Radka Konforti

Днес почитаме рождения ден на певицата Радка Конфорти


Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

„В историята на първата ни оперна сцена има две певици с кратка, но бляскава кариера. Първата от годините между двете войни – Цветана Табакова (1905-1936) пя само 12 години – от 1924 до безвременната си смърт. Втората от годините след 1944 – Радка Конфорти – едва десет. И двете бяха драматични сопрани от най-висока, бих казал, световна класа, способни да украсят всяка голяма сцена“.

(цитат от статия на Огнян Стамболиев за Радка Конфорти през 2014 г.)

„Тя беше един весел човек, такава хубава усмивка имаше, така заразително се смееше, че когато се засмееше, няма начин да не се усмихнеш. Имаше много силно развито чувство за хумор, обичаше пиперлиите вицове…“

(думи на проф. Павел Герджиков за Радка Конфорти, изказани през 2017 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 юли 2020 г. пиша статия за втори път за една легендарна оперна певица – Радка Конфорти, която отдавна ни напусна, именно на днешния 10 юли преди 56 години – през далечната 1964 г., едва на 41 години.

Не случайно започнах по-горе с думи на Огнян Стамболиев, който много правилно пише, че „Софийската опера има две певици с кратка, но бляскава кариера“ – Цветана Табакова и Радка Конфорти. И двете изгряват като светли звезди, разгъват талантите си по блестящ начин и много рано напускат житейската сцена – първата на 31 години, втората – на 41. Докато за Цветана Табакова вече писах статии няколко пъти (тя умира през съдбоносната 1936 г., когато България загубва още една друга отлична певица – Христина Морфова, загинала на 1 юни 1936 г. при автомобилна катастрофа край Карлово), за Радка Конфорти писах статия едва през 2019 г., макар че тя отдавна беше заслужила тази чест. Не пиша на рождената й дата 1 декември, днес на 10 юли реших да й посветя тази статия – именно във връзка с 56 години от кончината й.

Нека споделя още в началото, че лично аз съм имал щастието да я слушам няколко пъти на софийска сцена – след 1951 г., когато постъпих студент в София (до 1956 г.) и доста често посещавах оперни спектакли на Софийската опера. Бил съм и като гост на София и по-късно на нейни спектакли – до смъртта й през 1964 г. Не съм си водил бележки, но съм я слушал в различни роли – Графиня Чепрано от „Риголето” на Верди – нейната дебютна роля през януари 1951 г. (още не бях в София – след това), после Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Аида в едноименната опера от Верди, Тоска и Турандот в оперите от Пучини и още няколко други роли. В разстояние само на 10 години оперна кариера тя игра в Софийската опера около 20 роли – една впечатлителна цифра. По-късно в хода на статията ще дам подробности.

Името й беше свързано с това на друга известна артистична фигура в София – Лео (Леон) Конфорти (1911-1970), артист в Народния театър „Иван Вазов“, когото съм гледал в редица театрални спектакли, също и във филми. Радка Конфорти и Лео Конфорти бяха съпрузи, тя по рождение се нарича Радка Пенева, но веднага след женитбата си приема фамилното име на съпруга си. Един парадокс – в медиите има само ЕДНА СНИМКА на Радка Конфорти (направена във Фото Папакочев в София), поради което ще приложа след статията такива на съпруга й.

Няколко думи за артиста Лео (Леон) Конфорти:

Той е роден на 21 февруари 1911 г. в Дупница в семейство с еврейски корени. Рано познава мизерията и от малък започва да работи. Влюбен в театъра, участва в ученически представления, където се изявява като талантлив импровизатор. През 1935 г. е приет в Театралната школа на Николай Масалитинов при Народния театър в София. След завършването й играе в Русе и Бургас. През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър. От 1950 г. играе в Народния театър. Там продължава традицията, развита от големите майстори на епизода. Кратките му появявания са толкова колоритни и завършени, че винаги се запомнят от публиката. В киното ще го запомним като Настрадин Ходжа от “Хитър Петър”. Голяма известност му донасят и многобройните участия в естрадата, радиото и телевизията.

(край на цитата)

Имал съм щастието да го гледам в Народния театър в София в десетки спектакли, както и при гостувания на софийски артисти в Габрово до смъртта му през 1970 г. и винаги съм оставал крайно доволен от играта и импровизациите му. Както научих от една снимка (ще я приложа след статията), той е вземал участие и в оперетни постановки, например – при снимката – като Едвин в оперетата „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, изява в Адис Абеба в Етиопия. При тази снимка има и линк, посветен на 100 години от рождението му, който води до запис в YouTube. Цитирам адреса на този линк:

https://www.youtube.com/watch?v=CZgHBY_Vs7A

След този увод ще се спра на данни от биографията и творческия път на Радка Конфорти. За разлика от факта, че в медиите няма нейни снимки с изключение на една, има обаче доста инфорамции за нея, предимно от предавания на БНР по различни поводи. За щастие, в Интернет има и сравнително добра Уикипедия-страница, с която ще започна:

Радка Пенева (Конфорти) е българска оперна певица – сопран. Тя има кратка, но бляскава кариера и талант от световна класа, със способността да украси всяка голяма оперна сцена с великолепния си спинтов сопранов глас.

Радка Конфорти многократно е олицетворявана от съвременните музикалните критици като природно явление. Родена е на 1 декември 1922 г. в село Дойренци, Ловешко. Музикалното си обучение започва в родното си село при учителя по литература и музика Димитър Аджарски, който открива дарбата в нея и я насърчава да учи пеене. Средно образование завършва в Смесена гимназия „Цар Борис III“, Ловеч (1943). Учи в Музикалната академия (София) при професор Христо Бръмбаров. След като завършва гимназия пристига в столицата и бива приета веднага в Консерваторията като „изключително дарование“.

Учи в класа на доайена на българската вокална педагогика професор Христо Бръмбаров, който е и солист на операта. Междувременно Радка Конфорти е солистка на фолклорната група „Росна китка“ при Българско национално радио. Скоро нейният учител я представя в операта и бива назначена за стажантка, каквато е практиката тогава, независимо от възможностите и таланта.

Постъпва в Софийската опера като певица-сопран. Приема артистичния псевдоном „Конфорти“ (бел. Б.К.: както се знае, това е фамилното име на съпруга й Лео Конфорти). Дебютът на Радка Конфорти е в малката роля на Графиня Чепрано от „Риголето“ на Верди (10 януари 1951 г.). След този дебют тя започва да получава отговорни и предимно главни сопранови роли, с което бързо става необходима за театъра. Нейният драматичен сопран е със значителен обем, изравнени регистри, пробивност, с особена топлота на тона, съчетана с ефектен метален блясък във височините и възможност да постига ярки динамични контрасти, да гради постепенно и убедително сценичните кулминации.

В сценичен план тя е преди всичко драматичка, дори трагичка. Там е силата ѝ като актриса. Никога не е участвала в комична опера. Тези свои ценни качества певицата разгръща с голям успех в трудните роли на Аида, Леонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“, Тоска, Сента от „Летящия холандец“, Лиза от „Дама Пика“ (бел. Б.К.: в оригинала в Уикипедия е писано „Биза“ вместо „Лиза“ !), Турандот. В своето време тя е просто ненадмината в тях. Само два записа – на ариите от „Аида“ и „Дама Пика“ могат да ни убедят в това.

Радка Конфорти е направила около двадесет различни роли, като сред тях критиката отбелязва по значимост също: Елена от „Момчил“ на Любомир Пипков, Халка от едноименната опера на Станислав Монюшко, Цвета от операта на Маестро Атанасов, Ема от „Хованщина“ и др. Пее предимно на своята любима сцена Софийската опера, гостува рядко навън (понеже времената са били такива) – гастролира преди всичко в страните от „лагера“ като Чехия, Полша, Румъния, Югославия (1959 г.), и Китай (1950 г.). С огромен успех през 1952 г. пее на сцените на Болшой театър в Москва и през 1957 г. в Кировския театър в Ленинград. Там тя прави и голяма част от своите незабравими записи.

Умира на 10 юли 1964 г. в София след тежко заболяване.

(край на цитата)

Този текст е много подобен с такъв, който е публикуван през 2014 г. в сайта на Софийската опера. Ще го цитирам веднага и него, за да се направят допълнения и сравнения:

Сайт на Софийска опера

публикация през 2014 година

РАДКА КОНФОРТИ – 50 години от смъртта на голямата драматичка

Огнян Стамболиев

В историята на първата ни оперна сцена има две певици с кратка, но бляскава кариера. Първата от годините между двете войни – Цветана Табакова (1905-1936) пя само 12 години – от 1924 до безвременната си смърт. Втората от годините след 1944 – Радка Конфорти – едва десет. И двете бяха драматични сопрани от най-висока, бих казал, световна класа, способни да украсят всяка голяма сцена.

От Цветана  Табакова останаха малко и несъвършени радиозаписи, все пак, показващи обема и качествата на забележителния й глас. От Радка Конфорти записите също не са много – от „Балкантон”, Радио София и Радио Москва, но представят голямата й певческа и музикантска класа.

Радка Конфорти е природно явление. Родена е на 1 декември 1922, под знака на Стрелеца, в село Дойренци, Ловешко. Учителят й по литература и музика открива дарбата й и я насърчава да учи пеене. След като завършва гимназия в Ловеч, тя пристига в столицата и бива приета веднага в Консерваторията като „изключително дарование”. Има шанса да попадне в класа на доайена на българската вокална педагогика проф. Христо Бръмбаров, който е и солист на Операта. Междувременно Радка Конфорти е солистка на фолклорната група при Радиото „Росна китка”. Скоро нейният учител я представя в Операта и бива назначена за стажантка, каквато е практиката тогава, независимо от възможностите и таланта. Дебютът й е в малката роля на Графиня Чепрано  от „Риголето” на Верди (10 януари 1951). След това започва да получава отговорни и предимно главни сопранови роли. Бързо става необходима за театъра. Нейният драматичен сопран е със значителен обем, изравнени регистри, пробивност, с особена топлота на тона, съчетана с ефектен метален блясък във височините и възможност да постига ярки динамични контрасти, да гради постепенно и убедително сценичните кулминации.

В сценичен план  е преди всичко драматичка, дори трагичка. Там е силата й като актриса. Никога не е участвала в комична опера.  Тези свои  ценни качества певицата разгръща с голям успех в трудните роли на Аида, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска, Сента от „Летящия холандец”, Лиза от „Дама Пика” (бел. Б.К.: и тук е писано „Биза“ вместо „Лиза“ !), Турандот.  В своето време тя е просто ненадмината в тях.  Само два записа – на ариите от „Аида” и „Дама Пика” могат да ни убедят в това.

Радка Конфорти  направи по-малко от двайсет различни роли (Цветана Табакова направи точно 20). Сред тях критиката отбелязва още: Елена от „Момчил” на Пипков, Халка от едноименната опера на Станислав Монюшко,  Цвета от операта на Маестро Атанасов, Ема от „Хованщина.

Пее предимно на своята любима сцена, Софийската опера, гостува рядко навън, а и времената са такива – гастроли преди всичко в страните от „лагера” (Чехия, Полша, Румъния, Югославия, Китай). С огромен успех пее на сцените на Болшой, Москва и Кировския театър, Ленинград. Там прави и част от своите записи.

Умира от тежка, коварна болест, едва на 42 години, но остава в аналите на българската опера като едно ярко и неповторимо дарование.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

(край на цитата)

Очевидно авторът (или авторите) в Уикипедия са ползвали части от текста на Огнян Стамболиев, който положително е направил печатна грашка с името на Лиза в операта „Дама Пика“, без някой да забележи това и да поправи буквата „Б“ на „Л“ – те стоят една до друга на клавиатурата на компютрите. От приятел знам, че Огнян Стамболиев праща от Русе текстовете си в Софийската опера, а там съответно лице ги внася в компютърната система на оперния театър.

Кратка информация за Радка Конфорти на английски език има и в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ, съдържащ данни за 100-120 български оперни певци. Цитирам:

Radka Konforti, soprano

The soprano, Radka Konforti, was born 1 December 1922 in Lovech. At the Academy of Music in Sofia she was a student of Christo Brambarov.

Her debut was on January 10, 1951 with the Sofia Opera as the Countess Ceprano in Rigoletto. She continued there in many of the leading soprano roles. Her international appearances took her to Prague, Warsaw, USSR in 1952, China in 1950, Belgrade in 1959 and as Aida at the Bolshoi and Leningrad Opera houses in 1957.

Major roles in her career included Aida, Tosca, Turandot, Leonore in Trovatore and as Tzveta in the Bulgarian opera by that name. Radka Konforti died on July 10, 1964.

Verdi: Aida “Act III Finale” with Dimiter Uzunov

We are pleased to present her here in excerpts of Il trovatore and Aida

(край на цитата)

През 2016 г. в портал „Площад Славейков“ е поместена статия, в която става въпрос за Радка Конфорти. Цитирам онази част от публикацията, която се отнася за нея:

Големите сопрани на България

Марин Бончев събира в книга историите на най-забележителните ни женски оперни гласове

Площад СЛАВЕЙКОВ, 5.01.2016

(…) Мнозина съм пропуснал, за което се извинявам. Такива са Мария Корели – солистка на Берлинската щатсопера, Райна Симеонова Кимберг – солистка на „ Сити опера “ – Ню Йорк, ученички на проф. Елена Орукин, Маргарита Радулова, която твори под чадъра на Юлия Винер, но нейните Лейди Макбет и Турандот още звучат в ушите ми, Светлана Котленко и Мари Киркорян, които започнаха като мецосопрани и половината от кариерата си бяха такива, за да се утвърдят в света на операта като бляскави сопрани. Нещо като Шърли Верет. За съжаление, тяхната сопранова кариера продължи кратко.

Не мога да забравя РАДКА КОНФОРТИ, която участваше във всяка премиера през петдесетте години на миналото столетие, или Мария Венциславова, Пенка Маринова от Русенската опера, забележителните Мария Бохачек и Лиляна Анастасова от Варненската опера, Евдокия Здравкова от Старозагорската опера или Евелина Стоицева, която направи бум с появата си в операта „Лейди Макбет от Мценска губерния“ на Шостакович, който сам я нарече „най-добрата интерпретаторка на тази роля“. А какво да кажем за колоратурните сопрани: Серафима Динева, Людмила Максимова, Катерина Апостолова. Петя Иванова, Цветана Аршинкова, всички те истинско явление с принос в развитието на Софийската опера, или за Юлия Кираджиева и Емилия Георгиева, които имат и международно развитие (…)

(край на цитата)

Искам да добавя известни подробности за Радка Конфорти, които са дадени в книгата “Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Някои данни може да се дублират с такива, посочени по-горе или в източници, на които ще се спра по-късно:

„ (…) След нейния дебют на 10.01.1951 г. в Софийската опера като Графиня Чепрано в „Риголето“ от Верди Радка Конфорти изпълнява редица централни сопранови роли на софийска сцена. Същевременно заедно с група артисти от Операта концертира в Прага и Варшава (1947), в различни градове на СССР (1952) и на Китай (1950), в Белград (1959). През 1957 г. изпълнява ролята на Аида в едноименната опера на Верди в Болшой театър в Москва и в Ленинградската опера. Радка Конфорти притежава силен спинтов сопран с металичен тембър във височините, особено подходящ за изпълнение на драматични партии. Някои от най-добрите й музкално-сценични постижения са ролите на Леонора от „Трубадур“, Цвета от едноименната опера на Маестро Атанасов и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1959 г.).

Роли в опери от: Георги Атанасов – Цвета в едноименната опера (1958), Вагнер – Сента в „Летящият холандец“ (1959), Верди – Леонора в „Трубадур“ (1952), Аида в едноименната опера (1954), Елизабет в „Дон Карлос“ (1960), Кабалевски – Антонида в „Семейството на Тарас“ (1952), Монюшко – Халка в едноименната опера (1956), Мусоргски – Ема в „Хованщина“ (1954), Любомир Пипков – Елена в „Момчил“ (1953), Пучини – Тоска (1953) и Турандот (1961) в едноименните опери, Чайковски – Лиза в „Дама Пика“ и други.

(край на цитата от “Енциклопедия на българската музикална култура“)

В крайна сметка най-информативни са трите предавания на БНР за Радка Конфорти, които са излъчени през 2014 и 2017 години. Последните две са през 2017 г. в разстояние само на един месец – на 3 и на 13 декември. Считам, че най-важно е предаването от 3 декември 2017 г,, тъй като в него участва проф. Павел Герджиков, който има лични спомени за Радка Конфорти и ги споделя, като взема отношение и по много други въпроси, свързани с нейната дейност. Ще започна именно с това предаване, после ще се спра и на другите две:

БНР

Радка Конфорти – звезда с великолепен глас и трагична съдба

публикувано на 3.12.2017

Автор: Цветана Тончева

Тази неделя авторската рубрика на проф. Павел Герджиков в „Неделен следобед“ – „Срещи, гласове, съдби“, бе посветена на солистката на Софийската опера Радка Конфорти, родена на 1 декември 1922. Вероятно позабравена днес, в средата на миналия век тя е била звезда на столичния оперен театър, прочута с драматични партии като Тоска, Турандот, Аида, Леонора, Сента и Лиза. Отишла си е много рано от този свят след тежко боледуване – на 10 юли 1964, без да успее да навърши 42 години.

Радка правеше впечатление преди всичко с много красивия си тембър“ – спомня си проф. Герджиков. „Толкова красив глас! Звучи абсолютно изравнено по целия регистър – от най-ниския тон до най-високия тон. Може би тази изравненост, тази липса на „чупки“, както ние ги наричаме в гласа: гърди, среда-микс, главов регистър (това са наши професионални термини), но тя звучи съвсем изравнено! Може би това идва от факта, че тя е започнала като народна певица. А натуралното пеене, ако мога така да се изразя, нетемперираното пеене, нетемперираният вокал (не знам дали съществува такъв термин, но аз си служа с него) предполага по целия регистър да се пее равно… Сега, тя, разбира се, е обучена – тя беше ученичка на Христо Бръмбаров. Но явно, че той в случая е бил облагодетелстван, че е имал един материал, с който не е трябвало да се бори, да го изравнява и да му премахва „чупките“ – тя просто звучи много красиво… Лошото е, че тя се помина много млада. Тя си отиде на 41-42 години, доколкото си спомням. Аз като студент си я спомням – слушал съм я в „Тоска“, слушал съм я в „Трубадур“. Не съм я слушал в „Аида“, но знам, че е пяла Аида. Слушал съм я с големи партньори в „Летящия холандец“ – Сента, разбира се, в „Турандот“, в „Халка“ на Монюшко, в „Цвета“ на Маестро Атанасов. Много от нейните роли не знам, но все пак сравнително малко имах възможност да общувам с нея… Честите ни срещи и в театъра, и извън театъра продължиха не повече от две години, но бяха много интензивни. Тя беше един весел човек, такава хубава усмивка имаше, така заразително се смееше, че когато се засмееше, няма начин да не се усмихнеш. Имаше много силно развито чувство за хумор, обичаше пиперлиите вицове… Тя е била млада жена тогава! Била е на 40, когато съм се запознал с нея, а се помина на 42 – много млада. И като че ли не е било… Името й звучи екзотично – Конфорти, но това е понеже тя беше съпруга на големия български актьор Лео Конфорти. Тя се казваше Пенева, доколкото си спомням – Радка Пенева. Беше от едно ловешко село – Дойренци… Може би затова е имала и такова здраво гърло…“.


Подробности за Радка Конфорти и нейните партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.

Професор Павел Герджиков за Радка Конфорти

Програма Христо Ботев Музика Неделен следобед   

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100903532/radka-konforti-zvezda-s-velikolepen-glas-i-tragichna-sadba

Сега следват другите две статии, свързани с предавания на БНР за Радка Конфорти:

БНР

Спомен за Радка Конфорти

публикувано на 10.07.2014

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли Радка Конфорти?

Точно преди 50 години, на 10 юли 1964-та, завършва земния си път Радка Конфорти – изключително надарена българска певица. Само 10 години блести на сцената нейният талант, скършен в зенита на кариерата й.

Родена е през 1922 година в ловешкото село Дойренци. По онова време в местното училище преподава известният поет и писател Димитър Аджарски. После Радка учи гимназия в Ловеч. В София е приета в класа на проф. Христо Бръмбаров в Музикалната академия. През 1951 година дебютира на сцената на Софийската опера, в малка роля в “Риголето” от Верди.

Нейният великолепен спинтов сопран е подходящ за Тоска, Турандот, Леонора от “Трубадур”, Аида и много други. Забелязват я и в чужбина. Но… умира само на 42!

Чуйте рубриката “Помните ли…” в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100436917/spomen-za-radka-konforti

И накрая – последната статия, от 2017 г. – през декември:

БНР

Спомен за певицата Радка Конфорти

публикувано на 13.12.2017

Автор: Красимира Йорданова

На 1 декември отбелязахме 95-годишнината от рождението на забележителната българска певица Радка Конфорти – едно от големите явления на нашата оперна сцена. Независимо че нейната кариера продължи едва 10 години – тя си отиде от този свят само на 42 години – тя остави ярка следа в историята на нашия оперен театър и остави спомена за един уникален природен талант, какъвто се среща рядко.

Помните ли… Радка Конфорти?

Радка Конфорти имаше мощен, пробивен глас, височини с метален отблясък, ярък драматичен талант. Тя бе родена да играе трагични роли. Може би по-възрастните ни слушатели си спомнят нейната Аида, Леонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“, Тоска, Сента от „Летящият Холандец“, Лиза от „Дама Пика“, Турандот.

Времето, което ѝ отпусна съдбата, бе много малко, но Конфорти успя да изпълни 20 оперни партии на сцената на Софийската опера и при гостуванията си в Чехия, Полша, Унгария, Югославия, Китай, както и в московския Болшой театър и в ленинградския оперен театър „Киров“.

Родена е на 1 декември 1922 г. в село Дойренци, Ловешко. Учителят по музика в селото открива уникалния ѝ глас и я съветва да учи пеене. След завършването на гимназия в Ловеч Радка Конфорти постъпва в Музикалната академия, в класа на проф. Христо Бръмбаров. Едновременно със следването си тя е солистка на фолклорната група “Росна китка“ в Българското радио. Още студентка е приета за стажантка в Софийската опера, където дебютира на 10 януари 1951 г. с малката роля на графиня Чепрано от операта “Риголето“ на Верди. Така започва блестящият път на сцената на Радка Конфорти.

Чуйте в звуковия файл нейния уникален глас в Ария на Леонора из седма картина на операта “Трубадур“ от Верди – запис, който се съхранява в Златния фонд на БНР, от спектакъл на Софийската опера, състоял се на 8 ноември 1956 година под диригентството на Асен Найденов.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.radio/post/100908629/spo

Нека днес на 10 юли 2020 г. – 56 години след кончината на Радка Конфорти да си спомним за нея – тази уникално талантлива певица, която така рано е напуснала житейската сцена и не е могла да покаже всичко, на което е била способна …

Мир на праха й!

………

2) Линк към предаване на БНР за Радка Конфорти от 3.12.2017 г.

Автор: Цветана Тончева

http://bnr.bg/post/100903532/radka-konforti-zvezda-s-velikolepen-glas-i-tragichna-sadba

……

1) Линк към предаване на БНР за Радка Конфорти от 10.07.2014 г.

Автор: Красимира Йорданова

http://bnr.bg/post/100436917/spomen-za-radka-konforti

……

3) Линк към предаване на БНР за Радка Конфорти от 13.12.2017 г.

Автор: Красимира Йорданова

http://bnr.radio/post/100908629/spo

……

Изпълнение на Радка Конфорти:

Verdi: Aida “Act III Finale” with Dimiter Uzunov

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/kon0101.mp3

´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.