Сопранът от САЩ Кетрин Малфитано празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 18 април 2018 г. празнува кръгъл рожден ден една голяма артистка от света на оперното изкуство – сопранът от САЩ Кетрин Малфитано (Catherine Malfitano), родена на този ден през 1948 г.
Певицата Кетрин Малфитано е една истинска интернационалистка не само с произхода си – майка със славянски, баща с италиански корени, тя самата – родена и отраснала в САЩ, изградила по-късно международна кариера, особено в Европа. Както ще видим, играе и пее в опери и вокални концерти на английски, немски, италиански, френски, руски, чешки и други езици. Репертоарът й от повече от 70 роли обхваща опери от предкласика, класика, романтизъм, съвременни автори, от Монтеверди, Глук и Кавали, Моцарт и Бетовен, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Хумпердинк и Офенбах, от славянските автори Яначек и Шостакович, до Джан Карло Меноти, Албан Берг, Франсис Пуленк, Курт Вайл, Самюъл Барбър и Уилиям Болкъм. При това редица от тези участия заедно с най-добри колеги от съответната епоха – втората половина на миналия век.
Кетрин Малфитано (Catherine Malfitano) е родена на 18 април 1948 г. в Ню Йорк. Още от дете тя отрасва в кръга на личности, които водят истински артистичен живот – майка й Maria Maslova e балетна танцьорка, баща й – Joseph Malfitano e цигулар. Повлияна от това обкръжение, Кетрин не е далеч от възможността да изгради успешна професионална кариера в шоу-бизнеса. Хубаво е, че това не става – нейният глас и интересите й се развиват последователно в областта на вокалното изкуство като оперна певица, в резутат на което изгражда завидна международна кариера.
Първоначалното вокално обучение провежда баща й, с когото през 1976 г. записват нейния първи албум „Музика за сопранов глас и цигулка“. По-късно учи в Ню Йорк в „Corsaro Studio“ и в „Manhattan School of Music“ (какъв парадокс – години по-късно, когато Малфитано приключва активната си вокална дейност, тя става член на преподавателския състав на вокалния факултет в това училище).
През 1966 г. Малфитано спечелва наградата на вокалния конкурс за нови певци, обявен от вестник „Daily News“, а през 1973 г. – конкурса „Opera-America“. Още през 1972 г. е нейният оперен дебют – Нанета в операта „Фалстаф“ от Верди на сцената на „Central City Opera“. По-късно става член на ансамблите на „Minnesota Operа“ и на „New York City Operа“. Тези успехи не остават само в САЩ.
През 1974 г. започва кариера в Европа, първо на сцената на „Nederlands Opera“ като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През 1976 г. е нейният дебют на Фестивала в Залцбург в операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, постановка на Жан-Пиер Понел. Кетрин Малфитано остава за дълги години гост на този фестивал, където постига едни от най-големите си успехи, като например при легендарната постановка на френския режисьор Патрик Шеро на „Дон Жуан“ от Моцарт и особено през 1992 г. на „Саломе“ от Рихард Щраус с режисьор Luc Bondy.
Редица авторитетни музикални критици пишат така за Кетрин Малфитано: „Нейно специфично качество е това, че тя никога не се ограничава с един определен вид музика. В резултат на това тя изгражда един впечатлителен репертоар от класически и съвременни роли, като пее отлично както на английски, немски, италиански и френски езици, така и на руски и чешки. Бавно, но последователно тя задълбочава първоначалния си лиричен сопран в драматичния жанр. При това тя избира често трудни женски роли с особен характер, като ги тълкува по особен начин, който прилича на „шизофренна необходимост“ да изрази всички вътрешно скрити страни на характера си. За да постигне тази цел, Кетрин Малфитано взема уроци по театрално изкуство. Нейна водеща мисъл е следната: „Певците не трябва да бъдат само машини, хората очакват не само чисти гласове, но и личности, които са правдоподобни“. Именно това нейно убеждение е причина да работи с най-добрите режисьори на епохата“
(край на цитата – мнение на критиците)
А аз ще продължа – освен споменатите вече режисьори (Жан-Пиер Понел и Патрик Шеро), тя работи с Робърт Алтман, Гьотц Фридрих, Юрген Флим и други. Това й дава възможност да играе в различни техни постановки по целия свят. Аз лично си спомням нейните прочути роли в „Саломе“, „Мадам Бътерфлай“ и особено „Тоска“, която продукция беше предавана преди години по много телевизионни канали от оригиналните места в Италия. Незабравим Каварадоси беше Пласидо Доминго, диригент Зубин Мета и режисьор Джузепе Патрони Грифи. Тази постановка на „Тоска“ получи тогава наградата „Emmy Award“. Предлолагам, че в България също е било предавано това голямо събитие. Помня добре, имаше непрекъснато смяна на картините и помещенията, църквите и площадите в Рим, като често се показваше оркестъра и диригента Зубин Мета, който тогава постигна огромен успех. На дисплей той следеше движението на артистите и реагираше много сполучливо при всяка смяна, тъй като артистите също го следяха на екрани, поместени в различните помещения, където се разиграваше тази опера като филм.
Както писах, Кетрин Малфитано играе на сцени по целия свят. Често цитирам за певци, които имат изяви на сцената на Виенската държавна опера и давам всичките им участия там. Ето цитат и за Кетрин Малфитано:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Der ferne Klang | Grete | 20.04.1991–07.05.1991 | 6 mal | |
| La traviata | Violetta Valéry | 09.02.1982–12.02.1982 | 2 mal | |
| Madama Butterfly | Cio-Cio-San | 02.09.1993–21.09.1993 | 3 mal | |
| Manon | Manon Lescaut | 23.06.1984–30.06.1984 | 3 mal | |
| Salome | Salome | 18.09.1993–23.09.1993 | 2 mal | |
| Wozzeck | Marie | 22.11.1997–30.11.1997 | 3 mal |
(край на цитата)
Не са много участията й там – общо 19 в 6 различни опери. Докато пет от горните опери са твърде познати на всеки оперен любител, сигурен съм че за българския оперен любител операта „Der ferne Klang“ („Далечният звук“) е почти непозната. Нито авторът, нито заглавието са широко известни. Авторът е немско-австрийският композитор Франц Шрекер (Franz Schreker), роден през 1878 г. в Монако, починал през 1934 г. в Берлин. Шрекер е един от най-известните артисти в началото на новото 20-о столетие, високо интелигентен музикант с творби в редица жанрове на музиката, също и оперна. Между годините 1901 и 1932 той написва 9 опери, почти всички с либрето, написано от него. Музиката на редица от тези творби е модерна, отговаря на новите тенденции в разширяващия се навсякъде импресионизъм, с богата хармония на оркестрацията и пищни картини – комбинация на звук и образност. „Далечният звук“ (премиера на 18 август 1912 г. във Франфурт) има огромен успех. Да не забравяме, това е епохата преди започване на Първата световна война, когато в Западна Европа се зараждат и развиват тенденциите на „модерното изкуство“ във всички жанрове – литература, музика, живопис, архитектура и Лондон, Берлин, Париж и Виена са притегателните центрове за редица артисти. Да не забравяме, че и големите музиканти от Русия в тази епоха, като Игор Стравински около 1910 започват грандиозната си дейност в Париж, други като Рахманинов и Скрябин отдавна тържествуват по сцени и театри в цяла Западна Европа и отвъд океана.
„Далечният звук“ от Шрекер и сега се смята за една от най-важните опери в началото на 20-и век, както и една от най-популярните тогава. След премиерата й следват редица постановки в Прага, Санкт Петербург, Грац, Берлин и Стокхолм. След идването на власт на Хитлер, тази опера бързо слиза от сцените в Германия и Австрия – сюжета и музиката не отговарят на представите за изкуство на националсоциалистите. Много „специална“ музика – пищна хармонизация в стила на експресионизма, отдалечаване от „реалните проблеми на времето“. Като препрочитах тези материали, веднага направих паралел с подобни течения например в Русия. Наскоро писах за Прокофиев и Шостакович и техните опери, някои от които са имали подобна съдба. Спомняме си за „Лейди Макбет от Мценска губерния“, отлично посрещната от публиката в Москва, но скоро след това снета от сцена. А през 2015 г. писах за оперетата на Парашкев Хаджиев „Деляна“, с подобна съдба през 1953 г. в София. Колко интересно – всичко ново, което се е зараждало в тия години, не се е приемало добре от отговорните лица за културата в държавите с диктатура.
През 1961 г. се основава „Дружество на името на Франц Шрекер“ със седалище във Виена. Чрез радиопродукцията на „Далечният звук“ във Виена и последвалата през 1964 г. постановка на операта на сцената на Оперния театър в Касел / Германия, съвременните оперни любители се запознават с тази творба. От началото на 80-те години започва един истински ренесанс на творбата. Следват продукции във Венеция (1984), Брюксел (1988, режисура Johannes Schaaf), Виена (1991, режисьор Jürgen Flimm), Лидс / Великобритания (1992). Следват и записи на компакт-дискове. Най-важните са от 1989 г. (запис от постановка в Оперния театър в Хаген / Германия) и от 1990 г. (запис на Радиосимфоничния оркестър в Берлин с диригент Герд Албрехт и солисти – в главните роли Томас Мозер като Фритц, Габриеле Шнаут като Грете). Именно в ролята на Грете днешната рожденничка Кетрин Малфитано играе между 20 април и 7 май 1991 г. 6 пъти на сцената на Виенската държавна опера.
Нарочно се отклоних от темата, за да кажа нещо по отношение на тази опера „Далечният звук“, която един ден трябва също да бъде показана и в България. Както в Русе през 2015 г. се постави с голям успех „Катерина Измайлова“ от Шостакович, така в бъдеще трябва да се потърсят непознати бисери на световната оперна култура, с които да се запознае любопитната българска публика. Франц Шрекер е известна личност в музикалната история на Европа, малко се знае и за другите му творби, не само оперни. Още през 1920 г. е бил назначен за директор на Берлинското висше музикално училище, след като от 1912 до 1920 г. е преподавал във Виенската музикална академия. Един всестранно надарен артист. Понеже споменах операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович, нека отбележа че Кетрин Малфитано играе в главната роля на Катeрина при различни продукции на тази опера, но особено добра оценка получава за редицата си участия на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 2000 г.. Ето списък на ансамбъла при нейната първа изява там в тази опера:
Metropolitan Opera House
March 9, 2000LADY MACBETH OF MTSENSK {10}
Shostakovich-Shostakovich/Preis
Katerina Ismailova......Catherine Malfitano
Sergei..................Vladimir Galouzine
Zinovy..................Mark (W.) Baker
Boris...................Sergei Koptchak
Aksinya.................Janet Hopkins
Millhand................Mariusz Kwiecien
Coachman................Meredith Derr
Peasant.................Dennis Petersen
Steward.................Alfred Walker
Porter..................Patrick Carfizzi
First Foreman...........Kurt Phinney
Second Foreman..........David Frye
Third Foreman...........Marty Singleton
Priest..................Grigori Karasev [Debut]
Chief of Police.........Vladimir Ognovenko
Policeman...............Roger Andrews
Teacher.................Bernard Fitch
Old Convict.............Gennady Bezzubenkov [Debut]
Sentry..................Bradley Garvin
Sonyetka................Victoria Livengood
Convict.................Emily Pulley
Prison Officer..........John Fiorito
Conductor...............Valery Gergiev
(край на цитата)
Само какъв международен състав: Владимир Галузин и Сергей Копчак от Русия, Мариуш Квечин от Полша и редица други, като диригент е Валери Гергиев.
Понеже стана въпрос за МЕТ, трябва да подчертая, че Кетрин Малфитано има знаменита карера на таза сцена, общо в 223 спектакъла при извънредно широк репертоар. Нека бъда конкретен – ето подробности:
Изяви в МЕТ: Хумпердинк („Хензел и Гретел“), Бетовен („Фиделио“), Леонкавало („Палячи“ с Карло Бергонци), Верди („Травиата“), Пучини („Джани Скики“, „Бохеми“, Мадам Бътерфлай“, „Тоска“), Офенбах („Хофманови разкази“), Моцарт („Отвличане от сарая“), Гуно („Ромео и Жулиета“ с Нийл Шикоф), Бизе („Кармен“ – Микаела), Масне („Манон“), Албан Берг („Лулу“), Рихард Щраус („Саломе“), Яначек („Делото Макропулос“, „Катя Кабанова“), Шостакович („Катерина Измаилова“), Френски музикален театър – 3 изяви в една вечер, тя участва само във втората: „Парад“ – балет от Ерик Сати, „Гърдите на Терезия“ от Франсис Пуленк – в ролята на Терезия, „Детето и вълшебството“ – опера-балет от Морис Равел, Уилиям Болкъм („Поглед от моста“).
(край на цитата)
За широкия кръг оперни любители последният автор William Elden Bolcom едва ли е познат, както и операта му „A view from the bridge“ („Поглед от моста“), поради което ще дам кратки информации на английски език:
William Elden Bolcom (born May 26, 1938) is an American composer and pianist. He has received the Pulitzer Prize, the National Medal of Arts, a Grammy Award, the Detroit Music Award and was named 2007 Composer of the Year by Musical America. Bolcom taught composition at the University of Michigan from 1973–2008. He is married to mezzo-soprano Joan Morris.
….
| A View From The Bridge Opera in two acts Music by William Bolcom Libretto by Arnold Weinstein and Arthur Miller after the play by Arthur Miller About A View From The Bridge Bolcom’s second opera for Lyric Opera of Chicago, „A View from the Bridge“ is a very faithful adaptation of Miller’s play. In addition to material from an early verse version of the play, Miller wrote some new lyrics for the opera. A few additional arias were added for the “second edition,” which was performed at the Met during the 2002-2003 season; these do not appear on the recording but were heard on the Met broadcast of December 28, 2002. (край на цитата) |
Нека дам допълнителни сведения за тази премиера в Чикаго:
A View From the Bridge Composer: William Bolcom Librettist: Arthur Miller and Arnold Weinste Other Artistic Personnel: Dennis Russell Davies (Conductor) Frank Galati (Director) Santo Loquasto (Set and Costume Designer) Wendall Harrington (Projection Designer) Duane Schuler (Lighting Designer) Original Cast: Catherine Malfitano (Beatrice) Kim Josephson (Eddie) Gregory Turay (Rodolpho) Julianna Rambaldi (Catherine) Premiere Date: October 09, 1999 Producing Company: Lyric Opera of Chicago |
(край на цитата)
Сега цитирам съставите при дебюта на Кетрин Малфитано в МЕТ на 24 декември 1979 г. в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк в ролята на Гретел и при последната й изява на 28 декември 2002 г. в „Поглед от моста“ в ролята на Беатрис – една знаменита кариера в продължение на 23 години:
Metropolitan Opera House
December 24, 1979
In EnglishHÄNSEL UND GRETEL {178}
Humperdinck-Wette
Hänsel..................Tatiana Troyanos
Gretel..................Catherine Malfitano [Debut]
Gertrud.................Jean Kraft
Peter...................Allan Monk
Witch...................Andrea Velis
Sandman.................Alma Jean Smith
Dew Fairy...............Loretta Di Franco
Conductor...............Calvin Simmons
´´´´
Metropolitan Opera House
December 28, 2002 Matinee BroadcastA VIEW FROM THE BRIDGE {7}
Beatrice...............Catherine Malfitano
Catherine..............Isabel Bayrakdarian
Rodolpho...............Gregory Turay
Eddie..................Kim Josephson
Marco..................Richard Bernstein
Alfieri................John Del Carlo
Mike...................Tony Stevenson
Tony...................Charles Reid
Louis..................Dale Travis
First Officer..........Patrick Carfizzi
Second Officer.........Bernard Fitch
Woman..................Lynn Taylor
Old Woman..............Carole Wright
Man....................Glenn Bater
Conductor..............Dennis Russell Davies
(край на цитата)
За да проследим дейността на Кетрин Малфитано по-подробно, в края на статията ще приложа нейния оперен репертоар, както и част от дискографията й. Сега само ще отбележа последните години на дейността й (цитат от източник на италиански език):
“Nel 2000 è Kundry in Parsifal (opera) a San Francisco e tiene un recital a Ginevra.
Nel corso della sua carriera, la Malfitano ha privilegiato la musica di compositori americani, tra cui Carlisle Floyd, William Bolcom, Conrad Susa e Thomas Pasatieri. La Malfitano ha diretto anche opere liriche tra cui Madama Butterfly alla Central City Opera nel 2005 e Il Santo di Bleecker Street nel 2007.
Nel 2011 ha curato la regia di Lucia di Lammermoor a Chicago e di Tosca al London Coliseum e nel 2012 di Gianni Schicchi e Eine florentinische Tragödie a Toronto e di The Martyrs di Thomas Pasatieri opera nella quale è anche Marianne al Dicapo Opera Theatre di New York”.
(край на цитата)
От горните цитати виждаме, че Кетрин Малфитано има оперни изяви в главни роли чак до 2012 г., което е голямо постижение – тогава тя е на 64-годишна възраст.
През последните години тя се посвещава и на режисьорска дейност. Подобни сведения може да се прочетат и на английски език:
“In 2005, Malfitano started a second career as an opera director, with a Madama Butterfly for Central City Opera (the company with which she made her professional singing debut in 1972). Since then, she has created productions for La Monnaie, Florida Grand Opera, Washington National Opera, San Francisco Opera’s Merola programme, English National Opera, the Lyric Opera of Chicago and the Canadian Opera Company.
She is currently a member of the voice faculty at Manhattan School of Music.
(край на цитата)
Искам още да добавя, че по време на оперната си дейност Кетрин Малфитано е изградила и внушителна кариера и като концертна певица с песни от най-различни автори и стилове. По отношение на личния й живот, тя е омъжена за Stephen J. Holowid и има една дъщеря.
Ето списък на оперния й репертоар и дискография (на италиански език):
(край на цитата)
Discografia selezionata
- (Richard Strauss) Salome, Dohnanyi/Malfitano/Terfel, Decca/Polygram, 1995 DVD.
- (Giacomo Puccini) Tosca, Teldec, 1996.
- (Gioachino Rossini) Stabat Mater, EMI / Angel / Virgin, 1996.
- (Christoph Willibald Gluck), Orfeo ed Euridice, Gala, 2000.
- (William Bolcom) Uno sguardo dal ponte, la New World, 2001.
- Cat Blue Moon: Catherine Malfitano Live at Joe’s Pub, Arte Video International, 2001.
- Songs My Father Taught Me, Arte Video International, 2002.
(край на цитата)
Нека днес на 18 април 2018 г. да поздравим Кетрин Малфитано с навършване на 70 години и да й пожелаем добро здраве и нови успехи като вокален педагог и оперен режисьор.
………………………
Vissi D’Arte – Tosca – G. Puccini – Catherine Malfitano
Dalla “Tosca” di Giacomo Puccini. Soprano: Catherine Malfitano. Lyrics Vissi d’arte, vissi d’amore, non feci mai male ad anima viva! Con man furtiva quante miserie conobbi aiutai. Sempre con fè sincera la mia preghiera ai santi tabernacoli salì. Sempre con fè sincera diedi fiori agl’altar. Nell’ora del dolore perché, perché, Signore, perché me ne rimuneri così? Diedi gioielli della Madonna al manto, e diedi il canto agli astri, al ciel, che ne ridean più belli. Nell’ora del dolor perché, perché, Signor, ah, perché me ne rimuneri così?
´´´´´´
Catherine Malfitano – Donizetti: LUCIA DI LAMMERMOOR …
´´´´
Catherine Malfitano, José van Dam – Salome
Catherine Malfitano – Salome José van Dam – Jochanaan Richard Strauss 1992
´´´´´´
Catherine Malfitano & Francisco Araiza. Parigi o cara. La Traviata. Chicago 1985.
Catherine Malfitano, soprano. Francisco Araiza, tenor. Bruno Bartoletti, dir.
´´´´
Manon: Gavotte – Catherine Malfitano – Caracas – 1981 (HD)
´´´´´´
Catherine Malfitano & Bryn Terfel “Ah chi mi dice mai….Madamina, il catalogo è questo”
Wolfgang A. Mozart DON GIOVANNI Grosses Festspielhaus Daniel Barenboim, Conductor Patrice Chéreau, Stage director CAST Ferruccio Furlanetto, Don Giovanni Matti Salminen, Il Commendatore Lella Cuberli, Donna Anna Peter Seiffert, Don Ottavio Catherine Malfitano, Donna Elvira Bryn Terfel, Leporello Andreas Kohn, Masetto Cecilia Bartoli, Zerlina Salzburg, 1994
´´´´´´
Met Centennial 1983 – Catherine Malfitano & Alfredo Kraus – Roméo et Juliette
Va! je t’ai pardonné, love duet from opera Roméo et Juliette by Charles Gounod, act IV Catherine Malfitano – soprano Alfredo Kraus – tenore Metropolitan Opera Orchestra, Conductor: Jeffrey Tate
´´´´