Georgi Enev

106 години от рождението на баса Георги Енев

Драги приятели на оперната музика, днес на 24 януари 2020 г. имат рождени юбилеи освен Благовеста Карнобатлова-Добрева още двама други български певци, вече покойници – басът Георги Енев и легендарната певица Елена Николай, на които също ще посветя до края на деня съответни статии – за Георги Енев днес, а за Елена Николай вероятно утре.

Басът Георги Енев е роден на на 24 януари 1914 г. в гр. Карлово. Малко са сведенията за него в писмен вид, с които разполагам. Ако отворим Интернет или Уикипедия, няма да намерим нищо за този наш певец. Има лица със същото име, но те са със съвсем други професии и са наши съвременници. Освен частични данни за отделни оперни участия на Георги Енев предимно на сцената на Старозагорската опера няма нищо друго. Единствено е краткото съобщение на Радио София от 2014 г., когато е била отбелязана неговата 100-годишнина.

За последен път се уверявам, колко е важно във века на информационните технологии да има определена държавна политика в областта на културата, която да координира отделните усилия в определени области те да бъдат насочвани и да не става разхищение на средства и време за многократно съхраняване на информация без това да бъде оправдано. Ето например в областта на оперното изкуство или по общо в областта на музикалното изкуство трябва да има някакъв орган, който да координира усилията в такъв смисъл, че в Интернет да влиза такава информация, която да дава възможност при нужда да се прави справка за определени артисти, особено за такива, които не са вече активни или са починали. Да не говорим за такива, чиято певческа кариера е била предимно в чужбина.

Пример: ако Софийската държавна опера (или коя да е друга) има електронен архив за всички свои членове в ансамбъла си от основаването и с кратки биографии и участията им, веднага може да се прави необходима справка. Така е например във Виенската държавна опера – ако влезете в нейния електронен архив, по азбучен ред можете да издирите всички членове на ансамбъла им или гостували артисти преди и след края на Втората световна война и да направите справка кога са вземали участие и в кои спектакли колко пъти по дати, заедно и с целия състав при дадена оперна изява. Това е само един пример. Да не говорим за архива на МЕТ в Ню Йорк, който е изящен – с много снимки, рецензии за отделни оперни певци при съответен дебют там и други подробности. Мисля, че Варненската народна опера има вече едно добро начало в това отношение.

Няма от къде да се провери къде и кога е играл Георги Енев, в кои театри и кога е преустановил дейността си, няма у нас такава база данни. Ще пиша само това, до което случайно съм се докоснал. Единствената информация за него е на латиница – справката на английски език за онези 100-120 български оперни певци, която често цитирам в мои статии. Както вече знаем, това е порталът „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ. Тя обаче е съвсем кратка и непълна. Ето сведения от нея:

„Като студент (не се знае къде) той участва в оперни представления на Пловдивската опера между 1930 г. и 1935 г. През 1946 г. става член на Държавния радиохор (смесеният хор при Радио София). През 1947 г. Георги Енев учи вокално изкуство при Любен Минчев, а през 1948 г. продължава същото при Сия Войникова. През 1950 г. Енев е приет в състава на Старозагорската опера и дебютира там през 1951 г. в ролята на Ферандо в операта „Трубадур“ от Верди. Заедно с този ангажимент Енев гастролира и в спектакли на Софийската народна опера и на други оперни театри в България. Репертоарът му включва централни роли от различни автори и стилове, като: Дон Паскуале в едноименната опера от Доницети, Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт, Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно и други.“

Това е всичко.

Не е известно какво е станало с Георги Енев след приключване на оперната му кариера, нито каква е била съдбата му после, кога се е поминал. Все пак, понеже през януари 2014 г. се навършиха 100 години от рождението му, Българското национално радио посвети на 29 януари предаване за него, което е единственият източник за друга информация. Ето цитат от това предаване:

Спомен за баса Георги Енев

публикувано на 29.01.2014 г.

Автор: Красимира Йорданова

На 24 януари се навършиха 100 години от рождението на българския бас Георги Енев – прекрасен певец, дългогодишен солист на Старозагорската опера.

Роден в Карлово, още като ученик Енев участва в Пловдивското певческо дружество, ръководено от Ангел Букурещлиев и Петко Стайнов. Учи при известния певец Александър Краев и участва в няколкото опита за създаване на оперен театър в Пловдив през 30-те години на ХХ век. В Стара Загора се установява през 1950 г. и остава солист в трупата на Операта в града до края на живота си. Дебютира в “Трубадур” от Верди през 1951-ва.

В дългата си кариера Георги Енев изпълнява 50 централни басови партии и гостува в повечето оперни театри в страната. Яркото му сценично присъствие и мощен глас го нареждат до най-големите български баси като Михаил Попов, Стефан Еленков, Стефан Циганчев и др.

Чуйте повече за живота на певеца и негово изпълнение от Златния фонд на БНР в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче”.

(край на информацията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/horizont/post/100293070/spomen-za-basa-georgi-enev

Разбира се, че това е похвално, но след като Красимира Йорданова прави извода, че „яркото му сценично присъствие и мощен глас го нареждат до най-големите български баси като Михаил Попов, Стефан Еленков, Стефан Циганчев и др.“, какво е направено да се проучи по-основно живота и дейността на Георги Енев, да се напише и остане като документ за следните поколения. Ако в Радиото имат тези документи не само на лента или на компакт-диск, а и в писмена дигитална форма, която да е публикувана чрез линк в Интернет, тогава можем винаги да прочетем това, което се е казало за Георги Енев на 29 януари 2014 г. по радиото. И по този въпрос писах един път в моя статия – дигитализиране на всички важни интервюта, разговори и изказвания в Българското радио (става въпрос за известните дейци на изкуството и културата) и публикуване в електронната мрежа. Това е бъдещето.

Аз писах за подобни факти не по-малко от 10-20 пъти в други статии, но няма резултат. Пак ще повторя, отделните опити на лица да пишат статии за оперни певци в Уикипедия са само капка вода в морето. Не се ли подходи целенасочено, няма да има резултат. Причините са много, най-важната е, че просто за някои дейци няма написани сведения, те са си отишли от този свят и никъде не са оставили материали. Трябвало е в оперните театри, където са работили, да се направи нещо за архивиране на дейността им.

В това отношение преди няколко години моята приятелка от Стара Загора – музиколожката д-р Ема Жунич ми писа колко е трудно да се съберат сведения за такива личности. За всички артисти в даден театър в архива на служба „Личен състав“ има много такива сведения, които се пазят дълги години. За съжаление, те не могат да се дават на кой да е, трябват специални разрешения. Как тогава един автор може да се добере до такива сведения, когато съответната служителка или служител му откаже. Още при първия отказ на този автор ще му мине желанието да пише за даден артист. Това е само една от трудностите. А дали има архив за изявите на всеки артист и къде се намира той, сигурно не в „Личен състав“. Въпросът е сложен и спирам до тук.

През 2016 година потърсих още нещо за Георги Енев в Интернет, но открих само отделни негови оперни участия, дадени в една банка данни с названието „ВАМР“. Ето примери:

Тракийски идоли  Тракийски идоли
Автор(и): Марин Големинов – Композитор; Стефан Дичев – Либретист;
 Синтетични форми;  В зала;  България;  Стара Загора;  Старозагаорска опера;  ;  Старозагорска опера;
Изпълнител(и): Димитър Димитров – Диригент; Георги Петров – Режисьор; Петър Русков – Художник; Мария Трендафилова – Художник; Богдана Попова – Хормайстор; Асен Гаврилов – Хореограф; Жорж Гюров – Певец; Борислав Дойчев – Певец; Евдокия Здравкова-Хорозова – Певец; Мария Клинчева – Певец; ГЕОРГИ ЕНЕВ – Певец;

Втори пример:

Емигрантът

Начало: 11/18/1976
Край: 11/18/1976
Държава: България
В рамките на:
Забележки:

Организатор(и)

– Старозагорска опера

Произведение(я):

Име: Емигрантът

Автор(и):

Иван Димов – Композитор
Иван Димов – Либретист

Дата: 11/18/1976
Град: Стара Загора
Място: Старозагорска опера
Вид музикален артефакт: Музикален опус
Начин на музициране: Синтетични форми
Акустична среда на изпълнението: В зала
Вид или жанр музика: Опера
Премиера

Забележки:

Изпълнител(и):

Иван Димов – Диригент
Георги Петров – Режисьор
Петър Русков – Художник
Георги Динев – Певец
Борислав Дойчев – Певец
ГЕОРГИ ЕНЕВ – Певец
Николай Ножаров – Певец
Мария Клинчева – Певец
Мария Дамянова – Певец
Васил Станишев – Певец
Иван Гюров – Певец
Стефка Минева – Певец
Мария Димитрова – Певец

(край на цитата)

В една статия на д-р Ема Жунич за „Вердиеви опери на Старозагорска сцена“ при разглеждане на операта „Дон Карлос“ се казва:

„ (…) Централният и най-драматичен образ в операта е Филип Втори. Всичко в него е голямо, мащабно: и личността, и страстите, и деспотизмът, и жестокостта. Голяма, мащабна, огромна е и неговата трагедия. Затова ролята на зловещия и в същото време злощастен испански владетел е изпитание за всеки актьор… ГЕОРГИ ЕНЕВ, спечелил вече сърцата със своите Ферандо и Жорж Жермон от Вердиевите герои, ще представи убедително испанския крал – дотолкова, че ще гастролира с тази роля в родината и извън нея и ще остане в паметта като чудесен Филип (…) “

(край на цитата)

Приемник в басовите роли на Георги Енев в Старозагорската опера е станал певецът Никола Кутин, за който се отнася следната информация:

Старозагорска опера – Съботно матине – Никола Кутин – 31 октомври 2015 г.

„С природа импулсивна и артистична, с въображение и искрено преклонение пред професията оперен певец, с глас богат, красиво тембриран и мощен, Никола Кутин за кратко израства като пряк приемник на ГЕОРГИ ЕНЕВ в Старозагорската опера. На излъчването му особено прилягат роли като Ивайло от едноименната опера на Марин Големинов, на Галицки от „Княз Игор“ на Бородин, Найден от „Майстори“ на Парашкев Хаджиев ….“

(край на цитата)

Д-р Ема Жунич ми изпрати преди няколко години няколко ценни снимки от оперни изяви на Георги Енев, които ще приложа след статията си. През 2018 г. тя ми написа и други ценни сведения за Георги Енев, които публикувам днес в статията си за него:

д-р Ема Жунич на 25.01.2018:

Съхранил свежестта на гласа си, Георги Енев продължава до средата на 80-те години да твори нови образи на оперни герои – „не толкова величествени като Филип, нито толкова първостепенни, но все пак герои”, които той с една удивителна физическа издръжливост, в пределна за певеца възраст пресъздава на оперна сцена.


Умира на 17 февруари 1987 г. в Стара Загора

В общи линии данните дотук бях включил в последната ми статия за Георги Енев на 24 януари 2019 г. Още на следния ден моят добър приятел в София – басът Петър Петров, за който съм писал тук във ФБ статии във връзка с негов рожден ден, реагира на моята статия за Георги Енев и ми написа интересни свои спомени, част от които ще помесят по-долу:

Петър Петров на 25.01.2019 г.:

„Борисе, отново ме активизира с името на баса Георги Енев. През 1968 г. се явих на прослушване в Старазагорската опера и бях приет за солист! Там се запознах с един забележителен певец и човек – бай Георги Енев! Той притежаваше изумителен глас, напомнящ мраморен блок, дълбок с изравнен диапазон, огромна сила, забележителен тембър! Аз разбира се, като млад артист все още нямах оформен критерий, но чувах от другите артисти, че в България, а може-би и в света няма такова гласово дарование! За мое щастие той много ме хареса и стана като мой попечител! Слушах неговия Закария, Филип II, Фиеско! Аз имах късмета да изпея Монаха от „Дон Карлос“ и Върховният жрец от „Набуко“. Това бяха моите първи оперни стъпки и с диригента Димитър Димитров!

Слушах всички репетиции и спектакли с бай Георги, но в края на годината получих писмо от държавната комисия за разпределение като инженер с условие, че ако не се явя трябва да върна на държавата огромната сума тогава от 10 000 лв. Това беше непосилно за мен и трябваше за наказание да бъда разпределен в Кремиковци. Аз се завърнах в София и прекратих моята кариера в Стара Загора. Но винаги ще си спомням за този забележителен певец и човек, който тогавашното време захвърли в „бездната на забравата”.

Вечна му памет и добре, че има все още хора като теб, поне за малко да получи признанието на любителите на операта! Петьо“.

(край на цитата)

Нека на днешния 24 януари 2020 г. да си спомним за Георги Енев по случай 106 години от рождението му.

Мир на праха му!

………………………………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.