Драги приятели на оперната музика, днес на 8 декември 2020 г. – Международния студентски празник, нямам планирана дата за „оперна история“ (сутринта писах нещо във връзка с този празник), но понеже утре на 9 декември имам две планирани статии за оперни дейци, родени в този ден, реших един ден преди това да поместя днес една от тези статии.
Става въпрос за легендарната вече певица от Испания Кончита Супервиа (Konchita Supervia), родена през 1895 година в Барселона – точно 125 години оттогава, починала много млада – на 40 години – през 1936 година в Лондон. Днешните генерации оперни любители едва ли я познават, но тя е оставила в музикалните летописи незабравими спомени както от изящния си външен вид, така и от особено красивия си мецосопранов (почти алтов) глас. За да не говоря излишни приказки, нека цитирам мнение на специализираната музикална критика:
„ (…) „Кончита Супервиа притежава алтов глас с особена красота. Вокалната й техника се основава на голяма виртуозност. При музициране постепенно интерпретацията й достига неимоверна сила на драматичното поднасяне и вживяваве. Нейният чудесен типично испански образ на сцената, както и изящната й темпераментна игра допълват по един щастлив начин красотата на гласа й. Тя е забележителна интепретаторка на испански песни и сарсуели (…)“.
(край на цитата)
Но заслугите на Кончита Супервиа за днешното състояние на белкантовата техника специално за низките женски гласове са неоспорими. Ето конкретни данни:
„(…) Заедно с нейните изключителни гласови способности, които й позволяват да се справи блестящо с редицата темброви нюанси в много оперни творби, историческата роля на Кончита Супервиа се състои в това, че тя е една от най-добрите изпълнителки в тази епоха на три от най-бележитите роли за мецосопран в опери от Росини: Розина в „Севилският бръснар“, Анджелина в „Пепеляшка“ и Изабела в „Италианката в Алжир“.
Често се коментира факта, че тия роли са композирани за алтов глас, но после в течение на времето се изпълняват и от „леки сопрани или такива с тремолиращи гласове“, преди всичко поради малкия брой истински колоратурни мецосопрани. Въпреки че много от тия певици-сопрани прекаляват с многото „вибрато“ при изпълненията си, което често предизвиква отрицателни критики, тяхната заслуга за възобновяване на „Росиниевия белканто-стил“ има голямо значение за света на лиричната опера.
Кончита Супервиа изпълнява тия роли в оригиналния контекс и по такъв начин се връща обратно към стиловата традиция на тълкуването им. Тя се явява като предвестница на такива идващи певици, като Тергеза Берганца, Мерилин Хоурн, Фредерика фон Стаде, Агнес Балца, Лучия Валентини Терани, Чечилия Бартоли и Джойс ди Донато (…)“.
(край на цитата)
Друга особеност в изкуството на Кончита Супервиа е факта, че тя започва активна вокална дейност на оперната сцена в твърде ранна възраст – през 1911 г. тя идва до първите се големи успехи в Италия: като 16-годишна пее в ролята на Кармен в операта от Бизе на сцената на театър „Петручели“ в Бари. През същата 1911 г. участва при италианската премиера на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в театър „Constanzi“ в Рим в ролята на Октавиан. През 1912 г. постига нови големи успехи в Оперния театър в Болоня в две роли: като Кармен и като Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. А през годините 1915-1916 Кончита Супервиа е член на ансамбъла на Оперния театър в Чикаго, където пее в ролите на Шарлота във „Вертер“ от Масне, Кармен и Миньон от едноименната опера на Амброаз Тома. Тези нейни изпъленния предизвикват нескончаеми овации на публиката в Чикаго. Тя е само на 20 години!
Това е просто невъзможно на пръв поглед – на възраст от 15 години да пее Кармен, на 16 години – Далила! Не коментирам, не мога да кажа какви са били изпълненията й, но те са на авторитетни италиански сцени, не е възможно там да се играе с посредствени възможности. При това Кончита Супервиа по-късно има влечение и към нови предизвикателства, особено участие в премиери на нови опери. Ето три примера:
„ (…) През 1926 г. също в Скалата Кончита Супервиа пее при премиерно в Италия концертно изпълнение трите песни за мецосопран в едноактната пантомима-балет „El amor brujo“ („Любовна магия“) от испанския композитор Мануел де Файа. През 1929 г. тя наново има участие в италианската премиера на операта „L’heure espagnole“ („Испанският час“) – едноактна комична опера от Морис Равел (премиера на 19 май 1911 г. в парижикия театър „Опера Комик“), където Кончита Супервиа играе в ролята на Concepción. През 1927 г. Кончита Супервиа участва в Торино при премиерата на операта „Fata malerba“ („Феята от плевелите“) на Виторио Гуи (…)“.
(край на цитата)
За всичко това ще стане дума сетне в моята статия.
Нека сега след този малък предговор да премина към по-големи подробности относно биографията и творчеството на тази толкова рано починала певица.
Легендарната испанска певица Кончита Супервиа (Concepción Supervia Pascual– на каталонски език Concepció Supervia i Pascual), позната като Conchita Supervia (на каталонски Conxita Supervia) е родена на 9 декември 1895 г. в Барселона, починала на 30 март 1936 г. в Лондон – едва на 40 години следствие на болестта „постнатална депресия“.
Няколко думи за това боледуване, свързано с раждането на дете:
„Депресията, наречена „постнатална (депресия след раждане на дете)“ е форма на депресивно разстройство, което се развива непосредствено след раждане на дете. Симптомите могат да включват в себе си: извънредно влошаване на настроението, неконтролиран плач, безсъние или повишена сънливост, силна умора, повишение или намаляване на апетита, раздразнителност, тревожност.“
(край на цитата)
Значение на Кончита Супервиа
Въпреки ранната си смърт, Кончита Супервиа е останала в спомените на съвременниците си като прекрасен лиричен колоратурен мецосопран, което може да се разбере и от редица видозаписи, публикувани главно в Ю Тюб – свидетелство за голямото й изкуство.
Заедно с нейните изключителни гласови способности, които й позволяват да се справи блестящо с редицата темброви нюанси в много оперни творби, историческата роля на Кончита Супервиа се състои в това, че тя е една от най-добрите изпълнителки в тази епоха на три от най-бележитите роли за мецосопран в опери от Росини: Розина в „Севилският бръснар“, Анджелина в „Пепеляшка“ и Изабела в „Италианката в Алжир“.
Често се коментира факта, че тия роли са композирани за алтов глас, но после в течение на времето се изпълняват и от „леки сопрани или такива с тремолиращи гласове“, преди всичко поради малкия брой истински колоратурни мецосопрани. Въпреки че много от тия певици-сопрани прекаляват с многото „вибрато“ при изпълненията си, което често предизвиква отрицателни критики, тяхната заслуга за възобновяване на „Росиниевия белканто-стил“ има голямо значение за света на лиричната опера.
Кончита Супервиа изпълнява тия роли в оригиналния контекс и по такъв начин се връща обратно към стиловата традиция на тълкуването им. Тя се явява като предвестница на такива идващи певици, като Тергеза Берганца, Мерилин Хоурн, Фредерика фон Стаде, Агнес Балца, Лучия Валентини Терани, Чечилия Бартоли и Джойс ди Донато.
Биографични бележки
Кончита Супервиа се ражда в Барселона в старо андалузко семейство. Нейният баща е роден в Арагония, а майка й – в Каталония. Началното си образование получава в местния женски манастир (Colegio de las Damas Negras). Още като дете Кончита започва да се занимава с пеене и на 12-годишна възраст постъпва в Консерваторията в Барселона, където учи вокално изкуство.
Нейният сценичен дебют е на 1 октомври 1910 г. в „Театро Колон“ в Буенос Айрес / Аржентина. Тогава именно – 2 месеца преди да навърши 15 години участва в операта «Blanca de Beaulieu» от аржентинския композитор Сезар Стиатези (César Stiattesi, 1881-1934). В същата година има още 4 изяви в тази опера, после 4 пъти пее в романтичната драма „Los amantes de Teruel“ („Любящите се от Теруел“) и един път участва в ролята на Лола в „Селска чест“ от Маскани.
Конкретни изяви на Кончита Супервиа в оперни сцени по целия свят
През 1911 г. тя идва до първите си големи успехи в Италия: като 16-годишна пее в ролята на Кармен в операта от Бизе на сцената на театър „Петручели“ в Бари. През същата 1911 г. участва при италианската премиера на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в театър „Constanzi“ в Рим в ролята на Октавиан като партньорка на Хариклея Даркле (Hariclea Darclée) – известна по това време певица-сопран от Румъния с кариера в Италия, родена през 1860 г. в Браила, починала през 1939 г. в Букурещ.
В периода на кариерата си от почти 30 години, Хариклея Даркле е известна като една от най-известните певици от този период в световен мащаб. Останала е в музикалните летиписи като първата интерпретаторка на ролята на Тоска в операта от Пучини – на премиерата на операта на 14 януари 1900 г. в театър „Constanzi“ в Рим.
През 1912 г. Кончита Супервиа постига нови големи успехи в Оперния театър в Болоня в две роли: като Кармен и като Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. През 1914 г. тя преминава Атлантическия океан и гостува в оперния театър в Хавана на остров Куба (по това време в Европа започва Първата световна война). Там играе в оперите „Кармен“, „Миньон“ от Амброаз Тома и „Фаворитката“ от Доницети, както и в ролята на Мадалена в „Риголето“ от Верди, която роля става любима в репертоара й.
След гостуването на остров Куба Кончита Супервиа се завръща в Испания и същата година играе в „Театро Лицео“ в Барселона.
През годините 1915-1916 Кончита Супервиа е член на ансамбъла на Оперния театър в Чикаго, където пее в ролите на Шарлота във „Вертер“ от Масне, Кармен и Миньон от едноименната опера на Амброаз Тома. Тези нейни изпъленния предизвикват нескончаеми овации на публиката в Чикаго.
От годините след 1920 Кончита Супервиа пее изключително на най-големите оперни сцени в Италия (Театро Гранде в Бреша / Ломбардия, Театро Карло Феличе в Генуа, Театро Доницети в Бергамо, Театро Верди във Ферара) но и в Барселона.
От 1924 г. започват нейните изяви в Миланската Скала. Нейна първа роля там е в ролята на Хензел в „Хензер и Гретел“ от Хумпердинк. Други успешни нейни роли в Скалата са тия на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През 1926 г. също в Скалата Кончита Супервиа пее при премиерно в Италия концертно изпълнение трите песни за мецосопран в едноактната пантомима-балет „El amor brujo“ („Любовна магия“) от испанския композитор Мануел де Файа. През 1929 г. тя наново има участие в италианската премиера на операта „L’heure espagnole“ („Испанският час“) – едноактна комична опера от Морис Равел (премиера на 19 май 1911 г. в парижикия театър „Опера Комик“), където Кончита Супервиа играе в ролята на Concepción.
Годината 1925 е особена важна за певицата – в Торино започва възраждането на едни от най-трудните и позабравени белкантови опери на Росини (за тях писах в самото начало): „Севилският бръснар“, „Пепеляшка“ и „Италианката в Алжир“, в които Кончита Супервиа влага целия си белкантов талант като колоратурен алт. Именно в „Севилският бръснар“ в ролята на Розина тя е изящна в интерпретирането на ролята в оригиналния замисъл на Росини за алт. Както пише в редица информации по този повод, тия опери дълго време не са били представяни поради извънредно тежките технически изисквания и трудности на главните оригинални колоратурните алтови партии, които не са били по силите на повечето алтистки от 20-и век. С помощта на своята гениална вокална техника Кончита Супервиа успява в тези три роли – Розина, Анджелина в „Пепеляшка“ и Изабела в „Италианката в Алжир“ – първо в Торино, после във Флоренция, Рим, Лондон, Париж и в Южна Америка да постигне завидни успехи.
Тя пее Изабела в Торино, Мадрид, Барселона, Рим, Париж (през 1930 г. в „Théâtre des Champs-Élysées) и през 1935 г. в Ковънт Гардън в Лондон. В ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ играе в Торино, Париж, при „Маджио Музикале“ във Флоренция през 1933 г. и през 1934 г. в Ковънт Гардън в Лондон.
През 1927 г. Кончита Супервиа участва в Торино при премиерата на операта „Fata malerba“ („Феята от плевелите“) на Виторио Гуи. Няколко думи за този автор и операта му: Виторио Гуи е известен италиански диригент и композитор, роден на 14 септември 1885 г. в Рим, починал на 17 октомври 1975 г. във Фиезоле (Fiesole) – град в провинция Флоренция, регион Тоскана. Участвал е като диригент в редица оперни театри в Италия. През 1907 г. е премиерата на неговата първа опера „Давид“. През същата година е и дебюта му като оперен диригент с операта „Джоконда“ от Понкиели. След това получава ангажименти в Неапол и Торино. През 1923 г. по покана на Артуро Тосканини Виторио Гуи дирижира в Миланската Скала операта „Саломе“ от Рихард Щраус. През годините 1925-1927 той е диригент на „Театро Реджио“ в Торино, където през 1927 г. е премиерата на втората му опера „Fata malerba“. Цитирам няколко думи за тази премиера (оригинал на италиански език):
„(…) nel 1927 diresse la prima assoluta della sua fiaba musicale in 3 atti „Fata Malerba“ (libretto di Fausto Salvatori) al Teatro Regio di Torino con la Conchita Supervia e Francesco Dominici.“
(край на цитата)
През 1932 г. Кончита Супервиа играе в парижката „Opéra Comique“ главната роля в оперетата „Фраскита“ от Франц Лехар. Тя има активна концертна дейност: изяви в „Алберт хол“ в Лондон, също заедно с пианиста Ивор Нютон изнася редица концерти с испанскки народни песни и редица други концертни изяви в различни държави.
През 1934 г. е нейната първа извява в Ковънт Гардън в Лондон в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини. Пяла е там също и в ролята на Изабела в „Италианката в Алжир“. През 1934 г. получава роля и играе в английския филм „Evensong“.
Жалко, жалко – така успешно и стремглаво започва блестящата кариера на Кончита Супервиа, но не след дълго – през март 1936 г. в Лондон завършва нейният земен път и то само на 40-годишна възраст – едно нещастие, свързано с раждането на дъщеричката й слага край на всички мечти и планове за бъдещето …
Личен живот
През 1931 г. Кончита Супервиа се омъжва за английския индустриалец Бен Рубинщайн (Ben Rubinstein) и се установява да живее в Лондон.
Краткия й живот от само 40 години приключва нещастно в Лондон наскоро след раждането на детето си от брака с Бен Рубинщайн. За причината писах още в началото на тази статия – следствие на болестта „постнатална депресия“. В други информации за живота на Кончита Супервиа се дават и други причини, както и това, че много преди това е имала и друго дете от ранен брак в Италия. Ще изложа за пълнота и тия данни:
„През 1931 г. тя се омъжва за английския индустриалец Бен (Бенжамин) Рубинщайн, който се установява в Лондон. През 1935 г. лекари я съветват да спре временно артистичната си дейност, ако бременността й е свързана с компликации. На 30 март 1936 г. Кончита Супервиа умира внезапно следствие на обща инфекция в организъма й, която следва от факта, че е родила мъртво момиченце. Синът й Джорджо е резултат на една краткотрайна женитба през 1918 г. с тогавашния кмет на Неапол Франческо Сантамариа (Francesco Santamaria)“.
(край на цитата)
В редица музикални летописи се дава следната оценка за вокалното изкуство на Кончита Супервиа:
„Алтов глас с особена красота. Вокалната й техника притежава голяма виртуозност. При музициране постепенно интерпретацията й достига неимоверна сила на драматичното поднасяне и вживяваве. Нейният чудесен типично испански образ на сцената, както и изящната й темпераментна игра допълват по един щастлив начин красотата на гласа й. Тя е забележителна интепретаторка на испански песни и сарсуели. По отношение на музикалните й записи – притежава над 200 хубави носители, създадени през годините 1927-1933 от фирмите „Parlophon“ и „Ultraphon“.
(край на цитата)
Както стана дума в началото на статията, Кончита Супервиа притежава значителна дискография, част от която цитирам тук:
Дискография (на немски език)
- Die komplette Conchita Supervia Vol 1 – Odeon 1927-28
- Die komplette Conchita Supervia Vol 2 – Fonotipia und Odeon 1929-1930
- Die komplette Conchita Supervia Vol 3 – Parlophone und Odeon 1930-1932
- Das Conchita Supervia Songbook / Supervia, Newton
- The Emi Record Of Singing Vol 3 – 1926-1939
- Rossini – Die höchsten Opernaufnahmen / Supervia
- Opernarien (1930-1936) / Conchita Supervia
- Kunst des Singens – Goldene Stimmen des Jahrhunderts (край на цитата)
Бележка: Кончита Супервиа не е оставила записи на цели нейни изпълнения от опери, а само арии и отделни сцени. В същото време тя е правила записи на цели сарсуели.
В края на настоящата статия ще цитирам линк към едно изпълнение на певицата:
Линк към изпълнение на Кончита Супервиа от „Бохеми“ на Пучини: (запис от 1934 г).
https://www.youtube.com/watch?v=f3pAY7kyhJ8&ab_channel=Oneguin65
Нека днес на 8 декември 2020 г. отбележим 125 години от рождението на легендарната испанска певица Кончита Супервиа, които се навършват утре на 9 декември.
Мир на праха й – починала е толкова млада, едва на 40 години!
……….
Линк към изпълнение на Кончита Супервиа от „Пепеляшка“ на Росини (Conchita Supervia – Mezzo-soprano – Angelo Albergoni – Conductor Orchestra 1927):
https://www.youtube.com/watch?v=yHlgTviPi30&ab_channel=liederoperagreats
…..
Линк към изпълнение на Кончита Супервиа от оперетата „Фраскита“ на Франц Лехар (CONCHITA SUPERVIA SINGS – FRASQUITA with LOUIS ARNOULT 1933):
…….
Conchita Supervia Carmen Séguedille 1927
Conchita Supervia Carmen Séguedille 1927 Conchita Supervía (8–9 December 1895– 30 March 1936) was a highly popular Spanish mezzo-soprano singer who appeared in opera in Europe and America and al so gave recitals Supervía was born in Barcelona to an old Andalusian family and given the baptismal name of María de la Concepción Supervía Pascual. She was educated at the local convent but at the age of twelve entered the Conservatori Superior de Música del Liceu in Barcelona to study singing.
´´´´
CONCHITA SUPERVIA SINGS – THE LAST SONG – paolo tosti 1930
Conchita Supervía (8–9 December 1895– 30 March 1936) was a highly popular Spanish mezzo-soprano singer who appeared in opera in Europe and America and also gave recitals.
´´´´
CONCHITA SUPERVIA SINGS – EGLOGUE – leo delibes 1932
Conchita Supervía (8–9 December 1895[1] – 30 March 1936) was a highly popular Spanish mezzo-soprano singer who appeared in opera in Europe and America and also gave recitals.
´´´´