На 3 април се навършват 111 години от рождението на певицата Таня Цокова. Тази знаменита снимка е направена в прочутото „фото Папакочев“ в София. През 2018 г. аз не поместих тази снимка поради спора ми със синът на г-н Папакочев, но тази година ще направя това, понеже тези снимки на „фото Папакочев“ вече са включени в един централен снимков архив на БАН – „NALIS“, който е публично достъпен чрез Интернет и всеки може да копира снимки с образователна, а не търговска цел.
Драги приятели на оперната музика, днес на 1 април 2022 г. пиша за пети път статия за една от най-известните български мецосопрани от епохата на зараждане на българското оперно изкуство в началото на миналия век – легендарната Таня Цокова, която съм имал щастието да гледам няколко пъти в главни роли на сцената на Софийската опера през първите години на декадата 1950.
Таня Цокова не е родена на 1-ви, а на 3-ти април 1911 г., точно преди 111 години, но понеже около 3-ти и 4-ти април имам редица дати за оперни личности, на които искам да посветя статии, пиша тази за нея два дни по-рано.
През първите години на десетилетието 1950-1960 Таня Цокова беше на около 40 години – вече в зрелия си артистичен живот, с големи успехи в редица опери, и то не само на българска сцена. Знаех, че е имала изяви в редица европейски държави – Германия, Франция, Австрия, Югославия, Румъния, Чехословакия, Унгария и другаде. Не помня точни в кои роли съм я гледал през моите студентски години в София от 1951 до 1956. Много време е изминало, не съм си водил бележки, но наред с Илка Попова и с още някои от по-младите мецосопрани тя беше редовна титулярка в редица опери.
В тия години групата на най-добрите мецосопрани в Софийската опера бяха Ана Тодорова, Илка Попова, Констанца Кирова и Таня Цокова. Точно тези имена цитира и Огнян Стамболиев в една статия за Таня Цокова, която ще цитирам по-долу.
До сега съм писал през годините от 2013 до 2021 г. статии за Ана Тодорова и Илка Попова. За Констанца Кирова имах събран материал – тя е родена на 29 април и на тази дата през 2018 г. я удостоих с внимание, като написах статия за нея. Така беше и с Таня Цокова до 2018 г. Защо обаче до тогава не съм уважил Таня Цокова? По простата причина, че в медиите има съвсем малко данни за нея и това е изключително голям пропуск на родното музикознание – нито Уикипедия-страница за нея, нито по-обширно описание в медиите на биография и творчески път. За кой път вече се убеждаваме, че за много от най-важните градители на българското оперно изкуство в началото на миналия век съответните информации са твърде оскъдни!
Най-сетне сега през 2022 г. констатирах с известно задоволство, че от 2020 г. най-сетне съществува вече една малка Уикипедия-“страничка“ за Таня Цокова – около 10-12 реда, която фактически е извадка от статията за нея, написана от Огнян Стамболиев, която той помести през 2016 г. в сайта на Софийската опера. Цитирам нейния текст, след което ще стане дума и за самата статия на Огнян Стамболиев:
Таня Стефанова Цокова е българска оперна певица, вокален педагог, мецосопран.
Биография
Родена е на 3 април 1911 г. в София. Баща ѝ е адвокат. От малка свири на пиано и пее. През 1931 г. отива да учи в Германия, но се премества в Италия, защото счита че италианската школа е най-подходяща за нейния глас. Завършва след три години и се завръща в България.
На 30 ноември 1934 г. прави своя дебют в ролята на Лаура от „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели. Успешният дебют ѝ носи много нови роли – около 40. Таня Цокова става една от най-ценените и успешни певици на Софийската опера. Панчо Владигеров ѝ дава ролята на Зоя в „Цар Калоян“, а Любомир Пипков – на Ефросина в „Момчил“. През 1940-те и 1950-те гастролира във Франция, Германия, Румъния, Чехословакия, Австрия, Югославия и Унгария. Изнася и солови концерти и песенни рецитали. В Златния фонд и фонотеката на Българското национално радио се съхраняват нейни записи. Умира през 1981 г. в София.
(край на цитата)
При Уикипедия статията има и снимка на Таня Цокова, която аз показах през 2018 г. в първата ми статия за нея.
Нека веднага заявя на всеослушание, че ако не беше статията на Огнян Стамболиев от 2006 г., поместена в сайта на Софийската опера, днешната ми статия, както и тази от 2020 г. нямаше да я има – просто няма други съществени източници за справка. Друг съществен източник – твърде кратък – е едва от април 2016 г., който е публикуван в Интернет – от Музея за история на радиото в България и това е всичко. При кръгли юбилеи обикновено Българското национално радио излъчва специални предавания за съответните артисти, но за Таня Цокова не намерих такова предаване до сега. Тя е родена през 1911 г., било е възможно през 2021 г. или през 2016 г. да се излъчи предаване във връзка със 110, съответно 105 години от рождението й или през 2011 г. съответно 100 години. Няма сведения за такива предавания.
Пиша тия подробности, защото именно те са важни, когато човек иска да се запознае по-основно с този период. Не искам да отправям повече критики, защото имаме толкова много висши музикални училища, където се защитават докторати по специални теми, а именно творческия път на заслужили артисти от далечното минало, подкрепени с редица подробности е чудесна тема за такива дисертации.
Ще се спра след този увод на биографията и делото на Таня Цокова, като цитирам първо статията на Огнян Стамболиев. После ще допълня с някои забележки.
Сайт на Софийска опера, 2016 г.
Градители на националната ни музикална сцена – 105 години от рождението на ТАНЯ ЦОКОВА
Периодът от началото на 20-те до средата на 40-те години на миналия век е време на истински възход на Софийската опера. За кратко време след одържавяването си (1922 г.) тя се превръща в професионален музикален театър, с голям и разнообразен репертоар, силни творчески звена и най-главното – с чудесни певци. Част от тях вече имат международна кариера, но продължават да творят и на родна сцена. Сред двайсетте основни изпълнителки на мецосопрановия репертоар се открояват четири големи имена: Ана Тодорова, Илка Попова, Констанца Кирова и Таня Цокова. Те оставят трайна диря в историята на театъра с високите си постижения в най-трудния – класическия, а също и в българския репертоар.
Таня Цокова е родена на 3 април 1911 г. в София в семейство на адвокат. От дете учи пиано, балет, езици, рисува, по-късно участва в училищни концерти, опитва се да пише. Като гимназистка взема първите си уроци по пеене при гостуващия тогава у нас вокален педагог от Виена проф. Андерсен. През 1931 г., когато е на двайсет години, заминава като стипендиантка за Германия, но оттам отива в Италия, убедена, че за високите мъжки и ниските женски гласове италианската школа е най-подходящата. Явява се на конкурс в Римската академия „Санта Чечилия” и веднага бива класирана на първо място. Отначало постъпва в класа на педагога Ди Пиетро, но неговата школа не й допада и се прехвърля при професор Агнес Стаме. Междувременно учи и при диригента Сколари. След три години се дипломира и се завръща в родината, като отказва примамливите покани за работа в Италия и Западна Европа.
На 30 ноември 1934 г. дебютира в ролята на Лаура от „Джоконда” на Понкиели. Ефектната и проблемна белкантова партия разкрива големите възможности на младата певица. Гласът й, както отбелязва тогавашната критика е: „тембрист, пълнозвучен, кристално ясен и свеж, сребристо-бляскав във височините, топъл и нежен в медиума, уверен и закръглен в ниския регистър”. След бляскавия дебют идват роля след роля: Савската царица от операта на Голдмарк, Кармен, Амнерис, Улрика, Азучена, Шарлота от „Вертер” на Масне, Княгинята от „Русалка” на Даргомижски, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Венера от „Танхойзер”, Графинята от „Дама Пика”, Любаша от „Царска годеница” на Римски-Корсаков, Иродиада от операта на Жул Масне… Близо 40 роли – повечето главни, но и някои второстепенни, както се полага при мецосопраните. Различни по стил и характер: италиански, френски, руски, български, вагнерови…
Голяма й интелигентност, музикалността й, прецизността й – всичко това дава нужните резултати. Таня Цокова става един от ценните сътрудници на театъра, предпочитана за работа от диригентите и режисьорите, харесвана, обичана от публиката.
Българските автори също я ценят високо и поверяват своите мецосопранови героини именно на артистичната и музикална Таня Цокова – Панчо Владигеров я разпределя като Зоя в „Цар Калоян”, а Любомир Пипков – като Ефросина в „Момчил”.
Пее предимно в България, но през 40-те и 50-те години – времето на нейния творчески апогей – има и успешни гастроли във Франция, Германия, Румъния, Чехословакия, Австрия, Югославия и Унгария.
Радиото е съхранило прекрасния й глас – в няколко студийни записа в съпровод на Радиооркестъра. За съжаление, БНР, макар и национално, пуска изключително рядко записите на българските певци, които са във фонда. Но онези, които случайно са чули нейния глас, например, в арията на Орфей от операта на Глук, ще се убедят, че Таня Цокова е била не само много надарена, но и много артистична и емоционална певица. Една щедра природа, съчетана щастливо с голяма музикалност. Всъщност, самата тя е считала Орфей за своя коронна роля и заради това и кръщава своите деца – Орфей и Евридика!
Извън Софийската опера, Таня Цокова има и много успешна и интензивна концертна кариера. Изпълнява мецосопрановите партии в реквиемите на Моцарт и Верди, в Деветата симфония на Бетовен, в „Александър Невски” на Прокофиев, в кантати на Шуберт и Филип Кутев. Със солови концерти години наред обикаля страната, изнасяйки стилни песенни рецитали из творчеството на различни композитори. Пее много обработки на народни песни – една широко разпространена практика в миналото, днес за съжаление забравена.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
(край на цитата)
Какво още да добавя – статията на Огнян Стамболиев ни запознава с основните моменти от творческия й път, който е особено успешен – над 40 оперни роли в един много широк репертоар, обхващащ заглавия от много епохи и различни националности на авторите. В статията не е споменато, че Таня Цокова се е поминала през 1981 година. Това се научава от друга малка статия, която ще цитирам сега:
Музей за история на радиото в България
На снимката по-долу ви показваме една отдавна позабравена българска оперна певица и вокален педагог – мецосопраното Таня Дойчинова-Цокова (1911-1981). За нея днес си спомнят само певци от поколението на проф. Павел Герджиков, който в началото на изпълнителските си изяви е имал удоволствието да я слуша на сцената на Народната опера. Снимка на ТАНЯ ЦОКОВА няма да откриете дори във “всезнаещия” Google.
Младата певица, възпитана в най-добрите традиции на италианската белкантова школа, става член на Народната опера през 1934 г., а от 1936 г. с нарастващ успех участва с концерти в Радио София. Тук ви представяме и първата програма на Таня Цокова, изнесена пред микрофона на радиото на 19 май 1936 г. в 21.10 ч., отпечатана в илюстрованото седмично издание „Ново Радио София”. В следващите години огромният мецосопранов репертоар на певицата й дава възможност да се изявява както с известни оперни арии, така и с добре подбрани камерни миниатюри от западноевропейски и български композитори. Днес в Златния фонд и фонотеката на Българското национално радио се съхраняват нейни записи на солови песни, отделни арии и участия в премиерни спектакли на Софийската опера.
(край на цитата)
Добре, че редица записи на Таня Цокова се съхранавят в Златния фонд на Радиото, но както пише Огнян Стамболиев, те се пускат обикновено само при юбилеи. За Таня Цокова трябваше да чакаме до 2021 г., когато може би щеше да има предаване във връзка със 110 години от рождението й. Жалко, такова предаване не се осъществи.
От оскъдните материали за Таня Цокова мога да ползвам един косвен, в който става въпрос, че нейна ученичка е била голямата певица Надя Афеян. Цитирам:
БНР
95 години от рождението на Надя Афеян
публикувано на 10.05.2012
В оперната вечер припомняме изкуството на една великолепна певица, изключителна актриса и удивителна жена. Надя Афеян – едно от най-ярките имена в историята на българския оперен театър, отдавна е част от родната „оперна митология”. Свикнали сме да слушаме легенди за онова истинско съзвездие: Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Юлия Винер, Катя Попова, Лиляна Барева, Стоян Попов… списъкът е дълъг, а тя е една от тях – с впечатляващи три десетилетия на сцената на Софийската опера.
Учила е при легенди „отпреди това”: Ана Тодорова, Събчо Събев, ТАНЯ ЦОКОВА, Катя Спиридонова (…)
(край на цитата)
Друго ново през 2019 г. е това, че от януари имам една много ценна книга – „Енциклопедия на българската музикална култура“ – издание на БАН от 1967 г., която съдържа редица статии и за български оперни дейци, от където могат да се научат редица подробности за много артисти. Така и за Таня Цокова има редица сведения (страници 450 и 451) – биографични данни, творчески път, пълен списък на оперните й роли. Някой от данните се дублират с тези от статията на Огнян Стамболиев, но редица други са интересни и ги чета за първи път. Ще цитирам някои от по-важните тук, като не повтарям неща от статията на Огнян Стамболиев:
„Таня Цокова заминава за втори път за Италия през 1935 г., където учи в Рим репертоар при диригентите Тулио Серафин, Ричи, де Анджелис и други. Наред с това успешна изнася самостоятелни вокални рецитали и участва като солистка в реквиемите на Моцарт и Верди под диригентството на Молинари и Маринуци. Завърнала се окончателно в България през 1936 г., тя продължава до 1961 г. своята творческа дейност в Софийската опера. Гостува с роли и концерти в Австрия (1938), СССР (1949, 1954), Франция (1946), Румъния (1950), Югославия (1947), Унгария (1951), Чехословакия (1953, 1958), Германия (1954).
Възпитана в най-добрите традиции на италианската белкантова певческа школа, Таня Цокова изнася с нарастващ успех над 25 централни роли от мецосопрановия репертоар на Софийската опера. Между тях особено ценни са достиженията й в ролята на Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Иродиада от едноименната опера на Жул Масне и в по-ново време Солоха от „Черевички“ на Чайковски. В тях тя проявява основните качества на артистичната си природа: естествена декламация, свързана с логична постройка на музикалната фраза и богата емоционалност на актьорската игра. Таня Цокова притежава красив мецосопран с широк тонов обем, плътен и напевен среден регистър и светли височини“.
(край на цитата)
По-нататък в тази статия от споменатата енциклопедия е даден пълен списък на оперните й роли по автори, като се започне с Кармен от Бизе през 1942 г. и се завърши със Солоха от „Черевички“ през 1950. Годините са кръстосани, понеже изреждането е по автори. Направих справка, първата й роля по години е през 1935 г. в ролята на Савската царица в едноменната опера на Голдмарк, последните й две роли са през 1952 г. – в ролята на Ефросина в „Семейството на Тарас“ от Дмитри Кабалевски и в ролята на Любаша в „Царска годеница“ от Римски-Корсаков.
Направи ми впечатление, че през 1935 г. в София е била поставена знаменитата опера „Савската царица“ от Карл Голдмарк (1830-1915) – австрийски композитор с унгарски корени, в която Таня Цокова е играла главната роля на Савската царица. Тази опера се играе по целия свят с огромен успех, тя има сюжет от древната историческа епоха в Месопотамия, но в България едва ли е поставяна по-късно. Действително, в книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издание на ИИИзк при БАН през 2015 г., в справката на стр. 160 за поставяните на българска сцена оперни творби, изготвена от д-р Ема Жунич, е отбелязано, че операта „Савската царица“ от Карл Голдмарк е била поставена само един път в България – в Софийската опера – през 1935 г.
Ще цитирам от източник на английски език няколко изречения за автора и операта му:
Karl Goldmark (born Károly Goldmark, Keszthely, May 18, 1830 – Vienna, January 2, 1915) was a Hungarian-born Viennese composer.
Die Königin von Saba (The Queen of Sheba) is an opera in four acts by Karl Goldmark. The German libretto by Hermann Salomon Mosenthal sets a love triangle into the context of the Queen of Sheba‘s visit to the court of King Solomon, recorded in First Kings 10:1-13 (largely copied in 2 Chronicles 9:1–12). The plot centres on a love triangle not found in the Bible between the Queen of Sheba, Assad (an ambassador at the court of Solomon), and Sulamith (Assad’s betrothed).
The opera was first performed at the Hofoper (now the State Opera) in Vienna, on 10 March 1875. It became Goldmark’s most famous opera and subsequent performances have been mounted internationally.
(край на цитата)
Още една информация за Таня Цокова днес, е едно мнение на музикален любител „Ивайло“, изказано през 2009 г. в българския оперен портал „operata.net“:
Портал „operata.net“
Ивайло // Jun 13, 2009 at 12:57 pm
Като изключа няколко по-известни имена, не намирам имена на Борис Христов, Събчо Събев, Христо Бръмбаров, Илка Попова, Никола Николов, Димитър Узунов, Катя Попова, ТАНЯ ЦОКОВА, Надя Афеян, Катя Спиридонова, Георги Белев, Тодор Мазаров, Петър Райчев, Иван Петров и още толкова именити певци, които до един щяха да пеят по световните сцени, просто ако не съществуваше забрана да гастролират в чужбина. Жалко!
(край на цитата)
Засмях се, като прочетох редовете за първи път, защото макар че разбрах по какъв повод са написани, в тях се крие една горчива истина, която моето поколение добре познава – селекцията през годините до 1989, когато пътуването зад граница на всички български артисти, особено на Запад, беше в ръцете на номенклатурата. Как да е, минало време, но нека се припомня на младите …
Не писах нищо за музикални записи на Таня Цокова – какво да пиша, няма сведения, освен това че има нейни записи в БНР. Може да има такива и в YouTube – не съм правил справка, ще проверя. Все пак намерих чрез влизане в Гугъл с името на Таня Цокова на латиница следния линк:
Линк със записи на Таня Цокова:
https://broinc.com/search.php?row=650&filter=all…
2664 results – (Featuring 18 artists including Tanya Tsokova [aria from Verdi’s ‘Il Trovatore’], Christina Morfova [from Smetana’s ‘The Two Widows’], Nadya Todorova [from Mascagni’s ‘Cavalleria Rusticana’], Katya Popova [from Massent’s …… Cristina Branco: Ulisses’, (The Portuguese chanteuse performs 15 songs [incl.
(край на цитата)
Срещаме имена на български певици и това са може би записи, правени в чужбина. На други информации за записи не съм попадал.
Съжалявам, че статията не отговаря на онова, което е направила Таня Цокова през живота си, но няма други източници. Сигурно хора от моята генерация знаят много повече, но като не са написали нещо конкретно, няма как да търсим. Никой журналист в София до 1981 г., когато тя се е поминала, не е водил разговори с нея, или не е написана книга за нея, така че сега вече е късно да се върнем в тия години. Добре, че има поне няколко нейни снимки, които ще ни върнат в тази далечна епоха. Знаменита е снимката й, направена от прочутото „фото Папакочев“ в София. През 2018 г. аз не поместих тази снимка поради спора ми със синът на г-н Папакочев, но тази година ще направя това, понеже тези снимки на „фото Папакочев“ вече са включени в един централен снимков архив на БАН – „NALIS“, който е публично достъпен чрез Интернет и всеки може да копира снимки с образователна, а не търговска цел. Като се влезе в Гугъл с името на Таня Цокова на кирилица, се стига до линк, който има следното заглавие (там се стига до въпросната снимка):
Browsing by Subject “Tanya Tsokova” – NALIS Repository
digilib.nalis.bg/xmlui/browse?type=subject&value=Tanya…
Now showing items 1-1 of 1. Thumbnail. Title: фотография Author: Папакочев, Петър Abstract: Таня Цокова, оперна певица (3.4.1911, София – 1981).
(край на цитата)
Срам и позор за Софийската опера, че никой фотограф не е оставил в архива на операта нейния образ или снимки от нейни оперни участия.
Последната информация днес ще бъде също една косвена такава, която се отнася за една друга известна певица от Софийската опера от тази епоха – сопранът Лиляна-Цветана Табакова, за която съм писал статии до сега. Както е известно, тази певица е имала дейност и в чужбина и не винаги е била добре приета в София от колеги и ръководство в Софийската опера. Тя е била горещ последовател на учението на Петър Дънов – Учителя, търсила е много често неговата помощ и съвети и в Интернет има редица материали, свързани със спомени на негови последователи и ученици. Попаднах на такъв именно относно Лиляна-Цветана Табакова, която споделя в разговор с друго лице събитията около изявите си в ролята на Виолета от „Травиата“ на Верди, от които е зависело дали ще бъде назначена на работа в Софийската опера. Нека добавя и това, че в същата епоха в Софийската опера е имало и друга певица с имена Цветана Табакова – много известно име от първата половина на миналия век, писал съм статии и за нея. За да не се смесват двете певици, именно въпросната Лиляна-Цветана Табакова, за която ще пиша сега, е сложила това „Лиляна“ пред имената си.
Цитирам съответния откъс, в който става въпрос накрая и за Таня Цокова, която по това време също е артистка в Софийската опера (инициалите Л.Т. са на Лиляна Табакова, а В.К. на лицето, с което е водила този разговор):
Библиотека „Беинса Дуно“
От Ани,
9 септември 2020 г. в „Изгревът” – Том 34
87. НАЗНАЧЕНА В СОФИЙСКАТА ОПЕРА
В.К.: Така. На страница 19 от Вашите „Разговори с Учителя”. Тука, при Учителя, как Ви назначиха в Софийската Народна опера? Понеже Учителят казва, че Ви изпращат, но точно как Ви назначиха? Вие си подадохте молба и кой Ви назначи?
Л.Т.: Най-напред исках дебют, да ме чуе публиката. Ако бях закъсала в дебюта, ще ми предложат или хористка да стана, или да си вървя. Добре, ама те ме харесаха и ми дадоха 6 представления едно след друго. И на всяко едно ми плащаха. И започнаха да ми дават репетиции за други роли, но назначението получих не веднага, ами Художествената управа се събрали тайно и решили „да опитаме нейната музикалност”. Аз съм пък при Учителя с брат Христов, при Него в приемната. Учителят каза: „Ти пяла ли си ,Дамата с камелиите”? Аз съм слушал Аделина Пати в тая роля, когато бях в Америка.”
В.К.: Учителят казва?
Л.Т.:Да.
В.К.: В Америка, когато е следвал там!
Л.Т.: Да. Викам: „Учителю, хич не вярвам да ми дадат тази роля.” -Тя се казва Виолета в „Травиата”. А „Дамата с камелиите” е в драмата. Там даже Виолета не се нарича Виолета, а друго име има в драмата.
Слизаме с брат Христов. Брат Христов казва: „Иди вкъщи, аз ще видя утре какви репетиции има.” Влиза при бай Божил – пуснат е нов афиш: „Възобновява се опера „Травиата”. Нови костюми, нови декори – всичко ново. Виолета – Лиляна Табакова.
Дават й роля. Вече Учителят всичко знай.
Добре, ама главният диригент дирижира тази роля – Асен Найденов. И ми каза тъй: „Като дойдохме до оркестровите репетиции, ние решихме да те извадим без оркестрова репетиция.” А това е все едно да искат да ме пуснат от самолет без парашут, отгоре да скоча на краката си. Това е най-трудното нещо. Защо? Защото пред пиано като пея, аз пея по един начин. А 120 души оркестър като свири, аз трябва поне една репетиция да имам, да се оправя. Аз помислих, че се шегува, че не е било вярно. Не се шегувал.
Кирчо Байдаров ме спря и каза: „Да знаеш, неговият приятел Георги Белев (121) така понижава, като пее, така фалшиво пее, че като пеят дуетите със стари примадони, ги смъкна и се изложиха, и писаха много лошо. Ще внимаваш да не се подведеш с Белев, с тенора!”
Ле-ле-е-е-е! Влизам при Учителя и казвам:
„Написаха ми нотите с червено, приготвят ме за ролята.“
Учителят каза: „Не се безпокой! Оная певица пак ще влезе в тебе, първо. И второ: не им обръщай внимание, Господ ще ти помогне. Ние ще ти помогнем.“
И Неговата мощна мисъл ми помогна. Влиза при мене… Довечера пея. А аз през деня само съм в леглото, почивам. И влиза при мене Кирчо Гайдаров – приятел на брат Христов – обоистът, който дава „ла“ -то на операта: „Лиляна, целият оркестър е в ужас! Всички вече знаят, че ти излизаш без оркестрова репетиция. Дай ми клавира с нотите!” Дадох го.
– Имаш ли 2-3 молива?
– Имам: син, червен, зелен,… – пет.
– Както лежиш, аз ще сляза в града. Най-трудните места ще ти отбележа с моливите.
Аз изкарах блестящо ролята си. Когато се явих, аз казах на Асен Найденов: „Аз ще изляза без оркестрова репетиция, но искам костюма на Ваня Левенто!” (А Ваня Левенто си има собствени костюми.)
В.К.: Защо искахте на Ваня Левенто?
Л.Т.: Защото беше много хубав. „Ний – каза – ще го имитираме, ще го ушием същия.” Но тя си има собствен. Е, направиха ми костюма. Добре, ама аз трябва да мина през инспициент.
В.К.: Какво значи „инспициент”?
Л.Т.: На Хито Попов, главния режисьор, брат му Иван Попов беше инспициент.
В.К.: Какво означава това?
Л.Т.: Той казва кога да излезеш.
В.К.: А, да.
Л.Т.: А аз си знам ролята много добре, наизуст. Оркестърът свири интродукцията. [Пее].
Аз се явявам и чакам да изляза, а инспициентът ми вика: „Хайде, хайде, излизай“! Викам: „Ти излез, аз няма да изляза, аз знам кога да изляза! Имам две уши, чувам!”
Така той направи с Таня Цокова (122), в „Джоконда” (123) я извади 20 минути по-рано и тя се провали. Трябваше да замине пак в Италия и чака след няколко години да я приемат, и стана голяма певица.
Ама аз не го послушах. Аз знам кога да изляза. Чак последните акорди като чуя [пее], излизам вече и запявам. Точно навреме, защото едно ненавременно излизане може да те провали. И вечерта след „Травиата” Операта даде вечеря в „Ашинген”.
В.К.: Какво е това?
Л.Т.: Ресторант. И Асен Димитров пожела да ми целуне тази ръка и тази, защото не се повлече да спадне гласът ми с Белев.
И обоистът ми каза: „Ушите ти да бъдат само долу, в моя обой, и да чуваш оркестъра. Да не се повлияеш от спадането гласа на Георги Белев!” Изкарах блестящо. И след това получих назначение.
В.К.: Ето, това трябва да се допълни.
Л.Т.: Няма нужда, няма нужда. За мене най-малко трябва да се пише, а за Учителя трябва! Аз не искам да изпъквам, защото ТЕ МИ ЗАВИЖДАХА и сега пак ЩЕ ПОЧНАТ ДА МИ ЗАВИЖДАТ, а аз бягам от завистта.
___________________________
121) Георги Белев, 1908-1966, оперен певец, тенор
122) Таня Цокова (Таня Дойчинова-Цокова), 1911-1981, оперна певица, мецоспоран, педагог
123) „Джоконда” – опера от Амилкаре Понкиели (1834-1886); Първото изпълнение в България е на 9 ноември 1934 г., София
(край на цитата)
Интересни неща са ставали (стават сигурно и сега!) в Софийската опера! Виждаме как един инспициент обърква певците, така че Таня Цокова се е провалила при ролята си в „Джоконда“ … Дали го е правил нарочно или просто така? Нямам отговор …
Нека днес на 1 април 2022 г. почетем 111 години от рождението на „почти забравената“ Таня Цокова, родена на 3 април през далечната 1911 г.
Мир на праха й.
…….
Изпълнение на Таня Цокова (единствен запис в медиите):
Verdi: Il Trovatore Condotta ell era in ceppi
´´´´´´