Stoyan Kolarov

Днес почитаме рождената дата на оперния и оперетен тенор Стоян Коларов

Драги приятели на оперната и оперетна музика, през последните дни се случва все така, че рождени юбилеи имат почти винаги певци-тенори. На 12 юни празнува Даниел Дамянов, после на 16 юни – Хрисимир Дамянов – и двамата певци в Софийската опера, на 19 юни – Павел Миров – знаменит тенор, роден през 1911 г., с голяма дейност в чужбина, на 25 юни – тенорът от Италия Джанфранко Чекеле и вчера на 26 юни – малко познатият у нас, но много известен преди години в чужбина Арман Токатян.

Ето че и днес на 27 юни наново рожденик е български тенор, но роден много отдавна – още през 1907 г. Това е един вече позабравен оперен и оперетен певец, който е бил еднакво добър и в двата жанра, но освен това и човек с голямо обаяние – прекрасна фигура, правилни черти и приличащ на филмов артист от Холивуд. Това е тенорът Стоян Коларов, както казах – роден през 1907 г. в Шумен, починал на 1 март 1964 г. – сравнително млад, ненавършил 57 години. Днес пиша за пръв път статия за него.

Пъстър и пълен с превратности е животът на този шуменски красавец – съвсем не е мислил да посвещава живота си на изкуството, а на юридическата професия. Родителите му държат на това, но младият Стоян Коларов от дете е привлечен от света на театъра и музиката, той обича да играе, да се показва пред другите и тази вътрешна потребност и борба го придружава през много години от младостта му, докато най-сетне реши накъде да тръгне. При това той е отличен хоров певец, дълги години като студент в София пее в легендарния хор „Гусла“, където е солист!

Колко показателно – той завършва успешно висшето си юридическо образование и стои пред прага на завидна адвокатска или съдебна кариера. И накрая влечението към изкуството надвива – Стоян Коларов окончателно решава да посвети живота си на оперното и оперетно изкуство. Също както години по-късно великотърновският певец – тенорът Спас Венков завърши юридически науки, стана съдия и известно време имаше практика в старопрестолния град. После любовта към музиката надви, той се отказа от юридиченската професия, започна да пее като главно занятие в Оперетния театър в родния си град, напредна бързо, замина за Русе, където бързо изгря на небосклона на Русенската опера и след време се отзова в ГДР, където стартира шеметна оперна кариера, довела до международна дейност като изявен Вагнеров певец. Все още не ми е ясно как може Бог да даде такъв талант на даден човек, който да се развие по този начин, както този на Спас Венков – от съдия до солист на Фестивала в Байройт!

При Стоян Коларов нещата се развиват по-естествено и нормално. Също е много интересно – в определени сезони той е член на ансамбъла на Софийската опера, в други сезони – на различни оперетни театри и състави. С някои от тях предприема турнета и гостувания в различни градове и държави, после пак се отдава на оперното изкуство и „сменя посоката“.

Трудно е да си обясним сега защо е постъпвал така – да променя жанра и да търси нови задачи и предизвикателства. А заради прекрасната си външност е бил обект и на търесене от филмовата индустрия, доколкото може да се каже така за българското филмово изкуство в годините около Втората световна война. Но Стоян Коларов играе много успешно в няколко филма от това време – първият от 1942 г., и има огромен успех тогава. Той е на светска тема – почти „европейска“ – заплетена любовна история между ревност и различни почти криминални истории и има значителен успех. По-късно в статията ще дам подробности, сега само името – „Изпитание“, филм в който участват и познати от тази епоха драматични артисти, като едни от най-великите имена в тази епоха – Кръстю Сарафов и Иван Димов. Следват участията му във филма „Силата на слабите“ – 1945 г., „Точка първа” – 1956 г. на режисьора Боян Дановски (първият български цветен филм) и „Големанов” – 1958 г. на режисьора Кирил Илинчев, отново в централната роля.

Но Стоян Коларов успява като оперен и оперетен артист да предизвика внимание и извън България. Около 1935 г. той участва в турне на Кооперативния театър в Югославия, по време на което изнася в Загребската държавна опера централните тенорови партии в оперите „Еро от оня свят“ от Яков Готовац, „Травиата“ от Верди, „Палячи“ от Леонкавало, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и други, и в някои оперети от текущия репертоар на театъра в Загреб. Показателно е и това, че той участва в световната премиера на операта „Еро от оня свят“ от хърватския композитор Яков Готовац, която се играе за първи път в Загреб през 1935 г.

Нека поне тук да дам в началото малко подробности за тази „хърватска любов“ на българските артисти. Винаги на хърватска сцена са гостували български оперни и оперетни артисти. Тези връзки съществуват отдавна. Има и книги, посветени на подробности относно български артисти с кариера в Хърватия. За това е ставало дума при редица мои статии, сега няма да се спирам на подробности, но нека цитирам една статия от последно време с автор Рашко Иванов, президент на Националния съюз на българите в Хърватия. Цитирам:

Български певци на хърватската оперна сцена Без български певци хърватската оперна сцена би била много по-бедна, особено след Втората световна война. Те дойдоха като изградени артисти, добре образовани, с широко музикално образование и обща култура и допринесоха значително за хърватското оперно изкуство. Повече от осемдесет от тях се помнят на хърватските сцени, независимо дали са членове на хърватски оперни театри, редовни гости или случайни гости. Постоянни членове на хърватските оперни театри включват: Петър Райчев, СТОЯН КОЛАРОВ, Мариана Радева и брат й Грегор Радев, Яна Пулева-Папандопуло, Борис Маринов, Филка Димитрова-Плетикосич, Иван Стефанов, Елена Христова, Анастасия Димитрова-Божикова, Стоян Стоянов Ганчев, Венета Янева-Ивелич. Сред многобройните гости, които направиха важен принос за изявите на гости в Загребската опера в Япония, Швейцария и Германия, бяха Златомира Николова и Валентин Енчев, Катя Попова, Юлия Винер, Любомир Бодуров, Димитър Узунов и Никола Николов и един от най-големите български басове Николай Гюзелев. Разбира се, трябва да споменем и тук голямата Райна Кабаиванска, сопрано, направила световна кариера, и нейната по-млада колежка Светла Василева, която и до днес е гост на най-големите сцени в света. Написвайки тези редове, не мога да забравя думите на д-р Бранко Хечимович при представянето на монографията на Мария Барбиери „Българските певци на хърватската оперна сцена“ в Хърватския национален театър – този театър трябва да се нарича Хърватско-българо-словенски национален театър, защото без български и словенски певци би било много лошо. Рашко Иванов, президент на Националния съюз на българите в Хърватия.

(край на цитата)

След този сравнително голям увод ще се спра на биографята и творческия път на днешния юбиляр Стоян Коларов – данните за него са взети от различни източници.

Стоян Жечев Коларов (27.06.1907-1.03.1964) е тенор, заслужил артист на България от 1952 г. Роден е в Шумен в семейството на съдебен чиновник. Още като гимназист пее в ученически хор, ръководи ученическа драматическа трупа и участва в представленията на Шуменското музикално дружество „Родни звуци“ като изпълнител на централните тенорови партии в операта „Камен и Цена“ от Венцеслав Кауцки – втората българска опера след „Сиромахкиня“, по поемата „Грамада“ на Иван Вазов, и в оперетата „Кармозинела“ от Виктор Холендер (1866-1940) – немски композитор, пианист и диригент, автор на много оперети и музика за ревюта, роден в Силезия, починал в Холивуд, с еврейски корени. По време на националсоциализма заминава в началото на 30-те години за Америка и там твори много филмова музика в Холивуд, където умира през 1940 г. Сега Виктор Холендер (Victor Hollaender) не е известен особено много с оперетните си творби, но преди години не е било така. Нека тук отворя скоба и поясня нещо важно във връзка с тази оперета „Кармозинела“ в България: Премиерното представление на „Кармозинела” от Виктор Холендер се състои в Шумен на 10 май 1914 г. под диригентството на В. Дюкмеджиев. Ръководител на балета е А. Попова. Музиката на оперетата е написана върху либрето по една стара италианска новела от Рихард Хиршон. Действието се развива в Италия през 17-и век. Солисти: Иван Стефанов, Ангел Сладкаров, Диана Герганова (по-късно известна оперна певица в София, била е съпруга на диригента проф. Саша Попов), Ст. Караджова, Н. Доростолски и др. Премиерата на „Кармозинела” е белязана с голям успех. На 18 май същата година оперетата е играна отново и постига още по-голям успех. За кратко време „Кармозинела” издържа повече от 15 представления, което за това време си е повече от постижение. С представлението на „Кармозинела” от В. Холендер, в Шумен се поставя началото на истинското оперетно дело в България. Всички опери и оперети, изнесени от Шуменската оперетна дружба под диригентството на В. Дюкмеджиев имат успех и издържат повече от 500 спектакъла. Приходите от всички представления отиват за благотворителни цели. (край на допълнителните бележки за „Кармозинела”) По същото време Стоян Коларов е актьор-любител в Градския театър. Като студент в София е хорист в театър „П. К. Стойчев“ (1930-1932), а от 1932 г. е редовен солист на столичния хор „Гусла“. Завършва право в Софийския държавен университет през 1933 г. и постъпва артист в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, където дебютира на 20 януари 1933 г. в ролята на Гьоте в оперетата „Фридерика“ от Франц Лехар. След няколкогодишно школуване при баритона Събчо Събев в периода 1933 до 1937 г. Стоян Коларов се утвърждава като отличен лирико-спинтов тенор. През сезона 1933/1934 той е артист в Софийската народна опера, участва в концертни турнета на хор „Гусла“ и същата година е ангажиран за първи тенор в Кооперативния театър, като участва в гастролите му в Будапеща. Включен е също и в музикално-танцовата трупа на Борис Цонев при гостуването й във Виена. От 1935 до 1938 г. Стоян Коларов е пръв тенор в театър „Одеон“, а след това участва в турнето на Кооперативния театър из Югославия. По време на пътуването там той изнася в Загребската държавна опера централните тенорови партии в оперите „Еро от оня свят“ от Яков Готовац (1895-1982), „Травиата“ от Верди, „Палячи“ от Леонкавало, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и други, и в някои оперети от текущия репертоар. Нека тук поясня, че Яков Готовац е хърватски композитор и диригент, автор на най-известната хърватска опера „Еро от оня свят“, която се играе за първи път в Загреб през 1935 г. Поставяна е и в България. Автор е общо на 8 опери. Като артист в ансамбъла на Загребската държавна опера Стоян Коларов гостува на оперните театри в Любляна, Сплит, Марибор, Белград, а през 1941 г. – в Софийската народна опера. След изтичане на ангажимента му в Загреб, Стоян Коларов постъпва за един сезон като артист в Софийската опера (1942/1943), като в следващия сезон отново е артист в театър „Одеон“. Оттогава последователно играе в Художествен оперетен театър (1946), Народна оперета (1947, 1948) и Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ – от 1948 г. до пенсионирането му през 1960 г. През 1942 г. Стоян Коларов участва в една от главните роли във филма „Изпитание“ – един от първите български филми с по-специална – „европейска“ тематика. Цитирам кратка информация за този филм:

Изпитание“ е български игрален филм от 1942 година на режисьора Хрисан Цанков, по сценарий на Георги Антонов. Оператор е Барнабас Хеджи. Музиката във филма е композирана от Георги АнтоновПетер Фенеш.

Актьорски състав

Роли във филма изпълняват актьорите:

(край на цитата)

На друго място в тази статия наново ще се спра на филма и ролята на Стоян Коларов.
Относно неговите вокални и артистични качества мога да допълня: по мнение на музикалната критика „той притежава топъл, спинтов тенор с подчертан лиричен оттенък и меки, звучни височини. Отличителна за изпълнението му е естествената, непринудена сценична игра“. Между най-добрите му роли от оперния и оперетния репертоар могат да бъдат посочени: Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди, Шандор Баринкай в оперетата „Цигански барон“ от Йохан Щраус, Веня във „Взаимна любов“ от Сигизмунд Кац. За ролята си на Веня във „Взаимна любов“ Стоян Коларов е удостоен през 1951 г. с „Димитровска награда“ 3-та степен. Освен във филма „Изпитание“ от 1942 г., Стоян Коларов участва и във филма „Силата на слабите“, сниман през 1945 г.
Цитирам всички оперни и оперетни роли на Стоян Коларов: РОЛИ В ОПЕРИ: Верди – Херцогът в „Риголето“ (1941), Готовац – Мича в „Еро от оня свят“ (1940), Д’Албер – Аврелий Галба в „Мъртвите очи“ (1938), Майербер – Буа Розе в „Хугеноти“ (1934), Моцарт – Педрило в „Отвличане от сарая“ (1942), Сметана – Йеник в „Продадена невеста“ (1941), Флотов – Лайонел в „Марта“ (1941) и други. РОЛИ В ОПЕРЕТИ: Валентинов – „Тайните на харема“, Калман – „Граф фон Люксембург“, „Холандска женица“, „Царицата на чардаша“, Кац – Веня във „Взаимна любов“ (1950), Кеслер – „Принцесата и нейната авантюра“, Краус – „Джили бей“, Борис Левиев – „Лизистрата“, „Малинарка“, Лехар – „Фраскита“, „Фридерика“, „Царевич“, Либих – „Бамбула“, Нойбах и Жилберт – „Синият плик“, Офенбах – „Хулавата Елена“, В. Стоянов – „Грешницата от Багдад“, Холендер – „Кармозинела“, Шимачек – „Кажи ми кой си ти“, Ширмай и Мартош – „Александра“, Йохан Щраус – „Казанова“, „Синият Дунав“, „Цигански барон“ и други, както и в оперетите „Вятърната мелница“, „Мадам Помпадур“, „Кресло № 6“, „Мадам Дюбари“, „Борсова треска“, „Виенска любов“, „Дамата от № 23“, „Майа“, „Мис Америка“, „Пеещият блян“, „Абдал Фируз“, „Унгарска рапсодия“, „Царят на джебчиите“, „Юлия“, „Джайна“, „Трите валса“, „Шубич Зрински“, „Босоногата танцьорка“, „Барон Тренк“ и други. (край на биографичните бележки)

Както виждаме, основна роля за израстване на Стоян Коларов като певец има добрата вокална подготовка, която той е получил от големия певец и вокален педагог Събчо Събев (1899-1950). До сега аз писах няколко пъти статии за Събчо Събев при годишнина от рождението му – 5 април 1899 г. Искам само да цитирам един абзац от такава моя статия, в която става въпрос и за Стоян Коларов:

(…) До 1948 година, когато е назначен за художествен ръководител на Варненската народна опера, Събчо Събев участва в над 500 представления на сцената на Софийската опера и влиза в повече от 35 различни сценични образа. Освен с изпълнителското си майсторство, той е известен и с вокално-педагогическата си дейност. Негови ученици са оперни певци като Никола Николов, Георги Белев, СТОЯН КОЛАРОВ, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов, Радка Йосифова и други (…)

(край на цитата)

Не може да се каже, че след толкова години името на тенора Стоян Коларов е забравено. При различни годишнини или Българското Национално Радио посвещава предавания за него или медии в родния му град Шумен отделят внимание. Ще цитирам две такива информации в хронологичен ред:

БНР

Спомен за тенора Стоян Коларов

публикувано на 05.03.2014

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли Стоян Коларов?

По-възрастните слушатели вероятно си спомнят един от най-красивите и чаровни солисти на Оперетата до средата на ХХ век – Стоян Коларов.

Запомнен е като прекрасен актьор на сцената, естествен и очарователен, също и като великолепен певец, пресъздаващ жизнени и убедителни герои.


Като човек е сърдечен, добронамерен, усмихнат, без по нищо да личи, че именно той е една от звездите на Музикалния театър по онова време.

Отива си на 1 март преди точно 50 години и това е повод да си спомним за изкуството на Стоян Коларов.

Чуйте повече за биографията на певеца в рубриката на “Алегро виваче “Помните ли…”.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/music/post/100358024/spomen-za-tenora-stoan-kolarov

Втората информация е от Шумен:

Портал „Шум.bg“

1.07.2017

Шумен отбелязва 110-години от рождението на тенора Стоян Коларов

Днес на 1 юли 2017 г. в музеен комплекс „Панчо Владигеров” шуменци и гости на града ще отбележат 110-тата годишнина от рождението на известния певец и артист Стоян Коларов от Шумен. Началният час на честването е 18.30 часа.

По повод годишнината организаторите са подготвили изложба с богат снимков материал и документи от архивите, както и концерт на певци и инструменталисти. Присъстващите ще се запознаят с артистичния път на Стоян Коларов на музикалната сцена, ще чуят и архивни записи от Златния фонд с гласа му и ще видят откъс от първия български художествен филм „Изпитание“, благодарение на подкрепата на Фондация „Звезди на изкуството”.

Стоян Коларов (27.06.1907- 01.03.1964) е роден в Шумен в семейството на съдебния чиновник Жечо Коларов.  От малък той проявява артистичния си талант, участва в самодейните колективи още от ученик – в духовата музика, ученическия театър, хор „Родни звуци“, в няколко оперети и в една от първите български опери „Камен и Цена“, поставена в Шумен от пионерите на българското музикално и сценично изкуство Велико Дюкмеджиев и Анастас Зидаров.

Завършва право в Софийския университет и като студент е хорист в църковния хор при храм „Св. Параскева“, солист е и на мъжкия хор „Гусла“, играе като артист-хорист в оперетния театър „П. К. Стойчев“.

Музикалната сцена го привлича и става ученик на вокалния педагог Събчо Събев и съвсем съзнателно поема пътя на артист в оперетата и операта. След представлението на оперетата „Фридерика“ от Лехар през януари 1933 г. в ролята на младия Гьоте, следват успехите му на сцената и името му се нарежда до тези на Мими Балканска, Ангел Сладкаров, Тинка Краева, Асен Русков, Надя Ножарова.

Освен като водещ артист в оперетата, през различни периоди от своя творчески път Стоян Коларов играе с изключителен успех и в централните тенорови роли  на Софийската и Загребската опери и гостува в оперните театри на Любляна, Сплит, Малибор, Белград, a през 1941 г. и в Софийската опера.

От 1942 г. Стоян Коларов отново е в България. За един сезон  е солист в Софийската опера, а след това се завръща на сцената на театър „Одеон“, в „Художествен театър“, в „Народната оперета“ и накрая в „Държавния музикален театър „Ст. Македонски“, където играе до пенсионирането си през 1960 г.

Стоян Коларов се изявява не само на музикалната сцена. Като вокален педагог той подготвя много млади оперни певци, между които е тенорът Любомир Бодуров. Режисьорската му дейност също е изключително полезна и търсена в редица извънстолични театри – Велико Търново, Видин, Лом, Ловеч, Шумен, Кърджали.

Артистичното му обаяние се оценява и от някои от първите български кинорежисьори, които го канят за участия в първите български филми.

Той играе централната роля в първия български филм „Изпитание” през 1942 г. Това е българо-унгарска продукция, с режисьор Хрисан Цанков и участието на артистите Иван Димов, Кръстю Сарафов, Борис Ганчев и оперетната прима Надя Ножарова. Следват участията му във филма „Силата на слабите“ – 1945 г., „Точка първа” – 1956 г.  на режисьора Боян Дановски (първият български цветен филм) и „Големанов” – 1958 г. на режисьора Кирил Илинчев, отново в централната роля.

Организатори на проявата днес са Регионалният исторически музей, музеен комплекс “Панчо Владигеров” и фондация “Звезди на изкуството”. В концерта участие ще вземат Розалия Богданова, Златина Хаджиева, Алекс Райчев, Жанета Маврова, Виктор Йорданов. Клавирен съпровод – Ваня Джамбазова. Петър Мавров пък ще говори за артистичния път на Стоян Коларов.

ШУМ.БГ

01.07.2017

(край на цитата)

При различни поводи в сайта на Софийската опера също се споменава, че Стоян Коларов е бил член на ансамбъла й в известни периоди. Цитирам такава информация:

Сайт на Софийската опера

(…) През 30-те години в състава на театъра влизат изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, Райна Стоянова, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, СТОЯН КОЛАРОВ, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и други. С голямо значение е творческата дейност на диригентите Мойсей Златин, утвърдил линията на руската оперна класика в репертоара, Исай Добровен, Юрий Померанцев, Херман Щанге, Емил Купер, Асен Димитров, Саша Попов, Венедикт Бобчевски, Атанас Маргаритов. Асен Найденов проявява своя голям талант и впоследствие дълги години ще осъществява музикалното ръководство на театъра. Режисурата на постановките е дело на Илия Арнаудов, Драган Кърджиев, Христо Попов, а сценографията на Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Иван Пенков, Асен Попов и на ветерана Александър Миленков. Сред ръководителите на трупата са Владимир Василев, Константин Сагаев, Петко Стайнов (…) 

(край на цитата)

При търсене на информации за Стоян Коларов преди дни попаднах на една хубава рисунка на композитора Панчо Владигеров заедно със Стоян Коларов и ще я поместя след статията. Снимката беше във Фейсбук, в профила на Мила Маврова от Шумен, която беше написала и текст. Цитирам този текст:

Фейсбук

Mila Mavrova

Стариятъ Шуменъ

13. März 2017

И аз да дам своя принос по случай рождения ден на великия Панчо Владигеров. Сред архива на баща ми – художника шуменец Антон Коларов, намерих негова скица на Панчо Владигеров, който акомпанира на чичо ми СТОЯН КОЛАРАВ – певец и филмов актьор с европейска кариера. Рисунката е правена през февруари 1944-та. Двамата са готвели концерти, които да изнасят из различни градове на България, макар и във военно време. Рисунката е правена в Шумен.

(край на цитата)

Много интересно – не отделих време тогава, но сега съм решил, след като публикувам статията си днес, ще се помъча да се свържа с уважаемата г-жа Мила Маврова от Шумен, за да й кажа, че съм написал статия за чичо й – колко малък е светът!

Това бяха всички информации за тенора Стоян Коларов. Понеже искам да пиша нещо и за този прословут филм „Изпитание“ от 1942 г. – аз също съм го гледал едно време, бях „вече на 11 години“, и няколко думи за главната героиня във филма – известната в миналото оперетна артистка Надя Ножарова. В началото на статията дадох имената на артистите, сега малко пояснения и нещо за Надя Ножарова (1916-2014).

За тази много интересна жена съм писал вече два пъти статии, заедно с много снимки. Днес ще дам само малко най-общи бележки, при рожденния й ден – 21 ноември сигурно ще напиша статия специално за нея. Животът на Надя Ножарова е като филм (след малко ще видим), тя живя почти 100 години и само този факт заслужава внимание, както и силно развитото й чувство към благотворителност:

Изпитание“ е български игрален филм от 1942 година на режисьора Хрисан Цанков, по сценарий на Георги Антонов. Оператор е Барнабас Хеджи. Музиката във филма е композирана от Георги АнтоновПетер Фенеш.

За филма

В разпространение от: 13.10.1942 г.
Премиера в България: 09.11.1942 г.
Производител: Балкан, Залабери-Хорват филм

(черно-бял)

София, 1934 година. Преуспяващият фабрикант инженер Каменов (Иван Димов) се жени за красивата Мария (Надя Ножарова). Но той е много зает с работата си, а младата му съпруга скучае…

За годишнината от сватбата им той иска да изненада Мария с вила край морето. Построяването й възлага на архитект Кършев (СТОЯН КОЛАРОВ), който галантно ухажва госпожата. Вилата край Варна е готова. Каменов започва да подозира любовна връзка между двамата и решава да подложи жена си на „изпитание”.

(край на цитата)

И накрая – малко информация за Надя Ножарова, след статията ще има и нейни снимки от различни периоди на живота й, както и от филма „Изпитание”.

Надя Матеева Ножарова (1916-2014), също графиня Надя де Наваро Фарбър е българска оперетна певица и актриса, американска предприемачка, филантроп и испанска графиня , родена на 21 ноември 1916 г. в Плевен, починала на 18 април 2014 г. в Лонг Айлънд, САЩ. През дългия си живот е била 4 пъти омъжена: в България за Ангел Сладкаров (1936-1940), извън България: за граф Наваро (1940-1949), за Сид Фарбър (1953-1985), за Юри Фарбър (1985-2014). Последните двама съпрузи нямат родствена връзка.


Нейният баща се занимава с търговия на електроматериали. Тя завършва Американското девическо училище в Ловеч, връща се в Плевен и през 1934 г. постъпва в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, който по онова време е на турне из България. След разпадането на трупата на Ангел Сладкаров играе на сцените на театрите „Одеон“, „България“ и „Кооперативен театър“. Заминава за Германия, където следва „Пеене“. След завръщането си в България играе във филма „Изпитание“ от 1942 г. Почива на 18 април 2014 г. в Лонг Айлънд.

Семейство

След като постъпва през 1936 г. в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, няколко дни по-късно се венчава в Троянския манастир за Ангел Сладкаров. През 1940 г. се развежда с него и се омъжва за испанския благородник граф Наваро, дипломат във Ватикана, от когото получава титлата „графиня“. Двамата живеят в Монте Карло.

След смъртта на граф Наваро през 1949 г. заминава за САЩ и през 1953 г. се омъжва за Сид Фарбър, който ръководи компания за строителство и недвижими имоти. След неговата смърт през 1985 г. получава голямо наследство и се омъжва за Юри Фарбър (последните съпрузи нямат роднинска връзка въпреки еднаквите си фамилни имена), с когото остава до смъртта си през 2014 г.

Благотворителност

В годините, когато управляват компанията за строителство и недвижими имущества, подпомага редица благотворителни и хуманитарни организации по целия свят. Работи активно със Службата за имиграция в САЩ, Дружеството за подпомагане на евреи имигранти и Фондация за подпомагане на имигранти от Венесуела. Подпомага дружеството на Червения кръст в Монако, Американската болница в Париж, болница „Принцеса Грейс“ в Монте Карло, сиропиталище за момчета в Атина и детско сиропиталище във Венеция. За активната си благотворителна дейност получава многобройни отличия и награди.

И още (цитат от медиите): „Българката е сред най-големите дарители на местната болница „Мадър хоспитал”. През 1989 г. след смъртта на съпруга й Сид тя дарява 1 милион долара в памет на непрежалимата си половинка. На 15 декември 1991 г. е завършено новото крило на „Мадър хоспитал” и спешното отделение носи името „Контеса Надя Фарбър”. След кончината на мъжа си тя продължава да дава благотворителни приеми. Като активен член на хуманитарни организации Ножарова работи с американските имиграционни служби за подпомагане на венесуелски преселници. В дома й има колекция от десетки ордени, плакети, грамоти от кметове, крале и президенти, с които е удостоявана заради многобройните си благотворителни акции. Надя е била желан гост на приемите на всички американски президенти през последните 60 години. Контеса де Наваро е приета дори от папа Йоан Павел Втори заради хуманитарната си дейност.

Отивайки си от този свят, графинята помолила само за едно: хората дошли да й отдадат последна почит в имението й, да не носят цветя, а да дадат парите за поддръжката на болница „Мадър мемориъл хоспитал”.

…..

В друга информация („Животът на контеса Надя Фарбър от Плевен“) от 29 април 2014 г. – портал OFFNews – четем следните редове:

„ (…) Семейството й разказва как принц Рение от Монако я наричал „атомна бомба“, а веднъж дори е успяла да превземе парти на бившата първа дама Барбара Буш. И още: „Контесата от Плевен прекарва остатъка от живота си в розовото си имение с четвъртия си съпруг Юри Фарбър. Забавното съвпадение във фамилните имена не е нарочно, тъй като последният й спътник в живота няма роднинска връзка със Сид Фарбър“.

„ (…) Тя винаги беше с леко прекален грим, накичена с бижута и когато вървеше, сякаш искри излизаха изпод токовете й“, споделя Юри Фарбър за съпругата си. „Винаги преливаше от жизненост“. Той описва смъртта й като „край на една ера“.

Надя Фарбър обожавала пътешествията, особено до дома си в Сейнт Кроа, Американските Вирджински острови, където обикновено прекарвала зимата“.

(край на цитата)

Това беше всичко за днес – 27 юни 2020 година.

Нека да почетем на днешния ден 113 години от рождението на оперния и оперетен певец Стоян Коларов, който в ония далечни години – през 1942 г. е имал съвместно филмово участие с тази фамозна бъдеща „контеса Надя Фарбър от Плевен“, но той е продължил да върви по своя собствен път – на изявен оперен и оперетен певец …

Мир на праха му!

…….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.