Днес е рожденият ден на италианския тенор Джанфранко Чекеле
Драги приятели на оперната музика, през последните 20 дни пиша статии изключително за български оперни дейци по простата причина, че през този месец юни имат рождени дни именно такива. Както знаете, пиша за чужди личности тогава, когато тия рождени годишнини са кръгли – окончаващи на 0 или на 5, а в последно време нямаше такива.
Едва днес на 25 юни 2020 г. в календара ми се появи дата, която ще уважа за първи път. На този ден през 1940 г. в Италия е роден едни превъзходен певец – тенорът Джанфранко Чекеле (Gianfranco Cecchele), който не е така известен на всички оперни любители в България, както например славните италиански тенори от подобна генерация, като 15 години по-възрастният Карло Бергонци (1924-2014), 5 години по-големият Лучано Павароти (1935-2007) или почти на същата възраст Франко Бонисоли (1938-2003). Интересно – прегледах листата на почти 30-40 италиански тенори от всички времена – исках да извадя имената на най-известните, които са в подобна генерация като тази на Джанфранко Чекеле. Оказа се, че само горните трима са в този обхват – другите са от далеч по-възрастни генерации или много по-млади.
Как да е, това не е толкова важно, след генерацията на „кумирите от моята младост“ като Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано, Франко Корели, Джани Раймонди (нека спомена най-известните с върхова кариера около Втората световна война), идва генерацията на Бергонци, Павароти, Бонисоли, и заедно с тях се подчертава името и дейността на Джанфранко Чекеле.
Аз не си спомням неговото име в България – той е започнал дейността си около 1963-1964 г., много бързо се налага в Италия и после в целия свят, включително и в Америка. Имал е изяви и в МЕТ Ню Йорк. Даже в речника на певците от Kutsch & Riemens, където за него има внушителна по размер статия, е отбелязано, че е гостувал и в София, но не се казва кога. Нека цитирам този абзац:
„ (…) Той гостува във Виенската държавна опера, в Кралската опера в Лондон, в Парижката опера, в Брюксел, Марсилия, Ница, Монте Карло, Барселона, СОФИЯ, Будапеща, в оперните театри в Кьолн, Хамбург и Мюнхен. В Северна Америка Джанфранко Чекеле има изяви в оперните театри в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Монтреал. През 1965 г. участва при световната премиера на операта „Валенщайн“ от Марио Дзафред (Mario Zafred) в Римската опера. През 1968 г. пее в Карнеги Хол в Ню Йорк при концертно изпълнение на операта „Alzira“ от Верди (…) Репертоарът на Джанфранко Чекеле е много богат, но той блести преди всичко в силно драматичните партии от опери на Верди и Пучини (…) Неговата внушителна фигура, особено симпатична осанка и великолепна игра, заедно с основно поставения му и обработен глас правят впечатление на всеки оперен любител (…)“.
(край на цитата)
Нека веднага изтъкна, че в първите години на вокалната си дейност Джанфранко Чекеле „малко е прекалил с натоварване на гласа си“. Нека бъда конкретен:
В годините около 1969 той преживява няколко пъти възпаление на сливиците, което води през 1969 г. до тяхното отстраняване. Това причинява временно прекъсване на дейността му в течение на 9 месеца. Да не забравяме, че през първите 5 години на кариерата му – между 1964 и 1969 – той е имал общо 269 оперни изяви – средно по една седмично.
Този оздравителен процес трае дълго и е свързан с доста болки, при това „новото преобучаване“ на гласовите органи изисква време и търпение. Все пак през 1970 г. Джанфранко Чекеле вече е в състояние да поеме наново задълженията си и успява да реализира един грандиозен план – да участва с голям успех при снемане на филм по операта „Турандот“ от Пучини с участието на Биргит Нилсон и диригента Жорж Претр. Заедно с този филм Джанфранко Чекеле продължава да играе в нови оперни постановки.
След този малък увод ще премина към систематично излагане на биографичните данни за певеца и неговата творческа дейност.
Джанфранко Чекеле (Gianfranco Cecchele) е италиански тенор, роден на 25 юни 1940 (1938?) г. в Галиера Венета (недалеч от Венеция), починал на 12 декември 2018 г. също там. (Б.К.: слагам питанка при годината 1938, тъй като в някои източници за певеца като такава на раждане е дадена не 1940, а 1938).
Като младеж Джанфранко Чекеле има интереси както към пеенето, така и към бокса. Баща му обаче е против бокса и младежът се отказва от първоначалните си намерения да стане състезател по бокс. Любовта му към вокалната музика и специално към оперната музика е открита от маестро Марчело дел Монако, който през 1962 г. започва сериозни занятия с него. Само след няколко месеца усилено репетиране Джанфранко Чекеле спечелва през 1963 г. вокален конкурс, организиран от „Тeatro Nuovo“ в Милано.
На 5 март 1964 г. Джанфранко Чекеле има своя оперен дебют в „Teatro Bellini“ в Катания в операта „Zolfara” от Giuseppe Mule . Бързо следват нови изяви: само няколко месеца по-късно той играе на сцената на Миланската Скала заедно с Джузепе ди Стефано в операта „Риенци“ от Рихард Вагнер. После следват изяви в „Аида“ от Верди в „Teatro Fenice“ във Венеция и в Римската опера.
През 1965 г. Джанфранко Чекеле играе в „Норма“ от Белини заедно с Мария Калас и Джулиета Симионато в Парижката опера, режисьор е Франко Дзефирели. През същата година има изяви като Радамес в „Аида“ и Полионе в „Норма“ на сцената на Миланската Скала. Неговият отлично школуван глас се развива великолепно и бързо той успява да предизвика вниманието на световната публика. Това му дава основа да насочи вниманието си към най-претенциозните заглавия в оперното творчество на Верди и на комопзиторите от стила „веризмо“. Резултат от това е прекрасният филм по операта „Селска чест“ на Маскани, който е произведен в Миланската Скала под ръководството на Херберт фон Караян и Джорджо Стрелер – този филм остава незабравим с майсторството си.
В годините около 1969 Джанфранко Чекеле преживява няколко пъти възпаление на сливиците, което води през 1969 г. до тяхното отстраняване. Това причинява временно прекъсване на дейността му в течение на 9 месеца. Да не забравяме, че през първите 5 години на кариерата му – между 1964 и 1969 – той е имал общо 269 оперни изяви – средно по една седмично.
Този оздравителен процес трае дълго и е свързан с доста болки, при това „новото преобучаване“ на гласовите органи изисква време и търпение. Все пак през 1970 г. Джанфранко Чекеле вече е в състояние да поеме наново задълженията си и успява да реализира един грандиозен план – да участва с голям успех при снемане на филм по операта „Турандот“ от Пучини с участието на Биргит Нилсон и диригента Жорж Претр. Заедно с този филм Джанфранко Чекеле продължава да играе в нови оперни постановки, като особено успешно е неговото участие в „Отело“ от Верди в оперния театър в Бон през 1981 г. Заедно с оперните си участия той гостува и в редица тв-програми, от които нека отбележим двете предавания „C’musica e musica” и “Una voce nel West”, които са произведени в Ченичитà и са посветени на Лучано Берио.
През 2001 г. трябва да припомним за бурните аплодисменти, които Джанфранко Чекеле получава при гала-концерта в чест на Верди, състоял се в замъка „Vigevano” и модериран от Катя Ричарели и Пипо Баудо.
Джанфранко Чекеле продължава вокалната си кариера до 2012 г. „Палячи“ от Леонкавало е неговата последна опера, в която той участва през 2006 г., но после има участия в различни концерти именно до 2012 г. Крайната равносметка е общо 48 години вокална дейност и около 2000 изяви по целия свят.
За тази внушителна дейност Джанфранко Чекеле е получил редица награди и отличия, като: „Verdi D’oro”, “Viotti d’oro”, “Diapason”, “Melvin Jones”, също две награди на името на Енрико Карузо – в „Lastra a Signa” (Флоренция) и в Милано. На 2 август 2017 г. той получава „Lifetime Achievement Award” при Международния фестивал на името на Мария Калас във Верона. Още през 1967 г., когато Джанфранко Чекеле е едва на 29 години, той получава титлата „Cavaliere della Repubblica Italiana“.
В личния си живот Джанфранко Чекеле винаги е държал особено много на фамилията си – от 1960 г. той е женен за Антония, с която имат 5 деца. Наред с чисто артистичните му и вокални качества от най-високо ниво, той е оценяван извънредно подчертано от колеги и приятели също заради добрия си характер, за чувството си за справедливост и респект към другите, но така също и за голямата си любов към природата и земята.
По време на цялата си кариера Джанфранко Чекеле се е старал да помогне за образуването на сдружение на музикалните дейци в света на операта – „Analpi“, което да пази правата преди всичко на италианските певци. Също така той е един от участниците в процеса през 1980 г. срещу ръководството на Миланската Скала по отношение признаването на отпаднали договори с певците не по тяхно желание, касаещи съответното заплащане. Този процес, който се е продължил почти 12 години, дава отражение и на неговата вокална кариера – загуба на много време.
Джанфранко Чекеле е голям благодетел и запален гарант на свои приятели. През 2006 г. той взема участие при „Totus Tuus” – първият концерт в памет на Папа Йоханес Паул Втори, който се е състоял в Лорето.
След продължително боледуване на 12 декември 2018 г. Джанфранко Чекеле умира в родния си град Галиера Венета.
Описание на кариерата на Джанфранко Чекеле по години:
Ще дам това ценно описание в оригинал на италиански език, така е по-добре за автентичност на данните:
Cronologia:
Nel 1965 canta in Norma a Parigi e ancora in Norma e Aida alla Scala e a Napoli, Aida e Cavalleria alle Terme di Caracalla, a Bilbao è Ernani e Gabriele Adorno in Simon Boccanegra a Parma e Oviedo. Il 18 marzo 1965 è Max Piccolomini nella novità assoluta nel Teatro dell’Opera di Roma di Wallenstein di Mario Zafred. Sempre a Roma nello stesso anno è anche protagonista di Don Carlo con la regia di Luchino Visconti e la direzione del M° Carlo Maria Giulini.
Nella stagione 1966/1967 canta Aida e Nabucco alla Scala, Cavalleria alla Scala e Chicago, Turandot e Tosca con Tito Gobbi nel Teatro dell’Opera di Roma, La forza del destino al Wiener Staatsoper, a Palermo e a Napoli. In questo teatro il tenore prese parte a sessantanove rappresentazioni, fino al 1991, interpretando anche: Andrea Chénier, Turiddu in Cavalleria rusticana, Don Carlo, Tabarro, Pinkerton in Madama Butterfly, Pollione in Norma, Canio nei Pagliacci, Gabriele Adorno in Simon Boccanegra e Calaf in Turandot di Giacomo Puccini.
Nel 1968 al Teatro alla Scala di Milano è Calaf in Turandot, Turiddu in Cavalleria Rusticana e Walter in Loreley di Catalani, inoltre canta Gioconda a Napoli con Renata Tebaldi, Alzira alla Carnegie Hall, Norma a Chicago, Aida a Verona, Fanciulla del West e Simon Boccanegra per la RAI.
Nel 1969 è Radames in Aida allo Sferisterio di Macerata, diretta da Franco Mannino con Luisa Maragliano, Adriana Lazzarini ed Aldo Protti e ancora in Aida a Roma.
Nel 1970 è ancora Turiddu in Cavalleria Rusticana alla Scala e Firenze, canta Tosca a Sao Paolo e Munchen, Aida a Caracalla e Munchen.
Nel 1971 è Cavaradossi nella Tosca con Tito Gobbi nel Teatro dell’Opera di Roma. Nei giorni 11, 14, 18 e 20 novembre 1971 canta S.Boccanegra di Verdi al Teatro Verdi (Trieste), Norma a Tokyo, Tosca a Bologna, Torre del Lago e Caracas, Cavalleria rusticana a Firenze.
Nel 1972 canta alla Scala in Radamès nella replica di “Aida” e Gabriele Adorno nella ripresa di “Simon Boccanegra”, Tosca a Bologna e Montecarlo, Cavalleria e Aida a Roma, Aida a San Francisco, Tosca, Don Carlo, Cavalleria e Pagliacci a Vienna Staatsoper; partecipa inoltre allo sceneggiato RAI “Puccini” di Sandro Bolchi.
Il 28 gennaio 1973 è Turiddu nella ripresa di “Cavalleria rusticana” di Mascagni alla Salle Garnier del Théâtre du Casino di Montecarlo. Il 23 febbraio 1973 è Turiddu in Cavalleria rusticana al Royal Opera House, Covent Garden di Londra; canta ancora Cavalleria e Aida alla Scala e vari ruoli a Vienna.
Nelle stagioni 1973/1974, 1974/1975, 1975/1976, 1979/1980, 1980/1981, 1984/1985 è Cavaradossi nella Tosca al Wiener Staatsoper. Nelle stagioni 1974/1975, 1975/1976 e 1981/1982 è Alvaro al Wiener Staatsoper.
L’8 novembre 1974 è Mario Cavaradossi della Tosca al Royal Opera House, Covent Garden di Londra.
Il 19 e 24 febbraio 1976 è Turiddu in Cavalleria rusticana al Royal Opera House, Covent Garden di Londra. Sempre nel 1976 è Calaf in Turandot al Teatro alla Scala di Milano.
Il 3, 6, 9, 12, 15 e 18 marzo 1977 è Dick Johnson in Fanciulla del west di Puccini al Teatro Verdi di Trieste. Nello stesso anno è Radames nell’Aida al War Memorial Opera House di San Francisco.
Il 26 gennaio, 5, 7 e 10 febbraio 1978 è Radamès nell'”Aida” al Teatro La Fenice di Venezia. Il 21, 23, 26 febbraio, 1 e 3 marzo 1978 è Il cavaliere Des Grieux nella Manon Lescaut al Teatro alla Fenice. Il 29 novembre, il 5, 7, 9, 10 e 13 dicembre 1978 è Turiddu in Cavalleria Rusticana al Teatro Verdi di Trieste.
Il 25 gennaio 1979 è Calaf nella ripresa della Salle Garnier del Théâtre du Casino di Montecarlo di “Turandot”. Il 9 novembre 1979 è Gabriele Adorno nella ripresa del Teatro Donizetti di Bergamo di “Simon Boccanegra”. Sempre nel 1979 è Pinkerton in Madama Butterfly al Teatro alla Scala di Milano.
Nel 1980 cantaTosca al Covent Garden di Londra e al Teatro alla Scala di Milano, Norma e Tosca a Vienna, Fanciulla del West a Torino, Simon Boccanegra a Caracalla, Turandot a Liegi a Dallas, Giovanna d’Arco a Parma, Modena e Ravenna.
Il 22 febbraio 1981 è Maurizio nella ripresa del Teatro Comunale di Firenze di “Adriana Lecouvreur” di Francesco Cilea. Il 15, 17, 19, 21, 23, 25, 27 maggio ed il 13 giugno 1981 è Gabriele Adorno nella ripresa del Teatro alla Fenice di Venezia di “Simon Boccanegra” di Verdi.
Nella stagione 1981/1982 è Cavaradossi nella Tosca con Éva Marton al Teatro dell’Opera di Roma e canta 27 recite di Otello a Bonn, Nabucco a Macerata diretto da Francesco Molinari Pradelli con Nikola Gjuzelev e Renato Bruson e nel 1984 in Madama Butterfly con Yōko Watanabe ed Antonio Salvadori.
Nel 1983 è Des Grieux in Manon Lescaut a Cagliari, Luigi in Tabarro a Bari e Marsiglia, Otello a Oviedo, Pollione a Bordeaux.
Nel 1984 esegue Cavalleria e Pagliacci a Madrid, M. Butterfly a Macerata Opera Festival, Tosca all’Arena di Verona, Fanciulla del West a Lucca.
Nel 1985 canta in Tosca, Pagliacci e Cavalleria allo Staatsoper di Vienna, Trovatore a Denver-Colorado, Aida a New York e S.Antonio.
Nel 1986 canta Norma a N.York, Aida a Denver, Tosca a Bologna, Don Carlo a Lecce, Adriana Lecouvreur in Messico e Buenos Aires, M. Butterfly tour in Sardegna del Teatro Lirico di Cagliari.
Nel 1987 canta in Aida a Verona e a Luxor, sempre con l’Arena di Verona, inoltre incide La Vestale di Mercadante a Spalato.
Nel 1988 canta Aida a Rio de Janeiro, Pagliacci a Denver e Taormina, Macbeth a Macerata, Simon Boccanegra a Vienna e Mantova, Manon Lescaut a Nimes e Avignon
Nel 1989 canta in Tosca al Teatro alla Scala di Milano e a Salisburgo, Nabucco all’Arena di Verona, Norma a Taormina, Carmen a Mantova, Ernani a Sabbioneta.
Nel 1990 canta Andrea Chenier a Bordeaux, Cavalleria a Cagliari, Norma a Palm Beach.
Nel 1991 canta in Tabarro e Cavalleria a Cagliari, M. Butterfly a Vienna, Tosca a Zurigo, Nabucco a Verona, Norma a Trapani, Aida a Berlino.
Nel 1992 canta in Stabat Mater di Rossini ad Aquileia, Tosca a Pescara, Viterbo, Catania, Bassano e Torre del Lago.
Nel 1993 canta Loreley di Catalani al Filarmonico di Verona, Aida, La Wally di Catalani a Lucca, Livorno e Jesi, Tabarro e Cavalleria a Lucca
Nel 1994 canta Otello all’Arena di Szeged (ungheria),Turandot a Mantova
Nel 1995 canta Aida all’Arena di Verona, Turandot a Tokyo e Tallin (Estonia)
Nel 1996 canta Don Carlo a Praga e Budapest, Tosca a Zurigo, Aida a Taormina, Turandot a Vilnius (Lettonia)
Nel 1997 canta Trovatore al Bassano Opera Festival, Tosca e M. Butterfly a Riga (Estonia), Forza del destino a Padova
Nel 1998 canta Otello a Bari, Fiera del Levante, e Padova, Aida a Villa Pisani-Strà, Tosca a Lonigo e Adria
Nel 1999 canta Turandot a Chieti, Rieti, Viterbo e Pescara, Tosca a Fontanellato (PR), Norma al Bassano Opera Festival.
Nel 2001 canta Otello con Katia Ricciarelli al Bassano Opera Festival e Andrea Chenier a Mantova, dir. Alberto Veronesi.
Nel 2002 canta per l’inaugurazione del Campionato mondiale di calcio 2002 Coppa del Mondo FIFA World Cup Korea/Japan.
Nel 2004 canta Turandot al Coccia di Novara, quindi ancora Tosca, Tabarro e Pagliacci in Italia;
Nel 2006 l’ultima recita in teatro è Pagliacci, all’Opera di Zagabria.
Rallenta quindi l’attività per problematiche di salute, dedicandosi all’insegnamento della tecnica vocale e cantando ancora in vari concerti fino al 2012.
(край на цитата)
Забележителна кариера по целия свят – също и в Северна и Южна Америка. През 1981/1984 г. виждаме съвместно участие с Никола Гюзелев в „Набуко“ от Верди:
„Nella stagione 1981/1982 è Cavaradossi nella Tosca con Éva Marton al Teatro dell’Opera di Roma e canta 27 recite di Otello a Bonn, Nabucco a Macerata diretto da Francesco Molinari Pradelli con Nikola Gjuzelev e Renato Bruson e nel 1984 in Madama Butterfly con Yōko Watanabe ed Antonio Salvadori“.
(край на цитата)
Нека тук отбележа, че синът на Джанфранко Чекеле – Лоренцо, също е оперен певец – тенор като баща си и има впечатлителна вокална кариера. Аз разполагам с различни снимки на бащата, но имам и една, на която са и двамата и ще я приложа след статията. Баща и син са имали и съвместни изяви, както и музикални записи на популярни италиански канцонети. Има такива в Ю Тюб.
Както при всички певци с изяви във Виенската държавна опера и в МЕТ Ню Йорк, така и след като Джанфранко Чекеле също е имал изяви на тия две сцени, ще се спра малко по-подробно на тях.
Първо за Виенската държавна опера. Ето списък на всички негови изяви там:
Виенска Държавна Опера:
Vorstellungen mit Gianfranco Cecchele:
AIDA
Radames | 7 Vorstellungen | 04.10.1966–16.12.1975
ANDREA CHÉNIER
Andrea Chénier | 1 Vorstellung | 19.03.1982
CAVALLERIA RUSTICANA
Turiddu | 8 Vorstellungen | 21.09.1972–14.01.1976
DON CARLO (ITAL.)
Don Carlo | 7 Vorstellungen | 11.09.1972–20.01.1976
IL TABARRO
Luigi | 1 Vorstellung | 22.12.1979
KONZERT
Mitwirkende | 1 Vorstellung | Konzert | 01.09.1979
LA FORZA DEL DESTINO
Don Alvaro | 6 Vorstellungen | 07.10.1966–21.11.1981
MADAMA BUTTERFLY
B.F. Pinkerton | 1 Vorstellung | 02.02.1991
NORMA
Pollione | 6 Vorstellungen | 12.10.1979–21.06.1980
PAGLIACCI
Canio (Pagliaccio) | 6 Vorstellungen | 18.04.1975–21.05.1986
SIMON BOCCANEGRA
Gabriele Adorno | 1 Vorstellung | 20.10.1988
TOSCA
Mario Cavaradossi | 20 Vorstellungen | 10.10.1966–21.02.1985
TURANDOT
Calaf | 4 Vorstellungen | 26.02.1974–07.05.1974
(край на цитата)
Ако се вгледаме внимателно, ще забележим че първите три изяви на Джанфранко Чекеле във Виена са били през 3 дни в 3 различни опери – само какво натоварване. Първо – на 4 октомври 1966 г. в „Аида“, после на 7 октомври в „Силата на съдбата“ и пак след 3 дни – на 10 октомври – в „Тоска“. Мисля си, защо ръководството на Виенската опера прави такива сурови опити, и то при дебют на певец – в разстояние от 4 до 10 октомри – една седмица – три тежки партии: Радамес, Дон Алваро и Каварадоси ???
Цитирам съставите при тези три изяви на Джанфранко Чекеле:
Аида
BESETZUNG | 04.10.1966
| DIRIGENT | André Cluytens |
|---|---|
| INSZENIERUNG | Adolf Rott |
| BÜHNENBILDER UND KOSTÜME | Robert Kautsky |
| EINSTUDIERUNG DER CHÖRE | Richard Rossmayer |
| CHOREOGRAPHIE I. AKT | Erika Hanka |
| CHOREOGRAPHIE II. AKT | Waclaw Orlikowsky |
| Aida | Tamara Milaschkina |
| Der König | Tugomir Franc |
| Amneris | Grace Hoffman |
| Radames | GIANFRANCO CECCHELE |
| Ramfis | Carlo Cava |
| Amonasro | Mario Sereni |
| Ein Bote | Kurt Equiluz |
| Priesterin | Lotte Rysanek |
…….
Силата на съдбата:
BESETZUNG | 07.10.1966
| DIRIGENT | Argeo Quadri |
|---|---|
| INSZENIERUNG | Margarethe Wallmann |
| BÜHNENBILD UND KOSTÜME | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| EINSTUDIERUNG DER CHÖRE | Richard Rossmayer |
| CHOREOGRAPHIE | Dimitrije Parlic |
| Marchese di Calatrava | Frederick Guthrie |
| Leonora de Vargas | Gerda Scheyrer |
| Don Carlos de Vargas | Mario Sereni |
| Don Alvaro | GIANFRANCO CECCHELE |
| Curra | Annemarie Ludwig |
| Preziosilla | Ruth Hesse |
| Pater Guardian | Carlo Cava |
| Fra Melitone | Karl Dönch |
| Alcalde | Harald Pröglhöf |
| Mastro Trabuco | Heinz Zednik |
| Chirurgus | Herbert Lackner |
……..
Тоска:
BESETZUNG | 10.10.1966
| DIRIGENT | André Cluytens |
|---|---|
| INSZENIERUNG | Margarethe Wallmann |
| BÜHNENBILDER UND KOSTÜME | Nicola Benois |
| EINSTUDIERUNG DER CHÖRE | Roberto Benaglio |
| Floria Tosca | Marcella Pobbe |
| Mario Cavaradossi | GIANFRANCO CECCHELE |
| Baron Scarpia | Wladimiro Ganzarolli |
| Cesare Angelotti | Hans Christian |
| Der Mesner | Karl Dönch |
| Spoletta | Erich Majkut |
| Sciaronne | Harald Pröglhöf |
| Roberti | Helmut Reischütz |
| Ein Schließer | Ljubomir Pantscheff |
| Ein Hirt | Hilde Rössel-Majdan |
(край на цитата)
При „Тоска“ участва и българският певец Любомир Панчев.
Сега на сцената на МЕТ Ню Йорк:
Тук Джанфранко Чекеле е имал общо 25 изяви в интервала от 15 октомври 1976 г. до 10 юни 1978 г. в четири опери: в ролята на Луиджи в „Мантията“ от Пучини, в ролята на Каварадоси в „Тоска“, в ролята на Туриду в „Селска чест“ от Маскани и в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“. Цитирам съставите при спектакли в тия четири опери:
IL TABARRO {33}
Puccini-Adami
Giorgetta……………Hildegard Behrens [Debut]
Luigi……………….Gianfranco Cecchele [Debut]
Michele……………..Cornell MacNeil
Frugola……………..Jean Kraft
Talpa……………….Italo Tajo
Tinca……………….Charles Anthony
Song Seller………….Jon Garrison
Lover……………….Betsy Norden
Lover……………….John Carpenter
Conductor……………James Levine
…….
Metropolitan Opera House
March 22, 1977
TOSCA {602}
Tosca……………….Sylvia Sass
Cavaradossi………….Gianfranco Cecchele
Scarpia……………..Ingvar Wixell
Sacristan……………Renato Capecchi
Spoletta…………….Paul Franke
Angelotti……………Allan Monk
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Godehard Rau
Jailer………………Andrij Dobriansky
Conductor……………Richard Woitach
…..
Vienna, Virginia,
(Wolf Trap Farm Park)
June 6, 1978
CAVALLERIA RUSTICANA {530}
Santuzza…………….Tatiana Troyanos
Turiddu……………..Gianfranco Cecchele
Lola………………..Isola Jones
Alfio……………….Vern Shinall
Mamma Lucia………….Jean Kraft
Conductor……………Michelangelo Veltri
…..
Vienna, Virginia,
(Wolf Trap Farm Park)
June 10, 1978
MADAMA BUTTERFLY {598}
Cio-Cio-San………….Gilda Cruz-Romo
Pinkerton……………Gianfranco Cecchele [Last performance]
Suzuki………………Shirley Love
Sharpless……………William Walker [Last performance]
Goro………………..James Atherton
Bonze……………….Andrij Dobriansky
Yamadori…………….Gene Boucher
Dolore………………Unknown
Kate Pinkerton……….Alma Jean Smith
Commissioner…………Arthur Thompson
Registrar……………Fawayne Murphy
Conductor……………Gianfranco Masini
…..
Ще завърша тази статия за Джанфранко Чекеле с неговата дискография:
Discografia
- Norma, con Maria Callas, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco, dir. Georges Prêtre – dal vivo Parigi 1965 ed. Melodram/Eklipse
- Turandot, con Anna de’Cavalieri, dir. Ferruccio Scaglia, Coro e Orchestra RAI di Roma 1965
- Simon Boccanegra, con Giuseppe Taddei, Antonietta Stella, Giorgio Tozzi, dir. Giuseppe Patanè – dal vivo Monaco di Baviera 1966 ed. GDS/House of Opera
- Aida, con Virginia Zeani, Grace Bumbry, Giangiacomo Guelfi, Nikola Gjuzelev, dir. Fernando Previtali – dal vivo Napoli 1967 ed. Bongiovanni
- Alzira, con Virginia Zeani, Cornell MacNeil, Carlo Cava, dir. Franco Capuana – dal vivo Roma 1967 ed. Melodram/Gala
- Loreley, con Elena Suliotis, Rita Talarico, Piero Cappuccilli, dir. Gianandrea Gavazzeni – dal vivo La Scala 1968 ed. Arkadia
- Turandot (DVD), con Birgit Nilsson, Gabriella Tucci, Boris Carmeli, dir. Georges Prêtre – video-RAI 1968 ed. Legato/Encore
- Cavalleria Rusticana (DVD), con Fiorenza Cossotto, Adriana Martino, Giangiacomo Guelfi, Anna Di Stasio dir. Herbert von Karajan, Orch. e Coro del Teatro alla Scala, regia Giorgio Strehler – Deutsche Grammophon 1968
- La Gioconda, con Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, Franca Mattiucci, Paolo Washington, dir. Lamberto Gardelli – dal vivo Napoli 1968 ed. Hardy Classic
- Attila, con Ruggero Raimondi, Antonietta Stella, Giangiacomo Guelfi, dir. Riccardo Muti – dal vivo RAI-Roma 1970
- I vespri siciliani, con Martina Arroyo, Sherrill Milnes, Bonaldo Giaiotti, dir. Thomas Schippers – dal vivo Rai-Roma 1970 ed. Myto
- Alzira, con Angeles Gulin, Mario Sereni, Ferruccio Mazzoli, dir. Maurizio Rinaldi – dal vivo RAI-Torino 1971 ed. HRE/Gala
- La battaglia di Legnano, con Rita Orlandi Malaspina, Mario Sereni, Mario Rinaudo, dir. Maurizio Rinaldi – dal vivo Milano-RAI 1973 ed. Opera Lovers
- Don Carlo, con Cesare Siepi, Angelo Romero, Martina Arroyo, Grace Bumbry, dir. Thomas Schippers – dal vivo Teatro dell’Opera di Roma 1974 ed. Opera Lovers
- Tosca, con Gwyneth Jones, Gabriel Bacquier, dir. Charles Mackerras – dal vivo Londra 1974 ed. OD
- Cecchele canta Verdi, dir. Maurizio Rinaldi, Cetra 1976
- Attila, con Jerome Hines, Gilda Cruz-Romo, Cornelis Opthof, dir. Imre Pallo – dal vivo Filadelfia 1978 ed. Gala
- Aroldo, con Montserrat Caballé, Juan Pons, dir. Eve Queler CBS 1979
- La Vestale, con Dunja Vejzovic, Gianfranco Sioli, Paola Romanò, dir. Vjeloslav Sutej – dal vivo Spalato 1987 ed. Bongiovanni
(край на цитата)
Както четем при четвъртата позиция, през 1967 г. Джанфранко Чекеле е имал съвместна изява в операта „Аида“ с Никола Гюзелев в Неапол, като спектакълът е бил записан на музикален носител:
“Aida, con Virginia Zeani, Grace Bumbry, Giangiacomo Guelfi, Nikola Gjuzelev, dir. Fernando Previtali – dal vivo Napoli 1967 ed. Bongiovanni.“
(край на цитата)
Нека днес на 25 юни 2020 г. почетем 80 (82 ?) години от рождението на тенора Джанфранко Чекеле, починал на 12 декември 2018 г.
Мир на праха му!
……
Линкове с изпълнения:
Изпълнение на тенора Джанфранко Чекеле:
…….
Изпълнение на тенора Джанфранко Чекеле и сина му Лоренцо – също тенор:
…….
Друго изпълнение на тенора Джанфранко Чекеле:
https://www.youtube.com/watch?v=2nVBhQFOjso
…..
Изпълнение на тенора Джанфранко Чекеле: „Турандот“ (Несум дорма) – Монте Карло 1979 година:
….
Интервю с тенора Джанфранко Чекеле: 11 giugno 2017 – Galliera Veneta (PD) Intervista al grande tenore Gianfranco Cecchele a cura di Danilo Boaretto:
…….
Едно изпълнение на Джанфранко Чекеле от „Турандот“ в Монте Карло през 1979 година:
….
Забележка след статията:
Žeco Hristov – На Софийски музикални седмици през 1972 година Чекеле пя в два спектакъла на „Тоска“ с Райна Кабаиванска и Джузепе Тадеи и един в „Турандот“.
………