Elena Filipova – operastars

Днес празнува рожден ден певицата и вокален педагог във Виена Елена Филипова

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 декември 2020 г. искам да поздравя по случай рождения й ден една изключително талантлива българска оперна певица, сега вокален педагог във Виена, особено активна в годините 1990 до 2000 в цял свят. В тия години нейната звезда изгря като ярък метеор, бързо се наложи по най-големите оперни сцени и фестивали в Европа, след това и в Америка. Тази певица е сопранът Елена Филипова, която в годините, когато тук в Германия мецосопранът Веселина Кацарова изграждаше много успешно кариерата си, тя по същия начин се утвърди тук като изключителен сопран по всички най-големи сцени – Хамбург, Берлин, Мюнхен, Франкфурт.

И до сега тези изяви на двете българки по едно време в Германия и другаде са допринесли приятелските им връзки да се запазят – един факт, който заслужава особен респект и за двете големи артистки.

Преди да започна статията си специално за Елена Филипова, искам да се върна малко назад в годините. Сигурно много от моите ФБ-приятели отпреди 6-7 години си спомнят как в средата на 2013 година започна тази поредица от почти всекидневни статии във Фейсбук, посветени на датите на раждане и смърт на бележити певци, диригенти, оперни режисьори, дати на премиери и такива на откриването на оперни театри. През тези повече от 7 години аз написах около 1700 статии (средно по 25 на месец, без май и септември, когато не съм в Германия) – някои по-обширни, други – по-кратки, с главна цел да популяризирам това велико изкуство, което във века на тотална компютъризация, глобализация и рязка промяна на ценностите в много области на изкуствата и културата също се променя с всеки нов ден, както се променя общият облик на съвременността. При това основната ми цел е да пиша повече за български оперни дейци, чието дело не се познава достатъчно добре, особено по отношение на такива личности, които са имали или имат кариерата си преди всичко на Запад.

При това печатните медии в България с малки изключения не пишат на теми от света на операта. Ако не са редовните публикации на тази тема в седмичника „Култура“ (за съжаление, от известно време той вече не излиза, дано новото месечно списание „АРТизанин” – списание за музика, литература, кино, театър, визуални изкуства запълни по един нов начин липсата на в. „Култура“.

В началото на октомври 2017 г. излезе първият брой на „АРТизанин”), главно от проф. Боянка Арнаудова, Екатерина Дочева, Мария Костакева и още няколко други, които пишат от редица години, няма друг източник, освен Националната телевизия и Българското радио (имам предвид преди всичко предаванията „Алегро Виваче“ и „Каста Дива“), които запълват донякъде празнината в печатните медии. Прекрасното месечно списание „ЛИК“, което беше знаме на истинската култура в България, вече не излиза даже и като електронно издание, както беше до годината 2014. В централните печатни медии рядко се публикуват статии на оперни теми с изключение на такива, свързани с гостуването на известни наши или чужди изпълнители. А това да се отбелязват юбилеи на такива дейци (с изключение на в. „Култура“, в. „Монитор“, в. „Стандарт“ и понякога вестниците „Труд“ или „24 часа“) е много рядко.

При моите чести престои в Полша в годините от 1965 до 1990 и после по-рядко винаги съм установявал едно сериозно отношение на печатните медии към оперното изкуство. Може би там традициите са други – много полски всекидневници поместват редовно статии с тази тематика. И в България имаше преди много години журналисти с опит в музиката (като Владимир Гаджев) или музиколози (като наскоро починалата проф. Розалия Бикс), които редовно пишеха в някои всекидневници и то на популярен език – за широките слоеве любители на музиката и операта. Сега това прави до известна степен Елиана Митева и още няколко други журналисти.

През този месец декември – особено хубав и празничен с идването на Коледа и Новата година съм решил да посветя повече статии за български артисти в тази област. Случайно или не през декември тази година има доста рождени дни на такива, като Антон Дяков – 9 декември (жалко, той се помина през 2016 година), Райна Кабаиванска – 15 декември (навършва 86 години), Димитър Узунов – 10 декември (роден през 1922 г.), Петър Гугалов (11 декември – 91 години), Трифон Силяновски (роден на 16 декември 1923 г.), Дарина Такова (родена на 27 декември 1963 г.).

Сега за Елена Филипова. Тя е една от малкото българки, пяла на сцената на прочутата опера в Сидни / Австралия през 1998 г. (ролята на Манон Леско в операта от Пучини). Нейни диригенти през кариерата й са били Херберт фон Караян, сър Джордж Шолти, Клаудио Абадо, Волфганг Завалиш, Кристиан Тилеман и много други. Серджиу Челибидаке я поканва да пее соловата партия в Реквиема на Верди по случай 150-годишнината на Мюнхенската филхармония. Записът на същия от фирмата „Naxos“ е оценен като „един от най-сполучливите записи в историята на звукозаписната техника“. Ето какво четем за нейните изяви в Австралия:

ЕЛЕНА Е РОДЕНА МАНОН
От Стюард Хаукинс

Манон Леско на Джакомо Пучини. Представена от Австралийската опера, с Агим Хуши и Елена Филипова, в оперната зала до февруари 1998. (‘Elena to Manon born’
By Stewart Hawkins. Manon Lescaut by Giacomo Puccini. Presented by Opera Australia, with Agim Hushi and Elena Filipova, at the Opera House until February 1998).

Българското сопрано Елена Филипова играе изключително добре прекрасната, но фатална Манон.

Тя не само създава правдоподобен характер на сцената – нещо, което не е лесно за изпълнение в определени странни моменти на интригата – но едновременно с това има зашеметяващо съблазнителен глас. Нейната версия на арията ‘In Quelle Trine Morbide’ , която е част от това представление, е брилянтно изпълнена.

(край на цитата)

Започнала през 1981 г. от една авторитетна сцена – операта в Карлсруе, Елена Филипова спечелва през 1982 г. първа награда при конкурса на името на Херберт фон Караян в Залцбург и е ангажирана от него за летния фестивал там. От Залцбург тръгва и голямата й световна кариера – дебют във Филаделфия като Татяна в „Евгений Онегин“, в Люксембург и Барселона, Антверпен, Гент, Брегенц, Берн, Цюрих, Виена, о-в Сицилия, Сиатъл в САЩ, Сидни в Австралия, в Южна Америка. Дебютът на Елена Филипова на сцената на Баварската опера в Мюнхен е през 1989 г. в ролята на Неда в операта „Палячи“ от Леонкавало с партньори от световна класа: Грейс Бъмбри в ролята на Сантуца, Владимир Атлантов, Пиеро Капучили. В Гент / Белгия Елена Филипова участва в директна телевизионна продукция на операта „Отело“ от Верди. В Южна Америка тя има концертни изяви в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес, както и изяви в легендарната опера в Манаос в района на Амазонка. Особено интензивна е дейността й в Испания: в ролята на Донна Анна в операта „Дон Жуан“ от Моцарт в „Teatro Liceo“ в Барселона, концерти и рецитали в Мадрид и други градове, също и на Канарските острови. Цитирам една статия от медия в САЩ по повод изявите й във Филаделфия:

ОПЕРА от Лесли Валдес – репортьор и музикален критик (Opera by Lesley Valdes – Enquirer Music Critic)

Преди премиерата на „Евгений Онегин“, последната продукция на оперната компания на Филаделфия, публиката говори с очакване за младия канадец Джино Куилико, който пее главната роля. Куилико е елегантен и привлекателен, но името, което трябва да бъде в устата на всички е това на Елена Филипова, която пее Татяна.

Филипова е българка, която прави своя американски дебют и е трудно да си представим по-подходяща изключително чувствена Татяна. Тя е млада, стройна и физически привлекателна. Несподелената любов, пресъздадена от нея и от Куилико е достоверна, подсилена от натурализма на времето, докато гласовете им, силни и изпълнени с характер, раздават правосъдие в тази трагедия на изгубените възможности.

Филипова използва своя глас с огромна лирична творческа фантазия. По време на сцената с писмото, в което Татяна споделя своята любов към Онегин, тя е прелъстителна, но и безутешна, като се проследи колко пъти нейното пеене преминава през променливите симптоми на любовното страдание. Страх, мечтание, тревога, стеснителност, възбуда – всички те, предизвикани от леко колебание при някоя фраза или при градациите на пианисимо, достигащо до най-трогателните нива.

(край на цитата)

По същото време започват и изключително успешните й рецитали и концерти в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, както и много прояви в немската и австрийска телевизия и в предавания по радиото. През 1992 г. Филипова получава почетната титла „Kammersängerin“. В моя архив съм нанесъл през тия години данни за много от успешните й оперни изяви главно в Германия, отразени в специализираните списания. Ето някои: Дездемона в „Отело“ от Верди на 23 и 29 септември 1993 г. в Гент / Белгия (откриване на новия театър); Леонора в „Трубадур“ от Верди на 13 март 1994 г. в Берлин (Deutsche Oper), след това през април 1994 г. в Мюнхен (Държавната опера); през юли и август 1994 г. на Летния фестивал в Брегенц / Австрия в главната роля на Франческа във „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай (1883-1944). Този съвременник на Пучини е композирал между 1908 г. и 1933 г. общо 10 опери, от които „Франческа да Римини“ е най-успешната и се играе по много световни сцени. Написана е в стила „веризмо“, но с черти от музикалния експресионизъм, подобен на този на Клод Дебюси, с чудесни мелодии. След премиерата в Торино на 19 февруари 1914 г. операта се поставя през същата година в Лондон, през 1915 г. в Буенос Айрес и в Рио де Жанейро, през 1916 на сцената на Миланската Скала и в Ню Йорк, 1917 г. в Чикаго. Специално в Италия тази опера не е слизала никога от оперните сцени. През 1984 г. на сцената на МЕТ при новата постановка на операта Рената Ското пее в ролята на Франческа, Пласидо Доминго – в ролята на Паоло. В един обширен цветен оперен лексикон („Harenberg Opernführer“ от 1995 г.) при тази опера има голяма снимка (стр. 1013) от спектакъл в Брегенц през юли / август 1994 г., мисля, че на снимката (не е написано) е Елена Филипова в главната роля, заедно с група хористки. Аз разполагам с информация за състава на ансамбъла при Летния фестивал в Брегенц и го цитирам:

Bregenzer Festspiele

Francesca da Rimini

von Riccardo Zandonai

Premiere: 20. Juli 1994

Weitere Aufführungen: 23., 27., 30. Juli, 3. August

Besetzung

Dirigent	Fabio Luisi
Inszenierung	Robert Fortune
Ausstattung	Antony McDonald
Light Design	Wolfgang Göbbel

Francesca	ELENA FILIPOVA
Samaritana	Hana Minutillo
Oastasio	Danilo Rigosa
Giovanni	Philippe Rouillon
Paolo der Schöne	Frederic Kalt
Malatestino	Kenneth Riegel
Biancofiore	Anita Bader
Garsenda	Tünde Franko
Altichira	Jolana Fogasova
Adonella	Jaroslava Horska
Smaragdi Sec Taldo Berardengo Schütze Stimme des Gefangenen	Alexander Kravets
Spielmann	David Cale Johnson
Turmwärter	Cheyne Davidson
Indische Tänzerin	Anjali Keshava

(край на цитата)

Други изяви: Аида в Хамбург през юни 1995 г., Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ през септември 1995 г. в Берлин и Виена, през април 1997 г. в Мюнхен; Манон в „Манон Леско“ от Пучини през март 1996 г. във Виена (продукцията е на легендарния режисьор Жан-Пиер Понел), Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано през май, юни и септември 1996 г. в Берлин (Deutsche Oper), Леди Макбет в „Макбет“ от Верди през февруари и март 1997 г. в Мюнхен (Държавната опера), Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди през юни 1997 г. в Мюнхен (партньор Франсиско Арайса като Дон Карлос), през 1994 и 1997 г. във Виенската държавна опера. През 1997, 1998 и 1999 г. следват много изяви на Филипова главно като Аида, Чо Чо Сан и Леди Макбет в Берлин и Мюнхен.

За много от тези изяви на Елена Филипова по световните сцени в тия години музикалните критици са отразили редица нейни участия, повечето от които не се знаят в България. Ето част от тях:

Elena Filipova als Donna Anna:

… übermetallischen Klang und starke Ausdrucksmöglichkeiten verfügt die schöne Sopranstimme von ELENA FILIPOVA, deren sicheren Technik auch unbequemen Koloraturen gewachsen ist – eine Donna Anna mit Zukunft. Sie spielt die “seria”-Momente ihrer Rolle so überzeugend aus wie ihr Рartner Robert Dean Smith, der dem Ottavio Standthaftigkeit und edle Lyrik seines rein klingenden Tenors zukommen lässt…

Staatsoper: ELENA FILIPOVA als perfekte Aida:

gdt-.In der Staatsoper brillierte die Bulgarin ELENA FILIPOVA als “Aida”- einer der hellsten Sterne am Sopran-Himmel. Sie brachte nicht nur die temperamentvollste Dramatik mit, sondern auch einen lyrischen Schmelz der bis in traumhaft leistete Tongebungen reichte.Und da sie schon anzusehen ist und auch schauspielerisch hinreissend agierte, war sie eine perfekte Aida…..

(…) And despite Manon Lescaut‘s odd road-movie come-morality tale storyline the music is classic Puccini.

Bulgarian soprano ELENA FILIPOVA played the beautiful but fatally Manon particularly well.
She was not only a believable character on stage- something which is not easy to pull off during some of the odder moments in the plot- but also has a stunning seductive voice. Her rendition of In Quelle Trine Morbide which is the party piece from this show was brilliantly executed.

A “Eugene Onegin splendidly realized”

“The Enquirer”

Review
Opera by Lesley Valdes
Enquirer Music Critic

Before the opening of Eugene Onegin, the Opera Company of Philadelphia’s final production, people were talking with anticipation about young Canadian Gino Quilico, who sings the title role. Quilico is quite good-slim and handsome too- but the name that should be on everyone’s lips is that of ELENA FILIPOVA, who sings Tatiana.

Filipova is a Bulgarian making her American debut, and more appropriately sensitive Tatiana would be hard to imagine. She too is young, slender and physically attractive. The thwarted lovers she and Quilico create have a credibility that heightens the era’s naturalism, while their voices, big and full of character, do justice to this tragedy of lost opportunities.

Filipova uses her voice with a great deal of lyrical imagination. During the letter scene in which Tatiana confesses her love for Onegin, it was tempting, but fruitless, to count the many ways in which her singing conveyed the mercurial symptoms of lovesickness. Fear, dreaminess, anxiety, shyness, exhilaration- all were evoked by a slight hesitation of a phrase or by gradations of pianissimo singing that reached the most touching levels.

Soprano enjoys challenge of Verdi Role
By Robert Baxter the Enquirer Post staff

“To sing Verdi”- says ELENA FILIPOVA “You must have a voice that can do everything”
Without a pause, the Bulgarian soprano continues: “You have to be able to sing full voice and piano. You need a big legato and a big line. You need flexibility and, of course feeling.”
“If you have all that, you can sing Verdi. Singing Verdi is very difficult but it’s good for the voice and for the soul”

Filipova has sung Verdi in Major Opera houses in Germany, Austria and Italy in recent years. Earlier this month she sang the title role in Aida for Opera Pacific.
This evening, she sings her first Verdi heroine at the Academy of Music when she opens the Opera Company of Philadelphia’s season as Leonora in Il Trovatore.
Leonora is a passive figure fought over by the troubadour Manrico and his brother Count di Luna. Filipova says she enjoys the challenge of spinning out Leonora’s long breathed melodies but wishes her character were more dramatic.

“She is suffering, suffering, and suffering” says the soprano of the Spanish noble woman who is rescued from a convent by her lover and then swallows poison to save his life.
“In this opera, you sing and don’t move” she adds “I like to act, I feel more free when I am singing and acting”
A Handsome woman with dark brown hair and flashing eyes, Filipova comes from a musical Family. Her father, she says, is an orthodox priest with a “wonderful dramatic tenor voice”. Her mother has Greek and Italian blood and also has a fine singing voice , Filipova’s sister is a pianist.

After studying in the conservatory of Sofia, Filipova arrived in Germany “with a little luggage, ten marks and a contract” to be a professional opera singer.
Filipova made her debut with OCP two seasons ago as Tatiana in Tchaikovsky’s Eugene Onegin. Since then her career has accelerated.

She recently made her debut at the Vienna State Opera and returns to sing Puccini’s Manon Lescaut this season. Last year, she sang the title role in Franco Zeffirelli’s production of Aida in Rome and then sang in Gian Carlo Menotti’s production of Manon Lescaut at the Rome Opera.

Last summer, Filipova made her debut at the Bregenz Festival in the title role of Zadonai’s Francesca da Rimini. In the upcoming season, she returns to the Opera Pacific in the title role of Madama Butterfly and sings her first Tosca in Catania Sicily.
Filipova savors the chance to sing Puccini’s emotionally compelling heroines but still insists Verdi is her first love. She has sung in La Traviata, Simon Boccanegra, Otello, Don Carlo and Aida .She dreams of singing La Forza del Destino.

“Verdi wrote 26 operas, so there arena lot of possibilities” Says Filipova. “I think my voice is right for Verdi. The dark color of my voice is a big gift from God.
For the Philadelphia Trovatore, conductor Maurizio Barbacini is opening a cut in the last act which enables Filipova to sing an exciting cabaletta with an explosive melody.

It’s a big challenge this cabaletta” notes the soprano. “But it adds to the drama some exciting music. I like it.”

ELENA FILIPOVA is Tatiana and Gino Quilico is Onegin in the Opera Company’s staging of Tchaikovsky’s tragic tale.

… In the Complaints category… The opera is sung in Russian, a Russian that endures a great amount of foreign alteration by this otherwise excellent cast. Filipova’s Slavic diction as might be expected is superior…

(край на цитатите)

Някои от горните критики аз поместих по-горе в превод (за изявите в Австралия и във Филаделфия), ето още една в превод на български език за творби от Верди, цитирана по-горе в оригинал:

СОПРАНОТО СЕ РАДВА НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ОТ ВЕРДИЕВИТЕ РОЛИ’ –
Роберт Бакстер, репортер на „Енкуаер Пост“ (‘Soprano enjoys challenge of Verdi Role’ By Robert Baxter, the „Enquirer Post“ staff.)

‘Да пееш Верди’ – казва Елена Филипова – ‘трябва да имаш глас, който може да постигне всичко.’ Без пауза българското сопрано продължава: ‘Трябва да можете да пеете с цял глас и пиано. Нуждаете се от продължително легато и голяма линия. Нуждаете се от подвижност и разбира се от емоция. Ако имате всичко това, можете да пеете Верди. Да се пее Верди е много трудно, но е добре за гласа и за душата. Леонора е пасивна фигура, за която се борят трубадурът Манрико и неговият брат граф ди Луна’.

Филипова казва, че се радва на предизвикателството да предава дългите вдъхновени мелодии на Леонора, но би желала те да са по-драматични.

‘Тя страда, страда и страда’, казва сопраното за благородната испанка, която е спасена от манастира от нейния любовник, а след това поглъща отрова за да спаси неговия живот. В тази опера пееш и не се движиш’ и добавя: ‘Аз харесвам действието, чувствам се по-свободна, когато пея и показвам актьорско майсторство.’

Филипова се наслаждава на шанса да пее емоционално покоряващите героини на Пучини, но все още твърди, че Верди е нейната първа любов. Пяла е в Травиата, Симон Боканегра, Отело, Дон Карлос и Аида. Мечтае да пее в Силата на съдбата.

‘Верди е написал 26 опери, така че има поле за работа и много възможности’ казва Филипова. ‘Мисля, че моят глас е точно за Верди. Тъмната му окраска е голям дар от Бога.’

(край на цитата)

През лятото на 2013 година, когато аз имах вече личен контакт с тази именита певица (тя имаше международен майсторски клас по вокално изкуство в Бургас), получих интересна информация чрез нея от българския композитор и педагог проф. Георги Костов, ученик на проф. Панчо Владигеров, от 1985 г. професор по хармония и композиция в Музикалната академия в София, неин ректор от 1989 до 2008 г., министър на културата през 1995/1996 г., автор на много симфонични творби, както и на повече от 1000 песни за деца и хорова музика, главен секретар на Съюза на българските композитори от 1975 до 1985 г.

Отдавна не бях чувал нищо за Елена Филипова и просто полюбопитствах. Възможността за това дойде чрез Фейсбук и от Интернет. Мисля, че написаното от проф. Костов е много интересно и понеже малко българи знаят подробности за Филипова, например че е завършила Музикалната академия в София с три дипломи – по обой, пиано и пеене – тя веднага заминава за Германия, където е ангажирана в оперния театър в Карлсруе. По тази причина активната й кариера протича в чужбина. Ето най-важните части от това интересно описание (цитирам без промени):

„Искам да ви разкажа коя е известната наша певица Елена Филипова. Тя започва музикалното си образование в Музикалната гимназия във Варна (родом е от Пазарджик) със специалност обой и завършва средното си образование в Софийското музикално училище. Тя избира тази специалност, за да може да добие нужната възраст, за да започне сериозно да се занимава с оперно пеене, в което е влюбена от както се помни. Но обоят я пленява, а оттам и възможността да свири в оркестър, което после ще й помогне много в работата й с прочути диригенти като певица. Приета е в инструменталия отдел на Консерваторията на първо място с пълен отличен, но кой знае защо вокалният факултет не е така „гостоприемен“ за нея. По това време ректор е композиторът проф. Александър Райчев. Тя успява да му се представи с ария на Памина от „Вълшебната флейта“ на Моцарт (проф. Райчев е „женен“ за Виенската класика). Неговата оценка е висока и той й дава възможността да положи приравнителен изпит. Така тя става студентка във вокалния факултет през втората година от следването. Учи при проф. Мати Пинкас и при Сабин Марков и днес с признание говори, че много е научила от проф. Павел Герджиков за сценичната си дейност и също така от Ирина Щиглич. Изявява се като дейна студентка с пълен отличен успех и безкрайни участия в концерти и продукции, както и запис на Реквиема от Моцарт, излъчен по радиото. Избрана е като единствена жена за престижния конкурс на Бах в Лайпциг, но по същото време й предлагат договор за водещ лиричен сопран в Западна Германия – в град Карлсруе. Веднага след дипломирането си тя поема този отговорен пост и само на 22 години, с малък куфар и огромна любов към оперното изкуство тя потегля сама за Германия убедена, че не само ще се справи с тази задача, но и че „вратата“ към големия оперен свят е отворена – стига да си прилежен и дисциплиниран.

Само година след това тя е носител на първа награда на конкурса „Херберт фон Караян“ в Залцбург. През следващата година е най-младият член при участието си в Музикалния фестивал в Залцбург и работи не само с големия маестро Караян, но и с диригенти като Лорин Маазел, с колеги като Ева Мартон, Й. Кинг, Тео Адам и много други. Още ненавършила 24 години, в резултат на работата й в Залцбург тя получава предложение да пее солова партия в Реквиема на Джузепе Верди, за което по това време тя вече мечтае. Обмисля около седмица и приема смело това предизвикателство, което е увенчано с огромен успех и директно излъчвано по радиото в Хамбург. Това произведение е като червена линия в творческия й път – пее го от сърце и с огромен успех. Не напразно за един от престижните четири гала-концерти по случай 150 години на Мюнхенската филхармония я поканва не друг, а „трудният“ Сергиу Челибидахе. По това време той е шеф-диригент на този оркестър. По-късно фирмата „EMI“ издава life-записа на този концерт. Има и други записи на това произведение с нейно участие.

Още като съвсем млада артистка тя инвестира в работа с изтъкнати личности в оперния свят, като с Марио дел Монако, по-късно с Франко Корели. Едни от първите й роли са Памина, Донна Анна, Амелия в „Симон Боканегра“, Татяна в „Евгени Онегин“, Виолета в „Травиата“, Леонора в „Трубадур“. Много рано като резултат от успеха й в Реквиема от Верди, след като отказва неколкократно, тя приема и с блестящ успех дебютира като Аида в Рим в „Termi di Caracalla“. В това лято централните роли в програмата на Рим се пеят от българки: Аида – Елена Филипова, Турандот – Гена Димитрова, Сантуца – Стефка Евстатиева. Само 4 месеца по-късно е ангажирана от Франко Дзефирели за блестящата продукция на „Аида“ в „Teatro dell Opera“ в Рим, където като Амнерис е ангажирана Гена Димитрова. В САЩ Филипова дебютира като Татяна в „Евгени Онегин“ и пее при няколко продукции на „Мадам Бътерфлай“ с блестящ успех. В тази опера, заедно с „Аида“ и „Травиата“ тя пее на най-големите сцени по света от Европа до Северна и Южна Америка, Япония, Южна Африка, Азия. На фестивала в Брегенц под диригентството на Фабио Луизи пее ролята на Франческа да Римини от едноименната опера на Дзандонай. Има life-запис на ОRF (австрийското радио и телевизия) – единствен документ в този си вид. Други нейни роли са Амелия в „Бал с маски“, Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано, за която роля е избрана между много кандидатки и пее в „културният град на Европа“ Копенхаген (моя бележка – Б.К. – всяка година се избират такива градове в нашия континент) с маестро Марчело Виоти и Ренато Брузон. По покана на Операта в Сидни / Австралия, тя пее ролята на Манон Леско в едноименната опера на Пучини. До ден днешен Елена Филипова е единствената българка, пяла на тази сцена. Тази роля предрича в Рим Гена Димитрова, като й казва – „пей я, тя е само за тебе“. А на друго място Димитрова казва: „тази роля може най-добре да изпее младата българка Елена Филипова, с която имах радостта да пея в прекрасната продукция на Дзефирели – „Аида“. Филипова пее след това Манон Леско в Държавната опера във Виена в продукцията на Джан Карло Меноти, също в Рим и в Лос Анджелис. Много са още ролите, които Елена Филипова създава с голяма преданост, любов и сърце.

На сцената на Операта в Цюрих тя има среща с големия Николай Гяуров в операта „Дон Карлос“. Това събитие тя ще помни цял живот. Малкото часове заедно на сцената създават топъл колегиален контакт на двама, родени единият в Пазарджик, другият във Велинград. Сърдечната похвала от Гяуров тя счита като една от най-големите й награди. Следва и концертно изпълнение на „Саломе“ от Рихард Щраус. Още в първите години дебютира като Дездемона в Лондон – Covent Garden, под палката на сър Джордж Шолти. „Момичето от Златния Запад“ от Пучини е друга – не лека задача, която тя усърдно подготвя и пее най-напред на сцената на Операта в Торонто. За своята интерпретация на роли от италианския репертоар е получила високото звание „Kammersängerin” – тогава най-младата, получила това звание в Германия. Носител е и на наградата „Пучини“ заедно с Доминго и Карерас за успехите й в „Манон Леско“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Момичето от Златния Запад“. Тя винаги казва, „КОЕТО ИМАХ ПРАВО ДА ПРАВЯ И ПРАВЯ, ТО Е ВИНАГИ ОТ СЪРЦЕ И ЛЮБОВ“, може би тук се крие обаянието и чара на тази наша сънародница. Любимият й композитор е Моцарт, макар и случаят да не й дава възможността да пресъздаде много негови роли, но все пак е пяла Памина, Донна Анна, Констанце в „Отвличане от сарая“ и Елетра в „Идоменей“. Тя казва, че „който може да пее Моцарт както трябва, то той може да пее“. Големите динамични нюанси, фраза, стил и умение са тези, които я правят голяма. Тя казва, че „да имаш талант е също и огромно задължение и предизвикателство“. Много хора се раждат с талант, но малко с всичко това, което е необходимо за тази професия.

От скоро наред със сценичната си дейност Елена Филипова преподава в Консерваторията във Виена и е канена в различни страни за майсторски класове (бел. Б.К. – в края на ноември 2013 г. разбрах лично от Елена Филипова, че в момента тя има международен майсторски клас в Истанбул). Тя е доцент в Университета в Santiago de Chille, където проявява изключителна педагогическа дейност в съвместна работа с Университета в Мадрид и най-неочаквано й дават това отличие (бел. Б.К. – също в края на ноември 2013 г. тя ми довери, че в Истанбул е получила титлата „професор“ !). Тя създава „Фондация за помощ на български деца болни от рак“ и с подкрепата на фирма „Мерцедес Бенц“ преди години още са подарени медицинска апаратура – скенер, уреди, линейки и лекарства за болницата в Стара Загора“.

(край на цитата)

С тези думи завършва посланието на проф. Георги Костов, описващо подробно пътя на Елена Филипова. Последните думи са лично към нея: „Изпращам Ви нещо, което мой професор по хармония искаше да публикува за мене, за да се знае повече във връзка с курса. Хубав ден“.

Сега ще допълня аз: това е чудесна идея на проф. Костов, заслужаваща пример – информациите за даден човек на изкуството да остават в писмена форма и написани от хора, имащи пряк поглед върху дейността на дадена личност. Често журналисти и кореспонденти пишат твърде неточно, непълно и с повишен патос, има и не рядко преиграване. При личности като Елена Филипова, чиято активна певческа дейност е протекла извън България, такава информация е особено полезна за бъдещата историография на българското оперно изкуство. Иначе остават само общите библиографски бележки – не винаги достатъчни и конкретни – в чуждите източници. Аз съм щастлив, че имам лична връзка с Елена Филипова от средата на 2013 година. Така мога да науча подробности, които не са известни. Много интересен факт е този, че любовта й към музиката и операта е още от дете. Тя споделя следните мисли:

„Още на 4 или 5 годишна възраст гледах на лятно кино операта „Отело“ от Верди с Марио дел Монако, после предаване на „Бохеми“ от Миланската Скала и още от тогава обикнах това изкуство. В същност аз никога не съм имала детски глас – винаги пеех заедно с радиото и ми се чудеха. Имам детска снимка – на 5 години съм, на главата с част от счупено кошче от стара дамаджана, нещо като шапка, именно шапката на Мадам Бътерфлай – една детска представа в мечтите ми. Но помня, че тогава съм си казвала: аз един ден ще пея Мадам Бътерфлай. Действително това стана факт – имам общо 17 продукции на тази опера по целия свят“.

(край на цитата)

И още един интересен факт, който ми споделя Елена Филипова: през 2007 г. е получила „Голямата награда за филмова музика“ във филма „Queen“, където се използва последната част от „Реквиема“ на Джузепе Верди, в който тя пее една от соловите партии.

Както вече писах в началото, от доста време Елена Филипова има завидна педагогическа практика както в България, така и в други страни, на първо място в Австрия. Още по време на вокалната си кариера тя има връзки с известната певица и вокален педагог – австрийската „камерзенгерин“ проф. Хилде Цадек (Hilde Zadek), което положително допринася сега Елена Филипова да се налага като отлична вокална педагожка. Имам хубава снимка на Филипова заедно с Хилде Цадек, която ще приложа след тази статия. Между другото тази голяма артистка Хилде Цадек навърши на 15 декември 2018 г. достойните 101 години, но на 21 февруари 2019 г. се помина в Карлсруе. Мир на праха й!

През декември 2013 г. Елена Филипова имаше майсторски клас в Истанбул, от където тя ми изпрати някои детайли в биографията си. Там тя получи титлата „професор“. През 2011 г. тя проведе майсторски клас във Велико Търново, също и през следващата година. С този град тя е свързана органично – оттам са нейните корени. Цитирам извадка от търновската преса през 2011 г.:

Оперна певица прави първия си майсторски клас във Велико Търново

01.08.2011 г. Олга Карова

Концерт с изпълнения на първия майсторски клас на оперната певица ЕЛЕНА ФИЛИПОВА ще се проведе в Голямата зала на Община Велико Търново. Събитието започва в сряда от 18 часа. Проявата е плод на седемдневна работа от страна на Елена Филипова със седем хористи от театъра в старата столица, както и бивши и настоящи студенти от Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. „Елена Филипова, която освен наша сънародничка, е и с великотърновски корени, има амбицията и през следващите години да работи тук, с майсторски клас по оперно пеене. Дори с Иван Димитров имаме амбицията да го включим в културния календар на града ни”, каза пред журналисти днес Йордан Грозданов, зам.-кмет на Община Велико Търново.

От своя страна оперната певица сподели, че идеята за това е дошла инцидентно. „Тя беше предвидена за София. Аз имам особено чувство към Велико Търново – може би защото корените ми са тук. Но и като че ли всеки ъгъл, всеки камък тук е пропит с толкова много история”, сподели тя.

В концерта участие ще вземат всички седем изпълнители от класа на Филипова, които са се обучавали при нея от 27 юли. „Мисля, че за една седмица тази малка, но мотивирана и силна група отиде в едни други рамки, в малко по-индивидуална работа. Мисля, че всеки участник остана доволен. Ако догодина този майсторски клас се случи в един по-голям размер, той би завършил с един заключителен концерт в театъра”, сподели Елена Филипова.

Събитието се организира благодарение на Община Велико Търново, която е осигурила зала за провеждането му.

(край на цитата)

През лятото на 2013 г. Елена Филипова имаше майсторски клас по вокално изкуство в Бургас, дейността на който се оцени като много сполучлив. Eто откъс от пресата:

„Оперната певица ЕЛЕНА ФИЛИПОВА ще проведе международен майсторски клас в Бургас от 31 август до 8 септември. Участниците са млади оперни изпълнители от Австрия, Германия, Колумбия, Черна Гора и България. Заниманията ще се провеждат в Културен център “Морско казино”. Заедно с Елена Филипова в обучението се включва и Катя Борисова (пиано). Заключителният концерт на участниците ще се състои на 7 септември от 19,00 часа в концертна зала “Проф. Иван Вульпе” с вход свободен, съобщиха от пресцентъра на община Бургас.

Сопраното ЕЛЕНА ФИЛИПОВА има изяви на сцените в най-големите музикални театри в света и е единствената българка, пяла на сцената на операта в Сидни, Австралия. От много години певицата живее в Германия и провежда майсторски класове из Европа. Преподавател е в Консерваторията във Виена и е „Камерзенгерин“ на Германия.

(край на цитата)

Тази дейност на Елена Филипова в България като вокален педагог продължава и през следващите години, цитирам две съвсем нови информации от 2017 година:

Сайт на Държавна опера Варна

Жасмина Темелкова в първата си главна роля – Дона в „Мамма Миа”, ролята на Мерил Стрийп

7 март 2017 г.

На празничния Осми март ще празнуваме с песните на АББА и „Мамма Миа”, мюзикъла на Варненската детско-юношеска опера, чиято нова сценична версия събра възхищението на публиката още на февруарската премиера. В главната роля на Дона, ролята на Мерил Стрийп в едноименния филм, ще видим изключително талантливата Жасмина Темелкова, свързана с Варненската детско-юношеска опера и специално с „Мамма Миа” (…) Жасмина вече е студентка във виенския университет „Musik und Kunst”. От 80 кандидати от цял свят за специалността оперно пеене през тази учебна година приемат само 8 души, а Жасмина е одобрена още на първия тур и се класира сред първите четирима.

За кандидатстването в университета й помага проф. ЕЛЕНА ФИЛИПОВА, удостоена с престижната титла „Kammersaengerin“ на Австрия. Любопитно е, че певческата кариера и на Елена Филипова тръгва от Музикалното училище във Варна.

Своя пръв голям житейски успех, освен на Елена Филипова, Жасмин дължи на семейството си, педагозите и приятелите от Варненската детско-юношеска опера, за които думите й на признателност не свършват. На тях и на всички зрители тя пожелава да не спират да мечтаят, за да се изпълнят мечтите им. Както вече се е случило с нея (…)

(край на цитата)

Вижте културната програма за месец септември в Бургас

от Namoreto.BG

2.09.2017 г.

(…) 3 септември (неделя)
18:00 часа

Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“
Концерт на “Opera Art Academy”
Майсторски клас на проф. ЕЛЕНА ФИЛИПОВА и Катя Борисова

(…)

(край на цитата)

Лично аз бях изненадан наскоро, след като открих случайно в Интернет за благотворителна постъпка на Елена Филипова през 2012 г., което дълбоко ме впечатли:

2 ноември 2012 г.

Дарение от световно известната оперна прима Елена Филипова за библиотеката “Н. Фурнаджиев” в Пазарджик

Днес оперната прима ЕЛЕНА ФИЛИПОВА беше гост на Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев” в Пазарджик. В Деня на народните будители певицата направи безценен дар на библиотеката – пиано „Blüthner“, притежание на примата и на сестра й Теодора Филипова. На срещата присъстваха представители на Дирекция „Образование и култура“, журналисти, музикални педагози, библиотекари и читатели. Домакините посрещнаха своята гостенка по стара българска традиция – с хляб и сол и й засвидетелстваха своята огромна симпатия и уважение. Много непринудена и чаровна разказвачка, Елена Филипова завладя аудиторията със спомените за безгрижното си детство в Пазарджик, за първите стъпки в музиката и за успехите на големите оперни сцени.

(край на цитата)

От известно време Елена Филипова провежда редовно вокално обучение във Виена – в Консерваторията на този център на музиката в Европа. Подробности за нея и дейността й могат да се научат от сайта на Консерваторията. Радостно е, че през есента на 2013 година тя получи там титлата „професор“. От 2014 г. Елена Филипова живее постоянно във Виена. Ето малка извадка от сайта:

Univ.-Prof. KWPU Elena Filipova

Studium / Abschlüsse:

ELENA FILIPOVA wurde in Bulgarien geboren. Ihre musikalische Ausbildung begann sie mit dem Studium der Instrumente Oboe und Klavier, die sie jeweils mit Diplom abschloss. Ihre Gesangs- und Schauspielausbildung erhielt sie am Konservatorium von Sofia, die sie mit dem Magister erfolgreich absolvierte.

Vita:

Nach Studienabschluss wurde sie in Deutschland engagiert. Kurz darauf gewann sie den „Herbert v. Karajan- Wettbewerb“ in Salzburg und wurde anschließend von Herbert von Karajan für die Salzburger Festspiele engagiert. Eine ihrer ersten Partien war die Amelia in „Simone Boccanegra“ (G. Verdi ). Aufgrund des großen Erfolges folgten zahlreiche Engagements im Repertoire des italienischen Fachs. Seitdem sang sie an allen großen Opernhäuser der Welt. In Deutschland erhielt sie den Titel Kammersängerin. Ihr amerikanisches Debüt gab sie als Tatjana („Onegin“) in Philadelphia, ihr italienisches Debüt als Aida in einer Inszenierung von Franco Zeffirelli in Rom. 1997 gewann sie den „Premio Puccini“ neben José Carreras und Placido Domingo. Sie sang unter den wichtigsten Dirigenten unserer Zeit: Herbert von Karajan, Sir Georg Solti, Wolfgang Sawalisch, Nikolaus Harnoncourt, Claudio Abbado, Christian Thielemann, Donald Runnicles, Fabio Luisi, Marcello Viotti, Ádám Fischer, Stefan Soltesz, Daniel Oren, Pinchas Steinberg, Simone Yang u. a.

Seit vielen Jahren ist Elena Filipova auch pädagogisch tätig. Im Jahre 2004 wurde sie von der medizinischen Hochschule in Santiago de Chile zu dem „Premier Congreso International del uso professional de la voz“ als einzige Expertin für Gesang eingeladen. In den USA, Südamerika, und ihrer Heimat Bulgarien wird sie regelmäßig zu Meisterkursen für Lied, Oratorium und Oper eingeladen. Dafür erhielt sie von der Universität Sofia eine besondere Auszeichnung…….

Konservatorium Wien / Privatuniversität

(край на цитата)

През 2014 г. по това време в сайта на Консерваторията, както и във Фейсбук се появиха и следните две съобщения:

Veranstaltung – Details

Do, 04.12.2014, 18:30 Uhr

Vortragsabend Sologesang – Studierende von ELENA FILIPOVA

Termin

Do, 04.12.2014, 18:30 Uhr

Veranstaltungsort

Konservatorium Wien Privatuniversität,
Konzertsaal
Singerstraße 26
1010 Wien

Kartenpreise

Eintritt frei

През пролетта на следващата година също е имало подобен концерт:

Do, 07.05.2015, 18:30 Uhr

Vortragsabend Sologesang – Studierende von ELENA FILIPOVA

Termin

Do, 07.05.2015, 18:30 Uhr

Veranstaltungsort

Konservatorium Wien Privatuniversität,
Konzertsaal
Singerstraße 26
1010 Wien

Kartenpreise

Eintritt frei.

….

А ето и датата за такъв концерт през 2017 г.:

Mi, 29.11.2017, 18:30 Uhr

Konzertabend Sologesang mit Studierenden von Elena Filipova

Termin: Mi, 29.11.2017, 18:30 Uhr

Veranstaltungsort: Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien, Konzertsaal

Singerstraße 26
1010 Wien

Eintritt frei

Weitere Vorstellungen:

Fr, 11.05.2018, 18:30 Uhr

…

Тази практика за концерти всяка година продължава и през 2018 година. Цитирам съответна информация:

Konzertabend Sologesang mit Studierenden von Elena Filipova

Montag, 10.12.2018, 18:30

Veranstaltungsort – „Musik und Kunst Privatuniversität“ der Stadt Wien,

Konzertsaal – Singerstraße 26, 1010 Wien

Eintritt frei

(край на цитатите)

Очевидно Елена Филипова има голям опит във вокалната педагогика – в един цитат по-горе писах за нейната ученичка в България Жасмина Темелкова, която сега следва в това висше музикално училище във Виена. Нека припомня: „Жасмина вече е студентка във виенския университет „Musik und Kunst”. От 80 кандидати от цял свят за специалността оперно пеене през тази учебна година приемат само 8 души, а Жасмина е одобрена още на първия тур и се класира сред първите четирима“.

През 2017 г. Елена Филипова ми беше споделила в лично писмо за успехите на нейни студенти, някои от които вече имат внушителна оперна кариера. Цитирам част от това писмо: „Двама мои студенти пеят във Виенската държавна опера, двама в „Театър ан дер Вийн“, една певица е в Санкт Петербург, друг е в Германия – все млади надежни артисти …“.

А през 2019 г. наново научавам за големия успех на друга ученичка на Елена Филипова – германката Лаура Меенен от Хамбург, която от сезона 2018/19 е солистка в ансамбъла на Марийнски театър в Санкт Петербург. Ето информация на немски език:

Laura Meenen

Sopran

Die gebürtige Hamburgerin beginnt die Saison 2018/19 am Mariinsky Theater als Solistin des Jungen Opernensembles.

Ihr Repertoire umfasst die Rolle der Charmion aus Massenets CLEOPATRE, die zweite Dame aus Alexander Tschaikowskys SCHACHKÖNIG, Liponka aus Sagdievs REPKA und Arminda aus Mozarts LA FINTA GIARDINIERA.

Im Sommer 2018 trat sie in der Rolle der Nedda in der neuen Produktion von Leoncavallos I PAGLIACCI am Volkstheater Rostock auf. Im August 2018 nahm sie unter der Leitung des Dirigenten Anton Lubchenko und des Regisseurs Hans-Joachim Frey am ersten “Sea Symphony” Festival in Sotchi teil und interpretierte die Rolle der Lola aus Mascagnis CAVALLERIA RUSTICANA. Im folgenden Herbst nahm sie an der Internationalen Opernwerkstatt 2018 – Festival der jungen Stimmen in der Schweiz teil, wo sie Ausschnitte aus Händels JULIO CESARE als Cleopatra, aus Verdis TRAVIATA als Violetta und als Nedda aus Mascagnis I PAGLIACCI interpretierte.

Während der Saison 2016/17 wirkte Laura Meenen in verschiedenen neuen Produktionen des Mariinsky Theaters und am Valery Gergievs Sommerfestival „Die weißen Nächte“ mit. Im Sommer 2017 errang sie großen Erfolg als Contessa Almaviva in Mozarts LE NOZZE DI FIGARO mit den jungen Wiener Philharmonikern in Wien (Konzerthaus), Graz (Konzerthaus), Salzburg (Odeion) und Schloss Thalheim (ein Projekt der Angelika Prokopp Sommerakademie der Wiener Philharmoniker).

Laura Meenen beendete 2017 ihr Postgraduate-Studium am Sankt Petersburger Konservatorium bei Prof. T. Novitschenko und beendet im 2019 ihr Masterstudium an der Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien bei Prof. KS ELENA FILIPOVA und Niels Muus.

(край на цитата)

Радвам се за постиженията на Елена Филипова, която след блестящата си оперна кариера по целия свят сега предава уменията си на младото поколение.

Понеже в тези последни бележки пиша за това висше музикално училище във Виена, нека уточня, че точното му название сега е „Musik und Kunst Universität Wien“. Имам информация, че във Виена съществуват редица консерватории, при които не се изисква приемен изпит на кандидатите и лесно се влиза в тях. Не мога да се изказвам за качество на обучението, но знам, че в много държави по света съществуват какви ли не учебни институти, академии и прочие, където таксите на студентите са по-важни от техните умения. Може би това е била една от причините за прекръстване в университет на това учебно заведение, в което Елена Филипова е професор.

И една последна бележка: през 2019 г. получих от една дама от София – моята добра ФБ-приятелка Драга Мачуганска, която е добре позната на оперните певци и любители там, едно писмо с акростих за Елена Филипова. Драга е майстор в писането на такива акростихове. До сега съм помествал подобни за нейната братовчедка от Плевен – легендарната певица Катя Попова, която се помина нелепо при самолетна катастрофа, както и за „моя милост“ на 24 април – рождения ми ден. Като финал на тази статия за Елена Филипова помествам изпратения ми акростих, което направих и през 2019 г. При всеки ред след началната буква правя интервал, за да може после да се открои името и презимето на Елена Филипова, когато се чете вертикално в първата колона:

НАЯВЕ

Е дин ден телефонът позвъня

„Л ечител търся аз духовен“.

Е дна примадона ме обезпокои,

Н емеех аз от изненада.

А й, ай каква съдба!

Ф илигранна слава Бог дарил я

И скрена с душа богата, пребогата.

Л егенди славни тя да въплъщава

И оперни пътеки да проправя.

П рез славните житейски бури,

О сенена от небесните селения,

В дъхновена, заредена, окрилена!

А ртистката е тя сега Маестра.

Сряда, 13.06.2018 Драга Мачуганска

София, 10:35 л.ч. вр.

´´´´

Сряда, 13.06.2018 г., пътувах в трамвай № 4. Отивах на репетиция на операта „Любовен елексир“ от Гаетано Доницети. Тя е една от най-хубавите опери буфо на Доницети, музиката е весела, бодра, оптимистична, с леснодостъпна и завладяваща мелодраматичност. Слънцето щедро разпръскваше светлината си. Лъчите галеха нежно лицето и душата ми.

Под звуците на вътрешна музика, облъхната от съвършена духовност, думите една след друга следваха своя светлинен порив. Написах стихотворение – акростих за 10 минути. Мислех си, че е изчерпан потенциалът ми, но благодарение на теб, незнаен мой Ангел – вдъхновител, добих необозрима сила и енергия, за да творя.

Неделя, 17.06.2018 г., 23.15 ч., пътувах в трамвай № 4 след представлението на операта „Любовен елексир“ и написах това пояснение.

Импресия из книгата „Опера и мистика“

(край на цитата)

Остава днес на 2 декември 2020 г. да поздравя за рождения й ден проф. Елена Филипова (родена е в един ден с Мария Калас) – от 2014 г. тя живее постоянно във Виена, „не далеч от родния Пазарджик и България“ и да й пожелая крепко здраве, лично щастие, сили и амбиция в педагогическата й дейност.

…………

Линк към изпълнение на Елена Филипова:

…..

Линк към изпълнение на Елена Филипова от операта „Травиата“ на Верди:

….

Едно прекрасно изпълнение на Елена Филипова от „Трубадур“ на Верди (какъв изящен глас, каква красота на звукоизвличането и нюансите му !!!):

(Когато чух Елена Филипова за първи път тук в Германия при телевизионно предаване от Баварската опера в Мюнхен в средата на 90-те години, бях изумен от красотата на гласа й, да не говоря за фигурата и харизмата й на сцената…).

Линк към изпълнение на Елена Филипова и Андреа Бочели: