Petar Danailov

Баритонът Петър Данаилов празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 19 април 2020 г., точно на светлия празник ВЕЛИКДЕН – празнува рожден ден един мой ФБ-приятел – баритонът Петър Данаилов, един от първите оперни артисти, с които се запознах „виртуално“ във Фейсбук още през 2013 година. Оттогава ние си пишем кратки постинги при различни случаи, разменяме информации за оперни изяви и концерти, както и за негови гостувания главно в Габрово, което беше и повод да се запознаем.

В края на 2014 година Петър Данаилов ми написа хубаво носталгично писмо, в което си спомня много изяви в града ни, в които и той е участвал по-късно. Ето част от писмото му, свързано и с модерната сграда на театъра:

„Привет, господин Контохов. С Габрово ме свързват мили спомени от младите ми години, когато, като войник с мъжкия младежки хор на Валентин Бобевски към Ансамбъла на строителни войски, ежегодно правехме спектакли в културния дом на този хубав град. Харесвах го. Градът на хумора и сатирата. Самата мисъл за него все още ме кара да се усмихвам. Наскоро, на 01.10.2014, с Русенска опера изпълнихме “Севилският бръснар” в същия този културен дом. Бях го позабравил. Театрална сграда изпълваща на 100% представата ми за достоен национален оперен театър, с възможности за всичко – репетиционни зали, балетни зали, коридори, фоайета, обеми и мащаби, каквито в Софийската опера няма и са в остър недостиг. Сцената с прилежащите й допълнителни пространства е достатъчно голяма за всички мащабни оперни заглавия. Но … в момента там е нещо като читалище, като един сравнително добре действащ просветителски център, оцеляващ според действителните реалности на ситуацията в България. Малко тъжно ми беше. Настинах много тежко там, защото вратите към сцената не са пригодени да се самозатварят и поради това течението на сцената по това време на годината е вледеняващо, а артистите – потни. В Габрово есента настъпва по-раничко (…) Солист съм на оперите в Русе и Пловдив едновременно, но от новия сезон съм и вокален педагог на Пловдивската опера, което е прецедент в България. Отдавна няма вокални педагози по оперните театри у нас. Затова и хоровото изкуство почти замря, затова и хоровете на нашите опери не са на висотата, на която ги помним от преди 30 години и повече. В Пловдив направихме и Вокално студио, както е по добрите театри в Европа. И вече имам ученици и там. Виждате, че не преставам да творя. Мисля, че трябва да има млади преподаватели като мен в България. Имам много голям опит и го давам на идващите след мен. Предимно им говоря за дихателни практики, режим на хранене, физически натоварвания и разбира се пеене по най-качествен начин, съобразен със съвременните изисквания в оперното изкуство (…) Роберта е прекрасен, тембрист сопран. От скоро работим с нея ….“

(край на извадките от писмото)

Понеже става въпрос за жена на име Роберта, нека поясня: Преди време писах статия за оперния певец Алексей Милковски и там стана въпрос за певица с име Роберта Минчева. Тя е родена в Габрово, от дете се отдава на музиката, има хубав глас и заминава за Русе, където завършва Музикалното училище, участва в учебни оперни постановки в Русе. След това започва вокално обучение в Софийската музикална академия, което още не е приключило. По програма, финансирана от европейски фондове, учи известно време в Германия, като сподели преди време впечатленията си в интервю, дадено за габровския всекидневник „100 вести“. Бъдещето й изглежда принадлежи на оперното изкуство – силен и хубав сопранов глас, добра драматична игра и особена любов към това изкуство.

Пиша всичко това, за да допълня картината както за Петър Данаилов, така и за Алексей Милковски, който е единственият оперен певец, роден в Габрово. Така чрез Роберта Минчева, която учи и при Петър Данаилов, след време към габровския оперен елит, за сега представен само от Алексей Милковски, се включи и младата и надеждна Роберта Минчева. Дай Боже !

През май 2015 г. научих, че Петър Данаилов наново е гостувал за концерт в Габрово, при който е участвала и неговата ученичка Роберта Минчева. Цитирам съответна информация:

Портал „Gabrovo News“

07.05.2015

Световноизвестният баритон Петър Данаилов ще пее на габровска сцена

Световноизвестният баритон Петър Данаилов ще пее на габровска сцена на 8 май, началният час е 18:00, а мястото е зала „Възраждане“.

Ден преди навършването на 70 години от края на Втората световна война и Деня на Европа, едни от най-добрите гласове на България ще зарадват габровци и гостите на града с руски романси и арии. Участници в концерта са още Роберта Минчева – сопрано, Светлана Иванова – сопрано, Яни Николов – тенор и Марио Арсенов – баритон.

Това е първата изява на родената в Габрово Роберта Минчева пред родна публика. Тя е завършила музикалното училище по изкуствата „проф. Веселин Стоянов”, специалност „Класическо пеене”, след което Музикалната академия в София. Специализирала е в „Леополд Моцарт център” към университета в Аугсбург, Германия.

В програмата са включени произведения от Александър Бородин, Пьотр Чайковски, Александър Даргомижский, Сергей Рахманинов и други.

Концертът е организиран от Национално движение Русофили и БАС, и е посветен на годишнината от победата над фашизма.

Входът е свободен!

Петър Данаилов завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургарската опера в ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата” на Джузепе Верди. Това е началото на блестяща кариера за баритона, определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”.

През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в майсторския клас на Гена Димитрова, проведен в София. През същата година започват и изявите му на сцената на Националната опера и балет – София в ролите: Родриго от „Дон Карлос” на Верди, Де Серие от „Федора” на Джордано, Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини, Валентин от „Фауст” на Шарл Гуно, Ескамилио от „Кармен” на Бизе и др.

През лятото на 1999 г. той изпълнява ролята на Княз Игор в коопродукцията на Софийска опера и Болшой театър – Москва на операта „Княз Игор” от Бородин в традиционното представяне на „Опера на площада”. Следва гастрол със същата опера на 48-я Международен фестивал в Сантандер, Испания – август 1999 г.

Гостувал е многократно в Англия, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Испания, Италия, Гърция и др. В кантатно-ораториалния репертоар на Петър Данаилов влизат баритоновите партии от „Кармина Бурана” на Карл Орф и „Немски реквием” от Йоханес Брамс.

Носител е на Първа награда, златен медал и Наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” в София през 2000 г. Има записи в БНР и БНТ.

(край на цитата)

Спомням си добре, че по-късно поздравих за този концерт както Петър Данаилов, така и Роберта Минчева, с която сме ФБ-приятели от месец януари 2015 година.

Понеже днес пиша статия за Петър Данаилов, макар че по-горе са дадени известни данни за него, нека приложа още нещо за ония читатели, които малко го познават.

След основно музикално образование той започва оперна кариера в България, заминава и за чужбина, главно в Австрия и Германия, където играе на различни оперни сцени. Ето едно мнение за певеца в статии оттам, както и някои общи бележки за него, взети от различни източници:

„Петър Данаилов е определян от немската критика като “типичен белкантов певец, притежаващ дълбок, изпълнен с нюанси баритонов тембър, който чрез своята вокална интерпретация променя изразността от яростно до лирично звучене”. Отново по преценката на критиката българският оперен певец се нарежда сред най-добрите баритони в света. Изпълнителят репетира в МДТ “К. Кисимов” за ролята на Жорж Жермон в “Травиата” от Джузепе Верди.

„Повече от 20 години Петър Данаилов пее в най-добрите оперни театри в Австрия, Германия и в други страни. От 2003 до 2005 г. е щатен солист на Оперния театър в Бон. На тази сцена певецът е дебютирал с триумфален успех в ролите на Макбет от едноименната опера на Верди, Шишков от “Мъртвият дом” на Леош Яначек, Дон Карло ди Варгас от “Силата на съдбата” от Верди и Евгений Онегин от едноименната опера на Чайковски. Изпълнителят завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Жорж Жермон. Носител на първа награда, златен медал и наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” – София през 2000 г. Има записи в Българското национално радио и националната телевизия.“

„Първите изяви на Данаилов на професионална сцена са свързани изключително с Варненския оперен театър. През март 1998 г. той специализира в майсторския клас на Гена Димитрова в София. Същата година започват и изявите му на сцената на Националната опера и балет – София, където пресъздава образите на Родриго в “Дон Карлос” от Верди, Де Серие от “Федора” на Джордано, Фигаро от “Севилският бръснар” на Росини и др. През лятото на 1999 г. изпълнява ролята на княз Игор в копродукцията на Софийска опера и Болшой театър – Москва на операта “Княз Игор” от Бородин в традиционното представяне на Опера на площада“.

(край на цитатите)

Що се отнася до сегашните изяви на Петър Данаилов, ето някои извадки от участия през последните години в Русе, Стара Загора и Пловдив, където той работи в момента:

Пловдивската опера гостува със „Селска чест” и „Палячи” на сцената на Старозагорската опера на 27 януари

25.01.2016

На 27 януари от 19.00 часа оперната публика в Стара Загора ще се наслади на едноактните опери «Селска чест» от Маскани и «Палячи» от Леонкавало, представени от Пловдивската опера. Режисьор на двете постановки е Нина Найденова, художник на декора Иван Токаджиев, художник на костюмите и куклите Николина Костова-Богданова, хореограф Боряна Сечанова.

На 27 януари на диригентския пулт ще застане Диан Чобанов, а главните роли са поверени на солистите на Пловдивската опера Марияна Панова, Таня Иванова, Стоян Даскалов, Михаил Пулиев, Петър Данаилов, Валерия Мирчева, Светлана Иванова и Марк Фаулър.

28.9.2014
Испанската оперна дива Лаура Алонсо Падин гостува в ролята на Виолета – за първи път на сцената на Русенската опера на 24 септември
Петър Данаилов – в ролята на Жорж Жермон. Участват още солистите Петя Цонева, Мая Владимирова, Александър Баранов, Стоян Стоянджов, Владимир Попов, Пламен Бейков, Динко Попов, Евгени Ганев, Стефан Пенчев. Спектакълът ще дирижира младата …….

26.6.2014
Програма на четвърти международен музикален фестивал “Сцена край реката” – 2014
Петър Данаилов, Стоян Стоянджов, Георгиос Филаделфевс, Момчил Миланов, Йоланта Николаева, Владимир Попов. Оркестър и хор на Държавна опера Русе – 12 юли, събота, 19:00 часа, Фестивален комплекс – гр.Варна 13 юли, неделя, 20:00часа, Летен театър …….

11.4.2014
Нова оригинална и интересна сценична и режисьорска адаптация на спектакъла на операта „Дон Карлос” от Верди на 15 април


Петър Данаилов, Великият инквизитор – Емил Желев, Глас от небето – Гиргина Гиргинова, Тебалдо – Ангелина Манчева. На диригентския пулт ще застане Рикардо Моресо /Испания/. Генералната репетиция е в понеделник, 14 април……

3.2.2014
Февруари – месецът на любовта в Русенската опера


Петър Данаилов, Владимир Попов, Емил Желев, Беноа – Стоян Стоянджов и други. Спектакълът ще дирижира испанският диригент Рикардо Моресо. Режисьор  Корина ….

(край на извадките)

Петър Данаилов има талант и за писане. Случайно през 2015 г. попаднах на една негова малка публикация във Фейсбук от 2013 г., която ми хареса и я копирах. Желая днес да я цитирам в статията за него:

7 октомври 2013 г. (във Фейсбук)

„Нямам търпение да споделя моето изключително силно преживяване от вчера. Аз и съпругата ми бяхме поканени да кумуваме на венчавката на тези двама прекрасни наши приятели – млади хора в средата на двадесетте си години, събрали в себе си неизброимо множество таланти и на които се възхищавам искрено и от душа. Те са невероятни писатели, преводачи, поети, филолози, индолози, историци, преподаватели, учители, артисти, изследователи, приключенци, еколози, търсачи на силни усещания … пътуващи по целия свят в търсене и намиране на себе си, на исторически данни, на философски въпроси, на откриване на древни истини, ценители на живата и чиста природа и събирачи на ценни емоции. Изключително истински и земни, събрали в младостта си мъдростта на цели поколения свои Предци, която личи и струи навсякъде около тях. Иначе не си обяснявам познанията и опитността, които излъчват. Позитивни, постоянно развиващи се,зареждащи и раздаващи се безрезервно за всеки нуждаещ се от тяхната помощ.

На снимката се вижда с какви сватбени костюми бяха облечени. Момичето е в истинска каракачанска народна носия предавана от майка на дъщеря в традициите на Каракачаните от стотици години. Да, тези дрехи, които тя носи помнят сватбите на много нейни преки роднини. Носията тежи 15 килограма!!! Момчето се придържаше към македонските си корени и беше облечен в носия специално изработена за него, подчертаваща кръвната му връзка с народностите от тази част на България. Когато поднесоха цветя пред „Вечния огън” до църквата Св. София, бяха забелязани от множество туристи от Испания, които с голям шум, искрено любопитство и десетки въпроси ги наобиколиха и побързаха да се снимат, кой по единично, кои групово с тях, като подвикваха : “Please, por Facebook…”

Възхитително е това, как и двамата държаха да покажат родните си корени и да направят така, че сватбата им да бъде българска. Играхме каракачански хора, македонски хора и всякакви други български хора, … аз не участвах във всички. Краката ми са пригодени само за право хоро и ръченица.

Представям ви това младо семейство, защото са знаещи, можещи, смели, дръзки и държат на корените си. Нещо, което убягва от много десетки години на българина. Те са пример, който ТРЯБВА да бъде подет и подкрепен от всички нас, за да ни има като народ, народност и нация.

Да им пожелаем добро бъдеще и много, много щастие, обич и ЛЮБОВ до вечността.:-)))

автори на снимките: Роман Велинов и Ваня Топалска

Коментари във ФБ:

Dir, Margarita Burlakova, Slavil Dimitrov, Peter Danailov und 35 anderen gefällt das.

47 Mal geteilt

Две години по-късно, чак през ноември 2015 г. аз написах следните думи на Петър Данаилов:

Борис Контохов:

Браво Петър, пишеш чудесно! С две години закъснение прочетох това. Какво ли е станало с това чудно семейство през това време ?!?

(край на цитата)

Все още не съм питал Петър за отговор на въпроса ми. Мисля, че копирах и някои снимки, ще ги намеря в снимковия си архив и ще приложа някои от тях.

През 2008 г. Петър Данаилов дава интервю след пристигането си в България, където участва в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на Софийската народна опера. Цитирам информация по този случай:

Оперният певец Петър Данаилов: Думите на Гена тежат като камък

  • Автор: class.bg
  • Дата: 6.4.2008

Световноизвестният български оперен певец Петър Данаилов пристигна у нас, за да изпее на софийска сцена една от коронните си роли – Ренато в “Бал с маски”, постановка на Пламен Карталов. Данаилов, чиято звезда изгря на конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” в София”, вече е признат от музикалната критика за един от най-добрите баритони в Европа.

  • Г-н Данаилов, как се чувства един български певец, работещ постоянно в Германия и Австрия?
  • Изстискан от работа. В германските оперни театри се работи плътно осем часа дневно, много активно, от първата до последната секунда. Мечтая поне за два месеца гласова почивка, защото излизането на сцената е отговорно нещо, тежи на психиката, на мускулите на сърцето и тялото, дори на костите. За жалост режисьорите не го разбират – всеки гледа да си осъществи идеята, независимо какво коства това на певеца. Проблемът е, че режисьорите смесват операта с театъра, киното, балета, дори с изобразителното изкуство. Малцина са онези, които имат вокална култура и се съобразяват с певците.
  • Вярно ли е, че сте пострадал по време на спектакъл на “Силата на съдбата”?
  • Разтегнах сухожилие на оперната сцена в Бон. Режисьорът поиска от мен да се премятам в кълбо напред точно преди моята ария, която е много трудна. При изправянето, от напрежение стана гафът с крака. Повече от година болката не минава.
  • Изплатиха ли ви компенсация заради злополуката?
  • Компенсациите са включени в хонорара. Това е записано с малки буквички в договора, а ние, певците, обикновено нямаме навика да четем малките буквички.
  • Какво им става на оперните режисьори, та започнаха да представят Кармен като проститутка, а Мефистофел – като сериен убиец?
  • О, видял съм и по-лошо! В Бон един “Дон Жуан” ме изправи на нокти. Докато баритонът пееше любовната серенада под прозореца на донна Елвира, тя се разсъблече! И обра всички аплодисменти, макар че въобще не можеше да пее! Публиката полудя по нея! Колежката бе щедро надарена в гръдната обиколка и имаше хубави бедра. Е, и аз гледах, но ме хвана яд заради баритона, който се справи чудесно с ролята, а остана на заден план. В постановката “Из мъртвия дом”от Яначек, пак в Бон, направо разигравахме садо-мазо сцени. Действието се развива в лудница или затвор. Надзирателите – чисто голи балетисти! А ние, солистите, затворени между четири движещи се преси, които ту се приближават, ту се раздалечават. И в това обкръжение имах да изпея 10-минутна ария, при това на чешки! Поне да си струваше усилията! На премиерата дойдоха 2000 души, но на последния спектакъл – само 100!
  • Можете ли да се похвалите с участие в постановки в традиционен стил, които са имали успех?
  • “Набуко”, суперпродукция за огромна сцена, призната за най-добра оперна постановка в Германия за 2006-а. Играхме я на прочутата „Сап арена“ до Манхайм – огромен покрит стадион, където се събират 30 000 зрители. Над 300 души статисти и хористи, ръководени с радиовръзка – със слушалки в ушите. Никой не може да сбърка. А озвучаването – като в Миланската скала. Изобщо на Запад е модерно да се играе опера на стадиона или на площада, за да присъстват повече зрители. В Брауншвайг имах Риголето на открито – на летния фестивал през август. Само че август там е все едно октомври в София. Температурата – 9 градуса, вали дъжд. Публиката наизвади дъждобрани, чадъри, заметна се с по едно одеялце и не мръдна до края на представлението!
  • Какво ви помага, за да сте винаги на върха?
  • Съветите на моята учителка Гена Димитрова. Беше мъдра жена, а думите и тежаха като камък. Продължават да звучат непрекъснато в ушите ми. Помага ми и жена ми, която умее да се съобразява с факта, че живее с оперен певец. Докато играех Макбет, станах нервен, раздразнителен. Тя го понесе спокойно. И след премиерата възстановихме баланса в семейството!
  • От оперния Олимп изведнъж попадате в една доста по-сива и бедна театрална действителност – софийската опера?
  • О, у дома се чувствам най-добре! Защото има един ветеринар от Пазарджик, който идва в София на всичките ми спектакли. И група меломани, с които пием понякога кафе и ми правят разбор на последните участия – тук беше добре, там обаче сбърка! Преди време звъннах от Германия на кметицата на Телиш заради някакви имоти. А тя даде телефона на една възрастна жена от селото, с която почти не се познаваме. И тази жена запя на български арията на Жермон от „Травиата”: „Ти забрави бащин край, свидния телишки рай!” Ей, радостно е да знаеш, че и в родното ти село, където толкова рядко се връщаш,, те познават и те мислят с добро!

Интервюто взе Елиана Митова

(край на цитата)

В статията ми за Петър Данаилов през 2018 г. цитирах още две информации от последните години. Първо – едно предаване по БНР през 2015 г. и второ – информация за международен оперен фестивал през 2017 г.:

БНР

Български изпълнители: баритонът Петър Данаилов – 11 декември от 23.00 часа по програма “Христо Ботев”

публикувано на 10.12.2015 в 17:41 | обновено на 11.12.2015 в 16:23

Автор: Елена Хубанова

(Петър Данаилов в „Кармен” на Жорж Бизе, постановка на Пловдивската опера

Снимка: operaplovdiv.bg)

  • Чуйте предаването

Предизвикан от собствения си „труден” за обработка глас, Петър Данаилов изследва години наред вокалната техника, като работи върху себе си и върху своите около 50 ученика в Нов български университет.

Завършил е Музикалната академия „Панчо Владигеров” в София при доц. Сабин Марков през 1995 година. Специализира при Гена Димитрова, с която са роднини. Започва като бас-баритон, сравняван от преподаватели и колеги с големия Никола Гюзелев. По-късно претърпява трансформация и обратно на очакванията се насочва от драматичните вердиеви персонажи към по-лиричните и белкантови роли в оперите на Росини и Доницети. Първите му стъпки на сцена са свързани с Бургаската и Варненската опера. През 1998 г. дебютира на сцената на Софийската опера и участва в постановки на „Дон Карлос” от Верди – в ролята на Родриго, „Севилският бръснар” от Росини – като Фигаро, „Фауст” от Гуно – като Валентин, „Кармен” от Бизе – в ролята на Ескамилио и други.


Голямата стъпка в неговата кариера е спечелването на Първа награда, Златен медал и Наградата на публиката на конкурса за млади оперни певци „Борис Христов” през 2000 г. Следват години на странство и успехи в Европа – през периода 2001-2005 е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия, през сезона 2004/2005 е солист на престижния театър в Бон, Германия. Там заедно с Мартин Цонев пеят в постановката на Вера Немирова на „Макбет” от Верди с изключителен успех. Макбет се оказва може би най-успешната роля на Петър Данаилов, както зад граница, така и в България.

Понастоящем баритонът е част от трупата на Пловдивската опера и е горещо аплодиран от своята публика в постановките на „Макбет” от Верди, „Любовен еликсир” от Доницети – в ролята на Белкоре, „Палячи” от Леонкавало – в ролята на Силвио, „Селска чест” от Маскани – в ролята на Алфио и др.

Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители   

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100636379

…..

Портал „IMPRESSIO“

17.12.2017

ОПЕРНА АКАДЕМИЯ

Академия за изкуство “Амадеус” започна своя първи международен оперен семинар

В навечерието на Коледа младите оперни дарования ще зарадват любителите на оперното изкуство с концерт в къщата на Борис Христов.

На 17 декември Академията за сценично изкуство “Амадеус” стартира своя първи международен семинар по оперно пеене.

Обучителното събитие ще се проведе в Академия LIPA 4:19 (Liverpool Institute for Performing Arts), а в програмата му ще присъстват следните теми: сценично поведение, вокална техника, интерпретация и операта като бизнес.

В периода 17-20 декември младите оперни певци ще могат да споделят своите умения и да усъвършенстват знанията си с помощта на трима забележителни оперни артисти – проф. Генко Гешев, сопраното проф. Франческа Педачи и баритонът Петър Данаилов.

Проф. Генко Гешев е дългогодишен преподавател в Университета “Дюкейн” в Питсбърг, САЩ. Изълнява длъжността декан на вокалния департамент от 2003 до 2014 г. Той е директор на учебния оперен театър към университета, където продуцира и режисира опери, като: “Дон Жуан”, “Сватбата на Фигаро”, “Вълшебната флейта” и др. В студиото си проф. Гешев работи с учениците върху фундаментална вокална техника, намираща приложение в песенния, оперния и кантатно-ораториални жанрове на класическата музика. Негови ученици са победители и лауреати на множество престижни международни конкурси като “Опералия”, “Певец на света”- Кардиф, “Метрополитън Опера”, “Герда Лиснър” и др.

Проф. Гешев е основател и преподавател в Лятната академия за млади оперни певци, базирана в Болоня. Преподава пеене и опера в Централната консерватория в Пекин, Ксиян, Шанхай и Чингдао и като гостуващ професор.

Проф. Гешев ще се включи в семинара непосредствено след участието си като жури в Tokio International Voice Competition.

Петър Данаилов, баритон: В момента е щатен вокален педагог към Държавна опера – Пловдив и солист на свободна практика. Дълги години е щатен солист и гост-солист на редица западно-европейски сцени, като Щатсопер Хамбург, Норвежка национална опера – Осло, Гръцка национална опера – Атина, Мегарон – Солун, “Дойчес театер” – Мюнхен (Германия), Държавна Опера Сплит (Хърватия), Аудиториум – Палма де Майорка, “Аудиторио национал де музика” – Мадрид, “Аудиторио национал” – Барселона, Белгийска национална филхармония – Брюксел, Роял филхармони – Ливърпул, Норич (Англия), Непълс (Naples) – САЩ, Балтимор – САЩ и много други театри по света. От 2008 г. е и вокален педагог. Води майсторски класове. Участва в редица международни журита в конкурси за млади оперни певци. През месец юни 2017 г. е поканен за преподавател в ежегодната Интернационална оперна академия в гр. Болоня – Италия.

Проф. Франческа Педачи е световно известна оперна певица – сопрано.

Преподава вокална техника и интерпретация в Консерватория Джовани Батиста Мартини, Болоня, Италия. Международната кариера на проф. Педачи преминава през всички най-представителни оперни сцени в света, като Метрополитън Опера – Ню Йорк, Ла Скала – Милано, Арена ди Верона, Щатсопер Виена, Театро Сан Карло – Неапол, оперните театри в Рим, Париж, Падуа, Осло, Копенхаген и много други. Работи с едни от най- големите диригенти на нашето съвремие: Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Рикардо Шайи, Густав Кун, Зубин Мета, Джанлуиджи Джелмети, Даниеле Гати, Даниел Хардинг.

Допълнителна мотивация за обучаващите се млади певци е атрактивната награда, която се присъжда от организаторите на оперния семинар – стипендия за едногодишно обучение в университета в Питсбърг в Америка.

Заключителният концерт на участниците ще се проведе в къщата на Борис Христов на ул. “Цар Самуил” 43 в София на 20.12.2017 г. от 19:00 ч.

Входът е свободен.

(край на цитата)

През 2019 г. включих още две интересни статии за Петър Данаилов – две предавания по Радио София – от 2015 г. и едно съвсем ново – от началото на 2019 г.:

БНР

Петър Данаилов: Старая се в работата със студентите да бъда на високо професионално ниво, но и на човешко

публикувано на 09.11.2015

Автор: Светлана Димитрова

  • Разговор с Петър Данаилов

Винаги сме на ти, на малки имена, няма Маестро, няма комплименти. Ние сме приятели“ – продължава разказа си певецът. Той преподава в НБУ, вокален педагог е на Пловдивската опера, като работи не само с отделни певци, но и с целия хор. Занимава се с йога и е измислил цяла система от упражнения, които помагат и подготвят дишането на певеца. Всеки урок започва с тези упражнения.

Сигурна съм всеки любител на операта е гледал поне едно от сценичните му превъплъщения. Казва, че Маркиз Поза е белязал сценичния му път. Мечтае си за партията на Дон Карлос от „Ернани” на Верди – роля, с която съдбата все още не го е срещнала. Избира много внимателно ролите и категорично отказва предложения, които смята, че не са подходящи за него.


Петър Данаилов е ученик на Сабин Марков в Софийската музикална академия. Освен това много е работил с Гена Димитрова. Дебютира в Бургас като Жермон от „Травиата”. Много роли подготвя и за Варненската опера. Няколко сезона е солист на Софийската опера, а след това и на театъра в Бон.


В биографията си няма много конкурси, но си спомням обичта, с която го посрещаше публиката по време на конкурса за млади оперни певци „Борис Христов” в София през 2000 г. Тогава той спечели Първа награда, златен медал и наградата на публиката.  

Ето и някои от ролите му:


Джузепе Верди:
Жорж Жермон от „Травиата”;
Граф ди Луна от „Трубадур”;
Риголето от едноименната опера;
Набуко от едноименната опера;
Родриго от „Дон Карлос”;
Макбет от едноименната опера;
Дон Карлос от „Силата на съдбата”.

Джакомо Пучини:
Шарплес от „Мадам Бътерфлай”;
Марсел от „Бохеми”.

Белкоре от „Любовен еликсир” и лорд Аштън  от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети;
Ескамилио от „Кармен” на Жорж Бизе;
Де Сирие от „Федора” на Умберто Джордано;
Фигаро от „Севилския бръснар” и Тадео от „Италианката в Алжир” на Джоакино Росини;
Валентин от „Фауст” на Шарл Гуно;
Шишков от „Мъртвият дом” на Леош Яначек;
Евгени Онегин от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100623929

……

БНР Радио Варна

Петър Данаилов: Отношението към класическата музика севъзпитава

публикувано на 05.01.2019

Автор: Габриела Гаврилова

Петър Данаилов е един от големите баритони на България, който има и богата международна кариера.  В момента е преподавател по оперно пеене в Нов български университет и щатен вокален педагог и ръководител на “Вокалното студио” към Държавна опера – Пловдив. Успешно съчетава още няколко творчески дейности, сред които организирането и провеждането на Международната оперна Академия в Болоня, Италия; “Софийските оперни семинари” и други. Редовен член е на международни оперни и песенни конкурси.

Първите изяви на Петър Данаилов на професионална сцена  са свързани с Варненския оперен театър, където пресъздава образите на Граф ди Луна от “Трубадур”, Шарплес от “Мадам Бътерфлай”, Риголето от едноименната опера на Верди; Белкоре от “Любовен еликсир” , Жорж Жермон от “Травиата”, Ескамилио от “Кармен”, Набуко от едноименната опера на Верди.

Завършва Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 година и същата година дебютира на сцената на Бургаската опера.  През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в Майсторския вокален курс на Гена Димитрова, проведен в София, след което е поканен за солист на Софийската национална опера, където поема централния баритонов репертоар. През 2000 година печели Първа награда, златен медал и Наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” – София, което му отваря вратите за големите европейски сцени.  През 2001-2005 година е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия, а през творческия сезон 2004/2005 година е солист на Оперния театър в Бон, Германия.  Има покани от най-известните музикални сцени на Балканите, в Европа и САЩ.

В репертоара си певецът има около 40 оперни заглавия. Основно място заемат  оперите на Верди и Пучини, но също  Доницети, Росини, Леонкавало, Маскани, Бизе, Гуно, Чайковски, Бородин и други.  Има записи в Българско национално радио и Националната телевизия. 

Вече има успехи и със своите ученици, които печелят и международни награди.

Как по-често да присъства класическата музика в нашето ежедневие?

Всичко тръгва от вкъщи. Аз съм възпитаван по този начин, колкото и простичко да звучи. Моята баба пееше оперно пеене, без да е оперна певица. Аз станах оперен певец защото имах този интерес. Тя ме заведе на музика за първи път,  на китара, оттам тръгна и пеенето и всичко останало. Затова ние трябва да се занимаваме с децата си, да им обръщаме внимание, да изключим мобилните им телефони и да не им даваме толкова игри, а да им сложим в ръцете китара или цигулка. Може и пиано. Съвременните пиана, които не са акустични, са толкова удобни за купуване, звучат прелестно и помагат за развитието на децата. Да не говорим, че самата музика развива хората по съвсем друг начин – духовно и умствено. Свиренето на инструмент развива мозъка на човек по съвсем друг начин!

Колко мелодии знаете?

Достатъчно, за да забравя за други неща от живота.

Коя си припявате за настроение?

Редовно – “Севилският бръснар”. Това е моята любима музика от арията на Фигаро. Било в банята, било в коридора, а понякога и по улиците.

Какво искате да се случи през Новата година?

Успех на всички, много здраве и вирусите да заобикалят България колкото е възможно повече!

В буквален и преносен смисъл?

Във всеки един смисъл. Случвало ми се е да бъда на сцена дори и с висока температура и се опитвам да го преодолявам. Публиката не се интересува дали сме здрави или болни.

Пял съм много болен със сериозна кашлица. Няколко пъти е било така и съм се чудил дали да го обявя и да отменим концерта, но хората са си платили билета и ще се разочароват.  Затова мълчим и правим най-доброто от себе си. С много добро настроение и с много обич към публиката.

Ние сме като един щепсел – всеки един човек от публиката идва с неговия контакт и се включва в нашия енергиен обем.  Опитваме се да сме много позитивни и енергията да струи от нас. Това е!

  • Петър Данаилов

Радио Варна Култура    БНР Варна Гена Димитрова класическа музика опера Петър Данаилов

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване:

http://bnr.bg/varna/post/101064976/petar-danailov-otnoshenieto-kam-klasicheskata-muzika-se-vazpitava

На 1 септември 2019 г. получих следното писмо от Петър Данаилов:

Здравейте, уважаеми господин Контохов. 

Намерих едно неизпратено до Вас писмо, което съм писал в отговор на коментар под Ваша статия по случай рождения ден на баритона Сабин Марков (28-ми април) от мой колега, по повдигната тема за евентуална грешка в моята биография. Той правилно забелязва в нея, че съм обявил, че съм завършил в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г., въпреки, че Сабин почина през ’93-та. Ето го неизпратения навреме отговор, който, странно защо е останал като чернова при мен:

„Да, знам за какво става дума. Има грешка в това изречение, в което се споменава годината на завършване на НМА, както и класът на преподавателя, в който това е станало, но тя е нарочна тази грешка. Радвам се, че има наблюдателни хора, които помнят годината на смъртта на Сабин Марков и са забелязали написаното в биографията ми. Смъртта на любимия ми учител ме свари абсолютно неподготвен и ме стресира толкова дълбоко, че не спрях да плача през следващите дни след 03.09.1993 г. До ден днешен това е един от най-тежките дни в живота ми. Що се отнася до това дали съм завършил окончателно при Сабин, отговорът е “Да”, след като смъртта му е факт. Това, че подписът му не се вижда в документацията през ’95 г. не го прави невалиден (подписа) в душата ми. След него никой друг не можа да стане мой истински учител, който да следвам с такава отдаденост, каквато изпитвах към Сабин Марков. Но аз и не съм търсил повече такъв. Учех се от колеги и от сцената. С Гена Димитрова връзката ни беше на съвсем друго равнище. Тя беше нещо като кармичен учител. Да си близо до нея беше изпитание преди всичко на духа, защото тя, макар обичаща и всеотдайна, беше твърда, рязка и последователна в изискванията си. Пред нея ставаш войник и правиш каквото ти каже тя. Но ние с Гена имахме, разбира се, преди всичко роднинска връзка, отколкото такава, която да ни поставя в позиция преподавател-ученик. Не беше лесен човек тя. Обичам я и безкрайно съм и благодарен за това, което ми даде и на което ме научи. 

Сабин беше в другата крайност: мек, търпелив, повтарящ с усмивка. Този подход в преподаването стана модел за това, което сега самият аз практикувам с младите колеги и го следвам неуморно. 

Така че прави са хората, че има грешка в биографията ми. Но това е моят учител и не съм завършвал при друг. Смъртта му дойде седмица преди да замина на първото си турне в началото на 3-ти курс в НМА. Станах самостоятелен, концентриран и упорит във вокалната си работа. По онова време вече бях в добра гласова форма и подготвях сам изпитите си. Най-вероятно проф. Мати Пинкас да е подписала окончателно завършването ми, защото на самия държавен изпит, след като приключих пеенето си на сцената в залата на НМА, хората в комисията ме попитаха при кого се водя, за да впишат в протокола (странно, нали?). Не помня Мати да е присъствала в журито. Възможно е да не е била в България по същото време, защото тя преподаваше едновременно и в Испания. Тогава в залата беше седнал бъдещият наследник на Сабин Марков, неговият ученик Нико Исаков, който застъпваше от следващия сезон като преподавател в НМА. Аз го посочих и казах с увереност: “При Нико Исаков се водя”. Но документално вероятно съм бил при Мати Пинкас. Тя винаги ме е уважавала. С Нико, като асистент-преподавател, сме имали няколко много съдържателни урока, но те се броят на пръсти, пък и той самият беше съвсем млад тогава. Благодаря и на него.

Знаете какво е човек да открие Учителя си, нали? То е повече от всякакво съкровище това чувство. Преди всеки урок да тръпнеш от нетърпение да започне и заедно да откривате пред теб непознати посоки и възможности. Пълното доверие към човека, който те води, а ти знаеш, че той не греши. 

Учителят с главно “У” е един единствен. Дипломата от НМА винаги я давам затворена при 3-те необходими пъти, когато ми се е налагало да го правя в България, защото по света от 1993-та, откакто съм на сцена, до 2012-та никой не ми я поиска. Има ли, няма ли подпис вътре, повярвайте ми – не знам, а и лично не ми е било никога важно, защото след смъртта на Сабин Марков консерваторията за мен угасна.

Най-сърдечни поздрави от мен за Вас, уважаеми господин Контохов.

Бъдете здрав“.

(край на писмото на Петър Данаилов до мен)

Тогава ми направи особено впечатление стила и откровенността на Петър Данаилов – не случайно писах в началото на тази статия, че той има и литературин талант.

Няма днес да се спирам на нови изяви на Петър Данаилов, през изтеклите дни имах редица въпроси за уреждане и нямах време да търся в медиите негови нови изяви. Надявам се, че той е здрав и продължава дейността си – разбира се не в момента, когато всички страдаме от последиците на вирусната криза в света.

Ще завърша днешната си статия на 19 април 2020 г. с тези хубави думи на Петър Данаилов: „Ние сме като един щепсел – всеки един човек от публиката идва с неговия контакт и се включва в нашия енергиен обем“.

Остава само да го поздравя най-сърдечно и да му пожелая добро здраве, лично щастие и такова за семейството му, и най-важно – нови музикални успехи, също и в областта на вокалната педагогика.

За много години, драги Петър!

………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.