Liliana Koshlukova – operastars

96 години от рождението на певицата Лиляна Кошлукова

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 2 октомври 2020 г. пиша статия за голямата оперетна певица Лиляна Кошлукова – 2 дни преди рождения й ден на 4 октомври, когато ще се навършат 96 години от рождението й, а на 1 юни тази година се навършиха 15 години от смъртта й през 2005 година. Пиша днес статията си за нея, понеже на 4 октомври празнува 70 години световно прочутия тенор от Мексико Франсиско Арайса, когото искам да почета тогава със статия за кръглата му годишнина.

За толкова известната преди години Лиляна Кошлукова писах статии във връзка с рождения й ден през 2016 и 2019 г., когато на 4 октомври бях тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“. През други години не съм бил тук и поради това не писах статии за нея.

Всички любители на оперетното изкуство знаят, че Лиляна Кошлукова дълги години беше един от стълбовете на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София, която още от 1948 г. играе редовно в стотици спектакли на този театър. По време на моите студентски години в София между 1951 и 1956 година съм бил редовен посетител на този театър и съм гледал десетки оперети с нейно участие. Заедно с другите първи сили на Музикалния театър, като Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев, Арон Аронов, Анета Цанкова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Бодуров, Веселин Дамянов, Зорка Димитрова, Анелия Шуманова и други, името на Лиляна Кошлукова се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. При мои посещения от Габрово в София през годините 1960 до 1974 съм бил на спектакли в Музикалния театър, в които Лиляна Кошлукова блестеше с хубавата си игра, отличен глас и подчертан талант в областта на оперетния театър – така любим за стотици хиляди почитатели на това изкуство от цяла България, които винаги пълнеха залата на Музикалния театър. След напускането ми на България през 1974 г. нямах повече сведения за творческия път на Лиляна Кошлукова.

Тя беше известна и като оперна певица в Софийската опера през годините 1965-1966 (не съм гледал спектакли с нея), завършила е Софийската музикална академия като студентка на проф. Елена Орукин и проф. Людмила Прокопова. Преди да започне голямата си и успешна кариера в Музикалния театър в София, тя е хористка в Софийската народна опера през годините 1946-1948. Радостно е, че за тази оперетна певица има малка страница на български език в Уикипедия, както и редица линкове в електронните медии, от които се научават редица подробности за живота и кариерата й. Ето какво се казва в страницата й в Уикипедия:

Лиляна Кирилова Кошлукова е българска оперна и оперетна певица, сопран, родена на 4 октомври 1924 г. в с. Церово, Пазарджишко, починала на 2 юни 2005 г. в София. Учи пеене в Държавната музикална академия в София при проф. Людмила Прокопова, която завършва през 1949 г. След това учи пеене при Геновева Списаревска и Елизабет Рудгерс. От 1948 г. играе на сцената на Държавния музикален театър. През 1960–1961 г. пее в оперетата в Москва, а през 1965–1966 г. – в Софийската опера.

Умира в София на 1 юни 2005 г.

По-известни роли, които играе Лиляна Кошлукова са:

Елена — „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах;
Евридика — „Орфей в ада“ от Жак Офенбах;
Силва — „Царицата на чардаша“ от Имре Калман;
Масларска — „Веселата вдовица“ от Парашкев Хаджиев;

(край на информацията)

Както виждаме, твърде скромна информация, но повече сведения могат да се научат от други източници. Ето една далеч по-пълна информация от линк в Интернет, публикуван през октомври 2014 г. в портала „pamedia“ (вероятно във връзка с рождения й ден):

Кралицата на оперетата – Да си спомним за Лиляна Кошлукова
петък, 3 октомври 2014 г.

Лиляна Кирилова Кошлукова е родена на 4 октомври 1924 г. в с. Церово, Пазарджишко. Баща й Кирил Кошлуков е инженер, а майка й Недка Недева – учителка.
Има брат Николай, по-голям от нея. От малка Лиляна обича музиката. Първата й изява е на петгодишна възраст, когато се научава да пее сама руски и цигански романси.

По-късно, по настояване на майка си, която е от Чирпан, завършва средното си образование в Чирпанската гимназия. Определяща роля за музикалното й ориентиране има учителят й по пеене Стефан Камиларов, който открива таланта на своята ученичка и изисква от нея всеки неделен ден да участва с песен в читалището. “Лиляна беше солистка на гимназиалния и градския хор към читалище “Развитие” в Чирпан. Имаше и самостоятелни изяви като певица. Песните на Шуберт, Моцарт, Добри Христов, руските романси изпълняваше великолепно с блестящия си глас” – си спомня съученичката й Веселина Георгиева – Аладжем.

Лиляна Кошлукова се явява на конкурсен изпит в Музикалната академия в София след завършване на гимназията. Приета е на първо място между явилите се шестдесет и двама кандидати. Преподават й проф. Елена Орукин и проф. Людмила Прокопова. По-късно работи с вокалната педагожка Геновева Списаревска. Артистичната си дейност Кошлукова започва през 1946 г. като хористка в Народната опера – София. От 1948 г. е артистка в Държавния музикален театър (ДМТ) „Стефан Македонски“, където дебютира през юни 1949 г. с ролята на Сафи в оператата „Цигански барон” от Йохан Щраус. Още с първите й изяви идва успехът. За посвещаването си на оперетното изкуство Лиляна Кошлукова споделя: “От тогава до днес като артистка в ДМТ “Стефан Македонски” съм изиграла над 90 централни роли от Калманови оперети, всичко играно от Офенбах у нас, Лехар, Целер, Кюнике, Супе, Щраус и други, както и много роли в съветски и български оперети”. През 1952 г., на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, Лиляна Кошлукова спечелва лауреатска награда. Следва сценичното пресъздаване на разнородни героини. През 1959 г. гастролира в Музикалния театър „Станиславски и Немирович–Данченко“ в Москва.

Актрисата опитва силите си и на оперната сцена. С успех играе ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, Елън от операта “Питър Граймз” на Бритън и други. Тя е от творците, които се посвещават изцяло на изкуството, за тях споделеният опит е жизнено откровение и любов, на която няма да изневерят. Затова артистичната максима на певицата звучи убедително: “За мен музиката е като математиката: много неизвестни трябва да се решат предварително. Защото само с глас не се пее. Пее се с култура, след много труд и с чувство за отговорност”.

С всяка измината година Лиляна Кошлукова се утвърждава като професионалист и покорява сърцата на почитателите. Гастролира в Русия, Полша, Китай, Гърция, Турция, Алжир и други страни. Навсякъде е добре приета от публиката. За трудолюбието и таланта си тя е наградена с: орден “Кирил и Методий” – I степен през 1957 г., удостоена е със званието “Заслужил артист” – 1967 г., наградата на Съюза на музикалните дейци “Сребърна лира” – 1979 г., юбилеен медал “1300 г. България” – 1981 г., юбилеен медал “100 години от рождението на Георги Димитров” – 1982 г., орден “Народна република България” – II степен през 1985 година.

“Дълги години звездата Лиляна Кошлукова придаваше неповторим блясък на нашите спектакли. Елена, Силва, Ана Главари, Розалинда, Лиза, Марица и още десетки роли в класическия оперетен репертоар и много български творби ще останат завинаги като образци. Лиляна остава завинаги в историята на театъра”, написаха за нея колегите й от Музикалния театър.

(край на цитата)

На 1 октомври 2006 г. журналистката Ваня Овчарова публикува във в. „Стандарт“ статия, в която споделя разговора си със сина на Лиляна Кошлукова – галеристът Петър Баталов, единствен син от първия брак на певицата. Цитирам по-долу текста, в него се дават редица интересни мисли на сина й, свързани с детството му и живота на майка му като известна артистка в Софийския музикален театър:

в. „Стандарт“, 1 октомври 2006 г.

Петър пази кожените палта на Лиляна Кошлукова

Наследникът прекарва детството си сред публиката на голямата певица

Той е единствен син на Лиляна Кошлукова – от първия й брак с Добри Баталов. Петър е щастлив наследник на две прочути фамилии. Но кой знае защо като ученик в 133-о

училище го представят като “издънка на стар фашистки род, у тях – паркет и телефон”.

Още в VI-VII клас решава да следва история на изобразителното изкуство. Определя се като нарочен “хайделбергски студент”, защото “кой по онова време искаше да се върне в България”. Сега е известен столичен галерист, но твърди, че много повече пари е изкарвал като пианист дълги години зад граница, защото освен наследствената дарба има и музикално образование. Като студент във Варшава Петър среща първата си жена – Магда, която е от холандско-полски произход. От нея е първата му дъщеря. Следват още три връзки и още една щерка. „Явно е ген“, шегува се Петър. „Майка ми имаше 3 брака, аз – четири.”

Малкият Пепи е дете на баба си, каквато е съдбата на повечето отрочета от артистични семейства. По това време Лиляна е разведена и е все по представления, а бабата – дипломирана учителка по математика, се чуди с какво да го заинтригува. И, естествено, го води в оперетата, пълна с гласовити и хубави жени, всяка от които дърпа чергата към себе си. Но Кошлукова се откроява сред тях с яркия си талант, интересния школуван глас и чувството си за хумор. Мими Балканска, която много я обича, често ги кани на гости. Петър си спомня как тя често казва: “Лиляно, Лиляно, ако аз можех да пея като теб, каква кариера щях да направя…“. Първото представление, на което синът на звездата присъства, е “Къщата с трите момичета” по Шуберт. Това, което става на сцената, го заслепява.

“После ме водиха на опера – на “Иван Сусанин”, но заспах неудържимо. Майка ми винаги е играла главни роли – “Хубавата Елена”, “Веселата вдовица”, “Царицата на чардаша”. Има и три бляскави успешни участия в операта като гастрольор, сред които и “Тоска”. Бях много малък, когато правеха опит да махнат табуто от Вагнер. Тогава прочутият диригент Добрин Петков направи концерт, в който тя изпълни нещо от “Лоенгрин” с изключителен успех. Когато стана по-възрастна издържаше гласово, но не и визуално, прие роли като циганката от “Цигански барон”. Нейният партньор Минко Босев пък, който е много сценичен и готин, в един момент започна да играе комични роли. Дълги години двойките Видин Даскалов – Лиляна Кисьова, Минко Босев – Лиляна Кошлукова бяха звезди, но противно на общото мнение, те си бяха само сценични партньори и никакви любовни истории между тях не е имало“.

„Освен втория й съпруг – звездата от Музикалния театър Любомир Бодуров, майка ми имаше само една забежка с колега. Това беше тенорът Тодор Ботев. Голям образ, зодия Лъв, нещо като Бойко Борисов и Жорж Ганчев в едно. Беше страхотен “раздувач”, както казваше майка ми, но тя си го харесваше.”

Петър споделя, че сигурно би бил най-лошият биограф на майка си, защото в тяхното семейство фетиши нямало. “Нищо не се документираше, даже и снимка заедно едва ли имаме. Бяхме толкова подобни един на друг, че при нас нещата вървяха в строга последователност – включваме копчето – скандал, извиняваме се взаимно – изключваме го. Без драми”.

Според астрологическите анализи на Петър върху дамите от зодия Везни, те блестят с финес и много тънко чувство за хумор. Галеристът помни как артисти от Музикалния театър идвали нарочно на художествен съвет, за да се посмеят на шегите на Лиляна Кошлукова, която умеела да придаде хумористичен чар и на най-закучената ситуация.
Петър отбелязва, че майка му имала вроден усет за изискано облекло. “Нямате представа какви гардероби остави – още се чудя какво да правя с 50-те чифта обувки, които ставаха за носене и не върви да ги изхвърля. А също и с десетината чудесни кожени палта”.

Ярък спомен му е срещата с милицията. “Един ден идва в училище човек с незапомняща се външност и казва, че е от спортната палата, където активно тренирах. Но тръгнахме към Архивите на ДС, уж за някаква проверка. Качват ме на 6-ия етаж и ме питат: “Баталов, знаеш ли защо сме те извикали – да говориш за своята противонародна дейност. По това време се събирахме в така наречения “Магарешки рай” близо до стария зоопарк на бул. “Толбухин”, днес “Левски”. Някои от момчетата бяха синове на кадрови офицери от ДС. Един от тях казал на баща си, че имало едни, които щели да свалят властта“.

„И така, взимат ме малко преди първия час към един и половина, а в 7 часа вечерта продължавам да се потя. И по едно време се сещам да питам дали мога да се обадя вкъщи на майки ми. Свалят ме в мазето, удрят ме няколко пъти в корема, за да ме сплашат, но им стана ясно, че съм доста як. Все пак ми позволиха да звънна.
Свършва разговорът, по едно време телефонът пак звъни и виждам как разпитващият го вдига и се изпъва като струна. Оказва се, че майка ми е позвънила на ген.-полковник Здравко Георгиев – зам.-министър на Народната отбрана и голям любител на оперетата. Огромната й популярност по онова време вероятно ме е предпазила от какво ли не. Сега си давам сметка, че ако бях по-голям и с други родители, с тази моя уста щях да хапна и Белене и Ловеч”.

Някои от най-свежите спомени на Баталов са свързани с подвизи в кулинарията.
“От различни турнета в Съветския съюз майка ми беше завързала много сериозни познанства с руснаци. Имаше една приятелка Раиса. По едно време тя беше шеф на ресторанта в хотел “Рила”, където се хранеха големците. Отговаряше за менюто и проверката на храната. Така 1-2 пъти месечно ние получавахме колети с черен и червен хайвер, скаридки и други деликатеси. Спомням си, че за рожден ден майка ми беше поканила гости и с присъщото си чувство за хумор им беше определила местата. Борецът Боян Радев – голям поклонник на оперетата, се падна до Парашкев Хаджиев. После й казал: “Лиляно, от тоя Парашкев не можах да хвана ред за хайвера”.

Ваня Овчарова

(край на статията)

Не лек е бил животът на Лиляна Кошлукова и на сина й, особено във връзка с произхода й – като “издънка на стар фашистки род, у тях – паркет и телефон”. Като пиша тези редове си спомням за нещо, което бях чел за нея във връзка с изявата й преди години в Българската национална телевизия в предаването „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Ето цитат от негова статия в медиите по този случай:

Кошлуков и факторите

„ (…) И аз съм патил от тази проклета фамилия Кошлукови. Щях да пътувам за първата емисия на “Всяка неделя” от Москва, имах куп грижи – да пробиеш недоверието на съветската бюрокрация, не беше приятно занимание, най-после обаче тръгвахме, дори бях записал по изключение госта в “Събеседник по желание”.

И тогава ме извикаха в Председателството на телевизията. Още като видях как гледаха настрани, разбрах, че пак сме се наврели някъде, където не ни е мястото. Бях нетърпелив, а и ония бяха умни хора, които също презираха условностите на партийната нормативност, затова бързо се разбрахме.

Те: “Ти с какъв акъл си поканил Лиляна Кошлукова, а отгоре на всичко я обявяваш и в “Събеседник по желание”?”
Аз: “Че какво й е на жената?”
Те: “Да де, обаче другарите от Пазарджишко са озверели, навили са и ония от ЦК.”
Аз: “Другарите от Пазарджишко не ходят ли на оперета, Кошлукова е една от двете големи прими там?”
Те: “Обаче от тази фамилия били трепали партизани в оня край.”
Аз: “И Лиляна ли? Тя ми се вижда млада за тая работа.”
Те: “Не се прави на гламав, сваляй разговора.”
Те – аз, те – аз, и накрая намерихме решението: спряхме да обявяваме интервюто и го излъчихме в друга рубрика – “Среща с…”

А аз заминах за Москва, където – вече бях сигурен в това – “человекът” дишал още по-волно, както се беше пошегувал поетът, не се сещам сега кой точно беше.

Това бяха забавленията на късния соц, нищо особено, приемах ги дори като някаква гимнастика на ума ….“

(край на цитата)

През месец юни 2015 година Българското национално радио посвети предаване за Лиляна Кошлукова във връзка с 10 години от кончината й, в което Красимира Йорданова припомни за певицата, като цитира части от интервю с нея, запазено в Златния фонд на БНР. След това беше излъчено нейно участие в ролята на Силва от “Царицата на чардаша” от Калман. Ето цитат от сайта на Радиото:

БНР

Спомен за оперетната звезда Лиляна Кошлукова

публикувано на 24.06.2015 г..

Автор: Красимира Йорданова

Лиляна Кошлукова е име, което всеки меломан свързва със златните години на българското оперетно изкуство. Тя е примадона от т. нар. второ поколение артисти на Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Красива, артистична и с аристократично излъчване, Кошлукова остава в сърцата на хората, които са я гледали на сцената, дори и 10 години след като завършва земния си път.

Силва, Хана Главари, Графиня Марица, Хубавата Елена, Розалинда – всички големи оперетни роли са били в нейния богат репертоар. С невероятно чувство за хумор, Лиляна Кошлукова – с напредването на възрастта навлиза и в характерните образи, където също е запомняща се.

Чуйте интересни подробности за началото на музикалната кариера на Лиляна Кошлукова от нейно интервю, което се пази в Златния фонд на БНР. А нея чуйте в ролята на Силва от “Царицата на чардаша” от Калман.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/horizont/post/100573048/spomen-za-operetnata-zvezda-lilana-koshlukova

Около 25 септември 2019 г., като започнах да търся нови материали за Лиляна Кошлукова в Интернет, попаднах на следната статия от Пазарджик, която намирам за особено ценна и я цитирам по-долу:

Портал „PA media“

(Новините от Пазарджик и региона)

Искра Андонова, главен експерт в Държавен архив – Пазарджик

(без дата)

Забележка преди статията: Личен фонд “Кошлукова, Лиляна Кирилова” постъпва в Държавен архив – Пазарджик като дарение от певицата през месец юни 1989 г. и е заведен под № 1293. Съдържа биографични документи, документални материали от творческата дейност, писма до нея и снимки. Надписи на снимките:

Указ № 368 на Президиума на Народното събрание на НРБ за удостояване на Лиляна Кошлукова със званието “Заслужил артист”. София, 23 май 1967 г.

Лиляна Кошлукова в ролята на Василиса от оперетата “Трембита” от Ю. Милютин. Партнира й Стефан Анастасов., 1952 г., ДМТ “Стефан Македонски”, София.

Лиляна Кошлукова в ролята на Княгинята с Арон Аронов (Адам) в оперетата “Птицепродавецът” от Карл Целер, 1967 г., ДМТ “Стефан Македонски”, София.
…..

Следва самата статия на Искра Андонова:

Кралицата на оперетата – Да си спомним за Лиляна Кошлукова

От малка Лиляна обича музиката. Първата й изява е на петгодишна възраст, когато се научава да пее сама руски и цигански романси. По-късно, по настояване на майка си, която е от Чирпан, завършва средното си образование в Чирпанската гимназия. Определяща роля за музикалното й ориентиране има учителят й по пеене Стефан Камиларов, който открива таланта на своята ученичка и изисква от нея всеки неделен ден да участвува с песен в читалището. “Лиляна беше солистка на гимназиалния и градския хор към читалище “Развитие” в Чирпан. Имаше и самостоятелни изяви като певица. Песните на Шуберт, Моцарт, Добри Христов, руските романси изпълняваше великолепно с блестящия си глас”, си спомня съученичката й Веселина Георгиева – Аладжем.

Лиляна Кошлукова се явява на конкурсен изпит в Музикалната академия – София след завършване на гимназията. Приета е на първо място между явилите се шестдесет и двама кандидати. Преподават й проф. Елена Орукин и проф. Людмила Прокопова. По-късно работи с вокалната педагожка Геновева Списаревска.

Артистичната си дейност Кошлукова започва през 1946 г. като хористка в Народната опера – София. От 1948 г. е артистка в Държавния музикален театър (ДМТ) „Стефан Македонски“, където дебютира през юни 1949 г. с ролята на Сафи в оператата „Цигански барон” на Йохан Щраус. Още с първите й изяви идва успехът. За посвещаването си на оперетното изкуство Лиляна Кошлукова споделя: “Оттогава до днес като артистка в ДМТ “Стефан Македонски” съм изиграла над 90 централни роли от Калманови оперети, всичко играно от Офенбах у нас, Лехар, Целер, Кюнике, Супе, Щраус и други, както и много роли в съветски и български оперети”.

През 1952 г., на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, Лиляна Кошлукова спечелва лауреатска награда. Следва сценичното пресъздаване на разнородни героини. През 1959 г. гастролира в Музикалния театър „Станиславски и Немирович–Данченко“ в Москва.

Сърцето на певицата Лиляна Кошлукова престава да бие с ритъма на музиката на 1 юни 2005 г. “Загубихме една голяма оперетна актриса с невероятно красив глас, хубава и очарователна примадона на нашия театър”, се посочва в некролога от трупата. “Дълги години звездата Лиляна Кошлукова придаваше неповторим блясък на нашите спектакли. Елена, Силва, Ана Главари, Розалинда, Лиза, Марица и още десетки роли в класическия оперетен репертоар и много български творби ще останат завинаги като образци. Лиляна остава завинаги в историята на театъра”, написаха за нея колегите й от Музикалния театър.

(край на цитата)

Нека си спомним днес на 2 октомври 2020 г. с благодарност за голямата певица Лиляна Кошлукова, родена преди 96 години на 4 октомври 1924 г. и починала преди 15 години – на 1 юни 2005 г.

Мир на праха й!

……………….

Забележка: В книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 г., където има биографични бележки за редица оперни и оперетни артисти, е допусната грешка на стр. 303 при бележките за певицата Пенка Маринова. Там е поместена вместо нейна снимка такава на Лиляна Кошлукова, а при статията за нея – на стр. 282 е дадена друга снимка, която не е на Кошлукова. След моята статия ще поместя копия на съответните страници, за да докажа това твърдение.

——-

Линк към документален филм на БНТ от 2011 г. за Лиляна Кошлукова със спомени на колежката й Мария Апостолова (около 33 минути), заедно с откъси от изпълнения на Лиляна Кошлукова. Във филма има редица подробности от драматичния и много трагичен живот на певицата, споделени от Мария Апостолова. Бащата е бил съден от народен съд след 9 септември 1944 г., но дни преди това вече е убит, след като са го арестували, а брат й след това се стреми да избяга през границата в Гърция, но е открит и застрелян при опита си да пресече границата. Мария Апостолова твърди, че Кошлукова е била истинската примадона на Музикалния театър, и ако не е бил този политически проблем с произхода й, можело е да направи голяма международна кариера с красивия си глас, прекрасна външност и отлична сценична игра: