Dimiter Uzunov & Katia Georgieva

Днес почитаме рождената дата на легендарния тенор Димитър Узунов

Драги приятели на оперната музика, след вчерашната годишнина от рождения ден на Антон Дяков, днес на 10 декември 2020 г., след като в ранната вечер писах за пръв път статия за баса Диман Панчев, който празнува днес рожден ден, отново имам повод да припомня годишнина от рождението на един колега на Антон Дяков от една малко по-предна генерация „златни български певци“ – тенорът Димитър Узунов, роден на тази дата през далечната 1922 г., т.е., 12 години преди Дяков. За съжаление Узунов напусна сцената и живота съвсем рано, едва навършил 63 години – на 11 декември 1985 г. във Виена, един ден след рождения си ден. Утре на 11 декември ще се навършат точно 35 години от ранната му кончина.

Никога не съм питал г-н Дяков дали са се срещнали на оперната сцена – през 1965 г. Узунов е гастролирал на Музикалния фестивал в Залцбург, по това време там е имал големи успехи и Антон Дяков – вчера писах за това.

Тенорът Димитър Узунов е роден в Стара Загора на 10 декември 1922 година. След като се дипломира в Богословския факултет в София, той пее в хора на Софийската народна опера до 1948 година. Неговото вокално обучение започва в Музикалната академия в София през 1946 г., в началото като баритон, но по съвет на своя учител – знаменитият певец и вокален педагог Христо Бръмбаров, Узунов преминава към изучаване на репертоар за драматичен тенор.

Оперният му дебют е в главната роля на Вертер в едноименната опера от Жул Масне, поставена през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера. Тук ще отбележа, че лично аз, след като през 1945 г. за пръв път бях посетил оперно представление в София (бях на 14 години) – операта „Бохеми“ от Пучини с Нели Карова в ролята на Мими и тогава се „влюбих“ в оперното изкуство (преди това съм слушал само предавания по радиото или записи на грамофонни плочи), с майка ми бяхме през 1948 г. в София и можахме да гледаме един от спектаклите на „Вертер“ с Димитър Узунов. По това време аз като ученик в 10-и гимназиален клас имах солидни за възрастта си познания по музика, главно чрез многогодишните ми участия в училищни хорове и отличната педагогическа работа на учителя ни по музика – незабравимият Петър Чаракчиев, баща на известната българска пианистка проф. Ружка Чаракчиева.

Няма да забравя това посещение в Народната опера. За пръв път „на живо“ слушах такъв вълшебен теноров глас (при „Бохеми“ преди 3 години Родолфо не ми беше направил особено впечатление), овациите по време на солата и дуетите с Шарлоте и Софи (не помня вече кои бяха сопранът и мецосопранът) бяха нескончаеми. Така „Вертер“ остана дълбоко в съзнанието ми и е една от любимите ми опери сега. Когато Веселина Кацарова и Алфредо Краус имаха големи успехи в тази опера тук в Германия и във Франция, наново се радвах да я слушам. За мен Краус си остава един от върховете на оперното изкуство през 20-и век, щастие е, че певческият му път продължи много дълго и до късно той запази хубавия си глас. Голямо постижение за Кацарова е факта, че е работила с този изключителен човек и артист. Понеже говоря за „Вертер“, имам запис на 2 диска от EMI (1979 г.) с Краус като Вертер, Татяна Троянос като Шарлоте и др. Записът е на „London Philharmonic Orchestra“ с диригент Michel Plasson. Радвам се също, че през 2018 година на 24 ноември писах обширна статия за Алфредо Краус по случай годишнина от рождението му, която се прие много добре от мои читатели. Много от тях се възхитиха особено на снимката с грамадната статуя на Краус, издигната в родния му град Лас Палмас на остров Гран Канария в испанските Канарски острови.

Четири години по-късно започват международните успехи на Димитър Узунов. След гастрол в „Болшой“-театър през 1952 г., следват гостувания в Парижката опера през 1958 г., на Арена ди Верона през 1960 г., в Миланската Скала през 1960 г. и 1961 г., на фестивала в Залцбург през 1965 година. Допълнителни ангажименти включват изявите му на сцените в Лондон (Ковънт Гардън), Барселона и във Виенската държавна опера.


След дебюта в МЕТ в Ню Йорк на 10.12.1958 г. (точно на рождения му ден!) като Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, там следват нови гастроли в главните роли на Радамес в „Аида“ и на Отело в едноименната опера от Верди, Канио в „Палячи“ от Леонкавало и Самсон в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. Забележете – само в разстояние на по-малко от 2 месеца – от 10 декември 1958 до 24 януари 1959 г. той играе главни роли в 3 различни опери – „Кармен“, „Аида“ и „Палячи“, и то по няколко пъти. Узунов е имал общо 29 изяви на сцената на МЕТ – до 26 май 1965. На тази дата е последното му участие в „Отело“. Ето и точният брой по опери: „Кармен“ – 5 изяви, „Аида“ – 9 (първата е на 3.01.1959), „Отело“ – 10 (първата е на 24.01.1959), „Палячи“ – 4 (първата е на 31.10.1959), „Самсон и Далила“ – 1 (на 4.05.1965). Негови партньорки в главните дамски роли са били все известни за епохата певици, като Рената Тебалди, Зинка Миланов, Антоанета Стела, Жулиета Симионато. В няколко спектакъла на „Отело“ в ролята на Дездемона играе Райна Кабаиванска – какъв успех в края на 50-те и началото на 60-те години за българската оперна школа с такива артисти като Узунов и Кабаиванска.

Цитирам съставите при някои от изявите на Димитър Узунов в МЕТ (давам имената на певците само в основните роли):

Metropolitan Opera House
December 10, 1958

CARMEN {571}

Carmen..................Risë Stevens
Don José................
Dimiter Uzunov [Debut]
Micaela.................Heidi Krall
Escamillo...............Frank Guarrera
Frasquita...............Madelaine Chambers
Mercédès................Margaret Roggero
Remendado...............Paul Franke
Dancaïre................George Cehanovsky
Zuniga..................Louis Sgarro
……

Втората изява на Узунов в „Аида“ (първата е на 3.01.1959)

Metropolitan Opera House
January 8, 1959

AIDA {622}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Antonietta Stella
Radamès.................Carlo Bergonzi, Act I, Scene 1
Radamès.................
Dimiter Uzunov, Act I, Scene 2, Acts II, III, IV
Amneris.................Blanche Thebom
Amonasro................Mario Zanasi
Ramfis..................Norman Scott
King....................Ezio Flagello
.......

При тази изява прави впечатление, че Радамес е бил Карло Бергонци, но само до края на първия акт в първо действие. Вероятно той е имал гласови или здравни проблеми, тъй като веднага след това Димитър Узунов го замества до края на спектакъла.

….

Metropolitan Opera House
January 24, 1959

OTELLO {131}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito

Otello..................
Dimiter Uzunov
Desdemona...............Zinka Milanov
Iago....................Leonard Warren
Emilia..................Martha Lipton
Cassio..................Paul Franke
Lodovico................Norman Scott
Montàno.................Clifford Harvuot
Roderigo................Charles Anthony
Herald..................Calvin Marsh
…..

Metropolitan Opera House
October 31, 1959 Matinee


PAGLIACCI {448}
Leoncavallo-Leoncavallo

Nedda...................Lucine Amara
Canio...................
Dimiter Uzunov
Tonio...................Cornell MacNeil
Silvio..................Mario Sereni
…..

Metropolitan Opera House
November 7, 1964

OTELLO {159}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito

Otello..................
Dimiter Uzunov
Desdemona...............Raina Kabaivanska
Iago....................Cornell MacNeil
Emilia..................Joann Grillo
Cassio..................John Alexander
…..

Atlanta, Georgia
Fox Theatre
May 4, 1965

SAMSON ET DALILA {121}

Samson..................
Dimiter Uzunov
Dalila..................Giulietta Simionato
High Priest.............William Walker
Abimélech...............Justino Díaz
Old Hebrew..............John Macurdy
Philistine..............Gabor Carelli
Philistine..............Robert Goodloe
Messenger...............Robert Nagy
Dance...................Edith Jerell
Dance...................Hans Meister
Conductor...............Fausto Cleva

(Simionato sang in Italian)

……

Последната изява на Димитър Узунов е на 26 май 1965 г. при гостуване на МЕТ в Детроит с операта „Отело“, при което Дездемона е Рената Тебалди:

Detroit, Michigan
May 26, 1965

OTELLO {170}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito

Otello..................Dimiter Uzunov [Last performance]
Desdemona...............Renata Tebaldi
Iago....................Anselmo Colzani
Emilia..................Janis Martin
Cassio..................Paul Franke

(край на цитатите)

Това е най-успешният период от певческия живот на Димитър Узунов.

Още като студент в София през 1951-1956 г., после работейки в Габрово съм следял с трепет изявите му, отразени широко в пресата, по радиото и вече по телевизията след 60-те години.

Сопранът Катя Георгиева – съпруга на тенора Димитър Узунов

На това място е хубаво да се спра и на част от биографията на съпругата му – знаменитата Катя Георгиева, която доста години е била негов спътник в живота и оперното изкуство. Тя също се прочу тогава с прекрасния си сопранов глас и двамата бяха символи на новата генерация „златни български гласове“, изграждащи музикалното реноме на България през този период. Тук прилагам данни от материали, поместени във вестници, излязли в София по повод 88-та й годишнина. В тях се говори и за Димитър Узунов и певческата му кариера:

„Катя Георгиева е едно от големите имена не само на българската оперна сцена, но и на сцената на много оперни театри по света. Певицата е родена в София, в семейството на интелектуалци. Баща й е бил секретар на министър Александър Малинов и член на Демократическата партия. С идването на новата власт през 1944 година той, заедно със семейството си е изселен в Ботевград. По същото време Катя е ученичка в гимназията и успоредно с това учи цигулка в Музикалната академия. Нейни преподаватели са професорите Леон Суружон и Владимир Аврамов. Останала без родители в София, за нея настъпва тежък период. Драматичната актриса Пенка Икономова я приема да живее в нейния дом. За да се издържа и същевременно да помага на родителите си, Катя се явява на конкурс за цигулари в Софийската опера и балет. За момент младата жена си отдъхва, но седнала в оркестрината тя мечтае да пее на сцената. Започва да взема уроци при професор Людмила Прокопова и при професор Мара Цибулка. Насърчена от професорите си, един ден Катя се представя на гост-режисьора Соковнин от Москва. Отличен професионалист, той бързо разбира, че пред него стои един талант, харесва нейния глас и музикалност и я приема в своето студио към Софийската опера. С типичната си решителност Георгиева се явява и на прослушване за излъчване на участници за Световния младежки фестивал в Будапеща. Катя е сред одобрените, представя се отлично и се връща със златен медал. Това отличие й отваря вратите за сцената и така започва първите си крачки към бъдещите си успехи. Започва с малки роли в „Дама Пика” и в „Травиата”. Следват големите й успехи в операта „Момчил” от Любомир Пипков, в операта „Йоланта” и в „Евгений Онегин” от Чайковски.

Година по-късно Катя Георгиева е одобрена и включена в първата голяма група български певци, които заминават на специализация в Москва, в Болшой театър. Дебютът й там е в ролята на Татяна от „Евгений Онегин”. Скоро, след като се връща в България, Катя сключва брак с известния тенор Димитър Узунов. Това е звездната двойка на сцената на Софийската опера и балет за дълго време. Двамата играят в „Отело”, „Палячи” и „Фауст”. Постижението и интерпретацията на Дездемона на Катя Георгиева и на Отело на Димитър Узунов са оценени високо по света. Двамата пеят в оперния театър „Де ла Моне” в Брюксел, следва техен ангажимент на площад „Сан Марко” във Венеция. След тези успехи певицата прави своя дебют в ролята на Мими от „Бохеми” и в „Кармен”. През сезона 1959/1960 Катя Георгиева е във Виена, на сцената на Щатсопера. Тук тя прави своя дебют с ролята на Дездемона. Караян присъства в залата. Той нарежда това представление да се запише и сега записът е в златния фонд на прочутия оперен театър. През 1970 г. Катя Георгиева пее Татяна от „Евгений Онегин” във Великобритания.

В архива на Виенската държавна опера са отбелязани участията на Катя Георгиева. Там тя се е водила с името Екатерина Георгиева. Ето справка:

Vorstellungen mit Ekaterina Georgiewa

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Otello Desdemona 04.04.1960–10.01.1962 2 mal
Pagliacci Nedda (Colombina) 12.12.1960 1 mal

(край на цитата)

Както виждаме, заедно с двете изяви като Дездемона в „Отело“, тя е играла още и в ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало. Положително двете изяви в „Отело“ са били заедно с Димитър Узунов.

След раздялата със съпруга си Димитър Узунов, Катя се отдава на оперетата. Играе в „Хубавата Елена” от Жак Офенбах, Силва от „Царицата на Чардаша”, „Принцесата на цирка” и др. Цяла Виена е в краката й. Катя пее под палката на известни диригенти и работи под ръководството на най-изтъкнати режисьори на двадесети век“.

(край на цитата)

През 2017 г. ми попадна случайно една статия за Катя Георгиева, поместена в сайта на Софийската народна опера, но без дата, със снимка от годината 2007. Става въпрос за нейно гостуване в София, по време на което е дала интервю на журналистката Елиана Митова. Понеже намирам разказаното за интересно, тъй като е споделено лично от Катя Георгиева, помесвам тази публикация:

Сайт на Софийска държавна опера (без дата, със снимка през 2007 г.)

Тодор Живков лично помилвал Катя Георгиева и Димитър Узунов

Оперната прима почина неотдавна във Виена на 90 годишна възраст (бел. Б.К.: По мои сведения Катя Георгиева се помина на 10 май 2015 г.).

Вестта за кончината на голямата наша оперна прима Катя Георгиева, стигна до родината със закъснение. Звездата си отиде на 90 годишна възраст във Виена. Все още старите софийски меломани я помнят – ослепително красива, с превъзходен глас и своеонравен характер.  Името и остава свързано с легендата Димитър Узунов (1922 – 1985), тенор със световна слава, с когото са удивително красива и хармонична двойка на сцената. Двамата се развеждат, Узунов се жени за млада жена, от която има дъщеря – но двамата с Катя остават близки приятели до сетния му дъх.

Георгиева и Узунов се женят през 1955 г. След певческия конкурс в Париж, където двамата с Николай Гяуров печелят първите награди, Узунов се превръща в световна знаменитост.  Георгиева е  назначена за солистка в Софийската опера.

Двамата триумфират в “Отело”, “Палячи”,  “Йоланта” и се превръщат в любимци на  публиката. Специализират в Съветския съюз, където ги носят на ръце заради изявите им в Болшой театър. Гостуват с огромен успех на много европейски сцени.

Без да му искат съгласието, Узунов го правят член  на БКП. Това обаче не може да се случи с Катя, защото е щерка на видния демократ Мирчо Георгиев, интерниран в Белене и лишен от адвокатски права. 

В разцвета на кариерата си  Узунов и Георгиева емигрират на Запад, където се утвърждават като световни оперни величия.  Никога обаче не скъсват връзката си с България.  През 2007-ма Катя Узунова прекара близо месец в София, като за временното си пребиваване в родината бе избрала хотел „Арена Сердика”. Там разговаряхме за артистичния и път и житейските несгоди, които бе преживяла.

С Узунов се обичахме много, разказва Катя Георгиева. Влюбих се в него в  Москва, където ни изпратиха на специализация. Любовта, която изпитвахме един към друг,  прозираше и на сцената. Това се харесваше на публиката, която ни отъждествяваше с оперните герои.

Узунов бе благороден, добър, отзивчив човек. Привърза се много към родителите ми, настоя да живеят при нас. И кавалерски сподели с мен неприятностите в театъра, които преживяхме заради моя произход.

Красавицата Катя Георгиева минава за буржоазка. През 50-те и 60-те години това дразни мнозина, дори  в артистичните среди.

Когато съобщават, че Георги Димитров е починал, Катя отива на репетиция в театъра както си ходи всеки ден – в светла младежка рокля. Ето как самата певица пресъздава случката:

Портиерът ме пита на входа:

– Ти на сватба ли си тръгнала с тая пъстра рокля?

– Като умре баща ми, тогава ще сложа черно – отговарям аз. Съзнавам, че не биваше да го казвам. Внушаваха ни, че Георги Димитров е велик човек, нещо като полубожество. А съпругата му  дори симпатизираше на артистите. Но думите се откъснаха неволно от мен. Още същата вечер съобщили на партийното бюро какво съм отговорила на портиера. Не беше никак уместно да го правя, защото бях току-що назначена за артистка, а съветският режисьор Евгени Сакавнин  ми беше дал шанс да се появя на  сцената..

Оперното светило Димитър Узунов и съпругата му Катя Георгиева са обичани от съседи и приятели. Имат голям апартамент в блока на бул. „Дондуков“ 5, където живеят и други видни личности. Съседи са им тенорът Никола Николов и съпругата му – сопраното Лиляна Василева.

“Над нас живееше съветският генерал Гилин със съпругата си. Разбирахме се много, и двамата  обичаха операта. Слиза при баща ми и казва :

– Другарю Георгиев, кажете на децата си да внимават какво говорят. Днес инсталираха подслушватели в апартаментите.

Оттогава не смеехме у дома да си отворим устата, припомня си певицата.

Историята с шамара, зашлевен на портиера в софийската опера, се разказва като легенда в музикалните среди. Главната героиня е Катя, макар че тя самата не е шамаросвала никого.

Март, 1962-а година. Двамата с Узунов се гримират за “Отело”. Катя вече е надянала русата перука на Дездемона, той е намазал лицето и ръцете си с черна боя. Остават 20 минути до старта на представлението, когато Катя разбира, че не си е взела от къщи чая, с който се подкрепя по време на спектакъл. Звъни на братовчедка си и моли да и го донесе – живеят на 5 минути път от операта. Братовчедката Иванка се втурва с термоса към операта, но на служебния вход портиерът не я пуска. В това време Катя слиза както е гримирана да пресрещне Иванка. “Пуснете ме, отивам при артистката”, крещи Иванка. “Нямаш право да влизаш без билет!”, репчи се пазителят на реда. Фрас! Иванка го шамаросва здраво. И за всеки случай повтаря удара. Ужасена от случката, Катя вика мъжа си. На входа слиза разяреният Отело, готов да убие портиера, че разстройва примадоната. Тенорът Никола Николов и пианистът Димитър Минков стават свидетели на инцидента.  

На другия ден партийното бюро в операта яростно раздухва случката и прави от мухата слон – зер, как си позволява примадоната буржоазка да удря трудовия човек, сиреч портиера. Започва разследване като в криминален роман. Тонове хартия изписват свидетелите. И Никола Николов, и Димитър Минков честно и почтено твърдят, че Катя Георгиева не е удряла никого. Самият портиер твърди: „Удари ме цивилната, не артистката”. Но се намират и дребни душици, които тържествуват – паднало им е да си разчистят сметките с непокорната примадона, която не се кланя на властта! На събрание на партийното бюро проф. Христо Бръмбаров, учител по пеене на Катя и Узунов, категорично заявява на тенора: “Митко, сега е моментът да я оставиш! Тя те цепи от партийните ти другари!”

Само че Узунов няма жена за оставяне! Прибира се разстроен вкъщи, от яд и напрежение дори разкъсва кашмирената си блуза. Тутакси пускат заповед за дисциплинарно уволнение на Катя Георгиева и за командировка на Узунов в СССР.  “Няма друг изход за вас – ти оставаш тук, Узунов заминава”, опитва се да я успокои баща й. Катя обаче търси закрила от съветския пълномощен министър, който добре ги познава и двамата и от гастролите им в СССР, и от софийска сцена.  Руснакът обещава да помогне. И успява.

“Спасихме се и този път. Мен ме върнаха на работа, после и двамата с Митко заминахме за Москва. Но вече у мен се прокрадваше мисълта да емигрираме на Запад. Интендантът на Метрополитен опера Рудолф Бинг ни го предложи, когато гостувахме в САЩ. Тогава аха да го направим, но се отказахме. При следващото ни гостуване в Австрия обаче чашата преля. Поводът бе една нелепа заповед от София бързо да се връщаме у дома. Да зарежем спектакли, ангажименти. Не можехме да го направим, защото поставяхме в страшно неудобно положение колегите от Виенската опера. Това означаваше и да плащаме страшни неустойки. Узунов започна да праща писмо след писмо до Тодор Живков, за да му обясни защо не можем да се върнем. Отговор не дойде. Позвъних у дома и попитах татко разрешава ли да останем. “Щом ти е по-добре там, остани! Така и ние ще сме щастливи заради теб”, отговори той.

Четири годиин знаменитата оперна двойка не смее да припари в родината си. Из музикалните среди у нас клокочат слухове – Узунов и Катя избягали, пеят във Виенската опера. Истината е че там ги носят на ръце. На петата година се връщат. Лично Тодор Живков им изпраща по свой човек писмо, с което ги уведомява, че могат да запазят австрийските си паспорти, да си идват когато поискат, стига да не работят срещу България. Политбюро проявява  прозорливост!

Двамата покоряват световните сцени до мига, в който Узунов нелепо губи гласа си. “Митко пя болен на един спектакъл в Парма. Отиде на лекар във Виена, един добър специалист, който ни беше много близък приятел. Той направи фатална грешка – откри полип на гласната струна и го извади в амбулаторни условия, вместо да прати Узунов в болница. Изтегли полипа заедно с едно сукно от мускула. След месец се оказа, че Узунов си е изгубил окончателно гласа. Тогава аз направих фатална грешка – продължих да пея, вместо да се посветя изцяло на него. Оставих го в ужасно състояние – като ранено животно, което не знае какво да прави. Мина малко време, стори ми се че се е съвзел. И тогава дойде непоправимото – той се влюби в една своя почитателка, почти дете. 30 години по-млада от него!”

Изгубилият гласа си тенор иска дете. А съпругата му Катя никога не е искала потомство. Случайно е  присъствала на смъртта на двегодишното си братче. Уплашила се е когато нейна братовчедка ражда сакато дете. И затова се бои да стане майка. “Нашите деца са ролите, които правим на сцената”, повтаря и Узунов години наред. Но изведнъж се оказва, че той, като всички други мъже, иска да си има наследник.

“Разделихме се. Половин години бяхме врагове. После се сдобрихме. Той се ожени за младото момиче. Роди му се дъщеричка, Наденка. Дойде с жена си при мен в Америка, защото аз пък  се ожених за един американец. И станах нещо като свекърва за жена му, и нещо като баба на детето му”, припомня си Катя. Години наред общува с бившия си мъж като с добър приятел. “Аз няма да дочакам да я видя булка, ама ти ще играеш на сватбата на Наденка”, казва тенорът на бившата си съпруга.

Когато издъхнал,  жена му ми позвъни по телефона и директно ми съобщи ужасната вест. Ние с мъжа ми се канехме да летим за Испания. Той побърза да върне билетите, за да погребем Узунов. Стоях до главата му по време на ритуала. Месец по-късно жена му опита да се самоубие от мъка. И не се омъжи повторно”, разказва Катя Георгиева. Узунов си отива от белия свят само на 62 години. След два инфаркта и един инсулт.

– Аз съм жива и здрава. Детенцето му порасна, шефка е в една банка. А него, великият Димитър Узунов, го няма. – разказва приживе Катя Георгиева.

Елиана Митова

(край на цитата и данните за Катя Георгиева)

Нека на това място обърна внимание върху факта, че от няколко години фирмата „Гега ню“ започна издаването на серия от компактдискове, посветени на изкуството на прочути български оперни артисти. Едни от първите издания на поредицата са посветени на тенора Димитър Узунов. Цитирам линк, чрез който може да се получи една сравнително пълна информация:

https://www.geganew.com/produkti/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D1%83%D0%BC%D0%B8/gd404-prochuti-operni-glasove-na-bulgaria-dimitar-uzunov-,-tenor-detail

………………

Що се отнася до самия Димитър Узунов, той продължава да гастролира в чужбина, но постоянно пее на сцената на Софийската държавна опера и радва сънародниците си с високите си постижения като един от първите солисти-тенори в ансамбъла й. По това време аз живеех в България – не в София, но при всяко посещение там редовно съм гледал спектакли на този водещ оперен театър в страната. По същото време имаше вече държавни опери в Пловдив, Русе, Стара Загора, Варна, с добри ансамбли и солисти, с широк за тази епоха репертоар. В Пловдив пееха Пенка Коева, Алексей Милковски (и за двамата писах вече статии), в Русе и Варна – Пенка Маринова, Никола Николов, Николай Здравков, Събчо Събев (за всички тях съм писал статии) и много други, не помня вече всички имена, тогава не съм си водил бележки. Често в провинциалните градове като Габрово гостуваха педиодично състави от тези опери – в Габрово са идвали такива преди всичко от Русе, Стара Загора и Пловдив. В Софийската народна опера имаше изключително добри солисти от младата генерация като Катя Попова, Катя Георгиева, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, Павел Герджиков, Асен Селимски и много други, някои от които направиха по-късно световна кариера.

В една статия на музикалните журналисти Марин Бончев и Христо Нонов за българите, гостували на сцената на Виенската държавна опера, се казва: „Най-престижните сред прочутите сцени са едва десетина, но те са се наложили най-убедително на оперния небосклон. Те са не само място на блестящи изяви, но също така места-центрове, диктуващи развитието на композитори, певци, диригенти, режисьори и художници. Един от тези центрове, мечта за хиляди оперни творци, е Виенската Щатсопера. Тук, на нейната сцена значително място заемат и българските оперни звезди, донесли слава не само за себе си, но и за българската оперна култура и школа, нареждайки я сред най-достойните в световния елит (….) Изгрява и времето за изяви на тенора Димитър Узунов, превърнал се в истински любимец на виенчани със своя талант, красота на гласа и сценичен чар. И той, както и другият ни прочут тенор -­ Никола Николов, приковава вниманието на оперните познавачи, водейки благородна борба с редица прочути тенори по това време – Франко Корели, Джузепе ди Стефано и Марио дел Монако“.

(край на цитата)

Понеже пиша за Виенската държавна опера, ето списък на всички изяви на Димитър Узунов на тази сцена:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Aida Radames 29.04.1959–10.04.1966 18 mal
Andrea Chénier Andrea Chénier 18.05.1962–13.03.1965 4 mal
Ariadne auf Naxos Bacchus 28.01.1964 1 mal
Ariadne auf Naxos Der Tenor/Bacchus 05.12.1962–12.02.1966 5 mal
Boris Godunow Missail 26.02.1978–28.02.1978 2 mal
Capriccio Acht Diener 17.03.1978–08.04.1981 6 mal
Carmen Dancairo 13.11.1976–14.05.1981 5 mal
Carmen Don José 25.09.1959–15.02.1965 19 mal
Cavalleria rusticana Turiddu 06.01.1965–06.03.1965 3 mal
Der Rosenkavalier Der Haushofmeister bei der Feldmarschallin 06.12.1977–26.12.1980 6 mal
Die Meistersinger von Nürnberg Ulrich Eißlinger 19.12.1976–22.12.1976 2 mal
Don Pasquale Ein Notar 12.04.1977–10.11.1980 22 mal
Fidelio Florestan 19.06.1963 1 mal
Il barbiere di Siviglia Fiorello 05.09.1976–23.04.1981 20 mal
La Bohème Alcindoro 03.02.1977–02.09.1981 16 mal
La fanciulla del West Postillon 23.11.1977–25.03.1978 5 mal
La traviata Gaston 10.09.1976–17.10.1978 14 mal
Les Contes d’Hoffmann Spalanzani 14.01.1977–21.11.1977 5 mal
Madama Butterfly Der Fürst Yamadori 30.01.1978–11.06.1980 3 mal
Otello Otello 2. und 3. Akt 22.10.1965 1 mal
Otello Otello 18.03.1960–20.02.1965 15 mal
Pagliacci Canio (Pagliaccio) 23.03.1960–29.09.1962 9 mal
Salome Dritter Jude 03.04.1977–04.04.1981 15 mal
Tosca Spoletta 13.12.1976–13.06.1980 12 mal
Tosca Mario Cavaradossi 14.04.1960–25.03.1965 16 mal
Turandot Kalaf 27.05.1962–02.12.1965 5 mal
Un ballo in maschera Ein Richter/Ein Oberrichter 10.11.1976–06.06.1977 6 mal

(край на цитата)

Както се вижда, участия в 24 различни опери в 27 роли (някои и по-малки) общо при 235 изяви на сцената. Едва ли има друг български артист с толкова оперни изяви на тази авторитетна оперна сцена.

За съжаление Узунов твърде рано има здравословни проблеми, засягащи гласа му. След неуспешна операция на гърлото той е назначен за директор на Софийската народна опера. През 1976 г. заминава за Виена и работи във Виенската държавна опера като режисьор, но участва като певец и в постановки в първите години на декадата 1980. Макар и гласът му вече да няма първоначалния блясък и сила, характерни за драматичния жанр в репертоара му, неговото силно присъствие на сцената, театралната му игра, външен вид и добра дикция му позволяват да играе в по-малки роли.

Както се вижда от горния списък, във Виена Узунов е играл след 1976 г. в „Борис Годунов“, „Капричио“, „Кармен“ (не като Дон Хосе), „Кавалерът на розата“, „Майсторите певци от Нюрнберг“, „Дон Паскуале“, „Севилският бръснар“, „Бохеми“, „Момичето от Златния Запад“ и още в няколко други опери. Може и малки роли, но това показва как тези оперни ръководители имат респект към свои заслужили артисти и ги уважават до край. В много мои статии до сега имах примери за точно обратното в някои оперни театри в България, когато при настъпване на пенсионната възраст дадени артисти са били съкратени или уволнени като обикновени чиновници. Мисля, че в Русе (случаят с Пенка Маринова, преквалифицирана за суфльор), в Стара Загора (не си спомням точно имена).

Както пише в електронен вестник през юни 2013 г. в своя статия със заглавие „Български тенор от световна величина“ русенският оперен драматург, писател и преводач Огнян Стамболиев (не е цитат), „че ако Димитър Узунов е бил не поданик на една малка държава като България, той е бил на нивото – даже по-високо по интелект, обща музикална култура и силно изразена драматична игра на сцената – на световните величия по това време като тенорите Франко Корели, Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано, Карло Бергонци и още някои други, и тогава световните музикални критици щяха да говорят и пишат наравно с цитираните по-горе“.

През 2016 г. по това време в хода на подготовка на тази статия открих в Интернет нова статия на Огнян Стамболиев от 2015 година, този път във връзка с 11 декември 2015 г. – точно 30 години от смъртта на Димитър Узунов през 1985 г. Някои пасажи в нея се повтарят от статията му през 2013 г., но има и редица други, които показват преди всичко работата на Узунов като оперен режисьор в Русенската опера. Ще цитирам по-долу пасажи от тази статия:

(Сайт на Софийска народна опера – 2015)

Български тенор от световна величина – 30 ГОДИНИ БЕЗ ЧАРОВНИЯ ДИМИТЪР УЗУНОВ

Българският оперен артист Димитър Узунов (1922, Стара Загора – 1985, Виена) беше явление от световна величина. Тенор от ранга на своите знаменити съвременници: Марио Дел Монако, Джузепе Ди Стефано, Карло Бергонци, Франко Корели. Ако не идваше от малка страна, щеше да бъде споменаван и днес от музикалните историци наред с тях. Защото освен удивителния по своята красота и мощ теноров глас, бе и забележителен вокалист и музикант. А в актьорски план дори ги превъзхождаше. Играеше като истински драматичен артист.

Времето, през което твори — от 50-те до края на 70-те години, и което някои сега искат да зачеркнат напълно, беше период на истински разцвет на българската музикална култура. Време, когато се изграждаха нашите професионални музикални институти и когато България беше извор на певчески таланти. Димитър Узунов е роден в сърцето на Тракия, в певческа Стара Загора, дала на България и света плеяда първокласни певци като Христина Морфова, Тодор Мазаров, Миньо Минев, Ана Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Надя Кръстева (…). В Дон Хозе неговият невероятно красив и бляскав лирико-драматичен тенор със звучни баритонални низини, здрав център и много ефектни, с характерен металически блясък височини се лее свободно и пределно изразително в протежение на цялата трудна солова партия. Дикцията му е съвършена, фразата пластична, дълбоко осмислена във всеки пасаж и тон. Музикалността му е забележителна.

Митко Узунов или само „Митко“, както любовно го наричаха колеги и меломани, беше наистина вокалист от световна класа. Рядко интелигентен, задълбочен, той можеше да оцвети всеки момент от изпълняваната роля, да намери нужния акцент, да подчертае всеки момент от вокално-сценичния образ. По-късно, когато започна световната му кариера, пееше с лекота своите гастролни роли на няколко езика (италиански, немски, френски, руски). Негови партньори бяха звездите на световната опера: Рената Тебалди, Джулиена Симионато, Федора Барбиери, Чезаре Сепи, Борис Христов, Тито Гоби, Танкреди Пазеро.

Играта на Узунов бе определено неоперна, а като на първокласен драматичен актьор. На сцената неизменно се превръщаше в център на действието и макар да бе добър и коректен към партньорите си, винаги доминираше. Защото беше изключително надарен — с глас, физика, музикалност, темперамент. При това бе истински красавец на сцената. Едно рядко съчетание, особено при неговия вид глас — теноровия. Можеше да изиграе всичко, при все че гласовият му натюрел го определи към трудните и мащабни  драматични и героични роли:  Канио от „Палячо“,  Радамес от „Аида“, Калаф от „Турандот“, Каварадоси от „Тоска“, Герман  от „Дама Пика“, Манрико от „Трубадур“, Момчил  от „Момчил“  и Отело — венецът на неговата бляскава и недълга солистична кариера.

Неуспешна операция във Виена я съкрати и в края на 60-те години Митко Узунов стана режисьор. Но преди това, в апогея си, той обиколи света. Пя в Париж (където още през 1955 г. заедно с Гяуров бе спечелил труден певчески конкурс), в „Ковънт Гардън“, Лондон, „Арена ди Верона“, „Ла Скала“, „Метрополитън“,  „Колон“ в Буенос Айрес, в Мюнхен, Берлин, „Болшой“, Москва, Петербург и най-много във Виена. Във Виенската „Щатсопер“ беше сезони наред щатен първи тенор, а в края на кариерата си и изпълнител на малки роли. Там учи и режисура.

Спомням си добре дебюта му като режисьор, беше на 26 май 1968 в Русенската опера. Беше с едно твърде трудно и рядко играно у нас произведение — „Самсон и Далила“ на Сен-Санс. (За щастие, сега се играе с успех на националната ни сцена, която възроди енергичният директор и режисьор акад. Пламен Карталов!).  Успехът беше повторен и в „Летящият холандец“ на  Вагнер отново в Русе. Всъщност, успехите му като режисьор в този „най-музикален български град“ бяха като че най-големи. През този период Русенската опера (по повод която казваха, че „и Миланската Скала не е в Рим!“), разполагаше с първокласен солистичен екип. Всички изпълнители следваха предписанията на Димитър (Митко) Узунов — работата с него ги увличаше, беше голям празник  за тях. Бяха готови да репетират без почивка с часове — от сутрин до вечер! Всички в Операта го обичаха, вярваха му, както се казва, бяха „запленени от чара и  харизмата му!“

От четирите му русенски постановки се родиха редица силни, неповторими актьорски постижения, останали в Златния фонд на нашия оперен театър: Холандеца и Сента на Анастас Анастасов и Мария Венцеславова в „Летящият холандец“, Далила на Ана Ангелова, Ричард и Ренато от „Бал с маски“ на Николай Здравков и Кирил Кръстев, Събо и Дядо Кузман от „Момчил“ на Кирил Кръстев и Неделчо Деянов… Бих казал, че тези роли бяха така солидно и цялостно изработени от него и от талантливите русенски певци, че дълго след това се съхраниха в първоначалния си образ. Това, че преди да се залови с режисурата бе оперен артист, в случая бе голямо предимство. Той знаеше много добре какво трябва да се иска от един оперен изпълнител и какво може да даде той във всеки момент. Да се съобрази с вокалната му форма, с психическото му състояние. С индивидуалността му. Той никога не насилваше артистите — не беше режисьор- диктатор.

Нашите солисти бяха очаровани от него, вярваха му безрезервно и  резултатите бяха налице. Във всяка от четирите постановки  всеки  от тях даде  максимума на възможностите си, за да се получи един наистина съвременен ансамблов театър от европейски тип.

Режисьорът на постановката — пише Димитър Узунов в  бележките си, публикувани  в програмата  към „Самсон и Далила“ (1968), излиза от убеждението, че най-добрата постановка е тази, в която режисьорът не се забелязва, че няма само един задължителен път, а има много възможни пътища за художествено произвеждане на една сценична творба…“ И още: „Публиката трябва да вижда всичко, което чува, и да чуе всичко, което вижда! Публиката да „чува“ режисурата и да „вижда“ музиката!“.

Димитър Узунов беше режисьор-музикант и театрал традиционалист в най-добрия смисъл на това определение. Не обичаше „модернизирането“, „псевдоосъвременяването“ на  оперите от класиката. Постановките му във Варна, Стара Загора, София и особено тези в Русе, както и ролите му на сцената, ще останат завинаги в историята на българския и световния музикален театър.

За съжаление, твърде малко са съхранените и издадени негови записи (част от тях документални от триумфалните му гастроли по света!), все още не е написана книга за този велик български певец, няма и документален филм – портрет на БНТ, няма дори паметна плоча или бюст-паметник, нещо, за което нашето културно министерство би могло да помисли. 

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Но за голямо съжаление и българите са си виновни за това. До 2016 г. в Уикипедия нямаше страница за Димитър Узунов, нито на български, нито на някакъв друг език. Като погледнах в края на 2016 г. за такава, най-сетне открих една средно голяма страница на български език за него. Браво, най-сетне някой се е сетил на напише поне най-необходимото. Няма да цитирам оттам, много от данните вече съм писал по-горе. Но особено впечатление ми направи един пасаж, който искам да цитирам:

„През 60-те години Узунов започва да режисира и свои оперни постановки, а за известно време е и директор на Софийската опера. Той е недоволен от политическата намеса в работата му и от постоянните нападки срещу съпругата му Катя Георгиева, смятана за политически неблагонадеждна, затова двамата емигрират в Австрия, където получават местно гражданство и продължават да работят във Виенската опера. В началото на 70-те години поради лекарска грешка Узунов губи гласа си и прекратява музикалната си кариера“.

(край на цитата)

Какво да коментирам, всеки нормален човек с кариера като неговата ще предприеме тази крачка – напускане на България и отиване в Австрия или другаде. А там му дават поданство, както и на Катя Георгиева, имат сигурна работа. Дали само с Димитър Узунов е било така? Не ми се коментира този въпрос, няма вече смисъл.

До 2016 година ако потърсехме с неговото име в Гугъл относно страница в Уикипедия, щяхме да се заблудим, защото действително идваше такова заглавие, но то се отнасяше за съвсем друг българин със същото име – възрожденецът Димитър Узунов. Както казва и Огнян Стамболиев в края на статията си, това по мое мнение е „срам и позор“ за българската култура след 30 години, откак Митко Узунов ни е напуснал. Никаква намеса от централно място за книга, паметник, документален филм и други подобни, с което да се почете делото на този голям музикант. Всичко оставено на самотек, който се усети – да пише и да почита делото му. Както старите хора казваха едно време – „срамота“!

Ако не беше включен в списъка на ония 100-120 оперни певци в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг в САЩ, за който често пиша и има линк в Интернет за него, никой не може да прочете нещо повече за този заслужил артист. Това се отнася и за съпругата му Катя Георгиева. Поне в специализираните речници за оперни певци, като този на „Kutsch & Riemens“ на немски език има статия за Димитър Узунов, в която се дават доста сведения за кариерата му. Там се казва между другото (страница-колона 1881 в изданието от 1993 г.), че „в началото на 70-те години Узунов си прави операция на гласните струни, която обаче не е сполучлива“. И още: „през 1976 година той идва във Виена и работи като „Abendregisseur“ (свободен превод – „режисьор при вечерни спектакли“) и до 1980 г. участва в малки, но характерни оперни роли“. Там е дадена и част от неговата дискография, което не може да се намери в други източници: „Supraphon, HMV („Борис Годунов“), Балкантон, MRF (Сцени от операта „Отело“), в издание на „Мелодия“ – фирма от СССР, Узунов пее в ролята на Канио в един цялостен запис на „Палячи“ в Москва през 1961 г.“

В петтомната „Оперна енциклопедия“ на английски език – едно от най-авторитетните оперни издания в целия свят, също има малка статия за Димитър Узунов от известната оперна критичка Elizabeth Forbes, в която след даване на малки биографични данни и сведения за изявите на Узунов се казва следното: „Неговият глас е не само особено героичен, но и изключително прецизен и с особено хубава дикция, донесъл му особен триумф като Отело – негова коронна роля“ (край на цитата). Аз съм чел доста рецензии на г-жа Форбс, след като тя пише тези думи, наистина можем да знаем какво е представлявал Димитър Узунов.

Както е известно на много български оперни любители, през 2014 г. в София гостува за концерт в зала „Армеец“ световно известният тенор Пласидо Доминго, който познава редица български оперни певци и певици от съвместни изяви или от факта, че е гледал или срушал техни изпълнения. В едно интервю в София той каза интересни неща, част от които ще цитирам:

„Мечтая да се завърна и да пея в Софийската опера. Дано този път не се наложи да чакам толкова дълго!“, призна един от най-великите тенори на нашето време Пласидо Доминго преди първия си концерт у нас утре в зала „Арена Армеец“. С родната оперна трупа маестрото е работил два пъти в Испания – през 70-те и 80-те години, разказа той на пресконференция вчера, а за срещата си с българската публика сподели, че се готви от 4 десетилетия: „Има години, които минават много бързо, особено последните. От 40 години искам да дойда в България, постоянно го обсъждах с колеги и приятели, но по различни причини все не се получаваше. И ето, сега съм много щастлив да бъда тук, в страната на велики оперни певци (…). 2014 година е много важна“ – изтъкна големият тенор. „Отбелязваме 100-годишнината от рождението на Борис Христов, 85-годишнината на Николай Гяуров – и двамата велики басове. С Христов не съм имал възможност да пея, но много пъти сме били заедно с Гяуров, а също и с Димитър Петков. Вие „произвеждате“ невероятни гласове, може би това е заради езика, който напомня руския, особено басовете ви са много специфични. Надявам се новото поколение да продължи традицията Христов-Гяуров-Гюзелев – ето, Орлин Анастасов вече го прави. От тенорите ви съм се възхищавал на Петър Гугалов – със знаменитото му изпълнение в „Дама Пика“, на ДИМИТЪР УЗУНОВ, когото слушах във Виена.“

Ето още едно признание за таланта на Узунов, изречено от авторитетен негов колега. И какви хубави думи за неговите колеги от България! Що се отнася до Петър Гугалов, трябва да ви кажа, че утре на 11 декември 2019 г. този забележителен български тенор навършва 90 години – също славен юбилей. Преди 6 години на този ден аз писах за него, даже бях открил телефонния му номер (той живее тук в Германия) и го бях поздравил лично, без да се познаваме. Петър Гугалов беше малко зле със здравето, но се зарадва и аз му споделих, че пиша статия за него във Фейсбук. За него също ще има утре статия, разбира се преработена – той заслужава такава – и там ще видим, защо Пласидо Доминго има такива добри спомени за него. Сега няма да пиша за това.

През декември 2017 година по случай 95-та годишнина от рождението на Димитър Узунов програма „Христо Ботев“ на Българското Радио посвети предаване за него, в което наред с бележки за живота и делото му се излъчиха и негови изпълнения. Цитирам информация за това предаване:

Димитър Узунов като Дон Хозе – коронна роля в бляскавата кариера на прославения тенор

публикувано на 15.12.2017

Автор: Ивета Грънчарова

Узунов за ролята на Дон Хозе – Златен фонд на БНР

Узунов с ария из второ действие на „Кармен“ – Виенската Щаатсопер, 1962 г.

В съботната вечер ще пробудим спомена за един от големите гласове на българския оперен театър. Поводът – на 10 декември преди 95 години в Стара Загора е роден Димитър Узунов. Ще си спомним някои от най-ярките му сценични преобразявания: Канио, Манрико, Каварадоси, Дон Хозе… и разбира се, Отело и Радамес. Показа ги в пълния им блясък на най-реномираните световни сцени. Критиците пък се надпреварваха да славословят: Тенори като Димитър Узунов днес се броят на пръсти! Той има осанка на гръцки атлет и глава на римлянин. Всеки би завидял на гласа му – с тембър и пробивност, каквито рядко сме чували

В оперната вечер ще излъчим цялостен запис на „Кармен“ от Жорж Бизе – постановка на Виенската Щаатсопер от 1962 година. Дон Хозе без съмнение е сред най-силните, любими роли на Димитър Узунов, донесла му непомръкваща слава в най-престижните световни театри. В Миланската Скала българинът спасява от неминуем провал, буквално в последния момент спектакъл на „Кармен“ с участието на идола на опероманите Джузепе ди Стефано. На другия ден в печата се появява следното: Гласът на Узунов блести като слънце: искрящ във височините, разкошен с изумителна палитра от багри… Пламък сякаш излиза изпод стъпките на певеца, когато е на сцената.

В постановката на Виенската Щаатсопер от 1962 година главната роля е поверена на Регина Резник – идеалната Кармен според специалистите. Непримирима, изкусителна, непредсказуема, без следа от баналност и вулгарност. Ескамилио е Алдо Проти, Микаела – Хилде Гюден, а на диригентския пулт на Виенската филхармония свeщенодейства Херберт фон Караян.

Съдържание на операта „Кармен“ от Жорж Бизе

събота, 16 декември, от 20 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота    Димитър Узунов

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване, който позволява по всяко време да чуем гласа на Димитър Узунов:

http://bnr.bg/post/100909098

Много от моите читатели в България добре си спомнят Димитър Узунов и ще се зарадват да прочетат за този голям български певец, така рано напуснал житейската сцена. Но по-младите само са чували за него. Нека послушат негови записи и ще видят какъв певец е бил Митко Узунов, както нежно го наричаха много негови колеги и приятели.

Да си спомним на днешния 10 декември 2020 г. за незабравимия артист и човек Димитър Узунов – снимките, които ще приложа след статията ще дадат малка представа за него на ония, които не са го познавали.

Мир на праха му!

………………

Цитирам линк към изпълнение на Димитър Узунов – Отело в операта на Верди, изява в МЕТ Ню Йорк:

(Metropolitan, 1964 Zinka Milanov, Desdemona Cornell MacNeil, Iago Thomas Schippers, conductor)

…..

Цитирам линк към изпълнение на Димитър Узунов – Mamma, quel vino è generoso …

Dimiter Uzunov (1922 – 1985)

Bulgarian tenor was born in Stara Zagora on 10 December 1922. After graduating from the Theological School of Sofia he sang in the chorus of the Sofia National Opera until 1948. His vocal studies began at the Music Academy in 1946, first as a baritone but switching to the dramatic tenor repertoire at the advice of his teacher, Christo Brumbarov. His debut was in the title role of Werther in a 1947 production by the Sofia National Opera. After an appearance with the Bolshoi Opera in 1952, there were performances with the Paris Opera in 1958, the Arena di Verona in 1960, La Scala in 1960 and 1961, and at the Salzburg Festival in 1965. Additional engagements included Covent Garden, Barcelona and the Vienna State Opera. Following a Metropolitan Opera debut as Don Jose in 1958, additional major roles there included Radames, Otello, Canio and Samson. After an unsuccessful throat operation he served as director of the Sofia National Opera. In 1976 he traveled to Vienna working for the Vienna State Opera as a director and then in 1980 performing character roles. While his voice was not truly heroic, a strong presence and good diction allowed him to triumph as Otello, his favorite role. He died in Vienna on 11 December 1985.

……