Stefka Evstatieva

Днес празнува рожден ден певицата със световна кариера Стефка Евстатиева

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 май 2022 г. празнува кръгъл рожден ден една от най-известните български оперни певици на съвремието – сопранът Стефка Евстатиева, родена на този ден през 1947 г. в Русе. След една блестяща оперна и концертна кариера по целия свят, от повече от две десетилетия Стефка Евстатиева не живее постоянно в България, но тия, които се интересуват по-отблизо за нея знаят, че тя не е прекъснала връзките си с приятели и колеги в родината си и посещава местата, където е оставила трайни спомени с изкуството си.

Забележителен е животът на тази чаровна жена и голяма певица, която никога не е загубвала нормалното си човешко отношение към света, към хората и към изкуството. Аз имах щастието да се запозная с нея лично, макар и „виртуално“ още от 2013 г., а през 2018 г. и при наша среща в София, и връзката ми по различни въпроси и теми вече от 7 години ми показват, че тя е един дълбоко сърдечен човек, отворен към всички въпроси на съвремието, че няма и ни най-малките черти на ония „оперни диви“ от близкото или далечно минало, които често правят тези артистки повод за различни коментари, често не съвсем прилични и коректни. Стефка отдавна е в САЩ, но в хода на подготовка на моите „оперни истории“ или след това често съм й писал и искал евентуални сведения за колеги, които тя познава или с които е работила. Винаги бързо е реагирала с точен отговор, с конкретни изказвания и както съм наблюдавал от репликите с „голямото приятелско оперно семейство“ във Фейсбук тя е на особена почит и с голям респект сред тези лица, които много по-добре я познават от мен. Така че винаги ще се радвам да имам контакти с личност като Стефка Евстатиева.

До сега писах за нея статия във връзка с рожден ден само няколко пъти, за пръв път през 2014 г. Това е по простата причина, че на 7 май обикновено съм в България, а там не пиша моите „оперни истории“. Сега през 2022 г. правя изключение, поради което пиша статия за нея – тя отдавна заслужава наново това.

Биографичните данни за Стефка Евстатиева са широко известни – както на български език, така и на латиница в най-различни източници. В Уикипедия тя има страница на английски, френски и испански езици за разлика от такава на български език, което е нов минус за нашите български автори. Поради факта, че тя е имала много години интензивна певческа кариера в България преди да започне усилени гастроли в чужбина, сведенията за нея са доста подробни, но пръснати в разни интервюта във вестници, списания и други медии. Лично аз съм следил нейните изяви през последните 10-15 години след 1990 г., нанасяйки в моя архив тези, които е имала в Германия и в други страни, главно в САЩ. Разбира се, нейното име е известно на оперните любители още от началото на 70-те години, когато тя започна кариерата си на млада певица в Русенската опера. Даже си спомням, че съм я виждал на русенска сцена при едно мое гостуване там, но спомените от това далечно време са доста избледнели. В две от нейните интервюта, за които ще стане въпрос тук, се описват толкова детайли от живота и кариерата й, че като се четат – при нейния хубав стил на изразяване – човек разбира много повече от четенето на чиста биография.

Бих написал онова, което съм прочел в авторитетния речник на Kutsch & Riemens от 1997 г., то отразява най-пълно жизнения й и творчески път. Цитирам:

„Родена на 7 май 1947 г. в Русе. Завършва Музикална академия в София при Елена Киселова. През 1974 г. Стефка Евстатиева спечелва втора награда на Международния конкурс „Чайковски“ в Москва (Първа награда не е присъдена). През 1978 г. тя спечелва Голямата награда на Певческия конкурс на Белгийското Radio & TV, а през 1979 г. – Голямата награда и Златен пръстен в Конкурса за млади изпълнители в София, през 1982 г. за най-добро представяне в „Арена ди Верона“. Член на ансамбъла на Русенската опера от 1971 до 1979 г., при което играе редица роли, между които: Амелия в „Бал с маски“, Елизабет де Валоа в „Дон Карлос“, Аида в едноименната опера, Дездемона в „Отело“ от Верди, Маргарита в „Мефистофел“ от Бойто, Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин, Мими в „Бохеми“ и Анджелика в „Сестра Анджелика“ от Пучини.

Член на ансамбъла на Софийската народна опера от 1978 г. Гостувания във: Виена, Франкфурт, Мюнхен, Хамбург, Ню Йорк, Берлин, Милано, Верона, Мадрид, Париж. Други роли: Леонора в „Трубадур“ и Елвира в „Ернани“ от Верди, Маделине в „Андре Шение“ от Джордано, Донна Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски. Дебют във Великобритания – Манчестер (Дездемона), Лондон (Елизабет – 1983), дебют МЕТ Ню Йорк (Елизабет – 1983), Сан Франциско (Аида – 1984 и 1986), Торонто (1989-90 като Тоска, Мими, Леонора в „Силата на съдбата“ и Дездемона), 1986 – като Медора във френската премиера на „Il Corsaro“ от Верди, 1990 – участие като Аида на Фестивила в Савонлина / Финландия, сезон 1991-92 като Амелия в „Бал с маски“ в Антверпен, Тоска в Буенос Айрес и Леонора в „Силата на съдбата“ във Флоренция. Има изяви като концертна певица в много спектакли и рецитали с най-разнообразен репертоар (по-долу ще дам допълнителни сведения)“.

(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)

Що се отнася до моя личен архив, аз съм отбелязъл: член на ансамбъла на „Deutsche Oper Berlin“ 1993/1994, на Държавната опера в Хамбург 1995/1996/1997. Имах щастието да чуя тук в Германия на 11 декември 1993 г. нейна изява като Тоска на сцената на „Deutsche Oper Berlin“ по време на мое служебно пътуване там малко преди да се пенсионирам. Бях очарован и все още съжалявам, че не се „престраших“ след изявата да й поднеса приветствия и поискам автограф. Бях с двама колеги и не исках да ги задържам – бяхме в общ хотел. Тази изява е отразена в сп. „Opernwelt“, кн. 12 от 1993 г., стр. 61. Тогава тя е имала и 3 други изяви в тази роля – на 2, 5 и 21 декември. Ето други бележки в моя архив: пак като Тоска в „Staatsoper unter den Linden Berlin“ на 5, 8, 11, 15 и 18 юни 1994 г. („Opernwelt“, кн. 6 от 1994 г., стр. 52), участие в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа в Буенос Айрес на 5, 8, 10, 12 и 14 юли 1994 г. („Opernwelt“, кн. 7 от 1994 г., стр. 64), в „Селска чест“ (Сантуца) на сцената на МЕТ в Ню Йорк на 1, 4, 7, 10 и 16 март 1995 г. („Opernwelt“, кн. 2 от 1995 г., стр. 64), в същите роли в Държавната опера в Хамбург на 14, 17 и 22 февруари 1996 г. („Opernwelt“, кн. 2 от 1996 г., стр. 67), в „Андре Шение“ от Джордано в МЕТ Ню Йорк на 6 април (премиера) 1996 г. и на 9, 13, 16, 19 и 25 април 1996 г. („Opernwelt“, кн. 4 от 1996 г., стр. 72), участия в същата роля в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес на 21, 23, 26 и 29 юни 1996 г. („Opernwelt“, кн. 6 от 1996 г., на корицата – анонс на оперния театър). Последната ми бележка е: участие в „Силата на съдбата“ (Амелия) в МЕТ Ню Йорк на 3, 7, 11, 15, 19, 22 и 27 февруари 1997 г. („Opernwelt“, кн. 2 от 1997 г., стр. 72).

За изявите на Стефка Евстатиева във Виенската държавна опера давам следната справка:

Vorstellungen mit Stefka Evstatieva

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Fürst Igor Jaroslawna 02.11.1979 1 mal
Il trovatore Leonora 16.02.1982–14.10.1988 5 mal
La forza del destino Leonora de Vargas 23.06.1992 1 mal
Pique Dame / Pikovaya dama Lisa 06.11.1979–10.11.1979 3 mal

(край на цитата)

Стефка Евстатиева е дебютирала във Виенската държавна опера още на 2 ноември 1979 г., четири дни след това играе главна роля в „Дама Пика“ три пъти в разстояние на 5 дни. През годините 1982-1988 следват 5 участия в „Трубадур“ и последното е като Леонора в „Силата на съдбата“ през юни 1992 г. Браво, общо 10 участия на сцената на този авторитетен европейски оперен театър – каква чест за българското оперно изкуство!

Тук искам да се спра по-подробно на участията на Стефка Евстатиева на сцената на МЕТ Ню Йорк. Съгласно техния архив тя е имала общо 14 участия на тази сцена в оперите „Дон Карлос“ от Верди (1 изява), „Андре Шение“ от Джордано (4 изяви), „Селска чест“ от Маскани (7 изяви) и „Бал с маски“ от Верди (2 изяви). Нейният дебют е на 9 април 1984 г. в ролята на Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди, последната изява – на 5 юли 1997 г. в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. Цитирам списък на всички нейни изяви в МЕТ:

Search results for: stefka evstatieva
14 items found.

Search Results
[Met Performance] CID:276060
Don Carlo {134}
Metropolitan Opera House; 04/9/1984
Debut: Stefka Evstatieva
[Met Performance] CID:302780
Andrea Chénier {144}
Metropolitan Opera House; 12/11/1990
[Met Performance] CID:302810
Andrea Chénier {145}
Metropolitan Opera House; 12/14/1990
[Met Performance] CID:302970
Andrea Chénier {149}
Metropolitan Opera House; 12/31/1990
[Met Performance] CID:311740
Cavalleria Rusticana {600} Pagliacci {640}
Metropolitan Opera House; 03/13/1993
[Met Performance] CID:311770
Cavalleria Rusticana {601} Pagliacci {641}
Metropolitan Opera House; 03/17/1993
[Met Performance] CID:311810
Cavalleria Rusticana {602} Pagliacci {642}
Metropolitan Opera House; 03/20/1993
[Met Performance] CID:311850
Cavalleria Rusticana {603} Pagliacci {643}
Metropolitan Opera House; 03/25/1993
[Met Performance] CID:322510
Un Ballo in Maschera {244}
Metropolitan Opera House; 11/21/1995
[Met Performance] CID:324060
Andrea Chénier {157}
Metropolitan Opera House; 04/25/1996
[Met Performance] CID:327510
Un Ballo in Maschera {257}
Metropolitan Opera House; 02/27/1997
[Met Performance] CID:328460
Cavalleria Rusticana {632} Pagliacci {674}
New York, Queens, Cunningham Park; 06/25/1997
[Met Performance] CID:328500
Cavalleria Rusticana {634} Pagliacci {676}
Montclair, New Jersey, Brookdale Park; 07/1/1997
[Met Performance] CID:328520
Cavalleria Rusticana {635} Pagliacci {677}
Pennsauken, New Jersey, Cooper River Park; 7/5/1997

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при дебюта й:

Metropolitan Opera House
April 9, 1984
In Italian

DON CARLO {134}
Giuseppe Verdi–François Joseph Méry/Camille du Locle

Don Carlo……………Giuliano Ciannella
Elizabeth of Valois…..Stefka Evstatieva [Debut]
Rodrigo……………..Jorma Hynninen
Princess Eboli……….Shirley Verrett
Philip II……………Paul Plishka
Grand Inquisitor……..Jerome Hines
Celestial Voice………Therese Brandson
Friar……………….Julien Robbins
Tebaldo……………..Diane Kesling
Forester…………….Merle Schmidt
Count of Lerma……….Robert Nagy
Countess of Aremberg….Barbara Greene
Herald………………Charles Anthony

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Шест години по-късно – през 1990 г. следват нови 3 изяви на Стефка Евстатиева в ролята на Мадалена в операта „Андре Шение“ от Джордано. Цитирам състава при първия спектакъл:

Metropolitan Opera House
December 11, 1990

ANDREA CHÉNIER {144}

Andrea Chénier……….Nicola Martinucci
Maddalena……………Aprile Millo, Acts I, II
Maddalena……………Stefka Evstatieva, Acts III, IV
Carlo Gérard…………Sherrill Milnes
Bersi……………….Diane Kesling
Countess di Coigny……Joyce Castle
Abbé………………..Bernard Fitch
Fléville…………….Michael Sokol
L’Incredibile………..Andrea Velis
Roucher……………..Brian Schexnayder
Mathieu……………..Renato Capecchi
Madelon……………..Camellia Johnson
Dumas……………….Jeffrey Wells
Fouquier Tinville…….James Courtney
Schmidt……………..Richard Vernon
Major-domo…………..Ross Crolius
Dance……………….Antoinette Peloso
Dance……………….Joseph Carman

Conductor……………Julius Rudel

(край на цитата)

Прави впечатление, че при тази първа нейна изява в тази опера тя пее само в 3-то и 4-то действие. В първите две действия играе певицата Aprile Millo (сопран от САЩ, с голяма дейност както в Америка, така и в Европа. Ето кратка информация за нея на английски език:

„Aprile Millo (born April 14, 1958) is an American operatic soprano of Italian and Irish ancestry who is particularly admired for her interpretations of the works of Giuseppe Verdi. Possessing a spinto voice of power, warmth and temperament, Millo became one of the most celebrated opera singers of the late twentieth century. Although she has performed at many of the world’s leading opera houses and with many orchestras and ensembles internationally, Millo has spent much of her career appearing in productions at the Metropolitan Opera.“

(край на цитата)

Предполагам, че след 2-ро действие Aprile Millo е имала здравословни или други проблеми и се е наложило представлението да продължи до края с участието на Стефка Евстатиева. Известно е, че в този цикъл от няколко спектакъла през месец декември 1990 г. двете певици са имали участие в тази роля на различни дати, така че Стефка Евстатиева положително е била в сградата на МЕТ и е можала да спаси съответния спектакъл.

Следващи изяви Стефка Евстатиева има в оперите „Селска чест“ от Маскани през 1993 и 1995 г. (ще дам списък на ансамбъла при последната й изява в МЕТ) и в „Бал с маски“ от Верди през 1995 и 1997 г. Цитирам ансамбъла при първата изява в тази опера:


Metropolitan Opera House
November 21, 1995

UN BALLO IN MASCHERA {244}
Giuseppe Verdi–Antonio Somma

Amelia………………Stefka Evstatieva
Riccardo…………….Francisco Araiza
Renato………………Paolo Gavanelli
Ulrica………………Dolora Zajick
Oscar……………….Elizabeth Norberg-Schulz
Samuel………………Julien Robbins
Tom…………………Jeffrey Wells
Silvano……………..Christopher Schaldenbrand
Judge……………….Charles Anthony
Servant……………..Richard Fracker
Dance……………….Marcus Bugler
Dance……………….Joseph Fritz
Dance……………….Linda Gelinas

Conductor……………Mark Elder

(край на цитата)

И като финал на изявите на Стефка Евстатиева в МЕТ – списък на ансамбъла при последната изява (концертно изпълнение на „Селска чест“ в щата Ню Джърси):

Pennsauken, New Jersey, Cooper River Park
July 5, 1997
In Concert

CAVALLERIA RUSTICANA {635}

Santuzza…………….Stefka Evstatieva
Turiddu……………..Fabio Armiliato
Lola………………..Kristine Jepson
Alfio……………….Frederick Burchinal
Mamma Lucia………….Marianne Cornetti
Peasant……………..Mary Fercana

Conductor……………Christian Badea

(край на цитата)

В един електронен източник на латиница открих пълен списък от ролите на певицата, както и такъв на нейни записи на музикални носители. Помествам тези ценни сведения:

Oper
Komponist Oper Rolle Uraufführung
Boito Mefistofele Mephisto Margherita Margarethe  
Borodin Knjas Igor Fürst Igor Jaroslawna
Catalani La Wally Wallburga (auch bekannt als “Die Geierwally”) Wally  
Cilea Adriana Lecouvreur Adriana  
Giordano Andrea Chénier Maddalena Magdalena  
Mascagni Cavalleria rusticana Sizilianische Bauernehre Santuzza  
Mozart Don Giovanni Donna Anna
Donna Elvira  
Prokofieff Obrutschenije w monastyre Die Verlobung im Kloster Clara  
Puccini Suor Angelica Schwester Angelika Suor Angelica
Tosca Floria Tosca  
Respighi La Fiamma Die Flamme Silvana  
Rimski-Korsakow Bojarynja Wera Scheloga Vera Scheloga Wera Scheloga
    Snegurotschka Schneeflöckchen
Kupawa  
Rossini Guglielmo Tell Wilhelm Tell Matilde Mathilde
Tschaikowski Jewgenj Onegin Eugen Onegin Tatjana
Lisa   Tscharodejka Die Zauberin
   
Verdi Aïda Aïda
Amelia   Il corsaro Der Korsar
Gulnara
Medora   Don Carlo Don Carlos
Elisabetta di Valois Elisabeth von Valois   La forza del destino Die Macht des Schicksals
Leonora Leonore   Otello Othello
Desdemona   Simone Boccanegra Simon Boccanegra
Amelia Grimaldi (Maria Boccanegra)   Il trovatore Der Troubadour
Leonora Leonore  

Следват записите:

AUFNAHMEN / RECORDINGS
LP — MC — CD
Boito – Mefistofele – Margherita
(CD OPAD 10.06.1983 [bulgar./ital.] m. K.Kaludov, M.Minchev, R.Bareva, N.Ghiuselev; Dir.: I.Marinov – Sofia Nat. Op Orch)
(CD LC 1985 m. K.Kaludov, M.Popov, R.Bareva, N.Ghiuselev; Dir.: I.Marinov – Sofia Nat. Op Orch)
(CD CAPR s.o.)
Borodin – Knjas Igor – Jaroslawna
(CD SONY 1987 m. K.Kaludov, A.Milcheva, B.Martinovich; Dir.: E.Tchakarov – Sofia FO)
(MC LEGA 17.11.1990 m. W.Ochman, M.Paunova, S.Leiferkus, S.Elenkov; Dir.: J.Vekschtein Velazco – Dallas Op Orch)
Catalani – La Wally – Wally
(CD PA 05.04.1992 m. K.Jóhannsson, G.Raphanel, M.v.d.Akker, S.Cowan, H.Smit; Dir.: H.Lewis – Niederl. RSO)
Giordano – Andrea Chénier – Maddalena
(25.06.1979 m. Z.Gadjev, S.Kotlenko, H.Angelakova, N.Sharkova, N.Smochevski; Dir.: A. Naidenov – Sofia Nat. Op Orch)
Mascagni – Cavalleria rusticana – Santuzza
(CD NAXOS 1992 m. G.Aragall, A.d.Mauro, E.Tumagian; Dir.: A.Rahbari – Bratislava RSO)
(18.11.1993 m. D.Braswell, J.Gilbert, K.Segar, R.McFarland; Dir.: S.Mercurio – Philadelphia Op Orch)
Puccini – Tosca – Floria Tosca
(CD TOL 1989 m. W.Polozow, C.Opthof, P.Skinner, P.Strummer; Dir.: R.Bradshaw – COC Orch in Toronto)
Recital
(LP Balcaton; m. I.Konsulow)
Respighi – La fiamma – Silvana
(21.10.1990 m. D.Galvez-Vallejo, F.Palmer, M.Szirmay, D.Voigt, S.Cowan; Dir.: E.d.Waart – Niederl. RPO in Utrecht)
Rimski-Korsakow – Bojarynja Wera Scheloga – Wera Scheloga
(CD CAPR 1982 m. S.Mineva, A.Milcheva, D.Stanchev, P.Bakardjiev; Dir.: S.Angelov – Bulgar. RSO)
(CD FIDE s.o.)
Rimski-Korsakow – Pskowitjanka
(LP Balkaton)
Rimski-Korsakow – Snegurotschka – Kupawa
(CD CAPR 1984 m. A.Andrejev, E.Zamenkova, A.Milcheva, N.Ghiuselev; Dir.: S.Angelov – Bulgar. RSO)
(CD FIDE s.o.)
Rossini – Guglielmo Tell – Matilde
(CD PA 20.11.1984 m. F.Bonisolli, P.Hunter, Gwe.Jones, P.Cappuccilli, K.Langan; Dir.: E.Queler – New York Op Orch)
Tschaikowski – Pikowaja Dama – Lisa
(CD SONY 1988 m. W.Ochman, P.Dilova, S.Toczyska, J.Masurok, I.Konsulov; Dir.: E.Tchakarov – Sofia FO)
Verdi – Don Carlo – Elisabetta
(LP Balcaton)
Verdi – La forza del destino – Leonora
(MC LEGA 18.03.1989 m. W.Polozw, E.Gattie, S.Milnes, B.Giaiotti, J.Fiorito; Dir.: W.A.Waters – Miami Op Orch)
(MC LYRIC s.o.)
(MC LEGA 07.06.1992 m. P.Dvorský, L.D’Intino, L.Nucci, R.Scandiuzzi, B.Pola; Dir.: Z.Mehta – MMF Orch)
(MC LEGA 13.06.1992 m. L.Bartolini, L.D’Intino, L.Nucci, R.Scandiuzzi, B.Pola; Dir.: Z.Mehta – MMF Orch)
Verdi – Otello – Desdemona
(CD OPAD 1981 m. F.Bonisolli, R.Leggate, J.Dobson, E.Bainbridge, P.Cappuccilli, J.Rouleau; Dir.: C.Davis – ROHO in Manchester)
Verdi – Il trovatore – Leonora
(05.05.1983 m. F.Bonisolli, E.Obraztsowa, V.Sardinero, F.Federici; Dir.: A.Campori – Barcelona Th Orch)
(MC LEGA 13.12.1984 m. G.Giacomini, B.Berini, M.Manuguerra; Dir.: N.Rescigno – Dallas Op Orch)

Други музикални носители:

VHS — LD — DVD — HD — BD
Borodin – Knjas Igor – Jaroslawna
(VHS LEGA 1978 m. I.Veltschev, A.Milcheva, S.Popov, S.Markov; Dir.: K.Iwanow – Madrid Th Orch)
(VHS HO s.o.)
Cilea – Adriana Lecouvreur – Adriana
(VHS HO 1994 m. F.Armiliato, F.Quivar, R.Yost, M.Solomonoff; Dir.: M.Veltri – Buenos Aires Th Orch)
Giordano – Andrea Chénier – Maddalena
(VHS 06./07.1996 m. B.Heppner, A.Malvino, L.Ramos-Mañé, A.Michaels-Moore; Dir.: M.Veltri – Buenos Aires Th Orch)
Puccini – Tosca – Floria Tosca
(24.01.1989 m. W.Popow, T.Fox, P.Skinner, P.Strummer; Dir.: R.Bradshaw – COC Orch in Toronto)
(VHS LEGA 02.1989 m. W.Polozow, C.Opthof, P.Skinner, P.Strummer; Dir.: R.Bradshaw – COC Orch in Toronto)
(VHS LYRIC, PICK; DVD WW, AMADO, FFML, PEG, QL, HO, OPAD s.o.)
Tschaikowski – Pikowaja Dama – Lisa
(VHS HO 1983 m. M.Popov, R.Crespin, A.Monk; Dir.: W.Nelsson – Kanada)
(VHS PO s.o.)
Verdi – Un ballo in maschera – Amelia
(VHS LEGA 1989 m. C.Bergonzi, A.Issa, F.Rakusin, F.Teixeira; Dir.: I.Karabtchevsky – São Paulo Th Orch)
Verdi – La forza del destino – Leonora
(VHS LEGA 09/10.1987 m. I.Marusin, J.Forst, A.Monk, J.Cheek, P.Strummer; Dir.: M.Arena – COC Orch)
(VHS HO; DVD HO s.o.)
Verdi – Otello – Desdemona
(VHS LEGA 1981 m. C.Cossutta, R.Leggate, J.Dobson, E.Bainbridge, P.Cappuccilli, J.Rouleau; Dir.: C.Davis – ROHO in Manchester)
(DVD HO s.o.)
(VHS LEGA 1982 m. W.Atlantow, G.Boyagian; Dir.: M.Arena – Verona Arena Orch)*
(DVD HO s.o.)
Verdi – Il trovatore – Leonora
(VHS 15.03.1997 m. C.Merritt, I.Mishura, C.d.Villaggio, S.Piatnychko, R.Aceto; Dir.: C.Badea – Baltimore Op Orch)*

Едно голямо богатство, останало за идващите поколения поклонници на оперното изкуство.

Докато в първата част на статията се занимах повече с „технически“ въпроси – биография, постижения, оперни изяви по целия свят и репертоар на Стефка Евстатиева, във втората част ще обърна внимание на „човешкия“ образ на певицата – нейните интереси след приключване на активната кариера, личния й живот, видян чрез въпросите на интервюиращите я лица и други. След като от месец се занимавам с отделни части на тези аспекти, през последните дни извлякох най-същественото от моя гледна точка и ще го представя в сбит вид, за да не отегчавам читателя.

От друга страна намирам, че Стефка Евстатиева е много контактна личност, след една завидна кариера тя не се е прибрала „в самата себе си“, както често става в подобен случай. Аз не познавам изцяло живота й – вече казах, че сме приятели от 2013 година – но всеки човек е една тайна както за себе си, така и за другите. Разликата е в това, че има хора, които винаги запазват едно оптимистично чувство, които винаги са готови да споделят радости и тревоги, докато други – няма нищо лошо в това – не обичат да се отварят пред другите. Може би това е една от причините, че аз бързо се „сприятелих“ с тази жена. Изглежда имаме „предаватели на една вълна“, които кореспондират с удоволствие. Преди време тя ми писа, че сме „една зодия телета“ – много се смях. Може би факта, че тя е русенка ми допадна – аз много обичам този град, свързан с мои младежки спомени и близки роднини, които са живели дълги години там. Аз й споделих това отдавна и от това време си разменяме редовно информации.

Аз уважавам високо нейния борчески дух (прочетете внимателно някои въпроси и отговори при интервюто за в. „Уикенд“), ще се убедите в това, след като е претърпяла в 90-те години и по-късно редица неприятности в САЩ, които до голяма степен са променили професионалния й път. По-късно тя намира други интереси и продължава и сега активно да помага при певческото възпитание на младото поколение в региона, в който живее. Детският хор „Гергана“ е постигнал големи успехи чрез нейната подкрепа (ще има информации за това по-долу !).

И така, най-напред ще се спра на две интервюта: когато Стефка Евстатиева е заминала за САЩ след събитията от 1989 г. в централна Европа, в. „Култура“ помества интервю с нея, направено от музиколожката Боянка Арнаудова. Прилагам по-важни части от него:

От осем години певицата от Софийската опера Стефка Евстатиева работи и пее в САЩ. Не е емигрантка – имаше много ангажименти в Европа и Америка. Уплаши я кризата, макар и едва да започваше, избяга от нея – знаеше, че няма да оцелее, защото си знаеше характера. Какъв път измина Стефка Евстатиева? С какво се занимава днес?

– Дълъг ли е пътят от контрабаса до сопраното?
– Гласът е несигурно нещо, смяташе баща ми, а и не беше решил какво точно трябва да уча. Аз пък от малка си мечтаех за операта, както всяко момиченце, исках да се движа по сцена, облечена в красиви костюми, които блестят, блестят… Нашите решиха, че трябва да се готвя за Музикалното училище, но с какъв инструмент? Съветваха се с опитни хора. Бях вече големичка и казаха: флейта или контрабас, защото имало и по-малко кандидати. Представи си, казаха още, че с флейтата се развивал много гръдният кош, гърдите (смее се), а сега ме погледни – това ми е по природа, а сигурно и от пеенето. Кой знае? Та в края на краищата постъпих в Русенското музикално училище с контрабас, но упорито си мислех за пеене. И много бързо реших съдбата на моя контрабас.


– Очевидно не си го взела със себе си в София… А на кого си най-благодарна за изграждането си като певица?
– Най-много съм работила с моята професорка Елена Киселова, но също съм признателна на първата си учителка Веселина Зафирова, както и на Златка Кунчева, през ваканциите тя ми помагаше. По-късно, за конкурса “Чайковски” ме подготви професор Христо Бръмбаров.


– Победата ти на този така труден международен форум бе голямо признание на качествата ти, но и на педагогическата ти подготовка.
– Отвори ми много пътища този приз. Бръмбаров имаше планове за мен – искаше да ме пуснат от Русенската опера за един сезон и да уча в неговата студия. Нямах този късмет – скоро след конкурса той се разболя много тежко и почина.


– Иначе винаги си изтегляла хубавите жребии в живота. Като например да започнеш кариерата си в Русенската опера – през 70-те години все още във възход, със знаменити певци, диригенти и голям репертоар.
– Вярно, откакто съм на сцената – все съм си късметлийка. В Русе израснах сред букет от прекрасни певци, през 1971-ва това беше най-добрият певчески състав. Партньори ми бяха личности като Николай Здравков, Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Иван Димов…, трябваше да меря сили, да съм винаги на ниво, защото редом с мен пееха сопрани като Мария Венцеславова, Кунка Кузманова, мецосопраните Ана Ангелова, Пенка Дилова. Споменавам ги, а някои от тях вече си отидоха от този свят и просто сърцето ми се свива от жал. Бог да ги прости! Много дадоха за този театър.


– А диригентът Ромео Райчев?
– Толкова много научих и от него. Също и от Веселин Байчев и Иван Филев – тогава млади, ентусиазирани, с желание да работят. Всъщност не само те. На всички ни правеше удоволствие да сме в театъра, да създаваме, да търсим, да мислим, да откриваме (за себе си) нови творби, автори. Аз кажи-речи не излизах от операта. В същата сграда играеше и театърът. Всички се знаехме и уважавахме. След репетиция на малка сцена слизах долу в салона, за да гледам спектакъла – независимо дали е опера или драма, балет, оперета. Най-обичах да съм на балкона, там отгоре да наблюдавам всичко – движение на артистите, декора, цялата сцена, оркестъра, диригента. За мен театърът беше като част от мен, от живота ми, който просто не си и представях другояче. Обичам да съм зад сцената по време на спектакъл и да наблюдавам тези шептящи хора, които очакват излизането си на сцена, които са и притеснени, и обладани от един особен дух и настроение. Обичам онова тихо движение, което е като при свещенодействие. Обичам да наблюдавам артистите отблизо и с едно око да държа и цялата обстановка зад кулисите и сама да трептя от вълнение.


– При толкова късмет първата ти роля коя беше?
– Е, не кой знае каква – Флора от “Травиата”. Не мина леко. Понеже бях учила, но не достатъчно опери, а бях и съвсем начинаеща артистка, не познавах тази роля. Явно и не съм я била научила съвсем, защото като излязох на сцената и се притесних, започнах да мисля само за това да не изпусна встъплението си, да не забравя мелодията си, а взех, че забравих думите. Започнаха да изчезват, изчезват от съзнанието ми… ужас! Но изведнъж се чувам, че натъкмявам някакви срички, че всъщност пея с нещо като думи. Някои от колегите ме попитаха на какъв език съм пяла. Какво да обяснявам?!


– Последваха големите сопранови роли в репертоара ти.
– На следващия сезон колежката ми Евдокия Здравкова напусна, а Мария Венцеславова отиде на конкурс, другите две сопрани нещо също изчезнаха и изведнъж се оказа, че няма Амелия за “Бал с маски”. Вика ме Ромео Райчев и ме попита: “Какво знаеш от “Бал с маски”?”. Ами, двете арии на Амелия, иначе съм я слушала…”.
И той отсече, че това е достатъчно. Така за 18 дена трябваше да науча и да изпея на сцената една от големите роли в нашия репертоар. Цял ден пеех, непрекъснато си мърморех текста – докато обядвам, докато излизам… просто главата ми се беше напълнила с музика и текст. Това добре, но няма кой да ме въведе в постановката. Режисьорът Димитър Узунов отдавна си беше заминал. Но пък Ромео Райчев мечтаел да бъде и режисьор и ето че му се “отвори парашутът”, както се казва. Той – щастлив, аз – поуплашена, но и амбицирана. Оправих се, като излязох на сцената. Пях заедно с много опитните Николай Здравков и Кирил Кръстев. Това беше през 1972 г. Разправяха ми, че мнозина от публиката смятали, че съм гастролираща певица и питали защо нямало специален афиш за “моя гастрол”.


– Бързо ли се изкачи в артистичната скала?
– Мисля, че да. Живеех в общежитието на Русенската опера (аз и като студентка бях по общежитията).


– Затова пък сега си имаш хубава къща в Ню Йорк.
– …Беше 1973-та. Вика ме Ромео Райчев и ми казва да напиша заявление за напускане. Изтръпнах. Той забеляза смущението ми и веднага добави: за да мога да те преместя от стажантската в трета категория. Така беше тогава. Премиера до мен не стигаше, защото ги пееха по-старшите колежки. Казвам го без злоба, но после аз започнах да са налагам и публиката ме искаше. Казвам го без горделивост! И за фестивала в Стара Загора ръководството реши аз да участвам “Лето 893” на Парашкев Хаджиев. Беше хубава моя роля. Работех с режисьорите Стефан Трифонов (“Годеж в манастира” от Прокофиев), Петър Щърбанов (“Веселата вдовица”) и други още имена в бранша. В “оперетата на Лехар ме бяха разпределили в по-малка роля, но като ме видя на сцената, Щърбанов отсече, че аз ще пея главната.


– С кои роли излезе на големия свят?
– С Леонора от “Трубадур” и Мадалена де Коани от “Андре Шение”. После – Дездемона, пяла съм я в Арена ди Верона, Парижката Гранд опера, Вашингтон, Ковънт гардън, Торонто… “Трубадур” най-често и най-много пеех, после пък “Андре Шение”. Първата обаче никак не я обичам (трудна е, все й треперя!).

– Пеенето измъчвало ли те е?
– Премиерата обикновено малко ме плаши, но ако съм имала сериозен и дълъг репетиционен период, бързо преодолявам страха. Ако имам трудна ария, притеснявам се. Но ако пея една роля по-начесто, в цикъл, както е западната система, успокоявам се и нямам проблеми. Затова винаги съм била против подреждането на оперния афиш у нас, където ако тази седмица имам “Дон Карлос” и “Силата на съдбата”, отново ще ги изпълнявам чак след два, може и пет месеца. Така партията излиза от гласа и създава притеснения и излишни грижи на певеца.


– Умееш ли да разграничаваш сцената от действителността?
– Разбира се. Но това не ми пречи и да ги омесвам в едно. Понякога дълго живея в кожата на своя героиня, толкова дълго, че започвам да се идентифицирам с нея. Най-обичам да се изживявам като Тоска. Може би защото в живота всъщност аз не съм силен образ. Но пък на сцената мога да бъда всичко, всяка жена, която ми харесва.


– Мисля, че приемаш славата доста естествено, спокойно.
– Ти ме познаваш и трябва да кажеш как е. А аз мисля, че грешката ми е в това, че не се правя на примадона, на велика певица. Но това е въпрос на характер. Вероятно да се изживяваш като “прима”, “дива” означава и да внушаваш на другите своето положение. Сигурно много помага на кариерата. Но аз не умея… Но пък много хора ме ценят именно защото съм непосредствена. Никога не съм била недостъпна… Най-голямата ми награда е, когато има хора около мен след спектакъл, които се радват. Получавам писма от мои почитатели, които ми стоплят сърцето.


– Защо напусна България?
– Станаха големи промени през 89-та и 90-та, а аз имах много ангажименти за години напред. За САЩ и Канада. Исках детето ми да научи английски перфектно, да получи престижно образование. Знаех, че в кризисен период най-страда културата. И аз щях може би отдавна да съм загинала като певица, защото едва ли бих успяла да водя битката за съществуването си като артистка. Така се изселих в Щатите и се установихме в Ню Йорк, защото от там ми бе най-лесно да пътувам. Имах много, много предложения и ако не бях си счупила крака преди няколко години, щях сега още по-активно да пея.


– В Метрополитън имаш толкова много изяви…
– “Дон Карлос”, “Андре Шение” – в три различни постановки, “Бал с маски”, “Селска чест” – да не ги изреждам… Партньори са ми били най-прочути певци като Доминго. С Метрополитън опера гастролирахме в Япония през 97-ма. Големи емоции са това! Нали няма изявен артист, който да не се разпише в Мет. Там всичко е много професионално, правят се хубави постановки. Макар че там се промъкват и по-слабички певци. Стига да имат пари да платят на импресарии, които са могъщи. Много обичам и латиноамериканските страни. Там, ако те усетят че се раздаваш – всичко ти дават. С Тоска и Адриана Лекуврьор някак ги омаях. И изживях невероятни моменти. Те ме направиха “дива”. Скандираха името ми пред театъра и по време на спектакъл, чакаха ме наистина тълпи от обожатели за автографи. Последваха снимки, радио- и телевизионни предавания?! Преживявам трогателни моменти: Веднъж ме водят в един музей, а директорът му се оказа мой почитател. Веднага ми подари рисунка, която ми е правил в Тоска. После слязохме в работилницата за сребро към музея. И появата ми работниците – до един! – запяха Тоска! Невероятно, нали?! Просто не бях на себе си! Страхотни са. Навсякъде ме разпознаваха, обръщаха ми внимание. Най-щастливите мигове от артистичния ми живот са свързани с Театро Колон.

– Луксът задължителен ли е за певица като Стефка Евстатиева?
– Донякъде да, защото означава имотност, престиж. Обичам лукса, но не съм му робиня. Всъщност обичам всичко хубаво.


– Опитът в живота, който си натрупала, какво те научи да цениш най-много?
– Семейството.


– Инженер и певица – къде е общият ви знаменател?
– В самочувствието на всеки от нас. Аз си мисля, че съм гениална и той си мисли, че е гениален. Много бързо стана моя критик и дори започна да взема решения вместо мен. Май правилни. Бях във Виена и от Варненската опера му се обадили, че ме канят да пея Ярославна от “Княз Игор” в турне на театъра в Испания. Той дал съгласието ми, без да ме пита. Връщам се и ми сервира изненада – Ярославна, която нито бях пяла, нито разучавала… Така дебютирах в тази роля, и то в Мадрид. Само благодарение на Младен.


– Намираш ли време за семейството си, щом толкова държиш на него?
– Отдадена съм им – на съпруга и дъщеря си Валерия, изцяло. Но и до ден днешен имам едно чувство за вина към Валерия. Неотдавна, след като гледах по телевизията един филм за това как животът на родителите се отразява на децата им, се реших да я попитам дали се е чувствала някога нещастна от това, че майка й толкова много пътува, че е отделена понякога доста време от нея. А тя ми отговори, че най-щастливото време в живота й досега е детството й. Обичаше да идва в театъра, да се кичи с костюми, шапки, бижута от сценичните ми тоалети. Дори я бях снимала нагласена като Ярославна…


– Тя чувства ли се вече американка?
– Чувства се българка. И по-различна от американките – и като начин на мислене, и като начин на обличане. Чете книги, различни от тези, по които се увличат младежите там, дори смята, че ще получи по-добра подготовка тук, в нашата Художествена академия. Тя тази година завършва университета в Ню Йорк – рисуване и отпечатване върху дърво, кожа, линолеум, но има желание да поучи и в София.


– Не й ли се пееше?
– Разбира се, но като я прослушах и… я отказах. Може би ако сериозно се бях заловила… Не, исках да я откажа, защото тя трябваше да бъде много повече от мен като певица, за да не страда. А не показа особени данни.


– Имаш ли впечатлението, че нещата в оперния живот са променени, че пеенето много се е комерсиализирало?
– Малко съм изолирана в САЩ, за да имам общ поглед. Но усещам пътищата, по които съм минала, вече са различни. Колебая се, но понякога си мисля, че може би “моето” е остаряло вече.

Сред българските музиканти в Ню Йорк се говори, че обичаш да правиш партита.– Вярно, обичам да правя партита. Да ги организирам, да подреждам, за това си мечтаех, когато бях в България, но жилището ми беше толкова тесничко. И в САЩ реализирах тази си мечта – да имам много, много хора на гости.


– Някога обичаше да ходиш в Рилския манастир на поклонение, и да поговориш с монасите.
– Старая се да бъда добра християнка, да съм милосърдна, но не съм фанатичка. Предпочитам умереността.

Разговаря Боянка Арнаудова

През 2014 г. Стефка Евстатиева ми писа, че е дала отговори на доста въпроси, поставени й от български журналист в софийски вестник. Тя ми изпрати тия въпроси и нейните отговори, при което не всички отговори бяха точно на местата на въпросите. Понеже й бях казал, че искам да напиша статия за нея във връзка с рождения й ден на 7 май, със съгласието й аз днес публикувам тук „моята редакция“ на това интервю, като съм подредил по смисъл въпроси и отговори. Мисля, че се получи много интересен разговор с артистката:

ВЪПРОСИ
към г-жа СТЕФКА ЕВСТАТИЕВА
на Иван Георгиев, в. „Уикенд”, страници „АРТ”

……………………….

Г-н Георгиев, здравейте,

Това са моите отговори на въпросите Ви.

Не бях сигурна в каква форма ги искате, затова е и като въпрос – отговор, някъде комбинирах два въпроса, и като разказ. Стараех се да съм кратка, но понякога се увличах и изпадах в подробности, но и въпросите бяха доста. Вие си знаете как да го направите за да изглежда добре.

Стефка Евстатиева

28 февруари 2014 год. Ню Рошел, САЩ

……………………………………

Вече колко години трайно не живеете в България? Цел ли беше това закотвяне?

Напуснах България, защото за по-вече от една година имах контракти едно след друго в Щатите и Канада, а за това време щеше да е хубаво дъщеря ни да е в американско училище и да научи езика. Баща ми казваше „Един език в по-вече, е хляб”. Беше по време на политическата и икономическа промяна и изкуството беше последна грижа. Намерението ни, за колко време ще останем, се промени от година и половина, на седем години… та до сега. Скоро ще станат 26.


Превърнахте ли се в Странджата както често се получава с именити сънародници в чужбина?

Едно време дъщеря ми казваше, когато все още много пътувах „Майко, когато ти си в къщи и къщата е пълна с хора, а като те няма е скучно”. Да, обичам гости, но не съм се превърнала в Странджата, защото живея вън от Манхатан, на 40-55 мин с кола или влак и не е удобно за тези, които искат да разглеждат Ню Йорк, а нямат много време.

Анахид Тачева ви е гостувала неотдавна?…

Анахид ми е била много пъти на гости, но сега, като го няма вече Васко, не й се разхожда с влака до нас и се виждаме в града, а от почти десет години, на 15-ти август, празнуваме рожденните й дни у братовчед й и тези събирания стават разкошни и незабравими преживявания.

Познавате ли съседите си в САЩ?

Познаваме се и се поздравяваме със съседите си, с кои по-вече, с кои по-малко, но не си ходим на гости и не си искаме на заем чаша олио или захар. Имам български компании, а имам и една международна група от жени, с които се срещаме всеки вторник в къщата на някоя от нас, редуваме се и почти всички, говорим английски с акцент (има англичанка и американка). Срещите ни са много интересни всеки път. А в понеделник и четвъртък имаме групи за ходене. Аз съм във втората само за по един час и с по-бавно темпо, за такива като мен с проблеми в краката.

Как минава един ваш ден?

Тази зима почти не съм излизала, но в неделя, редовно се занимавам с детски, български хор и училище, казва се „Гергана” и след 3-4 месеца ще празнуваме 10 год. юбилей. Ходя на опера, на концерти, в консулството поне веднаж месечно. „ Български концертни вечери в Ню Йорк” имат много интересни музикални изпълнения, киното мнооооого рядко посещаваме, обичам красива градина, но не обичам да градинарствам, сама си домакинствам и се радваме, когато дъщеря ни ни посети, а имаме и две котки да си глезим.

Беше ли предизвикателство за вас това, с което днес се занимавате в музикално отношение?

Обичам да работя с по-напреднали певци (ха, кой не обича…), но исках да работя и с начинающи, затова приех да ида във Флорида и преподавах в колеж, но никога не съм си представяла, че вокално ще работя с деца между 4 и 14 годишна възраст. Да, това е предизвикателство.

Разкажете и за заниманията на семейството ви?

Съпругът ми е в строителния бизнес, нищо, че по професия е машинен инжинер, а дъщеря ни се занимаваше с изкуство, но сега пак й се учи и иска да стане медицинска сестра. Много се е увлякла, интересно й е и аз се радвам.

Може ли да бъде добра майка оперна певица, докато е в апогея си?
Случвало се е да казвам, че е много трудно да се носят две дини под една мишница, семейство и кариера, но се справях до колкото мога с помощта на съпруга и свекърва ми. Мислех си, че дъщеря ми не чувства липсата ми и мъничко ревнувах, но веднаж, като се върнах, ми казаха, че при една разходка, тогава живеехме в Русе и то в блока в двора на операта, тя се отскубнала и отишла да хлопа на служебната врата на операта и повтаряла: „Мама пей опелата ла-ла.” Така казваше, когато я питаха, къде е мама и тя сочеше операта. Тогава аз реших да й обясня и й казах, че мама е била в една друга опера, една мнооооого голяма. И тя простичко ми каза: „Искам мама да пей в наща, в мъничката…” Уаааау! Аз съм й липсвала. Трогателно нали?

Какво променят в живота ви композиторът Парашкев Хаджиев и либретистът Банчо Банов? Кои са другите, които се появиха на точното място в точното време във ваша полза?

Питате ме, какво променят в живота ми композитора П. Хаджиев и либретиста му Б. Банов? Това е интересно. И странното е, че в същия ден ми се обади дъщерята на Банчо, която в момента е в Индонезия и има вероятност да дойде тук, в Ню Рошел на интервю за работа. Да, покрай работата, ние се сдружихме семейно, а дъщерите ни са приятелки. Банчо беше прекрасна личност и с Професора си сътрудничеха много успешно. С Парашкев Хаджиев се запознах още додато бях студентка и подготвях „Албена” за да кандидатствам в Русенска опера. Научих я, приеха ме и никога не я изпях на сцена. Просто не се стигна да мен. Тогава пееха лъвици като Мария Венциславова, Евдокия Здравкова, Кунка Кузманова…имахме много сопрани. После поставиха „Майстори” пак на Маестрото Хаджиев и се повтори същата история. Не се стигна до мен да я изпея на сцената. Но дойде времето на „Лето 893” и този път ме допуснаха да я изпея на гостуване в Софийска опера и на фестивала в Стара Загора. Тогава ме забелязаха много хора от музикалния свят. Проф. Бръмбаров пожела да работи с мен в школата му в Софийска опера. Можах само за няколко месеца при него да се подготвя за конкурса „Чайковски“. Всички кандидати бяхме там, не само аз. След това се върнах с лауреатство и награди и той плануваше отиването ми за две години в неговото студио. След по-малко от месец той почина. Научих и този път и изпях още една опера на маестро Хаджиев – „Юлска нощ”. Не знам дали сега се поставят, но са хубави опери.

След конкурса „Чайковски” и този в Белгия за радиото и телевизията, дойде и конкурса за Млади оперни певци в София, на който аз спечелих първата и специалната награда, златен пръстен. Тогава присъства и един журналист от Италия – Джорджо Гуалерци и той написа статия озаглевена „Новата Тебалди идва от България”. Той беше първият да ме сравни с нея, а интересното е, че аз харесвах много Тебалди, но обожавах Калас. Тя ме отнасяше в друг свят, тя ме вълнуваше до сълзи с интерпретацията си, с артистичността си.

Много сте емоционална… Още при дебют в Консерваторията в „Травиата” си казвате: „Не съм родена за артистка!” Какво се случи? А как преодоляхте тази неувереност?

Вярно, че по някога съм доста емоционална. Понякога ми е помагало, но понякога ми е пречило. Имам много примери, но първият е когато дебютирах, за първи път на сцена в Русе на 7-ми декември 1971 год. в малката роля на Флора от Вердиевата „Травиата“. Беше стара постановка, още нямах опит как да уча, но си научих ролята. Поне така си мислех. За да си сигурен, че знаеш ролята си, трябва да ти звучи цялата музика и да знаеш даже партиите на партньорите си. Флора е опитна куртизанка, взела под покровителството си Виолета, а аз, за първи път в кренолин, за първи път с ветрило и грим, всичко за първи път. Сега гледам снимките… приличам и на първа девственица. Та, като излязох на сцената с една-две сценични репетиции, толкова си глътнах езика, че не се сетих за нито една дума от текста ми. Сдъвках нещо, моя измишльотина, но със смисъл и се вместих в музиката. Накрая даже диригента, Веско Байчев дойде и ме поздрави за доброто представяне в дебюта. Само хористите разбраха истината, а аз си казах, че явно не съм родена за артистка, щом не можах да се овладея на сцената. Слава Богу, не съм се предала. Ето как се преодолява неувереността: репетираш, гледаш колегите си, учиш се от хубавото и от лошото, и изграждаш вкус и стил още отначалото в процеса на работата. Търсиш израз, нюанси както художниците използуват цветовете си, така търсиш своите багри за да изразиш по-точно музиката, за да илюстрираш думата, да направиш музикалната фраза и да си точен с изискванията на автора. Така се прави музика, другото е солфеж, пеене на ноти. Намери удоволствието в това търсене. Поне това е моето убеждение.

Какви са чисто човешките ви страхове?

Увлякох ли се? Да, имам и негативни мисли и гледам да ги прогоня, но се страхувам от много неща. От старостта, от несигурността, от бедността, от страданието, от болката, от немощта, от самотата…

Сърдите ли се на себе си за това счупване на крак, което спира кариерата ви?
Къде точно се случва?

Съжалявам, че стана, но не мога да се сърдя нито на себе си, нито на кучето, че ми счупи крака, въпреки, че това костваше кариерата ми. Просто, на хората може да се случи всичко и не си казвай „е, пък баш на мен ли ще се случи?” Като казах това се сетих за другия ми инцидент и ще проверя има ли цикъл. Това с крака, стана на 29 септември 1994 год. след благотворителен концерт в Софийска опера „Ст. Евстатиева и приятели”. Като свърших концерта казах, че сега вече мога да си почина, защото до тогава работих цялото лято. На сутринта изведох кучето на разходка в игрището до нас и там стана инцидента. „Почивката”, както си пожелах предната вечер, продължи цяла година и паднаха всичките ми ангажименти, почти сякаш, че си умрял. Трябваше да започна от начало, но нямах време. В Метрополитен започнаха да ми дават по-малко спектакли и по-вече да покривам. Не бях щастлива и си казах „или всичко, или нищо”. Отказах Бътерфлай, не можех да си свивам коляното, а камо ли да седна на колене. И каква огромна японка на 15 години бях?… не се виждах и не вярвах, че ще съм убедителна. Казах, че се предавам. МЕТ ми се разсърди, менаджерите също и….край! Депресия за една година. Да, но и това мина (като на куче).

Какъв е бил този инцидент неотдавна с колата ви – някакво животно излиза на пътя ви?…

Преди осем месеца на 12 юни 2013 год. имах друг инцидент. Прибирах се с колата и близо до нас, там където пътят минава покрай горичка, спокойна, гледайки пътя пред себе си, изведнаж колата ми се разтресе и за секунда ми се мерна едно огромно животно на предното стъкло. Стиснах здраво волана, натиснах спирачки и отбих. Един ме натресе отзад и аз го питам защо и той трябваше да ме удари, къде гледа? Той каза: сърната…Тя можеше да е при мен през стъклото. Само бях напудрена със стъклени кристалчета, имах съвсем малки драскотинки и уплахата. Голям късмет! И горката ми кола!

Сега калкулацията: През май 1985 – имах операция, 29 септември 1994 – коляното, 14 юни 2004 – още една операция и сега – 12 юни 2013 – сърната. На девет, на десет години нещо става. Трябва да внимавам през следващите десетилетки. Сигурно значи нещо, но аз не разбирам какво. Ще попитам някого.

Вярвате ли, че на човек всичко му е предначертано? Какъв е балансът у вас между вярата и суеверието?

Аха, суеверна съм. Вярвам и се съмнявам в Бог. Старая се,…но и рядко ходя на църква (в неделя съм при децата). Дядо ми е бил свещеник, после се разпопил…дали ще изплащам неговия грях?…

В самите артистични среди има ли приятелства? С кои наши оперни легенди сте близка?

Приятелство в артистичните среди? Защо да няма? Има значение за кои артисти. От операта, изобщо колеги или от един глас. Аз имам много приятели и сега с Интернета, Скайп и Фейсбук, разстоянията не са толкова страшни. Сигурно имам и неприятели, но те не ме интересуват. Не, нямам такива! По-важни ми са приятелите и те са много. Няма да изброявам, за да не пропусна някого и да ми се разсърди.

Кабаиванска ще прави бенефис в България – вие замисляте ли нещо подобно?

За бенефис не съм се сещала. Дали трябва?

Казват, че тенорите са и големи ухажори… Чувствала ли сте го?…

Ха, ха, ха,… Тенорът мисля, че не е като хората. Той е тенор. Често глезльо, не винаги сериозен, ухажор, да. Но има и изключения! Малко. Вече съм забравила кой ме е ухажвал. Сега само мъжът ми и то е по навик, и не знам дали не е тенор. Никога не ми е пял.

Кой е най-„надутият” режисьор? А диригент?…

Тук ме затруднихте. Надути режисьори или диригенти, не бих казала или не съм им обърнала внимание. Приемам ги такива, каквито са. Не говорим за артист-солисти, нали? Имало е със странни изисквания, като Нелло Санти. Подаваше винаги къде да си вземем дъх, и го измерваше по собствените си възможности, а неговият дъх беше много къс. Както и режисьори, които искат като роботи да повтаряш само това, което са показали и не търпят чуждо мнение. Любимов.

Харесвате ли Обама?

В началото Обама ми харесваше, но му нямах доверие и не гласувах за него. Просто гласувах за партия, която нямаше начин да спечели. Само да съм си дала гласа. После не го харесвах вече, но ми беше жал и гласувах за него. Много съм емоционална, нали? Политиката не ми е работа и бих казала, че я мразя. Хъм, силна дума. Добре, не ми е приятна. Плашат ме тези размирици по улиците. Бях в София през лятото и видях. Не вземам страна, защото не съм там и не знам каква е истината. От приятели чувам различни мнения. На кого да вярвам?

Защо 25 години след промяната хаосът в България владее всичко? Какво се вижда оттатък Океана?…

Ако питате мен, аз бих се върнала веднага, но мъжът ми има още работа тук. Мечтая да остарея в мирна България, но се страхувам, че възрастните хора са най-пренебрагнатата част в обществото. Прави ли се нещо да се привлекат младите хора да се завърнат?

Бихте ли се върнала да живеете тук?

И на въпроса с въпрос. Защо 25 години след промяната хаосът в България владее всичко?

(край на интервюто)

Един прекрасен пример за всеотдайно служене на музиката и музикалната култура на младото поколение далеч зад границите на България. Браво на Стефка Евстатиева за неизчерпаемата й енергия!

Но това не е само една дейност – през 2010 г. друга инициатива на певицата е отбелязана в медиите:

СПИСАНИЕ на слепите „ЗОРА“ в България

Брой 07-08, 2010

Тема: АВТОРСКИ КОНЦЕРТИ НА ПЕТКО СТАЙНОВ В СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Първите авторски концерти на български композитор на художествена музика в САЩ


По инициатива и с решителната финансова подкрепа на внучката на композитора Изабела Стайнов-Уилкокс (дъщеря на големия му син – американски гражданин от началото на 50-те години на миналия век), която е изкуствовед, в края на м. май 2010 г. в Съединените американски щати бяха изнесени два концерта изцяло с музикални творби на Петко Стайнов. Концертите бяха организирани от Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий” и фондация “Петко Груев Стайнов” със съдействието на Американска фондация за България, Посолството на Република България в САЩ и Българското музикално общество във Вашингтон. Куратор и творчески ръководител на концертите бе българската пианистка със световна известност Павлина Доковска, ръководител на Клавирния департамент на “Мейнес колеж” Ню Йорк, подпомогната от също така международно известната певица СТЕФКА ЕВСТАТИЕВА.

Първият концерт се проведе в Ню Йорк на 25 май в зала “Уайл” на Карнеги хол от 20,00 ч. Той бе открит със слово на куратора Павлина Доковска, която очерта ключовото място и роля на Петко Стайнов в развитието на българската музикална култура и разкри спецификата на творчеството му като синтез между интонационната същност и ритмиката на националния фолклор и традициите на европейския симфонизъм. Концертът включваше представянето на следните творби на композитора:

Симфонична сюита “Приказка”, части Пусто горе, тилилейско, Змей и Педя човек, лакът брада  – аранжимент за камерен ансамбъл от Пламен Джуров, създаден специално за концерта.

“Нощ” (1915), песен за баритон и пиано.

“На печалния ми брат (1915), песен за сопран, пиано и цигулка …… (следват други творби).

(край на цитата)

Цитирам едно предаване на БНР от 2017 г., посветено на Стефка Евстатиева, в което има и редица нейни изпълнения, така че читателите, които не я познават, ще научат редица детайли от вокалната й дейност в България между годините 1979 и 1992:

БНР

Спомените за отминалите години – Стефка Евстатиева разказва

публикувано на 3.06.2017 г.

Автор: Светлана Димитрова

Когато поканиш един оперен певец, който е решил да се откаже от всякакви ангажименти и да се отдаде на спокойствие и срещи с приятели, най-лесно е да го разпиташ за отминалите славни дни. За Стефка Евстатиева те са много и наистина много славни. „Обичам си спомените“ – каза тя и започна да разказва за първите си стъпки в операта – това се случва в Русе. „Стефан Трифонов ме попита, когато си тръгвахме веднъж от театъра защо не мога да ходя по сцената. А аз бях притеснена и не знаех какво да правя“, споделя певицата. После се наложило да спаси спектакъл само с една репетиция, на която й показали от къде да влезе и да излезе. „И тогава, като нямаше кой да ме насочва, аз сама си направих моя мизансцен. Публиката била във възторг и дори питали защо този гастрол не е обявен. „Какъв гастрол? Аз бях вече от няколко години солистка на театъра“.


Спомените ще ни отведат и на конкурса на името на Чайковски в Москва. „Аз изобщо не бях готова за третия тур. Всички казваха, че те не пускат българи“. Оказало се обаче, че минава. А тя няма нито ноти, нито готова ария с оркестър. Решава да изпълни арията на Наташа от „В бурята“ на Хренников, която е учила в консерваторията. „Не бях гледала операта, само ми бяха казали, че Наташа е бременна и е изоставена, готова е да се самоубие и говори на детето си. Аз толкова се трогнах и сигурно съм изпълнила много добре арията, защото ми дадоха и награда за най-добро изпълнение на съветска опера. После ми казваха: Вие ни открихте Хренников. А след този конкурс ме забелязаха и в България“.

• „Дон Карлос” на Верди – Стефка Евстатиева (Елизабет), Калуди Калудов (Дон Карлос), Никола Гюзелев (Крал Филип), Людмила Хаджиева (Тебалд), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Иван Маринов, запис от 1988 г.


• „Княз Игор” – Стефка Евстатиева (Ярославна), Никола Гюзелев (княз Галицки), хор на Софийската опера, Фестивален оркестър, диригент Емил Чакъров, запис от 1987 г.


• „Дама Пика” – Стефка Евстатиева (Лиза), Виеслав Охман (Герман), Фестивален оркестър, диригент Емил Чакъров, запис от 1992 г.


• „Снежанка” на Римски Корсаков – Елена Зименкова (Снежанка), Стефка Евстатиева (Купава), Никола Гюзелев (Дядо Мраз), Аврам Андреев (Берендей), Стефка Минева (Лел), Любомир Виденов (Мизгир), хор и СО на БНР, диригент Стоян Ангелов, запис от 1985 г.


• „Трубадур” на Верди – Стефка Евстатиева (Леонора), Стефка Минева (Азучена), Иван Велчев (Манрико), Никола Смочевски (Граф ди Луна), Иван Василев (Рюиц), хор и оркестър на Старозагорската опера, диригент Веселин Ненов, запис от 22 ноември 1982 г.


• „Мефистофел” на Бойто с участието на Никола Гюзелев (Мефистофел), Калуди Калудов (Фауст), Стефка Евстатиева (Маргарита), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Иван Маринов, запис от 10 юни 1983 г.


• „Андре Шение” на Джордано – Стефка Евстатиева (Мадалена), Здравко Гаджев (Андре Шение), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Асен Найденов, запис от 1979 г.

Разговор със Стефка Евстатиева


събота, 3 юни от 20 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота    Стефка Евстатиева

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100838165/stefka-evstatieva

Ще завърша днешната статия за Стефка Евстатиева с една информация от 2018 г., която е особено радостна – нейните големи заслуги за българското и световно вокално изкуство са добре оценени и наградени от съответните органи в България. През юни 2018 г. тя получи в София лично от Президента на България високото отличие – ордена Св. Св. Кирил и Методий” с огърлие, на тържество в Гербовата зала на президентството. Цитирам съобщение в медиите:

Портал „News.bg“

25.06.2018

Автор: Симеон Янев

Президентът отличи духовни лидери на нацията

На официална церемония в Гербовата зала на президентството държавният глава Румен Радев удостои с висши отличия деветима дейци на културата и изкуството.

В словото си президентът заяви, че днешното събитие е един своеобразен празник на българския талант, който е прекрасно реализиран, упорито защитаван и безапелационно аплодиран и подкрепян.

“Вие сте посветили себе си на духовния напредък, вписали сте се с талант, всеотдайност и много труд. С вашите имена България присъства пълноценно на съвременната и европейска световна сцена”, каза още в словото си президентът Радев.

Президентът изтъкна, че благодарение на творците на културата се предава силата на изкуството, с което се пленява ум и въображение. Успехът на вашето духовно лидерство е успех за цяла България, акцентира Радев.

“Вашият талант е силата на словото, на музиката и танца. Това е признание не само за вашия ярък талант, но и признание затова, че вие предавате духа на свободното творчество на многобройни млади последователи”, отбеляза президентът.

С орден “Стара планина” – първа степен бе отличена режисьорът Адела Пеева. Писателят и преводач Петър Велчев и бившият директор на Народната библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново д-р Иван Ангелов бяха отличени с орден “Св. Св. Кирил и Методий” – втора степен.

Балетната изпълнителка, педагог и хореограф доц. Калина Богоева, оперната прима СТЕФКА ЕВСТАТИЕВА и дългогодишният директор на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език Величка Велянова бяха отличени с орден “Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие.

Държавният глава удостои актьорите Иван Иванов и Христо Мутафчиев с орден “Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие. Същото държавно отличие получи и композиторът и педагог проф. Милко Коларов.

В словото си режисьорът Адела Пеева, една от отличените днес, заяви, че за нея е особена чест да получи значим държавен орден. Като голямо признание Пеева вижда ордена.

В речта си тя отбеляза, че дейците на изкуството и културата работят, за да допринесат за духовното развитие на българското общество.

“Ние живеем във време, когато материалното е ценено, а духовното е подценявано. Нашите усилия са да служим на нашата република, като работим за духовното”, заяви Пеева. Тя изрази възхищението си, че с тези високи отличия са удостоени почти равен брой жени и мъже. Това показва, че творчеството и дейността на жените в областта на изкуството и културата е оценена по достойнство.

(край на цитата)

След една твърде обемиста статия, която обаче Стефка Евстатиева напълно заслужава, днес на 7 май 2020 г. ще я поздравим с най-добри чувства по случай рождения й ден и за голямото й дело в света на вокалното изкуство, както и за другите й сегашни инициативи и ще й пожелаем все така неуморно да служи на това голямо изкуство. Нейният път, тръгнал от Русе и преминал през всички континенти, е оставил диря сред много нейни колеги и приятели – Иван Консулов, Кръстан Мисирков, Михаил Светлев, Любомир Дяковски и много други – също мои Фейсбук-приятели, които при всеки повод й правят комплименти и припомнят моменти от общите им спомени. Не е ли това най-голямата награда за една артистка, която заслужено гледа на изминатия творчески път?

……..

Facebook

Оперната прима Stefka Evstatieva, покорила всички световни оперни сцени, е наша видна съгражданка – гордостта на Силистра. Леля ми – Aleksandra Nenova си пази вкъщи автограф от певицата, а баща ми Александър Гаджалов познаваше родителите й. Водил ме е у тях на гости. Бяха много земни и сърдечни хора! Благодарности на Jordan Georgiev, за прекрасния материал!

Jordan Georgiev

anАРТ Силистра

Juni um 08:22

Оперната прима Стефка Евстатиева за АРТ Силистра: „Първата ми награда бе фотоапарат „Смена 6“ на хоровия събор в Силистра“

През настоящата година се навършват 110 години от Първия събор на хоровете от крайдунавските градове, за което време има проведени 12 издания – последният е през 2016 г., а 13-ият – ако не се случат непредвидени събития – трябва да е тази есен. На 23 май т.г. Смесен хор „Седянка“ и НЧ „Доростол“ отбелязаха годишнината на събора край Паметника на песента.

Той е изграден през 1966 г., когато уникалната за началото на миналия век проява е възстановена след 56-годишно прекъсване поради това, че в периода 1918-1940 г. Силистра като част от Южна Добруджа е окупирана и е в рамките на Кралство Румъния.

Наскоро в свой коментар под материал по темата в профила АРТ Силистра оперната прима Стефка Евстатиева разказа свой интересен спомен. За какво става дума в него: „Не мога да не се включа и аз, за да споделя колко важен в живота ми е този фестивал. През 1947 г. съборът е в град Русе и хор „Седянка“ заминава с кораб по Дунава. Баща ми Евстати Недев, който е хорист, също заминава, а с него е и майка ми, която е русенка, не иска да изпусне случая да види родителите си.

Да, но тя е бременна в 8-ия месец и смята, че от пулсациите на корабните машини е получила контракции, и въпреки опита да ме задържат, аз съм се родила малко преждевременно (това е историята на въпроса къде съм родена). Родена съм в Русе, но съм отраснала в Силистра. После през 1971 г. пак се върнах в Русе, но на сцената на Русенска опера, като солистка (бел. – там пее до 1979 г.).

Втори случай: през 1966 г. съборът е в Силистра и аз пея солото на песента „Мирно небе“ със Смесен хор „Седянка“ и журито ми присъжда награда. Това е първата ми награда – фотоапарат „Смена 6” и 50 лв. Там ме чу и един журналист от София (бел. – в допълнителен коментар радиожурналистката Румяна Гидолова уточнява, че това е Александър Абаджиев) и уговори родителите ми да ме пратят на прослушване при проф. Хр. Бръмбаров и така нататък…“.

В Уикипедия на английски език: Стефка Евстатиева е българско оперно сопрано, възпитаничка на Елена Киселова в Държавна музикална академия София. Печели втора награда на Международния конкурс на Чайковскив Москва. (Не е присъдена първа награда). През 1978 г. тя печели Голямата награда на конкурса за белгийско радио и телевизия Belcanto; през 1979 г. Голямата награда и златен пръстен в конкурса за млади певци в София; и през 1982 г. наградата за най-добро представяне в „Арена ди Верона“.

Пяла е по целия свят: Париж, Рим, Виена, Брюксел, Буенос Айрес, Берлин, Канада, Франкфурт и САЩ (Сан Франциско и Далас през 1984 – същата година има дебют и в Метрополитен опера, Ню Орлиънс, Маями и Балтимор). През 2004 г. Стефка Евстатиева помага за създаването на българския детски хор и на училище „Гергана“ в Ню Йорк.

Архив на блога ВЕРСИНАЖ от 23 юни 2017 г.: Председателят на Клуба на културните дейци Марин Минев-Джона: „На всичките ни срещи аз й подарявам роза! За мен най-доброто цвете за подарък за една жена е червената роза, а тя обожава най-българското цвете!“.

За своя пореден юбилей г-жа Евстатиева бе уважена от държавната власт в Силистра в лицето на областния управител Ивелин Статев и от кмета на общината д-р Юлиян Найденов, от които получи предварителното обявените поздравителни адреси.

Знакът на община Силистра и книгата „Съхранена памет. Спомени на съвременници“ са материалното допълнение към поздравите към именитата добруджанка, прославила Силистра и своя талант по света.

Jordan Georgiev und 14 weitere Personen

Kommentare

Stefka Evstatieva Благодаря ви мои скъпи силистренци, че се сещате, даже по-често от колкото бих мечтала и винаги сте били много щедри в суперлативите си. Затова ми е много приятно да съм във връзка с много от вас, да идвам, да се срещаме и да се връщаме в спомените си от ученическите години. Много ми липсвате, особено сега, когато не мога да направя и сериозен план за пътуване. Продължавам да съм в карантина и да си мечтая. Обичам ви!

………

След една пълна със сведения за толкова големи изяви на Стефка Евстатиева, днес на 7 май 2022 г. ще я поздравим с най-добри чувства по случай рождения й ден и за голямото й дело в света на вокалното изкуство, както и за другите й сегашни инициативи и ще й пожелаем все така неуморно да служи на това голямо изкуство. Нейният път, тръгнал от Русе и преминал през всички континенти, е оставил диря сред много нейни колеги и приятели – Иван Консулов, Кръстан Мисирков, Михаил Светлев, Любомир Дяковски и много други – също мои Фейсбук-приятели, които при всеки повод й правят комплименти и припомнят моменти от общите им спомени. Не е ли това най-голямата награда за една артистка, която заслужено гледа на изминатия творчески път?

За много години, драга Стефче !

……..

Изпълнение на Стефка Евстатиева:

Започвам с тази ария на Леонора от „Трубадур“, чието изпълнение особено ми хареса: проникновено тълкуване на образа, идеална вокална линия, прекрасен финал с почти колоратурните крайни тактове …

 Il Trovatore D’amor sull’all rosee

Bulgarian soprano was born in Ruse on the 7 May 1947. After vocal studies at the State Academy of Music in Sofia with Elena Kisselova, she began her career with the Ruse Opera where she sang from1971 to 1979. Her debut there was as Amelia in Un ballo in maschera. In 1974 Stefka Evstatieva won the second prize at the Tchaikovsky International competition in Moscow. (No first prize was awarded). In 1978 she won the Grand Prize of Belgian Radio & TV Belcanto Competition; in 1979 Grand Prize and Golden Ring in the Young Singers Competition in Sofia; and in 1982 the Best Performance Award at the Arena di Verona. After joining the Sofia National Opera in 1978, her international career developed at the Vienna State Opera in 1980, the Munich State Opera and the Royal Opera in 1981 and the Arena di Verona and La Scala in 1983. Additional engagements included Paris, Rome, Brussels, Buenos Ares, Berlin, Canada and Frankfurt. Her debut in the United States was singing Lisa in Pique Dame with the Philadelphia Opera in 1983, then followed performances in San Francisco and Dallas in 1984 and 1986, with additional engagements in New Orleans, Miami and Baltimore. At the Metropolitan Opera her debut was on April 9th, 1984 singing Elizabetta in Don Carlo. In addition to performing as a concert singer her major operatic roles included Aida, Donna Elvira, Desdemona, Leonora in Forza del Destino, Maddalena in Andrea Chenier, Elizabetta in Don Carlos, Amelia and the Russian roles of Lisa and Tatyana.

……

Изпълнение на Стефка Евстатиева:

Stefka Evstatieva – La Mamma morta – Andrea Chenier, Montreal 1993

…..

Изпълнение на Стефка Евстатиева:

Verdi: Aida Ritorna vincitor

…….

Изпълнение на Стефка Евстатиева:

Tchaikowsky: Pique Dame “Lisa’s aria”

´´´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.