Руският композитор и пианист Александър Скрябин, роден на утрешния ден преди 150 години
Драги приятели на музиката, днес на 24 декември 2021 г. – точно на Бъдни Вечер – не пиша както почти винаги „приятели на оперната музика“ по простата причина, че личността за която пиша днес – руският композитор Александър Скрябин, не е сътворил нито една опера, изобщо през целия си не дълъг живот от 43 години той не е написал вокални произведения, с изключение само на две такива – финалът на Първа симфония, където в последната част участва смесен хор и двама солисти и също смесен хор в симфоничната поема „Прометей“, където хорът пее без да ползва текст.
Защо пиша тогава днес за този велик композитор и новатор на музикалното изкуство в началото на 20-и век? Утре на 25 декември 2021 г. се навършват точно 150 години (по Юлианския календар) от рождението през 1871 година на този както признат, така и често жестоко критикуван композитор и пианист, починал на 27 април 1915 г., когато в Европа се води вече Първата световна война. Има нещо символично в това – Скрябин се стреми почти през целия си живот от 43 години да приближи с музикалното си изкуство и философските си разбирания хората помежду си, той планира особено през последните години на живота си едно гениално произведение – т.н. „Мистерия“, която като връх на високо естетичните му и хуманни разбирания не му се удава – една нелепа болест слага край на мечтите и желанието му в един специално построен за целта в Индия театър (подобно на идеите на Рихард Вагнер в Байройт) да проведе тази „Мистерия“, където хилядите изпълнители и посетители взаимно ще участват в тази „акция“ или „инсталация“ (ако мога днес с този нов термин да изразя онзи тип изкуство, за което Скрябин е мечтал).
А защо пиша статия за Скрябин не на рождения му ден – 25 декември, а един ден по-рано – на 24 декември? По простата причина, че на 25 декември празнува рожден ден сопранът Соня Йончева, която искам да уважа със статия точно на рождения й ден.
Аз не мога да премълча, че за творчеството на Скрябин научих около 1945-46 година като ученик в Априловската гимназия в Габрово, когато учителят ни по музика и диригент Петър Чаракчиев ни образоваше музикално. Дали той е споменал за Скрябин, вече не си спомням, но имах съученички пианистки – Дора Пенчева и Румяна Хаджиева (майка на сегашната пианистка в Софийската музикална академия проф. Борислава Танева), които наред с творби от Моцарт, Лист, Шопен и други опитваха и някои от етюдите на Скрябин – една неземна за моите представи музика. След това четох в музикалния речник на Иван Камбуров и тогава научих доста повече за симфоничното творчество на Скрябин. Много по-късно тук в Германия вече слушах на дискове всичко, което той е написал – трите му симфонии (изпълнение на Филаделфийската филхорманои с диригент Рикардо Мути), концерта му за пиано и оркестър във фа диез минор, „Поемата на екстаза“ и поемата „Прометей“ – венецът на симфоничното му творчество. За клавирните му творби – 10 сонати, прелюди, етюди и други няма да говоря, това е цял огромен свят, който пианистите познават най-добре.
Понеже говоря за вокално творчество, когато слушах Първата му симфония около началото на новия век (бях чел много за него и творчеството му), останах впечатлен от това сравнително леко за разбиране творение, траещо около 50 минути, отнасящо се до първия период на творчеството му (симфонията е писана през 1900-1901 г. – първо изпълнение на 29 март 1901 г. в Москва с диригент Васили Сафонов). Бях свикнал с нормалните 3-4 части при творбите на всички прочути симфоници, при Скрябин частите бяха шест: ленто, алегро драматико, пак ленто, виваче, алегро и шестата част – анданте (13 минути). Както в почти всичко – Скрябин и тук е новатор, но идеята за вокално присъствие много ми хареса – напомни ми Деветата симфония на Бетовен. Научих, че текста е от самия него, не както при Бетовен от Хайнрих Хайне. Хорът е четиригласен, има и двама солисти – тенор и мецосопран, които започват поотделно главната тема, след това пеят в дует, после пак поотделно, хорът я подема и развива последователно при чудесна по моите разбирания разработка, напомняща класическите образци в този тип почти сакрална музика, чак до финала – триумф на изкуството в живота, като оркестърът подчертава в заключителните мощни акорди във фортисимо заедно с целия хор силата на човешкия дух и способността му да градят моралните устои на човечеството.
Основната мелодия, поета от мецосопрана и след това от тенора, после в дует, е проста и леко се запомня, текста е също обикновен (ще го приложа после) и се повтаря с малки изменения до края, но изграждането на цялата линия върви по възходяща линия и затова апотеоза е особено внушителен, подобен на някои части от симфонии на Чайковски и Рахманинов, както и при „Голямата порта в Киев“ при „Картини от една изложба“ на Мусоргски (варианта за симфоничен оркестър на Морис Равел). При записа от Филаделфия през 1986 г. (солисти Michael Myers и Stafania Toczyska) за фирма „Brillant Classics“, участва прочутият „The Westminster Chor“, диригент Рикардо Мути. Преди няколко години писах по повод оперите „Селска чест“ и „Палячи“ при Великденския фестивал в Залцбург, че в „Селска чест“ в една от ролите участва именно Стефания Точиска, която тогава е пяла при записа на Първа симфония от Скрябин.
Същата симфония имам на диск и в изпълнение на руски артисти. Записът е от 1996 г. за фирма „Naxos“ със солисти: Людмила Иванова и Михаил Агафонов, Московски симфоничен оркестър с диригент Игор Головшин.
А сега текста в тази част на Първа симфония при записа от Филаделфия: (на руски език в превод от английски език):
Мецосопрано: „О дивний образ божество / гармонии чистое искуство / тебе приносим дружно ми / хвалу восторженного“
Тенор: „Ти жизни светлая мечта / ти праздник, ти отдохновение / как дар приносиш людам ти / свои волшебние виденьия“
Мецосопран и тенор: „в тот мрачний и холодний час / когда душа полна смутения / в тебе находит человек / живая радость урешнения забвения“
Мецосопран: „ти сили, павшие в борьбе / чудесно к жизни призиваеш / в уме усталом и больном / ти мислей нових строй рождаеш“
Тенор: „ти чувств безбрежний океан / рождаеш в сердце восхисчоном / и людских песней песн пойот / твой жрец тобою вдохновленний“
Мецосопран и тенор: „царит всевластно на земли / твой дух, свободной и могучий / тобой поднятий человек / свершает славно подвиг лучши. / Придите, все народи мира / искуству славу воспойом!“ (малка пауза)
Хор: Слава искуству, вовеки слава ! (повтаря се много пъти до края в различни музикални варианти).
(край на текста)
Извинявам се за неточния превод, знам че има грешки. На моя компютър нямам руското „ери“ и „е“ с две точки над него, така че преводът е от текста към компакт-диска – руски думи написани на латиница, и там са допуснати грешки.
Както вече писах, другото произведение на Скрябин, в което има вокално участие, е последната му голяма симфонична творба „Прометей“ (трае само 24 минути, но е синтез на целокупното му новаторско творчество от последния период – написана през 1909 г. в Брюксел, опус 60, но довършена след окончателното му завръщане в Русия през 1910 г.). Премиерата е на 2 март 1911 г. в Москва с диригент Сергей Кусевицки. Произведението се посреща с голям интерес, който е неочакван. Скрябин е обявен окончателно за един от най-големите творци на съвременната „модерна“ музика.
Някои критици пишат: „Това произведение представя нещо съвсем ново в областта на тоналното изкуство. Особено скрябиновата система за хармония очертава нови пътища за развитие на музикалното изкуство в бъдеще – дисонанси, които не водят до консонанси и не могат да станат такива, защото те вече са такива в представите на композитора“ (думи на Oskar von Riesemann). Руският критик Леонид Сабанеев пише за „съвместната симбиоза на кореспондиращите звуци и цветове“, а френският критик Baudelaire – „за стопяването на прокламираните първо от френските символици, после и от руските, на възприетите впечатления от всички сетива след слушането на поемата „Прометей“.
На това място нещо интересно – когато Сергей Рахманинов чува първите тонове на „Прометей“, той се обръща към Скрябин с думите: „Аз съм просто объркан, ясно ми е, че тук става въпрос за нещо изключително, но аз самият не мога да си обясня защо?“. Скрябин му отговаря спокойно: „Всичко е заложено в хармонията“.
Аз няма да се спирам на характерните новости при Скрябин, само ще припомня, че той ползва нови форми в тази хармония, често основани на т.н. „Скрябинови акорди“ или „Магически акорди“, основани най-вече на последователността на тоновете c / fis / b / e / a / d. В това отношение статията за Скрябин на английски език в Уикипедия е изключително полезна и подробна, съветвам тия, които искат да научат повече подробности, да се информират там. А какви хубави снимки на децата на Скрябин и сведения за участта на някои от тях след смъртта на бащата!
На това място бих казал, че човек първо трябва да се запознае с цялото творчество на Скрябин, на неговото развитие по периоди и като разбере духовно-философските му разбирания, оформили се в течение на времето, да се опита да разбере цялата структура на „Прометей“. Тук само ще отбележа, че съставът на изпълнителите – подсилен оркестър с допълнителни инструменти и хор, прави особено впечатление. Ето списък на състава по изискванията на Скрябин: пиколо-флейта, 3 флейти, 3 обоя, английски рог, 3 кларинета, бас-кларинет, 3 фагота, контра-фагот, 8 валдхорни, 5 тромпета, 3 тромбона, туба, малък и голям барабан, тимпани, тамтам, триангел, глокеншпил, 5 камбани, челеста, 2 арфи, орган, пиано, четиригласен хор (без текст при пеенето) и струнни инструменти за голям оркестър. Освен това участва и т.н. „пиано с цветове“ (нещо типично само за Скрябин). Подобен състав има и при „Поема на екстаза“, но тук всичко е още засилено.
Тази склонност при Скрябин към големите форми и огромно число изпълнители ми напомня често за известната творба на немския авангардист Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007), за когото писах преди известно време по повод на моя статия, в която се говореше за оперни творби, които съдържат повече от една част, както при тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Там писах, че Щокхаузен работи почти 30 години върху поредица от седем опери с общо заглавие „Licht“ (светлина) – за всеки ден от седмицата. Една гигантска творба, завършена преди смъртта му през 2007 г., но никога до сега не изпълнявана последователно от „понеделник до неделя“, а все поотделно. Защо днес пиша за тази творба. Има нещо общо между философско-естетичните схващания на Щокхаузен и на Скрябин, макар че разликата във времето е почти 70-80 години. И двамата имат особени представи за ролята на изкуството като средство за сближаване на хората, и двамата имат чувството за „божественото“ начало във всички изкуства, макар и музикалният език на двамата артисти да е твърде различен.
В една обширна статия на българската културоложка Светлана Нейчева (мисля, че тя живее и работи отдавна в Нидерландия) във в. „Култура“ тя описа в два отделни броя на цели страници много подробно и на високо ниво идеите на творците Кардю, Щокхаузен и Скрябин, като прави паралели и разлики между философско-естетичните им разбирания в творчеството им. Заглавието на статиите беше „Играта според Щокхаузен и Кардю“, като във втората част с подзаглавие „Завещанието на Скрябин“ се дадоха основни проучвания и резултати в тази насока.
Не съм си отбелязъл годината на публикуване – някъде в първите 5-6 години от новия век, но ми направи особено впечатление дълбокото вникване на Светлана Нейчева в тази материя. Днес във връзка със 150-годишнината от рождението на Скрябин искам да цитирам първия абзац от втората статия на авторката:
„Това, с което Скрябин предизвиква скептицизма на атеистично настроените интелектуалци, е призванието и на Щокхаузен: „Големият КОМПОЗИТОР посредничи между божествената сила и човека“. Оказва се, че вярата в собствената мисия може да обедини един краен романтик с неостаряващия авангардист. Религиозно-естетическите послания в МИСТЕРИЯ-та и LICHT имат редица допирни точки. Неприемането на Апокалипсиса, вярата в прераждането, схващането, че смъртта е преддверие към усъвършенстване на човешката раса, са някои от тях. Но крайъгълният камък си остава антропософският поглед върху ЧОВЕКА. Скрябин и Щокхаузен интерпретират взаимоотношението на АЗ-а и общността на водораздела между различните традиции, които подхранват вярата им в месианската роля на художника“
(край на цитата).
И веднага след тези думи следват изказани мисли от Скрябин в оригинал на руски език:
„Мне нужньй люди …. иначе никакой МИСТЕРИИ не может бьйть. Надо, чтобьй при содействии музьйки бьйло бьй осуществлено СОБОРНОЕ ТВОРЧЕСТВО. Это же творчество – вовсе даже не художественное, оно – ни в каком из искуств, оно вьйше из всех ….“
(край на цитата)
Извинявам се, в моята компютърна клавиатура липсва руския знак „ери“, поради това използвам при писането комбинацията „ьй“.
След този голям увод следват биографични бележки. Трябва да подчертая, че в Уикипедия има страници за Скрябин на 63 езика – по-скромни и особено подробни. На английски език е може би най-подробната, също на руски, френски, немски езици. Има очевидно и на български език. Аз ползвам материали от разни източници – както на български език, така и на чужди езици. Даже се изненадах, когато през лятото на 2015 г. при мое посещение в Габрово открих в старите си книги, останали от едно време едно книжле от 60 страници със заглавие „Скрябин – неговото творчество“, книжка № 10 от една библиотека, издавана през 1943 г. в София – „Музикална библиотека“ с редактор Светозар Кукудов. Издадени са 10 книжки, посветени на различни композитори или отделни творби. Ето заглавията (по ред): Йозеф Хайдн, Едуард Григ, Ектор Берлиоз, Пьотр Чайковски, Увертюрите на Бетовен, Симфоничните поеми на Щраус, Михаил Глинка, Клавирните концерти на Франц Лист, „Вълшебната флейта“ на Моцарт и № 10 – Скрябин и неговото творчество. Мисля си, преди толкова години какви са били грижите за общата музикална култура в България. Сега едва ли някой ще се наеме да издава подобни заглавия, всичко така се е променило. В тази книжка за Скрябин има много подробности, пълен списък на творбите му и анализ на много от тях. Моя задача днес е само да наблегна на отделни неща за този голям композитор-новатор, преди всичко поради факта, че на 25 декември 2021 г. отбелязваме 150 години от рождението му.
Александър Николаевич Скрябин е роден на 25 декември 1871 г. (по Юлианския календар, на 7 януари 1872 г. по Грегорианския календар) в Москва, умира на 27 април 1915 г. също в Москва. Остава в историята като композитор, пианист, педагог и философ-естет. Той е един от най-големите представители на художествената музикална култура от края на XIX и началото на XX век. Завършва Московската консерватория, където по-късно става професор по пиано.
Скрябин произхожда от старинно дворянско семейство. Майка му е талантлива пианистка, която обаче умира твърде рано. Малкият Александър е отгледан от баба си и леля си. Баща му е дипломатът Николай Скрябин, руски консул и вицеконсул в Истанбул, в Битоля (1882–1889) и генерален консул в Ерзурум (източна Турция). Той се интересува от източни култури, често пътува и рядко вижда сина си. Лелята на Скрябин от малък го учи да свири на пиано. По настояване на бащата е пратен в т. н. „Московски кадетски корпус“, където се изявява като изключителен музикант. За Скрябин още от дете се знае, че като 5-годишен сяда пред пианото и се опитва да съчинява неща, без да познава нотите. Слухът и музикалната му памет са изумителни. Достатъчно е да чуе една музикална пиеса, сяда пред пианото и я възпроизвежда по памет от началото до края. Често го водят на опера и театър, но при оперите не се интересува толкова от сцената, а от оркестъра. От дете показва голяма самостоятелност при игрите си, не обича да подражава на никого и се стреми във всичко да бъде самостоятелен, водейки се от собствената си фантазия и представи. Ето една подробност: купуват му „картонен театър“ с готови декорации, действащи лица и описание на действието. Той обаче никога не нарежда театъра според описанието, а измисля свое собствено действие, като инсценира някой прочетен разказ. Проявява интерес и към поезията, като пише стихове и цели трагедии в проза и стихове.
През 1888 г. постъпва в Московската консерватория и учи композиция и теория на музиката при Сергей Танеев и Антон Аренски, пиано при Васили Сафонов. През 1892 г. завършва със златен медал (малък формат) по пиано, но се отказва от диплом по композиция. Причина за това са конфликти с учителите му. Неговият състудент Сергей Рахманинов (една година по-млад от него) получава Големия златен медал по пиано. През 1894 г. Скрябин се запознава с Митрофан Беляев, който става негов издател и ментор. Беляев организира първите гостувания на Скрябин като пианист в чужбина (1895/1896). В скоро време Скрябин се прочува, като изпълнява преди всичко собствени творби. През 1897 г. той се оженва за концертната пианистка Вера Исакович, с която имат четири деца. През годините 1898 до 1903 Скрябин е професор по пиано в Московската консерватория. Поради финансови трудности трябва да работи и като инспектор по музика в института „Света Екатерина“ в Москва.
През ноември 1902 г. Скрябин се запознава с Татяна Шльоцер, сестра на музиколога Борис Шльоцер, който по-късно става изследовател на неговото творчество. През 1904 г. Скрябин предприема отдавна желаното пътуване в чужбина – Швейцария, Белгия, Италия, Франция. През 1905 г. се разделя с жена си Вера, която му отказва развод и Татяна Шльоцер става официалната му съпруга, от която има две деца. Едното от тях – Юлиан Скрябин (1908-1919) е също като баща си много музикален и тръгва по неговия път, като оставя след ранната си смърт няколко композиции за пиано, които напомнят стила на бащата. Юлиан умира едва на 10 години, като след завръщането на фамилията в Русия става нещастие – по невнимание се удавя във водите на реката Днепър при къпане.
Баща му вече не е жив от 1915 г. Друг член на фамилията – зетят на Скрябин Владимир Софроницки (1901-1961) е прочут като един от най-добрите тълкуватели на клавирното творчество на Скрябин.
Първоначалният скептицизъм относно композиционните качества на Скрябин, които за редица специалисти изглеждат твърде новаторски и почти революционни за техните представи, постепенно изчезват и неговата популярност както в Русия, така и в чужбина постоянно нарастват, особено след премиерното изпълнение на Трета симфония на 29 май 1905 г. в Париж. Също така първото изпълнение на Петата клавирна соната в Москва и особено премиерата на симфоничната „Поема на екстаза“ (Poème de l’extase) в Ню Йорк през 1906 г. поставят началото на един триумфален път. От многото му гостувания в различни държави в този период най-плодотворни са тия във Великобритания през 1911 г., където Скрябин свързва контакти с британски теософи. Както е известно, Скрябин все повече се отдава на философско-религиозни учения и изследвания в областа на науката теософия, в която той следва донякъде принципите на прочутата в Русия и други страна Елена Блаватска (родена през 1831 г. в Екатеринослав, днес Днепропетровск, починала през 1891 г. в Лондон) и нейните последователи. Това е тема, на която тук няма да се спирам подробно. Само един цитат на руски език:
«Термин «теософия» известен со II века н. э., когда его стали употреблять неоплатоники: Аммоний Саккас и его ученики, создавшие философскую систему, главной целью которой было примирить все религии, утвердив единый универсальный принцип и общую систему этики, основанной на вечных истинах.
В «Ареопагитиках» термин «теософия» используется как синоним термина «теология».
Позднее теософию стали противопоставлять богословию (теологии), опирающемуся на идею откровения и догматы церкви. Теософией стали называть богопознание через мистический опыт (непосредственное общение с божеством в состоянии экстаза). Точнее: теософия — это такое учение о божестве, которое опирается на субъективный мистический опыт, но, в отличие от чистой мистики, стремится изложить этот опыт в виде связной системы. Когда теософия понимается в таком широком смысле, в неё включают гностицизм, неоплатонизм, каббалу, герметизм, розенкрейцерство.
Часто теософией называют мистические учения XVI—XVIII веков появившиеся в основном в среде протестантизма. Это учения Майстера Экхарта, Парацельса, Якоба Бёме, Эмануэля Сведенборга, Луи де Сен-Мартена, Фридриха Этингера, Сен-Жермена. Многие теософы (например, Парацельс) предполагали, что теософия включает в себя не только мистический опыт созерцания Божества, но и раскрытие тайн природы и совершение чудес (тауматургию).
В более узком значении под теософией понимается учение Е. П. Блаватской. В 1970-х и 1980-х среди теософских групп возникло движение «Нью-эйдж».
(край на цитата)
Върхът на тези религиозно-философски възгледи на Скрябин, изразени в неговото творчество през т.н. „трети период“ е симфоничната поема „Прометей“, за която писах още в началото. Премиерата е на 2 март 1911 г. в Москва с диригент Сергей Кусевицки. Четири години по-късно тази творба има премиера в Америка през пролетта на 1915 г. – в Ню Йорк, преминала при огромен успех. На това място ще дам още някои подробности. „Прометей“ – поемата за огъня има само връзка с името от античната история. Поемата на Скрябин няма програмна основа, това е програмата за една „Симфония на света“ – абстрактно-философско третиране, тъй като Скрябин не пише своя авторска програма. След смъртта му през 1915 г. са намерени малко материали, които да дадат повече сведения в тая насока. Съществува информация, че още в „Поема на екстаза“ той има идеята за написване на една „световна симфония“. Има доказателства от 1907 г., в които Скрябин изказва намерението си в бъдещата „Мистерия“ да включи заедно в синтеза на музика и хореография също и „редица светлинни ефекти“. Даже в едно писмо от 4 септември 1907 г. диригентът на Руския симфоничен оркестър в Ню Йорк М. Алтшулер пише до М. Морозов, че желае да включи при изпълнението на „Поема на екстаза“ за пръв път и светлинни ефекти.
Така че в „Прометей“ Скрябин вече загатва за много от идеите си за бъдещата „Мистерия“. В крайна сметка в „Прометей“ се отразява символично ключевата концепция на „Мистерията“ – огромен оркестър, подсилен с други инструменти, като орган, пиано, специално „цветно“ пиано, смяна на цветовете на светлините в залата на изпълнението.
В последно време едни от най-сполучливите записи на „Прометей“ са направени от Берлинските филхармоници с диригент Клаудио Абадо (партията за пиано изпълнява Марта Аргерич), Симфоничният оркестър на Чикаго с диригент Пиер Булез (солист Анатолий Угорски), Филаделфийската филхармония с диригент Рикардо Мути (солист Дмитрий Алексеев), Лондонският филхармоничен оркестър с диригент Лорин Маазел (солист Владимир Ашкенази).
Именно след премиерата на „Прометей“ в Ню Йорк в началото на април 1915 г. Александър Скрябин, който в това време е в Русия, преживява последните си житейски кошмарни дни – още предната година, когато пътува за концерти във Великобритания, на горната му устна се образува фурункул (лат. furunculus), нещо като пъпка, цирей, която след съответно лекуване бързо изчезнала. На 17 април 1915 г. той забелязва, че на същото място пак се образува малка пъпка. Три дни по-късно той се чувства неразположен, но продължава да работи в леглото. Привечер и през следващите няколко дни започва да се развива септичен процес, който повишава температурата му до 40-41 градуса. Въпреки неимоверните усилия на най-добрите московски професори-медици, развива се общо заразяване на кръвта и на 27 април сутринта Скрябин затваря за винаги очите си.
Когато четох тези редове, също и сега като ги пиша, се насълзявам. Каква жестока участ – толкова млад, едва на 43 години, с такива големи планове за бъдещето, за тази „Мистерия“, която остава и до ден днешен неизпълнена в размерите, които Скрябин е замислял – една епопея на човешкото величие и всенародно разбирателство, което той е искал да демонстрира при огромни размери в този специален театър, който трябвало да се построи с покрив като полусфера, побираща 4000 души и то в Индия – един от центровете на световната теософия. Жалко, жалко!
А още по-болно ми става, като чета следните редове: „след смъртта му неговата фамилия остава почти без средства. Все пак тя получава подкрепа от приятели и музиканти“.
И като финал – писах вече по-горе – талантливият му син Юлиан Скрябин (1908-1919), тръгнал по стъпките на баща си, умира след четири години така нелепо, като загива при удавяне във водите на Днепър. Кой композитор ще напише един Реквием за тази нещастна фамилия ! И като мой извод, точно в тези години в Европа и в целия свят бушува с цялата си сила Първата световна война, отнела живота на милиони невинни жертви. Каква по-голяма „Мистерия“ за човечеството и неговата нещастна съдба от тази! Като че ли Скрябин е чувствал какво ще дойде и е искал чрез своята „Мистерия“ да допринесе за отрезвяване на човешкия род.
Трябва да ви споделя, че преди години се бях много увлякъл по симфоничното творчество на Скрябин, заедно с това и на Рахманинов. Докато при Рахманинов нямах никакви проблеми да разбера музикалната му философия, също и при четирите клавирни концерта, които особено обичам, при Скрябин трябваше да тръгна „на ред“, да премина последователно през трите периода на творчеството му, като доста почетох и литература за това. Знам, че не всичко при него е лесно за разбиране и приятно за слушане, но не е ли така и при Рихард Вагнер или Густав Малер? Просто човек трябва да се занимае повече с философско-естетичните възгледи на твореца, да чете допълнително неща, които да уяснят основата на тези му възгледи и най-важно, да познава характера му. Самият Скрябин е казал за себе си (цитат на немски език): „Die Welt ist ein schöpferischer Vorgang in mir, der seinerseits nichts anderes umschließt als die Welt“ – една кратка мисъл, която достатъчно добре обяснява егоцентричната черта на неговия характер, така силно проявяваща се в музикалните му произведения. Като че ли иска да ни каже, че той се чувства като централна точка в универсума. Бих желал да преведа тази мисъл, трудно ще бъде: „Светът е творчески процес в самия мен, който процес от своя страна обхваща не друго, а самият свят“.
Сега можем да разберем, защо Скрябин при повечето си клавирни концерти в Русия и в чужбина свири преди всичко собствените си произведения.
Като пиша тези редове си спомням, че бях чел нещо преди години за тази егоцентричност на Скрябин. Световно известният полски пианист Артур Рубинщайн (1887-1982) пише в книгата си „Моите младежки години“, че посетил като младеж в Белгия около 1905 г. Скрябин, който живее по това време там, за да му демонстрира изкуството си като отлично развиващ се пианист. Разбира се, изпълнил пред Скрябин наред с творби от Бетовен, Брамс и Шопен също и два етюда от самия Скрябин. След като завършил, Скрябин скочил от стола си и сърдечно го поздравил с думите: „Няма да свирите други автори, особено Брамс, вие сте роден пианист за Шопен и за моите произведения“. Така пише в спомените си самият Рубинщайн, но едва ли е спазил този съвет. Спомням си, когато той беше много възрастен, все още свиреше великолепно както Шопен, така и Скрябин. Един от най-добрите пианисти на 20-и век.
Драги приятели, много има още да се пише за Александър Скрябин, но аз се спрях на най-важното. Всичко останало, особено списък на творбите му и редица подробности могат да се прочетат в стотиците източници. Все се надявах да намеря нещо за евентуално изпълнение на „Мистерията“ някъде по света – уви, все още няма. Така и очаквах, Скрябин оставя след смъртта си само проекти, но кой ще се наеме с тази трудна задача. Мисля, преди 15 години четох, че руският диригент Семьон Бичков, който отдавна има завидна кариера на Запад, проектира нещо в тази насока. Скоро научих за един проект, отчасти осъществен в Германия от диригента и пианист Владимир Ашкенази. Ето кратка информация на руски език:
„Каждому, кто читал о Скрябине, известен невоплощенный шедевр его жизни – «Мистерия». В качестве подготовительного варианта «Мистерии» Скрябин задумал большую театрализованную композицию под названием «Предварительное действо». В 1913-14 годах он работал над поэтическим текстом этого произведения, появлялись первые музыкальные эскизы, но работу прервала скоропостижная смерть композитора. Много лет спустя композитор Александр Павлович Немтин попытался по эскизам Скрябина собрать целостное произведение – «Предварительное действо», которое было исполнено в Германии под управлением Владимира Ашкенази“.
(край на цитата)
Ето началото и края на редица части, които Ашкенази включва в това „Предварително действие“ (няма да цитирам всички, те са общо 39):
Preparation for the Final Mystery (Realised by Alexander Nemtin) (Deutsches Symphonie-Orchester Berlin feat. conductor: Vladimir Ashkenazy)
1. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: I. Pas vite (Poeme Languide, Op. 52, No. 3) (1:03)
2. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: II. Allegretto (Poeme, Op. 59, No. 1) (1:50)
3. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: III. Con delicatezza (Feuillet d’album, Op. 58) (0:54)
4. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: IV. Vivo (Poeme Aile, Op. 51, No. 3) (1:00)
5. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: V. Con delicatezza Cristallina (Desir, Op. 57, No. 1) (1:40)
6. Александр Николаевич Скрябин – Nuances: VI. Avec enchantement (Caresse Dansee, Op. 57, No. 1) (1:27)
(…)
36. Александр Николаевич Скрябин – Preparation for the Final Mystery – Part III: Transfiguration: Per enigmi, inafferrando (4:00)
37. Александр Николаевич Скрябин – Preparation for the Final Mystery – Part III: Transfiguration: Contemplatif – supplicare – con lagrime – devoto (8:07)
38. Александр Николаевич Скрябин – Preparation for the Final Mystery – Part III: Transfiguration: Misterioso, avec une ardeur profonde et voilee (6:41)
39. Александр Николаевич Скрябин – Preparation for the Final Mystery – Part III: Transfiguration: Calme – extatique (7:01)
Исполнители:
Alexey Lubimov, Alexander Ghindin – piano
Thomas Trotter – organ
Anna-Kristiina Kaappola – soprano
Ernst Senff Chor – Sigurd Braunds, director
St. Petersburg Chamber Choir – Alexander Kazimirov, director
Deutsches Symphonie-Orchester Berlin – Vladimir Ashkenazy, conductor
(край на цитата)
Цялата информация може да се намери в Интернет. Датата е 26.03.2013 – Александр Николаевич Скрябин / Александр Павлович Немтин – Предварительное действо окончательной Мистерии (3 CD) – 26 Марта …
Така че записът обхваща три компакт-диска.
Що се отнася до честване 100-годишнината от смъртта на Александър Скрябин на 27 април 2015 г., сигурен съм, че по целия свят са се организирали концерти с негови творби. Тук в Германия също е така, в медиите имаше редица съобщения главно за клавирни рецитали или конкурси по този случай. Ето три такива обяви, първата изява е била на 21 март 2015 г. в Мюнхен:
Pianistenclub 2015: Der Flamme entgegen – Konzert zum 100. Todesjahr von Alexander Skrjabin
Klassik E
Sa, 21.3.15 / 19:30 Uhr / Kleiner Konzertsaal
Eröffnungskonzert der Reihe »Alexander Skrjabin – Poet und Visionär«
Klavier: Gregor Arnsberg, Olga Kigel, Yuko Tajima, Tessa Catchpole, Irina Shkolnikova, Yi Lin Jiang, Dmitrij Romanov
Idee und Konzept: Irina Shkolnikova und Yi Lin Jiang
Moderation: Hans Wolf
(Pianistenclub e. V., München)
Второто събитие е било в Берлин. Ето оригиналният текст:
4. Berliner Klavierfestival 4-12 Mai 2015
Alexander Skrjabin
2010 feierten wir den 200. Geburtstag von Chopin, 2011 den von Liszt, 2013 war Wagner- und Verdi-Jahr. Dies sind alles Komponisten, die dem Publikum wohl bekannt sind, wenigstens einem Klassik-interessiertem Publikum. Aber das Jahr 2015 markiert den 100. Todestag eines der größten Komponisten für Klaviermusik, dessen Bekanntheitsgrad im Vergleich zu den erstgenannten immer noch verhältnismäßig gering ist: Alexander Skrjabin. Seine Werke werden schon hin und wieder einmal gespielt, leider aber vier zu selten, ist doch die Klangwelt seiner Werke so einzigartig, dass man nicht gerade behaupten kann, man hätte Ähnliches schon genug auf den Konzertprogrammen.
Fabion Bowers, dessen Skrjabin-Biographie zu den Standardwerken gehört, sagte folgendes über den Komponisten: “Kein anderer war zu Lebzeiten berühmter, jedoch kaum einer war nach seinem Tod schneller vergessen.” Und es ist ein Rätsel, wie dies passieren konnte. Details aus seiner Biographie tragen nicht zur Klärung bei. Auch die Annahme, Skrjabin könne einfach aus der Mode gekommen sein, weil sich der damalige Musikgeschmack geändert hätte, greift hier nicht, lag doch Skrjabins Tonsprache schon immer jenseits der traditionellen. Vielleicht lag es einfach daran, dass Skrjabin bis zu seinem Tod selbst der größte Verbreiter seiner Musik war.
Was auch immer der Grund dafür war, dass die Musik Skrjabins vergessen wurde, sein Todestag ist vielleicht ein guter Anlass, seine Musik während des 4. Berliner Klavierfestivals wiederzuentdecken.
(край на цитата)
Превод: През 2010 г. празнувахме 200-ия рожден ден на Шопен, на Лист през 2011 г., а 2013 г. бяха годишнини на Вагнер и Верди. Това са все композитори, които са добре познати на публиката, поне на публика, интересуваща се от класическа музика. Но през 2015 г. се навършват 100 години от смъртта на един от най-великите композитори за клавирна музика, чието ниво на информираност все още е сравнително ниско в сравнение с първите: Александър Скрябин. Произведенията му се пускат от време на време, но за съжаление твърде рядко, звуковият пейзаж на творбите му е толкова уникален, че не може просто да се каже, че има достатъчно подобни неща в концертните програми.
Фабион Бауърс, чиято биография на Скрябин е едно от стандартните произведения, каза следното за композитора: „Никой друг не е бил по-известен през живота си, но едва ли някой е бил по-бързо забравен след смъртта му“. И е загадка как е могло да се случи това. Подробности от биографията му не помагат за изясняване. Предположението, че Скрябин може просто да излезе от мода, защото вкусът към музиката по това време се е променил, тук не се прилага, тъй като тоналният език на Скрябин винаги е бил отвъд традиционния. Може би просто защото самият Скрябин е бил най-големият популяризатор на своята музика до смъртта си.
Каквато и да е причината музиката на Скрябин да бъде забравена, годишнината от смъртта му може да е добър повод да преоткрием музиката му по време на 4-ия Берлински фестивал за пиано.
(край на превода)
Третата изява е в Берлин, във Висшето училище за музика „Ханс Айслер“, една на 28 април, и после на 4 юни:
Klavierforum in memoriam Alexander Skrjabin
Der russische Komponist Alexander Skrjabin steht im Sommersemester 2015 im Mittelpunkt des Klavierforums im Studiosaal der Hochschule für Musik Hanns Eisler Berlin am 28. April sowie am 4. Juni. Studierende der Hochschule widmen sich anlässlich des 100. Todestages seinen Klavierwerken. Der Farb-Synästhetiker, Pianist und Komponist Skrjabin bezog erstmals ein Farbenklavier in eine Orchesterkomposition ein und galt als Vorreiter in der Zeit des Übergangs von der Spätromantik zur Neuen Musik. Mit ihrer Ausdruckskraft und besonderen harmonischen Sprache sind seine Klavierkompositionen für jeden Pianisten eine Herausforderung.
Der Eintritt für das Klavierforum ist frei.
Превод на текста дотук:
Форум за пиано в памет на Александър Скрябин
Руският композитор Александър Скрябин ще бъде във фокуса на форума за пиано в студийната зала на Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин на 28 април и 4 юни през летния семестър на 2015 г. По случай 100-годишнината от смъртта му, студенти от университета се посвещават на неговите клавирни произведения. Цветният синестезиолог, пианист и композитор Скрябин включва цветно пиано в оркестрова композиция за първи път и се смята за пионер в прехода от късния романтизъм към новата музика. Със своята изразителност и особен хармоничен език, неговите клавирни композиции са предизвикателство за всеки пианист.
(край на превода)
Klavierforum im Studiosaal
DI 28. April 19 H
DO 4. Juni 19 H
EINTRITT FREI
In memoriam Alexander Skrjabin
Studierende der Klavierklassen
Alexander Skrjabin:
Sonate Nr. 4 Fis-Dur op. 30,
Sonate Nr. 5 Fis-Dur op. 53,
2 Poèmes op. 32,
Sonate Nr. 2 gis-Moll op. 19,
Fantasie h-Moll op. 28
(край на цитата)
В края на тази статия ще отбележа, че в редица държави има дружества на името на Скрябин, които се занимават с неговото музикално творчество, организират конкурси и концерти и други дейности. Наред с такова дружество в родината му, особено прочуто е това в Америка. Ето информация:
„The Scriabin Society of America” was founded in 1995. Mindful of its predecessor, The Scriabin Circle, created by Katherine Ruth Heyman in New York in 1934 and appreciative of good wishes from the Scriabin Museum in Moscow and the All-Russian Scriabin Association, the Scriabin Society of America has as its purpose the furtherance of the music and ideas of Alexander Scriabin (1871-1915).
The Society aspires to be a focal point for those interested in Scriabin’s music and life, a provider of information on scholarly writings and current projects regarding Scriabin, a supporter of works in progress and a sponsor of activities promoting Scriabin’s legacy.
Membership in the Scriabin Society includes a free copy of the Journal and membership discounts on additional Publications and Events.
Scriabin Society of America, Inc.
A not-for-profit corporation established in the State of New York in 1995
501(c) 3 Private Foundation, August 2000 T
| Edith Finton Rieber, President/Director Christopher O’Riley, Vice President Harvey Wedeen, Vice President Dmitry Rachmanov, Secretary/Treasurer | ||
 | ||
| BOARD OF DIRECTORS | ||
| Regina Davidoff, Director James Kreger, Director Jerome Lowenthal, Director Farhan Malik, Archivist David Minshall, Editor | ||
| ||
| ADVISORY COMMITTEE | ||
| Peter Goodrich Simon Morrison | | Jay Reise Jerome Solomon, Esq. |
| ||
| HONORARY BOARD | ||
| Vladimir Ashkenazy Håkon Austbö Milton Babbitt Tamasaburo Bando V Van Cliburn David Diamond Valery Gergiev Henry-Louis de la Grange Thomas Hampson Dmitri Hvorostovsky Byron Janis Evgeny Kissin Oliver Knussen Anton Kuerti | | Benjamin Lees Jerome Lowenthal Robin McCabe Garrick Ohlsson Ivo Pogorelich Santiago Rodriguez Harold C. Schonberg Gunther Schuller Thomas Schumacher Alexander S. Scriabin Jerzy Semkow Alexander Toradze Vladimir Tropp Luigi Verdi |
| Boris Moiseiwitsch Berlin (1906-1995) Joseph Bloch (1917-2009) Faubion Bowers (1917-1999) Donald Garvelmann (1927-2000) Adele Marcus (1906-1995) Sviatoslav Richter (1915-1997) Harold C. Shoenberg (1915-2003) Giuseppe Sinpoli (1946-2001) Nicolas Slonimsky (1894-1995) |
(край на информацията)
Четем редица известни имена на певци и диригенти от различни нации в почетния гремиум на дружеството: Владимир Ашкенази, Ван Клибърн, Валери Гергиев, Томас Хемпсън, Дмитри Хворостовски, Евгени Кисин, Иво Погорелич и много други, също и починали артисти.
Почти в края на настоящата статия искам да се спра на значението и влиянието на музиката на Александър Скрябин за следващите генерации музиканти. Цитирам информация на немски език, после ще дам превод на български език:
Rezeption und Einfluss
Skrjabins Beerdigung am 16. April 1915 war so zahlreich, dass Karten ausgestellt werden mussten. Rachmaninow, der bei der Beerdigung ein Sargträger war, begab sich anschließend auf eine große Tournee durch Russland und spielte nur Skrjabins Musik zum Wohle der Familie. Es war das erste Mal, dass Rachmaninow öffentlich andere Klaviermusik als seine eigene aufführte. Sergei Prokofjew bewunderte den Komponisten, und seine Visionen flüchtlinge haben große Ähnlichkeit mit Skrjabins Ton und Stil. Ein weiterer Bewunderer war der englische Komponist Kaikhosru Sorabji , der Skrjabin sogar in den Jahren förderte, als seine Popularität stark zurückgegangen war. Aaron Coplandlobte Skrjabins thematisches Material als “wirklich individuell, wirklich inspiriert”, kritisierte jedoch Skrjabin dafür, “diesen wirklich neuen Gefühlskörper in die Zwangsjacke der alten klassischen Sonatenform, Reprise und alles zu stecken”, und nannte dies “eine der am meisten” außergewöhnliche Fehler in jeder Musik.”
Das Werk von Nikolai Roslawez wird im Gegensatz zu dem von Prokofjew und Strawinsky oft als direkte Erweiterung des Werks Skrjabins angesehen. Anders als die von Skrjabin wurde die Musik von Roslawez jedoch nicht mit Mystik erklärt und schließlich vom Komponisten theoretisch erklärt. Roslawez war jedoch nicht allein mit seiner innovativen Erweiterung von Skrjabins musikalischer Sprache, da etliche sowjetische Komponisten und Pianisten wie Samuil Feinberg , Sergei Protopopov , Nikolai Myaskovsky und Alexander Mosolov diesem Erbe folgten, bis die stalinistische Politik es zugunsten des sozialistischen Realismus unterdrückte.
Skrjabins Musik wurde in den 1930er Jahren im Westen stark verunglimpft. Im Vereinigten Königreich weigerte sich Sir Adrian Boult , die vom BBC-Programmierer Edward Clark ausgewählte Skrjabin-Auswahl zu spielen , und nannte sie “böse Musik” und erließ in den 1930er Jahren sogar ein Sendeverbot für Skrjabins Musik. 1935 beschrieb Gerald Abraham Skrjabin als einen „traurigen pathologischen Fall, erotisch und egoistisch bis zur Manie“. Zur gleichen Zeit der Pianist Edward Mitchell , der 1927 einen Katalog von Skrjabins Klaviermusik erstellte, verteidigte seine Musik in einer Reihe von Liederabenden und betrachtete ihn als „den größten Komponisten seit Beethoven “.
Skrjabins Musik hat seitdem eine totale Rehabilitierung des Images erfahren und ist in den großen Konzertsälen weltweit zu hören. 2009 bezeichnete Roger Scruton Skrjabin als „einen der größten modernen Komponisten“.
Im Jahr 2020 wurde eine Büste von Skrjabin im Kleinen Saal des Moskauer Konservatoriums aufgestellt.
(край на цитата)
Превод:
Значение и влияние
Посетителите при погребението на Скрябин на 16 април 1915 г. са толкова много, че се налага да се издават карти. Сергей Рахманинов, който е на гроба при погребението, след това предприема голямо концертно турне в Русия и свири само музика от Скрябин в полза на семейството. Това е първият път, когато Рахманинов публично изпълнява музика за пиано, различна от неговата.
Сергей Прокофиев се възхищава на композитора и творбата му „Visions fugitives“ е много подобни на тона и стила на Скрябин. Друг почитател е британският композитор Кайхосру Сорабджи (Kaikhosru Sorabji), който издига Скрябин дори в годините, когато популярността му рязко намалява. Американският композитор Аарон Копланд хвали тематичния материал на Скрябин като „наистина индивидуален, наистина вдъхновен“, но критикува Скрябин за „поставянето на това наистина ново тяло от чувства в „усмирителната риза на старата класическа сонатна форма, рекапитулация и всичко“, наричайки това „една от най-многото необикновени грешки във всяка музика.”
За разлика от тази на Прокофиев и Стравински, творбите на Николай Рославес (Nikolai Roslawez) често се разглеждат като пряко продължение на творчеството на Скрябин. За разлика от тази на Скрябин обаче, музиката на Рославес не е обяснена с мистицизъм и в крайна сметка е обяснена теоретично от композитора. Рославес обаче не е сам в иновативната си експанзия на музикалния език на Скрябин, тъй като няколко съветски композитори и пианисти като Самуил Файнберг, Сергей Протопопов, Николай Мясковски и Александър Мосолов следват това наследство, докато сталинистката политика не го потисна в полза на социалистическия реализъм.
Музиката на Скрябин е силно очерняна на Запад през 30-те години на миналия век. В Обединеното кралство сър Ейдриън Боулт отказва да изпълнява избраната селекция от творби на Скрябин, направена от Едуард Кларк – редактор в BBC, наричайки я „зла музика“ и дори забранява музиката на Скрябин през 30-те години на миналия век. През 1935 г. Джералд Абрахам описва Скрябин като „тъжен патологичен случай, еротичен и егоистичен до степен на мания“. В същото време пианистът Едуард Мичъл, който съставя каталог на клавирната музика на Скрябин през 1927 г., защитава музиката му в редица рецитали и го смята за “най-великия композитор след Бетовен”.
Оттогава музиката на Скрябин претърпява тотална реабилитация на своя имидж и може да бъде чута в големите концертни зали по света. През 2009 г. Роджър Скрутън описва Скрябин като “един от най-великите съвременни композитори”.
През 2020 г. бюстът на Скрябин е поставен в Малката зала на Московската консерватория.
(край на превода)
Ще завърша днешната юбилейна статия за Скрябин с някои данни за негови роднини и потомство (източници на немски език, които ще преведа на български език):
Verwandte und Nachkommen
Skrjabin war der Onkel von Metropolit Anthony Bloom von Sourozh, einem renommierten Bischof der russisch-orthodoxen Kirche , der zwischen 1957 und 2003 die russisch-orthodoxe Diözese in Großbritannien leitete . Skrjabin war kein Verwandter des sowjetischen Außenministers Wjatscheslaw Molotow , dessen Geburtsname war Wjatscheslaw Skrjabin. In seinen von Felix Chuyev unter dem russischen Titel “Молотов, Полудержавный властелин” veröffentlichten Memoiren erklärt Molotow, dass sein Bruder Nikolay Skrjabin, der ebenfalls Komponist war, den Namen Nikolay Nolinsky angenommen hatte, um nicht mit Alexander Skrjabin zu verwechseln.
Skrjabins zweite Frau Tatiana Fjodorowna Schlözer war die Nichte des Pianisten und Komponisten Paul de Schlözer . Ihr Bruder war der Musikkritiker Boris de Schlözer . Skrjabin hatte insgesamt sieben Kinder: aus seiner ersten Ehe Rimma (Rima), Elena, Maria und Lev, und aus seiner zweiten Ariadna, Julian und Marina. Rimma starb 1905 im Alter von sieben Jahren an Darmproblemen. Elena Scriabina sollte die erste Ehefrau des Pianisten Vladimir Sofronitsky . werden, allerdings erst nach dem Tod ihres Vaters; daher hat Sofronitsky den Komponisten nie kennengelernt. Maria Skryabina (1901–1989) wurde Schauspielerin am Zweiten Moskauer Kunsttheater und Ehefrau des Regisseurs Vladimir Tatarinov. Lev starb auch im Alter von sieben Jahren im Jahr 1910. Zu diesem Zeitpunkt hatten sich die Beziehungen zu Skrjabins erster Frau erheblich verschlechtert, und Skrjabin traf sie bei der Beerdigung nicht.
Skrjabins Tochter Ariadna Skrjabina (1906–1944) wurde zu einer Heldin des französischen Widerstands und wurde posthum mit dem Croix de guerre und der Médaille de la Résistance ausgezeichnet . Ihre dritte Ehe war mit dem Dichter und Widerstandskämpfer im Zweiten Weltkrieg David Knut, woraufhin sie zum Judentum konvertierte und den Namen Sarah annahm. Sie war Mitbegründerin der zionistischen Widerstandsbewegung Armée Juive und verantwortlich für die Kommunikation zwischen dem Kommando in Toulouse und den Partisanenkräften im Bezirk Tarn und für die Waffenlieferung an die Partisanen, was bei einem Überfall durch die französische Miliz zu ihrem Tod führte .
Ariadna Scriabinas Tochter (aus erster Ehe mit dem französischen Komponisten David Lazarus), Betty Knut-Lazarus, wurde eine berühmte jugendliche Heldin des französischen Widerstands, die persönlich den Silver Star von George S. Patton sowie den französischen Croix de guerre gewann . Nach dem Krieg wurde sie aktives Mitglied der zionistischen Lehi (Stern Gang), führte Spezialoperationen für die militante Gruppe durch und wurde 1947 inhaftiert, weil sie eine terroristische Briefbombenkampagne gegen britische Ziele gestartet und Sprengstoff auf britischen Schiffen platziert hatte die versucht hatte, jüdische Einwanderer an der Einreise in das Mandatsgebiet Palästina zu hindern. In Frankreich als Heldin angesehen, wurde sie vorzeitig freigelassen, aber ein Jahr später in Israel inhaftiert, weil sie angeblich an der Ermordung von Folke Bernadotte beteiligt war, die Anklage wurde jedoch später fallengelassen. Nach ihrer Haftentlassung ließ sie sich im Alter von 23 Jahren in Beerscheba in Südisrael nieder, wo sie drei Kinder bekam und einen Nachtclub gründete, der zum kulturellen Zentrum von Beerscheba wurde, bevor sie im Alter von 38 Jahren früh starb.
Insgesamt wanderten drei von Ariadna Scriabina Kinder zu Israel nach dem Krieg, wo ihr Sohn Eli (geb. 1935) ein Seemann in der israelischen Marine und ein bekannter wurde klassischer Gitarrist , während ihr Sohn Joseph (Yossi) (geb. 1943) in der serviert Israelische Spezialeinheiten, bevor sie Dichter wurden, veröffentlichten viele Gedichte, die seiner Mutter Ariadna gewidmet waren. Einer ihrer Urenkel, über Betty (Elizabeth) Lazarus, Elisha Abas , ist eine israelische Konzertpianistin.
Julian Skrjabin , ein Wunderkind, war selbst Komponist und Pianist, starb jedoch im Alter von elf Jahren in der Ukraine durch Ertrinken.
(край на цитата)
Превод:
Роднини и потомство
Скрябин е чичо на митрополит Антоний Блум от Сурож, известен епископ на Руската православна църква, който оглавява руската православна епархия във Великобритания между 1957 и 2003 г. Скрябин не е роднина на съветския външен министър Вячеслав Молотов, чието име по пождение е Вячеслав Скрябин. В мемоарите си, публикувани от Феликс Чуев под руското заглавие “Молотов, Полудержавный властелин”, Молотов обяснява, че брат му Николай Скрябин, който също е композитор, е взел името Николай Нолински, за да не го бъркат с Александър Скрябин.
Втората съпруга на Александър Скрябин, Татяна Фьодоровна Шльоцер, е племенница на пианиста и композитор Пол де Шльоцер. Брат й е музикалният критик Борис де Шльоцер. Скрябин има общо седем деца: от първия си брак Рима, Елена, Мария и Лев, и от втория Ариадна, Юлиан и Марина. Рима умира от проблеми с червата през 1905 г. на седемгодишна възраст. Елена Скрябина е трябвало да бъде първата съпруга на пианиста Владимир Софроницки, но това става след смъртта на баща си; затова Владимир Софроницки така и не се запознава с композитора. Мария Скрябина (1901–1989) става актриса във Втория Московски художествен театър и съпруга на режисьора Владимир Татаринов. Лев също умира на седемгодишна възраст през 1910 г. До този момент отношенията с първата съпруга на Скрябин се влошават значително и Скрябин не се срещна с нея на погребението.
Дъщерята на Скрябин Ариадна Скрябина (1906-1944) става героиня на френската съпротива и е наградена посмъртно с „Croix de guerre“ и „Médaille de la Résistance“. Третият й брак е с поета и герой на френската съпротива от Втората световна война Дейвид Кнут, след което тя приема юдаизма и сменя името си на Сара. Тя е съосновател на ционисткото съпротивително движение „Armée Juive“ и отговаря за комуникацията между командването в Тулуза и партизанските сили в района на Тарн и за доставката на оръжие на партизаните, което довежда до смъртта й при атака от френската милиция.
Дъщерята на Ариадна Скрябина от първия й брак с френския композитор Давид Лазарус – Бети Кнут-Лазарус, става известна тийнейджърка героиня на френската съпротива, която лично спечелва „Сребърната звезда на „George S. Patton“ и френския „Croix de guerre“. След края на войната тя става активен член на ционистката организация „Lehi“ (Stern Gang), извършва специални операции за въоръжените групи и е затворена през 1947 г. за започване на терористична кампания с писма бомба срещу британски цели и поставяне на експлозиви върху британски кораби, като се опитва да попречи на еврейски имигранти да влязат в мандатната област Палестина. Считана за героиня във Франция, тя е освободена предсрочно, но хвърлена в затвора година по-късно в Израел за предполагаемо участие в убийството на Фолке Бернадот (Folke Bernadotte), но по-късно обвиненията са свалени. След освобождаването си от затвора тя се установява в Беер-Шеба, южен Израел, на 23-годишна възраст, където има три деца и основава нощен клуб, който се превръща в културен център на Беер-Шева, преди да умре рано на 38-годишна възраст.
Общо три от децата на Ариадна Скрябина имигрират в Израел след войната, където синът й Ели (роден 1935 г.) става моряк в израелския флот и известен класически китарист, докато синът Йосиф (Йоси) (роден 1943 г.) служи в израелските специални части, преди да стане поет, публикуващ много стихотворения, посветени на майка си Ариадна. Един от нейните правнуци по линията на Бети (Елизабет) Лазарус – Елиша Абас, е израелски концертен пианист.
Юлиан Скрябин, детето-чудо на Александър Скрябин, самият композитор и пианист, умира при удавяне в Украйна на единадесетгодишна възраст.
(край на превода)
Само какво интересно и впечатляващо потекло има Скрябин!
Нека днес на 24 декември 2021 г. почетем 150 години от рождението на Александър Скрябин, които се навършват утре на 25 декември – този велик музикален новатор и хуманист, починал през далечната 1915 година. Дано един ден неговата житейска мечта – грандиозната „Мистерия“ бъде осъществена.
…………
Изпълнения:
Daniil Trifonov ~ Scriabin Piano Concerto ~ live 2013
´´´´´´
Изпълнение на същия концерт с друг солист:
Alexander Skrjabin – Klavierkonzert fis-moll op. 20
Konzert für Klavier und Orchester fis-moll op. 20 (1897) 00:40 I. Allegro 08:35 II. Andante 16:48 III. Allegro moderato 29:56 Mazurka op. 25, Nr. 3 (1899) Anna Zassimova, Klavier Sinfonieorchester des KIT / KIT Symphony Orchestra Leitung: Dieter Köhnlein 6. Februar 2016 Konzerthaus Karlsruhe
´´´´´´
И една трета версия на същия клавирен концерт от Скрябин, изпълнена в Южна Корея, където на рояла са двама солисти – единият свири соловата партия, а вторият – съпровода на оркестъра (на мен лично много ми хареса тази адаптация):
A. Scriabin – Piano Concerto in F Sharp Minor, Op.20
*Recital at Seoul National University Concert Hall, Ho Jeong Lee (Orchestra Part, Bora Lee)
´´´´
A. Skrjabin Sinfonie Nr.1 e-moll Op. 26 6. Satz “Der Kunsthymne”
A. Skrjabin Sinfonie Nr.1 e-moll 6. Satz “Der Kunsthymne” Oslo Filharmonisch Orkester Šefdirigent – Vassily Petrenko
´´´´´´
Scriabin’s Prometheus: „Poem of Fire“
(моя бележка Б.К.: вижте моля тия млади хора с какъв ентусиазъм, с каква отдаденост и любов организират през 2010 г. изнасянето на това грандиозно 18-минутно произведение на Скрябин „Прометей“! Оставам с грамаден респект към делото им!
На това място бих казал, че човек първо трябва да се запознае с цялото творчество на Скрябин, на неговото развитие по периоди и като разбере духовно-философските му разбирания, оформили се в течение на времето, да се опита да разбере цялата структура на „Прометей“. Тук само ще отбележа, че съставът на изпълнителите – подсилен оркестър с допълнителни инструменти и хор, прави особено впечатление. Ето списък на състава по изискванията на Скрябин: пиколо-флейта, 3 флейти, 3 обоя, английски рог, 3 кларинета, бас-кларинет, 3 фагота, контра-фагот, 8 валдхорни, 5 тромпета, 3 тромбона, туба, малък и голям барабан, тимпани, тамтам, триангел, глокеншпил, 5 камбани, челеста, 2 арфи, орган, пиано, четиригласен хор (без текст при пеенето) и струнни инструменти за голям оркестър. Освен това участва и т.н. „пиано с цветове“ (нещо типично само за Скрябин). Подобен състав има и при „Поема на екстаза“, но тук всичко е още засилено):
( …) In February 2010, Anna Gawboy, a doctoral candidate at the Yale School of Music and scholar of Russian composer Alexander Scriabin, attempted to realize the composer’s final work: a symphony of sound and light called “Prometheus: Poem of Fire”. To accomplish this, Anna worked closely with Toshiyuki Shimada, conductor of the Yale Symphony Orchestra, and Justin Townsend, an award-winning lighting designer. Anna and Justin spent a year developing ideas and preparing for the performance, but a majority of the lighting work was done just days before the concert. This documentary covers the events of that week and the performance itself.
´´´´´´
…..