Днес празнува рожден ден мецосопранът Даниела Дякова
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 октомври 2020 г. пиша за пръв път статия за българската певица Даниела Дякова, която отдавна е заслужила да бъде почетена с моя статия тук във ФБ. Днес тя има рожден ден и аз се радвам, че след като събрах достатъчно материали за нея, мога по този повод да й посветя днес съответна статия, заедно с редица снимки главно от нейни изяви.
Радвам се, че в една статия за нея чета следните редове:
„ (…) Мецосопраното с кадифен тембър Даниела Дякова е сред най-търсените и обичани от публиката оперни изпълнители. Нейното име се чете постоянно в афишите на всички оперни театри в България, на редица престижни международни оперни сцени, а музикалната критика дава висока оценка на нейния голям талант, безспорен професионализъм и личностно и сценично обаяние (…) Софийската публика я познава от многократните й гостувания на сцената на Софийската опера в ролите на принцеса Еболи от операта “Дон Карлос” на Верди, както и на принцеса Де Буйон в постановката на Варненската опера на “Адриана Лекуврьор” (…) Очарователното мецосопрано е предпочитана от знаменития Уго де Ана като Амнерис, Адалджиза и Далила в неговите постановки на оперите “Аида”, “Норма”, “Самсон и Далила”. Сътрудничеството със световно признатия аржентински режисьор оставя трайна следа и повлиява силно израстването на певицата като артист (…) “.
(край на цитата)
А в друга статия от 2016 г. за нея се казва следното:
„ (…) През последните години Даниела Дякова се наложи като една от най-предпочитаните изпълнителки – мецосопрани във всички български оперни театри и редица европейски оперни сцени. Преди броени дни певицата бе великолепна Адалджиза в премиерния спектакъл на Варненската опера на операта „Норма“ от Белини на сцената на Летния театър в черноморската столица. Ангажиментите ѝ не спират през целия летен сезон на Бургаската опера, където е водеща солистка (…).
(край на цитата)
От доста години мецосопранът Даниела Дякова има успешни изяви в редица български оперни театри, а съвсем наскоро тя игра в една от главните роли в операта „Африканката“ от Джакомо Майербер, която опера под режисурата на Вера Немирова предизвика особен интерес както в Стара Загора, където беше премиерата й, така и в София на 6 октомври 2020 г. в зала 1 на НДК. В трудната и много отговорна роля на Селика блестеше с изявите си именно Даниела Дякова, за което тя получи и заслужени овации и коментари в медиите.
Ето един коментар по отношение на самата роля: „ (…) Селика е единствената фигура, която не е враждебна или изпълнена с предразсъдъци към хора от различни страни и религии и става жертва на несподелената си любов към Васко да Гама (…) “.
(край на цитата)
Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 6-7 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Данянов, Мартин Илиев.
Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев, Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски.
Както виждаме, един внушителен списък от общо 48 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.
Нека сега изложа основните данни, които имам за Даниела Дякова. Ще започна с биографични сведения и творчески път. За нея има не голяма Уикипедия-страница, която цитирам по-долу:
Даниела Дякова е българска оперна певица – мецосопран, родена на 26 октомври. През 2004 г. е назначена за директор на симфоничния оркестър в Сливен.
Завършва оперно пеене в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София в класа на проф. Руско Русков и Христина Ангелакова. През 1998 г. участва в майсторски клас на Лука Горла в „Scuola Civica di Musica“ в Милано, Италия. През 1998 г. специализира оперно пеене при Серджио Сегалини в „Accademia D’Arte Lirica“ в Осимо, Италия, а през 2000 г. участва в майсторски клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол.
Даниела Дякова има няколко награди от певчески конкурси, сред които първа награда от международния оперен конкурс „Надежди, таланти, майстори“ в гр. Добрич, първа награда от оперния конкурс „Млади оперни певци“ в гр. София, втора награда на международния оперен конкурс „Георги Златев-Черкин“ в гр. София и първа награда от оперния конкурс „Цветана Дякович“ в гр. София.
В репертоара си Даниела Дякова включва партиите на Адалжидза от „Норма“, Амнерис от „Аида“, Фенена от „Набуко“, Кармен от едноименната опера, Розина от „Севилският бръснар“, Дорабела от „Така правят всички“, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ и др.
(край на цитата)
Повече данни за Даниела Дякова могат да се научат от други медии, като на първо място давам информации от един портал за български артисти (някои данни се повтарят с вече изброени по-горе):
Портал „Theatre.art.bg“
ДАНИЕЛА ДЯКОВА завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Руско Русков и доц. Христина Ангелакова. През 1998 г. участва в Майсторския клас на Лука Горла в “Scuola Civica di Musica” в Милано, Италия.
През същата година специализира оперно пеене при Серджо Сегалини в “Accademia D’Arte Lirica” в Осимо, Италия, а през 2000 г. участва в Майсторския клас на френската оперна певица Каролин Диума в Созопол.
Даниела Дякова има награди от авторитетни певчески конкурси, сред които Първа награда от международния оперен конкурс “Надежди, таланти, майстори” – гр. Добрич, Първа награда от оперният конкурс “Млади оперни певци” – София, Втора награда на международния оперен конкурс “Георги Златев-Черкин” – София и Първа награда от оперният конкурс “Цветана Дякович” – София.
В репертоара на певицата са ролите на Адалжидза от “Норма”, Амнерис от “Аида”, Фенена от “Набуко”, Кармен от едноименната опера, Розина от “Севилският бръснар”, Дорабела от “Така правят всички”, Сузуки от “Мадам Бътерфлай” и др. На сцената на Софийската опера Даниела Дякова дебютира успешно в ролята на Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди.
Талантливата певица е предпочитан гост на българските оперни театри, участва в много концерти. Гостувала е на различни престижни европейски сцени, в САЩ, аплодирана е и в Япония, където гостува със състава на Пражката опера в ролята на Амнерис („Аида”).
Публиката и музикалната критика дават висока оценка на нейните превъплъщения в ролите на Амнерис от операта „Аида”, Кармен от едноименната опера на Бизе, Адалджиза от „Норма” на Белини, Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос” на Верди, Сантуца от „Селска чест” на Маскани.
Даниела Дякова е солистка на Държавна опера Стара Загора.
(край на цитата)
Цитирам данни за изяви на Даниела Дякова от други източници (без да повтарям дадени вече информации):
Портал „RE Classical“
(…) Даниела Дякова гастролира с богат репертоар на българските и международни оперни сцени с огромен успех сред които: Италия, Франция, Швейцария, Австрия, Германия, Япония, Чехия, Словения и др.
Работила е под ръководството на известни български и чужди диригенти – Найден Тодоров, Диан Чобанов, Григор Паликаров, Инуе от Япония, Джорджо Крочи от Италия и много други, както и с много именити режисьори, утвърдени на българска и международна сцена.
Солист е на Държавна опера Стара Загора и участва успешно в репертоарния план на Пловдивски, Варненски и Бургаски оперни театри. Притежава богат певчески репертоар включващ както оперни заглавия, мюзикъл, така и кантатно-ораториални произведения.
Паралелно със своите артистични изяви у нас и в чужбина, тя e и директор на Симфоничния оркестър на Сливен (2004-2016).
Р Е П Е Р Т О А Р
Керубино – „Сватбата на Фигаро” – Моцарт
Марчелина – „Сватбата на Фигаро” – Моцарт
Дорабела – „Така правят всички” – Моцарт
Трета Дама – „Вълшебната флейта” – Моцарт
Розина – „Севилският бръснар” – Росини
Адалджиза – „Норма” – Белини
Ромео – „Капулети и Монтеки” – Белини
Леонора – „Фаворитката” – Доницети
Реквием – Доницети
Шарлота – „Вертер” – Масне
Кармен – „Кармен” – Бизе
Фенена – „Набуко” – Верди
Принцеса Еболи – „Дон Карлос” – Верди
Амнерис – „Аида” – Верди
Мадалена – „Риголето” – Верди
Флора – „Травиата” – Верди
Сузуки – „Мадам Бътерфлай” – Пучини
Ла Фругола – „Мантията” – Пучини
Йокаста – „Едип цар” – Стравински
Девета симфония – Бетовен
Миса Солемнис – Бетовен
Реквием – Моцарт
Коронационна меса – Моцарт
(край на цитата)
Особено ценна е една информация за Даниела Дякова от последно време – от 2 октомври 2020 г., тъй като в нея има и интервю с певицата, където тя засяга и по-общи въпроси, имащи важно значение за запознаване с нейните позиции по различни теми на оперното изкуство и живота. Цитирам въпросната статия:
Портал „IMPRESSIO“
2 октомври 2020 г.
СЪБИТИЯ НА ГОДИНАТА
Оперната прима Даниела Дякова: Селика от “Африканката” е трудна роля с безброй подводни камъни
„Зрителите ще преживеят нещо уникално, което се случва за първи и последен път на сцената на Зала 1 на Националния дворец на културата”, казва мецосопраното за представянето на мегапродукцията на 6 октомври под режисурата на Вера Немирова.
На 6 октомври от 19.00 часа на сцената на Зала 1 на Националния дворец на културата софиянци и гостите на столицата ще се срещнат за първи път с “Африканката” на Джакомо Майербер.
Първата българска постановка на монументалната творба под режисурата на световно признатата режисьорка Вера Немирова е съвместна продукция на Дойче опер Берлин и Старозагорската опера. В главните роли ще се представят ДАНИЕЛА ДЯКОВА (Селика), Ивайло Михайлов (Васко да Гама), Беса Лугичи (Инес). Участват още солистите Ивайло Джуров, Крум Гълъбов, Пламен Кумпиков, Делян Славов, Тереза Бракалова, Ивайло Йовчев и други, хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване “Бага-Тур”.
На диригентския пулт ще застане главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. Хормайстор Младен Станев.
Даниела Дякова – първата българска Селика
Мецосопраното с кадифен тембър е сред най-търсените и обичани от публиката оперни изпълнители. Нейното име се чете постоянно в афишите на всички оперни театри в България, на редица престижни международни оперни сцени, а музикалната критика дава висока оценка на нейния голям талант, безспорен професионализъм и личностно и сценично обаяние.
Софийската публика я познава от многократните и гостувания на сцената на Софийската опера в ролите на принцеса Еболи от операта “Дон Карлос” на Верди, както и на принцеса Де Буйон в постановката на Варненската опера на операта “Адриана Лекуврьор”.
Очарователното мецосопрано е предпочитана от знаменития Уго де Ана като Амнерис, Адалджиза и Далила в неговите постановки на оперите “Аида”, “Норма”, “Самсон и Далила”. Сътрудничеството със световно признатия аржентински режисьор оставя трайна следа и повлиява силно израстването на певицата като артист.
Разговаряме с Даниела Дякова непосредствено преди гостуването на Старозагорската опера с мегапродукцията на операта “Африканката” на сцената на Националния дворец на културата на 6 октомври, в която Даниела Дякова изпълнява главната роля на индийската принцеса Селика.
Връщаме Даниела Дякова в началото, за да разберем повече откъде тръгва нейния път в света на операта. Родена в Сливен, певицата разказва с удоволствие за своите първи срещи с музиката и пеенето, за важните личности – вдъхновители в нейния живот, за нейните търсения и смели решения, за промените, за трудностите в професията и за шансовете, които се появяват неочаквано и навреме….
“За мен беше предопределено да се занимавам с музика. В семейството ми всички пееха, свиреха на инструменти. Дядо ми е бил контрабасист в оркестъра на т.нар. тогава „Работническа опера“, диригент на самодеен хоров ансамбъл, а майка и татко са пеели в него. Така че съвсем в реда на нещата беше аз да съм в музикална паралелка от първи клас и след това да пея в детския хор “Дружна песен” с ръководител легендарният диригент Методи Григоров, който ни напусна завинаги тази година. Бях забелязана още съвсем малка, че имам гласови качества и бях подкрепяна и стимулирана. Докато учех в гимназията (със специалност “Химия”) всички вече знаеха, че аз ще ставам певица и да не очакват от мен големи постижения с формулите и цифрите. Не пропусках представленията на „Работническата опера“, която беше приютила години наред Учебния театър на Консерваторията.
Тези спектакли, в които участваха бъдещите световни имена като Цветелина Василева, Мариана Пенчева, Камен Чанев, много от настоящите първи солисти на Музикалния театър, запалиха в мен още по-силно любовта към операта. Започнах сериозна работа с Теодора Бинева, която ме подготви по солфеж и ме представи на Руско Русков, който идваше да работи със студентите в Учебния театър. Под негово ръководство започнах своите първи уроци по оперно пеене. Кандидатствах в Консерваторията, но първата година не ме приеха. Бях забелязана от Констанца Вачкова, която ме взе в своя подготвителен клас. На следващата година успях да вляза в Музикалната академия и една година бях в нейния редовен клас. Завърших образованието си при проф. Руско Русков.
През последната година в Музикалната академия се срещнах с Христина Ангелакова, която остави голям отпечатък в моя път на певица. С огромното си сърце, знания, вдъхновение и обич тя до голяма степен ме амбицира и повлия да стана това което съм. Тя беше причината да замина в Италия, за да продължа своето усъвършенстване. Христина ме мотивираше да не спирам, да подобрявам своя италиански, да се уча от майсторите. Периодът в Италия беше за мен много важен, защото успях да натрупам ползотворен опит, да обогатя своя оперен и камерен репертоар, да се изявя на различни сцени, да подобря своя италиански език, да направя много контакти и т.н. Бях в продължение на 1 година в Милано в известната „Scuola Civica di Musica“ в класа по интерпретация на маестро Лука Горла.Там, в Милано, имах възможността да изпълня ролите на Флора от “Травиата” и Фругола от “Мантията” на Пучини. На втората година от престоя ми в Милано след прослушване бях поканена от Серджо Сегалини, директор на „Academia D`Arte e Lirica“ в Озимо, да направя специализация в същата академия по оперно пеене и интерпретация. Последваха множество концерти и роли в съвременни италиански оперни произведения.
Моята кариера в България започна през 2006 (ако не се лъжа), с ролята на Сузуки в Старозагорската опера в постановката на операта “Мадам Бътерфлай” от Пучини на Нина Найденова. Има нещо съдбовно в моята професионална връзка със Старозагорската опера. Имах привилегията да бъда Кармен в историческата премиера на едноименната опера (постановка на акад. Пламен Карталов), с която се откри възстановената сграда на Старозагорската опера през 2010 г. Именно в този театър имах шанса наред с традиционния и задължителен за мецосопран голям репертоар, да дебютирам в роли от много рядко изпълнявани в България опери като Адалджиза от “Норма”, Ромео от “Капулети и Монтеки” на Белини, по-късно изпълних пак там ролята на Маркиза дел Поджо от комичната опера на Джузепе Верди “Крал за един ден”. А наскоро – и ролята на Селика от “Африканката”.
Не съм подозирала, че може в такъв ред да направя такива интересни роли, които общо взето са смесица от пределните възможности на сопрановия и мецосопрановия глас, на тяхната граница..
Да бъдеш първата Селика в България
Когато получих поканата за Селика много се зарадвах, защото наистина си е освен предизвикателство да се направи тази невероятна, грандиозна роля, така и ласкателство факта, че ще бъдеш първата Селика в България. Когато се запознах с нотния материал не видях нещо, което да ме накара да се откажа. Напротив! Бях респектирана от диапазона, но не и демотивирана, защото това беше в моите гласови възможности. После, обаче, с напредването на процеса на заучаване и репетициите, си дадох всъщност сметка, че това е една трудна роля с безброй подводни камъни и препятствия, което изисква стабилна и прецизна подготовка. В наши дни това си е направо лукс – няма такова време, така че за нас, солистите, си остава отговорността да съумеем да отговорим адекватно на изискванията на партитурата.
Сложността не свършва само с музикално-вокалната част на нещата, но и с актьорската им страна, защото Вера Немирова там се намесва доста сериозно и задачите, които тя ни поставя са изключително интересни и сложни, особено накрая на операта, където е най-трудната част. Затова бих казала, че колкото по-трудна, изстрадана е една роля, то толкова повече се влюбваш и заобичваш този плод на неимоверен труд и работа. След една година се усещам по-зряла, разбира се, за Селика и смятам, че този процес е много важен, тъй като времето е съществен фактор за отлежаването и осъзнаването на дадена роля. С моите партньори на сцената се чувствам много добре, усещаме се прекрасно, помагаме си, а това е много важно за всички ни. Ние обичаме “Африканката”! В ръцете на маестро Ивайло Кринчев се чувстваме подкрепени и сигурни.
Вера Немирова е създала един невероятен, фантастичен спектакъл. Страшно впечатлява с идеите и концепцията, която защитава, начина на изразяване, похватите, визията, която е съвременна и атрактивна, има да се види много и е поднесено по най-естетичния начин. Зрителите ще преживеят нещо уникално, което се случва за първи и последен път на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата. Няма как да се повтори!“
За какво още мечтае Даниела Дякова?
Това което бих искала да изпея занапред е част от френския оперен репертоар, а именно Шарлота от “Вертер” на Масне, както и ролята на Маргарита от “Проклятието на Фауст” от Берлиоз.
(край на цитата)
Една много интересна публикация, както по отношение биографичните данни за Даниела Дякова, така и по отношение на нейните разбирания относно конкретни въпроси на съвременото оперно изкуство. Хубаво е, че е получила такава основна подготовка както тук в България, така и при специализацията й в Италия.
Друга статия също на темата за операта „Африканката“ и спектакъл на същата в София, но преди това – не на 6 октомври 2020 г., а на 14 март с.г. е публикувана в друг портал, доколкото знам – в Стара Загора. Имам чувството, че този спектакъл не се е състоял поради началото на „корона“-пандемията и е бил отложен за октомври с.г. Цитирам тази статия от м. февруари 2020 г.:
Портал „dolap.bg“
Росица Ранчева
Корабът на Васко да Гама акостира на сцената на зала1 на НДК на 14 март
11.02.2020
АФРИКАНКАТА
на Старозагорската опера и Дойче опер
Берлин за първи път в София
На 14
март от 19.00 часа на сцената на зала 1 на
Националния дворец на културата ще
бъде представена за първи път в София
постановката на операта „Африканката“
от Джакомо Майербер. След премиерата в
Стара Загора, възхитителният спектакъл
на Вера
Немирова ще
гостува в София в пълния си блясък,
пресъздаден от великолепните изпълнители
на главните роли Даниел Магдал (в
ролята на Васко да Гама), ДАНИЕЛА
ДЯКОВА (Селика), Беса
Лугичи (Инес).
Участват още Ивайло
Джуров, Крум
Гълъбов, Делян
Славов, Пламен
Кумпиков, Ивайло
Йовчев, Тереза
Бракалова,
Костадин Якшев, оркестър, хор на Държавна
опера Стара Загора, представители на
Прабългарската школа за оцеляване
„Бага-Тур“. Спектакъла ще дирижира
маестро Ивайло
Кринчев,
хормайстор Младен
Станев.
Операта
„Африканката“
на Майербер – съвместна продукция на
Държавна опера Стара Загора и Дойче
Опер Берлин, оживя за първи път в България
и на Балканите. Не закъсняха и въодушевените
отзиви от премиерния спектакъл, изпълнени
със суперлативи. Авторитетното германско
издание „DAS OPERNGLAS“ отрази събитието в
първия си януарски брой за 2020 г.
и
даде висока оценка за спектакъла и
тенденциите през последните години в
развитието и перспективите на
Старозагорската опера.
„Африканката е несъмнен успех за операта в Стара Загора, постановка, която оставя трайни спомени и която трябва да се съпреживее лично“ ; (Юлиан Куюмджиев, сп. „Музикални хоризонти“, бр. 10 2019). „Африканката“ – щедър подарък от Дойче Опер Берлин, се прие възторжено и приповдигнато още с отварянето на завесата. Спектакъл, който поразява освен с красотата на музиката на великия майстор Джакомо Майербер, с впечатляващите солистични състави, хор и оркестър, но и с неповторимия режисьорски почерк на световно признатата Вера Немирова, който „грабва“ вниманието, ангажира, мотивира и вдъхновява до последната картина в нейната естетска и силно въздействаща продукция.
Т. нар. «голяма опера» – утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20-40-те години на 19-и век, достига своя своеобразен връх в творчеството на Майербер. В основата на проекта е режисьорката Вера Немирова – с успешни ангажименти в най-реномираните европейски оперни театри. Самата тя реализира постановка на “Африканката” на сцената на Дойче опер Берлин през 2015 г. Сюжетът на операта обхваща пътешествията на португалския изследовател и културните сблъсъци. Васко да Гама е изправен пред труден личен избор: Инес в Португалия и Селика, индийска принцеса. Селика е единствената фигура, която не е враждебна или изпълнена с предразсъдъци към хора от различни страни и религии и става жертва на несподелената си любов към Васко.
Постановката на Вера Немирова търси съвременни проекции в сюжета, особено по отношение на религиозния фанатизъм. Декорът на Йенс Килиан разчита предимно на декоративни платна и кръгла карта, показваща зоните на пътешествията на Васко да Гама.
Категорично е мнението на меломаните, на познавачите на националните и европейски оперни сцени, че подобно събитие не е имало. Макар, че повече от три часа продължава музикалното произведение, с два антракта, времето мина като миг.
Магията беше всеобхватна, вълнуваща, въздействаща и многопосочна. Най-напред – много, много красива музика. Прекрасни арии, дуети, терцети, хорови изпълнения. Под диригентската палка на маестро Кринчев, хорът и оркестърът бяха в завидна форма. Букет от солисти, може би най-добрите в момента у нас и в Европа. Всички те, до един показаха огромен набор от качества: стабилен регистър, много пеене, драматизъм в изпълнението, артистизъм, концентрация, партньорство и пр. и пр. Чрез тях Вера Немирова разказа приказка за силата на любовта, за жертвоготовността на две силни влюбени жени, да спасят любимия мъж, за човека, чиято мисия е откривателството на светове и светлина, за дълга и вярата, за битката между новото и старото, за подлостта и измамата…Всичко има в това оперно заглавие, което пренесено 150 години след създаването му от Майербер, има своите еквиваленти и днес в политиката, в парламента, емигрантите и бедстващите, сватбите и разгулния живот, човешките ценности и превратностите на съдбата.
„Африканката“
е
заредена с невероятна енергия, емоция
и драматургия. Вера
Немирова е
изпипала и най-малкия детайл и го е
възложила на цялата трупа, която беше
възхитителна в интерпретиране на този
шедьовър на оперното изкуство.
Да
не пропусна да спомена модерната, много
функционална сценография и прожекциите,
които ни „качиха“ на кораба с белите
платна и заплавахме в океана, следихме
морските карти, участвахме в бурите,
„гласувахме“ в парламента на Португалия
(ах, колко много прилича на нашенския),
наслаждавахме се на разцъфналото дърво
на смъртта, от чиито аромат настъпва
вечен сън…
По
време на спектакъла изпълнението на
ариите беше съпроводено с бурни
аплодисменти, а след финалните акорди
настана взрив от аплаузи, скандиране и
овации“
(край
на цитата)
Също хубава и особено информативна статия, но докато в началото става дума за планираната изява в София през март 2020 г., по-долу в статията авторката Росица Ранчева очевидно се спира на спектакъла в Стара Загора, за който прави ообено важни и ценни коментари. От имената на солистите виждаме в ролята на Васко да Гама певецът Даниел Магдал (мисля, че е от Румъния), докато на 6 октомври при спектакъла в София тази роля се играе от Ивайло Михайлов.
До края на тази статия за Даниела Дякова ще цитирам още данни за нейни оперни и концертни изяви през последните години:
Портал „Topnovini“
Даниела Дякова е Кармен на “Царевец”
25 август 2016 / Култура и наука
Най-популярната опера за всички времена „Кармен” от Жорж Бизе ще оживее на хълма „Царевец“ във Велико Търново на 27 август, събота, от 21.00 часа. Двата оперни театъра – Старозагорската и Бургаската опери, ще представят разтърсващата оперна драма в рамките на Летния сезон на българските оперни театри „Сцена на вековете“, който се организира от Община Велико Търново със съдействието на Общинска агенция по туризъм „Царевград-Търнов“.
Супер продукцията на
операта „Кармен“ ще дирижира главният
диригент на Старозагорската опера
Ивайло Кринчев, сценичната адаптация
за откритата сцена на историческата
крепост Царевец е на режисьора Огнян
Драганов и художника на Старозагорската
опера Тодор Демеров. Атрактивните
балетни платна с участието на двете
балетни трупи са дело на примабалерината
и хореограф Силвия Томова.
ДАНИЕЛА
ДЯКОВА за първи път пее на хълма
„Царевец“. Талантливата певица ще се
представи в своята коронна роля на
циганката Кармен. В ролята на Дон Хосе
ще ѝ партнира звездата на Софийската
опера – тенорът Костадин Андреев.
Веселина Василева гостува в ролята на
Микаела. Валери Турманов ще изпълни
ролята на тореадора Ескамилио, В
останалите роли участват: басът Делян
Славов като Цунига, Денис Иванов
(Моралес),
Яница Нешева (Фраскита),
Лина Пеева (Мерцедес),
Ивайло Йовчев (Рамендадо),
Теодор Петков (Данкайро)
и др. Участват още Детски хор „Маргаритки”
с диригент Зорница Желязкова, оркестър,
хор и балет на Държавна опера Стара
Загора и Държавна опера Бургас.
Да
бъдеш Кармен е мечта за всяка певица –
мецосопрано. Така е и за Даниела Дякова
– певица с красив кадифен тембър и ярка
артистична индивидуалност. Своя дебют
в тази роля Даниела Дякова прави през
2007 г. в Русе под диригентството на Найден
Тодоров и Кармен неусетно се превръща
в нейна знакова роля. Даниела Дякова
пресъздава образа на своята обаятелна
героиня с изключително вокално майсторство
и магнетично артистично присъствие.
Всеки път добавя към образа на своята
любима роля нещо ново и различно. Нейната
Кармен възторгва, вдъхновява,
покорява.
През последните години
Даниела Дякова се наложи като една от
най-предпочитаните изпълнителки-мецосопрани
във всички български оперни театри и
редица европейски оперни сцени. Преди
броени дни певицата бе великолепна
Адалджиза в премиерния спектакъл на
Варненската опера на операта „Норма“
на сцената на Летния театър в черноморската
столица. Ангажиментите ѝ не спират през
целия летен сезон на Бургаската опера,
където е водеща солистка. Трайно успява
да привлече вниманието на легендарния
художник и режисьор Уго де Ана и е
фаворитка в неговите спектакли на
оперите „Аида“, „Норма“ и „Самсон и
Далила“ на сцената на Софийската опера.
Блестящото мецосопрано е чест гост на
първия ни оперен театър и в ролята на
Принцеса Еболи от операта „Дон Карлос“
от Верди.
(…) Моя бележка
Б.К.: по-горе пропускам биографичи данни
за Даниела Дяков, които вече са дадени
в други статии за нея и аз съм ги цитирал
до сега.
(край на цитата)
Портал „Черно море“ Варна
2.10.2017
„Щрихи от утрото (2.10.2017) – Минути за култура“ – Даниела Дякова
Разговор с оперната певица Даниела Дякова
Линк към това предаване по тв-канал от Варна, което може да се гледа по всяко време:
(край на цитата)
Портал „Theatre.art.bg“
ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ КРАЙ ФОНТАНА С БОГАТА ПРОГРАМА И ИНТЕРЕСНИ СОЛИСТИ
13.08.2019
15 август, 20.30, пл.“Независимост“
Диригент Кръстин Настев
Солисти: ДАНИЕЛА ДЯКОВА, Пламен Димитров, Гео Чобанов, Андриана Йорданова, Ирина Хрулева, Жасмина Темелкова, Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев
С подкрепата на Фонд „Култура“ при Община Варна.
Държавна
опера Варна при Театрално-музикален
продуцентски център Варна ще спази и
тази година традицията да поднесе на
гражданите и гостите на Варна поредния
емоционален Концерт край фонтана за
празника на града Свето Успение
Богородично. Събитието се провежда с
подкрепата на Фонд Култура при Община
Варна.
Под диригентството на Маестро Кръстин Настев на 15 август от 20.30 часа на централния площад „Независимост“ ще прозвучат арии и ансамбли из оперите „Кармен“, „Джани Скики“, „Лакме“, „Манон Леско“, „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Адриана Лекуврьор“, „Хофманови разкази“, „Вълшебната флейта“, „Бохеми“ и оперетите „Царицата на чардаша“, „Джудита“ и „Прилепът“.
Маестро Кръстин Настев е съставил тази богата програма с идеята да предложи различни от досега включваните в този специален празничен концерт творби. Наред със солистите на Държавна опера Варна ДАНИЕЛА ДЯКОВА – мецосопран, Пламен Димитров – баритон и Гео Чобанов – бас, ще чуем варненското сопрано Андриана Йорданова, която живее и твори в Малта, но често се връща в родния си град, за да участва в различни концерти. Неотдавна я аплодирахме като един от „Белкантовите гласове“ в XVII Театър Римски терми.
(…)
П
Р О Г Р А М А
Ж.
Бизе – из оп. “Кармен” – увертюра,
Хабанера и куплети на Тореадора,
изп. ДАНИЕЛА
ДЯКОВА, Пламен
Димитров.
Дж.
Пучини – из оп. “Джани Скики” – „O, mio
babbino caro“, изп. Жасмина Темелкова
Лео
Делиб – из оп. „Лакме“ – Дует на цветята,
изп. Жасмина Темелкова и Ирина Хрулева
Дж. Пучини – Интермецо из оп. “Манон Леско”, изп. Оркестър на Държавна опера Варна
Дж. Росини – из оп. „Севилският бръснар“ – Ария на клеветата и Ария на Фигаро, изп. Гео Чобанов и Пламен Димитров
В. А. Моцарт – из оп. „Дон Жуан“ – „La ci darem la mano“, изп. Гео Чобанов и Жасмина Темелкова
Чилеа – из оп. „Адриана Лекуврьор“ – „Еcco respiro appena“, изп. Адриана Йорданова
К. Попов – “Богородице дево” и „Буди имя Господне”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“
П. Чесноков – “Спаси Боже”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“, солист Стефан Димитров
Жак Офенбах – из оп. „Хофманови разкази“ – „Les oiseaux dans la charmille“, изп. Ирина Хрулева
Ж. Бизе – из. оп „Кармен“ – Chanson Boheme , изп. ДАНИЕЛА ДЯКОВА, Ирина Хрулева и Жасмина Темелкова
В. А. Моцат – из оп. „Вълшебната флейта“ – Дует на Папагено и Папагена, изп. Ирина Хрулева и Пламен Димитров
И. Калман – из оп. „Царицата на чардаша“ – Песен на Силва, изп. ДАНИЕЛА ДЯКОВА
Фр. Лехар – из. оп.“Джудита” – „Meine Lippen, sie küssen so heiß“, изп. Адриана Йорданова
Дж. Пучини – из.оп „Бохеми“ – Валс на Мюзета, изп. Жасмина Темелкова
Щраус – из оп. „Прилепът“ – “Im Feuerstrom der Reben“, изп. всички солисти
(край на цитата)
В медиите има данни за редица други изяви на Даниела Дякова през предни години, на които няма да се спирам. Изложеното дотук е напълно достатъчно да получим пълна представа за голямата дйност досега на тази амбициозна и талантлива певица, бъдещето на която по мое мнение е повече от сигурно.
Нека днес на 26 октомври 2020 г. поздравим за рождения й ден певицата Даниела Дякова, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие, както и нови успехи във вокалното изкуство.
За много години, драга Даниела!
…….
Забележка: в края на тази статия давам линк с повече подробности за операта “Африканката” от Джакомо Майербеер: документален филм от около 28 минути:
(Документален филм на Държавна опера – Стара Загора за българската премиера на операта “Африканката” от Джакомо Майербеер. Автор Миглена Стойчева. Оператор, монтаж Милен Ботев)
……..
Линк към кратък документален филм относно пристигането на артистите от Стара Загора във връзка със спактакъла в НДК на „Африканката“ в София – на 6 октомври 2020 г. (филмът има повече развлекателен характер, отколкото информативен, но е интересен, понеже е направен с лекота и доста хумор):
…..