Hans Neuenfels

Немският оперен и театрален режисьор, писател и интендант Ханс Нойенфелс, който се помина на 6 февруари тази година

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 февруари 2022 г. пиша статия за поминалия се в Берлин на 6 февруари т.г. един от най-значителните съвременни оперни режисьори – Ханс Нойенфелс (Hans Neuenfels), роден през 1941 г., чиято дейност през последните почти 60 години е впечатляваща – наред с десетките постановки на опери от различни стилове и епохи, които той създаде както в Германия, така и в други държави, Ханс Нойенфелс работеше и в други жанрове и беше също интендант на театри и имаше и други административни длъжности.

Специфичното за Ханс Нойенфелс е това, че през цялата си дейност той не се ограничава само в оперното изкуство, но режисира много успешно постановки в в жанра на драматичния театър.

Той учи актьорско майсторство и режисура в семинара на легендарния днес Макс Райнхард във Виена и от 1960 до 1964 г. в тогавашния университет „Folkwang“ в Есен-Верден.

През 1964 г. Ханс Нойенфелс започва свои собствени продукции в „Ateliertheater am Naschmarkt“ във Виена. Работи като театрален режисьор в Театъра в Трир, в Театъра в Крефелд (родния му град) и в Театъра в Хайделберг. През 1972 г. той заминава за Франкфурт на Майн, където помага за оформянето на драматичния театър под ръководството на Петер Палицш. Наред с други неща, той поставя „Виктор“ на Роджър Витрак или „Децата на власт“ ​​в Хамбург и във Виена, „Пентезилея“ в „Шилертеатър“ (Берлин), „Сън в лятна нощ“ също в „Шилертеатър“, „Кетхен от Хайлброн“ в „Burgtheater“ във Виена и през 1977 г. – „Лулу“ на Франк Ведекинд в Драматичния театър в Цюрих.

Както писах още в началото, Ханс Нойенфелс е театрален и оперен режисьор, театрален мениджър, писател и либретист. Ето примери от тази негова дейност:

От 1986 до 1990 г. Нойенфелс е художествен ръководител на театър „Freie Volksbühne“ в Берлин, като наследява Курт Хюбнер. През 1983 г. Нойенфелс режисира и пише сценария на въображаемата биография на Жан Жене „Пътуване в един скрит живот“. Негови продукции през 2004 г. са: „Случаят Макропулос“ от Леош Яначек в Щутгарт, „Фиделио“ в Хамбург, световната премиера на операта, на която той сам е написал текста – „Die Schnecke“ (Охлювът) с музика от Мориц Егерт в Националния театър в Манхайм, и „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович в „Комише Опер Берлин“. През 2005 г. той написва и поставя “Опера с пиано” за Рурското триенале, озаглавена „Шуман, Шуберт и снегът“. Ханс Нойенфелс е бил писател през целия си живот. Той е автор на множество статии в „Theatеr heute“, „Die Zeit“ и други списания и вестници. През 1991 г. публикува първия си роман „Исаакарос“. През 2000 г. първото му собствено произведение „Фрау Шлемил и нейните сенки“ в мюнхенския „Резиденцтеатър“ и първото му либрето „Джузепе и Силвия“ – ревизия на оригиналния му материал от 1991 г. – с музика от Адриана Хьолски през 2001 г. в Щутгартската държавна опера правят премиера под негова режисура. През 2003 г. е удостоен с наградата „Ораторите на Цицерон“ за речта си върху класиката, която изнася при откриването на изложба на антики в Берлин. Очевидно като съвременен оперен режисьор Ханс Нойенфелс не върви по отъпкани пътища – много от постановките му предизвикват диспути и не внинаги одобрение от всички заради оригинални хрумвания и идеи, които имат своя дълбок смисъл, не са повръхностни и не винаги се схващат от всички зрители и слушатели. Ето два примера: „Продукцията му на „Аида“ от Джузепе Верди във Франкфуртската опера (постановка Ерих Вондер, диригент Михаел Гилен) става известна през 1980 г., а решението на Нойенфелс да покаже главната героиня като чистачка става почти пословично“. „В продукцията „Идоменей“ от Моцарт на Нойенфелс, чиято премиера е през март 2003 г. в „Дойче Опер Берлин“, има сцена в епилога, в която Идоменей изважда отрязаните глави на Посейдон, Христос, Мохамед и Буда от чаршаф и ги поставя на четири стола. След предупреждение от Държавната криминална полиция, „Дойче Опер Берлин“ снема от програмата си „Идоменей“ на 25 септември 2006 г. поради страх от мотивирани от ислямистите враждебни действия срещу тази сцена. След ожесточени обществени протести и след като Държавната криминална полиция отменя забраната, операта се изпълнява отново от декември 2006 г. в непроменена постановка“.

(край на цитатите)


Но наред с тия шокиращи постъпки Ханс Нойенфелс има оперни постановки, които са получили всеобщо признание, като тази на “Лоенгрин” на вагнеровия фестивал в Байройт, която постига култов статут. Неколкократно той е определян от медиите за „Оперен режисьор на годината“, а през 2016 г. получава немската театрална награда „Фауст“ за цялостната си дейност. Ето какво казва самият Ханс Нойенфелс – този „театрален гуру“, който никога не може да се насити на магията на сцената, обобщавайки любовта си към нея и като общо кредо на дейността си: „Там седят 2000 души и искат да знаят. И зрителите получават повече въздух, когато нашата работа успее и дори когато не успее. Операта и театърът са последна инстанция за позволена и заплатена лудост”. (край на цитата) След тези общи встъпителни бележки за дейността на Ханс Нойенфелс ще се спра на биографични данни и подробности за делото му. Ханс Нойенфелс, роден на 31 май 1941 г. в Крефелд, починал на 6 февруари 2022 г. в Берлин, е немски театрален и оперен режисьор, театрален мениджър, писател и либретист. Ханс Нойенфелс учи актьорско майсторство и режисура в семинара на Макс Райнхард във Виена и от 1960 до 1964 г. в тогавашния университет „Folkwang“ в Есен-Верден (днес „Университет по изкуствата Folkwang“, там където от дълги години работи като професор по цигулка Минчо Минчев от Габрово – моя бележка – Б.К.). На 2 февруари 1962 г. Ханс Нойенфелс участва в сцената за чувствено възприятие – KONZIL, културен форум, основан от Герд Херген Любен в рамките на „Универсалните изследвания“ в университета в Бон, със стихотворенията си „Abjumping in Other Breaths“. Ханс Нойенфелс е тогава асистент на Макс Ернст повече от година и живее с него в Париж. През 1964 г. Ханс Нойенфелс започва свои собствени продукции в „Ateliertheater am Naschmarkt“ във Виена. Работил е в Театъра в Трир, Крефелдския театър и Общинската сцена на Хайделбергския театър. През 1972 г. Нойенфелс заминава за Франкфурт на Майн, където помага за оформянето на драматичния театър под ръководството на Петер Палицш в модела на съвместно определяне („Медея“ от Еврипид, 1975 г. и „Iphigenie auf Tauris“ на Гьоте, 1979 г.). Наред с други неща, той поставя „Виктор“ на Роджър Витрак или „Децата на власт“ ​​в Хамбург с Улрих Вилдгрубер и във Виена с Клаус Мария Брандауер, Пентезилея в „Шилертеатър“ (Берлин) с Елизабет Трисенаар, „Сън в лятна нощ“ също в „Шилертеатър“ с Бернард Минети, „Кетхен от Хайлброн“ в „Burgtheater“ във Виена с Ан Бенент и през 1977 г. „Лулу“ на Франк Ведекинд в Драматичния театър в „Корзо“ в Цюрих. Кариерата му като оперен режисьор започва през 1974 г. с „Трубадур“ на Верди в Нюрнберг. Продукцията му на „Аида“ от Джузепе Верди във Франкфуртската опера (постановка Ерих Вондер, диригент Михаел Гилен) става известна през 1980 г., а решението на Нойенфелс да покаже главната героиня като чистачка става почти пословично. Във Франкфурт той поставя също и „Die Gezeichneten“ (Набелязаните) от Франц Шрекер.

През 1983 г. Нойенфелс режисира и пише сценария на въображаемата биография на Жан Жене „Пътуване в един скрит живот“. След премиерата в рамките на Берлинския фестивал на 30 септември 1983 г. филмът не е излъчен. Филмовата продуцентка Регина Зиглер обосновава това така: „По това време филмът беше твърде добро нещо. Различни регионални предаватели на държавната Първа телевизионна ARD ни обвиниха в непоносим мръсен език и отказаха да го излъчват. Материалът, в който хомосексуалността на Жене играе водеща роля, изпревари времето си и не е излъчван до ден днешен“. (край на цитата) Филмът е показан онлайн едва през 2020 г. От 1986 до 1990 г. Нойенфелс е художествен ръководител на театър „Freie Volksbühne“ в Берлин, като наследява Курт Хюбнер. Под ръководството на Клаус Цехелайн като директор в Щутгарт новата продукция на Ханс Нойенфелс на „Майсторите певци от Нюрнберг“ при сценографията на Райнхард фон дер Танен отпразнува своята премиера през юни 1993 г., която е последвана през 1998 г. от „Отвличане от сарая“ – неговата първа продукция на опера от Моцарт, която е показана на Международния майски фестивал във Висбаден през 1999 г. и удостоена с „Баварската награда за изкуство“ през същата година. Едно гостуване на Държавната опера в Щутгарт с тази продукция, която предавателят „SWR“ (Юго-западно радио) записва за телевизия, последва на фестивала на изкуствата в Хонг Конг през 2003 г. Скандали или поне по-голямо вълнение предизвиква постановката на „Le prophète“ от Джакомо Майербер във Виенската държавна опера, неговата интерпретация на „Набуко“ в „Дойче Опер Берлин“ и през лятото на 2001 г. „Прилепът“ от Йохан Щраус на фестивала в Залцбург. Ханс Нойенфелс е бил писател през целия си живот. Той е автор на множество статии в „Theatеr heute“, „Die Zeit“ и други вестници. През 1991 г. публикува първия си роман „Исаакарос“. През 2000 г. първото му собствено произведение „Фрау Шлемил и нейните сенки“ в мюнхенския „Резиденцтеатър“ и първото му либрето „Джузепе и Силвия“ – ревизия на оригиналния му материал от 1991 г. – с музика от Адриана Хьолски през 2001 г. в Щутгартската държавна опера правят премиера под негова режисура. През 2003 г. е удостоен с наградата „Ораторите на Цицерон“ за речта си върху класиката, която изнася при откриването на изложба на антики в Берлин.

Негови продукции през 2004 г. са: „Случаят Макропулос“ от Леош Яначек в Щутгарт (диригент: Силвен Камбрелинг), „Фиделио“ в Хамбург (диригент: Инго Мецмахер), световната премиера на операта, на която той сам е написал текста – „Die Schnecke“ (Охлювът) с музика от Мориц Егерт в Националния театър в Манхайм, и „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович в „Комише Опер Берлин“. През 2005 г. той написва и поставя “Опера с пиано” за Рурското триенале, озаглавена „Шуман, Шуберт и снегът“. В продукцията „Идоменей“ на Нойенфелс, чиято премиера е през март 2003 г. в „Дойче Опер Берлин“, има сцена в епилога, в която Идоменей изважда отрязаните глави на Посейдон, Христос, Мохамед и Буда от чаршаф и ги поставя на четири стола. След предупреждение от Държавната криминална полиция, „Дойче Опер Берлин“ снема от програмата си „Идоменей“ на 25 септември 2006 г. поради страх от мотивирани от ислямистите враждебни действия срещу тази сцена. След ожесточени обществени протести и след като Държавната криминална полиция отменя забраната, операта се изпълнява отново от декември 2006 г. в непроменена постановка. От 2005 г. Нойенфелс е член на Баварската академия за изящни изкуства, а от 2006 г. член на Академията на изкуствата в Берлин. През 2010 г. Нойенфелс поставя „Лоенгрин“ на Рихард Вагнер на Фестивала в Байройт и „Медея в Коринт“ от Йохан Симон Майр в Баварската държавна опера в Мюнхен. През сезон 2016/2017 Нойенфелс режисира трагедията „Антигона“ от Софокъл в мюнхенския „Резиденцтеатър“ (в адаптация на Ханс Нойенфелс и Филип Лосау). На фестивала в Залцбург през 2018 г. той поставя (режисира) операта „Дама Пика“ от Пьотр Илич Чайковски, написана през 1890 г. Ханс Нойенфелс умира на 6 февруари 2022 г. в Берлин на 80-годишна възраст.

Личен живот

Нойенфелс е женен за актрисата Елизабет Трисенаар, която среща, докато учи в семинара на Макс Райнхард. От брака се ражда синът им Бенедикт Нойенфелс, който работи като оператор. ´´´´´´

Ehrungen, Preise

…..

Превод:

Отличия, Награди

2003: Награда за оратори на името на Цицерон

2005: Оперен режисьор на годината

2008: Оперен режисьор на годината

2012: Награда за литература на Долен Рейн

2015: Оперен режисьор на годината

2016: Немска театрална награда „Фауст“ (Награда за цялостно постижение)

2020: Награда за живот и почет от „OPER! AWARDS“

(край на превода)

Literarische Arbeiten

  • 1959: Ovar und Opium. Ein manieristisches Diktat – Zyklos aus fünf Gedichten, Eremitenpresse, Stierstadt im Taunus
  • 1963: Mundmündig, Galerie der Spiegel, Köln
  • 1991: Isaakaros, Residenz Verlag, Salzburg
  • 2001: Neapel oder die Reise nach Stuttgart, Jung und Jung, Salzburg
  • 2009: Wie viel Musik braucht der Mensch? Über Oper und Komponisten, Bertelsmann, München, ISBN 978-3-570-58005-9 (= Edition Elke Heidenreich bei C. Bertelsmann).
  • 2011: Briefe an Vater und Sohn, mit Grafiken von Bernhard Jäger, Corvinus Presse
  • 2011: Das Bastardbuch. Autobiografische Stationen. Bertelsmann, München, ISBN 978-3-570-58028-8 (= Edition Elke Heidenreich bei C. Bertelsmann).
  • 2012: Ich war der Kater von Dmitri Schostakowitsch, in: Katzenmusik und Katerstimmung: Tierisch-musikalische Geschichten, herausgegeben von Elke Heidenreich und illustriert von Rudi Hurzlmeier, Bertelsmann, München, ISBN 978-3-570-58036-3 (= Edition Elke Heidenreich bei C. Bertelsmann).

……

Превод:

Литературни произведения

1959: „Яйчник и опиум. Маниеристичен диктат“ – Цикъл от пет стихотворения, „Eremitenpresse“, Щирстадт в Таунус

1963: „С отворена уста“, Galerie der Spiegel, Кьолн

1991: „Isaakaros“, Издателство „Residenz“, Залцбург

2001: „Неапол или пътуването до Щутгарт“, Издателство „Jung und Jung“, Залцбург

2009: „От колко музика се нуждаят хората?“ За операта и композиторите, Бертелсман, Мюнхен, ISBN 978-3-570-58005-9 (= издание на Elke Heidenreich с C. Bertelsmann).

2011: „Писма до баща и син“, с графики от Бернхард Йегер, Corvinus Presse

2011: „Книгата на копелето“. Автобиографични станции. Bertelsmann, Мюнхен, ISBN 978-3-570-58028-8 (= издание на Elke Heidenreich с C. Bertelsmann).

2012: „Аз бях котката на Дмитрий Шостакович“, в: Котешка музика и настроение от махмурлук: животински музикални истории, редактирано от Елке Хайденрайх и илюстрирано от Руди Херцлмайер, Бертелсман, Мюнхен, ISBN 978-3-570-58036-3 (= издание на Elke Heidenreich с C. Bertelsmann).

(край на превода)

Filmografie

  • 1983: Reise in ein verborgenes Leben
  • 1983: Heinrich Penthesilea von Kleist
  • 1983: Die Familie oder Schroffenstein
  • 1984: Die Schwärmer
  • 1985: Das Gehirn zu Pferde
  • 1988: Europa und der zweite Apfel. Der tollwütige Mund (TV)
  • 1990: Das Blinde Ohr der Oper
  • 1999: Die Entführung aus dem Serail (TV)
  • 2001: Die Fledermaus (La chauve-souris) (TV)

´´´´´´

Превод:

Филмография

1983: Пътуване към скрит живот

1983: Хайнрих Пентезилея фон Клайст

1983: Семейството или Шрофенщайн

1984: Рояците 1985: Мозъкът на коня

1988: Европа и втората ябълка. Бясната уста (ТВ)

1990: Сляпото ухо на операта

1999: Отвличане от сарая (ТВ)

2001: Прилепът (La chauve-souris) (ТВ)

(край на превода)

Във връзка с кончината на Ханс Нойенфелс на 6 февруари 2022 г. редица медии в Германия публикуват или излъчват статии или предавания, посветени на него и на дейността му. Аз ще цитирам тук две такива в оригинал на немски език, след което ще дам мой превод на български език.

Първо статия от 7 февруари 2022 г.

Портал „NTV“

Trauer um “Theatererfinder” Regisseur Hans Neuenfels gestorben

07.02.2022,

Hans Neuenfels gehörte zu den Großen seiner Zunft. Der Theater- und Opernregisseur wurde mehrfach ausgezeichnet, 2016 für sein Lebenswerk. Nun ist Neuenfels im Alter von 80 Jahren verstorben. Seine Wegbegleiter würdigen ihn als “Regie-Talent” und “prägend für die Bühnen der Gegenwart”.

Der renommierte Theater- und Opernregisseur Hans Neuenfels ist tot. Er starb am Sonntagabend im Alter von 80 Jahren in Berlin, wie seine Familie über einen Anwalt mitteilte. Der in Krefeld geborene Regisseur hatte seine Schauspiel- und Regieausbildung in Wien begonnen und dort seit Mitte der 1960er-Jahre inszeniert. Er arbeitete unter anderem am Theater Heidelberg, dem Stuttgarter Staatstheater und dem Schauspiel Frankfurt. Ende der 1980er-Jahre war er Intendant der Freien Volksbühne in Berlin.

Bekannt wurde Neuenfels auch als Opernregisseur mit Inszenierungen etwa von Verdi- und Mozart-Opern in Frankfurt, Berlin und Wien. Kultstatus erreichte seine “Lohengrin”-Inszenierung bei den Richard-Wagner-Festspielen in Bayreuth. Mehrmals wurde er als Opernregisseur des Jahres ausgezeichnet, 2016 erhielt er den Deutschen Theaterpreis “Faust” für sein Lebenswerk. Neben seiner Theaterarbeit drehte er Filme über Dichter wie Kleist und Robert Musil.

Die Salzburger Festspiele, wo Neuenfels ebenfalls gearbeitet hatte, würdigten ihn als einen der ganz großen Theater- und Opernregisseure. Die Welt der Kultur verliere einen ihrer “bedeutendsten und originärsten Protagonisten, einen Theatererfinder, der in all seinen Widersprüchen immer einem unbedingten Kunstgedanken gefolgt ist”, erklärte Intendant Markus Hinterhäuser und erinnerte an den Festspielskandal, für den Neuenfels 2001 mit einer radikalen Deutung von Johann Strauß’ “Fledermaus” gesorgt hatte.

Für die Staatsoper Hamburg erklärte Intendant Georges Delnon: “Hans Neuenfels war ein ebenso sinnlicher wie kluger und musikalischer Regisseur. Ein Regie-Talent, das über Jahrzehnte prägend für die Bühnen der Gegenwart war.” An der Staatsoper Hamburg hatte Neuenfels in der Spielzeit 2003/04 Beethovens einzige Oper “Fidelio” inszeniert.

Neuenfels war mit der Wiener Schauspielerin Elisabeth Trissenaar verheiratet. Das Paar lebte in Berlin und hat einen Sohn, den Kameramann Benedict Neuenfels, der mehrfach mit dem Deutschen Kamerapreis und 2019 mit dem Deutschen Filmpreis ausgezeichnet wurde. In Berlin soll eine Trauerfeier stattfinden, wie der Anwalt der Familie mitteilte.

(край на цитата)

Превод:

Ханс Нойенфелс беше един от великите на своята гилдия. Театралният и оперен режисьор е носител на няколко награди през 2016 г. за делото на живота си. Нойенфелс почина на 80-годишна възраст. Спътниците му го хвалят като „режисьорски талант“ и „оформя сцените на настоящето“.

Почина известният театрален и оперен режисьор Ханс Нойенфелс, който почина в Берлин в неделя вечерта на 80-годишна възраст, както съобщи семейството му чрез адвокат. Режисьорът, който е роден в Крефелд, започва обучението си по актьорско и режисьорско майсторство във Виена и режисира там от средата на 60-те години. Работил е в театър Хайделберг, Щутгартския държавен театър и в Театър Франкфурт, наред с други. В края на 80-те той е директор на „Freie Volksbühne“ в Берлин.

Нойенфелс става известен и като оперен режисьор с постановки като оперите на Верди и Моцарт във Франкфурт, Берлин и Виена. Продукцията му на “Лоенгрин” на вагнериовия фестивал в Байройт постига култов статут. Неколкократно е определян за „Оперен режисьор на годината“, а през 2016 г. получава немската театрална награда „Фауст“ за цялостната си дейност. В допълнение към театралната си дейност, той прави филми за поети като Клайст и Роберт Музил.

Фестивалът в Залцбург, където Нойенфелс също е работил, го признава за един от наистина великите театрални и оперни режисьори. Светът на културата губи един от своите „най-важни и оригинални герои, театрален изобретател, който въпреки всичките си противоречия винаги е следвал безусловна художествена мисъл“, обясни артистичният директор Маркус Хинтерхойзер, припомняйки скандала на фестивала, заради който сe беше погрижил Нойенфелс през 2001 г., давайки радикална интерпретация на “Прилепът” от Йохан Щраус.

Режисьорът Жорж Делнън обясни за Държавната опера в Хамбург: “Ханс Нойенфелс беше режисьор, който беше колкото чувствен, толкова и умен и музикален. Режисьорски талант, който оформя сцените на настоящето в продължение на десетилетия.” През сезон 2003/04 Нойенфелс поставя единствената опера на Бетовен “Фиделио” в Държавната опера в Хамбург.

Нойенфелс е женен за виенската актриса Елизабет Трисенаар. Двойката живее в Берлин и има син, оператора Бенедикт Нойенфелс, който многократно печели Немската награда за камера и Немската филмова награда през 2019 г. В Берлин предстои панихида, съобщи семейният адвокат.

(край на превода)

Цитирам радиопредаване за Ханс Нойенфелс на 7 февруари 2022 г.:

Портал „RBB“ (Радио Берлин Бранденбург)

Nachruf auf Regisseur Hans Neuenfels Große Inszenierungen und ein Ausraster pro Tag

Mo 07.02.2022 | 17:38 Uhr | Von Maria Ossowski

Der Regisseur Hans Neuenfels ist im Alter von 80 Jahren in Berlin gestorben. Er hat Oper sowie Theater seit den Achtziger Jahren entscheidend geprägt. Ein Nachruf von Maria Ossowski.

Der Theater- und Opernregisseur Hans Neuenfels ist tot. Er starb am Sonntagabend im Alter von 80 Jahren in Berlin, wie seine Familie am Montag über einen Anwalt mitteilte.

Der in Krefeld geborene Regisseur hatte seine Schauspiel- und Regieausbildung in Wien begonnen und dort seit Mitte der 1960er-Jahre inszeniert. Er arbeitete unter anderem am Theater Heidelberg, dem Stuttgarter Staatstheater und dem Schauspiel Frankfurt. Ende der 1980er Jahre war er Intendant der Freien Volksbühne in Berlin. Bekannt wurde Neuenfels auch als Opernregisseur; daneben drehte er Filme über Dichter wie Kleist und Robert Musil.

Neuenfels erhielt zahlreiche Auszeichnungen. 2005 und 2008 wurde er als Opernregisseur des Jahres ausgezeichnet, 2016 erhielt er den Deutschen Theaterpreis “Faust” für sein Lebenswerk.

Neuenfels war mit der Wiener Schauspielerin Elisabeth Trissenaar verheiratet. Das Paar lebte in Berlin und hat einen Sohn, den Kameramann Benedict Neuenfels. In Berlin soll eine Trauerfeier stattfinden, wie der Anwalt der Familie mitteilte.

rbb-Kulturjournalistin Maria Ossowski schaut zurück:

Die knarzige Stimme kannten alle, wie auch seine präzise Seelenarbeit auf den Proben. Theater und Oper waren für Hans Neuenfels ein Überfall auf Gehirn und Gefühl. Neuenfels suchte nach Erkenntnis über die Sprache, vor allem bei Kleist, und über die Musik: Die Bäume in seinem Garten benannte er nach Verdis Opernfiguren. Hans Neuenfels, der Theater-Guru, der nie genug bekommen konnte von der Magie der Bühne, fasste seine Liebe zur Bühne so zusammen: “Da sitzen 2.000 Leute und wollen’s wissen. Und es macht den Zuschauern Luft, wenn es gelingt und auch wenn es nicht gelingt. Oper und Theater sind ein letzter Hort für erlaubten, bezahlten Wahnsinn.”

Assistent von Max Ernst

In Paris war Neuenfels ein Jahr Assistent des Malers und Bildhauers Max Ernst. Das Unbewusste in der Kunst sichtbar zu machen – das wurde Neuenfels’ Credo. Ernst hat ihn bis ins Alter innerlich begleitet.

Dietmar Schwarz, Intendant der Deutschen Oper Berlin, hat Neuenfels oft engagiert. “Es ist der tolle Kommentar, den Neuenfels inszenierte, auf einer ganz hohen künstlerischen Ebene. Das, was wir in den Bildern von Max Ernst kennen, wenn wir das auf die Bühne bekommen – und das bekamen wir von Hans Neuenfels, nicht immer, aber sehr sehr oft – dann war es eine gelungene Neuenfels-Aufführung.”

Ein Ausraster pro Tag gehörte dazu

Die Aida 1981 in Frankfurt als Putzfrau – das Publikum kreischte vor Wut und Begeisterung. “Idomeneo” in Berlin: ein Skandal, als die Intendantin der Deutschen Oper, Kirsten Harms, die Inszenierung aus Angst vor Islamisten absetzte. Neuenfels hatte Poseidon, Jesus, Mohammed und Buddha geköpft. Die Entscheidung, “Idomeneo” abzusetzen, erschütterte die Opernwelt. Jeder, der Neuenfels engagierte, musste einkalkulieren: Ein Ausraster pro Tag gehört dazu.

Intendant Götz Friedrich und der große Schauspieler Bernhard Minetti wussten sich nicht anders zu helfen und haben den Regisseur einfach geohrfeigt. Neuenfels hat Minetti daraufhin nie wieder einen Monolog gestrichen.

Sein “siamesischer Zwilling”

Als Intendant der Freien Volksbühne Berlin von 1986 bis 1990 ist Hans Neuenfels, der Künstler, am Verwaltungswust und Bürokratiewahn gescheitert. Als Freier Regisseur sammelte er Preise. Othmar Schoecks “Penthisilea” in Basel wurde zur Opernaufführung des Jahres gekürt.

Immer an seiner Seite: Elisabeth Trissenaar, seine Muse als Schauspielerin, seine Frau, Mutter seines Sohnes Benedikt, seine “geografische Heimat, siamesischer Zwilling über ein halbes Jahrhundert”, wie Neuenfels sie nannte.

Im Gespräch vor acht Jahren fragte ich ihn, was er vom Theater heute hielte, von Bodyacting, von Brüllerei, vom Kreischen, von Atemlosigkeit. “Ich finde sehr viel unintelligent und rasch abgehandelt, verengt und einseitig”, so Neuenfels. “Ich finde, dass man früher die Kommunikation, den Disput, die Leidenschaft an der Auseinandersetzung bevorzugte.”

Hans Neuenfels war einer der größten und besten Regisseure in Deutschland. Seine Bayreuther “Lohengrin”-Inszenierung bleibt ebenso unvergessen wie sein Rigoletto an der Deutschen Oper Berlin. Er wird fehlen. Sehr.

Sendung: Kulturradio, 07.02.2022, 17:00 Uhr Beitrag von Maria Ossowski

(край на цитата)

Превод:

Некролог за режисьора Ханс Нойенфелс – Големи продукции и една шокираща постъпка на ден

Понеделник 07.02.2022 | 17:38 | От Мария Осовски

Режисьорът Ханс Нойенфелс почина в Берлин на 80-годишна възраст. Той оказва решаващо влияние върху операта и театъра от 80-те години на миналия век. Некролог от Мария Осовски.

Оперният и театрален режисьор Ханс Нойенфелс почина в Берлин в неделя вечерта на 80-годишна възраст, както съобщи семейството му в понеделник чрез адвокат.

Режисьорът, който е роден в Крефелд, започва обучението си по актьорско и режисьорско майсторство във Виена и режисира там от средата на 60-те години. Работил е в Театър Хайделберг, Щутгартския държавен театър и този във Франкфурт, наред с други. В края на 80-те той е директор на „Freie Volksbühne“ в Берлин. Нойенфелс става известен и като оперен режисьор; прави и филми за поети като Клайст и Роберт Музил.

Нойенфелс получи множество награди. През 2005 и 2008 г. е обявен за Оперен режисьор на годината, а през 2016 г. получава немската театрална награда „Фауст“ за цялостната дейност в живота си.

Нойенфелс е женен за виенската актриса Елизабет Трисенаар. Двойката живее в Берлин и има син, оператора Бенедикт Нойенфелс. В Берлин предстои панихида, съобщи семейният адвокат.

Културната журналистка на „rbb“ Мария Осовски поглежда назад:

Всички познаваха дрезгавия му глас, както и прецизната му умствена работа по време на репетициите. За Ханс Нойенфелс театърът и операта бяха атака срещу мозъка и емоциите. Нойенфелс търси знания за езика, особено от Клайст, и за музиката: той наименува дърветата в градината си на оперните герои на Верди. Ханс Нойенфелс, театралният гуру, който никога не може да се насити на магията на сцената, обобщи любовта си към сцената така: „Там седят 2000 души и искат да знаят. И зрителите получават повече въздух, когато работата ни успее и дори когато не успее. Операта и театърът са последна инстанция за позволена и заплатена лудост”.

Асистент на Макс Ернст

В Париж Нойенфелс е бил асистент на художника и скулптора Макс Ернст в продължение на една година. Да направим несъзнаваното видимо в изкуството – това се превръща в кредо на Нойенфелс. То го придружава сериозно до старините му.

Дитмар Шварц, директор на „Deutsche Oper Berlin“, ангажира често Нойенфелс. „Това е страхотният коментар, който Нойенфелс постави на много високо артистично ниво. Това, което знаем в картините на Макс Ернст, когато ги виждаме на сцената – и ние ги получихме от Ханс Нойенфелс не винаги, но много, много често – тогава това беше едно удало се изпълнение на Нойенфелс.”

Една шокираща постъпка на ден беше част от това

Аида 1981 във Франкфурт в ролята на чистачка – публиката крещи от гняв и ентусиазъм. “Идоменей“ в Берлин: скандал, когато директорът на „Deutsche Oper“ Кирстен Хармс отменя продукцията заради страх от ислямисти. Нойенфелс беше обезглавил Посейдон, Исус, Мохамед и Буда. Решението за отмяна на “Идоменей” разтърси оперния свят. Всеки, който е наел Нойенфелс, трябва да вземе предвид: една шокираща постъпка на ден е част от това.

Интендантът Гьотц Фридрих и великият актьор Бернхард Минети не знаеха какво друго да правят и просто удариха плесница на режисьора. В резултат на това Нойенфелс никога повече не изтрива монолог от Минети.

Неговият “сиамски близнак”

Като артистичен директор на „Freie Volksbühne Berlin“ от 1986 до 1990 г., Ханс Нойенфелс, художникът, се проваля поради административна бъркотия и мания от бюрокрация. Като режисьор на свободна практика събира награди. „Пентизилея“ на Отмар Шоек в Базел беше избрана за оперно представление на годината.

Винаги до него: Елизабет Трисенаар, неговата муза като актриса, жена му, майка на сина му Бенедикт, неговата „географска родина, сиамски близнак от повече от половин век“, както я нарича Нойенфелс.

В разговор преди осем години го попитах какво мисли за театъра днес, за игра на тялото, за викове, за писъци, за липса на въздух. „Намирам много неща за неинтелигентни и за бързо решени, стеснени и едностранни“, казва Нойенфелс. „Мисля, че в миналото хората са предпочитали комуникацията, споровете и страстта към дебат.“

Ханс Нойенфелс беше един от най-големите и най-добрите режисьори в Германия. Неговата постановка на “Лоенгрин” в Байройт остава също толкова незабравима, колкото и неговата „Риголето“ в „Deutsche Oper Berlin“. Той ще липсва много.

Излъчване: „Kulturradio“, 7 февруари 2022 г., 17:00 ч. Принос на Мария Осовски

(край на превода)

Нека днес на 22 февруари 2022 г. почетем паметта на големия немски театрален и оперен режисьор, театрален мениджър, писател и либретист Ханс Нойенфелс, който се помина в Берлин на 6 февруари т.г.

Мир на праха му!

……