Stoyan Kissyov

97 години от рождението на тенора и вокален педагог Стоян Кисьов

Драги приятели на оперната музика, днес – 1 февруари е първият ден на „малък Сечко“ през високосната 2020 г. и ще отблежа 97 години от рождението на един български певец и отличен вокален педагог от втората половина на миналия век – казанлъчанинът Стоян Кисьов, първи братовчед на прочутия в миналото български тенор Тодор Мазаров, имал блестяща кариера във Виенската държавна опера.

До 2015 г. не знаех, че Стоян Кисьов е роден на 1 февруари през далечната 1923 година, починал на 22 март 2003 г. А как да знам, като никъде не може да се открие това. Стоян Кисьов е между ония заслужили български оперни дейци, за който няма написан поне един скромен материал нито в Интернет, нито в някоя печатна медия, нито в предаванията на Българското радио или телевизия да са посветени материали за него. Ако имаше нещо, щях да го открия в електронните медии – няма такова нещо. Колкото и да търсим, ще намерим нещо за други лица с името Стоян Кисьов, но те нямат нищо общо с певеца. Вече не се изненадвам, колко пъти в моята работа от средата на 2013 г. се срещам с подобни случаи и с болка ги изтъквам. Така е и със Стоян Кисьов. Докато е бил жив до 2003 г., никой официален орган не го е потърсил за интервю или разговор, който после да остане в електронните архиви и ние днес да ползваме тази информация. Що се отнася до Уикипедия, той няма страница в нея. Сигурно не е гостувал в чужбина, иначе щеше да се намери нещо за него на латиница.

Вижте какъв парадокс – една от най-известните ученички на Стоян Кисьов е сопранът със световна слава Красимира Стоянова, която дължи много на този отличен вокален педагог. Самата тя признава това при различни поводи. Съвсем скоро четох една статия за нея от 2019 г. в месечното списание „Култура“ – автор Олга Шурбанова, където става въпрос за Стоян Кисьов. Цитирам съответния абзац:

„ (…) За изработването на тази взискателна самопреценка Красимира дължи много на някогашния си учител Стоян Кисьов, чиито безценни съвети помни и досега. „Той ме учеше, че не бива да подражавам никому, учеше ме да се съобразявам единствено и само с гласа си и с неговите параметри. Казваше: „Мое дете, с твоя глас!“.

(край на цитата)

И въпреки това да няма до днес и една дума за Стоян Кисьов в официалните медии?! Това е просто непростим пропуск!

Както всички знаете, много от моите статии аз пиша с помощта на моите приятели от Фейсбук и другаде, които имат връзка с оперното изкуство – бивши или настоящи оперни певци, други деятели в тази област или любители, знаещи определени детайли по даден повод. През годините от лятото на 2013 г. до сега имах случаи за статии, които писах с помощта на самите юбиляри, които ми пращаха сведения за себе си и така се получиха най-хубавите и автентични статии – нещо, за което съм особено доволен и го намирам за много правилно.

Но какво да се направи, когато съответното лице вече на е на този свят, както е днес със Стоян Кисьов. Нищо друго, освен да се разчита на щастието, че някой приятел или любител на оперното изкуство ще ми се обади и ще ми съобщи подробности, които няма от къде да се получат.

Трябва да споделя, че аз помня от моите младежки години оперни изяви на Стоян Кисьов, когато е играл на сцените на оперните театри в София и специално във Варна. След толкова години спомените избледняват, детайлите са само повърхностни. Хубаво е, че Стоян Кисьов е имал чудесна педагогическа дейност, която се е отразила върху постиженията на редица сегашни български оперни артисти, както и на такива от предната генерация, не всички от които още са активни певци. Бях чел вече, че прочутата в момента в цял свят Красимира Стоянова е негова ученичка и тя подчертава това при всяко свое интервю (по-късно ще бъда конкретен с примери). Когато писах статия за рождения ден на големия български тенор Михаил Светлев, който е и мой добър приятел, също забелязах, че той писа за този свой вокален педагог в материала, който ми изпрати.

Точно на 1 февруари 2015 година се случи нещо, което ми позволи да напиша статия за Стоян Кисьов благодарение на съдбата. Сега ще цитирам думите, които написах тогава в настоящата статия, която е почти повторение на тази от 2016 година. Ето какво писах тогава (цитирам дословно):

„ (…) И така вчера щастието, за което намекнах по-горе, именно да науча кога е роден Стоян Кисьов и да напиша нещо, с което да отворя завесата, спуснала се над този заслужил за оперното изкуство българин, ми се усмихна съвсем неочаквано. Получих писмо от Михаил Светлев, който ми даде конкретни сведения, чрез които можах днес (става въпрос за 2015 г.) да напиша една сносна статия – не голяма, но все пак достатъчна да припомни неговото дело. Ето текста на това писмо:

Драги Боре, 

Не знам дали това ще те интересува и може да влезе в твоите хроники. Утре, на 1 февруари е рожденната дата на един тенор от Варненската опера – Стоян Кисьов (1923–2003 г.). Завършил е вокален факултет. В репертоара му, който е пял във Варна са централните партии в опери като “Селска чест”, “Трубадур”, “Кармен” и др.  Пял е там по времето на Петър Райчев, Рамаданов, Димитър Узунов, Никола Николов. За жалост много самокритичен и чувствителен, и при тази конкуренция не е могъл да се наложи, въпреки невероятните си тенорови качества и вокална подготовка. Учил е по системата на големите италиански педагози като Чеки и Страчиари, от които са се учили Борис Христов, Тито Гоби и др.

Първи братовчед е на Тодор Мазаров, роден също в Казанлък, с когото е учил заедно пеене. Поради семейни причини не заминава с Мазаров за Виена (военно време), остава в България. Пее в хора на Софийската опера и втората част от живота си посвещава на педагогическата дейност. През него са минали огромен брой млади певци, а и такива, учили при големите български професори. Между певците, които е създал са Михаил Светлев и Красимира Стоянова.

Той беше един скромен труженик в оперното изкуство, който не заслужава да бъде забравен. Мисля, че много от приятелите ни във Фейсбук ще си спомнят за тази светла личност, при която са учили и успяли да се реализират на оперната сцена.

Изпращам ти една снимка на маестрото, а и една историческа снимка, на която са Михаил Светлев, Никола Николов и Стоян Кисьов във Виена. Записа, който прилагам е от една репетиция на “Евгений Онегин”, в изпълнение на Михаил Светлев, на която и маестро Кисьов присъства. Един ден ние всички си задаваме въпроса: “Куда, куда вьi удалились …, златни дни на моята пролет ?”

Мисля, че тази ария на Ленски, въпреки че не е студиен запис, е подходяща за днешния ден, в който си спомняме с огромна благодарност към Стоян Кисьов.

Мисля, че Арон, Фани, Весела Лепиду могат да допълнят нещо.

Поздрави: Зорница и Михаил.“

(край на писмото)

Това писмо много ме зарадва и ме импулсира да напиша тази статия. Поради липса на време, имах други ангажименти в краткия срок за писане, не можах да се свържа с Арон Аронов, Фани Иванова и Весела Лепиду, за да напишат повече сведения за Стоян Кисьов. Аз съм сигурен, че след публикуване на тази статия те ще реагират и ще ни кажат в свои коментари нещо повече. Все пак Фани Иванова даде някои нейни допълнения часове преди да изпратя тази статия в мрежата. Ето ги:

„Иска ми се да напишеш нещо за този прекрасен човек. Сигурно ще намериш повече материали отколкото от мен, макар че е мой маестро. Той е бил много уважаван и добър солист във Варненската опера. Племенник е на Тодор Мазаров. Но получава някаква психическа травма, отказва се от солистични изяви, идва като хорист в Софийската опера и започва да дава уроци по пеене. Беше добър педагог и прекрасен човек. Жена му беше зъболекарка и имаха 3 деца. Аз съм негова ученичка. За 2 години ме подготви за Операта и докато беше жив, ходех при него на уроци. Не знаех, че пишеш и не помнех кога е рождения му ден. Мишо ми изпрати тази снимка и аз я публикувах. Това е всичко, което знам. Ще се радвам, ако напишеш нещо за него. Привети!“

(край на писмото от Фани Иванова през 2015 г.)

Сега трябва да уточня, че още след като публикувах статията за Стоян Кисьов на 1 февруари 2015 година, се получиха редица коментари и допълнения, главно от Борис Луков, Михаил Светлев и Весела Лепиду.

През 2016 и 2017 години успях да намеря някои отзиви за педагогическата дейност на Стоян Кисьов, отразена в редица интервюта и изказвания на негови ученици и публикувани в електронни медии. На първо място – такива на Красимира Стоянова. Ето някои цитати от нейни интервюта, свързани с името на Стоян Кисьов:

в. „Култура“, брой 27 от 4 юли 2003 г. (Разговора води Юлиана Алексиева)

Трябва да се пее умно

– Имам чувството, че много внимателно и предпазливо приемате ангажиментите, с оглед и на натоварване, на хигиена на гласа, успявате да балансирате с избора на роли.
– Благодаря ви за оценката! Защото излезе една книга за българите във Виенската опера и там беше написано, че съм всеядна певица. А аз винаги съм говорила, че най-страшното е един певец да е всеяден. Какво значи това – приемаш всеки ангажимент, без да се замислиш какво ти носи той. Немислимо е за певец, който иска да съхрани гласа си, да построи кариерата си, да има свой облик. Пък и е опасно. Определена партия е подходяща за един глас, а за друг може да не е. Казват – ама това се пее от лиричен сопран. Да, но моят глас може да не го приема.

– Как го разбирате?
– Пробвам. И разбирам кое бива и кое не бива. Макар че когато започвах, още моят учител СТОЯН КИСЬОВ ми казваше: когато човек започва, няма право да избира. И затова трябва да пее умно.

(край на цитата)

Следва част от друго интервю на Красимира Стоянова :

Колко важни са случайностите – казват, че поканата да останете във Виена идва, след като замествате болна певица?

– Както вече казах, в живота няма нищо случайно. Не, не е имало болна певица, за да вляза във Виенската Щаатсопер. Явих се на прослушване и бях одобрена. Но имах шанса преди това да ме чуе в спектакъл директорът Йоан Холендер. Както обаче казваше моят прекрасен учител СТОЯН КИСЬОВ, човек трябва да е готов за шанса си, т. е. трябва много труд.

(край на цитата)

И още два цитата от други интервюта на Красимира Стоянова:

„ ….. Младото сопрано смята, че техниката и психиката на един оперен певец са взаимно свързани. Ако няма добра техника, няма добра психика, оттам нататък няма кариера. Пеенето е много сложен процес, не е като при инструменталистите, които си наблюдават ръцете и знаят дали това, което свирят, е вярно или не. “При нас всичко е въпрос на усещане и доверие към преподавателя”, твърди Стоянова. И до днес тя е благодарна на изключителния си учител СТОЯН КИСЬОВ. “Виждаш как млад певец се учи от ситуациите, в които попада, от сцената, от колегите. Разбираш, че едно най-елементарно преглъщане на слюнка на сцената може да ти направи някаква беля, а певците трябва да бъдат подготвени и за това. За да си три часа на сцената, трябва изключително съсредоточаване, нужни са психическа и физическа кондиция”, смята певицата ……“

(последен цитат)

„ (…) „Мечтата й се сбъдва, когато през 1995 г. е приета с конкурс за солистка на Софийската опера – факт, който бележи истинското, професионалното начало на нейната кариера. Отначало без никакъв сценичен опит, през следващите пет години там постепенно натрупва значителен репертоар. И днес тя с благодарност говори за своя междувременно починал маестро СТОЯН КИСЬОВ, който през онези години винаги е стоял зад нея и е опазил гласа й от повреда. “Един добър учител е много важен. За съжаление сега съм сама на път, но за щастие съпругът ми има критично ухо. Той не е певец, а музикант и много ми помага, защото точно познава моя глас. Той чувства кое е подходящо за моя глас и кое не и ми го казва директно. Ние, певците не чуваме себе си или най-малкото чуваме себе си различно от другите хора (…) “

(край на цитата)

Забележителни думи в знак на благодарност към делото на Стоян Кисьов. Но и други оперни певци са също благодарни за помощта на този вокален педагог. Ето примери:

Цитат от интервю на Мирослав Андреев:

„ (…) Миpocлaв e oт Рyce, къдeтo e зaпoчнaл дa yчи пeeнe пpи Гeopги Дeлигaнeв в Сpeднo мyзикaлнo yчилищe “Пpoф. Вeceлин Стoянoв”. Слeд тoвa e пpoдължил в Дъpжaвнaтa мyзикaлнa aкaдeмия “Пaнчo Влaдигepoв” в Сoфия c пpoфecopитe Илкa Пoпoвa и Лили Стeфaнoвa. Нeгoвитe зaнимaния и тъpceния в oблacттa нa изкycтвoтo пpoдължaвaт cъc СТОЯН КИСЬОВ, Пeнкa Гeкoвa, Алeкcaндpинa Милчeвa. Спeциaлизиpaл e пpи изтъкнaтия тeнop Никoлa Никoлoв. Пpeз 2010 г. e зaвъpшил мaгиcтpaтypa в НБУ….. “

(край на цитата)

„ (…) Тенорът Даниел Дамянов  е роден през 1970 г. в Търговище. Средно образование получава в родния си град, а висше – във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” с магистърска степен по богословие. Изучава оперно пеене като частен ученик при СТОЯН КИСЬОВ и Костадинка Николова. В периода 1994-1996 г. работи като артист-хорист в ДМТ Велико Търново. Дългогодишен солист е на хор “Свети Иван Рилски” и хор “Родна песен” в Търговище. Участвал е в множество концерти във Велико Търново, София, Силистра, Варна, Шумен, Бургас, Полша, Италия, Гърция, Германия и Холандия. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, гастролира с оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. От 2010 г. е солист на Софийска опера и балет, на чиято сцена изпълнява едни от знаковите тенорови партии. Репертоарът му включва ролите на Каварадоси в “Тоска”; Дон Алваро в “Силата на съдбата”; Херцога в “Риголето”; Калаф в “Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в “Аида”; Канио в “Палячи”; Манрико в “Трубадур’’; Макдъф в “Макбет»; Алфред в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко’’, Форесто в ,,Атила’’; Отело в ,,Отело’’; Дон Карлос в ,,Дон Карлос’’…..“

(край на цитата)

„ (…)  Георгиос Филаделфевс започва обучението си по пиано на 11 годишна възраст. Три години по-късно е приет със стипендия в Консерватория „М. Каломирис” – Атина в класа на Рена Бека и успоредно с това започва уроци по пеене. След дипломирането си продължава да работи с голямата гръцка пианистка Мария Херойоргу-Сигара (ученичка на Ив Нат), Маргарита Лонг и Алфредо Казела. През 1998 г. идва в България да учи пиано в НМА „П.Владигеров” в класа на проф. Жени Захариева. Тук продължава обучението си по оперно пеене със СТОЯН КИСЬОВ. През 2004 г. завършва Магистратура по пиано, а през 2011 г. Магистратура по оперно пеене. Лауреат е на международни конкурси по пиано: „Гран При” Мария Калас” – Атина, „Seiler” – София, „Морис Салтиел” – Гърция и др. Получава медал от кмета на Атина за артистична дейност. През 2005 г. дебютира като певец в ролята на Каварадоси в операта „Тоска” в Държавна опера Стара Загора. Следват централните тенорови роли от оперите „Дон Паскуале”, „Азис и Галатея”, „Прилепът”, „Селска чест”, ”Палячи”, „Борис Годунов”, „Ромео и Жулиета”, „Капулети и Монтеки”, „Травиата”, „Бохеми”, „Съдба за двама” – световна премиера и др. Кантатно-ораториалният му репертоар включва „Месия” от Хендел, Девета симфония от Бетовен, Кантата BWV 147 от Бах, „Катули Кармина” и „Кармина Бурана” от Карл Орф. От 2002 г. с пианистката Валентина Василева изпълняват множество концертни програми със старинни арии, немски песни, канцонети, оперни арии, класически песни, цикли за глас и пиано. Гостувал е във фестивалите „Софийски музикални седмици”, „Димитър Ненов”, „Катя Попова”, „Варненско лято”, „Борис Христов”, „Манолис Каломирис”, „Опероса” и др….“

(край на цитата)

Цитат от интервю на Орлин Горанов:

Откога пеете и се занимавате с музика?

„ (…) Професионално започнах да се занимавам с тази работа преди 30 години. През 1978-а спечелих един младежки конкурс в София за млади таланти. Светла му памет на Панайот Славчев – човека, който тогава ми даде надежда и възможност да работя усилено в тази професия. Тогава бях едно 20-годишно момче, не вземах нищо на сериозно. Въпреки че аз бях войник в Ансамбъла на строителни войски като хорист, и там съм се занимавал също с класическо пеене. Първият ми учител, СТОЯН КИСЬОВ, беше вокален педагог на мен и на Мишо Светлев – един чудесен наш тенор, който направи страхотна кариера в Германия. И ей така, на бърза ръка, минаха едни десетина година в поп-екшън (тогавашната естрада), както обичат сега да казват младите. И в един момент реших, че трябва да направя нещо друго. През 1984 година спечелих “Златния Орфей” и, стигнал вече един връх за България, си викам: сега, оттук нататък, какво? (…) “

(край на цитата)

Какво може да се каже по отношение педагогическата дейност на Стоян Кисьов – дадох редица примери за отличната му работа, отразена в толкова линкове в Интернет. Има и други, аз избрах няколко, които подчертават особените му заслуги. За съжаление, други сведения за Стоян Кисьов не мога да дам, но и тези показват неговата особена роля за развиите на оперното изкуство в България, което не трябва да се забравя.

Това беше текста на статията от 1 февруари 2015 г. А в края на статията си от 1 февруари 2016 година написах следното:

Новото днес след една година са допълненията, които се наложиха след коментарите на читатели от миналата година. Ето най-важните от тях:

Boris Liubomirov Lukov – Господин Контохов, с тази статия вие ме върнахте в най-детските ми години.Тогава родителите ми по цяло лято ме оставяха на грижите на баба ми Лиляна Анастасова – дългогодишен солист на Варненската Опера и дядо ми – режисьора Иван Иванов. Летата прекарвахме на вилата до Златни пясъци. Съседни къщи бяха тези на Никола Николов и Стоян Кисьов. Гяуров също беше недалеч на Ривиера. Та като малък много се заслушвах от странните за мен тогава звуци от къщата на чичо Стоян, докато той разпяваше своите ученици. Понеже беше явно упорит в работата си, някой път те продължаваха по цял ден. Спомням си, че когато идваха у нас на гости Гюзелев, Никола Николов, Лиляна Василева и много други, с течение на хапката и пийката, почваха да имитират учащия се в момента при Стоян Кисьов и той малко се сърдеше. Всичко беше в рамките на шегата разбира се, не на подиграването. Така моите лета минаваха под терзанията на развиващите се вокално при чичо Стоян. Де да знаех тогава, че същите мъки ще сполетят и мен.

Michail Svetlev – Боре, винаги си ме възхищавал с твоите статии, хроники и коментари. От тях лъха огромна любов към всичко и към всички за които си писал. Благодаря ти, че написа така хубаво, точно и прочувствено статията за г-н Стоян Кисьов. Повярвай ми, аз се просълзих. И нека всички знаят: Дори когато пеех на най-големите сцени, с най-прочутите диригенти и оркестри в света, като че ли не го правех за себе си, а за него. Сила ми даваше мисълта, че правя неговата кариера (която той е заслужавал, но не успя да направи). Може би и за това стигнах и по-далече, Благодаря ти още един път. Желая ти още много сили и дълголетие, за да продължаваш да пишеш. Ти правиш на всички ни живота по-ценен. Твой Мишо Светлев.

Vesela Lepidu – Благодаря ти Борисе за прекрасната статия по повод рождения ден на моя първи вокален педагог Стоянчо Кисьов! Първоначално нямах никакво намерение да ставам оперна певица, исках да бъда драматична актриса, но майка ми каза, че ако искам да се занимавам с театър, трябва да имам и вокална техника, знаеше го от личен опит. Та един ден ме уведоми, че е говорила с чичо Стоян, те бяха колеги в хора на операта, и той ме чакал след обяд за първия ми урок. До тогава само бях свирила на пиано и се опитвах да пея рок песни. Още от първия урок, чичо Стоян ме предразположи да се чувствам удобно, без никакво притеснение, все едно, че съм си в къщи! Той беше изключително скромен и добър човек, който се стараеше да предаде всичките си знания с много голяма обич на учениците си, като че ли бяхме негови деца ! Аз бях само на 17 години и се възхищавах от всичко, което беше постигнал Мишо тогава, от красивото пеене на Фани, понякога имах възможност да слушам как работи с друг един тенор – Жоро Чолаков, а и там се засякохме с Орлин Горанов, който още тогава, под вещото ръководство на Стоянчо пееше прекрасно арията на Неморино от “Любовен елексир”! А колко много негови колеги от хора на Софийска опера се поддържаха гласово при него ! Моят приятел Борис Марков също е бил негов ученик, както и всички момчета, които им предстоеше или вече бяха в Ансамбъла на строителни войски, защото той се водеше вокален педагог там ! Много от тези момчета после откриха пътя към оперните сцени! Аз съм му изключително благодарна за годините, в които съм работила с него и до сега използвам наученото! Поздрави!

(край на коментарите от 1 февруари 2015 г.)

През 2017 и 2018 г. написах подобни статии, която имат същото съдържание.

Целта ми днес на 1 февруари 2020 г. е да запозная новите си около 150-160 читатели и приятели и да припомня годишнината от рождението на Стоян Кисьов през 1923 г. – роден на днешния ден преди 97 години. Нека не забравяме неговата извънредно важна педагогическа работа, за която стана въпрос на редица места в тази статия. Жалко, че толкова малко е написано за него в българските медии.

Мир на праха му!

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.