Plamen Dzhurov

Диригентът Пламен Джуров празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната, симфонична и камерна музика, днес на 21 април 2022 г. пиша за пети път статия за маестро Пламен Джуров – един музикант, когото дълбоко уважавам и въпреки това до 2018 г. не бях писап статия за него. Днес той празнува рожден юбилей – навършва достойните 73 години.

На този ден през 2018 г. написах първата си статия за него, в която още в началото подчертах, че вече е „крайно време“ да направя това. Ето какво писах тогава на това място:

Като казвам „крайно време е“ имам предвид, че писах през последните почти 5 години десетки статии за български оперни певци, диригенти и композитори, много от които не познавам лично или въобще не съм ги виждал, докато Пламен Джуров е личност, която от дълги години ме е впечатлявала преди всичко с големите си постижения като диригент на забележителния ансамбъл „Софийски солисти“, чиито концерти добре познавам преди всичко от гостуванията им при „Дните на камерна музика“ в Габрово, но и от други техни изяви в телевизия, радио и гостувания в чужди държави.

Не си спомням кога за първи път видях Пламен Джуров с този състав „на живо“ – сигурно е било в края на 80-те години в Габрово, тъй като по това време аз всяка есен – сам или със съпругата ми – посещавахме тези „Дни на камерна музика“ при престоите ни през лятото и есента в Габрово. „Софийски солисти“ бяха редовен гост на тези музикални празници, като най-често или откриваха цикъла от концерти в началото на септември, или го закриваха някъде към средата на месеца. Музикално Габрово винаги ги награждаваше със спонтанни овации, често имаше и бисове, като в края диригентът на габровския камерен оркестър Иван Стоянов поднасяше бутилка вино на гостуващия Пламен Джуров в знак на голямата почит на габровци към този изключителен състав и амбициозния им ръководител.

Трябваше да мине доста време, докато се реших една есен да се представя на маестрото, който много сърдечно прие поздравите ми след един такъв концерт. От това време – може би около 2010-2011 година някак бързо и непринудено станахме добри приятели, макар и да се виждаме много рядко – само при тези фестивални дни в Габрово. По-късно, когато от 2013 г. аз започнах да пиша във Фейсбук моите „оперни истории“ и видях, че маестро Джуров също има профил във ФБ, станахме и ФБ-приятели.

В течение на годините до сега често си разменяме постинги, той следи моите статии и ми дава съвети, прави забележки или допълнения към неща, които пиша и са във връзка с артисти, които той добре познава. Аз от своя страна с удоволствие следя изявите на „Софийски солисти“ по медиите, възхищавам се на добрите програми и голямото разнообразие от творби, които те изнасят при различни случаи. Така например през 2016 г. концертното им турне в Япония беше много успешно и във ФБ както Пламен Джуров, така и виолистът Тодор Митров – също мой добър ФБ-приятел, редовно споделяха впечатленията си от различните градове в Япония, където гостуваха, поместваха снимка на концертни зали и забележителности. Това трая почти месец, имах чувството, че пъувам с тях – така картинно описваха забележителностите на тази далечна страна!

Особен връх в нашата „виртуална“ връзка с маестро Джуров беше съвместната ни акция през април 2016 г., когато издирихме всички български концертмайстори в световните симфонични оркестри – една инициатива, която беше подета и от Българското Национално Радио и достигна върха си при интервюто на Пламен Джуров с музикалния редактор Лили Големинова на 19 април 2016 г., която тя го покани в Радиото и там той обърна внимание на подетата от мен акция. Това бяха незабравими моменти от една великолепна акция, които не се забравят бързо! И до сега този списък се допълва с нови имена, които разширяват обхвата до един внушителен брой от над 60-70 цигулари-концертмайстори от България, свирещи по целия свят. Цитирам линк към това предаване на БНР, което може сега по всяко време да се чуе:

http://bnr.bg/post/100683029

Ще цитирам само началото на статията и думите на маестро Джуров и Лили Големинова, които те казват за мен при това предаване:

БНР

Концертмайстор ли е, най-вероятно е българин!

Разговор с проф. Пламен Джуров за гордостта и въпросите, породени от списъка с българските концертмайстори по света

публикувано на 19.04.2016

Автор: Лили Големинова

Много заглавия исках да сложа на този материал – от “за (много) концертмайстори в повече или как така над 40 българи са концертмайстори в различни оркестри по целия свят”, през “за българската школа и 40-те концертмайстори по света” до фразата, която сподели в студиото на Радио София проф. Пламен Джуров, а именно, че “единственият шанс за българите по света е да са концертмайстори, за останалите те си имат местни музиканти“. Това му казал преди години един от тях – Димитър Димитров, концертмайстор първо на Варненската филхармония, а после – на оркестъра в Люцерн.

Така е – българските музиканти трябва да са “първи сред равни”, за да заемат тези престижни постове.

Но ето каква е предисторията на този разговор – в събота преди обяд Борис Контохов, българин от Габрово, меломан, който всеки ден споделя във Фейсбук информация и разкази за именити световни (в това число, разбира се, и български) оперни певци – та той публикува един (първоначално малък) списък с българите, заемащи концертмайсторски пост в момента – Светлин Русев в Париж, Веско Пантелеев-Ешкенази в Амстердам, Албена Данаилова – във Виена… И така. А диригентът на “Софийски солисти” Пламен Джуров си седял пред компютъра, взел този списък и започнал да добавя и да публикува. И откликът е бил моментален – заваляли информации от българи от цял свят за български концертмайстори по цял свят и “списъкът “набъбна” до 17 часа следобед до над 30, а в момента наброява 48 наши действащи концертмайстори на 5 континента”, разказва проф. Джуров.

(край на цитата)

В края на това предаване се изброяват имената на всички тези 48 концертмайстори, които до 2019 г. положително са се увеличили. Имената им могат да се прочетат чрез линка, който дадох по-горе, но нека го приложа и тук:

А ето го и списъка на “фантастичните четиридесет (и повече)” български концертмайстори:

Албена Данаилова – Виенска филхармония, Австрия

 Ангелина Абаджиева-  WDR Sinfonieorchester – Кьолн, Германия

 Биляна Вучкова – Splitter Orchestra и Solisten Ensemble Kaleidoskop – Берлин, Германия

 Борислава Илчева –  Baton Rouge Symphony – Луизиана, САЩ

 Васко Василев – Ковънт Гардън – Лондон, Великобритания

 Валя Дервенска – Хайделберг, Германия

 Велияна Йорданова – Португалски национален СО – Лисабон, Португалия

 Веско Eшкенази – Концертгебау оркестър – Амстерам, Холандия

 Веселин Демирев – Олборг, Дания

 Веселин Гелев – Лондонска филхармония, Великобритания

 Веселина Маникова – Noord Nederlands Orkest – Грьонинген, Холандия 

 Владимир Лазов – Хановер, Германия

 Владимир Станушев – Хоф, Германия

 Галина Стаменова – Белгия

 Гергана Гергова – Театро Реал – Мадрид; Люцернски камерен оркестър

 Даниел Димов –  Orquesta Sinfónica de la UANL, Мексико

 Димитър Иванов – Франкфурт, Германия

 Дора Бръчкова – Радиооркестър – Саарбрюкен, Германия

 Евгени Рачев – Orquestra Sinfônica a Universidade Estadual de Londrina –

 Лондрина, Бразилия

 Зефира Вълова – бароков ансамбъл Les Ambassadeurs

 Зорница Бахарова – Държавна филхармония – Нюрнберг , Германия

 Искрена Йорданова – бароков ансамбъл Divino Sospiro

 Йоанна Каменарска –  Държавен филхармоничен оркестър Хамбург, Германия

 Калина Коларова – Оркестър в оперния театър в Хаген, Германия

 Катя Василева – Холивуд, САЩ

 Кирил Ласкаров – СО Арканзас, САЩ

 Константин Стайков – Südwestdeutsche Philharmonie Konstanz, Германия

 Любомир Вълков – Aue/Annaberg , Sachsen

 Маргарита Щерева – Amazonas Filarmônica  – Манаус, Бразилия 

 Марио Серяков – СО Линц, Австрия

 Марияна Роева – Радиооркестър – Мадрид, Испания

 Мариян Краев – Мюнхенски симфоници, Германия

 Мирослав Чакърян – Филхармонията в Йоханесбург

 Михаил Катев – Майнц

 Мила Георгиева- РСО – Щутгарт, Германия

 Николай Минчев – СО във Вупертал, Германия

 Петър Енчев – Трир, Германия

 Петър Мануилов – Кралска фламандска филхармония, Белгия

 Румен Луканов – Сьонеборг, Дания

 Светлин Русев – Филхармонията на Френското радио; Сеулска филхармония

 Симеон Симеонов – СО в Сакраменто, САЩ

 Христо Вълчев – Ценов Ансамбъл – Ню Йорк, САЩ

 Цветелина Кръстева – Кайро, Египет

 Цветозар Вутев –  Kamloops Symphony, Канада

 Цветомир Цанков – СО Кьолн, Германия

 Юри Тошмаков – Франкфурт на Одер, Германия

 Яна Дешкова – СО Олборг, Дания 

(край на цитата)

Маестро Джуров постоянно следи моята работа с „оперните истории“ и обикновено като се видим в Габрово през последните 2-3 години, остава време да разменим мисли и по евентуалното публикуване на някои от тези истории в писмена форма. През май 2017 г. се видяхме с него при техен концерт в центъра на София под стъкления покрив на площада пред Министерския съвет и Президентството.

А на 15 септември 2017 г., когато „Софийски солисти“ закриха с отличен концерт „Дните на камерна музика“ в Габрово, можахме даже и след концерта да прекараме заедно няколко часа при вечеря на открито в хубавото заведение „Чучура“ – оркестърът остана да пренощува в Габрово. Тогава Пламен Джуров ми направи впечатление не само като отличен диригент, което вече познавах, но и като приятен компаньор, разказвач на весели истории и човек, който има огромна обща култура.

Това беше последната ни до момента среща. През есента на 2018, 2019 и 2020 години не можах да пътувам за Габрово по време на „Дните на камерна музика“, така че не се срещнахме в Габрово. През септември 2021 г. бях в Габрово на този фестивал, но имах резервиран самолетен билет за Германия точно в деня на предпоследния концерт на фестивала, когато имаше изява ансамбъла „Софийски солисти“, така че не можахме да се срещнем с Пламен Джуров. Жалко!

След този голям увод нека премина както винаги към конкретни данни за биография и творчески път. Много и най-разнообразни са източниците за информация, много статии са написани за него, много интервюта е дал маестро Джуров по разни поводи. Аз избирам някои от тях, все пак трябва да се съобразявам с размера но онова което пиша. Но нека подчертая, че отдавна познавах една негова статия за учителя му – легендарния Константин Илиев, която беше публикувана във в. „Култура“ през 2004 г. и искам именно с нея да започна, като цитирам само началото и края й – цялата може да се намери в Интернет при търсене в Гугъл с неговото име:

в. „Култура“, бр. 13, 26 март 2004 г.

Урокът, наречен Константин Илиев

Когато вървеше из шумните и задимени коридори на Музикалната академия, разговорите леко стихваха. Беше краят на 60-те години, името му се споменаваше много често. Не забелязвах у никого желание и смелост за фамилиарничене. Сигурно мнозина са искали да бъдат по-близо. Но дистанцията се получаваше, без да разбереш как. Единствената проява на фамилиарност беше, че помежду си го наричахме Константин. Ще ми позволите и сега да го назовавам така. Само най-близките му приятели и колеги можеха да произнесат: “Коце…” Приемах го с разбиране, но това обръщение не ми харесваше. Името Константин Илиев звучеше някак си другояче – по-вярно, по-призивно, по-задължаващо. Той беше Филхармонията, Композиторът, Авангардистът, Различният. Той беше Константин Илиев. (…)

Кода

Бързаше заради Времето. Или той самият ускоряваше времето на живота си. Защо ли? За да го изживее пълноценно, смислено? Заради собственото си самоусъвършенстване? За да изгори в него? Изгоря… Но остави много искри у много хора, в нотните листа, в писмените знаци.


Дали го разбираме, дали го признаваме и оценяваме? Едва ли… За да разбираш, чувстваш и чуваш, трябва усилие. Но урокът, наречен Константин Илиев, отзвучава много дълго, разпростира се нашироко. Защото той беше Учител не само в музиката. Такъв беше и в живота. Старата ми учителка по литература казваше: “Дългът към родителите и учителите не се връща. Той само се пренася към поколенията …”.

ПЛАМЕН ДЖУРОВ

(край на цитата)

Прекрасен текст, нищо че не е пълен … Усеща се философът, мислителят, съзерцателят Пламен Джуров, който достойно наследи онова, което направи и остави за поколенията след себе си учителят Константин Илиев …

Цитирам данни от Уикипедия-страницата за Пламен Джуров:

Пламен Никифоров Джуров е български композитор, диригент и общественик, професор по дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, София. Той е роден на 21 април 1949 г. в Плевен.

Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова, композиция – при проф. Марин Големинов и дирижиране – при проф. Константин Илиев. Започнал е работа като диригент в Плевенската филхармония. Дирижирал е чужди оркестри в Русия, Германия, Мексико, Алжир, Куба и Република Македония. Диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Председател на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. От 2012 г. е почетен гражданин на София.

Творчество

По-известни произведения: Соната за пиано (1975), Симфония (1976), Елегия за симфоничен оркестър, Фантазия, Токата, Оратория-реквием (1989).

(край на данните от Уикипедия)

Нека веднага добавя, че освен такава страница на български език, има още една на датски език, макар и по-кратка.

Повече подробности за маестро Джуров можем да научим от сайтовете на Музикалната академия в София и на Съюза на българските композитори. Цитирам:

Портал „Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“

Проф. Пламен Джуров

Композитор, диригент.

Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) с пиано при проф. Мара Балсамова, дирижиране при проф. Константин Илиев и композиция при проф. Марин Големинов (1975).

Като студент получава награда на Националния конкурс по пиано “Св. Обретенов” (1972) и наградата на СБК за изпълнение на нова музика (1974).

Диригент на Плевенска филхармония (1976-1982). В репертоара му с оркестъра присъстват и множество нови произведения от български и чужди композитори.

След това работи в системата на ДО “Музика”, гастролира в български и чужди оркестри, между които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Скопие и Ленинградска (Санкт-Петербургска) филхармонии.

През 1984 специализира в Музикалната академия във Виена при К. Остерайхер.

От 1988 работи с камерния ансамбъл “Софийски солисти”. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, записани за САЩ, и други повече от 15 компактдиска. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и др.

Преподава в НМА (от 1989). Доцент (от 1998). Професор.

Интересите му като композитор са насочени към оркестровите и камерно-инструментални жанрове. Автор е и на песни за детски, смесен и еднороден хор, вокална музика и др. Произведенията му са многократно отличавани и са изпълнявани с успех в редица чужди държави.

(край на цитата)

Портал „Съюз на българските композитори“

Пламен Джуров

Проф. Пламен Джуров е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

През 1976 г. започва работа като диригент на Плевенска филхармония, където работи в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори (Канчели, Плакидис, Чайковски, Шахиди) и работи с голяма част от известните български изпълнители и прочути днес чужди – Ал. Князев, С. Шаш и други. От този период започва да изнася музикално-образователни концерти пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

След това проф. Пламен Джуров работи в системата на ДО “Музика” като зам. и Генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

От 1988 г. работи непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Всеки концерт се записва и излъчва от БНР, а част от концертите са излъчвани от БНТ и в чужбина. В близката история на състава има няколко директни излъчвания за цяла Европа по линия на Европейския съюз за радиоразпръскване.

Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране.

Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования. От 2009 г. проф. Пламен Джуров, със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения.

В работата си като композитор той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г.) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света.

Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

Творчество

Хорово-оркестрови произведения:

“Реквием” за мецосопрано, четец, хор, оркестър, текст Г. Константинов (1988 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

“Симфония” (1976 г.);
“Елегия” (1980 г.);
“Токата” (1982 г.);
“Фантазия” (1985 г.);
Концерт за саксофон и оркестър (2001 г.).
“Поетични фрески” за глас и оркестър, текст Д. Дамянов.

Камерна музика:

Кончерто гросо за струнни, ударни и пиано (1977 г.);
Музика за глас, виолончело, ударни (1978 г.);
Партита за струнни (1981 г.);
Концерт за струнни (1984 г.);
Четири балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984 г.);
Песни без думи (1989 г.);
Партита за виолончело (1991 г.);
Каденца за саксофон и цигулка (1994 г.).

Произведения за пиано:

Соната (1975 г.).

(край на цитата)

До края на тази статия ще цитирам в хронологичен ред някои публикации, от които ще научим редица подробности както за маестро Джуров, така и за огромната му дейност в различни области, за която стана въпрос по-горе:

В семейството на Пламен Джуров има трима музиканти

Известният диригент боготвори работата си със “Софийски солисти”

Галина Минчева (интервю от 2003 година)

Пламен Джуров е от хората, които вечно бързат и са заети непрекъснато с нещо. За него работата му като диригент, като изпълнител-пианист, като композитор и общественик е всичко и поглъща цялото му време. Между многото пътувания на камерния ансамбъл “Софийски солисти” у нас и в чужбина диригентът намира часове и за преподавателска работа в ДМА “Панчо Владигеров”. Той е рекордьор и по правене на записи на високо професионално равнище. Пламен твърди, че близките му проявяват разбиране към дългите му отсъствия от къщи. Съпругата му Маня Попова, която е музикален редактор, e негова състудентка. Докато тя специализира в областта на теорията и историята на музиката, Джуров се отдава на практическа дейност. Навремето тяхната интимна връзка е била символ на голяма любов сред познатите им. Дружбата им продължава цели 15 години и най-накрая двамата решават да се оженят. Пламен прави заключението, че семейството няма да попречи с нищо на неговата кариера и разностранни интереси. Днес той е влюбен в своята 11-годишна дъщеричка Ния и в 16-годишния си син Никифор. За жена си казва, че е съвременен вариант на Пенелопа. Маня ми помага много в работата. Допълваме се чудесно, споделя маестрото. Той признава, че само веднъж е пропуснал да честити на съпругата си годишнината от сватбата им. След един грандиозен концерт на Борис Христов в зала “България” през 1985 г. великият бас кани младия диригент на разговор и вечеря. Джуров е притеснен, защото датата е 16 юни. На този ден той и Маня са се венчали. Певецът ахва от съвпадението, защото и той се жени с Франка на същата дата. Така те празнуват по мъжки годишнините от своите сватби, след което понасят по мъжки и недоволството на съпругите си.


Пламен е привързан към семейството си и когато някоя сутрин е свободен, изпраща Ния и Никифор на училище. Децата учат в елитното Горнобанско училище. Дъщерята свири на пиано, танцува и изучава езици с лекота. Синът е добър математик и е любител на компютърните програми. Той също обича музиката и има развити сетива за нея. В това отношение прилича на своя дядо, чието име носи. Никифор Джуров е от онези плевенски общественици, които съдействат за създаването на симфоничен оркестър в града и е негов ревностен почитател. “До своя край баща ми беше моят най-добър ценител и най-верен критик”, казва днес за него Пламен. Заедно със съпругата си Стойка Никифор дава музикално образование и на другия си син – Румен. По-малкият брат свири на цигулка и завършва оркестрация. У нас тази специалност има слабо приложение, затова Румен се занимава с преподаване и администрация в областта на музикалното образование. Външно братята си приличат и са често заедно. Румен се радва на успехите на Пламен и знае винаги бъдещите му творчески планове.

През 1972 г. Джуров е приет в класа по композиция при Марин Големинов. Посещава часовете и на Лазар Николов, Здравко Манолов, а по-късно и на Константин Илиев. Решава, че ако има възможност, ще запише и дирижиране. Пред амбициозния младеж обаче се явява формална пречка. Тогава не могат да се учат няколко специалности наведнъж. Той подава молба в Комитета за култура, обяснявайки, че всъщност по специалност пиано има само държавен изпит. Получава разрешение да се яви на изпит по дирижиране. Приет е в класа на големия диригент Константин Илиев. Така Джуров приключва с пианото и се отдава на диригентския пулт.

Диригентът си спомня, че интересът му към музикалното изкуство е стимулиран от приятелския кръг около родителите му. Неговата кръстница е и първата му учителка по пиано. Това е Лукса Пашовска. За живеещите в Плевен фамилията Пашовски означава обучение по музика. С подкрепата на тази учителка Пламен прави и първия си гастрол на сцена – в Луковит, на роял, пред многобройна публика. През 1961 г. в Плевен се открива Държавно музикално училище. Малкият музикант забелязва как в тихия град влизат съвсем различни хора – първите преподаватели. Те оживяват задрямалата провинция. Младите и красиви бохеми впечатляват детето и то неусетно решава да стане като тях. Преподавателите са: квартет “Димов”, Иван Ефтимов, Стефан Траянов, Юлика Бехар, Благовеста Николова и др. От това време датират и опитите на Пламен да нотира импровизациите си по пиано.

Джуров се определя за човек късметлия, защото продължава образоването си в Музикалното училище. Той смята, че е имал учители, които са му дали много в образованието и в живота. Неговата любима преподавателка си остава професор Мара Балсамова. В средата на 60-те години тя инспектира музикалното училище в Плевен и тогава става първата им съдбовна среща. Мара Балсамова променя начина на живот на момчето, неговите критерии за работа и професионализъм. Трудолюбието е основното изискване, което професорката поставя пред своя възпитаник. Той се старае да отговори на него с възможната добросъвестност на млад и обичащ живота провинциалист. Самостоятелните му клавирни концерти преминават на по-високо ниво. Идват първите му солови изяви с оркестър. Така той завършва със златен медал Музикалното училище и е приет да следва пиано.

По време на всички изпити, продукции, рецитали в студентския си живот Пламен започва да се двоуми за бъдещото си развитие – пиано или пиано плюс още нещо? Въпросът изскача от заобикалящата го среда. Джуров живее в дома на проф. Балсамова, която се грижи за него като за свой собствен син. По-късно нейният син – диригентът Георги Нотев дори твърди, че майка му е била привързана повече към своето откритие от Плевен, отколкото към него.

Около Мара Пламен опознава целия български музикален елит. Тя го свързва с автори, чиито творби свири. Това засилва любопитството му към другите музикални професии. През 1972 г. Джуров е приет в класа по композиция при Марин Големинов. Посещава часовете и на Лазар Николов, Здравко Манолов, а по-късно и на Константин Илиев. Решава, че ако има възможност, ще запише и дирижиране. Пред амбициозния младеж обаче се явява формална пречка. Тогава не могат да се учат няколко специалности наведнъж. Той подава молба в Комитета за култура, обяснявайки, че всъщност по специалност пиано има само държавен изпит. Получава разрешение да се яви на изпит по дирижиране. Приет е в класа на големия диригент Константин Илиев. Така Джуров приключва с пианото и се отдава на диригентския пулт. “Дължа много на маестро Илиев – на тази буреносна фигура на българската музика. Той изглеждаше непредвидим и суров, а беше един безкрайно чувствителен и търсещ човек и музикант”, признава днес Пламен.

През 1976 г. студентът се дипломира като композитор и диригент и започва работа в Плевенската филхармония. Отначало е стажант-диригент, а по-късно става редовен диригент. Прави нов репертоар и се среща на сцената с млади лауреати по времето на Лауреатските дни “Катя Попова”. Скоро започват и международните му гастроли – в ГДР, Испания, Франция, Куба, Мексико, Сараево и др. В началото на 1984 г. Джуров заминава на диригентска специализация във Виена при Карл Йостерайхер. След като се връща, той се вълнува от музикалната просветеност на българина и прави 22 телевизионни серии като автор, водещ и изпълнител – с общо название “Музика, време, личности”.

През 1985 г. е втората съдбовна среща в живота на Пламен Джуров. На сцената той се изявява със “Софийски солисти”, а само след две години започва постоянната си работа с тях. “Това е един елитен отбор (14 плюс 1), който знае какво иска и как да го постигне”, казва за музикантите от камерния ансамбъл маестрото. Джуров не е в състояние да изброи концертите си с тях, но средно годишно те са от 40 до 70 в различни страни. Понякога едно турне продължава повече от два месеца. Със солистите той прави и много аудио- и телевизионни записи. Между силните страни на ансамбъла е и традицията да се изпълняват нови произведения от различни епохи. Автори като Марин Големинов, Димитър Тъпков, Александър Райчев, Александър Йосифов и др. са писали специално за ансамбъла, въодушевени от брилянтните му изпълнения.

Подобно на момчетата от “Софийски солисти” Джуров обича да е на път, да се изявяват на световните сцени и да ги определят като камерен ансамбъл без европейски аналог.
По време на пътуванията диригентът си води дневник, в който записва интересни и смешни случки. Веднъж пътуват с бързия влак “Шинканзен” в Япония. Един от нашите челисти, разказва маестрото, беше задрямал. Попитах го: “Мони, на коя гара слизаме сега?” А той отговори: “No smoking!”

Пламен твърди, че в оркестъра имат строги вътрешни правила – никога не допускат жена в него, за да не се развали дисциплината. Иначе не са женомразци. В нормативите им влиза и параграф като този: “Софийски солисти” свирят прави, но пият седнали.”

Джуров е уверен, че и най-големите грешки между колеги и в семейството се оправят с приветливи думи. “Добротата е такт, който е задължителен в музиката на живота”, казва известният диригент.

(край на цитата)

Вместо ценности – производствено звено!

публикувано на 31.03.2016

Автор: Галя Митева – Радио Пловдив

Смисълът на живота се свежда до стопански показатели. Икономиката е основният лост, а вместо ценности в красотата, в творчеството на хората, те са заместени със стопански показатели и това рязко променя смисъла на живота.

Така проф. Пламен Джуров коментира промените в областта на културата, с акцент върху музикалните институти в страната, започнали с т. нар. културна реформа. 

Интервю на Галя Митева с диригента проф. Пламен Джуров

Пламен Джуров каза, че неговите учители – композиторите Константин Илиев, Марин Големинов, както и композитори като Панчо Владигеров, са завършили в Европа, и завръщайки се в България, са работили за идеята, като звуково обкръжение, страната да се приобщи към Европа. „За тях, за мен и за други музиканти, това беше смисълът на живота“

Това, което говоря,  в пълна сила се отнася  за по-голямата част от инструменталистите и певците в България. Изведнъж в България, в т. нар. преход, те усещат, ако не, да не кажа враждебна, но една отчуждена среда, в която икономическата принуда е основен лост, а критериите се изместват вместо ценности в творчеството, в красотата, в смисъла, в приобщаването на хората се заместват от стопански показатели. Това рязко променя смисъла на живота. Става някакво производствено звено, което само и само трябва да събира пари от градове, които са със силно намалено население, от хора, които трудно свързват двата края, от възрастни хора, които едва се справят с пенсиите си.

И при това положение, накратко казано, реформата се състои в това да се спестят едни пари, не ми е ясно спестените пари за какво са използвани, но някогашната Пловдивска филхармония, която сега е и оперен оркестър, и филхармония в момента е много претоварена, те правят толкова репетиции и спектакли на седмица, които, ако бяха в Германия, щяха да получават двойни на тези заплати, които получават. При това положение естествено може да разберете, и всеки може да го разбере, че хората са вътрешно депресирани, малко вече започват да се отчуждават, губят се, това, което е най-важно в музиката, да изразиш собствените си чувства с пълнота, с искреност, с вяра. Не знам дали ясно го обяснявам, но това са неща, които ги виждаме в момента, но какви ще бъдат последиците ми е трудно да си представя“. 

Джуров открои още един проблем: „Същевременно трябва да кажа, че при условията в България много от младите хора, които завършват музикално училище или висше моментално заминават за чужбина – някъде около 75 и 80 процента от завършващите заминават за чужбина и това прави доста безперспективно развитието на музикалното изкуство в България. Аз съм на тази възраст, на която помня при много ходения в чужбина с какъв респект се приемаха българските музиканти, как се ценяха, сега остават единици, които се радват на такова общуване със света. В крайна сметка представата за България в момента е по-скоро негативна, защото ние се представяме по-скоро чрез малцинствата, които са изключително изобретателни, да взимат социални помощи и да правят далавери по Западна Европа, културните институти се затвориха тук, в страната, реално станаха като общински институти и България губи една от силните си визитни картички – българската култура. Затова не може да не ми е жал и същевременно губим популярност и средства и сред нашите си хора, сред нашите сънародници. Така че моята картина е малко песимистична, но мисля, че е реална“.

Диригентът коментира и централизирането на културния процес  в България. Все повече всичко се централизира в един град – София, а оголването, особено на гранични райони, се засилва. 

Аз самият съм много обезпокоен от това, че всички гранични области се изпразват не само от хора, те се изпразват от съдържание, лошото е, че се изпразват и от перспектива. Имам предвид, да кажем, един прекрасен район като Родопите, представете си Смолян – те в момента поддържат един ентусиазъм от селски туризъм, някои от тях от зимни курорти, но това не може да бъде единственото лице на една нация. После погледнете надолу района под Благоевград – какво става със сръбската граница, северозападният район е вече съвсем ясен, горе Лудогорието е също доста рехаво като социален и културен живот. Необичайно е това да искаш такива икономически показатели, примерно един град Русе, който някога е бил 270 хиляди жители, в момента е около 100 хиляди, представяте ли си колко е променена картината в България. Явно това налага да се преразгледа и културната карта, но трябва да се прави много по-разумно и в никакъв случай това, което вие подчертахте, такава свръх централизация – не само всичко е затворено в София, ами самият начин на управление на културата е толкова централизиран както никога не е бил в историята на България“. 

Той каза още, че се надява на „младите българи, които се обучават в Европа, да се завърнат в България, че те ще кажат, тази страна е прекрасна, тук има усмихнати хора и може  да се създава и изнася култура, за която другите страни да ни уважават, а не визитната ни картичка да бъде само от проявите на малцинствата в чужбина“. 

Проф. Пламен Джуров ще дирижира симфоничния концерт на оркестъра на Пловдивската опера в петък, в Концертна зала, с който ще отбележи 50 години творческа дейност на композитора Александър Йосифов.  Ще прозвучи Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа на композитора в изпълнение на солистите Дора и Анастас Славчеви, Зорница Петрова и Ромео Смилков.  Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Завършва  Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Автор на голямо по мащаби и стилово разнообразие творчество – повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър

В програмата са включени още А. Дворжак – Славянски танц № 1, Б. Сметана – из “Моето отечество” – симфонична картина “Вълтава” и Чайковски – Фантастична увертюра “Ромео и Жулиета”. 

Пламен Джуров е диригент, композитор и общественик. Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсавома, композиция — при проф. Марин Големинов и дирижиране — при проф. Константин Илиев.    Диригент е на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Проф. Пламен Джуров гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония. От 1988 г. работи непрекъснато със “Софийски солисти”. Заедно с ансамбъла е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Председател е на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. От 2012 г. е почетен гражданин на София.

Поканата на проф. Джуров за концерта е, „за да се избегне този непрекъснат шум около нас, в медии, в ресторанти, и да се радваме на музика, която създава красота и съдържание“. 

Концертът е в Концертна зала от 19 ч. на 1-ви април. 

Цялото интервю с проф. Пламен Джуров е в звуковия файл. 

Радио Пловдив Култура Точно днес    проф.Пламен Джуров концерт в Пловдив реформа в културата

(край на цитата)

Връчиха първата национална награда „Акад. Марин Големинов“

публикувано на 3.10.2016

Автор: Албена Безовска

Първият носител на наградата, присъдена за принос в българската култура през изминалия сезон, стана Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров. Церемонията по награждаването се състоя в Кюстендил – родния град на Марин Големинов, в художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Последва концерт на „Софийски солисти“. Наред с голямата награда, беше определено и съпътстващото отличие „Златен квартет“. Получи го „Кварто квартет“.

Интервю с Лили Големинова

Интервю с проф. Пламен Джуров

Интервю с проф. Наташа Япова

Концерт за струнен квартет и струнен оркестър І ч. от Марин Големинов, изп. КАСС и квартет „Щойде“

Танц из „Пет скици”, от Марин Големинов, изп. КАСС

Големият български композитор Марин Големинов е роден на 28 септември през 1908 г., отиде си през 2000 г. в Португалия, където живееше със семейството на най-големия си син Камен. Идеята за наградите е на Лили Големинова – внучка на композитора, колега от БНР – Радио София. От нея научаваме подробности за работата на журито, в което влизат известни наши композитори и музиколози.

Получи се естествен процес на обсъждане. Дори не си спомням кой пръв предложи „Софийски солисти“, но всички изтъкнаха техните успехи. В Португалия, малко преди да почине, дядо ми е написал произведение за струнен оркестър и дамски хор, чиято премиера наскоро осъществиха „Солистите“. Оркестърът предложи още много първи изпълнения и интересни програми. Да не забравяме и факта, че в първите години след основаването на състава, Марин Големинов е бил негов диригент, посветил му е много творби. Сегашният диригент проф. Пламен Джуров, ученик по композиция на дядо ми, разказва, че публиката по света познава и очаква произведенията на Големинов, които са в репертоара им. Това е наистина изключителен състав –като звук, като ансамбъл. Сдружението „Марин Големинов“, създадено в Кюстендил веднага след смъртта му, организира всичко, а паричните награди осигурява общината и една местна фирма. Идеята е наградата да се връчва всяка година“.

Да получиш първата Национална награда „Марин Големинов“ несъмнено е факт, който се помни цял живот“ – казва проф. Джуров. „Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящето. Върху стереотипите на музиканта, било като техника, било като мисъл, всяко ново нещо отваря „друг файл“. Произведения, които смяташ за познати, може да бъдат погледнати от съвсем различен ъгъл. Защото нотното писмо е изключително точно, но и съкратено в определена степен. Под нотите има смисъл, който трябва да откриваш. Понякога има неведома сила, която ти помага вероятно е онзи „ток“, който преминава между изпълнител и композитор. Има някакво тайнство в тази работа. Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна…“

Сред официалните гости на церемонията по награждаването беше и проф. Наташа Япова от НМА – уважаван учен и преподавател по история на музиката.

Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене“ – обобщава проф. Япова. „Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва „Опус № 1“ на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало“.

Radio Bulgaria Музика   

(край на цитата)

В края на март 2018 г. в Плевен е публикувана интересна статия за проф. Пламен Джуров по повод на негов концерт с Плевенската филхармония. При първата ми статия за маестрото през април 2018 г. не знаех за нея, сега ще я публикувам за първи път:

Портал „ДАРИК“ Плевен

Пламен Джуров: Празнината от липса на оперни спектакли в Плевен трябва да се запълни

26 март 2018

Автор: Николай Колев

По време на гостуването си в Плевен за участие като диригент в концерта „Известни плевенчани“, в който участие взе също родената в Плевен пианистка Пламена Мангова, професор Пламен Джуров сподели впечатления от работата си с музикантите от Плевенска филхармония. В студиото на Дарик маестрото направи коментар относно отношението на държавата към музикантите, които свирят в симфонични оркестри. Маестро Пламен Джуров от 30 години е диригент на елитния Камерен оркестър “Софийски солисти”.  


“Плевенска филхармония е реалност и се развива много добре. Радвам се, че тaкъв отбор от музиканти се е събрал в Плевенска филхармония и това е много обнадеждаващо. Това, което ме радва също е, че в рамките на броени часове програмата, която подготвяме за концерта в събота израства много бързо“.

Големият диригент и композитор сподели, че в България съществува един парадокс по отношението на симфоничните оркестри и музикантите, които свирят в тях.
„Толкова години имаме симфонично дело в България, а мнозинство от администратори културтрегери – външно интелигентни хора, не си дават сметка за разликата в производството на продукцията между една филхармония, една опера и един театър – драматичен или куклен.

Нека да кажем статистиката. Съвременният стандарт да направиш една театрална пиеса – от четене на маса до премиера е горе-долу около 40 дена. Една опера, за да я направиш като хората – от първа среща на солистите с корепетиторите трябва да е повече от два месеца и повече. А филхармониците трябва да направят програма за четири дена и понеже страната ни е малка, не може да има повторяемост на програмите, както е в оперите, в театрите и в поп музиката. И това, което правят те е, за 4 дена да направят програма, която е от 80 – 90 минути, за което аз не съм в състояние да кажа, колко ноти се изсвирват в това време.

Какви специфични качества трябва да има музиканта и как трябва да е изграден, за да може да може да направи това за броени чаасове. Ето, това е нещо, което трудно се разбира отстрани. Да, отвън като погледнеш изглежда лесно – седят и свирят, даже свирят заедно, чисто и с въодушевление, но тези ноти те са ги видели за пръв път преди 4 дена – как става това? И в следващата седмица вече ще има нова премиета т.е., една филхармония прави от 30 до 40 премиери в годината. Няма театър, няма и опера, които да могат да направят това нещо.

Мисля, че съм прав и казвам така:Може да си завършил гимназия, да имаш данни. Влизаш във ВИТИЗ / НАТФИЗ и за 4 години ще излезеш артист и дори може да излезеш и много добър артист. Но ако ти не си държал в ръката си музикален инструмент и случайно те приемат в Музикалната академия, няма да стане за четири годинида се научиш да свириш, да станеш професионалист и да свириш в оркестър.

Самото изграждане на музиканта е вид дресура – от 6-7 годишни за цигулари и пианисти, 9-10 и 12-годишни за духачи. И цялото това време е всъщност възпитание, в което той психически и физиологически трябва да се приспособи към тази професия. Да издържа 5, 6 – 8 часа на ден да свири за да е във форма, да може бързо да чете нотния текст и да бъде комбинативен в оркестъра. Ето, това ми се иска да го проумеят в България.

Сигурен съм, че трябва да бъде поставян този въпрос, защото знам, как третират музикантите в Германия, Франция, Швейцария, Англия, Япония. Където музикантите се ценят като особено ценен кадър, който не е заменим в много случаи.

Мотото на концерта „Известни плевенчани“ стана повод и за коментар от страна на родения в Плевен Пламен Джуров за родния му град, в който той определи плевенчани като силни индивидуалности: „Плевен е дал много музиканти, художници, артистични хора. Специално за музикантите трябва да се каже, че тук освен широко популярната и обичана Катя Попова и незабравимата и незаменима Гена Димитрова, тук още действа в областта на оперното изкуство Асен Селимски. Михаил Попов и Христо Бръмбаров са свързани с Плевен, и сега в София дори в „Софийски солисти“ сме трима, които сме свързани с Плевен. Да не говоря за художници и писатели – в това число и моят приятел Георги Константинов, с който сме писали произведения за Плевен като Оратория и Реквием по негови стихове така, че Плевен се разпростира повече извън границите си.

В този смисъл една от най-успешните представителки на Плевен е Пламена Мангова. Понякога си мисля, че е шанс да направиш първи концерт с младо дарование, за което не е ясно още,каква ще му бъде съдбата. Мисля, че съм първия, който е правил концерт с оркестър снея и в момента тя прави световна кариера в абсолютния смисъл на думата, защото само за два месеца тя прекоси Съединените щати, мина през няколко европейски столици, в момента има концерти в Русе и я очаквам в Плевен за концерта с Плевенска филхармония. Така че, плевенчани са силни индивидуалности, но това за което съжалявам е, че е малко слабичко дружеството на плевенчани в София. Би могло да е малко по-монолитно и смислено. Плевен има нужда от поддръжка и отстрани и съм убеден в това, защото в живота ми съм попадал на много случаи, когато към Плевен се отнасят с известна лековатост. За да не се чудят някои, имам предвид времето, когато единствена в страната се разтури плевенската опера и едно ято от изключително талантливи хора бяха принудени да сменят професия, да напуснат страната.

Дори и сега, въпреки усилията на директора Любомир Дяковски да възроди оперното изкуство, му се създават спънки в Министерството на културата, което е тъжно. Така беше и навремето и аз се борех, Плевен да се изравни като категория с другите оркестри в големите градове и тогава успяхме. Сега обаче Плевенска филхармония е реалност и се развива много добре.

Най-ниско платените музиканти в Европа са българските и това не означава непременно парите. Това означава – най-малко уважаваните и това е големият проблем. Необходимо е това да бъде преодоляно, защото ние имаме добра образователна система в музиката и ако тя се срине, това изкуство просто ще изчезне”.

Всеки културен институт не бива да преминава напълно в другия коловоз.Примерно на масовите жанрове – така наречените пазарни жанрове и да отиде в областта на масовата култура, защото товаги поставя в категория, в която те вече нямат необходимост от странична поддръжка и трябва да минат на самоиздръжка. Но тук има една тъкна линия, която трябва почтено да се спазва – когато големи популярни музикални произведения се направят с голям оркестър, това вече не е същото, както при един рок състав. Има нужда да се прави, но да не става постоянна практика. Примерно, когато се правят сцени от мюзикъли и арии, не виждам никаква пречка това да се прави.

Но тези напрежения, които са между Министерството на културата и Плевенска филхармония, те са следствие на тази методика и това е парадокс. Самата система по подобие на образователната и на здравната казва така: Изкарвайте си парите. Колкото повече изкарвате, толкова по-добре ще живеете. И ще бъдете по-добре заплатени.
Същевременно, бюджетите – в случая този на Министерството на културата е ограничен. Ако една филхармония изкарва много пари, вече не остава при рамкиран бюджет, става трудно разпределението и затова се получават тези колизии. Трябва да има по-ясно лимитиране и определянеи тогава няма да ги има тези напрежения.
Но специално за Плевен не трябва да има пречка да се правят класически оперни спектакли и плевенчани да бъдат санкционирани за това, че искат да разширят жанровата характеристика още повече, че градът години наред имаше един прекрасен оперен театър и оперна трупа и мисля, че тази празнина трябва да се запълни.  

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за маестро Пламен Джуров на 21 април 2022 г. с една публикация от 2019 г. в Плевен:

Портал „Духът на Плевен“

2 декември 2019 г.

Диригентът и композитор проф. Пламен Джуров ще приветства дипломиращите се млади лекари от Випуск 2019 в Плевен

С двама „Златни Хипократи“ за пълно отличие Медицинският университет в Плевен изпраща мадите лекари от Випуск 2019 днес, 2-ри декември, информират от висшето училище. След успешно завършен 6-годишен курс на обучение 80 абсолвенти от България, Сърбия, Украйна и Македония придобиват образователно-квалификационна степен „Магистър” и професионална квалификация „лекар”. Средният успех на завършващите е много добър 5.22, има двама „Златни Хипократи“ и 29 отличници. За висок успех дипломантите ще бъдат наградени с плакет „Отличник” на Факултет „Медицина”, луксозни дипломи и някои пособия, с които да започнат лекарската си практика.

Първенци на випуска, завършили с пълно отличие от курса на обучение и държавните изпити, са д-р Виктор Веселинов Петров и д-р Венелина Валентинова Гандилева. Те ще бъдат наградени с позлатен плакет „Златен Хипократ“. Отличниците на випуска ще поздравят своите колеги и ще отговорят на приветствията на ректора проф. д-р Славчо Томов и на официалните гости.

От същия випуск през месец април 2020 г. ще се дипломират и 93-ма чуждестранни студенти, обучаващи се в англоезичен курс по специалност „Медицина”. Те са граждани на Турция, Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Дания, Индия, Швеция, Казахстан и Нигерия.

По покана на Академичното ръководство на МУ – Плевен специален гост на събитието тази година е проф. Пламен Джуров, който ще изнесе академично слово за младите лекари от Випуск 2019. Той е български композитор, диригент и общественик, професор по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано, композиция и дирижиране. Професор Джуров е започнал работа като диригент в Плевенската филхармония. Дирижирал е чужди оркестри в Русия, Германия, Мексико, Алжир, Куба и Северна Македония. Диригент е на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Председател е на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“.

Днешният специален ден за младите лекари от 40-тия пореден випуск на Факултет „Медицина“ ще започне с ритуал по предаване символите на Университета и ще продължи с празнично шествие от Ректората до площад „Възраждане” и поднасяне на венец пред Вечния огън на Параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец”. Тържествената промоция на младите лекари започва в 11 часа в зала „Магнум“ с участието на академичното ръководство, преподавателите и близките на дипломантите.

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия, която е придружена от няколко хубави снимки на абсолвентите лекари в Плевен:

Нека днес на 21 април 2022 г. поздравим маестро Пламен Джуров за 73-я му рожден ден и да му пожелаем добро здраве и много сили да продължава музикалната си и педагогическа дейност. И нека гостува и в бъдеще в Габрово – там неговите концерти със „Софийски солисти“ са вече традиция и винаги се очакват с особен интерес!

За много години, уважаеми маестро Джуров!

……..

Маестро Пламен Джуров – изтъкнат композитор и диригент, почетен гражданин на Плевен

С Маестро Пламен Джуров Ви срещаме във все още празничната атмосфера на Деня на българската просвета и култура, за да ни разкаже за Плевен от неговото детство, изборът на професия и удовлетворението да правиш това, което обичаш

https://www.youtube.com/watch?v=J2r1CWOh8AM

…….

Изява на Пламен Джуров като диригент на Симфоничния оркестър на БНР при концерт на 18 януари 2019 г. в зала „България“ в София със солистка Лия Петрова, цигулка.

В програмата: Димитър Ненов (оркестрация Иван Стайков) – Токата; В. А. Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър № 5 в ла мажор, К. 219; Цезар Франк – Симфония в ре минор.

Цитирам линк към записа от това изпъленние в YouTube:

……

Маестро Пламен Джуров представя в Плевен концерта, посветен на големия български диригент Георги Нотев

06.12.2018

Линк към предаването в YouTube:

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_oxnrp0bw

´´´´´´´´

Проф. Пламен Джуров: Светът е препълнен с прекрасна музика, но човечеството не е в състояние…

Am 05.09.2018 veröffentlicht in YouTube

(ПогледТВ) Знаменитият български маестро Пламен Джуров споделя пред „Културен поглед“ мотивите да превърне класическата музика в призвание, професия, начин на живот. Диригент, композитор и преподавател по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, професор Джуров твърди, че контактите му с големите имена на българската музика Марин Големинов и Константин Илиев са били за него истинските университети.

Линк към предаването в YouTube:

https://www.youtube.com/watch?v=_pxRtWBmCvw

´´´´´´´´

Мирослав Димов – ударни, Софийски солисти, диригент Пламен Джуров

Емил Табаков – Концерт за ударни и щрайх – премиера за София

https://www.facebook.com/watch/?v=2334820083514191

…..

проф. Пламен Джуров – диригент – 05-05-2020

…..

В близък план: проф. Пламен Джуров БНТ2

Гледайте “В близък план” професор Пламен Джуров, диригентът който десетки години води “Софийски солисти” по световните сцени. Разказ за неговия неспокоен дух, в търсене на истината за музиката и живота! Предаването се излъчва всеки понеделник от 21:30​ часа по БНТ2. “В близък план” всеки един от героите ще разкрие своите възгледи за живота и изкуството, своето минало и настояще, размисли за състоянието на българското изкуство – сега и преди… Автор и режисьор Димитър Шарков

….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.