Vencislavova, Maria (BGR, Sopran)

Днес е рожденият ден на певицата Мария Венциславова

„Мария Венциславова беше сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя отдаде младостта и таланта си“.

(думи на Огнян Стамболиев в статия за Мария Венциславова)

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 юни 2020 г. пиша обещаната вчера статия за голямата русенска певица – обаятелната и незабравима Мария Венциславова, родена на тази ден през 1943 г., и която ни напусна преди малко повече от една година – на 30 април 2019 година.

Рядко съм чел в последно време статии за български певици от генерацията на тия, родени в декадата между 1940 и 1950 години, които да не възхваляват така качествата им, както тия на Мария Венциславова. Изключвам певиците, които направиха световна кариера, като Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова (родени през 1941 г.), Стефка Евстатиева (1947 г.) или Стефка Минева (1949) и някои още – не изброявам повече, но случаят с Мария Венциславова е особен. Нейният глас не е бил поставен първоначално така, както би било по-добре за възможностите, с които природата я надарява още от рождението й. Цитирам мнението на Огнян Стамболиев, който като драматург на Русенската опера най-добре е познавал от пряк допир тези възможности – той пише: „ (…) школата Орукин-Киселова не беше поставила по най-правилния начин този голям и качествен глас (…)“.

(край на цитата)

И въпреки това в течение на годините Мария Венциславова постига такива образци в третирането на много от героините си, придава им такова съдържание – както гласово, така и сценично, щото тия образци остават като примери за следващи генерации певици. Не случайно образите на Лейди Макбет в операта на Верди, на Царица Мария в операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, на Мария Десислава в операта на Парашкев Хаджиев (той е написал тази опера специално за нея в тази роля) или най-сетне на Сента в „Летящият холандец“ са запомнени и оценени от авторитетни критици като особено важни образци за тези роли. Голямата българска музиколожка проф. Розалия Бикс пише за Мария Венциславова следното във връзка с ролята й на Мария Десислава в операта от Парашкев Хаджиев: „Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!”.

А Огнян Стамболиев споделя също в своя статия за Мария Венциславова следното във връзка с играта й, както и тази на съпруга й – баритонът Анастас Анастасов в операта „Макбет“ от Верди:

„За щастие, в Русе се игра шедьовърът на Верди “Макбет” през 1975 г.. И това се оказа безспорният връх в кариерата на артистката. Заедно със съпруга си, Анастас Анастасов, Мария Венциславова направи един разтърсващ с драматизма си дует.

(…) Лейди Макбет тя изгради с пределно активна и напрегнато интонирана фраза. Певческата й изява хармонираше на сценичната игра напълно. Сякаш тази партия бе написана специално за нея, за нейния глас и сценичен темперамент (…) Спомням си, че на един от последните спектакли сред публиката имаше малка група англичани от Лондон, минаващи през града. В паузата те ме попитаха откъде са тези артисти – Венциславова и Анастасов. Отговорих им, че са местни, щатни солисти тук. Бяха удивени – как е възможно в един сравнително малък град и в малък театър да има артисти от подобна класа!“

(край на цитата)

Драги читатели, обърнахте ли внимание на последния абзац – мненето на групата от Великобритания? Не е ли показателно с какви таланти е разлолагала България в тия времена? Аз съм свидетел на тази епоха и знам за това ниво на подготовка на много артисти, на тяхното желание да се изявят по най-добрия начин, да покажат най-пълно таланта си. Не искам да се впускам в подробности, но наред с такива артисти, които са искали да си останат завинаги в България – по най-различни причини: носталгия, семейни причини, известен страх пред нелекото начало на една кариера извън България, имаше и не малка група от такива, които жалаеха да покажат таланта си извън България. Защо да давам примери – един Спас Венков замина за ГДР и после в Западна Германия направи кариера специално като Вагнеров певец, и то такава, че и до днес се пише и говори за неговите Танхойзер или Тристан в Байройт. Басистите Антон Дяков и Рафаел Арие имаха същите успехи в други жанрове, но на тях се гледаше тогава в България като на родоотстъпници, понеже останали в чужбина.

Темата е много интересна и много широка – не искам да се задълбочавам, но правя паралел с Мария Венциславова, защото по това време тя показва в „Летящият холандец“ такива качества на Вагнерова певица, щото при нейно желание би могла да направи голяма кариера в този жанр в Западна Европа. Тук не знам вече личните мотиви, сигурно са свързани със семейството й. Знам само, че (цитирам пак Огнян Стамболиев):

„(…) Преди това беше спечелила Вагнеровата награда на конкурса “Франсиско Виняс” в Барселона и можеше да направи кариера на Запад именно в този труден репертоар, за който никога няма достатъчно добри гласове. Но Мария Венциславова предпочете да се върне в България и в Русе, от което, бих го казал направо, спечели Русенската опера, не толкова самата тя“.

(край на цитата)

Преди да премина към данни за Мария Венциславова искам само да кажа, че аз лично съм я слушал в няколко нейни роли преди 1974 г., когато състави на Русенската опера са идвали в Габрово за изяви. Именно през 1974 г. заминах за Германия и нейната кариера не ми е била позната дълги години. Тогава не съм си водил бележки и след толкова години вече не си спомням в кои опери тя е вземала участие. Всички нейни особено големи успехи дойдоха преди всичко след 1974 г. Поради това сега мога да дам мое мнение от това, което слушам в последно време.

Вчера дадох линк към нейна изява в операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров: ария на Царица Мария (заедно с Рени Пенкова в ролята на Зоя), която слушах няколко пъти и бях дълбоко впечатлен от гласа й и неговите огромни възможности. За тия, които не са чели кратката ми статия вчера, нека наново повторя най-важното във връзка с този линк:

Малко обяснение към записа в Ю Тюб (на английски език):

„Zar Kaloyan“, opera in 3 acts by Pancho Vladiguerov, Act I, Scene 2: Princess Maria’s Aria:

“Zariza Maria, a Christianized Kuman, weeps alone in her quarters. Her lady-in-waiting, Zoia, tries in vain to cheer her up with a song. Feeling ignored by her husband, even the arrival of a fortuneteller who foretells of “strong love” and the coming of a great knight do not cheer the queen.”

Reni Penkova, Zoia, Sofia National Opera,1975, Alexander Vladiguerov, conductor. Paintings by Neli Tsenova, Valeri Tsenov, Nikolay Rusev, Vladimir Kush.

(край на цитата)

В медиите има редица информации за Мария Венциславова, и то на кирилица. На латиница няма нито една – ясно защо, тя не е позната извън България, няма и как да има такива данни на латиница. От не по-малко от 10-12 източника с биографични бележки и сведения от кариерата й намирам за най-важна тази на Огнян Стамболиев, написана през 2009 г. във връзка със 65-годишнината на певицата. Тази статия е най-важният източник, защото авторът познава лично артистката от общата им работа в Русенската опера, където той е бил драматург и знае фактите в детайли. Прави ми впечатление, че при други източници, които също ще цитирам, голяма част от данните са части именно от статията на Огнян Стамболиев. Обяснявам си това с факта, че всеки автор на статия е ползвал тази на Стамболиев, знаейки неговата роля в Русе и автентичността на данните. Също и в информациите след смъртта на Мария Венциславова през март 2019 г. се ползват пак данни от тази основна статия на Огнян Стамболиев.

След неговата статия, с която ще продължа, следват в хронологичен ред тия статии, които съм селектирал като най-удачни в днешната ми публикация за Мария Венциславова.

МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА – ЕДНО МАЩАБНО ДАРОВАНИЕ

65 години от рождението й

Огнян Стамболиев

Мария Венциславова беше сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя отдаде младостта и таланта си.

Родена е на 6 юни 1943 г., под знака на неспокойните и интелигентни Близнаци, в Перник, но израства в София. През 1966 завършва Консерваторията като ученичка на професор Елена Киселова. За съжаление, школата Орукин-Киселова не беше поставила по най-правилния начин този голям и качествен глас. Според мен много по-красив и въздействащ от този на Гена Димитрова. По-късно тя ще учи и при Христо Бръмбаров, но за кратко и това няма да промени съществено начина й на звукоизвличане.

През 1967 година Мария е вече солистка на Русенската опера, на която ръководството ще разчита много – тя ще трябва да поеме тежкия сопранов репертоар от напусналите театъра Маргарита Праматарова-Радулова, Евдокия Здравкова, Ели Кустева, Косена Кирова, от преминалата към оперетния репертоар Мими Николова. И Мария се справя. Започва веднага с най-трудните роли: Тоска, Лиза от “Дама Пика” на Чайковски, Дездемона в “Отело”, Сента в “Летящият холандец”, Аида. Всъщност тя винаги се е хвърляла в най-дълбоките води. По-късно ще дойдат: Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия Грималди от “Симоне Боканегра”, Амелия от изключителната постановка на “Бал с маски” с недостижимия Ричард на Николай Здравков.

През първите си сезони Мария Венциславова работи интензивно, натрупва оперен и концертен репертоар, подготвя се за участие в авторитетни конкурси у нас и в чужбина (Барселона, Тулуза, Хертогенбош, София). Спомням си представянето й в Международния конкурс за млади оперни певци през 1970 г. в София. След тежките I и II тур, на които изпълни няколко различни по стил арии и песни, на финалния се представи с Флория Тоска, първата й коронна роля, която тя много обича и ще изпълни в повече от 100 представления в Русе, София, Варна и в останалите театри у нас, ще гостува и на някои чужди сцени.

Спомням си добре възстановената премиера от 1970 година (реж. Михаил Хаджимишев, дир. Иван Филев), за която написах рецензия в местния всекидневник “Дунавска правда”. Партньори на Мария бяха Кирил Кръстев (Барон Скарпия) и Николай Здравков (Марио Каварадоси). Мария беше самата Тоска – млада, красива, необуздана, любяща. Истинска тигрица! Мисля, че по онова време в България нямаше друга, толкова красива, гласовита и темпераментна – истинска Тоска.

Всъщност в България се раждат и винаги са се раждали силни и звучни гласове, но малко от тях притежават особено ценното качество: изразителност. Мария го притежаваше. Тя съумяваше с малко усилия да стигне до същността на образа и да хване публиката. Това е наистина рядка дарба, от която бе осенена тази красива и интересна жена.

Второто й голямо постижение през началото на 70-те бе Амелия-Мария от “Симоне Боканегра” (1973). За тази трудна и рядко изпълнявана Вердиева опера в Русе имаше четири пълноценни състава солисти! Едно изобилие от прекрасни гласове и артисти, начело с невероятния Симон на Кирил Кръстев. Ролята й бе доста трудна вокално, но тя я изпълни уверено, вълнуващо и бе наградена от Съюза на музикалните дейци в България. В тази роля тя постигна едно силно вътрешно вълнение преди всичко във вокалния израз. Сценично бе сдържана, екстатична, без излишни външни движения.

Поредицата й Вердиеви героини през 60-те и 70-те години бе наистина впечатляваща: Аида, Елизабет, Леонора, Амелия от “Бал с маски”, Амелия-Мария. И може да се съжалява, че по онова време в театъра не се поставиха “Силата на съдбата” и “Сицилиански вечерни” на същия автор именно с Мария. Но за щастие, се игра шедьовърът му “Макбет” (1975). И това се оказа безспорният връх в кариерата на артистката. Заедно със съпруга си, Анастас Анастасов, Мария Венциславова направи един разтърсващ с драматизма си дует.

Венциславова – Лейди Макбет не потърси красивия рисунък на Вердиевата фраза. Самият Верди не е искал това. В едно от писмата си той настоява изпълнителката на ролята да не пее красиво, белкантово, както обикновено, да бъде дори отблъскваща. Мария не можеше да бъде такава, но тя потърси логиката на поведението на своята прокълната героиня, постара се да разбере драмата й, да й придаде и някои човешки черти, дори да я стопли. Бе пределно изразителна и драматична – вълнуваше я единствено линията на образа – следваше я неотклонно. Лейди Макбет тя изгради с пределно активна и напрегнато интонирана фраза. Певческата й изява хармонираше на сценичната игра напълно. Сякаш тази партия бе написана специално за нея, за нейния глас и сценичен темперамент. Тук огромна бе заслугата на режисьора Диди Димчев, дошъл от театъра, но разбиращ и усещащ музиката.

Спомням си, че на един от последните спектакли сред публиката имаше малка група англичани от Лондон, минаващи през града. В паузата те ме попитаха откъде са тези артисти – Венциславова и Анастасов. Отговорих им, че са местни, щатни солисти тук. Бяха удивени – как е възможно в един сравнително малък град и в малък театър да има артисти от подобна класа!

В края на 70-те и началото на 80-те Мария Венциславова направи роли от различни стилове и достигна още два върха в кариерата си – Мария Десислава от едноименната опера, написана за нея (по моя идея) от големия наш оперен автор Парашкев Хаджиев и поставена първо в Русе през 1978 година от режисьора Аврам Георгиев и диригента Ромео Райчев. В ролята на Иван Шишман бе Анастас Анастасов. “Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!” – това написа за нея Розалия Бикс. И другия й голям успех – Царица Мария в мащабната суперпродукция на “Цар Калоян” в Стара Загора (диригент Ромео Райчев, режисьор Стефан Трифонов) за Оперния фестивал. Роля, за която бе наградена и която записа студийно за “Балкантон”. Мощно, матирано звучене, пределно драматично и експресивно. Ролята бе свръхтрудна и може би не се отрази много благоприятно върху гласа й. Следващите й изяви вече не бяха от това високо певческо качество.

Към края на кариерата си – предполагам, поради интензивността на изявите и несъвършенствата на школата й тя не бе дълга – Мария се превъплъти в няколко оперетни роли: не особено убедителна Силва от “Царицата на чардаша”, драматична и темпераментна Сафи от “Цигански барон”, Танголита от “Бал в Савоя”, но това определено не бе нейното амплоа. Силата й беше във Верди през младостта, в руската класическа опера, в поредицата български героини (сред тях бяха още жертвоготовната и решителна Милкана от “Майстори” на Хаджиев, едно силно попадение!, нежната Севина от “Лето 893”. А също и обичащата и дълбоко страдаща Елена от “Момчил” на Пипков през 1974).

Тук не бива да пропускаме и единствената й Вагнерова роля – Сента от “Летящият холандец” от 1969 г. (реж. Димитър Узунов, дир. Ромео Райчев). Сента показа мащаба й като изпълнителка на Вагнер. Мощният й, издръжлив и пробивен драматичен сопран, одухотворената й сценична външност, голямата й музикалност – всичко това определи успеха на образа. Пластически беше доста сдържана, но излъчването й на сцената бе силно, завладяващо. Преди това беше спечелила Вагнеровата награда на конкурса “Франсиско Виняс” в Барселона и можеше да направи кариера на Запад именно в този труден репертоар, за който никога няма достатъчно добри гласове. Но Мария Венциславова предпочете да се върне в България и в Русе, от което, бих го казал направо, спечели Русенската опера, не толкова самата тя.

(край на цитата)

БНР

Програма „Христо Ботев“

Знаменитата русенска оперна фамилия Анастасови

публикувано на 10.02.2012

Баритонът Анастас Анастасов, дългогодишен артист в Русенската опера, ни напусна на 31 януари на 84-годишна възраст. За една от коронните му роли, Яго от „Отело” на Верди, румънският професор Жан Рънзеску възкликва: „В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, какъвто е Анастас Анастасов!”.
Повече от 50 са ролите на Анастас Анастасов в кариерата му, но три са най-запомнящите се – Холандецът в „Летящият холандец” на Вагнер (1969), Яго в „Отело” на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975).

Мария Венциславова и Анастас Анастасов се срещат на сцената като Холандецът и Сента през 1969 година и скоро след успеха на „Летящият холандец” стават семейство. От тяхната любов се раждат двама сина – вече световноизвестният бас Орлин Анастасов, и по-големият брат, не по-малко талантливият баритон Венцислав Анастасов.

петък, 10 февруари, от 23.00 часа

(край на цитата)

Портал Хор „Бодра смяна“

27.01.2016

Мария Венциславова

Мария Венциславова е сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свързала трайно с Русенската опера, на която тя отдала младостта и таланта си.

Родена е на 6 юни 1943 г. в Перник, но израства в София. През 1966 завършва Консерваторията като ученичка на професор Елена Киселова.

През 1967 година Мария е вече солистка на Русенската опера, където поема тежкия сопранов репертоар от напусналите театъра Маргарита Праматарова-Радулова, Евдокия Здравкова, Ели Кустева, Косена Кирова, от преминалата към оперетния репертоар Мими Николова. И Мария се справя. Започва веднага с най-трудните роли: Тоска, Лиза от “Дама Пика” на Чайковски, Дездемона в “Отело”, Сента в “Летящият холандец”, Аида. Всъщност, тя винаги се е хвърляла в най-дълбоките води. По-късно ще дойдат: Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия Грималди от “Симоне Боканегра”, Амелия от изключителната постановка на “Бал с маски” с недостижимия Ричард на Николай Здравков.

В България се раждат и винаги са се раждали силни и звучни гласове, но малко от тях притежават особено ценното качество: изразителност. Мария го притежавала. Тя съумява с малко усилия да стигне до същността на образа и да хване публиката. Това е наистина рядка дарба, от която била осенена тази красива и интересна жена.

Второто й голямо постижение през началото на 70-те е Амелия-Мария от “Симоне Боканегра” (1973). За тази трудна и рядко изпълнявана Вердиева опера в Русе имало четири пълноценни състава солисти! Едно изобилие от прекрасни гласове и артисти, начело с невероятния Симон на Кирил Кръстев. Ролята й била доста трудна вокално, но тя я изпълнила уверено, вълнуващо и била наградена от Съюза на музикалните дейци в България. В тази роля тя постигнала едно силно вътрешно вълнение преди всичко във вокалния израз. Сценично била сдържана, екстатична, без излишни външни движения.

В края на 70-те и началото на 80-те Мария Венциславова прави роли от различни стилове и достигна още два върха в кариерата си – Мария Десислава от едноименната опера, написана за нея от големия наш оперен автор Парашкев Хаджиев и поставена първо в Русе през 1978 година от режисьора Аврам Георгиев и диригента Ромео Райчев. В ролята на Иван Шишман бе Анастас Анастасов. “Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!” – това написа за нея Розалия Бикс. И другия й голям успех – Царица Мария в мащабната суперпродукция на “Цар Калоян” в Стара Загора (диригент Ромео Райчев, режисьор Стефан Трифонов) за Оперния фестивал. Роля, за която бе наградена и която записа студийно за “Балкантон”. Мощно, матирано звучене, пределно драматично и експресивно. Ролята бе свръхтрудна и може би не се отрази много благоприятно върху гласа й. Следващите й изяви вече не били от това високо певческо качество.

Към края на кариерата си Мария се превъплъщава в няколко оперетни роли: Силва от “Царицата на чардаша”, драматична и темпераментна Сафи от “Цигански барон”, Танголита от “Бал в Савоя”, но това определено не е нейното амплоа. Силата й е във Верди, в руската класическа опера, в поредицата български героини (сред тях жертвоготовната и решителна Милкана от “Майстори” на Хаджиев, нежната Севина от “Лето 893″, а също и обичащата и дълбоко страдаща Елена от “Момчил” на Пипков през 1974).

Не бива да пропускаме и единствената й Вагнерова роля – Сента от “Летящият холандец” от 1969 г. Сента показа мащаба й като изпълнителка на Вагнер. Мощният й, издръжлив и пробивен драматичен сопран, одухотворената й сценична външност, голямата й музикалност – всичко това определи успеха на образа.

Източник: nestos.eu

……

Портал ХОР „БОДРА СМЯНА“

27.01.2016

Хор „Бодра смяна“ е първият български детски хор, получил световна известност, поставил началото на българското детско хорово пеене.

История

Хор „Бодра смяна“ е създаден през декември 1946 година, когато деца от хора на „Софийските славейчета“ пеят пред тогавашния премиер Георги Димитров на 1 януари 1947 г. Всъщност „Бодра смяна“ е не просто наследник, но и пряк продължител на „Софийските славейчета“ (чийто кръстник е маестро Добри Христов), без прекъсване и при пълна приемственост.

Създател на „Бодра смяна“ е бележитият диригент и музикален педагог Бончо Бочев. Той и води състава почти до самата си кончина през 1975 година. Под негово ръководство хорът получава световното си признание. Многобройните концертни турнета и престижните световни награди са само материален израз на възхищението на публиката. Под ръководството на Бончо Бочев „Бодра смяна“ изпълнява за първи път творби на световни автори като Золтан Кодай, Дмитрий Кабалевски, Дмитрий Шостакович и др. Акцентът обаче се поставя върху творчеството на българските композитори – Георги Димитров, Светослав Обретенов, Филип Кутев, Любомир Пипков, Тодор Попов и други, много от тях пишат музикални творби специално за хора.

Лиляна Бочева продължава достойно делото на своя баща. Под нейно ръководство хор “Бодра смяна” се утвърждава като един от най-добрите детски хорове в България и в света. Все по-голямо място в репертоара на хора заемат произведенията на класически и модерни автори. Изпълняват се произведения на Клаудио Монтеверди, Джовани Перголези, Карл Орф, Густав Малер, Бенджамин Бритън, Петър Ебен, Вельо Тормис, модерни български автори като Иван Спасов, Ивелин Димитров, Красимир Кюркчийски.

През 70-те години на 20-и век е особено продуктивно сътрудничеството между „Бодра смяна“ и камерния състав „Софийски солисти“. Под ръководството на диригента Васил Казанджиев двата състава жънат блестящи успехи в България и в чужбина. Техните съвместни изпълнения са хит на пазара и днес.

Дълги години корепетитор на хора е Светла Бешовишка, която след смъртта на Лиляна Бочева е и диригент на хора. Днес главен диригент е Александър Кочков.

Дейност

За творческия си път хорът изнася близо 2500 концерта в България и в чужбина. С триумф се увенчават гастролите в Алжир, Белгия, Германия, Италия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения,

Сърбия, Унгария, Украйна, Холандия, Хърватия, Чехия, Япония и други.

През дългогодишната си дейност „Бодра смяна“ печели множество национални и международни награди, от които най-авторитетната може би е наградата от анонимния конкурс на Би Би Си – Лондон от 1974 година.

Диригенти

1947-1975 г. – Бончо Бочев
1975-2005 г. – Лиляна Бочева
2005-2010 г. – Светла Бешовишка
2010 г. – Александър Кочков

Известни личности, възпитаници на „Бодра смяна“

Ани Бакалова – актриса
Асен Кисимов – актьор
Борис Спасов – диригент
Божана Димитрова – журналист, радиоводещ
Велин Илиев – най-известният български органист
Венцислав Мартинов – шоумен
Гита Минкова – журналист
Даниела Кънева – журналист
Даниел Спасов – народен певец
Домна Ганева – актриса
Елена Кънева – актриса
Иван Ничев – кинорежисьор
Йосиф Герджиков – диригент
Катя Грънчарова – поп певица
Климент Денчев – актьор
Красимира Йорданова – певица, дългогодишен музикален редактор и водещ в БНР
Лиляна Барева – оперна певица
Любка Кумчева – синоптик
Маргарита Горанова – поп певица
Маргарита Лилова – оперна певица
Марион Колева – журналистка
МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА – оперна певица
Мария Илиева – банкер
Мария Папазова – лекар
Мартичка Божилова – кинорежисьор
Методи Матакиев – диригент
Милица Божинова – „Тоника СВ“
Мими Николова – поп певица
Минка Златева – преподавател по PR и журналистика
Михаил Белчев – поет и поп певец
Невена Василева – журналист, тв-водещ
Нушка Григорова – кинорежисьор
Орлин Горанов – поп и оперен певец
Петя Първанова – първата жена министър на вътрешните работи в България
Райна Кабаиванска – оперна певица
Стефан Димитров – композитор
Стефан Митров – поп певец
Стефан Китанов – кинорежисьор
Стефка Берова – поп певица
Съни Сънински – режисьор
Таня Доганова-Христова – диригент и кинорежисьор
Толя Стоицова – преподавател по PR
Христо Руков – режисьор, бивш ректор на НАТФИЗ
Христина Митрева – бивш директор на НОИ

(край на цитата)

Портал „Утро“ Русе

Готвят премиера на „Мария Десислава“, писана за русенката Мария Венциславова

19 юли 2017 г.

Почти 40 години след първата премиера на операта „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, поставена за първи път на русенска сцена през 1978 г., операта в Русе подготвя нова премиера на творбата. Режисьор е солистът на Русенска опера Пламен Бейков, в главната роля ще бъде сопраното Мария Цветкова. Русенци ще видят спектакъла на 2 август от 19 часа в салона на операта.

Любопитен детайл е, че Парашкев Хаджиев, от рождението на когото тази година се навършват 105 г., създава „Мария Десислава“ специално за солистката на Русенската опера Мария Венциславова. Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения на русенската певица. Ролята на последния български цар от Търновското царство на премиерата преди 39 години изпълнява съпругът на Венциславова, баритонът Анастас Анастасов.

(край на цитата)

Една особено информативна статия заедно със снимки на Мария Венциславова и съпруга й Анастас Анастасов от техни общи изяви е поместена през 2018 г. – няколко месеца преди певицата да почине – в медията „Инфобзор“. Цитирам тази публикация, а трите снимки ще поместя след моята статия:

Портал „Инфобзор“

28.12.2018

Автор: Аделина Галова

Ярка звезда на Русенкия оперен небосклон – Разказ за Мария Венциславова

Декември е! Орисан да носи студ, сняг и намаляващи светли часове, но наред с мрачната зима е и период, съдържащ в себе си най-много топлина и щастливи празнични дни. През този дванадесети месец отбелязваме един от най-значимите за християнския свят празници – Рождество Христово! Декември, освен това е осеян с множество концерти, изложби, премиери на книги и филми. Дали точно, защото е студен събира толкова хора на едно място, не знам, но дванадесетият месец ни носи хубаво настроение и много светлина в душите! Тези прекрасни събития внасят красота в ежедневието и ни карат да се чувстваме горди, че имаме добри български творци, артисти и музиканти, които можем да видим и чуем на родна сцена.

Декември е и период, в който правим равносметки, в който разсъждаваме за културата, за постиженията на артистите ни в пределите на страната и зад граница. Месец, в който си пожелаваме още по-големи успехи за родната култура, но и, в който често си спомняме за големите постижения в изминалите по-далечни години. Във връзка с тези размисли бих искала да се върна назад във времето и да разкажа за едно име, което години наред е носело слава на Русенската опера, а и на българския оперен театър въобще.

Мария Венциславова! Тя е една от големите звезди на Русенската опера в периода на седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, златните години на Българския оперен театър. Мария Венциславова е сред предпочитаните певици както от публиката, така и от ръководството на операта. Тя, а и съпругът ѝ, големият ни баритон Анастас Анастасов, са водещите артисти в драматичния репертоар на театъра, в този период. Имат двама сина, Венцеслав (баритон) и Орлин (бас), които наследяват любовта към музиката и също градят оперна кариера, но както често се случва напоследък, извън границите на България.

Родена през 1943 г., Мария Венциславова израства в София. Започва още от дете да се занимава с музика. В хор „Бодра смяна“ „отглеждат“ огромния ѝ глас, в продължение на пет години, за да може по-късно да отиде в Българската Държавна Консерватория и да завърши там обучението си в класа на професор Елена Киселова. Още с излизането от академичните среди, през 1967 г. Венциславова заминава за Русе, където се явява на прослушване и веднага бива одобрена за артист в Русенска Народна опера. Макар че е от София, тя предпочита да остане в дунавския град и да развива кариерата си основно там и в продължение на двадесет и три сезона пее. Действително не сбърква в решението си, защото се превръща в една от ярките звезди на операта, а в последствие и една от редовно гастролиращите артисти както на Софийска, така и на сцените из цялата страна.

Първата си роля Мария Венциславова изпява едва на 23 години и това е не коя да е, а Пучиниевата Флория Тоска. Въпреки крехката си възраст дебютира толкова успешно и оставя такива впечатления след спектакъла, че ръководството на операта ѝ поверява драматичния сопранов репертоар на театъра и занапред. Дори арията на Пучиниевата героиня остава ярък спомен на финала на IV-я Международен конкурс за оперни певци, провеждан в София, където певицата не печели награда, но със своята Тоска бива запомнена и до ден днешен. Така Тоска, освен че е първа роля, се превръща и в една от коронните в репертоара ѝ. Изпява я над сто пъти не само на русенска сцена, но и гастролира с нея редовно в най-важните театри по онова време – Варна и София.

След тези успехи Мария Венциславова се явява на още два конкурса, вече извън пределите на страната ни. През 1972 г. в Тулуза (Франция), взима високо отличие, а именно III-то място. Двата конкурса, в София и във Франция, ѝ дават достатъчно големи криле и натрупан опит, за да полети смело и през 1974 г. да грабне престижната „Награда за интерпретация на Вагнерова музика“, на един от най-големите оперни конкурси – „Франсиско Виняс“, в Барселона (Испания). С тази награда всъщност става първата българка и една от малкото в света, които имат честта да се похвалят с това отличие. Печели симпатиите на журито с прекрасните си изпълнения на Вагнеровите героини Сента от „Летящият холандец“ и Елизабет от „Танхойзер“. По онова време са наистина малко българските певци, посегнали да пеят Вагнер и най-вече са малко тези, които улавят тънките детайли в интерпретацията на музиката му.

Факт е, че днес музикантите ни по света са много и жънат огромни успехи, но навън… В онези времена, обаче да излезнеш в чужбина и то в Западна Европа е било трудно, а да постигнеш такова признание сред конкуренция от цял свят е наистина голям повод за национална гордост. Доказвайки се като Вагнеров изпълнител в Испания, Венциславова получава предложения за работа в чужбина и може би е можела да стане голяма Вагнерова певица, каквито по света са рядкост, но тя избира да остане тук. От това нейно решение печели не само семейството ѝ и Русенска опера, но и цяла България, защото да имаме такъв ценен кадър е голямо богатство.

В онези години не се е изпълнявала толкова често Вагнеровата музика. Дали, защото са малко певците за нея, не знам. Този факт, обаче спомага за разгръщането на други страни на голямата Мария Венциславова. Оказва се, че не само той ѝ е сила. Верди, не по–малко разкрива певческите ѝ умения и качества. Неговите героини дори се превръщат в коронен репертоар за певицата. Прекрасната Дездемона в „Отело“, Аида от едноименната опера, Амелия от „Бал с маски“, Леонора от „Трубадур“ са само част от образите, в които се е претворила. Най-запомнящи се остават Елизабет от „Дон Карлос“, Лейди Макбет от операта „Макбет“ и Амелия Мария от „Симон Боканегра. За последната през 1975 г. получава награда от „Съюза на музикалните и танцови дейци“ за най-добра певческа роля, за спектаклите изиграни в сезон 1973–1974 г. Всички тези героини респектират с вокалната си линия и със задълбоченото вникване в особеностите на Вердиевата драматургия, овладяни безкомпромисно от певицата.

Връх в кариерата за Мария Венциславова си остава Лейди Макбет от операта „Макбет“. Играе я редом с мъжа си Анастас Анастасов. Тя както и „Симон Боканегра“ са иновативни постановки на режисьора Константин Димчев и остават в историята като паметни със своята модерна визия и нестандартни за времето си режисьорски решения. Все още най-заклетите оперомани говорят за този дует в живота и на сцената, Мария и Анастас, спомнят си за драматизма в дуета между Макбет и Лейди Макбет и все още ахват щом се спомене това заглавие. Още помнят дълбочината на интерпретацията и перфектното балансиране на точната доза нюанси в гласовете и на двамата. Те са олицетворение на симбиозата между двама певци. Симбиоза, която се получава, както в техния случай като естествен ход на целия им съвместен живот, получена освен това с много самостоятелна работа, но и с добро познаване на сценичния партньор.

Говорейки за Мария Венциславова и Анастас Анастасов не мога да не отбележа, че те са от певците, които често участват в новосъздадени и класически български опери. Предпочитани от композиторите ни получават много пъти предложения за изпълнения в дадено произведение. Така например, в операта „Мария Десислава“ на забележителния Парашкев Хаджиев, сътворена по повод стогодишнината от Освобождението на България, специално за Русенска опера, по драмата на Камен Зидаров „Иван Шишман“, главните роли на Иван Шишман и Мария Десислава са написани именно за звездната двойка. Въобще българският репертоар е много застъпен в кариерата на Мария Венциславова и аз трудно бих могла да изброя всички роли, в които се е превъплатила, но най-запомнящите се от тях са Милкана от „Майстори“, Албена от едноименната опера, Севина от „Лето 893“, Лили от „Тревога“, Сева (Ахинора) от „Хан Аспарух“, Елена от „Момчил“, Елена от „Бунтовна песен“ и не на последно място Царица Мария от единствената опера на Панчо Владигеров – „Цар Калоян“. В коронна роля за певицата се превръща този образ. Изпълнява го по покана на самия композитор, на престижния Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, през 1975 г., по повод 50-годишнината на най-стария ни извънстоличен оперен театър и 75-годишнината на композитора заедно със състава на старозагорската опера, с които и по-късно заминава на турне в Полша. Освен това, за разлика от „Мария Десислава“, този шедьовър остава в исторята записан студийно през 1978 г., когато отново е поканена да изпълни ролята на Царица Мария, но вече с трупата на Софийска опера.

Сигурна съм, че пропускам някоя важна роля, но отбелязвайки най-запомнящите се партии, изиграни от Мария Венциславова, се надявам да съм помогнала за дообогатяването на знанията за нея и да съм я представила достойно, защото както казва Огнян Стамболиев: „(…) просто завладяваше публиката със стихийния си гласов темперамент, с красивата си външност, с изразителното си лице. Мисля, че по онова време в България нямаше друга толкова красива, гласовита и темпераментна драматичка (…)“, а такъв човек заслужава да бъде споменаван и помнен, точно за да си припомняме какви музиканти имаме и в края на годината да си пожелаем за следващите още такива постижения на родна земя.

(край на цитата)

Една чудесна публикация, която действително обогатява представите за прекрасната Мария Венциславова, с която България трябва да се гордее. Жалко, че не е имала възможността да показва изкуството си и извън граница, поне за определени периоди. Тук вече отговорността е била на съответните органи, които не са проявили достатъчно такт и чувство за мярка – аз съм сигурен, че след като тя е имала вече две малки деца, 100% е щяла да се завръща наново в България, а не да остане в чужбина.

Както пише Огнян Стамболиев в една своя статия за Мария Венциславова, тя е имала особен успех в Стара Загора при операта “Цар Калоян” от Панчо Владигеров. Цитирам:

„ (…) И другия й голям успех – Царица Мария в мащабната суперпродукция на “Цар Калоян” в Стара Загора (диригент Ромео Райчев, режисьор Стефан Трифонов) за Оперния фестивал. Роля, за която бе наградена и която записа студийно за “Балкантон”. Мощно, матирано звучене, пределно драматично и експресивно. Ролята бе свръхтрудна и може би не се отрази много благоприятно върху гласа й (…)“.

(край на цитата)

Пиша това, защото след смъртта на певицата на 30 април 2019 г., на следния ден – на 1 май в Сайта във Фейсбук на Старозагорската опера се публикува хубава статия в нейна памет. След статията има редица съболезнования, които също цитирам:

Facebook – State Opera – Stara Zagora

1 май 2019 г.

ОТИДЕ СИ ГОЛЯМАТА ОПЕРНА ПЕВИЦА МАРИЯ Венциславова
(6 юни, 1943 г., Перник – 30 април, 2019 г., Русе)

Мария Венциславова е сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Съдбата я свързала трайно с Русенската опера, на която тя отдала младостта и таланта си. Родена е в Перник, но израства в София. През 1966 завършва Консерваторията като ученичка на професор Елена Киселова. От 1967 година е солистка на Русенската опера, където поема тежкия сопранов репертоар от напусналите театъра Маргарита Праматарова-Радулова, Евдокия Здравкова, Ели Кустева, Косена Кирова, от преминалата към оперетния репертоар Мими Николова. И Мария се справя. Започва веднага с най-трудните роли: Тоска, Лиза от “Дама Пика” на Чайковски, Дездемона в “Отело”, Сента в “Летящият холандец”, Аида. Всъщност, тя винаги се е хвърляла в най-дълбоките води. По-късно ще дойдат: Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия Грималди от “Симоне Боканегра”, Амелия от изключителната постановка на “Бал с маски” с недостижимия Ричард на Николай Здравков.

Второто й голямо постижение през началото на 70-те е Амелия-Мария от “Симоне Боканегра” (1973). За тази трудна и рядко изпълнявана Вердиева опера в Русе имало четири пълноценни състава солисти. Едно изобилие от прекрасни гласове и артисти, начело с невероятния Симон на Кирил Кръстев. Ролята й била доста трудна вокално, но тя я изпълнила уверено, вълнуващо и била наградена от Съюза на музикалните дейци в България. В тази роля тя постигнала едно силно вътрешно вълнение преди всичко във вокалния израз. Сценично била сдържана, екстатична, без излишни външни движения.

(край на цитата)

На първата снимка – Мария Венциславова в ролята на Царица Мария от операта “Цар Калоян” от Панчо Владигеров. Постановка на Старозагорската опера през 1975 г.

…..

Коментари във ФБ:

Stefka Evstatieva – Тази новина ме изненада и натъжава много. Моите съболезнования към Венци и Орлин. Нека да е светла и вечна паметта й. Тя заслужава това!

Jivko Jelev – Помня я като Мария от “Мария Десислава”! Беше великолепна.!!!???

Georgi Dinev – Светла да е паметта й! Велика певица! Поклон!

Evgeni Stanimirov – Вечна й памет! Със своя неповторим талант, тя остави ярка следа в Българското оперно изкуство!

Draga Machuganska – Мир и светлина на душата й! Съболезнования! Вечна памет!Поклон!

Iva Borovanska – Беше колежка на съпруга ми – светла памет и съболезнования на синовете й!

Tatiana Chivarova – Мир на душата ѝ!

Liudmila Mihailova – Съболезнования! Поклон!

Jetzt aktiv

Mario Nikolov – Съболезнования! Вечна й памет! Поклон!

Ema Zhunich – Съболезнования!
Вечна памет!
Поклон!

Margarita Peteva – СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!

Andrey Naydenov – GRANDE!!!

Gergana Boneva – Съболезнования! Вечна памет!

Hristina Vencheva – Съболезнования! Вечна памет! ПОКЛОН!

Eлена Драгостинова – Поклон!

Светлана Димитрова – Поклон

Andreia Mircev – Съболезнования!!!

Stoyan Stoyandzhov – Болезнено преживявам нейната кончина! Не мога да изразя колко красив глас и актьорско присъствие излъчваше на сцената…и колко мил и земен човек беше! Спи спокойно във вечността, Мария!!!

Vram Tchiftchian – Rip…

Vania Batchvarova – Светла й памет! Съболезнования! Ще си я спомняме – прекрасен човек и сърцат професионалист! Амин!

Veselin Hristov – Съболезнования на близките! Да почива в мир!

Alexander Tinkov – Поклон пред голямата певица.Световен глас!
Имал съм привилегията да бъда на една сцена заедно с нея.
Мир и покой на душата й.

Божена Иванова – Еееееее! Защо така изведнъж?!

Darina Glavanakova Bakardzhieva – Съболезнования!

Plamen Raykov – Съболезнования към близките й .Бог да я прости.Остави ярка следа в оперното изкуство.!

Konstantin Stoynov – ? ✌ ?

Maria Angelova – Поклон

Дида Русева – Моите съболезнования, на Венци и Орлин!

Мария Александрова – Поклон!

Виолета Стойчева – Съболезнования!

Zlatina Chakalola – Поклон!

Емилиян Акимов – Бог да я прости!

Весела Тодорова – Най-искрени съболезнования към близките на тази великолепна наша прима!
Мир на душата й! Няма да бъде забравена!

Nikolina Pankova – Бог да я прости! Моят съпруг е бил неин ученик преди да дойде в София. Много спомени, много разкази…Да почива в мир!!!

Viarka Marinova – Мария и Наско бяха в ролите си от МАКБЕТ невероятни, велики, големи, игра, гласове НЕЗАБРАВИМИ, ЧУДЕСНИ. ПОКЛОН, ПРИЯТЕЛКО. СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ КЪМ ВЕНЦИ И ОРЛИН И ВНУЦИ

Ели Георгиева – Поклон

Reneta Vanerova – Поклон пред прекрасния човек и великолепната певица! Мир и светлина на душата й! Съболезнования на близките!

Поли Николова – Poklon!

Евгения Борисова – Дълбок поклон! Незабравима – талантлива, красива, достолепна остава в спомените ми. Мир на душата й!

Mariana Ivanova – Излъчваше такава Сила и увереност..!

Отзивчива и добронамерена!

Светлина по Пътя ѝ.!!!

Hristo Dantchev – Бог да я прости и светла й памет! R.I.P.!

Adelina Stoyanova

Lilyana Boneva – Poklon!

Neviana Ganeva Поклон.Светла и памет!

Iordan Atanasov – ПОКЛОН! СВЕТЪЛ ПЪТ ВЪВ ВЕЧНОСТА! Запомнящо присъствие имаше на сцената. Съболезнование на близките!

Хубавина Стоянова – ПОКЛОН!

Violeta Dimitrova – Поклон дълбок! Царица Мария…,,Цар Калоян! …прекрасна красива…мир , светлина на душата й…

Galina Mincheva – Вечна да е паметта й.

Моите съболезнования на Венци и Орлин!

Мария Александрова – Поклон!

Лазарета Маринова – Вечна й памет

Елисавета Вълчинова-Чендова – Поклон!

Mariana Ilcheva – Светла й памет!

Valentina Todorova – Бог да я прости!

Надя Зекишева – Поклон!

Silvia Koleva – Вечна памет! Поклон!

Maria Pisanova – Да почива в мир.

Gergana Georgieva – Да почива в мир!

Милена Темкова – Светла й памет!

Кати Ковач – Бог да я прости!

Камелия Асенова – Бог да я прости!

Ognian Draganoff – Светла й памет!

Sofia Hitova – Поклон пред голямата певица!

(край на коментарите)

Портал „Bradva.bg“

2 май 2019 г.

Тъжна вест. Почина голяма българска оперна певица.

На 76-годишна възраст почина Мария Венциславова, един от

големите гласове на Русенската опера.

Тя беше един от големите сопрани в съвременния български оперен театър.

Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие, свързана трайно с Русенската опера, на която отдаде младостта и таланта си.

Тоска, Лиза от “Дама Пика” на Чайковски, Дездемона в “Отело”, Сента в “Летящият холандец”, Аида, царица Мария от “Цар Калоян” са част от ролите, с които русенци ще я запомнят.

В Русе Мария Венциславова срещна и своя съпруг – големия баритон Анастас Анастасов. Любовта им дари на света и спечелилите световна слава Орлин и Венцислав Анастасови.

Нека ангелска музика съпровожда небесният й път!

Мир и светлина на душата й.

Поклон пред паметта й!

(край на цитата)

Портал „Бряг.news“ Русе

Сбогуваме се с оперната певица Мария Венциславова

2.05.2019

Утре, 3 май, от 11 часа в катедралния храм “Света Троица” русенци ще си вземат последно сбогом с една от най-значимите личности в историята на русенската опера – Мария Венциславова. Тя ни напусна на 30-и април на 76-годишна възраст.

Един от най-вълнуващите сопрани в българския оперен театър трайно обвързва съдбата си с русенската опера. Веднага след като завършва Консерваторията като ученичка на проф. Елена Киселова, през 1967 г. тя става солистка в русенската опера и изпълнява едни от най-трудните роли – на Тоска, Лиза от “Дама Пика” на Чайковски, Дездемона в “Отело” и много други.

Специално за певицата Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава от едноименната опера, а световната премиера се състои в русенската опера през март 1978 г., в рамките на 18-то издание на фестивала “Мартенски музикални дни”.

Сцената на русенската опера среща певицата с нейния съпруг – солистът на русенската опера Анастас Анастасов, с когото често си партнират в артистично- музикалните си превъплъщения. Те са родители на ново поколение певци – световноизвестният бас Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.

(край на цитата)

Накрая няколко информации на английски език във връзка с операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, в която Мария Венциславова играе в ролята на Царица Мария, после части от биографията й също на английски език:

„Zar Kaloyan“, opera in 3 acts by Pancho Vladiguerov, Act I, Scene 2: Princess Maria’s Aria:

Reni Penkova, Zoia, Sofia National Opera,1975, Alexander Vladiguerov, conductor. Paintings by Neli Tsenova, Valeri Tsenov, Nikolay Rusev, Vladimir Kush.

……

Bulgarian soprano was born on 6 June 1943 in the town of Pernik but grew in Sofia. She graduated from the State Conservatory in 1966 as a pupil of Prof. Elena Kiselova. Later, for a certain period, she studied with Prof. Brambarov as well. Maria Ventseslavova’s career was closely bound to the Opera house in Rousse: already in 1967 she became a soloist of that theatre. She started with the most difficult parts — Aida, Tosca, Lisa, Desdemona, Senta since she had to take over the repertoire of a generation of sopranos who was retiring from the stage. Later on she included in her repertoire also Elisabetta, Leonora (Il Trovatore), Amelia Grimaldi, Amelia (Un ballo in maschera) etc. Maria Ventseslavova took part in a number of singing competitions in Sofia (1970), Barcelona, Toulouse, Hertogenbosch. She was protagonist in several legendary for the Rousse Opera productions: Tosca in 1970, Simon Boccanegra in 1973 both alongside Nikolay Zdravkov and Kiril Krastev, and the most acclaimed one – Macbeth in 1975 in remarkable partnership with her husband, the baritone Anastas Anastassov. In the zenith of her career in the late 70s and in 80s Maria Ventseslavova interpreted two symbolic for Bulgarian opera parts: Maria Dessislava (the homonymous opera was composed especially for her by Parashkev Hadjiev) and Zariza (Princess) Maria in the monumental production of the opera Zar Kaloyan by Pancho Vladiguerov for the operatic festival in Stara Zagora. The opera was subsequently recorded by Balkanton (the proposed aria belongs to this record).

More about Maria Ventseslavova on: http://liternet.bg/publish17/o_stambo …

(край на цитата)

Нека днес на 6 юни 2020 г. почетем 77 години от рождението на певицата Мария Венциславова, оставила светли спомени в историята на Русенската опера с големите се постижения в редица опери от репертоара на този театър.

Мир на праха й:

…………

Kategorie: Vencislavova, Maria (BGR, Sopran)

Maria Vencislavova