Frederica von Stade

Мецосопранът от САЩ Фредерика фон Стаде празнува рожден ден преди 2 дни

Драги приятели на оперната музика, преди 2 дни – на 1 юни 2020 г. навърши достойните 75 години една от най-значителните певици на САЩ с гояма кариера и в Европа – мецосопранът Фредерика фон Стаде (Frederica von Stade), която през последните три десетилетия на миналия век и през първата декада на новия век беше изключително популярна с прекрасните си изяви в редица опери от всички жанрове и епохи, както и със стилови и основно издържани концертни изяви и солови участия в симфонични и кантатно-ораториални творби.

Не писах на 1 юни по простата причина, че времето не ми стигна да довърша статията си – пиша такава за пръв път, а вчера имах статия за певицата Надя Шаркова.

Когато в средата на 80-те години пътувах често в Западен Берлин по служба, Фредерика фон Стаде беше чест гост на „Дойче Опер Берлин“ в редица роли, и аз имах възможност да я гледам в някои опери. Помня добре, тя игра главна роля в съвременната опера „Диалогът на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк (за пръв път гледах там тази опера), също и нейно участие в ролята на Идаманте в „Идоменей“ от Моцарт, както и Шарлоте във „Вертер“ от Масне. В тези години Фредерика фон Стаде беше в апогея на вокалната си кариера, с вече напълно изградена гласова постановка и великолепна игра на сцената, особено в хубавата роля на Шарлоте във „Вертер“. По-късно съм гледал също в Берлин Веселина Кацарова в тази роля заедно с легендарния тенор Алфредо Краус.

През следващите десетилетия Фредерика фон Стаде гостува наново в Германия и в други страни на Европа, но не съм имал възможност да я гледам, освен няколко пъти по телевизията, когато са били предавани записи на цели опери с нейно участие. Когато от началото на 90-те години започнах да се занимавам усърдно с проучване участието на български оперни певци на немскоезичните сцени (Германия, Австрия, Швейцария) и преглеждах стотици броеве специализирани оперни списания, срещал съм нейното име в програмите на оперните театри – името й беше особено и се помнеше лесно. При това тя имаше стотици участия в МЕТ Ню Йорк и делеше дейността си там с тази в Европа.

Преди да премина към биография и творчески път на певицата, нека обърна внимание на твърде необичайното й име за певица от Америка. Даже помня, когато срещнах за пръв път това име, мислех, че тя е германка. Това „фон“ в името е типично немско, както „ван“ (van) e такова за нидерландците или „мак“ (mac) за ирландците. Наскоро, след като реших да пиша за нея, се интересувах повече и разбрах следното: Фредерика фон Стаде е наследница на много известна фамилия в САЩ, прадедите на която са дошли отдавна в Америка от Европа, но с корени главно в Северна Германия, Ирландия и остров Ман (в малката островна група южно от Великобритания в канала „Ламанш“ – така наречените „канални острови“). Така че това „фон“ сигурно е останало като благородническа титла от немския клон на тия предци. Самото име “Стаде“ също е типично за Северна Германия. Даже там има град, който се нарича Стаде (често се превежда като „Щаде“, понеже немските думи, които започват с двете букви „St“, след които идва гласна буква, по правилата на граматиката се изговарят като българското „Щ“, обаче когато чувате как говори немец от тези региони, чувате не „Щ“, а нормално „Ст“ – така че написаното „Stade“ се произнася като „Стаде“. Аз лично си обяснявам това с факта, че в Америка вече презимето през тия векове се е наложило именно на „Стаде“ – оттам Фредерика фон Стаде.

Понеже започнах с произхода на предците на певицата, нека дам повече допълнения (по данни от източник в САЩ):

Фредерика фон Стаде е член на голямо, богато семейство, отдавна изтъкнато в североизточното американско висше общество, с корени в Ирландия и остров Ман, както и в Северна Германия. Един от нейните прадядовци е Чарлз Стийл (1858-1939), адвокат, банкер, партньор на финансовия титан „JP Morgan“, директор на асоциацията на „Метрополитън опера“ в Ню Йор , основен благодетел на „Manhattan’s Saint Thomas Choir School“ и притежател на богатство, равностойно на 542 191 397 щатски долари при днешна стойност.

Нейните баба и дядо са били Едуард Уелч Клукас (1880-1948), борсов брокер и яхтсмен, Фредерика “Фреди” Бул Клукас (1896-1976), Франсис Скиди фон Стаде-старши (1884-1967), земеделски производител, собственик на плантации, вносител на четина, президент на асоциацията в Саратога и председател на асоциацията за спорта „поло“ на САЩ и Катрин Невит Стийл фон Стаде (1896-1981). Нейната пра-леля Елинор Хернън Стийл Рийз (1893-1977), ранчо, селски филантроп и някога графиня де ла Грезе, някога е била международен концертен и оперетен сопран, която е гастролирала по света и е правила музикални записи с третия си съпруг – тенора Кловис Хол (Clovis Hall), както и поръчвала композиции от Марио Кастелново-Тедеско (Mario Castelnuovo-Tedesco) и Дариус Мило (Darius Milhaud).

Родителите й са старши лейтенант Чарлз Стийл фон Стаде (1919-1945), с образование за архитект и победител в отвореното първенство на САЩ по поло през 1941 г. и Сара Уортингтън Клукас фон Стаде (1918-1983), потомка на Джонатан Тръмбъл, последният колониален губернатор на Кънектикът, който е бил ценен съветник на Джордж Вашингтон по време на Войната за независимост.

(край на допълнението)

Прави веднага впечатление, че бащата на Фредерика фон Стаде е починал през 1945 г. – годината, в която е родена самата тя. Действително, Фредерика остава без баща в същата година, когато тя се ражда – това е времето, в което завършва Втората световна война. Не е чудно, бащата е военен – лейтенант Чарлз Стийл фон Стаде (1919-1945), живял едва 26 години. Ето какво става в действителност: след като той е станал победител в отвореното първенство на САЩ по поло през 1941 г. и по време на войната е бил мобилизиран, точно в годината на раждане на дъщерята той е при военни действия в Германия, там попада на мина, която избухва и слага край на краткия му живот от 26 години – какво нещастие!

Сега ще премина към конкретни данни за биография и творчески път:

Фредерика „Флика“ фон Стаде Горман (Frederica “Flicka” von Stade Gorman), родена на 1 юни 1945 г. е американска оперна певица. След дебюта си в Ню Йорк през 1970 г., тя участва в опери, мюзикъли, концерти и рецитали по целия свят, включително в МЕТ, Миланската Скала, Парижката опера, Виенската държавна опера, Музикалния фестивал в Залцбург, Ковънт Гардън в Лондон, Фестивалът в Глайндбърн във Великобритания, Карнеги Хол и на много други места.

Диригентите, с които е работила, са именити артисти като: Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, Пиер Булез, Карло Мариа Джулини, Херберт фон Караян, Сейджи Озава, сър Джордж Шолти, Томас Тилсън и други. Освен това тя е особено сполучлива и многообразна изпълнителка при звукозаписи, има много участия и по телевизията.

Фредерика фон Стаде е мецосопран, еднакво добра в роли от лиричния оперен жанр, както и в областта на колоратурния сектор. Тя има около 55 оперни роли на сцената и е солистка в редица творби от симфоничната и кантатно-ораториална музика. Особено свързана е с оперния репертоар на Моцарт, Росини и този на редица френски композитори. Характерно при нея е интереса й към съвременната американска музика, особено произведенията на Джейк Хеджи (Jake Heggie). Сред многобройните й роли са тези на Пенелопа, Розина, Анджелина, Шарлоте, Цендрилон (Пепеляшка – но не в операта от Росини, а тази от Жюл Масне), Мелисанда (от операта „Пелеас и Мелисанда“ на Клод Дебюси), госпожа дьо Рошър, а в панталонните роли – тези на Керубино, Хензел (от „Хензел и Гретел“ на Хумпердинк) и Октавиан („Кавалерът на розата“).

Нещо, което особено често се цитира в материалите за Фредерика фон Стаде е случаят с големите спорове при разводът й с първия неин съпруг Питър Елкус. Това е важен етап за развитието на американската съпружеска съдебна практика, понеже случаят с тях е спомогнал за установяването на принципа, че икономическата стойност на кариерата и статута на знаменитост могат да бъдат съпружеска собственост, подлежаща на справедливо разпределение след развод. Става въпрос за това, че Фредерика фон Стаде е наследница на много богати предци (писах за това още в началото), което при развод води до не малко спорове. Конкретният случай е такъв, че нейният съпруг Питър Елкус по време на брака им е играл голяма роля при вокалното обучение на съпругата си, трябвало е до голяма степен да се откаже от собствената си кариера и поради това при съдебния спор е искал да се признае съответната част от нейните доходи като негови – много деликатна тема. В информация на немски език е написано нещо много интересно, цитирам:

„(…) Der Fall „Elkus gegen Elkus“ wird oft als Fallstudie im ersten Studienjahr an amerikanischen juristischen Fakultäten gelehrt.“

(край на цитата)

Превод: „Случаят „Елкус против Елкус“ често се третира като част от програмата в първата година на обучение в юридическите факултети на американските висши учебни заведения“.

(край на цитата)

Нека се върна към началото на вокалната кариера на Фредерика фон Стаде. Нейните музикални способности се проявяват още от дете. Веднага след първоначалното общо образование тя постъпва в „Mannes College of Music“ в Ню Йорк и след завършването на обучението си през 1970 г. дебютира на сцената на МЕТ. Това става на 10 януари 1970 г. като едно от трите момчета във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, пеейки от вертолетна въздушна кошница. По този повод тя споделя: „Бяхме толкова уплашени в момента, когато излязохме на сцената, че дори не знаехме в каква опера сме“.

Една година по-късно тя пее вече Керубино в „Сватбата на Фигаро“ в Санта Фе при една продукция заедно с Кири Те Канава в ролята на Графинята. Много бързо кариерата й се разраства по всички големи оперни сцени и фестивали по света. Първоначалните роли са обикновено второстепенни, като Берси, Керубино, Хензел, Лола, Мадалена, Мерседес, Прециосила, Шеферд в „Тоска“, Зибел („Фауст“), Сузуки, Тебалдо, Вирджинела, Цветарката в „Парсифал“, Неродено дете в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус.

Постепенно започват да се включват в репертора на Фредерика фон Стаде и централни роли, особено в МЕТ. Тук ще бъда по-подробен с информациите си, както винаги правя за артисти с кариера в този театър. Общо на неговата сцена Фредерика фон Стаде има 305 изяви в най-различни опери през годините от 1970 до 2001. Цитирам началото на този огромен списък, после ще дам и отделни примери, както и данни за последната й изява там през 2001 г. (оперетата „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, където Фредерика фон Стаде играе в ролята на Ханна Главари, по-долу ще дам целия ансамбъл):


[Met Performance] CID:220130
Die Zauberflöte {176}
Metropolitan Opera House; 01/10/1970
Debuts: Gail Robinson, Frederica von Stade, Stanislaw Skrowaczewski
[Met Performance] CID:220150
Die Zauberflöte {177}
Metropolitan Opera House; 01/13/1970
[Met Performance] CID:220190
Die Zauberflöte {178}
Metropolitan Opera House; 01/17/1970
Broadcast
[Met Performance] CID:220440
La Fanciulla del West {69}
Metropolitan Opera House; 02/11/1970
Debuts: Andrij Dobriansky, Raymond Gibbs
Review

(…)

Ето конкретни примери:

Atlanta, Georgia

May 8, 1971 Matinee

MADAMA BUTTERFLY {514}

Cio-Cio-San………….Pilar Lorengar
Pinkerton……………Enrico Di Giuseppe
Suzuki………………Frederica von Stade
Sharpless……………Frank Guarrera
Goro………………..Robert Schmorr
Bonze……………….Edmond Karlsrud
Yamadori…………….Gene Boucher
Dolore………………Unknown
Kate Pinkerton……….Ivanka Myhal
Commissioner…………Robert Goodloe
Registrar……………Fawayne Murphy

Conductor……………Carlo Franci

..

Metropolitan Opera House

December 25, 1973

IL BARBIERE DI SIVIGLIA {353}Rossini-SterbiniFigaro………………Dominic CossaRosina………………Frederica von StadeCount Almaviva……….Luigi AlvaDr. Bartolo………….Fernando CorenaDon Basilio………….Ezio FlagelloBerta……………….Cynthia MunzerFiorello…………….David HollowaySergeant…………….Charles AnthonyAmbrogio…………….Peter SlikerConductor……………John Pritchard

(край на цитата)

Както виждаме, през 1973 г. тя пее вече Розина в “Севилският бръснар“ – 3 години след дебюта й на тази сцена.

Следват нови главни роли: Адалджиза в “Норма“ от Белини, Идаманте в „Идоменей“ от Моцарт, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Blanche de la Force в „Диалогът на кармелитките“ от Пуленк (пее се на английски, а не на оригиналния френски език!), Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси, Шарлоте във „Вертер“ от Масне.

Цитирам съставите при тези изяви наФредерика фон Стаде:

Metropolitan Opera HouseNovember 6, 1975NORMA {97}Bellini-F. RomaniNorma……………….Rita HunterPollione…………….John AlexanderAdalgisa…………….Frederica von StadeOroveso……………..John MacurdyFlavio………………Charles AnthonyClotilde…………….Carlotta OrdassyConductor……………Gianfranco Masini [Debut]

´´´´´´

Metropolitan Opera HouseOctober 14, 1982Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guildfor the production fundsMetropolitan Opera PremiereIDOMENEO {1}Mozart-VarescoIdomeneo…………….Luciano PavarottiIlia………………..Ileana CotrubasIdamante…………….Frederica von StadeElettra……………..Hildegard BehrensArbace………………John AlexanderHigh Priest………….Timothy JenkinsVoice of Neptune……..Richard J. ClarkWoman……………….Loretta Di FrancoWoman……………….Batyah Godfrey Ben-DavidSoldier……………..Charles AnthonySoldier……………..James CourtneyConductor……………James Levine

´´´´

Boston, MassachusettsMetropolitan CenterJune 10, 1983DER ROSENKAVALIER {295}Octavian…………………Frederica von StadePrincess von Werdenberg……Elisabeth SöderströmBaron Ochs……………….Aage HauglandSophie…………………..Kathleen BattleFaninal………………….Morley MeredithAnnina…………………..Jean KraftValzacchi………………..Robert NagyItalian Singer……………Giuliano CiannellaMarianne…………………Loretta Di Franco

..

Metropolitan Opera HouseNovember 25, 1983In EnglishDIALOGUES DES CARMÉLITES {26}Poulenc-BernanosBlanche de la Force…..Frederica von StadeMadame de Croissy…….Mignon DunnMadame Lidoine……….Patricia CraigMother Marie…………Gwynn CornellSister Constance……..Betsy NordenMother Jeanne………..Jean KraftSister Mathilde………Batyah Godfrey Ben-David

..

Metropolitan Opera HouseJanuary 14, 1988PELLÉAS ET MÉLISANDE {85}Debussy-MaeterlinckPelléas……………..Douglas AhlstedtMélisande……………Frederica von StadeGolaud………………José Van DamArkel……………….John MacurdyGeneviève……………Jocelyne TaillonYniold………………Clark UtterbackPhysician……………Harry DworchakShepherd…………….Philip CokorinosConductor……………James Levine

…..

Metropolitan Opera House
March 30, 1988
WERTHER {49}
Massenet-É. Blau/Milliet/G. Hartmann
Werther……………..Alfredo Kraus
Charlotte……………Frederica von Stade
Albert………………Richard Stilwell
Sophie………………Dawn Upshaw
Bailiff……………..Renato Capecchi
Schmidt……………..Charles Anthony
Johann………………James Courtney
Käthchen…………….Sandra Bush
Brühlmann……………Mitchell Sendrowitz
Conductor……………Jean Fournet

(край на цитата)

На 18 януари 2001 г. Фредерика фон Стаде играе за последен път на сцената на МЕТ в ролята на Ханна Главари в оперетата на Франц Лехар „Веселата вдовица“. В ролята на Граф Данилович играе Пласидо Доминго. Ето състава:

Metropolitan Opera House
January 18, 2001
In English
THE MERRY WIDOW [17]
Hanna Glawari………..Frederica von Stade [Last performance]
Valencienne………….Jennifer Welch-Babidge
Count Danilovitch…….Plácido Domingo
Camille de Rosillon…..Gregory Turay
Baron Zeta…………..Timothy Nolen
Vicomte Cascada………Mel Ulrich
Raoul de St. Brioche….Eduardo Valdes
Njegus………………Anthony Laciura
Sylviane…………….Yvonne Gonzales Redman

(край на цитата)

Една година след това – при тържественото откриване на зимните олимпийски игри в Салт Лейк Сити през 2002 г. Фредерика фон Стаде пее заедно с „Mormon Tabernacle Choir“ – една голяма чест.

Веднага трябва да се отбележи, че Фредерика фон Стаде има такъв договор с МЕТ, който й позволява да има изяви и на други сцени – в Америка, Европа и другаде. Както е известно, практиката на МЕТ (пък и на други големи оперни театри по света) е такава, че дадена опера се представя периодично на серии по 4-5 спектакъла примерно в даден месец – с паузи между отделните изяви от по 4-5 дни, за да си почиват артистите, които обикновено са едни и същи в дадена серия. Така че даден артист, като приключи изявите си през такава серия, има пауза поне няколко месеца до нови евентуални ангажименти в същия оперен театър. Затова именно са възможни такива гостувания на чужди сцени, стига съответния договор да позволява това. Не знам конкретните условия, но като наблюдавам програмите на МЕТ и други театри, виждам точно тази практика на серийно изнасяне на дадена опера. Тези програми са направени така, че примерно в МЕТ, където почти всяка вечер през сезона има оперно представление, се редуват от 5 до 10 заглавия през сезона и така всяка вечер има „нова опера“, която е една от тези 5 до 10 опери. Намирам практиката за много целесъобразна, защото МЕТ и много други големи театри работят със стотици артисти, и то от най-висока класа, като в главните роли „гостуват“ велики оперни имена от цял свят, а във второстепенните и по-малки роли си имат един ансамбъл, който принадлежи почти изцяло на този оперен театър.

Така че договорът на Фредерика фон Стаде й позволява да има постоянно изяви както главно в Америка, така и в Европа.

Ето някои примери: през 1971 г. тя има първата си изява в Оперния театър в Сан Франциско в ролята на Сесто в операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. Малко по-късно през същата година следва нейно участие в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Оперния театър в Санта Фе, където в ролята на Графинята играе Кири Те Канава. На тази сцена и двете певици имат своя дебют там и той е крайно успешен. Музикалната критика в Санта Фе пише:

„Две от артистките в „Сватбата на Фигаро“ са за първи път тук на сцена, но публиката е в особен възторг от играта им. Тези две певици са една блестяща находка!“

(край на цитата)

Историята по-късно потвърждава първото впечатление, защото в оперния театър в Санта Фе през август в същата 1971 г. Фредерика фон Стаде играе с огромен успех в ролята на Мария в световната премиера на операта „Yerma“ от Ейтор Вила-Лобос (Heitor Villa-Lobos) – бразилски композитор, за който искам да напиша няколко реда:

Ейтор Вила-Лобос (на португалски: Heitor Villa-Lobos) е бразилски композитор, определян като най-значимата фигура в бразилската музика на 20 век.

Вила-Лобос е роден на 5 март 1887 година в Рио де Жанейро в семейството на държавен чиновник. След смъртта на баща си през 1899 година започва да свири на виолончело, китара и кларинет в различни театри и киносалони, за да помага за издръжката на семейството си. Не получава формално образование и прекарва голяма част от младежките си години пътувайки из страната.

Ейтор Вила-Лобос започва да се занимава сериозно с композиция след 1912 година. Характерно за работата му е съчетаването на европейската традиция с местни фолклорни елементи, които с времето стават все по-съществени. През 20-те години прекарва дълги периоди в Париж, където оригиналните му композиции правят силно впечатление.

Ейтор Вила-Лобос умира на 17 ноември 1959 година в Рио де Жанейро. Погребан е с държавни почести, като погребението му става последното важно официално събитие в града преди преместването на столицата в новопостроения град Бразилия.

(край на цитата)

А сега също няколко допълнения за операта „Yerma“ от Ейтор Вила-Лобос (на английски език):

Yerma is an opera in three acts by Heitor Villa-Lobos based on the tragedy of the same name by Federico García Lorca.

Yerma was commissioned in 1955 by Hugh Ross, the conductor of the New York Schola Cantorum an old friend of Villa-Lobos, and by John Blankenship, at that time head of the drama department at Sarah Lawrence College. The original plan was that García Lorca’s play would be translated into English by the British poet Alastair Raid and Hugh Ross, but Villa-Lobos immediately began setting the original Spanish text. It was composed partly in New York, partly in Paris, and was finished in 1956.

Yerma was first performed by the Santa Fe Opera in Santa Fe, New Mexico on August 12, 1971 (erroneously reported in one source as July 12), and repeated just once, on August 18. The Santa Fé premiere was produced by Basil Langton, choreographed by José Limón, with scenery by Allen Charles Klein, Paintings by Giorgio de Chirico were projected on the walls during the intermissions.

Roles

RoleVoice typePremiere cast
12 August 1971
(Conductor: Christopher Keene)
YermasopranoMirna Lacambra
Juan, her husbandtenorJohn Wakefield
Victor, Yerma’s youthful loverbaritoneTheodor Uppman
Maria, Yerma’s friendmezzo-sopranoFrederica von Stade
(…)

(край на цитата)

Давам списък само на главните солисти в тази премиера, където четем името на Фредерика фон Стаде в ролята на Мария – приятелка на главната героиня.

През 1972 г. фон Стаде се завръща наново в Санта Фе за първата си Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт, както и за дебюта си в ролята на Мелизанда в операта на френския импресионист Клод Дебюси „Пелеас и Мелизанда“. Тя споделя по-късно един весел спомен от тази премиера на „Пелеас и Мелизанда“. Цитирам го в оригинал на английски език, по-хубав е така:

„At the point where Pelléas was coming toward me singing ‘Je t’aime, je t’aime’, I was trying to decide whether to go to a certain pizza parlor after the show”.

(край на цитата)

Дотук се спрях доста подробно върху първите изяви на Фредерика фон Стаде и репертоара й в МЕТ, както и началните й изяви в други театри в САЩ. В редица материали за нея са дадени много подробности и за следващите етапи от тази дейност, на които няма да се спирам така подробно заради прекомерното увеличаване размера на тази статия. Ще се спра само на нейните изяви в Европа в Австрия – на сцената на Виенската държавна опера, а за тия мои читатели, които желаят едно цялостно и подробно осведомяване препоръчвам Уикипедия-страницата на певицата на английски език – тя е огромна по размер, с най-малки подробности и детайли на кариерата й до момента.

Във Виенската държавна опера Фредерика фон Стаде има общо 20 изяви в 4 опери. Цитирам подробности от архива на театъра, както и ансамблите при дебюта и при последната й изява:

Vorstellungen mit Frederica von Stade:

IL BARBIERE DI SIVIGLIA

Rosina | 3 Vorstellungen | 04.05.1987–05.09.1988

LE NOZZE DI FIGARO

Cherubino | 3 Vorstellungen | 10.05.1977–18.05.1977

PELLÉAS ET MÉLISANDE

Mélisande | 11 Vorstellungen | 11.06.1988–10.04.1990

WERTHER

Charlotte | 3 Vorstellungen | 14.05.1987–21.05.1987

´´´´´´´´

Първа изява: „Сватбата на Фигаро“:

BESETZUNG | 10.05.1977

DIRIGENTHerbert von Karajan
INSZENIERUNGJean-Pierre Ponnelle
AUSSTATTUNGJean-Pierre Ponnelle
CHORLEITUNGNorbert Balatsch
Conte AlmavivaTom Krause
Contessa AlmavivaANNA TOMOWA-SINTOW
SusannaIleana Cotrubas
FigaroJosé van Dam
CherubinoFrederica von Stade
MarcellinaJane Berbié
Don BasilioHeinz Zednik
Don CurzioKurt Equiluz
Don BartoloJules Bastin
AntonioZoltán Kelemen
BarbarinaJanet Perry
BauernmädchenHermine Saidula

Четем имената на солисти от световен мацаб: Том Краузе, Анна Томова-Синтова (каква случайност двете певици да се срещнат във Виена!), Илиана Котрубас, Йозе ван Дам, Хайнц Зедник… При това дирижира Херберт фон Караян!

Последна изява: „Пелеас и Мелизанда“:

BESETZUNG | 10.04.1990

DIRIGENTClaudio Abbado
INSZENIERUNGAntoine Vitez
BÜHNENBILD UND KOSTÜMEYannis Kokkos
CHOREINSTUDIERUNGKarl Kamper
ArkelPierre Thau
GenevièveChrista Ludwig
PelléasFrançois Le Roux
GolaudPhilippe Rouillon
MélisandeFrederica von Stade
YnioldPatrizia Pace
Ein ArztRudolf Mazzola

(край на цитата)

В този състав познавам Криста Лудвиг, а тук дирижира Клаудио Абадо.

На други изяви на Фредерика фон Стаде няма да се спирам, но искам да изтъкна, че тя остава дълги години много активна, чак до първите години, в които започва нейното седмо десетилетие. Тя участва в съвременни опери или в такива с написани роли специално за нея. Ще посоча един интересен пример от последно време. Това е операта „A Coffin in Egypt“, от която имам нейна снимка при участие в тази камерна опера. Цитирам данни за нея, после ще дам превод:

A Coffin in Egypt“ is a chamber opera in one act by composer Ricky Ian Gordon.
The work uses an English language libretto by Leonard Foglia which is based on a 1980 play by Horton Foote. Set in Egypt, Texas, the work tells the story of Myrtle Bledsoe, an embittered 90-year-old woman who sifts through the memories of her past in a quest for self-forgiveness. The opera had its world premiere at the Houston Grand Opera (HGO) in March 2014.

A Coffin in Egypt“ was jointly commissioned by the HGO, Opera Philadelphia, and the Wallis Annenberg Center for the Performing Arts. The work was specifically written as a starring vehicle for mezzo-soprano Frederica von Stade. While the work includes a cast of nine, it is essentially a monodrama in that the heroine is the only role with a substantial amount of singing. The other parts are spoken rather than sung lines apart from a few moments when a gospel quartet is used to “underscore key moments, rather in the manner of a Greek chorus”. Von Stade reprised the role of Myrtle for performances in Philadelphia in June 2014 and with the Chicago Opera Theater in April 2015. The work was performed by von Stade in February 2016 in the Appel Room at Jazz at Lincoln Center in New York City.

(край на цитата)

Превод:
„Ковчег в Египет“ е камерна опера в един акт от композитора Рики Иън Гордън (Ricky Ian Gordon). Творбата използва английско либрето на Леонард Фолия (Leonard Foglia), което се основава на пиеса от Хортън Фут (Horton Foote) от 1980 г. Действието се развива в Египет, Тексас и разказва историята на Миртъл Бледсо (Myrtle Bledsoe), озлобена 90-годишна жена, която пресява спомените от миналото си в стремеж към самоопрощаване. Операта има своята световна премиера в „Гранд Опера Хюстън“ (HGO) през март 2014 г. „Ковчег в Египет“ е поръчана съвместно от HGO, „Opera Philadelphia“ и „Wallis Annenberg Center for the Performing Arts“. Творбата е написана специално за мецосопрана Фредерика фон Стаде. Докато операта включва актьорски състав от девет артисти, тя по същество е монодрама, в която героинята е единствената роля със значително вокално участие. Останалите участници говорят, а не се пеят сцени, освен при няколко момента, когато квартетът от госпели се използва за „подчертаване на ключови моменти, а не по похвата на гръцки хор“. Фон Стаде изпълнява ролята на Миртъл при спектакли във Филаделфия през юни 2014 г. и с Чикагския оперен театър през април 2015 г. Творбата е изпълнена от Фредерика фон Стаде през февруари 2016 г. в „the Appel Room at Jazz at Lincoln Center in New York City“.

(край на превода)

Нека добавя, че имам линк към запис на част от тази опера в нейно изпълнение, адреса на който цитирам, за да чуем певицата при изпълнение – тук тя е вече над 70-годишна:

https://www.youtube.com/watch?v=vTay_EjmNa4 (2016 г. – на 71 години!)

Трябва да споделя, че тия дни слушах това изпълнение – останах доволен, музиката е съвременна, качеството на гласа и начина на изнасяне от Фредерика фон Стаде говорят за големия й талант и особени успехи по време на цялата й кариера до сега.

Признание

Фредерика фон Стаде е почетен доктор на Йелския университет, на Бостънския университет, на Консерваторията в Сан Франциско, на Медицинския департмент на Джорджтаунския университет, на Кливлендския музикален институт и на „Mannes College of Music“ в Ню Йорк – там където е започнала първоначалното си музикално обучение.

През 1983 година президентът Роналд Рейгън връчва на Фредерика фон Стаде награда, а по-късно и „Националния медал за изкуства“. През 1988 г. на нея е връчена най-високата награда на Франция в областта на изкуствата – „Орден за изкуства и литература“.

През април 2012 г. Фредерика фон Стаде е избрана за член на „Американската академия за изкуства и наука“.Цитирам още информация за ордени, медали и други номинации

(източник на немски език):

(край на цитата)

Както винаги в края на статия за певец или певица – сведения за дискографията на Фредерика фон Стаде. Тук цитирам информация от източник на английски език, първо най-обща, после такава за отделните й записи.

Recordings

Von Stade has sung on more than a hundred recordings, including symphonic works, sacred music, operas, musicals, art songs, pop songs, folk songs, jazz and comedy. Her recordings have garnered twelve Grammy nominations and two Grammy wins, two Grand Prix du Disque awards, the Deutsche Schallplattenpreis, Italy’s Premio della Critica Discografica, and “Best of the Year” citations by Stereo Review and Opera News. Her personal favourites are her Arthaus video and Decca audio recordings of Le nozze di Figaro, her EMI Pelléas et Mélisande, her Deutsche Grammophon Mahler Symphony No. 4, her pop album Flicka – Another side of Frederica von Stade and her jazz album Frederica von Stade sings Brubeck – Across your dreams.

All of the von Stade recordings first released on vinyl have now been issued on compact disc as well, but six are only available on CD in boxed collections. Frederica von Stade Live! and Shéhérazade are only available in the 18-CD set Frederica von Stade: The Complete Columbia Recital Albums (Sony, 2016), and Judith Blegen & Frederica von Stade: Songs, Arias & DuetsFrederica von Stade: Song RecitalFrederica von Stade:Italian Opera Arias and the Mahler album Songs of a Wayfarer, Rückert-Lieder and songs from Des Knaben Wunderhorn are only available in that same anthology and in the 4-CD set Frederica von Stade: Duets, Arias, Scenes and Songs (Newton Classics, 2012). The two SACDs in the discography are hybrid discs which are compatible with any CD machine. Recordings highlighted in blue are the subject of ancillary articles which deal with their taping, cover art, track listings and release histories and provide summaries of reviews by notable critics including Denis ArnoldAlan BlythEdward GreenfieldRichard FreedGeorge JellinekWilliam MannStanley Sadie and J. B. Steane.

…….

Albums of music by a single composer

DVDs

(край на цитата)

Нека днес на 3 юни 2020 г. поздравим Фредерика фон Стаде с навършване на 75 години на 1 юни, и да й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи, ако все още има изяви, както в последно време през 2016 г. в съвременната опера „A Coffin in Egypt“, написана специално за нея – последно участие през февруари 2016 г. в „the Appel Room at Jazz at Lincoln Center in New York City“.

……

Цитирам линк към изпълнение на Фредерика фон Стаде:

FREDERICA VON STADE – RUSALKA (MOON SONG)

A CELEBRATION OF DVORAK. CONDUCTOR: SEIJI OZAWA

´´´´´´

Цитирам линк към изпълнение на Фредерика фон Стаде: сцена от камерната опера „A Coffin in Egypt“, написана специално за нея – последно участие през февруари 2016 г. в „the Appel Room at Jazz at Lincoln Center in New York City“:

https://www.youtube.com/watch?v=vTay_EjmNa4 (2016 г. – тя е тук на 71 години!)

…….