Басът Любомир Вишегонов (Любен Виши), роден на днешния ден преди 110 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 22 юли 2023 г. се навършват кръглите 110 години от рождението на басът Любомир Вишегонов, роден на тази дата в София през 1913 г.
Макар че Любомир Вишегонов е учил в България и дълги години певческата му кариера е била главно в родината му, за него има редица биографични сведения, които са както точни, така и неточни, независимо дали са на български език или на чужди езици. В информацията на английски език за ония 100-120 български оперни певци, която често ползвам – портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ, този път няма грешка – като дата на раждане там е даден денят 22 юли, а годината е 1913. Изненадан съм, че в авторитетния речник за певци в 5 големи тома на Kutsch & Riemens от 1997 г. името на Вишегонов не се среща, макар че той е имал значителна задгранична кариера, особено в САЩ. За разлика от него, други български артисти с далеч по-малък актив се срещат в този труд на двамата музиколози. Но да бъдем толерантни.
Между другото, във всички източници, които съм преглеждал е отбелязано, че Вишегонов е бас. Истината е, че той е бас-баритон, тъй като е пял и типични партии за баритонови гласове, като тази на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, на Дон Фернандо във „Фиделио“ от Бетовен (на сцената на Виенската държавна опера през 1948 г.). Нека добавя и това, че името на Вишегонов се пише на латиница в различните чужди държави по най-разнообразен начин. Докато в Европа няма нещо особено, освен че често „Любомир“ се пише като „Lubomir“, „Ljubomir“ или „Ljuben“, в Америка при неговите гостувания особено в МЕТ в Ню Йорк това име е съвсем преиначено – „Luben Vichеy“. Това е особено важно да се спомене, защото при търсене в Гугъл например с „Lubomir Vishegonov“ (нормалната транслитерация на английски език), няма да намерим почти нищо за него, особено в САЩ. Обратно, ако търсим с „Luben Vichеy“, тогава получаваме огромен брой линкове, но много от тях се отнасят за френския град „Виши“ (всички го знаем от нашата история с подписването на мирния договор във Виши, или от прочутите минерални извори в този малък курорт в централна Франция).
Защо в Америка е станало така – много просто, там в артистичния свят не обичат дългите „славянски“ имена, особено в МЕТ предпочитат къси имена заради лесното изговаряне. Сигурно в началото на кариерата на Вишегонов в МЕТ през 1948 г. са му предложили да го пишат като „Luben Vichеy“ – не лошо, сигурно са му казвали галено „Виши“ (поне така мисля аз). Да не забравяме, че Вишегонов има страхотна кариера в МЕТ от декември 1948 до ноември 1965 г. в общо 203 спектакъла в главни и второстепенни роли! Дали има друг български певец/певица, който/която може да се нареди преди него по брой на участия? По-късно в тази статия ще дам подробности, но нека цитирам първата му и последна изяви там – толкова е интересно:
| [Met Performance] CID:149060 Metropolitan Opera House; 12/4/1948 Debut: Luben Vichey |
RIGOLETTO {285}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave
Rigoletto...............Leonard Warren
Gilda...................Patrice Munsel
Duke of Mantua..........Jan Peerce
Maddalena...............Martha LiptonSparafucile.............LUBEN VICHEY [Debut]
Monterone...............Clifford Harvuot
Borsa...................Alessio De Paolis
Marullo.................George Cehanovsky
Count Ceprano...........John Baker
Countess Ceprano........Maxine Stellman
Giovanna................Thelma Altman
Page....................Thelma Altman
Conductor...............Pietro Cimara
Director................Dino Yannopoulos
Set designer............Vittorio Rota
Costume designer........Mathilde Castel-Bert
Choreographer...........Boris Romanoff
[At the time of his debut, Luben Vichey billed himself as Lubomir Vichegonov.He shortened his name as of 11/20/54.]
Превод: По време на дебюта си Любен Вичей се представя като Любомир Вишегонов.
Той съкращава името си от датата 11/20/54 (20 ноември 1954 г.).
´´´´
Ето и последната му изява през 1965 г.:
Metropolitan Opera House
November 29, 1965
In ItalianDON CARLO {72}
Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle
Don Carlo...............Bruno Prevedi
Elizabeth of Valois.....Raina Kabaivanska
Rodrigo.................Robert Merrill
Princess Eboli..........Grace Bumbry
Philip II...............Ezio Flagello
Grand Inquisitor........William Dooley
Celestial Voice.........Margaret Kalil
Friar...................LUBEN VICHEY [Last performance]
Tebaldo.................Mary Ellen Pracht
Count of Lerma..........Lou Marcella
Countess of Aremberg....Sally Brayley
Herald..................Robert Nagy
Conductor...............Thomas Schippers
(край на цитата)
Какъв впечатлителен ансамбъл и чест за Вишегонов да пее при раздялата си с МЕТ – Райна Кабаиванска като Кралица Елизабет, наред с такива певци от световен мащаб през 60-те години, като Робърт Мерил, Грейс Бъмбри и Бруно Преведи. По-късно ще се спра и на други негови изяви там.
Независимо от малкото намерена информация, делото на Любомир Вишегонов като оперен артист с големи международни изяви е безспорно и това трябва да ни радва. Цитирам една важна информация за него:
Портал „БНР Архивен фонд“
22.07.2018
Мощен и изразителен глас с красив тембър, голям диапазон и ярка звучност, впечатляващ артистичен потенциал. Забележителният бас Любомир Вишегонов (22 юли 1913 – 7 януари 1995), сравняван с прочутия италианец Ецио Пинца, има своето голямо и заслужено място в историята на музикалната и певческа култура на България, Европа и САЩ. Той е първият български оперен изпълнител, стъпил на сцената на Метрополитън опера, а импресарската му дейност е повече от успешна. Първи подава ръка на наши певци за изяви в САЩ, сред които са Димитър Узунов, Борис Христов, Никола Николов, Николай Гяуров, Райна Симеонова Кимберг и много други.
Любомир Вишегонов е възпитаник на Мара Маринова-Цибулка и Христина Морфова в Музикалната академия в София. Още като студент пее в хора и е стажант-артист в Софийската опера, дават му и малки роли. Дебютира като Втория стрелец в „Хованщина“ от Модест Мусоргски. В същото време пее в хор „Родина“, на чието турне в Залцбург прави силно впечатление като солист. Участва и в мъжкия хор „Гусла“. През 1935 г. е назначен за солист на първия ни оперен театър. Сценичните му изпълнения на ролите на княз Гремин в „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски и крал Филип в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди остават в историята на българското вокално изпълнителско изкуство като образци на завидно майсторство. Сред другите роли на певеца по време на краткото му пребиваване в Софийската опера са Вестителят в премиерния спектакъл на операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, Нилаканта от „Лакме“ на Лео Делиб, Варяжкият гост от „Садко“ на Николай Римски-Корсаков.
През 1937 г. заминава на специализация в Пражката опера. Четири сезона Вишегонов е водещ солист на прочутия театър, като още след първата си изява на чешка сцена – Зарастро във „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт – е обявен за първи бас от ръководството на операта. По време на Втората световна война е първи бас на Цюрихската опера, откъдето започват гастролите му в Европа. Швейцарската музикална критика определя българина като „най-бележития Вагнеров бас на Европа“. От Цюрих често гостува на сцените в Мюнхен, Хамбург, Париж и на виенската Щатсопера, а големите оперни образи, които пресъздава, са високо оценени както от публика, така и от специалисти. Записва името си в оперната класика като Филип II и Великият инквизитор в „Дон Карлос“, маркиз ди Калатрава в „Силата на съдбата“ и Рамфис в „Аида“ от Верди, крал Марке в „Тристан и Изолда“, Ландграфът в „Танхойзер“ и Хундинг във „Валкюри“ от Рихард Вагнер и др.
През 1949 г., на 36 години, Любомир Вишегонов вече е солист на най-престижния американски оперен театър – Метрополитън в Ню Йорк. На прочутата сцена, на която пее дълги години, прави блестяща кариера и се увенчава с голяма слава. Любомир (Любен) Виши, както е познат в оперните среди, работи с най-изтъкнатите диригенти и певци на своето време. Известен е на американската публика и с многобройните си рецитали, включително и в знаменитата концертна зала „Карнеги хол“. Незабравими остават превъплъщенията му в ролите на падре Гуардиано от „Силата на съдбата“, Спарафучиле от „Риголето“ и Фиеско от „Симоне Боканегра“ на Верди, Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно, крал Марке в „Тристан и Изолда“ и др. В Метрополитън се налага като постоянен изпълнител на ролята на Зарастро, а за неговия Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски се говори със суперлативи. Талантът на българина получава отлични отзиви в пресата още през 1950 г.: „Любомир Виши е наистина певец и артист от висока категория… Неговият глас е истински разкош за сцената на нашия голям театър.“
(аудио-запис) Певецът за кариерата си в Метрополитън, връзката артист – публика и славянския оттенък на българските оперни гласове
Човек с широк замах, достигнал върхове в оперното изкуство, познаващ отлично и импресарската дейност, след оттеглянето си от сцената Любомир Вишегонов сменя попрището. Създава голяма агенция и започва да работи със световноизвестни инструменталисти, диригенти и певци като Зинка Миланов, Биргит Нилсон, Джузепе Кампора,Тереза Стратас и др. Първото гостуване на Херберт фон Караян и неговия оркестър в САЩ се осъществява чрез импресарска къща „Виши – Ню Йорк“ – един подарък от българин на музикална Америка. Артистът не забравя и сънародниците си по света. Привлича за съвместна дейност стария си приятел Борис Христов, но договорът с него за представления в Метрополитън не се реализира, понеже оперният ас е спрян от американските емиграционни власти като гражданин на комунистическа страна. Благодарение на Любомир Вишегонов един от големите пианисти в Европа Юри Буков изнася поредица от концерти, известните тенори Димитър Узунов и Никола Николов, пожънали успехи в Италия и Австрия, гастролират и на сцената на Метрополитън опера. В импресарската къща на артиста работи българската певица Райна Симеонова Кимберг, възпитаничка на Музикалната академия в София от класа на проф. Елена Орукин, която пее в Ню Йорк Сити опера, втората по големина в града. С участието на агенция „Виши“ в САЩ гостуват фолклорни състави от Европа и Азия, както и видни руски инструменталисти.
(аудио-запис) Любомир Вишегонов разказва интересни моменти от дейността си като импресарио
В публикацията са използвани откъси от разговора с Любомир Вишегонов по време на срещата му с радиоклуба „Приятели на музиката“ през 1989 г., запазен в Златния фонд на БНР.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР, чрез който могат да се чуят двете изказвания на Любомир Вишегонов:
https://archives.bnr.bg/lyubomir-vishegonov-pevcheskata-profesiya-e-po-bogata-ot-vsichki-bogatstva/
…..
През 2013 г. Българското национално радио отбелязва 100-годишнината на Любомир Вишегонов по познатия път – предаване на Красимира Йорданова, придружено с музикални илюстрации. Там се отбелязва, че годината на раждане е 1912, макар че предаването е излъчено на 19 август 2013 г. Ето текста:
100 години от рождението на баса Любомир Вишегонов
публикувано на 19.08.2013
Помните ли Любомир Вишегонов?
Оперният певец със световна кариера е роден в София през лятото на 1912 г. Вишегонов е ученик на Мара Цибулка и Христина Морфова в Музикалната академия.
Водещ бас е в Софийската опера през 30-те години, после в Пражката опера, а голямата му слава идва след участия в постановки на Метрополитън опера – Ню Йорк след Втората световна война.
Чуйте интересни подробности за живота и творчеството на Любомир Вишегонов, разказани от Красимира Йорданова и от самия певец в интервю, съхранено в Златния фонд на БНР.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на цитата)
Прилагам линк към това предаване, за да можем да чуем интервюто, съхранено в Златния фонд на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100070514/100-godini-ot-rojdenieto-na-basa-lubomir-vishegonov
Добре, че в архива на Радиото има негови записи, както и това интервю, за което се говори. През 2013 г. българското Министерство на културата издава календар-справочник за културни деятели, които имат кръгли юбилеи през годината. В него е включен и Любомир Вишегонов. Ето откъса от е-портала на Министерството:
(…)
03 юни – 85 г. Лиляна Кисьова, оперетна актриса, режисьор
10 юли – 100 г. от рождението на Елизабет Рутгерс
22 юли – 100 г. от рождението на ЛЮБОМИР ВИШЕГОНОВ (ВИШИ), бас (1913-1995)
13 август – 100 г. от рождението на Любомир Панчев, бас (1913-2003)
04 септември – 70 г. от рождението на Боян Иванов, певец (1943-2012)
10 септември – 70 г. от рождението на Йорданка Христова, певица
23 септември – 85 г. от рождението на Спас Венков (1928-2013), тенор
06 октомври – 85 г. от рождението на Димитър Янев, народен певец, композитор
(…)
Случайно открих преди време един източник на български език в Интернет, публикуван на 19 януари 2011 г., който дава неточни сведения за много от неясните данни в различни източници. Ето текста на тази кратка статия:
Сряда, 19 януари 2011 г.
Любомир Вишегонов – българският бас в Метрополитен опера
Любомир (Любен) Вишегонов (Lubomir Vichegonov, Luben Vichey) е световно известен български оперен певец-бас. Роден е на 18.07.1912 г. в София. Дебюта му в Софийската народна опера в “Евгений Онегин” е успех, участва в “Калоян” на Панчо Владигеров през 1936 г. Негова съпруга е оперната певица Мария Споуста, дъщеря на чешкия диригент Хенрих Споуста, който е оставил трайни следи в българския музикален живот.
Преди Втората световна война Любомир Вишегонов е солист в Чешката национална опера. По време на войната живее в Цюрих, Швейцария, а по-късно емигрира в САЩ.
Неговата кариера в Метрополитен опера продължава от 1946 г. до 1956 г., през 1960 г. се връща отново за три сезона.
След спиране на активната си дейност като оперен певец, Любомир Вишегонов става импресарио на оперни артисти, сред които са: Зинка Миланов (Zinka Milanov), Биргит Нилсон (Birgit Nilsson), Джузепе Кампора (Giuseppe Campora), Тереза Стратас (Teresa Stratas) и др.
Любомир Вишегонов има втори брак с Ана, дъщеря на световно известния италиански колекционер Карло Фруа ди Анжели (Carlo Frua de Angeli).
Любомир Вишегонов умира на 7.01.1995 г. в Лифорд кей, на Бахамските острови.
Публикувано от Diana Kolarova в сряда, януари 19, 2011
(край на статията)
В тази кратка статия научаваме неща, които до публикуването й не са били известни, но за съжаление датата на раждане и годината са неточни. Има малка грешка и с участията на Вишегонов в МЕТ в Ню Йорк – съгласно архива на МЕТ първата му изява там е през 1948 г., последната през 1965 г (писах вече по-горе).
Изобщо за този именит певец няма достатъчно информации нито на български език, нито на латиница. В Интернет и други портали се повтарят неща, за които вече писах. Често се споменава името на Георги Вишегонов, който от 40 години живее в САЩ, но дали той има някаква родствена връзка с Любомир Вишегонов, не е ясно. За съжаление, няма и никакви снимки от него, които евентуално в края на тази статия да поместя. Наред с една негова снимка, която получих преди години от мой приятел във ФБ, има само една чудесна снимка от негови изяви в „Аида“ в МЕТ, която ще покажа. В кратката история на Софийската опера (е-портала й в Интернет) се дава само едно изречение във връзка с Любомир Вишегонов:
„През 30-те години в състава на театъра влизат изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, Райна Стоянова, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и други……“
(край на цитата)
Някои сведения за дейността на Любомир Вишегонов можем да научим още от информацията в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ за тези 100-120 български певци на английски език. Ето цитати от там: „Дебюта на Вишегонов е на 5 юни 1933 г. в продукция на операта „Хованщина“ от Мусоргски. През 1935 г. той е вече член на ансамбъла на Софийската опера и водещ бас в репертоара на театъра. Пее в ролите на Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, в роли от „Лакме“ от Делиб, „Садко“ от Римски-Корсаков, „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. От 1937 г. Вишегонов пее главните басови партии в репертоара на Държавната опера в Прага, където остава до 1941 г. В тези години той гастролира успешно на сцените в оперните театри в Цюрих, Виена и Париж. През 1949 г. той пее на сцената на МЕТ в Ню Йорк (бел. Б.К.: в статията на Диана Коларова се казва, че дебюта му в МЕТ е през 1946 г., истинската година на дебюта му там е 1948), като играе в много роли, между които са: Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“, Крал Филип в „Дон Карлос“ и Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски.“
(край на цитата)
Според архива на МЕТ той не е пял в ролята на Борис, а като Пимен. Мисля, че в „Дон Карлос“ също не е Крал Филип. Ето справки в този архив:
DON CARLO {15}
Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle
Don Carlo...............Jussi Björling
Elizabeth of Valois.....Delia Rigal [Debut]
Rodrigo.................Robert Merrill
Princess Eboli..........Fedora Barbieri [Debut]
Philip II...............Cesare Siepi [Debut]
Grand Inquisitor........Jerome Hines
Celestial Voice.........Lucine Amara [Debut]
Friar...................Luben Vichey
Tebaldo.................Anne Bollinger
Count of Lerma..........Paul Franke
Countess of Aremberg....Tilda Morse
Herald..................Emery Darcy
Conductor...............Fritz Stiedry
(край на цитата)
Както и при изявата заедно с Райна Кабаиванска, той играе в ролята на Фриар.
Ето при „Борис Годунов“:
Metropolitan Opera House
March 23, 1954
In EnglishBORIS GODUNOV {132}
Boris Godunov...........Jerome Hines
Prince Shuisky..........Charles Kullman
Pimen...................Luben Vichey
Grigory.................Giulio Gari
Marina..................Nell Rankin
Rangoni.................Clifford Harvuot
Varlaam.................Lorenzo Alvary
Simpleton...............Charles Anthony
Nikitich................Lawrence Davidson
Mitiukha................Algerd Brazis
Woman...................Thelma Votipka
Shchelkalov.............Arthur Budney
Innkeeper...............Hertha Glaz
Missail.................James McCracken
Officer.................Osie Hawkins
Xenia...................Genevieve Warner
Feodor..................Mildred Miller
Nurse...................Jean Madeira
Marina's Companion......Maria Leone
Marina's Companion......Heidi Krall
Marina's Companion......Margaret Roggero
Marina's Companion......Sandra Warfield
Lavitsky................Osie Hawkins
Chernikovsky............Lawrence Davidson
Boyar in Attendance.....Gabor Carelli
Conductor...............Tibor Kozma
(край на цитата)
Трябва да добавя, че като младеж, студент и по-късно като работех в Габрово бях научил за дейността на Вишегонов в САЩ, тъй като отделни източници съобщаваха за това, макар и в малки статии и съобщения. По това време той и Люба Велич в САЩ, малко по-късно и Борис Христов главно в Италия бяха най-известните български оперни певци зад граница.
Както често правя в мои статии за български певци, гастролирали на сцената на Виенската държавна опера, правя извадки за тези участия. Ето съответната за Любомир Вишегонов:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen |
|---|---|---|---|
| Aida | Ramfis | 03.10.1948 | 1 mal |
| Carmen | Escamillo | 13.07.1948 | 1 mal |
| Die Entführung aus dem Serail | Osmin | 01.05.1943 | 1 mal |
| Die Zauberflöte | Sarastro | 30.05.1948–26.09.1948 | 4 mal |
| Faust | Méphistophélès | 20.06.1948–07.10.1948 | 8 mal |
| Fidelio | Don Fernando | 30.09.1948 | 1 mal |
(край на цитата)
Както се вижда от горнита таблица, дебюта на Любомир Вишегонов във Виенската държавна опера е на 1 май 1943 г. в ролята на Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. Ето състава на ансамбъла при тази негова изява:
BESETZUNG | 01.05.1943
| Musikalische Leitung | Leopold Ludwig |
|---|---|
| Inszenierung | Oscar Fritz Schuh |
| Bühnenbild und Kostüme | Wilhelm Reinking |
| Selim, Bassa | Reinhold Siegert |
| Konstanze, Belmonte’s Geliebte | Alda Noni |
| Blondchen, Konstanzens Dienerin | Emmy Loose |
| Belmonte | Anton Dermota |
| Pedrillo | Richard Sallaba |
| Osmin, Aufseher über das Landhaus des Bassa | Ljubomir / Lubamir Vischegonow / Vischegonov |
| Klaas, ein Schiffer | Viktor Madin |
| Ein Stummer | Hans Kres |
| Anführer der Wachen | Karl Ettl |
(край на цитата)
Последната изява на Любомир Вишегонов във Виенската държавна опера е на 7 октомври 1948 г. в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, заедно с българския тенор Венко Венков в ролята на Фауст:
BESETZUNG | 07.10.1948
| Musikalische Leitung | Otto Ackermann |
|---|---|
| Inszenierung | Kálmán von Nádasdy |
| Bühnenbilder | Walter Hoesslin |
| Leitung der Chöre | Rudolf Schramek |
| Choreographie | Erika Hanka |
| Kostüme | Elli Rolf |
| Faust | Wenko Wenkoff |
| Méphistophélès | Ljubomir / Lubamir Vischegonow / Vischegonov |
| Valentin | Alfred Poell |
| Brander | Hans Habietinek |
| Marguerite / Margarethe | Esther Réthy |
| Siébel | Henny Herze |
| Marthe | Lorna Sydney |
| I. Valse | Corps de ballet |
| II. Adagio | Poldy / Leopoldine / Pipsi Pokorny, Carl Raimund jun. |
| II. Adagio | Margarete / Margaret / Gretl / Grete Bauer / Bauer-Pokorny, Lucia Schwab, Inge Fiala, Zwonimir / Zvonimir Pintar, Ewald Vondrak/Wondrak, Wilfried Fränzl |
| III. Allegro Oriental | Lucia /Lucie Bräuer, Adele / Dely Bauer / Kautsky, Lisl / Elise Temple, Corps de ballet |
| IV. Allegretto | Julia Drapal, Carl Raimund jun. |
| IV. Allegretto | Erwin Pokorny, Zwonimir / Zvonimir Pintar |
| V. Allegro vivo (Finale) | Alle Solisten, Corps de ballet |
(край на цитата)
Както е известно, Венко Венков е брат на изключителния вагнеров тенор Спас Венков. За двамата братя съм писал статии, които са внесени отдавна в моя оперен блог „operastars.de“.
Наскоро попаднах на една статия в Интернет от 2016 г., в която се дава малка информация за Любомир Вишегонов:
Любомир Вишегонов – българският бас в Метрополитън опера
Публикувана от Живко Венков на 29 май 2016 г. в портал „Българска гордост“
От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 552
Любомир Вишегонов (1913, София – 1995, Ню Йорк) завършва Музикалната академия в София и през 1936 г. заминава за Прага, където пее в Пражката опера и се утвърждава като първи бас. През 1939 г. е поканен за първи бас в Цюрихската опера, с което започват гастролите на Вишегонов в цяла Европа. Швейцарската музикална критика определя българина като “най-бележитият Вагнеров бас на Европа”. През 1949 г. е поканен да пее с договор от “Метрополитън опера”, с което става първият наш сънародник, стъпил на престижната нюйоркска сцена като редовен член. В Ню Йорк работи с най-изтъкнатите диригенти и певци на своето време. Едни от най-впечатляващите негови партии са на отец Гуардиано от “Силата на съдбата” и на Борис от “Борис Годунов”. За партиите му на Мефистофел от “Фауст” критиката го възхвалява до степен, в която го обявява за най-добрият изпълнител на тази роля. През 1953 г. Вишегонов се оттегля от оперната сцена, започва да се занимава с импресарска дейност и малко по-късно става директор на Националната концертна корпорация на САЩ.
(край на цитата)
През 2014 година за пръв път исках да опитам – подобно на Виенската държавна опера – да направя справка за Любомир Вишегонов в архива на МЕТ в Ню Йорк (през 2016 г. успях да намеря истинската функция за справки по имената на даден артист). През 2014 г. намерих източник, потърсих подобна функция за участията и получих един дълъг списък от хиляди имена, всички участници в МЕТ още от началото на миналото столетие (!) – певци по гласов жанр, диригенти, балетисти, заедно с броя на участията им, в каква дейност са участвали, начало на изявите и край на изявите (дата и година). В този архив няма функция за търсене по имена, което не очаквах. За да бъда конкретен, ето началото на тази огромна листа:
(Персонален архив на МЕТ – всички артисти са подредени по брой на участията им в низкостоящ ред (от най-много до най-малко участия през цялата им кариера на тази сцена, но долната граница е 100 участия, за по-малко няма вече дадени имена):
| Performer | Performances | Category | First Performance | Latest Performance |
| Anthony, Charles | 2928 | Tenor | 03/06/1954 | 01/28/2010 |
| Levine, James | 2445 | Conductor | 06/05/1971 | 05/11/2014 |
| Cehanovsky, George | 2394 | Baritone | 11/13/1926 | 04/16/1966 |
| Badà, Angelo | 2170 | Tenor | 11/16/1908 | 04/09/1938 |
| Franke, Paul | 1981 | Tenor | 12/01/1948 | 04/16/1987 |
| D’Angelo, Louis | 1882 | Baritone | 11/13/1917 | 02/15/1948 |
| Courtney, James | 1869 | Bass Baritone | 11/29/1979 | 04/12/2014 |
| Velis, Andrea | 1693 | Tenor | 10/23/1961 | 02/24/1994 |
| Plishka, Paul | 1642 | Bass | 06/27/1967 | 01/28/2012 |
| Ananian, Paolo | 1639 | Bass | 11/14/1908 | 04/12/1935 |
| Paltrinieri, Giordano | 1619 | Tenor | 11/15/1918 | 04/23/1940 |
| Reschiglian, Vincenzo | 1577 | Baritone | 11/08/1909 | 05/07/1929 |
| De Paolis, Alessio | 1555 | Tenor | 12/03/1938 | 03/05/1964 |
| Votipka, Thelma | 1422 | Soprano | 12/16/1935 | 04/16/1966 |
| Christopher, Russell | 1410 | Baritone | 03/29/1963 | 04/20/1991 |
| Harvuot, Clifford | 1297 | Baritone | 03/15/1942 | 12/31/1975 |
| Scotti, Antonio | 1213 | Baritone | 11/15/1899 | 01/20/1933 |
| Audisio, Pietro | 1193 | Tenor | 11/09/1909 | 05/03/1924 |
| Nagy, Robert | 1189 | Tenor | 11/02/1957 | 04/16/1988 |
(край на цитата)
Смая ме този знаменит тенор Чарлс Антони (на първо място с 2928 участия от 1954 до 2010 година). Как може сценичен живот от 56 години ! А на второ място – главният диригент Джеймс Ливайн с 2445 дирижирания в 43 години.
И така нататък …..стигаме до последната група със 101 и 100 участия и там е вече краят на тази листа:
| Alpert, Glenn | 101 | Tenor | 03/28/1990 | 04/03/2007 |
| Bernard, David | 101 | Baritone | 10/13/1984 | 01/10/1992 |
| Florio, Ann | 101 | Soprano | 10/17/1968 | 11/19/1981 |
| Harper, Talmage | 101 | Bass | 02/01/1980 | 12/13/1988 |
| Olvis, William | 101 | Tenor | 11/18/1958 | 06/28/1968 |
| Prêtre, Georges | 101 | Conductor | 10/17/1964 | 01/13/1977 |
| Quivar, Florence | 101 | Mezzo Soprano | 10/10/1977 | 06/11/1997 |
| Brayley, Sally | 100 | Dancer | 04/01/1963 | 12/30/1966 |
| Burke, Hilda | 100 | Soprano | 12/27/1935 | 02/15/1942 |
| Chernov, Vladimir | 100 | Baritone | 03/24/1991 | 12/15/2005 |
| Damrau, Diana | 100 | Soprano | 09/24/2005 | 04/01/2014 |
| Dollar, William | 100 | Dancer | 12/20/1935 | 04/11/1938 |
| Franko, Nahan | 100 | Conductor | 03/31/1898 | 12/17/1912 |
| Harris, Hilda | 100 | Mezzo Soprano | 02/20/1973 | 01/10/1992 |
| McCormick, Mary Ann | 100 | Mezzo Soprano | 12/19/1991 | 05/11/2013 |
(край на цитата)
От познатите до 2014 г. имена (говоря за себе си) срещаме Диана Дамрау и Владимир Чернов със 100 участия. Бележитият диригент Жорж Претр има 101 дирижирания в МЕТ между 1964 и 1977 г. По-късно обаче – през 2016 г. – намерих други функции, чрез които се намирт всички изяви на даден оперен певец по години. Именно по този начин успях да науча, че Вишегонов е имал 203 участия в МЕТ. Очевидно съм го пропуснал при първото търсене, части от които цитирах по-горе.
Също през 2014 г. попаднах в информация от САЩ за бележити българи, емигранти в тази страна и направили известна кариера в определена област. Ето какво е казано за някои от тях:
“ (…) Atanas Katchamakoff was a sculptor, illustrator, and writer who, under the pseudonym Monica Shannon, published the novel Dobry. It won the John Newbery Medal in 1935 “for the most distinguished contribution to American literature for children.”
Of the Bulgarian singers in the Metropolitan Opera in New York, the best known was Ljuba Welitsch, a soprano who made her American debut in February 1949. Other “Met” stars were Lubomir Vishegonov and Boris Christov.
Among the most successul writers has been Stoyan Christowe mentioned elsewhere in this book. Besides This Is My Country, he published five other books. Me moved to Vermont to the late 1930s and served in its state legislature for twelve years (until 1972). Now 77, he lives with his wife in a house he built himself sixteen years ago. On the occasion of the U.S. Bicentennial he expressed in his statement for Nesweek (of July 4, 1976) his great love and belief in the future of his adopted country.
As educators and scientists the Bulgarians have contributed more than their share. Dr. Stefan Stojanoff is eminent in research in antibiotics. Others have excelled in business, sports, engineering, organized labor, and federal jobs. Their gifts to the folklore are varied and colorful. Nicholas Jordanoff is one of the leading men to the Duequesne University Tamburitzans, one of the best folklore groups in the country. Among the “Tammies” many young Bulgarians have over the last forty years helped in presenting, here and abroad, the Bulgarian folk dances, accompanied by Bulgarian music (including drums and flutes) and exhibiting beautiful national costumes of various regions of the homeland.”
(край на информацията).
Превод:
„ (…) Атанас Качамаков е скулптор, илюстратор и писател, който под псевдонима Моника Шанън публикува романа „Добри“. Печели медала на Джон Нюбъри през 1935 г. „за най-забележителен принос към американската литература за деца“.
От българските певци в Метрополитън опера в Ню Йорк най-известна е Люба Велич, сопраното, което прави своя американски дебют през февруари 1949 г. Други звезди на “МЕТ” са Любомир Вишегонов и Борис Христов.
Сред най-успешните писатели е Стоян Христоу, споменат другаде в тази книга. Освен „Това е моята страна“ той публикува още пет книги. Аз се преместих във Върмонт в края на 30-те години и служих в законодателния орган на щата в продължение на дванадесет години (до 1972 г.). Сега на 77 години той живее със съпругата си в къща, която сам е построил преди шестнадесет години. По случай двестагодишнината на САЩ той изрази в изявлението си за „Nesweek“ (от 4 юли 1976 г.) своята голяма любов и вяра в бъдещето на осиновената от него страна.
Като просветители и учени българите имат повече от своя принос. Д-р Стефан Стоянов е известен в изследванията на антибиотиците. Други са отлични в бизнеса, спорта, инженерството, организирания труд и федералните работни места. Даровете им към фолклора са разнообразни и колоритни. Никълъс Йорданов е един от водещите хора на тамбурите на университета „Duequesne“, една от най-добрите фолклорни групи в страната. Сред „Тамми“ много млади българи през последните четиридесет години помогнаха за представянето у нас и в чужбина на българските народни танци, съпроводени с българска музика (включително тъпан и кавал) и показвайки красиви народни носии от различни региони на родината.“
(край на превода)
В горната информация неправилно се твърди, че Борис Христов е имал изяви в МЕТ Ню Йорк. Известно е, че благодарение на приятеля му Любомир Вишегонов той е получил покана от ръководството на театъра, но специалните служби в САЩ не му подволяват да влезе в страната, понеже България е комунистическа държава.
Сега ще се спра на други изяви на Любомир Вишегонов в МЕТ Ню-Йорк. Като се прегледа дългия списък от 203 участия, можем да направим следния извод: той е имал участия в следните опери (в някои от тях по много пъти през различни години):
Дебют през 1948 г. в „Риголето“ от Верди в ролята на Спарафучиле, други опери от Верди: „Аида“ като Рамфис, „Симон Боканегра“ като Фиеско и „Дон Карлос“ като Фриар през 1950 г., „Отело“ като Лодовико през 1952 г., „Силата на съдбата“ като Marquis de Calatrava през 1952 г. и „Бал с маски“ като Том през 1962 г.
Рихард Вагнер: „Валкюри“ като Хундинг, „Зигфрид“ като Фафнер, „Тристан и Изолда“ като Крал Марке през 1949 г., „Парсифал“ (не е дадена ролята) през 1952 г., „Танхойзер“ като Херман през 1954 г.
Шарл Гуно: „Фауст“ като Мефистофел през 1950 г. В ролята на Фауст играе Джузепе ди Стефано. Рихард Щраус: „Електра“ като Старият прислужник през 1952 г. Кристоф Вилибалд Глук: „Алцеста“ през 1952 г., Камий Сен Санс: „Самсон и Далила“ през 1953 г.,
Клод Дебюси: „Пелеас и Мелисанда“ през 1953 г., Валфганг Амадеус Моцарт: „Дон Жуан“ като Комендантът през 1954 г., Модест Мусоргски: „Борис Годунов“ като Пимен през 1954 г. При някои опери не са дадени ролите на Вишегонов.
Както вече писах по-горе, прощалната изява на Любомир Вишегонов в МЕТ след 18 сезона в 203 спектакъла е тази на 29 ноември 1965 г. в „Дон Карлос“ от Верди, когато пее заедно с Райна Кабаиванска.
Ето и някои критики (в оригинал на английски език) за негови изяви при отделни опери:
„Валкюри“ като Хундинг: „The Wotan of Mr. Berglund was a vocally sumptuous, musically penetrating and dramatically authoritative characterization, and Mr. Vichegonov, who appeared here for the first time as Hunding, was highly satisfactory from the purely vocal angle, but his impersonation was too aristocratic and genteel to suggest the harsh, menacing nature of Sieglinde’s spouse.“
……
Превод: Вотан на г-н Берглунд беше вокално пищна, музикално проникновена и драматично авторитетна характеристика, а г-н Вишегонов, който се появи тук за първи път като Хундинг, беше изключително задоволителен от чисто вокална гледна точка, но неговото представяне беше твърде аристократично и благородно, за да внуши суровата, заплашителна природа на съпругът на Зиглинде.
´´´´´´´´´´
„Тристан и Изолда“ като Крал Марке: „Of the remaining singers only Lubomir Vichegonov, as King Marke, requires more than casual mention. The bass sang smoothly and well, but conveyed little of the heartbreak and pity of the role.
.....
Превод: От останалите певци само Любомир Вишегонов в ролята на Крал Марке изисква повече от случайно споменаване. Басът пее гладко и добре, но предава в тази роля малко от едно разбито сърце и съжаление.
......
„Зигфрид“ като Фафнер: „The cast was the same as that of the first performance, except that Joel Berglund replaced Herbert Janssen, who was indisposed, as The Wanderer; and Lubomir Vichegonov replaced Dezso Ernster as Fafner (...) Fafner both looked and sounded a little too elegant, but Mr. Vichey sang the role impeccably. This performance was a high point of the season, and a reminder that the golden era of the Metropolitan is not yet entirely past.“
....
Превод: Актьорският състав беше същият като този на първото представление, с изключение на това, че Джоел Берглунд замени Херберт Янсен, който беше неразположен, като Скитника; и Любомир Вишегонов замени Дезо Ернстер като Фафнер (...) Фафнер едновременно изглеждаше и звучеше малко прекалено елегантно, но г-н Виши изпя ролята безупречно. Това представяне беше връхната точка на сезона и напомняне, че златната ера на Metropolitan все още не е напълно отминала.“
(моя бележка Б.К.: „чудесен комплимент!“)
.......
„Аида“ като Рамфис през 1950 г. (Review of Cecil Smith in Musical America): „In this matinee for school children, sponsored by the Metropolitan Opera Guild, Lubomir Vichegonov sang the role of Ramfis for the first time, and several other artists sang their parts for the first time this season-Martha Lipton, as Amneris (appearing in the role for only the second time, after a lapse of two years); Frederick Jagel, as Radames; and Lorenzo Alvary, as King of Egypt. Max Rudolf conducted Verdi's opera for the first time this season. Members of earlier casts were Gertrude Ribla in the title role; Francesco Valentino as Amonasro, Anne Bollinger as the Priestess, and Paul Franke as the Messenger.“
......
Превод: (Преглед на Сесил Смит в „Musical America“): „В това матине за ученици, спонсорирано от „Metropolitan Opera Guild“, Любомир Вишегонов изпя ролята на Рамфис за първи път, а няколко други артисти изпяха своите партии за първи път този сезон – Марта Липтън, като Амнерис (появява се в ролята едва за втори път, след изтичане на две години); Фредерик Ягел, като Радамес; и Лоренцо Алвари, като Крал на Египет. Макс Рудолф дирижира операта на Верди за първи път този сезон. Членове на по-ранни актьорски състави бяха Гертруд Рибла в главната роля; Франческо Валентино като Амонасро, Ан Болинджър като Жрицата и Пол Франке като Пратеника.“
.......
(край на цитатите)
Често на сцената на МЕТ се изнасят от много години тържествени сборни спектакли-концерти по различен повод, най-често годишнини на известни артисти или дейци със заслуги към МЕТ. Вишегонов е имал и такива изяви, цитирам една от тях през 1954 г.:
Metropolitan Opera House
November 8, 1954 Telecast
Opening Night {70}Rudolf Bing, General ManagerGALA OPENING
Pagliacci: Prologue
Leonard Warren
Conductor...............Alberto Erede
La Bohème: Act I
Mimì....................Victoria de los Angeles
Rodolfo.................Richard Tucker
Marcello................Frank Guarrera
Schaunard...............Clifford Harvuot
Colline.................Norman Scott
Benoit..................Lawrence Davidson
Conductor...............Alberto Erede
Director................Joseph L. Mankiewicz
Designer................Rolf Gérard
Staged by...............Dino Yannopoulos
Il Barbiere di Siviglia: Act II
Figaro..................Robert Merrill
Rosina..................Roberta Peters
Count Almaviva..........Cesare Valletti
Dr. Bartolo.............Fernando Corena
Don Basilio.............Jerome Hines
Berta...................Jean Madeira
Sergeant................Alessio De Paolis
Ambrogio................Rudolf Mayreder
Conductor...............Alberto Erede
Director................Cyril Ritchard
Designer................Eugene Berman
Stage Director..........Robert Herman [First appearance]
Aida: Act I, Scene 1; Act II
Aida....................Zinka Milanov
Radamès.................Mario Del Monaco
Amneris.................Blanche Thebom
Amonasro................Leonard Warren
Ramfis..................Jerome Hines
King....................Luben Vichey
Messenger...............Paul Franke
Dance...................Mia Slavenska [First appearance]
Dance...................Larry Boyette [First appearance]
Dance...................Louis Kosman [First appearance]
Conductor...............Fausto Cleva
Director................Margaret Webster
Stage Director..........Dino Yannopoulos
Designer................Rolf Gérard
Choreographer...........Zachary Solov
TV Director.............Kirk Browning
(край на цитата)
Прекрасни и световно известни солисти в тази епоха – Виктория де лос Анжелис, Ричард Тъкър, Робърт Мерил, Зинка Миланов, Марио дел Монако, Ленард Уорън и много други. А Любомир Вишегонов в ролята на Краля в „Аида“. И такъв диригент като Алберто Ереде!
И като последен цитат от МЕТ ще завърша с един внушителен спектакъл на „Дон Карлос“ през 1965 г., където Любомир Вишегонов играе като Фриар в една от последните си изяви на тази сцена заедно с други свои сънародници – Райна Кабаиванска и Николай Гяуров. Вижте моля само какъв грандиозен ансамбъл – Ричард Тъкър, Робърт Мерил, Айрън Дейлис и много други:
Metropolitan Opera House
November 16, 1965
In Italian
DON CARLO {70}
Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle
Don Carlo...............Richard Tucker
Elizabeth of Valois.....Raina Kabaivanska
Rodrigo.................Robert Merrill
Princess Eboli..........Irene Dalis
Philip II...............Nicolai Ghiaurov
Grand Inquisitor........David Ward
Celestial Voice.........Margaret Kalil
Friar...................Luben Vichey
Tebaldo.................Mary Ellen Pracht
Count of Lerma..........Gabor Carelli
Countess of Aremberg....Sally Brayley
Herald..................Robert Nagy
Conductor...............Thomas Schippers
(край на цитата)
Накрая една печална история с българския баритон Банчо Банчевски, който се самоуби на 23 януари 1988 г.по време на антракт в спектакъл на операта „Макбет“ от Верди в МЕТ Ню Йорк, при който в главната роля участва Гена Димитрова. Банчевски скочи от балкона в партера и сложи край на живота си. За това нещастие съм писал в статия за оперетния артист Банчо Банчевски, който дълги години е живял в САЩ и басът Любомир Вишегонов е бил негов приятел. Ето началото на тази моя статия:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 5 май 2021 г. през далечната 1906 година в Ловеч е родена една от най-интересните личности в оперната история на България – баритонът Банчо Банчевски, останал в паметта на съвременниците си преди всичко с трагичния си край – самоубийство на 23 януари 1988 г., и то не къде, а в салона на Метрополитън Опера в Ню Йорк, по време на спектакъл на операта „Макбет“ от Верди с участието на Гена Димитрова, в антракта между второ и трето действие.
Аз си спомням много добре за този неприятен инцидент, който беше разгласен и тук в Германия, четох за него и в списание „Opernwelt“, без да се дават подробности за лицето, само че е с български произход. По-късно научих редица детайли и бях потресен от съдбата на този нещастен човек на 81 години. През миналата година, когато писах статия за голямата българска певица Надя Ножарова, срещнах неговото име. Те са били колеги преди много години в Музикалния театър в София, после са имали контакти в САЩ, когато и двамата са живели там“.
(край на цитата)
Цитирам в оригинал извадка от медия в САЩ на английски език, после ще дам превод на български:
Историята с Банчо Банчевски:
„ (…) Some friends said they noticed a marked change in Mr. Bantchevsky’s behavior last fall, as he displayed increasing agitation and depression. They thought that perhaps he had suffered a small stroke. But no one knew for sure what ailed him.
Then three weeks ago, his friends said, Mr. Bantchevsky suffered a minor heart attack and was admitted to Doctors Hospital. He checked out a week later because he felt restless, said a close friend, LUBEN VICHY.
In the last months of his life, his brisk walk slowed; for a while, he needed to use a cane. His hands began to shake and he could no longer write letters to his two children, who live in Europe. He loved to watch arts programs on television but complained that he couldn’t concentrate on the screen. On Sunday, the same day the City Medical Examiner’s Office ruled Mr. Bantchevsky’s death a suicide, Mr. Vichy, a former Metropolitan Opera singer, heard a radio report about a man who had jumped from the upper balcony during an intermission in a matinee performance of Verdi’s ”Macbeth.” Mr. Vichy did not realize at first that the man was his close friend.
”But it came to mind that this was something Bantcho might do,” Mr. Vichy said. ”He wasn’t really in his right mind the last few months. In the end, he was feeling sickly, and this cramped his independence.”
(край на цитата)
Превод:
„ (…) Някои приятели казаха, че са забелязали значителна промяна в поведението на г-н Банчевски миналата есен, тъй като той показва нарастваща възбуда и депресия. Мислеха, че може би е получил малък инсулт. Но никой не знаеше със сигурност какво го е разболяло.
Тогава преди три седмици, казаха негови приятели, г-н Банчевски получил лек инфаркт и бил приет в Докторска болница. „Изписа се седмица по-късно, защото се чувстваше неспокоен“, казва неговия близък приятел ЛЮБЕН ВИШИ.
През последните месеци от живота му бързото му ходене се забави; за известно време той трябваше да използва бастун. Ръцете му започнаха да треперят и той вече не можеше да пише писма до двете си деца, които живеят в Европа. Той обичаше да гледа художествени програми по телевизията, но се оплакваше, че не може да се концентрира върху екрана. В неделя, същия ден, когато градската съдебна медицинска служба определи смъртта на г-н Банчевски като самоубийство, г-н Виши, бивш певец от Метрополитън опера, чул радиорепортаж за мъж, който е скочил от горния балкон по време на антракт в утринен спектакъл на „Макбет“ на Верди. Г-н Виши първоначално не разбрал, че мъжът е негов близък приятел.
„Но ми хрумна, че това е нещо, което Банчо може да направи“, каза г-н Виши. „Той наистина не беше на себе си през последните няколко месеца. В крайна сметка той се чувстваше болен и това ограничаваше независимостта му.“
(край на превода)
Независимо от малкото намерена информация, делото на Любомир Вишегонов като оперен артист с големи международни изяви е безспорно и това трябва да ни радва. Не давам никому съвети, но в Българската музикална академия в София, където се подготвят стотици бъдещи специалисти, също и музиколози със специалност българска музика и български артисти, трябва да има една целенасочена дейност по издирване и систематизиране на материалите за всички тези български оперни певци, за които се знае малко. Там се правят докторски дисертации, във вокалния факултет има голямо поле за работа в тази насока. Може би не съм достатъчно запознат, но ако имаше нещо повече за Вишегонов, а и за десетки други, за които вече писах, че няма почти нищо в електронните портали, щях да го открия. Добре че г-жа Диана Коларова е събрала някои ценни информации за Вишегонов, които ползвах в тази статия.
Нека днес на 22 юли 2023 г. да припомним за 110-годишнината от рождението на Любомир Вишегонов на 22 юли 1913 г. и си спомним за него. Дано той не остане в групата на ЗБГ (Забравените Български Гласове)!
………………….
Изпълнение на Любомир Вишегонов:
Verdi: Forza del destino „Akt II Finale“
………