Сопранът Ирина Жекова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 август 2022 г. пиша статия за първи път за певицата-сопран Ирина Жекова, която е родена на днешния ден.

Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал нейното име при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и нейното име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играла и Ирина Жекова. Все още си спомням много добре, че името й срещах още преди 10-12 години, когато в София Пламен Карталов започна да поставя оперите от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, което съм следил много внимателно, то беше голямо събитие и тогава започнаха и контактите ми с редица солисти в тази тетралогия, за които после съм писал и статии тук във ФБ. Нека бъда конкретен: тогава Ирина Жекова игра в три от четирите части на тетралогията – Ортлинда от „Валкюри” и Воглинда от „Рейнско злато“ и „Залезът на боговете”.

Спомням си също, че четох хубави отзиви за „Залезът на боговете” в една рецензия за тетралогията в София, публикувана в чужда медия. Там се казваше следното за нея (само извадка):

Портал „Opera Lounge“

(без дата)

“ПРЪСТЕНЪТ” НА ВАГНЕР ОТ СОФИЯ СЕ СТРЕМИ СЪС “ЗИГФРИД” ДО ЦЯЛО НА ДИНАМИКА

СОФИЯ: БАЙРОЙТ НА ИЗТОКА

(…) България е известна с големи, здрави гласове, което без съмнение е в полза на това изпълнение. Рядко се чуват толкова свежи, лъчезарни валкирии като в това представление, а имената показват, че всички, включително и солистите, идват от провинцията. Брюнхилда на ИРИНА ЖЕКОВА започва със страхотно „Hojotoho“, с похотливи скокове на интервали, красиво, сериозно съобщение за смъртта и чудесно: Толкова ли беше срамно това, което извърших. Поддържа се линията на почти безкрайно „позната“ гласова линия, сякаш гласът никога не се уморява и певицата може да се докосне и до актьорската си игра (…)

(край на цитата)

Само каква преценка! Но тук има и грешка на автора на тази статия: след като се запознах с Ирина Жекова и реших наскоро да пиша статия за нея, аз я запитах за каква Брюнхилда става въпрос в тази статия, защото от нея знаех, че е играла само в ролите на Ортлинда и Воглинда. Ето какво ми отговори тя на това питане:

„В “Залезът” съм пяла само Воглинда, никога Брюнхилда (тя е за друг тип глас, пееха я примите на Софийска опера). Аз бях млада и ме канеха само за малки роли в оперите на Вагнер. За пръв път виждам тази статия!“

(край на цитата)

Така че и тия автори в портала „Opera Lounge“ правят грешки! Очевидно са смесили различни имена …

Да се върна на това, как стана моето запознанство с Ирина Жекова:

Доскоро обаче не съм имал пряк контакт с нея – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук през април 2022 г. Аз й предложих ФБ-приятелство, което тя прие почти веднага и аз благодарих с думите:

„Благодаря ви за приетото ФБ-приятелство, г-жа Жекова … Бъдете здрава, щастлива и успешна в музикалните ви ангажименти … Варненската опера е мой любим оперен театър от младежките ми години …“

(край на цитата)

След това тя ми написа, че е много заангажирана с подготовката на най-новата си роля във Варна – Лиза в операта „Дама Пика“, която подготвя под режисурата на Вера Немирова. Цитирам думи на Ирина Жекова от разговорите ни тук във ФБ през април/май/юни/юли 2022 г.:

„ (…) Честит Рожден Ден, г-н Контохов! Бъдете здрав! Честити Великденски празници! П. П. Моля за извинение, че чак сега Ви пиша! Бях в много интензивен репетиционен процес за “Дама Пика” и съм пропуснала да Ви отговоря (…) Радвам се, че ми писахте! Рожденият ми ден е 13 август – Наближава (…) Аз освен във Варненска опера, съм пяла и в Софийска опера – 8 години бях гост-солист. Прекъснах по майчинство и сега вече има други колеги, които са щатни (…) Ще обновя биографията си и ще напиша някои важни за мен неща, ако Ви допаднат да ги включите (като например за майсторските ми класове в Рим, последният с Рената Ското). Ще ми е необходимо малко време, защото сега сме в напрегнат репетиционен процес. Но най-късно до края на месеца ще Ви изпратя! (…) На 26 юли е спектакълът на “Дама Пика” в Летен театър Варна. Аз играх и в предпремиерните спектакли, ще играя сега на 26-и също на Премиерата (…) Има на какво да се радвате! А ние сме благодарни за прекрасните статии и материали, които публикувате!“

(край на цитатите)

Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 9 години, ще дам някои подробности:

Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили

артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 8-9 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Лилия Кехайова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

И понеже днес пиша за Ирина Жекова, през 2020 г. открих нейния профил във ФБ и й предложих приятелство през април 2022 г., което тя прие почти дни след моята покана. Оттогава си разменяме кратки информации, при една от които тя ми съобщи рождената си дата – 13 август, което е и повод за днешната първа статия за нея (писах по-горе за това).

Ще премина към биографични бележки и творчески път на днешната юбилярка, първо от източници в Интернет:

ИРИНА ЖЕКОВА

Сопран

Ирина Жекова е родена във Варна. Завършва СМУ „Добри Христов” в родния си град със специалности класическа китара и класическо пеене. През 2008 г. завършва класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” със степен магистър. Печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ и специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009-2010, а през 2014-2015 в Академия „Санта Чечилия“ – Рим работи с оперната прима Рената Ското, както и с Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон.

През 2010 г. Ирина Жекова прави своя професионален дебют на сцената на Софийската опера и балет с ролята на Воглинде от операта „Рейнско злато” на Рихард Вагнер. От 2010 г. досега тя е постоянен гост солист на Софийска опера и балет. Играла е в редица опери на тази сцена, между които: Виолета от “Травиата” и Джилда от “Риголето” на Верди, Клоринде от “Пепеляшка” на Росини.

От 2011 г. Ирина Жекова е солист в ТМПЦ – Държавна опера Варна.

В репертоара й влизат 25 централни сопранови партии, сред които: Джилда от „Риголето”, Виолета Валери от „Травиата”, Оскар от „Бал с маски” и Нанета от ”Фалстаф” на Джузепе Верди, Адина от „Любовен еликсир” , Норина от „Дон Паскуале“ и Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети, Микаела и Фраскита от „Кармен” и Лейла от „Ловци на бисери” на Жорж Бизе, Мюзета от „Бохеми” и Лиу от „Турандот” на Джакомо Пучини, Графиня Аделе от „Граф Ори” и Клоринда от „Пепеляшка” на Джоакино Росини, Изабел от „Робер Дяволът” на Джакомо Майербер, Церлина от „Дон Жуан” и Памина от „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт, Ксения от „Борис Годунов” на Модест Мусоргски, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Рейнско злато“ и „Залезът на боговете” на Рихард Вагнер, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, сопрановите сола от „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на Карл Орф, представени на оперните сцени в София и Варна, Марица в „Графиня Марица“ от Имре Калман и др.

Ирина Жекова гастролира в Италия, Германия, Испания, Белгия, Холандия, Казахстан, Корея и др.

Участва в концерти с оркестрите на Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Държавна опера Варна, също така и в камерни концерти, където изпълнява българска, руска, немска, италианска, френска, испанска музика. Реализирала е записи за БНР.

(край на цитата)

Портал „Theatre.art.bg“

(без дата)

ИРИНА ЖЕКОВА

Колоратурното сопрано Ирина Жекова направи блестящ дебют в ролята на Джилда от операта на Джузепе Верди “Риголето” по време на XI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна през миналата година. Преди това тя впечатли публиката на “Опера в Летния театър” като солистка в “Кармина Бурана” и с арията на Олимпия от “Хофманови разкази” на Офенбах в Оперната гала.

Ирина Жекова е родена във Варна, завършва НУИ „Добри Христов” със специалностите класическа китара и пеене, дипломира се с магистърска степен и в НМА ,,Професор Панчо Владигеров” (2008). Специализира в Студия за оперета и мюзикъл към ДМТ “Стефан Македонски” (2008 -2009) и при Мирела Паруто и Антонио Бойе в „Български културен институт“ в Рим. Дебютира на сцената на Музикалния театър в дипломните спектакли на оперите „Рита” от Доницети и „Веселите уиндзорки” от Ото Николай (2007), изпълнява ролята на Сафи от оперетата „Цигански барон” на Й. Щраус (2008), също дипломен спектакъл. Има редица участия и награди от национални и международнни конкурси и фестивали: академичен конкурс „Георги Златев-Черкин” (2005), Международен музикален фестивал „Надежди, таланти, майстори”, Добрич (2005), XXI национален конкурс „Светослав Обретенов”, Провадия (2008). Участва в концерти на Академичния симфоничен оркестър, изнася камерни концерти. Усъвършенства професионалните си умения в майсторските класове на проф. Мати Пинкас и Калуди Калудов.

(край на цитата)

Както вече писах, Ирина Жекова ми изпрати преди няколко седмици свои автентични сведения от биографията и дейността си, много снимки от нейни изяви, отзиви в наши и чужди медии за изяви и др. Първо ще поместя данни от биографията й:

Творческа автобиография

на Ирина Жекова

Ирина Жекова е родена в гр. Варна. Завършва Средно училище по изкуствата „Добри Христов” със специалности класическа китара и класическо пеене. През 2008 г. завършва Държавна музикална академия „Панчо Владигеров”, степен магистър, специалност класическо пеене.

Ирина Жекова спечелва стипендия на Фондация „Борис Христов“ и специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009-2010 години, а през 2014-2015 години в Академия „Санта Чечилия“ – Рим, където работи с оперната прима Рената Ското, както и с Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон.

През 2010 година Ирина Жекова прави своя професионален дебют на сцената на Национална опера и балет – София, с ролята на Воглинде от операта „Рейнско злато” на Рихард Вагнер. От 2010 до 2018 година Ирина Жекова е постоянен гост – солист в Националната опера и балет – София.

От 2011 година Ирина Жекова е артист – солист в ТМПЦ Държавна Опера Варна.

В репертоара й са ролите на Джилда от операта „Риголето”, Виолета Валери от „Травиата”, Оскар от „Бал с маски” и Нанета от ”Фалстаф” на Джузепе Верди, Адина от „Любовен еликсир”, Норина от „Дон Паскуале“ и Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети, Микаела и Фраскита от „Кармен” и Лейла от „Ловци на бисери” на Жорж Бизе, Мюзета от „Бохеми” и Лиу от „Турандот” на Джакомо Пучини, Лиза от „Дама Пика” на Пьотр Чайковски, Графиня Аделе от „Граф Ори” и Клоринда от „Пепеляшка” на Джоакино Росини, Изабел от „Робер Дяволът” на Джакомо Майербер, Памина от „Вълшебната флейта” и Церлина от „Дон Жуан” на Волфганг Амадеус Моцарт, Марица от оперетата „Графиня Марица” на Имре Калман и Хана Главари от „Веселата вдовица” на Франц Лехар, Ксения от „Борис Годунов” на Модест Мусоргски, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Рейнско злато“ и „Залезът на боговете” на Рихард Вагнер, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, сопрановите сола от „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на Карл Орф, представени на сцените на Национална опера и балет – София и Държавна опера – Варна.

Ирина Жекова участва в повече от 200 представления и концерти в България, както и гастроли в Италия, Германия, Испания, Белгия, Холандия, Казахстан, Корея и др.

Тя участва в концерти с оркестрите на Национална опера и балет – София, Софийска филхармония, Държавна опера – Варна, Симфониета – Видин, също така и в камерни концерти, където изпълнява българска, руска, немска, италианска, френска, испанска музика.

Има осъществени записи за фонда на Българско Национално Радио.

(край на цитата)

А сега отзиви от спектакли с участието на Ирина Жекова, публикувани в наши и чужди издания:

„Двете изпълнителки на Изабел са различни една от друга. При Ирина Жекова видяхме чувствителност и трогателно присъствие.“ (Robert Le Diable, френско списание „Опера“, автор Тиери Гюйен, 2012 г.)

„Като Клоринда си съперничат две много любопитни певици: Ирина Жекова, чийто сочен и красив сопран е подходящ контраст с характера на партията…“ („Тържеството на радостта“ – в-к „Култура“, автор Петър Пламенов, 2014 г.)

„С много вокална чистота и девича невинност се откроява Ксения на Ирина Жекова. “ („Музика на спасението“ – в-к „Култура“, автор Петър Пламенов, 2014 г.)

„Певческият състав, предимно от щатни солисти, предложи много добро качество. Имаше и няколко изненади, като например Норина, изпълнена от Ирина Жекова. Лиричен сопран с подвижност и стабилен център. Всъщност, изобщо не бе субретна Норина, както понякога се случва, а почти една Лучия. Младата дама е също много амбициозна актриса и се погрижи заедно с колегите си за една много приятна вечер в Операта.“ (списание „Der Neue Merker, автор Елена Хаберман, 2015 г.)

“Крехка и разкъсвана – между чувството за дълг на годеница и всепоглъщащата я любовна страст към Герман, Лиза на Ирина Жекова, претворява разрушителната мощ на този вътрешен конфликт последователно и убедително във вокално и в актьорско отношение.” („Културни новини”, автор Димитър Сотиров, 2022 г.)

“Ирина Жекова като Лиза се мяташе в любовни пориви и саморазрушителни съмнения – невероятно труден, трагичен образ с постоянно променящи се вокални и сценични задачи, с които тя се справи отлично.” (“Kultura.bg“, автор Момчил Георгиев, 2022 г.)

(край на цитатите)

Понеже в последните две рецензии става дума за ролята на Лиза в „Дама Пика“, която Ирина Жекова играе при премиерата на операта във Варна на 26 юли т.г., ще поместя една статия във връзка с тази премиера:

Портал БТА

Официалната премиера на „Дама Пика“ на Варненската опера е на 26 юли

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

ВАРНА,

21.07.2022 10:16

(БТА)

Съвместният проект на Държавна опера Варна и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ – операта „Дама Пика“ от П. И. Чайковски ще има своята премиера официално на 26 юли от 21:00 ч. в рамките на XIII издание на „Опера в Летния театър“. Постановката е в интерпретацията на маестро Павел Балев и Вера Немирова.

Предпремиерните спектакли през април, които поставиха началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна, привлякоха вниманието на зрители и критици с художествено мислене, адекватно на театъра на XXI век, отбелязват от Театрално-музикалния продуцентски център – Варна.

„Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски. Темите за любовта и злото, на Графинята и Герман пронизват цялата опера, като насищат музикалната характеристика и на останалите персонажи”, анализира спектакъла маестро Павел Балев, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Чайковски композира операта по либрето на брат си Модест върху едноименната повест на Ал. С. Пушкин. В основата на сюжета се прокрадва легенда от XIII век за красива девойка, превърнала се във вещица, която от омагьосано огледало причинява смъртта на всеки, дръзнал да я призове. В своите версии по темата Пушкин и Чайковски се различават – в повестта мистиката е примесена с ирония, докато трагедийните нотки в операта са засилени до краен предел.

Варненският прочит на „Дама Пика“ е с визията на художника Юлиян Табаков – с пестелив декор, на който изпъкват детайлните костюми. Пластичната графика е на Анна Пампулова, ефектният светлинен дизайн – на Даниел Йовков.

В премиерния спектакъл на 26 юли в „Опера в Летния театър“ 2022 главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна: ИРИНА ЖЕКОВА – Лиза, Валерий Георгиев – Герман, Бойка Василева – Графинята, Иво Йорданов – Княз Елецки, Пламен Димитров – Граф Томски, Гео Чобанов – Сурин, Даниела Дякова – Полина и др.

(край на цитата)

В сайта на Варненската опера също е публикувана съответна статия във връзка с новата постановка на „Дама Пика“ от Чайковски. Цитирам:

Сайт на Държавна опера Варна

(без дата)

„ДАМА ПИКА“ В БОЛКА И ЛЮБОВ, УЖАС И ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Прочит на маестро Павел Балев и Вера Немирова за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. 26 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2022

На 26 юли 2022, 21.00, XIII Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“, Държавна опера Варна ще поднесе на почитателите на оперното изкуство премиерата на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, в забележителната интерпретация на двама български творци от световната оперна сцена – маестро Павел Балев и Вера Немирова. Режисьорските търсения, насочени към психологическата драма, извеждат на преден план разкъсаната между две страсти личност на Герман – невъзможната любов към Лиза и страстта към хазартната игра. „Меридианът, който едновременно ги свързва и дели, е съдбата на старата Графиня. Бившата “Московска Венера”, известна светска дама и страстна картоиграчка, среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като в холограма. Любовният триъгълник на Ерос и смърт оплита Герман, Графинята и Лиза и води до фатален край на тримата“, изтъква Вера Немирова, постоянен гост режисьор на оперния театър във Варна.

Заради „наситената със симфонични напластявания, силна, но и технически сложна звукова картина, „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски. Образите са изградени с типичната за него и руската музика музикална символика, както и с въвеждането на лайттеми, като темите за любовта и злото, темите на Графинята и Герман. Те пронизват цялата опера, като фокусират и насищат в същото време музикалната характеристика и на останалите персонажи“, анализира произведението маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

Варненският прочит на „Дама Пика“ 2022 е обогатен с визията на художника с международно портфолио Юлиян Табаков. Неговата минималистична сценография разполага действието върху пътека, която сякаш виси във въздуха, за да символизира ефимерността на разиграващите се върху нея страсти. На фона на този пестелив декор, стилните и детайлни костюми оставят усещането за висша мода в театъра. Впечатляващата пластична графика на Анна Пампулова динамизира целия спектакъл, заслуга за което има и ефектният светлинен дизайн на Даниел Йовков.

Предпремиерните спектакли на „Дама Пика“ през април, които поставиха началото на богатата юбилейна програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна, привлякоха вниманието на зрители и критици с оригиналното художествено мислене, адекватно на театъра на XXI век. В тази първа съвместна продукция на Вера Немирова и Павел Балев „дух и действие са се слели в едно, за да изградят оперен спектакъл за изпепеляващите страсти, мрачните терзания и затрогващи излияния, преминал на един дъх, създал усещане за въздишка – от болка и любов, ужас и просветление“, отбелязва в рецензията си за Портал Култура музиковедът Светлана Димитрова.

Чайковски композира „Дама Пика“ по либрето на брат си Модест Чайковски (1890) върху едноименната повест на Ал. С. Пушкин. В основата на сюжета се прокрадва легенда от XIII век за красива девойка, която се превърнала във вещица и появявайки се в омагьосано огледало причинявала смъртта на всеки, дръзнал да я призове. В своите версии по темата Пушкин и Чайковски се различават – в повестта мистиката е примесена с ирония, докато трагедийните нотки в операта са засилени до краен предел. Самият композитор, емоционално повлиян от въздействето на собственото си произведение, разказва в писмо до брат си: „Изпитвам на някои места, например, в четвърта картина, която аранжирах днес, такъв страх, ужас и потрес, че не може да бъде и слушателят да не изпитва поне част от това“. Чайковски сам предрича енигмата на своята „Дама Пика“, която ще остане недокосната от времето.

В премиерния спектакъл на 26 юли в Опера в Летния театър 2022 главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна: ИРИНА ЖЕКОВА – Лиза, Валерий Георгиев – Герман, Бойка Василева – Графинята, Иво Йорданов – Княз Елецки, Пламен Димитров – Граф Томски, Гео Чобанов – Сурин, Даниела Дякова – Полина и др.

„ДАМА ПИКА“
Опера в три действия от П. И. Чайковски

Съвместен проект на Държавна опера Варна и ММФ „Варненско лято“

Диригент постановчик Павел Балев
Режисьор Вера Немирова
Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков
Хореограф Анна Пампулова
Диригент на хора Цветан Крумов

Плакат Славяна Иванова

Фотография Росен Донев

В ролите:

Герман – Валерий Георгиев
Лиза – ИРИНА ЖЕКОВА
Графинята – Бойка Василева
Княз Елецки – Иво Йорданов
Граф Томски/ Златогор – Пламен Димитров
Чекалински – Христо Ганевски
Сурин – Гео Чобанов
Чаплицки – Велин Михайлов
Нарумов – Людмил Петров
Управител – Владислав Владимиров
Полина/ Миловзор – Даниела Дякова
Гувернантка – Вяра Железова
Маша – Галина Великова
Прилепа – Мария Павлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

26 юли 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2022

(край на цитата)

И за да довърша поредицата от информации за новата постановка на „Дама Пика“ от Чайковски на варненска сцена, ще цитирам и авторитетното мнение на видната музикална журналистка Светлана Димитрова, което тя изказва в портала „Култура“. Цитирам:

Портал „Култура“

12 май 2022 г.

Светлана Димитрова

„ДАМА ПИКА“ ВЪВ ВАРНА

В годината на своя 75-и юбилей Варненската опера вписа в репертоара си спектакъл с невероятен заряд и мощни послания

Варненската опера е учредена на 6 април 1947 г., а нейният първи главен художествен ръководител е прочутият български оперен певец и режисьор Петър Райчев. Първият спектакъл е на 7 септември същата година – „Продадена невеста“ на Сметана. В следващите 75 години театърът се превръща в една от водещите културни институции в страната, представя през годините над 40 първи изпълнения на опери, балети и мюзикъли. Днес директор на тази институция е Даниела Димова. За цялата юбилейна година са подготвени много премиери, изложби и специално издание за историята на операта. Кулминацията на тържествата ще бъде на фестивала „Опера в Летния театър“ между 11 юни и 25 август.

Предпремиерата на „Дама Пика“ на Чайковски постави на 15 и 16 април началото на юбилейната програма. Заглавието се представя за трети път във Варна – първата постановка е през 1961 г., втората през 1973 г. „Дама Пика“ през 2022 г. е първата съвместна продукция на режисьорката Вера Немирова и диригента Павел Балев. Поканени са и за още няколко проекта. Поотделно и двамата са работили с варненската трупа и добре познават възможностите ѝ. Преди година Вера Немирова постави оперетата „Графиня Марица“ на Калман, а Павел Балев – „Хофманови разкази“ на Офенбах.

Двамата изграждат спектакъл за изпепеляващи страсти, мрачни терзания и затрогващи излияния, преминал на един дъх, създал усещане за въздишка – от болка и любов, ужас и просветление. Дух и действие, слели се в едно. Забележителна равнопоставеност на двете партитури – звуковата и визуалната. Самата визия на композитора редува мрачните и тягостни моменти с весели светски срещи, нежната страстна идилия с ужасяващи изблици на агресия. Водена от тази борба на светлосенките, и Вера Немирова развива образите, акцентирайки върху светлата и тъмната страна. Заплененият, влюбен Герман се изражда до насилник, за да получи богатството, а след това и до унищожител на себе си и своята любима. Графинята също показва двете си лица – сърдитата на целия свят старица и страстната „Венера Московска“, покорила не едно сърце, която в пълно умопомрачение съблазнява младежа, за да се изпълни предсказаното, че ще умре, когато някой страстно влюбен ще поиска да научи тайната ѝ.

Към този екип допълвам Юлиян Табаков, изявен майстор с цялостната сценична визия. Пестеливата сценография включва една пътека, сякаш висяща във въздуха, символизираща ефимерността на разиграващите се върху нея страсти. Тя отвежда и довежда героите към издигнат високо балкон, и той някак поставен в нищото. И ако декорът е символичен, то костюмите са детайлни и стилни – в бяло и черно, а дрехата на Графинята в четвърта и пета картина е кърваво червена. Забележително са оформени и костюмите в пиесата „Вярната пастирка“ в трета картина – сатири и нимфи съпровождат изпълненията на Златогор, Прилепа и Миловзор.

Не бих пропуснала работата на Анна Пампулова по пластичната графика на спектакъла, тъй като всеки жест и движение са ярки и запомнящи се. Елегантният светлинен дизайн на Даниел Йовков също допринася за ефектната визия. Хоровите сцени в операта са умело вплетени в музикалното изграждане на интригата и пълнокръвно допълват действието. Хормайсторът Цветан Крумов е създал обемен и хомогенен инструмент.

Концепцията на Вера Немирова извежда интригата от първия до последния акорд, акцентирайки върху психологическата агония на Герман. Постепенно бедният, объркан младеж, попаднал във висшето общество на Санкт Петербург, покровителстван от граф Томски, преминава през цялата палитра на човешката чувственост. От изпаднал в любовно опиянение той се превръща в дебнещ хищник, алчен за богатството, което ще му донесат трите карти. Стига до адската обсебеност след срещата с призрака на старицата и губи човешката милост пред изтерзаната Лиза. Импулсът към самоунищожение изпъква в арията в седма картина „Какво е животът ни? Игра“, която завършва със самоубийството и разкаяното просветление с образа на Лиза.

Великолепен Иван Момиров, който и вокално, и актьорски изведе състоянията на много високо ниво, като във втората вечер още по-ярко изпъкнаха авторските изисквания на режисьора. Ирина Жекова също разви своята героиня в двата спектакъла. В първата вечер тя беше по-плаха в актьорско отношение, наблягайки на вокалното изграждане на партията – много точно и музикално поднесена. Във втората вечер вече беше в стихията си и образът на Лиза доби пълнота като звук, пластика и емоция. Останалите герои имаха своите различни превъплъщения в двете вечери. Вера Немирова обстойно и много детайлно е намерила и изработила всеки жест, дори стъпка, поставяйки акцент върху най-силните качества на отделните артисти. Величествена Бойка Василева като Графинята – изискан шик излъчваха движенията ѝ, а безспорните вокални качества на певицата, плътният ѝ и завладяващ глас омайваха. По-агресивна и арогантна представи своята героиня Силвия Ангелова – с метални темброви окраски на гласа и властни жестове. Полина също получи своето ярко представяне в лицето на двете си интерпретаторки – Даниела Дякова – съблазнителна и ласкава, Михаела Берова – закачлива и забавна. Двама бяха и изпълнителите на княз Елецки – Иво Йорданов – ласкав и омайващ, и Свилен Николов – благороден и взискателен. Прочутата ария на княза прозвуча като отчаяна молба за милост. Образът на граф Томски изисква специално отбелязване – благородният господин има няколко ярки включвания в действието. Венцеслав Анастасов беше небрежно елегантен и разкрепостен, а Пламен Димитров – изискан джентълмен и загрижен приятел.

Акцент в цялата опера е пасторалната картина, в която водещ е финият хумор. Тя е решена забавно и с въображение, а актьорската дарба на участниците се разгърна за радост на публиката. Точно премерен режисьорски баланс, за да е светско-стилно това действие в действието. Специално внимание е отделено на образите на двамата картоиграчи интриганти – Чекалински и Сурин. Във всяко общество има хора като тях – те знаят всичко за всички и умират да го споделят отново с всички, а изпълнители бяха съответно Христо Ганевски, Гео Чобанов и Евгений Станимиров. Ще добавя тук двете изпълнителки на Прилепа – Жана Костова и Лилия Илиева, както и всички останали участници, чиито роли са разработени достатъчно детайлно и майсторски.

Оставям за финала музикалното изграждане, което изисква отделна рецензия. Имах възможността да проследя работата на Балев върху друга оперна творба и зная колко детайлно разглежда всеки момент от партитурата. Забележителен щрайх, изискан звук в духовите, прецизно разчитане и разчертаване на партитурата, богата и наситена звукова картина и съвършено водене на солистите и хора. Най-симфоничната опера на Чайковски позволи на диригента Павел Балев да превърне оркестровата партия в изграждаща и развиваща вокалната фактура, елегантно извеждаше лайттемите на отделните герои и чувства, които се прокрадват и обогатяват всички останали образи.

За първи път Вера Немирова поставя „Дама Пика“ през 2007 г. във Виенската Щатсопер, а продукцията е възобновявана няколко пъти, последно през януари тази година. За Павел Балев това е първата среща с творбата на Чайковски, но той има богат опит от работата върху неговите големи балети, симфонии и операта „Евгений Онегин“.

„Търсили сме се отдавна, сподели Вера Немирова, гледаме в една посока, имаме общи традиции, споделяме една естетика.“ „Тук сме, за да работим за идеята за израстване на театъра“ – каза Павел Балев. Двамата го направиха с размах и прецизност, а Варненската опера има в репертоара си спектакъл с невероятен заряд и мощни послания.

Следващият им проект през 2023 г. ще бъде „Хитрата лисичка“ на Яначек.

……

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

(край на цитата)

Намирам статията на Светлана Димитрова за крайно изискана и написана с голямо майстрство в описване на детайлите. Респект! А какви хубави думи изказва тя по отношение на днешната юбилярка:

„ (…) ИРИНА ЖЕКОВА също разви своята героиня в двата спектакъла. В първата вечер тя беше по-плаха в актьорско отношение, наблягайки на вокалното изграждане на партията – много точно и музикално поднесена. Във втората вечер вече беше в стихията си и образът на Лиза доби пълнота като звук, пластика и емоция (…) “

(край на цитата)

До края на тази юбилейна статия за Ирина Жекова ще дам сведения за нейни оперни и концертни изяви на различни сцени, отразени в български и чужди медии:

Портал „Teatre.art.bg“

(без дата)

С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО

28.02.2022

Концерт спектакъл във Варна в навечерието на Националния празник,28февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват ИРИНА ЖЕКОВА – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата.
„Защо му е на един народ свобода, ако не за да разгърне духовния си потенциал. В противен случай от свободата няма особен смисъл. Нашите предци са извоювали българската свобода, защото са усетили, че е назрял историческият момент да покажем идентичността си като народ и да заявим пред другите народи, че сме дали и тепърва има какво да дадем на останалия свят. Нашият концерт е в памет на великите българи, отдали живота си за свободата на майка България“, споделя пианистът и диригент Стефан Бояджиев.

„Песните, които сме подбрали, извират от душата на българските композитори и в съзвучие с прекрасните текстове на нашите поети, карат сърцата ни да затрептят и да съпреживяват величието на българската поезия и музика“, допълва сопраното ИРИНА ЖЕКОВА. За пианиста Руслан Павлов концертът, замислен като „синтез на творческите тъкани слово и музика, носи идеята за единение и възрождение“. Възрожденски звучи и призивът на актьора Пламен Георгиев: „Ако сте забравили какво е България – елате, чуйте и вижте, може и да се просълзите“. „В навечерието на Трети март бъдете с нас и с България в сърцата!“, допълва поканата за концерта мецосопраното Михаела Берова, а тенорът Пламен Райков обобщава артистичните намерения на екипа с простото и ясно послание „Да живее България!“

(край на цитата)

КОЛЕДА 2020 – ПРОМЕНИ В ПРОГРАМИТЕ НА ТМПЦ ВАРНА СЛЕД COVID ОГРАНИЧЕНИЯТА

30.11.2020

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, бяха направени промени в коледните програми на Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

В рамките на XXI Коледен музикален фестивал и V Международен балетен форум – Варна 2020 отпадат всички оперни и балетни спектакли, както и всички концерти, планирани в периода 28 ноември – 16 декември.

Екипът на Държавна опера Варна очаква отново своята публика няколко дни преди Коледа за спектаклите на балета „Лебедово езеро“ (17 декември, 19.00, Основна сцена) и на коледната класика „Лешникотрошачката“ (18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена). Двете заглавия, с почерка на изтъкнатия руски хореограф Сергей Бобров, са посветени на 180-годишнината от рождението на великия балетен композитор Пьотр Илич Чайковски. Танцуват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят танцьори както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

Ще се играят предвидените първоначално представления на мюзикълите „Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, реж. Петко Бонев (21 декември, 19.00, ФКЦ) и „Чикаго“ от Джон Кандър, реж. Борис Панкин (29 декември, 19.00, ФКЦ).

„Парижката Света Богородица“, по романа на Виктор Юго, с оркестрация на Данко Йорданов, включва световни хитове на оригиналния им език. В ролите на Квазимодо и Есмералда се превъплъщават любимите на публиката Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Чикаго“ с хореография на Анастасия Неделчева и великолепните изпълнения на Мариан Бачев, Лилия Илиева, Десислава Николова, Борислав Веженов и целия екип е едно динамично, драматично и красиво представление, което буквално зашемява зрителите на всички сцени, където е играно досега.

Обичаният от всички традиционен Коледен концерт, сега с първокласните солисти ИРИНА ЖЕКОВА (сопран), Мария Павлова (сопран), Иван Момиров (тенор) и Иво Йорданов (баритон), ще има 2 издания (22 и 23 декември, 19.00, Основна сцена). На диригентския подиум ще посрещнем за пръв път във Варна младия български диригент Димитър Косев, завършил с отличие Prayner Konservatorium – Виена, с дирижиране, пиано и като асистент на проф. Щолц в класа по оперно майсторство. Работи с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra, в България дирижира Русенската и Софийската филхармония, работи в Старозагорската и Русенската опера, за чийто главен диригент е избран през лятото на 2020 г. След първата награда за модерна музика на Vienna Young Pianiasts (2006) и за изпълнение на Едвард Григ (2007), Димитър Косев печели още конкурси и отличия, сред които наградата на JCI „Най-изявените млади личности на България“, златна значка „Русе“ и „Златно перо“на Радио Classic FM и Галерия „Макта“ (2019).

(край на цитата)

Портал „ART VARNA NET“

10.05.2021

Вера Немирова: Честният разказ с най-ярките средства

Режисьорката Вера Немирова пред Виолета Тончева за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

(…) Работите с артисти от много страни, какво ги различава?

– Всички артисти живеят в страната на артистите, страната на музиката. В България има много големи ресурси и много необработени сурови диаманти, които искат да бъдат шлифовани.

Майка Ви, Соня Немирова, Ви придружава на репетициите и двете непрекъснато обменяте мнения. Мога ли и на нея да задам въпроси?

– Разбира се.

Госпожо Немирова, как си спомняте момента, когато на същата тази сцена за пръв път сте се преобразили в Графиня Марица?

– На 15 март 1970 г., на същата тази сцена беше дебютът ми в ролята на Графиня Марица. Да, преди половин век, в постановка на моя бъдещ съпруг Евгени Немиров. Имам прекрасни спомени за онова време. Пях с Делчо Сапунджиев като Тасило и Евгени Леков като Коломан Жупан. Някои от колегите, които участваха в тази прекрасна постановка, за съжаление, вече не са между живите. Спомням си с вълнение за онова време.

На днешната репетиция ИРИНА ЖЕКОВА пееше Графиня Марица.

– Да, Иринка ще бъде много добра Графиня Марица.

(…)

(край на цитата)

Портал „Софийска филхармония“

Изяви на Ирина Жекова:

Минали събития:

17.09.2017 Концерт по случай Деня на София

15.12.2013 Росини – „Стабат матер“

(край на цитата)

Варна, Драматичен театър “Стоян Бъчваров”

“Вечните евъргрийни” – лятна сцена “Зад театъра”

24 юли 2020 от 21:00 ч.

Концерт с участието на: ИРИНА ЖЕКОВА – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Арсений Арсов – тенор, Христо Ганевски – тенор.

Варненската публика ще има удоволствието да се наслади на вечните евъргрийни от близките 50-60 години, от репертоара на Франк Синатра, Едит Пиаф, Том Джоунс, Енгелберт Хъмпърдинг и др. Разнообразната програма включва известни арии и песни от мюзикъли и опери, превърнали се във вечни хитове, като “Summertime” от „Порги и Бес“, “Somebody love me” на Гершуин, „My way”, изпята през далечната 1969 г. от Франк Синатра и останала 75 седмици в топ 40 във Великобритания – рекорд, който още не е подобрен. Популярната песен от мюзикъла “Hello, Dolly” на Луис Армстронг и др.

Акцент в програмата е английската музика, но ще прозвучат също латино евъргрийни и италиански песни, като „L’italiano” (по-известна като „Lasciate mi cantare”), написана от Адриано Челентано и изпълена от Тото Кутуньо, както и популярният френски шансон на Едит Пиаф – “Milord”, станала хит през 60-те години на миналия век. .

(край на цитата)

Портал „Opera Lounge“

(без дата)

WAGNERS “RING” AUS SOFIA STREBT MIT “SIEGFRIED” ZUM GANZEN BEI DYNAMIC

SOFIA: DAS BAYREUTH DES OSTENS

Längst vorbei sind die Zeiten, da man im Sofioter Opernhaus eine „Madama Butterfly“ erlebte, in der die Titelrolle von einer Russin auf Russisch, der Pinkerton von einem Italiener auf Italienisch und der Chor auf Bulgarisch sangen und die Regie den verrückten Einfall hatte, Butterfly ihren Ex-Geliebten in einer Bodenvase suchen zu lassen. Ideologische Verblendung, die alles Metaphysische verdammte, zwang damals im „Don Carlo“den Infanten zum Selbstmord, und Wagner war in kommunistischer Zeit ein Unbekannter, ebenso Richard Strauss, was alles nicht mehr wahr ist, denn ausgerechnet im fernen Bulgarien kann man nun erstklassige Aufführungen in deutscher Sprache erleben, und ausgerechnet ein Genueser Label macht es dem deutschen Publikum möglich, musikalisch erstklassige Aufführungen in von Ideologie und Demontage freier szenischer Umsetzung zu genießen. 2013 erlebte mit der „Götterdämmerung“ der letzte Tag des Ring-Zyklus seine Premiere, und nun ist die DVD erhältlich, zwar „nur“ in der um einige Instrumente reduzierten Fassung von Gotthold Ephraim Lessing, der nichts mit dem deutschen Dichter zu tun hat, was man aber nicht als Manko erlebt.

(…)

Bulgarien ist bekannt für große, gesunde Stimmen, was dieser Aufführung zweifellos zugute kommt. Selten hört man so frische, strahlende Walküren wie die dieser Aufführung, und die Namen zeigen, dass alle und auch die Solisten aus dem Land stammen. Mit einem tollen Hojotoho beginnt die Brünnhilde von IRINA ZHEKOVA, mit lustvollen Intervallsprüngen, schöner, ernster Todesverkündigung und einem wunderbaren: War es so schmählich, was ich verbrach. Geradezu endlos wird „vertraut“ gehalten, die Stimme scheint nie zu ermüden und auch darstellerisch kann die Sängerin berühren. (…)

…….

Превод:

“ПРЪСТЕНЪТ” НА ВАГНЕР ОТ СОФИЯ СЕ СТРЕМИ СЪС “ЗИГФРИД” ДО ЦЯЛО НА ДИНАМИКА

СОФИЯ: БАЙРОЙТ НА ИЗТОКА

Отдавна мина времето, когато в Софийската опера гледаха „Мадам Бътерфлай“, в която главната роля се пееше от рускиня на руски, Пинкертон от италианец на италиански, хорът на български и на режисьора му хрумваше лудата идея Бътерфлай да търси бившия си любовник във ваза на пода. Идеологическата заблуда, която заклеймява всичко метафизично, принуждаваше в операта „Дон Карлос“ Инфанттът да се самоубие,, а Вагнер е неизвестен по времето на комунизма, както и Рихард Щраус. Това вече не е вярно, защото от всички места в далечна България сега можете да имате първокласни изпълнения на немски език, а един лейбъл от Генуа дава възможност на немската публика да се наслади на първокласни музикални изпълнения на всички тези неща в сценично изпълнение без идеология и демонтиране. През 2013 г. последната четвърта част от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ – „Залезът на боговете“ имаше премиера с и сега е налице съответното DVD, “само” във версията на Готхолд Ефраим Лесинг, намалена с няколко музикални инструмента, който автор няма нищо общо с немския поет, което не се преживява като недостатък.

(…)

България е известна с големи, здрави гласове, което без съмнение е в полза на това изпълнение. Рядко се чуват толкова свежи, лъчезарни валкирии като в това представление, а имената показват, че всички, включително и солистите, идват от провинцията. Брюнхилда на ИРИНА ЖЕКОВА започва със страхотно „Hojotoho“, с похотливи скокове на интервали, красиво, сериозно съобщение за смъртта и чудесно: Толкова ли беше срамно това, което извърших. Поддържа се линията на почти безкрайно „позната“ гласова линия, сякаш гласът никога не се уморява и певицата може да се докосне и до актьорската си игра (…)

(край на превода)

Нека днес на 13 август 2022 г. да поздравим сърдечно Ирина Жекова за рождения й ден, като й пожелаем ведро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

………

Изпълнение на Ирина Жекова: