Kiril Krastev

Баритонът Кирил Кръстев е роден на днешния 2 май 2020 г. през 1921 година

Драги приятели на оперната музика, на днешния 2 май 2020 г. се затваря кръга на прочутата „звездна тройка“ на Русенската държавна опера. След като на 9 януари т.г. отбелязах рождения юбилей на сопрана Пенка Маринова, после на 10 февруари този на тенора Николай Здравков, днес – точно на деня на Свети Цар Борис-Михаил Първи (моят имен ден) ще отбележа рождената дата на баритона Кирил Кръстев – третият от тази незабравима тройка, оставила трайни спомени в съзнанието на всеки оперен любител, имал щастието да гледа или слуша техните изяви на сцената на този основан през 1949 година оперен театър, получил голямо развитие и признание през следващите десетилетия не само в България, но и в чужбина.

Преди да се спра на живота и делото на Кирил Кръстев, нека кратко да припомня началото и развитието на Русенската опера, в която са имали участия редица големи български диригенти, режисьори, сценографи, хореографи и певци.

Русенската опера е одържавена през 1949 г. като наследник на създадената през 1919 г. Оперна Дружба. Първата постановка – „Травиата“ от Верди – е представена на 27 ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и постановчик Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра. Богатият творчески потенциал на отделните състави – оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското оперно изкуство за кратко време превръщат Русенската опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. На сцената на Русенската опера са работили известни личности в българския оперен театър, като диригентите Константин Илиев, Добрин Петков, Ромео Райчев (дългогодишен главен диригент през 60-те и 70-те години), Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Георги Димитров, Милен Начев; режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови; хормайсторите Атанас Димитров, Томина Синдова.

От създаването си до днес Русенската опера е свързана трайно с поколения забележителни български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет: Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венциславова (мир на праха й – помина се на 30 април 2019 г.), Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов. Със своя интензивен творчески живот Русенската опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти като Елена Николай, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтов, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну; диригенти и режисьори от ранга на Уде Нисен, Марк Ермлер, Рихард Гласуп, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Матиас Фогт; хореографи като Джанкарло Вантаджио, Витаутас Гривицкас, Виктор Власе, Антал Фодор, Ален Бернард.

Репертоарът на театъра има широк стилистичен и жанров диапазон. В него освен традиционните творби от световната оперна и балетна класика присъстват голям брой съвременни български и чужди заглавия, поставени за пръв път в България. Сред големите постижения в областта на съвременната оперна драматургия са първата и единствена до 2015 г. българска реализация на „Катерина Измайлова“ от Дмитри Шостакович през 1965 г. (през 2015 година по време на Мартенските музикални дни дъщерята на Евгени Немиров – прочутата в Западна Европа Вера Немирова постави точно 50 години след постановката на баща си Евгени Немиров наново тази опера на Шостакович – едно голямо музикално събитие. По-късно такава постановка се осъществи и в Пловдивската опера), „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Йоанис Рекс“ и „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Еленово царство“ от Константин Илиев, „Семьон Котко“ от Сергей Прокофиев, „Синята птица“ от Симеон Пиронков, „Байка“ и „Историята на войника“ от Игор Стравински.

Най-новите продукции на театъра в последните години са: „Лучия ди Ламермур“, „Аида“, „Набуко“, „Риголето“, „Травиата“, „Сватбата на Фигаро“, „Италианката в Алжир“, „Дон Жуан“, „Момчил“, балетите „Дон Кихот“, „Жизел“, „Козият рог“, „Нестинарка“, с част от които той успешно гастролира по сцените на Централна и Западна Европа. Русенската опера притежава записи в златния фонд на БНР и БНТ. Има множество участия в международните фестивали: Софийски музикални седмици, Варненско лято, Мартенски музикални дни и в Кремс – Австрия. Гостувала е в Румъния, Гърция, Украйна, Италия, Франция, Испания, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Португалия, Германия.

Като пиша горните редове ми става много приятно, защото в периода 1949-1951, когато все още не бях започнал висшето си образование в София, често съм гостувал в Русе, където имах близки роднини и съм посещавал поне 4-5 пъти оперни представления в новооснованата Държавна опера. Както там, така и по-късно в Габрово при гостуване на този театър съм бил винаги приятно изненадан от добрите изяви на солистите, преди всичко на „основателите“ Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев, също и на такива от следващите попълнения. Няма да забравя спектакли като „Ловци на бисери“ от Бизе, „Бохеми“ от Пучини, „Травиата“ от Верди и много други. Помня още Кирил Кръстев в ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини и чудесната му игра в „Симон Боканегра“ от Верди през 1973 г. – последната му изява, която гледах в България преди да напусна родината си. Тогава са участвали Стефка Евстатиева и Иван Консулов – мои добри ФБ-приятели сега, но като млади актьори не съм запомнил имената им в състава на Русенската опера. Едва по-късно тук в Германия научих с голяма радост, че и двамата са изградили по-късно значителна световна кариера, оставила следи във всички големи оперни театри на Запад и съответни материали в големите енциклопедии и речници за оперни артисти.

Сега съм доволен, че от 2014 г. имам тесен контакт и с двамата големи артисти – Стефка Евстатиева живее в САЩ след една шеметна певческа кариера, а Иван Консулов – един извънредно жизнен, весел и оптимистично настроен човек – живее в Швейцария. И с двамата имам писмени контакти и ценя извънредно високо това ново приятелство. Иван Консулов имаше изява на 10 май 2014 г. в София в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди на сцената на Софийската държавна опера. Тъй като един ден след това аз пристигнах в София, можах да се срещна с него и да се запознаем „на живо“. Въпреки че той наближава 74 години (роден е през 1946 г.), гласът му е все още в отлично състояние и това му прави чест. Може би като „наследник“ на Кирил Кръстев в Русе той върви по неговия път (Кръстев е имал 40-годишна певческа кариера в Русе и във Варна в 47 главни баритонови роли). През 2015 г. Иван Консулов е бил в Русе по време на Мартенските музикални дни, той съобщи това на приятелите си.

През 2014 г. малко преди рождения ден на Кирил Кръстев съобщих на Стефка Евстатиева, че пиша статия за бившия й колега от Русенската опера Кирил Кръстев и няколко дни по-късно получих следното приятно съобщение от нея:

„Вярно е, бяхме добри колеги и приятели. Аз съм много близка и с двете му жени. Миналата година в Бургас останах два дена с Дарина Такова и слушахме стари наши записи на ролков магнитофон. А Киро ми беше един от най-първите партньори. И знаеш ли какво казваше (аз му бях слабост, той плачеше на сцената аз като пеех), казваше, че „има много цигулки, но Страдивариус са само едни и моят глас бил като Страдивариуса“. Как не се сетих по-рано, той и Колю Здравков ми бяха учители и опора.“

(край на цитата)

Много се зарадвах за тази бележка на Стефка Евстатиева, която заедно с Иван Консулов са едни от най-проспериралите в чужбина членове на тогавашния ансамбъл на Русенската опера. Радвам се и за Мариана Цветкова – също моя приятелка от 2013 г., която се налага в последно време като изявена Вагнерова певица и има голямо бъдеще (основна фигура при „Пръстенът на нибелунга“ в София през последните години). Тя още през 2001 г. обърна внимание с ролята си на Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер на сцената на оперния театър в Шверин / Германия (премиера на 19 януари 2001 г.), отразено в статия от сп. „Opernwelt“, кн. 3 от 2001 г., стр. 49, с много положителна рецензия. Още през сезона 1997/98 тя има участия в ансамбъла на оперния театър в немския град Аахен.

След тези общи бележки ще пиша конкретно за юбиляра Кирил Кръстев. До преди няколко години нямаше в Уикипедия негова страница на български език (за латиница изобщо не става въпрос, той е пял предимно в България), но тази празнота се попълни отлично – сега можем да прочетем много подробности за живота и делото му. Ще цитирам данни от тази страница. Там има подробно описание на целия му репертоар (роли по реда на изпълненията им и броя на представленията), награди, източници за информация.

Ето данни от биографията му:

Кирил Кръстев е роден на 2 май 1921 г. в Петрич, починал на 9 юни 1989 г. във Варна. Детските му години минават в Свети Врач (Сандански). Той е третото дете в семейство с пет момчета. През 1930 г. семейството се преселва в столицата. През 1940 година пристъпва към осъществяването на мечтата си ­ да стане професионален певец. През 1943 година е мобилизиран, изпратен е във Вардарска Македония. В Скопие го ангажират в Българския народен театър, но не като оперен, а като драматичен стажант артист. След като го демобилизират се връща в София и диригентът Илия Темков го насочва към Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. До началото на 1949 г. е солист там. През 1949 г. е приет за солист в Русенската опера. От 1981 г. е солист във Варненската опера.

На 13 февруари 1989 г. е последната му поява на сцената на Варненската опера, четири месеца преди смъртта му, когато вече е поразен от болестта и жизнените му сили са намалели, но прекрасният му баритон е все така свеж. Последното му изпълнение е на 27 април 1989 г. на концерта с Варненската опера в Шумен.

През 1940 година участва на конкурсните изпити за Музикалната академия в столицата и е приет в средния отдел. Започва да учи при известната наша педагожка Елена Ангелова-Орукин, но тя определя гласа му като теноров и цяла година го подготвя като тенор. На следващата година започва частни уроци при друг известен педагог – Събчо Събев, който веднага открива в него баритона. Звезден миг за него е срещата му с преподавателя в Музикалната академия Иван Хр. Попов. Учил в Милано при Марио Самарко и Елвино Вентура, певец и педагог в академията, Иван Хр. Попов владее италианската школа, която преподава с голямо умение на своите ученици. Наученото се запечатва дълбоко в младия певец,­ постановката на гласа му става толкова качествена, трайна и солидна, че това му позволява да пее интензивно и пълноценно цели четири десетилетия и то в доста обширен репертоарен диапазон. През 60-те години специализира при именития румънски певец и вокален педагог проф. Октав Енигареску.

През пролетта на 1949 г. в Русе е открит държавен оперен театър. Кирил Кръстев участва на конкурс и на 8 април 1949 г. е назначен в Русенската опера. „Травиата“ от Джузепе Верди е първата постановка на новородената опера. В ролята на бащата, Жорж Жермон, е 28-годишният Кирил Кръстев. Първите пет представления са закрити, първото минава като изпитно (8.11.1949). На 27 ноември е официалната премиера. От този ден нататък, в продължение на 30 години, е част от настоящето, бъдещето, а след това и на историята на този музикален институт. Зареждат се роля след роля: Шарплес от „Мадам Бътерфлай“, доктор Малатеста от „Дон Паскуале“, Крушина от „Продадена невеста“. През 50-те и 60-те години изпълнява партии предимно от по-лиричния репертоар. Избягва драматичните, за да не форсира гласа си и да съкрати певческия си живот. Американският консул Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ е една от най-често изпълняваните роли през тези 40 години. Постановката на „Дон Паскуале“ с Кръстев в ролята на доктор Малатеста се играе близо 100 пъти в препълнени салони. Още в началото на кариерата си Кирил Кръстев посяга към две от най-проблемните партии, писани за баритон от Росини и Верди: ­ Фигаро от „Севилският бръснар“ и Риголето от едноименната опера.

През 1956 г. се открива новата оперна сграда в Русе. В премиерите на „Евгений Онегин“ и „Мазепа“ от Чайковски главните роли са поверени на Кирил Кръстев.

През 1958 г. идват още две постановки: „Кармен“ от Жорж Бизе и „Манон“ на Жул Масне. През същата година Кръстев прави още една голяма роля, сред най-проблемните от италианския репертоар – Барнаба от „Джоконда“ на Понкиели. Веристичните автори Пучини, Леонкавало и Маскани също „лягат“ на певеца. Още като Марсел в първата постановка на „Бохеми“ (1951) той усвоява белезите на този нелек стил. Към Скарпия от „Тоска“ посяга доста по-късно, след двегодишния си престой като гост-солист и вокален педагог в операта в Хавана, Куба. През 1960 г. прави още една от големите си роли ­ – Амонастро от “Аида“ на Верди. След Амонастро се превъплъщава и в образа на маркиз Поза от „Дон Карлос “ (1963). „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе (1950) е друг връх в кариерата на артиста. Своя творчески апогей отбелязва с две роли от Верди – Симон Боканегра и Макбет.

В зрелите си години Кирил Кръстев посяга към една дълго мечтана роля – Карло Жерар от „Андре Шение“ на Умберто Джордано. Сериозни негови постижения са още: Папагено от „Вълшебната флейта“, Граф Ди Луна от „Трубадур“, Ренато от „Бал с маски“, Валентин от „Фауст“ на Гуно, Силвио от „Палячо“ на Леонкавало, Алфио от „Селска чест“ на Маскани, Шчелкалов от „Борис Годунов“ на Мусоргски и много други. Общо 47 роли, немалка част от тях реализирани по два пъти в Русе и Варна.

През периода 1966–1968 г. работи като вокален педагог, гост солист и консултант в Националната опера в Хавана. „Попаднах в една изключителна страна на таланти,­ певци и балетни артисти. Мисля, че кубинците са просто родени да пеят и да танцуват. Бяха жадни да учат, да работят, да се усъвършенстват …“ – споделя той.

Във Варна Кирил Кръстев отива през 1981 г. Там повтаря част от изпълняваните дотогава роли: Амонасро, Риголето, Жермон, Макбет, Симон Боканегра, някои от тях изгражда по нов начин. Разучава и нови партии: Себастиано от „В долината“ от Ойген д’Албер, Калоян от „Йоанис Рекс“ на Парашкев Хаджиев, Дьо Бретини в „Манон“ от Масне. С Варненската опера гостува нееднократно в Гърция и Испания.

Отделно внимание заслужава поредицата от български роли на артиста: Нягул от „Албена“, Симеон от “Лето 893″, Калоян от „Йоанис Рекс“, и трите от Парашкев Хаджиев, Цар Калоян от едноименната опера на Панчо Владигеров, Царят на дяволите от „Ян Бибиян“ на Найден Геров и особено Събо от „Момчил“ на Любомир Пипков.

Кръстев пее в почти всички румънски оперни театри. Години наред го канят като почетен гост-солист на оперния фестивал в Констанца. Името му влиза и в една румънска музикална енциклопедия. Гостува в СССР, Румъния, Чехословакия, Югославия, ГДР, Куба, Полша, Унгария, Монголия. Голям е и броят на концертните му участия у нас и в чужбина. В повечето случаи с откъси из оперни­ арии, дуети и ансамбли.

(край на цитата)

Огромното дело на Кирил Кръстев е добре оценено от съответните отговорни лица. В различни години получава почетните звания „Заслужил артист“ и „Народен артист“, ордени, почетни знаци, „почетен гражданин“ на Русе. На Националния преглед на българските музикални театри в Стара Загора през 1978 г. получава първа награда за ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини. През 1984 г. получава отново първа награда на Националния преглед на оперните театри в Стара Загора за ролята на Симон Боканегра.

Похвално е, че в тази Уикипедия-страница за Кирил Кръстев при една допълнителна редакция са дадени много подробности за оперните му роли: ред на изпълненията и техния брой. Тази статистика е важна и аз ще я цитирам:

Роли

По реда на изпълненията им и броя на представленията:

  • Жорж Жермон (180 представления), „Травиата“ от Джузепе Верди: 8 ноември 1949 г. – първо представление на Русенската опера, 27 ноември 1949 г. – официална премиера. 12 април 1970 г. – ­ юбилейна премиера, 20 години Русенска опера
  • Маркиз Д’Обини (36 представления), „Травиата“ от Джузепе Верди: 12 декември 1949 г. ­първо участие
  • Консулът Шарплес (128 представления), „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини: първо участие 25 март 1950 г., премиера, 13 февруари 1989 г. ­ последно представление, Варненска опера
  • Д-р Малатеста (54 представления), „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети: първо участие 8 ноември 1950 г., премиера; 11 ноември 1965 г. втора постановка
  • Крушина (15 представления), „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана: първо участие 12 февруари 1951 г., премиера
  • Марсел (83 представления), „Бохеми“ от Джакомо Пучини: първо участие 12 октомври 1951 г., премиера
  • Риголето (105 представления), „Риголето“ от Джузепе Верди: първо участие 21 април 1952 г., премиера; 19 декември 1986 г. ­премиера във Варна
  • Фигаро (89 представления), „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини: първо участие 30 януари 1953 г., премиера
  • Бранко (33 представления), „Волният вятър“ от Исак Дунаевски: първо участие 1 юни 1953 г., премиера
  • Цезар Гал (4 представления), „Волният вятър“ от Исак Дунаевски: първо участие 10 април 1954 г. ­
  • Силвио (24 представления), „Палячо“ от Руджеро Леонкавало: първо участие 28 октомври 1953 г., премиера
  • Зурга (69 представления), „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе: първо участие 30 март 1955 г., премиера
  • Онегин (38 представления), „Евгений Онегин“ от Пьотър Илич Чайковски: първо участие 4 февруари 1956 г., премиера, Откриване на новата оперна сграда в Русе
  • Мазепа (14 представления), „Мазепа“ от Пьотър Илич Чайковски: първо участие 30 май 1956 г., премиера
  • Граф ди Луна (50 представления), „Трубадур“ от Джузепе Верди: първо участие 14 ноември 1956 г. премиера; втора постановка 2 юли 1977 г., премиера
  • Ескамилио (97 представления), „Кармен“ от Жорж Бизе: първо участие 16 януари 1958 г.­, премиера, втора постановка 24януари 1974 г. ­
  • Барнаба (10 представления), „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели: първо участи 17 юли 1958 г. ­, премиера
  • Киро (9 представления), „Запустялата воденица“ от Маестро Георги Атанасов: първо участие 28 април 1959 г., премиера
  • Леско (4 представления), „Манон“ от Жул Масне: първо участие 20 октомври 1960 г. ­
  • Амонасро (25 представления), „Аида“ от Джузепе Верди: първо участие15 ноември 1960 г., втора постановка 20 ноември 1980 г., трета постановка 6 юли 1988 г., премиера, „Варненско лято“
  • Рустем (21 представления), „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 24 ноември 1960 г. ­, премиера
  • Валентин (19 представления), „Фауст“ от Шарл Гуно: първо участие 20 април 1961 г., премиера
  • Фредерик (6 представления), „Лакме“ от Лео Делиб: първо участие 28 декември 1961 г.,
  • Цар Калоян (9 представления), „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров: първо участие 5 април 1962 г., премиера, „Мартенски музикални дни“.
  • Джек (3 представления), „Момичето от Запад“ от Джакомо Пучини: първо участие 17 май 1962 г. ­
  • Маркиз Родриго Поза (37 представления), „Дон Карлос“ от Джузепе Верди: първо участие 27 януари 1963 г., премиера
  • Пинг (1 представление), „Турандот“ от Джакомо Пучини: 16 февруари 1965 г.
  • Сър Хенри Астън (25 представления), „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети: първо участие 12 декември 1965 г.­, премиера
  • Барон Скарпия (53 представления), „Тоска“ от Джакомо Пучини: първо участие 28 април 1966 г. ­ 19 март 1979 г. – 1100-тен спектакъл на артиста!
  • Алфио (14 представления), „Селска чест“ от Пиетро Маскани: първо участие 28 ноември 1968 г., премиера
  • Папагено (18 представления), „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт: първо участие 16 септември 1969 г., премиера
  • Царят на дяволите (7 представления), „Ян Бибиян“ от Найден Геров: първо участие 10 октомври 1969 г., премиера
  • Ренато (13 представления), „Бал с маски“ от Джузепе Верди: първо участие 3 февруари 1970 г., премиера
  • Нягул (6 представления), „Албена“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 12 октомври 1969 г., предпремиера
  • Княз Игор (16 представления), „Княз Игор“ от Александър Бородин: първо участие 6 април 1971 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Симеон (4 представления), „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 26 март 1973 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Симон (44 представления), „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди: първо участие 7 октомври 1973 г., премиера; 27 декември 1981 г. ­ втора постановка във Варненската опера; 29 ноември 1984 г. ­ на фестивала в Стара Загора – 1.награда
  • Събо (11 представления), „Момчил“ от Любомир Пипков: първо участие 3 април 1974 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Карло Жерар (12 представления), „Андре Шение“ от Умберто Джордано: първо участие 4 март 1976 г., премиера, „Мартенски музи¬кални дни“
  • Макбет (16 представления), „Макбет“ от Джузепе Верди: първо участие 27 април 1975 г.; ­ втора постановка 6 юли 1985 г., „Варненско лято“; 13 октомври 1988 г., ­ фестивал на о. Корфу, Гърция
  • Шчелкалов (7 представления), „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски: първо участие 29 март 1979 г., премиера, „Мартенски музикални дни“
  • Калоян (4 представления), „Йоанис Рекс“ от Парашкев Хаджиев: първо участие 28 юни 1981 г., премиера, „Варненско лято“
  • Радослав (2 представления), „Хан Аспарух“ от Александър Райчев: първо участие 27 май 1982 г., Русенската опера на турне в Кишинев
  • Дьо Бретини (4 представления), „Манон“ от Жул Масне: първо участие 28 февруари 1982 г., премиера, Варна
  • Себастиано (4 представления), „В долината“ от Ойген д’Албер: първо участие 23 юни 1983 г., премиера, „Варненско лято“
  • Микеле (2 представления), „Мантията“ от Джакомо Пучини: първо участие 8 февруари 1987 г.­, Русенската опера

(край на цитата)

Действително една внушителна вокална кариера! Забелязахте ли, при операта „Тоска“ от Пучини, на 19 март 1979 г. Кирил Кръстев играе своя 1100-и оперен спектакъл – в ролята на барон Скарпия… А след това има още други изяви. Браво, браво!

На латиница (на английски език) има само малка статия за Кирил Кръстев в портала „Stars of Bulgarian Opera“ на г-н Франк Фишър в САЩ за ония 100-120 български оперни артисти, за които отбелязвам вече много пъти – последно за Сийка Петрова. Както при Пенка Маринова и Николай Здравков, ако уважавания от мене русенец – писателят и преводачът Огнян Стамболиев не е написал статия, а след това и книга за Кирил Кръстев, почти нищо не е останало в писмена форма за този изключителен артист. За кой път вече подчертавам пионерското дело на г-н Стамболиев, което по мое мнение е уникално. Ако например в Софийската опера е имало дълго време хора, които да напишат спомени (има и изключения) за многото изключително добри оперни артисти, нещата щяха да бъдат така, както е за десетината русенски артисти, делото на които е вече документирано на най-високо равнище от г-н Стамболиев. Така че и при Кирил Кръстев, както и при други негови колеги ще цитирам без промени статията на Огнян Стамболиев от декември 2006 г., която е почти пълно описание на живота и делото на Кирил Кръстев до момента на написването й:

КИРИЛ КРЪСТЕВ – НЕСРАВНИМИЯТ
85 години от рождението на големия български певец

Огнян Стамболиев

Кирил Кръстев принадлежи към певческия елит на България от годините след войната. Беше сред най-добрите баритони, които някога сме имали. И досега мястото му в нашия музикален театър е празно. А прекрасният му белкантов глас можеше да украси всеки първостепенен европейски театър. Но той се посвети изцяло на родната сцена, макар да имаше и международни успехи и признание. На Русенската опера Кръстев даде три десетилетия от живота си. За него това не беше компромис или жертва – просто твореше на тази сцена. След това още десетина години беше първи баритон и на Варненската опера – и там се раздаваше докрай, без остатък. Слушам негови записи от Златния фонд на БНР – „Риголето”, „Ловци на бисери”, „Фауст”, „Бохеми” – и не преставам да се удивлявам на съвършено овладяната певческа техника и на точно съответстващия на вокалните средства стил на изпълнението. Наистина малцина са нашите певци, постигнали подобно съвършенство, което можем да установим дори само от два по-късни негови записа – ариите на Карло Жерар от „Андре Шение” на Умберто Джордано и Макбет от едноименната опера на Верди. За щастие тези записи не само са съхранили красивия тембър на певеца – лиричен и благороден, способен да спечели и най-преситения и претенциозен познавач, но и разкриват една отлична школа..

Роден е на 2 май 1921 г. в Петрич в учителско семейство. Пее от съвсем малък. През 1930 година семейството му се преселва в столицата. Там малкият Кирил попада под магията на звуковото кино. Запленен е от пеенето на Тито Скипа, Бениамино Джили, Нелсън Еди, Хосе Мохика. Иска да стане певец. Завършва гимназия. През 1940 г. Кирил пристъпва към мечтата си. Явява се на конкурсните изпити в Музикалната академия и е приет в средния отдел. Започва да учи при Елена Ангелова-Орукин, която го обучава като …тенор. Звезден миг е срещата му със Събчо Събев, който веднага открива в него баритона! После взема уроци при Иван Хр. Попов. Възприемчив и амбициозен, Кирил попива всичко от именития си професор. Усвоеното се запечатва трайно у него – постановката на гласа му е толкова качествена, трайна и солидна, че това му позволява да пее пълноценно, като голям вокалист в продължение на цели 40 години – без спадове и кризи. (Отличната си форма ще поддържа доста сезони и с помощта на проф. Октав Енигареску от Букурещката опера.) През 1943 г. Кирил Кръстев е мобилизиран, изпратен във Вардарска Македония. В Скопие го ангажират в Българския народен театър, но не като оперен, а като драматичен артист. След близо двегодишна служба там е демобилизиран и се връща в София като веднага се свързва с музикалните среди. Известният диригент и музиковед Илия Темков го насочва към Военния ансамбъл. До началото на 1949 година Кирил е водещ солист там. Дните му минават в много пеене и уроци при Иван Хр. Попов.

През пролетта на 1949, научил за конкурса в Русе, той се явява на изпитите и е назначен за редовен солист. Поверяват му централната баритонова партия – Жорж Жермон – във Вердиевата „Травиата”. Така Кръстев се нарежда сред първите солисти – основатели на театъра. Изпъква още с дебютната си роля, забелязват го театрали и музиканти, критици, диригенти, режисьори, вокални педагози. Русенската публика веднага го обиква и това е взаимна любов – „любов от пръв поглед”. По-късно, когато се утвърждава в национален план и става прочут, отказва всяка покана за работа другаде, дори и в чужбина, заради „любимия Русе”.

През целия си живот в крайдунавската ни столица Кирил Кръстев пее много, дори прекалено много – премиери, редови спектакли, концерти (имах удоволствието да организирам такива с него!), концертни бригади из града и региона за гостуващи делегации, за национални и местни празници… След Жермон се зареждат роля след роля: Шарплес в „Бътерфлай”, Малатеста в „Дон Паскуале”, Крушина в „Продадена невеста”, после Онегин в „Евгений Онегин” и Мазепа в „Мазепа” на Чайковски, Марсел в „Бохеми” и Скарпия от „Тоска” на Пучини, Барнаба в „Джоконда” на Понкиели, Цезар Гал в оперетата „Волният вятър”, Риголето, Амонасро, Маркиз Поза, Граф Ди Луна, Ескамилио, Фигаро, Цар Калоян, Зурга, Валентин… Общо 47 баритонови партии, немалко от тях изпълнени в две или повече различни постановки в Русе и Варна. (В града на морето замина принудително, не искаше да напуска любимия Русе, но интриги на завистливи колеги използваха развода му, за да накарат отговорни фактори да го прогонят.) А той бе доста чувствителен и уязвим, въпреки че външният му вид не показваше тази уязвимост. Вълнуваше се преди излизане на сцената или на концертния подиум, беше изключително самокритичен, готов да отрече и най-доброто, което бе постигнал. Работеше и търсеше непрекъснато. Неуморно шлифоваше всеки детайл – за това много му помагаше и втората му съпруга, талантливата и опитна оперна пианистка Дарина Куюмджиева. С всяка своя нова роля Кирил даваше открит урок по вокално фразиране и белкантово пеене на своите колеги в операта. Това се случи и във Варненската опера, където се дублираше с баритони с по десетина-двайсет години по-млади от него, солисти с качества и опит, които се учеха и възхищаваха от стария майстор. Тук искам да подчертая отново отличната му школовка при Иван Хр. Попов и проф. Енигареску. Работата му с тях успя да центрира максимално звуковия поток на гласа му, при това без да накърнява тембровото му очарование, благородството на емисията му. Кирил бе истински белкантов певец от световен мащаб, който се посвети изцяло на България.

Своя творчески апогей Кирил Кръстев отбеляза с две роли от Верди – Симон Боканегра (1973) и Макбет (1975), които по-късно повтори и на Варненска сцена. В тези спектакли, решени като истински съвременнен музикален театър от забележителния актьор и режисьор – театрал и музикант – Константин (Диди) Димчев, Кирил Кръстев се превъплъти в двама трагични герои: първият – силен, благороден, великодушен, а вторият – злодей, измъчван от тежкото бреме на съвестта, действащ като автомат-убиец. Тук щедрата му и непохабена през годините гласова природа и вродената му музикалност го извисиха над съзвездието от първостепенни солисти, негови партньори (Мария Венцеславова, Стефка Евстатиева, Марин Илиев, Иван Консулов, Николай Здравков, Добрин Маников, Анастас Анастасов, Неделчо Деянов). И както писа Р. Бикс: „Мисълта да се срещна с „пионера-основател”, какъвто е той, би могла да прозвучи едва ли не недопустимо!” Но срещата беше не само съвсем истинска, но и достави удоволствие на всички познавачи. Със „Симон Боканегра” на Варненската опера Кирил Кръстев се представи и в далечна Испания през 1984 г., където критиката подчерта, че е блестял над всички, но не защото е изпълнил заглавната роля, а защото „владее майсторски един наистина прекрасен и мощен белкантов баритон!” А тогава е вече на 63 години! Същата година получава награда на Прегледа на оперните театри за тази роля.

В този кратък обзор не могат да се анализират повечето от големите превъплъщения на артиста на сцените в Русе и Варна. Сериозни негови постижения бяха: Зурга от „Ловци на бисери” от Бизе (запис за Златния фонд на БНР), Онегин в „Евгений Онегин” на Чайковски, интерпретация, оценена като еталонна през 50-те и 60-те години у нас и в съседна Румъния, Риголето, Скарпия, Амонасро, Граф Ди Луна (в двете реализации на „Трубадур” от 1956 и 1977 г.), Ренато в „Бал с маски” (1970), Алфио в „Селска чест”, Джек Рейнс в „Момичето от Златния Запад” (1959), Княз Игор, Жерар от „Андре Шение”, Цар Калоян… Тези роли трудно могат да се степенуват. Всяка от тях е подготвена и изпълнена майсторски, съвършено, получила е високата оценка от критиката.

Кирил Кръстев беше типичен оперен артист от средиземноморски тип, с отлична италианска школа, който бе в състояние да интерпретира еднакво добре и музика от славянски и френски автори. Но, разбира се, силата му беше в италианската опера – Верди, Доницети, Пучини. На млади години беше тип „ кавалир-баритон”, особено подходящ за Росини, Доницети, за ранния Верди. А в зрелостта, в апогея си, когато гласът му понатежа и стана по-драматичен, премина естествено към драматичните и трагичните герои. Неговите сценични превъплъщения бяха от европейска величина и това бе големият шанс за трупата на Русенската опера, а след това и на Варненската, а и на целия български следвоенен музикален театър.

 © Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85)

Същата статия е поместена по-късно – през януари 2011 г. във в. „Дума“ (26 януари 2011 г., брой 21). Поводът е бил сигурно някакъв юбилей. Огнян Стамболиев не пише за кончината на Кирил Кръстев. През 2014 г. моят приятел от Габрово Николай Колев ми прати съобщение за датата на смъртта му – 9 юни 1989 г.

В Интернет има сведения за книга от Огнян Стамболиев, посветена на Кирил Кръстев. Ето извадка:

Кирил Кръстев

Сборникът разглежда от различни страни 40-годишния творчески път на един от най-добрите български баритони. (цена 5 лв., с отстъпка 20% – 4 лева). Обявата е в електронен портал за продажба на книги.

Както вече писах в статиите за Пенка Маринова и за Николай Здравков, през декември 2011 г. в Русе беше открит паметен мемориал за „Звездната тройка“. Ето съобщението в печатни и електронни медии от 10 декември 2011 г.:

Тримата оперни певци – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев получават заслужено признание

“Звездната тройка” на Русенската опера – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев ще бъдат увековечени в мемориал. Той беше открит на 9 декември 2011 г. между сградата на Операта и катедралния храм “Св. Троица”. Паметникът е дело на Георги Радулов и арх. Венелина Бучуковска. По време на тържественото откриване звуча запис на певческо изпълнение от тримата знаменити русенски оперни певци.

Пенка Маринова е родена през 1929 г. и е първата певческа прима на Русе. Тя пее на сцената на Русенската опера още от самото й създаване през 1949 г., без да има съответното образование. Заради таланта си бързо се издига до първо лирично сопрано в състава на Операта.

Николай Здравков (1923-1990) започва работа в Русе като стажант-солист през 1953 г. Тогава печели и лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – втора награда на конкурса “Ема Дестинова – Карел Буриан” в Прага. Следват още международни отличия, с които певецът се утвърждава като част от певците на Русе.

Кирил Кръстев е роден през 1921 г. в Петрич, но 30 години от живота си посвещава на Русенската опера. Той е сред най-добрите български баритони.

И тримата “звездни” певци на Русенската опера са родени извън големия дунавски град, но годините, през които се изявяват на неговата сцена са им отредили място в историята като най-добри русенски певци

(край на съобщението).
 

На 27 ноември 2012 г. в българска печатна медия бе публикувана следната статия :

Без експеримент няма творчество…

(С писателя и издателя Емил Кръстев разговаря критикът и преводачът Огнян Стамболиев)

Емил Кръстев е роден през 1948 г. в София, но израства в Русе – син е на прочутия български баритон Кирил Кръстев, основател на Русенската опера. През 1975 г. започва работа като репортер във в. “Орбита”. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма “Христо Ботев”. По-късно работи във в. “АБВ” и издателство “Земиздат”. През 1991 г. основава издателство “Гея-Либрис”. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта “Луда надежда” в библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж”. Автор е и на книгите “Лунен загар”, “През екологичния лабиринт”, “Змейова гонитба”, ”Кръговрат”, „Сянката”, „Макиаж”, „Плацента”.

Уважаеми Емил Кръстев, нека да започнем този разговор с корените. Кажете нещо за произхода си. Известно е, че сте син на един от големите оперни певци на България, баритонът Кирил Кръстев…

Обикновено се говори за произхода на героите или силните на деня. Те трябва да показват героизъм и сила на деня от люлката. Аз бях обикновен ученик с обикновени мечти и обикновена съдба. Като съвсем млад имах късмета да живея известно време в чужбина, но това не ми помогна кой знае колко. Освен дето понаучих един език. За съжаление, не наследих и частица от певческата дарба на баща ми. А ми се искаше. Утехата ми е, че малкият ми син има талант. Сега завършва музикалното училище и ако не беше толкова мързелив, би могъл да направи поне малко от това, което постигна дядо му.

Как се насочихте към литературата?

Още като студент започнах работа във вестник. А знае се, че амбицията на всеки журналист е да го признаят за писател. Като прескочи четирийсетте и никой не обръща внимание на литературните му опити, започва да обсъжда успелите писатели със също такива пишещи братя като него – ама какъв писател е този? Нека умре, да минат трийсет години, ако тогава някой го помни… Но когато човек е на двайсет и пет, не мисли какво ще кажат за него трийсет години след смъртта му. И добре че е така….(Б.К.: интервюто продължава, давам само част от него).

Цитирах този текст само с мисълта да покажа, че наследниците на Кирил Кръстев също имат интерес в областта на изкуствата и г-н Емил Кръстев го демонстрира ясно.

През 2011 г. в една статия във в. „24 часа“ се споменава името на Кирил Кръстев, когато оперетният артист Марчо Апостолов дава интервю пред журналистката Елизабет Радкова (брой от 9 юли 2011 г.). Ето цитат от интервюто:

(…) Марчо Апостолов е син на известния варненски спортен журналист Митко Апостолов. “Отраснал съм по спортните зали – с олимпийски шампиони по вдигане на тежести, по гимнастика – аз си бях приятел с тях.” Според Марчо това е причината сега да не питае особен интерес към спорта. Интересът към музиката се появил у него постепенно. “Тормозеха ме да свиря на цигулка. Баба ми и дядо ми бяха абонирани за варненската опера. Братовчед ми беше известният тенор Арсений Арсов. Той ми беше кумирът. По спектакли го гледах и си мечтаех като него да пея. Той ме запозна с Веселина Зафирова. Тя е учила всички варненски певци.” Оперната искра окончателно се запалила у него след няколко срещи с двама легендарни певци – баритона КИРИЛ КРЪСТЕВ и сопраното Добринка Влахова. “Няма такъв глас като нейния! Арсени ме запозна с тях. Кирил почина няколко месеца след това, а Добринка беше много възрастна. Но от тях се побърках по това изкуство.”

Пътят на Апостолов е предопределен. В София в Музикалната академия го поема доц. Ирена Бръмбарова. След като завършва, се оказва, че не е така лесно да си намери работа. В края на 90-те години среща професора си Павел Герджиков. “Какво правиш?” – пита го професорът. “Работя в Проно-то. Има една роля като за теб, искаш ли да дойдеш на прослушване”, предлага Герджиков (…)

(край на цитата)

Що се отнася до източници на латиница за Кирил Кръстев, няма нищо освен следните допълнения към данните, които цитирах в статията на Огнян Стамболиев (портала „Stars of Bulgarian Opera“ на г-н Франк Фишър в САЩ):

„Кирил Кръстев, тенор (Б.К.: очевидна грешка, един ред преди това в заглавието пише „баритон“) е роден на 1 май (Б.К.: вярвам на г-н Стамболиев, че е 2 май) 1921 г. в Петрич (…) Вокално обучение в Държавната музикална академия от 1941 г. при Иван Попов. Оперен дебют в Русенската опера на 8 ноември 1949 г. в „Дама Пика“ от Чайковски (Б.К.: г-н Стамболиев не пише за това). Оперни изяви в различни оперни театри в България, също и в Софийската народна опера. Международни изяви в различни страни от Източния блок включително в големите оперни театри в Киев, Букурещ и Одеса. Заедно с ролята на Херман, също и Зурга в „Ловци на бисери“, в „Евгений Онегин“ и в ролята на Калоян в българската опера „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров.“

(край на цитата)

През 2014 г. на 4 юли от 23 часа Българското Национално Радио посвещава в програмата си „Христо Ботев“ предаване, посветено на Кирил Кръстев. Ето цитат от портала на Радиото:

Спомен за Кирил Кръстев

публикувано на 04.07.2014

Автор: Светлана Димитрова

„На Русенската опера Кръстев даде три десетилетия от живота си. За него това не беше компромис или жертва – просто твореше на тази сцена. След това още десетина години беше първи баритон и на Варненската опера – и там се раздаваше докрай, без остатък“ – пише в книгата за него Огнян Стамболиев.


Благодарение на тази книга и на публикуваните в нея размисли на автора, спомени на партньорите му от сцената, рецензии от пресата и разбира се на съхранените в нашата фонотека записи можем да преживеем отново магията от срещата с изкуството на един от големите български оперни певци от миналия век.


В предаването ще прозвучат арии и сцени от оперите „Севилският бръснар“ на Росини, „Фауст“ на Гуно, „Бал с маски“, „Травиата“, „Дон Карлос“, „Симон Боканегра“, „Риголето“ и „Макбет“ на Верди, записани на сцените в Русе, София и Варна.

(край на информацията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100430165

В края на Уикипедия-страницата за Кирил Кръстев е даден списък на всички по-важни източници за информация, който намирам за много полезен при желание за по-основно запознаване с живота и делото на певеца. Цитирам този списък:

Източници:

  • Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, 1967 г.
  • Розалия Бикс, Анели Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич. Български музикален театър – том IV. София, 2015 г., изд. Гея-Либрис, стр. 42, стр. 74, стр. 92. ISBN 978-954-300-149-1
  • Огнян Стамболиев. Кирил Кръстев. София, изд. Гея-Либрис, 2000 г., ISBN 954-9550-43-5.
  • Анкета “Хоризонт. „И заедно с него да тъгува, да мечтае“. В. „Хоризонт“ брой 1,1987 г., Варна.
  • Анкета „Хоризонт“. Творци и публика: диалог извън залата. В. „Хоризонти“, бр. 6, 1987 г.
  • Кирил Аспарухов. На сцената живея. В. „Вяра“, приложение на в. „Пиринско дело“, 19.04.1986 г.
  • Огнян Стамболиев. Кирил Кръстев на 60 години – не! „Музикални хоризонти“, май 1981 г.
  • Вера Грозева. Срещи с три поколения оперни певци. София, 1981 г.
  • Огнян Стамболиев. Златното време на таланта. В. „Дунавска правда“, бр. 102, 24.05.1978 г.
  • Стефан Тинтеров. Един странен оперен спектакъл. Музикални хоризонти, 1977 г., № 8, стр. 40 – 42.
  • Незавършена ария няма. В. „Работническо дело“, София, 18.03.1976 г.
  • Димитър Кръстев. Щастието, което носи оперната магия. В. Дунавска правда, 25.12.1975 г.
  • Народният артист Кирил Кръстев. В. „Дунавска правда“, 8.09.1974 г.
  • Катя Тодорова. Да забравиш себе си, да гориш за другите. „Пиринско дело“, 8.11.1972 г.
  • Пенчо Неделчев. Дейци на изкуството, в. „Дунавска правда“, 18.11.1971 г.
  • Никола Боздуганов. „Дон Карлос“. Българска музика, 1963,№ 3, стр. 46 – 48.
  • Пенчо Неделчев. За стотен път в ролята на Жермон. В. „Дунавска правда“, 23.10.1960 г.
  • Цената на вдъхновението – По повод 10-годишнината на Русенската опера. 27.11.1959 г.
  • Венелин Кръстев. Към самостоятелни творчески търсения. Българска музика, 1954 г., стр. 21 – 25.

(край на цитата)

Това са основните сведения, които давам днес за юбиляра Кирил Кръстев. В статиите за колегите му Пенка Маринова и Николай Здравков има информации и за него, така че едно препрочитане на тия статии (Маринова на 9 януари 2019 г. и Здравков на 10 февруари с.г.) ще допълнят картината за този талантлив и способен български певец. Жалко, както при много други негови колеги и колежки, и той не е успял да покаже таланта и възможностите си пред световната публика.

Нека днес на 2 май 2020 г. да отбележим юбилея на Кирил Кръстев – 99 години от рождението му и да помислим за тази „звездна русенска тройка“, оставила толкова дълбоки спомени в историята на българското оперно изкуство.

……………………..

Цитирам линк към ария на Макбет от операта на Верди в изпълнение на Кирил Кръстев:

…………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.