Българската композиторка Юлия Ценова, починала на днешния ден преди 11 години

Драги приятели на музиката, след статията за проф. Стефан Драгостинов, която публикувах по обед днес на 11 април 2021 г., искам да почета с малка статия и една друга личност в България, която за съжаление вече не е между нас. Това е знаменитата Юлия Ценова – единствената ученичка по композиция на проф. Панчо Владигеров, която се помина от коварна болест на днешния ден преди 11 години – на 11 април 2010 година.

Проф. Юлия Ценова е родена на 30 юли 1948 г. и понеже аз не съм писал досега статии за нея, ще направя това за първи път (дай Боже!) с обстойна статия, която тя отдавна заслужава на 30 юли т.г., но днес реших във връзка с деня на кончината й поне с няколко страници обща информация да запозная читателите си с тази забележителна личност, която дълго време няма да бъде забравена поради уникалността си.

Коя беше проф. Юлия Ценова? Ето едно кратко описание:

Тя е творец с мъдро светоусещане, богато въображение и фина чувствителност, със свой индивидуален почерк в нашата музика. Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби; детски хорови песни, песни за детски вокални групи; поп-песни; джазови пиеси; музика за куклен театър, телевизионни сериали и др.

Юлия Ценова започва да свири на пиано и да композира на 5-годишна възраст. Завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) с пиано при проф. Богомил Стършенов през 1972 г. и композиция при проф. Панчо Владигеров през 1974 г. Тя е единствената жена, която проф. Владигеров приема за свой студент.

През 70-те години Юлия Ценова е силно повлияна от творчеството на Артур Онегер, Паул Хиндемит, Игор Стравински, Бела Барток. Посещава курсовете по композиция в София (1981) и Амстердам (1982) на проф. Тон де Леув, един от най-изтъкнатите холандски музикални творци след Втората световна война. От 1970 г. има многобройни ангажименти като пианист у нас и в редица европейски страни, където концертира самостоятелно и с камерни и поп-джаз състави. Свири в джаз клубове и пиано барове в чужбина.

Юлия Ценова преподава пиано в катедрата „Поп и джаз изкуство“ на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, която ръководи от 1999 г. Като професор в Академията Юлия Ценова възпитава и вдъхва любов към изкуството на много млади таланти. Председател е на Дружеството за нова музика в България (2000 – 2002).

Произведенията ѝ звучат на много музикални форуми у нас и в Европа, Азия, Австралия, САЩ и Канада, където печелят големи почитатели сред специалисти и публика. Отличена е с редица награди за хорова, камерна и сценична музика, а името ѝ е включено в световни музикални енциклопедии, сред които са Британската кралска енциклопедия и немската „Музиката в историята и съвременността“.

В момента за Юлия Ценова има в Интернет Уикипедия-страници на следните езици: български, английски, немски, датски, финландски и арабски.

В София от известно време съществува магазин за цветя, който носи нейното име – цветарски магазин „Юлия Ценова“.

Ето няколко думи от студенти на Юлия Ценова за нея:

Сред другите ученици на проф. Ценова са Димитър Горчаков, Станислав Арабаджиев, Димитър Бодуров, Милен Кукошаров. „Любовта й към всички студенти беше огромна и всеки от нас я е почувствал. Всички сме запазили това усещане към нея и го споделяме всеки път, когато се виждаме. Това ни събира. Сега всеки е по своя път – знаещи, можещи, талантливи и със собствен почерк“.

(край на цитатите)

Лично аз допреди няколко години не знаех почти нищо за Юлия Ценова. Чувал бях нейното име като композитор на съвременна музика, но понеже не съм музикант по професия и едва от 2013 г. се занимавам с моите „оперни истории“, едва през 2015 г. при статия за проф. Панчо Владигеров срещнах при подготовката й името на Юлия Ценова като единствена ученичка по композиция на Владигеров. При това имах на разположение и една историческа негова снимка от 1974 г., когато се е фотографирал заедно със своите ученици във връзка с негов рожден ден. На тази снимка тя е единствената жена – млада, хубава, дребна на ръст, очевидно с големи качества на музикант.

По-късно, през септември 2017 г. по една случайност при мое гостуване на певицата и вокален педагог проф. Сребра Михалева във Велико Търново научих редица подробности за Юлия Ценова, тъй като тя и Сребра Михалева са били не само близки колежки, но редица песни на г-жа Ценова са били изпълнявани от Сребра Михалева. Едва при тази наша среща (ние със Сребра сме оттогава отлични ФБ-приятели, аз съм писал статии за нея във връзка с рожден ден) научих, че Сребра се е интересувала живо от „нова“ или „съвременна българска музика“, тъй като при нашата първа среща във Велико Търново на 26 септември 2017 г., когато аз я посетих там и така можахме да се срещнем „на живо“ в продължение на 7-8 часа, поприказваме интензивно по разни въпроси, главно за нейната дейност през годините и последното й посещение в Бургас през 2017 г., където тя представи в средата на септември изключително ценния си труд за историята на Бургаската опера. Аз бях дълбоко впечатлен от енергията й, от желанието й да бъда полезна в тези области, които добре познава и най-важно – любовта към младите хора, които се отдават на музикалното и танцово изкуство – нейните ученици и студенти.

Часовете преминаха бързо – слушахме записи от нейни изпълнения, преглеждахме разни печатни материали от нейни изяви в миналото и в последно време, говорихме за сегашната й педагогическа работа във Велико Търново. После тя ми показа в компютъра си редица проекти, които вече е осъществила, преди всичко двете й забележителни монографии за издадения през 2010 г. труд „Музикален театър Велико Търново. Хроника в снимки и документи 1914-2000“ и тази през 2017 г. – „Първостроителите на Бургаска опера. Документална хроника 1920-1972“.

Тогава тя ми изпя „на живо“ някои песни от жанра на „съвременната българска музика“, показа ми нейни записи на такива творби и тогава ми разказа за работата на проф. Юлия Ценова в тази област. Тогава научих и за това, че в началото на новия век Сребра Михалева често е вземала участие в София и другаде при концерти с творби от „нова музика“, включително и такива с произведения на Юлия Ценова. За да бъда конкретен, цитирам две такива участия на Сребра Михалева:

18.04.2001 – Концерт с камерен оркестър „Tempi koncertati” с диригент Веселин Байчев. Пи = 3.14 от Юлия Ценова. Световна премиера. Зала № 9, НДК, София.

16.03.2007 – Концерт 7 песни. Композитор Юлия Ценова, съпровод авторът, зала „Музеен комплекс Панчо Владигеров” гр. Шумен.

(край на цитатите)

Както писах в началото, днес няма да се впускам в много информации за Юлия Ценова, ще направя това през юли (дай Боже!) във връзка с нейния рожден ден на 30 юли.

Сега искам до края на тази кратка статия само да цитирам няколко материала за нея – една обзорна статия на Българското Радио от 2018 г., обява за концерт в нейна памет от 2016 г. и материал на нейния студент Мартин Марков от същата 2016 година.

БНР Архивен фонд

30.07.2018

Проф. Юлия Ценова: Моите произведения са различни цветове и нюанси на един духовен калейдоскоп

„Не желая музиката ми да бъде изпълнявана от музикант, който само чете ноти. Аз залагам на изпълнители, които са с по-разширен диапазон емоционални локатори за приемане и предаване, по-артистично настроени, освободени и разкрепостени“, казва проф. Юлия Ценова (30 юли 1948 – 11 април 2010), пианист, джаз изпълнител, композитор и педагог, едно от най-ярките имена в съвременната ни музика. Блестящ импровизатор и музикант с оригинални хрумвания и идеи, склонност към парадоксалното, изтънчен вкус и (само)ирония, спонтанна, артистична и много талантлива. Творец с мъдро светоусещане, богато въображение и фина чувствителност, със свой индивидуален почерк в нашата музика.

Юлия Ценова започва да свири на пиано и да композира на 5-годишна възраст. „Доста добра пианистка бях, но композирането винаги беше на първо място в мислите и стремежите ми. Изобщо не съм имала двоумения по отношение на избора“, спомня си музикантката.

Завършва Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“) с пиано при проф. Богомил Стършенов през 1972 г. и композиция при проф. Панчо Владигеров през 1974 г. Тя е единствената жена, която проф. Владигеров приема за свой студент. През 70-те години е силно повлияна от творчеството на Артур Онегер, Паул Хиндемит, Игор Стравински, Бела Барток. Посещава курсовете по композиция в София (1981) и Амстердам (1982) на проф. Тон де Леув, един от най-изтъкнатите холандски музикални творци след Втората световна война. От 1970 г. има многобройни ангажименти като пианист у нас и в редица европейски страни, където концертира самостоятелно и с камерни и поп-джаз състави. Свири в джаз клубове и пиано барове в чужбина. Преподава пиано в катедрата „Поп и джаз изкуство“ на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, която ръководи от 1999 г. Като професор в Академията Юлия Ценова възпитава и вдъхва любов към изкуството на много млади таланти. Председател е на Дружеството за нова музика в България (2000 – 2002).

Композиторката е автор на симфонични, камерни и хорови творби, камерната опера-мюзикъл „Изкушение“, песни за детски хор и детски вокални групи, музика за куклен театър, телевизионни сериали, детски мюзикъли, поп песни, джазови пиеси и др. Яркото си творческо присъствие заявява още в средата на 70-те години. Тя пречупва света на изкуството през своя собствена призма и създава в творбите си причудливи и запомнящи се образи. Интересите ѝ са насочени към различни жанрове и философски аспекти на различни култури, към синтеза между джаза и съвременната музика, с преплитане на съвременни композиционни техники. Някои от произведенията ѝ са вдъхновени от индийската и мексиканската музика. Извор на творчески импулси и вдъхновение е и българският фолклор. В композициите на Юлия Ценова от 90-те години се усеща влиянието на източната философия и естетика. Нейното творчество прави асоциации и прехвърля мостове към други изкуства и е ценно и като част от един по-голям образ, представящ творческата мисловност и художествените ѝ проекции.

Опознала поезията на сродни ѝ по чувствителност творци, Юлия Ценова приема техния интимен свят като свой и така се раждат вълнуващите ѝ музикално-поетични картини: „Седем песни“ за сопран и струнен квинтет (1975) по стихове на полската писателка и поетеса Анна Каменска, „Четири песни“ за смесен хор (1977) по текстове на американската поетеса Емили Дикинсън, „Слово и звук“ – четири песни за сопран и клавирен квинтет (1986) по творби на Дора Габе, вокалните цикли „Liebe-Zeit-Tod“ („Любов, време, смърт“, 2002) и „Curriculum Vitae“ (2003) за сопран и пиано по стихове на австрийската поетеса и белетристка Ингеборг Бахман. В творбите на проф. Ценова намира израз вечният стремеж на човека към духовно съвършенство и задълбочено преосмисляне на изминатия от него път. Тя вярва в духовността и величието на личността. Най-неподражаемото качество на композиторката е способността ѝ да потъва в дълбок размисъл и медитация и заедно с това да показва чувство за хумор и будно въображение. „Аз съм естествена. Това ми е оръжието. Просто дълбая навътре, за да бъда естествена и в музиката“ – така описва себе си авторката. И още едно нейно откровение: „Водеща при мене е интуицията – с нея почва всичко, в тъмното, като затвориш очи и не знаеш къде се намираш.Това е върховно изживяване, когато отваряш сетивата си за тайнството и тръгваш по някакви неизминавани пътеки, без да знаеш накъде.“

Творчеството на Юлия Ценова има особен живец, изпълнено е с оптимизъм и едновременно със сериозна загриженост за човека и неговото бъдеще. Оптимизмът е подхранван от неспирното движение напред в творбите на композиторката, което преодолява и въображаеми, и явни прегради. А неспокойната мисъл за човека и неговото утре прозира в произведенията, засягащи теми, които винаги са вълнували човечеството. „По-добре да осъзнаем малките, естествени неща и малката, чиста, проста, интуитивна истина, от която толкова много сме се отдалечили, безкрайно много. Не трябва да загубваме себе си в този технически век. Човек е толкова богат. Ние не съзнаваме колко можем.“ Това духовно завещание на проф. Ценова има особена стойност в днешния ден, в който човекът трябва да спре за миг и да размисли, за да опази всичко, което е съградил.

В публикацията са използвани откъси от интервю с проф. Юлия Ценова от 1998 г. в предаването „Студио музика“с водещ Силвия Тихова, запазено в Златния фонд на БНР.

По тази публикация работи Марина Бекриева

(край на цитата)

Прилагам следния линк към горното предаване:

Проф. Юлия Ценова: Моите произведения са различни цветове и нюанси на един духовен калейдоскоп

Портал „SECRET.BG“

В ИСТИНСКИ СПЕКТАКЪЛ СЕ ПРЕВЪРНА КОНЦЕРТЪТ В ПАМЕТ НА ЮЛИЯ ЦЕНОВА

12.03.2016

Изключително вълнуващо и емоционално премина концертът в памет на професор Юлия Ценова, който се проведе в Националната музикална академия “Професор Панчо Владигеров” преди броени часове.

Нейни пиеси изпълниха внучката на композиторката- малката пианистка Клара Хомский, утвърдени имена като Албена Кехлибарева – мецосопран и проф. Борислава Танева – пиано. Квартет “Еолина”, дуото Огнян Константинов – виола и Калина Гудева – контрабас, Кларисакс дуо: Росен Идеалов – кларинет и Горан Ташев – саксофон, Мартин Марков – пиано и инициаторката на вечерта Кристина Сандулова – дъщеря на Юлия Ценова.

Програмата завърши с изпълнение на прочувствената “Лебедова песен” в изпълнение на женски народен хор “Космически гласове” с диригент Ваня Монева.

(край на цитата)

Портал „JAZZ FM RADIO“

Мартин Марков с албум в почит към проф. Юлия Ценова: „При нея винаги се оказваше, че човек има още какво да даде от себе си“

07.06.2018

Светослав Николов

За голямото значение на наследството на проф. Юлия Ценова е албумът „The True Meaning“ („Истинският смисъл“) на пианиста Мартин Марков. „Истинският смисъл и въобще истината, която трябва да се отстоява в изкуството и в живота – това е основното, на което ме е научила проф. Ценова като студент“ – разказа за посвещението си още със заглавието на албума Мартин Марков. Той гостува в студиото на Джаз ФМ в навечерието на концерта за представянето на диска утре от 19 ч. в Къща-музей „Панчо Владигеров“ на ул. „Якубица“ № 10 в столичния кв. „Лозенец“. Мястото припомня бележит момент от музикалната история – проф. Юлия Ценова е единствената ученичка, която Панчо Владигеров приема в класа си по композиция.

„Тя ни научи да изградим у себе си самокритичност до краен предел, непрекъснато да се съмняваме в резултатите – може да си помислим, че сме достигнали своя връх, но при нея такъв максимум нямаше. В крайна сметка се оказва винаги, че човек винаги има още какво да даде. Тя ни научи да се стремим към изконното, винаги да търсим оригиналност на изказа“ – разказа Мартин Марков в студиото на Джаз ФМ. Сред другите ученици на проф. Ценова са Димитър Горчаков, Станислав Арабаджиев, Димитър Бодуров, Милен Кукошаров. „Любовта й към всички студенти беше огромна и всеки от нас я е почувствал. Всички сме запазили това усещане към нея и го споделяме всеки път, когато се виждаме. Това ни събира. Сега всеки е по своя път – знаещи, можещи, талантливи и със собствен почерк“.

Премиерата на албума на Мартин Марков с негови версии на джаз композиции на проф. Юлия Ценова ще бъде съпътствана от прожекцията на филм, в който композиторката и на свой ред преподавателка разказва за своя учител проф. Панчо Владигеров. В почит към нея друг от учениците й – Димитър Горчаков, ще представи своя композиция. Входът е свободен.

Интервюто на Светослав Николов с Мартин Марков, както и три пиеси от неговия албум „The True Meaning“, можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

(край на цитата)

Нека днес на 11 април 2021 г. да почетем 11 години от кончината на проф. Юлия Ценова и не забравяме нейната голяма дейност като пианист, джаз изпълнител, композитор и педагог, едно от най-ярките имена в съвременната българска музика.

Мир на праха й!

………

Julia Tsenova, “Swan Song”. Female Choire “Cosmic Voices”. Conductor Vanya Moneva

5th Julia Tsenova Music and Arts Tribute. National Academy of Music “Prof. Pancho Vladigerov” Sofia, Bulgaria, 12 March 2016.

…….