Ljubka Biagioni

Българо-италианската диригентка Любка Биаджони цу Гутенберг празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 април 2022 г. празнува рожден ден една от най-изявените и профилирани диригентки с български произход – Любка Биаджони цу Гутенберг, родена на този ден през 1968 г. в Рим.

Особено се радвам да пиша днес за нея, тъй като тя от доста години живее в Германия, името й тук е добре познато в музикалните кръгове и освен това тя е моя ФБ-приятелка, с която си разменяме съобщения при известни поводи, особено когато тя има изяви на Международния музикален фестивал “Herrenchiemsee” в Германия, където тя от много години дирижира и поставя опери. Както е добре известно, през 2000 г. тя заедно със съпруга си – диригента Енох цу Гутенберг заложиха основите на този фестивал, който всяка година привлича хиляди посетители в тази особено привлекателна местност в Бавария.

Фактически аз не пиша днес за пръв път за Любка Биаджони – на 16 април 2016 г. писах за пръв път статия във връзка с рождения й ден, после на същия ден през 2017 г., като освен това на 19 януари в годините от 2015 до 2022 в статиите си за българската диригентка Росица Баталова споменах името й заедно с имената и на други български диригентки, като дадох съвсем кратка информация и за нея. Нека припомня (давам цитати от тази статия през 2016 г.):

„Драги приятели на оперното и оперетно изкуство, на днешния 19 януари 2016 г. в София се помина точно преди една година голямата българска диригентка и музикална общественичка Росица Баталова – една от първите майстори в диригентското изкуство в България, която години наред беше в редовете на най-значителните представители на това типично за мъжете изкуство.

В годините на моята младост и зрялост, до 1974 година преди да напусна България съм бил на десетки нейни изяви в Музикалния театър в София и винаги съм бил напълно задоволен от изкуството й, от сериозното и задълбочено тълкуване на ръководените от нея произведения. Много години тя работи в този театър, наложи висок еталон на изисквания и през 2005 г. там бе тържествено чествана нейната 50-годишна дейност като диригент.

В тези години професията на жена – диригент на симфоничен оркестър беше твърде рядка не само в България, но и по целия свят. Аз си спомням тогава само за Росица Баталова и за Радосвета Бояджиева, докато жени – хорови диригенти имаше значително повече, проф. Лилия Гюлева ми беше лична позната. Сега не е така – нека спомена само Любка Биаджони, Вилиана Вълчева във Варна и хоровата диригентка Вяра Михайлова в Бургас. И трите са мои ФБ-приятелки, ще напиша по-сетне нещо за първите две. Знам името и на Красимира Костова – диригент в Бургаска опера. Тя е от доста години там диригент, известно време и директор на операта“.

(По-нататък в същата статия от 19 януари 2016 г.):

„За Любка Биаджони има толкова материали в медиите, ето само цитат от едно интервю с нея през май 2014 г.:

„Диригент, баронеса, майка и една от най-чаровните и силни жени с неизчерпаема енергия – Любка Биаджони. Тя обича  музиката, музикантите и певците. Когато човек я гледа, не може да не живее с нея музиката. С точни диригентски и естетически красиви жестове тя анимира хор, солисти и оркестър, които дават всичко от себе си, за да покажат красотата на музиката.Така човек желае една опера.”

На 15 май под нейното диригентство Софийската филхармония ще  изнесе концерт в зала “България” от 19.00 часа, като ще прозвучат произведения на  Антон Брукнер – Симфония No 5 в си бемол мажор и други.

Любка има българо-италианска кръв, родена е в Рим, учила е в Музикалната академия в София, а сега живее в семейните замъци на Гутенберг в Германия. След гимназията Любка се колебае между музиката, философията и дори иска да се посвети на мисионерство при Майка Тереза. В крайна сметка надделява любовта  към музиката, кандидатства и я приемат в Музикалната академия в София.

След дипломирането си, ЛЮБКА БИАДЖОНИ специализира при световно-известните диригенти – Ленард Бърнстейн,  Карл Остеррайхер, Фердинанд Лайтнер, Валери Гергиев,  Густав Кун и Иля Мусин. В продължение на 3 години асистира на Густав Кун  из цял свят. Носител е на първи награди от Международните конкурси за диригенти “Виенски камерен орекстър” (1996) и на “Франко Капуана” в Сполето (2002).

От 20 години  концертира из цяла Европа. Била е първи гост-диригент на Оркестър ”Filarmonica Marchigana” в Италия. От 2010 е постоянен гост-диригент, а от март 2012 е диригент на  Софийската филхармония.

През 2000 г. заедно със съпруга си е основател на Международния музикален фестивал “Herrenchiemsee” в Германия, където всяка година концертира и поставя опери.

Под нейно диригентство Софийската филхармония в състав Национален филхармоничен оркестър и хор е реализирала три успешни участия в този фестивал с изпълнение на  Вердиевите опери “Набуко” (2008) и “Фалстаф” (2011) и на операта “Ариадне на Наксос” от Рихард Щраус (2013).

“Любка Биаджони  беше една изключителна изненада. Фрапиращо беше как тя наизуст, с толкова виталност успя да  координира пет различни групи от оркестър, хор и солисти, които бяха в залата” (цитат от медия в Германия)“.                                           

(край на цитатите)

Така че днес на рождения ден на Любка Биаджони ще се спра по-подробно на биографията и творческия й път, както и на някои статии и интервюта с нея. По отношение на първото ще ползвам информации на немски език.

Любка Биаджони цу Гутенберг (на немски език Ljubka Biagioni zu Guttenberg, още по-пълно название Ljubka Biagioni Freifrau von und zu Guttenberg), е родена на 16 април 1968 г. в Рим като Любка Биаджони). Тя е немска диригентка с българо-италиански корени. Майка й е българка, бащата е италиански профсъюзен деец с комунистически убеждения. Тя израства в Рим и посещава гимназия с привес на хуманистичните предмети. След дългогодишно клавирно обучение получава стипендия за Националната музикална академия „Проф. Панчо Владегорав“ в София, където е в класа на проф. Георги Робев и получава обучение като хоров и оркестров диригент, което приключва с отлични оценки. Освен в тези области, тя учи там и теория на музиката.

Следващи етапи на нейното обучение са: Варна, където Любка Биаджони учи при Карл Йостеррайхер, Рим – в Националната академия „Санта Чечилия“ при Норберт Балач и Ленард Бърнстейн, както и Сиена – Музикалната академия „Chigiana“ при Фердинанд Лайтнер и Валери Гергиев. През 1997 г. Любка Биаджони работи в Ротердам с Иля Мусин и отново с Валери Гергиев. След това тя следва в Рим философия и заедно с това работи като асистент-диригент при редица продукции, като в „Suntory Hall“ в Токио, на Арена ди Верона, при Музикалния фестивал в Залцбург и в много други градове. Изработения там репертоар включва опери от Моцарт, Белини, Росини, Верди, Вагнер, Рихард Щраус. По-късно следва и теология във Франфурт на Майн.

След успех при кандидатстване за Виенския камерен оркестър, Любка Биаджони предприема с този ансамбъл концертно турне в Австрия, което приключва с изява във концертна зала във Виена – Wiener Konzerthaus. Още през същата година гастролира като диригент при спектакли на операта „Манон Леско“ от Пучини в Лука, Пиза и Виареджо, като също така подготвя продукция на „Дон Жуан“ от Моцарт с големия италиански певец Руджеро Раймонди, която изнася в Атина в театър „Megaro Mousikis“. Ето информация на руски език за този грандиозен концертен комплекс в Атина: „Афинский концерт-холл «Мегарон» (греч. Μέγαρον Μουσικής Αθηνών), «Мегаро Мусикис» расположен на проспекте Королевы Софии в Афинах. Мегарон прекрасно оборудован и отвечает всем необходимым требованиям, чтобы принимать на своей сцене лучшие оперы мира. Вблизи концерт-холла расположена одноименная станция Афинского метрополитена «Мегаро-Мусикис».

(край на цитата)

През сезона 1996/1997 Любка Биаджони е ангажирана за първи гостдиригент в „Orchestra Filarmonica Marchigiana“, с който състав изнася редица концерти в цяла Италия. През 1997 г. гостува в Орхус / Дания със Симфоничния оркестър в Орхус, както и в рамките на едно турне с оркестър „La Camerata“ в Гърция.

След женитбата си през 1997 г. с диригента Енох цу Гутенберг, Любка Биаджони прибавя към името си титлата „цу Гутенберг“.

През 2002 г. Любка Биаджони цу Гутенберг (по-късно в статията ще изпускам тази титла заради краткост на изложението) спечелва обявения от Европейския съюз Международен конкурс за диригенти „Franco Capuana“. Както писах в началото, през 2000 г. заедно със съпруга си тя е основател на Международния музикален фестивал “Herrenchiemsee” в Германия, където всяка година концертира и поставя опери. При тези изяви, които са полусценични спектакли с нейна режисура и инсценировка, тя прави редица продукции, които са оценени от публика и критика много добре. Ето някои заглавия: „Травиата“ от Верди (2007), „Набуко“ от Верди с Paolo Gavanelli в главната роля (2008), „Селска чест“ от Маскани (2009), „Риголето“ от Верди (2010), „Фалстаф“ от Верди (2011), “Ариадне на Наксос” от Рихард Щраус (2013), „Риголето” от Верди (2014), „Манон Леско” от Пучини (2015).

От началото на 2010 г. Любка Биаджони е първи гост-диригент на Софийската държавна филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“. От 2011 г. получава титлата „държавен диригент“ на тези ансамбли (б.а. Б.К.: буквален превод, в немския оригинал е дадено „Staatlicher Dirigent“ bei ebendiesen Ensembles, по-добре е да се каже „постоянен диригент“). За съжаление тези ангажименти в София не траят дълго. По-долу в статията ще дам подробности за раздялата на Любка Биаджони със Софийската филхармония през 2015 г.

Що се отнася до репертоара на Любка Биаджони, той обхваща творби от Йохан Себастиян Бах до Франц Лехар. По оношение на оперния жанр нейният интерес принадлежи най-вече на италианската опера. За съвместната й работа с различни диригенти и оркестри ще пиша по-късно.

По отношение на личния й живот, както вече писах, от 1997 г. тя е омъжена за немския диригент Енох цу Гутенберг (роден на 29 юли 1946 г. в Гутенберг – малка община в Бавария, район Франкен, население 536 души (2010 г.). Енох цу Гутенберг има от първия си брак през годините 1971–1977 двама сина – Карл-Теодор цу Гутенберг, роден през 1971 г. и Филип Франц цу Гутенберг, роден през 1973 г. Любка Биаджони има двама сина от брака си с Енох цу Гутенберг. Нека добавя, че Енох цу Гутенберг се помина на 15 юни 2018 г. в Мюнхен.

Искам тук да отбележа, че след развода на Енох цу Гутенберг с първата си съпруга, двамата синове са възпитани почти изцяло от баща си в семейния замък в Гутенберг. По времето, когато по-късно синът Карл-Теодор започна да изгражда тук в Германия завидна политическа кариера като член на правителството, немските медии писаха редица неща за него и аз съм чел негови интервюта, в които той е много блатодарен на баща си за тези детски години. Не трябва да забравяме, че майка му напуска замъка през 1977 г. след развода, когато той е дете на 6 години, брат му е едва на 4 години. В този тежък период за всяко подрастващо дете без близост до родната си майка Енох цу Гутенберг получи от медиите по-късно много висока оценка за възпитането на синовете си, които пораснаха и тръгнаха по собствени пътища, за които баща им има голям принос чрез това възпитание. Голямото немско списание „Щерн“ беше публикувало голяма статия за Карл-Теодор и животът му като дете в замъка на фамилията и после за годините след това, когато учи в Германия и в чужбина.

В края на тия биографични бележки за Любка Биаджони ще цитирам по-подробно описание на работата й с различни оркестри и хорове (цитати от източник на немски език):

Zusammenarbeit mit Orchestern

Wiener Kammerorchester
Orchestra dell´ Arena di Verona
Orchestra I Solisti Fiorentini
Orchestra Sinfonica Arturo Toscanini
Orchestra La Camerata Athen
Orchestra del Teatro del Giglio – Lucca
Orchestra Sinfonica di Arhus – Dänemark
Orchestra Filarmonica Marchigiana
Orchestra Pro Arte Marche
Orchestra dei Pomeriggi musicali di Milano
Orchestra Sinfonica di Adana – Türkei
Sinfonia Varsovia – Warschau
Hofer Symphoniker
Cappella Istropolitana – Bratislava
Prager Kammerorchester
Münchner Rundfunkorchester
SOFIA PHILHARMONIC

Zusammenarbeit mit Chören

Tschechischer Philharmonischer Chor, Brünn
Bulgarischer Nationalchor “Svetoslav Obretenov”
Männerchor der KlangVerwaltung
Kammerchor München
Chor der Arena di Verona
Coro dell´opera di Lucca

(край на цитата)

Сега ще се спра на една хубава статия от 2017 г. за Любка Биаджони в българска медия, която дава сведения за нейна дейност в България:

Портал „IMPRESSIO“

2 април 2017 г. 

София Симфоникс” представя “Жените в музиката” на 27 май в зала “България“

Изключителните Йоанна Каменарска и Лия Петрова на една сцена в София по покана на Маестра Любка Биаджони.

Три прекрасни, женствени и темпераментни дами – Маестра Любка Биаджони, Йоанна Каменарска и Лия Петрова, заедно с музикантите от “София Симфоникс” ще представят за първи у нас симфоничния концерт “Жените в музиката”. На 27 май от 19.00 ч. зала “България” ще посрещне на една сцена едни от най-талантливите, виртуозни и награждавани български цигуларки, в един различен концерт по идея и специалната покана на Маестра Любка Биаджони.

В програмата ще звучат:  Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, със солист Йоанна Каменарска и Трагична увертюра в първата му част. Във втора част ще чуем Концерт за цигулка и оркестър от Сергей Прокофиев, със солист Лия Петрова и Сюита № 1 от “Ромео и Жулиета”.

Диригентската палка ще бъде в ръцете на Маестра Любка Биаджони, а с този концерт тя и “София Симфоникс” се завръщат бляскаво на сцената на най-представителната ни концертна зала – зала “България”.

Музикалното събитие е под Патронажа на кмета на София – г-жа Йорданка Фандъкова. С много пълни програми и много ангажименти в различни точки на света, през последните години сравнително рядко можем да чуем Йоанна Каменарска и Лия Петрова в България. “Жените в музиката” е една от малкото и чудесни възможности за българската публика да им се наслади на една сцена и на живо – на 27 май в зала “България”.

Билети за “Жените в музиката” на 27 май 2017 са в продажба на касата на Софийска филхармония в зала “България” и в интернет и в мрежата на Ticketportal.bg. Цени от 15 до 30 лв., а за ученици, студенти и пенсионери са на специална цена – 10 лв.

Impressio е медиен партньор на симфоничния концерт “Жените в музиката”.

Цигуларката Йоанна Каменарска, възпитаничка на Йосиф Радионов, Руджиеро Ричи и Игор Озим започва своята солова концертна кариера още на 10-годишна възраст като солистка на детската филхармония „Пионер“, с която предприема турне в Италия. През 1995 г. печели две специални награди на майсторския клас на Руджиеро Ричи в Берлин и покана да продължи своето образование под негово ръководство в Моцартеум, Залцбург.

Легендарният й учител я счита за една от най-добрите му ученици, предричайки й “велико бъдеще”. Участва в майсторски класове и получава творчески импулси от проф. Шмуел Ешкенази, Игор Ойстрах, Леонидас Кавакос, Дьорд Куртаг. Носител е на трета награда от международния конкурс “Моцарт” в Залцбург през 2002 г. Изнася редовно концерти в Европа, Япония и Южна Америка. Йоанна Каменарска е правила записи за Немските, Австрийските, Българските и Шведски национални радио и телевизия.

През 2007 г. става втори концертмайстор на Симфоничния оркестър на Северното радио в Хамбург. От 2008 г. е концертмайстор на Хамбургските филхармоници, където е приета като “… феноменална концертмайсторка…” от местната критика.Понастоящем Йоанна Каменарска ръководи майсторски класове в Тояма, Япония и Нойберг, Австрия.

Цигуларката Лия Петрова е най-младата представителка на “Жените в музиката”, но вече е била солист на Брюкселската и Люксембургската филхармонии, на Камерния оркестър на Лозана, Националния оркестър на Монпелие, филхармониите на Осака и Монте Карло и много други ансамбли.

През пролетта на 2016 г. тя стана носителка на първа награда от конкурса за млади цигулари “Карл Нилсен”- Дания.

Лия Петрова е една от големите надежди на българската цигулкова школа. Възпитаничка на Националното музикално училище “Любомир Пипков” в София. Лауреат е на престижни конкурси като “Тибор Варга” в Швейцария и “Луи Шпор” във Ваймар и е носител е на Моцартов медал като най-млад артист на ЮНЕСКО. Студентка е на прочутия цигулар и педагог Огюстен Дюме във Висшето училище “Кралица Елизабет” в Брюксел, а по-късно се обучава и в музикалната академия “Ханс Айслер” в Берлин.

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия – има няколко снимки, които могат да се видят директно в нея:

https://impressio.dir.bg/noti/sofiya-simfoniks-predstavya-zhenite-v-muzikata-na-27-may-v-zala-balgariya/

В немскоезичните медии има редица сведения и информации за Любка Биаджони, но аз ще се спра до края на тази статия на такива, които са дадени на български език – статии и интервюта, от които ще научим редица подробности. Първо ще цитирам една чудесна статия-интервю, публикувано в сп. „Жената днес“:

Списание „Жената днес“, брой 3, 1 март 2013 г.

Боряна Гидикова

Любка Биаджони цу Гутенберг. Баронесата с палка

Запознахме се по време на снимките на документалния филм, който режисьорът Милена Будинова от продуцентската къща “Супернова медия” започна да прави за нея. Любка репетираше “Травиата” със Софийската филхармония, където вече от две години е постоянен диригент. Помоли ме да й помогна повече хора да разберат за концертите и да дойдат в зала “България”. Оказа се, че това е сложна задача в една фалшиво-чалгаджийска културна среда.

Любка е родена и израснала в Рим. Баща й е италиански политик, синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка й Цветана е българка, преводач в българското посолство и в БГА “Балкан”, където нейн колега е Сергей Антонов. По-късно тя е основен свидетел по делото срещу него, в което той е обвинен в покушението срещу папа Йоан-Павел II. Това е сериозен удар за семейството на Любка, дори баща й получава инфаркт по време на процеса. Поради близките си отношения с Антонов, семейство Биаджони остава без половината си приятели, но Цветана не се отказва от показанията си в негова защита и отстоява приятелството им до края на живота му. Любка свързва този период с тъжни спомени – с това как тя праща рисунки в затвора на Сергей и никой не може да й обясни защо този дребен, скромен човечец изведнъж е станал толкова лош.

Не липсват и други перипетии в живота на баронесата, която прекарва всички ваканции в България при бабите и дядовците. Тя и досега летува с децата си по българските черноморски курорти, което за мен си е цяло геройство. Тази любов към втората й родина е неслучайна. В българските й корени откриваме един прадядо опълченец и кмет на София и рода с голяма история.

Като дете Любка е възпитавана от баща си като момче. Обсъждат световната политика, философски проблеми, автомобили и въпреки че тя дълги години ходи на балет, е буйно и късо подстригано момиченце, което се бори с момчетата в училище.

“Може би станах жена, като станах майка. Но съм строга майка: с две момчета… Не е лесно! Когато дирижирам, не съм строга, имам моите ясни убеждения за интерпретацията на музиката и ги отстоявам. Децата си мога да накарам да си измият ръцете веднага и да седнат да свирят на пиано, оркестъра не. Ако един оркестър не желае да работи, не може да се насили. Когато се прави музика, е като при любовта: не може и не бива насила. Но когато дирижирам, забравям, че съм жена: аз съм само музикант и искам да бъда само един скромен прислужник на музиката”, казва Любка.

За любовта към музиката отново главен виновник е баща й. Той знаел всички по-известни опери наизуст и музиката заема голяма част от живота на семейство Биаджони. Затова след Класическата гимназия в Рим и години, прекарани в безкрайни упражнения и уроци по пиано, Любка избира Националната музикална академия в София с профил дирижиране. Студентката италианка се мести в София точно по време на промените през 90-те и челно се сблъсква с българската действителност. А и е избрала една доста мъжка професия, която в балканската ни страна трябва ежеминутно да се отстоява. Все още на жени като Любка тук се гледа малко като на изключения, които ей-сега ще се провалят с гръм и трясък. Бих казала – има да чакате.

След София Любка записва и философия в Рим: „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение”.

Следват специализaции при Карл Остеррайхер, Норберт Балач, Ленард Бърнстейн, Валери Гергиев и Иля Мусин. Асистент-диригент е в Сентъри хол в Токио, Aрена ди Верона, Залцбург, Генуа. Става гражданин на света, говори четири-пет езика и създава приятелства навсякъде.

“Интересно е, че баща ми се наричаше така: “Cittadino del mondo!“ Той ми даде този пример: не е важно кьде живееш, важното е да живееш честно и скромно. Многото езици, култури, пътувания те карат винаги да мислиш какви са ценностите ти.”

Любка обикаля света, отдадена на музиката и убедена, че точно тя няма да стане просто нечия съпруга и да си стои у дома да си гледа децата. Докато един ден не среща бъдещия си съпруг – известния немски диригент Енох цу Гутенберг я кани за свой асистент. Точно като в приказките този невероятно галантен аристократ я изненадва с нестандартно предложение за брак само шест месеца след запознанството им. Кани я на театър в местния културен дом в Гутенберг, на фестивал, на който той е патрон, и пред хиляди хора я представя на немски като своята годеница и бъдещата баронеса. Тя не реагирала, тъй като не говорела езика, но и когато той все пак й превел какво бил съобщил току-щo, й казал: „Имаме много свидетели, няма как да ми откажеш!“

Баронът има двама синове от първия си брак, които е отгледал сам и повече от 20 години не се е женил повторно. Синовете му бързо приемат Любка. Карл-Теодор е по-известният от двамата с политическата си кариера в Германия като член на правителството на Ангела Меркел, която завърши със скандал. Обвинен е във фалшифициране на дипломата си от университета и въпреки че политическите му врагове не успяха да докажат докрай истинността на това твърдение, той подава оставка и се оттегля. Скандалите около него се отразяват на цялото семейство.

„Съдбата на Карл-Теодор беше изпитание за всички ни, но всеки трябва да има възможност да се поучи от собствените си грешки и да има сили да продължи напред.“

Сега съпругът й Енох е най-големият й фен и именно той я подтиква да се върне на диригентския пулт и да продължи кариерата си след появата на децата им. Но всеки път, когато се налага тя да ги остави в Германия, за да дойде да дирижира в София или в някоя друга точка на света, Любка се колебае. Като всяка майка, тя е на пълен работен ден 365 дни в годината. Няма бавачки за 9-годишния Паолино и 7-годишния Йохан, дори докато й гостувах в замъка Гутенберг, пазарувахме заедно в местния супермаркет, водихме и взимахме децата от училище (които учат в училища в различни градове). Тя води момчетата на тенис, на плуване, пишат домашни и всяка вечер свирят заедно на пиано. “Когато се моля с тях вечер, не съм диригентът Любка Биаджони, а съм само майка.

Те имат нужда само от майката… Но виждам с радост, че се гордеят много и с техния диригент. Мечтая си да съм в състояние да продължавам да давам любов на всички тези, които имат нужда от мен. Аз живея за моите деца, моето семейство, а музиката е моята мисия.”

В България много трудно се прави изкуство, каквото и да било. А за да се надяваш да напълниш залата с почитатели на класическата музика, когато навън е зима, хората са по улиците, защото нямат за хляб и няма дори за кого да се гласува на поредните избори, трябва безкрайно да обичаш музиката. Преди няколко дни Любка ми каза с типичния си оптимизъм, че сега е най-важното време за хората на изкуството да не пускат душите на хората и да ги хранят с вяра. Ще кажете: лесно е да си живееш някъде там, на Запад, в замък на 1000 години и да даваш акъл как да си оправяме ние тука кашата. Но знам, че Любка Биаджони ще направи всичко по силите си на 21 март, всеки дошъл да чуе “Фалстаф” от Верди, да си тръгне от зала “България” с няколко тона по-извисена душа, с малко повече вяра, с преливащо от емоции сърце и ум, който за два часа е бил изключен от проблемите, сметките и нищетата.

“Ние, музикантите, трябва да направим и невъзможното, за да развиваме културата и музикалния живот навсякъде по света. Aко ние убедително предложим една духовна промяна, няма как да не се усети и от публиката. А за да стане това, се налага музикантите и въобще творците в България да не мислят само за насъщния, защото заплатите им са по 400 лв. В Германия музикантите в оркестрите са достойно платени. Тук музикантите цял живот се упражняват, достигат невероятни върхове в изкуството и накрая се оказва, че няма с какво да хранят децата си. А хората затъпяват все повече само пред компютъра и телевизора. Но когато предложа нещо за душата, както примерно наскоро свирихме с филхармонията Осмата симфония на Брукнер, залата беше полупразна, никой не дойде. Може би хората се боят да се замислят…Музиката както цялото изкуство и философията има за цел да ни обогати, одухотвори и да ни направи по-добри хора.”

Следващият концерт на Софийската филхармония под диригентството на Любка Биаджони е на 21 март от 19 ч. в зала “България” и е подарък за 200-годишнината от рождението на Верди.

“Ще представим неговата последна опера “Фалстаф”, която никога не е правена в София. Тази опера е духовният тестамент на композитора. След много обич, разочарования и трагедии, Верди започва да гледа по-философски на живота. В тази опера всички са еднакво важни, еднакво тежки и трудни, както в живота. Либретото на операта е по гениалната комедия на Шекспир “Веселите уиндзорки”. В края й Верди осмива Фалстаф, но всъщност се надсмива над себе си. Хуморът му е уникален, но неговата любов към героя му, въпреки че му се подиграва, е огромна и безценна. Той превръща главния персонаж в един универсум, където ние плуваме, потъваме, спасяваме се и разрешаваме проблемите, смеейки се. Всъщност Верди показва, че има милост към Фалстаф, към нас и към целя свят, с благодарност за един безценен, прекрасен живот.” Питам я какво е любовта за една красива, смела и невероятна жена като нея. “Любовта е целият ми живот… децата, музиката, природата, красотата! Любовта е да живееш за другите. Първата енциклика на папата преди 7 години беше: Deus Caritas est! (Господ е любов), разбрана като всеотдаен жест на човек към друг човек, без да очаква нищо обратно…”

(край на статията)

Моята лична оценка е „6 плюс“ – отдавна не съм чел такава смислена, задълбочена и толкова навременна статия-анализ на нашето забързано и псевдо-оценено време по отношение на културните ценности, което прави Любка Биаджони в разговора си с Боряна Гидикова. Дълбоко съм впечатлен!

И само две години по-късно идва голямото разочарование – Любка Биаджони напуска Софийската филхармония. Аз не живея постоянно в България, в Германия това едва ли се е дискутирало в медиите, но лично аз бях потресен, след като прочетох в Интернет подробности за това решение на Любка Биаджони. Спомням си, писах й постинг за случая със дълбоко съжаление за случилото се (нали сме ФБ-приятели), за което тя ми благодари вежливо.

Цитирам един от най-важните материали по случилото се:

Защо един щастлив диригент напуска Софийска филхармония огорчен

Любка Биаджони с отворено писмо: Отивам си, защото отношението към мен е некултурно

Площад СЛАВЕЙКОВ 23.06.2015 г.

„Отивам си, защото загубих надежда: бях щастлив диригент, меценат и приятел на Софийска филхармония. Госпожа Светлина Терзиева и Николай Куманов твърдят, че оркестърът и синдикатите не желаят да работят с мен, а това е лъжа“, пише Любка Биаджони.

Диригентът Любка Биаджони напуска Софийска филхармония. Баронеса цу Гутенберг обяви решението си с емоционално обяснение, публикувано във Фейсбук.

От думите й разбираме, че оркестърът е раздиран от страхове и съществува при буреносна атмосфера. Биаджони се отказва от работата си в националния културен институт с огорчение. Причината за него очевидно е в присъствието на двама души във Филхармонията – диригентът Максим Ешкенази и мениджърът „Управление на творческата дейност“ Светлина Терзиева, цигуларка в оркестъра. Биаджони твърди, че Терзиева управлява Софийска филхармония в конфликт на интереси –  тя заема едновременно длъжност в държавния културен институт, но едновременно с това управлява частната формация на Максим Ешкенази „Фортисимо фамилия“.

Любка Биаджони дирижира Софийска филхармония от 5 години, от 3 сезона е щатен диригент на оркестъра. Няколко поредни години тя организира турнета на Филхармонията в Германия, но планираният гастрол това лято вероятно ще отпадне.

В края на месец май от института бе отстранен диригентът на хора Илия Михайлов, който изложи в интервю за сайта „Гласове“ схеми, по които в Софийска филхармония източват държавни субсидии. И.д. директорът на Филхармонията Виктор Стоянов заяви, че това е клевета и готовност да очисти името си в съда. 

Вижте отвореното писмо на Любка Биаджони цу Гутенберг:

Отивам си от Филхармонията!

Защото отношението към мен от някои хора от ръководството е некултурно и невъзпитано (с изключение на директора Виктор Стоянов).

Отивам си, защото госпожа (Светлина) Терзиева обясни пред творческия съвет, че аз не мога да дирижирам симфонични произведения.

Отивам си, защото в ръцете на един човек са плана на зала „България“, творческия план за другата година, организацията на „Фортисимо фамилия“.

Отивам си, защото закриват моята длъжност на щатен диригент, която от много време съществува.

Отивам си, защото няма уважение към музикантите, те живеят в страх да не изгубят работата си, ако не си купуват билети или не свирят по 17 концерта на месец.

Отивам си, защото тайната анкета, направена от Софийска филхармония, не се респектира и се слага диригент като Максим Ешкенази, който по резултат на анкетата, не е желан от оркестъра.

Отивам си, защото смятам за неморален конфликтът на интереси при госпожа Светлина Терзиева, която от 3 години има частен бизнес с Максим Ешкенази, платена е от него и след това го кани като гост-диригент в Софийска филхармония.

Отивам си, защото освен за Ешкенази няма реклама за концертите на Филхармонията, между които и за моите.

Отивам си, защото хората във Филхармонията недоволстват от това, което става, но си мълчат от страх. Така не се прави изкуство.

Отивам си, защото изгубих надежда: бях щастлив диригент, меценат и приятел на Софийска филхармония. Госпожа Светлина Терзиева и Николай Куманов твърдят, че оркестърът и синдикатите не желаят да работят с мен, а това е лъжа и го доказа тайната анкета, на която пък Ешкенази е получил само 3 гласа.

Отивам си огорчена и тъжна, защото този прекрасен концерт миналия четвъртък в зала „България“ със Софийска филхармония беше химн на любовта и надеждата – от моя страна и от страна на музикантите към публиката. Публиката се вдигна на крака, ние се разплакахме. Това ще остане в моето сърце: завинаги! Музиката не се ражда само в нотите, а между хората!

(край на цитата)

Жалко, не вземам никакво отношение, гледам само крайния резултат – една тъжна и огорчена диригентка напуска Филхармонията!

До края на статията ми ще дам още няколко информации за дейността на Любка Биаджони след напускането на Софийската филхармония.

Танцът на палката

11 юни 2015 г.

За Любка Биаджони винаги говорим с респект. Защото е баронеса Цу Гутенберг и защото е диригент от висок европейски ранг с лична мисия да популяризира културата и музикалния ни талант по света.

На 18 юни тя ще накара зала България буквално да заиграе под палката й – ще дирижира концерт само от танцувална класика. Защо е избрала тези произведения, как се подготвя да застане пред оркестъра и кой е най-хубавият комплимент, който е получавала, попитахме баронесата лично.

Ще дирижирате програма Танци на 18 юни, вие самата обичате ли да танцувате?
Много обичам да танцувам, като дете съм играла балет 12 години, той беше голямата ми любов по това време. После се отдадох изцяло на музиката и чрез нея продължавам да изживявам танца – с програми като тази.

От произведенията в нея кое ви е най-близко до сърцето?
Това е последният ми концерт със Софийската филхармония засега, и избрах тези произведения, защото исках нещо леко, приятно и необичайно за нашата публика. Пиесата на Владо Джамбазов Стъпки е невероятно красива с многобройните си ритмики и мелодии, в нея ври и кипи българският дух. Същевременно е и много трудна за дирижиране и изпълняване. Слава Богу, когато имам въпроси, винаги мога да звънна на композитора и да го попитам какво иска да каже в определена част от пиесата си. Нещо което, уви, е невъзможно с Бах, Верди или Равел.

Как се подготвяте обикновено за една нова за вас пиеса?
Най-важното за мен е да служа на музиката колкото се може по-скромно и достойно. Винаги подготвям партитурите си с много четене за композиторите, за историята и изкуството по тяхно време. Без това не бих могла да интерпретирам музиката им. А дали изглеждам добре и елегантно отстрани – това не ме интересува. Главното е колегите оркестранти да разбират какво искам да им кажа.

Кой е най-добрият комплимент за един диригент?
Може би най-големият комплимент за мен е когато децата ми разбират музиката, която дирижирам. Спомням си и как преди време един човек, който никога не беше идвал на концерт, се развълнува и разбра Симфония N5 на Антон Брукнер – тогава усетих, че нашето изкуство има смисъл.

Вкъщи сте двама диригенти. Има ли нещо сходно между хората с тази професия?

Ние, диригентите, сме особена раса. Много сме суетни и често не сме скромни, което пречи в отношенията с хората. Затова винаги трябва да помним, че без оркестъра ние сме едно нищо. Ако оркестърът не те обича, никога няма да извадиш от него музиката, която звучи в душата ти, най-много да получиш едни изсвирени ноти, но това е много далече от нашата мисия като музиканти.

А защо така рядко виждаме жени с палката?
Всъщност напоследък има повече жени диригенти. Аз лично все още намирам шпагáта между това да бъда диригент, домакиня, майка и съпруга за доста труден. Покрай децата денят ми започва в 5 сутринта, а за учене и четене имам време само през нощта.

Какво си спомняте от своя първи голям концерт?
Първият ми концерт е бил преди 25 години в НДК, аз бях млада студентка. Сега се радвам, че с възрастта качеството се развива и мога да усетя истински, че съм музикант.

Върху какво работите в момента с оркестъра си
София Симфоникс?
Преди три години създадох този нов оркестър от, според мен, най-добрите музиканти в България. Имаме много концерти с тях в Германия, сега подготвяме турне с операта „Манон Леско“ от Пучини и два симфонични концерта. Гордея се с този оркестър и искам да продължаваме да пътуваме из Европа и да показваме прекрасния български дух. Ще го представя и в София, надявам се някъде през есента.

Концертът Танци с диригент Любка Биаджони е в зала България, 18 юни, 19:00, 8/10 лв.

(край на цитата) 

Хосе Карерас пее с оркестъра на Любка Биаджони в НДК

Баронеса цу Гутенберг напусна Софийска филхармония огорчена, но отново ще работи у нас

Площад СЛАВЕЙКОВ 14.07.2015 г.

Хосе Карерас ще пее за последно пред българската публика на 3 декември в зала 1 на НДК.

Защо един щастлив диригент напуска Софийска филхармония огорчен

Любка Биаджони напусна Софийска филхармония огорчена, но дни по-късно получи шанс за съвместен концерт с Хосе Карерас в НДК. Знаменитият тенор ще пее в зала 1 на Двореца на 3 декември. Диригент на проявата ще бъде Давид Хименес, който избрал да работи у нас със „София Симфоникс оркестра“ на баронеса цу Гутенберг.

Събитието ще бъде част от прощалното турне на певеца A Life In Music. Освен „София Симфоникс оркестра”, в концерта ще се включи и световноизвестно сопрано, което засега се пази в тайна от организаторите „Жокер медия“ и Moko Solution.

В зала 1 ще прозвучат най-известните изпълнения на Карерас от началото на кариерата му досега – от мелодии от времето на „Бел епок” до най-известните оперни арии в историята на музиката.

Любка Биаджони цу Гутенберг е родена в Рим в семейството на италиански политик. Завършва с отличие хорово и оркестрово дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, след което специализира в майсторските класове на Карл Остеррайхер (Варна), Норберт Балач и Ленард Бърнстейн (Академия „Санта Чечилия” – Рим). Печели първите награди на конкурса за диригенти на Виенския камерен оркестър (1996) и на Европейския конкурс за оперно дирижиране „Франко Капуана” в Сполето (2002).

(край на цитата)

Агенция Монитор – 28.01.2016 г. Диригентката Любка Биаджони: Срещу мизерни хонорари съмнителни оркестри съсипват реномето на българските музиканти

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 26.01.2016 г.

Не е нормално оркестрите да разнасят консерви по турнета, казва баронеса цу Гутенберг

На 14 февруари диригентката Любка Биаджони и частният й оркестър „София симфоникс“ представят Вердиевия шедьовър „Травиата“ в зала 1 на НДК. Звезди на постановката са сопраното Марта Торбидони, тенорът Михаил Михайлов и баритонът Антон Керемедчиев. Освен диригент и режисьор Биаджони е и отговорник по костюмите и декорите.


– Г-жо Биаджони, с какво вашата версия на „Травиата“ ще е по-различна от тази, която българската публика познава?

– Идвалите на моите концерти в зала „България“ знаят, че в постановките ми наблягам повече на музиката, а не на режисурата, както се случва напоследък в оперните театри из цял свят. Стремя се публиката да се концентрира върху музиката и гласовете на певците, особено когато са съпроводени от такъв прекрасен оркестър, какъвто е „София симфоникс“. Естествено, че има режисура в постановките ми, но тя, както костюмите и декорите помага на музиката. Важни са текстът и музиката на произведението, а не външната интерпретация на режисьора, който често иска само да провокира.

– Финансирането ли е най-голямото предизвикателство в мениджмънта на частен оркестър като „София симфоникс“?

– Голямото предизвикателство е да покажа, че и онези музиканти, които са останали в България, са в състояние да правят изкуство на световно ниво – въпреки трудното ежедневие и битките, които са принудени да водят на чисто битово ниво. Това е моята мисия. Борбата не е финансова, защото навсякъде липсват пари. Битката е да покажем качество – и го правим с концертите ни в Германия, Италия, Австрия. Неотдавна на концерта на „София симфоникс“ в нашата област Гутенберг показахме такова ниво, че ни поканиха за 4-5 концерта и в Мюнхен и в други важни градове в Германия. Когато се покаже качество, хората не само са съгласни, а се радват да имат добри ансамбли.

– Мнозина ще ви опонират, че говорите така, понеже разполагате със средства като член на аристократичната фамилия цу Гутенберг.

– Вижте, няма как аз да финансирам цял оркестър. Средствата идват от спонсори – и частни спонсори като „Дойче банк“, и германската държава са ни подкрепяли финансово, именно защото са сигурни, че предлагаме качество. Нещата не идват от парите, а от качеството на музикантите. Познавам ги добре, защото работихме заедно в Софийската филхармония. Повече от половината идват от други столични оркестри, има и много млади – като един изключително добър 15-годишен тромбонист. Изтъквам това, защото в последните години се нароиха много оркестри – най-често български и руски, които изнасят посредствени продукции. Съгласяват се да пропътуват с автобус по 400-500 километра на ден, получават мизерен хонорар. Тези евтини оркестри пътуват под чуждо име, избрано така, че да внушава, че изпълнителите са италианци. Публиката може и да не усеща заблудата, но в нашия бранш се знае, че са евтини оркестри от Източна Европа. Подобна „практика“ унищожава както музикантите като изпълнители, така и реномето на всички останали оркестри от България. Недопустимо е.

– Вашият оркестър може ли да се самоиздържа от продажба на билети?

– Естествено, че не. Всеки частен оркестър има нужда от спонсори, но те идват само, ако са убедени, че има смисъл. Така е и при държавните. Пари се намират и това се вижда – когато са поканени сериозни изпълнители, значи, че има средства.

– Миналия сезон си тръгнахте с обида от Софийската филхармония, как се разви ситуацията?

– Г-н Виктор Стоянов ме покани с прекрасен договор още през лятото, предоставяйки ми възможност да дирижирам повече от осем концерта. Отказах, защото смятам, че нещата в момента във филхармонията не са както би трябвало да бъдат – директорът е временен, мениджърът също е временен, в тази институция има много лични интереси и няма да се върна там, докато ситуацията не се промени. Иначе с много голямо удоволствие бих работила пак с този оркестър, с който сме били заедно пет години. Ходили сме със Софийската филхармония на няколко турнета в Германия и с радост показах качеството на тези музиканти. Но сега пък работя с част от тях в „София симфоникс“.

– Не е тайна, че когато ходят по турнета с големи трупи, много изпълнители слагат в куфарите и консерви, защото командировъчните не са достатъчни. Вашите музиканти как са поставени?

– Когато съм правила турнета и със Софийската филхармония, и със „София симфоникс“, музикантите винаги пристигат със самолет. Никой не си носи консерви, защото ги каня на обяд, вечеря и това е нещо съвсем нормално. Няма как да станеш богат от едно турне, но трябва да те уважават като музикант. За съжаление, някои хора все още използват музикантите, за да правят бизнес. Ако искаш да правиш бизнес, продавай картофи, но изкуството е друго. Не се ли отнасяш към музикантите с уважение, ще има просто изсвирени ноти за отбиване на номера. Трябва да се промени манталитетът на ръководителите и да помислят и за музикантите. Изпълнителите не са женени за една институция, само работят в нея и трябва да го правят с желание, а не да се страхуват и да приемат неуредици. Надявам се, че музикантите ще се преборят за правата си.

– Освен в България, срещали ли сте другаде поговорката „Музикант къща не храни“?

– Не. Със сигурност навсякъде е трудно с музиката, но толкова трудно, колкото е в България – другаде не съм виждала. В Германия и в Италия музикантите са платени добре. За съжаление, в България го няма това уважение, което колегите в чужбина получават. В Германия един музикант взима за месец от 1500 евро нагоре. Колкото по-важен е оркестър, толкова по-голяма е тази сума. Но там и заетостта е голяма – един оркестър е на репетиции от сутринта – сутрин репетира за опера, следобед – за концерт, а вечерта пак свири в операта.

Не бих могла да кажа, че държавата в България не се грижи, защото хората получават заплати и държавните институции не са престанали да се грижат – от световните имена, които идват тук, личи че има пари. Но не може да се сравнява с останалата част на Европа, което е тъжно. Като частни оркестри трябва да направим така, че светът да познава качеството на българските музиканти.

(край на цитата)

Сайт на НДК, 14.02.2016 г.

LA TRAVIATA“ с диригент ЛЮБКА БИАДЖОНИ ще бъде представена точно на 14 февруари (неделя) от 19:00 ч. в Зала 1 на Националния дворец на културата (НДК). Солисти на концерта ще бъдат: Марта Торбидони – сопран; Михаил Михайлов – тенор и Антон Керемедчиев – бас-баритон.

Винаги изкушената от операта Любка Биаджони отново ще зарадва софийската публика със своя „Травиата” от Джузепе Верди.

Красивата музика на гениалния италиански композитор ще бъде представена точно в деня на влюбените „Свети Валентин”. Основната разлика между класическия оперен спектакъл и сценичните опери на Любка Биаджони е, че при нея музиката е на първо място, а не режисурата. Хор, оркестър, солисти и диригент са на една сцена. В предстоящата „Травиата” Маестра Биаджони както винаги ще бъде не само диригент на спектакъла. Нейни са и режисурата, декорите, костюмите.

Любка Биаджони започва да поставя сценични опери от 2007 г. във връзка с развитието и успеха на „Херенкимзее фестивал”, Бавария, който създава заедно със съпруга си – диригента Енох цу Гутенберг през 2000 г. През 2013 г. заедно със своя оркестър „София Симфоникс” поставя отново „Травиата” на фестивала „Класик ам Зее” в Ерланген, Германия, която също преминава с изключителен успех.

На 14 февруари 2016 г. в новата „Травиата” ще участват международните звезди: италианското сопрано Марта Торбидони като Виолета, бас-баритонът Антон Керемидчиев в ролята на Жермон и тенорът Михаил Михайлов в ролята на Алфредо.
Поредното признание за таланта на фамозното сопрано Марта Торбидони е първа награда „Пучини” от Торе дел Лаго, Лука, където тя триумфира през 2015 г. с ролята на Лаурета в операта „Джани Скики”. Това е последната награда, която печели приживе и нашата знаменита Гена Димитрова (1989 г.). Днес Марта Торбидони концертира в цял свят и изпълнява главни партии, сред които: Джилда от „Риголето”, Виолета от „Травиата” на Верди, Ариадне от „Ариадне на Наксос” на Щраус, Ан Болейн от едноименната опера на Гаетано Доницети и др. Била е солист на Софийска филхармония и е участвала в оперни постановки със „София Симфоникс Оркестра” под палката на Любка Биаджони на фестивали „Херенкимзее фестшпиле” – Бавария и „Класик ам Зее” в Ерланген.

Младият и обещаващ тенор Михаил Михайлов дебютира през 2013 г. с „Реквием” на Верди в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър, по-късно през същата година участва във Верди/Пучини галаконцерт с Мюнхенския симфоничен оркестър. Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на зала „ България” със Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „9-та симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини. В края на 2015 г. спечели „Гран при“ на XIX-я Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. През 2013 и 2014 г. се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”; „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадне на Наксос” от Рихард Щраус и „Klassik am See”- Ерланген, в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”, под палката на маестра Любка Биаджони. Сред многобройните му ангажименти са концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония.

Антон Керемидчиев (бас-баритон) прави успешна световна кариера. Изпълнява главни роли на големите оперни сцени. Работи с някои от най-известните диригенти като: Джеймс Конлон, Кирил Петренко, Адам Фишер, Лотар Загрозек, Марк Албрехт, Карло Франчи и др. Сред ролите, които изпълнява са: Жермон от „Травиата” (Опера Лайпциг и Komische Oper Berlin), Вагнерови роли, сред които Курвенал от „Тристан и Изолде” (Опера Франкфурт) и Телрамунд от “Лоенгрин” (Оперен театър Дортмунд); Ескамилио от „Кармен” и Яго от „Отело” (в театрите в Кьолн, Дюселдорф, Манхайм и Бон). Сред предстоящите му изяви през 2016 г. са Риголето във Виена, Ескамилио от „Кармен” в Берлин, както и участия в Токио, Хонг Конг, Братислава, Вилнюс, Будапеща, Фрайбург, Висбаден и други. Антон Керемидчиев е бил солист на Софийска филхармония и на „София Симфоникс Оркестра”, под палката на Любка Биаджони в София и Германия на „Herrenchiemsee Festspiele”, „Klassik am See”- Ерланген.

„София Симфоникс Оркестра” е създаден от Любка Биаджони през 2013 г. и има за цел да показва високото музикално изкуство на българските музиканти в чужбина.

Симфоничният оркестър на Маестра Биаджони гастролира успешно на фестивалите: „Herrenchiemsee Festspiele” (Концерт Щраус/Берлиоз, „Klassik am See”- Ерланген („Травита” (2013) и „Риголето” (2014) и „Манон Леско” на Пучини (2015), където постановка, сценография, костюми и дирижиране са дело на Любка Биаджони. „София Симфоникс” изнася ежегодно и детски образователни концерти в Байройт.

В началото на сезон 2015/2016 „София Симфоникс” направи своя дебют пред софийска публика в зала „България” на 24 октомври, в който концерт солист беше първата виола на Миланската „La Scala”- Симониде Бракони. На 3 декември оркестърът излезе на сцената на зала 1 на НДК заедно със знаменития тенор Хосе Карерас, а пресата го определи като музикалното събитие на годината. Последната изява на „София Симфоникс Оркестра” беше преминалият с изключителен успех и тридесет минути нестихващи аплодисменти „Коледен концерт“ в Кулмбах – Германия на 12 декември 2015 година.

„Травиата” е за всички, които обичат емоционалното и вдъхновяващо сценично присъствие на Маестра Любка Биаджони и нейния оркестър, хор и солисти, които заедно с нея винаги сътворяват празник на духа.

(край на цитата)

В общи линии горния текст беше и в първата ми статия за рождения ден на маестра Биаджони на 16 април 2016 г. Що се отнася до Софийската филхармония, както е добре известно, тя има вече постоянен нов директор – маестро Найден Тодоров, който може би ще продължи да работи с Любка Биаджони. Не е моя работа да се изказвам, просто намеквам за това.

В периода от април 2016 до април 2017 г. маестра Биаджони е имала редица изяви в България и в чужбина, на които днес няма да се спирам, много от тях са отразени в електронните и печатни медии. Искам само да изтъкна една особено важна изява тук в Германия, която се състоя на 5 ноември 2016 г. в Мюнхен – концерт на оркестър „София симфоникс“, който тя ръководи с голям успех от няколко години. Самата маестра Биаджони сподели на стената си във Фейсбук два дни след концерта свои мисли във връзка с този концерт. Цитирам:

„Скъпи колеги и приятели, скъпи „София симфоникс“, от много време очаквахме нашия концерт в Мюнхен и то в събота се случи! Всеки даде на 5 ноември максималното от себе си и така успяхте да докоснете сърцата на хората. Публиката в Мюнхен не е лесна: те са свикнали да слушат само известни оркестри, диригенти, солисти … А ние, малко уморени, идвайки от България, трябваше по някакъв начин да покажем нещо различно, нещо което тук в Мюнхен не се познава, за да ги спечелим, освен високото професионално ниво: естествено, първото което не познаваха е рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров. Второто беше Втората симфония на Рахманинов. Но най-вече, това което не познаваха, е българското сърце и душа, българският дух, който е по-силно от всичко останало, и в който инвестирам всичко каквото мога, за да излезе на бял свят. Така публиката се разплака … Така публиката аплодира след третата част на симфонията … Така публиката усети, без нищо да знае, вашия живот и нашата мисия. Благодаря колеги, че поднасяме заедно духът на България в Европа: и ние ще продължаваме да сме тук, силни и благодарни, с нашата музика!

(край на цитата)

Цитирам в оригинал на немски език обявата в медиите в Германия за този концерт:

„Sie ist eine leidenschaftliche Botschafterin der klassischen Musik Bulgariens: am 5. November präsentiert Dirigentin Ljubka Biagioni zu Guttenberg dem Münchner Publikum im Herkulessaal neben dem 1. Violinkonzert von Paganini und der 2. Symphonie von Rachmaninow mit der „Rapsodia Vardar“ eins der eindrucksvollsten Werke von Pancho Wladigerow, dem bekanntesten bulgarischen Komponisten des 20. Jahrhunderts.
Den Part der Solovioline übernimmt Henry Raudales, Erster Konzertmeister des Münchner Rundfunkorchesters. Begleitet wird Raudales vom Orchester Sofia Symphonics, dessen Mitglieder ausnahmslos namhafte Musiker aus allen großen bulgarischen Orchestern, Professoren und bekannte Solisten sind.

Künstler:
Ljubka Biagioni zu Guttenberg, musikalische Leitung
Sofia Symphonics, Orchester
Henry Raudales, Violine“

(край на цитата)

Превод: „Тя е една страстна представителка на класическата музика в България: на 5 ноември 2016 г. диригентката Любка Биаджони цу Гутенберг представя на мюнхенската публика в „Herkulessaal“ заедно с Първия цигулов концерт от Паганини и Втората симфония от Рахманинов чрез „Рапсодия Вардар“ едно от най-значителните произведения на Панчо Владигеров – най-известният български композитор през 20-и век. Солист в цигулковия концерт е Хенри Раудалес – първи концертмайстор на симфоничния оркестър на Мюнхенското радио. Раудалес ще бъде съпровождан от оркестъра „София симфоникс“, членовете на който са без изключение известни музиканти от всички големи български оркестри, професори и познати солисти.

Артисти:

Любка Биаджони цу Гутенберг, музикално ръководство

„София Симфоникс“, оркестър

Хенри Раудалес, цигулка“

(край на превода)

Едно особено важно събитие, което дава възможност на немската публика в Мюнхен – този особено важен център в музикалния живот на Германия, да се запознае с българското музикално изкуство!

В общи линии това беше текста на статията ми за маестра Любка Биаджони на 16 април 2017 г. През изтеклия период до сега тя е имала редица изяви в България и в чужбина, на които няма да се спирам подробно, но искам да спомена някои от тези събития, които са особено важни и са отразени в български медии. Цитирам едно след друго:

БНР

“София симфоникс” на Любка Биаджони открива творческия си сезон с концерт в Мюнхен

публикувано на 17.10.2017

Автор: Даниела Бенишева

Първата изява на оркестъра ще бъде на 4 ноември

Само след седмица – на 22 октомври, в зала “Херкулес” в Мюнхен, създаденият и дирижиран от Любка Биаджони оркестър “София симфоникс” ще открие своя пореден творчески сезон. За началото е предвидено полусценичното представяне на операта “Травиата” от Верди – запазена марка на маестра Биаджони, добре позната е на публиката в София, която за първи път я гледа на 8 март 2012 г.

Откриването на сезона на “София симфоникс” в Мюнхен не е случайно. Целта на това участие е да бъде представено парченце българска култура, българско мислене, просто българския дух, казва Любка Биаджони.

Първата изява на “София симфоникс” за този сезон у нас ще бъде на 4 ноември в зала “България”. Концертът, в който ще звучи Симфония номер 8 от Брукнер, е подарък за столичани и гостите на града. Маестра Биаджони е убедена, че по този начин хората ще отворят сърцата и душите си.  

Творческият сезон за “София симфоникс” ще продължи с концерти в Германия. Коледният концерт, дирижиран от Любка Биаджони, който през годините е последователно със “Софийската филхармония”, а след това със “София симфоникс”, тази година ще бъде с музикантите от Симфоничния оркестър на Националното радио, както и с участието на Детския и Смесения хор. Мястото е Народният театър, а датата – 23 декември.

Повече пдробности, чуйте в звуковия файл.

Радио София Акценти от програмата Ритъмът на столицата    любка биаджони софия симфоникс

(край на цитата)

Ето и линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/sofia/post/100885467/sofia-simfoniks-na-lubka-biadjoni-otkriva-tvorcheskia-si-sezon-s-koncert-v-munhen

……..

Телевизия БиТиВи

Маестра Любка Биаджони: Да създадеш и ръководиш оркестър не е лесно, но е мисия

Публикувано на 22.12.2017 г.

Да създадеш и ръководиш оркестър не е лесно, но е мисия. Това каза диригентът маестра Любка Биаджони в предаването „Лице в лице”.

Тя посочи, че да си музикант в България е трудно – социалният и икономическият живот тук е различен.

„Условията за музициране са по-различни. В чужбина имат концертни зали, имат фракове, инструменти – всичко е платено от държавата или от частни компании”, сподели тя.

По думите й музикант в чужбина взима от 1500 до 8000 евро на месец.

(край на цитата)

Ето и линк към предаването:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/maestra-ljubka-biadzhoni-za-muzikata-i-kolednija-duh.html

……………….

Портал „IMPRESSIO“

ГАСТРОЛ В ГЕРМАНИЯ

Любка Биаджони с голям български концерт в Мюнхен

Три биса за Веселина Кацарова и „София Симфоникс“ в зала „Херкулес”

Автор: Impressio / 7 февруари 2018

Текст и снимки: Xiomara Bender

На 4 февруари 2018 г. “София Симфоникс”, с артистичен директор и главен диригент Любка Биаджони изнесе концерт в зала “Херкулес” на Мюнхенската резиденция на баварските херцози, курфюрстове и крале.

Оперната Гала беше със специалното участие на световното мецосопрано Веселина Кацарова – добре позната в баварската столица. 

Родният град на Рихард Щраус, определян днес за лайфстайл столицата на Германия има многовековни музикални традиции. В неделната вечер, взискателната мюнхенска публика оцени по достойнство високата класа на българските музиканти.

Това е трети концерт на оркестъра на маестра Любка Биаджони в зала “Херкулес”. През ноември 2016 г. музикантите гостуваха в Мюнхен със солист Хенри Раудалес – концертмайстор на Кралската фламандска опера, Брюкселската филхармония и Мюнхенския радиооркестър. Тогава в програмата беше включена и емблематичната Рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров. На 22 октомври 2017 г. “София Симфоникс” откри сезона с полусценично изпълнение на “Травиата” в същата концертна зала.

Със своята артистичност и харизматично присъствие Веселина Кацарова превърна гала концерта в истински спектакъл. Зрителите в зала “Херкулес” имаха удоволствието да се насладят на красотата на гласа й, притежаващ изключителен диапазон, с изпълнения, които на моменти буквално взривяваха публиката.

В програмата бяха включени емблематични в нейната блестяща кариера арии от опери на Дж. Пучини, К. Сен-Санс, Дж. Верди, Г. Доницети, Ж. Бизе, П. И. Чайковски, Фр. Чилеа, П. Маскани, Александър Даргомижски.

Маестра Биаджони, макар и с висока температура се раздаде докрай и заедно с фамозния оркестър “София Симфоникс” посвети концерта на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Винаги е вълнуващо с г-жа Любка Биаджони! Прекрасна и очарователна Веселина Кацарова! Изключителен оркестър! Музикантите свириха емоционално и всеотдайно! И тези невероятни пианисими …

… споделиха след концерта зрители в залата – българи и германци, дошли да поздравят маестра Биаджони и оперната прима Веселина Кацарова.

Дълго аплодираният гала концерт приключи с три биса на Веселина Кацарова – арии от оперетата “Перикола” от Жак Офенбах, Lascia ch’io pianga от Хендел и повтори по настояване на публиката включената в програмата “Mon Coeur s”ouver a ta voix” от операта “Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс.

(край на цитата)

Посочих 3 изяви на Любка Биаджони през периода от април 2017 до днес, които са показателни за стила й на работа, нейната упоритост и желание да показва на чуждата публика постиженията на българското музикално изкуство – творби, инструменталисти и певци, за което трябва всички да й бъдем благодарни.

В самия край на статията искам да обърна внимание, че през 2018 г. „София Симфоникс Оркестра” има редица изяви в България и в други държави, с участието на видни солисти и разнообразни програми, които могат да се прочетат в Интернет. Тук само ще посоча две участия на този оркестър: първо на 20 юли 2018 г. при Музикалния фестивал “Herrenchiemsee” в Германия, в който Любка Биаджони взема участие от редица години като диригент на симфонични концерти или при оперни изяви, за които съм писал в някои от статиите си и втори концерт на 22 юли 2018 г. при фестивала „PLASSENBURG OPEN AIR 2018“ . Цитирам съответни съобщения в немски медии за лятото на 2018 г.:

Музикален фестивал “Herrenchiemsee” в Германия

»EUROPA!« 17. – 29. Juli 2018

Freitag, 20. Juli 2018
19:00 Uhr
Spiegelsaal

Programm:

Bedřich Smetana: „Die Moldau“ – Symphonische Dichtung aus „Mein Vaterland“
Pancho Vladigerov: Konzert für Klavier und Orchester Nr. 3 h-Moll op. 31
Pjotr I. Tschaikowsky: Symphonie Nr. 5 e-Moll op. 64

Georgii Cherkin – Klavier
Sofia Symphonics
Leitung: Ljubka Biagioni

(край на цитата)

PLASSENBURG OPEN AIR 2018: Klassik auf der Burg

Ljubka Biagioni und die „Sofia Symphonics“ in Plassenburg Kulmbach

Sonntag 22. Juli 2018, 20:30

Plassenburg Kulmbach
Schöner Hof / Festungsberg 26
95326 Kulmbach

Den krönenden Abschluss des Festivals bildet am 22. Juli wieder „Klassik auf der Burg“ mit Dirigentin Ljubka Biagioni zu Guttenberg und ihrem Orchester Sofia Symphonics. Tickets sind ab sofort unter www.plassenburgopenair.de und an allen bekannten VVK-Stellen erhältlich.

Stand im vergangenen Jahr ein „Sommermärchen“ auf dem Programm, verspricht Dirigentin Ljubka Biagioni zu Guttenberg dieses Mal Klassikfans aus der ganzen Region eine musikalische „Sommerreise“ von der Alten in die Neue Welt.

Der erste Teil des Programms steht ganz im Zeichen europäischer Klassik. Den Auftakt macht dabei Bedřich Smetanas „Die Moldau“. Das aus dem sechsteiligen Zyklus „Mein Vaterland“ stammende sinfonische Stück, das zu den bekanntesten klassischen Werken überhaupt zählt, entführt die Hörer in die tschechische Heimat des Komponisten und beschreibt den Lauf des Flusses von der Quelle über Wälder und Flure entlang stolzer Burgen bis zu seinem Einmünden in die Elbe. Als zweites Werk des Abends folgt Pjotr Tschaikowskis Fantasie-Ouvertüre „Romeo und Julia“, die auf dem gleichnamigen Werk von William Shakespeare beruht und als erstes großes Meisterwerk des russischen Komponisten gilt.

Stammen die ersten beiden Werke des Abends jeweils aus der zweiten Hälfte des 19. Jahrhunderts, darf sich das Publikum bei dem „Gypsy Dance“ und dem „Balkan Song“ des bulgarischen Musikers und Komponisten Teodosij Spassov auch auf zeitgenössische Klassik freuen. „Teodosij Spassov zählt zu den bekanntesten Musikern und Filmkomponisten Bulgariens und wurde nicht zuletzt durch sein einzigartiges Spiel der Hirtenflöte Kaval berühmt“, berichtet Dirigentin zu Guttenberg. Vor allem freut es sie, dass Spassov, der 2006 als bester Filmmusik-Komponist mit dem National Film Centre Annual Award ausgezeichnet wurde, auf der Plassenburg auch selbst als Solist zu sehen sein wird.

Nach einer Pause führt die Reise im zweiten Teil des Programms über den großen Teich in die Neue Welt nach Amerika: Präsentiert werden Auszüge aus George Gershwins 1935 uraufgeführter Oper „Porgy and Bess“, die das Leben der afroamerikanischen Bevölkerung in Charleston um das Jahr 1870 schildert und auch zahlreiche musikalische Elemente aus Blues oder Jazz aufgreift. Ebenfalls von George Gershwin stammt die berühmte Komposition „Rhapsody in Blue“, die mit Solist Stefan Vrachev im Mittelpunkt des zweiten Teils des Abends steht. In ihr verbindet der in New York geborene Komponist gekonnt Jazz und konzertante Sinfonik. Abgerundet wird die musikalische „Sommerreise“ von Auszügen aus dem berühmtesten amerikanischen Musical, der „West Side Story“ von Leonard Bernstein, die wie Tschaikowskis „Romeo und Julia“ ebenfalls das Shakespeare-Drama als Vorlage nimmt, dessen Handlung aber in das New York der 1950er-Jahre überträgt. 1957 uraufgeführt, zählt das Werk zu den erfolgreichsten Kompositionen des 20. Jahrhunderts.
„Das Publikum darf sich auf einen musikalisch äußerst abwechslungsreichen Abend mit fantastischen Werken freuen“, zeigt sich Ljubka Biagioni zu Guttenberg begeistert. Und wer die sympathische Dirigentin kennt, weiß, dass sie es sich auch dieses Jahr kaum nehmen lassen wird, ihr Publikum mit kleinen Anekdoten und Erzählungen rund um die musikalischen Werke zu amüsieren.

Das Konzert am 22. Juli beginnt um 20.30 Uhr, Einlass ist ab 19 Uhr. Karten für „Klassik auf der Burg“ sind in verschiedenen Kategorien unter www.motion-ticket.de sowie an den Geschäftsstellen der Bayerischen Rundschau, bei der Tourist-Information Kulmbach, an der Theaterkasse Bayreuth und an vielen weiteren Vorverkaufsstellen erhältlich. Der Shuttle-Bus zur Plassenburg ist auch dieses Jahr wieder im Ticketpreis inbegriffen.

´´´´

Die Veranstaltungen im Überblick:

17.07.2018: I am from Austria – Die größten Hits aus 50 Jahren Austropop
18.07.2018: LaBrassBanda
19.07.2018: FAUN, Vorprogramm: Ganaim
20.07.2018: Albert Hammond – „Songbook“ Tour 2018
21.07.2018: HAINDLING
22.07.2018: Klassik auf der Burg mit Ljubka Biagioni zu Guttenberg und den Sofia Symphonics

Weitere Infos finden Sie unter www.plassenburgopenair.de

(край на цитата)

Няма да превеждам, но при втория концерт нека дам кратки бележки по съдържанието:

В първата част на концерта ще бъдат изпълнени: симфоничната поема „Вълтава“ от цикъла „Моето отечество“ на Сметана и фантазията „Ромео и Жулиета“ от Чайковски, както и произведения на Теодосий Спасов – „Ромски танц“ и „Балканска песен“, в които той ще свири на кавал“. Във втората част стоят произведения на Джордж Гершуин и Ленард Бърнстейн: Части от операта „Порги и Бес“ от Гершуин и неговата „Рапсодия в синьо“ за пиано и оркестър със солист Стефан Врачев и части от „Уестсайдска история“ на Бърнстейн.

Една забележителна програма, с която софиянци и Любка Биаджони ще привлекат и тази година вниманието на посетителите. Да им пожелаем големи успехи!

(край на цитата)

Портал „Площад Славейков“

Диляна ДИМИТРОВА

23.10.2015

Баронеса Любка цу Гутенберг: Държат ви бедни, за да ви управляват

Когато каня български солисти, хор и оркестър в Германия, аз им плащам по германски тарифи. Като уважавам музиканта, знам, че той с радост ще даде всичко от себе си

Любка Биаджони, по мъж – баронеса Цу Гутенберг, излиза в събота вечер на сцената на Зала „България“. Диригентката се завръща там, но не за концерт със Софийска филхармония, а да представи пред родната публика новия си оркестър – „София Симфоникс“. През лятото Биаджони напусна Филхармонията с писмо, което публикува във Фейсбук. В него тя написа, че си отива огорчена, защото отношението към нея е некултурно.

Любка е изключително темпераментна натура. Тя е наполовина италианка, наполовина българка. Родена е в Рим. Баща й е италиански политик, синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка й Цветана е българка, работила в търговския отдел в българското посолство в Рим.

Учила е в Музикалната академия в София. Следвала е философия в Рим, както и в Музикалната академия Киджана в Сиена. Специализирала е при Карл Остерайхер, Норберт Балач, Ленард Бърнстейн, Валери Гергиев и Иля Мусин. Асистент-диригент е била в Сентъри хол в Токио, Aрена ди Верона, Залцбург, Генуа. Един ден среща барон Енох цу Гутенберг, диригент със собствен оркестър и глава на фамилия с 800 години история. Той идва да я поздрави след неин концерт. Шест месеца след запознанството им Любка получава предложение за брак.

Двамата живеят в замъка Гутенберг, който се намира в Бавария. Енох има двама синове от първия си брак. Карл Теодор е по-известният от двамата, той бе член на правителството на Ангела Меркел. Енох и Любка имат двама сина.

В безкрайната криза, обхванала българската култура, музикантите се притесняват дали не предстои да се закриват оркестри, а Вие дебютирате с нов. Мнозина биха се запитали: Защо една баронеса не си гледа живота в замъка, а се занимава с българска култура? Защо, г-жо Биаджони?

– Завършила съм Музикалната академия в София и много от състудентите си срещнах след това в оркестъра на Софийската филхармония, където в последните пет години бях диригент. Имах щастието да развия с тях прекрасен стил на работа, който доведе до много успешни концерти и в София, и в Германия. Фразираме по специален начин. Искам всичко това, което усвоих за 18 години и от моя съпруг, който е велик диригент, да го предложа на българската публика.

От 2008 г. водя на турнета в чужбина Софийската филхармония и хора „Светослав Обретенов“ – например на фестивал в Бавария, в двореца на Лудвиг II…

Там, където Софийска опера беше на гастрол миналия месец?

– Не, спектаклите на Пламен Карталов не са били точно в този дворец. Този, в който сме ние от 15 години, е на най-голямото езеро в Бавария – Кимзее, известно заради този дворец, който Лудвиг е направил като копие на Версай в Париж. Знаете, че Вагнер без Лудвиг II нямаше да съществува в историята… А ние със съпруга ми от 15 години провеждаме фестивал на това място. Започнахме го с помощта на „Дойче банк“, а сега го правим с помощта на държавата, която повярва в това, което правим. Във вестниците писаха, че сме конкуренция на Мюнхенската опера и на Залцбург.

Както знаете – през лятото напуснах Софийската филхармония, но реших да продължа работа с някои музиканти от оркестъра и създадох „София симфоникс“. Наскоро направихме прослушване и добавихме още 50 нови млади музиканти. Съставът вече съществува две години.

А защо наричате концерта сега дебют на оркестъра?

– Дебют е, защото за първи път ще излезем пред публиката тук като „София симфоникс“. Преди бях служител на Министерството на културата и за да нямам творчески конфликт в България не сме излизали с това име. Сега съм свободна и реших да го представя.

Да ви разбирам ли, че сте направили един фестивален оркестър?

– За мен това е реверанс към музикантите, с които съм работила 5 години. Реверанс и към годините, в които съм живяла в София, трудните години, когато бях студентка по време на промяната. Няма никога да забравя надеждата и жаждата за култура по онова време – въпреки всичко.

Често си говоря с мъжа ми, че бъдещето е в частните оркестри. Няма как един държавен институт да се финансира така. Искам моите музиканти да са не само добре платени, а и да излъчват от сцената радост, че си изкарват хляба с това, което обичат. Колко хора в България имат възможността да хранят горе-долу своето семейство с това, което обичат? Жалко е, че в един момент инструментът става почти пречка – хората се отказват от музиката, отиват в друга държава и стават таксиметрови шофьори.

Един музикант в Мюнхен, в Бавария, взема 5-8 хиляди евро месечно заплата.

Сравнението между двете страни е невъзможно – Германия е най-богата страна в Европа, България – най-бедната.

– Политиците ви държат нарочно бедни, за да може да ви управляват. Да, тук трудът на музикантите струва малко. Записите и концертите са евтини. Всичко е евтино – и то нарочно. Затова, когато каня солисти, хор и оркестър в Германия, аз им плащам по тарифи на германските музиканти. Винаги. Като уважавам музиканта, знам, че той с радост ще даде всичко от себе си.

При тези финансови условия, които предлагате – навярно не сте имали проблем с набирането на хора за оркестъра?

– Никакъв проблем. Това, което липсва тук, е респект. Това липсва и между хората в България, и между музикантите. Принудени са да се съгласяват с всичко, защото ги е страх. И този страх е използван от хора, които управляват институции, организации. Страхът прави и качеството на музиката ниско. Така не може да се музицира. Хората трябва да се освободят. Човек трябва да се бори за истината.

Баща ми беше политик и винаги ми е казвал, че е бил честен и е искал да помогне на всеки. Наследила съм това желание от него. Той ми е дал много, беше всеотдаен. Когато тръгвахме на море в България, баща ми винаги вземаше много подаръци – за всеки, когото срещне, евентуално нещо да подари. Чувстваше благодарност към хората, обичаше ги… Почина, лека му пръст!

Мъжът ми и неговото семейство също помагат по всевъзможни начини. Желанието ми е да направя нещо подобно тук. Не искам непременно да дирижирам – нямам нуждата да правя концерти на всяка цена. И не правя никакъв бизнес, разбирате ли?! През изминалите 5 години имах вярна публика, която винаги е идвала на концертите ми с радост. Затова не исках да изчезна, само защото вече не съм диригент на Софийската филхармония.

През лятото напуснахте Софийска филхармония с писмо, в което казвате, че сте била огорчена от някои хора в състава. Днес не ви ли канят обратно в оркестъра, не съжаляват ли за вас?

  • Директорът Виктор Стоянов през лятото ми предложи договор да дирижирам поне 8 концерта. Благодарих му, но трябваше да откажа, защото не се чувствах комфортно с тази ситуация. Надявам се, ако се променят нещата, един ден да се върна в Софийска филхармония. Знам, че музикантите също не са щастливи от раздялата ни. Получих много писма от публиката, което беше много мило. Хората не разбраха защо напуснах, смятат, че трябваше да остана и да се боря. Но аз предпочитам да продължа моя път в изкуството другаде. Мъча се да търся истината чрез музиката и да я подарявам. Искам да направя нещо, което си струва.

Вашият съпруг е диригент с голям опит – какви съвети ви даде около конфликта ви с мениджъра на Филхармонията Светлина Терзиева и решението ви да напуснете оркестъра?

– Съпругът ми ми съчувстваше. Много искаше да остана в Софийска филхармония, защото видя колко време и любов инвестирах в нея, години с турнета и записи. Там се чувствах като вкъщи, много щастлива. Не идвах просто да дирижирам и да си отида. Когато имаше проблеми, хващах самолета за България. Не се почувствах добре в ситуацията, в която се оказах – но сега не искам да говоря за това, защото искам на 24 октомври концертът ни да е ново начало.

Работите добре с Владимир Джамбазов, на концерта в събота ще изпълните негово произведение. Той сега е кандидат за директор на Филхармонията. Ако конкурсът бъде спечелен от Светлина Терзиева, как мислите ще бъдете приета в Зала „България“?

– Зала „България“ не е собственост на Светлина Терзиева. Всеки може да наеме залата. Надявам се и занапред да няма проблеми да я наемам – би било доста тъжно някой да казва на кой се дава и на кой не. Зала „България“ е държавна. Всеки има правото да прави концерти там.

Двата най-големи симфонични оркестъра у нас – Софийска филхармония и на БНР са разделени на лагери, които не си говорят помежду си. Възможно ли е да се твори в подобна атмосфера?

– Оркестрите са в криза, защото някои са жадни за власт. От това винаги страдат хората, които не могат да се борят. Има няколко човека, които искат властта, а всички останали седят и чакат да видят какво ще стане, за да решат чия страна да заемат. Това е удобно, интелигентно, но ако нещо не е в ред и се знае, а според мен – и в двете институции се знае какво не е в ред – хората трябва да съберат смелост и да кажат истината. За да може най-накрая да се работи нормално.

В Софийска филхармония има няколко човека, които правят работата много трудна. Манипулират останалите. А с лъжа и страх няма как да се получи нещо плодотворно, няма как да има атмосфера за работа. Изкуството се прави с любов. Ако хората се занимават само с кризи, няма да има изкуство на високо ниво. Заплатите така и така са ниски.

Защо музикантите не се борят за по-достойно заплащане?

– Ако започнат да се борят за нещо, тогава могат да се преборят за хиляди неща. Не само за заплащането. Ако взимат примерно 2 хиляди лева на месец и пак има управление, което ги прави луди – няма да е добре. Проблеми има във всеки оркестър. В Германия има много пари и трябва да знаете, че и там не винаги най-известните са най-добрите. Отворете YouTube, има фантастични диригенти, но никой не ги знае.

Може би сте гледали филма „Камшичен удар“. Актьорът в образа на тираничния диригент взе Оскар тази година за ролята си. Той управлява оркестъра с терор, обиди – това гласят и обвиненията към Емил Табаков. Това ли е пътят към съвършения звук?

– Знаете ли, мен пък ме обвиняват често, че съм прекалено мека. Постоянно се усмихвам, не повишавам тон… Преди 25 години, когато учих в академия Киджана в Сиена, там имаше български оркестър и музикантите в него ми казваха: „Ние имаме нужда от диктатор, само така функционираме“. Аз още тогава знаех, че никога няма да бъда диктатор. Работата на диригента е да обединява, да дава надежда, смисъл на работата. По-добре всички да се радват, отколкото да са подтиснати. В нашите концерти се получава дух в музиката. Това докосва и музикантите, и хората. Няма значение дали са разбрали фугата – същественото е дали са били докоснати. Моята мисия е винаги да се боря за доброто. И да казвам истината.

След тези думи всеки ще си каже, че ви е лесно, когато имате зад гърба си барон Енох цу Гутенберг, а тук хората едва вързват двата края с 600-700 лв. заплата. Знаете, истината на гладния е различна от тази на сития.

– Виждам, че музикантите тук работят в държавен институт, но ходят постоянно и на записи, правят извънредни концерти. Сутрин, обед и вечер те търчат от един концерт на друг – заради заплатите, осигуровките. Държавната институция не ги храни. Онова, което им се плаща в един държавен оркестър, не им достига. И те са в правото си да го кажат.

Вашето семейство има два оркестъра вече – на съпруга ви и вашия? Колко души ще са, ако ги съберете заедно?

– Много голям оркестър ще стане (смях)! Говорили сме си, че можем да ги съберем. Моят оркестър е от около 80 души, неговият е 80-90 души. Той има огромен хор със 100 човека.

Когато не репетирате, случва ли се във вашия дом да звучи на живо музика?

– Разбира се. Когато мъжът ми има рожден ден, когато правим кръщене или някакъв семеен празник, у дома идват музиканти – примерно квартет от хорни, или брас квартет, или щрайх квартет. Идвали са от Мюнхенската филхармония, канила съм и наши музиканти… Надявам се да продължим в този дух – и за тях е интересно да видят нещо различно. А и за германските музиканти е различно да свирят в градина. В нашата голяма зала съм репетирала „Травиата“, даже и със солистите. Залата е голяма, звучи добре – и за голям, и за камерен оркестър. Когато мъжът ми има рожден ден, когато правим кръщене или някакъв семеен празник, у дома идват музиканти – примерно квартет от хорни, или брас квартет, или щрайх квартет.

Да, животът ви изглежда като приказка.

– Така е, но не делегирам често задълженията си. Ставам в пет и половина сутринта, водя децата на училище, ходя на пазар… и чак в края на деня, когато легнат, започвам да уча партитури. Нямам градинар – предпочитам сама да си гледам розите. Когато бях бременна, до деветия месец се грижех за цветята. Обичам да правя нещата сама. Затова създадох моя оркестър.

Кой дирижира вашия дом?

  • И двамата. Съпругът ми много пътува, дирижира. Аз се занимавам с къщата, с децата. Не е лесно за една жена хем да си гледа работата, хем къщата. Не почивам, жените винаги са ангажирани. Нормален човек съм, като вас. Не мога да променя начина си на живот, само защото съм в аристократично семейство. Винаги съм работила и ще остана такава. Да ме виждате сега с маникюр или с фризура? След малко съм на репетиция. Утре като отида в БНТ – естествено ще си сложа една рокля, ще си навия косата…, но искам да бъда нормална, да бъда приета такава, каквато съм била винаги. С респект и скромна обич, която човек влага в отношенията си с хората, в работата, той може да получи нещо. Защото някой ден, когато няма да ни има, няма кой да ни знае – но може би ще остане нещо от нас в сърцата на децата ни, на приятелите ни. Любов. Тя има най-различни форми и една от тях е музиката.

Сравнението между двете страни е невъзможно – Германия е най-богата страна в Европа, България – най-бедната.

– Политиците ви държат нарочно бедни, за да може да ви управляват. Да, тук трудът на музикантите струва малко. Записите и концертите са евтини. Всичко е евтино – и то нарочно. Затова, когато каня солисти, хор и оркестър в Германия, аз им плащам по тарифи на германските музиканти. Винаги. Като уважавам музиканта, знам, че той с радост ще даде всичко от себе си.

При тези финансови условия, които предлагате – навярно не сте имали проблем с набирането на хора за оркестъра?

– Никакъв проблем. Това, което липсва тук, е респект. Това липсва и между хората в България, и между музикантите. Принудени са да се съгласяват с всичко, защото ги е страх. И този страх е използван от хора, които управляват институции, организации. Страхът прави и качеството на музиката ниско. Така не може да се музицира. Хората трябва да се освободят. Човек трябва да се бори за истината.

Баща ми беше политик и винаги ми е казвал, че е бил честен и е искал да помогне на всеки. Наследила съм това желание от него. Той ми е дал много, беше всеотдаен. Когато тръгвахме на море в България, баща ми винаги вземаше много подаръци – за всеки, когото срещне, евентуално нещо да подари. Чувстваше благодарност към хората, обичаше ги… Почина, лека му пръст!

Мъжът ми и неговото семейство също помагат по всевъзможни начини. Желанието ми е да направя нещо подобно тук. Не искам непременно да дирижирам – нямам нуждата да правя концерти на всяка цена. И не правя никакъв бизнес, разбирате ли?! През изминалите 5 години имах вярна публика, която винаги е идвала на концертите ми с радост. Затова не исках да изчезна, само защото вече не съм диригент на Софийската филхармония.

През лятото напуснахте Софийска филхармония с писмо, в което казвате, че сте била огорчена от някои хора в състава. Днес не ви ли канят обратно в оркестъра, не съжаляват ли за вас?

– Директорът Виктор Стоянов през лятото ми предложи договор да дирижирам поне 8 концерта. Благодарих му, но трябваше да откажа, защото не се чувствах комфортно с тази ситуация. Надявам се, ако се променят нещата, един ден да се върна в Софийска филхармония. Знам, че музикантите също не са щастливи от раздялата ни. Получих много писма от публиката, което беше много мило. Хората не разбраха защо напуснах, смятат, че трябваше да остана и да се боря. Но аз предпочитам да продължа моя път в изкуството другаде. Мъча се да търся истината чрез музиката и да я подарявам. Искам да направя нещо, което си струва.

(край на цитата)

Линк към статията:

Нека днес на 16 април 2021 г. пожелаем на Любка Биаджони цу Гутенберг по случай рождения й ден добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи, особено изявите със „София Симфоникс Оркестра”, с които да показва високото музикално изкуство на българските музиканти в чужбина.

…….

Интервю с Любка Биаджони цу Гутенберг:

(ОТБЛИЗО с Мира Добрева)

……

Любка Биаджони цу Гутенберг за диригента Марк Кадин:

„Запознах се с Марк Кадин след концерта на Валерий Гергиев. Много исках да се запозная с него, защото разбрах от господин Александър Велев, че Симфоничният оркестър има нов главен диригент. Аз отидох и му казах „добър вечер“ и той беше наистина страшно любезен. И скромен, както Гергиев е скромен.“ Така започна разказа си за главния диригент на радиосимфониците Марк Кадин световноизвестната диригентка с български корени Любка Биаджони. Тя ще дирижира Симфоничния оркестър на БНР на традиционното Коледно матине. В концерта на 23 декември, в Народния театър Иван Вазов, ще участват солистите Нели Кравченко (сопран) и Даниела Панчевска (мецосопран), Смесеният хор на БНТ с диригент Любомира Александрова и Детският хор на Националното радио с диригент Венеция Караманова.

……

Любка Биаджони цу Гутенберг дирижира …

Италинско капричио – Чайковски

03 март 2014 г. зала „България“, Софийски симфоничен оркестър, диригент – баронеса Любка Биаджони цу Гутенберг

……