Georgi Sapundzhiev

Тенорът Георги Сапунджиев празнува днес своя 90-и рожден ден

Тенорът Георги Сапунджиев

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 март 2020 г. пиша статия за пръв път за един български оперен певец, който навършва днес достойните 90 години, при което същият има необикновено интересна биография и творчески живот. Това е тенорът Георги Сапунджиев, който преди да стане професионален певец – първо в Музикалния театър „Стефан Македонски“, после в Софийската опера, е бил в затвора по политически причини и никога не е допускал, че може да стигне до това – да бъде един от най-добрите тенори в националния ни оперен театър.

Ето какво се случва при приемния му изпит в Софийската опера (думи на самия Георги Сапунджиев): „В комисията бяха все светила – Асен Найденов, Веселин Стоянов, Асен Димитров, Михаил Лефтеров, Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев. Изслушаха ме. Скочи Асен Димитров и вика: „От 60 години не се е раждал такъв глас“. От малка сцена ме пратиха на голямата – и там да ме чуят. Без да ми мигне окото, повторих ариите. На другия ден ме назначиха стажант в операта с 640 лева заплата. Кърджиев бе страшилище за певците. Откровено ми каза: „Моето момче, с тоя глас на Запад щеше да станеш бог.“

(край на цитата)

А защо Георги Сапунджиев е бил в затвора, за подробностите ще пиша по-късно, но ето няколко реда (думи на самия Георги Сапунджиев):

„Прибрахме се в Панагюрище и там ни завари 9 септември 1944 г. Татко бе убит от комунистите, след което Народният съд го осъди на 10 години затвор. Страшно беше! Не се посвениха да му вземат живота, макар че на млади години е бил член на РМС и на комунистическата партия. Отказал се от тия идеи след атентата в църквата „Света Неделя“ (…) „Бях пълен отличник. Друг избор нямах, защото семейството ми го смятаха за вражеско. Спортувах активно, дори шампионска титла имам. През 1948-ма завърших гимназия и се подготвих да кандидатствам в Университета – медицина, или право. Издържах чудесно изпитите, но не ме записаха за студент заради произхода ми. Стана още по-лошо – пратиха ме в затвора, защото у дома намериха …пистолет. Татко колекционираше оръжия. В Държавна сигурност ми скачаха върху гърдите, щях да туберкулирам. После – в затвора в Пазарджик. Три месеца прекарах там. Мой братовчед бе прокурор и ме освободи. Добре, че бях здраво момче, та оцелях“.

(край на цитата)

Нека сега се върна на началото – как се стигна до написване на настоящата статия. Аз самият не си спомням за този певец, макар че той е роден една година преди мен, т.е., сме в една генерация. Причината е, че когато бях студент в София от 1951 до 1956 години, той току-що е започнал дейността си в Софийската опера и в началото не е бил солист. По-късно при мои песещения в София съм бил на оперни спектакли и положително съм слушал Георги Сапунджиев, но от това време са изминали толкова години, в съзнанието ми са останали имената на тенорите в Софийска опера от тази епоха Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Илия Йосифов и още няколко други, но името на Георги Сапунджиев се е изличило от паметта ми. Нямам и никакви оперни програми или други писмени документи, в които да фигурира името му.

Съвсем наскоро – през февруари 2020 г. моят добър приятел от София Жоро Стефанов, който е пял в редица оперни театри, ми обърна внимание на това, че на 28 март 2020 г. тенорът Георги Сапунджиев навършва 90 години, живее в София и той има връзка с него. Жоро ми предложи да напиша статия за него, като ми изпрати и някои материали. Аз се ориентирах в Интернет, но за съжаление освен едно предаване на БНР преди 10 години, посветено на певеца, нямаше почти нищо за него, освен косвени сведения за участия в оперни спектакли в Софийската опера. Все пак това предаване на БНР е много интересно и искам да го цитирам още сега в началото на тази статия. От него се научават редица важни детайли от интересната съдба на Георги Сапунджиев, който е бил в затвор и никога не е мислил, че ще стане оперен певец. Цитирам това предаване:

БНР

Редки архивни записи от Златния фонд на БНР с участието на тенора Георги Сапунджиев, солист на Софийската опера

публикувано на 15.01.2010 г.

В оперната вечер на 16 януари ще припомним един от водещите солисти на Софийската опера – тенора Георги Сапунджиев.

Роден е в Стара Загора на 28 март 1930 г. в семейство на юрист и учителка – изключително интелигентни и възпитани хора, с огромна любов към изкуството. Но животът на сина им повече напомня приключенски роман с елементи на филм на ужасите. Георги мечтае да стане лекар, а вместо това на 18 години е обявен за враг на народа.

На 23 години обаче става звезда на най-престижния български оперен театър – Софийската опера. От Пазарджишкия затвор до сцените на Неапол, Глайндбърн, Барселона, Прага, Будапеща, Палма де Майорка – това е животът на Георги Сапунджиев. Това са и около 1500 спектакъла и над 20 главни партии в опери като “Янините девет братя”, “Хитър Петър”, “Майстори”, “Антигона 43”, “Хованщина”, “Садко”, “Семьон Котко”, “Дама Пика”, “Кармен” “Трубадур”, “Дон Карлос”, “Набуко”, “Макбет”, “Мадам Бътерфлай”, “Халка”, “Йенуфа”.


В оперната ни вечер ще имате рядката възможност да го чуете в партньорство с Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Никола Василев, Адриана Стаменова и Павел Манолов в един спектакъл на “Дон Карлос”, състоял се в Софийската опера на 16 юни 1968 г. под диригентството на Атанас Маргаритов. За съжаление, в Златния фонд на БНР са съхранени само първите шест картини на операта, без финалната седма, в която сопранът и тенорът се изявяват най-ярко. Къде е потънала тази седма картина и къде са повечето записи с участието на Георги Сапунджиев, правени на спектакли в Софийската опера през 60-е и 70-е години на ХХ век, днес остава загадка.

Тенорът си спомня огромен брой спектакли, особено с участието на гостуващи солисти, които със сигурност са били регистрирани от микрофоните на БНР, но днес кой знае защо не присъстват в архивите. Дали защото премиер-тенорът не е бил личност, угодна на тогавашната власт? Днес никой не знае…

събота, 16 януари, от 20.00 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/hristobotev/post/100078006/redki-arhivni-zapisi-ot-zlatniya-fond-na-bnr-s-uchastieto-na-tenora-georgi-sapundjiev-solist-na-sofiiskata-opera

Самият аз се изненадвам, като чета горе в текста: „(…) За съжаление, в Златния фонд на БНР са съхранени само първите шест картини на операта, без финалната седма, в която сопранът и тенорът се изявяват най-ярко. Къде е потънала тази седма картина и къде са повечето записи с участието на Георги Сапунджиев, правени на спектакли в Софийската опера през 60-е и 70-е години на ХХ век, днес остава загадка (…).

Не трябва да се чудим, в годините преди 1989 много неща се развиха така, че сега нямаме отговор на такива въпроси – очевидно някаква комисия в БНР е преглеждала този Златен архив периодично и го е „почиствала от плевелите“, или кой знае какво е решила. При това липсва само финалната седма картина, където сигурно са и най-важните участия на Георги Сапунджиев. Как да е, сега това вече е минало, нищо не може да се направи …

Жоро Стефанов ми се обади още два пъти със следните информации:

На 18 март 2020 г.: „Изпращам ти статията на Елиана Митова, която излезе преди около два месеца, за да сдобиеш обща представа за Жоро Сапунджиев ! Дано можеш да я прочетеш ! Успех и до скоро !“

Това много ме зарадва, защото той ми прати 4 фотокопия на страници от вестника, където Елиана Митова е публикувала своята статия за Георги Сапунджиев. Ето и второто писмо на Жоро:

На 23 март 2020 г.: „Преди малко разговарях дълго със Жоро Сапунджиев. Той е добре! Грижи се сам за себе си, понеже съпругата му почина преди повече от една година и го преживява много тежко, понеже тя въртеше цялата къща, но какво да се прави ?! Иначе той се чувства добре, пазарува си сам и се оправя някак си. Както казва, „аз минах няколко пъти през Ада и Рая“ ! Съдбата му е за филм или роман, но ако имаме възможност, ще те срещна с него, живот и здраве. Делчо Сапунджиев е неговият по-малък брат – с 4 години – който е също тенор от Варненската опера. За жалост аз съм единственият му приятел, който контактува с него в последните години. Повече не мога да ти кажа, защото историята му е голяма и дълга и само той може да я опише ! Това което ти изпратих като снимки от вестника е интервюто на Елиана Митова, която аз заведох при него преди няколко месеца. Тя е ползвала и негови думи от гостуването му преди време във БНР. И малко да напишеш пак ще бъде добре и ще ти бъда благодарен ! Пази се и не зная как ще продължи и до кога тази дандания с този вирус ! Обърна наопъки света. Бъди здрав и до скоро – твой Жоро !

(край на цитата)

След като научих тия подробности, свързах се с Елиана Митова и тя ми изпрати тия дни текста на своята статия, така че днес аз ще я поместя тук, тъй като тя е фактически най-важния документ за живота на Георги Сапунджиев, от който може да научим най-важното. Освен това получих от нея и още няколко снимки, които също ще приложа след статията. Цитирам изпратеното от Елиана Митова – нейна статия, поместена на страница 36 от в. „Минаха години“, бр. 52 от 23 декември 2019 г.:

Пробих след унижения от ДС

На гости на тенора Георги Сапунджиев

Тенорът Георги Сапунджиев: „Катя Попова ми даде първото успокоително“.

Той е от тенорите, които трудно могат да бъдат забравени. Освен красивия и пробивен глас, правеше впечатление и с атрактивната си външност. Снага на атлет, смолисточерна къдрава коса и много изразителни очи. Години наред бе единственият Дон Карлос в едноименната опера на Верди на софийска сцена. Казва се Георги Сапунджиев. Зодия овен – роден на 28 март 1930 година.

Произхожда от възрожденски род от Панагюрище. Майка му е гласовита учителка – завършила педагогическа гимназия, свирила на няколко инструмента. Баща му е юрист по образование, областен управител на Стара Загора, където Георги се пръкнал на белия свят. „От малък слушам хубава музика, защото имахме грамофон с плочи на Карузо, Тито Скипа, Шаляпин. Мама обичаше да пее, не се разделяше с китарата и мандолината. Татко бе привърженик на Демократическия сговор. Като падна неговата партия от власт, той стана кмет на Панагюрище и всички отидохме там. Известно време живяхме в Бургас, после татко стана околийски управител на Ямбол. Заминахме за новите земи – татко бе на работа в Охрид и Битоля. Известно време работи като адвокат и все без пари защитаваше бедните.

„Прибрахме се в Панагюрище и там ни завари 9 септември 1944 г. Татко бе убит от комунистите, след което Народният съд го осъди на 10 години затвор. Страшно беше! Не се посвениха да му вземат живота, макар че на млади години е бил член на РМС и на комунистическата партия. Отказал се от тия идеи след атентата в църквата „Света Неделя“. Във фамилията си имам и убити партизани, покрай тях много роднини направиха кариера. Мой братовчед работеше в ЦК на БКП, бе стигнал до поста зам. министър. Това са нашите български парадокси. А аз в ранната си младост не съм и помислял, че ще стана певец в Софийската опера, че дори ще пътувам в чужбина“, казва днес Георги Сапунджиев.

От щастливото си детство помни спектаклите на Старозагорската опера, която нерядко гостува в Ямбол. В прогимназията свири в духовия оркестър на училището, в гимназията става диригент на оркестъра. Пропява и в училищния хор на Роман Спатарев.

„Бях пълен отличник. Друг избор нямах, защото семейството ми го смятаха за вражеско. Спортувах активно, дори шампионска титла имам. През 1948-ма завърших гимназия и се подготвих да кандидатствам в Университета – медицина, или право. Издържах чудесно изпитите, но не ме записаха за студент заради произхода ми. Стана още по-лошо – пратиха ме в затвора, защото у дома намериха …пистолет. Татко колекционираше оръжия. В Държавна сигурност ми скачаха върху гърдите, щях да туберкулирам. После – в затвора в Пазарджик. Три месеца прекарах там. Мой братовчед бе прокурор и ме освободи. Добре, че бях здраво момче, та оцелях“, продължава разказа си Георги Сапунджиев.

Проблясва светлина в тунела. Майката настоява синът й да не се връща в Панагюрище, където местната власт го недолюбва. „Отивай в София, все ще се оправиш някак там, спасявай се“, казва тя. В столицата Георги Сапунджиев записва курсове по електромонтьорство и работи в радиолюбителския съюз „Родно радио“. Негов съученик, Любчо Шопов, акордьор в операта, научава че в ансамбъла на трудовите войски има конкурс за певци и съветва Георги да си опита късмета. Диригентът Драган Прокопиев веднага оценява качествата му и е готов да го назначи, но се оказва, че след като е лежал в затвора, Георги няма право да носи униформа!

Единствената му възможност е да си търси работа в завод. Шансът обаче пак му се усмихва – обявен е конкурс в Музикалния театър. Там Руслан Райчев – още младо голобрадо момче, го посреща и му акомпанира на изпита. А в комисията са Стефан Македонски, Коста Крушовенски, Борис Левиев. „Вдоль по улице метелица метьот“ кънти в залата, а Стефан Македонски трудно сдържа възторга си: „Момче, вземаме те!“

Младият човек е окрилен. Решава да комбинира две професии – работата си на електромонтьор в завода и пеенето в хора на оперетата. Лошото е, че няма прилични дрехи – в театъра всички са елегантни, а той – одърпан и свит. Все гледа да се скрие зад другите хористи, а режисьорът Хитьо Попов му се кара: „Ти с тая външност да не се спотайваш, а да излизаш напред!“. Край него все красавици се движат – Мими Балканска, Тинка Краева, балерините – от хубави по-хубави.

„В друг свят попаднах. Не мога да забравя Асен Русков, гениален актьор. Излезе ли на сцената, публиката избухва в аплодисменти. Бе съпруг на колоритна артистка – Елисавета Рускова. Той веднъж ме почерпи с лимонада, в памет на починалия си син, Боян. В театъра учехме история на компартията. Трябваше и аз да уча, ама книгата беше у Тинка Краева. Отивам у тях да я взема. Страхотна мадама беше – крака, талия, бюст. Посреща ме по пеньоар, че е я боляла главата. Вземам книгата и бързо си тръгвам, а на другия ден тя разправя пред целия театър какъв бунак съм бил. И се събираме да учим партийна история с балерините, които все размятат крака. Абсурден свят за едно семпло момче, дошло от провинцията“, разказва Георги Сапунджиев.

Идва повиквателна за отбиване на задължителната военна служба. Стефан Македонски се намесва и Георги Сапунджиев е приет в Ансамбъла на трудови войски, където Драган Прокопиев с радост приема младежа. Тук Георги се среща с Димитър Узунов – бъдещият световен оперен тенор, с когото стават приятели. Ансамбълът работи много усилено, момчетата изнасят по 280 концерта годишно. Участват в младежкия фестивал в Букурещ. Георги се замисля, че е време да се довери на вокален педагог и избира Людмила Прокопова, която се грижи за него повече от майка. След време го поема Павел Манолов – известен бас в Софийската опера, от когото също научава много.

„Братче, че се явиш у операта и че им земеш акъла. Нема начин!“, свойски му казва педагогът и така му дава криле. „С корепетитора Атанас Атанасов изработих ариите от „Кармен“, „Палячи“ и „Момичето от Златния запад“. В комисията бяха все светила – Асен Найденов, Веселин Стоянов, Асен Димитров, Михаил Лефтеров, Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев. Изслушаха ме. Скочи Асен Димитров и вика: „От 60 години не се е раждал такъв глас“. От малка сцена ме пратиха на голямата – и там да ме чуят. Без да ми мигне окото, повторих ариите. На другия ден ме назначиха стажант в операта с 640 лева заплата. Кърджиев бе страшилище за певците. Откровено ми каза: „Моето момче, с тоя глас на Запад щеше да станеш бог. И ми даде да играя пияния болярин в „Момчил“! Ех, как се засегнах! А той просто е проверявал артистичните ми качества.

Втората ми роля бе Андрей Ховански в „Хованщина“. Димитър Узунов, вече утвърден артист, замина за Москва и се наложи аз да му поема ролята. Режисьорът Георги Първанов, мой добър приятел, ме подготви отлично за 3-4 дни, след седмица излязох на сцената. И ме назначиха артист трета категория със заплата 1200 лева. Кило агнешко тогава струваше 12 лева“, припомня си Георги Сапунджиев.

Творческото всекидневие в нашия пръв оперен театър го увлича. Естествено той не може да остане настрана от котерийните борби, типични за институцията. „В операта съществуваше една невиждана и нечувана конфронтация, всеки мразеше всеки. Защото щастието на един се гради върху нещастието на друг. Това е най мъчният организъм за овладяване. Една тройка ръководеще операта – Драган Кърджиев, Асен Найденов, Илия Йосифов“. Пратиха ме да си поддържам гласовата форма при Йосифов. Той беше културен човек, всяка сутрин в 9 часа ме чакаше да ме разпява. Но нещо не ми потръгна с него – той затвори гласа ми и аз станах баритон. Бяха ми дали да пея „Халка“ на Монюшко. Първата ария е с три си бемола, аз ги вземах, но гласът ми се втвърди. Оплаках се на Драган Кърджиев, той призна, че не отивам на добре. Споделих притесненията си и с Асен Найденов. И двамата мразеха Бръмбаров до безумие, но нямаше как – трябваше да потърся помощ при него. Той обаче ми каза: „Първо ми донеси една бележка от Илия Йосифов, че те е развалил, пък аз ще те оправя“. Успя да ме върне в старото положение“, припомня си Георги Сапунджиев.

Едно след друго потичат участията му в „Янините девет братя“, „Мадам Бътерфлай“, „Садко“, „Трубадур“, „Семьон Котко“, „Набуко“, „Макбет“, „Дама пика“, „Йенуфа“. В „Дон Карлос“ играе 128 пъти, в „Кармен“ – 100. Пее в Белгия, Холандия и Гърция, гостува в Палма де Майорка, Прага, Будапеща, Барселона, Глайдеборн. По времето, когато е в разцвета на силите си, Софийската опера е във възход. Безкрайно благодарен е на режисьора Емил Бошнаков, който му е помогнал, за да го пускат на Запад. „Много ми беше обидно, че преди едно пътуване за Неапол заедно с Любомир Бодуров, четирима души генерали, заедно с оперното ръководство, ме привикаха, за да ме убеждават, че не бива да бягам, защото разчитали на мене! А аз въобще не съм имал такива намерения. Емил Бошнаков ми откри пътя за чужбина. Той бе съветски възпитаник, жена му бе внучка на Молотов. Страхотен организатор, който умееше да цени талантите“, казва Георги Сапунджиев. И с радост си спомня за изумителните певици, с които си е партнирал през сезоните.

„Играх с чудесни партньорки. В „Дон Карлос“ най-стабилна беше Юлия Винер. Тя постигаше особено звукоизвличане, пееше в глътката. С Лиляна Барева играхме в „Хитър Петър“ на Веселин Стоянов. Красавица беше тя, половин София беше влюбена в нея. Най-дълбока диря остави с Виолета от „Травиата“. Драган Кърджиев ме хвана да пея Фауст. Присъствах на всички репетиции. Първата Маргарита бе Нели Карова, другите две – Катя Попова и Катя Георгиева. Илия Йосифов и Милен Паунов играеха Фауст. Кольо Христов беше Мефистофел и му викахме Кольо Сатаната. Беше великолепен артист, учил при най-големия педагог в Германия. Много интелигентен човек, брат на Боян Болгар. Драган Кърджиев така и не ме пусна да изпея Фауст. Смяташе, че съм още много млад. Останах си с мечтата за тази хубава роля. След време проф. Здравко Митков постави отново „Фауст“ в операта, сценограф беше Невена Кавалджиева. Но аз вече не бях в театъра. Димитър Петков ме изгони през 1989-та. Вече 40 години съм пенсионер. Вземам към 300 лева пенсия. По мое време в стола на операта се хранехме за 37 стотинки, а аз редовно обядвах в бирхалето на „България“ за лев и двайсет. Така беше“.

Неотдавна Георги Сапунджиев загуби съпругата си. Раната тлее в душата му, защото имал хубав продължителен брак. На опера не е ходил отдавна. „Когато Стефан Данаилов стана министър на културата, покани всички артисти ветерани на спектакъл в театъра. Мило беше. Днес никой не ме кани. На младите, които сега започват, ще кажа, че професията ни не е лесна. Който казва, че не го е страх от сцената, не е искрен. А когато не можеш да надвиеш страха, става ужасно. Имало е случаи отивам да пея „Дон Карлос“ и си мисля, че е по-добре да ме смачка трамвай, отколкото да изляза на сцената. Помня, през 1953-та, когато бях току що постъпил в операта, Катя Попова ми даде първото хапче успокоително, защото не можех да спя от напрежението. Сега вече спя спокойно“, разказва Георги Сапунджиев.

В стъклената витрина на бюфета са подредени снимки с автографи. Сред тях – Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго. На видно място са семейните фотографии с любимата съпруга.

Георги Сапунджиев не остава сам – често му гостува приятелят му Жоро Стефанов. Двамата винаги има какво да си кажат. В уютния дом звучат записи на оперна музика.

Елиана Митова

(край на цитата)

Трябва да сме благодарни на Елиана Митова и на Жоро Стефанов за това, което са направили да не се забравя делото на Георги Сапунджиев. То е уникално и показва, как с цената на много усилия и превъзмогване на редица препятствия човек може да осъществи желанията си и да изгради една действително невероятна вокална кариера. Но не мога да отмина и без забележка такива думи, които навяват особена болка и мъка за тия порядки, съществували в Софийската опера, за които споменава Георги Сапунджиев:

„ (…) „В операта съществуваше една невиждана и нечувана конфронтация, всеки мразеше всеки. Защото щастието на един се гради върху нещастието на друг. Това е най мъчният организъм за овладяване. Една тройка ръководеше операта – Драган Кърджиев, Асен Найденов, Илия Йосифов“.

(край на цитата)

В моите статии вече от почти 7 години често съм забелязвал и други артисти да са имали критики по отношение на тези вътрешни борби в Софийската опера. Повече по този въпрос се искам да пиша.

В крайна сметка нещата които изложих дотук са и най-важното в днешната ми статия. Други информации за Георги Сапунджиев в медиите няма, освен такива, свързани с негови конкретни участия в оперни изяви. Ще цитирам такива – те са полезни, защото там се дават и информации за други артисти през тази епоха, които са играли важна роля в развитието на българското оперно изкуство. Цитирам:

БНР

„Ивайло“ на Марин Големинов

публикувано на 28.09.2018 г.

(Снимка с текст: Сцена от грандиозната постановка на акад. Пламен Карталов на операта „Ивайло” на фестивала „Сцена на вековете”, Царевец, Велико Търново, 1985 година)

….

На 28 септември се навършиха 110 години от рождението на класика на родната ни музикална култура Марин Големинов и по този повод в останалото време до полунощ ви предлагаме пълен запис от 1964 г. на неговата опера „Ивайло“, реализиран на сцената на Софийската опера под неговото диригентство. „Ивайло“ е първата голяма опера на маестро Големинов, който вече си е спечелил национална и международна известност с танцовата си драма „Нестинарка“. Идеята идва през 1950 г., когато композиторът решава да напише музикално-сценичната творба за живота и делото на една от най-интересните и необикновени личности в нашата история – Ивайло, който управлява България в периода 1278-79 година.


Големинов прави нова редакция и оркестрация на увертюрата „Ивайло“ от Добри Христов и се свързва с поетесата Магда Петканова за написване на либретото. Започва работа над операта си, но междувременно му възлагат написването на музика за постановката в Народния театър на драмата „Ивайло“ от Иван Вазов и се впечатлява повече от драмата на Вазов. Тогава моли Магда Петканова да пренапише либретото вече по Вазовата драма.

Премиерата на „Ивайло“ е на 13 февруари 1959 г. на сцената на Софийската народна опера под диригентството на Асен Найденов и режисурата на Драган Кърджиев. В ролята на Ивайло е Павел Герджиков, в ролята на Кремена – Катя Попова, царица Мария е Надя Афеян. Операта се играе на Софийска сцена в продължение на 10 години. През 1979 г. се прави нова постановка в Пловдивската опера, за която Марин Големинов смята, че е „по-динамизирана, по-тревожна и повече приковава вниманието“. Извън България творбата е поставяна в бившата ГДР – град Котбус, а Софийската опера я е изнасяла на гастрол в Будапеща. През 1985 г. на историческия хълм Царевец във Велико Търново е осъществена грандиозна постановка на „Ивайло“, а поводът е 800-годишнината от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство (1185–1393). С тази постановка се поставя началото на съвременния фестивал „Сцена на вековете“.

Изпълнителски състав:


Ивайло, водач на селско въстание – Павел Герджиков
Кремена, негова съпруга – Катя Попова
Мария, българска царица, византийка – Надя Афеян
Андроник, придворен на царицата, византиец – Любомир Бодуров
Тертер, болярин – Светослав Рамаданов
Вихър, войвода – Трайчо Ваташки
Годеслав, болярин – Борис Игнатов Христов
Добрил, болярин – Владимир Желязков
Грудо, болярин – Коста Гецов
Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров
Отец Серафим, игумен на манастира – ГЕОРГИ САПУНДЖИЕВ
Млада, жена на Вихър войвода – Виолета Митова
Ефросина, придворна на Мария – Сийка Петрова
Теоктиста, монахиня – Йорданка Димчева
Теодор, придворен на Мария – Иван Михайлов
Дуругуч, кумански наемник – Павел Манолов
Първа гъркиня – Вергиния Керанова
Втора гъркиня – Цена Рашкова
Трета гъркиня – Мара Хинова
Страж – Атанас Атанасов
Първи болярин – Юри Рамаданов
Втори болярин – Иван Койчев

Хор и оркестър на Софийската опера, запис на Българското национално радио от 1964 година.
Диригент – Марин Големинов

Съдържание на операта „Ивайло“

29 септември, събота, от 22.00 часа

….

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/101025017/na-opera

(край на цитата)

При втората информация – предаване на БНР за диригента Георги Нотев става въпрос за едно участие на тенора ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ – брат на Георги Сапунджиев в операта „Манон“ от Жюл Масне в ролята на Гийо дьо Морфонт – спектакъл на Варненската опера през 1983 г. Жалко, нямам снимки от този певец, но както пише Жоро Стефанов в писмо до мен, „ (…) Делчо Сапунджиев е неговият по-малък брат – с 4 години – който е също тенор от Варненската опера (…)“.

Аз ще цитирам цялото предаване на БНР, тъй като то има интересно съдържание с подробности за много други артисти от различни български оперни театри:

БНР

Спомен за Георги Нотев

публикувано на 18.11.2017 г.

Светлана Димитрова

Ще ви предложа няколко сцени от записа осъществени през годините – между 1979 и 2004, и с различни състави, с които е работил Георги Нотев. В „Златния фонд“ са запазени и няколко интервюта направени през годините с Георги Нотев, така че ще чуете историята на неговия живот от първо лице.


Всички, които бяхме при Константин Илиев, там като се споменеше опера и оперета, това беше нещо такова, по-ниско и от цирк. А ние бяхме всички маняци – първо диригенти, второ съвсем зайци и с огромно самочувствие. Истината е че системата беше такава и никой не ни учеше какво е това опера“ – думи на Георги Нотев.


В звуковите файлове може да чуете разказите на Георги Нотев за различни периоди от живота му, за трудностите и откритията, които е направил, за срещите си с различни певци.

Още няколко акцента, които си струва да добавя и които не намериха място в спомените на Георги Нотев. Няколко пъти той спомена майка си – тя е известната клавирна педагожка Мара Балсамова, а баща му е адвокат – Стефан Нотев. Сам той разказва за следването си в консерваторията при Васил Арнаудов и Константин Илиев. След това специализира във Ваймар през 1969 при Николай Рабинович, след това при Бруно Мадерна в Залцбург през 1970 и при Игор Маркевич в Монте Карло през 1972. По време на престоя си в Залцбург се среща и с Херберт фон Караян, за когото говори в интервюто. Първия си професионален опит добива във Видин – 1970-1972, където по думите му е всичко – диригент, касиер, счетоводител и всичко останало, след това се прехвърля в Плевен, за да работи с Плевенската филхармония, а после и с новосъздадената Плевенска опера. Следващите повече от 30 години той е несменяем главен диригент на Плевенските състави. Това са славни години за града и за театъра. В програмите на оркестъра и на операта редовно присъстват творби на български композитори, а самите композитори с огромен респект работят с Георги Нотев и много от премиерите, и записите на техните творби са направени под негово диригентство. Дискографията му с творби на български композитори съперничи на оперните му регистрации. Името на Георги Нотев е свързано и с Лауреатските дни „Катя Попова“ и оперния конкурс, който се провеждаше в рамките на фестивала (2003). Отново той беше в основата на създадения през 2006 г., но непросъществувал много конкурс за оперни певци на името на Гена Димитрова. За жалост след промените един от първите театри, който е разбит е точно плевенският, и е трансформиран в така наречената „открита сцена“. Георги Нотев беше и преподавател по интерпретация в музикалната академия. От 1997 до 2007 г. е главен диригент на Софийската опера. Под негово диригентство са осъщестени десетки оперни спектакли и премиери, сред които българската премиера, макар и концертно на „Саломе“ на Рихард Щраус с Анна Томова-Синтова, първите оперни постановки на площада в София. Много са записите, които е направил в БНР с различни оперни певци и напълно обяснимо – той се отнасяше с певците с разбиране, уважение и беше тяхна подкрепа.


Сега аз, нищо че имам 30 години зад гърба си, горе-долу знам какво е това опера. Операта е нещо безкрайно – сцената, оркестърът, тук солистите, пък хорът с гръб или тича. Имаш един план, втори, пък трети план. Чисто технически е много сложна. И не е само, че някой пее, пък ти трябва да го акомпанираш.

Ето и фрагментите, на които се спрях.

„Бохеми“ на Джакомо Пучини – 3 действие с Любомир Дяковски – Рудолф, Румен Кръстников – Марсел, Петър Имов – Шонар, Христо Христов – Колин, Малина Павлова – Мими, Мила Дюлгерова – Мюзета, хор и оркестър на Плевенската опера, запис от 1979 година.


Манон“ на Жюл Масне – 1 действие с Ганка Димова – Манон, Стефан Циганчев – граф де Грийо, Теодоси Костов – Леско, ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ – Гийо дьо Морфонт, Кирил Кръстев – Дьо Бретин, Николина Каменова – Пусет, Райна Стоянова – Жавот, Валентина Шунелска – Розет, хор и оркестър на Варненската опера – запис от премиерата на 28 февруари 1983 година.

Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини – 1 действие с Анна Томова-Синтова – Чо Чо Сан, Румен Дойков – Пинкертон, Иванка Нинова – Сузуки, Димитър Димитров – Горо, Стоян Балабанов – принц Ямадори, Коста Динков – Бонзо, Емил Угринов – комисар, хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1997 година.

Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт – финал на 1 действие с Петър Найденов – Дон Жуан, Радостина Николаева – Донна Анна, Николай Моцов – Дон Отавио, Галина Стоянова – Донна Елвира, Робърт Помаков – Лепорело, Ангел Христов – Мазето, Шери Джаксън – Церлина, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Георги Нотев – запис от 20 юни 2004 г. 13-и международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“.

Кармина Бурана“ на Карл Орф с Красимира Стоянова, Марин Йонков, Александър Крунев, хор на Старозагорската опера, Плевенската филхармония, диригент Георги Нотев – запис от 11 януари 1999 година.

00:00 / 13:19

  • Георги Нотев за оперния спектакъл и работата с певците
  • Георги Нотев за диригентстката професия и за работата в Плевен
  • Георги Нотев за студенските си години


събота, 18 ноември, от 20 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/100897896/spomen-za-georgi-notev

Както писах по-горе, тук при операта „Манон“ от Масне срещаме името на друг певец с презиме Сапунджиев. Това е тенорът Делчо Сапунджиев, който е брат на Георги Сапунджиев. В медиите не може да се немери никаква информация за Делчо Сапунджиев. Факта че двамата тенори са братя ми съобщи при мое запитване Жоро Стефанов, който въобще ми даде информации за Георги Сапунджиев и той ми съобщи датата 28 март като рождена дата на този тенор, който днес празнува в София своята 90-годишнина.

В последната трета информация за участия в оперни изяви на братята Георги и Делчо Сапунджиеви отново става дума за днешния юбиляр Георги Сапунджиев – негово участие в ролята на Ангел в операта „Янините девет братя” от Любомир Пипков – постановка на Софийската опера през 1963 година. Цитирам тази информация:

БНР

110 години от рождението на Любомир Пипков

публикувано на 05.09.2014 г.

Любомир Пипков е роден на 6 септември 1904 година в Ловеч в семейството на Панайот Пипков, композитор от първото поколение български композитори. Дядо му, Христо Пипков, е един от първите български кларинетисти, учил в Цариград. Скоро след раждането му семейството се премества в София. Учи пиано от ранна възраст при видния педагог проф. Иван Торчанов. След това следва в Париж в „Екол Нормал” при Ивон Лефебюр – пиано и при Пол Дюка – композиция. Завръща се в България и постъпва в Софийската опера като корепетитор и диригент на хора, по-късно става и неин директор.


Народната музикална драма „Янините девет братя” е поставена през 1937 година и предизвиква голямo раздвижване сред критиката и публиката. Идеята за операта се запалва в Пипков, когато той е само на 24 години. Макар и толкова млад, той вече има зад гърба си Първия струнен квартет, песните „Конници” и „Тракия” – все произведения със силно и дълбоко патриотично чувство.

В предаването ще звучи запис от сцената на Софийската опера от 1963 година с участието на сопраното Ана Алексиева като Яна, тенорът ГЕОРГИ САПУНДЖИЕВ е Ангел, баритонът Ангел Манолов – Георги Грозника, мецосопраното Мара Хинова – майката, мецосопраното Рада Гаева – циганката, Димитър Димитров – чичо Димитър, Кирил Дюлгеров, Иван Михайлов, Иван Койчев – резбари, Павел Елмазов, Димитър Петков – мечкари и други.


Солисти, хор и оркестър на Софийската опера дирижира Васил Казанджиев.

Съдържание на операта

6 септември, от 20.00 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/100455211

Това бяха всички информации за днешния юбиляр Георги Сапунджиев. След статията за него ще приложа и редица снимки – копията от статията на Елиана Митова и няколко други, които тя ми изпрати. Също и една снимка от постановка на операта „Ивайло“.

Нека днес на 28 март 2020 г. поздравим тенора Георги Сапунджиев с неговата 90-годишнина, като му пожелаем много здраве и щастливи дни. Делото му в исторята на българското оперно изкуство не трябва да се забравя …

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.