Днес почитаме паметта на пианиста и диригент от Габрово Манол Цоков
Драги приятели на музиката, радвам се късно днес на 18 декември 2020 г. да пиша нещо за един личен приятел, макар повода да е тъжен – точно на тази дата преди 7 години – на 18 декември 2013 г. ни напусна най-известният в Габрово деятел в областта на джазовата музика – маестро Манол Цоков.
Видяхме се с Манол за последен път през септември 2013 г. при моето гостуване в родния ми град. Дълги години това ставаше редовно, не само през тази фатална за него 13-та година, защото ни свързва дългогодишна връзка и приятелство още от края на 50-те години на миналия век.
Когато Манол се завърна в Габрово в средата на 60-те години след завършване на обучението си в Софийската музикална академия, аз бях вече на работа в ТУ Габрово, той започна своята музикална дейност по две линии – през 1965 г. по негова идея в Габрово се създава първият следвоенен джаз-клуб в България – „Хот-клуб Габрово“. В джазовия оркестър първоначално влизат още шест музиканти – Владимир Шкодров, Георги Димитров, Христо Александров (Русенеца), Иван Андреев, Христо Берберов, Константин Ганчев. През 1966 г. към тях се присъединява и Румен Милев. За другите му изяви и принос в развитието на джазовата и естрадна музика ще стане въпрос по-късно.
Втората линия от музикалната дейност на Манол Цоков, и то като отличен пианист беше участието му в Хора на запасните офицери, където няколко години той беше корепетитор на хора, също и диригент и вземаше дейно участие в разучаването на хоровия репертоар. Понеже аз участвах в този хор още от основаването му, срещахме се не само на репетициите, но и при редица други случаи. Неговото семейство (родителите му) бяха познати на баща ми, но бяха много близки с това на моя леля и свако, които по това време живееха в нашата къща и са идвали на гости у моите роднини. Аз помня Манол още преди това – той беше отличен пианист, още като ученик спечели първо място в Републикански фестивал на средношколската младеж. При многобройните ни концерти в Габрово и другаде той като пианист на хора се ползваше с голямата любов на всички хористи заради високо професионалните си качества, но също така и заради веселия си и непринуден характер, за леката усмивка и много приятното заякване при воденето на разговори с нас хористите. С две думи – стана любимец на всички ни.
Все си спомням на един концерт във Велико Търново – сигурно при концерт от преглед на художествената самодейност в окръга, ние се представихме много добре и това се почувства още при първата част на концерта. В паузата Манол беше в приповдигнато настроение като всички нас. Нещо се заприказвахме с него малко преди да излезем на сцената и той ми казва зад кулисите: „Борка, виж тук зад завесата съм си оставил малко юзче с 50 грама мастика (това е турска дума за чашка с особена форма, в която обикновено в Габрово се пиеше мастика или ракия). Докато вие пеете някои песни „а капела“, аз в малките паузи, когато не съм на сцената ще си дръпвам по една глътка, още по-добре ще се представим“. Милият Манол, толкова прям и откровен беше! И действително се представихме както винаги много добре, станахме окръжен първенец в групата на мъжките хорове и после се явихме на национален преглед в София.
Няколко години по-късно Манол се ожени за своя колежка-пианистка от София – Нели Цокова, която стана корепетитор на хора ни, Манол се концентрира на многото си задачи в областта на джаза и естрадната музика.
Така беше до 1974 г. – заедно с Нели спечелихме редица награди и направихме задгранични турнета, включително и знаменитото ни представяне в Гориция / Италия през септември 1970 г., където спечелихме два златни медала на международния хоров конкурс. Диригент тогава ни беше проф. Васил Арнаудов, който замести нашия титурярен диригент проф. Христо Арищиров – той гостуваше с хор „Маяковски“ в СССР. Нели беше единствената жена в хора, но всички я уважавахме не само като съпруга на Манол Цоков, но и като отличен музикант с весел и непринуден характер. През 1974 г. аз заминах за Германия, през 1975 г. корепетитор на хора стана Бистра Мамулева, с която и до сега сме близки приятели. Мисля, че Нели и Манол се разведоха, тя си отиде в София, Манол се ожени после за втори път.
При моите идвания в България след 1974 г. (за пръв път през 1981 г.) често съм бил на репетиции на хора, където прекарах едни от най-хубавите си години между 1960 и 1974 г. Тогава редовно се виждах в Габрово с главния диригент проф. Христо Арищиров и вокалния педагог от Русе Георги Делиганев. С Манол се срещахме из града, аз се радвах на неговите успехи в областта на джаза – той беше си изградил вече известно име в този жанр, не само в Габрово, но и в национален мащаб. Често при вечерни разходки из центъра на града заедно с моята съпруга сме се срещали, особено през 90-те години. Запознахме се и с втората му съпруга – приятна и разговорлива жена. Манол беше голям кавалер и отлично възпитан, все си спомням, при наша среща винаги целуваше ръка на жена ми. Майката на Манол беше видна габровска зъболекарка, баща му – авторитетен адвокат в града.
След промените през 1989 г. Манол се включи и в политическия живот на Габрово, особено след образуването на партията на цар Симеон. Не знам дали е заемал някаква длъжност в местната организация на НДСВ, но винаги когато съм бил през месец юни в Габрово, Манол като ме срещнеше случайно из града, все ми напомняше за рождения ден на цар Симеон и църковната служба по този случай, която се провеждаше в същия ден в църквата „Св. Тройца“.
В паметта ми са останали чудесните съботни джазови концерти малко преди обед през годините 2005 до 2010 (ако не се лъжа за последната цифра), които Манол Цоков организираше в един салон на представителния хотел „Балкан“ в града, които се посещаваха масово от габровци и гости на града. Той беше на пианото, заедно с 5-6 други инструменталисти и певци. Прекарвахме два часа при хубава музика и разговори, при кафе и сладкиши, седнали на удобните ниски масички в салона – една чудесна атмосфера. Не знам кой „местен културтрегер“ в Габрово реши да се преустановят тези хубави концерти. Няма ги вече от доста години.
Няма да забравя бързо и още едно друго събитие. Не далеч от Габрово, близо до Соколския манастир в планината, Манол притежаваше малка кокетна вила, построена от родителите му в красивия Балкан, заобиколена от всички страни с прекрасни дървета, неописуемо хубав изглед и кристално чист въздух. Там сме били няколко пъти заедно с Манол и други приятели. По-късно – около 2002 г. Манол искаше да продаде вилата, налагаха се спешни ремонти, даже ми е предлагал аз да я закупя. Не проявих интерес, но все си спомням за това. После разбрах, че е успял да я продаде. След като той се помина през 2013 г., през септември 2015 г. ходих на разходка там – нищо не се е променило. Изглежда купувачът още не е предприел необходимите ремонти. Старата кокетна постройка на етаж и половина стои, наоколо всичко обраснало и с нищо не напомня за старото време, в което Манол и приятелите му са прекарали приятни часове в тази чудесна обител.
Слязох по склона малко надолу, където предприемчиво габровско младо семейство си е построило наскоро чудесно жилище с прекрасна градина. Беше неделен ден, заприказвах хората, те бяха на двора (аз не се стеснявам да говоря с непознати хора, това ми е останало от българското възпитание, те бяха много мили, даже ме поканиха на кафе (все още я има тази прословута българска любезност). Те ми казаха, че нищо не са прави в момента с бившата къща на Манол. Благодарих на милите хора и си тръгнах. Стана ми мъчно за Манол, ако беше жив, какво ли би казал за това?
След тези големи отклонения, нека се спра на биографията на Манол Цоков.
Маестро Манол Цоков е български музикант, създател през 1965 г. на „Хот-клуб Габрово“ – първият следвоенен джаз-клуб в България и създател на Международния Диксиленд парад през 1983 г. Ръководил е „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“, „Суинг дикси бенд Габрово“.
Маестро Манол Цоков е роден на 5 януари 1940 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово и Държавната музикална академия в София. Още като ученик Манол Цоков печели първо място като пианист в Републикански фестивал на средношколската младеж. През 2002 година е обявен за почетен гражданин на Габрово. Умира на 18 декември 2013 г. в родния си град.
През 1965 г. по негова идея в Габрово се създава първият следвоенен джаз клуб в България – „Хот-клуб Габрово“. В джазовия оркестър първоначално влизат още шест музиканти – Владимир Шкодров, Георги Димитров, Христо Александров (Русенеца), Иван Андреев, Христо Берберов, Константин Ганчев. През 1966 г. към тях се присъединява и Румен Милев.
В периода 1967-1970 г. той е ръководител на Естраден оркестър към Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. От късната есен на 1970 г. до лятото на 1971 г. изпълнява задълженията си на пианист към щатния оркестър към Окръжен съвет за изкуство и култура в града (ръководител Иван Ноев). От есента на 1971 г. до лятото на 1973 г. е хоноруван ръководител на няколко самодейни певчески групи към заводски домове на културата в Габрово, както и трети диригент на Мъжки хор – Габрово. От есента на 1973 г. до 1975 г. е преподавател по „оркестри“ в Естрадния отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), след което се връща в Габрово.
През 1976–1979 г. ръководи Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, наречен „Оркестър за политически песни“. През 1979 г. този оркестър е преименуван на „Оркестър Габрово“ и до закриването му през 2010 г. се ръководи от Манол Цоков. Маестрото ръководи и нещатния сборен „Биг Бенд Габрово“, съществувал на два етапа през годините 1968–1969 и 1975–1979, носител на златен медал през 1969 г. на заключителния етап от Фестивал на художествената самодейност, проведен в Габрово. Манол Цоков ръководи също така оркестрите „Диксиленд Габрово“ (1979–1980 г.) и „Суинг дикси бенд Габрово“ (след 1981 г.) – имената, с които „Оркестър Габрово“ има поредица от участия на джаз фестивали и концерти извън Габрово (повече информация в линка „Естрадни и джазови оркестри в Габрово“).
След като „Суинг дикси бенд Габрово“ участва с голям успех на ХІ-ия Интернационален диксиленд фестивал в Дрезден през 1981 г., се заражда идеята за създаване на диксиленд фестивал в Габрово. През 1982 г. се прави джаз среща в Габрово с едно международно участие, а през 1983 г. се провежда и първият Международен Диксиленд парад в Габрово по идея на Манол Цоков. Маестро Цоков се занимава с организацията на Диксиленд парада до 2007 г., когато фестивалът прекъсва. Повече за дейността на габровските оркестри, свързани с Манол Цоков, моля прочетете в статията „Естрадни и джазови оркестри в Габрово“ – линк в Интернет.
(край на биографичнитге бележки)
Тук е място да направя комплимент на редица габровци, които с голямо усърдие и любов са написали специална страница за Манол Цоков в Уикипедия, от която ползвах редица конкретни данни и дати в горното биографично описание. Сигурен съм, че на първо място стои моят добър приятел Илко Илиев (за него писах статия тук във ФБ във връзка с неговата 70-годишнина наскоро). Илко Илиев е жива история на джаза в Габрово, както и на всичко, което се случва и се е случвало до сега в тази област. Той има прекрасен архив, изграден прецизно и голяма част от него вече се намира в електронен вид в Интернет. Това може да се разбере от цитирания по-горе линк „Естрадни и джазови оркестри в Габрово“. Тъй като това е свързано с дейността на Манол Цоков, моля читателите ми да ползват този линк, в който има редица подробности, които не искам да повтарям в тази статия. При това габровци като предприемчиви хора, свикнали да са в крак с развитието на информационните технологии, са едни от първите, които създадоха наскоро собствена Уикипедия, наречена „Габровоуики“, засягаща всичко важно, свързано с Габрово и габровци, както и още по-интересната платформа „Онлайн енциклопедия Габрово“, изградена така, че в нея да се търсят информации в различни области – стопанство, спорт, култура и други. Ето кратко описание за същността на тази електронна платформа, обявена от създателите й:
Скъпи приятели на Габрово,
„Онлайн енциклопедия Габрово” е вече пред вас. Тя беше създадена по проект на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, част от програма „Култура“ на Община Габрово. Проектът беше реализиран в подкрепа на кандидатурата на града ни за Европейска столица на културата 2019. Енциклопедията включва статии за личности, събития, обекти и др. от миналото и настоящето на града ни. Това обаче е само началото.
Тепърва “Онлайн енциклопедия Габрово” ще расте и ще се развива. Надяваме се, с вашите усилия. Всички габровци са добре дошли да дават предложения за новата енциклопедия и да ни изпращат материали. Нека всеки габровец се почувства съпричастен към създаването на най-големия досега онлайн проект за Габрово. Всеки може да изпраща свои идеи и коментари или авторски фотографии, документи, снимки от старо Габрово на имейл адрес
gabrovoednovreme@gmail.com,
които ще бъдат включени в енциклопедията.
Надяваме се един ден с общи усилия „Онлайн енциклопедия Габрово” да се превърне в най-лесният, бърз и достъпен начин за габровци и гостите на града да достигат до най-голямата база данни за Габрово и габровци. Проектът “Онлайн енциклопедия Габрово” е посветен на петата годишнина от началото на историческата поредица “Габрово – живият град” с автори Даниела Цонева и Момчил Цонев и нейната първа книга „Имало едно време в Габрово“. Появата на онлайн енциклопедията отбелязва и една година от началото на първата Facebook страница за габровска история „Габрово – живият град“, която наскоро достигна 2000 почитатели.
(край на цитата)
Лично аз намирам за чудесна тази идея и дано и други градове в България изградят подобни собствени информационни системи. Аз вчера при писане на тази статия лично проверих някои раздели в тази платформа и останах много доволен. Важен факт е този, че системата е свързана с регионалния габровски всекидневник „100 вести“, при което редица факти са били публикувани в него и могат да се четат чрез влизане в тази платформа.
Кончината на Манол Цоков преди 7 години – на 18 декември 2013 г. намери веднага отзвук в габровските медии тогава. Ето какво се писа по този случай (цитирам два примера):
„На 73 години ни напусна маестро Манол Цоков. Дългогодишен ръководител и диригент на Оркестър „Габрово“. През 2002 година бе обявен за Почетен гражданин на града. Манол Цоков приживе се превърна в една от легендите на габровската музика.
Разделихме се не само с даровит диригент и изпълнител, но и с автор на много оригинални композиции и аранжименти за джазови оркестри и театрални постановки. 583-ият Почетен гражданин на Габрово беше създател на първия в България Джаз-клуб (1965 г.) и домакин на дългогодишния Диксиленд-парад, който привличаше международно участие по време на „Габровският Карнавал“.
Поклон пред светлата му памет!
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
ПОЧИНА ЛЕГЕНДАТА НА ГАБРОВСКАТА МУЗИКА МАЕСТРО МАНОЛ ЦОКОВ
От този свят си отиде най-популярният и дългогодишен музикант в Габрово – маестро Манол Цоков.
Легендата на габровската джаз-музика маестро Манол Цоков е роден на 5-ти януари 1940 година в Габрово. Завършва последователно Априловската гимназия в Габрово и Държавната консерватория в София. От тогава до 2010 година е диригент на вече несъществуващия „Суинг Дикси Бенд” Габрово.
Още като ученик Манол Цоков печели първо място като пианист в Републикански фестивал на средношколската младеж.
През 1965 година с оркестър „Габрово” той основава първия у нас Джаз-клуб, няколко години по-късно заедно с оркестъра са домакини и организатори на Международен Диксиленд парад. Като диригент на оркестър „Габрово“ имат многобройни изяви в страната и в чужбина и са носители на редица престижни награди.
През 2002 година Манол Цоков е обявен за почетен гражданин на Габрово.
Поклон пред светлата му памет!
(край на цитатите)
Габрово и габровци обаче не могат да забравят бързо това, което Манол Цоков е направил за развитието на музикалната култура и специално на джазовата музика в града и в страната. При всеки повод вече 7 години това се подчертава директно или чрез други прояви. Лично аз при мое гостуване през 2014 г. в Габрово бях на концерти, в които се говореше за него или бяха специално организирани в негова чест. За това стана въпрос и през септември 2015 г., когато по време на Дните на камерната музика в Габрово гостува джазовата легенда Милчо Левиев (мир на праха му, отиде си и той), който изнесе самостоятелен концерт заедно със съпругата си. След концерта поговорих с г-н Левиев, той ми даде автограф на компакт-дискове с негови изпълнения. Разменихме няколко изречения, стана въпрос и за Манол Цоков, когото Милчо Левиев добре познава още от много години.
Още преди това – на 9 февруари 2015 г. в Габрово се организира втори голям концерт в памет на Манол Цоков. Аз знаех за това от моя приятел Илко Илиев и после прочетох в габровския вестник „100 вести“ подробности и отзиви за големия и много добре организиран концерт. Именно чрез портала “Онлайн енциклопедия Габрово” могат винаги да се прочетат подробности за това. Понеже концерта е посветен на Манол Цоков, аз ще цитирам важни детайли от тази статия:
„Най-ярките звезди на българския джаз участваха във втория голям концерт в памет на маестро Манол Цоков – „Следи“ в събота в зала „Възраждане“ в Габрово, пише в днешния си брой в. „100 вести“. Концертът започна с брилянтното изпълнение на „Аве Мария“ от Весела Морова. След нея поетесата Райна Ботева в рими описа настроението, духа, пламъка и отношението на хората в залата към другия живот, наречен музика.
(Прочетете за Манол Цоков в “Онлайн енциклопедия Габрово”)
От екрана на сцената звучаха автентични изпълнения на Манол Цоков и неговия оркестър „Габрово“. Те продължиха на живо в изпълнение на събралата се отново джаз-формация: Николай Дренски, Весела Пенева, Боян Радев, Николай Рушанов, Огнян Тюлюмбаков, Стефан Косев, Кристиян Тачев, Борислав Пеев, Христофор Михайлов, Константин Стойчев, Асен Йосифов, Христофор Мадемов, Ивелин Ангелов, Ивелин Вълков, Елена Вълкова.
(Вижте кои са естрадните и джазови оркестри в Габрово от миналото в „Gabrovowiki“)
Една от изненадите на вечерта беше „Песента на лисицата“ по музика на Маестрото за куклената актриса Валя Кушева, донесла й голямата награда на едно от изданията на Националния фестивал „Ян Бибиян“.
Ники Дренски хвърли залата в ритмите на любимия на неговия патрон Рокендрол. Ученикът на Манол Цоков от Тетевен, създал тамошния Дикси бенд Димчо Димитров – тромбон, с дрезгав като на Сачмо (Луис Армстронг) глас пя в негова памет.
Рени Димова продължи с изпълнението на „Сняг бавно пада“, а с „Хоро-стакато“ в изпълнение на Весела Пенева и Христофор Михайлов сцената се „затвори“ за евъргрийните. За да продължи с концерта на звездите на българския джаз, събрани в „Диксибенд Олд Старс“ и виртуозните изпълнения на проф. Владимир Радулов, Венцислав Благоев, Невилян Гемижев, Красимир Стефанов, Емил Костурков, Димчо Димитров, Илко Илиев и Христо Христов.
Не по-малко впечатляващи бяха вокалистите Васил Петров, доц. Стефка Оникян, Ани Върбанова, Цветомир Цанков, Весела Морова и Драгомира Драшкова.
Накрая, след неусетно преминалите повече от три часа и половина, със своя тромпет Венци Благоев от дъното на залата даде старт на джем сешъна с всички звезди на джаза – певци и музиканти.
Пълният текст на статията четете във в. „100 вести“, 9 февруари 2015 г., “Звездите на българския джаз вървят по „Следи”-те на Манол Цоков”, автор Стефка Бурмова.
„Клубът на будителите“ сподели в своята Facebook–страница: „С небивал успех премина и вторият концерт „СЛЕДИ“ в памет на Маестро Манол Цоков, продължил повече от 3 часа. В зала „Възраждане“ отново не остана нито едно незаето място. Концертът беше излъчван със звук и картина на екрани във фоайето на залата и на площада пред сградата на Общината. Надяваме се и тези, които са го следили извън залата, да споделят нашия възторг от перфектните изпълнения на музиканти и вокалисти – най-добрите в страната ни. Благодарим на „Диксиленд Олд Старс“ с ръководител проф.Владимир Радулов, на Васил Петров и доц. Стефка Оникян, на изненадата на вечерта Ани Върбанова, на младите ни джаз-изпълнители Цветомир, Весела и Драгомира и на всички останали, които превърнаха концерта в незабравимо събитие. Спомени и реалност се смесваха и преливаха в неудържим поток от емоции – тъга, преклонение, възхищение, възторг изпълваха залата. Бурни аплодисменти съпровождаха всяко изпълнение.
Успехът на концерта в значителна степен се дължи също и на умелата и сладкодумна водеща Светлана Кацарска.
Но този концерт нямаше да може да се състои, ако не бяха спонсорите, подкрепили финансово каузата за възкресяване в Габрово на джазовата музика, чийто идеолог, вдъхновител и творец беше Маестро Манол Цоков.
Пожелаваме си бъдещи срещи с неговите последователи“.
(край на статията)
Пиша и чета наново, чета и не мога да повярвам, че милият Манол Цоков е оставил такова наследство след себе си! Няма го вече седем години, но спомените за него и делото му са още съвсем живи в съзнанието ми. Аз не го видях когато се е поминал, за мене той е все още онова, което помня от младите ни години, когато във Велико Търново ми казваше по време на концерта ни: „Борка, виж тук зад завесата съм си оставил малко юзче с 50 грама мастика. Докато вие пеете „а капела“, аз в малките паузи, когато не съм на сцената ще си дръпвам по една глътка, още по-добре ще се представим“.
Нека сега в края на тази статия добавя, че макар и да са изминали 7 години от смъртта на Манол Цоков, габровци не го забравят. Съвсем наскоро – преди месец, в Габрово бе представена нова книга за живота и делото на маестро Манол Цоков, с автор писателят и джазов познавач Владимир Гаджев. Ето малки сведения:
Памет за Манол Цоков в книгата „Джазът – мисия на един живот“ от Владимир Гаджев и в новоиздаден албум с концерт на „Суинг дикси бенд Габрово“ в Париж през 1986 г.
Цитирам линк за повече и по-подробна информация:
Милият Манол, да може сега от небитието да се покаже и с лека усмивка да си припомни за тези думи, които цитирах малко по-горе: „Борка, виж тук зад завесата съм си оставил малко юзче с 50 грама мастика. Докато вие пеете „а капела“, аз в малките паузи, когато не съм на сцената ще си дръпвам по една глътка, още по-добре ще се представим“ …
В момента днес на 18 декември 2020 г., когато пиша тия редове на компютъра си, Хелене Фишер пее в телевизията „Аве Мария“, като че ли знае за кого пиша.
Мир на праха ти, незабравими приятелю, ние няма бързо да те забравим!
………………