На 7 октомври 2020 г. певицата и писателка Росица Тренкова навърши 85 години
Драги приятели на оперната музика, на 7 октомври 2020 г. беше кръглият рожден ден – 85 години – на една българска оперна певица, също и писателка, за която не бях чувал дълги години – сопранът Росица Тренкова, която бях слушал преди повече от 40 години, когато тя изграждаше в България завидна кариера като изявена концертна и оперна певица най-напред в Бургас, после в Стара Загора и в София, както и с изяви в много български градове, също и в Габрово.
Понеже на 7 октомври 2020 г. писах статия за баритона Александър Крунев, отложих с няколко дни статията си за Росица Тренкова, което правя днес на 13 октомври. До сега съм писал и друг път статии за нея – през 2015, 2016 и 2019 години.
Ще започна днес с една мисъл на Тренкова от 2012 г., която много ми хареса (по-късно ще стане въпрос за източника):
“Тръгнах от черквата и се връщам там”, така отговори на многобройните пожелания за нови успехи “самоковският славей” (Росица Тренкова пее сега в хора на храм ”Св. Никола” в Самоков, годината е 2012).
И още две нейни мисли, цитати на Алберт Швайцер и Волфганг фон Гьоте:
„Единственото важно в живота са следите на любов, които ние оставяме след себе си, когато си отидем” (Щвайцер).
„Да загубиш имот и пари – нищо не губиш; загубиш ли приятел – много губиш; но дух загубиш ли – всичко губиш“ (Гьоте).
Прекрасни мисли, които ни подбуждат към дълбоки размишления!
След идването ми в Германия през 1974 г. не знаех нищо за Росица Тренкова, а когато започнах през 90-те години усилено да проучвам участието на български оперни артисти главно в Западна Европа, не срещнах никъде нейното име в немските музикални списания, главно в оперните архиви. Едва когато проучих „певческия лексикон“ на Kutsch & Riemens през годините 1993-1994, срещнах името й и направих копие на страницата с нейната биография (колона 1031 в изданието от 1993 г.). След това намерих и кратка информация за нея в „International Who’s Who in Music“ (издава се във Великобритания) и останах учуден, че за нейните музикални постижения се знае доста повече тук на Запад, отколкото да кажем в електронните медии на латиница и на български език. Какво имам предвид: ако влезем с името на Тренкова на латиница в Google, няма да намерите почти нищо интересно, освен кратко сведение за песни от българския композитор и пианист Димитър Ненов в нейно изпълнение (за това се говори и в речника на Kutsch & Riemens). Ето откъс:
Nenov, Dimitar Stefanov – Songs after Elisaveta Bagryana:
[for voice and piano], 1921-1937 (bu) Bagriana, Elisaveta, text
ArtikelNr.: 62448
Preis: € 13,00
Trenkova, Rositsa, ed.
Smilkov, Romeo, ed.
Предполагам, че това е нотен материал, няма сведения за доставчика. Но това не е важно. При влизане в Google с името й на кирилица могат да се открият десетки линкове, някои – твърде интересни, други за лица или с малко име „Росица“ или с презиме „Тренкова“. Забележително е, че за музикалната дейност на Тренкова няма почти нищо, за разлика от нейни активни участия в литературна дейност (за това ще стане въпрос по-късно). Наново си зададох за кой ли път въпроса: как е възможно една толкова заслужила българска артистка, за която се говори в музикалните издания във Швейцария (авторитетният речник на Kutsch & Riemens) и във Великобритания (International Who’s Who in Music), да не бъде уважена поне с една малка страница в Уикипедия на български език? Пак ли ще пиша за ролята на Министерство на културата в София в тази насока? А защо Българското Национално Радио, което така често посвещава предавания за заслужили артисти (също оперни) не е направило това и за Росица Тренкова (ако имаше такова, щях да го открия в Интернет), имало е толкова нейни кръгли годишнини.
Все пак Радиото се отсрами през 2015 г. с едно миниатюрно предаване във връзка с кръглата 80-годишнина на Росица Тренкова, като част от едно сборно предаване. Ето тази част – цитат от сайта на радиото:
БНР
22.10.2015 г., 13.00-16.00ч.,
“Днес” с Агнес Манова
публикувано на 21.10.2015
13.00 – 16.00 часа
Водещ: Агнес Манова
Музикален редактор: Мила Иванова
Да бъдеш будител е житейската мисия за 80-годишната оперна певица Росица Тренкова от Самоков, която пее на италиански, немски, португалски, испански, но винаги завършва концертите си с изпълнения на български автори.
(край на цитата)
Добре, че отговорните лица в Самоков направиха необходимото във връзка с този кръгъл рожден ден. Ето две публикации в самоковски медии по този случай (в централни медии от София не намерих нищо):
Портал „Приятел“ Самоков
Росица Тренкова чества 80-годишен юбилей заедно с много почитатели
Posted by dtvasilev
on 21.10.2015
Познавам Росица Тренкова от много години, но не съм я слушала как пее. Останах безкрайно удовлетворена от това, което чух и видях на 15 октомври в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”. Малък се оказа салонът за всички приятели и почитатели на Росица, дошли да почетат тази невероятна жена на 80-годишния й юбилей.
„Радвам се, че залата отесня. Това говори за обичта, уважението и преклонението към един прекрасен човек, певец, творец, каквато е Роси”, каза гл. библиотекар Албена Ихтиманска, която откри вечерта.
Любомир Малинов прочувствено говори за г-жа Тренкова като за достоен представител на самоковската култура. „Преди много години в читалището за пръв път видях Роси. Бяха я качили на едно столче и още от тогава усетих, че тя ще постигне много с този свой глас. След време, на един концерт бях конферансие, а Роси бе в дует с друга певица. Поднесоха великолепен концерт. Помня и представянето на нейната книга. Днешният ден е истински празник на музиката. Роси се е занимавала с оперно пеене и е прославяла нашия град не само в България, но и извън нея. Пее на руски, италиански, немски, португалски, испански…”
Накрая обаче, както самата Тренкова каза, винаги завършва концертите си с песни на български автори.
Много силни думи за Росица и нейния талант чухме и от Методи Методиев, певец, професор: „Като състуденти бяхме с Роси в класа на Христо Бръмбаров. Прекарахме чудесни студентски години – бяхме трудолюбиви, обичащи операта. Роси пееше почти целия класически репертоар.”
Последва импровизиран концерт, аплодиран от присъстващите. Росица Тренкова пя на различни езици. Изпълнени бяха творби на Хендел, Хайдн, Щраус, Рахманинов, Панчо Владигеров, по текст на Елисавета Багряна.
Тренкова открива южноамериканската музика, когато е на 38 години. Започва да изпълнява песни от Куба, Бразилия, Аржентина. Чувствала как гласът й звучи както никога до тогава. Сега този неин чудесен глас пък е станал по-дълбок, по-плътен, по-матов, с тънко чувство за нюанси.
Започва и нов период в нейната
артистична кариера с камерна музика,
която също изисква талант и богата
култура. През 1966 г. Росица Тренкова е
в ролята на Пепеляшка, в 1972 г. открива
сезона на „Песенен празник” с Бетовен
и Брамс, в 1989 г. на последен концерт
изпълнява почти всички песни на
Димитър Ненов. През 1972 г. се изявява
във Военния клуб с режисьора Йордан
Джумалиев. Акомпанира й Снежина
Гълъбова. Залата е препълнена, сред
слушателите и зрителите са и много
самоковци.
Записи се правят и в зала
„България” с участието на професор
от Виена. През 1996 г. пък двамата
самоковци – Росица Тренкова и Иван
Янков, само за пет дни подготвят и
изнасят концерт.
Поздравления на юбилейната вечер поднесе състав от хора на ветераните-туристи с диригент Борис Стрински. Заедно с хористите пя и Росица. Тя също е била активен турист, а десет години е пяла и в църковния хор. Станали на крака, присъстващите поздравиха юбилярката с „На многая лета”. Приветствия, цветя и подаръци й поднесоха от името на Община Самоков гл. експерт „Култура” Пепа Георгиева, Даниела Георгиева от името на църковния хор, поетът Иван Ненов. С топла питка с чубрица пък я зарадва Йорданка Караджичкова. Поздравителен адрес бе поднесен и от името на Съюза на музикалните дейци в България. Многото цветя, прегръдки, усмивки и подаръци силно развълнуваха юбилярката. Даден бе и коктейл.
Димитрина Божилова
(край на цитата)
Втората публикация:
80-годишен юбилей на оперната певица Росица Тренкова
80-годишния юбилей на оперната певица Росица Тренкова бе отбелязан в Общинска библиотека „Пасий Хилендарски“ в Самоков.
„Радвам се, че залата отесня. Това говори за обичта, уважението и преклонението към един прекрасен човек, певец, творец, каквато е Роси”, каза гл. библиотекар Албена Ихтиманска, която откри вечерта. Любомир Малинов говори за г-жа Тренкова като за достоен представител на самоковската култура. Днешният ден е истински празник на музиката. Росица Тренкова се е занимавала с оперно пеене и е прославяла нашия град не само в България, но и извън нея. Пее на италиански, немски, португалски, испански, но винаги завършва концертите си с песни на български автори. Проф. Методи Методиев също сподели своите впечетления от певицата. Тренкова изпълни творби на Хендел, Хайдн, Щраус, Панчо Владигеров, по текст на Елисавета Багряна. Поздравления на юбилейната вечер поднесе състав от хора на ветераните-туристи с диригент Борис Стрински. Заедно с хористите пя и Росица. Станали на крака, присъстващите поздравиха юбилярката с „На многая лета”. Приветствия, цветя и подаръци й поднесоха от името на Община Самоков, църковният хор, поетът Иван Ненов. Поздравителен адрес бе поднесен и от името на Съюза на музикалните дейци в България.
(край на цитата)
Хубаво е, че през настоящата 2020 г., в която се навършват кръглите 85 години от рождението на Росица Тренкова, в нейния роден Самоков отговорните лица мислят за нея и на 1 октомври в Интернет се появи една ретроспективна статия за живота и дейността на певицата. Аз се запознах тия дни с тази статия и я предлагам на вниманието на моите читатели:
Портал „СамокоВест“
Росица Тренкова на 85. Поглед в творческата ѝ биография в деня на музиката
Росица Тренкова е родена в Самоков на 7 октомври 1935 г. в учителско семейство. От дете проявява влечение към музиката и започва да учи пиано. Първата и проява е на 12 г. във вокален квартет на концерт в Боровец. На 14 г. става хористка в хор „Рилска песен“, основан от проф. Васил Стоин като черковен, а по-късно градски хор. Веднага още на юбилейният им концерт и е поверено соло, с което впечатлява така, че веднага следват сола в гимназиалния и черковния хор на Девическия манастир.
В консерваторията учи пеене в класа на проф. Христо Бръмбаров, завършва и оперна школа при режисьора проф. Драган Кърджиев. Още като студентка е назначена в Бургаската опера, където пее първите си роли – Каролина от „Тайният брак“ на Чимароза и Щаси в „Царицата на чардаша“.
В продължение на 6 години е солистка на Старозагорската опера с централни роли в оперите „Бохеми“, „Риголето“, „Травиата“, „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Йоланта“, „Ловци на бисери“, „Албена“ от Парашкев Хаджиев, „Пепеляшка“ от Найден Геров и „Юла“ от Красимир Кюркчийски.
През 1971 г. с конкурс е назначена като държавен артист в Главна дирекция „Българска музика“ с многобройни концертни прояви. Най-голям успех има на концертите си в Германия, пее на тържествения концерт по случай 24 май във Виена, и в Москва за националния ни празник 3 март. Специализира във Виена при проф. Мария Бранд и участва активно във Ваймарския музикален семинар в курсовете на проф. Лоре Фишер от Мюнхен и проф. Норман Шетлер от Виена, отличена е с дипломи.
Между най-забележителните й постижения е интегралното изпълнение на всички песни на Димитър Ненов съвместно с пианиста проф. Атанас Куртев. През 1989 г. „Балкантон“ издава плоча. С тези песни тя открива къща-музей „Димитър Ненов“ в Разград. На музикалните дни „Димитър Ненов“ е отличена с грамота от Съюза на музикалните дейци, поднесена й лично от проф. Люба Енчева.
Забележителна и особена убедителна е оценката на проф. Лазар Николов, ученик на Димитър Ненов, по време на Прегледа на камерния изпълнител: “Много пъти с удоволствие съм слушал концертните изяви на певицата Росица Тренкова. Винаги съм констатирал голямата й музикалност, съчетана с природен певчески дар и завидна певческа и обща култура. На последния си концерт от 1989 г. тя изпя всичките песни на Димитър Ненов. Изпълнението, което тя ни поднесе, сочеше не само непрестанен възход, но и пълното сливане с поетичната красота на тези бисери“.
След пенсионирането си през 1990 г. Росица Тренкова още по-активно пее на концертите в БНР на дружеството за Нова музика, на „поетичните понеделници“ в Съюза на композиторите, на прегледите „Нова българска музика“, изпълнява и записва в БНР творби на Васил Казанджиев, Иван Спасов, Ясен Воденичаров, Артин Потурлян. Работи активно в Шубертовото дружество, пее на Шубертиадите, води кореспонденцията, установява контакти с австрийското и немско Шубертови дружества, получават се като дар ноти и нови издания на Новото Шубертово издателство в Тюбинген.
След покана за участие в майсторски клас на проф. Шетлер в град Есен, подготвя две български участнички, отличени с извънредната награда. Тя е причината проф. Шетлер два пъти да дойде в България и да подари безплатни курсове по интерпретация за млади певци и пианисти. Росица Тренкова изнася два концерта с него в зала „България“. Особено забележителен е вторият по време на Европейския музикален фестивал в София, когато 65-годишната певица поднася сериозна програма с първи изпълнения от Моцарт, Малер, Шьонберг и Шуберт.
След 2000 г. постепенно се установява в родния Самоков. В десетилетието между 70-те и 80-те си години пее на тържествените си юбилейните концерти. През тези години подарява на съгражданите си 4 последователни концерта по случай 1 октомври – Деня на музиката и поезията: първият съвместно с Руския клуб, вторият – оперни арии и дуети от Моцарт и Чайковски, третият – посветен на старинни руски романси и любими песни от Втората световна война. Получава наградата „Золотая муза“ за репертоара ѝ, обогатен с изпълнения на Глинка, Мусоргски, Чайковски, Рахманинов, Глиер и Шостакович. В продължение на 4 години пее като солистка във вокален ансамбъл за исонно пеене в черквата „Св. Никола“ в Самоков.
Работи и по вокалната постановка на черковните певци. Винаги безкористно, никога не е взела хонорар в родния си град. Американският биографичен институт в Северна Каролина я отличава с грамота за това, че „с публицистичната си дейност и с професионалното си поведение е оказала благотворно влияние на обществото“. Отличена е и от Международния биографичен център „Who is who“ в Кеймбридж със званията „Жена на десетилетието“ и „Личност на годината“. Номинирана е в тази категория и в родния си град. Носител на златния почетен знак на Самоков.
Освен музикалната си дейност, тя е автор на много статии на музикални, обществено-социални и етични теми в централния и местния печат. Голям интерес предизвика статията ѝ в списание „Биограф“ за Евдокия Филова.
Редовен сътрудник на вестник „Приятел“. Автор на две книги: „Северният принц на балета“ (2010), посветена на големия балетмайстор Асен Манолов и автобиографичната книга “Откровение“ (2012), отличена от Института за изследване на близкото минало на проф. Ивайло Знеполски.
Нейният девиз е: „Докато сме живи, да бъдем дейни до края!“ Според нея най-важното качество е вярност. Вярност към Родината, към родния град, към свещената Рила, към семейството, приятелите и към възгледите ни.
(край на цитата)
Нека сега видим какво говорят другите за Росица Тренкова. Давам буквален превод на статията за нея от речника на Kutsch & Riemens (при търсене на латиница с името й има един линк на немски език в италианския оперен портал „Operissimo“, който е буквален препис на статията от речника на Kutsch & Riemens):
Росица Тренкова (сопран) е родена на 7 октомври 1935 г. в Самоков. Тя получава специалното си образование в Музикалната академия в София и до 1970 г. в Оперната школа на българската столица. Освен това Тренкова е ученичка на виенската педагожка Мария Бранд през годините 1957-1968. Участва също и в международните музикални курсове във Ваймар. През 1960 г. дебютира в оперния театър в Бургас, а през годините 1963-1970 играе в Оперния театър в Стара Загора. Гастролира също и в София, а от 1970 г. е известна преди всичко като солистка в концерти. Изявите й в София имат голям успех, както и тия в много български градове. От 1960 г. участва повече от 30 години в предавания на Радио София, след 1975 г. също и в Българска телевизия, при които има големи успехи.
На оперната сцена Тренкова играе в редица роли, като: Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Джилда в „Риголето“ и Виолета в „Травиата“ от Верди, Мими в „Бохеми“ от Пучини, Лейла в „Ловци на бисери“ от Бизе, Йоланта в едноименната опера от Чайковски, Clorinda в „Пепеляшка“ от Росини.
Росица Тренкова пее главни партии в редица кантатно-ораторийни произведения, преди всичко в бароковия жанр в творби от Скарлати, Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Тя се изявява като отлична песенна певица, като в този жанр притежава огромен репертоар от песни на композитори като Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Менделсон, Хиндемит, Бенджамин Бритън, Дебюси, Гуно, Росини, Чайковски, Рахманинов, Вийа-Лобос (Villa-Lobos) и от други композитори, като изпълненията й са винаги на оригиналните езици на съответните творби. Росица Тренкова получава звание „държавна артистка“ (б.а. Б.К.: в немския текст е написано „Bulgarische Staatskünstlerin“, дали това е адекватно с „Народен артист“ или „Заслужил артист“, каквито звания се даваха тогава – не ми е известно).
Росица Тренкова има музикални записи при българската фирма „Балкантон“, между които нейни изпълнения на песни от българския композитор Димитър Ненов (б.а. Б.К.: предполагам, че това са ония записи, за които стана въпрос в началото на статията).
(край на цитата)
Биографичните данни и тези за кариерата й, дадени в „International Who’s Who in Music“ (на английски език) съвпадат до голяма част с тези, цитирани по-горе. Отбелязва се, че при музикалните курсове във Ваймар Тренкова е била ученичка на проф. Лоре Фишер. Дадени са още следните информации: музикални записи при Българско Радио през 1960-1990 и през 1993 г. (песни от Димитър Ненов). Отбелязва се нейна публикация на тема (на англ. език): „A research work on works of D. Nenov“. Както е обичайно за тази енциклопедия, на края при всеки артист се дава и адреса му: ул. Хаджи Димитър № 2, 1000 София, България. Дали сега Росица Тренкова има същия адрес, не ми е известно, тази енциклопедия, от която цитирам, е издание през 1994/95 г.
Както вече подчертах, в електронните източници в момента не може да се намери достатъчно информация за други музикални прояви на Росица Тренкова от миналото или от последните няколко години. Просто няма такива. Едно малко изключение е кратко съобщение в портал на турски език в програмата на Радио София в превод на Нели Димитрова (аз го преведох обратно на български език), където се говори за нейно участие в музикален фестивал в Пловдив през 2012 г. Ето част от съобщението:
05.11.2012
„Сред международните гости на фестивала ще бъде световно известният флейтист, диригент и изпълнител Патрик Галоа – изявен специалист в барокова музика. Международната му кариера се съпровожда от такива диригенти, като Невил Маринър, Лорин Маазел и други. Пловдив е център на този музикален фестивал, който се открива на 24 ноември“.
И след това:
“Фестивалът в Пловдив завършва с концерт на оркестъра на музикалното училище. Пианистът и цигуларката Николай Маринов и Стефана Хубенова като солисти са получили много национални и международни награди. Ние ви предлагаме фрагмент от вокални творби със сопраното РОСИЦА ТРЕНКОВА, пианистката и перкусионистка Лиляна Гетова и Татяна Карпарова“.
Превод:
Нели Димитрова
И още едно „музикално съобщение“ от 2011 г., където се отбелязва, че Росица Тренкова е получила награда за музикалната си дейност:
Армен Джигарханян с награда „Света София”
16 март 2011 г.
„Софийската
филхармония с галаконцерт на XVII награди
«Золотая муза»“
София
(КРОСС/): Популярният руски актьор и
режисьор Армен Джигарханян ще бъде
отличен с награда „Света София” на
XVII годишни награди за изкуства «Золотая
муза».
С над 250 роли в киното и
телевизията, той е записан в книгата
«Рекордите на Гинес» като най-снимания
руски актьор.
Кавалерът на ордена «За заслуги пред отечеството» II, III и IV степен и народен артист на СССР ще получи лично приза «Света София» на специална церемония, на 31 март от 19.00 часа в зала «България», съобщиха от Жокер Медия. Наградата се присъжда на Армен Джигарханян както за цялостното му творчество, така и за поставената през 2010 г. пиеса на А. Чехов “Три сестри” в гр. Русе.
Диригентът Димитър Манолов посмъртно ще получи «Гран При» на тазгодишните награди. Сред другите отличени са Бина Харалампиева за постановката на “Дама Пика” на столичния Театър зад канала, камерната певица РОСИЦАТРЕНКОВА за изпълнение и запис на цикъл от произведения на Глинка, Римски-Корсаков, Мусоргски, Рахманинов и др., заместник-директорът по балетните въпроси на Националната опера и балет Сара-Нора Кръстева, генералният директор на БНР Валерий Тодоров, издателят на в. “Дума” и председател на Национално движение “Русофили” Николай Малинов и директорът на Националния дворец на културата Христо Друмев. Награди ще получат и главният редактор на “Россия сегодня” Димитрина Гергова, преподавателите Надя Чернева и Бранимир Филипов. Специални награди ще получат музиковедът Лада Брашованова-Станчева за цялостно творчество в областта на изкуствознанието и изследване на проблемите на руската музикална култура, както и актьорът и професор в НАТФИЗ Петър Петров за заслуги в областта на художественото четене, актьорско и режисьорско майсторство. Ще бъдат отличени предаването на „Дарик радио“ за съвременна руска музика и култура “Балалайка рок”, както и Георги Гаджев за най-добър изпълнител на Скрябин.
Председател на журито на ежегодната награда за изкуства „Золотая муза” е Явор Димитров, директор на Софийската филхармония. В състава му влизат доказаните имена на директора на Националната опера и балет проф. Пламен Карталов, проф. Йосиф Радионов и проф. Анатолий Кръстев от Националната музикална академия, поетът и издател Андрей Андреев, главният режисьор на театър „Сфумато” Маргарита Младенова и актьорът и педагог в НАТФИЗ доц. Веселин Ранков. Сред оценяващите заслугите в популяризирането и обмена на култура между България и Русия са и изявеният български скулптор Ставри Калинов, примабалерината академик Красимира Колдамова, главният експерт „Образователна политика” на Министерство на образованието, младежта и науката Стоянка Почеканска-Николчова, педагозите-русисти д-р Владислав Лесневский и д-р Галина Лилова, както и президентът на „Жокер Медиа” Ованес Мелик-Пашаев.
Годишните награди „Золотая муза” се връчват с подкрепата на Министерство на културата на Руската федерация, Министерство на културата на Република България, Столична община, Руски културно-информационен център, Форум на руските съотечественици, Софийска филхармония, Дарик радио и „Жокер Медиа”.
Церемонията ще бъде последвана от галаконцерт на Софийската филхармония с главен диригент Алексей Корниенко, Австрия. В програмата са включени произведения на А. Хачатурян – ноктюрно и валс към драмата на М. Лермонтов „Маскарад”, както и Симфония № 2 на Сергей Рахманинов. Билети за церемонията и галаконцерта са в продажба на касата на зала „България”.
Техните цени са от 5 до 15 лв.
(край на съобщението)
Както намекнах в началото, Росица Тренкова в последно време (последните 6 години) е известна и с литературната си дейност. След приключване на активната си певческа кариера тя проявява силен интерес към това поприще (може и преди това да го е имала), което се изявява с две големи нейни изяви: две литературни творби през 2010 и 2012 г., за които ще пиша сега. Именно за тях става въпрос в линкове в Интернет от последно време. Ето първото съобщение от 2010 г. :
Оперната певица Росица Тренкова представя своя нова книга в Русе
27 април 2010 г.
Община Русе, отдел „Култура” и КДК ще представят в четвъртък от 18.00 часа в салона на клуба новата книга на известната българска оперна певица Росица Тренкова „Северният принц на балета”. Тренкова, автор и съставител на творбата, възкресява спомените за големия балетист, хореограф и артист Асен Манолов. „Северният принц на балета” ще бъде презентирана от Невена Коралова, редактор на книгата. Входът е свободен.
Две години по-късно Росица Тренкова издава втората си книга с автобиографичен характер „Откровение“, което предизвиква определен интерес за любители и професионалисти. И тук има доста линкове в Интернет, отбелязващи това събитие. Избрах два от тях, за да разберем много от детайлите в живота и кариерата й, които не могат да се научат на друго място:
Откровението на оперната певица Росица Тренкова
20 юни 2012 г.
Талантливата оперна певица Росица Тренкова представи автобиографичната си книга „Откровение”. А Роси откровено може да бъде наречена „ангелският глас на Самоков“. И тъй като талантът никога не идва сам, тя е и изключително добър разказвач. „Откровение” е вторият литературен труд на Росица Тренкова. Първата й книга „Северният принц на балета”, която излезе от печат преди две години, е посветена на живота и творчеството на Асен Манолов – балетен артист и хореограф. Живият, многоцветен и богат език и на двете творби е истинска наслада за читателя. Естествено и непринудено, като на приятелска раздумка, Роси води четящият по пътеките на своите спомени и размисли. Но това, което запленява и омайва, което направо грабва сърцето е безусловната искреност на авторката. В този смисъл заглавието на автобиографията е едно много точно попадение. Независимо, че във въведението към книгата си е написала, че само пред Бог е разкрила докрай душата си, тя много често допуска читателя в „светая светих“ на своята душевност. Ако отмерим с мярата на големия български литературен критик Боян Пенев, когото самата Роси е цитирала, убедено можем да кажем, че Росица Тренкова никога не е преставала да бъде творец.
Родена е в Самоков в семейство на учители. Още като дете Росица проявява певческия си талант и влечение към музиката. Учи пиано в родния си град. Безгрижните средношколски години са свързани със самоковската гимназия. Завършва Музикалната академия в класа по пеене на проф. Христо Бръмбаров и оперна школа при режисьора Драган Кърджиев. Специализира във Виена при проф. Мария Бранд. Завършва с отличие курсовете по интерпретация на изтъкнатите майстори проф. Лоре Фишер и проф. Норман Шетлер във Ваймарския музикален семинар. Росица Тренкова е солистка на Бургаската и Старозагорска опери. Тя изпълнява централните партии в „Тайният брак” от Чимароза, „Травиата” и „Риголето” от Верди, „Бохеми” от Пучини, „Сватбата на Фигаро” и „Отвличане от сарая” на Моцарт, „Йоланта” от Чайковски, „Ловци на бисери” от Бизе,, „Албена” от Парашкев Хаджиев, „Пепеляшка” от Найден Геров и други. От 1971 г. е държавен артист към дирекция „Българска музика” с безброй концертни изяви (б.а. Б.К. – сега разбрах смисъла на немския текст „Staatskünstlerin“ – няма нищо общо с титлите „Народен и заслужил артист“). Сред най-забележителните постижения на Росица Тренкова е интегралното изпълнение на песните на Димитър Ненов в акомпанимент на проф. Атанас Куртев – пиано. Това е единственият запис на изключително трудните вокални миниатюри.
От малката сцена в Боровец, където за първи път се изявява пред публика, концертните изяви на Роси стигат до много европейски сцени – Виена, Ваймар, Москва. Искрящата и вътрешно озарена певица неизменно подчинява публиката на своя музикален талант и очарование. Като концертиращ артист животът на Росица Тренкова в продължение на години е живот на колела. По пътищата на България и Европа артистичната и впечатлителна Роси отдава и обогатява себе си. Но най-скъпото имане, което именитата наша певица е събирала и кътала през годините, безспорно са многобройните приятелства и познанства с интересни, талантливи, благородни, забележителни, известни и не толкова известни, но винаги ценени от нея личности от различни страни и националности. Затова „Откровение” е по-скоро увлекателен портрет на съвременното българско оперно изкуство и изящен пътепис отколкото автобиография. Книгата има много достойнства, но най-голямата й ценност е любовта, която струи от всеки ред и от всяка дума. За нея – универсалната любов, Росица Тренкова пише на много места. Началото, може да се каже мотото, е цитат от Алберт Швайцер: „Единственото важно в живота са следите на любов, които ние оставяме след себе си, когато си отидем.” Или по-нататък :„Животът е сън, любовта е сънуването и вие сте живели, ако сте обичали” – Алфред Мюсе.
Един ден през есента на 1967 година Росица присъства на свещенослужение на митрополит Панкратий и буквално попива вдъхновеното му слово в края на литургията. В словото си Панкратий казва:”Любовта е бисер, който ни озарява с чудна божествена светлина, когато го носим у себе си. Лесно е, о, колко е лесно да получим този бисер, но колко трудно е да го запазим”.
Всеки, който познава Росица Тренкова знае, че тя носи у себе си бисера и го е запазила и до днес. А и този, който не я познава, ще се убеди в това, когато прочете автобиографичната й книга „Откровение”. Като всички творци и Роси е човек на духа. В Евангелието се казва: Бог е дух! Бог е любов! Затова и любовта е онзи чуден дар, който издига човека до Бога. Познанието за това, мъдростта и милостта на битието са дълбоко осъзнати от Росица и са своеобразно послание към читателя.
Росица Тренкова представи книгата си в най-естествената среда и дом за една книга – Общинската библиотека. Читалнята не успя да побере многото гости. За чест на града ни почитателите на изкуството в Самоков съвсем не са малцина, независимо, че културата никога не е била приоритет на местните управници. Срещата се водеше от Мирослава Мирчева с присъщата й отдаденост. Режисьорът Любомир Малинов отново спечели възторга на присъстващите с ерудираното си слово. Една книга и една китара. Нежните и елегантни звуци в изпълнение на Христо Христов създадоха подходящия музикален съпровод. Радостта от срещата разцъфна в пъстроцветните букети, които Роси получи от многобройните си почитатели. Връзката между автор и читател бе закрепена с проникновените автографи, които Росица Тренкова даде, показвайки, че за нея всеки един от присъстващите е много, много специален.
(край на информацията)
След като представих тези откъси, мисля, че всички – аз и моите читатели – ще бъдем впечатлени. Ония от читателите ми, които живеят в България, положетилно знаят много повече от мен, но аз лично съм възхитен от делото на тази жена, която днес навършва достойните 84 години – както от музикалната, така и от литературната й дейност. Преди всичко ме впечатлява нейната независимост, борбеност и праволинейност. Вижте какво казват за нея по отношение на конкурса за Йохан Себастиан Бах в Германия, където просто я признават и й дават подкрепа.
През настоящата 2019 г. съм на 7 октомври тук в Германия, където пиша оперните си истории и затова реших да напиша статия за Росица Тренкова. Последният път бях писал за нея на 7 октомври 2016 г. Нека новите ми ФБ-приятели и читатели научат повече за тази талантлива певица.
Тия дни като преглеждах информациите си, попаднах на една статия от 2014 г., на която не бях обърнал внимание до 2016 г. По тази причина ще я цитирам днес. Както ще забележите, тя е твърде поучителна:
Портал „Самоков и региона 365“
Росица Тренкова: Тези, които светят с по-слаба светлина не понасят по-силно светещите
11/12/2014
Анна Манова
Стогодишният юбилей на хор „Рилска песен” беше честван подобаващо – тържествено в читалище – паметник „Отец Паисий” на 14.11.14 година. Най-голямата заслуга за това тържество е на ръководството на читалището, най-вече в лицето на председателя Стоян Пашов, както и на диригента на хора Иван Янков, запомнен като забележителен преподавател по музика в Гимназията в младите си години и изявил желание да възкреси хора, въпреки напредналата си възраст. Разбира се и настоящите хористи имат важен дял с приноса си в концерта.
Подготовката на един юбилей е отговорна задача с организирането и връзката, която трябва да се направи с миналото на хора – славното минало. Би трябвало задълбочено и основно да се проучат съхранените източници – преса, снимки и спомени на старите хористи, без пропуски, които биха накърнили празничността на момента за някои пренебрегнати, а заслужаващи уважение съграждани.
Въпреки многобройната публика, не можеше да не се забележи отсъствието на нашата най-изтъкната певица – съгражданката ни Росица Тренкова. При това съвсем наскоро тя публикува спомените си за хора, подчертавайки, че там е нейното начало и с това деликатно е напомнила на някои „неволно” забравили я за приноса и участието й в музикалния живот на хора и града ни. Така че някак се набива на очи едно сякаш умишлено пренебрежение.
Познавайки я от последните години като активно съпричастна към културния живот, със забележително свежа памет за миналото на града ни, поискахме от самата нея да намерим отговор за отсъствието й от юбилейния концерт на хор „Рилска песен”.
Г-жо Тренкова, още преди две години от Вашата биографична книга научихме за дълбоката Ви връзка с хор „Рилска песен” и музикалното минало на Самоков, която дава насоката за развитието Ви като певица. Не случайно престижното списание „Биограф” Ви нарича „оперната гордост на Самоков”. Затова още повече сме учудени от Вашето отсъствие от юбилея. На какво се дължи то?
Е, да, за някои може би не съм гордост. Знаете ли, аз още преди Вас забелязах „отсъствието си” в програмата на тържеството и в издадената юбилейна книжка. И тъй като не я получих (а би трябвало, защото първо от мен взеха сведения за хора), нито ми изпратиха покана и място (а аз вече не мога да стоя права) и не отидох. Никога не съм изисквала уважение или почести, защото те не се изискват, а трябва да се дават. Реших да не натрапвам за някой нежеланото ми присъствие. Щом липсвам в историята на хора, защо да присъствам сега?!
Наистина, странно е такова отношение към Вас, безспорно – незаслужено. Как си го обяснявате?
Трудно ми е да си го обясня. Действително, 60 години от моето участие в хора е голям период, но пък сега честваме 100–годишнина! Т.е., редно е да си припомним миналото, още повече за моя радост публикуваха снимки от първия състав на хора от 1914 г., където е моят баща. И щом като той е един от основателите на хора, а аз бях не само хористка, а и солистка, мисля, че заслужавам най–малкото да бъда спомената. Забелязах и други съществени пропуски: най-добрите акомпанятори на хора – пианистите Мария Кокошкова, Емил Емануилов и Лалка Сапунджиева. Впрочем и аз акомпанирах хора през двете години, когато учителствах в Самоков (1962–1963 г). Пропуснат е още Захари Райнов, чиито родители са били от основаването на хора – до смъртта си. Цял живот са хористи! – и то какви! Доведоха и сина си от най-ранна младост. Той е присъствал на тържеството. И как ли се е почувствал? Докато учудващо измежду наградените имаше две имена, които никога не са били хористи в „Рилска песен”, а само във ветераните туристи. Като че ли отличаването е ставало на лична симпатия. Ако съм била кариеристка, откъснала се от града и предпочела парите и славата на чужбина, нямаше да ме засегне изобщо. Но след като винаги съм засвидетелствала любовта си към родното място и най-вече към този хор и читалището, което го имах като скъп духовен дом… Алергична съм към такива постъпки. При това винаги безкористно съм пяла, изповядвам, че ме заболя.
Получава се така, че не уважаваме достатъчно своите си творци.
Тъжно е да те пренебрегнат свои и то тези, които обичаш и уважаваш. Но не го приемам трагично. В моя дълъг професионален път установих, че тези, които светят с по-слаба светлина не понасят по-силно светещите. Те им пречат, засенчват ги. И ужасно много им се иска да ги няма, за да бъдат единствени. Изпитах го неведнъж в работата си, ето и тук ентусиазмът ми беше охладен от действащите ръководители в читалището, които се помъчиха да ме оскърбят и отстранят. Сега, може би новото ръководство, те все още са там и може би имат дял в този „случай”. Е, постигнахте само това – да не ми се ходи вече в този дом. Иначе аз имам зад себе си толкова направено и документирано, че това не може да уязви името ми или мнението за мен. Щом като най-светлият гений на музиката – Моцарт, в писмата до баща си се е оплаквал, че е пренебрегнат и Салиери обсебва високото положение и парите, които му се полагат – какво да кажем? И какво е постигнал – единствено мизеруването и ранната смърт на Моцарт, ограбил е човечеството, но Моцарт с гениалните си творби и живее и ще живее, докато свят светува. А Салиери – кой го знае и кой го свири? Останал е като отрицателен герой в пиесите на Пушкин и неколцина автори. Тъй, че в заключение можем да кажем: „Всуе се морите…”
Това ли е финалът на нашия разговор?
Все пак в заключението може да се каже и друго – от такова елиминиране губи историята на хора, читалището и градът ни. Затова би трябвало не просто да го отминем, е да се замислим върху това – как да се обезверят такива „деятели”. А историята след време винаги отсява и по силата на талантите поставя всеки на мястото му.
(край на цитата)
Една публикация, която навява на много тъжни мисли, защото това не е само в Самоков, но е повсеместно явление навсякъде. Нека си спомним само един пример: когато Тодор Мазаров желае да се яви на вокалния конкурс за тенори във Виена, ръководството на Софийската опера всячески се стреми той да не замине – „щял да орезели“ България! А какво става в действителност? Тодор Мазаров отива и спечелва конкурса, а световно известният диригент Бруно Валтер е удивен от неговите възможности…
Това е истината – жестока, но правдоподобна …
Нека днес на 13 октомври 2020 г. да почетем по достойнство 85-я рожден ден на певицата и литераторка Росица Тренкова, който се навърши на 7 октомври и да й благодарим за голямото й дело в областта на музикалната и литературна култура. Да й пожелаем добро здраве и дълъг живот, за да продължи да пише – сигурно има и други планове за бъдещето. Както е казал Гьоте – не трябва да загубваме духа си !
………
Забележка: през 2015 година на тази дата аз публикувах статия за Росица Тренкова с подобно съдържание (без предната статия). Тогава се получиха някои отзиви тук във Фейсбук, които сега желая да покажа:
Jivka Stavreva – Ще си купя ”Откровение ” Благодаря Ви !
Искандер Туриаре – Невероятен материал …. снощи нямах сили да го дочета, а тази сутрин е първото нещо, което правя….Даже не закусих още …. .Чета Ви в захлас, г-н Контохов.
На 28 юни 2015 г. получих постинг от г-жа Ема Жунич, в който се казва:
“Росица Тренкова е солистка на Бургаската и Старозагорска опери. Тя изпълнява централните партии в „Тайният брак” от Чимароза, „Травиата” и „Риголето” от Верди, „Бохеми” от Пучини, „Сватбата на Фигаро” и „Отвличане от сарая” от Моцарт, „Йоланта” от Чайковски, „Ловци на бисери” от Бизе, „Албена” от Парашкев Хаджиев, „Пепеляшка” от Найден Геров (б.а. Б.К. – става въпрос за „Пепеляшка“ на Росини или нещо друго ?) и други. “
На този мой въпрос получих следния отговор от г-жа Жунич на 28.06.2015:
„Г-н Контохов, става въпрос за “Пепеляшка” на Найден Геров – опера за деца в три действия, либрето Алла Герова по едноименната приказка на Шарл Перо. Премиерата е във Варна, на 7 февруари 1965 г. В ролята на Пепеляшка – Тинка Сколуфанова, Леля Мелюзина – Лиляна Анастасова. След година има премиера и в Стара Загора – 30 март 1966, Асен Манолов е постановчик на танците, реж. Стоян Велев, диригент – Веселин Ненов. Това са двете постановки на произведението и е съвсем нормално, че го подлагате на съмнение.
……..
Линк към видео при представяне книгата на Росица Тренкова „Откровение“:
…..