Veröffentlicht am von Kontohow

John Neumeier

Балетният артист, хореограф и балетен директор от САЩ Джон Ноймайер, който днес празнува рожден ден

„ (…) През 1973 г. Август Евердинг довежда Джон Ноймайер от Щутгарт в Хамбург. Оттогава Ноймайер е директор на балетната трупа в Хамбургската държавна опера (през 2023 г. ще станат 50 години! – няма такъв случай в никоя оперна компания по света!), която се превръща в една от водещите немски балетни трупи под негово ръководство“.

(цитат от днешната статия за Джон Ноймайер)

Драги приятели на оперната музика и на балетното изкуство, днес на 24 февруари 2022 г. посвещавам статията си на една личност от света на балетното изкуство, каквато рядко се среща в средите и на другите изкуства – американския балетист и хореограф Джон Наймайер (John Neumeier), който обаче работи и в други жанрове, като операта и мюзикъла. Тази интегрална личност празнува днес 83 години, от които над 60 е посветил на балета – първо като танцьор в съответна компания, след това като солист, главен солист, премиер на трупата, а после и като хореограф, организатор на институции в този жанр и редица други дейности.

И веднага също да подчертая, че дори ако фокусът на творчеството на Ноймайер е върху пълнометражния повествователен балет, той от време на време с радост се заема с други сценични произведения. Например той поставя „Отело“ от Джузепе Верди в Баварската държавна опера и „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук и мюзикъла „Уестсайдска история“ от Ленард Бърнстейн в Държавната опера в Хамбург.

Това е една от причините, днес да посветя статия на Джон Ноймайер – такова артистично съчетание на различни таланти трябва да се отбелязва, то не става всеки ден. При това прави особено впечатление дългогодишната вярност на Ноймайер към дадена балетна компания, където той създава трайни традиици. Както виждаме от мотото на статията, той почти цели 50 години работи в Хамбург, където в тия години е създал такава творческа атмосфера, такъв висок дух в борбата за нови художествени постижения, които могат да бъдат само за пример на други балетни компании. По-късно в статията ще научим и за редида други негови инициативи в Хамбург, за създаването на негова балетна школа там, за основаването през 2011 година на „Национален младежки балет на Германия“ (Germany’s National Youth Ballet), който се разполага в базата на Хамбургската балетна школа и осем артисти от тази младежка трупа имат изяви при постановки на Хамбургския балет на сцената на Държавната опера в Хамбург. Само какво отношение към младите таланти!

Но това не е всичко: често Джон Ноймайер кани видни солисти от оперни компании на други държави в Хамбург, които имат там изяви заедно с неговата група. Ето един пример:

През 2018 г. Ноймайер поканва Олга Смирнова и Артьом Овчаренко – примабалерина и премиер в балета на „Болшой“-театър в Москав, в качеството на „гостуващи към балетната трупа на Хамбург“ артисти.

В последните години Ноймайер отделя много внимание за подготовка при смяната с млади хореографи. През 2019 г. водещите солисти на неговата трупа Марк Жюбет, Алеш Мартинес и Эдвин Ревазов подготовят едноактните балети под названието «Шекспир – Сонети».

Искам да кажа и това още в началото, че още една друга важна причина ме подтикна да отделя внимание на Джон Ноймайер, като му посветя статия на днешния му рожден ден. Това беше негова постановка на балета „Медея“, който гледах през 1991 година в Щутгарт и още си спомням за повода, който е особено важен. Тогава аз работех в американската компютърна фирма „Юнисис“ и заедно с още един колега инсталирахме софтуер в една машиностроителна фабрика недалеч от Щутгарт. Бяхме 3 дни и една вечер, след като прочетох в афиш за този балет, ми беше интересно да го посетя. По принцип от младеж харесвам балетното изкуство, когато бях студент в София от 1951 до 1956 години, наред с посещенията на опери, концерти и театри съм бил и много често на балетни изяви с най-добрите солисти в епохата. Освен чистия интерес към балета, когато музиката е интересна и ме задоволява, това става двойно удоволствие.

Ето защо реших да посетя „Медея“ в Щутгарт тогава, тъй като по начало обичам гръцката антична литература, която основно сме изучавали в „Априловската гимназия“ в Габрово, и от друга страна ми беше интересно, каква музика ще придружава балета с това антично заглавие. Не се излъгах – от програмата към балета научих вечерта при представлението, че ще бъдат изпълнени както творби от класиката: Соната за виола да гамба / виолончело и клавесин / пиано BWV 1027 от Йохан Себастиан Бах, така и сравнително нови творби от „модерната класика“: Концерт за виолончело и оркестър от руския композитор Алфред Шнитке и Струнен квартет № 2, оп.17 от унгарския композитор Бела Барток.

Но тогава последва и най-неочакваното – към програмата имаше още следното:

„ (…) „Медея“ е балет в две действия от Джон Ноймайер. Той създава не само хореографията, но и либретото. Тя се основава на легендата за Медея от гръцката митология. Ноймайер базира своя балет върху композиции на Бела Барток, Алфред Шнитке, Йохан Себастиан Бах и традиционна музика от България и Бурунди“.

(край на цитата)

Ставаше въпрос за българска музика, която се изпълнява от легендарния вече женски ансамбъл „Мистерията на българските гласове“ (Le Mystère des Voix Bulgares), като отделни песни бяха включени в части от балета.

Разбира се, аз нямам под ръка тази програма, но в Интернет има достатъчно сведения както за балета „Медея“, така и за този легендарен състав от България.

Реших преди да премина към биография и творчество на Джон Ноймайер да пиша нещо повече за този балет, за да свържа горните мисли относно „Мистерията на българските гласове“ и решението на Ноймайер да ползва техни изпълнения в своя балет. Още сега изказвам моя респект към него за това му предпочитание!

Ще цитирам Уикипедия-страницата за балета „Медея“ на немски език, после ще дам мой превод на български език:

„Medea“ ist ein Ballett in zwei Akten von John Neumeier. Von ihm stammt nicht nur die Choreografie, sondern auch das Libretto. Es basiert auf der Medea-Sage der griechischen Mythologie. Neumeier legte seinem Ballett Kompositionen von Béla Bartók, Alfred Schnittke, Johann Sebastian Bach sowie traditionelle Musik aus Bulgarien und Burundi zugrunde. Gewidmet hat er das Werk der großen Theaterleiterin und Schauspielerin Ida Ehre und dem von ihr gelebten Gedanken der Versöhnung. Uraufgeführt wurde es durch das Stuttgarter Ballett am 21. Januar 1990 im Kleinen Haus der Württembergischen Staatstheater in Stuttgart. Die Titelrolle tanzte Marcia Haydée. In den weiteren Hauptrollen sah man Wolfgang Stollwitzer, Benito Marcellino, Susanne Hanke, Vladimir Klos, Thierry Michel und Frédéric Gafner. Eine Aufführung dauert ca. zweieinhalb Stunden (mit jeweils einer Pause zwischen den Akten).

Personen:

Medea, Priesterin in Kolchis

Jason, griechischer Argonaut aus Jolkos

Apsyrtos, Medeas Bruder

Chalkiope, Vertraute der Medea

Kreon, Herrscher von Korinth

Kreusa, dessen Tochter

Mermeros, der ältere Sohn

Рheres, der jüngere Sohn

Handlung

Kraft ihrer Zauberkraft ist es der Priesterin Medea gelungen, Jason in den Besitz des Goldenen Vlieses zu bringen. Sie ist diesem Mann so sehr verfallen, dass sie seinetwegen auch den eigenen Bruder tötet. Aus Furcht vor der Rache ihrer Familie flieht sie mit Jason und den gemeinsamen zwei Kindern nach Korinth. Dort entbrennt Jasons Herz für Kreusa, die Tochter des Königs Kreon. Die Hochzeit lässt nicht lange auf sich warten. Medea gegenüber begründet er sein Handeln damit, dass er dies nur zum Wohle der Kinder getan habe, weil er ihnen ein Flüchtlingsschicksal ersparen wolle. Kreon verbannt daraufhin Medea von seinem Hof. Sie aber sinnt nun auf Rache: Kreon, Jason und Kreusa – sie alle sollen zu Tode kommen. Doch damit nicht genug: ihre Raserei steigert sich zu einer wahren Racheorgie, in der sie auch die gemeinsamen Kinder tötet.

Szenenfolge und verwendete Musik

Im ersten Akt

  1. Die Argo Michael Galasso: Scenes – Scene VI
  2. Kolchis – Medea – Das Ritual
    Le Mystère des Voix Bulgares: Pilentze Pee, Trenke Todorke
    Burundi – Musiques Traditionelles: Chant avec Cithare, Suite de Cithare, Inanga avec Voix Chuchotée
    Le Mystère des Voix Bulgares: Messetschinko lio Greilivko
    Burundi – Musiques Traditionelles: Akazehe pour deux Jeunes Filles, Groupes de Tambours Royaux avec Appels de Trompes
    Le Mystère des Voix Bulgares: Erghen Diado, Spis Li, Milke Le
  3. Jason – Medea
    Béla Bartók: Streichquartett Nr. 2 op. 17
    1. Satz – Moderato
  4. Mord – Raub – Abschied
    2. Satz – Allegro molto capriccioso
  5. Nach Griechenland
    3. Satz – Lento

……

Im zweiten Akt

  1. Korinth – Kreon
    Alfred Schnittke: Konzert für Violoncello und Orchester
    1. Satz – Pesante
    Johann Sebastian Bach: Sonate für Viola da Gamba / Violoncello und Cembalo / Klavier BWV 1027
    3. Satz – Andante
  2. Jason – Kreusa – Verrat – Verbannung
    Alfred Schnittke: Konzert für Violoncello und Orchester
    2. Satz – Largo
  3. Rache – Schwarzes Ritual
    3. Satz – Allegro Vivace
  4. Die zwei Kinder – Umkehr – Heimkehr
    4. Satz – Largo

(край на цитата)

Превод:

Медея е балет в две действия от Джон Ноймайер. Той създава не само хореографията, но и либретото. Тя се основава на легендата за Медея от гръцката митология. Ноймайер базира своя балет върху композиции на Бела Барток, Алфред Шнитке, Йохан Себастиан Бах и традиционна музика от България и Бурунди. Той посвещава творбата на великата театрална режисьорка и актриса Ида Ерлих и идеята за помирение, с която тя живее. Премиерата е от Щутгартския балет на 21 януари 1990 г. в малката зала на Вюртембергския държавен театър в Щутгарт. Марсия Хейди танцува главната роля. В другите главни роли участват Волфганг Столвицер, Бенито Марчелино, Сузане Ханке, Владимир Клос, Тиери Мишел и Фредерик Гафнер. Едно представление продължава около два часа и половина (с почивка между всяко действие).

Роли:

Медея, жрица в Колхида

Язон, гръцки аргонавт от Йолкос

Апсирт, братът на Медея

Халкиопа, довереното лице на Медея

Креон, владетел на Коринт

Креуза, негова дъщеря

Мермерос, по-големият син

Ферес, по-малкият син

Съдържание:

Жрицата Медея е успяла да привлече Язон във владение на Златното руно с помощта на магическите си сили. Тя е толкова пристрастена към този мъж, че убива собствения си брат заради него. Страхувайки се от отмъщението на семейството си, тя бяга в Коринт с Язон и двете им деца. Там сърцето на Язон гори за Креуза, дъщерята на цар Креон. Сватбата не закъснява. Язон оправдава действията си пред Медея, като казва, че е направил това само в полза на децата, защото е искал да им спести съдбата на бежанците. След това Креон прогонва Медея от двора си. Но сега тя замисля отмъщение: Креон, Язон и Креуза – всички те трябва да умрат. Но това не е всичко: нейната ярост ескалира в истинска оргия на отмъщение, в която тя убива и общите им деца.

…..

Последователност от сцени и използвана музика

В първо действие:

1. Арго Майкъл Галасо: Сцени – сцена VI

2. Колхида – Медея – Ритуалът „Le Mystere des Voix Bulgares“: Pilentze Pee, Trenke Todorke (Пиленце пее, пий Тодорке) Бурунди – Музикални традиции: Chant avec Cithare, Suite de Cithare, Inanga avec Voix Chuchotée „Le Mystere des Voix Bulgares“: Месечинко Льо Грейливко Бурунди – Музикални традиции: Akazehe pour deux Jeunes Filles, Groupes de Tambours Royaux и Appels de Trompes „Le Mystere des Voix Bulgares“: Erghen Diado, Spis Li, Milke Le

3. Язон – Медея Бела Барток: Струнен квартет № 2, оп.17 1-ва част – Moderato

4. Убийство – Грабеж – Сбогом 2-ра част – Allegro molto capriccioso

5. Към Гърция 3-та част – Lento

…….

Във второ действие:

1. Коринт – Креон Алфред Шнитке: Концерт за виолончело и оркестър 1-ва част – Pesante Йохан Себастиан Бах: Соната за виола да гамба / виолончело и клавесин / пиано BWV 1027 3-та част – Andante

2. Язон – Креуза – Предателство – Изгонване Алфред Шнитке: Концерт за виолончело и оркестър 2-ра част – Largo

3. Отмъщение – Черен Ритуал 3-та част – Allegro Vivace

4. Двете деца – завой – завръщане у дома 4-та част – Largo

(край на превода)

Тъй като при музиката към балета „Медея“ става въпрос за женския ансамбъл „Mystère des Voix Bulgares”, искам да дам малко информация и за него на немски език, която после ще преведа. За този ансамбъл има малка Уикипедия-страница, която обаче се отнася до хор „Ангелите“, за които там се споменава следното:

„ (…) Предшественик на “Ангелите” е женският хор на Българското радио и телевизия (от 1992 г. разпуснат в стара форма), който става международно известен чрез Марсел Селие като “Mystère des Voix Bulgares”. Междувременно записите на предишния хор, които се появяват в лейбъла „Jaro“, са преиздадени под името “Ангелите”.

(край на цитата)

Цитирам тази Уикипедия-страница:

Angelite
Sitz:Sofia / Bulgarien
Gattung:Frauenchor
Leitung:Georgi Petkov
Stimmen:24 (SA)

„Angelite“ (The Bulgarian „Voices Angelite“) ist ein bulgarischer Frauenchor, der 1992 von Tanja Andreeva, der ehemaligen Leiterin des Chors des bulgarischen Fernsehens, in Sofia als privater Chor gegründet wurde (und seit 1995 unter dem Namen „Angelite“ tätig ist). Das Repertoire des Chores reicht von archaischen bulgarischen Volksliedern bis hin zu Autorenkompositionen, die zwar auf der Grundlage der traditionellen Musik aufbauen, hierfür jedoch zeitgemäße Ausdrucksmittel verwenden.

Durch mikrotonale Schwingungen und die glockenhellen und dennoch kehligen Stimmen der Frauen entsteht der besondere Sound des Chores. Der Chor ist auch für Cross-Over-Projekte bekannt: 1995 nahm Sergey Starostin unter Leitung von Michail Alperin mit dem südsibirischen Ensemble Huun Hur-Tu und dem bulgarischen Frauenchor „Angelite“ das Album „Fly Fly My Sadness“ auf. 1999 entstand beim Edinburgh Arts Festival mit „Angelite“ in der „Grey Friars Kirk“ das Livealbum Sergey Starostin’s Vocal Family – „Journey.“ Der Chor arbeitete in weiteren Projekten auch mit Enrique Morente, António Zambujo oder der rumänischen Fanfare Ciocărlia. Phil Collins schrieb für diesen Chor das Stück „Transformation“, das Teil des Soundtracks des Disney-Films Bärenbrüder ist.

Konzerttourneen führten den Chor in die USA, nach Mexiko, Japan, Indien und in nahezu alle europäischen Länder; 1996 trat er bei der Feier der Preisverleihung des Friedensnobelpreises zusammen mit Jan Garbarek auf. Vorgänger von „Angelite“ war der (seit 1992 in der alten Form aufgelöste) Frauenchor des bulgarischen Rundfunks und Fernsehens, der durch Marcel Cellier als „Mystère des Voix Bulgares“ international bekannt wurde. Mittlerweile sind auch jene Aufnahmen des Vorgängerchors, die bei „Jaro“ erschienen, unter dem Namen „Angelite“ wiederveröffentlicht worden.

(край на цитата)

На снимката: „Ангелите” (Българските „Ангелски гласове”) – женски хор, основан в София през 1992 г., снимка при концерт в зала “България” в София, диригент Георги Петков.

Превод:

„Ангелите” (Българските „Ангелски гласове”) е български женски хор, основан в София през 1992 г. от Таня Андреева, бивш ръководител на българския телевизионен хор, като частен хор (и действа под името „Ангелите” от 1995 г.). Репертоарът на хора варира от архаични български народни песни до авторски композиции, изградени върху традиционна музика, но използващи съвременни изразни средства.

Специалното звучене на хора е създадено от микротонални вибрации и камбановидни, но гърлени гласове на жените. Хорът е известен и с кръстосани проекти: през 1995 г. Сергей Старостин записва албума „Fly Fly My Sadness“ с южносибирския ансамбъл „Huun Hur-Tu“ и българския женски хор „Ангелите“ под ръководството на Михаил Алперин. През 1999 г. на фестивала на изкуствата в Единбург е създаден албумът на живо „Sergey Starostin’s Vocal Family – “Journey” с “Ангелите” в “Grey Friars Kirk”. Хорът работи и по други проекти с Enrique Morente, António Zambujo или румънската Fanfare Ciocărlia . Британският певец Фил Колинс написа парчето “Трансформация” за този хор, което е част от саундтрака на филма на Дисни „Brother Bears“.

Концертни турнета отвеждат хор “Ангелите” в САЩ, Мексико, Япония, Индия и почти всички европейски страни. През 1996 г. той участва на церемонията по връчване на Нобеловата награда за мир с Ян Гарбарек. Предшественик на “Ангелите” е женският хор на Българското радио и телевизия (от 1992 г. разпуснат в стара форма), който става международно известен чрез Марсел Селие като “Mystère des Voix Bulgares”. Междувременно записите на предишния хор, които се появяват в лейбъла „Jaro“, са преиздадени под името “Ангелите”.

(край на превода)

Diskographie des Chores:

  • The Nidaros Concert (Jaro Medien 1983)
  • A Cathedral Concert (Jaro Medien 1988)
  • Mysteries (Jaro Medien 1991)
  • From Bulgaria with Love (Jaro Medien 1992, nominiert für den Weltmusik-Grammy)
  • Melody, Rhythm & Harmony (Mesa 1993, nominiert für einen Grammy)
  • Fly Fly My Sadness (Jaro Medien 1995, mit Huun Hur-Tu, S. Starostin, M. Alperin)[3]
  • The Bulgarian Voices Angelite & Moscow Art Trio with Huun-Huur-Tur Mountain Tale (Jaro Medien 1997)
  • Mercy for the Living (Jaro Medien 1999)
  • Balkan Passions (Jaro Medien 2002, mit Maria Farantouri, Sezen Aksu, Okay Temiz und Fanfare Ciocarlia)
  • An Angel’s Christmas (Jaro Medien 2003)
  • The Bulgarian Voices Angelite With Huun-Huur-Tu & Moscow Art Trio Legend (Jaro Medien 2010)
  • Angelina (Jaro Medien 2013)

Дейността на този хор е добре известна в България. През 2009 г. Българското Национално Радио посвещава предаване за хорът „Ангелите“, което ще цитирам по-долу:

БНР

Женският народен хор „Български гласове” – „Ангелите” с върхови постижения у нас и в чужбина

публикувано на 20.11.2009

“Ангелите” са удивителен пример на вокална виртуозност и процъфтяваща фолклорна традиция…” (Fringe music – Edinburgh)

Българските народни хорове отбелязаха на световните сцени върхови постижения в изкуството си. Най-изявените сред тях осъществиха блестящи концертни турнета, а светът заговори за „загадката на българските гласове”. Тези състави имат заслуга в популяризирането на българското хорово дело и хорово-композиторска школа, както и значителен принос за обогатяване на световното хорово изкуство. Един от тях е женският народен хор „Български гласове” – „Ангелите” с диригент Георги Петков.

Създаден е през 1991 г. от Иван Топалов и немската продуцентска къща „Яро”. Диригентът на хора днес, Георги Петков, създава значителна част от историята на този професионален състав, който има зад гърба си запомнящи се турнета, дузина албуми и етнопроекти с големи имена от световната музика. Сред тях са Адриано Челентано, Фил Колинс, Найджъл Кенеди…

Боби Макферин също откри за себе си „Ангелите” през 2002 г. в Лайпцигски фестивал, когато музицира за първи път в сложните български метроритми, а миналата година при гостуването си в София пожела отново да пее на сцената с нашия хор. През отиващата си година „Български гласове” – „Ангелите” имаха значителни изяви по света. Диригентът Георги Петков ни припомня някои от тях:

„С „Български гласове” – „Ангелите” имахме сериозни и големи турнета. Първото от тях през пролетта беше на Азорските острови, в Португалия и Испания. Там се състоя премиерата на моя песен, която написах за съвместно изпълнение на Ангелите и португалския певец Антонио Замбучо. През есента, в началото на октомври, започна голямото ни европейско турне. Първият ни концерт беше в Линц, Австрия, продължихме в Люксембург, Германия, Дания, Швеция. Както винаги, имахме възможност да се представим в много красиви и акустични зали, в катедрали. Хор „Ангелите” винаги се стреми да потвърди очакванията на европейската публика, която го аплодира сърдечно и изпитва естетическо удоволствие от срещите с изкуството му.”

(край на цитата)

Ето и някои от отзивите за хора в чужбина:

“Небесата се разтвориха… Тези жени пеят така пламенно, така завладяващо, така невъобразимо прочувствено, така прецизно, както сам Бог би звучал…” (Bay Guardian – San Francisco)

“Дъхът спира… една всемирна, възвишена одухотвореност, която често надхвърля всички общоприети критерии за време и място…Почувствах се пречистен от “ангели небесни”, от хор Ангелите.” (The Edmonton Music Journal)

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаванв на БНР:

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100224633/jenskiyat-naroden-hor-bylgarski-glasove-angelite-s-vyrhovi-postijeniya-u-nas-i-v-chujbina

Сега след тези обширни встъпителни информации ще се спра на биографията и творчеството на Джон Ноймайер. Ползвам главно информации от източници на немски, английски и руски езици, които ще изложа в оригинал и после в мой превод на български език.

Джон Ноймайер (John Neumeier), роден на 24 февруари 1939 г. в Милуоки, Уисконсин, САЩ, е американски танцьор, хореограф и балетен режисьор.

Ноймайер, който е международно признат и награждаван за своите балетни постановки, е балетен режисьор и главен хореограф на балета в Хамбург от 1973 г., а също така е и балетен режисьор в Държавната опера в Хамбург от 1996 г., но също така и като гост-хореограф на други места. Той е и директор на основаното от него Балетно училище в Хамбург.

Живот и дейност

Една биография на легендата на руския балет Васлав Нижински в местната градска библиотека в Милуоки събужда интереса му към танца и го занимава с живота и творчеството на Нижински през целия му артистичен живот.

Първите си уроци по балет Ноймайер получава в родния си град. Това е последвано от години на обучение в Копенхаген и в Кралското балетно училище в Лондон. В крайна сметка той се завръща в Милуоки и получава бакалавърска степен по английска литература и драма от „Marquette University“ там. Още като студент той поставя свои първи хореографски творби на сцената на университетския театър. Паралелно учи в балетната школа на Бентъл Стоун и Уолтър Камрин в Чикаго и усвоява техниката на модерния танц, след като постъпва в състава на балетната трупа на Сибил Ширер.

Когато танцува в Лондон през 1963 г. е забелязан от Марсия Хейди (Marcia Haydée) и Рей Бара (Ray Barra). Тъй като тези двамата осъзнават големия потенциал на младия талант, те предлагат на директора си Джон Кранко да го наеме за Щутгартския балет. Това се осъществява и Джон Ноймайер принадлежи към тази трупа до 1969 г. като танцьор (по-късно солист) и създава първите си хореографии.

Улрих Ерфурт го извиква във Франкфурт на Майн, където Ерфурт е директор на балета от 1969 до 1973 г. Ноймайер вече предизвиква вълнение по това време с реинтерпретацията си на добре познати повествователни балети като „Лешникотрошачката“, „Ромео и Жулиета“ и „Дафнис и Хлоя“. През 1973 г. Август Евердинг го довежда в Хамбург. Оттогава Ноймайер е директор на балетната трупа в Хамбургската държавна опера (през 2023 г. ще станат 50 години! – няма такъв случай в никоя оперна компания по света!), която се превръща в една от водещите немски балетни трупи под негово ръководство.

През 1978 г. Ноймайер основава там Балетна школа на Хамбургския балет, на която е и директор. Балетното училище в Щутгарт му послужва като модел. Ноймайер е член на Хамбургската свободна академия на изкуствата и Берлинската академия на изкуствата.

Френският балетист и хореограф Морис Бежар (Maurice Béjart) прави хореография през 1984 г. за Ноймайер и Марсия Хейди (Ноймайер посвещава своята „Дама с камелиите“ на нея) като танцьорът „Les Chaises“ по творбата „Столовете“ на Йонеско. Тази хореография е показана при турнета в Ню Йорк, Цюрих, Буенос Айрес, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Тел Авив, Токио, Берлин, Есен, Дрезден, Париж, Копенхаген и другаде.

Като гост-хореограф Ноймайер получава покани многократно в Американския балетен театър в Ню Йорк (включително „Getting Closer“ през 1999), в Кралския балет в Лондон („Lento“ за повторното отваряне на Кралската опера), в „Tokyo Ballet“ в Токио („Сезони – Цветовете на времето“ за 35-ти юбилей на трупата през 2000 г.), в „Мариински“-театър през 2001 в Санкт Петербург („Звуци на празни страници“, посветен на Алфред Шнитке, като първи западен хореограф от 100 години!), балетните трупи на Виенската и Дрезденската държавна опера, Баварският държавен балет в Мюнхен, балетът на Германската опера в Берлин, Щутгартския балет, Кралският датски балет в Копенхаген (включително премиерата на „Малката русалка“ през 2005 г. за откриването на операта / 200-годишнината на Ханс Кристиан Андерсен), Кралският шведски балет в Стокхолм, Финландският национален балет, за Новогодишния концерт на Виенската филхармония, Кралският балет Уинипег и Националният балет в Канада, Американският балетен театър, „Ballet du XXième siécle“ в Брюксел, балета на Парижката опера, балета на „Grand Théâtre de Genève“ в Женева и балета на Сан Франциско, балетите на „Мариински“-театър, „Болшой“-театър, „Московския музикален театър на името на Станиславски и Немирович-Данченко“, „Китайския национален балет“ в Пекин и други.

Най-известните творби на Джон Ноймайер като хореограф включват „Ромео и Жулиета“ (1971), „Сън в лятна нощ“ (1977), „Дамата с камелиите“ (1978), „Медея“ (1990), „Силвия“ (1997), „Страстите на Матей“ (1981), „Месия“ (1999), „Крайна спирка на име Желание“ (1983), „Одисея“ (1995), „Крал Артур“ (1982), както и илюзии – като „Лебедово езеро“ (1976), „Нижински“ (2000), „Чайката“ (2002).

През 2006 г. той създава „Parzival – Episodes and Echo“ с музика от Джон Адамс, Рихард Вагнер и Арво Перт.

Дори ако фокусът на творчеството на Ноймайер е върху пълнометражния повествователен балет, той от време на време с радост се заема с други сценични произведения – опери и мюзикъли. Например той поставя „Отело“ от Джузепе Верди в Баварската държавна опера и „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук и мюзикъла „Уестсайдска история“ от Ленард Бърнстейн в Държавната опера в Хамбург.

Акцент на балетната сцена в Хамбург са балетните работилници на Джон Ноймайер, които винаги са разпродадени и обикновено се провеждат четири пъти през сезона, включително един бенефис балет.

Ноймайер е бил близък приятел на австрийския актьор Вернер Похат (Werner Pochath), който почина през 1993 г.

През 2006 г. Ноймайер създава фондация „Джон Ноймайер“ с цел да осигури своята колекция от танци и балет и делото на живота си за град Хамбург и да ги направи достъпни за обществеността. Особено място в колекцията му заемат експонати, свързани с „Руския балет” на Дягилев и конкретно с Вацлав Нижински, които включват и голямо количество рисунки на артиста.

През 2011 година Ноймайер основава „Национален младежки балет на Германия“ (Germany’s National Youth Ballet), който се разполага в базата на Хамбургската балетна школа. Осем артисти от тази младежка трупа имат изяви при постановки на Хамбургския балет на сцената на Държавната опера в Хамбург.

През 1992 г. Джон Ноймайер участва в състава на журито на международния балетен конкурс «Танцът на Беноа», през 2002 и 2012 години е съпредседател на жури (заедно с Юрий Григорович). През 2001 и 2008 години е председател на журито в балетния конкурс «Награда на Лозана».

През 2018 г. Ноймайер поканва Олга Смирнова и Артьом Овчаренко – примабалерина и премиер в балета на „Болшой“-театър, в качеството на „гостуващи към балетната трупа на Хамбург“ артисти.

В последните години Ноймайер отделя много внимание за подготовка при смяната с млади хореографи. През 2019 г. водещите солисти на неговата трупа Марк Жюбет, Алеш Мартинес и Эдвин Ревазов подготовят едноактните балети «Шекспир – Сонети».

След като членовете на църковната енория на Ноймайер го поздравяват за 70-ия му рожден ден през 2009 г., Ноймайер твърди пред списането „Dance Magazine“, че е роден през 1942 г. През 2017 г. той се коригира, като обявява, че всъщност е роден през 1939 г.

На 21 декември 2018 г. Ноймайер се оженва за дългогодишния си интимен приятел.

…..

Както писах по-горе, през 2018 г. Ноймайер поканва Олга Смирнова и Артьом Овчаренко – примабалерина и премиер в балета на „Болшой“-театър, в качеството на „гостуващи към балетната трупа на Хамбург“ артисти. Ще дам кратки бележки за тези двама млади руски балетисти, чиято кариера в момента е впечатляваща. Ще поместя и техни снимки после.

Олга Смирнова (родена през 1991 г.) е руска балерина, която в момента е прима балерина на балетната трупа на „Болшой“-театър. Танцувала е на много места в цяла Европа и е имала изяви в Пекин и Япония.

През 2011 г., веднага след дипломирането си, тя е директно назначена в „Болшой“-театър в ранг солистка. Повишена е като първа солистка още в първия си сезон, и като водеща солистка в края на втория си сезон през 2013 г. През 2016 г. получава ранга „прима балерина“. До 2018 г. Олга Смирнова работи под ръководството на легендарната Марина Кондратиева, в момента нейн наставник в „Болшой“ е Мария Аллаш.

През май 2011 г. Олга Смирнова участва в гала концерт на звезди в памет на Галина Уланова от поредицата “Икони на руския балет”, който се провежда на сцената на лондонския театър „Колизеум“. През юли същата година тя участва в гала концерт на международни балетни звезди в рамките на 1-вия международен конкурс за балет и хореография, проведен в Пекин.

Сред балетните роли, изпълнявани от нея в „Болшой“-театър са: Одет-Одил („Лебедово езеро“), Никия („Баядерка“), Принцеса Аврора („Спящата красавица“), главната женска роля („Диаманти“ от балета „Бижута“ на Баланчин), Терпсихора (“Аполон Мусагет“), Татяна („Онегин“), Маргарита Готие („Дамата с камелиите“), Аспиция („Дъщерята на фараона“), Бианка („Укротяване на опърничавата“), Бела („Герой на нашето време“) , Анастасия (“Иван Грозни”), маркиза Сампиетри (“Марко Спада”), господарка на дриадите (“Дон Кихот”) и др.

През май 2014 г. Олга Смирнова дебютира като гост-артист в Американския балетен театър: изпълнява ролята на Никия в „Баядерка“ (версия на Н. Макарова) в Ню Йорк.

През октомври 2014 г. тя участва като гост-артист в „Мариински“-театър като Одет-Одилия в балета „Лебедово езеро“ (версия на К. Сергеев) в Санкт Петербург.

През декември 2015 г. и януари 2016 г. тя участва като гост-артист на балетната трупа в Монте-Карло в балета „Casse-Noisette Compagnie“ на хореографа Жан-Кристоф Майо в Княжество Монако.

…..

Артьом Вячеславович Овчаренко, роден на 31 декември 1986 г. в Днепропетровск, е руски балетист, премиер на балетната трупа към „Болшой“-театър. От 2018 г. е гост-солист на Хамбургския балет. Заслужил артист на Русия (2021).

През 2007 г., след като завършва Московската държавна художествена академия, той е приет в балетната трупа на „Болшой“-театър под ръководството на Н. М. Цискаридзе. Година по-късно той танцува в главната роля на балета “Лешникотрошачката”. През 2008 г. спечелва състезанието „Arabesque“ в Перм. През 2009 г. става първият изпълнител на ролята на Едгар в балета на Владимир Василиев „Заклинанието на Ешерите“ по музика на Гордън Гети (премиерата се провежда като част от Големия фестивал на Руския национален оркестър, на сцената на „Болшой“-театър), в същото време печели специалната награда за най-добър партньор на XI Международен конкурс за балетни артисти и е удостоен с наградата „Soul of Dance“ в номинацията за изгряваща звезда.

От 2009 до 2016 г. репетира под ръководството на народния артист на СССР Н. Б. Фадеечев. През януари 2013 г. е удостоен с най-висок балетен ранг – премиер на балетната тупа към „Болшой“-театър.

(край на цитатите)

След тези най-общи информации за Джон Ноймайер ще цитирам още една важна кратка статия за него в оригинал (после в мой превод):

Geschichte in Kürze – seit 1973

Das Hamburg Ballett John Neumeier ist weit über die Grenzen der Hansestadt hinaus bekannt. Weltweite Gastspiele machen es zu einem festen Bestandteil der internationalen Ballettszene und zu einem kulturellen Botschafter Deutschlands. Im Zentrum steht Ballettdirektor und Chefchoreograf John Neumeier, der seit 1973 Künstlerischer Leiter der Compagnie ist. Seit 1996 ist er zudem Ballettintendant. 2005 wurde ihm die Position eines Geschäftsführers der Hamburgischen Staatsoper anvertraut.

In seinen Werken verbindet er die Tradition des klassischen Balletts mit modernen, zeitgemäßen Formen und schafft damit eine unverwechselbare choreografische Sprache.

John Neumeiers Ballett-Werkstätten sind ein markanter Teil der Tradition des Hamburg Ballett. In diesen Matineen, die seit 1973 mehrmals pro Saison auf der Bühne der Hamburgischen Staatsoper stattfinden, erläutert John Neumeier gemeinsam mit seiner Compagnie ausgewählte Aspekte der Ballettgeschichte, Informationen zum aktuellen Repertoire oder zum technischen und historischen Hintergrund traditioneller Ballette. Seit 1975 bilden die Hamburger Ballett-Tage den Abschluss der Saison. Die Festtage werden meist mit einer Premiere eröffnet und enden mit der Nijinsky-Gala, die neben dem Hamburger Ensemble weltweit gefeierte Stars präsentiert.

Die Hamburgische Staatsoper ist die Heimatbühne des Hamburg Ballett John Neumeier. Kreatives Zentrum mit neun Ballettsälen und Trainingsräumen ist das Ballettzentrum in Hamburg-Hamm. Neben dem täglichen Training sind hier seit 1989 zahlreiche Kreationen von John Neumeier entstanden, außerdem wird hier das Repertoire der Compagnie einstudiert und weiter entwickelt. Das Gebäude des Hamburger Architekten Fritz Schumacher beherbergt zudem die 1978 von John Neumeier ins Leben gerufene Ballettschule des Hamburg Ballett mit ihrer Vorschule, acht professionellen Ausbildungsklassen inklusive zweier Theaterklassen. Das Ballettzentrum ist auch Sitz des Bundesjugendballett, das 2011 von John Neumeier gegründet wurde.

(край на цитата)

Превод:

История накратко – от 1973 г.

Хамбургският балет, който носи името на директора си Джон Ноймайер е известен далеч отвъд границите на града Хамбург. Гостуващи представления по света го правят неразделна част от международната балетна сцена и културен посланик за Германия. Фокусът е върху балетния режисьор и главен хореограф Джон Ноймайер, който е художествен ръководител на компанията от 1973 г. От 1996 г. е и директор на балета. През 2005 г. му е поверена длъжността управляващ директор на Държавната опера в Хамбург.

В творбите си той съчетава традицията на класическия балет с модерните, съвременни форми, създавайки безпогрешен хореографски език.

Балетните работилници на Джон Ноймайер са отличителна част от традицията на Хамбургския балет. В тези матинета, които се провеждат няколко пъти на сезон от 1973 г. на сцената на Хамбургската държавна опера, Джон Ноймайер и неговата компания обясняват избрани аспекти от историята на балета, информация за текущия репертоар или за техническия и исторически произход на традиционните балети. От 1975 г. Дните на балета в Хамбург отбелязват края на сезона. Фестивалът обикновено се открива с премиера и завършва с гала „Нижински“, която представя звезди, празнувани по целия свят, заедно с ансамбъла на Хамбург.

Държавната опера в Хамбург е домашната сцена на Хамбургския балет „Джон Ноймайер“. Балетният център в Хамбург-Хам е творческият център с девет балетни зали и зали за обучение. В допълнение към ежедневното обучение, от 1989 г. тук се създават множество творения на Джон Ноймайер. Тук се репетира и развива и репертоарът на компанията. В сградата, проектирана от хамбургския архитект Фриц Шумахер, се помещава и балетната школа на Хамбургския балет, основана от Джон Ноймайер през 1978 г., със своите предучилищни класове, осем класа за професионално обучение, включително два театрални класа. Балетният център е и седалище на Националния младежки балет, който е основан през 2011 г. от Джон Ноймайер.

(край на превода)

До края на тази обзорна статия ще дам още в оригинал на немски език списък на наградите и отличията, които Джон Ноймайер е получил до сега (после превод на български език), както и списък на цялостното му балетно творчество.

Auszeichnungen (Auswahl)

(край на цитата)

  • През 1975 г. Джон Ноймайер получава почетната награда „Сребърна маска“ от „Hamburger Volksbühne“ за хореографията на Третата симфония на Густав Малер.
  • През 1978 г. „Norddeutscher Rundfunk“ записва четири епизода от събитията в балетната работилница на Джон Ноймайер. Това му дава „Златната камера“ през същата година.
  • През 1983 г. получава наградата на списание „Dance Magazine“. Четири години по-късно „Marquette University“ в родния му град го прави почетен доктор на изящните изкуства, а Сенатът на град Хамбург го прави професор.
  • През 1988 г. получава две награди: „Немската танцова награда“ и награда „Дягилев“. На следващата година е награден с рицарския кръст на ордена „Данеброг“ в Дания.
  • През 1994 г. Джон Ноймайер е удостоен с наградата на гражданите на Хамбург от ХДС Хамбург.
  • През 1995 г. Джон Ноймайер е удостоен с наградата на фондация „Библия и култура“ за хореография.
  • През 2005 г. Ноймайер получава наградата на фестивала за оригинална музика „SAECULUM Glashütte“ за заслугите си като хореограф на музикалния фестивал в Дрезден.
  • През 2007 г. Джон Ноймайер е удостоен с музикалната награда „Херберт фон Караян“ и става почетен гражданин на Хамбург.
  • През 2008 г. Ноймайер е награден с „Немската танцова награда“ от „Асоциацията за насърчаване на танцовото изкуство в Германия e. V.“ и от „Германската професионална асоциация за танцово образование e. V.“.
  • Джон Ноймайер е носител на Големия кръст за заслуги на Федерална република Германия от 2011 г.
  • През 2012 г. получава наградата „Густав Грюндгенс“, която се връчва за първи път.
  • През 2012 г. Ноймайер получава „Орден за приятелство между народите“ в Москва.
  • През 2013 г. полският министър на културата го награждава с „Gloria-Artis-Medaille“ за културни заслуги.
  • През 2015 г. е удостоен при австрийската музикално-театрална награда с „Goldenen Schikaneder“ в категорията „Най-добра балетна постановка“ за „Дамата с камелиите“ в „Theatеr an der Wien“.
  • През 2015 г. Ноймайер е удостоен с наградата „Киото“ от Япония.
  • През 2017 г. Ноймайер получава наградата „Ерих Фром“.

(край на превода)

Choreographien (Auswahlliste)

  • Haiku (1966, Stuttgart)
  • Separate Journeys (1968, Schwetzingen)
  • Brandenburg 3 (1970, Frankfurt)
  • Der Feuervogel (1970, Frankfurt)
  • Romeo und Julia (1971, Frankfurt)
  • Der Nussknacker (1971, Frankfurt)
  • Der Kuss der Fee (1972, Frankfurt)
  • Daphnis und Chloe (1972, Frankfurt)
  • Dämmern (1972, Frankfurt)
  • Le sacre (1972, Frankfurt)
  • Désir (1973, Hamburg)
  • Nacht (1973, Stuttgart)
  • Dritte Sinfonie von Gustav Mahler (1975, Hamburg)
  • Hamlet Connotations (1976, New York)
  • Illusionen – wie Schwanensee (1976, Hamburg)
  • Rückert-Lieder (1976, Hamburg)
  • Der Fall Hamlet (1976, Stuttgart)
  • Josephs Legende (1977, Wien)
  • Vierte Sinfonie von Gustav Mahler (1977, London)
  • Ein Sommernachtstraum (1977, Hamburg)
  • Dornröschen (1978, Hamburg)
  • Die Kameliendame (1978, Stuttgart)
  • Vaslaw (1979, Hamburg)
  • Matthäuspassion (1981, Hamburg)
  • Artus-Sage (1982, Hamburg)
  • Tristan (1982, Hamburg)
  • Giselle (1983, Hamburg)
  • Endstation Sehnsucht (1983, Stuttgart)
  • Sechste Sinfonie von Gustav Mahler (1984, Hamburg)
  • Othello (1985, Hamburg)
  • Wie es euch gefällt (1985, Hamburg)
  • Shall we dance? (1986, Hamburg)
  • Fratres (1986, Stuttgart)
  • Magnificat (1987, Orange/Paris)
  • Peer Gynt (1989, Hamburg)
  • Seven Haiku of the Moon (1989, Tokio)
  • Fünfte Sinfonie von Gustav Mahler (1989, Hamburg)
  • Des Knaben Wunderhorn (1989, Hamburg)
  • Medea (1990, Stuttgart)
  • Fenster zu Mozart (1991, Hamburg)
  • Requiem (1991, Salzburg)
  • A Cinderella Story (1992, Hamburg)
  • Zwischenräume – Neunte Sinfonie von Gustav Mahler (1994, Hamburg)
  • Odyssee (1995, Athen/Hamburg)
  • Yondering (1996, Hamburg)
  • Opus 100 – For Maurice (1996, Lausanne)
  • Vivaldi oder Was ihr wollt (1996, Hamburg)
  • Sylvia (1997, Paris)
  • Bernstein Dances (1998, Hamburg)
  • Messias (1999, Hamburg)
  • Nijinsky (2000, Hamburg)
  • Winterreise (2001, Hamburg)
  • Die Möwe (2002, Hamburg)
  • Tod in Venedig (2003, Hamburg)
  • Die kleine Meerjungfrau (2005, Kopenhagen)
  • Parzival – Episoden und Echo (2006, Baden-Baden)
  • Weihnachtsoratorium (2007, Wien)
  • Le Pavillon d’Armide (2009, Hamburg)
  • Purgatorio (2011, Hamburg)
  • Liliom (2011, Hamburg)
  • Tatjana (2014, Hamburg)
  • Das Lied von der Erde (2015, Paris)
  • Duse (2015, Hamburg)
  • Turangalîla (2016, Hamburg)
  • Anna Karenina (2017, Hamburg)
  • Beethoven-Projekt (2018, Hamburg)
  • Die Glasmenagerie (2019, Hamburg)
  • Ghost Light (2020, Hamburg)
  • Beethoven-Projekt II (Premiere am 29. Mai 2021, Hamburg)
  • Hamlet 21 (Premiere am 13. Juni 2021, Hamburg)
  • Dornröschen (Neufassung) (Premiere am 19. Dezember 2021, Hamburg)

Нека днес на 24 февруари 2022 г. поздравим балетния артист и хореограф Джон Ноймайер за рождения му ден, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи в дейността му на световно известен хореограф.

За много години!

…..

След статията линкове:

Le Mystère des Voix Bulgares – Messetschinko lio Greilivko

https://sonichits.com/video/Le_Myst%C3%A8re_Des_Voix_Bulgares/Messetschinko_Lio_Gre%C3%AFlivko_%5BLove_Song_from_the_Mountains%5D

´´´´

Месечинко льо грейливко · Мати Пинкас, Художествени песни от български композитори ℗ BALKANTON AD Released on: 1967-04-14 Composer: Dobrin Petkov

´´´´´´

Pilentze Pee

Le Mystère des Voix Bulgares

……

„Le Mystere des Voix Bulgares“: Erghen Diado,

https://sonichits.com/video/Le_Myst%C3%A8re_Des_Voix_Bulgares/Erghen_Diado_(Song_of_Schopsko)

………..

„Le Mystere des Voix Bulgares“: Spis Li, Milke Le

…..