящата си и дълга кариера, посветена главно на родната сцена. А можеше да има голям успех и навън, но като повечето от артистите от нейното поколение, посвети таланта и силите си на България. Считаше това за свой дълг.
Родена е през 1924 в Русе, в културно семейство, в което театърът и музиката са на почит. Пее от дете, от началното училище. Открита е от първата си учителка по музика като талант и започва да играе в детски оперети, да пее в хорове, учи усърдно цигулка. През 1944 е вече в столицата – приета е в Музикалната академия. Има шанса да попадне в класа на Людмила Прокопова, а това е прочутата школа на Пивода от Прага. Гласът й е поставен правилно, по законите на белкантото – една гаранция за успех. Още като студентка започва кариерата си на оперетна героиня. Дебютира в театър „Одеон” в оперетата „Любов и трон”. После пее в Художествения театър и в новосъздадения Държавен музикален театър. С ролите си в „Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” на Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” на Целер, „Бедният студент” от Мильокер, „Къщата на трите момичета” от Шуберт – Берте е вече сред звездите на театъра.
През 1953 година е привлечена за солистка в Софийската опера. Ето какво си спомня по този повод тя:
„Бях щатна солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват диригентът Асен Найденов и режисьорът проф. Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, където бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата. Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея. Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме само… 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание…”
След триумфалния й оперен дебют във Вердиевата „Аида” – с бурни, дълго нестихващи аплодисменти е възнаградена от публиката след голямата „нилска ария”, тя подготвя със същия успех роля след роля в големия класически репертоар. Зареждат се: „Елизабет” от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Неда от „Палячи”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Лиза в „Дама Пика”, Мюзета от „Бохеми”, Първа дама от „Вълшебната флейта”. В много от тези роли неин предпочитан партньор е прекрасният тенор Любомир Бодуров, който като нея започва кариерата си от Оперетата, за да стане един от стълбовете на националната ни сцена от 60-те до 80-те години.
Надя Шаркова участва с успех в премиерите на някои български опери. Беше Кремена от „Ивайло” на Големинов, Зорница от „Луд Гидия” на Хаджиев, Елена от „Момчил” на Пипков.
Един от върховете в кариерата й бе ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир / премиера през 1960/. Тук тя разкри най- пълно големия си талант на певица и актриса. Друга значима нейна роля бе мисис Елън Орфорд от първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964.
През 70-те и 80-те години заедно с големите си роли, тя изпълняваше с желание и успех и по-малки, като тези нейни ярки превъплъщения (Сузана от „Хованщина”, Ларина от „Евгений Онегин и др) се запомняха винаги. Едно от тях се е запечатало силно в паметта ми – Тизба, втората, доведена сестра на Пепеляшка от паметната постановка на проф. Петър Щърбанов и Борис Хинчев на прекрасната Росиниева опера (1968). С пределно изразителна пластика и мимика, при това с чувство за мярка и стил, тя изгради по един наистина забележителен начин, като истинска комедийна актриса, тази второстепенна, но важна ансамблова роля.
Да й пожелаем здраве и още дълги години живот!
(край на цитата)
Ето и втората статия, тя е от предаване също през 2014 г. на Българското Национално Радио. Автор е проф. Боянка Арнаудова:
БНР
Оперната певица Надя Шаркова на 90
публикувано на 30.05.2014
В годината, когато Софийската опера най-после се настанява в собствен дом и трупата започва да се стабилизира и да нараства, една млада и вече изявена певица се явява на прослушване. Певицата е Надя Шаркова, а годината – 1953. Всъщност двама от художествените авторитети на Софийската опера са причина тя да се насочи към операта – диригентът Асен Найденов и режисьорът Драган Кърджиев. С тях в следващите години й предстои да създава едни от най-силните си роли. Надя Шаркова разказва:
„Бях солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват Асен Найденов и Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ през 1953 година, когато бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата – спомня си певицата. – Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея. Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много голямо жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Халабала. Това беше много голямо признание.”
На 2 юни тази година Надя Шаркова изпълва деветото десетилетие от живота си. Все още жизнена, съхранена, с отлична памет за минали и настоящи събития, любопитна към настоящето, което я вълнува и което обсъжда запалено. Гласът й – все такъв бистър, звънлив, такъв какъвто го знам от много години насам. И което е впечатляващо – разказва и за кариерата си, и за миналото без сълзлива сантименталност и въздишки, а трезво и с ведрост, навременни смесени с хумор и забавни спомени.
Надя Шаркова е родена през 1924 година и отрасла в Русе, където още в прогимназията участва в представянето на няколко детски оперетки. Казва, че имала много добра учителка по пеене, както тогава се нарича предметът музика, която я насърчавала. Определили Надя за Шута на Царя в една от оперетките. И когато баща й решава да я запише във Френския девически пансион „Нотр Дам де Сион”, и преподавателите, и музикални авторитети от русенското общество се намесват и осуетяват намерението му да насочи Надя встрани от музиката. По това време освен че пее хубаво, тя свири усърдно и на цигулка. После, през 1944 идва в София, в Музикалната академия, където е приета в класа на Людмила Прокопова – прочута педагожка и пианистка, дългогодишната сътрудничка на Христина Морфова.
Паралелно с ученето Надя Шаркова веднага е забелязана и поканена да пее в оперетния театър Одеон в София, в който през 1943 година дебютира в „Любов и трон”. А от 1944 последователно е солистка в Художествения оперетен театър, Народна оперета и в новосъздадения Държавен музикален театър. Тук вече Надя Шаркова се утвърждава като певица с красив и мощен сопран, с ярко изявена музикалност и артистичност, с интелигентност. Все качества, които я отвеждат до най-голямата българска оперна сцена. В тези театри Надя Шаркова не само е сред първите солисти, но добива популярност с големи партии като Силва в „Царицата на чардаша”, Юнона в „Орфей в ада”, Елена в „Хубавата Елена”, Княгинята в „Птицепродавецът”, Стела от „Волният вятър” и т.н. Изящна, красива, артистична, пластична, много стабилна вокално, тя бързо се превръща в звезда на оперетата от епохата.
В Софийската опера още на прослушването прави впечтление като Аида и естествено дебютът на Надя Шаркова е в тази опера. Огромен аплауз избухва след знаменитата Нилска сцена, в която Аида има доминиращо участие и голяма ария. От тук нататък Аида е една от коронните роли на певицата. Също както Елизабет от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Неда от „Палячи”, Лиза от „Дама пика”, Катерина от „Укротяване на опърничавата” и други сопранови роли от големия немски, италиански и руски репертоар.
Особено заслужава да се изтъкне отношението на Надя Шаркова към българската опера – с успех и с прекрасно гласово и артистично внушение тя интерпретира главни женски образи от оперите на Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев. В историята на Националния оперен театър Надя Шаркова е вписана не само с изброените партии, но и с великолепната Елън от „Питър Граймс” на Бенджамин Бритън, поставена за пръв път в България през 60-те години от Михаил Хаджимишев. До 1980 година Надя Шаркова е артист-солист в Националната опера, изпълнявайки многократно и по-малки роли като Ларина от „Евгений Онегин”, Сусана от „Хованщина”. Все така на високо професионално ниво, с много вникване в образите, с много въодушевление, което нашата и задграничната критика при гостуванията на театъра винаги отбелязват. Надя Шаркова е пяла под диригентството на всички големи личности от 50-те до 80-те години на миналия век като Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Добрин Петков, Борис Хичнев, а измежду най-близките й партньори са големите тенори Димитър Узунов, Любомир Бодуров, Никола Николов, басите Димитър Петков, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, баритонът Асен Селимски и още много артисти от епохата.
Нека й пожелаем да посреща все така жизнена, мъдра и слънчева още много рождени дни, да е здрава и щастлива.
Проф. Боянка Араудова
(край на цитата)
Цитирам линк към предаването:
https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100414738/opernata-pevica-nada-sharkova-na-90
В един портал от Русе се дава следното кратко съобщение за Надя Шаркова:
Надя (Надежда) Анастасова Шаркова (2.06.1924, Русе) – оперна и оперетна певица (сопрано).
Дебютира (1943) в театър „Одеон – София, в ролята на кралицата в операта „Любов и трон” на Ото Либих (също русенец). Завършва оперно пеене в МА – София (1944). Специализира в Большой театър в Москва (1955-1956). Пее в художествения оперетен театър (сега Държавен музикален театър „Ст. Македонски” – София), солистка на Софийската опера. Награди: Златен медал от младежкия фестивал в Букурещ (1953), премия от фестивала „Пражка пролет” (1954) и др.
(край на цитата)
Опитах се да потърся в Интернет информации на латиница за Надя Шаркова – няма такива. Нормално е – тя не е имала изяви в Западна Европа, а тези в Чехословакия и Румъния едва ли са били обявени така, че днес да има нещо за тях в Интернет.
Сега ще цитирам списък на оперните и оперетни роли на Надя Шаркова:
РОЛИ В ОПЕРЕТИ:
Исак Дунаевски – Стела във „Волният вятър“ (1950), Имре Калман – Силва в „Царицата на чардаша“ (1946), Александра във „Феята на карнавала“ (1947), Борис Левиев – Магда в „Пристанушка“ (1945), Франц Лехар – Грета в „Синята мазурка“ (1946), Ева в едноименната оперета (1948), Юрий Милютин – Василиса в „Трембита“ (1949), Оскар Недбал – Елена в „Полска кръв“ (1948), Жак Офенбах – Юнона в „Орфей в ада“ (1947), Елена в „Хубавата Елена“ (1955), Карл Целер – Княгинята в „Птицепродавецът“ (1951), Франц Шуберт / Хенрих Берте – Ханерл в „Трите девйки“ (1952) и други роли в оперетите: „Синята маска“, „Юлия“, „Малинарка“, „Тревога сред момите“, „Бедният студент“, „Верният приятел“ и други.
РОЛИ В ОПЕРИ:
Джузепе Верди – Аида в едноименната опера (1953), Елизабет в „Дон Карлос“ (1961), Амелия в „Бал с маски”, Марин Големинов – Кремена в „Ивайло“ (1958), Руджеро Леонкавало – Неда в „Палячи“ (1947), Волфганг Амадеус Моцарт – Графинята в „Сватбата на Фигаро“ (1954), Първа дама във „Вълшебната флейта“ (1957), Дона Елвира в „Дон Жуан”, Любомир Пипков – Елена в „Момчил“ (1955), Парашкев Хаджиев – Зорница в „Луд гидия“ (1960), Пьотр Чайковски – Лиза в „Дама Пика“ (1956), Ларина в „Евгений Онегин“, Висарион Шебалин – Катерина в „Укротяване на опърничавата“ (1960), Бенджамин Бритън – мисис Елън Орфорд в „Питър Граймс” (1964), Модест Мусоргски – Сузана в „Хованщина” и други.
Последната информация в днешната ми неголяма статия за Надя Шаркова е във връзка с нейната кончина на 15 април 2019 г. Автор наново е Огнян Стамболиев, той даже не съобщава точната дата, която е отбелязана в съобщение от друга медия:
Портал „SkiF“
С Книга и Филм
IN MEMORIAM
Надя Шаркова беше певица и актриса от висока класа
6 май 2019
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Надя Шаркова – една от незабравимите примадони на столичната музикална сцена от миналия век, почина наскоро на достолепната 94-годишна възраст. През 40-те години тя беше сред големите надежди да българската оперета и само за десет сезона направи близо 30 големи роли в творби на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах, Целер, Дунаевски. От това време остана нейната великолепна Елена от „Хубавата Елена”, за щастие, съхранена в студиен запис на Радиото в Златния фонд. Наистина, природата й бе дала много. Красива, ефектна за сцената, външност, тембрист и звучен лирико-драматичен сопран, безспорна музикалност, вродена пластика на тялото и силен артистичен темперамент. Всичко това е основата върху която тя,с немалко труд и интелект изгради блестящата си и дълга кариера, посветена главно на родната сцена. А можеше да има голям успех и навън, но като повечето от артистите от нейното поколение, посвети таланта и силите си на България. Считаше това за свой дълг.
Родена е в Русе, в културно семейство, в което театърът и музиката са на почит. Пее от дете, от началното училище. Открита е от първата й учителка по музика като талант и започва да играе в детски оперети, да пее в хорове, учи усърдно цигулка. През 1944 г. е вече в столицата – приета е в Музикалната академия. Има шанса да попадне в класа на Людмила Прокопова, а това е прочутата школа на Пивода от Прага. Гласът й е поставен правилно, по законите на белкантото – една гаранция за успех. Още като студентка започва кариерата си на оперетна героиня. Дебютира в театър „Одеон” в оперетата „Любов и трон”. После пее в Художествения театър и в новосъздадения Държавен музикален театър. С ролите си в „Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” на Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” на Целер, „Бедният студент” от Мильокер, „Къщата на трите момичета” от Шуберт – Берте, е вече сред звездите на театъра.
През 1953 година е привлечена за солистка в Софийската опера. Ето какво си спомня по този повод тя:
„Бях щатна солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват диригентът Асен Найденов и режисьорът проф. Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, където бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата. Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея. Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме само… 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание…”
След триумфалния й оперен дебют във Вердиевата „ Аида” – с бурни, дълго нестихващи аплодисменти е възнаградена от публиката след голямата „нилска ария”, тя подготвя със същия успех роля след роля в големия класически репертоар. Зареждат се: „Елизабет” от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Неда от „Палячи”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Лиза в „Дама Пика”, Мюзета от „Бохеми”, Първа дама от „Вълшебната флейта”. В много от тези роли неин предпочитан партньор е прекрасният тенор Любомир Бодуров, който като нея започва кариерата си от Оперетата, за да стане един от стълбовете на националната ни сцена от 60-те до 80-те години.
Надя Шаркова участва с успех в премиерите на някои български опери. Беше Кремена от „Ивайло” на Големинов, Зорница от „Луд Гидия” на Хаджиев, Елена от „Момчил” на Пипков.
Един от върховете в кариерата й бе ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир (премиера през 1960). Тук тя разкри най- пълно големия си талант на певица и актриса. Друга значима нейна роля бе мисис Елън Орфорд от първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964.
През 70-те и 80-те години заедно с големите си роли, тя изпълняваше с желание и успех и по-малки, като тези нейни ярки превъплъщения (Сузана от „Хованщина”, Ларина от „Евгений Онегин и др.) се запомняха винаги. Едно от тях се е запечатало силно в паметта ми – Тизба, втората, доведена сестра на Пепеляшка от паметната постановка на проф. Петър Щърбанов и Борис Хинчев на прекрасната Росиниева опера (1968). С пределно изразителна пластика и мимика, при това с чувство за мярка и стил, тя изгради по един наистина забележителен начин, като истинска комедийна актриса, тази второстепенна, но важна ансамблова роля.
Да си спомним за яркия й талант, за прекрасните й роли.
(край на цитата)
Нека днес на 2 юни 2020 г. почетем 96 години от рождението на голямата оперна и оперетна певица Надя Шаркова, родена на този ден през 1924 г., починала на 15 април 2019 г.
Мир на праха й!
……………
Изпълнение на Надя Шаркова:
Голямата оперна певица Надя Шаркова изпълнява ария на Сантуца из операта „Селска чест” от Пиетро Маскани.
Откъс от публицистичното предаване за музика „Класическа музика”, 1963 година.
Няма данни за екипа, реализирал предаването.
(моя бележка Б.К.: изпълнението трае само 1 минута. Няма други нейни записи в медиите, срам и позор – била е една от най-добрите сопрани в епохата си, бил съм като студент на нейни изяви през годините 1953-1956 в София, беше прекрасна Аида (1953), Елена в „Момчил“ (1955) от Любомир Пипков, Лиза в „Дама Пика“ (1956) от Чайковски и други).
nadya-sharkova-v-selska-chest-1963-godina
…..