Borislav Ivanov

На 2 август 2020 г. диригентът Борислав Иванов навърши 89 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, на 2 август 2020 г. навърши 89 години един голям български диригент и музикален организатор – може би доайенът на оперните диригенти в България – маестро Борислав Иванов, който наред с голямата дейност в родината си, има и значителна кариера зад граница. В този ден писах статия за певицата Илка Попова, поради което отложих тази за Борислав Иванов за днес – 5 август, когато имам свободна дата за писане.

През 2014 г. писах на 2 август малка статия за него, но това стана инцидентно, тъй като не знаех рождената му дата и в последния момент я научих. Сега ще цитирам статията си от 2014 г., после ще допълня с нови информации:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 2 август 2014 г., случайно открих в е-пощата си следното съобщение от мой добър приятел в България:

„Здравейте! Днес 83 години навършва маестро Борислав Иванов! Един от най-успелите наши оперни диригенти и дългогодишен директор на основните ни оперни театри. Достоен мъж, който до ден днешен дава път и подпомага младите оперни таланти, давайки им изява и шанс в тези не леки времена! Бих бил благодарен, ако напишете нещичко за него!“
(край на цитата)
Какво да правя, знам, че г-н Иванов е роден през 1931 г., но не знаех рождената дата, никъде не е дадена официално. Той има син Борислав, така се нарича и моят син, с маестрото имаме почти еднакви малки имена, много съм чел и слушал за него, така че събрах бързо някои сведения и ще се опитам преди полунощ да пратя нещо в мрежата – той заслужава напълно да бъде поздравен за 83-я си рожден ден. Следва това, което можах бързо да селектирам:

Борислав Иванов

Изтъкнатият български диригент БОРИСЛАВ ИВАНОВ има в творческата си биография над 3000 оперни спектакли и симфонични концерти.

Той е роден през 1931 г. в гр. Варна.

Учи в Първа мъжка гимназия и дирижира хора и оркестъра на училището. В репертоара му от това време е увертюрата към операта “Ифигения в Авлида” на Глук. Учи и в Музикалното училище на родния си град.

Завършва Държавната музикална академия – Софияспециалност “хорово дирижиране” при проф. Георги Димитров и “оркестрово дирижиране” при проф. Влади Симеонов.

Още като студент от втори курс на Академията ръководи самодейни хорове, както и хора и оркестъра на Министерството на електрификацията, за което получава първите си хонорари.

Това Борислав Иванов приема за начало на своята професионална диригентска кариера, която продължава вече над 55 години! На държавния изпит по хорово дирижиране студентът се представя с хорова сцена от ІV действие на операта “Кармен” – с този шедьовър на Бизе по-късно ще гастролира на десетки сцени, включително и в Севиля, където по либрето се развива действието.

Държавният му изпит по оркестрово дирижиране е с “Имало едно време” на Парашкев Хаджиев с Варненската опера, като от този момент започва дългогодишното и ползотворно сътрудничество на младия диригент с изтъкнатия композитор, както и убедителната защита на българското музикално творчество.

След дипломирането си се прибира във Варна и именно тук са първите му изяви на професионалната оперна сцена.

През 1963 г. на фестивала “Варненско лято” е забелязан и оценен от изтъкнатия немски диригент Курт Мазур, който го кани на специализация в „Комише опер“ в Берлин. На следващата година Борислав Иванов получава уникалния шанс да стажува при великия маестро Херберт фон Караян в Берлинската филхармония, който оценява таланта на младия българин и го препоръчва за Генерал музикдиректор на симфоничния оркестър на Берлин. На този пост Борислав Иванов остава цели 40 сезона, като заслужено получава най-високата награда на Ф Р Германия “Големият кръст за заслуги” – І степен, присъдена му през 1994 г. от президента на страната Рихард фон Вайцзекер.

В периода 1958 – 1970 г. Борислав Иванов е диригент и заместник директор на Варненската опера. От 1970 до 1975 е диригент на Пловдивската опера, а от 1975 до 1979 е директор и главен диригент на Варненската опера.

От 1985 г. отново работи в Пловдив като диригент и директор на Пловдивската опера.
От 1 септември 2004 г. до декември 2007 г. е директор на Софийската опера. Междувременно е главен музикален директор на Операта в Анкара и зам. генерален музикален директор и първи диригент на Операта в Касел, Германия.

От началото на 2010 г. е поканен да заеме поста Главен художествен ръководител на ОФД – Варна, като безспорен авторитет в областта на българското музикално-изпълнителско изкуство.

Диригентът има повече от 100 заглавия в репертоара си от класически и съвременни композитори, между които: “Ловци на бисери” (Бизе), “Отело”, “Аида”, “Набуко”, “Травиата” (Верди), “Евгений Онегин” (Чайковски), “Борис Годунов” (Мусоргски), “Селска чест” (Маскани) и др. Голяма част от тях са кантатно-ораториални произведения. Между тях най-често изпълнявани са “Кармина Бурана” (Карл Орф) и Девета симфония (Бетовен).

Борислав Иванов често гастролира с български оперни трупи на престижните музикални фестивали в Испания, остров Малта, Белгия, Дания, Италия, Корея и др.

Дирижирал е спектакли на Болшой театър, Дойчеопер и Щатсопер – Берлин, Виенската държавна опера и др. За цялостната си творческа дейност е награден с орден “Кирил и Методий”, почетната награда “Пловдив”, златен медал на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика, както и с най-престижната награда на Германия.

(край на биографичните бележки)

А сега извадки от една статия във в. „Сега“ от 22.10.2005 г.

На гости Живот по ноти в розов дом Директорът на Софийска опера Борислав Иванов и съпругата му – сопраното София Иванова, събират спомени от цял свят
ДЕСИ ТОДОРОВА

Как би изглеждал домът на Барби, ако куклата бе от плът и кръв? Мнооого розов и толкова сладък, колкото е да речем захарния памук. Такъв е домът на директора на Софийската опера – диригента Борислав Иванов и съпругата му – именитото сопрано София Иванова. В малкия апартамент са си дали среща всичките нюанси на розовото – от най-бледото през наситено бонбоненото до екзотичното с лилав привкус. Розови са стените, розови са завесите, розови са шкафовете в дневната, рози има по дивана и меките фотьойли, розови са рамките на картините. Розовото е дори в сюжета на картините.

“За съжаление най-хубавите ни картини ги откраднаха преди време. Имахме платна на Димитър Киров, но всичко отиде. Явно крадците са били и ценители на изобразителното изкуство”, с тъга обяснява София Иванова. Розовата гама в дома на директора на Софийската опера и сопраното допълват артистични порцеланови букети от рози, а и тъмнорозови сухи цветя. На думи всичко това звучи сякаш малко захаросано, но реалността е друга. Апартаментът изобщо не е бонбонено сладникав, напротив – твърде елегантен и изчистен като интериор. Личи си, че в него пипа женска ръка. “Заслугата е изцяло на съпругата ми”, изпреварва въпроса Борислав Иванов. А София обяснява: “Доставя ми голямо удоволствие. Навсякъде по света, където сме живели, все аз съм подреждала къщите, макар и временни. Тук трябваше да се нанесем много бързо и все още има за довършване. Например – не сме си донесли спомените от пътуванията”. Сувенирите, които семейството ревниво пази, са част от живота им. Признават, че от всяко кътче, което посещават, си носят нещо дребничко за спомен.

“Имам два бюста на Верди и Пучини, които са ми любими, но още не сме ги пренесли тук. Взимам ги навсякъде със себе си – казва София. – Това всъщност е четвъртият ни дом в България”, пресмята оперната певица. Преди столицата двамата обитавали апартамент в Пловдив. Сега в него по-често отсяда сопраното, тъй като е в трупата на Пловдивското оперно-филхармонично дружество. “По-хубави са обаче двете ни къщи във Варна. Едната е вила край “Журналист”, от терасата й се разкрива прекрасна панорама към морето”, разказва София. Малцина знаят, че Борислав Иванов и София Иванова са кореняци варненци. Повечето почитатели на оперното изкуство свързват и двамата с Пловдив, където те дълги години са работили. Истината обаче е друга – и двамата са родени край морето. Борислав и София са семейство от 32 години. “Пътуванията ни са били винаги заедно. Малко сме били разделени”, казва сопраното. Именно операта е събрала двамата творци. Тя завършвала Музикалното училище, а той вече бил диригент и директор на Варненската опера. “Имаше нужда от млади момичета за “Вълшебната флейта”. Там има три малки роли на ангелчета. Потърсиха подходящи гласове от вокалния факултет на училището. На конкурса се явихме няколко ученички. Прослушваше ни маестро Борислав Иванов, когото аз вече знаех по име. От малка родителите ми ме водеха на опера, а и дружаха с хора на изкуството, така че добре знаех кой е маестро Иванов. За мое щастие бях една от избраните за този спектакъл. Чувствата помежду ни се зародиха постепенно”, припомня си оперната певица. А Борислав Иванов допълва: “Тя имаше много качества, а беше и много хубава”. След като завършила училището, София била приета в Музикалната академия в София. Тя е сред последните ученици на големия наш педагог Христо Бръмбаров. “Тогава я последвах, за да бъда с нея”, признава оперният шеф. След като завършила и академията, двамата били поканени в Пловдив. Тя – за да направи своя дебют като певица, той – за да оглави оперния театър. Самият Борислав Иванов е наследил музикалната дарба от своята майка, която много обичала да пее. “Мечтаеше да се занимава с музика, но не беше професионална певица. Аз всъщност осъществих нейната мечта”, казва той. Борислав започнал да свири на цигулка от малък, с този инструмент бил приет и в музикалното училище във Варна. Едва по-късно се насочил към дирижирането. Артистичното семейство е обиколило много оперни театри. Само в Пловдив са работили 20 години. Били са една година и в Турция, където София била поканена за солистка в Анкарската опера, а Борислав Иванов – за директор. Но като че ли най-топли чувства ги свързват с Германия. Борислав Иванов е бил над 30 години главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър. И досега се връща всеки сезон там. “На мен се пада честта да дирижирам традиционния им коледен концерт”, обяснява той. С Берлин ги свързва и друго – там живее и работи синът им. 31-годишният Борислав е в момента вицепрезидент на отдела за Източна Европа на Дойче банк. “Той е много музикален, но трима музиканти в едно семейство идват в повече”, категоричен е диригентът. Може ли да има кавги в подобно идеално семейство? Оказва се, че може.
“Съпругът ми е зодия Лъв, има много спокоен характер. Но все намира начин да направи нещата така, както е решил, макар аз да настоявам за друго. Постига го обаче с много такт и не мога да му се сърдя”, смее се София. Тя не крие, че обича домашната работа. “Аз съм точно от хората домошари. Независимо, че много сме пътували и сме се местили, обичам да си подредя дома уютно. Това е едно от хобитата ми – да обзавеждам”. А Борислав допълва: “Откакто сме се оженили, е подредила 24 къщи”. Когато са разделени, двамата постоянно намират повод да си чуят по телефона. “Въпреки дългия брак, който мина неусетно, успяхме да си запазим силните чувства. Имаме непрекъсната потребност един от друг. Наскоро бях три дни в Пловдив за откриването на сезона. Още първата вечер той ми се обади и каза с въздишка: “Ох, хич не е хубаво като се прибрах и те няма”. Не посмях да му кажа, че ще ми бъде много приятно да го видя на спектакъла, защото знаех, че е имал тежък ден и трудни репетиции. Но изненада – получих този прекрасен букет и го видях сред публиката в салона”, разказва София.

(край на статията)

И накрая още една информация от 2013 година за живота и делото на именития диригент:

62 години на пулта и 82 години от рождението на диригентa Борислав Иванов


Години на активна творческа дейност на българската и световна музикална сцена като диригент, мениджър и общественик.

Роден във Варна, той завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието „Ученик на Херберт фон Караян“. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона и заслужава най-високата награда на ФРГермания “Големият кръст за заслуги” – І степен, присъдена му през 1994 г. от президента на страната Рихард фон Вайцзекер.

Независимо от международните си ангажименти, Борислав Иванов никога не се откъсва от България и непрекъснато работи за популяризиране на българската музикална култура и на българските оперни гласове по света. Като директор в продължение на общо 30 години (!) на оперите във Варна, Пловдив и София, той култивира високи естетически критерии, благодарение на които симфоничните и оперни колективи завоюват аплодисментите както на българската, така и на чуждестранната публика. Стотици са турнетата, организирани от Борислав Иванов, по време на които за пръв път звучи българска музика и за пръв път се представят български инструменталисти и певци на различни сцени в различни страни по света: Германия, Франция, Дания, Белгия, Холандия, Португалия, Египет, Испания, Китай, Япония, Южна Корея, Мароко, Малта и др. Огромен е неговият принос в утвърждаването на българската музикална култура (любима му е Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров) и големите български оперни гласове на световния подиум. Той представя и подпомага международната кариера на оперни певци като Юлия Винер, Никола Николов, Гена Димитрова, Димитър Петков, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, София Иванова, Орлин Горанов и др. С тях и с други изявени български солисти и музикални състави гастролира многократно в Испания, Италия, Германия, Полша, Русия, Египет, Франция, Белгия, Турция и др. 

Забележителни и ненадминати от друг български музикант са постиженията и заслугите на Борислав Иванов като основател, мениджър и арт-директор на оперни фестивали. В България той поставя началото на традицията на Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив; в продължение на вече 30 години е арт-директор на Оперния фестивал в Палма де Майорка, от 6 години ръководи и Оперния фестивал в Севиля, от 5 години стои начело на Оперния фестивал на остров Родос, Гърция, участва също в оперните фестивали в Солотурн, Картуха, Естепона и др., журира международни конкурси в Италия, Германия, Гърция.

Огромният и разнообразен репертоар на Борислав Иванов обхваща голяма част от световното и българско музикално наследство, както и цялата оперна класика: „Палячи” и „Селска чест”, „Травиата”, „Аида”, „Дон Карлос”, „Ернани”, „Набуко”, „Бал с маски”, „Трубадур” „Риголето”, „Отело”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Евгений Онегин”, „Борис Годунов”, „Мадам Бътерфлай”, „Кармина Бурана” и др.

Във всички оперни театри и симфонични колективи, с които работи, Борислав Иванов оставя своя знак за професионализъм. Епохата Борислав Иванов е неизменна част от историята както на Берлинския симфоничен оркестър, така и на оперните театри във Варна, Пловдив и София, също на Държавната опера в Касел, Германия и Държавната опера в Анкара, Турция. Високите оценки на световната преса за дълбочината на неговите проникновени музикални интерпретации, за високото му диригентско майсторство, както и за качествата му на талантлив мениджър, знаещ как да консолидира творческата енергия на големи музикални колективи, са признание не само за Борислав Иванов, но и за България.

В момента Маестро Борислав Иванов е главен художествен ръководител на Държавна опера Варна и продължава да внася своя високохудожествен принос в българския музикален живот – не само със сценичните си изяви, а и като дарява с опита и знанията си по-младите поколения. Благодарение на неговата активност и компетентност през лятото на 2010 г. с изключителен успех бе поставено началото на Опера в Летния театър, в която гостуват водещите български оперни гласове и диригенти от световните сцени – Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Надя Кръстева, Росен Гергов и др.

Борислав Иванов стои с неизменен успех над 62 сезона на оперния пулт, дирижира над 2 000 спектакъла в почти всички страни на европейския континент и извън него, ръководи и менажира дейността на редица музикални институти в България и извън нея. Досега той е организирал над 120 турнета по цял свят с най-престижните български състави като Софийска филхармония, Софийска национална опера и оперите на Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Бургас и др. Неговият принос към българската и въобще съвременната музикална култура е безспорен. 

Нека днес на 2 август 2014 г. да пожелаем на маестро Борислав Иванов по случай навършване на 83-та годишнина добро здраве и дълъг живот, много семейно щастие и достатъчно сили да продължава дейността си в служба на музикалната култура на България. За много години, уважаеми съименнико и мой връстник!“

(край на статията от 2014 г.)

През 2016 г. – на 2 август в медиите се появи съобщение във връзка с честване 85-годишнината на Борислав Иванов във Варна и то точно на рождения му ден. Една великолепна инициатива, за която ръководството на Варненската опера заслужава респект. Ето текста на това съобщение:

(край на цитата)

Каква хубава инициатива, запланувана за 25 август с тази юбилейна оперна гала, посветена на маестро Борислав Иванов, при която са взели участие четирима диригенти и 14 солисти като завършек на оперните представления в Летния театър във Варна през 2016 г. Научих после, че концерта е преминал при пълен успех.

Също през 2016 г. прегледах в Интернет линковете, които водят към информации за Борислав Иванов и попаднах на негово интервю, което е отпечатано в броя на в. „Труд“ от неделя – 31 юли. Същото е особено интересно и го цитирам по-долу:

в. „Труд“, 31.07.2016

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

В Германия музикален директор взема 30 000 евро на месец, а у нас – 800 лв.

– Маестро Иванов, 65 години сте зад диригентския пулт и сте съвременник на три епохи. В коя от тях оперното изкуство е било най-тачено?

– Роден съм в Царство България, започнах кариерата си по време на социализма, продължих да работя и при демокрацията, макар че у нас заради липсата на културни хора със съзнание тя се изроди в анархия. Преди 9 септември 1944 г. у нас имаше само наченки на оперно изкуство. В епохата на социализма всички изкуства бяха на почит и държавата ги насърчаваше със субсидии. След 10 ноември 1989 г. в България започна изкуството да се оплита в т. нар. реформи. Независимо от вариациите си, те водят само до едно – до съкращаване на съставите. Софийската опера по-рано имаше 140 души оркестър и по 120 души хор и балет, а в момента са редуцирани наполовина. Във Варна от 309 човека останаха 180. Това не води до добри художествени резултати. Но България е в Европа, а тя се тресе от кризи, които неминуемо влияят зле на изкуството. Наскоро разбрах, че и в Арена ди Верона е имало масови съкращения заради липса на пари. В същото време в Азия има огромен възход.

– Демографският бум ли е в основата му?

– Не той, а икономическият бум. Дирижирам в Япония, в Корея, а през последните години и в Китай. Това е невероятна държава, тя цъфти! Там има състави от брилянтни професионалисти. В Шанхай трябваше да направя трудната Четвърта симфония на Малер. Докато в Берлин това ми отнемаше 3 дни, с оркестъра в Шанхай ми бяха нужни само 3 часа. Бях изумен и си дадох сметка, че представите ни за Китай са много погрешни, вероятно покрай евтините некачествени стоки, които заливат пазара ни. Същата заблуда имахме и спрямо Турция. Мислехме я за изостанала страна, но бурният й икономически ръст доведе до откриването на 10 симфонични оркестъра и 6 нови опери през последните години. За съжаление, сега положението там е тежко. След атентатите и опита за преврат страната тръгна стремглаво надолу.

– Вие сте почетен главен диригент на Истанбулската национална опера. Падат ли представления заради извънредното положение?

– За 3 месеца всички фестивали и спектакли са отложени. Колегите са пуснати в отпуск, но всеки ден са длъжни да отиват на работното си място и да се подписват, че са там. Самият аз се разминах по случайност с последния голям атентат на летището. Трябваше да пътувам същия ден за откриването на оперния фестивал в Истанбул, но дъщеря ми ми купи билет с ден по-рано, за да имам време да си почина. Сега отменихме и гастрола на Варненската опера, която трябваше да закрие международния фестивал в един от най-големите антични театри в света – Аспендос.

– Бил сте директор на трите големи опери в България – в София, Пловдив и Варна, на оперите в Анкара и в германския град Касел. Къде Ви беше най-лесно?

– Няма лесна работа, но с най-голямо удоволствие съм работил и работя в България, въпреки че тук музикантите и диригентите се трудят без пари. В Германия музикален директор взема 30 000 евро на месец, а у нас – 800 лв. Един цигулар, концертмайстор, който се е готвил цял живот, се разписва срещу 600 лв. Това е отражение на общото състояние на обществото.

– Управниците ни ходят ли на опера?

– За съжаление, не. Навремето Тодор Живков бе редовен зрител, макар че чистосърдечно си признаваше, че нищо не разбира от изкуство, а просто обича да гледа и да слуша. В новите времена единственият държавник с лично отношение към изкуството е Симеон Сакскобургготски. С него се запознах през 1991 г. в Мадрид, когато с Пловдивската опера играехме “Дон Жуан” на Моцартовия фестивал. Симеон дойде с доня Маргарита на спектакъла, остана на коктейла и дръпна емоционална реч пред състава. Каза, че ако се върне в България, изкуството ще е на първо място. Тръгна си пеша. Мина време и Симеон се върна в България не като цар, а като премиер. Пратих му телеграма: “Обещахте, че изкуството ще е на първо място. Очите на всички музиканти са обърнати днес към Вас.” Не получих отговор, но стана така, че се срещнахме на прием в Пловдив в чест на Съединението. Симеон ме поздрави, а аз отново му припомних за обещанието му от 1991 г. Още на другия ден финансовият министър Милен Велчев разписа 50% увеличение на заплатите на музикантите.

– Дирижирал сте над 3500 спектакъла по цял свят. Къде публиката е най-емоционална?

– В Тайван. Там дирижирах 11 пъти “Турандот”. Всеки път хората викаха като на поп концерт, а след финала извиваха огромни опашки, за да вземат автографи. Много емоционални са и испанците. В Германия, където съм прекарал много години от живота си, публиката е много сериозна. Бурно аплодира, но на финала. А най-хладни и сдържани са хората във Варна. Не знам защо, вероятно защото населението на града е кръстоска от много етноси. Не случайно Левски е направил навсякъде революционни комитети, но във Варна не е успял. Въпреки това продължавам да съм влюбен в родния си град, защото е невероятно красив.

– От Варна тръгват първите Ви музикални изяви. Започнал сте с цигулка. Кой ви запали по класическата музика?

– Никой не ме е запалил. Майка ми обичаше да пее и сигурно това нейно желание се е предало някак на мен. Тя е от Гебедже (днешен град Белослав – б.а.) В семейството са били 12 деца, гледали са да я оженят, а не да се развива като певица. Аз израснах в с. Река Девня. Една от лелите ми живееше във Варна и ме водеха през лятото при нея. Един ден братовчедката ми ме заведе в Морската градина, където свиреше Духовият оркестър на ВМС. Бях омаян, часове наред слушах вълшебната музика. Тогава видях за първи път оркестър с диригент и пожелах да свиря. Братовчед ми ми подари своята цигулка, защото не искаше да се упражнява. Нямахме пари за учител, но съседка имаше цигулка и школа на Шевчик. Тя ми показа къде е нотата “до”, а аз сметнах къде са останалите. Самичък си подреждах пръстите и разучих школата. В 8 клас се явих на изпит в Музикалното училище във Варна. Приеха ме, но комисията така и не ми повярва, че съм самоук. Бях извънреден ученик, паралелно учех в Първа мъжка гимназия. След като завърших, пак без допълнителни уроци се подготвих за Консерваторията и успях, а на втората година бе обявен първия диригентски клас, в който се записах. Оттам нататък започна истинската ми музикална кариера.

– На 85 г. с палка в ръка сте безспорен доайен на диригентите в Европа, но изглеждате в отлична форма и имате нови проекти. Каква е тайната на това творческо дълголетие?

– Работата ме поддържа. Операта е велико изкуство, то е синтез от поезия, музика, драматургия. А и около мен винаги има млади хора, които желаят да се учат и развиват. Затова продължавам по същия път, по който тръгнах преди 65 години.

(край на интервюто)

Както стана въпрос в многобройните информации по-горе, Борислав Иванов гостува редовно като диригент в различни страни и с различни оркестри. Ето една информация за негово гостуване в Китай (годината не е дадена) при симфоничен концерт с програма от произведения на Панчо Владигеров, Моцарт и Чайковски:

Programme:

Bulgaria Rhapsody-Vardar —————————————- P. H. Vladigerov
Piano Concerto KV.467 ——————————————– W. A. Mozart
Symphony No.4 —————————————————— P. I. Tchaikovsky

Borisslav Ivanov, one of the leading conductors in Europe will bring us a fine concert which includes the first performance of the Bulgaria Rhapsody, also known as Vardar. It shows the spirit of Bulgaria and its people.

Maestro Ivanov has worked as a Principal Musical Director of the Opera in Ankara and as Deputy General Musical Director and First conductor of the Opera in Kassel Germany, then Chief Conductor and later on General Musical Director of “Das Symphony Orchestra” in Berlin. It is now 40 years that Borisslav Ivanov permanently has guided this orchestra and has conducted over 700 concerts in the renowned hall of the Berlin Philharmonic Orchestra.

In addition, young pianist Wanchen Zhu from the Shanghai Conservatory of Music will present us his signature piece-Mozart’s Piano Concerto KV.467. He has won several important piano competitions at home and abroad.  

Time: March 26, Friday, 7:30PM
Venue: Philharmonic Hall, No.67, Wen Yuan Road, Xiamen.

(край на цитата)

Какво ново мога да добавя през периода до днешния рожден ден на маестро Борислав Иванов – той продължава да работи. Както е известно, той е артистичен директор на Варненската опера, продължава да дирижира не само в България, но и в Германия, Турция, Сърбия и другаде. За да бъда конкретен, ще цитирам някои нови факти след август 2016 година:

Портал „Topnovini.bg“

февруари 2017

Доайенът на българските диригенти Борислав Иванов, сега артистичен директор на Варненската опера, ще дирижира „Аида“ на варненска сцена на 7 февруари. Неговите достолепни 85 години, 65 години на диригентския пулт и 50 години диригент на Берлинския симфоничен оркестър бяха отбелязани със специални концерти във Варна, а в началото на януари и в Берлин. Честването се проведе в голямата зала на Берлинската филхармония, като оперния концерт в първата част дирижира самият юбиляр. Втората част на концерта с музика на Щраус дирижира Светослав Борисов, когото заслужилият маестро представи като свой наследник.

За 50-те години, в които е дирижирал Берлинския симфоничен оркестър, Борислав Иванов е завел там над 160 български солисти, певци и инструменталисти. Спазвайки тази своя традиция, той покани за своето честване освен диригента Светослав Борисов, и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева и Борис Луков.

След вълнуващия музикален празник в Берлин Димитринка Райчева триумфира в ролята на Кармен на оперната сцена в Анкара, а във Варна на 7 февруари ще поднесе своята интерпретация на Аида. Турският тенор Ефе Кислали, впечатлил Борислав Иванов по време на постановката му на „Аида” в Истанбулската опера, сега е поканен във Варна да изпълни ролята на Радамес. Ще аплодираме още прекрасното мецосопрано Елена Чавдарова-Иса в една от коронните й роли Амнерис. Рамфис ще бъде Евгений Станимиров, Амонасро – Пламен Димитров, Вестител – Борис Луков, Жрица – Галина Великова.

С хора на Варненската опера, отличен с Награда „Варна 2016“, продължава да работи диригентът Стефан Бояджиев, който от началото на тази година се представя чудесно и в амплоато на симфоничен диригент.

(край на цитата)

Цитирам две конкретни изяви на маестро Иванов във Варна:

6 март 2017, понеделник, Основна сцена, 19:00-21:45


ТОСКА
Опера от Джакомо Пучини
Постановка Кузман Попов
Диригент Борислав Иванов


В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА – Димитринка Райчева, КАВАРАДОСИ – Борис Луков (дебют), БАРОН СКАРПИЯ – Венцеслав Анастасов и др.

……

10 март 2017 , петък, Основна сцена, 19:00-21:00
СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Борислав Иванов
Солист Людмил Ангелов – пиано
Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър № 2
П. И.Чайковски – Симфония № 5

(край на цитата)

Трябва да се отбележи, че Борислав Иванов продължава и в момента дейността си, както във Варна, също и на други сцени. В Интернет открих две съобщения за негови изяви през март и април 2018 г., които ще отбележа.

Първата е гостуване на солисти от Варненската опера в Белград, където той дирижира операта „Аида“ от Верди със солисти от Варна и Белград, втората – изява в концерт със симфоничен оркестър във Варна. Цитирам:

KulturniK/KултурниK – Medijski portal posvećen umetnosti, kulturi i kulturim dešavanjima. Namerno drugačiji kulturni bedeker. Vaš pouzdani kulturni orjentir

среда, 14. март 2018

ГОСТИ ИЗ БУГАРСКЕ У ОПЕРИ АИДА ДИРИГЕНТ БОРИСЛАВ ИВАНОВ И СОЛИСТИ

У петак, 16. марта на Великој сцени (19:00) биће изведена Вердијева опера „Аида“  са гостима из Бугарске, члановима Државне опере из Варне – Димитринка Рајчева, Даниела Ђакова и Валериј Георгиев, а за диригентским пултом биће чувени диригент Борислав Иванов.

           У насловној роли наступиће сопран Рајчева, тенор Георгиев тумачиће египатског војсковођу Радамеса, док ће мецосопран Ђакова тумачити улогу Амнерис, супарнице Аидине.

           Улоге тумаче и Ненад Јаковљевић (Рамфис), Александар Стаматовић (Амонасро), Михаило Шљивић (Краљ),Татјана Митић (Свештеница) и Слободан Живковић (Гласник).

           Балетски соло Олга Олћан  и Тејлор Клоу.

           У представи учествују Оркестар, Хор и Балет Народног позоришта у Београду.

           Премијера је изведена 10. априла 2013. године под управом немачког диригента Питера Леонарда и у режији госта из Бугарске Огњана Драганова.

Сценографију су креирали Дејан Миладиновић и Мираш Вуксановић. Катарина Грчић обновила је костиме Миланке Берберовић. Кореограф је урадио Константин Костјуков, избор видео материјала припремио је Дејан Миладиновић, а за видео продукцију био је задужен Петар Антоновић.

(край на цитата)

Цитирам информация за втората изява на Борислав Иванов – през април 2018 г. във Варна:

Портал „Petel.bg“

Семейство Хосен за пръв път със семеен тандем във Варна под палката на маестро Борислав Иванов

15.04.2018

На 20 април от 19 часа във Фестивалния и конгресен център предстои един забележителен концерт с диригент Маестро Борислав Иванов и солисти Марио Хосен – цигулка и Лиляна Кехайова Хосен – виолончело. Изявите във Варна на „Преродения Паганини“, както го възхвалява световната критика, винаги са кулминационно преживяване. Несъмнено и сега ще бъде така, още повече че виртуозният цигулар и известната виолончелистка Лиляна Кехайова Хосен за пръв път гостуват на варненска сцена, откакто са семеен тандем. Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, концертмайстор Красимир Щерев, двамата ще представят Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс. В програмата ще прозвучат още „Болеро“ от М. Равел и Гротескна сюита „Бай Ганьо“ от В. Стоянов (…)

МАРИО ХОСЕН – ВИРТУОЗ С ИЗУМИТЕЛНА ТЕХНИКА, СЪЧЕТАНА С РОМАНТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. Следвайки божествената си дарба, Марио Хосен извървява бързо пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Блестящата му кариера е свързана с такива имена като проф. Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех – САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови – Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.
Виртуозният цигулар свири на една от най-скъпоценните цигулки в света G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.


ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ВИОЛОНЧЕЛИСТКА С ЕВРОПЕЙСКА КАРИЕРА, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА MUSIC ACADEMY ORPHEUS – ВИЕНА


Родена в семейство с музикална история, Лиляна Кехайова-Хосен започва да свири на виолончело още на 6-годишна възраст. След като завършва НМУ „Любомир Пипков” е приета във Виенската консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц-Байрова. Успехът я следва неотлъчно между Виена и София. Наградите й като солист и като част от класически камерни ансамбли са многобройни. Лиляна Кехайова е печелила конкурси в България и в чужбина, сред които Concertino Praga (2006), „Млади виртуози” в София (2005, 2007), конкурса на Виенската консерватория „Фиделио“ (2013) и много други. Тя е пълноправен член на Виенския камерен оркестър, с който идва у нас, соло чело е на оркестър Camerata Orphica, а от 2014 г. е генерален секретар на International Music Academy Orpheus – Виена, основана от световноизвестния цигулар Марио Хосен. В Music Academy Orpheus всяка година участват повече от 100 студенти, обучавани от 20 професори и световноизвестни солисти. През 2012 г. Лиляна Кехайова получава стипендия от Виенската консерватория, стипендиант е и на други австрийски фондации и компании.

(край на цитата)

А сега нека допълня с нови съобщения за изяви на Борислав Иванов през 2019 година. На първо място – една информация от 2 август 2019 г., когато точно на рождения си ден той дирижира във Варна спектакъл на операта „Травиата“ от Верди:

Портал „лупа.bg“

2.08.2019

Ученикът на Караян застава на пулта за операта “Травиата”

Прочутият маестро Борислав Иванов дирижира на 88 на рождения си ден

Маестро Борислав Иванов ще дирижира една от любимите си опери “Травиата” от Верди на рождения си ден на 2 август в Опера в Летния театър. Талантлив и прецизен в творчеството си, уравновесен, будещ доверие, справедлив и последователен във взаимоотношенията си с хората, майсторът на палката принадлежи към онези личности, които са лидери по призвание. Това е талант, който малцина притежават. А той го носи със себе си във времето. Времето, което той продължава да дирижира и да подчинява на волята си. Вече 88 години, коментират от Държавна опера-Варна, чийто артистистичен директор е Борислав Иванов.

Дебютът на Борислав Иванов е през 1949 г., когато още като ученик в Първа мъжка гимназия ръководи хора и оркестъра. По това време в града се открива и музикално училище, което той завършва като извънреден ученик. Пътят му продължава в Музикалната академия в София, в първия хорово-диригентски клас, ръководен от проф. Георги Димитров и проф. Влади Симеонов. В този клас са още Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев.

“Израснах в село Река Девня. Една от лелите ми живееше във Варна и ме водеха през лятото при нея. Един ден моя братовчедка ме заведе в морската градина, където свиреше духов оркестър. Бях омаян. Часове наред слушах вълшебната музика. Тогава видях за първи път оркестър с диригент и пожелах да правя същото. Вярвам, че съм наследил музикалната дарба от майка си, която много обичаше да пее. Тя мечтаеше да се занимава с музика, но не беше професионална певица. Аз всъщност осъществих нейната мечта”, усмихва се маестрото.

Професионалният път на младия диригент започва от ДМТ „Стефан Македонски”. Много пътува в страната, дирижира различни оркестри. Дебютът му във Варна е с „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев, с когото го свързва дългогодишно творческо приятелство. Натрупаният опит му позволява в различни периоди да поеме ръководството на оперните театри във Варна, Пловдив и София, както и на ММФ „Варненско лято“ и Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив.

В биографията му могат да бъдат отбелязани и няколко престижни специализации – в „Комише опер“ Берлин по покана на режисьора Валтер Фелзенщайн, както и при великия Херберт фон Караян, чийто ученик и последовател става Борислав Иванов. По препоръка на Караян той получава ангажимент в Берлин, като след това е поканен за генерален музикален директор на Das Sinfonie Orchester Берлин – пост, на който остава цели 40 сезона.

Активната му международна кариера го отвежда като арт-директор на оперния фестивал в Палма де Майорка, където остава над 30 години. Поканен е като ръководител и на оперния фестивал в Севиля, на оперния фестивал на остров Родос, Гърция. В момента Маестро Борислав Иванов е Почетен главен диригент на Истанбулската национална опера и артистичен директор на Държавна опера във Варна.

Сред присъдените му награди са „Кръст за заслуги” първа степен, връчен му през 1992 г. от президента на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика. Удостоен е с още много отличия, сред които Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, Награда “Златен век” на Министерството на културата, Награда Пловдив, Награда Варна, Почетен гражданин на Варна и Пловдив.

Режисьорът Петър Райчев покани маестро Борислав Иванов да дирижира специалния концерт в памет на 100-годишнината от рождението на баща му, големия български диригент Руслан Райчев, основал Варненската опера (1947), заедно със своя баща Петър Райчев, първия световноизвестен български тенор. Това също е признание. Признанието може да се изрази по толкова различни начини. Но най-вече с аплодисменти.

(край на цитата)

За горната изява на Борислав Иванов като диригент на „Травиата“ във Варна точно на рождения си ден има и друга ценна информация при предаване на БНТ от 3 август 2019 г. Цитирам:

БНТ 1

Доайенът сред българските диригенти – Маестро Борислав Иванов, отпразнува 88-мия си рожден ден на диригентския пулт

от Ива Георгиева, 3.08.2019

Ученик на великия Херберт фон Караян, в продължение на 40 години маестро Иванов оглавява Симфоничния оркестър на Берлин, с който изнася 700 концерта. Маестро Борислав Иванов: Те са ми доставили удоволствие, но удоволствието, когато отида с цял български състав и спечелим аплаузите на публиката, е много много голямо удоволствие.

Маестро Иванов е бил на чело на Варненската, Софийската, Пловдивската опери, както и на редица престижни оперни фестивали в цял свят. Маестро Борислав Иванов: „Не мога да спра разбира се, продължавам и смятам така да бъде докрай. И сега съм щастлив, че в родния си град на 88-я си рожден ден ще дирижирам отново „Травиата“.

За 65 години Маестро Иванов е работил с три поколения български оперни певци. Смята, че музикалния талант на българите е огромен и нестихващ – най-добър показател за това е уважението, на което родните виртуози се радват по света. И прикани публиката да не се отказва от високото изкуство – на сцената или пред малкия екран.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНТ 1:

https://bntnews.bg/bg/a/maestro-borislav-ivanov-na-88-godini

Нека днес на 5 август 2020 г. поздравим маестро Борислав Иванов с навършване на 2 август на 89-годишна възраст и му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.


…………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.