Franco Zeffirelli

Днес е годишнина от рождението на великия режисьор и сценограф Франко Дзефирели

„Франко Дзефирели – Маестро, който прекоси културната сцена във втората половина на ХХ век, продължи ценната италианска традиция и едновременно остави незаличим личен почерк в историята на театъра, киното, операта“.

(цитат от изявлението на Миланската Скала във връзка със смъртта на Дзефирели)

Драги приятели на оперната музика, точно преди една година – на 12 февруари 2019 г. започнах поредната си статия на оперна тема със следните думи:

„Драги приятели на оперната музика, днешният ден 12 февруари 2019 г. е особено тържествен ден за целия свят на изкуствата – един истински титан (нямам друга дума) – Франко Дзефирели – италианският гений в различни области на тази свещена дейност на човечеството навършва 96 години! Вижте по-долу в тази статия – апотеоз за него – колко активна е все още дейността му в областта на оперната режисура. Това просто е едно чудо, което ни поднася майката-природа, за да ни докаже своята сила, когато пожелае да демонстрира способностите си – да вложи в едно свое творение толкова различни и разнородни таланти. Не доказва ли това също, че известни личности, които имат склонност към един дял от изкуствата, го притежават и в други клонове, като че ли музика, литература, художество, скулптура, архитектура, балет, фотография и други са различните аспекти на една върховна дейност на човешкия мозък, изразени в различна степен и сила“.

(край на цитата)

Разбира се, когато писах тези вдъхновени думи, аз не предполагах, че само 4 месеца по-късно Франко Дзефирели ще ни напусне завинаги, че повече няма да имаме щастието да чуваме новини за него, че оперните му постановки от миналото ще останат завинаги образци на едно високо интегрално майсторство, което синтезира различни аспекти на отделните изкуства.

Както е добре известно – в средата на месец юни 2019 г. световните медии дадоха широк отглас за кончината на италианския майстор – на 15 юни след обед Франко Дзефирели почина след продължително боледуване в дома си в Рим. Лично аз тогава чух вечерта официалното съобщение за смъртта му, което беше разгласено широко по различните медии в Германия.

Още същата вечер написах и публикувах в профила си кратко „IN MEMORIAM“, за да известя на приятелите и читателите си тъжната новина. Припомня онова, което написах тогава:

IN MEMORIAM

Днес на 15 юни 2019 г. ни напусна на 96 години завинаги Франко Дзефирели – артистът, който остави в областта на оперната режисура и сценография назаличими образци на високо майсторство, голям вкус и тънък усет …

Франко Дзефирели в течение на десетилетия даваше основните насоки в това висше изкуство и неговите постановки от преди десетки години се играят още по широкия свят.

Изкуството на Франко Дзефирели не може да се опише с думи – то стои във всеки детайл на дадена постановка, то се съзира и в най-малките гънки на костюмите му, в незабележимите дребни подробности на декори и осветление, в цялата атмосфера на една оперна творба.

И до днес неговите постановки на редица опери в МЕТ Ню Йорк са играят така, както е било преди десетки години – артистите идват и си заминават, делото на Франко Дзефирели остава … Близо 1000-та спектакъла с постановки на Франко Дзефирели в МЕТ са в общо 12 опери. Не правя никакви преувеличения, знаем, че всички тези постановки са от най-високо качество, някои от тях като „Травиата“, „Бохеми“, „Тоска“, „Фалстаф“, „Кармен“ и „Турандот“ са имали по над стотици представления, в които солисти са най-известните артисти на епохата. Примерът с МЕТ не е единствен, но той е най-типичен.

Няма такъв режисьор и сценограф в световния свят на операта, който може да бъде сравнен с него!

СБОГОМ ФРАНКО ДЗЕФИРЕЛИ, сега ще поставяш небесните опери, където също ще бъдеш непостижим …

(край на цитата)

През следващите дни следих и отзивите за смъртта на Франко Дзефирели в

българските медии и констатирах, че това събитие е намерило подобаващо място както в дневната преса, така и в електронните медии. Особено ми допадна една статия от 17 юни 2019 г., публикувана в авторитетен източник за култура и изкуство, която сега ще цитирам по-долу:

„Култура“ Портал за култура, изкуство и общество

Соня Александрова

17.06.2019

In Memoriam. Франко Дзефирели (1923–2019)

Флоренция, специално за Портал „Култура“

„Сбогом, маестро!“ озаглави прощаването си с италианския сценарист, режисьор, сценограф, продуцент и актьор Франко Дзефирели фондацията на неговото име, открита преди две години в родната му Флоренция. Тя съхранява огромното му артистично наследство, побрало 70-годишна продукция от света на киното, театъра, операта. Дзефирели издъхна на 15 юни на 96 години в дома си в Рим, но неговият житейски път започва и завършва в града на Медичите.

Роден във Флоренция на 12 февруари 1923 г., Джанфранко Корси е незаконен син на женен мъж, който не го признава, а майка му умира, когато е 6-годишен. Тя си измисля фамилията Дзефирели, защото познава арията „Zeffiretti lusinghieri“ от Моцартовия „Идоменей“ (сопраното Илиа, дъщеря на троянския цар Приам, я пее като признание в любов към любимия си Идаманте).

Отгледан от роднини на бащата, Дзефирели посещава Академията за изящни изкуства. Участва в антифашистката съпротива, както ще разкаже по-късно в „Чай с Мусолини“. Забелязан е като актьор в студентския театър във Флоренция от Лукино Висконти. После създава костюмите и сценографията на някои от театралните му постановки на Шекспир, Чехов, Тенеси Уилямс. Изявява се дори като актьор в „Депутатката Анджелина“ (1947) на Луиджи Дзампа редом до Ана Маняни, която по-късно ще режисира за театъра във „Вълчицата“ от Джовани Верга. Има предложение от американската компания RKO за дългосрочен договор. Отказва и от края на 40-те години, въпреки че е либерал, антикомунист и един от малцината автори с десни убеждения, формирали се през 50-те години, е асистент-режисьор на Антониони, Де Сика, Роселини и най-вече на Висконти в „Земята трепери“, „Чувство“, „Най-красивата“. Дзефирели признава: „Лукино за мен беше като баща“. 

Дзефирели дебютира в киното със съвременната младежка комедия „Camping“ (1957), която години по-късно отказва да приеме за своя. После филмографията му е изпълнена най-вече с екранизации на класици, на първо място Шекспир: „Укротяване на опърничавата“ (1967) с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън; „Ромео и Жулиета“ (1968), който му носи огромен международен успех и номинация за Оскар за режисура, въпреки че е лъскав и илюстративен; най-напред желае да играят Лорен и Мастрояни, но после е доволен и от американската двойка Оливия Хъси–Ленърд Уайтинг; „Хамлет“ (1990) с Мел Гибсън, не много подходящ за тази роля, но пък избран нарочно като холивудска звезда, за да приближи Барда до масовата публика. Агентът на Гибсън предупреждава Дзефирели, че актьорът едва ли ще приеме, но противно на очакванията той веднага се съгласява. Работата обаче е много трудна, защото, както после разказва режисьорът: „Гибсън през цялото време се бореше с мен, защото се бореше със себе си“.

Неслучайно неприятели и завистници прекръстват Дзефирели в Шескпирели, след като посещава често Лондон и поставя Шекспир в „Олд Вик“. Той е единственият италианец, получил званието „сър“ от кралица Елизабет за киноадаптациите си на Шекспировите пиеси. Няма лек характер, години наред громи левицата, въпреки че уважава Дарио Фо и Роберто Бенини. Дзефирели е непрекъснато нападан от италианската критика, най-вече лявата. Някои от упреците – в академизъм, маниеризъм, прекалено изявен еротизъм, не са лишени от основание.

През 70-те години прави „Брат Слънце, сестра Луна“, посветен на свети Франциск от Асизи, както и „Исус от Назарет“ (1977). После между оперната си дейност в Скалата, Метрополитън опера в Ню Йорк или Париж, театралните постановки на Шилер и Пирандело, Артър Милър и Едуардо де Филипо, режисира през 80-те години и филмите „Травиата“ (номинация за Оскар като сценограф) и „Отело“.

В своята киноавтобиография „Чай с Мусолини“ Дзефирели преплита лични спомени с измислени моменти, за да представи историческата панорама на Флоренция от 30-те години. Всичко това, видяно през погледа на момче, алтер его на самия режисьор. Както винаги, успехът е по-голям в САЩ и Англия, отколкото в Италия. Последният филм на Дзефирели „Калас завинаги“ (2001) с Фани Ардан е посветен на голямата му приятелка Мария Калас. Години по-късно признава грешката си: „Такава изключителна фигура трябва да се представи в апогея си, докато аз я показах накрая, когато вече няма глас. Публиката искаше да види триумфиращата Калас и не обикна филма“.

Режисьорът има и неосъществени проекти, един от които е „Аида“: „трябваше да бъде филм, поиска ми го египетският президент. Два месеца търсех места за снимки, но след убийството на Садат всичко свърши“.

Съставът на Миланската Скала изрази своето опечаление от смъртта на Дзефирели: „Маестро, който прекоси културната сцена във втората половина на ХХ век, продължи ценната италианска традиция и едновременно остави незаличим личен почерк в историята на театъра, киното, операта“. За Скалата Дзефирели прави 21 постановки на 20 заглавия – от „Италианката в Алжир“ (1953) на Росини до новата „Аида“ на Верди, с която се открива сезонът 2006/2007. В историята остават „Турчинът в Италия“ на Росини с Мария Калас (1955) и „Бохеми“ (1963), дирижирана от Караян и непрекъснато поставяна до 2017 г.

Дзефирели е свързан и с България чрез незабравимата Гена Димитрова, която открива сезона в Ла Скала с режисираната от него „Турандот“ (1983) на Пучини. Пак в този театър сопраното Красимира Стоянова е Аида от едноименната Вердиева опера, поставена за 95-годишнината от рождението на маестрото през 2018 г.

Франко Дзефирели работи до последно. На 21 юни на Арената във Верона ще зазвучи новата „Травиата“ под негова режисура. Той имаше и друг проект – „Риголето“, чиято премиера е предвидена на 17 септември 2020 г. в Royal Opera House в Маскат, столицата на султаната Оман.

Режисьорът е носител на 5 награди „Давид на Донатело“ (италианските Оскари), две награди „Сребърни ленти“. При такова огромно творчество обаче той няма отличие за цялостна кариера.

„Смъртта на Франко Дзефирели оставя голяма празнота в италианската и световната култура. Чрез изключителния си талант и дълбока артистична чувствителност по време на дългата си кариера той вдъхва живот на големи шедьоври на киното и операта“, пише в писмо до близките му президентът Серджо Матарела. За премиера Джузепе Конте той „беше италианският посланик на красотата“. „От днес, без Франко Дзефирели, се чувствам по-сам. Изгубихме не само голям артист, но и голям интелектуалец с морална стойност и граждански кураж“, заявява Силвио Берлускони, от чиято партия „Форца Италия“ Дзефирели е избран за сенатор (1994–2001). „За мен Франко е като брат, когато се запознах с него в Скалата, бях още девойка. С него ме свързват десетилетия спомени“, споделя балерината Карла Фрачи.

В деня на смъртта на Дзефирели държавната телевизия РАИ, частните и сателитни канали, както и радиото промениха програмите си, за да го почетат с филми, опери, специални предавания и коментари на автобиографията му (преведена и у нас в поредицата „Амаркорд“ на издателство „Колибри“).

Със своята Флоренция Франко Дзефирели има през десетилетията променливи отношения между любов и омраза. В годината на голямото наводнение – 1966, той привлича Ричард Бъртън за документалния филм „За Флоренция“, който събира 20 милиона долара за разрушения град. Години наред отказва най-високото отличие на града „Златен флорин“ в знак на протест срещу отказа то да бъде присъдено на Ориана Фалачи. Накрая все пак го получава (2013). Създава много трудности на кметството в избора на място за фондацията му.

В деня на смъртта на Дзефирели публиката и оркестрантите на фестивала „Маджо музикале фиорентино” го почетоха с триминутни аплаузи. Припомнени бяха някои от постановките му на този фестивал – „Травиата“, „Бохеми“, „Палячи“.

Кметът на Флоренция Дарио Нардела обяви понеделник, 17 юни, когато е поклонението в кметството, за ден на траур.

„Чао, маестро! Дзефирели обичаше дълбоко родния си град, макар че в последните години професионалните задължения и световната слава го отведоха другаде. И именно тук, на мястото на бившия съд, се откри фондацията, за която мечтаеше.“

Във вторник в катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ ще е опелото, както Дзефирели е пожелал. Тялото му ще бъде положено в семейната гробница в едно от монументалните гробища на града.

Въпреки противоречивостта на творчеството и характера си Франко Дзефирели остава основна фигура на ХХ век, която обединява различни поколения. Еклектичният дух на този космополитичен артист и изключителен посланик на италианската култура по света, където е по-добре приет, отколкото в родината си, би могъл да се определи и като ренесансов.

(край на цитата)

Една великолепно оформена и написана статия. Респект!

След това отклонение заради кончината на Франко Дзефирели отново ще се върна към статията за него, която написах за последен път на днешния ден през 2019 г. Нека веднага добавя, че по време на писането в същия ден имах интерес да погледна в профила на певицата Дарина Такова, която винаги поздравява маестро Дзефирели със следващия му рожден ден на тази дата. Както винаги, и сега стояха редица общи снимки при нейни оперни изяви в Италия, където той е бил режисьор на постановката, но в този ден имаше и едно нейно лично изказване, което искам да споделя тук в моята статия. Тогава аз не го писах, то е толкова сърдечно и съдържателно, така че не мога да се сдържа да не го цитирам:

„Тъй като днес Франко Дзефирели става на 96, ще ви разкажа нещо.
Имах невероятния шанс да се докосна до този феноменален артист, макар и не съвсем пряко. Ще обясня! Той беше доста болен, постановката му („Дон Жуан“), беше историческа, както всички негови. Това ще рече, поставена преди дeсет, двайсет, трийсет години, но продължаваща да обикаля света и да краси сцените на най-престижните оперни театри. Когато става въпрос за „reprisa“-повторение, възстановка, големите режисьори не го правят лично, случва се с техните, също така, исторически асистенти. Как иначе! Представете си, Франко Дзефирели те води за ръчичка и ти обяснява географията на спектакъла.
На вече напреднали репетиции. Той се появи в инвалидна количка. Правеше малко ремарки от залата. На мен ми казваше да мисля Доня Елвира като перонаж на Калас.
Каквото и да значи това…
Тази жена е татуирана в сърцата на всички, които малко, или много са оставили своите следи в историята на операта. Представям си за онези, които са се докоснали пряко с този уникален във всяко отношение и за всички времена персонаж!
Дзефирели ни покани в дома си на гости!
Майко мила! Това беше велика емоция!
Каквa каризма! Каква сила, какъв феномен!
Дом музей! Мемориал!
Всяко кътче, всеки елемент от един интериор, по-близък до сцената, отколкото до реалната битова обстановка, е нещо което само по себе си е история. Геният му блести във въздуха, разнася ухание и безчет вълшебни частици, носещи омая, опиум, страст, заряд, енергия, вдъхновение, прелест, красота, магия, вълшебство…
Ядохме, пихме, кискахме се.
Дзефирели е луд по кучетата Джак Ръсел.
Из цялата къща тичат кутрета, където и да погледнеш, все е Джак Ръсел! Сувенири, възглавнички, статуетки, картини, аксесоари, кувертюри, всичко е Джак Ръсел.
В един момент от живота си е имал 64 кученца!
Майко мила! А вие се чудите на моите седем котки!
Артистите обичат животните, всички до един!
Неартистичните, сухи и аскетични души, съответно не…
Какво преживяване!
Да видиш кабинета, където са сътворени шедьоври като “Ромео и Жулиета”, “Укротяване на опърничавата”, всичките гениални филми-опери.
Чиста доза щастие, и да! Късмет!
Да достигне до столетието си, че и отвъд!
Grazie, Maestro!“

(край на цитата от Дарина Такова)

Мисля си сега, пишейки тези редове, какво е изживяла Дарина Такова след тези прекрасни думи, изказани за него, когато на 15 юни същата година е научила за смъртта му! Само тя може да ни каже.

На днешния ден в предните 6 години аз написах тук статии за него. За Франко Дзефирели е написано толкова много – през 2014 г. исках само да припомня юбилея му, той навърши тогава 91 години, аз дадох конкретни данни за дейността му през последните няколко години и бях изненадан от наученото в медиите. А ето какво писах на 12 февруари 2015 г. тук:

„През изминалите 12 месеца не съм се интересувал какво става с него. Смешно е, но в тези месеци съм си спомнял за него и тайно съм се молил на Всевишния да продължи живота му, за да твори и по-нататък. Все мислех – както е нормално в тази възраст – , че Дзефирели един ден ще реши да се оттегли от режисьорската дейност и вече ще си почива. От друга страна знам много добре, че истинските дейци в много сфери на изкуствата не се отчайват и работят до край, ако здравето им позволява това. Само преди няколко дни руският артист Владимир Зелдин доказа това съвсем ясно – той навърши 100 години и все още продължава сценичната си дейност. Когато преди 2 дни прочетох страницата на Франко Дзефирели в Уикипедия и се убедих в жизнеността му, това ме зарадва и потърсих източник, от който да разбера, дали през този театрален сезон той има оперни постановки. Бях дълбоко изненадан, когато прочетох плана му за дейност през 2014 и 2015 г. – (б.а. Б.К. : на това място цитирах 14 негови участия като режисьор в различни продукции) и направих следния коментар: Какво може да се каже: „Палячи“ в Лос Анджелис, „Бохеми“ на Миланската Скала, във Виенската държавна опера и на сцената на МЕТ в Ню Йорк, „Аида“ на остров Тенерифе (Канарски острови) в Испания и Астана в Казахстан (Астана̀ – на казахски: Астана, е столицата на Казахстан, разположена е на река Ишим. През 2003 г. градът има около 500 000 души население, а през 2010 г. – 708 794), „Дъщерята на полка“ в Палермо. Може би някои от тези постановки са от предни години, но факта, че се играят все още по много оперни сцени при негова режисура показва нивото на работата му. При всички случаи съм сигурен, че постановката му в Казахстан е съвсем нова работа. Ето подробности:

Giuseppe Verdi   Aida 19, 21, 22 Nov 2014; 26, 28 Feb 2015   Astana, Astana Opera
Dirigent   Keri-Lynn Wilson Regisseur   Franco Zeffirelli Bühnenbild   Franco Zeffirelli   ~ Aida    Kristin Lewis Radamès    Walter Fraccaro Amonasro    Alberto Gazale Amneris    Marina Prudenskaya

(край на цитата)

Както често е и в други постановки, сценографията и тук е от Франко Дзефирели. От солистите ми прави впечатление Марина Пруденская, която през последните години има изяви по всички значителни оперни сцени в цял свят.

Постановката на остров Тенерифе е с напълно италиански екип:

Giuseppe Verdi   Aida 3, 5, 7 Mär 2015   Santa Cruz de Tenerife, Auditorio de Tenerife
Dirigent   Massimiliano Stefanelli Regisseur   Franco Zeffirelli   ~ Aida    Micaela Carosi Radames    Giancarlo Monsalve Amneris    Marianne Cornetti Amonasro    Damiano Salerno El rey de Egipto    Alessandro Spina

(край на цитата)

Не е изключено маестро Дзефирели да присъства и на трите представления. Освен това тази концертна и оперна зала – „Auditorio de Tenerife“ в Santa Cruz de Tenerife е с толкова впечатлителна архитектура, до самия бряг на океана. Ще приложа снимка за любопитните. През месец март времето в този чудесен испански остров е прекрасно. Положително на трите дати все още има свободни места за „Аида“. Препоръчвам да свържете оперната изява поне с една седмица почивка в този „земен рай“ в обкръжението на чудни природни красоти, вулканична екзотика и богата растителност. Забележителна е „Ботаническата градина“ със стотици великолепни цветя, растения и дървета. За планинарите е интересно да се качат на „Тейде“ – най-високият планински връх в Испания – Pico del Teide (piko ðel ˈtejðe), с 3718 метра височина (в края на статията ще приложа чудесна снимка). Има въжена линия до голяма височина, сега не знам как е. (Край на тази екзотична туристическа и оперна разходка)“.

(край на бележките ми от 12 февруари 2015 година)

На това място през 2019 г. направих бележката, че руският артист Владимир Зелдин, за когото пиша по-горе, се помина през 2017 г. Мир на праха му!

Подобни мисли имах и в началото на 2016 г. – какво ли е станало с Франко Дзефирели, дано Бог му е дал още да живее, но дали работи все още? Ето какво написах през 2016 година:

„Направих справка за него и се оказа, че е „жив и здрав“ и наближава следващата 93-а годишнина. Разбира се, заинтересувах се и за изявите му, ако има все още такива. Изненадата беше пълна – още повече от миналата година. Ето справка:

  / Bis Oper  Rolle  Ort   Aug 16   Il trovatore Regisseur Fondazione Arena di Verona  Jul-Aug 16   Turandot Regisseur Fondazione Arena di Verona  Jun-Aug 16   Carmen Regisseur Fondazione Arena di Verona  Mär 16   La Fille du regiment sets Teatro Massimo di Palermo ML: Keri-Lynn Wilson; R: Crivelli   Mär 16   La Fille du regiment costumes Teatro Massimo di Palermo ML: Keri-Lynn Wilson; R: Crivelli   Jan 16   Aida sets Teatro di Pisa ML: M Boemi; R: Zeffirelli / Trespidi   Jan 16   Aida Regisseur Teatro di Pisa ML: M Boemi;  Nov 15   Aida Regisseur Ente Concerti Marialisa de Carolis, Sassari ML: Alapont;  Nov 15-Mär 16   La boheme sets Wiener Staatsoper ML: Marco Armiliato / Simone Young; R: Zeffirelli   Nov 15-Mär 16   La boheme Regisseur Wiener Staatsoper ML: Marco Armiliato / Simone Young;  Okt 15-Mai 16   La boheme sets it The Metropolitan Opera, New York ML: Carignani / D Ettinger; R: Zeffirelli   Okt 15-Mai 16   La boheme Regisseur The Metropolitan Opera, New York ML: Carignani / D Ettinger;  Okt 15  Aida Regisseur Teatro Sociale di Rovigo ML: M Boemi;  Okt 15-Feb 16   Aida sets it Astana Opera ML: Mukhitdinov; R: Zeffirelli   Okt 15-Feb 16   Aida Regisseur Astana Opera ML: Mukhitdinov;  Okt 15   Turandot Regisseur Royal Opera House of Muscat ML: A Battistoni;  Sep 15-Jan 16   Turandot sets it The Metropolitan Opera, New York ML: Carignani; R: Zeffirelli   Sep 15-Jan 16   Turandot Regisseur The Metropolitan Opera, New York ML: Carignani;  Sep-Okt 15   Pagliacci sets Los Angeles Opera ML: P Domingo; R: Zeffirelli   Sep-Okt 15   Pagliacci Regisseur Los Angeles Opera ML: P Domingo;  Aug-Sep 15   La boheme sets it Teatro alla Scala, Milano ML: Dudamel; R: Zeffirelli   Aug-Sep 15   La boheme Regisseur Teatro alla Scala, Milano ML: Dudamel;  Jul-Aug 15   Don Giovanni Regisseur Fondazione Arena di Verona ML: Stefano Montanari;  Jun-Sep 15   Aida Regisseur Fondazione Arena di Verona ML: A Battistoni / Wellber / Oren;  Mär 15   Aida Regisseur Auditorio de Tenerife Adán Martín, Santa Cruz Tenerife ML: Massimiliano Stefanelli;  Nov 14-Feb 15   Aida sets Astana Opera ML: Keri-Lynn Wilson; R: Zeffirelli   Nov 14-Feb 15  Aida Regisseur Astana Opera ML: Keri-Lynn Wilson;  

(край на цитата)

Няма да се спирам на долната част в тази схема – повтарят се познатите продукции от предната година – Лос Анджелис, Миланската Скала, Виенската държавна опера, остров Тенерифе (Канарски острови), Астана в Казахстан, Палермо, но има и нови – Арена ди Верона, МЕТ в Ню Йорк, както и съвсем нови редове в схемата – за сезона 2015/2016, чак до август 2016. Ето какво се казва за първата точка в горния план:

Giacomo Puccini   Turandot 23, 27 Jul 2016; 12, 19, 25 Aug 2016   Verona, Arena di Verona Regisseur   Franco Zeffirelli

Виждаме, пет представления на „Турандот“ през юли и август 2016 г., само неговото име като режисьор на фестивала в Арена ди Верона. В двете продукции на „Трубадур“ и „Кармен“ също там е режисьор. Най-много спектакли са предвидени за „Кармен“. Ето подробности:

Georges Bizet   Carmen 24 Jun 2016; 1, 6, 9, 13, 16, 29 Jul 2016; 5, 11, 17, 20, 23, 27 Aug 2016   Verona, Arena di Verona Regisseur   Franco Zeffirelli

(край на цитата)

Като сценограф Дзефирели участва в продукцията в Палермо при „Дъщерята на полка“ от Доницети. Фактически от горния план се виждат всички негови функции. Не са важни подробностите, но е радостен факта, че срещаме така често името му в най-различни продукции. Очевидно, в последно време работата му се концентрира главно в Италия, на тази възраст е съвсем нормално да се пътува на по-малки разстояния и по-малко със самолети за работа на далечни сцени.

Искам да обърна внимание на една постановка на Дзефирели на операта „Турандот“ от Пучини на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Става въпрос за следната:

 Sep 15-Jan 16  Turandotsets itThe Metropolitan Opera, New YorkML: Carignani; R: Zeffirelli 
 Sep 15-Jan 16  TurandotRegisseurThe Metropolitan Opera, New YorkML: Carignani;

(край на цитата)

Както е известно на много оперни любители, някои от изявите са показани и в България чрез кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“ – на 30 януари и на 10 февруари 2016 г. в Синема Сити София. Фактически тази постановка е възстановената версия на Франко Дзефирели, който поставя „Турандот“ за пръв път в МЕТ през 1987 г. и тя се смята за един от върховете в неговото творчество. Понеже въпроса е от особена важност, нека днес на рождения му ден (говоря за 2016 година!) дам някои обяснения. Става въпрос и за други негови постановки на тази сцена. Съвсем скоро в Интернет се появи статия на Ирена Гъделева (тя работи в БНР в програма „Хоризонт“ и най-често ръководи предаванията на „Алегро виваче“). Цитирам част от текста:

Ирена Гъделева

29.01.2016

Турандот“ – най-доброто от Метрополитън

Прочутата постановка на Франко Дзефирели възкръсна в Метрополитън. На 30 януари 2016 българските зрители ще могат да я видят в кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“, в Синема Сити София от 20 часа, повторението е на 10 февруари от 19.30 часа.

На 30 януари 2016 г. в хиляди киносалони по света меломаните ще могат да проследят тричасовата продукция на режисьора и сценограф Франко Дзефирели, поставена за първи път през 1987 г. и оттогава смятана за един от шедьоврите в неговото творчество. Поредната възстановка на операта „Турандот“ е под диригентството на Паоло Кариняни, а в главните роли по време на прякото излъчване ще бъдат шведската звезда Нина Стеме – Турандот, Марко Берти – Калаф, Анита Хатиг – Лиу, и Александър Цимбалюк – Тимур.

Първият досег на прочутия Франко Дзефирели с операта не е сценографията на „Бохеми“ през 1965 г. или постановката на „Палячо“ и „Селска чест“ в Метрополитън опера през 1978 г. Като плод на греховна любов, малкият Франко не получава името на баща си, а измислена от майка си фамилия, вдъхновена от ария в операта „Идоменей“ от Моцарт – Zeffiretti lusinghieri. Това, разбира се, е само симпатичен щрих от биографията му.

Като студент в Университета във Флоренция през 1945 г. Дзефирели гледа „Хенри V“ с Лорънс Оливие в главната роля и животът му се преобръща. Всъщност специалността архитектура, която изучава, със сигурност му е била от полза и по-късно, когато едновременно работи като режисьор и сценограф. От асистент на Лукино Висконти и Виторио де Сика, Франко Дзефирели израства до едно от най-големите имена в театъра, киното и операта през втората половина на ХХ век. При това кариерата му разцъфва и в Америка.

Когато поставя през 1987 г. „Турандот“ – последната, незавършена опера на Джакомо  Пучини, италианският режисьор вече има успехи в Метрополитън опера с едноактните опери „Селска чест“ на Маскани и „Палячо“ на Леонкавало, с „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини. Веднага прави впечатление, че обединяваща фигура за постановките му по онова време  е тенорът Пласидо Доминго, който се превъплъщава и в ролята на Калаф, а неговата принцеса Турандот е Ева Мартон. New York Times определя тогавашната постановка като „Метрополитън в най-добрата си форма“.

Неслучайно почти 30 години по-късно „Турандот“ на Франко Дзефирели възкръсва за пореден път, а публиката очаква да види пищните сценични изяви на всички участници, включително на блестящия оркестър и феноменалния хор на Метрополитън опера, дирижирани от Паоло Кариняни.

„Дворецът на императора е една от най-ослепителните и пищни сцени, които МЕТ може да предложи“, е оценката на New York Classical Review. Всъщност, както става ясно от рецензиите в американската преса, декорите и костюмите в тази почти 30-годишна постановка са важна част от пищното зрелище.

Поредната премиера на 23 септември 2015 г. в Метрополитън ще се запомни с яркото присъствие на американското сопрано Кристин Гьорке и прочутия тенор Марсело Алварес като Калаф. Спектакълът на 30 януари, който ще гледаме и в България, благодарение на фондациите „Театрален фестивал „Варненско лято“ и „Америка за България“, ще бъде последен за това заглавие през сезона. Певческият състав, който ще чуем, вече също получи положителни отзиви от критиката.

„Нина Стеме успява да представи зловещата ледена принцеса като изненадващо уязвима. Нейният силен пищен глас запазва топлотата си през цялата вечер, с ярки високи тонове, които никога не са пресилени или пискливи, дори когато се извисяват над масовите ансамбли с оркестър и хор.“ Такава е оценката в The New York Times. И още: „Сопраното Анита Хартиг пя красиво в ролята на саможертвената Лиу, нейният пленителен глас е тъжен и изразителен. Александър Цимбалюк има богат бас-баритон и изпълнява Тимур с достойнство“.

А според Financial Times „Нина Стеме владее силата, чувствителността, с проницателност и властност успява да направи крайно несимпатичната принцеса на Пекин много магнетична“.

(край на цитата)

Ето какво писах още през 2016 година:

„Днес аз няма да пиша много за Дзефирели – толкова разнообразни и подробни са източниците, от които може да се научат всички подробности. Само най-важното и особено внушително за мене – огромната му работоспособност и активност през последните 8-10 години. В статията ми за него на днешния ден през 2015 г. аз изброих всички негови изяви – повече от 100 участия през годините 2008 до 2014 за 7 сезона (няма грешка – само през сезона 2013/2014 Франко Дзефирели има 16 (!!!) участия като оперен режисьор, и то на сцени като Виенската държавна опера, Миланската Скала, МЕТ в Ню Йорк, „Arena di Verona“, Палермо и Калиари. Там се разбра, че и български артисти-диригенти са имали участия в негови постановки. Например, през 2014 г. – от юни до септември 2014 г. на „Arena di Verona“ в Италия е дирижирал някои спектакли на операта „Кармен“ от Бизе и българският диригент Юлиан Ковачев – една голяма чест да участва в режисура на Франко Дзефирели. Това не е за пръв път – през юни / август 2012 г. също там Ковачев е дирижирал тази опера при режисурата на Дзефирели, както и през януари / февруари същата година операта „Палячи“ от Леонкавало. Още през сезоните 2009 и 2010 Ковачев се изявява във Верона, даже през 2009 г. са се сменяли с Пласидо Доминго (той като диригент, а не като певец).

Аз не мога да правя сравнение с друг признат майстор на режисурата – оперна, театрална и филмова, просто няма такъв ! От 60 години по-малко или повече чета обща и специална литература в областта на музиката и непрекъснато срещам неговото име, станало вече еталон за продуктивност, сериозност и последователност – без излишни експерименти – в областа на режисьорското изкуство. Името му ми беше познато още в България преди 1974 г., после тук в Германия особено между 1990 и 2000 година, когато се занимавах усърдно с четене на оперна литература, името на Франко Дзефирели се срещаше извънредно често в справките за репертоара на редица световно известни оперни театри.

Франко Дзефирели (на италиански Franco Zeffirelli, роден Джанфранко Корси, на италиански Gianfranco Corsi), е италиански актьор, режисьор, продуцент и сценарист, роден на 12 февруари 1923 г. във Флоренция. Следва архитектура във Флоренция, от 1946 г. се включва в кръга около Лучано Висконти, Паоло Стопа и Рина Морели, известно време е асистент на Висконти, играе в театрални постановки. През 1952 г. започва да работи в Миланската Скала като сценограф. Негови са концепциите за сценичното оформление на две опери от Росини – „Италианката в Алжир“ и „Пепеляшка“, които му носят огромен успех. Поради този факт започват да му предлагат да води и оперна режисура и още при първите си постановки получава още по-добри рецензии в сравнение с тези при сценографиите си.

През 50-те години си извоюва името на „най-добрият оперен режисьор в целия свят“ в репертоара от началото на 19-и век и в тия опери от стила на „веризмото“. Като върхови постижения остават постановките му на „Травиата“ от Верди за Мария Калас в оперния театър в Далас / САЩ, „Лучия ди Ламермур“ от Доницети за Джоан Съдърланд в Лондон (Covent Garden), по-късно „Отело“ от Верди в Ню Йорк (МЕТ) през 1971 г., „Дон Жуан“ от Моцарт във Виенската държавна опера през 1972 г., „Бохеми“ от Пучини на Фестивала в Залцбург през 1975 г., „Селска чест“ от Маскани и „Палячи“ от Леонкавало в МЕТ през 1968 г. При новото откриване на МЕТ (новата сграда) през 1966 г. Дзефирели не само режисира операта „Антоний и Клеопатра“ от Самюъл Барбър, но и написва либретото за новата постановка, която практика той прилага и по-късно в дейността си. Нали писах в началото за тази интегралност на отделните клонове в изкуствата, която Дзефирели притежава в особено голям мащаб. За това пише и Ирена Гъделева в статията си, която цитирах по-горе. Може би следването на архитектура е допринесло за стереометричното оформяне на мисленето му, което е неделима част от визуалната концепция на една оперна, филмова или театрална постановка.

Освен като оперен режисьор Дзефирели се прочува като отличен майстор при филмирането на опери. Една от най-известните му екранизации е тази на операта „Травиата“ през 1983 г. с Тереза Стратас и Пласидо Доминго в главните роли. По-долу ще дам подробности за дейността на Дзефирели в тази област. Не трябва да забравяме, че наред с тези си дейности той прави много успешни филмови и телевизионни режисури през целия си творчески път. Ето примери: дебютира като режисьор с филма „Укротяване на опърничавата“ (1967 г.) – комедия с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. През следната година има голям успех с филма „Ромео и Жулиета“. През 1969 г. той е номиниран за този филм за наградата „Оскар“. През 1977 г. особено голям успех има филма му „Исус от Назарет“ – една екранизация на Библията. Дзефирели е заснел над 30 игрални и телевизионни филми, които предизвикват голям интерес, като “Хамлет” (1990 г.) с Мел Гибсън в главната роля, “Отело”, “Чай с Мусолини” (1999 г.), “Калас завинаги” (2002 г.). Поставил е над 100 опери. Работил е с такива прочути оперни певци и актьори като Пласидо Доминго, Мария Калас, Елена Образцова, Гена Димитрова, Лучано Павароти, Лоурънс Оливие, Марчело Мастрояни, Мел Гибсън, Джуди Денч, Майкъл Йорк, Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън.

Очевидно за такава дейност се получава признание и той го има: номиниран 2 пъти за наградата „Оскар“, пет пъти получил наградата „Давид ди Донатело“, два пъти – наградата „ЕМИ“ и още много други отличия. През 2004 г. той получава британския почетен орден „Knight Commander of the Order of the British Empire (KBE)“. Наред с артистичната си дейност Дзефирели не е чужд и на политиката – член е на Италианския Сенат от 1994 до 2001 година.

В момента за Франко Дзефирели има страници в Уикипедия на 48 различни езика, включително и на български език. Интересно е да покажа какво е написано за него в тази страница, то е около 15-20 реда:

Франко Дзефирели (на италиански: Franco Zeffirelli, роден Джанфранко Корси, на италиански: Gianfranco Corsi) е италиански актьор, режисьор, продуцент, сценарист, номиниран 2 пъти за Оскар, носител на БАФТА, пет пъти завоювал наградата Давид ди Донатело, два пъти — награда Еми. Член е на италианския Сенат от 1994 до 2001 година. Дебютира като режисьор с филма „Укротяване на опърничавата“ (1967), комедия с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Популярен го прави филма Ромео и Жулиета (1968). Дзефирели е заснел над 30 игрални и телевизионни филма, които предизвикват голям обществен интерес като “Хамлет” (1990) с Мел Гибсън в главната роля, “Ромео и Жулиета”, “Отело”, “Чай с Мусолини” (1999), “Калас завинаги” (2002).

Поставил е над 100 опери. Работил е с такива прочути оперни певци и актьори като Пласидо Доминго, Мария Калас, Елена Образцова, Гена Димитрова, Лучано Павароти, Лоурънс Оливие, Марчело Мастрояни, Мел Гибсън, Джуди Денч, Майкъл Йорк, Елизабет Тейлър. Той е хомосексуален. Библиография: Франко Дзефирели. Автобиография. София, Колибри, 2012.

В края на информацията се прилага списък на филмите, които той е режисирал. Цитирам този списък:

Игрални филми:

годинафилморигинално заглавиебележки
1967Укротяване на опърничаватаLa Bisbetica domata
1968Ромео и ЖулиетаRomeo and Juliet
1972Брат Слънце, сестра ЛунаFratello Sole, Sorella Luna
1977Исус от НазаретGesù di Nazareth
1979ШампионътThe Champ
1981Безкрайна любовEndless Love
1982ПалячиPagliacci
1982Селска честCavalleria rusticana
1983ТравиатаLa Traviata
1986ОтелоOtello
1988Младият ТосканиниIl giovane Toscanini
1990ХамлетAmleto
1992Дон КарлосDon Carlo
1990Историята на една любовStoria di una capinera
1996Джейн ЕърJane Eyre
1999Чай с МусолиниUn tè con Mussolini
2002Калас завинагиCallas Forever

(край на информацията)

Хубаво, само че не ми хареса последното изречение в крайния абзац – „той е хомосексуален“, толкова неспокосано дефиниран израз и то на това място точно. Какво означава това „той е хомосексуален“?, като че ли всичко друго е свързано с тази му наклонност, звучи като някаква присъда след изброяване на такива големи имена. Ах тази журналистика. Ужас! Преди години в България се влизаше в Университета най-трудно именно в специалност „Журналистика“ – най-често със солидни връзки. Не е хубаво при такива велики личности да се подчертават лични наклонности, които не играят роля за постиженията на даден творец в областта на изкуствата. Да се пише например за алкохолните наклонности на такива писатели, като: Джек Лондон, Ърнест Хемингуей, Реймънд Чандлър (майсторът на детективските романи), Скот Фицджералд, Кърт Вонегът (“Понякога късно през нощта ме прихваща тази болест, включваща алкохол и телефона”), Марк Твен (“Понякога твърде много за пиене не е достатъчно”, казва Твен, сигурно преди да пресуши бутилка уиски. Човекът е знаел как да пие, как да пуши и как да пише, завладявайки съзнанията на милиони хора с произведения като “Приключенията на Том Сойер”, “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Живот по Мисисипи” и много други) не е толкова неморално, но според моето мнение сексуалната нагласа на даден индивид е толкова специфичен и личен проблем на всеки човек, че доброто възпитание изисква да бъде една „табу“-тема при подобни публикации. Вярно е, някои прочути личности демонстрират това нарочно, но то си е техен проблем, то не трябва да се дискутира по-нататък. Вярно е и това, че например в страницата за Дзефирели на немски език също е казано с две думи за неговото сексуално отношение, но на фона на една голяма и подробна страница, описваща най-подробно цялото му творчество. Тогава такава забележка звучи съвсем по друг начин.

Може и да нямам право, понеже в автобиографичната си книга (преведена и на немски език през 1986 г.) Дзефирели пише и по този въпрос (През 80-те години той написва автобиографичната си книга, преведена и издадена в редица страни. В Германия книгата се появи със заглавие : Zeffirelli. Autobiographie von Franco Zeffirelli. Piper-Verlag, München 1986, ISBN 3-492-03130-7).

Доколкото ми е известно, не е било лесно за Дзефирели в Италия да се пише по такива теми, тъй като някои автори цитират интересни подробности. Скоро прочетох нещо от автор (на английски език):

At the same time, however, his advocacy of Catholic dogma in opposition to gay activism has not gone unnoticed, particularly his backing of Vatican efforts to thwart the inception of a Gay Pride parade in Rome. Yet this seeming contradiction is, perhaps, characteristic of Zeffirelli’s career and work, for which he has long been regarded with extreme degrees of reverence and revilement, in almost equal measure.

(край на цитата)

Не искам да се занимавам с тази тема, вече подчертах моето становище.

За по-пълна информация относно филмите и оперните екранизации на Франко Дзефирели давам следния списък (от източник на немски език, някои заглавия на английски или на италиански):

  • 1967: The Taming of the Shrew
  • 1968: Romeo und Julia (Giulietta e Romeo)
  • 1973: Bruder Sonne, Schwester Mond (Fratello sole, sorella luna)
  • 1977: Jesus von Nazareth
  • 1979: Der Champ (The Champ)
  • 1981: Endlose Liebe (Endless Love)
  • 1982: Der Bajazzo (I Pagliacci’)
  • 1982: Cavalleria rusticana
  • 1982: La Traviata
  • 1982: La Bohème
  • 1985: Tosca
  • 1986: Otello
  • 1988: II giovane Toscanini
  • 1989: 12 registi per 12 città
  • 1990: Hamlet
  • 1993: Zeffirellis Spatz (Storia di una Capinera)
  • 1996: Jane Eyre
  • 1999: Tee mit Mussolini (Tea With Mussolini)
  • 2002: Callas Forever
  • 2005: Tre fratelli
  • 2009: Hommage an Rom (Omaggio a Roma)

(край на цитата)

Това бяха в общи линии информациите за Франко Дзефирели до 2016 г. Очевидно проблема с моето любопитство по отношение на факта, дали той продължава с дейността си на режисьор и сценограф и след 2016 година – остана. През 2017 г. прегледах съответни източници и разбрах, че той няма съвсем нови постановки или сценографии, но през 2017 година в различни оперни театри или на фестивали се играят опери с негови постановки. Ето няколко примера:

Oper Rolle Ort 
   Jul-Aug 17Madama ButterflyRegisseurFondazione Arena di Verona
 Jun-Jul 17  La bohemesetsTeatro alla Scala, MilanoML: Pidò; R: Zeffirelli / M Gandini 
 Jun-Jul 17  La bohemeRegisseurTeatro alla Scala, MilanoML: Pidò;
 Nov 16  La bohemesetsWiener StaatsoperML: Goetzel; R: Zeffirelli 
 Nov 16  La bohemeRegisseurWiener StaatsoperML: Goetzel;
 Sep 16-Jan 17 La bohemesetsThe Metropolitan Opera, New YorkML: C Rizzi / Marco Armiliato; R: Zeffirelli 
 Sep 16-Jan 17  La bohemeRegisseurThe Metropolitan Opera, New YorkML: C Rizzi / Marco Armiliato;

(край на цитата)

Постановките във Виенската държавна опера бях цитирал през 2016 г., но тия в Миланската Скала, на Арена ди Верона и в МЕТ Ню Йорк продължават да се играят и през 2017 г. и по-късно.

Цитирам подробности за някои от тези изяви през 2017 г.:

Giacomo Puccini Madama Butterfly
8, 13, 22, 29 Jul 2017; 11, 19 Aug 2017  
Verona, Arena di Verona
Fondazione Arena di Verona
Regisseur  Franco Zeffirelli

……..

Giacomo Puccini La bohème
7, 10, 13, 15, 20, 30 Jun 2017; 3, 5 Jul 2017  
Milano, Teatro alla Scala
Teatro alla Scala
Dirigent  Evelino Pidò
Regisseur  Marco Gandini, nach einer Inszenierung von Franco Zeffirelli
Bühnenbild  Franco Zeffirelli
Kostüme  Piero Tosi
 ~
Mimì   Sonya Yoncheva / Ailyn Pérez
Rodolfo   Fabio Sartori
Marcello   Simone Piazzola
Schaunard   Mattia Olivieri
Colline   Carlo Colombara / Gabriele Sagona
Musetta   Federica Lombardi
Benoît   Davide Pelissero
Alcindoro   Luciano Di Pasquale

(край на цитата)

Както виждаме, в „Бохеми“ от Пучини на сцената на Миланската Скала през юни и юли 2017 г. участва българският сопран Соня Йончева. Тя е участвала и при другата постановка на Франко Дзефирели на „Бохеми“ в МЕТ Ню Йорк в периода септември 2016 – януари 2017. Соня Йончева се разменя при някои спектакли с едно друго сопрано, което аз не познавам още – американката Ailyn Pérez. Ще цитирам от източник на английски език съвсем кратка информация за тази доста прочута вече по целия свят певица:

Ailyn Pérez (born August 15, 1979) is an American operatic soprano and the winner of the 2012 Richard Tucker Award. In 2016, she received the $50,000 Beverly Sills Award and the 2017 Sphinx Medal of Excellence from the Sphinx Organization. Pérez also serves as an Advisory Board member for Time In Kids.

(край на цитата)

Действително впечатлителни постижения на Ailyn Pérez в последните години.

При подготовка на статията ми през 2017 г. попаднах на нова интересна новина относно Франко Дзефирели, поместена в немска медия през 2016 г. – Focus Online. Цитирам:

Focus Online

Studie: Franco Zeffirelli ist Nachfahre von Da Vinci

Freitag, 15.04.2016

Der italienische Meisterregisseur Franco Zeffirelli ist einer Studie zufolge ein Nachfahre des Universalgenies Leonardo da Vinci (1452 – 1519).

Der Da-Vinci-Experte Alessandro Vezzosi vom „Museo Ideale Leonardo“ in Vinci, dem toskanischen Heimatort des Künstlers und Erfinders, hatte 1973 zusammen mit der Historikerin Agnese Sabato seine genealogischen Forschungsarbeiten gestartet. Insgesamt seien dabei 35 noch lebende Verwandte Da Vincis ausfindig gemacht worden, darunter auch Zeffirelli („Callas Forever“), berichtete die Zeitung „La Stampa“.

Der Vater des 93-jährigen Opern- und Filmregisseurs, Ottorino Corsi, stammte ursprünglich aus Vinci und war später nach Florenz umgezogen, wo auch Zeffirelli geboren wurde. Die Studie seines Stammbaums habe ergeben, dass Michelangelo di Tommaso Corsi, ein Mitglied der Familie, im Jahr 1794 Teresa Alessandra Giovanna da Vinci geheiratet habe, eine direkte Nachfahrin von Leonardo da Vincis Vater Piero.

In Zeffirellis Familie war scheinbar bekannt, dass der „Mona Lisa“-Maler einer ihrer Ahnen war. Der für seine üppig-opulenten Inszenierungen bekannte Zeffirelli hatte schon 2007, als er die Auszeichnung „Premio Leonardo“ verliehen bekam, erklärt: „Meine Familie, die Corsi, stammt unter anderem von Leonardo da Vinci ab.“ Das Publikum dachte aber, der Regisseur habe einen Scherz gemacht.

(край на цитата)

Превод:

Проучване: Франко Дзефирели е потомък на Да Винчи

Петък, 15.04.2016

Италиянският прочут режисьор Франко Дзефирели е съгласно едно проучване потомък на универсалния гений Леонардо да Винчи (1452-1519).

Експертът на тема да Винчи Alessandro Vezzos от „Museo Ideale Leonardo“ във Винчи – родното място на артиста и изобретател в Тоскана започна през 1973 г. заедно с историка Agnese Sabato своите генеалогични изследвания. Общо до сега са открити 35 още живи роднини на да Винчи, между които е и Франко Дзефирели („Callas Forever“). Това съобщава вестник „Ла Стампа“.

Бащата на 93-годишния оперен и филмов режисьор Оторино Корси произхожда от Винчи и по-късно се преселва във Флоренция, където също е роден и Дзефирели. Проучването на неговото родословно дърво показва, че Микеланжело ди Томасо Корси – един от членовете на фамилията се оженва през 1794 г. за Тереза Алесандра Джована да Винчи, която е непосредствена потомка на Пиеро да Винчи – бащата на Леонардо да Винчи.

Във фамилията на Дзефирели сигурно се е знаело, че художникът на „Мона Лиза“ е един от предците им. Както е известно, през 2007 г. Франко Дзефирели получи наградата „Premio Leonardo“ за своите наситени с пищност постановки и тогава той заяви: „Моята фамилия Корси произхожда между другото от тази на Леонардо да Винчи“. Тогава обаче публиката е мислила, че режисьорът се шегува.

(край на превода)

Какво можем да добавим още – няма случайности в природата, още повече в изкуството, където различните артистични качества често се онаследяват. Положително е така при този мултигений Франко Дзефирели.

Какво да кажа през 2018 година – няма нови неща за днешния юбиляр, изглежда вече не прави нови оперни постановки, но за сметка на това негови оперни продукции продължават да се играят по целия свят. Погледнах в архива на Виенската държавна опера и видях, че неговите продукции на „Кармен“ и „Бохеми“ продължават да се играят и до днес. Цитирам извадка от този архив:

Carmen

Inszenierung und Bühnenbilder | 161 Vorstellungen | 09.12.1978–29.01.2018

Don Giovanni

Inszenierung, Bühnenbild und Kostüme | 94 Vorstellungen | 12.10.1972–27.06.1989

Don Giovanni

Nach einer Inszenierung von | 45 Vorstellungen | 10.11.1991–19.01.2005

Don Giovanni

Bühnenbild und Kostüme | 45 Vorstellungen | 10.11.1991–19.01.2005

La Bohème (Puccini)

Inszenierung und Bühnenbilder | 427 Vorstellungen | 03.11.1963–06.10.2017

(край на цитата)

Както виждаме, на 6 октомври 2017 г. е имало спектакъл на „Бохеми“, а на 29 януари 2018 г. – такъв на „Кармен“.

Годината 2018 изтече, дойде новата 2019 и ми се искаше да добавя още нещо за Франко Дзефирели във връзка с навършване на 96 години. Няма нови постановки, но старите му такива продължават да се играят по целия свят, където той е имал изяви като оперен режисьор или сценограф. Реших да се спра по-специално на тези в МЕТ Ню Йорк, където неговата дейност е била особено интензивна. Погледнах в архива на МЕТ и останах изненадан – там под неговото име се изрежда един списък от 984 (!) спектакъла, в които той е режисьор или сценограф, често и двете дейности. И до месец декември 2018 г. се играе негова постановка – операта „Бохеми“ от Пучини. Цитирам ансамбъла при последната изява – на 13 декември 2018 г.:

Metropolitan Opera House
December 13, 2018

LA BOHÈME {1331}
Giacomo Puccini-Luigi Illica/Giuseppe Giacosa


Mimì....................Ailyn Pérez
Rodolfo.................Michael Fabiano
Musetta.................Angel Blue
Marcello................Lucas Meachem
Schaunard...............Duncan Rock
Colline.................Christian Van Horn
Benoit..................Donald Maxwell
Alcindoro...............Donald Maxwell
Parpignol...............Gregory Warren
Sergeant................Joseph Turi
Officer.................Edward Hanlon

Conductor..............James Gaffigan

Production..............Franco Zeffirelli
Set designer............Franco Zeffirelli

(край на цитата)

В ролята на Мими четем името на Ailyn Pérez – същата певица, с която Соня Йончева се разменяше при изявите през 2017 г. пак в „Бохеми“ на сцената на Миланската Скала (писах по-горе за това). Родолфо е отличният американски тенор Майкъл Фабиано, който в момента се очертава като един от водещите световни драматични тенори в генерацията си.

Преди тази последна изява същата опера „Бохеми“ се изнася още 10 пъти от края на септември, както с тези солисти, така и с Никол Кар и Виторио Григоло (Nicole Car и Vittorio Grigolo) в главните роли.

Интересно е да се разбере кога е била първата постановка на Франко Дзефирели на сцената на МЕТ и в коя опера. От архива на МЕТ можем да научим. Това е операта „Фалстаф“ от Верди – на 6 март 1964 г., при което той е режисьор и сценограф – на 41 години. Ленард Бърнстейн има също дебют като диригент в МЕТ в този ден – какво събитие! Цитирам подробности:

[Met Performance] CID:197440
New production
Falstaff {67} Metropolitan Opera House: 03/6/1964.

(Debuts: Luigi Alva, Leonard Bernstein,
Franco Zeffirelli
Reviews)

Metropolitan Opera House
March 6, 1964
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New production

FALSTAFF {67}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito

Sir John Falstaff.......Anselmo Colzani
Alice Ford..............Gabriella Tucci
Ford....................Mario Sereni
Dame Quickly............Regina Resnik
Nannetta................Judith Raskin
Fenton..................Luigi Alva [Debut]
Meg Page................Rosalind Elias
Dr. Cajus...............Paul Franke
Bardolfo................Andrea Velis
Pistola.................Norman Scott

Conductor...............Leonard Bernstein [Debut]

Production..............
Franco Zeffirelli [Debut]
Designer................
Franco Zeffirelli [Debut]

(край на цитата)

След като този дебют е през 1964 г. и постановки на Франко Дзефирели се играят в МЕТ чак до 2018 г. – това са 55 години (!), интересно е да се разбере кои опери той е поставил там. Ще направя като край на днешната ми статия именно тази статистика. Изброявам по композитори (годината в скоби е тази на премиерата):

Джузепе Верди: „Фалстаф“ (1964), „Отело“ (1972), „Травиата“ (1989).

Самюел Барбър: „Антоний и Клеопатра“ (1966).

Пиетро Маскани: „Селска чест“ (1970).

Руджеро Леонкавало: „Палячи“ (1970).

Джакомо Пучини: „Бохеми“ (1981), „Тоска“ (1985), „Турандот“ (1987).

Волфганг Амадеус Моцарт: „Дон Жуан“ (1990).

Жорж Бизе: „Кармен“ (1996).

Джоакино Росини: „Севилският бръснар“ (2002).

(край на цитата)

И така тези близо 1000 спектакъла с постановки на Франко Дзефирели в МЕТ са в общо 12 опери. Не правя никакви коментари, знаем, че всички тези постановки са от най-високо качество, някои от тях като „Травиата“, „Бохеми“, „Тоска“, „Фалстаф“, „Кармен“ и „Турандот“ са имали по над стотици представления, в които солисти са най-известните артисти на епохата. Както виждаме, за последен път Франко Дзефирели поставя в МЕТ през 2002 г. „Севилският бръснар“ – тогава той е на 80 години.

В общи линии това беше написаното на 12 февруари 2019 година. Приключих статията си тогава с думите:

„Да пожелаем на днешния 12 февруари 2019 година по случай навършване на 96 години здраве и още творчески успехи на гениалния артист Франко Дзефирели.

За много години, маестро Дзефирели! Вие сте еталон без възможност за сравнение!“

(край на цитата)

Жалко, подобни на горните думи вече няма да напиша …

След смъртта на маестро Франко Дзефирели на 15 юни 2019 г. днес на 12 февруари 2020 година остава да сведем глави пред светлата му памет, да му благодарим в мислите си за огромната дело, което е сътворил в областта на оперното и филмово изкуство. Ако съдбата не беше решила така, днес той щеше да навърши достойните 97 години. Уви, както писах в моите съболезнователни думи на 15 юни 2019 г.: „ (…) СБОГОМ ФРАНКО ДЗЕФИРЕЛИ, сега ще поставяш небесните опери, където също ще бъдеш непостижим …“

Мир на праха му!

.....