Edita Gruberova

“Славеят от Словакия” Едита Груберова щеше днес да празнува 75 години

Драги приятели на оперната музика, ако запитаме оперни любители от Словакия, кои са най-известните съвременни оперни певици от родината им, напълно съм сигурен, че отговорът ще бъде един и същ: ако се касае за колоратурни сопрани, това на първо място е Едита Груберова (Edita Gruberová) – наричат я по целия свят днес „кралицата на колоратурните сопрани“, или „славеят от Словакия“. Именно тази певица днес на 23 декември 2021 г. щеше да празнува кръгъл рожден ден – 75 години! Жалко, на 18 октомври т.г. тя се помина неочаквано в Цюрих, само 2 месеца преди да празнува тази кръгла годишнина.

Случайна травма на главата след падане се оказа несъвместима с живота. След новината за смъртта ѝ журналистът от британското издание „Грамофон“ Дейвид Патрик Стърнс отбеляза, че „нито един съвременен лирико-колоратурен сопран не е имал толкова висококачествен и дълъг вокален живот като Едита Груберова“. Според авторитетния критик, Груберова в много отношения е била полярната противоположност на Мария Калас, постигайки драматична достоверност чрез по-леки вокални средства.

По случай кончината на Едита Груберова днес ще поместя статия за нея – до сега съм писал няколко пъти по повод на рождения й ден, последен път това беше през 2017 година. Тогава започнах статията си за нея така:

„ (…) Независимо от сравнително напредналата си за активна певица възраст (родена е през 1946 г.), все още тя пее главни роли в много от европейските и световни оперни центрове и дава самостоятелни рецитали и концерти. Примери: през сезона 2013/2014 тя има редица изяви, както на оперната сцена, така и като солистка в концерти и рецитали – през юли и септември 2013 г. концерти във Виена и в Залцбург, през ноември 2013 г. рецитали в Баден-Баден и в Барселона, 5 участия с главни роли в опери от Белини и Доницети: „Норма“, „Лукреция Борджия“, „La Straniera“, „Roberto Devereux“ във Виена, Хамбург, Цюрих, Мюнхен. В спектакъла на „Норма“ през май 2014 г. във Виенската опера тя играе в ролята на Норма, а в тази на Адалджиза участва българската певица Надя Кръстева. Връх на тези постижения обаче беше нейното участие в операта „Лукреция Борджия“ от Доницети, с която опера през 2016 г. Миланската Скала откри сезона си на 7 декември и то бе предавано по телевизията в някои държави. В Германия можахме да го гледаме на 17 декември чрез предаване по тв-предавателя 3sat, а аз в същия ден вечерта написах следните думи тук във ФБ:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 17 декември 2016 г. нямам дата за писане на оперна история. Мислех, че до края на деня няма да имам повод да пиша, но се излъгах. Малко след 20 часа ми се обади по телефона моят шурей от Нюрнберг – той знае за моите интереси към оперното изкуство – и ми каза, че тази вечер от 20:15 часа по тв-предавателя 3sat ще бъде предавана операта „Лукреция Борджия“ от Доницети, запис от спектакъл на Баварската държавна опера в Мюнхен през 2009 г.

Какво ми оставаше да правя, очевидно да слушам, но и да напиша няколко реда, като ги пратя бързо на моята стена във ФБ, докато има време до края на предаването около 22 часа. Така че в телеграфен стил пиша само това:

Режисьор е известният Кристоф Лой (Christof Loy), роден през 1962 г. – твърде модерен немски оперен и театрален режисьор с постановки в целия свят.

В главните роли: сопраното от Словакия Едита Груберова (Еdita Gruberova), родена през 1946 г., като Лукреция Борджия, словашкият тенор Павол Бреслик (Pavol Breslik), роден пред 1979 г., – неин син в ролята на Дженаро, италианският баритон Франко Васало (Franco Vassallo), роден през 1969 г., в ролята на Дон Алфонсо – съпруг на Лукреция и британското лирично мецосопрано Елис Кут (Alice Coote), родена през 1968 г., в ролята на Мафио Орсини.

Аз съм гледал тази опера преди години тук в Германия по телевизия и на живо, но никога с Едита Груберова. Знам само, че това е една от най-добрите й роли, в която е ненадмината през последните 30-40 години. В тази очевидно много трудна роля за колоратурно сопрано тя е поставила образци на идеално вокално и драматично изпълнение.

Нямам време за повече писане, искам тия, които имат този тв-канал и не знаят за предаването, поне да гледат останалата част от операта. Накрая само една подробност: в далечната 1891 година през месец юли – точно преди 125 години това е била първата опера, която е била ИЗНЕСЕНА ИЗЦЯЛО В СОФИЯ, не само откъси от нея, както е било до тогава с други опери! Eто извадка от статия на проф. Боянка Арнаудова във в. „Култура“ от ноември 2010 г.:

в. „Култура“ – Брой 38 (2611), 5 ноември 2010

Боянка Арнаудова

120 години Софийска опера

Духовното наследство на Маестрото

Особено събитие бе тазгодишното откриване на сезона на Софийската опера. Юбилей на театъра и концертно изпълнение на операта „Косара” от Маестро Георги Атанасов – за пръв път, след 80 годишно отричане и пренебрегване.

120 години – от паметните за софиянци спектакли на първата Столична оперна трупа. Юбилей, празнуван с творбата на един от първомайсторите на българското музикално творчество – идея на проф. Пламен Карталов. И реализация на непознато, но, както се оказа, много интересно произведение от нашата културна съкровищница. И демонстрация – отново – на целенасоченото и последователно осъществяване на стойностна и разнообразна в стил и сюжети репертоарна политика от Карталов, директора на Националната опера. Защото публиката се гради, както всичко в живота, с идеи и воля за превъплъщението им, с мисъл за исторически перспективи, за въвеждането й в голямото европейско и в българското културно пространство.

През 80-те години на XX век окончателно бе установено и решено на базата на данните, с които разполага архивът на Операта, първа от летоброенето на Националния оперен театър да е 1890 г. Годината, когато подема скромната си дейност една малка оперна трупа с големи амбиции и желание, подкрепяна от забележителния Иван Шишманов. Той убеждава г-н Георги Живков, министър на просвещението в епохата, да подкрепи ентусиастите и да се гласува малка субсидия, с която се създава  „Столична драматическо-оперна трупа”. В оперното отделение, освен тримата музиканти – Драгомир Казаков, баритон, Иван Славков, тенор, и пианиста Ангел Букорещлиев, са поканени и трима чешки певци: сопраното Ана Добшова, мецото Яна Кратохвилова и баса Ярослав Хашек. По-късно идват още чехи и италианец – за втори роли. Директор става по решение на Министерството Драгомир Казаков, което, както и някои финансови детайли, поражда спорове и кавги в трупата, която през лятото на 1891г. се разцепва на оперна и драматична.

Представленията им отначало са в дъсчения театър „Основа“ при крайно лоши условия, в барака, наречена салон. Минималната субсидия е била недостатъчна за скъпото оперно изкуство, но с много лишения Оперното отделение оцелява. Нещо повече, подготвя редица откъси от опери.

И в първия ден на 1891 година оперните вечери са в току що завършения салон на „Славянска беседа”. Първите изпълнения са фрагменти от оперите „Веселите уиндзорки” на Ото Николай и „Трубадур” на Верди. Само 5 дни по-късно вече се представят сцени от „Фауст” на Гуно, „Бал с маски” от Верди и др. със съпровод на пиано, а първата ЦЯЛА опера – „ЛУКРЕЦИЯ БОРДЖИЯ” от Доницети, е изнесена през юли същата година с Гвардейския и на Шести пехотен полк оркестър под диригентството на Хенрих Визнер. Включва се и Хорът на италианските каменари. По-нататък на афиша се появява и „Травиата”.

Общо в 1891 година софиянци са гледали/слушали 8 цели опери, между които „Кармен”, „Трубадур” и „Аида”, за която се изписват декори от Прага. С премиерата на „Селска чест” (15 май 1892) приключва историята на Столичната оперна трупа. Рекапитулацията е: 12 цели опери и откъси от 11 опери за година и половина. С държавен указ от 1 октомври 1892 тя е закрита (….)

(край на цитата)

Приятно гледане и слушане на „Лукреция Борджия“ тази вечер, драги приятели!“

(край на моите бележки от 17 декември 2016 г.)

През 1998 г. Едита Груберова и Веселина Кацарова имаха редица общи участия в главни роли в операта „Анна Болейн“ от Гаетано Доницети на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен, преминали при огромен успех. За тия подробности ще пиша по-късно в тази статия.

Днес обаче през 2017 г. аз съм напълно изненадан от факта, че през този сезон 2017/2018 Едита Груберова празнува най-тържествено своя 50-ти сезон на оперната сцена – събитие, с което могат да се похвалят само единици оперни певци и певици в целия свят. Аз поне не съм чувал до сега за такова активно оперно присъствие в течение на половин век! Редица медии в Германия отбелязват този неин юбилей.

Цитирам в оригинал на немски език съобщение за съвсем скоро състояли се в Берлин два концерта и предстоящи концерти и оперни изяви на Едита Груберова в Прага и в Цюрих през февруари, май и юни 2018 г.:

Sonderkonzert:

Edita Gruberová zum 50jährigen Bühnenjubiläum

Termine & Karten

Mi 29. November 2017, 20.00 Uhr / C-Preise: € 95,– / 76,– / 53,– / 29,– / Tickets

Mo 04. Dezember 2017, 20.00 Uhr / C-Preise: € 95,– / 76,– / 53,– / 29,– / Tickets

Besetzung: Dirigent Peter Valentovic, Solistin Edita Gruberová

und mit: Matthew Newlin, Markus Brück, Nicole Haslett, Andrew Harris

Orchester – Orchester der Deutschen Oper Berlin

Moderation: Hans-Jürgen Schatz

Zum Inhalt

Nicht nur ihre einmalige stimmliche Virtuosität und Ausdruckskraft haben Edita Gruberová zu einer Ausnahmeerscheinung unter den Koloratur­sopranistinnen gemacht, sondern mindestens ebenso verblüffend ist es, dass sie auf eine 50-jährige Bühnenlaufbahn zurückblicken kann und ihr nach wie vor die bravouröse Gestaltung ganzer Abende gelingt. Das Programm des Jubiläumskonzerts unter Leitung von Peter Valentovic erinnert an wichtige Stationen dieser einmaligen Sängerinnen-Karriere: von Mozarts Konstanze, mit der Edita Gruberová in den siebziger Jahren international Aufsehen erregte, über Verdis Traviata bis zu der Elisabetta aus Donizettis ROBERTO DEVEREUX, mit der sie bis heute Triumphe feiert.

Wolfgang Amadeus Mozart [1756 – 1791]
aus DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Ouvertüre
„Traurigkeit ward mir zum Lose“ – Arie der Konstanze

aus DON GIOVANNI
Ouvertüre
„Crudele! – Ah no, mio bene!“ – Arie der Donna Anna

aus IDOMENEO
„D’Oreste, d’Ajace“ – Arie der Elettra

– Pause –

Giuseppe Verdi [1813 – 1901]
aus LA TRAVIATA
3. Akt ab „Teneste la promessa“ – „Addio del passato“

Gaetano Donizetti [1797 – 1848]
aus ROBERTO DEVEREUX
Ouvertüre
„Egli è spento…Quel sangue versato“ – Schluss-Szene der Elisabetta

´´´´´´´´

Edita Gruberová, die auch als Konzert- und Liedsängerin international geschätzt wird, ist Österreichische und Bayerische Kammersängerin, Ehrenmitglied der Wiener Staatsoper und hat folgende Auszeichnungen erhalten: den Franco-Abbiati-Kritikerpreis in Italien für die beste Darstellung einer italienischen Opernpartie (Lucia), den Sir-Lawrence-Olivier-Award, den Bellini D’oro für hervorragende Gesangsleistungen und den Verdienstorden der Republik Österreich, den Orden des weißen Doppelkreuzes 2. Grades, der ihr von dem Präsidenten der Slowakischen Republik zweimal erteilt wurde (1997 und 2003), den Herbert-von-Karajan-Musikpreis, den Österreichischen Musiktheaterpreis (Goldener Schikaneder) für ihr Lebenswerk, die Ehrenplakette Richard Strauss und den Kunstpreis der Stifung Tatra Banka.

In der Saison 2017/18 feiert Edita Gruberova ihr 50-jähriges Bühnenjubiläum und es wurden speziell für sie Gala-Abende an der Deutschen Oper Berlin, dem Opernhaus Zürich, der Wiener Staatsoper und der Bayerischen Staatsoper angesetzt.

…….

KONZERTE und RECITALS

Galakonzert zum 50. Bühnenjubiläum – 18. Februar 2018

Mit Edita Gruberova (Sopran)
Musikalische Leitung: Andriy Yurkevych
Choreinstudierung: Ernst Raffelsberger

Aufführungsort: Opernhaus Zürich

Mit der Philharmonia Zürich und dem Chor der Oper Zürich

…..

VORSTELLUNGEN
MIT EDITA GRUBEROVÁ
Norma
18., 30. Mai, 2. Juni 2018
Oper von Vincenzo Bellini
Mit Edita Gruberová und Jana Horáková Levicová
Aufführungsort: Nationaltheater Prag
Tragische Oper in zwei Akten
Musik von Vincenzo Bellini
Libretto von Felice Romani Musikalische Leitung: Peter Valentovič
Regie: Tomo Sugao
Bühnenbild: Boris Kudlička
Kostüme: Alexandra Grusková

Hauptinterpreten
Norma: Edita Gruberová
Adalgisa: Jana Horáková Levicová
Pollione: Zoran Todorovich
Oroveso: Oleg Korotkov
Clotilde: Sylva Čmugrová

In italienischer Sprache mit Übertiteln in Tschechisch und Englisch (край на цитатите) Само като помислим, че през 2018 година Едита Груберова вече е над 71- годишна, това са изяви, които заслужават респект и признание, особено участието й в „Норма“ през май и юни в Прага.




(край на дългия цитат днес на 23 декември 2021 г.)

В този цитат има доста информации за Едита Груберова от последните години на живота й, и аз никога не бих допуснал така неочаквано тя да се прости с нашия реален свят – тя беше все още толкова енергична и активна във вокалната си дейност, но съдбата е решила да прекъсне този възходящ път през октомври 2021 г. Остава само да си мислим за нейното голямо изкуство и да припомняме на сегашните оперни любители нейното огромно дело в миналите десетилетия.

Във връзка със смъртта на Едита Груберова световните медии публикуваха стотици информации около датата на кончината й – 18 октомври 2021 г. Ще цитирам само едно такова съобщение от медия в Германия:

Портал „BR Klassik“

KOLORATUR-SOPRANISTIN EDITA GRUBEROVÁ GESTORBEN

ZUM TOD DER BELCANTO-KÖNIGIN

18.10.2021 von Michael Atzinger

Die Sopranistin Edita Gruberová beherrschte den Koloraturgesang wie keine Zweite und konnte auf eine sagenhafte Karriere zurückblicken: 45 Jahre lang sang die Gruberová an der Spitze, bis sie sich im März 2019 im Münchner Nationaltheater verabschiedete. Jetzt ist sie, kurz vor ihrem 75. Geburtstag, in ihrer Wahlheimat Zürich gestorben.

BELCANTO-KÖNIGIN

Zum Tod von Edita Gruberová

“Alles Vollkommene in einer Art muss über seine Art hinausgehen, es muss etwas Anderes, Unvergleichbares werden.  In manchen Tönen ist die Nachtigall noch Vogel; dann steigt sie über ihre Klasse hinaus und scheint jedem Gefiederten andeuten zu wollen, was eigentlich Singen heiße.” – Das hat Goethe gesagt. Er könnte damit Edita Gruberová gemeint haben. Im März 2019 hat sich die slowakische Sopranistin nach einer beispiellosen Karriere im Münchner Nationaltheater verabschiedet.

Edita Gruberovás Karriere in Bildern

EIN HALBES JAHRHUNDERT AUF DER OPERNBÜHNE

45 Jahre lang sang die Gruberová an der Spitze – und das in einer Zeit, in der alle Augenblicke neue Stimmen auf den Markt geworfen werden. 45 Jahre lang Königin der Koloraturen – aber nicht Königin im wirklichen Leben. Als letzte Primadonna hat man die Gruberová immer wieder bezeichnet – da hat sie protestiert: mit Primadonnen könne sie gar nichts anfangen, das seien in erster Linie Frauen mit großen Hüten.

„Im realen Leben bin ich ein ganz normaler Mensch mit allen möglichen Bedürfnissen, Träumen oder Enttäuschungen – was halt jeder andere Mensch auch erlebt“.

Edita Gruberová

DEBÜT MIT ROSSINI, KONKURRENZLOS IN DER “ZAUBERFLÖTE”

Edita Gruberova als Königin der Nacht in Jean Pierre Ponnelles Salzburger “Zauberflöte”, 1978. | Bildquelle: Foto aus dem Buch Edita Gruberova von Markus Thiel / Henschel VerlagVon ihrer Mutter hat sie die Stimme geerbt, entdeckt wurde sie von ihrer Lehrerin in der ersten Klasse. In ihrer Geburtsstadt Bratislava hat sie studiert; ihr Debüt hat sie dort mit der Rosina in Rossinis “Barbier von Sevilla” gegeben. Dann hat sie sich in Wien vorgestellt – mit der Königin der Nacht in Mozarts “Zauberflöte”. Mit dieser Rolle blieb sie zwei Jahrzehnte lang weltweit konkurrenzlos. Mit Tönen wie Leuchtraketen – und mit einem hohen F, das in seiner Reinheit und Sicherheit seinesgleichen sucht.

Es waren natürlich die hohen und höchsten Töne, mit denen Edita Gruberová das Publikum ins Delirium gesungen hat – vor allem mit der Zerbinetta in der “Ariadne” von Richard Strauss, mit der sie 1976 weltberühmt wurde. Aber dazu kam auch, was sie mit diesen Tönen gemacht hat: Sie konnte wie niemand sonst Koloraturen zu Emotionen umformen. Mit der Gruberová haben wir alle die Belcanto-Opern eines Donizetti oder Bellini wiederentdeckt: da hat sie uns mit ihren unnachahmlichen Crescendi und Decrescendi ins Mark getroffen. Mit ihren Pianissimi, die sie aus dem Nichts wie Laserstrahlen in den Saal geschickt hat; kristallklar, mit endlosem Atem.

„Donizetti ist mein Komponist, er hat für meine Stimme komponiert. Schade, dass ich damals nicht gelebt habe. Oder er vielleicht heute“.

Edita Gruberová

DIE MUSIK SOLL ERGREIFEN

Mit ihren Belcanto-Tönen hat sie uns die Seelenräume ihrer Heldinnen geöffnet – die Trauer, die Wut, die Leidenschaft und die abgrundtiefe Verzweiflung. Und bei diesen Gelegenheiten ist auch Edita Gruberová auf der Bühne in andere Sphären abgehoben. In dieses Reich der “öffentlichen Einsamkeit”, wie sie diesen Moment selber beschrieben hat – wenn sie der Stille zuhört, die sie im Zuschauerraum während des Singens wahrnimmt: “Und da weiß ich: Das Publikum hat‘s begriffen und ist ergriffen. Und darum geht es: Die Musik soll ergreifen.”

Mit dem berühmtesten dieser Frauenschicksale hat sich die Gruberová lang Zeit gelassen – Bellinis “Norma”. Denn diese Geschichte, sagt sie, kann man nicht mit 30 oder 35 singen. Sie war fast 60 Jahre alt.

„Jetzt trau‘ ich mich zu sagen, dass der Bellini das für mich geschrieben hat. Verzeihen Sie meine Unbescheidenheit“.

Edita Gruberová

Es war keine Unbescheidenheit. Es war das Wissen um das eigene Können, ihre stupende Technik, auf der sie alles aufbauen konnte. Die Gruberová musste sicher sein, dass sie die Rolle in allen Facetten durchdrungen hatte, bis sie sie auf der Bühne präsentierte.

UNERFÜLLTER WUNSCH

Edita Gruberovás Abschied im Münchner Nationaltheater | Bildquelle: Bayerische Staatsoper/W. HöslEin Wunsch ist dieser Ausnahmekünstlerin, der alles gelungen ist, nicht erfüllt worden: die großen Frauenrollen von Leoš Janáček zu singen: “Ja, das bedaure ich sehr. Dass meine Stimme nicht diese Farbe hat, dieses Timbre, das mich eine Jenůfa singen ließe.”

Mit einem Triumph und 58 Minuten Schlussapplaus hat sich Edita Gruberová im März 2019 mit 72 Jahren im Münchner Nationaltheater von ihrem Publikum verabschiedet: mit der Elisabetta in Donizettis “Roberto Devereux”. Es war die hinreißende Abdankung einer Königin.

RADIO-TIPPS

Zum Tod von Edita Gruberová widmet BR-KLASSIK der Sängerin drei Sondersendungen: die Klassik-Stars am Mittwoch, 20. Oktober um 18:05 Uhr, KlassikPlus am Donnerstag, 21. Oktober um 19:05 Uhr sowie Après-midi am Sonntag, 24. Oktober um 13:05 Uhr.

Sendung: “Allegro” am 19. Oktober 2021 ab 06:05 Uhr auf BR-KLASSIK

(край на цитата)

Няма да превеждам тази статия, това може да направи всеки интересуващ се с помощта на Гугъл-преводача в Интернет.

Цитирам линк към това предаване на Баварското радио, програма „BR Klassik“

https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/edita-gruberova-gestorben-koloratur-sopranistin-nachruf-100.html

През 2016 година на днешния ден написах обширна статия във връзка с кръглия 70-годишен рожден юбилей на Едита Груберова. Днес ще се спра само на основни моменти от нейната биография и творчесски път:

Едита Груберова (Edita Gruberová) е сопрано от Словакия, родена на 23 декември 1946 г. в Рача (Rača), квартал в северната част на Братислава. Тя е причислена от авторитетната музикална критика към водещите колоратурни сопрани на нашето време, често към името й се прибавя епитета „Кралица на колоратурното пеене“ или „Словашкият славей“. В момента за нея има страници в Уикипедия на 18 различни езика. В една от тях се казва: „Една от най-известните колоратурни сопрани през последните десетилетия на 20-и век. Вокалният стил на Груберова се отличава с изключителна чистота, подвижност, драматични интонации и умение да пее високите тонове с огромна сила. В самото начало на кариерата й това последното я прави идеална изпълнителка на „Кралицата на нощта“ в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През последните години тя пее с голям успех редица партии в жанра „белканто“.

Едита Груберова израства със словашкия език като дъщеря на унгарска майка (Etela) и баща с немски произход (Gustav Gruber). Фамилията й принадлежи към живущото в Словакия унгарско малцинство. Още при училищни концерти тя прави впечатление с гласа си, поради което местният свещеник съветва родителите й за едно професионално музикално образование на единствената им дъщеря. Самата Едита Груберова желае да стане медицинска сестра, но променя решението и започва с 15-годишна възраст шестгодишно обучение в Консерваторията в Братислава, където нейна вокална учителка е Maria Medvecká. Една година след приключване на следването, на 19 февруари 1968 г. е дебюта на 21-годишната певица в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини на сцената на Оперния театър в Братислава, в който тя като студентка участва в оперния хор. От 1968 до 1971 г. младата певица има първите си професионални изяви на сцената на театъра в град Банска Бистрица. Там тя пее Елиза в мюзикъла „My Fair Lady“ от Фредерик Льове, Виолета в „Травиата“ от Верди, както и четири роли – Олимпия, Жулиета, Антония и Стела – в „Хофманови разкази“ от Офенбах.

На 7 февруари 1970 г. Едита Груберова има своя дебют на сцената на Виенската държавна опера в ролята на „Кралицата на нощта“ във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, която роля тя играе на тази сцена с огромен успех общо 69 пъти – до 8 юни 1984 г. Тя остава в Банска Бистрица до началото на 1971 г., като на 23 март 1971 г. напуска Чехословакия и заминава за Виена. Там тя работи върху доусъвършенстване на гласа си и изучаване на нов репертоар при Камерзенгерин Ruthilde Boesch. В едно свое интервю от 11 януари 2004 г. във „Welt am Sonntag Едита Груберова споделя: „Рутилде Бьош ме научи на техниката, която днес практикувам“. Най-напред Груберова играе на сцената на Виенската опера в малки роли, като Модистката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Кейт Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, по-късно Цербинета в „Ариадне на Наксос“ от Рихард Щраус (по-долу ще пиша по-подробно за тази роля), Констанце в „Отвличане от сарая“ от Моцарт, Олимпия в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Тук тя играе една от най-успешните си роли – Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, с която се прочува като изтъкната „белканто“-певица от международен формат, когато през 1974 г. играе в тази роля на Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания и на Фестивала в Залцбург под ръководството на Херберт фон Караян.

На сцената на Виенската държавна опера Едита Груберова играе от 1970 г. до сега – 45 години (последна изява на 17 октомври 2014 г. в „Roberto Devereux“ от Доницети), в 50 различни роли от 40 опери, както и участва в концерти на сцената на този театър. През 2005 г. по случай 50 години от новото откриване на Виенската държавна опера след края на Втората световна война тя взема участие в тържествен концерт с няколко арии от операта „Дон Жуан“ от Моцарт, преди това през 1979 г. и преди четири години – през 2012 г. като солистка с други артисти в концерти на сцената на театъра. За да имаме конкретна представа за тия участия – общо 635 на брой – по-долу цитирам всичките й изяви на тази сцена (справка от архива на Виенската опера):

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
ArabellaDie Fiakermilli12.09.1976–23.05.19788 mal
Ariadne auf NaxosNajade08.09.1972–15.05.19736 mal
Ariadne auf NaxosZerbinetta08.09.1973–06.12.200997 mal
CapriccioEine italienische Sängerin15.10.1977–02.11.19773 mal
Daphne1. Magd01.04.1972–19.05.19724 mal
Der Besuch der alten DameSeine Tochter23.11.1971–12.01.19737 mal
Der RosenkavalierEine Modistin25.11.1971–29.06.19726 mal
Der RosenkavalierSophie03.05.1975–12.06.19774 mal
Der ZigeunerbaronArsena28.12.19751 mal
Die Ägyptische HelenaHermione05.12.1970–06.06.19728 mal
Die Entführung aus dem SerailKonstanze29.05.1974–21.12.198122 mal
Die FledermausIda31.12.1972–01.01.19743 mal
Die FledermausAdele31.12.1979–09.02.198631 mal
Die schweigsame FrauAminta01.10.1978–13.05.19829 mal
Die verkaufte BrautEsmeralda19.11.1972–04.04.19734 mal
Die ZauberflöteKönigin der Nacht07.02.1970–08.06.198469 mal
Don Carlo (Ital.)Voce dal cielo27.05.1974–20.05.197911 mal
Don Carlo (Ital.)Tebaldo25.10.1970–11.05.197421 mal
Don GiovanniDonna Anna08.12.1986–19.01.20059 mal
Don PasqualeNorina30.03.1977–08.01.197916 mal
Festkonzert 50 Jahre WiedereröffnungDON GIOVANNI: 1. Akt, Rezitativ des Don Giovanni (Fin ch’han dal vino …) bis zum Finale des 1. Aktes05.11.20051 mal
Festkonzert 50 Jahre WiedereröffnungDon Giovanni: 2. Akt, Rezitativ und Arie der Donna Anna (Non mi dir …)05.11.20051 mal
I Capuleti e i MontecchiGiulietta14.04.1985–17.04.19852 mal
I puritaniElvira02.05.1994–03.02.201032 mal
domeneoZwei Kreterinnen26.01.19731 mal
Il barbiere di SivigliaRosina28.01.1975–29.01.198625 mal
Iphigénie en TaurideErste Priesterin26.01.1972–02.05.19722 mal
JenůfaJana/Jano16.10.1972–03.12.19735 mal
KonzerteMitwirkende01.09.19791 mal
La traviataFlora Bervoix25.12.1971–11.11.197412 mal
La traviataVioletta Valéry20.09.1980–11.09.199023 mal
Le nozze di FigaroBarbarina23.09.1972–24.11.197512 mal
Les Contes d’HoffmannOlympia12.02.1970–10.03.197725 mal
Linda di ChamounixLinda19.10.1997–29.05.200117 mal
Lucia di LammermoorLucia23.03.1978–05.06.200988 mal
Lucio SillaGiunia20.01.1991–26.05.19917 mal
Lucrezia BorgiaLucrezia Borgia02.10.2010–18.10.20105 mal
Madama ButterflyKate Pinkerton15.11.1971–09.09.19723 mal
ManonPoussette03.02.1974–28.04.19754 mal
ManonManon Lescaut08.12.1983–18.12.19889 mal
Maria StuardaMaria28.09.1985–09.03.198814 mal
Medea (Cherubini)1. Magd31.01.1972–23.06.19726 mal
Medea (Cherubini)Glauce11.04.1974–16.04.19742 mal
NormaNorma05.02.2005–12.12.200711 mal
PalestrinaDrei Engelstimmen11.03.1975–26.10.19774 mal
Parsifal1. Blumenmädchen/1. Gruppe01.11.1973–01.11.19752 mal
RigolettoGilda13.03.1983–22.06.19848 mal
Roberto DevereuxElisabetta07.12.2000–17.10.201430 mal
SiegfriedStimme des Waldvogels22.01.1975–05.06.19772 mal
SolistenkonzertSänger26.04.20121 mal

Un ballo in maschera Oscar 06.12.1974– 4 mal

16.12.1976

(край на цитата)

Броят на тези изяви е впечатлителен – аз не си спомням за друга певица с толкова много участия специално на тази сцена, при това 97 пъти в „Ариадна на Наксос“, 88 пъти в „Лучия ди Ламермур“, 69 пъти във „Вълшебната флейта“. Трябва да се каже и това, че в редица опери Груберова участва при премиерите на техни нови постановки на тази сцена, като: „Прилепът“ от Йохан Щраус (1979), „Риголето“ от Верди (1983), „Лучио Сила“ от Моцарт (1991), „Пуритани“ от Белини (1994), „Мария Стюарт“ (1985), „Линда ди Шамони“ (1997) и „Роберто Деверьо“ (2000) от Доницети.

Преди да се спра на други оперни сцени и театри, където Груберова продължава триумфалния си път, поет от Виена, искам да цитирам изказване на виден музикален критик от онази епоха, който казва:

„След тези първи големи успехи във Виена и по-късно в целия свят Едита Груберова става символ на извънредно търсена певица, за която се казва, че за нея няма трудни колоратурни пасажи и никакви височини не са проблем за музицирането й. Не може да се намери конкурентка, която да взема като нея без трудности „високото ‘fis’“ в ролята на Княгинята на нощта. Това я прави еталон за идеално колоратурно сопрано“.

(край на цитата)

Една не малка изненада се случи през 2015 г. – в „Theater an der Wien“ във Виена. Едита Груберова участва в премиерата на тази сцена на операта „La straniera“ (Чужденката) от Доницети (1797-1848). Тази опера от италианския майстор, живял само 51 години, но създал редица оперни шедьоври през първата половина на 19-и век, не принадлежи към традиционния оперен репертоар и се играе доста рядко. През 20-и и 21-и век се правят опити за популяризиране на тази трагична опера в две действия. В това отношение могат да се причислят няколко концертни изпълнения, като тия на сцената на Миланската Скала през 1935 г., в Катания през 1954 и 1980 г., в Палермо през 1968 г., на Оперния фестивал във Wexford в Ирландия през 1987 г., в Триест през 1990 г. и на сцената на „Teatro Avenida“ в Буенос Айрес през 2000 г.

През 2012 г. тази опера има също концертно изпълнение в Мюнхен, като в една от главните роли – Alaide пее Едита Груберова. Една година по-късно – през септември 2013 г. същата опера се поставя на сцената на Цюрихската опера, като Груберова играе с голям успех същата главна роля няколко пъти, така и също през м. октомври. Фактически още през ноември 2012 г. в голямата Фестивална сграда в Баден Баден е истинската премиера на „Чужденката“ под диригентството на Pietro Rizzo. Постановката в Цюрих е на Кристоф Лой (именно режисьорът на „Лукреция Борджия“, за която опера писах в началото на тази статия при откриване сезона на Миланската Скала през 2017 г.), с диригент Фабио Луизи – и двамата великолепни тълкуватели на творчеството на Доницети. Често Груберова участва в техни (или на единия от тях) постановки на други опери от Доницети. Кристоф Лой е режисьор и на постановката на „Чужденката“ през януари 2015 г. във виенския „Theater an der Wien“ .

Също през януари 2015 г. операта се игра и на сцената на авторитетния оперен театър в Берлин на „Унтер-дер-Линденщрасе“ – вторият голям берлински оперен театър с музикален директор от много години – Даниел Баренбойм. Наред с „Комише Опер“ и „Дойче Опер Берлин“ тези три театри от много години са оперен еталон и дават музикалния пулс на Германия с редица нови постановки от всички жанрове на оперното изкуство. Тук са работили и работят в тях най-известни режисьори и диригенти, като Гьотц Фридрих, Петер Конвични, Хари Купфер, Хайнер Мюлер, Петер Мосбах, Андреас Хомоки (Хомоки напусна Берлин преди няколко години и отиде в Цюрих на мястото на легендарния Александер Перейра, който след много години като интендант в Цюрих оглави ръководството на Музикалния фестивал в Залцбург, а доскоро беше интендант на Миланската Скала). За Хомоки и малките неприятности, които Едита Груберова е имала с Перейра, ще стане въпрос по-късно.

Изобщо, през последните десетина години станаха доста големи промени в ръководствата на реномираните оперни театри в Берлин, Виена, Цюрих и другаде. И сега една новина: през 2015 г. в Хамбург също имаше смяна – там поста на интендант и главен диригент се заемаше 10 години от едно лице (много рядко явление през последното десетилетие) – австралийската диригентка Симоне Иънг (Simone Yung), единствената жена в големите сфери на оперното изкуство, която продължи великолепните традиции на този реномиран оперен театър още от времето на Ролф Либерман (в някои мои статии съм писал за този голям швейцарски композитор и музикален организатор). И в Хамбург стана „разделяне на постовете“ – след Симоне Иънг дойде като генерален музикален директор японецът Кент Нагано – величина от световен мащаб, ролята на интендант се пое от друго лице.

Отклоних се от темата и поради това, за да подчертая, че в сферата на оперните театри вече почти няма „единовластие“, т.е., главен режисьор и интендант да са едно и също лице или главен диригент (в Германия „генерален музикален директор“) и интендант – също едно лице. Мисля, че много от читателите ми се сещат за какво намеквам на родна почва – в България. Такова нещо беше дълги години – но много отдавна – в Берлинската държавна опера, където големият и заслужил за развитието й Гьотц Фридрих заемаше постовете интендант и главен режисьор-постановчик.

Да се върнем на Едита Груберова. След Виена следват изяви на сцената на Миланската Скала, в Ковънт Гардън Лондон, в Парижката опера (там тя изнася и два концерта в съпровод на пиано през 1980 и 1990 г.), в Баварската държавна опера в Мюнхен, в Оперния театър в Цюрих (1986) и на редица други сцени. Ето някои особено важни нейни роли: в операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети Едита Груберова продължава през 80-те и 90-те години традициите на най-големите изпълнителки на ролята на Лучия: Мария Калас, Джоан Съдърланд, Анна Мофо, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Беверли Силс. В известна степен до постиженията на Груберова като Лучия се доближават Лучия Алиберти и June Anderson (по мнение на чужди критици).

Друг връх в кариерата на Груберова е ролята й на Виолета в „Травиата“ от Верди през 1989 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк с диригент Карлос Клайбер и режисьор Франко Дзефирели. В тази роля за последен път Груберова пее при концертно изпълнение на 21 декември 2010 г. в знаменитата зала на „Wiener Musikverein“. В големия салон на Фестивалната сграда в Баден Баден Едита Груберова пее на 24 април и на 1 май 2004 г. за пръв път там в ролята на Норма в операта от Белини, на 22 февруари 2008 г. в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона в главната роля в „Лукреция Борджия“ от Доницети.

На това място искам да се спра на изявите на Едита Груберова в МЕТ Ню Йорк. На тази сцена тя има общо 24 изяви в годините от 1977 до 1996 в следните опери: „Вълшебната флейта“ от Моцарт (Царицата на нощта) – 2 изяви, дебют на сцената на МЕТ на 5 януари 1977 г., „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (Цербинета) – 8 изяви, „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Лучия) – 5 изяви, „Травиата“ от Верди (Виолета) – 4 изяви и „Пуритани“ от Белини (Елвира) – 5 изяви.

Фактически последната изява на Едита Груберова в Ню Йорк е именно в „Пуритани“ на 6 април 1991 г., защото последната й изява заедно с ансамбъл от МЕТ е при концертно изпълнение на „Ариадна на Наксос“ по време на гостуване във Франкфурт на 15 май 1996 г.

Ще дам списък на ансамблите при всички тези опери, в които участва Едита Груберова на сцената на МЕТ:

Дебют във „Вълшебната флейта“:

Metropolitan Opera House
January 5, 1977

DIE ZAUBERFLÖTE {211}

Pamina..................Benita Valente
Tamino..................Stuart Burrows
Queen of the Night......
Edita Gruberova [Debut]
Sarastro................John Macurdy
Papageno................Donald Gramm
Papagena................Loretta Di Franco

........

Последна изява във Франкфурт при гостуване на МЕТ с „Ариадна на Наксос“:

Frankfurt, Germany
May 15, 1996
In Concert

ARIADNE AUF NAXOS {63}
R. Strauss-Hofmannsthal

Ariadne.................Deborah Voigt
Bacchus.................Ben Heppner
Zerbinetta..............
Edita Gruberova
The Composer............Susanne Mentzer
Music Master............Wolfgang Brendel
Harlekin................Mark Oswald

(край на цитата)

Ето ансамблите при другите опери с участие на Едита Груберова:

Metropolitan Opera House
February 17, 1979

ARIADNE AUF NAXOS {27}
R. Strauss-Hofmannsthal

Ariadne.................Leontyne Price
Bacchus.................René Kollo
Zerbinetta..............
Edita Gruberova
The Composer............Tatiana Troyanos
Music Master............John Shirley-Quirk
Harlekin................Lenus Carlson

.....

Metropolitan Opera House
September 30, 1988

LUCIA DI LAMMERMOOR {456}
Donizetti-Cammarano

Lucia...................
Edita Gruberova
Edgardo.................Francisco Araiza
Enrico..................Brian Schexnayder
Raimondo................Gwynne Howell
Normanno................Charles Anthony
Alisa...................Ariel Bybee
Arturo..................Stanford Olsen

Conductor...............Edoardo Müller

......

Metropolitan Opera House
October 16, 1989
New Production

LA TRAVIATA {731}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Violetta................
Edita Gruberova
Alfredo.................Neil Shicoff
Germont.................Wolfgang Brendel
Flora...................Wendy White [Debut]
Gastone.................Anthony Laciura

.........

Metropolitan Opera House
March 21, 1991

I PURITANI {29}
Bellini-Pepoli

Elvira..................
Edita Gruberova
Arturo..................Stanford Olsen
Riccardo................Paolo Gavanelli
Giorgio.................Paul Plishka
Enrichetta..............Sondra Kelly
Gualtiero...............Julien Robbins
Bruno...................Charles Anthony

Conductor...............Richard Bonynge

(край на цитатите)

На Едита Груберова се дължи факта, че тя се заема с редица малко познати опери от Доницети и Белини и чрез участията си в тях наново те да получат известност, като „Мария Стюарт“, „Беатриче ди Тенда“, „Чужденката“, „Анна Болейн“, „Роберто Деверьо“, „Линда ди Шамони“. Много от тях са залисани на музикални носители от фирма „Nightingale“.

Аз лично имам спомени от операта „Анна Болейн“ от Доницети на сцената на Баварската държавна опера (премиера през 1830 г. в Милано – Доницети е едва 33-годишен, но има композирани до тогава 33 опери). На 14 октомври 1998 г. можах да гледам в Мюнхен един спектакъл с Едита Груберова като Анна Болейн и с Веселина Кацарова в другата главна роля на Джована Сеймур. Една прекрасна опера със сюжет от историята на Англия по времето на Хенри VIII. Великолепна игра на двете главни героини, операта вече се представяше от началото на този сезон в Мюнхен. Имаше чудесни рецензии и за двете артистки, които по-късно имаха и други общи концертни изяви, също и в различни немски тв-канали. Веселина Кацарова вървеше с големи стъпки по започналата завидна кариера и „Анна Болейн“ беше още един важен етап от тази дейност. Тези многократни успешни изяви заедно с прочутата вече Груберова оказаха според мене много голямо влияние върху неспирния възход на тази кариера.

Едва ли си спомняте, на 12 ноември 2015 г. писах статия по случай рождения ден на друга оперна певица от Словакия – Лучия Поп, която вече не е между нас живите и там споменах за Едита Груберова и съвместната им изява с Веселина Кацарова в „Анна Болейн“. Там писах между другото:

„Сега искам само да припомня, че преди 15-20 години, когато Веселина Кацарова триумфираше по немските и австрийски оперни сцени в началото на кариерата си – Берлин, Мюнхен, Хамбург, Виена, тя и Едита Груберова често бяха партньорки в някои опери, например в „Анна Болейн“ от Доницети на сцената на Баварската опера в Мюнхен. Тогава те и двете пожънаха огромен успех в двете главни женски роли. Понеже сюжета на операта е от историята на Великобритания, спомням си още, при една от изявите присъства и английският принц Чарлс. В печатните медии имаше снимки, на една от тях той поздравява Груберова и Кацарова след спектакъла, и то на сцената. Двете певици са участвали заедно и в редица концерти през 90-те години“.

(край на цитата)

Груберова притежава огромна дискография, в два записа има и българско участие – на Николай Гяуров и на Веселина Кацарова. Ето извадки:

1979Giuseppe Verdi
Don Carlo (four acts)
José Carreras
Mirella Freni
Agnes Baltsa
NiICOLAI GHIAUROV
Piero Cappuccilli
Ruggero Raimondi
José van Dam
Edita Gruberova (Tebaldo)
Herbert von Karajan
Chor der Deutsche Oper Berlin, Berliner Philharmoniker
EMI Classics

Какъв елитен състав от солисти, оркестър и диригент !

1992
Live performance
Vincenzo Bellini
Beatrice di Tenda
Edita Gruberova
VESSELINA KASAROVA
Igor Morosow
Don Bernardini
Pinchas Steinberg
Wiener Konzerthaus, Wiener Jeunesse-Chor Orf-Symphonieorchester
Nightingale Classics

(край на цитата)

Пиша специално за Веселина Кацарова, тъй като годината 1998 е една от най-успешните за нея. През октомври тя спечелва авторитетната титла „Певица на годината“, която традиционно се дава всяка година от жури, съставено от 50 музикални журналисти и рецензенти, избрани от редакцията на сп. „Opernwelt“. По този въпрос писах наскоро във връзка с рождения ден на 24 ноември на Алфредо Краус – знаменит тенор от Испания, имал изяви заедно с Веселина Кацарова. Ето какво споменах там за българската прима: „Изобщо тези години – между 1996 до 2000 са едни от най-успешните за Кацарова – изяви в Берлин, Мюнхен, Виена, Цюрих, Залцбург, много солови концерти и рецитали в различни държави, записи на музикални носители. Не случайно през 1998 г. Веселина Кацарова беше избрана за „Певица на годината“ от авторитетно жури, състоящо се от 50 музикални критици и журналисти. Това допитване се прави от много години за различни сектори от международния оперен живот – певци, режисьори, художници, сценографи, диригенти, оперни театри, оперни оркестри и хорове, постановки, книги и други – общо 10 раздела. Всеки член на журито избира своите кандидати. Допитването се организира от сп. „Opernwelt“, като през октомври в годишната индексна книжка се дават резултатите. Веселина Кацарова получи тогава най-много гласове, особено за ролята на Sesto в „La Clemenza di Tito“ от Моцарт – постановка на Музикалния фестивал в Залцбург (3 гласа), така и за Шарлоте във „Вертер“ от Масне и за главната роля в операта „La Périchole“ от Жак Офенбах, в която опера тя постигна особени успехи при постановката й в Цюрих. Ако трябва да дам подробности, имам записани имената на тримата журналисти, поставили я на първо място за ролята на Sesto: Christine Lemke от Мюнхен, Dieter D. Scholz от Берлин и Thomas Wördehoff от Цюрих.

Това международно постижение на Веселина Кацарова тогава беше нещо изключително, дано в България се е казало нещо за тази класация. Разбира се, Кацарова продължи по този успешен път – през 1999 г. на Фестивала в Залцбург тя наново пожъна огромен успех в ролята на Маргерите в операта на Хектор Берлиоз „Проклятието на Фауст“, като доказа, че е еднакво добра и във френския репертоар, както беше при „Вертер“. Тя имаше редица гостувания във Франция, специално в Париж през 2000 г. За мене си остават паметни съвместните й изяви с Николай Гяуров в „Севилският бръснар“ на сцената на Цюрихската опера през 2001 г., когато тя игра Розина, а Гяуров беше все още много добър Дон Базилио. Имах щастие да бъда през април 2001 г. на една от тия изяви в Цюрих (на 31 март 2001 г. е била премиерата) и да видя една от тези последни изяви на великия бас, и то заедно с Кацарова. А после – през април 2002 г. тя имаше няколко спектакъла като Розина на сцената на МЕТ в Ню Йорк. За мене неин връх бяха изявите й там като Шарлоте във „Вертер“ през януари 2004 г. – на 2, 6, 10, 15, 19 и 22, когато в другата дамска роля – сестра й Sophie – участва българското сопрано Петя Петрова – друга голяма певица с международно участие – Берлин, Хамбург, Цюрих, Ню Йорк. В ролята на Вертер техен партньор беше Роберто Аланя, достоен наследник на днешния юбиляр Алфредо Краус“.

Когато Едита Груберова се помина на 18 октомври 2021 г. в Цюрих и музикалният свят беше шокиран от тази траурна новина, списанието „Opernmagazin“ направи допитване до видни артисти, които са познавали добре починалата певица. Една от запитаните певици е именно Веселина Кацарова, която също живее в Цюрих. Ето какво отговаря тя (първо оригинал на немски език, после ще дам мой превод на български език):

Vesselina Kasarova (Mezzosopran) (Telefonat mit Detlef Obens): „Ich bin sehr traurig über den Tod von Edita Gruberová. Sie war für meine Karriere und für mein Leben so wichtig. Ich muss Ihnen folgendes erzählen: Gestern war ich auf dem Weg zu meiner Freundin nach Zürich. Eigentlich nehme ich sonst immer einen anderen Weg mit dem Auto. Aber gestern, ich weis nicht warum, nahm ich die Strecke an Editas Haus vorbei. Als ich gegen 14 Uhr dort vorbeifuhr, sah ich Polizei und Rettungswagen vor ihrem Haus stehen. Ich ahnte, dass dort etwas Schlimmes passiert sein musste. Wenig später erfuhr ich aus den Medien, das Edita verstorben sei. Ich war so geschockt. Ich habe so oft mir ihr zusammengearbeitet. Das erste Mal in „Lucia di Lammermoor“. Ich sang damals als junge Sängerin die Partie der Alisa. Und ich war ergriffen von der Kunst von Edita Gruberová. Am gleichen Abend rief ich meine Mutter an und erzählte ihr davon, dass ich mit der großen Gruberová auf der Bühne stand. Es war ein so schönes und wichtiges Erlebnis für mich. Später habe ich so oft mit ihr gesungen. In „Anna Bolena“ oder auch in „Norma“. Es waren immer ganz besondere Vorstellungen für mich an der Seite dieser Ausnahmesängerin zu stehen. Ich erinnere mich an eine Aufführung der „Norma“ in Tokio. Sie als Norma und ich war ihre Adalgisa. Es waren unfassbar schöne künstlerische Erlebnisse für mich. Ich verehre sie sehr. Ich werde sie nie vergessen!“

(край на цитата)

Превод:

„Много съм тъжна за смъртта на Едита Груберова. Беше толкова важно за моята кариера и за живота ми. Трябва да ви кажа следното: Вчера бях на път да се видя д моя приятелка в Цюрих. Обикновено винаги пътувам по различен маршрут с кола. Но вчера, не знам защо, минах по маршрут покрай къщата на Едита. Когато минах с колата около 14 часа, видях полицайска кола и линейка, паркирани пред къщата й. Усетих, че там трябва да се е случило нещо лошо. Малко по-късно разбрах от медиите, че Едита е починала. Бях толкова шокирана. Работила съм с нея толкова много пъти. За първи път в „Лучия ди Ламермур“. Тогава, като млада певица, пеех ролята на Алиса. И аз бях развълнувана от изкуството на Едита Груберова. Същата вечер се обадих на майка ми и й казах, че съм на сцената заедно с великата Груберова. Това беше толкова красиво и важно преживяване за мен. По-късно пеех с нея толкова често. В „Анна Болейн” или в „Норма”. Винаги е имало много специални идеи да застана до тази изключителна певица. Спомням си едно изпълнение на „Норма“ в Токио. Тя като Норма, а аз бях Адалджиза. Това беше невероятно красиво артистично изживяване за мен. Обожавам я много. Никога няма да я забравя!”

(край на превода)

(край на цитата за Веселина Кацарова)

Тук няма да се спирам на колегите и диригентите, с които е работила Едита Груберова по време на дългогодишната си кариера – това може да се прочете в десетките източници за нея в различни писмени и електронни медии, както и от дискографията й, която ще приложа по-късно.

Трябва да отбележа също, че наред с огромния оперен репертоар Едита Груберова още от началото на кариерата си обръща особено внимание на песенния си репертоар. Тук влизат творби от Брамс, Шуман, Шуберт, Менделсон, Росини, Делиб. Най-често е придружена на пианото от Фридрих Хайдер – известен клавирен акомпанятор.

Едита Груберова е „Специална посланичка на Швейцарските приятели на SOS-детски села“ (на немски език: „Sonderbotschafterin der Schweizer Freunde der SOS-Kinderdörfer“. По отношение на частния си живот – тя е омъжена за словашкия музикант Štefan Klimo, който се е поминал през 1983 г. Майка е на две дъщери.

За големите си заслуги към оперното и песенно изкуство Едита Груберова е наградена с редица словашки и чужди награди и отличия, между които (на немски език):

(край на цитата)

В течение на многогодишната си кариера Едита Груберова изгражда огромна дискография. Ето част от нея (на немски език):

Operngesamtaufnahmen

…….

Alben

  • Schubert: Lieder – Mendelssohn: Lieder – Strauss: Brentano-Lieder
  • Brahms – Dvorák – Strauss: Lieder
  • Mozart, Debussy, Wolf: Lieder
  • R. Strauss: Lieder
  • R. Strauss: Orchesterlieder
  • Frühlingslieder
  • Dvorák – Rachmaninow – Rimskij-Korsakow (Lieder)
  • Duette: Wir Schwestern zwei, wir schönen (mit VESSELINA KASAROVA)
  • From Heart to Heart
  • Dialog. Neue romantische Balladen
  • Siente me – Popular avenues
  • J. S. Bach: Kantaten, Flötenkonzerte
  • J. S. Bach / G. F. Händel / Mozart: Hymnus
  • Joy to the World – Weihnachtskonzert (Christmas Recital)
  • Children’s Songs of the World
  • Mozart: Konzertarien (mehrfach)
  • French & Italian Operatic Arias
  • Berühmte Opernarien
  • Edita Gruberova: Virtuoso Arias
  • Edita Gruberova sings Verdi, Bellini, Donizetti
  • Edita Gruberova – The Tokyo Recital 1990
  • The Art of Gruberova
  • Wahnsinnsszenen
  • Donizetti Portraits
  • Donizettis Tudor Königinnen
  • The Queen of Belcanto (Edita Gruberova Edition Volume I)
  • ADAGIO. Zwischen Himmel und Erde (Edita Gruberova Edition Volume II)
  • Queen of Coloratura
  • Kunst der Koloratur
  • The Anniversary Concert
  • Ach, wir armen Primadonnen! Edita Gruberova Operetta Gala
  • Belcanto Duets – Edita Gruberova, Yoshikazu Mera
  • Le Donne di Puccini
  • Edita Gruberova – Arien, Lieder und Ensembles

…….

Weitere Alben

…….

Rollen nur als Video/DVD-Aufnahmen

(край на цитата)

За да се добие представа за партньори, диригенти и фирми издаващи записите, по-долу ще цитирам още една извадка на голяма част от дискографията на Едита Груберова (на италиански език):

Discografia parziale

In studio

AnnoTitolo
Ruolo
CastDirettoreCasa
1976Ariadne auf Naxos
Zerbinetta
Leontyne Price, Tatiana Troyanos, Walter BerryGeorg SoltiDecca
Mitridate, re di Ponto
Sifare
Werner Hollweg, Arleen Auger, Agnes BaltsaLeopold HagerPhilips
1978Hänsel und Gretel
Taumännchen
Brigitte Fassbaender, Lucia Popp, Walter BerryGeorg SoltiDecca
Die Entführung aus dem Serail
Konstanze
Francisco Araiza, Gudrun Hebel, Roland BrachtHeinz WallbergEurodisc
1979Un ballo in maschera
Oscar
Placido Domingo, Katia Ricciarelli, Renato BrusonClaudio AbbadoDeutsche Grammophon
Il sogno di Scipione
La Fortuna
Peter Schreier, Lucia PoppLeopold HagerPhilips
1980Der Schauspieldirektor
Madame Herz
Kiri Te Kanawa, Uwe HeilmannJohn PritchardDecca
1981Die Zaüberflote
Konigin der Nacht
Siegfried Jerusalem, Lucia Popp, Roland BrachtBernard HaitinkEMI
Orfeo ed Euridice
Amore
Agnes Baltsa, Margaret MarshallRiccardo MutiEMI
1983Lucia di Lammermoor
Lucia Ashton
Alfredo Kraus, Renato Bruson, Robert LloydNicola RescignoEMI
Idomeneo Re di Creta
Elettra
Luciano Pavarotti, Agnes Baltsa, Lucia PoppJohn PritchardDecca
1984Rigoletto
Gilda
Renato Bruson, Neil Shicoff, Robert LloydGiuseppe SinopoliPhilips
1985Die Entführung aus dem Serail
Konstanze
Gösta Winbergh, Kathleen Battle, Martti TalvelaGeorg SoltiDecca
1987Die Fledermaus
Rosalinda
Werner Hollweg, Barbara Bonney, Josef ProtshckaNikolaus HarnoncourtTeldec
1988Die Zaüberflote
Konigin der Nacht
Hans Peter Blochwitz, Barbara Bonney, Matti SalminenNikolaus HarnoncourtTeldec
Ariadne auf Naxos
Zerbinetta
Jessye Norman, Julia Varady, Dietrich Fischer-DieskauKurt MasurPhilips
Don Giovanni
Donna Anna
Thomas Hampson, Hans Peter Blochwitz, Robert AlexanderNikolaus HarnoncourtTeldec
1989Bastien und Bastienne
Bastienne
Vinson Cole, László PolgárRaymond LeppardSony
Maria Stuarda
Maria Stuarda
Agnes Baltsa, Franciso Araiza, Francesco Ellero d’ArtegnaGiuseppe PatanèPhilips
Les contes d’Hoffmann
Olympia, Giulietta, Antonia, Stella
Placido Domingo, Claudia Eder, Gabriel BacquierSeiji OzawaDeutsche Grammophon
Lucio Silla
Giunia
Peter Schreier, Cecilia Bartoli, Dawn UpshawNikolaus HarnoncourtTeldec
1990Die Fledermaus
Adele
Wolfgang Brendel, Kiri Te Kanawa, Richard LeechAndré PrevinPhilips
1991Lucia di Lammeroor
Lucia Ashton
Neil Shicoff, Alexandru Agache, Alastair MilesRichard BonyngeTeldec
1992La traviata
Violetta Valery
Neil Shicoff, Giorgio ZancanaroCarlo RizziTeldec
Hänsel und Gretel
Gretel
Ann Murray, Christa Ludwig, Gwyneth JonesColin DavisPhilips

(край на цитата)

Беше ми интересно през 2016 г., след като Едита Груберова навърши 70 години – възраст, при която мнозинството оперни певици отдавна са напуснали сцената, дали и тя няма през 2017 г. да направи това. Нищо подобно – потърсих тогава информация и открих в банка данни на немски език за участия на оперни певци следното:

 Apr 17   Roberto Devereux Elisabetta it Bayerische Staatsoper, München ML: F Haider; R: C Loy   Feb 17   Norma Norma Polish National Opera, Warszawa ML: Yurkevych;

Участията в Мюнхен са три – на 16, 22, 27 април2017 г.

При операта „Норма“ от Белини е предвидено само едно участие в известния „Театр Виелки“ във Варшава, но не на голямата сцена, а в залата на името на полския композитор Станислав Монюшко, автор на известната опера „Халка“. Ето информация:

Vincenzo Bellini   Norma 5c Feb 2017   Warszawa, Teatr Wielki, Sala Moniuszki Polish National Opera Dirigent   Andriy Yurkevych   ~ Norma    Edita Gruberova Adalgisa    Agnieszka Rehlis Oroveso    Riccardo Zanellato

(край на цитата)

Вместо да правим разни други прогнози, нека прочетем какво мисли по този въпрос самата Едита Груберова. В края на януари 2014 г. при неин концерт в Мюнхен с творби от Моцарт тя даде интервю за в. „Abendzeitung“, от което се научават интересни детайли относно плановете й за бъдеще, както и други неща, свързани със сегашната й вокална техника. Ще дам в превод на български език последните два абзаца:

Am Sonntag sing Edita Gruberova Mozart im Prinzregententheater – ein Gespräch über Auftritte in München und ihre Gedanken ans Aufhören.

AZ: Frau Gruberova, mit Mozart gehen Sie zurück zu den Anfängen, sind Sie nostalgisch?
Im Studium habe ich mit dem „Veilchen“ begonnen, Zerlina, Barbarina. So jung ahnt man gar nicht, dass das Einfachste von Mozart das Schwierigste ist. Am Konservatorium hat ein Geigen-Professor gesagt, du bist eine Mozartsängerin. Jetzt will ich mir und der Welt zeigen, dass ich immer noch eine Mozartsängerin bin.

Ist Mozart Ihr Liebling?
Könnte man sagen. Er heilt ja auch die Stimme. Voraussetzung ist aber die hundertprozentige Beherrschung der Technik. Bis 60 habe ich ja geglaubt, ich hätte die beste der Welt. Dann spürte ich, es geht nicht wie gewohnt.

Und dann?
Bin ich in München an eine Stimmbildnerin geraten, Gudrun Ayasse, die hat mir etwas ganz Neues beigebracht. Ich habe vor sechs Jahren meine Technik komplett umgestellt.

Ist es jetzt leichter?
Jaaaa! Absolut. Ich nenne das die letzte Wahrheit. Dieses Mozart-Programm könnte ich mit der alten Technik nicht mehr singen.

Sind Sie diszipliniert?
Das muss man sein. Gerade bei so was. Das ist schwieriger als Belcanto.

Wie bitte?
Ja, im Belcanto kann man die Töne halten, sich Zeit lassen, es gibt viele Variationen, aber Mozart bedeutet Ordnung. Und in der muss man bleiben.

Haben Sie sonst noch ein geheimes Elisir?
Nein, ich versuche, gesund zu leben, achte auf mein Gewicht und kämpfe vermutlich wie jede Frau in meinem Alter. Wenn ich aufhöre, sage ich immer, passe ich nicht mehr auf.

Geht Ihnen das Aufhören ernsthaft durch den Kopf?
Diese Frage drängt sich auf. Manche sind froh, wenn sie in meinem Alter in Pension gehen können. Hätte ich die Technik nicht umgestellt, ging’s mir genauso. Aber ich habe keine Probleme. Nur bei längeren Pausen, wie jetzt um Weihnachten, gewöhne ich mich ans Nichtstun. Aber kaum spielt das Orchester, ist es um mich geschehen. Wenn ich das Publikum begeistern kann, ist das das Allerschönste. Wie eine Droge.

(Превод: Замисляте ли се сериозно да приключите с певческата си кариера? „Този въпрос също ме преследва. Някои хора ще бъдат доволни, ако в моята възраст бих отишла в пенсия. Ако не бях променила техниката си, и аз щях да мисля така. Но аз нямам проблеми. Само при дълги паузи, както сега около Коледа, свиквам да не правя нищо. Започне ли да свири оркестъра, нещо става с мене. Ако мога все още да вдъхновявам публиката, това е най-хубавото. Това е също като дрога)“.

Apropos Staatsoper: Wie sind Sie denn mit Herrn Bachler verblieben?
Ich komme im Juli für zwei Lucrezias, dann ist 2015 etwas, ich glaube „Roberto Devereux“, auch die Lucrezia. Außerdem ist ein Japan-Gastspiel 2017 im Gespräch. Aber 2017 ist schon sehr weit weg.

(Превод: какво е сега положението с г-н Бахлер? (б.а. Б.К.: Николаус Бахлер е интендант на Баварската държавна опера. По-горе писах за решението на Едита Груберова да не продължава след юли 2014 г. контактите си с Баварската държавна опера). „Аз ще дойда през юли за два спектакъла на „Лукреция Борджия“, след това през 2015 г. мисля в „Роберто Деверьо“, също и в „Лукреция Борджия“. Освен това е в проект едно гостуване в Япония през 2017 г. Обаче годината 2017 е много далече“.

(край на интервюто)

Тогава аз написах в статията си на този ден през 2016 г. следните думи:

„Така че ако всичко е наред, Едита Груберова ще пее поне до 2017 г., вече надхвърлила границата на 70-годишната възраст. Аз лично съм впечатлен от факта, че една смяна на вокалната техника дава нови възможности за продължаване на кариерата. Много оперни и концертни певци знаят от собствен опит това важно обстоятелство.“

(край на цитата)

Както се разбра от началото на днешната ми статия, Едита Груберова продължава дейността си чрез концертни и оперни изяви и през 2017 и 2018 години – във връзка с нейния юбилеен 50-и артистичен сезон и това е отговорът на въпроса, до кога ще продължи дейността си.

Съдбата обаче реши така, че на 18 октомври 2021 г. Едита Груберова напусна житейската сцена и с това са сложи край на всякакви планове и прогнози.

Едита Груберова беше добре позната певица и в България, не само заради многото си съвместни оперни и концертни участия заедно с мецосопрана Веселина Кацарова (писах подробно за това по-горе), но и при други поводи. Похвално е, че сега през декември 2021 г. във връзка със смъртта на Едита Груберова и нейната кръгла рождена годишнина, Българското Национално Радио излъчи специално предаване на 18 декември, посветено на тази велика певица. Ето подробности:

БНР

Вечер в памет на Едита Груберова

публикувано на 18.12.2021

Автор: Цветана Тончева

Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ е посветена на светлата памет на Едита Груберова – една от най-ярките звезди на световния оперен подиум в последните около пет десетилетия. На 23 декември прекрасната примадона – обичана и аплодирана в продължение на половин век на всички големи оперни сцени, трябваше да отпразнува юбилейния си рожден ден. Случайна травма на главата след падане се оказа несъвместима с живота.

Груберова напусна този свят в Цюрих на 18 октомври – три месеца преди да навърши 75 и само две години и половина, след като официално се сбогува със сцената през пролетта на 2019 г. Тази мила, скромна, изискана и очарователна певица от Словакия остава в паметта на ценителите на изкуството с една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Дебютирала на оперна сцена едва на 21, и след 70-ия си рожден ден тя продължаваше да пее. Всеки месец изнасяше по няколко рецитала, не спираше да играе главни партии на престижни европейски сцени.

В ангажиментите ѝ за юбилейния ѝ сезон (2017-2018 г.), когато Груберова чества впечатляващите 50 години на сцената, имаше спектакъл на „Норма“ във Варшава, в който тя бе главната героиня; рецитали в Миланската Скала и Виенската държавна опера; изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен; още рецитали в престижни европейски зали, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а през април и май 2018 г. – Лукреция от „Лукреция Борджа“ на Доницети, отново в Баварската държавна опера. Последният спектакъл в живота й бе на същата сцена в Мюнхен – „Роберто Деверьо“ на Доницети, след който Груберова бе аплодирана от публиката повече от 10 минути.

След новината за смъртта ѝ колегата от британското издание „Грамофон“ Дейвид Патрик Стърнс отбеляза, че „нито един съвременен лирико-колоратурен сопран не е имал толкова висококачествен и дълъг вокален живот като Едита Груберова“. Според авторитетния критик Груберова в много отношения е била полярната противоположност на Калас, постигайки драматична достоверност чрез по-леки вокални средства.

В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание „Опера“ преди няколко години, Груберова се съгласява с неговото предположение, че най-голямото ѝ постижение е фактът, че е успяла да постигне най-голяма изразителност в централния регистър на гласа си: „За мен винаги е било лесно да пея най-високите тонове“ – казва певицата. „От времето, когато учех в Консерваторията покорявах височините и това не ми струваше нищо. Преподавателката ми веднага ме определи като колоратурен сопран. Високата постановка на гласа ми беше естествена. Но се наложи да завоювам центъра, трябваше доста да поработя над неговата изразителност. Всичко си дойде на мястото в процеса на творческо съзряване.

Как продължи кариерата Ви?

След Царицата на нощта в живота ми имаше среща с огромно значение – срещата с Цербинета от „Ариадна на Наксос“. За да въплътя тази удивителна фигура от театъра на Рихард Щраус ми се наложи да измина дълъг път. През 1976 г., когато изпях партията под палката на Карл Бьом, гласът ми беше много свеж. Днес той все още е съвършен инструмент, но през годините се научих да се съсредоточавам върху всяка отделна нота, за да извлека от нея максималната изразителност, драматична сила и проникновеност. Научих се правилно да построявам звука, да намирам опората, която гарантира качеството на гласа ми, но – най-важното, с помощта на всички тези открития се научих по-дълбоко да изразявам драмата“.

През 1993 г. в разговор с британския критик Хю Канинг, публикуван на страниците на списание „Грамофон“, Груберова споделя: „Колкото по-високи са тоновете, толкова по-добре се чувствам… Гласът ми определя репертоара ми. Имало е диригенти, които са ми предлагали „Силата на съдбата“, Императрицата в „Жената без сянка“… уверявам ви – известни диригенти! Но аз винаги им казвам: питайте гласа ми“.

Едита Груберова може и да не откри приживе тайната на вечната младост – физическа и вокална, но със сигурност надмина почти всички свои знаменити съперници.

Гласът ѝ ще звучи в оперната вечер (18 декември от 20 часа) във фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ и „Мария Стюарт“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах и, разбира се – коронната ѝ Цербинета от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101574136

Нека на днешния 23 декември 2021 г. да почетем кръглата годишнина – 75 години, от рождението на незабравимата Едита Груберова. При всички случаи е похвално желанието й през последните години да преоткрива стари позабравени шедьоври на оперното изкуство – имам предвид опери от Белини и Доницети.

Мир на праха й!

……

Изпълнения на Едита Груберова:

Edita Gruberova Königin der Nacht 1982

´´´´´´´´

Edita Gruberova - Queen of the Night Aria: O zittre nicht - multi-subs - The Magic Flute - Levine

Die Zauberflöte | Salzburg Festival, 1982 | Wiener Philharmoniker | conducted by James Levine

´´´´´´

Edita Gruberova - 'Casta Diva' - Norma - Bellini . (multi-subs

Edita Gruberova, Sonia Ganassi, Zoran Todorovich feature in this production: Conductor Friedrich Haider Director Jürgen Rose.

´´´´´´

Mira, o Norma (Gruberova & Kasarova 1999)

Edita Gruberova (soprano) & Vesselina Kasarova (mezzo) sing the duet 'Mira, o Norma' from Vincenzo Bellini's opera, Norma, at their joint 1999 recital in Feldkirch. Friedrich Haider accompanies on the piano.

´´´´´´

Tancredi - Amenaide 2nd duet: Gruberova & Kasarova (Feldkirch 1999)

Vesselina Kasarova (mz) and Edita Gruberova (s) sing the 2nd Tancredi - Amenaide duet; Lasciarmi! - Ah, come mai quell'anima from the Rossini opera during their joint 1999 recital in Feldkirch. Friedrich Haider accompanies on the piano.

´´´´

Gruberova - Doll song - Offenbach 1993

An extraordinaire concert performance of Edita Gruberova singing the Doll Song from les Contes d'Hoffmann (Jacques Offenbach). Japan 7 April 1993

´´´´

Edita Gruberova sings Lucia at Age 70 - Cadenza, Mad Scene

In Osaka, Japan - November 12, 2017 Miss Lucia Asthon : Edita Gruberova Sir Edgardo di Ravenswood : Péter Balczó Lord Enrico Asthon : Zoltán Kelemen Raimondo Bidebent : István Kovács Lord Arturo Bucklaw : Zoltán Megyesi Alisa : Éva Várhelyi Normanno : Gergely Újvári Magyar Állami Operaház Énekkara és Zenekara Conductor : Peter Valentovic

´´´´

Gruberova Edita - Ach wir armen Primadonnen

´´´´

EDITA GRUBEROVA Interview zum 70. Geburtstag

Eine Woche vor ihrem 70. Geburtstag kommt Edita Gruberova für ein Adventkonzert in den Wiener Stephansdom. Im Gespräch mit Peter Fässlacher blickt sie zurück auf ihre Paraderollen, äußert Zweifel an öffentlichen Meisterklassen und erzählt, welche Bedeutung der 70. Geburtstag für sie hat.

........