Ivan Stefanov

Басът Иван Стефанов, който е роден на 1 август преди 95 години

Драги приятели на оперната музика, утре на 1 август 2022 г. е кръглият рожден ден на един български оперен певец, за когото не се знае особено много, за съжаление също, дали е жив и къде живее в момента. Това е басът Иван Стефанов, роден на 1 август 1927 г. в София. Ако е жив, утре той ще навърши достойните 95 години.

Нека веднага добавя, че за Иван Стефанов не пиша днес за първи път – на 31 юли 2017 г., точно преди 5 години написах първата си статия за него, много малка, по простата причина, че за този почти непознат в България певец, който е започнал оперната си кариера през 1960 г. във Варненската държавна опера, има извънредно малко сведения, почти никакви. По-късно той изгражда значителна кариера на сцената на Софийската народна опера, заминава за Югославия и прави завидна кариера не само там, но и в редица държави извън Югославия.

Ето цитат от единствения източник на Запад относно кариерата на Иван Стефанов (на български език няма абсолютно никакви сведения за него в медиите!):

Речник за певците на Кutsch & Riemens от 1997 г.

„ (…) Сценичният дебют на Иван Стефанов е през 1960 г. на сцената на Народната опера във Варна в ролята на Спарафучиле в операта „Риголето“ от Верди. Следва значителна кариера на сцената на Софийската народна опера и на Хърватската национална опера в Загреб. Иван Стефанов гастролира много в Италия, където играе на сцените на оперните театри в Триест, Торино, Болоня и Венеция, също така в оперните театри в Женева, Бордо и Белград. Гостува на Музикалния фестивал в Атина. С мощния си, но заедно с това технически обучен и овладян бас Иван Стефанов играе редица гланцови роли като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, Алвизе в „Джоконда“ от Понкиели, Галицки в „Княз Игор“ от Бородин, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини. Работи и като музикален педагог в Софийската консерватория. Музикални записи: RAI, Балкантон“ .

(край на цитата)

Като чета горните редове си мисля, как е възможно след като Иван Стефанов има издадени музикални записи от българската фирма „Балкантон“, да няма в Интернет поне една информация за такъв източник. И друго ме учудва: съгласно данните от речника на Кutsch & Riemens, Иван Стефанов е работил и като музикален педагог в Софийската консерватория (вероятно преди да замине за Югославия). А в архива на Софийската музикална академия дали няма някакви сведения за тази дейност? Въпрос без отговор, дали изобщо Академията има такъв архив на лицата, работили в нея като музикални педагози? Дали няма записано нещо там за Иван Стефанов? Знам, че сега средствата за култура, архиви и музеи са ограничени, но преди 1989 г. държавата разполагаше с огромни средства в това отношение, стига да е имало инициатива относно архивиране живота и дейността на българските музикални дейци от тази епоха.

Нека сега добавя и това, че през 2017 г., когато писах първата си статия за Иван Стефанов, нямаше и една негова снимка в медиите, за да знаем как е изглеждал.

Хубавото беше, че след тази статия във ФБ реагираха две лица, които все пак допринесоха нещо за допълване картината относно Иван Стефанов. Първата личност беше певицата и директор на Варненската опера Даниела Димова, която веднага реагира вечерта на 31 юли 2017 г. след като публикувах във ФБ статията за Иван Стефанов и написа следните редове:

Daniela Dimova: Имах удоволствието преди повече от десет години да се запозная с г-н Стефанов у дома на легендата на Варненска опера – сопраното Йорданка Тенчева, вече покойничка. Много големи певци от миналото отсядаха в дома на Тенчева, разговори, дискусии за белкантото – това бе невероятна атмосфера. Дано е жив и здрав и да се радва на юбилея си!

(край на цитата)

От своя страна аз веднага отговорих на това интересно съобщение на г-жа Димова:

Boris Kontohow: Благодаря г-жа Димова за информацията. Поне Вие сте се запознали лично с него тогава. Жалко, може би в архива на Варненската опера да има нещо по-конкретно за него, което не е публикувано в Интернет. Сърдечен поздрав!

(край на цитата)

Втората личност е българският оперен певец Цечо Христов, мой ФБ-приятел от дълги години, който след като е прочел статията ми, изпрати няколко дни след това снимка на Иван Стефанов от негова оперна изява. Нека поясня, че отдавна Цечо Христов живее в Словения, но има връзки с редица български певци, които работят и живеят в бившите югославски републики, като Сърбия, Хърватия, Северна Македония и Словения и разполага с данни за тях. През изтеклите години той често ми е пращал сведения за такива певци, както и снимки. Искрено благодаря на Цечо Христов за тая помощ и специално за снимката на Иван Стефанов, която ще поместя днес ЗА ПЪРВИ ПЪТ – досега не съм писал статия за Иван Стефанов втори път след 2017 г., това правя днес поради новия му кръгъл рожден юбилей. Дано е още жив, защото до момента нямам никаква друга информация къде живее. Както научихме от г-жа Даниела Димова, около 2005 година Иван Стефанов е гостувал във Варна, по всяка вероятност тогава той е живял в Хърватия, но това не е сигурно.

След този кратък увод ще поместя без промени статията ми за Иван Стефанов от 2017 г., и без това нямам други нови сведения за Стефанов:

„Драги приятели на оперната музика, утре на 1 август 2017 г. е кръглият рожден ден на един български оперен певец, за когото не се знае особено много, за съжаление също, дали е жив и къде живее в момента. Това е басът Иван Стефанов, роден на 1 август 1927 г. в София. Ако е жив, утре той ще навърши достойните 90 години.

Пиша за него днес на 31 юли, тъй като нямам дата за оперен деец днес, а понеже утре на 1 август има още два рождени юбилеи, не искам в един ден да дам толкова много информации за трима оперни дейци. Нека отсега кажа, че юбилярите утре са легендарната певица Илка Попова, както и колежката й от следваща генерация Божана Продева, които са родени на 1 август съответно през 1905 и 1930 г.

Сигурен съм, че редица по-възрастни певци, играли на сцените на Варненската опера и на Софийската народна опера, имат спомени за Иван Стефанов, тъй като след дебюта му през 1960 г. на сцената на Варненската опера той е имал значителна певческа кариера в София, както и извън България. Нека се убедим в това от следните редове:

„Сценичният дебют на Иван Стефанов е през 1960 г. на сцената на Народната опера във Варна в ролята на Спарафучиле в операта „Риголето“ от Верди. Следва значителна кариера на сцената на Софийската народна опера и на Хърватската национална опера в Загреб. Иван Стефанов гастролира много в Италия, където играе на сцените на оперните театри в Триест, Торино, Болоня и Венеция, също така в оперните театри в Женева, Бордо и Белград. Гостува на Музикалния фестивал в Атина. С мощния си, но заедно с това технически обучен и овладян бас Иван Стефанов играе редица гланцови роли като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт, Алвизе в „Джоконда“ от Понкиели, Галицки в „Княз Игор“ от Бородин, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини“.

(край на цитата)

Как е възможно това, че за Иван Стефанов да няма нито един ред на български език в медиите, нито предаване на Радио София за него? Гостувания в Хърватия, Италия, Швейцария, Франция, Сърбия, Гърция. Ако това беше в някоя западна държава, щеше да има поне Уикипедия-страница за него, ако не друго. Въпрос без отговор. За съжаление, за него няма нищо „черно на бяло“ в електронните медии на български език или другаде. Освен някои кратки сведения на латиница в чужди справочници, главно в речника на Кutsch & Riemens от 1997 г., нищо не може да се намери, което да ни каже поне части от живота и кариерата на този български бас.

Поне сме сигурни, че до август 2012 г. е бил жив, понеже в австрийския електронен портал „Online Merker“ има следното съобщение, публикувано през август 2012 г.:

Ivan STEFANOV wird 85

Ausbildung durch Marianna Radev in Zagreb. Bühnendebüt 1960 an der Narodna Opera von Warna (Bulgarien) als Sparafucile in Verdis »Rigoletto«. Bedeutende Karriere an der Nationaloper von Sofia und an der Kroatischen Nationaloper Zagreb. Er gastierte viel in Italien, wo er an den Opernhäusern von Triest, Turin, Bologna und Venedig auftrat; auch am Grand Théâtre Genf, an der Oper von Bordeaux und an der Nationaloper von Belgrad sowie bei den Festspielen von Athen als Gast aufgetreten. Mit seinem machtvollen, aber technisch vortrefflich beherrschten Bass sang er als Glanzrollen den Mephisto im »Faust« von Gounod, den Osmin in Mozarts »Entführung aus dem Serail«, den Alvise in »La Gioconda« von Ponchielli, den Galitzky in »Fürst Igor« von Borodin, den König Philipp im »Don Carlos« von Verdi und den Basilio im »Barbier von Sevilla«. Pädagogisch am Konservatorium von Sofia tätig.

Schallplatten: RAI, Balkanton

(край на съобщението)

Фактически този текст на немски език е едно препечатване на абзаца от речника на Кutsch & Riemens (по-долу ще го дам в превод на български език), но не е ясно, дали към август 2012 г. авторите в този портал имат повече сведения за Иван Стефанов. При това се казва, че е работил като педагог в Софийската музикална академия, сигурно има негови живи колеги, които знаят повече за живота и дейността му.

Ето превода на тази информация:

„Иван Стефанов навършва 85 години. Иван Стефанов получава вокално обучение от Мариана Радев в Загреб (бел. авт. Б.К.: за Мариана Радев знаем, че е била една от най-значителните хърватски певици с международна кариера през втората половина на миналия век. Баща й е българин, майката – хърватка, но е отраснала в Румъния. И сега в Хърватия има музикална награда в Загреб, носеща нейното име). Сценичният му дебют е през 1960 г. на сцената на Народната опера във Варна в ролята на Спарафучиле в операта „Риголето“ от Верди. Следва значителна кариера на сцената на Софийската народна опера и на Хърватската национална опера в Загреб. Иван Стефанов гастролира много в Италия, където играе на сцените на оперните театри в Триест, Торино, Болоня и Венеция, също така в оперните театри в Женева, Бордо и Белград. Гостува на Музикалния фестивал в Атина. С мощния си, но заедно с това технически обучен и овладян бас Иван Стефанов играе редица гланцови роли като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт, Алвизе в „Джоконда“ от Понкиели, Галицки в „Княз Игор“ от Бородин, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини. Работи и като музикален педагог в Софийската консерватория. Музикални записи: RAI, Балкантон

(край на превода)

Известно е, че през 1971 г. Иван Стефанов е участвал в запис на операта „Аида“ от Верди в Националния театър в Загреб, за което имам следната информация:

Verdi: „Aida“: opera in four acts (recorded on 19th December 1971 in the National Theatre in Zagreb)

 Aida            Lilian Molnar-Talaich (soprano)
 Amneris      Biserca Tzweich (mezzo)
 Radames    Giorgio Lamberti (tenor)
 Amonasro   Dushko Kukovetz (baritone)
 Ramfis        IVAN STEFANOV (bass)
 King            Frano Petrushanetz (bass)
 Priestess     Blazenka Milich (soprano)
 Messenger  Berto Mateshich (tenor)

(край на цитата)

Бисерка Цвейич в ролята на Амнерис в “Аида” от Верди

Мецосопраното Бисерка Цвейич е известна сръбска певица с международна кариера, родена на 5 ноември 1923 г. в Йесеница около Сплит. Дебютира през 1950 г. в Белградската опера след обучение в Белгия. Играла е на сцените на оперни театри във Виена, Ковънт Гарден в Лондон, „Teatro Cólon“ в Буенос Айрес, в много оперни театри в Германия. През 1962 г. дебютира като Амнерис на сцената на МЕТ в Ню Йорк, след което играе редица главни роли на тази сцена. Трябва да припомня, че на 5 ноември 2013 г. аз написах за пръв път нещо за Бисерка Цвейич, понеже тя навърши 90 години. Ето моето кратко есе от 2013 г.:

„Драги приятели на оперната музика, вчера писах, че в бъдеще моите оперни бележки ще се появяват не всеки ден, а 2-3 пъти седмично. Днес обаче на 5 ноември 2013 г. не мога да пропусна един кръгъл рожден ден на една заслужила дама в областта на певческото изкуство – мецосопраното от бивша Югославия Бисерка Цвейич (Biserka Cvejic), която днес празнува своята 90-годишнина. Няма да пиша статия за нея (може би следната година), но нейният творчески път е забележителен – тя е пяла на всички големи сцени в Европа (няма да ги изброяваме), в Северна и Южна Америка (включително и в МЕТ), в Япония и другаде, както и на много международни музикални фестивали. Родена недалеч от Сплит, после живее в Белгия и след Втората световна война се връща в пределите на Югославия, като се установява в Белград, където дебютира през 1950 г. в Операта в Белград. Международната й кариера започва през 1959 г. във Виенската опера, после пее в Германия, в Лондон (Covent Garden), Миланската Скала и на много други сцени. В МЕТ дебютира през 1962 г. в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди (роли в опери от Верди са в основата на репертоара й).

Друг път ще се спрем по-подробно на живота и делото на тази голяма и заслужила певица. Днес ще поздравим г-жа Бисерка Цвейич с достойната й годишнина, като й пожелаем добро здраве и дълъг живот.“

(край на есето)

Трябва да споделя, че и през следващите 2014, 2015 и 2016 години аз писах статии за тази забележителна певица и всяка година на 5 ноември поглеждах в медиите какво е станало с нея. Бог й дава и до днес живот – преди малко проверих в Уикипедия, тя е жива и здрава – вече наближава 94 години. Ето какво писах за нея през 2014 г.:

„Да ви кажа откровено, все имах страх да погледна в Уикипедия днес, какво е станало след една година с Бисерка Цвейич. Накрая се реших, влязох в мрежата и разбрах, че тя е жива и здрава и се радва на наближаващите 91 години. Ето малък цитат на сръбски език от последния абзац в страницата й в Уикипедия:

Уметничкој академији у Новом Саду. Један од њених ученика је Жељко Лучић, један од најбољих баритона на свету.

Заједно са супругом, Душаном Цвејићем, аутор је књиге „Уметност певања“.

Највише француско одликовање, Легија части, додељено јој је 2001 године. Поводом њеног 90. рођендана Музеј Народног позоришта у Београду је приредио изложбу и концерт децембра 2013. године.“

(край на цитата)

И тогава добавих още следното пожелание: „Така че нека да пожелаем и на Бисерка Цвейич да празнува на 5 ноември 2014 г. своя 91-и рожден ден.“

Сега остава още да направя пожеланието на 5 ноември 2017 г. Бисерка Цвейич да посрещне своя 94-и рожден ден.“

За съжаление, както вече писах в началото, не разполагам с повече сведения за Иван Стефанов. Нямам даже поне една снимка от него. Ще публикувам няколко снимки на оперни театри, в които той е имал изяви, също и на Бисерка Цвейич, с която са имали изяви при записа на „Аида“.

Много има още да прави Софийската народна опера за бившите си артисти – поне да събере сведения и издаде един бюлетин за тия, които са живи и къде живеят. В операта има специален отдел – „Пиар“, който може да се заеме с тази задача. А Министерство на културата с толкова много щатни чиновници? Толкова ли е трудно? Има живи свидетели, в случая за Иван Стефанов – негови колеги вероятно, които знаят нещо повече. Не случайно аз въведох през 2015 г. в моите статии понятието ЗБГ (Забравените Български Гласове) за ония дейци главно от миналото или такива, чиято оперна кариера е протекла или протича главно в чужбина, за които се знае много малко или въобще нищо не се знае. Както установявам, тяхната група постоянно нараства. Жалко, по вина на чиновници и журналисти, които не са свързани пряко с културата на България и нямат критерии за точна преценка кое е важно и кое не, днес в България голяма част от тия ЗБГ не са познати. Единствено Българското Радио се стреми да запълва тази „празна страница“, ако в неговия „Златен фонд“ са останали записи на съответните дейци или по друг начин там са получили информации за тях.

Не искам да правя паралели, но като виждам как например в съседна Сърбия уважават възрастните си оперни знаменитости и далеч след приключване на тяхната вокална кариера им дават награди и отличия, мога само да поклащам с глава от почуда. Имам предвид именно Бисерка Цвейич, за която писах по-горе. През 2015 г. тя е получила много ценна награда. Цитирам от медия в Сърбия:

Харизма Бисерке Цвејић

недеља, 22.02.2015.

Гласом и сценском харизмом отварала је врата Миланске скале, Бечке државне опере, њујоршког Метрополитена, лондонског Ковент гардена, московског Бољшог театра… Критичари су је, уз прегршт осталих похвала, описивали као вердијевски мецосопран, а за целокупан рад Бисерка Цвејић, примадона Опере Народног позоришта, добитница је награде „Доситеј Обрадовић” за животно дело за 2014. Признање, које се састоји од плакете с ликом великог писца и просветитеља и од новчаног износа, додељено јој је синоћ на свечаности у националном театру. Част да јој уручи награду припала је Радомиру Путнику, председнику управног одбора Задужбине „Доситеј Обрадовић”.

– Ви сте својим гласом пружили тренутке врхунске оперске и концертне музике публици широм света. Као и Доситеј, ви сте одлучили да своје огромно знање преносите младима и као наш велики учитељ посветили сте се племенитом и захтевном послу наставника. За Доситеја важи крилатица: Он је љубио свој род. За вас, госпођо Бисерка Цвејић, једнако важи ова крилатица. Српски народ је узвратио Доситеју љубављу и поштовањем. Српски род воли и поштује своју Бисерку Цвејић – казао је Путник и подсетио да су доделу награде подржали Министарство културе, Народна банка и Народно позориште.

Солисти опере, некадашњи студенти Бисерке Цвејић и оркестар Народног позоришта под управом маестра Дејана Савића увеличали су синоћње дружење какво и доликује врхунској уметници.

Цвејићева је одиграла више од 70 улога у 1.800 представа. Незаборавне су Вердијеве роле које је оживела попут Амнерис („Аида”), Ацучена („Трубадур”), Еболи („Дон Карлос”), као и Бизеове Кармен у њеној интерпретацији. На врхунцу каријере напустила је сцену због љубави према лекару и оперском певачу Душану Цвејићу, с којим је написала књигу „Уметност певања”. Посветила се педагогији: две деценије је радила као професор соло певања на Факултету музичке уметности у Београду, десет година на Уметничкој академији у Новом Саду, а водила је и Оперски студио у „Мадленијануму”.

Иако је у десетој деценији живота, једна од наших највећих вокалних уметница и педагога у другој половини 20. века, и даље помаже талентованим младим певачима.

Д. М.

(край на цитата)

Тъй като нямам снимки на Иван Стефанов, ще поместя такива на Бисерка Цвейич – все пак те са имали съвместни изяви.

Остава на 1 август 2017 г. да поздравим Иван Стефанов за рождения му ден и – дано е жив и здрав някъде по света – да празнува своя кръгъл 90-и рожден ден“.

(край на статията от 2017 г.)

Сега като добавка искам да напиша, че през изтеклите години често писах статии за певицата от Сърбия Бисерка Цвейич, името на която днес споменавам така често. Последната ми статия за нея беше на 7 януари 2022 г. Нека цитирам началото на тази статия, то е вяжно:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 7 януари 2022 г. пиша статия за една заслужила дама в областта на певческото изкуство – мецосопранът от Сърбия Бисерка Цвейич (Biserka Cvejic), която на днешния ден през миналата 2021 г. напусна житейската сцена на заветната възраст от 97 години.

Доскоро аз лично не знаех за това, тя е родена на 5 ноември през далечната 1923 г. в Далмация и аз всяка година от 2013 г. я уважавах със статия за рождения й ден – тя беше артистка с голямо очарование и излъчване, винаги засмяна и весела, отдавна беше приключила с вокалната си кариера, но имаше забележителна педагогическа практика и беше особено прочута в Сърбия, където я уважаваха изключително силно.

Когато в дните около 5 ноември 2021 г. реших отново да пиша статия за нея, първо отворих нейната Уикипедия-страница и направо изтръпнах – Бисерка Цвейич не е вече между нас живите, починала е на 7 януари 2021 г. в Белград. Наред с тази вест в Уикипедия, имаше в Интернет редица линкове с най-различни съобщения в медии за нейната кончина. Тогава реших да пропусна статия за рождения й ден – тя вече не може да го празнува, но като се навърши 1 година от смъртта й, тогава да почета тази траурна годишнина. И сега днес правя това.

В началото на днешната ми статия искам да цитирам едно от тия траурни съобщения в медиите, които се появиха в дните на кончината й. Цитирам публикация от медия в Австрия:

Портал „Der Standard“

Mezzosopranistin Biserka Cvejic mit 97 Jahren verstorben

1923–2021

Die serbische Opernsängerin trat zeitlebens in führenden Opernhäusern auf, darunter 372 Einsätze an der Wiener Staatsoper

7. Jänner 2021

Belgrad/Wien – Im Alter von 97 Jahren ist am heutigen Donnerstag in Belgrad die serbische Mezzosopranistin Biserka Cvejic gestorben, meldete der TV-Sender “N1”. In ihrer Berufskarriere war Cvejic wiederholt in führenden Opernhäusern, darunter an der Mailänder Scala und der Metropolitan Opera aufgetreten. Und nicht zuletzt dürfte sie älteren Wiener Opernfreunden noch in guter Erinnerung sein, trat Cvejic zwischen 1959 und 1978 doch 372 Mal in der Staatsoper auf.

Die Mezzosopranistin war dabei in 25 verschiedenen Rollen zu erleben, von der Carmen über die Marcellina bis hin zur Brangäne. Ab 1978 hatte sich Cvejic dem Unterricht des Sängernachwuchses gewidmet, zuerst an der Belgrader Musikfakultät, danach auch in Novi Sad. Zu ihren Schülern gehörte unter anderen der Bariton Zeljko Lucic. (APA, 7.1.2021)

(край на цитата)

Превод:

Мецосопранът Бисерка Цвейич почина на 97-годишна възраст

Сръбската оперна певица се появява във водещи оперни театри през целия си живот, включително 372 участия във Виенската държавна опера.

7 януари 2021 г.

Белград / Виена – Сръбският мецосопран Бисерка Цвейич почина в четвъртък в Белград на 97-годишна възраст, съобщи телевизия “N1”. По време на професионалната си кариера Цвейич се е появявала многократно във водещи оперни театри, включително Ла Скала в Милано и Метрополитън опера. И не на последно място, по-възрастните фенове на Виенската опера ще я помнят с умиление, тъй като Цвейич се изявява 372 пъти в Държавната опера между 1959 и 1978 г.

Мецосопранът може да бъде видян в 25 различни роли, от Кармен през Марцелина до Брангене. От 1978 г. нататък Цвейич се е посветила на преподаване на млади певци, първо в Белградския музикален факултет, а след това и в Нови Сад. Сред нейните ученици е баритонът Желко Лучич. (APA, 7.1.2021)

(край на превода и на цитата за Бисерка Цвейич)

Това беше всичко за днес, 31 юли 2022 г. – дано българският бас Иван Стефанов е все още на този свят (което му желая искрено!) и дано някой читател знае нещо повече за него и за живота и кариерата му. Ще се радвам, ако получа такива сведения. Може би Жечо Христов, който живее в Словения и ми изпрати негова снимка през 2017 г., се обади и разкаже нещо за него …

…..