Композиторът и музикален педагог Георги Костов днес празнува рожден ден
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 21 януари 2019 г. навършват 78 години две личности от съвсем различни сфери на музикалния живот – единият е всеизвестният певец, диригент и музикален организатор Пласидо Доминго, който през 2015 година увеличи списъка на ролите си с още четири, през следващите години прибави и няколко баритонови роли и сега през 2019 г. държи изумителния рекорд от 148 роли (в някои източници пише 150 роли) – недостигната цифра в историята на оперното изкуство.
За Пласидо Доминго писах голяма статия през 2016 г., когато той навърши кръглите 75 години, днес няма да пиша пак – при кръгъл юбилей, както постъпвам при чужди артисти, за които вече съм писал. Искам обаче да цитирам нещо съвсем актуално от сферата на музикалната статистика:
„Говорейки за Пласидо Доминго, критици и журналисти оперират не само с емоции, но и с цифри. Неговият репертоар наброява 148 роли, около 3900 изяви като певец и около 530 – като диригент. На Пласидо Доминго принадлежи „рекорд на Гинес“ по продължителност на аплодисментите: след спектакъл на операта „Отело“ от Верди на сцената на Виенската държавна опера през 1991 г. овациите на публиката са продължили 80 минути. Той е излизал на сцената да се поклони на въодушевената публика 101 пъти. Независимо от годините си (днес вече 78), Пласидо Доминго е съхранил силата на гласа си и своето сценично обаяние“.
(край на цитата)
Другият артист роден днес на 21 януари през 1941 г. е също добре известен на широки кръгове от българското население – композиторът, пианист и музикален педагог и организатор проф. Георги Костов.
На тази дата обаче е родена и още една знаменита личност в музикалната история на България – певицата Катя Попова, за която реших предвидената статия да публикувам един ден преди това – вчера на 20 януари. Тези от моите читатели, които вчера са чели съответната статия, разбраха за тази промяна.
Докато с Пласидо Доминго въобще не се познавам, само преди много години бях на негов концерт в немския град Ашафенбург в Северна Бавария, с проф. Костов сме ФБ-приятели от декември 2013 година и често имаме повод да си разменяме кратки постове в мрежата. Още от началото на моите „оперни истории“ той ми дава навременни и полезни съвети или изказва мнения относно личности, които добре познава от дългогодишната си педагогическа работа в Софийската музикална академия. По една случайност при мой престой в София през май 2014 г. даже можахме да се срещнем и запознаем, което допринесе да продължим тази връзка. Ето как стана това (цитат от медия в Интернет):
Авторски концерт на проф. Георги Костов
13 май 2014 г.
На 12 май в сградата на Съюза на българските композитори в София се проведе авторски концерт на проф. Георги Костов по случай 50-годишнината от творческата му дейност.
Заслугите на популярния български автор и културен деец бяха отчетени от редица институции, които изразиха своите поздравления и му връчиха отличия. Проф. Костов получи почетния знак „Златен век“ от Министертво на културата за изключителен принос към българската култура, както и поздравления от българския Патриарх Неофит, от ръководството на Съюза на българските композитори, от Ректора на НМА „Панчо Владигеров“ и др.
В програмата на събитието участваха изпълнители от класическата музикална сцена, сред които Стефан Димитров, Весела Нейнски, Атанас Карафезлиев, Мария Жекова и Лилия Костова. Заедно с тях на сцената беше и проф. Костов, който лично се включи в ролята на изпълнител.
На авторския концерт беше представен за първи път и цикълът произведения „Пет народни песни за мъже юнаци“, които се посрещнаха много радушно от многобройната публика.
След концерта редица посетители поздравиха проф. Костов, имаше и съответна почерпка с малка закуска и питиета, която дооформи приятната пролетна вечер.
(край на цитата)
Лично аз разбрах за този хубав концерт през същия ден от плакат, минавайки край Народния театър и бях доволен, че по една случайност ще мога да се запозная с уважаемия професор, когото познавах от ФБ вече половин година. Останах обаче впечатлен, че горе при входа на уютната концертна зала при влизането ми проф. Костов лично ме приветства с усмивка и назова името ми. Бях приятно изненадан, но още от Германия аз му бях писал, че може да го потърся в София да се запознаем. Не са важни подробностите, атмосферата беше крайно приятна, видях личности – посетители и артисти, които са познати лица в България. Веднага се уверих, че проф. Костов е човек със силно развито чувство за хумор, че има много приятели и хора от различни слоеве на обществото, които особено го уважават. До мен на стола беше заел място крайно симпатичен човек от Светия Синод в София, който след концерта поднесе приветствието на Българския Патриарх Неофит. В кратките почивки между отделните изяви си разменяхме реплики.
Сега е редно да кажа нещо за биографията и творческия път на проф. Георги Костов – много хора, особено тия които не живеят в България, може да не го познават добре.
Георги Костов Георгиев е български композитор, пианист, музикален педагог и дългогодишен ректор на Софийската музикална академия (1989-2008), също и политик – министър на културата през годините 1995-1996, (народен представител в 37-о Народно събрание ??). Той е роден на 21 януари 1941 г. в София. Не всички знаят, че композиторът е второ поколение музикант. Баща му – известният в миналото журналист Коста Георгиев е бил певец, изпълнявал е второстепенни роли в Парижката “Опера комик”. Бил е разностранна личност. Навремето са го приели в Художествена академия с конкурс. А в Париж е бил заедно с Васил Стоилов, с когото били неразделни приятели. Но понеже като българин не успял веднага да си намери работа, си опитал късмета в операта. Приели го, тъй като е бил много музикален и с красив баритонов глас. Най-напред Коста Георгиев се изявява като хорист, но бързо получава второстепенни роли. Като журналист в София е бил прочут през ония години особено с рубриката си “Един час при”, излизала в “Литературен глас” на Д. Б. Митов. Правил е интервюта с редица видни личности като Шаляпин, Жак Тибо, Бранислав Нушич.
Коста Георгиев не е единственият музикант в семейството. Съпругата му Василка Николова също пеела добре. Тя обожавала руските романси и сама си акомпанирала на китара. А мечтата и на двамата била детето им да свири на някакъв инструмент.
“Те ме насочиха към музиката. Честно казано, мен ме теглеха инженерните специалности”, признава композиторът. Най-напред той започва да учи цигулка при бащата на Добрин Петков. Но понеже пръстите му били доста пълнички, бързо се отказал. Клавишите като по-дебели се оказали по-подходящи за него.
И така на 9 години започва с уроците по пиано. Първата си творба написва на 13 години – романс за кларинет. А на 16-17 години започва и завършва първия български концерт за кларинет и оркестър. Не учи в специална музикална гимназия, а в общообразователна – инженерните науки го привличат както и музиката. В крайна сметка се определя към музикалното изкуство. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1966 година със специалност „Композиция“ в класа на проф. Панчо Владигеров. В периода 1972–1973 година специализира в Москва.
Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория Георги Костов започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция. След това – от 9 ноември 1989 г. до 10 април 2008 г. е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995–1996). Носител е на орден „Стара планина“.
Проф. Георги Костов е автор на музикално-сценични произведения; творби за симфоничен, духов и струнен оркестър; камерна музика и др. Написал е повече от 1000 детски, хорови и забавни песни. Неговите “Песни за животните”, “Детство мое”, “Деца на света” и много други добиват широка популярност. Той е лауреат на награди от конкурси като: “Червеният карамфил” (Сочи), многократно на “Сладкопойна чучулига”, “Златният Орфей”, “Мелодия на годината”, Радиоконкурс “Пролет” и др. Още през 1959 г. получава награда за Концерт за кларинет и оркестър. Носител е на награди от конкурси в Париж (1972 г.), София (1974 г.), Берлин (1976 г.), Хелзинки (1969 г.), Тренто (1991 г.).
Негови творби са записани на музикални носители от БНР, БНТ, Балкантон и др.
В тази малка статия няма да се занимавам с други неща от личния живот на проф. Георги Костов. В електронните портали има достатъчно сведения за това, за особено музикалните му дъщери и други членове на рода, някои от които са известни български музиканти. Искам само да подчертая, че проф. Костов и сега живо се интересува от професионалния живот на своите бивши студенти, независимо от какви дисциплини са. В хода на публикуване на моите статии на оперни теми, които вече 50 месеца редовно пиша във Фейсбук, твърде често проф. Костов прави коментари, допълва със свои спомени и даже ми е пращал негови бележки за известни оперни певци. Този му ангажимент винаги ми прави особено впечатление.
В последно време научих и за негови конкретни музикални задачи.
Също в Интернет бях срещнал през 2016 г. съобщение за представянето в Русенската опера на мюзикъл за деца с автор проф. Георги Костов. Ето надписа на афиша (имам го отделно и ще го приложа след статията):
ЧЕТИРИМАТА БЛИЗНАЦИ – мюзикъл за деца от Георги Костов, премиера в Русе през 2014 година (афиш).
Ето нещо ново от 2016 г. – открих го в медиите:
Операта вплита „Да те жадувам“ в новия мюзикъл „Казанова“
Русе | От: Нели Пигулева | 15 януари 2016 г.
Нова премиера подготвят в операта, научи „Утро“. На 22 януари от 19 часа в салона на Русенската опера ще бъде представен мюзикълът „Казанова“ на българския композитор Георги Костов. Режисьор на …..
(край на цитата)
За съжаление не може да се прочете целия текст … аз съм тук в Германия, не мога да закупя печатното издание на „Утро“, но българските читатели имат тази възможност и са вече информирани. Все още няма информации в други портали, освен кратка обява в сайта на Русенската опера, където са дадени цените и датата на спектакъла – 22 януари 2016 г. При всички случаи това е чудесно – един подходящ подарък в Русе за 75-я рожден ден на проф. Костов – какво по-хубаво, и то един ден след юбилея му! Аз знам за неговите мюзикъли „Сантиментално пътешествие“ и „Казанова“ от преди десетина години, но за какво става тук въпрос, не е съвсем ясно. Сигурно нова постановка в Русе. Ще дам по-долу някои информации за тия мюзикъли, поставени в София преди десет години:
(по статия на Людмила Първанова)
„Персонажи от подземния свят населяват „Музикалния театър“ в премиерния му спектакъл “Сантиментално пътешествие”. Дебеловратите се оплитат в любовен триъгълник, пеят и танцуват като за Бродуей. Репетициите текат с пълна сила, първите представления са в събота и на 25 ноември и са част от честванията на 70-годишнината на поета Любомир Левчев и 65-ия рожден ден на композитора проф. Георги Костов.
“В последните години бяха създадени малко сценични произведения, разкриващи същността на ставащото в българското общество. Тежненията на младите – най-верен импулс за случващото се, са вън от вниманието на творците. Затова решихме да направим този мюзикъл”, обяснява шефът на трупата и режисьор на спектакъла Светозар Донев. “Творбата се гради върху приятелството ми с Георги Костов, чието начало се губи назад във времето. Той има рядката способност да прави музика по невъзможни текстове. Считах, че моите стихове не могат да се пеят, защото са далеч от типичната за жанра мерена реч. Той обаче опроверга това още преди години, като написа по мое стихотворение песента “Да те жадувам” и тя се превърна в шлагер, за който голяма заслуга имат и изпълнителите от група “Сигнал”. После я включи като основен мотив в мюзикъла “Казанова” в Оперетата. Това ми даде кураж”, разказва Любо Левчев. И признава, че всъщност е писал либретото в “Сантиментално пътешествие” за друг театър, но междувременно той фалирал. “Това не е мой експеримент, а тихо безумие. Обикновено либретистът се подчинява на композитора. И ако се налага, нанася корекции в текста. Но в случая бях облагодетелстван – Костов се справяше с всичко сам”, смее се поетът и добавя, че се чувства малко неловко, понеже за първи път е изкушен от сцената.
В основата на заглавието е песента от неговата младост “Сантиментал джърни”, изпълнявана от Франк Синатра в началото на 60-те. Впускайки се в авантюрата, Левчев е събрал най-хубавите си ранни стихове и ги разпръснал в действието. В него двама влюбени излизат извън града на разходка със счупен „Трабант“. Докато се целуват, пристига рокерска банда. По шаблон следва тупаник. Следващата сцена се прехвърля след 5 години, когато бандата е вече група бизнесмени, организирани в холдинг. “Тук навлизам в територията на колегата Христо Калчев. Още по-добре – това ще привлече в театъра нетрадиционна публика”, коментира с усмивка Любо Левчев. Георги Костов връща топката с думите: “Аз съм от авторите, които спазват библейското правило “В началото бе словото”. Темата ме затрудни, но впечатлен от изключителен творец като Левчев, приех. Радостен съм от дебюта на голямата ми дъщеря Весела Неински в мое произведение. До този момент я наблюдавах отстрани и я чаках да порасне, а сега съм потърпевш. Смея обаче да твърдя, че е много добра”, шегува се композиторът. Участват още Людмила Козарева, Марчо Апостолов, Николай Павлов, Кирил Бояджиев, Ивомир Пешев. Ефектните сценография и костюми са на Евгения Раева, а хореографията на Светлин Ивелинов.“
(край на цитата)
През 2011 г. при 70-я юбилей на проф. Костов музикалната общественост му засвидетелства уважението и признателнотта си, това виждаме от следния цитат в електронна медия:
АКАД. ГЕОРГИ КОСТОВ НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ
Posted by Kapka Gancheva | Култура
Известният български композитор, дългогодишен ректор на Музикалната академия и преподавател в нея акад. Георги Костов навърши 70 години. По време на авторски концерт в концертната зала на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” бяха изпълнени оригинални творби на композитора, които впечатлиха публиката и предизвикаха безспирни овации.
Председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев връчи на юбиляра сребърен плакет на Академията като му пожела здраве, дълголетие и творчески успехи.
(край на цитата)
Както вече споменах, по случай кръглата 75-годишнина на Георги Костов аз писах през 2016 г. на днешния ден статия, която в общи линии съдържаше това, което изложих до тук. След този юбилей през януари 2016 г. в медиите се появиха интересни публикации, свързани с тази кръгла годишнина. Ще цитирам някои от тях, на първо място съобщението, че той и оперната певица и вокален педагог Благовеста Карнобатлова са били отличени за кръглите им юбилеи с наградата “Златен век”. Цитирам:
“Златен век” получиха Благовеста Карнобатлова и Георги Костов
21.01.2016 • от Айше Сали
Животът / Култура
Министерството на културата връчи високото отличие “Златен век” с огърлие на оперната певица проф. Благовеста Карнобатлова и композитора и дългогодишен ректор на Музикалната академия проф. Георги Костов. Двамата бяха наградени за изключителния им принос към българската култура.
Тя е оперна певица – обиколила целия свят и влюбена във всяка от ролите, които изпълнява. Той е композиторът, чиято музика дава живот на едни от най-емблематичните песни в българската естрада, както и на десетки симфонични оркестри. Днес Благовеста Карнобатлова и Георги Костов получиха високото отличие “Златен век”.
Проф. Благовеста Карнобатлова, оперна певица:
Това е полетът. Това, което правих на четири континента за мен остават най-щастливите, най-незабравимите години в живота ми – когато пеех.
Проф. Георги Костов, композитор:
Аз съм писал песен “Без радио не мога”, но съм писал и “Да те жадувам”. А аз жадувам музиката. Тази награда не е само моя. Тя се дължи на всички български изпълнители, които са изпълнявали моето творчество – и певци, и инструменталисти. Дължи се и на моите студенти, които 42 години съм учил в Музкалната академия.
Днес проф. Костов чества 75-годишния си юбилей, а след няколко дни проф. Карнобатлова ще навърши 80 години. Това, което си пожелават след големите успехи, е да бъдат живи и здрави, за да се радват по-дълго на любимите си хора.
(край на цитата)
Два месеца след юбилея на проф. Георги Костов, през март 2016 г. ръководството на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ организира концерт в негова чест. Редица медии отразиха това, а аз цитирам съответно съобщение от сайта на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София:
Юбилеен концерт посветен на 75-годишнината на композитора проф. Георги Костов
21.03.2016 г.
Уважаеми колеги,
На 25 март 2016 г. от 18:00 ч. в Концертната зала на Национална музикална академия ще се състои Юбилеен концерт посветен на 75-годишнината на композитора проф. Георги Костов – дългогодишен ректор и професор по хармония и композиция в Национална музикална академия.
Програмата на концерта можете да видите и изтеглите от ТУК (б.а. Б.К.: програмата на концерта се научава от съответния линк в Интернет).
Диригент:
Деян Павлов
Солисти:
гл. ас. д-р Лилия Костова – пиано
Дарина Ирмар – сопран
Людмила Козарева – сопран
Марчо Апостолов – тенор
Елена Петрова – сопран
Катерина Тупарова – сопран
Александър Мутафчийски – баритон
Концертмайстор: Жорж Паликарски
(край на цитата)
И накрая в статията ми от 2017 г. – също обява за концерт в чест на юбиляра проф. Георги Костов, но този път в Плевен и то в навечерието на рождения му ден:
Портал „Посоки“ Плевен
Плевенската филхармония започна годината с концерт, посветен на 75-годишнината на проф. Георги Костов
Култура, 16.01.2017 г.
На 12 януари Плевенската филхармония изнесе първия си концерт за 2017 година, който бе посветен на 75-годишнината на проф. Георги Костов. Под палката на главния диригент Деян Павлов на плевенска сцена като солист дебютира младата Михаела Берова – мецосопран, солист на Старозагорската опера. В програмата бяха включени творби на юбиляря – Кончерто гросо за струнен оркестър, „Ритмични движения” за голям симфоничен оркестър и „Пет песни за моми хубавици”.
Проф. Георги Костов – композитор, педагог и обществен деец, е роден на 21 януари 1941 г. в София. Завършва Музикалната академия с композиция при проф. Панчо Владигеров, след което специализира в Московската консерватория.
Преподавателската си дейност в Националната музикална академия започва през 1966. От 1989 до 2008 е професор по хармония и композиция и ректор на престижното учебно заведение. Министър на културата през 1995-1996 година. Георги Костов е автор на музикално-сценични произведения, между които оперите „Манастирски неволи” по Елин Пелин, „Жената със златния косъм” и „Нещастие”, балета „Вълшебствата на Тотобан”; творби за симфоничен, духов и струнен оркестър; камерна музика… Написал е над 1000 детски, хорови и забавни песни. Много негови творби са записани от БНР, БНТ, “Балкантон” и др. Той е лауреат и на редица награди. Още през 1959 получава награда за своя Концерт за кларинет и оркестър, а впоследствие отличия от конкурси за композиция в Париж, София, Берлин, Хелзинки, Тренто. Носител е на орден „Стара планина” и „Златен век” с огърлие (2016).
Концертът започна с Кончерто гросо за струнен оркестър. В тричастната композиция на Георги Костов, написана в стила на бароковите концерти, се противопоставят и редуват две групи инструменталисти: групата от 2 цигулки и виолончело, в която чудесно се изявиха водачите в струнната група Нина Стоянова – концертмайстор, Соня Велчева – водач на втори цигулки, и Десислава Костова – водач на виолончелите, и останалата част от оркестъра. Умелото вплитане на характерните за шопския фолклор дисонантни секунди в това произведение в необароков стил допадна както на изпълнителите, така и на присъстващите в зала „Катя Попова”.
В „Ритмични движения” за голям симфоничен оркестър авторът разкрива метро-ритмичното богатство на българската народна музика. Използването на много и различни „български” размери поставя сериозни проблеми пред оркестър и диригент, които бяха преодолени с професионална лекота и майсторство.
Георги Костов обработва за глас и симфоничен оркестър 5 от най-популярните български народни песни – „Гроздана” (вокализа), „Йовано, Йованке”, „Брала мома къпини”, „Катерино моме” и „Петруна”. Михаела Берова – носител на много награди, последната от които е трета награда от международния конкурс „Art Stars – Звезди на изкуството” през 2016 и специалната – участие в „Оперна гала” в Държавна опера – Варна, поднесе тези бисери от българския фолклор с ентусиазъм и настроение. Нейният тембрист глас и емоционалност бяха високо оценени, възхитиха и респектираха публиката. Минусовите температури и дълбокият сняг попречиха на много плевенчани да посетят концерта, но младата талантлива певица благодари за продължителните аплодисменти на присъстващите с изпълнението на „Хабанера-танго” от мюзикъла „Казанова” от Георги Костов.
Честит юбилей, маестро!
(край на цитата)
През 2017 година също има няколко събития, свързани с името на проф. Георги Костов. Цитирам съответни информации от Интернет:
Двоен юбилей в Музикалния театър
19 септември 2017 г.
100 години професионална оперета в България и 50 години от създаването на балет „Арабеск”
Музикалният театър открива новия си сезон на 1-ви октомври, Световният ден на музиката, с концерт–спектакъл по повод стотния юбилей на професионалната оперета в България. Ден преди това – на 30-ти септември балет „Арабеск” открива 50-тия си юбилеен сезон с премиерата на балета „Ромео и Жулиета” от Сергей Прокофиев.
На 1-ви октомври от 17 часа на най-жизнерадостната ни сцена – тази на Музикалния театър – ще излязат 140 души – солисти, оркестър, хор и балет, за да отдадат почит на първосъздателите на оперетата у нас и на поколенията творци преди тях. Те ще изпълнят откъси от първите спектакли, поставени в началото на миналия век от деветте частни оперетни театъра, първи разпръснали блясъка на оперетното изкуство в България с риск да скандализират тогавашните патриархални нрави.
Зрителите ще видят откъс от рядко поставяната оперета „Маркиз Бонели” от Делингер, играна пред столичани в театъра на Ангел Сладкаров на 10-ти февруари 1918 година – рождената дата на българската професионална оперета. Тази оперета не е била поставяна в България отпреди 100 години, по думите на режисьора проф. Светозар Донев.
В първата част на юбилейния спектакъл режисьорът проф. Светозар Донев е подбрал арии, дуети и откъси от балети от обичани оперети като „Веселата вдовица”, „Баядерка”, „Прилепът”, „Цигански барон”. Във втората част публиката ще се наслади на откъси от популярни мюзикъли, сред които „Кабаре”, „Евита”, „Хелуо, Доли”, „Бел ами”.
На концерта ще бъде отдадена заслужена почит и на българските композитори Парашкев Хаджиев, ГEOРГИ КОСТОВ, Димитър Вълчев. Накрая на концерта всички солисти, хорът и балетът ще излязат на сцената, за да изпълнят заедно прочутия Годежарски хор от оперетата на Асен Карастоянов „Българи от старо време”.
А как ще бъдат облечени – това ще бъде една от изненадите за публиката по време на концерта. Замисълът на режисьора е да бъде показано значението на Музикалния театър не само в развитието на професионалното оперетно изкуство, но и въобще в развитието на българската култура.
„Оперетата е празнично изкуство. Елате в Музикалния театър на празник!” – с тези думи проф. Светозар Донев, който е работил и с легендарната Мими Балканска, кани публиката на 1-ви октомври от 17 часа в Музикалния театър.
(край на цитата)
Георги Костов: Тревожно е отношението на медиите към българската музика
Десислава Христова | 28 ноември 2017 г.
Композиторът Георги Костов разговаря с Десислава Христова.
Г-н Костов, достатъчно ценени ли са хората в България, които се занимават с култура и изкуство?
Не, не са. Хората, които се занимават с творчество не са достатъчно оценявани по много причини. Първо, вкусовете на публиката вече клонят към по-леките и по-лесно възприемащите се форми на изкуството. Това е така, защото животът стана труден, хората гледат нещо по-леко и по-забавно, като телевизията например. Хората предпочитат да гледат разни предавания, които не са най-добрата форма на изкуство или филми с по-леко съдържание, отколкото по-проблемни.
Тоест смятате, че хората днес не оценяват качественото изкуство, а предпочитат това, което е по-лесносмилаемо.
Да, казахте го точно. По-леката храна действа по-добре, отколкото нещо по-питателно.
На какво смятате, че се дължи това. На новото поколение или на средата и времето, в което се намираме?
Аз не мога да упреквам поколението. 42 години съм преподавал в Музикалната академия и съм работил само с млади хора. Работил съм с талантливи млади хора, защото музикалното изкуство е най-ранното изкуство, с което децата се запознават.
Аз съм щастлив, че съм работил и съм участвал в израсването на личности, с които България се гордее.
Смятате ли, че българската музика се изчерпва?
Напротив, музиката, особено фолклорът, е неизчерпаем резерв за българските музикални творци. Нашият Панчо Владигеров е световен композитор и носител на престижни международни награди.
Нашите български певци са по световните сцени: Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гюров, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Елена Николай.
Разбира се, това са творци на световно ниво. Но въпросът ми е по-скоро свързан с бъдещето на българската музика.
Надявам се, че пак ще имаме световни певци и музиканти. Макар, че има отлив към изкуствата. Просто защото изкуствата не носят съответните еквиваленти на душата.
Как бихте коментирали това, че радиата у нас предлагат само 13% българска музика?
Като български творец, мен ме тревожи много отношението на медиите към българското музикално творчество. Да, според статистическите данни, отношението на чуждата музика към българската в проценти е 87% към 13%. Никъде няма национална музикална култура, където съотношенито е по-малко от 50 на 50. А особено около балканските страни преобладава националната музика. Затова аз се надявам, че високите институции у нас като Народно събрание, Министерски съвет и творчески съюзи, ще се занимаят с нашата звукова среда и естествено средства за масова информация.
А как бихте коментирали връзката между съвременната поезия и съвременната музика?
Тя е много силна, но съвременната музика се докосва до класиката. Аз съм писал и по Вазов и по Ботев и по Вапцаров, така че ние имаме изключителни поети и драматурзи, които творят. Защото в началото е словото не само в Библията, но и в музиката. Музиката е слово в тонове. Думите се озвучават, така че връзката е неразривна.
……
Георги Костов е български политик и композитор. Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966. През 1977 година става доцент, а от 1985 година е професор по хармония и композиция. След това от 9 ноември 1989 до 10 април 2008 е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995–1996). Носител е на орден „Стара планина“.
(край на цитата)
Портал „24 часа“
Патоци, Мечо и Лиса пропяват в Софийската опера по стихове на Огнян Герджиков
28.11.2017 г.
Известният композитор проф. ГEOРГИ КОСТОВ пише мюзикъл по детските стихове на проф. Огнян Герджиков. Той ще бъде поставен на сцената на Софийската опера, а идеята е подкрепена от директора акад. Пламен Карталов, научи “24 часа”.
Огнян Герджиков освен тънък познавач на юридическата материя се оказа и майстор на рими за деца и автор на поучителни истории със симпатични герои. Неговата книжка “История с Мечо, с патоци и с Лиса, история, дето съвсем ще ви слиса” дори стана на пиеса, а сега остроумията на горските животни ще бъдат изпети и с весели песнички.
(край на цитата)
Портал WORLD REVIEW
Конкурс за нова българска симфонична музика
В последния ден на октомври 2017 г. българската публика в зала „България” приветства новото творчество на 5 български композитори. Измежду тях избра с анонимно гласуване победителя в ежегодния конкурс за симфонично произведение с фолклорни елементи „Гласове и оркестър в 7/8”. Под патронажа на Министерство на културата за седемнадесети пореден път Фондация „Свети Георги Чудотворец”, Съюз на Българските Композитори и Софийска Филхармония направиха възможно обединяването на 18 автори около идеята за „съхраняване и запазване на изконните български ценности чрез стимулиране на българските композитори за създаване на съвременни произведения, претворяващи уникалността на музикалния ни фолклор и оттам – по-голямото популяризиране на българското музикално изкуство”.
Журито на XVIIтото издание в състав Ценко Минков (председател), проф. Александър Текелиев, доц. Георги Арнаудов, Янко Миладинов и Владимир Джамбазов номинира 5 български композитори и техните авторски трудове: Георги Андреев – „Поробени”, ГЕОРГИ КОСТОВ – „Игра на тактове”, Димитър Христов – „Барем да е мома”, Костадин Генчев – „Български вокално-симфонични скици за соло глас и симфоничен оркестър” и Марек Дяков – „Три симфонични картини в български стил по „Овчарска песен на Пейо Яворов”.
Победителят в тазгодишния конкурс е Марек Дяков, възпитаник на Великотърновски Университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Акордеон”. Познанията си в областта на композицията, оркестрацията и хармонията получава от проф. Александър Текелиев. Дяков е автор на танцова, симфонична, хорова, камерна и филмова музика и аранжименти. Той е също създател на хор „Родолюбец” в Молдова, където прекарва 5 години в работа с българската общност. След завръщането си в България, Марек Дяков основава школа по акордеон в Национален дворец на децата, където преподава и до днес. Към момента също дирижира народния хор на ансамбъл „Гоце Делчев”.
Основен спомоществовател на културното събитие е хирургът доцент доктор Георги Лозанов. Д-р Лозанов живее и работи в САЩ в института по хирургия към университета „Джон Хопкинс”, гр. Балтимор. За благотворителната си дейност е носител на отличието на Министерство на външните работи – „Златна лаврова клонка” и почетния знак на Министерство на културата – „Златен лъв”. Композиторите нямаше да стигнат до публиката и без труда на изпълнителите от Националния филхармоничен хор, Хор „Ваня Монева” и солистите Любомир Желев – кавал и арменски дудук, Иван Цонков – тарамбука и Гергана Димитрова – вокал.
Предстоящото издание на конкурса има за тема „Сюита за народен инструмент и симфоничен оркестър”. Срокът за кандидатстване с готови нови авторски произведения е 30 юли 2018 година. Премиерното им представяне пред широката публика, гласуването и обявяването на победителя ще се състои на 1 октомври 2018 година, отново в зала „България”. Приветстват се и чуждестранни участници.
(край на цитата)
Последната бележка в днешната ми статия за проф. Георги Костов се отнася до една информация от декември 2017 г., когато в YouTube e качено видео с много ценно предаване за композитора Панчо Владигеров, при което проф. Костов споделя свои спомени за любимия си професор в Музикалната академия. За да чуем това предаване, цитирам линк към него:
(Линк към долното съобщение):
Am 21.12.2017 veröffentlicht
Разказ на проф. Георги Костов, композитор, ученик на проф. Панчо Владигеров, чест гост на дом „Владигеров“.
Спомени от първо лице за човека и твореца Владигеров, за творческия процес, начина на преподаване в кабинета и извън него, за дома му и отношенията му с колегите и съмишлениците, с приятелите и учениците му. Мултимедиията допълва изложбата „Владигеров – Снимки и спомени от кабинета“.
Оператор: Иван Червенов. Автор-режисьор: Светлана Авдала.
Продуцент: Къща музей “Панчо Владигеров”, 2016 г.
(край на цитата)
Искам да поздравя г-н Георги Костов за днешния му 78-и юбилей с най-добри пожелания за здраве, лично щастие и творчески успехи. Ние с него сме вече 5 пълни години ФБ-приятели. И от сърце да му пожелая – да запази типичния си хумор, който почти винаги показва в своите реплики и постове във ФБ!
За много години, драги маестро!
……