Katerina Tuparova

Оперетната прима Катерина Тупарова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 5 март 2020 г. празнува рожден ден певицата Катерина Тупарова, дълги години една от изявените солистки на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София.

През 2015 година на този ден в късните вечерни часове научих за рождения ден на тази певица и написах бързо една статия. Ето какво писах тогава: „В последните часове на деня искам да поздравим тази млада и амбициозна артистка и да й пожелая много здраве и нови успехи в музикалното изкуство. Трябва да благодаря първо на милата Дарина Такова, която преди часове отбеляза този юбилей на стената си във „Фейсбук“ с думите: „Днес тортата реже чудната Катя Тупарова! Да е жива и здрава и все така да блести и озарява сцената! Целувки и обич от мен!“. Случайно аз научих за това и реших да поместя кратка статия главно с цел да запозная ония читатели преди всичко в чужбина, които не следят постоянно музикалния живот в България и не познават редица имена, макар същите вече да са изградили значителна кариера в оперния или оперетния жанр. Аз съм също между тях“.

Това беше началото на статията. Интересно е, че през следващите дни установих контакт с Катерина Тупарова, предложих й приятелство тук във ФБ, тя ми благодари за статията и си разменяме постове при известни поводи. През 2016, 2017, 2018 и 2019 години повторих тази статия, като я допълних с нови сведения и информации, които съм научил през изминалото време. Днес на 5 март 2020 г. наново пиша за юбилярката – нека новите ми около 160 ФБ-приятели и читатели през последната година научат подробности за живота и кариерата й.

Катерина Тупарова е артист-солист в Музикалния театър. Изиграла е редица централни субретни роли, сред които Щаси от оперетата “Царицата на чардаша” (Калман), Лиза – „Графиня Марица“ (Калман), Полина от “Великата неизвестна” (Супе), Чиболета в “Една нощ във Венеция” (Йохан Щраус), Алиса в детския мюзикъл на Александър Йосифов “Алиса в страната на чудесата” и много други. Главната героиня в мюзикъла на Жул Стайн “Шугър“ по филма “Някои го предпочитат горещо” и Инес в “Островът на мечтите” – оперета от Роберт Щолц, Адела от популярната оперета на Йохан Щраус “Прилепът”, с която Музикалният театър гастролира в Япония през декември 2004 г. са част от нейния репертоар. Последните роли на Катерина Тупарова до 2015-2016 са Лила и Янка – „Българи от старо време“ (Асен Карастоянов), Терзийска и Стоянка в „Службогонци“ (Парашкев Хаджиев), Елайза Дулитъл в мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ (Ф. Лоу), Пепи Плайнингер – „Виенска кръв“ (Йохан Щраус).

Цитирам едно интервю на Катерина Тупарова от 6 юли 2004 г. с журналистката Десислава Бакърджиева със заглавие

“Винаги съм искала да изиграя Дороти в “Магьосникът от Оз”!”

Катерина Тупарова се изявява като сопран в Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Катя е родена в гр. Ракитово, от съвсем малка мечтае да се занимава с оперета. Още като студентка трети курс в Музикална академия, тя се качва на сцената на Националния музикален театър, където играе и до днес.

     – Кога реши да се занимаваш с оперетно пеене?

     – Още от дете мечтаех да се занимавам с музика. В четвърти клас за първи път участвах в училищна оперета. Представлението беше приказка и аз играех джудже. Момчето, което играеше ролята на шута, си счупи ръката и аз трябваше да изпълня и двете роли, които редувах в четири действия. След това участвах в друга оперета, като паралелно с това пеех във вокална група, свирех и на акордеон.

     – Кога имаше възможност за първа професионална изява?

     – След като завърших Музикалното училище в Пловдив, кандидатствах в Музикалната академия, но не ме приеха от първия път. Тогава това ставаше много трудно. Така започнах в оперетата в Пазарджик, оттам се познаваме и с Марио Николов, водещ солист на Националния музикален театър – София.

     След това ме приеха в Музикалната академия. В Музикалния театър имах шанса да постъпя още като студентка трети курс. Участвах в един мюзикъл – “Фантазьори”, в ролята на Луиза. По това време директор на Музикалния театър беше Видин Даскалов. Той ме познаваше от постановките ми в Пазарджик. Покани ме на прослушване, хареса ме и така започнах.

     – Мислила ли си да се занимаваш с опера или някакъв друг стил музика?

     – Никога не съм искала да се занимавам с опера. Участвала съм в оперни спектакли, докато бях студентка. Имах шанса да продължа, но винаги ме е привличала оперетата. Освен че е типично наше изкуство, тя съчетава в себе си балет, танц, говор, артистизъм и пеене.

     Щастлива съм, че се занимавам точно с оперета и смятам, че нищо друго не бих могла да правя със същото желание. Няма да се чувствам така удовлетворена, както сега!

     – Смяташ ли, че оперетният жанр в момента е на заден план в България? Идват ли млади хора в салона?

     – Публиката сега се връща в залата и аз съм много доволна от това. Салонът бе пълен на всички представления на последните ни постановки. Отнася се за всички – „Граф фон Люксембург“, “Прилепът”, “Хубавата Елена”. Има и млади хора в залата, което е много хубаво.

     На премиерите на класическите оперети идва по-зрялата публика. Иначе на последните представления присъстваха деца от 6, 7 и 8 клас, те стояха и слушаха, значи и на тях им хареса представлението. Все пак това е живо изкуство! На мюзикълите идват по-млади хора, по-възрастните не ги харесват много.

     – За какво мислиш, докато играеш на сцена?

     – Докато съм на сцена, мисля единствено за образа си. Излизайки пред публиката, аз вече не съм Катя Тупарова, аз съм съответната героиня. Забравям всички проблеми, оставям ги и се потапям в ролята си.

     – Каква музика харесваш извън оперетата? Имаш ли любим изпълнител?

     – Обичам класическа музика. Харесвам хубавата, нежната, приятната музика! Любим изпълнител ми е Пласидо Доминго. Харесвам и Бочели, Павароти, но Пласидо Доминго обичам най-много.

     – Разкажи ми за семейството си.

     – Съпругът ми също е певец, баритон. Занимава се с оперно пеене, казва се Антон Радев. Завърши Музикална академия, беше солист на Варненската опера, сега е на свободна практика и често пътува навън. Имаме дъщеричка, казва се Веселина и е на 10 години. Много я обичам, тя е най-скъпото нещо в живота ми!

     – Ще стане ли певица като мама и татко?

     – Тя е певица. Още от съвсем малка е с нас по сцените. Дъщеря ми израсна в Музикалния театър, няма начин да не поеме по нашия път! Пее в предаването “Като лъвовете”, участвала е и в постановки на Музикалния театър. Двете заедно сме пяли в един концерт преди четири години – “Ах, този мюзикъл”. Учи в музикална паралелка, преподава й съпругата на Хайгашот Агасян.

     – Какво ти е пречило най-много в живота?

     – Аз съм изключително амбициозна. Много голям инат съм и това, което съм искала, винаги съм го постигала. Така че никога не съм се плашела от препятствията!

     – За какво мечтаеш?

     – Да играем пиеси, които се играят на Бродуей! Всичко това обаче, разбира се, е свързано с много средства и ние не можем да откупим правата. Мечтата ми е да поставим “Котките” на сцената на Музикалния театър. Мечтая и за материални неща –хубава техника в театъра, ремонт, за да стане той по-уютен и т. н.

     – Какво може да покачи адреналина ти положително и какво ти въздейства отрицателно?

     – Отрицателно ми въздействат злобата, завистта, лицемерието – все неща, които в нашите среди ги има в изобилие.

     Положително ми въздействат срещите с личности, които обичам и харесвам. Или пък изиграването на роля, пред която се прекланям! Скоро ми се случи такава приятна емоция. Винаги съм искала да изиграя Дороти в “Магьосникът от Оз”. Това се случи през октомври и ме направи много щастлива.

     – Имаш ли любима мисъл?

     – “Не прави това, което не искаш другите да правят!”

(край на интервюта)

Сега ще цитирам едно друго интервю на Катерина Тупарова с журналистката Александрина Роканова от 30 април 2012 г. със заглавие

Видин Даскалов обичаше хубавите жени, но не беше Дон Жуан“

Катерина Тупарова е сред най-изявените сопрани в България, един от звездните гласове на Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Катя е родена в гр. Ракитово, от дете мечтае да се занимава с оперета. Още като студентка трети курс в Музикална академия, тя се качва на сцената на Националния музикален театър, където играе и до днес. На 4 май тя ще участва в юбилейното 30-то представление на „Българи от старо време”.

  • Катя, разкажи откъде се появи любовта ти към музиката? – Аз съм родена в Ракитово и още на 6 годинки пях с четиригласен хор, оркестър, естраден и театрален състав и всички подобни екстри. Това ми е дебютът на сцена. Поех пътя на музиката благодарение на моя учител в музикалното училище в Ракитово Никола Янев. Още в 7–ми клас направихме втората детска оперета “Кривата пътека” по либрето на Димитър Петков и аз изпълнявах главна роля. Непрекъснато гледах по телевизията изпълненията на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Затова постъпих в Музикалното училище в Пловдив при Иванка Михайлова, която ме направи певица – класически сопран – лирико-колоратурен. След като завърших музикалното училище се озовах в оперетата в Пазарджик. Там се срещнах с Видин Даскалов, защото той дойде да режисира “Палма в Савоя”. През следващата година ме приеха студентка в Музикалната академия тук в София, в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютът ми беше във Варненската опера, където той постави операта “Турчинът в Италия” от Росини и ме покани да изпълнявам ролята на Доня Фиорила. Когато станах в трети курс проведоха конкурс за ролята на Луиза от мюзикъла “Фантазьори”, а режисьор беше Гриша Островски. Явих се на този конкурс и така ме взеха в Софийския музикален театър и ме назначиха. После с Видин Даскалов правих “Бал в Савоя”, след това “Царицата на чардаша”, а след това той ме покани да участвам в “Царицата на чардаша “ на варненска сцена. Това беше през 1996 година – есента. Скоро след това той получи инфаркт.

    – Оплакваше ли се Видин Даскалов от някакви болежки?
    – Не, не! Той беше толкова жизнен, енергичен, темпераментен. С Видин докато работехме в театъра заедно беше едно удоволствие, едно предизвикателство. Такава беше и неговата партньорка Лили Кисьова. Тя ме посрещна първа когато отидох в театъра и ме прегърна. От нея имам един много скъп подарък – едно колие, с което е играла в “Моята прекрасна лейди”. Аз все пак бях доста млада и всичко приемах от тях като попивателна. А Видин тогава честваше своята 60-годишнина, но тя никак не му личеше.

    – Строг ли беше ?
    – Напротив! Той никога не ни се е карал. Той виждаше таланта у младите хора и всеки, който се докоснеше до него го възприемаше като първоучител. Навремето имаше нещо като приемственост. И така през 1996 г. като направихме “Царицата на чардаша” във Варна, аз се върнах тук в София и той тогава получи инфаркт. Това е станало във Велико Търново, но после тук във Военна болница се възстанови. Идваше в театъра, участваше в наши концерти, но не се върна на сцената като актьор.

    – Казват, че харесвал хубавите жени?
    – О, да! Но той беше много морален, много етичен, с чувство за хумор, но в никакъв случай не е бил Дон Жуан. Той обичаше младите хора дотолкова, колкото виждаше таланта в един човек и да му подаде ръка да тръгне напред. По негово време много млади колеги постъпихме в театъра. Все пак той беше директор на театъра до 1992 г.

    – В момента вие с Александър Мутафчийски сте субретната двойка в театъра. Как се вмествате в общия фон на дадена оперета?
    – Това понятие субретна двойка се въведе благодарение пак на Видин Даскалов, защото той и Лиляна Кисьова бяха такива и ние, по-младите ги наследихме. Сега играем представленията на “Българи от старо време” с режисьор Ники Априлов. Той направи много хубава постановка и сега на 4 май предстои поредното 30-то представление с участието на Руслан Мъйнов и Стефан Рядков в ролите на дядо Либен и Хаджи Генчо под акомпанимента на ансамбъл “Филип Кутев”. Аз и моят партньор Сашо Мутафчийски играем ратаите Янка и Иван. В същото време изпълнявам и ролята на чорбаджийската дъщеря Лиляна. Между другото Янка ми е любимата роля, с която се разминавам на три пъти, но най-после имах късмета да я получа. Салоните са препълнени, публиката ни приема с аплодисменти и какво по-хубаво от това?

    – Как се работи с Ники Априлов?
    – О, с Ники е удоволствие да се работи. Незабравима ще остане за мен ролята на Дороти в “Магьосникът от Оз”. Той е блестящ режисьор,много талантлив и проспериращ.

    – А какво ти е впечатлението от Руслан Мъйнов?
    Това е уникален актьор. Много ми помогна в изграждането на двата ми образа в “Българи от старо време”. Работи с такъв хъз, не маркира, не е уморен и ти влива енергия. Станахме много добри приятели и много се обичаме.

    – Имала ли си гафове на сцената?
    – Разбира се. Няма артист без гафове. Спомням си когато играехме “Графиня Марица” аз бях доста отслабнала и във второ действие някъде по средата на танца чувствам как полата ми започва да се свлича и е до половината. В същия момент обаче се усещам, че имам едни отскоци в дъното на сцената, които могат да ме спасят от резила, защото аз бях почти на авансцена. Започнах да скачам, скачам, а полата ми пада ли пада. Спаси ме това, че отдолу имах фуста и започнах да правя едни такива врътки и пируети, за да стигна някъде в дъното на сцената и накрая на дуета както се свличаше полата я смъкнах с крака и я стъпках на земята. Излязох на края на представлението по фуста и с помощта на оркестъра и колегите, които се правеха, че нищо не се е случило, се поклонихме на публиката. На мен това ми се случи миналата година, но когато стана гафа колеги от по-старото поколение ми казаха, че подобно нещо се е случвало и на Лиляна Кисьова, но някак си замазала положението.

    Другото, което ми се е случвало е да правя лапсуси. Така в “Граф фон Люксембург” от Лехар вече свършваме представлението и аз в ролята на Арсена трябва да кажа пред всички: “А сега трябва да ни поздравите всички за нашия официален годеж”, аз изведнъж изтърсвам: “А сега трябва да ни официте за нашия поздравиален годеж”.

    – Спомена, че си отслабвала драстично. Имаш ли някакви корекции по тялото и лицето или силикон?
    – Не. Нямам силикон. Всичко при мен е естествено и натурално. Всичко, което е по мен Бог ми го е дал в изобилие.

    (край на интервюто)

Нека с тези хубави и весели думи на артистката Катерина Тупарова завършим тази малка статия и да й пожелаем добро здраве, много сили и амбиция да продължава дейността си в любимите жанрове – оперетата и мюзикъла!

Това беше статията от 2015 година.

Сега ще добавя някои нови сведения и информации за Катерина Тупарова. Първо ще отбележа едно нейно посещение в моя роден град Габрово през декември 2014 г., за което не съм знаел тогава и през 2015 г. ме впечатли и зарадва особено. Ето информация:

„На 18 декември 2014 г. КАТЕРИНА ТУПАРОВА гостува в Габрово – „Звезди от Музикалния театър „Стефан Македонски“ – коледен концерт. Диригент Юли Дамянов“.

За това научих от програмата на концерта, която беше дадена като линк в Интернет.

Следващото съобщение се отнася до участието й в оперетата „Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус през април 2015 г. Ето цитат:

3.04.2015 Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“

Почитателите на една от примите на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ КАТЕРИНА ТУПАРОВА ще могат отново да я гледат в ролята на Чиболета от оперетата „Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус на 3 април 2015 г., петък, от 19.00 часа. В ролята на нейния любим – готвачът Папакода ще видим Александър Мутафчийски. Иван Панев, Емил Митрополитски и Румен Григоров ще облекат тогите на тримата венециански сенатори – Бартоломео Делакуа, Стефано Барбучо и Джорджо Тестачо. Добрина Икономова и Богомил Спиров ще бъдат влюбената двойка Анина и Карамело. С гондола ще пристигне Пеньо Пирозов в ролята на Херцога, а Юлия Маринова ще видим като Барбара Делакуа – сенаторската съпруга, за която Херцогът мечтае. В спектакъла ще видим още Александър Василев като Еврико Пизели и Драгомир Стойков като Чентурио. Режисьор на спектакъла е проф. Светозар Донев, на диригентския пулт ще бъда Игор Богданов, сценографията и костюмите са на Евгения Раева. Хореограф на постановката е Антоанета Алексиева, а хормайстор – Людмил Горчев. (край на цитата) Третото съобщение е за гостуване на Катерина Тупарова в Украйна през юни 2015 г. Ето цитат: 9.06.2015
Третият международен музикален  фестивал „О-ФЕСТ” се състоя на 6 и 7 юни  в гр. Киев и гр. Буча. Събитието се организира от Киевския национален академичен театър на оперетата, с подкрепата на Министерството на културата на Украйна и Киевската градска администрация, както и на Посолството на Република България в Украйна, Австрийският културен форум, Полският културен институт, посолствата на Грузия, Казахстан и Република Молдова в Украйна. Фестивалът събра представители на политическите, културните, научните и артистичните среди в рамките на два концерта, организирани в сградата на Киевския театър на оперетата на 7 юни и в Летния театър в гр. Буча на 6 юни. В концертите участваха лауреати на международни конкурси, артисти, музиканти и диригенти от различни държави, сред които Република България, Австрия, Република Беларус, Грузия, Казахстан, Канада, Китайската Народна Република, Република Литва, Република Молдова, Република Полша, Румъния, Словашката Република, Украйна. България бе представена от солистите на Държавния музикален театър „Ст. Македонски” Александър Мутафчийски и КАТЕРИНА ТУПАРОВА-РАДЕВА, които изпълниха Дуета на Иван и Янка от “Българи от старо време” на Асен Карастоянов, песента на Елайза Дулитъл от мюзикъла “Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу (My Fair Lady by Frederick Loewe – I Could Have Danced All Night) (Катерина Тупарова), песента на Цар Ирод от мюзикъла “Исус Христос суперзвезда” от Уебър  (Jesus Christ Superstar by Andrew Lloyd Webber – King Herod’s Song)  (Александър Мутафчийски). Финансирането на българското участие в концерта бе осигурено от Алексей Беленкий, член на Съюза на тракийските дружества в България и президент на „Инкомм”. (край на цитата)
Последното съобщение за годината 2015 се отнася за наградите „Кристална лира” за годината 2015, за които е номинирана и Катерина Тупарова. Ето информация: Станете част от Кристална лира 2015! За 19-та поредна година Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Classic FM радио ще присъдят наградите за ярки върхови постижения в музикално- изпълнителското и танцовото изкуство „Кристална лира”. Тържествената церемония по връчване на наградите ще се състои на 1 ноември 2015 г. в залата на Музикалния театър – София (ДМБЦ) от 19:00 часа. Вход свободен. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2015 г. Наградите „Кристална лира” са учредени през 1997 г. с цел създаване на система за обществено отбелязване на ярки върхови постижения в музикално-изпълнителското и танцовото изкуство. Вижте номинираните за престижното отличие (……..) Софийски духов оркестър с диригент Юли Дамянов за коледния концерт, изнесен на 16 декември 2014 г. в зала „България” с участието на Васил Петров, детска вокална група „Бон-Бон”, Олга Михайлова, КАТЕРИНА ТУПАРОВА, Александър Мутафчийски; за пролетния Великденски концерт, състоял се на 16 май 2015 г. в зала „България” с участието на Поли Генова, Коцето-Калки и ансамбъл „Таласъмче”. (край на цитата)

Подобна статия за Катерина Тупарова писах и през 2017 г., която завърших така:

„Днес в статията ми през 2017 г. няма да се спирам на отделни изяви на Катерина Тупарова след месец март 2016 година. Но все пак искам да цитирам една новина за нея и основния й партньор в Музикалния театър – Александър Мутафчийски, по-точно за тяхно гостуване в Швеция през октомври 2016 г.

Радио София посвети специално предаване по този случай. Цитирам от сайта на Радиото:

Веселата оперетна двойка Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски след гастрол в Швеция

публикувано на 01.11.2016

Автор: Вида Пиронкова

Наскоро от гостуване в Швеция се завърнаха сопраното Катерина Тупарова и баритонът Александър Мутафчийски, най-обичаната субретна двойка на Музикален театър „Ст. Македонски“. За емоцията да пее на шведски език и да представи българското оперетно изкуство на чужда земя, разказва солистката на Музикалния театър Катерина Тупарова:

  • Интервю с Катерина Тупарова
  • Интервю с Александър Мутафчийски
  • Дует на Иван и Янка из „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов
  • Дует на Бони и Щаси из „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман
  • „Що ми е мило и драго“ – муз. П. Стайнов, изп. хор „Гусла”, дир. В. Бобевски

Особено ни беше приятно, че бяхме поканени на този празничен концерт в Швеция, в гр. Юстад, свързан със 120 годишния юбилей на мъжки хор „Хармони“. Диригент на хора е българката Виолета Тодорова, която ни покани да участваме в юбилейната програма на хора. С удоволствие приехме поканата. Тя искаше да разчупи певческата програма на ансамбъла и да предложи оперетна програма. Изпяха и българска песен, на български език, което много впечатли шведската публика. Имахме и поздравително изпълнение заедно с тях, на шведски език. Хор „Хармони“ е идвал в България два пъти на фестивали на хоровото изкуство. Впечатлени са от България, както и ние от Швеция и Юстад, където много се цени хоровото изкуство. В първата част на концерта изпълнихме два дуета от „Българи от старо време“ на Иван и Янка. Завършихме заедно с хора с песента „Що ми е мило и драго“. С танците и българската музика, получихме големи аплодисменти. Пяхме и на шведски заедно с тях, след като активно изучавахме шведското произношение, което не е никак лесно.

Какво очаква Катерина Тупарова през новия сезон?

Преди седмици излезе новата детска премиера „Да целунеш принцеса“, в която аз съм феята, която разказва приказки. Предстоят концерти, свързани с празниците и сценичния ни живот с Александър в „Царицата на Чардаша“, „Българи от старо време“, „Една нощ във Венеция“, „Моята прекрасна лейди“, все любими роли.“

От 1997 година баритонът Александър Мутафчийски е солист от трупата на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Носител е на престижната награда „Кристална лира“ – 2003 и 2012. През 2015 е удостоен със „Златно перо“ за принос към българската култура. Александър Мутафчийски е определян от специалисти и публика като  достойният заместник на Видин Даскалов.

Ето какви са неговите впечатления от гостуването на дуета в Швеция, от гостоприемството на северните хора и за голямата почит и специалното отношение, което имат към българската музика и изкуство.

Те (шведите) обичат българската музика и концерта им започна с песен на Добри Христов – нашият хоров химн: „Родна песен нас ни свързва“ – на шведски. С това се откри концертът. Беше изключително впечатляващо. В момента в който чух първите акорди на песента, настръхнах. Ние, когато сме в България, сякаш не си даваме сметка какво притежаваме като култура и като изкуство. Какъв заряд носят те. И когато видиш вниманието, което хората в чужбина отделят, и с каква страст и енергия се отнасят към нашето изкуство, си даваш сметка, че то наистина е голямо богатство.

Новият сезон започна вече – продължава Мутафчийски – В трескава подготовка сме на „Сънсет булевард“, премиерно заглавие в театъра. Започнаха и първите репетиции.“ За все по-честите си режисьорски участия, баритонът Мутафчийски добавя: „Надявам се, че скоро ще имам изява като режисьор на едно голямо сценично заглавие, защото до сега съм правил само концерти. Това е нов начин да изразя с други средства себе си и това, което имам като виждане за изкуство и естетика в Музикалния театър. Ние с Катерина Тупарова сме се отдали изцяло на този театър, на изкуството оперета и мюзикъл и за нас най-важното нещо е, какво се случва там. Сега предстои петото издание на конкурса Мими Балканска. Аз съм лауреат на първия конкурс. Очаквам да се появят млади хора, защото оперетата е изкуство на младостта.“

Radio Bulgaria Музика   

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100754615

(край на цитата и статията от 2017 г.)

Ще завърша статията си за Катерина Тупарова през 2018 г. с някои информации от 2017 година:

Представяне на книга за Имре Калман в изпълнение на откъси от негови прочути оперети 02.11.2017
Представяне на книгата „Имре Калман – кралят на оперетата” с изпълнения от неговите най-прочути оперети.
Тази неделя 5-ти ноември от 14 часа на представянето на книгата „Имре Калман – кралят на оперетата” от Петър А. Вангелов. Събитието ще се състои на камерната сцена на Музикалния театър. По време на представянето ще прозвучат музикални арии, дуети, терцети и квартети от двете най-прочути и обичани оперети на Имре Калман „Царицата на чардаша” и „Графиня Марица”. Ще ги чуете в изпълнение на изтъкнатите солисти на Музикалния театър: Добрина Икономова, Еделина Кънева, КАТЕРИНА ТУПАРОВА, Александър Мутафчийски, Пеньо Пирозов и Христо Сарафов. Режисьор на спектакъла е Румен Григоров, а зад пианото ще е Блага Николова.
В юбилейния си сезон, в който чества 100 години професионална оперета в България, Музикалният театър ще отдаде почит на големия композитор чрез нова постановка на оперетата „Царицата на чардаша” с гост-режисьор от Виенската опера.   

…..

25.3.2017
Първоаприлски концерт-спектакъл с музика на Димитър Вълчев


КАТЕРИНА ТУПАРОВА, Добрина Икономова, Богомил Спиров, Марчо Апостолов, (…) Балет и оркестър на Музикалния театър (…)

…..

БНТ

Александър Мутафчийски и Катерина Тупарова в “Животът е вкусен”

“Животът е вкусен… с Ути Бъчваров”

23.12.2017

В този брой на предаването на Ути Бъчваров гостуват Александър Мутафчийски и КАТЕРИНА ТУПАРОВА в един разговор за красотата на празника, музиката и за концерта, който подготвят в “Животът е вкусен”. А в новодомското парти мечтите сядат на масата.

……

Портал „Impressio“

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Александър Мутафчийски: Най-голямата ми любов е… сцената

“Сцената за мен е свобода… Там мога да бъда какъвто си пожелая.”, споделя звездата на Музикалния театър.

Автор: Мая Филипова / 5 декември 2017 г.

(…)

Със сопраното Катерина Тупарова сте неизменните Бони и Щаси. Тя ли е Вашият предпочитан сценичен партньор?

Партньорството ни с Катя е вече двайсет години, както на сцената в Театъра, така и на безброй участия, къде ли не… Ние сме много близки с нея, чувствам я като сестра. Освен Бони и Щаси, ние сме Иван и Янка, Жулиета и Брисар, Жупан и Лиза, Мариета и Наполеон… все герои, с които сме дарявали на публиката много оптимизъм, жизнерадост и смях.

Следва фото с надпис: В „Българи от старо време” от Асен Карастоянов с Катерина Тупарова (снимка Държавна опера – Варна)

(…)

(край на цитатите и на статията за Катерина Тупарова от 2018 г.)

През изтеклата 2018 г. в медиите се повиха редица нови материали за певицата, от които аз избрах само един – едно предаване на Радио София, посветено на 20-годишната съвместна дейност на дуета Катерина Тупарова / Александър Мутафчийски:

БНР

Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски – 20 години заедно на сцената

Няма ли я лекотата и светлата емисия в пеенето – няма оперета

публикувано на 9.02.2018

Автор: Лили Големинова

  • Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски – 20 години заедно на сцената

Само след два дни е отбелязването на 100-годишнината на професионалното оперетно изкуство у нас. А на 8 февруари, оказва се (те се сетиха при гостуването си в нашето специално студио в прекрасното, изпълнено с костюми от различни спектакли фоайе на театъра), една от най-обичаните сценични двойки на Музикалния театър – Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски, празнува 20 години съвместна работа.

Това беше едно свежо интервю, изпълнено с шеги и закачки, но и с много интересни истории и много знание за изкуството, което и Катерина и Александър толкова много обичат. А това, което се случва зад кулисите – “е, по-добре публиката да не знае за него – то е ежедневие, за хората е блясъка“, казва Александър Мутафчийски, който от известно време се проявява и в амплоато на режисьор. “Много добре му се получава!” – успява да вметне Катерина Тупарова. Казвам “успява“, защото той (Александър) говори повече (“е, не винаги” – уточнява Катерина), но “тя пее по-хубаво” – обобщава той.

Ей така върви разговорът ни, в който става дума и за многобройните турнета на Музикалния театър някога, когато по 2-3 пъти в годината са пътували по за 20-30 дни из Европа, три пъти са били в Япония, при това в наистина големи и престижни зали. След това заради кризата и куп други причини, турнетата престанали, но сега пък много повече пътуват из България – “което е чудесно, защото ние определено сме длъжници на българската публика“, уточнява Александър Мутафчийски.

И се връщаме на режисьорската му работа и новата постановка на “Българи от старо време”, която предстои. Това е един от най-харесваните спектакли през последните години и новият прочит, който ще бъде всъщност много по-близък до оригиналния, е голямо предизвикателство. Иначе на въпроса ми какви спектакли идва най-много публиката, Катерина и Александър отговарят в един глас – “на тези, които са направени добре“.  Много голям е интересът към сборните концерти – “явно хората искат да видят наведнъж събрано най-хубавото в една вечер“, разсъждава Александър Мурафчийски и дава за пример спектакъла 100 години оперета, който е бил замислен да бъде един, а поради огромният интерес предстои осмото му повторение.

Интересен е, проследява хронологията на развитието на театрите, има номера, които не сме изпълнявали и на публиката много й харесва, а и научава нови неща” – допълва Катерина. Какви са необходимните качества, за да бъдеш добър в тази професия – “трябва да можеш да танцуваш, да пееш много добре, да бъдеш и актьор, да имаш органично присъствие на сцената, за да може всички тези компоненти да бъдат поднесени с лекота” – изброява Катерина Тупарова.

Изобщо лекотата е ключова дума. “Оперетното пеене изисква една особена лекота, една светла емисия на гласа. “Ако ги няма тези характеристики – няма оперета!” – допълва Александър Мутафчийски. “А отстрани изглежда толкова леко – пеете си, танцувате си, лъчезарни сте, усмихнати, шампанско е всичко” – разказва с усмивка Катерина за представите на публиката и двамата с Александър картинно ми представят колко уморени и изтощени са след някой по-сложен номер и как се майтапели често, че са като фигуристите след съчетание и как едва биха имали сили да се усмихнат, да помахат и да кажат “здравей, мамо“!

Изобщо шегите са неизменна част от работата им. Още от първата им среща – за една репетиция на маса за “Циганска любов” – Катерина е вече утвърдена певица, Александър – студент 2-ри курс, влиза в стаята, тя го привиква да седне до нея и… “започнахме да си говорим все едно цял живот сме се познавали, даже щяха да ни изгонят от репетицията, веднага започнахме да обменяме вицове, научени от нашия професор по актьорско майсторство Павел Герджиков” – припомнят си един през друг Катерина и Александър, които за тези години са изиграли повечето знакови и красиви субретни двойки (“Баядерка”, “Графиня Марица”, “Виенска кръв”, “Царицата на чардаша”, “Българи от старо време”…) – все роли, безкрайно обичани от публиката.

Иначе Катерина Тупарова цял живот е искала да бъде певица в Музикалния театър – още от 5 клас, когато в училището в родното й Ракитово играе първата си роля в оперета, с оркестър при това – Джуджето в “Русалка”. И е безкрайно щастлива, че работи точно това, а в Музикалния театър в София се оказва след две години в Пазарджишката оперета (тогава самодейна), после постановката на “Прилепът” в учебния театър в консерваторията, където забелязват, че “това момиче е само за нашия театър“, после следва конкурс и години на щастие на мечтаната сцена.

Всички подробности чуйте в интервюто – включително и за онази първа роля (или по-точно роли) на 4-те близнака, която дали на Александър Мутафчийски още като студент в мюзикъла на Георги Костов, за която трябвало да сменя характеристиките на образа буквално през няколко минути… И още куп истории  – няма да съжалявате, ще се усмихнете, ще научите по нещо и ще ви се прииска да отидете на театър. Музикален!

Радио София Акценти от програмата Радиокафе   

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/101055194/20-godini-zaedno-na-scenata

През 2019 година завърших статията си за Катерина Тупарова с една публикация на тема нещо по-различно от музиката – Катерина Тупарова има и други интереси, например готварството. В един столичен седмичник четем една нейна рецепта:

Портал „В трета възраст“

ПИЛЕ ПО АРЖЕНТИНСКИ

Неделя, 1 октомври 2017 г.

Рецепта от Катерина Тупарова – оперетна певица

Продукти: 500 г пилешки филенца, 3 големи глави лук, една майонеза, 300 г кашкавал, зехтин или друга растителна мазнина, сол и черен пипер на вкус.

Намазвате подходяща тавичка с растителна мазнина и подреждате предварително овкусените със сол и черен пипер пилешки филенца така че да покрият цялото дъно на съда. Нарязвате лука на кръгчета и го разпределяте върху филенцата, а върху него посипвате равномерно с настърган кашкавал. Най-отгоре с помощта на лъжица разпределяте навсякъде майонезата и внимателно заглаждате. Пече се около половин час във фурна на 180 градуса.

Добър апетит!

(край на цитата)

Сега през 2020 г. в навечерието на рождения ден на Катерина Тупарова аз й писах наново с молба да ми даде сведения за изявите си през изтеклия период от предния й рожден ден до сега. Както винаги тя беше акуратна и веднага ми даде следните сведения:

„Здравейте, Борис! Много Ви благодаря за вниманието и интереса към моето професионално развитие. Имах удоволствието след огромния успех на “Фантомът на операта”, да започна репетиции на един изключителен и много сантиментален за мен нов проект на театъра – мюзикълът ”Цигулар на покрива” от Джери Бок. Работихме с един изключителен режисьор – Небойша Брадич.

През 1993 година акад. Пламен Карталов постави за първи път този мюзикъл на сцената на нашия театър. Тогава изпълнявах ролята на Хава – третата дъщеря на млекаря Тевие. Сантимента ми към това заглавие е огромен. Изключителен творчески екип, който заслужи огромен интерес и големи аплодисменти.

Сега – 27 години по-късно изпълнявам ролята на Голда – съпругата на млекаря Тевие. Работата ми с целия постановъчен екип беше много интересна, завладяваща и изграждаща ме в една много по-различна визия и нов натюрел. Спектакълът се радва на огромен интерес, препълнени салони и предоволни зрители! Премиерата беше на 26 януари 2020 г.

Участвам активно в целия репертоар на театъра. Правим много концерти с Александър Мутафчийски из цялата страна.

Оперетата е велико изкуство – много обичано и харесвано от българската публика и аз съм един много щастлив човек, тъй като дарявам на моите почитатели и зрители цялата си любов, с която изработвам своите роли!

Благодаря Ви още веднъж. Бъдете здрав и все така отдаден на мисията да представяте житейските и творчески съдби на всички артисти, отдадени на най-висшето изкуство – Музиката!“

(край на писмото)

Стана ми интересно да науча повече подробности за този мюзикъл ”Цигулар на покрива” от Джери Бок, който познавам от редица предавания тук в Германия по радио и телевизия, събрах сведения в Интернет и ще ги изложа до края на днешната статия:

Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“

СВЕТОВНИЯТ ХИТ „ЦИГУЛАР НА ПОКРИВА” В АФИША НА МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР ОТ ЯНУАРИ 2020 ГОДИНА

Култовият бродуейски мюзикъл е с премиерни дати на 24, 25, 26 и 31 януари.

„Какво е “Цигулар на покрива”?
Шагал? Не.
Цигуларят на покрива е евреин, който е
винаги по-близо до небето, отколкото самият покрив.”

Първоначално никой не прогнозира комерсиален успех за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Сюжетът е базиран на разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери. Тяхната постановка трудно може да се определи като комерсиална за стандартите на Бродуей – тя не предлага лековата и забавна история, пищни костюми и сценография, гарнирани с пърхащи ята от красиви момичета.

Но историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред дилемата да следва повелите на традицията на един отминал свят или да приеме избора на дъщерите си да се оженят по любов вместо да слушат дълга – повече от 50 години след премиерата си – трогва хората от различни националности и религии. Това е историята на малкия човек, устоял на всички лични и обществени бури, на които противопоставя не озлобление, а своята обезоръжаваща доброта. А в моментите на най-големи изпитания не загубва вярата си в Бог, а кротко и със самоирония го укорява за бедите, които му се стоварват една след  друга.

Песента на Тевие, който моли Бог да му даде малко богатство, за да се почувства и той спокоен и щастлив човек – „Ех, да бях богат мъж” (If I Were a Rich Man) – е станала емблематична за „Цигулар на покрива” и отдавна има свой сценичен живот извън мюзикъла.

Освен с трогателната човешка история, мюзикълът си е завоювал мястото на шедьовър в жанра с въздействащата музика на Джери Бок и ярките музикални номера – един от които е запомнящата се начална хорова сцена „Традиция”, превърнала се също в емблема на творбата. За триумфа на мюзикъла важна роля изиграва и уникалната хореография на Джеръм Робинс (хореографът на „Уестсайдска история”), в която се преплитат еврейски традиционни танци и украински гопак. Запазена марка за спектакъла са неговите танцови платна в сцената-наздравица „За живота” (L’Chaim), както и сватбената сцена с еврейския мъжки танц с цилиндри на главите на танцьорите, на които са закрепени бутилки.

В историята на американския музикален театър творческият тандем Джери Бок – Шелдън Харник остава благодарение на този свой шедьовър. Премиерата на „Цигулар на покрива” на Бродуей е на 22 септември 1964 година. Постановката се играе до 12 юли 1972 година – цели осем години и девет месеца. Изиграни са над три хиляди представления. През 1965 година мюзикълът спечелва девет награди „Тони”. Пет години по-късно „Цигулар на покрива“ е представен и пред лондонската публика, където са изиграни над 2000 спектакъла.

Мюзикълът “Цигулар на покрива” не е загубил своята популярност и до днес. Признат за класика в жанра, той продължава да се играе на много професионални и любителски сцени по цял свят. Редовно се възобновява на Лондонския Уест Енд и в музикалните театри на Бродуей. Любопитно е, че по него всяка година се правят около 500 любителски постановки само в Съединените щати.

За първи път в България „Цигулар на покрива” е поставен на сцената на Музикалния театър през 1993 година. През януари 2020 година предстои премиерата на втората постановка у нас на култовия бродуейски мюзикъл.

Автор на новата сценична версия е театралният режисьор Небойша Брадич от Сърбия. Сценографията е поверена на Мирослав Табачки (Сърбия), художник на костюмите е Исидора Молес (Сърбия). Диригент-постановчик – Юли Дамянов, хормайстор – Людмил Горчев, хореографията е дело на Анна Пампулова (гост). В новата сценична версия ще видим солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър.

ЦИГУЛАР НА ПОКРИВА

Мюзикъл в две действия

музика: Джери Бок

либрето: Джоузеф Стайн и Шелдън Харник,

превод: Валери Петров 

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП:

Режисьор-постановчик – Небойша Брадич (гост)

Диригент-постановчик – Юли Дамянов

Сценография – Миодраг Табачки (гост)

Художник на костюмите – Исидора Молес

Хормайстор – Людмил Горчев

Хореограф – Анна Пампулова (гост)

Концертмайстор – Мария Кирова

Диригенти – Огнян Митонов, Людмил Горчев

Асистент-режисьор – Александър Мутафчийски

Координатор на проекта – Пеньо Пирозов

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:

ТЕВИЕ- млекар                       Александър Мутафчийски, Христо Сарафов

ГОЛДА – негова жена             Калина Ангелова, Марияна Арсенова, Катерина Тупарова

ЦЕЙТЪЛ – негова дъщеря     Весела Делчева, Илона Иванова

ХОДЪЛ – дъщеря                    Исидора Молес, Десислава Николова, Теменужка Трифонова

ХАВА – дъщеря                       Елица Красимирова, Християна Лоизу

ПРИНЦЕ – дете                     Петя Андасарова

БИЕЛКЕ – дете                        Моника Кунчова

ЙЕНТЕ – сватовница              Людмила Козарева, Катерина Тупарова, Деница Шопова

МОТЪЛ КАМЗОЙЛ – шивач   Тодор Велков, Владимир Грудков

ШАНДЪЛ – негова майка       Юлия Маринова, Станимира Василева

ПЕРЧИК – студент                  Александър Панайотов, Денко Проданов

ЛАЗАР ВОЛФ – месар             Лъчезар Лазаров, Георги Ханджиев

МОРДЧА – кръчмар                 Добромир Момеков, Иван Панев, Стефан Петков

РАВИНЪТ                                 Александър Василев, Румен Григоров

МЕНДЕЛ – негов син               Пеньо Пирозов, Богомил Спиров

АВРАМ – книжар                      Венцислав Динов, Кръстан Кръстанов

НАХУМ – просяк                       Николай Димов, Никола Кабрузов

БАБА ЦЕЙТЪЛ –покойна баба  Светлана Иванова, Еделина Кънева

на Голда

ФРУМА – САРА                  Зорница Дамянова, Олга Михайлова – Динова, Валентина Корчакова

покойна жена

на Лазар Волф

ЮСЪЛ – шапкар                          Емил Митрополитски, Сердикий Попов

ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК         Николай Борисов, Димитър Павлов

ФЕДЯ – момък                              Георги-Маноел Димитров, Алексей Римша, Александър Панайотов

САША – негов приятел                 Пеньо Пирозов, Денко Проданов, Богомил Спиров

ЦИГУЛАРЯТ                                  Дамян Георгиев, Веско Димитров, Дориан Молхов

ОРКЕСТЪР, ХОР И БАЛЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР

(край на цитата)

Накрая в тази статия за Катерина Тупарова ще дам информация относно мюзикъла “Цигулар на покрива” от източник на руски език. Правя така, понеже действието се развива през 1904 година в еврейското село Анатевка в територията на Украина. В много държави мюзикълът се играе под името „Анатевка“, също и в Германия. В ангоезичните страни, специално в САЩ и Великобритания заглавието е „Fiddler on the Roof”:

« (…) 22 сентября 1964 года «Скрипач на крыше» открылся на Бродвее (музыку написал Джерри Бок, либретто — Джозеф Стайн, песенные тексты — Шелдон Харник), и на следующий же день после премьеры стало понятно, что на небосклоне музыкального театра взошла новая звезда. Лучшее тому доказательство — к моменту закрытия, 12 июля 1972 года, мюзикл был сыгран на Бродвее 3242 раза за 8 лет и 9 месяцев. Также мюзикл был удостоен в 1965 году девяти наград Тони.

Оригинальный состав исполнителей возглавлял знаменитый бродвейский актёр Зеро Мостел (также исполнивший роль Макса Бялыстока в комедии Мела Брукса «Продюсеры»).

Пять лет спустя «Скрипач на крыше» был представлен лондонскому зрителю. Роль Тевье исполнил израильский актёр Хаим Тополь, который получил восторженные отзывы критики и стал сенсацией театрального сезона. В Лондоне «Скрипач» был сыгран 2030 раз.

С ноября 1998 года мюзикл идёт в Казанском государственном академическом русском Большом драматическом театре имени В. И. Качалова, режиссёр-постановщик — Александр Славутский.

С февраля 2005 года мюзикл идёт в Алтайском государственном театре музыкальной комедии, режиссёр-постановщик — Владимир Филимонов.

В 2012 году по специальному соглашению с Music Theatre International (MTI) запланирована постановка мюзикла в России, в Свердловском государственном академическом театре музыкальной комедии. Постановочная группа: режиссёр — Кирилл Стрежнев, дирижёр — Борис Нодельман, художник — Сергей Александров, хореограф — Гали Абайдулов. Премьера спектакля состоялась 23 марта 2012 года.»

(край на цитата)

Цитирам линк към Уикипедия-страницата за мюзикъла на английски език с редица подробности:

https://en.wikipedia.org/wiki/Fiddler_on_the_Roof

…….

При една от снимките (статуя на Тевие на каруца) има надпис:

Statue of Tevye, his horse, wagon, and passenger in Birobidzhan, Russia

(край на цитатите за мюзикъла „Цигулар на покрива“

Нека пожелаем днес на 5 март 2020 г. здраве, лично щастие и нови музикални успехи на Катерина Тупарова по случай рождения й ден.

…….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.