Konstanza Vachkova

Сопранът и вокален педагог Констанца Вачкова, която е родена на днешния ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 март 2022 г. се навършват кръглите 85 години от рождението на един прекрасен човек и обаятелен артист – певицата и вокален педагог Констанца Вачкова, родена на този ден през 1937 г., починала на 20 март 2018 г.

Аз не я познавах лично, но повече от 4 години бяхме добри ФБ-приятели, пишехме си често постинги и други информации, свързани с оперното изкуство, с вокалната педагогика и други общи теми. Г-жа Вачкова беше високо ерудирана личност, готова винаги да помогне за неща, които знаеше добре или имаше опит в дадената област, която сме дискутирали. Тя е родена в Москва, в семейство на български емигранти. Преживява Втората Световна Война в Русия, Урал. Когато е на 9 години се връща със семейството си в България, в Плевен. Там учи до гимназията. През 1951 г. е приета в престижната езикова гимназия в Ловеч, където завършва немски отдел.

През 1956/1957 г. е приета в Държавната Музикална Академия в София при проф. Христо Бръмбаров.  Била е много талантлива певица с лирико-спинтов глас, с надежда за голяма кариера. Заради голямата си артистичност и музикалност е била любимка на композитора Любомир Пипков и на режисьора Драган Кърджиев.

Носител е на Втора награда на Международния конкурс в Хелзинки през 1962 г. Избрана е за участие, заедно с много силна българска група млади певци: Никола Гюзелев, Георги Койчев, Цеца Аршинкова, Благовеста Карнобатлова. Подготовката е поверена на проф. Христо Бръмбаров и корепетитора Атанас Атанасов. През 1964 г. е лауреат на конкурса „Джордже Енеску“ в Букурещ.

След конкурса се завръща в София и кандидатства за солист на хоровата капела, където е приета веднага и остава няколко години. След това проф. Лиляна Жабленска я кани за асистентка и 6 години тя работи до нея и навлиза във вокалната педагогика. По-късно се отделя като самостоятелен преподавател. Тя е последовател на Бръмаровата школа. В края на 70-те години е изпратена във Виена на специализация в тамошната академия. След това заминава на специализация и в Москва при преподаватели като Кепкало, Елена Образцова и други. Поканена е и в Лайпцигската академия като лектор и педагог.

Канена е многократно за майсторски класове в Швейцария, Германия, Корея, но тя не е вярвала, че може да помогне на певец за седмица.

Както писах по-горе, повече от 4 години бяхме добри ФБ-приятели с Констанца Вачкова, пишехме си често постинги и други информации и когато се помина неочаквано през март 2018 г., ми стана много мъчно…

Винаги ще й бъда благодарен за това, че когато пожелах през 2014 г. да напиша за пръв път статия за големия тенор Стоян Стоянов (Ганчев), който живееше и твореше извън България, главно в Хърватия, тя ми оказа особено голяма помощ, като получих от нея адреса му и други сведения, телефонен номер и това беше решително да напиша една сравнително подробна и хубава статия за този почти непознат на днешните оперни любители прекрасен певец и вокален педагог. Днес няма да се връщам на тази тема, но знам добре, че те двамата са били много близки.

Стоян Стоянов е започнал вокалната си кариера в София – в Софийската опера, но по различни причини заминава за Югославия, прави там отлична кариера и остава до края на живота си извън България. Нека дам 2-3 кратки цитата от статии, които съм писал за него:

Цитати от статията ми от 2014 година:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2014 г. пиша последната си статия за тази година, която е посветена на юбилея на един малко известен български оперен певец от по-старата генерация – тенорът Стоян Стоянов (Stojan Stojanoff), роден на този ден през далечната 1929 година в София.

Сигурен съм, че малко оперни любители го познават, тъй като голямата част от активната му певческа кариера е преминала в чужбина – главно в Германия и в други европейски страни. Дали е жив (желая му го от сърце) и къде живее също не знам. Миналата година на днешната дата писах почти същата статия за него, все мислех, че някой който го познава ще се обади и ни каже нещо повече за него, но това не стана и до днес. Няма страница за него в Уикипедия, нито сведения в други електронни медии, да не говорим за печатни медии – в България никой не го познава, никой нищо не е писал за него, а през 1960 г. е започнал оперната си кариера във Варненската опера, след това става член на ансамбъла на Софийската народна опера. Няма ли там и във Варна архив в тези оперни театри, защо никой не напише нещо, та младите любители на оперното изкуство да научат поне малко за началото на кариерата му. Както ще видим по-долу, единствено в чужди източници има оскъдни сведения за Стоян Стоянов.

Аз лично си спомням името му от първите му изяви на оперните сцени във Варна през 1960 г. и после в София, но след това нямам никакви бележки или спомени за него.

(…) При всички случаи поздравявам г-н Стоянов с рождения му ден днес на 28 декември 2014 г., независимо къде е той. За съжаление, не разполагам с негови снимки.

(край на статията от 2014 г.)

След като публикувах тази статия във Фейсбук, още същия ден моят приятел Николай Колев от Габрово ми изпрати следното допълнение:

„Стоян Стоянов Ганчев, е един от тримата златни драматични тенори на България от миналото поколение. Останалите двама са Димитър Узунов и Никола Николов.
Стоян Ганчев (Стоян Стоянов) е роден в Айтос през 1929 г. Завършва БДК в класа по оперно пеене на проф. Христо Бръмбаров през 1960 г. Специализира оперна режисура при проф. Драган Карджиев. Лауреат е на няколко международни конкурса. Става солист на ДМТ „Стефан Македонски”, след това на Софийската Опера, от където се премества във Варненската Народна Опера. През 1964 г. напуска България и се установява в бивша Югославия, първо в Скопската опера – Македония, след няколко години се премества в Загреб – Хърватска, където живее и сега. Стоян Стоянов Ганчев е все още ненадминатият тенор на цяла Югославия. Благодарение на невероятния си глас със съвършена вокална техника-белканто, с блестящи височини, голяма динамическа амплитуда и забележителна музикалност, култура и вроден талант за сценична естетика той е пял 35 години на сцената и в репертоара му са 82 оперни и оперетни заглавия. Пял е италиански, френски, немски, руски, чешки и хърватски репертоар и други. Гастролирал е във Франция, Испания, Чехословакия, Турция, Русия, Украйна и много други. 30 години е професор по оперно пеене, има много ученици. Редовно е член в журито на оперни конкурси, провежда оперни курсове. Учениците му пеят по оперните сцени и печелят награди на конкурси. Верен последовател е на българската вокална школа. Преди 2 години беше награден с орден „Кирил и Методий” – 2-ра степен от Президента на Република България за приноса си към хърватската и българската култура. За съжаление записите, които са останали от изпълненията на проф. Стоян Стоянов не са на оригинален език, а са на хърватски език.“

(край на цитата)

Много се зарадвах тогава на това съобщение на Николай Колев и още същия ден написах тук във ФБ следното:

(Борис Контохов на 28 декември 2014 г. в 17 часа):

Драги приятели на оперната музика, след като научихме, че Стоян Стоянов е жив и здрав и е “най-почитаният тенор в Хърватска, до ден днешен във форма и с глас на който могат да завидят много млади тенори”, нека да го поздравим “задочно” с навършването днес на 28 декември 2014 г. на кръглите 85 години и да му пожелаем като единствен жив от “тримата златни български тенори” добро здраве и дълголетие, както и успехи във вокалната педагогика.

За много години, уважаеми Стоян Стоянов!

(край на цитата)

След това мое съобщение дойдоха и следните коментари:

Арon Aronov – Здравей, скъпи Борис, аз лично се познавам със Стоян Стоянов или както го знаем от преди години, Стоян Ганчев! Той беше ученик на нашия любим педагог професор Христо Бръмбаров! Блестящ спинтов тенор, с уникални височини! Това беше, Стоян Ганчев! Той е наистина един от златните български тенори! Спинтов тенор с уникален “ре бемол”! Не съм го виждал от както завърши Консерваторията. Да бъде жив и здрав!

ДОЦ. КОНСТАНЦА ВАЧКОВА

(на 30.12.2014 г.)

Вчера един от златните гласове на България, драматичният тенор Стоян Ганчев навърши 85 години. Пожелавам му много сили, силен дух и постоянна радост от живота. И сега той пее прекрасно и е незаменим педагог в Хърватия. Жалко, че неговата огромна кариера премина покрай границите на България, той е пял с постоянен успех къде ли не! Изпял е 83 оперни партии, самият той казва за себе си: “Всичко съм изпял освен Ленски” … И сега когато запява на учениците си, в гласа му вибрира чудно красиво сребро!

Негова вярна приятелка – Доцент Констанца Вачкова.

…….

Точно това исках да ви покажа, драги приятели – това беше момента, когато г-жа Вачкова започна да ми изпраща различни сведения не само за Стоян Стоянов, но и други информации. Както се разбира, това е станало преди повече от 6 години.

Както много от оперните любители знаят, в края на 2018 г. – на 25 декември в Хърватия се помина този бележит тенор, което ми съобщи моят приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов. След като доц. Вачкова си отиде от този свят през март 2018 г., тогава в края на същата година ни напусна и този неин добър колега, за когото тя ми написа думите: „И сега когато запява на учениците си, в гласа му вибрира чудно красиво сребро! Негова вярна приятелка – доцент Констанца Вачкова“.

Ето какво написах тогова в моя профил във ФБ (само началото):

IN MEMORIAM

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2018 г. пиша за пети път статия за един малко познат български певец, който има днес рожден ден – тенорът Стоян Стоянов, един от най-добрите в своята генерация, но напуснал отдавна България и както често става – бързо забравен в родината си.

Стана ми много мъчно, когато преди 2 дни моят приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов ми съобщи точно на втория ден на Коледа печалната новина, че Стоян Стоянов се е поминал на 25 декември т.г. в Хърватия, където той живееше от дълги години. На Божидар съобщили тази траурна вест негови приятели от Загреб. Бог да прости Стоян Стоянов – точно на Коледа този знаменит тенор и вокален педагог напусна житейската сцена.

(край на цитата)

Това беше увода на днешната ми статия, която е свързана с годишнина от рождението на Констанца Вачкова. В същност до днес аз не съм писал статии за нея по този повод, а само във връзка с кончината й. Имах желание да го направя, но това става сега след смъртта й.

На първо място желая да припомня днес поне една част от нашата писмена връзка, за която загатнах в началото. Цитирам от моя дневник:

28.12.2014

Boris

Здравейте г-жа Вачкова, пиша Ви във връзка с днешния рожден ден на г-н Стоян Стоянов, който навършва днес 85 години. Аз от година и половина пиша “оперни истории” на календарен принцип във Фейсбук (може да прочетете нещо на стената ми: Boris Kontohow). През 1962 г. чух като млад мъж изява във София на г-н Стоянов, днес написах статия за него, която получи доста интересни коментари. Желая да му изпратя тази статия. Стефка Евстатиева току що ми даде съвет да се свържа с Вас. Какво мислите, как може той да я получи. Може да ми пишете кратко на: (давам моя е-адрес). Желая Ви здраве и щастлива нова 2015 година. С уважение: Борис Контохов, 64342 Seeheim / Deutschland.

29.12.2014, 22:34, ДОЦ. КОНСТАНЦА ВАЧКОВА

Господин Контохов, Много ми е приятно да се запозная с Вас и се развълнувах, че Вие сте написали статия за господин Стоян Стоянов. Той е мой голям приятел и мога смело да кажа че той беше в тройката на най-блестящите български тенори Узунов, Николов и той! Непрекъснато ми е мъчно че поради обстоятелствата, които го пратиха в Югославия той нямаше възможност да стане популярен в България и хората не го знаят. Той е все още незаменим тенор на Югославия, такъв като него все още там няма. Веднага Ви давам e-mailа му да му пишете и да му пратите статията (негов E-адрес). Той е много мил човек и сърдечен. Още веднъж Ви благодаря. Желая ви здраве и весели празници! С уважение: Констанца Вачкова.

P.S. Възможно ли е и на мен да я пратите тази статия? (следва e-адрес)

…..

30.12.2014, 21:34, Boris

Много се радвам, г-жа Вачкова. Ще пратя статията както на г-н Стоянов, така и на Вас. Желая Ви здраве и щастие.

30.12.2014, 22:14, Доц. Констанца Вачкова

Господин Контохов, Много Ви благодаря, че ме приехте в групата на приятелите си. И да Ви благодаря още веднъж за инициативата Ви около Стоян Ганчев. Искам да Ви кажа, че Стоян Ганчев не само беше блестящ певец, но той е отличен вокален педагог, когото обожават учениците му, освен всичко друго той е и режисьор и е поставял спектакли, също и сценографията е негова. Аз се свързах с него, разказах за Вас и той е много трогнат и ще чака статията. В книгата за българските певци в Хърватия, за която Вие говорите най-много пише за него. Там има и много откъси от статии. Аз я имам тази книга, той ми я подари. Искам да Ви пратя телефоните му: (следват номера). Честита Ви още веднъж Нова Година – желая Ви всичко най-добро! Ако имате някакви въпроси, винаги можете да ми се обадите.

30.12.2014, 23:12, Boris

Току що изпратих на Вас и на г-н Стоянов статията! Лека нощ !

(край на цитата)

Не искам да коментирам – мога само да съжалявам, че тази мила жена и ФБ-приятелка – доц. Констанца Вачкова вече не е между нас. Не можах да се срещна и запозная на живо, много ми е мъчно, но вече е късно.

Може би това е причината днес да й посветя настоящата статия, която всъщност ще бъде малка информация за живота и делото й, както и за възпоменателния концерт, който беше изнесен през юни 2018 г. в София в нейна памет. Той предизвика особено голямо внимание и бе отразен в редица медии в България.

Ще започна първо с една статия от оперната певица Гергана Русекова от Софийската опера (моя добра ФБ-приятелка), която ми съобщи лично за смъртта на доц. Вачкова няколко дни след кончината й.

Сайт на Софийска опера

Гергана Русекова – мецосопран: Биографичен разказ за доц. Констанца Вачкова

Доц. Констанца Вачкова е родена на 29.03.1937 г. в Москва, в семейство на български емигранти. Преживява Втората Световна Война в Русия, Урал. Когато е на 9 години се връща със семейството си в България, в Плевен. Там тя учи до гимназията. През 1951 г. е приета в престижната езикова гимназия в Ловеч, където завършва немски отдел.

През 1956/1957 г. е приета в Държавната Музикална Консерватория при проф. Христо Бръмбаров.  Била е много талантлива певица с лирико-спинтов глас, с надежда за голяма кариера. Заради голямата си артистичност и музикалност е била любимка на композитора Любомир Пипков и на режисьора Драган Кърджиев.

Носител е на Втора награда на Международния конкурс в Хелзинки през 1962 година. Избрана е за участие, заедно с много силна българска група млади певци: Никола Гюзелев, Георги Койчев, Цеца Аршинкова, Благовеста Карнобатлова. Подготовката е поверена на проф. Христо Бръмбаров и корепетитора Атанас Атанасов.

През 1964 г. е лауреат на конкурса „Джордже Енеску“ – Букурещ.

След конкурса се завръща в София и кандидатства за солист на хоровата капела, където е приета веднага и остава няколко години. След това проф. Лиляна Жабленска я кани за асистентка и 6 години тя работи до нея и навлиза във вокалната педагогика. По-късно се отделя като самостоятелен преподавател. Последовател на Бръмаровата школа.

В края на 70-те години е изпратена във Виена на специализация в тамошната академия. След това заминава на специализация и в Москва при преподаватели като Кепкало, Елена Образцова и други.

Поканена е и в Лайпцигската академия като лектор и педагог.

Канена е многократно за майсторски класове в Швейцария, Германия, Корея, но тя не вярваше, че може да помогне на певец за седмица.

Работеше години на ред до последния си дъх с певци и имаше големи постижения. Констанца приемаше учениците си като свои деца и ние, учениците й се чувстваме близки, като част от нейното семейство. В работата и амбициите си към нас тя влагаше цялата си енергия и обич. Лично аз от никого не съм получавала толкова топлота и разбиране.

Както обичаше да казва, педагогът се познава по учениците, а не по името.

Беше много всеотдайна в работата си.

Някои от нейните ученици :

Валентина Христова (сопран) – солистка на Русенска и Варненска Опера, Национален Филхармоничен Хор.

Сребрина Славова (мецосопран) – Солистка на Бургаска Опера

Дема Зефирова (мецосопран) – Солистка на Старозагорска опера, Женевска опера.

Руси Ников (баритон) – солист Бургаска опера, Камерна опера Виена.

Камен Чанев (тенор) – солист на свободна практика.

Диман Панчев (бас) – Бургаска опера, Софийска опера, гастроли в чужбина.

Костадинка Николова (сопран) – Варненска опера.

Орлин Горанов (тенор) – свободна практика

Цветелина Василева (сопран) – свободна практика

Зорница Горанова (мецосопран) – Италия

Свилен Николов (баритон) – Опера Варна

Филипа Руженова (сопран) – Опера Варна

Валерия Пейчева (сопран) – Музикален театър В. Търново

Силвия Тенева (сопран) – Софийска опера

Хрисимир Дамянов ( тенор) – Софийска опера

Наташа Тодорова (мецосопран) – Италия

Мариана Арсенова (мецосопран) – Музикален театър София

Радослава Йорданова (сопран) – Германия

Пламен Долапчиев (тенор) – Опера Варна

Иво Станчев (бас) – Опера Мадрид, опера Лисеу

Делян Славов (бас) – Бургаска опера

Антония Раднева (сопран) – Германия, Опера Хилдесхайм

Галина Стоянова (сопран) – Варненска опера, Софийска опера.

Галина Бакалова (сопран) – Монте Карло, Италия.

Мунгунцецек Содомцерен – Монголска опера

Биляна Данаилова – Бургаска опера

Наталия Тимченко – Галузина (сопран) – Маринский театър, Петербург, Русия.

Гергана Русекова (мецосопран) – Софийска опера

Стефан Петков (тенор) – Музикален театър София

Милко Михайлов (тенор) – Старозагорска опера

Георги Динев (тенор) – Старозагорска опера

Елена Баръмова (сопран) – Старозагорска опера

Румияна Перова (мецосопран) – Италия

Даниеле Кузари (бас) – Италия

Енрике Бернардо (тенор) – Германия, Мюнстер

Екатерина Куприевская (сопран) – Беларус, свободна практика

Аглика Петрова (споран) – Бургас, свободна практика

Красимир Аврамов (баритон ) – Женевска опера

(край на цитата)

Останалите материали са за концерта в нейна чест през юни 2018 г., които ще изложа в хронолочичен ред. В статиите някои данни се повтарят, поради което ще правя известни съкращения:

Портал „24часа“

Готвят голям оперен концерт в памет на Констанца Вачкова

13.06.2018

(Снимка: Гергана Русекова е сред учениците на Констанца Вачкова)

На 29 юни в Софийската опера ще се състои голям оперен концерт в памет на Констанца Вачкова.  Диригент е Григор Паликаров.

Доц. Констанца Вачкова е родена на 29.03.1937 г. в Москва, в семейство на български емигранти. Преживява Втората Световна Война в Русия, Урал. Когато е на 9 години се връща със семейството си в България, в Плевен. Там тя учи до гимназията. През 1951 г. е приета в престижната езикова гимназия в Ловеч, където завършва немски отдел …

(същото като в друга статия)

(край на цитата)

Портал „Дума“

Концерт в памет на Констанца Вачкова

Нейни студенти ще вземат участие в програмата, която включва арии и дуети от известни опери

четвъртък, 28 юни 2018 г.

Концертът “Незабравима завинаги”, в памет на доц. Констанца Вачкова, е на 29 юни в Софийската опера и балет. В него участват нейните студенти Владимир Галузин, Наталия Тимченко-Галузина, Антония Раднева, Валентина Христова, Галина Стоянова, Гергана Русекова, Диман Панчев, Костадин Андреев, Мунгунцецег Содномцерен, Свилен Николов, Силвия Тенева, Хрисимир Дамянов. Програмата включва арии и дуети от известни опери и от репертоара на Констанца Вачкова. Диригент е Григор Паликаров. 

Гергана Русекова, мецосопран, разказва моменти от биографията на доц. Констанца Вачкова. Родена е на 29 март 1937 г. в Москва, в семейство на български емигранти. Когато е на 9 години, се връща със семейството си в Плевен.

(същото като в друга статия)

(край на цитата)

БНР

Маестра Констанца Вачкова или изкуството да твориш таланти

В памет на прочутия и обичан вокален педагог на голям оперен концерт в Софийската опера се събират нейни ученици от България и света

публикувано на 28.06.2018 г.

Автор: Мария Мира Христова

Да бъдеш вокален педагог от Бога и да владееш изкуството да оставаш в сянка, като твориш таланти – това е триединството, което обозначи в радиоефира името на доц. Констанца Вачкова. Няколко месеца след смъртта й нейни ученици от цял свят пристигат в България, за да сътворят един вълнуващ и специален концерт в памет на любимата преподавателка.

На 29 юни, петък, от 19.00 часа, в Софийската опера ще се срещнат по волята на музикалната магия, огромната любов, талант и достойнство десетки ученици на доц. Констанца Вачкова, сред които: Наталия Тимченко, Антония Раднева, Валентина Христова, Галина Стоянова, Гергана Русекова, Диман Панчев, Мунгунцецег Содномцерен, Свилен Николов, Силвия Тенева, Хрисимир Дамянов.

Специално и знаково е участието в концерта на световноизвестния тенор Владимир Галузин, който е един от инициаторите за паметния концерт.

Преди всички и в памет на маестра Констанца Вачкова в радиефира прозвучава разказът на оперните певици Наталия Тимченко, която пристига от Мариинския театър в Санкт Петербург, на Галина Стоянова и на Антония Раднева.

Какво е да си ученик на доц. Констанца Вачкова и как школата на проф. Христо Бръмбаров живее чрез вокалната педагогика, която е практикувала? Как се постига изкуството да оставаш в сянка и да твориш таланти, които изгряват с методите на уникална вокална педагогика? Как се побеждава именно с талант в епохата на еднодневките и какви са съветите на маестра Вачкова към нейните ученици, които им помагат в трудни минути или ги водят до световните оперни сцени? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.

Разговор с оперните певици Наталия Тимченко, Галина Стоянова и Антония Раднева

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100989371/opernata-prima-na-mariinskia-teatar-v-sankt-peterburg-natalia-timchenko

Нека днес на 29 март 2022 г. почетем 85 години от рождението на незабравимата певица и вокален педагог Констанца Вачкова, оставила незалечими спомени сред слушатели и особено сред многобройните си ученици.

Мир на праха й!

……

Предаване за Констанца Вачкова:

Концерт на ученици на доц. Констанца Вачкова –

28.06.2018 БНР

……

Предаване за Констанца Вачкова:

BNT – Концерт в памет на Констанца Вачкова

29.06.2018

……..