Tabakov, Emil (BGR, Dirigent & Komponist)

Днес празнува кръгъл рожден ден диригентът и композитор Емил Табаков

01 юли 2011

Случи се голямото чудо пред очите ми да се извиси първият голям български оркестър със световния си диригент, които накараха иначе софийската си, твърде софийска публика, да се почувства царствено богата, повдигната и в центъра на света. Не бедна насред бедната си махала.

Поклон, маестро! Не вярвам, уви, че от вас ще тръгне промяната, преображението, възраждането на нацията, но вие ми се явихте като едничката останала ми надежда за остров, за отвоювано от блатото парче твърд, върху което може да стъпи и да се задържи кракът на някакъв нов български човек.

„Култура“

(реплика във в. „Култура“ след изява на Емил Табаков като диригент през 2011 г.)

„Навремето и публиката беше различна. И точно по тази причина, че ние гледаме да свирим все по-лесно напоследък. Но то не е само в музиката, а във всичко. То навсякъде – само шоу. Където и да отвориш, който и телевизионен канал – шоу някакво се предава. Нещо за масова употреба, повече народ да го гледа – това обичал народът. Но за целта той трябва да се образова”

(думи на Емил Табаков при едно интервю с него през февруари 2017 г.)

„Кажете истината, че културата я държите на хляб и вода, само защото е срамно пред обществото да се закрият някакви там безполезни институти, които не произвеждат достатъчно пари, не са рентабилни…“

(думи на Найден Тодоров в една статия през октомври 2015 г. във връзка с въпроси относно симфоничните оркестри в България)

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 21 август 2022 г. празнува кръгъл рожден ден – 75 години – една от най-значителните фигури в музикалния живот на България (за мен лично така е!) – диригентът и композитор Емил Табаков, чието дело съм следил макар и отдалеч. За мен той е може би една от най-важните и в същото време една от „най-трагичните фигури“ в новата история на българското музикално изкуство.

Всички които се интересуваме от класическа музика знаем какви неприятности изживя Емил Табаков не само в края на периода 1985-2000 като Музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, но и през 2015 г. когато като главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио от 2008 г. до тогава станаха изключително неприятни събития, довели до напускане на този пост. Аз съм далеч от местата, на които станаха тези неприятности, но като чета всички детайли от цялата история, просто „ми настръхва косата“ от порядките, които стават в България. Докато в редица западни страни се радват, когато един артист продължи дейността си след навършване на годините за пенсиониране, в България като че ли официалните органи, които решават такива проблеми се радват, когато един човек с големи заслуги бъде „елиминиран от играта“ точно по тази причина, просто като някакво отмъщение.

Не искам днес на рождения му ден да се впускам в подробности, но именно поради тези неприятности съм длъжен да дам някои пояснения – голяма част от моите ФБ-приятели и читатели живеят извън България и такива новини не винаги ги достигат. Първо ще дам конкретни сведения за събитията от 2015 г., после ще цитирам едно много хубаво интервю с Емил Табаков от февруари 2017 г., което ще ни даде възможност от перспективата на изминалите 5 години да чуем мнението на самия него за тези неприятни събития. Тогава ще изложа и биографични данни и творчески път на артиста, както правя в почти всички мои статии.

Следващите три статии са извадки от публикации в портала „Площад Славейков“, който през 2015 г. доста подробно се занима с проблема около Емил Табаков. Ще ги дам в хронологичен ред:

Война срещу Емил Табаков в оркестъра на БНР

Конфликтът описан в един от най-четените чужди сайтове за култура – „Слипд Диск“

Онлайн изданието разказва, че Емил Табаков е бил отстранен от директорът на Музикални състави в БНР Хелия Чавдарова, след което тя се оказала свалена от поста си, а той – върнат в оркестъра.

Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“

23.09.2015

„Слипд Диск“, една от най-четените чужди онлайн медии за култура с над милион посетители месечно, посвети статия за сътресения в симфоничния оркестър на Българското национално радио. Изданието цитира неназовани свои източници сред музикантите, които споделят възмущението си от отстраняване и завръщане на диригента Емил Табаков.

Факторът Емил Табаков

Норман Лебрехт от „Слипд Диск“ разказва, че преди два месеца от Симфоничния оркестър са се обърнали към изданието със „сензационни истории за срива в отношенията им с главния диригент Емил Табаков“. Тъй като материалът бил твърде субективен, а и касаел „оркестър с ограничен международен интерес“, медията отказала да го публикува.

„Оттогава обаче се случи много“,отбелязва сега Лебрехт.

Според музикантите 68-годишният Табаков е бил отстранен от директора на музикалната дирекция на БНР (бел. ред. – Хелия Чавдарова) за „системни нарушения на работния процес и безкрайни конфликти с оркестъра“.

Диригентът обаче прибегнал до политически връзки, тъй като е бивш министър на културата, и отвърнал на удара – заради което директорът на свой ред бил отстранен, а самият Табаков се върнал на поста си.

„Възмущението ни е огромно“, казват музикантите, цитирани от „Слипд Диск“.

Изданието отбелязва в заключение, че не може да стори друго отстрани, освен да посочи, че „не всичко е наред в България в музикално отношение“.

„Площад Славейков“ ще потърси позициите на страните, засегнати в конфликта.

(край на цитата)

Махленски свади под звуците на Реквиема на класическата музика в България

Победата над Емил Табаков ще бъде загуба за всички музиканти в класиката – защото симфоничната музика ще изгуби пред обществото основния си белег – културата, тъй като културата е и в общуването.

Диляна ДИМИТРОВА

19.10.2015

„Класическата музика в България умира“, съобщи пред „Площад Славейков“ диригентът Найден Тодоров – за сведение на онези, които не са забелязали този Реквием в заупокойната симфония, която изпълнява българската култура.

На този музикален фон друг един диригент – Емил Табаков, изживява трудни времена. Той е в центъра на малко оркестрантско торнадо, което заплашва да го свали от пиедестала. „Пиедестал“ е твърде силна дума за поста, който искат да отнемат на Табаков. Защото ако думите на Найден Тодоров са верни – на симфоничната музика в България вече й издигат паметник. Дано не е надгробен.

След две подписки срещу Табаков в Симфоничния оркестър на БНР, опозицията в състава направи трети опит да го свали – чрез открито писмо, изпратено до „Площад Славейков“. От него става ясно, че част от оркестъра е в състояние на открита война срещу своя лидер, а разривът между тях е непреодолим.

Публикувахме за кратко писмото на опортюнистите и го свалихме, защото не знаем колко са, нито – кои са. Текстът не е подписан, няма имена под него – за разлика от името, което обясняват защо искат да отстранят и явно да унищожат. „Унищожат“ също е силна дума в общата разруха в това кьоше на българската култура – и все пак целта на протеста е да бъде съборен не творец с умерен успех на сцената, а прославен диригент, за когото падането от върха ще бъде много по-болезнено и ще отекне шумно в полупревзетата от чалгата публичност.

В откритото писмо са посочени злоупотреби с власт – в минало време – както и задкулисни игри, в следствие на които е била свалена директорката на музикалните състави в БНР. Първото – разбира се – би било редно да бъде проверeно и ако бъдат установени нарушения – да не бъдат оставени без последствия. А за второто – трудно биха могли да бъдат открити доказателства. Трябва да е ясно, че поставяйки творец в активна възраст начело на културна институция, той неминуемо ще даде предимство на своите произведения – логично е, той цени на първо място изкуството, което самият той прави. Режисьорите и актьорите на директорски позиции в театъра до един дърпат чергата към себе си. Затова на подобни постове не е желателно да бъдат избирани изпълнители, време е може би да бъде установено с наредба или закон за директори да бъдат поставяни мениджъри, чийто предмет на дейност са единствено съставите, които ръководят, а не собствените им кариери.

Двете страни в конфликта в симфоничния оркестър на Радиото трябва да си дадат сметка и за нещо важно, което ще произведе резултатът от този сблъсък. Успешен или не – опитът да бъде съсипана репутацията и унижено достойнството на една от значимите личности в съвременното ни изкуство ще порази всички. Победата над Емил Табаков ще бъде загуба за всички музиканти в класиката – защото симфоничната музика ще изгуби пред обществото основния си белег – културата, тъй като културата е и в общуването. Публиката ще научи, че музикантите не ценят един от най-добрите диригенти у нас; зрителите ще се запитат дали ударът срещу него не е дело на посредствеността и ще установят, че изпълнителите в един елитен оркестър не се стремят да звучат в хармония, а как да си нанесат обиди.

Заети в междуособици, симфониците в БНР пилеят сили, които би трябвало да хвърлят в основната битка – безразличието на държавата към изкуството, което правят. Именно това е фронтът, на който трябва да се сражават със същия този плам, който горят за и против Емил Табаков. Ако не са забелязали – публиката на симфоничната музика е на изживяване, оставена е да си отиде по естествен път. Няма държавна политика за приобщаване на младите хора – с изключение на усилията на една чужда фондация, срещу която също се намериха оркестранти, които да скочат. Така симфоничните концерти ще стават преживяване за все по-тясна елитна прослойка от обществото. Зрителите ще са по-малко, което ще се отрази най-вероятно и на броя на оркестрите.

Основният аргумент в разпределението на средства в културата си остава публиката. Затова онези, които силно любят и мразят в рамките на малкото музикантско общество, е възможно да останат извън него. Дори музикантите, когато определят семейния си бюджет, се лишават на първо място от развлеченията. Властта прави същото – когато трябва да намери спешно пари отнякъде, тя първо взима от културата. Без изключение.

Друг цитат от думите на Найден Тодоров пред „Площад Славейков“:

„Класическата музика в България е оставена на самотек от няколко десетилетия, провеждат се през няколко години реформи, които я обезкръвяват, опитват се да я направят „съвременна“, да бъде бизнес, индустрия. Ами тя нали затова е „класическа“, изкуството не може да бъде индустрия, освен една по-особена, комерсиална част от него, но пък за нея мнозина се чудят дали е изкуство… И понеже се опитваме да бъдем това, което не сме, не успяваме да се справим.

Кажете истината, че културата я държите на хляб и вода, само защото е срамно пред обществото да се закрият някакви там безполезни институти, които не произвеждат достатъчно пари, не са рентабилни…“

(край на цитата)

Оставени да се оправят в състояние на променяща се в движение реформа, симфониците започват да се кълват един-друг. Истината е, че възнагражденията не са достойни за това изключително трудно изкуство. За усвояването му са нужни години тежък труд, който не се цени. За съжаление, така е не само у нас. Но сравненията с държави, където заплащането на един изпълнител в класиката е далеч по-високо от нашето, не са възможни – защото икономиката на тези държави е далеч над нашата. Аргументите, че хората на изкуството не могат да бъдат окачествявани с мярата на всички останали сфери в държавата – с чиновниците, с работниците в производството – също не са нереални и нерентабилни. Защото творците създават продукт, който е остойностен от цената на билета, и са неделима част от икономиката на обществото.

Атмосферата в другия голям български симфоничен оркестър – Софийска филхармония, не е по-ведра от тази в Радиото. Там също свирят, без да си кажат едно „добър ден“ преди това. Проблемите им са от естество, подобно на това в Симфоничния оркестър на БНР. В момента тече конкурс за директор на института и съставът е разделен на две – между поддръжниците на цигуларката Светлина Терзиева и валдхорнистът Владимир Джамбазов. Двата лагера не си говорят. А към поста са се устремили двама изпълнители – който от двамата поеме състава, той ще даде предимство на онова, с което се е занимавал, както и на музикантите от своя кръг. Улисани в битки между нашата и вашата махала, в Софийска филхармония също губят войната за публиката и следователно за съществуването си на сцената.

Синдикалистите в класиката също са част от битката за по-достоен статус на музиканта. И ако те не обединят сили заедно с творци с авторитет като този на Емил Табаков, за да убедят обществото, че културата не е бреме, ще загубят не една битка, а цялата война. Защото в момента борбата изглежда, че е за това кой да води един оркестър – но тя всъщност е за оцеляването на самия оркестър.

(край на цитата)

Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“

16.12.2015

Росен Гергов е новият главен диригент на симфоничния оркестър на БНР, а Теодосий Спасов е директор на Музикалната къща към Радиото, съобщава в сайта си държавната медия. Обяснението за промените гласи: „С цел да се засили изпълнението на мисията на обществения оператор да популяризира българската музика и българските изпълнители.“

Война срещу Емил Табаков в оркестъра на БНР

В информация в сайта на БНР се споменава между другото, че Емил Табаков вече е бивш диригент, но не и обстоятелствата около напускането му. Вероятно е пенсиониран? Ако е така, постиженията му през годините вероятно не се изчерпват с факта, че е подал някога ръка на Росен Гергов? Особено в контекста на казаното на тази пресконференция.

„Музикална къща БНР“ играе ролята на културна памет и стъпало за запазване на културния ни код за бъдещите поколения“, заявява Анюта Качева, член на УС на БНР, на пресконференцията за представянето на двамата творци.

(край на цитата)

Теодосий Спасов ще ръководи шестте състава на БНР, които е оглавявал и преди години – Симфоничния оркестър, Оркестъра за народна музика, Биг Бенда, Смесения хор, Детския радиохор и вокална група „Радиодеца“.

„Завръщам се на този пост и, както и преди, се надявам, че ще направя съставите хомогенни – обеща пред медиите музикантът. – Промяна и обновление са ключовите думи, с които се ангажирам с работата. Трябва да се грижим за нашата култура по най-разумния начин, за да запазим българските постижения. В лицето на Росен виждам един млад човек, който се е обогатил чрез европейските и световни образци и общуване. Хубаво би било да се освобождават пространства за нашите деца и внуци. Колко е красиво да се намери последовател и да му дадеш хоризонт да продължи твоята работа.“

(край на цитата)

Новият диригент на Симфоничния оркестър на БНР Росен Гергов

„Росен Гергов е гражданин на света – посочват от БНР. – Свирил с повечето от именитите оркестри и световни театри по света. Успехите му са и на концертните сцени, и на оперните, което е пресечната точка на големия талант. Маестро Гергов, както и досегашният диригент на симфониците – Емил Табаков, тръгват от Русе и именно маестро Табаков го кани да работи с радиооркестъра, което е неговият дебют пред българска публика през 2012 г.“

„Работата ми с оркестъра ще е искрена и честна. Ще работя така, че атмосферата да е човечна и хармонична. Ще започнем специални проекти, които да се запомнят и да остават в съзнанието с нещо, което се случва само при нас, в Радиото“, казва Росен Гергов.

От БНР съобщават, че новият диригент има планове да даде шанс на българските автори и солисти, а оркестърът ще има думата при избора на репертоар и гости.

При каквито и обстоятелства да са се разделили с Емил Табаков, от Националното радио му дължат почит, както и колегите му музиканти. Няма как да бъде отречено, че това е един от най-добрите диригенти, управлявали някога този елитен симфоничен оркестър. Но независимо от неговите качества като музикант и ръководител, класическото възпитание изисква съответното отношение към която и да е личност.

(край на цитата)

Това бяха трите статии, които хвърлят достатъчно светлина върху проблема около Емил Табаков. Но какво стана през изтеклите почти две години (става въпрос до годината 2017) ? Типично за много проблеми в България – и Росен Гергов стана жертва на междуособици и задкулисни игри – както е известно, той също напусна поста, макар че в много от първите му концерти успя да наложи мащаби на работа, с които е свикнал да работи в редица други държави – сериозно и отговорно отношение, интересни програми и други. Имах щастието да бъда на негов концерт през май 2017 г. в София, когато той ръководи чудесен концерт на двата симфонични оркестъра в България с най-голям авторитет – Софийската филхармония и Симфоничният оркестър на БНР, които изпълниха „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън, със солисти Александрина Пендачанска и гости от Германия.

Няма да се спирам на въпроса с Росен Гергов – излизам от рамките на тази статия за Емил Табаков, но след събитията с него оставам с много мрачни мисли, които са свързани с такива важни въпроси, за които стана въпрос по-горе и изразени главно чрез Найден Тодоров. Както знаем, той пък стана директор на Софийската филхармония, след като напусна директорския пост в Русенската опера, което пък е друг въпрос, на който няма да се спирам.

Лично аз нямам точен отговор защо Емил Табаков трябваше да си отиде преждевременно? Не живея постоянно в България, но съм добре осведомен от медиите какво е неговото изкуство и на какво той държи. По-долу в тази статия има нещо много важно – една публикация на портал „Въпреки“, където Табаков споделя редица въпроси на съвремието и на отношението на много от оркестрантите в съставите, които той е дирижирал до сега. Аз четох много внимателно тази статия и донякъде си отговорих – той е крайно стриктен в работата си, не прави компромиси с изкуството и влага целия си дух и вътрешна сила, когато иска да постигне дадена цел при подготовката на дадено произведение. Сещам се веднага за подобния стил при диригенти като Константин Илиев и Добрин Петков, които съм гледал и слушал многократно. Може би сега нещата са се променили, дошли са други условия, както за заплащане на оркестрантите, така и по отношение на дисциплина и морал.

На фона на тези мисли искам да цитирам едно мнение за работата на Емил Табаков, изказано в чужда медия във връзка с негов запис на „Алпийска симфония“ от Рихард Щраус:

„ (…) Защо, за Бога, се запитах, когато получих този запис, някой би предпочел изпълнение на тази голяма творба от български оркестър, от “малката дивизия”, воден от млад, неизвестен диригент, когато за същата цена може да си купи Берлинската филхармония с Караян или Концертгебау с Хайтинк? След като я чух, знам отговора – за да получи свеж, лиричен, обновен поглед върху творбата, изчистен от всякакви претенциозни маниеризми, които тази музика изглежда привлича както кораб – мидени черупки. Бедата с “Алпийската” е, че изглежда като наниз от епизоди, нямащи отношение един към друг, за жалост с липсваща структура и всякакво чувство за развитие. Някак тези изпълнители са намерили изглежда нишката, която свързва всичко и са се нагърбили да я осмислят. Тази версия е свежа и искряща като наново реставрирана картина. На софиянци може би липсва удара на дробовете на Берлинската филхармония, но те свирят нотите сладко, определено и акуратно. Звукът им е австро-германски, без нечетливите медни, които понякога могат да се чуят в Източна Европа. Записът е отличен, наподобяващ живото изпълнение, стабилен детайлен звуков образ, с перфектен баланс.

Аз направих детайлно сравнение на това изпълнение с Берлинския филхармоничен оркестър (Караяновата версия) и ми се струва, че Табаковата е далеч по-добра. Неговото (Караяновото) изпълнение е чисто и просто провал – подчертавайки, както той прави, звуковите ефекти и евтините, леко остарели безвкусни елементи в Щраусовата партитура. Табаковото умение, от друга страна, лежи в това да държи тези аспекти на музиката под твърд контрол и в правилна перспектива… Той е открил, че това прави творбата да “затиктака”, “навива я и я пуска”. Аз не бих казал, че това е най-доброто изпълнение, но е най-доброто, което някога съм чул.

Във всеки случай далеч превъзхожда това на Караян и Пруската филхармония. Следователно аз го препоръчвам горещо и жадувам други записи от този неочакван източник.

„Американ Рекърд Гайд“

(край на цитата)

Само каква висока оценка за изпълнението на Емил Табаков! Респект!

За Емил Табаков и неговата дейност до сега има редица сведения в различни източници. Най-напред ще цитирам части от неговата Уикипедия-страница:

Емил Табаков е български диригент и композитор, автор на симфонична, вокално-симфонична и камерна музика, роден на 21 август 1947 г. в град Русе.

Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалностите: дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов. Победител е на конкурса по дирижиране „Николай Малко“ в Копенхаген през 1977 г. Бил е диригент на Русенската филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Произведенията на Емил Табаков включват осем симфонии (Б.К.: вече са единадесет!), концерт за оркестър, Реквием за солисти, хор и оркестър, концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор, концерт за две флейти и оркестър, концерт за пиано и оркестър, концерт за виолончело и оркестър и др.

Музиката на Емил Табаков е изпълявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.

Между 1976–1979 г. той работи като диригент на Русенската филхармония, през периода 1979–1988 г. заема поста музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. След това; през 1985 г. назначен за диригент, през 1987 г. за главен диригент, в периода 1988–2000 г. е музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, а от 1994 до 1999 г. и музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски.

От 2008 г. до 2015 г. е директор на Дирекция „Музика“ в БНР и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Член е на Съюза на българските композитори.

Емил Табаков композира главно за големи ансамбли, включително симфонии и инструментални концерти. Негови творби са записани и са достъпни за медиите.

Композиции

Симфоничен оркестър

Концерт за контрабас и оркестър (1975)
Концерт за ударни инструменти (1976)
„Звездна музика“ (1978) за симфоничен оркестър
Симфония № 1 (1981)
Симфония № 2 (1984)
Концертна пиеса за симфоничен оркестър (1985)
Концертна пиеса за тромпет и струнен оркестър (1985)
Симфония № 3 (1988)
„Ad Infinitum“ – за симфоничен оркестър (1989)
Концерт за оркестър (1995)
Симфония № 4 (1997)
Симфония № 5 (2000)
Концерт за две флейти и оркестър (2000)
Симфония № 6 (2001)
Концерт за пиано и оркестър (2003)
Симфония № 7 (2005)
Концерт за виолочело и оркестър (2006)
Концерт за виола и оркестър (2007)
Симфония № 8 (2009)
Симфония № 9 (2015), премиера през март 2018 г. в София, зала „България“
Симфония № 10 (2019), премиера през март 2019 г. в София, зала „България“
Симфония № 11 (2020), (по сведение от Уикипедия-страницата на датски език)

…….

Вокално симфонични

Кантата „Търновград Велики – 1393“ (1976)
Реквием за 4 солисти, хор и оркестър (1994)

(край на цитата от Уикипедия)

Моя бележка: данните за симфонии № 9 и № 10 са взети от Уикипедия-страницата на Емил Табаков на украйнски език. Такива данни, както и за симфония № 11 нямаше в неговата страница на български език до преди няколко дни (за симфония № 11 все още няма). За Емил Табаков има такива страници на следните езици: арабски, български, английски, испански, финландски, италиански, нидерландски, датски и украйнски.

Прави впечатление, че много често Уикипедия-страниците на редица български музиканти не се осъвременяват – един път написани, те остават дълги години в това състояние и особено при композитори не отразяват състоянието на творчеството им в момента. Не е ли учудващо, че за Емил Табаков данните за последните му 3 симфонии съм взел от източници в Дания и Нидерландия, докато в Уикипедия-страницата му на български език данните за симфонии № 9 и № 10 липсваха до преди няколко дни.

Допълвам с повече сведения за дейността на Емил Табаков от други източници:

Емил Табаков е гостувал с ръководените от него оркестри, а също и като гост-диригент в следните държави: Германия, Англия, Дания, Швеция, Полша, Франция, Италия, Русия, Испания, Румъния, Австрия, Швейцария, Белгия, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Еквадор, Колумбия, Куба, Бразилия, Израел, Холандия и други.

Дирижирал е оперни спектакли в теaтър “Ла Фениче” (Венеция), Теaтър “Реджо” (Торино), концерти на Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Радио Франс, Националния оркестър “D’ile de France”, Националните оркестри на Лил, Лорейн, Нант, Кан, Симфоничния оркестър на Авиньон, Симфоничния оркестър на Арена ди Верона, Симфоничния оркестър “Чайковски” на Московското радио, Симфоничния оркестър “Нова Русия”, Нов филхармоничен оркестър на Вестфалия, Бохумски Симфоничен оркестър, Сеулска Филхармония, Симфоничния оркестър на Токио Сити, Симфоничния оркестър на Рио де Жанейро, Симфоничния оркестър на Сао Паоло, Симфоничния оркестър на Щат Мексико, Симфоничния оркестър на Монтерей, Филхармония “Джордже Енеску” (Букурещ), Атински филхармоничен оркестър, Държавен Симфоничен оркестър на Истанбул, Симфоничния оркестър “Борусан” (Истанбул), Президентски Симфоничен оркестър – Анкара и други.

Репертоарът на Емил Табаков включва голямо разнообразие от оперни и симфонични произведения от класиката, романтизма и съвременни автори (по-долу ще дам подробен списък).

Осъществил е записи на повече от 250 симфонични и оперни произведения на компакт дискове за „Балкантон“ (България), „Елан“ (САЩ), „Капричио Делта“ (Германия), „Мега-Мюзик“ (България), „Пентагон“ (Холандия), „Гега Ню“ (България), „Еми“, „Наксос“.

Емил Табаков е носител на престижни национални награди в областта на музиката. Музикант на Годината на Българското Национално Радио за 1992, Мъж на годината на Международния библиографски център в Кеймбридж, Награда като един от 100 най-добри професионалисти според Международния биографски център за 2012 година в Англия.

(край на цитата)

Цитирам хронология на дейността на Емил Табаков в обратен ред на годините (до 2015):

2008-2015
Главен дирегент на Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио

2002 – 2008
Музикален директор и главен диригент на Симфоничния оркестър “Билкент” – Анкара

1999 – 2004
Музикален и артистичен директор на Новогодишния музикален фестивал – София

1997
Министър на културата на Република България

1994-1999
Главен диригент на Белградската филхармония

1985-2000
Музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония

1979-1988
Художествен ръководител и диригент на Камерния ансамбъл “Софийски солисти”

1976-1979
Диригент на Русенската филхармония

1977
Лауреат на конкурса “Николай Малко” за млади диригенти

1974
Завършва Държавната музикална академия в София със специалности композиция, дирижиране и контрабас.

(край на цитата)

Цитирам една информация от 2017 г. – статията-интервю от февруари 2017 г., за която стана въпрос в началото:

Портал „Въпреки“

13.02.2017

Емил Табаков: Истинската музика не е, за да си почиваш с нея

И продължава: „Навремето, преди 20-ина години имаше съвсем друг вид публика. Публика, която беше свикнала да слуша сериозна музика, както се казва. Сега такава музика не се свири. Има друг тип публика, която няма навика да слуша малко по-сложна музика. Да седнеш да я слушаш, а не да се забавляваш и да си почиваш с музиката от тежкия ден, когато си бил на работа. Това е забавната музика, но истинската музика не е да отидеш да си почиваш с нея. И за това до голяма степен смятам, че сме виновни ние музикантите. Защото гледаме и на нас да ни е по-лесно, както всички хора гледат кое им е по-лесно вече.

Говори се само за пари, за изкуство почти не се говори.

И като по-лесно ни е на нас, така почваме да възпитаваме и публиката. Публиката стана съвсем различна от това, което аз си я спомням и каквато беше”, казва Емил Табаков. И споменава за публиката на диригентите Добрин Петков и Саша Попов, както и на композитора и диригент Константин Илиев и за това какво се е свирило по тяхно време. „И аз се учудвам на тяхната смелост, през 50-те, 60-те години (на миналия век – б.а.) какви неща са свирили. „Сега с лека ръка, гледам при произведение, което е малко по-сложно, публиката започва да си излиза. Защото няма една последователност, една възпитателна цел, посока, няма стратегия на тези симфонични оркестри. Стратегия на един симфоничен оркестър се прави от главния диригент, а не от оркестъра. А оркестърът точно това иска напоследък – те да се намесят, те да почнат да правят програмите едва ли не, да се намесят изцяло в работата на главния диригент. И го смятат иначе за диктатура. Има си ясни неща – главният диригент трябва да направи тази стратегия, този репертоарен план. Защото той го води нанякъде. Към издигане нивото на оркестъра и към образоване на публиката”, казва Емил Табаков.

Откъс от разговора с Емил Табаков можете да чуете тук.

Някой би приел неговата позиция като реакция на проблемите, които имаше като главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР или в Софийска филхармония. Не иска, обаче, да говори за това. Вероятно е огорчен от това отношение, когато беше пенсиониран в БНР, но позицията му в случая е принципна. Защото очевидно е изключително взискателен. А това не винаги среща симпатии. Виждали сме на репетиции на различни български симфонични оркестри как оркестрантите си цъкат мобилните телефони или се намесват със забележки към колеги или странични хора през главата на диригента. „Демокрацията е пълна“, казва Емил Табаков. И пита може ли, например, стюардесата да кара един самолет, а пилотът да отиде да сервира в салона. Или на парахода юнгата да отиде да командва, или в армията. „Има си определени неща. И без дисциплина изкуство няма. В музиката специално и то в ансамбловото изкуство – хорово изкуство, симфонично изкуство, без дисциплина нищо не може да стане”, казва диригентът и композитор.

„Взискателен съм в работата. Така стана, че вече взискателност не се харесва. Това се определя като диктаторство в България. Нещата се обърнаха в България, има криворазбрана демокрация. Те (оркестрантите – б.а.) смятат, че трябва да решат колко да се работи, какво да се работи, какво да се свири. По колко време да се работи, колко концерта да имат. Това е нещо обърнато и още повече, няма в нашата държава кой да каже – има неща, които се правят в една професия по този начин. И то точно от тази криворазбрана демокрация. Всеки смята – всички сме равни вече и това е”, констатира Емил Табаков. И добавя, че това е нещо страшно, пълно неразбиране, незачитане на йерархия в професията. Отбелязваме и предпочитанията на оркестрантите към гост – диригенти, а не към титулярни главни диригенти. „Всички музиканти предпочитат така, защото гост – диригентът идва за малко и не е длъжен да изгражда един оркестър. Това не е постоянната работа с един оркестър. Затова за оркестрантите е по-добре да няма главен диригент, защото той изисква. И го предпочитат да е по-млад, защото е по-лесно”, казва диригентът. Според него даже много оркестранти не знаят кои са Константин Илиев и Добрин Петков. Или няма никакво значение за тях. Гледат да свирят по-лесни произведения. Защо за тези пари трябва да свирим такива сложни произведения, питат. Въобще не трябва да съществува такъв въпрос, смята Табаков без да отрича ниското заплащане в областта на културата у нас.

И продължава: „В България няма шанс за промяна така, както върви. И както се ръководят нещата отиват много зле и са съвсем зле. Да не говорим за нивото, което слушаме и всички смятат, че са много добри. Ние не се сравняваме с постиженията в света, могат да се гледат записи. Като че ли това не ни интересува, смятаме, че така на нас да ни е лесно, изгодно. Да не говорим, че на пръв план излиза въпросът със заплащането, което е абсолютно мизерно, смешно, никъде по света няма такова. Ние сме най-зле дори и от всички съседни държави. Но аз мисля, че не може това да е само проблемът, за да се стигне до това ниво. Защото ако получим заплатата на Виенската филхармония аз питам – ще почнем ли да свирим като нея? Така че парите са много важни – това е отношението на нашата държава към хората, които се занимават с изкуство. Което е трагично. Това някак си потиска самочувствието на музикантите и ги лишава от всякакво желание да работят. Това е ясно на всички. Но въпреки това, аз смятам, че като си почнал да учиш музика и като си се отдал на това изкуство от малък и след този огромен труд, който си положил независимо от условията, ти не можеш да не служиш на това изкуство, след като си го избрал независимо какво става наоколо”, казва Емил Табаков.

Това, че той не е диктатор в изкуството личи от неговите синове – по-големия Юлиян Табаков и по-малкия Мартиан Табаков. И с двамата сме правили разговори във „въпреки.com”, и двамата са ни правили впечатление със свободата на своя дух и на своето изразяване, което не е свързано напълно с музиката. Въпреки, че и двамата имат отношение към нея, а Мартиан дори засвири по-късно. А последното постижение на Мартиан беше защитата на неговата магистратура в Националната художествена академия с мощна изложба. „Опитаха музиката, но се отказаха. И аз съм доволен, че си намериха посоката. Абсолютно по собствени начин, избрали са си пътя и си го гонят. Така става най-добре. Свободни хора.”, споделя бащата.

И припомня една история от преди много години, когато Добрин Петков дошъл на гости при Емил Табаков, за да гледат ноти. И видял стаята на Юлиян, който бил малък тогава – цялата стая в едни конци, пътеки, камъчета… И Добрин Петков казал – „цял живот съм си мечтал моите родители да ми разрешат такова нещо. Да мога да си правя каквото искам”. Юлиян бил изрисувал стените, вратата на стаята. „Каквото си решил си е правил, не сме му се месили. Това му е дала свобода някаква, да избира, да прави това, което иска”, споделя Емил. И добавя, че двамата братя, които имат разлика от 17 години имат връзка, което ние видяхме и на защитата на Мартиан. Брат му беше до него през цялото време, след като специално беше дошъл от Индия. А Емил Табаков пък беше пътувал рано сутринта от Скопие, където беше имал концерт. „Малкият много се влияе от големия, в някои неща – обноски, гледа, учи се. Много са различни, въпреки че като братя са в много добри отношения, защото много братя и сестри не са в добри отношения. Докато те имат една привързаност един към друг”, добавя Емил Табаков. Казва, че Юлиян е непукист, лежерен в живота, не се вживява много, въпреки че е изключително прецизен в работата си. Знаем как подготвяше своята изложба преди време в галерия „Райко Алексиев”, когато разговаряхме с него. А Мартиан също е изключително прецизен и отговорен. И двамата имат изключително творческо въображение.

Докато разговаряме телефонът на Емил Табаков звънва. Обажда се съпругата му Буряна. Питаме дали няма някакъв проблем. Не, оказва се, че трябва да се вземат някакви елементи за скулптурите на Мартиан от вилата им в Бистрица. Непрекъснато пътуваме и носим нещо, смее се Емил. И добавя, че за изложбата на Юлиян, която се откри във Варна, нещо непрекъснато е трябвало да бъде пращано. И това го прави майката – жената, която очевидно е зад своите мъже и ги подкрепя. Една мисия, заслужаваща изключително уважение. А колкото до бащата, той продължава своята музикална посока. Емил Табаков е автор на девет симфонии, концерти за оркестър, концерти за различни инструменти, Реквием по латински текст, камерни и солови произведения. Повечето от тях са написани по поръчка на Международни фестивали и известни изпълнители. Издадени са на CD за звукозаписни компании – Naxos, Gega, Balkanton, отличени са с национални награди и са често изпълнявани в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Турция и други страни.

Записал е в България Малер – Симфонии № 1 до № 10, всички симфонии на Шостакович. Признава, че често е било колосална мъка, защото пак се е появил въпросът от оркестрантите – защо трябва толкова да свирим. Но сега тези записи се продават в Америка, Япония с много хубави рецензии. Излязъл в Германия и диск с негови симфонии. И там отбелязали, че в България има такава музика, а те не знаели.

По този начин се научава нещо за нас, казва композиторът и диригент. Но при нас целта е ако може по-лесното да се хване. И споделя, че напоследък стана много модно да се свири музика от филми. И казват колко много публика има на филмова музика. Пита защо трябва да има оркестър, хор, докато върви картинката като я има музиката вече композирана и записана. Казва, че това е негово мнение и обяснява как са му разказали за тези концерти в чужбина и защо имат такъв успех. Слагат зрители из залата като клакьори. И когато свършва съответната част те ръкопляскат и цялата публика се втурва да пляска след тях. „И нашите музиканти казват – как ни пляскат, а на симфоничен концерт не е така”, отбелязва Табаков.

Големи музиканти са изпълнявали негови произведения – Патрик Галоа, Филип Бернолд, Жан Филип Колар, Тим Хю, Юри Башмет, Минчо Минчев. Но все пак композиторът и диригент казва: „Ние не си уважаваме нашата музика в България и изпълнителите ни трудно се хващат да свирят нови произведения от български автори. Смятат, че това не е достатъчно престижно и че инструменталистите са като че ли на по-високо ниво от българските композитори. Аз смятам, че ние вървим ръка за ръка. Българското музикално изкуство съществува горе – долу от един и същи период. И се развиваме заедно. Както във Франция Берлиоз е вървял със своите музиканти заедно, докато нашите изпълнители категорично отказват и не желаят да свирят българска музика. А има хубава българска музика, професионална”, казва Емил Табаков. И дава пример с руската музика и музиканти, които налагат своите композитори и каналът MEZZO непрекъснато ги излъчва. Може би един от малкото примери за налагане на съвременна българска музика все пак е диригентът Герган Ценов в САЩ, който направи един много значителен концерт и в България с Нов симфоничен оркестър миналата година.

Колкото до своите планове Емил Табаков казва, че композира, дирижира, но не в България, освен на Мартенски музикални дни в Русе или на Варненско лято. Ще има концерт на закриването на 26 март на 57-то издание на Международния фестивал в Русе тази година с Фестивален оркестър и Хор „Проф. Васил Арнаудов”. „Там стана една много хубава традиция. Преди седем години за първи път събраха оркестър от възпитаници на Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” – Русе. Дойдоха музиканти от целия свят и стана много приятно. И тази година за трети път ще направим същото нещо. Има много хубава атмосфера и оркестърът е на много високо ниво. Програмата е Елгар – Концерт за виолончело със солист Александър Сомов и Менделсон – Театрална музика „Сън в лятна нощ“, ама цялото с четец, хор и певци. Дано да се запази в Русе този фестивал”, си пожелава Емил Табаков, който също е свързан с Русе и като образование, и като работа през годините.

Текст: Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

(край на цитата)

Едно прекрасно четиво, което трябва да се прочете от повече хора, за да се разберат всички проблеми, които стават в областта на културата в България, и то в момента. Тогава няма да се чудим на ония сътресения и метаморфози, които съпътстват непрекъснато този мъчителен път в националната култура на България.

Не трябва да се забравя, че Емил Табаков е получил не само отлично музикално образование, но че в началото на попрището си като музикант е получил и необходимата морална подкрепа, преди даже да стане практикуващ диригент (знае че, че първо е започнал дейността си като контрабасист). На това място искам да обърна внимание, че в началото на кариерата си в Русе той е бил подпомогнат там от големия диригент и музикален ръководител Илия Темков, който в точния момент му е „подал ръка“ и е изиграл основна роля за възхода му после. Ще цитирам части от моя статия за Илия Темков, от които се научават интересни факти:

„ (…) В текста не стана въпрос за известния диригент Емил Табаков, който е на някои от снимките, той е присъствал при това честване. Дирижира и някои концерти по време на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2018 г. Известно е, че Табаков е един от учениците на Илия Темков, който му е дал възможност в Русе преди години да започне успешната си диригентска дейност, довела до сегашните му особено големи успехи не само в България (…)

(…) Пак Темков замисли и реализира и други мащабни музикални събития. Сред тях бе и първият у нас конкурс за млади изпълнители-инструменталисти под егидата на Русенската филхармония. На този конкурс се даде път на редица млади дарования, като Минчо Минчев например. Той даде диригентската палка и на младия и изключително надарен за музика Емил Табаков, а преди това го назначи за оркестрант-контрабасист, след като Емил бе изключен заради отсъствия от Музикалната гимназия (…)

(…) Другото важно дело на Илия Темков е просветителската му дейност. Със същата страст и любов, с които правеше фестивала, в продължение на почти 15 години изнасяше лектории и музикално-възпитателни концерти; подготвяше поколение след поколение за класическата музика. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и творби (Темков е учил в Хумболдтовия университет история на немската музика) – Бах, Бетховен, Брамс, Рихард Щраус и т. н. Специално трябва да се изтъкне и отношението му към българските композитори, изнасянето на десетки и десетки концерти с произведения от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев. Илия Темков не само реализираше идеите си, но успя да превърне Русенската филхармония в един от най-големите, стабилни и популярни музикални състави у нас. Той мислеше винаги и за младите си колеги, често оставяше палката в ръцете на някой “правещ прощъпалника си” диригент, като например Емил Табаков (…) А какво е бил наистина фестивалът в Русе и как е влияел на цялата музикална култура там, затова могат да говорят много известни русенски музиканти, израсли с него, един от тях е диригентът и композиторът Емил Табаков (…)

(край на цитатите)

По отношение на Фестивала „Мартенски музикални дни“ Емил Табаков продължава и сега да играе основна роля в неговото провеждане. Ето примери за годината 2021:

„ (…) На свои заседания през м. юни и м. октомври 2020 г. Програмният съвет на фестивала с председател маестро Емил Табаков и членове Ива Чавдарова, Иван Кюркчиев – директор на Държавна опера – Русе, Мария Дуканова – директор на НУИ „Проф. В. Стоянов“, музикалният продуцент Михаил Дичев, арх. Венцислав Илиев, цигуларят Минчо Минчев и Калчо Петков – директор на РТВЦ – Русе, както и заместник-кметът Енчо Енчев, обсъдиха подробно план-програмата на фестивала, както и участниците, фестивалните премиери и годишнини, около които ще бъде фокусирано следващото издание на събитието (…) Новото издание на фестивала ще бъде открито от Русенската филхармония с ексклузивна програма под диригентството на маестро Емил Табаков. Обсъждат се и различни идеи, свързани с възможностите за по-широко промотиране на фестивала, както и с дигитализиране и популяризиране на богатото наследство от архивни материали, пазещи жива безценната история на музикалната емблема на Русе“.

(край на цитата)

През последните години Емил Табаков гастролира като диригент главно в чужбина, но дирижира като гост и редица оркестри в България. Той гостува и със свои произведения в някои държави като Дания и Нидерландия. Прави впечатление, че в неговата Уикипедия-страница на нидерландски език има повече подробности, отколкото в тази на български език. Например при симфониите му, последните три – с номера 9, 10 и 11 са отразени в източници на датски и нидерландски езици, докато в Уикипедия-страницата му на български език информацията не е осъвременена дълго време – там липсваха допреди дни данни за 9-та и 10-та симфонии, а за 11-та въобще няма, макар че премиерите им са били в България. По-горе при изброяване на произведенията му дадох подробности.

Ще цитирам Уикипедия-страницата на Емил Табаков на нидерландски език (в превод на български):

„Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. Той е български диригент, композитор и контрабасист.

Получава музикалното си образование в Националната музикална академия в София от преподаватели като Тодор Тошев (контрабас), Марин Големинов (композиция) и Влади Симеонов (дирижиране). През 1974 г. и 1978 г. завършва съответно дирижиране/контрабас и композиция. Още по време на следването си дирижира Русенската филхармония (1976-1979).

Оттам започва работа с Камерен оркестър “Софийски солисти”. През 1987 г. го сменя с диригентството (главен диригент) на Софийската филхармония. През 1994 г. става диригент на Белградската филхармония, но се завръща в оркестъра в София през 1998 г., за да комбинира диригентските позиции в София и Белград за две години. От 2014 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Българското Радио. Споделя дирижирането през концертния сезон с композирането (главно в чужбина).

През 1977 г. Емил Табаков печели първа награда в диригентски конкурс на името на Николай Малко, проведен в Копенхаген.

През 1997 г. за няколко месеца е министър на културата на България във временното правителство на Стефан Софиянски. Композира 10 симфонии (Б.К.: данни 2019 г., но през 2020 написва Симфония № 11 – по сведение от Уикипедия-страницата му на датски език), концерти, камерна музика и в скромен мащаб също хорова музика. Много от произведенията му се появяват на малки звукозаписни компании в класическата музика. През годините 2010-2019 компанията „Toccata Classics стартира“ поредица от записи на симфонии, дирижирани от композитора. „His Motivity (Motives)“ може да бъде чут в Нидерландия през 2018 г. в изпълнение на Rick Stotijn“.

(край на цитата)

За своя композиторски стил самият Емил Табаков дава следните пояснения:

„В своята концертна музика, както и в симфониите си, Емил Табаков настоява на подбора и динамичното, мащабно развитие на малък по обем, но концентриран тематичен материал. Музиката на Табаков е музика на движението; тя рядко ни пренася в пространства на съзерцание или застинало спокойствие; движението й напред във времето се обуславя от великолепната композиторска техника, с която той работи материала, превръщайки го в музика на тези и антитези, на кулминации и спадове. Това е музика на контраста, на оркестровите избухвания, но и музика, която може да покори тишината с красиво оцветена звукова комбинация. Табаков обича възможностите и метаморфозите на оркестровия звук. Всяка оркестрова творба прави силно впечатление с виртуозното третиране на оркестъра. Може би това е причината за доминиращия брой оркестрови произведения в творчеството му.”

(край на цитата)

Цитирам списък на симфоничния репертоар на Емил Табаков като диригент:

СИМФОНИЧЕН РЕПЕТОАР

БАХ	Maгнификат Коледна оратория Сюита No 2 в си бемол минор Бранденмбургски концерти Концерт за пиано в до минор Концерт за цигулка в ми мажор Концер за две цигулки в до минор
БАРБЕР	Адажио за струнни инструменти
БАРТОК	Концерт за симфоничен оркестър “Чудният Мандарин”, сюита Дивертименто за струнен оркестър Концерт за пиано No 3
БЕТХОВЕН	Увертюри: “Кориолан”, “Егмонт”, “Прометей” Всички симфонии и инструментални концерти
БЕРЛИОЗ	Увертюри: “Римски карнавал” “Бенвенуто Челини” “Фантастична симфония” “Харолд в Италия”
БИЗЕ	Симфония в до мажор “Арлезианката”, сюита “Кармен”, сюита
БИЗЕ-ШЧЕДРИН	“Кармен”, сюита
БОРОДИН	Симфония No 2
БРАМС	Академична увертюра Трагична увертюра Вариации върху тема от Хайдн Симфонии № 1 – 4 Концерт за цигулка Концерт за цигулка и виолончело Концерти за пиано №1 и №2 “Немски реквием”
БРИТЪН	Вариации върху тема от Пърсел Лесна симфония Концерт за пиано Вариации върху тема от Фр. Бридж
БРУХ	Концерт за цигулка No 1 Шотландска фантазия
БРУКНЕР	Симфонии No 4, 5, 6, 7, 8, 9
ШАБРИЕ	“Испания”
КОРЕЛИ	Сарабанда, Жига и Бадинера
ДЕБЮСИ	Прелюд към “Следобедът на един фавн” “Морето”
ДЮКА	“Чиракът- магьосник”
ДВОРЖАК	Симфонии No 7, 8, 9 Серенада за струнен оркестър Концерт за цигулка Концерт за виолончело Симфония в до минор
ГЕРШУИН	“Един американец в Париж” “Порги и Бес” “Рапсодия в синьо”
ГЛАЗУНОВ	Симфония No 4 Концерт за цигулка Концерт за саксофон
ГРИГ	Холбертова сюита Сюита “Пер Гинт” Концерт за пиано
ХЕНДЕЛ	“Музика на водата” Кончерти гросси oпус No 6 “Месия”
ХАЙДН	Симфонии No 44, 45, 48, 82, 85, 88, 92, 96, 101, 104, 110 Концерт за цигулка в до мажор Концерт за обой Концерти за виолончело в ре мажор и в до мажор
ХИНДЕМИТ	Симфония “Матис художникът” Траурна музика
ХОНЕГЕР	Симфонии No 2, 3
ХАЧАТУРЯН	“Спартак”, сюита
ЛИСТ	Прелюдии “Танц на смъртта” Концерти за пиано No 1 и 2
MАЛЕР	Симфонии No 1 – 10
MEНДЕЛСОН	Всички Малки симфонии за струнни инструменти Симфония No 4 Концерт за цигулка Концерти за пиано No 1 и No 2
MOЦАРТ	Симфонии – KV 45-b, KV 124, KV 134, No 34 – 41 Симфония-концертанте за цигулка и виола Концерти за пиано Реквием Увертюри: “Вълшебната флейта”, “Дон Жуан” “Сватбата на Фигаро” “Така правят всички”
MУСОРГСКИ	“Картини от една изложба” “Нощ на голия връх”
ПРОКОФИЕВ	Симфония No 1 “Ромео и Жулиета”, сюити No 1, 2, 3 Концерти за пиано No 1, 2, 3 Концерти за цигулка No 1 и 2
РАХМАНИНОВ	Всички симфонии Всички концерти за пиано
РАВЕЛ	Всички оркестрови произведения Концерти за пиано
РЕСПИГИ	“Римски пинии” “Фонтаните на Рим” “Римски празници” “Античните танци и ария”, сюита No 3 “Залез”
РИМСКИ-КОРСАКОВ	Испанско капричио “Шехеразада”
РОСИНИ	Увертюри: “Семирамида”, “Крадливата сврака”, “Копринената стълба”, “Вилхелм Тел”, “Севилският бръснар”, Stabat Mater
ШОСТАКОВИЧ	Симфонии No 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15 Концерти за виолончело No 1 и 2 Камерна симфония, опус 110
ШЬОНБЕРГ	“Просветлена нощ”
ШУБЕРТ	Симфония No 8 Рондо за цигулка и струнен оркестър
ШУМАН	Всички симфонии Концерт за пиано Увертюра “Манфред”
СИБЕЛИУС	Симфония No 2 “Финландия” Концерт за цигулка
СМЕТАНА	“Вълтава”
СКРЯБИН	Симфонии No 1, 2, 3 “Поема на екстаза” “Прометей” “Мечти”
СТРАВИНСКИ	“Пролетно тайнство” “Жар птица” Концерт в До “Аполон Мусагет”
Р. ЩРАУС	“Дон Жуан” “Тил Ойленшпигел” “Животът на героя” Алпийска симфония “Тъй рече Заратустра”
ЧАЙКОВСКИ	Симфонии No 1 – 6 “Манфред” “Ромео и Жулиета” “Франческа да Римини” Увертюра “1812” “Лешникотрошачката” – сюита Концерт за пиано Концерт за цигулка “Вариации Рококо”
ВЕРДИ	Реквием Увертюра “Силата на съдбата”
ВИВАЛДИ	“Годишните времена”, опус 8
ВАГНЕР	Откъси от опери
ВЕБЕР	Увертюри: “Вълшебният стрелец”, “Oбeрoн”, “Eвриaнта”

(край на цитата)

Цитирам списък на оперния репертоар на Емил Табаков като диригент:

БЕЛИНИ	“Норма”
БИЗЕ	“Кармен”
ЧИЛЕА	“Адриана Лекуврьор”
ГУНО	“Фауст”
ПУЧИНИ	“Мадам Бътерфлай” “Toска” “Tурандот” “Maнон Леско”
МУСОРГСКИ	“Борис Годунов” “Хованщина”
ВЕРДИ	“Aида” “Трубадур” “Дон Карлос” “Травиата” “Силата на съдбата” “Бал с маски” “Отело” “Риголето” “Набуко”
ДОНИЦЕТИ	“Любовен елексир”
ХУМПЕРДИНК	“Хензел и Гретел”
РОСИНИ	“Севилският бръснар”
ЧАЙКОВСКИ	“Евгений Онегин”
Р. ЩРАУС	“Саломе”

(край на цитата)

Накрая в тази обзорна статия ще дам цитати от мнения за неговата дейност като симфоничен и оперен диригент:

25 март 2011

Табаков е диригент в най-плодотворната си, най-щедрата зрялост, с биография, в която концертите са безброй. Той владее тайнството на най-прекия контакт с музиката и музикантите; в трудния си път е махнал всички изкушения, съпътстващи диригента; жестът му е точен и изразителен, в него няма суета, поза, желание за харесване. Той служи само на музикалната идея, като я внушава безапелационно. Гради непоколебимо, мощно логиката, прави емоцията още по-плътна, неотстъпчива… А оркестърът разбира това и реагира изцяло, с цял капацитет.

„Култура“

23 Март 2012

Беше толкова наситено, така всеотдайно и толкова силно като музикантско проявление изпълнението на Петата (Шостакович)! В такива моменти силата на музиката е смазваща, поставяща категорично величието си – в такава степен, че всичко, което символизира силоновия, пластмасовия и електронния напредък на цивилизацията, замира в своята нищожна ерзац-природа. Светът става автентичен, суров, но истински.

„Култура“

17 Февруари 2012

…истинският връх беше Скрябин (Поема на екстаза)… от заставането на пулта без партитура до финалната кулминация. Над-човешко!

„Култура“

01 Юли 2011

„Култура“

05 Юли 2009 г.

Изключителен шанс е, че партитурата (Р. Щраус,Саломе) е в ръцете на Емил Табаков – кой друг разбира по-добре естеството на подобен тип звучност, кой може да я предаде и въплъти! Под неговата палка оркестърът е преобразен. Енергията на вдъхновението тече като реален ток. Нищо излишно – точно колкото е нужно и както трябва – без маниерност. Интерпретацията е задълбочена и единна от началото до края, логична. Маестрото задава един стремителен тон, тълкува партитурата като стихиен порой, като отприщена вода, в която мотивите и образите са вълни, които се натрупват една върху друга.

„Култура“

16 Май 2004

“Манфред” бе интерпретиран от дисцплиниран оркестър и един диригент, който бе овладял произведението с деликатна експресия, енергично с реален авторитет: българинът Емил Табаков…..се наслаждаваше на бързата и прецизна реакция на оркестъра, без партитура…без съмнение концертът тази вечер да е сред тези, които оставят духовна следа.

„El Porvenir 3“

Защо, за Бога, се запитах, когато получих този запис, някой би предпочел изпълнение на тази голяма творба от български оркестър, от “малката дивизия”, воден от млад, неизвестен диригент, когато за същата цена може да си купи Берлинската филхармония с Караян или Концертгебау с Хайтинк? След като я чух, знам отговора – за да получи свеж, лиричен, обновен поглед върху творбата, изчистен от всякакви претенциозни маниеризми, които тази музика изглежда привлича както кораб – мидени черупки. Бедата с “Алпийската” е, че изглежда като наниз от епизоди, нямащи отношение един към друг, за жалост с липсваща структура и всякакво чувство за развитие. Някак тези изпълнители са намерили изглежда нишката, която свързва всичко и са се нагърбили да я осмислят. Тази версия е свежа и искряща като наново реставрирана картина. На софиянци може би липсва удара на дробовете на Берлинската филхармония, но те свирят нотите сладко, определено и акуратно. Звукът им е австро-германски, без нечетливите медни, които понякога могат да се чуят в Източна Европа. Записът е отличен, наподобяващ живото изпълнение, стабилен детайлен звуков образ, с перфектен баланс.

Аз направих детайлно сравнение на това изпълнение с Берлинския филхармоничен оркестър (Караяновата версия) и ми се струва, че Табаковата е далеч по-добра. Неговото (Караяновото) изпълнение е чисто и просто провал – подчертавайки, както той прави, звуковите ефекти и евтините, леко остарели безвкусни елементи в Щраусовата партитура. Табаковото умение, от друга страна, лежи в това да държи тези аспекти на музиката под твърд контрол и в правилна перспектива…Той е открил, че това прави творбата да “затиктака”, “навива я и я пуска”. Аз не бих казал, че това е най-доброто изпълнение, но е най-доброто, което някога съм чул.

„Американ Рекърд Гайд“

Цикълът идва от крайните периферии в интерпретацията на творчеството на Малер, ала пряко попада в самия център на най-значимите тълкувания. До това смайващо откритие води Малеровото издание на българския филхармоничен оркестър от София под ръководството на шеф-диригента Емил Табаков – все едно кой от 15-не компактдиска да чуеш.

„Fono Forum“

Една чудесна изненада беше появяването на Емил Табаков. Оркестърът го следваше с очевидно удоволствие, постигайки великолепна звучност и нюанси. Наистина един оркестър в прекрасна форма

„Le Monde“ – концерт на Филхармоничния оркестър на Радио Франс

5 Юни 2004

Бохумските симфоници този път се появиха под ръководството на Емил Табаков, който суверенно ръководеше оркестъра и солистите. Ръководителят на Симфоничния оркестър “Билкент” в Анкара дирижира майсторски симфония “Манфред” от Чайковски, оп. 58, за която композиторът сам предвижда, че поради изключителната си комплицираност и трудност ще бъде изпълнявана веднъж на десет години.

Чак дотам не е стигнало, но въпреки това владеенето на огромния оркестров апарат в творбата е изключително сложна задача. Табаков просто я “майстерира” – при това без партитура на пулта.

„Westdeutsche Allgemeine Zeitung“

26 Септември 2004

“Патронът” Емил Табаков по всякакъв начин бе подготвил терена на хомогенния звук на първия концерт от серията, доколкото в увертюрата “Турчинът в Италия” росиниевският механизъм на свирене бе поставен на място под влиянието на магичната палка. Всъщност думата на вечерта бе магия.

„Le Republicain Lorrain“

12 Април 2002

В поредния свой концерт от юбилейния си цикъл музикантите бяха дирижирани от Емил Табаков, който записа името си в историята на “Софийски солисти” за периода 1979-1988… Бе празник за всеки от присъстващите. Бе демонстрация на висш музикантски пилотаж; на майсторство, на съчетание между звуково въображение и дисциплина, между респектиращи единомислие и баланс, и щедра темброва инвенция…

в. „Култура“

Диригент с многостранна култура, красив жест, съвършен и осмислен професионализъм, Табаков е оставил дълбок отпечатък от своята брилянтна индивидуалност върху Софийската филхармония, която е щастлива да бъде интерпретатор под негова палка.

Аз бих искал да подчертая специалните достойноства на този гигантски проект (Симфониите на Малер). Няма нито едно грешно темпо в сериятa от 15 компактдискове, нито едно отделно ненужно отклонение заради сензация. Всяко от многобройните рубати е музикално и логично мотивирано в съгласие с точното внушение. Накратко – нито едно възражение, адресирано към Табаков. Това наистина клони към сензация.

Манфред Карулус

15 Април 1997

Личността на вечерта бе диригентът Табаков, чийто авторитет и амбиции бяха дотолкова заразителни, че Белградската филхармония ги “прихвана” така, че даде всичко от себе си

„Политика“, Белград

12 Декември 1997

Феноменалният маестро Емил Табаков, който винаги дирижира наизуст, наложи харизматично изпълнение още в началото на Бетховеновия цигулков концерт с ударите на тимпана и темата в дървените духови. Цигулката на Найджъл Кенеди (съвършена Гварнери) обрисува едно идилично пространство с началните октави в триоли и шестнайсетини във високия регистър.

„Неделни дневник“

29 Март 1996

Авторитетното ръководство на диригента Емил Табаков накара (впрочем както и много пъти досега) филхармонията да “просвири”. На ясната музикантска енергия на маестро Табаков оркестърът отговори с компактен звук….завладяност от страстта на ритмите в “Испанско капричио” от Римски-Корсаков.

„Наша борба“, Белград

1995 г.

След дълъг период от време в програмата на филхармоничния концерт, се намери и Рихард Щраус. “Така каза Заратустра” със своя популярен мотив, който, благодарение на Кубриковата “Одисея”, вече и птиците пеят, бе своеобразна рентгенова снимка на състоянието и мощта на оркестъра. Благодарение на голямото познание и диригентското майсторство на Емил Табаков тази мощ бе задвижена до най-тънки и скрити елементи, в мощно въздействащо и музикално звучащо тяло. Неговата енерегия се изля тази вечер като дълго задържан подарък, в преживяване за публиката, обедняла през последните години за изкуство от такъв ранг. Потвърди се още веднъж впечатляващият стил на Емил Табаков като страстен привърженик на Малеровите параметри в оркестъра – звукът дълбае фундаментално и не се задоволява само с ефекта на външното сияние.

Милена Пешич, Белград

Щастливо откритие беше присъствието на Емил Табаков, един диригент с елегантен жест и способност да обхване партитурата като цяло.

„Corriere della sera“, “Ла Фениче” – Венеция

Под диригентството на известния български диригент и композитор Емил Табаков прекрасният оркестър на Московското радио отново възхити публиката.

„The Reading Chronicle“ – СО на Московското радио в Англия

20 Декември 2000

Табаков направи така, че красотата, опиянението, звуковият смисъл и рафинираният цветен колорит на руския композитор между Чайковски и Шостакович разцъфтяха. Той разкри и неразкриваемото. Оркестърът следваше гост-диригента, който, дирижирайки наизуст, разгърна “екстатичния” Космос на Скрябин – напрегнат, енергиен, невероятен в мащабите си.

„WAZ“

Чудесното впечатление, което вече имаме от неговото предишно гостуване се потвърди отново тази вечер. Табаков е интерпретатор, който отлично знае как да навлезе в партитурата да подчертае стилистичните връзки и характери, без да губи и за момент усещането за целостта на произведението. Неговият Чайковски (отново дирижиран наизуст) е едно равновесие на вдъхновена риторика и изтънчено фразиране, което разкрива съкровищата на оркестрацията, превъзнася богатството на темите, увлича в общия “поток” на замисъла…

„L’Arena“ – Арена ди Верона

Водейки с умение оркестъра Емил Табаков постигна точния баланс между страст и меланхолия, радост и драматизъм. Широкото фразиране и усещането на “руското” доминираха в тази изключително силна интерпретация.

Театър “Реджо” – Торино – Чайковски – „Евгений Онегин“

(край на цитата)

Нека днес на 21 август 2022 г. поздравим маестро Емил Табаков с навършване на 75 години и да му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи. Той вече е доказал какво може, жалко, че в България нещата вървят по друг часовник!

За много години, маестро Табаков!

…………..

Произведение на Емил Табаков:

ТABAKOV Motivy | Božo Paradžik (double bass) LIVE 2017

Encore piece after the performance of Bottesini concerto with Bielefeld Philharmonic Orchestra, from the backstage perspective. “Motivy” for double bass solo composed by: Emil Tabakov (1968) Performed by: Božo Paradžik Recorded on 22nd January 2017 in Rudolf Oetker Concert Hall, Bielefeld, Germany

……

Произведение на Емил Табаков:

Emil Tabakov: Concerto for Piano & Orchestra (2003)

Bilkent Symphony Orchestra conducted by / Orquesta Sinfónica de Bilkent dirigida por Emil Tabakov.

Piano: Jean-Phillippe Collard. I. (0:00) II. (11:53) III. (23:34)

Emil Tabakov is Bulgaria’s most important composer to date. His reputation as conductor and composer has transcended upon borders into the world’s stage given his gift for straightforward, energetic compositions. His favorite genres are both symphony (eight until now) and concertos: one for each of 7 instruments and showcasing unusual soloists like double bass and viola.

His Piano Concerto was commissioned by Ankara’s Rotary Club to celebrate the 2200th Anniversary of the Turkish Army, whose first company is said to be founded in year 209 BCE far away in the Mongol Steppes by the Xiongnu, a forefather to Hunnic and Mongol peoples as well. The music is filled with martial melodies and powerful rhythms that evoke the might and power of the Ottoman and Turkish armies which once whipped all the nations across the Middle East and the Balkans, and created terror among their Western neighbors.

…..

Произведение на Емил Табаков:

Concerto for 15 Strings: III. Presto

Concerto for 15 Strings: III. Presto · Sofia Soloists Chamber Orchestra · Emil Tabakov Emil Tabakov: Complete Symphonies, Vol. 7 (Live) ℗ 2022 Toccata Classics Released on: 2022-09-02 Ensemble: Sofia Soloists Chamber Orchestra Conductor: Emil Tabakov Composer: Emil Tabakov

………

Произведение на Емил Табаков:

Emil Tabakov Concerto for 2 flutes

CONCERTO for TWO FLUTES Patrick Gallois – flute, Philippe Bernold – flute, Bilkent Symphony Orchestra, conductor Emil Tabakov

…….