Emil Dimitrov

Днес почитаме рождението на естрадния певец Емил Димитров

Драги приятели на оперната и забавна музика, в края на 1940 г. – на 23 декември в Плевен е роден един от най-забележителните естрадни певци на България – незабравимият Емил Димитров. Днес на тази дата през 2020 г. се навършват 80 години от неговото рождение. До сега през годините, в които пиша моите „оперни истории“, писах само един път статия за него – през 2018 г., която днес ще повторя с малки допълнения. Макар и далеч от оперното изкуство, Емил Димитров остави в паметтта на няколко поколения такива спомени, че е редно да се пише за него, независимо от факта, че едва ли има българин в родината си и по целия свят, който да не знае за него.

До 1974 г., когато напуснах България и се установих със семейството си в Германия, съм имал възможност да набюдавам неговия стремителен път на артист в жанра на естрадното изкуство, който нямаше равен на себе си по важност, оригиналност, известност в България и извън нея – един пример, който тогава вълнуваше съвременниците му, независимо какво мнение са имали относно изкуството му. Емил Димитров беше и си остана самобитен, оригинален и почти неповторим. Тепърва музикалните историци и анализатори ще изследват онова, което той остави след себе си, но ясно е, че малко дейци в този жанр получиха до сега онази оценка, която той напълно заслужи. При това известността му не е само в България – факта, че в момента за него съществуват в Интернет Уикипедия-страници на езиците: български, английски, руски, арабски, есперанто, полски, унгарски, шведски, норвежки и естонски, говори за тази популярност, за която загатнах. Някои от тях са по-подробни, други – сравнително малки, но тяхното съществуване не може да се пренебрегне.

Трудно е да се пише за артист като Емил Димитров, защото епохата, в която той разви изкуството си беше твърде динамична и свързана с големи политически събития от международен характер. След като България се определи окончателно след 1947 г. към страните от Източния блок начело със СССР, държавната политика в областта на забавната и естрадна музика в България се разви в твърде еднопосочна посока – ясно насочване към такива произведения, които възпяват „обикновения трудов човек, неговия стремеж към изграждане на социализъм и комунизъм, борбата за налагане на собствен стил, който е чужд на „упадъчната западна забавна музика“, свързана с „модерни и безизразни ритми и текстове“, които нямат нищо общо със света на обиковените трудови хора“.

Тези мисли звучат днес малко като парадокс, но някои от горните изрази в кавички може да намерим в редица текстове на журналисти, които са отразявали в пресата съответните директиви. Хората от моето поколение знаят много добре, с какви трудности е трябвало тогава да се справят артистите от жанра на забавната музика, както и техните организатори, диригенти и ръководители, за да спазват директивите, които налагат нормите едно произведение от този жанр да получи обществен достъп – публикуване, музикален запис, включване в програма за концерти и така нататък. Колко случаи е имало тогава за неодобрение поради текста или музиката, налагащи често цялостно подобрение или изобщо отхвърляне. Аз лично не съм бил конкретно запознат в тази област, но от разговори главно в Габрово съм направил изводите по-горе. Още като студент в София през годините 1951-1956 от непосредствен достъп при просещение на концерти съм чувствал „тази селекция“, която се дискутираше преди и след концертите на различни състави и солисти.

Няма да изпадам в подробности, знам само, че в много случаи Емил Димитров е имал проблеми в тази област (не само той), но понеже днес пиша за него, наблягам на това. Той обаче успя „да се пребори“ и да наложи свой стил, благодарение на таланта си и на това, че попадаше на добри текстове, които направиха някои от песните му такива хитове за времето, които и до днес се помнят. Няма да давам примери, но и до сега „Арлекино“ и „Моя страна, моя България“ са образци в това отношение.

Две са основните спомена, които имам от много години за Емил Димитров. Нека ги спомена:

Някъде в края на 60-те години в навечерието на Нова година – точно на 31 декември Българска телевизия излъчи „на живо“ Новогодишен концерт – няколко часа от 21 до почти 24 часа, в който вземаха участие най-известни артисти и състави по това време – в различни браншове, също и естрадни изпълнители. Между тях на първо място бе Емил Димитров, който трябваше да изпълни няколко песни. Не помня точно кои – много бяха хитовете, с които той беше изключително известен. Емил се появи на екрана в чудесен вид, пя особено добре, но беше облечен в „твърде модерен за времето костюм“ – от някаква особено пъстра материя, излъчваща силен блясък и отразяваща светлината на прожекторите. Очевидно идеята е дошла от главния режисьор на такива продукции по това време – прословутият Хачо Бояджиев, който беше на специализация преди това във Франция – именно за такива естрадни програми от особено естество. Хачо е мой състудент и приятел от Софийския университет (лека му пръст!), който след втората година се отказа от математиката и се посвети твърде успешно на театралната и режисьорска дейност. Били сме в една група и станахме добри приятели – после загубихме връзката чак до смъртта му.

И така, след като Емил Димитров изпълни първата песен, нещо стана, защото след това той не се яви с обявените преди това песни – програмата продължи без негово участие. Наскоро след това – вече в първите дни на новата година се пусна мълвата, че Тодор Живков е наблюдавал на 31 декември тази програма и след като облеклото на Емил не му е допаднало особено, позвънил веднага в телевизията и изрично забранил следващо появяване на Емил Димитров тази вечер в този костюм. Подробности не знам, но това се говореше дълго време след събитието.

Вторият случай, при който изживях „на живо“ Емил Димитров (не съм бил на негови солови концерти) беше неговата изява на тържествен концерт в началото на септември 1981 г. по време на честване през 1981 година в София 1300 години от основаването на България. Няма да се спирам на подробности, но в обширната програма на тия тържества, започнали още през 1980 г., влизаше и гостуването на група от около 500 души – българи, които живеят в чужбина и бяха поканети чрез различните културно-просветни български дружества в съответната страна за гостуване от 10 дни в България.

Заедно с още две лица – председателят на нашето българо-немско дружество в Дармщадт в Германия – покойния вече Оскар Шпранц и члена на дружеството Калин Владев (също покойник), ние тримата пристигнахме в София със самолет от Германия в края на август и бяхме „на държавни разноски“ (билетите за самолета си платихме сами) 10 дни, настанени в парк-хотел „Москва“ в София. Програмата предвиждаше различни срещи, концерти, пътувания в страната с автобуси и последните 3 дни престой в София. Именно при този престой една вечер в Народния театър в София бе изнесен тържествен концерт с разнообразна програма – солисти от различни театри и оперни певци, народна музика, накрая – 3 песни, които изпълни с малък оркестър именно Емил Димитров. Беше великолепно – накрая всички запяха „Моя страна, моя България“ и в залата настъпи голямо оживление. Бяхме 400 българи от цял свят – чак от далечна Австралия и Нова Зеландия, от САЩ и Далечния изток, от редица европейски държави. Преди концерта държа прочувствено слово тогавашният председател на Българската Академия на Науките – академик Ангел Балевски (1910-1997).

Цитирам за ориентация „на младото поколение мои читатели“ малък откъс от една статия във връзка с празниците по „1300 години от основаването на България“:

„ (…) Тържествените събития, посветени на юбилея започват още през 1980 година – по телевизията са представени 80 филма от поредицата „1300 години България”, а изложби отварят врати една след друга. Истинската кулминация на честванията обаче настъпва през 1981 година. През януари започва „Панорама на българското кино“, през март – „Обща художествена изложба“ – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда „Национален театрален преглед“. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики. Дори трагичната смърт на основната движеща сила на културните събития – Людмила Живкова не отменя празничната програма. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19-ти април до 20-ти декември, а на  20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Народен дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествен доклад.

Това са сухите данни, стоящи зад културното събитие „1300 години България”. До колко моментът е подходящ за изразходването на близо 4 000 000 лева и дали партийните дейци не използват събитието за извличане на дивиденти и демонстриране на замаха и мощта на БКП, всеки може да прецени за себе си. За поколенията обаче, честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава завещава десетки исторически паметници и филми, които и до днес съхраняват български дух. В крайна сметка, какво по-хубаво от това?“

Автор: Иван Кънчев

(край на цитата)

След тези уводни бележки ще се спра на биографията и дейността на Емил Димитров. Няма да се впускам в излишни подробности, неговото музикално дело е широко известно, ще приложа и някои стаитии и отзиви за него, като най-важно е едно интервю със сина на Емил Димитров, направено през 2013 г. във връзка със 73 години от рождението на певеца.

Емил Димитров, роден на 23 декември 1940 г. в Плевен, починал на 30 март 2005 г. в София, е български поппевец и композитор. Той произхожда от семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция. Тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик той се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.

Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 60-те концертира в България и чужбина с Мария Косева.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот Емил Димитров издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия. Той става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански езици. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви Емил Димитров изнася близо 30 концерта под името “Шоу булгар” в театър “Ейропен”. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967 г.). От брака си с Мариета Димитрова (1968 г.) има син – Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.

От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 г. в София.

През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва по БНТ в две части, а след това многократно е повтарян по Националната телевизия и сателитния канал „ТВ България“. Филмът, освен интервю с Емил Димитров, включва и разкази на семейството на певеца, певицата Алла Пугачова, както и Митко Щерев, Йорданка Христова, дует Ритон, проф. Александър Йосифов и още куп знаменитости и приятели на певеца. Филмът се използва от много журналисти, писатели и хроникьори като достоверен източник за техните публикации, книги и сценариии за Емил Димитров.

На 2 май 2002 г. е изнесен голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“.

Видеоклипове:

Моя страна, моя България – реж. Стилиян Иванов

Писмо до мама – реж. Стилиян Иванов

Ако си дал – реж. Стилиян Иванов

…….

Награди през годините:

  • 1962 – песента „Арлекино“ печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен
  • 1974 – Голяма награда за песента „Едит“ и Първа награда за песента „Трева“ на фестивала „Златният Орфей“
  • 1980 – Първа награда за песента „Градините на любовта“ на фестивала „Златният Орфей“
  • 1990 – получава отличието „Екселанс Ейропен“

(край на цитата)

През 2011 г. Българската националната телевизия предоставя филма на продуцентска къща “Додофилм” да я тиражира и разпространи – инициатива на семейството на певеца и плевенчани, неговите съграждани. Главен двигател на инициативата е режисьорът Стилиян Иванов. 1500 копия на единствения документален филм за поп легендата Емил Димитров „Слава, любов, самота!“ са дарени на музикалните училища, библиотеки и читалища в България през 2011 г.

В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ – известна на запад като „Моника“. Работил е с почти всички български композитори, сред които Зорница Попова, Йосиф Цанков и Тончо Русев, както и с някои чуждестранни композитори. Едно важно допълнение от 2015 г.:

(23.12.2015)

Първата пощенска марка, която е посветена на големия български изпълнител Емил Димитров, бе пусната днес в употреба в присъствието на негови почитали, филателисти, както и на български творци. 

„Това е второто издание от новата за българското маркоиздаване тема за забавната музика в България”, заяви по време на церемонията изпълнителният директор на „Български пощи” Деян Дънешки. Той припомни, че популярният музикант и композитор Емил Димитров е изпълнител на песни, които са символ на българската душа и на българската култура, като „Ако си дал”, „Нашият сигнал”, „Само един живот”.

Повече за живота и творчеството на певеца разказа неговият син – Емил Димитров. 

Пощенската марка „Културни годишнини: 75 години от рождението на Емил Димитров” се издава в тираж 12 000 броя. Художник на проектите е Дамян Дамянов.

(край на цитата)

Нека сега дам повече подробности за песенното творчество на Емил Димитров:

ДИСКОГРАФИЯ

Студийни албуми

  • Емил Димитров пее за вас – 1963
  • Песен за моята майка – 1965
  • Прости – 1965
  • Моряшко сбогом – 1967
  • Ела в София – 1969
  • Моя страна – 1970
  • Жената на военния – 1970
  • Сбогом, Мария – 1972
  • Танцувайте с Емил – 1972
  • Писмо до мама – 1974
  • Хубавата Джиджи – 1976
  • Без грим – 1978
  • Ако си дал – 1979
  • Само един живот – 1981
  • Акордеон – 1985
  • Автографи – 1987
  • Частно ченге. Забравени песни – 1991
  • Дива-самодива – 1995
  • Пясъчно момиче – 1998
  • Само един живот не е достатъчен… – 2002

…….

КОМПИЛАЦИИ

  • Най-хубавото с Емил Димитров – 1970
  • 20 години с песните на Емил – 1980
  • Златни хитове I – 1995
  • Златни хитове II – 2000
  • Звучи в мене музика – 2011

…….

ДРУГИ ПЕСНИ

1964 – Ако имах чук – м. Трени Лопец, т. Милчо Спасов, съпровожда оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев
1964 – Моряшки спомен – м. Петър Ступел – от малка плоча с песни от Петър Ступел
1965 – Чин-чин (френска версия) – м. Ричърд Антъни
1966 – Нашият сигнал (руска версия) – м. Емил Димитров, т. Васил Андреев и Емил Димитров
1967 – Вън вали – дует с Грета Ганчева – м. Патриция Карли, т. Васил Андреев, ар. Димитър Ганев
1968 – Фестивална София – м. Георги Костов, т. Димитър Точев, с “До-Ре-Ми-Фа” и оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев – от фестивала “Златният Орфей”
1969 – Арлекино (френска версия) – м. Емил Димитров, т. Васил Андреев
1969 – Дилайла – м. Том Джонс, т. Васил Андреев, съпровожда оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча със забавна музика
1969 – Дон лили дон
1969 – На първото стъпало лека нощ
1969 – Обещай ми последния танц – м. Георги Тимев, т. Матей Шопкин, съпровожда оркестър София – от малка плоча с песни от Георги Тимев
1970 – Една година любов – б. т. Жива Кюлджиева
1971 – Аз не съм лошо момче – м. Георги Костов, т. Кръстьо Станишев, съпровожда вокална група и оркестър, диригент: Вили Казасян – от малка плоча с песни от Георги Костов
1971 – За да си щастлива – м. Георги Костов, т. Милчо Спасов, съпровожда оркестър, диригент: Константин Драгнев – от малка плоча с песни от Георги Костов
1972 – Ева (на немски)
1972 – Кълнем се – м. Николай Арабаджиев, т. Димитър Василев, съпровожда оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев – от албум с избрани песни от Николай Арабаджиев
1972 – Не идвай като спомен
1973 – Помниш ли ти – дует с Богдана Карадочева – м. и т. Емил Димитров
1974 – Пътека до теб – дует с Богдана Карадочева – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Константин Драгнев, съпровожда вокална група и ЕО, диригент: Константин Драгнев – от малка плоча с Бисер Киров
1978 – Художник
1978 – Дует певец-футболист – дует със Стефан Данаилов – м. Атанас Косев, т. Георги Ивчев и Любомир Пеевски, ар. Димитър Бояджиев, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от мюзикъла “Осветени пози”
1979 – Добре дошла, Нова годино – с участието на сборна формация български изпълнители
1981 – Мефисто – м. Емил Димитров, т. Иля Велчев, ар. Найден Андреев – песента на “Всяка неделя” за април
1981 – Пирински майки – м. Дечо Таралежков, т. Захари Петров, ар. Иван Пеев – от албума “Песни за южния град”
1982 – Обич за обич – м. Георги Костов, т. Евтим Евтимов, ар. Вили Казасян – от радиоконкурса “Пролет”
1982 – Само ти

…….

По-известни песни

Заглавие Албум Изпълнител
Моя страна Моя страна Емил Димитров
Арлекино Песни за любовта Емил Димитров
Нашият сигнал Песни за любовта Емил Димитров
Ако си дал Само един живот не е достатъчен Емил Димитров
Писмо до мама Само един живот не е достатъчен Емил Димитров
Ако можех да избирам, майчице Златни хитове-2 Емил Димитров
Пътища Златни хитове-2 Емил Димитров
Моряшко сбогом Златни хитове-2 Емил Димитров
Ако някога се срещнем непознати Златни хитове-2 Емил Димитров
Само тази нощ Моя страна Емил Димитров
Само един живот Само един живот не е достатъчен… Йорданка Христова
Любовта замина Само един живот не е достатъчен… Веселин Маринов
Джулия Само един живот не е достатъчен… Борис Годжунов
Сбогом, Мария Само един живот не е достатъчен… Панайот Панайотов
Имала Мариана Само един живот не е достатъчен… Бон Бон
Белите коне Само един живот не е достатъчен… Сигнал
Ти си отиде през септември Прости Емил Димитров
Ела в София Ела в София Емил Димитров
Лидия Моя страна Емил Димитров
На брега на тихата Марица Жената на военния Емил Димитров
Песен за чайката Емил Димитров пее за вас Емил Димитров
Нора Моряшко сбогом Емил Димитров
Вън вали Моряшко сбогом Емил Димитров
Хубавата Джиджи Хубавата Джиджи Емил Димитров
Акордеон Акордеон Емил Димитров
Има любов Сбогом, Мария Емил Димитров и Богдана Карадочева
Помниш ли ти Емил Димитров и Богдана Карадочева
Песен за моята майка Песен за моята майка Емил Димитров
Жената на военния Жената на военния Емил Димитров
Мариана Танцувайте с Емил Емил Димитров
Грозде Сбогом, Мария Емил Димитров и сестри Кушлеви
Дилмано, Дюлберо Сбогом, Мария Емил Димитров и сестри Кушлеви
Звучи в мене музика Без грим Емил Димитров
Без грим Без грим Емил Димитров

(край на цитата)

Цитирам статията-интервю от декември 2013 г. на Емил Димитров-син, който носи името на великия си баща:

Портал „Свободна медия Скандално“

декември 2013 г.

Нa 23 декември 2013 г. се навършиха 73 години от рождението на най-великия български естраден певец – Емил Димитров. По този повод се свързахме със сина на певеца и го помолихме да сподели с читателите някои от спомените си. Емил-младши отговори откровено на въпросите ни и разкри любопитни подробности от житието на покойния си баща.

Емил-младши пази огромния архив на легендарния си баща

….

– Г-н Димитров, ако бе жив, на 23 декември баща ви щеше да навърши 73 години. Как отбелязвате рождения му ден в семейството си?
– Коледните празници са свързани с тъга и радост за мен и семейство ми. Преди време празнуването на Рождество започваше у нас още на 23 декември заради рождения ден на Емил Димитров. Сега на 23 декември обикновено се чуваме с Богдана Карадочева, говорим си за баща ми, палим кандилото… Не знам, ако Емил беше жив как щеше да гледа на нещата, които продължават да не се случват в България. Той беше аполитичен, но винаги е имал мнение и се е възмущавал от нередностите. Ние в момента сме в колапс — икономически, социален и предимно морален. Нямаме ценностна система, живеем в общество, което се разрушава.

– Какво се случва с фондацията „Емил Димитров“?
– За съжаление не работи и не се случва нищо. Няма бюджет за каквото и да било. Дано да намерим финансиране за издаване на поне още два диска на Емил Димитров. Независимо от пазарната конюнктура, трябва да ги има. Това е една история, която трябва да остане за поколенията.

– А какво става с паметника на Емил в родния му Плевен?
– Проблемът с паметника все още не е разрешен. При последния ми разговор с кмета на Плевен всички в комисията изявиха желание сегашният паметник да се премахне. Бил незаконен, а и художествената му стойност била спорна. Идеята беше да се направи нов, да се покани скулптор. Самият аз предложих авторът да е от Плевен, но в момента нищо не се случва. Бих подпомогнал изграждането на паметник на Емил в родния му град, но за съжаление нямам възможността сам да го финансирам. Ако я имах, щях да помоля единствено за място.

– Колко би излязъл един нов паметник на Емил Димитров?
– Около 40 000 лева, но ако плевенският скулптор не иска пари за работата си. Не съм питал никого за пари, защото знам, че няма смисъл.

– Баща ви и до днес е ненадминат, продължава да е Краля на естрадната музика. Как си го обяснявате?
– Емил притежаваше нещо уникално, което се намира трудно – специфичния си тембър. Беше и с невероятна харизма. Освен това песните му се запяват лесно. Влиянието на френския шансон върху него е много голямо. Във Франция той все още е известен повече като композитор, отколкото като певец. Негови мелодии и до днес се пеят там.

– Съжаляваше ли Емил, че не е останал да работи в чужбина?
– Чак да съжалява – не. Казвал е понякога, че ако е бил останал във Франция, съм щял да уча там. Всъщност той се върна в България, защото му липсваше голямата сцена, концертите. Както казах, във Франция бе известен повече като композитор. Трябва да се завърти огромна машина, за да се наложи звезда в чужбина, нужен е много як продуцентски гръб.

– Кога му е било най-трудно в кариерата?
– През 90-те, когато трябваше да търси себе си като автор и изпълнител. Трябваше да напипа новия пулс.

– Чувствал ли се е някога недооценен, ненаграден?
– Не, не, той не търсеше награди. Емил си имаше своята публика – хора, които го обичаха. Той имаше хиляди почитатели и усещаше любовта им.

– Не са го канили много да снима в БНТ …
– Емил Димитров до преди инсулта нямаше клип на своя песен!

– Не е бил толерирай никога, дори са му пречили. Защо?
– Защото е бил много независим. Него винаги го интересуваше изкуството, макар да е правил и поръчкови песни – за армията, за полицията, за граничарите… Въпросните песни обаче не звучат слагачески, те са за това колко важна е съответната професия за всички нас. Да вземем например „Непознатият, който ни пази“. Дори заглавието говори за идеята, която е заложена. Макар да е правил поръчкови песни, Емил никога не е искал, нищо за себе си, не е ходил да врънка държавата.

– Щеше ли днес да съжалява баща ви, че е подарил песента „Моя страна, моя България“ на БСП?
– Не. Това не е въпрос, който би вълнувал Емил. Той дари песента на обикновените хора които масово подкрепяха БСП. На онези, които с мазолестите си ръце строиха държавата. Това няма нищо общо с политиката. Емил беше изпълнител, който пееше и в най-забутаните кътчета на страната. Той се раздаваше за публиката, а не за партията.

– Твърдеше се, че е откраднал музиката на „Моя страна, моя България“ от френския шансон „Моника“…
– Това е поредната лъжа, която се появява от време на време. „Моя страна, моя България“ е написана през 1970 година по повод моето раждане. По това време Емил е във Франция и записва песента под името „Моника“. Това де факто е една и съща творба. След това й се прави български текст. Първият вариант е „За моята страна“. Баща ми се връща в края на 1970-а в България. Комисията в БНР по онова време казва, че песента величае невъзвращенците. Тогава нашият прекрасен поет Павел Матев предлага на Емил да му даде текста да го пипне малко, за да мине. Автор на стиховете е Васил Андреев, но има и редакционна намеса на Павел Матев, която води до днешния вариант „Моя стана, моя България“.

– Емил Димитров има и ненадминати песни за майката…
– „Песен за моята майка“ е по-лична. „Писмо до мама“ пък е по стихотворение на Павел Матев, което Емил е съкратил. Големият поет в едно свое интервю казва, че единственият, на когото е позволявал да го редактира, е баща ми. И му благодари, че е направил „Писмо до мама“.

– Журналистът Александър Арабаджиев пише, че „слабите места в изкуството на Емил Димитров се крият в сладникаво-сантименталните теми и сладникаво-сантименталните му изпълнения“…
– Според мен той го е преписал това от много старо издание на един вестник, където обвиняваха Емил в елементарност на фразата. Не бих коментирал по друг начин това нелепо изказване.

– Емил изпадал ли е в творчески кризи?
– Да, това е съвсем нормално. Всеки творец изпада.

– На кого споделяше най-напред идеите си?
– Винаги най-напред на мен и майка ми. Семейството беше на първо място.

– Прави ли са онези, които делят живота на Емил Димитров на две части – преди инсулта и след него?
– Не. Животът на Емил се дели на времето преди и след демокрацията. Преди упадъка на обществото имаше потребност от изкуство.

– След прекарания инсулт лекарите забраниха ли цигарите и алкохола ма баща ви?
– На тях това им е работата, да забраняват. Познавам и лекари, които твърдят, че малко цигари и водка не вредят. Здравословният наммн на жмвот е определящ, но има и хора, които никога не са пушили и консумирали алкохол, а са починали. Татко не беше алкохолик – това го заявявам категорично!

– Като изключим инсулта, животът му бил ли е някога в опасност?
– Не, поне аз не знам. Той дори не се качи на падналия самолет. Решил да не пътува и цялата банда го подкрепила. Заминала е само апаратурата. Хората не са знаели, че не е бил в самолета и след катастрофата са го обявили за мъртъв имало е дори негови некролози.

– Какво ви каза той при последния ви разговор?
– Че вече му е време. Че, това, което е в момента, вече не е той.

– Някой колега подавал ли му е ръка в нужда?
– Когато получи инсулта, Пили Иванова дойде болницата и ме попита дали имам нужда от съдействие. Преместихме го тогава в Правителствена, където изкара 5 месеца. Благодарен съм на лекарите, които направиха всичко възможно, за да го стабилизират.

– Алла Пугачова също много е обичала Емил, наричала го е „моят Арлекино“…
– Да, много го обичаше. Познавам се с нея, виждали сме се. Навремето тя е паднала на колене пред Емил, с неговата песен е станала звезда. „Арлекино“ е класика, но и успехът на Алла е напълно заслужен.

– Тя помагала ли му е в нужда?
– Емил е имал тежки финансови проблеми, но никога не е молил за помощ.“ Беше горд човек.

– Емил Димитров не беше ли заможен?
– Днес всичко се прави, за да донесе пари. Емил Димитров пък твореше заради самото изкуство. Никога не е мислил дали дадена песен ще му донесе приход или не. Песента „Каква невеста си била ти, мамо?“ или която и да било друга от неговите, не е меркантилна.

– Много хора ли го предадоха?
– Предателството е ежеминутно, случва се на всеки един от нас. Емил беше много доверчив, но винаги с едно наум. Мнозина си мислят, че са го познавали добре, но той не допускаше хората напълно до себе си. Трудно и изключително рядко се разкриваше изцяло.

– Къщата в Княжево ли е единственото ви наследство от Емил Димитров? Твърди се, че сте щели да я продавате…
– Голям дерт е тази къща (смее се). Никога няма да я продам. Дано да сме живи и здрави, та да мога да я поддържам. Халатът на баща ми, както и другите му вещи ги съхранявам там. Любимият му фотьойл също – стои си на мястото. И пианото му е вкъщи, дори свирим понякога на него със сина ми. Няма бащина вещ, която да не ми е любима. Всичко ми е ценно.

– Пазите ли архива му?
– Архивът е много голям. При предишното управление в музея в Плевен имаше зала за Емил Димитров. Голяма част от архива беше там, но сега ми върнаха нещата. Явно вече нямат място в музея (смее се).

– Изпитваше ли сценична треска?
– Големите артисти винаги изпитват. Емил и публиката се обичаха. Баща ми винаги казваше, че Васил Найденов е другата голяма звезда след него.

– Емил е бил приет да учи във ВИТИЗ, но се е отказал…
– Да, заради музиката. Пише се, че причината да се откаже от ВИТИЗ е бил изпитът по политикономия, но не е така. Музиката го е завладяла.

– Къде е карал казарма Емил?
– Бил е свързочник, радист. След втората година в казармата откриват таланта му и започва да пее.

– Знаеше ли номера от известния си баща факира Мити?
– Не, но брат му Юлиян е поел щафетата. Вече и той е покойник, лека му пръст. Емил никога не е имал интерес към илюзиите и фокусите. Дядо ми и мен се опита да ме запали, но не се получи. Виж, синът ми Мартин прави фокуси. Както се казва, талантът идва през няколко поколения (смее се).

– Разкажете за жените в живота на баща ви.
– Освен Грета Ганчева и майка ми Емил е имал и много други красиви жени.

– Но и не криеше, че е бисек*уален…
– Емил си беше такъв човек – не се притесняваше и не мислеше, че трябва да крие. Негова работа е с кого е спал. Не се срамуваше от нищо.

– Вас някога притеснявало ли ви е, че е бисек*уален?
– Не, никога. Емил казваше: „Може да съм гей, но не съм педераст!“. Беше голям мъжкар, наистина.

– Основните спорове и скандали между Емил и майка ви Мариета заради Васил Андреев ли бяха?
– И двамата бяха много силни характери. И Васил, и Мариета се грижеха много за Емил, но имаха различно виждане за нещата,

– Вие в какви отношения бяхте с Васил Андреев?
– Връщате ме много назад. Имали сме и хубави разговори, и пререкания. Бил съм малък. Добър урок в живота е това, че човек никога не бива да допуска трети човек да се намесва в семейството му. Факт е, че Мариета и Емил се развеждаха 10-12 години. Беше грозен развод. Дела, документи … Загубиха дълги години, което не беше нужно. В крайна сметка се ожениха отново и си отидоха от този свят женени.

– Строг баща ли беше Емил Димитров?
– Беше много отдаден на работата си, не знаеше дори къде е хлябът вкъщи. Една година бяхме на море и празнувах рождения си ден. Отидохме всички деца в заведение да се почерпим. Аз обаче реших да се преместим на друго място – да хапнем торти в сладкарница. Не се обадих на никого и тръгнахме.

В този момент съобщили, че има удавено дете. Родителите ни търсили,но не ни открили там, където ни оставили да празнуваме. Когато Емил ме намери в сладкарницата, ми зашлеви шамар. Това беше първият и последен път, когато ме е удрял. Сега от дистанцията на времето, а и от позицията на това, че и аз сега съм баща, го разбирам. Емил беше много притеснен в онзи момент. Целият трепереше.

– Подкрепи ли ви, когато решихте и вие да се занимавате с музика?
– Винаги казваше да спра да се занимавам с глупости и да се насоча към музиката. Още от училище композирам. Пиша музика за удоволствие, не за пари. В момента работя върху ново парче с Дани Милев, с когото сме приятели и много си допаднахме.

– Кой е най-ценният съвет, който ви е дал Емил Димитров?
– Емил казваше: „Простакът е непобедим!“. Сега разбирам колко прав е бил.

– Остави ли ви дългове баща ви?
– Един единствен дълг – да опазя и развия това, което Емил Димитров е оставил като творчество и послание.

– Имал ли е спирани песни?
– Имало е периоди, в които са му забранявали концерти и са го сваляли от ефир. Спирали са му и песни. Навремето излезе една плоча „Забранени песни“. Тя включваше неиздавани до този момент мелодии.

– Баща ви излизаше на сцената с впечатляващи костюми… Пазите ли ги и тях?
– Той първи въведе т. нар. сценична мода. Сцената е важна за изпълнителя и това как той изглежда на нея е определящо. Все още си пазя и съхранявам костюмите на Емил. Нищо не изхвърлям.

(край на цитата)

През 2015 г. в Плевен се чества 10 години от смъртта на родения там легендарен поп-певец и композитор Емил Димитров. Цитирам статия по този случай:

Портал „Pleven Utre“

30 март 2015 г.

Плевен се поклони пред паметта на вечно живия в сърцата ни българин

Великият български естраден певец Емил Димитров остава да живее в сърцата на плевенчани. По повод 10-годишнината от кончината му, в Плевен се организира тържествен поклон пред родната му къща, където граждани можеха да поднесат цветя и да си спомнят за великия българин. Негови песни звучаха и на центъра на града, където от Военния клуб специално бяха подбрани любими песни на изпълнителя.

Емил Димитров е оставил в репертоара си над 400 композиции, около 30 албума и 280 авторски песни като – “Моя страна, моя България”, “Арлекино”, “Нашият сигнал”, “Ако си дал”, “Писмо до мама”, “Ако можех да избирам, майчице”, “Пътища”, “Сбогом Мария”, “Имала Мариана” и др. Удостоен е със званието “Заслужил артист” от 1970-та. След това става почетен гражданин на Плевен и на София. През 2000 г. е отличен с годишната награда на “Арт-Рок център” за цялостен принос към българската музика в раздела поп-музика. В същата година става носител и на орден “Стара планина” първа степен.

През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва в две части, а след това многократно е бил повтарян по националната телевизия. Филмът, освен интервю с Емил Димитров, включва и разкази на семейството на певеца, естрадната певица Алла Пугачова, както и Митко Щерев, Йорданка Христова, дует Ритон, проф. Александър Йосифов и още куп знаменитости и приятели на певеца.

(край на цитата)

През 2018 г. в Плевен след дълги дискусии най-сетне се постави паметник на родения там легендарен поп-певец и композитор Емил Димитров. Цитирам статия по този случай:

Портал „Плевен за Плевен“

Откриха паметника на Емил Димитров в Плевен

15.05.2018

Паметникът на легендата на родната естрада Емил Димитров бе официално открит днес на площад „Възраждане“ до Големия фонтан на Водната каскада. Събитието бе акцент в празничната програма за15 май. Автор на паметника е скулпторът Константин Симеонов – Костика.

Ще припомним, че средствата за изграждане на паметника на Емил Димитров бяха набрани чрез мащабна дарителска кампания в Плевен, която започна през пролетта на 2016 г.

В рамките на дарителската акция бяха организирани благотворителна изложба с участието на художници от Плевен и цялата страна и концерт, в който безвъзмездно се включиха Даниел Цочев, Тони Димитрова, Маргарита Хранова, Люси Дяковска, Драгомир Драганов, диригентът Левон Манукян и младият пианист Гого Милтиядов. С двуседмична кампания, предшестваща Коледния благотворителен бал на „Ротари клуб Плевен Центрум”, както и на самия бал, бяха събрани още 15 хил. лв. за изграждането на паметника. 925 гилзи дари Министерство на отбраната за паметен знак на световноизвестния певец след отправена молба от кмета Спартански до военния министър. Балансовата стойност на дарението е 15 хил. лв., а извлеченият от 122-милиметровите гилзи месинг ще е достатъчен за направата на паметника. Плевенска компания за цифрова телевизия и интернет пък финансира превоза на гилзите от артилерийски снаряди от военен склад в поделение край Стара Загора до Плевен.

С национален конкурс бе избран и самият проект за паметник, а монтажът му се осъществи миналата седмица.

(край на цитата)

И в края на тази мемориална статия за Емил Димитров – една приятна новина: през 2018 г. моята приятелка от София Драга Мачуганска, която е известна с хубавите си акростихове на познати нейни личности, ми изпрати такъв акростих за Емил Димитров. Аз вече съм помествал в мои статии нейни акростихове, както за певицата Катя Попова от Плевен, също и за други оперни дейци, както и за „моя милост“. Цитирам нейния акростих заедно с нейни допълнения после (при всеки ред съм оставил след първата буква малък интервал, за да се чете ясно името на Емил Димитров, образувано от първите букви, прочетени отгоре-надолу):

МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ

Е х, каква невеста си била ти, мамо, „мила мамо“,

М ит, легенда незабравена си ти

И днес се пеят твоите чутовни песни

Л икът ти помним с почит и любов дори.

Д арба музикална Бог дари ти

И я претвори в песните омайни.

М узика, поезия, мечти, акордеонен звън

И зкуството от теб струи незабравимо, всеотдайно.

Т еб тачи и обича твоя лик светлинен

Р ожденият ти Превен те почита, светът те благославя

О реол над теб кръжи и гръмко те прославя.

В еличие и слава те пазят от забрава, защото си велик

неповторим навеки.

13.12.2016 г. Драга Мачуганска

Стихотворение – акростих из книгата „Опера и мистика“

Моя страна, моя България

Стихотворение – акростих, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват името на ЕМИЛ ДИМИТРОВ, който е прославил със своя талант по цял свят Плевен и България.

Незнайно как, призори сънувах, че прозорецът се отвори широко и връхлетяха портрети, висящи на шнурове в рамки. В центъра – огромен портрет с ясен образ на Емил Димитров.

Отворих очи и на мига се отправих към писалищната маса. Сънена, взех лист и написах стихотворението – акростих.

Вечерта след спектакъла, пътувахме в тролей № 9 с Евгени Ботев. Разказах му съня. Колегата каза: „Вероятно духът му се нуждае от внимание“.

Живеят на една улица в Княжево. Той е израснал с неговите песни, пътувал е с неговия екип.

Емил Димитров е композитор, аранжьор, текстописец, певец, актьор. Роден е в семейството на артисти илюзионисти на 23.12.1940 г. в Плевен. Баща му е бележитият Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити с артистичното име Мадам Сизи. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента „Акордеон“, в която се пее „…акордеон, а ти ми беше младостта…“

Емил Димитров го познават всички – чрез музиката си, е влязъл във всеки един дом. Когато пееше на летния театър в парка „Кайлъка“, целият град беше облепен с огромни афиши с неговия портрет. Плевенчани разказваха, че когато започнал да свири на акордеон още на 6 годишна възраст, баба му го завивала и го водела на чист въздух в лозята, за да го предпази от детски паралич. Винаги на първия ред на неговите концерти е присъствала неговата учителка по френски език.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – песента „Моя страна, моя България“, която по-късно е обявена за песен на столетието. Сега е емблематична песен на България.

През 1971 г. Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Въпреки шеметния си успех зад граница, Емил Димитров тъгува по родната си България и избира да се завърне у дома.

13.12.2016

P.S. Емил, ти си енциклопедическа личност! Видях те в моя приказен сън, в широко отворен прозорец всред рояка твои портрети – превъплъщения, един – най-големият! Видях те, познах те с твоето послание от афиша с младежката къдрава коса и разбрах – ще пиша за теб.

Драга Мачуганска Импресия из книгата „Опера и мистика“

(край на цитата)

Нека днес на 23 декември 2020 г. – в навечерието на светлите Коледни празници си спомним за Емил Димитров по случай кръглите 80 години от неговото рождение и за голямото музикално дело, което ни е оставил.

Мир на праха му!

´´´´´´´´

Емил Димитров изпълнява „Моя страна“:

(Тази песен е написана през 1970 година във Франция, по повод раждането на Емил Димитров – син. Написана е за една нощ. Първоначално има само френска версия известна по името “Моника”. Така е позната и до днес в Западна Европа. Година след това излиза на български със заглавие “Песен за моята страна”. В онези години песента е била забранена поради асоциациите, които предизвиква с така наречените “невъзвращенци” или емигранти. Великият български поет Павел Матев предлага на Емил да обработи текста така, че да бъде приет от цензурата. Така се появява версията “Моя страна, моя България” превърнала се в неофициален химн на милиони българи. Създадена от Емил Димитров, тя се изпълнява на повече от 36 езика от различни изпълнители. От Владивосток до Япония и от Париж до Калифорния. Клипът е продуциран от Емил Димитров и е режисиран от Стилян Иванов. Това е и един от последните клипове на Емил Димитров, правен след покосяването му от инсулт. Колкото и да е странно, това е единственият клип на тази велика песен… ):

…..

Емил Димитров изпълнява „Моя страна“:

(Великият Емил Димитров. Песента на всички истински българи. Изпълнението е от 1971 г., но песента е от 1970. Взета е от някакво предаване от авторът на клипа – GergelAni, който я е поместил в Ю Тюб – това са негови думи (моя бележка – Б.К.):

…..

Емил Димитров изпълнява „Грозде не набрах (1972)“:

(Великият Емил Димитров. Това е първият професионален “микс” на поп с фолк в българската музика. Няма нищо общо с пошлата и безсмислена чалга – това са думи на лицето, което е вкарало клипа в Ю Тюб – моя бележка: Б.К.)

…..

Емил Димитров изпълнява „Раздяла (1970)“:

….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.