Немската певица – алт и мецосопран – Маргарете Клозе, родена на днешния ден преди 120 години
Драги приятели на оперната музика, днес – 6 август 2022 година е рожденият ден на една голяма немска певица – алтистката Маргарете Клозе (Margarete Klose), която е имала завидна вокална кариера не само в родината си, но и международна дейност през първата половина на миналия век.
На този ден през 2013 година поместих тук във „Фейсбук“ малка статия за нея. През 2014 г. наново я поместих с някои нови данни, а днес във връзка с кръглата дата на рождение през 1902 г. – точно 120 години – я помествам отново с редица допълнения.
Маргарете Клозе е била една от предпочитаните солистки на диригента Вилхелм Фуртвенглер, също и на Ерих Клайбер и Лео Блех. Наред с десетки оперни роли, тя е била изявена солистка в кантатно-ораториални произведения, както и като концертна певица. На една снимка, която прилагам след статията, я виждаме по време на концерт в СССР през декември 1955 г. заедно с диригента Франц Конвични (1901-1962), който дирижира Симфоничния оркестър на Съветското радио, а тя е солистка.
Маргарете Клозе е просто вокален феномен, способен да изпее мецосопрановите партии с висок тон като Ортруд и по-късно Брангена заедно с дълбоката Клитемнестра и дори Ерда, без гласът й да пострада. Това й позволява да играе роли, вариращи от Фрика, Валтраута, Еболи, Амнерис, Мадалена, Кармен, Орфей, Клитемнестра в операта на Глук „Ифигения в Аврида“, заедно с Азучена, Улрика и Клисарката в „Йенуфа“, които са нейни блестящи роли.
Тайната за това не е само в кадифения глас, а в прекрасната техника, с която тя овладява с лекота и най-мощните гласови изблици. Нейното високо изкуство на фразиране е комбинирано с невероятна техника на дишане, което й позволява да пее добре поддържано и на линия, както и да осигури на тона звучен резонанс и цвят до най-високите области. Всичко това е съчетано с нейната силно диференцирана актьорска многостранност, в която например нейната, за съжаление несправедливо забравена Кармен, получава сложност, която едва ли е надмината оттогава.
Следва новият текст на статията за нея:
Маргарете Клозе е родена на 6 август 1902 г. (в някои източници се посочва годината 1899) в Берлин, поминала се е на 14 декември 1968 г. също там. Певческата й кариера не е започнала веднага. След като загубва своя баща още като малко дете, първо е работила като секретарка, после нейна колежка, виждайки певческите й способности, й урежда представяне пред „Klindworth-Scharwenka-Konservatorium“ в Берлин и е приета за студентка през 1920 г. Учи вокално изкуство преди всичко при Max Marschalk (1863-1940) в течение на 6 години.
Маргарете Клозе дебютира през 1926 г. в театъра в град Улм във второстепенна роля – в оперетата „Графиня Марица“ от Имре Калман. По-късно получава и главната роля на Азучена в „Трубадур“ от Верди. През следващите три години Клозе изгражда сравнително голям репертоар в Улм и в оперния театър в Касел. През 1928 г. се омъжва за режисьора и вокален педагог Валтер Бюлтеман (1879-1949), когото тя познава от дейността си в Улм. Следващата стъпка в кариерата й е Националният театър в Манхайм, в който тя е ангажирана от 1929 до 1931 г. През 1931 г. идва и решителната стъпка – тя постъпва в оперния театър „Staatsoper Unter den Linden“ в Берлин, където през годините до 1949 и после от 1955 до 1961 има редица забележителни изяви. В периода от 1949 до 1955 играе на сцената на Берлинската градска опера (сега се нарича „Deutsche Oper Berlin). Още през 30-те години и по-късно тя гостува на всички известни европейски сцени като Миланската Скала, Виенската държавна опера, Дрезденската „Semperoper“, Хамбургската държавна опера, Лондонската „Ковънт Гардън“, „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, а също така и извън Европа: в Буенос Айрес, Сан Франциско, Лос Анджелис.
От 1935 г. Маргарете Клозе изнася редовно песенни концерти. През 1935 г. тя гостува при Вагнеровите музикални тържества в „Zopotter Waldoper“ (бел. Б.К.: преди Втората световна война сегашният Сопот – в пределите на Полша, е бил германски град на Северно море и там се е намирала „Операта в гората“, за която става въпрос). От 1936 до 1942 г. Клозе взема редовно участие при Вагнеровите фестивали в Байройт, където пее в големите алтови роли, специално като Брангена в „Тристан и Изолда“, в която роля е имала най-голям успех. През тези години тя е оценена като най-добрата алтистка от генерацията си в оперите на Вагнер – чудесна Ортруд в „Лоенгрин“ и Фрика в „Пръстенът на нибелунга“. През годините 1949 и 1955 взема участие и във Фестивала в Залцбург.
Извън ролите в опери на Рихард Вагнер, Клозе пее с голям успех алтовите партии в различни опери: Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук, Кармен в едноименната опера от Бизе, Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус, както и всички главни алтови партии в оперите на Верди. През 1946 г. Клозе пее заедно с добрата си приятелка – сопраното Фрида Лайдер (Frida Leider) на прощалния й концерт.
Сега ще дам повече подробности за вокалната й кариера: в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. се казва, че сценичният й дебют е през 1927 г. в Градския театър в Улм в ролята на Маня в оперетата „Графиня Марица“ от Калман. Също от този речник давам следните сведения: през годините 1928-1929 тя играе в ансамбъла на Държавния театър в Касел, после до 1931 г. има договор в Националния театър в Манхайм. През 1931 г. е назначена в Берлинската държавна опера, където прави голяма кариера до 1949 г. Цитирам някои нейни изяви там, главно в оперни премиери: през 1931 г. при премиерата на операта „Сърцето“ („Das Herz“) от Ханс Пфицнер (Hans Pfitzner), през 1932 г. – премиера на операта „Андромаха“ („Andromache“) от Херберт Виндт (Herbert Windt), през 1935 г. – премиера на операта „Принцът от Хомбург“ („Der Prinz von Homburg“) от Паул Граенер (Paul Graener).
Нека отбележа тук, че по-късно друг немски композитор – Ханс Вернер Хенце (Hans Werner Henze) написва опера със същото заглавие по сюжета от драмата със същото име на Хайнрих фон Клайст, писана през годините 1809-1810. Нека отворя малка скоба и поясня, че тази драма днес се счита за една от най-важните творби в немската литературна класика. Тя е била изнесена за пръв път през 1821 г. във Виена, но 10 години след смъртта на Хайнрих фон Клайст (1777-1811). Докато той е бил жив, не е било възможно драмата да бъде показана в театър, тъй като сюжета е свързан с фамилията на принцовете от Хесен-Хомбург, а принцеса Мариане от Прусия, която е произлязла от тази фамилия, не е позволила драмата да се играе публично, тъй като е имало неща, които нараняват фамилната чест на това благородно семейство. Интересен е факта, че Хайнрих фон Клайст е подарил с автограф копие-препис от драмата си на принцеса Мариане от Прусия.
След толкова години тази драма, послужила за сюжет на оперите от Паул Граенер и Ханс Вернер Хенце се играе с огромен успех в редица театри в немскоезичните страни, включително и на Фестивала в Залцбург, където има не само музикални спектакли. Така например огромен успех са имали спектаклите там през 2012 г. като копродукция на фестивала и прочутия „Бург-Театър“ във Виена. Тук няма да се спирам на двете опери, и за двете има Уикипедия-страници на немски език с редица подробности. Искам само да добавя, че Ханс Вернер Хенце (1926-2012) е един от най-известните съвременни немски композитори с огромно творчество във всички музикални жанрове, също и в оперния жанр – написал е над 20 опери и други сценично-музикални произведения наред със стотици други творби – симфонии, вокална и инструментална музика за всички възможни инструменти. Ако се влезе в неговата Уикипедия-страница, ще се удивим от размера и подробните сведения – цял учебник.
След като през годините 1949-1955 Маргарете Клозе има изяви на сцената на Градската опера в Берлин, тя се връща наново в Берлинската държавна опера (или както се нарича още „Staatsoper Unter den Linden“) в тогавашната ГДР, където остава до края на кариерата си през 1961 г. Други нейни изяви още от 1930 г. са следните: през 1930 г. Клозе гастролира при Вагнеровия фестивал в „Théatre des Champs Élysées“ в Париж, същата година има изява в ролята на Валтраута в „Залезът на боговете“ от Вагнер в Хага. Особени успехи тя има през годините 1936-1942 на Музикалния фестивал в Байройт в големи роли от нейния жанр: Брангена в „Тристан и Изолда“, Ортруд в „Лоенгрин“, Фрика и Валтраута в „Пръстенът на нибелунга“. През 1935 г. участва при Вагнеровите музикални тържества в „Zopotter Waldoper“ в ролята на Адриано в операта „Риенци“ от Вагнер. На 19 юни 1938 г. е нейният дебют в ролята на Ортруд от „Лоенгрин“ на сцената на Виенската държавна опера, която роля изълнява там общо 9 пъти до 1955 г. и винаги има сензационни успехи. През 1935 и 1937 г. гастролира многократно в ролите на Фрика, Валтраута и Брангена на сцената на Кралския театър „Ковънт Гардън“ в Лондон, през 1939 г. в Оперния театър в Рим. През 1949 г. при музикалния фестивал в Залцбург тя пее алтовата партия в Реквиема от Верди. През 1950 г. гостува в Миланската Скала и в Хага като Фрика в „Пръстенът на нибелунга“.
През 1951 г. Маргарете Клозе участва в ролята на Клисарката в операта „Йенуфа“ от Леош Яначек – премиера в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес при особен успех. През 1953 г. тя играе Улрика в „Бал с маски“ от Верди в Сан Франциско. На 17 август 1955 г. Клозе играе наново в оперна премиера – в ролята на Оона (Oona) в операта „Ирландска легенда“ („Irische Legende“) от немския композитор Вернер Егк (Werner Egk).
Наред с изявите си извън Германия, Маргарете Клозе редовно гастролира в държавните опери в Хамбург, Дрезден и Мюнхен. Наред с редицата партии в опери от Рихард Вагнер, тя има в репертоара си такива роли като: главната роля в операта „Орфей“ от Глук – едно от най-големите й вокални постижения, Кармен в едноименната опера от Бизе, Херодиас (Иродиада) в „Саломе“ от Рихард Щраус, Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“ и Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Клисарката в „Йенуфа“ от Леош Яначек, Далила в „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс. Едно друго върхово постижение на Маргарете Клозе е участието й през 1946 г. в немската премиера на операта „Садко“ от Николай Римски-Корсаков на сцената на Берлинската държавна опера.
В края на статията за Маргарете Клозе в речника на Kutsch & Riemens авторите дават следната оценка за нейното изкуство:
„Много широк и топло тембриран глас с необикновено горяма ширина на изразните възможности и дълбока музикалност“.
(край на цитата)
След приключване на активната си певческа дейност в края на 1961 г. Маргарете Клозе се отдава на педагогическа дейност, главно в Берлин и в „Моцартеума“ в Залцбург.
На 14 декември 1968 г. тя умира в Берлин и е погребана там в гробището на „Heerstraße“.
Прилагам списък от участията на Маргарете Клозе на сцената на Виенската държавна опера:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Amneris | 07.01.1943–10.02.1955 | 7 mal | |
| Carmen | Carmen | 28.04.1953 | 1 mal | |
| Die Zauberflöte | Dritte Dame | 10.11.1949–28.05.1955 | 11 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Eboli | 16.11.1949 | 1 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Prinzessin Eboli | 22.12.1942 | 1 mal | |
| Elektra | Klytemnestra | 31.03.1941–08.04.1956 | 3 mal | |
| Il trovatore | Azucena | 04.02.1956 | 1 mal | |
| Les Contes d’Hoffmann | Stimme der Mutter | 23.03.1954 | 1 mal | |
| Lohengrin | Ortrud | 19.06.1938–11.05.1955 | 9 mal | |
| Orpheus und Eurydike / Orfeo ed Euridice | Orpheus | 23.12.1941 | 1 mal | |
| Pique Dame | Gräfin | 30.11.1953–03.03.1954 | 2 mal | |
| Rigoletto | Maddalena | 07.05.1955 | 1 mal | |
| Salome | Herodias | 17.01.1953–21.05.1955 | 3 mal | |
| Un ballo in maschera | Ulrica | 14.02.1943–13.12.1954 | 6 mal |
(край на цитата)
Както споменах по-горе, на 19 юни 1938 г. е нейният дебют в ролята на Ортруд в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер на сцената на Виенската държавна опера. Цитирам списък на ансамбъла при тази нейна първа изява във Виена:
BESETZUNG | 19.06.1938
| Dirigent | Leopold Reichwein |
|---|---|
| Regie | Erich von Wymetal |
| Bühnenbild und Kostüme | Alfred Roller, Anton Brioschi |
| Heinrich der Vogler | Josef von Manowarda |
| Lohengrin | Franz Völker |
| Elsa von Brabant | Maria Müller |
| Friedrich von Telramund | Jaro Prohaska |
| Ortrud | Margarete Klose |
| Der Heerrufer des Königs | Walter Grossmann |
| Vier brabantische Edle | Ferdinand Bürgmann, Fritz Marks, Otto Hüsch, Franz Sauer |
| Vier Edelknaben | Olga Rieser, Virginia Mott, Beate Asserson, Maria Zimmermann |
(край на цитата)
Последната изява на Маргарете Клозе на сцената на Виенската държавна опера е на 8 април 1956 г. в ролята на Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна последна изява във Виена:
BESETZUNG | 08.04.1956
| Dirigent | Karl Böhm |
|---|---|
| Inszenierung | Adolf Rott |
| Spielleitung | Josef Witt |
| Bühnenbild und Kostüme | Robert Kautsky |
| Klytämnestra | Margarete Klose |
| Elektra | Christel Goltz |
| Chrysothemis | Hilde Zadek |
| Aegisth | Max Lorenz |
| Orest | Edmond Hurshell |
| Der Pfleger des Orest | Franz Bierbach |
| Die Vertraute | Dorothea Frass |
| Die Schleppträgerin | Ruthilde Boesch |
| Ein junger Diener | Erich Majkut |
| Ein alter Diener | Ljubomir Pantscheff |
| Die Aufseherin | Berta Seidl |
| Fünf Mägde | Hilde Rössel-Majdan, Polly Batic, Christa Ludwig, Judith Hellwig, Gerda Scheyrer |
(край на цитата)
В състава участва в ролята на Стария прислужник българският бас Любомир Панчев (1913-2003), за който съм писал статии няколко пъти. Той е известен с особено големия брой изяви на сцената на Виенската държавна опера, макар и в малки роли. Не случайно той е бил известен с прозвището „Цар на малките роли“!
За Маргарете Клозе има в Интернет информации не само на немски език, но и на други езици. Така например наред с горе изброените опери в източник на руски език се дава списък на нейните оперни роли (някои се дублират с тия от горния списък във Виена):
- «Кармен» Бизе — Кармен
- «Электра» Штрауса — Клитемнестра
- «Трубадур» Верди — Азучена
- «Дон Карлос» Верди — Эболи
- «Аида» Верди — Амнерис
- «Бал-маскарад» Верди — Ульрика
- «Ирландская легенда» Эгка — Оона
- «Лоэнгрин» Вагнера — Ортруда
- «Риенци» Вагнера — Адриано
- «Тристан и Изольда» Вагнера — Брангена
(край на цитата)
Музикалната критика определя еднозначно Маргарете Клозе за „една от най-значителните немски алтистки през 30-те и 40-те години“, особено като Вагнерова певица, но и като артистка с международно признание. Заедно с това тя играе редица роли в опери от Глук, Моцарт, Верди, Бизе, Чайковски, Офенбах и Рихард Щраус и е изявена концертна певица. Особено в ранните години на кариерата си тя участва при изпълнението на модерни за епохата произведения, между другото – творби от Ханс Пфицнер и Вернер Егк. Работила е с прочути диригенти на епохата и е била предпочитана от Вилхелм Фуртвенглер, който още през 1954 г. я избира при записа на „Валкюри от Вагнер. Други нейни диригенти са Ерих Клайбер и Лео Блех.
След първите музикални записи през 1929 г. от фирма „Pathé“, от 1932 до 1954 г. тя прави редица записи с „Electrola“, а от 1941 до 1955 г. с „Deutsche Grammophon-Gesellschaft“. Последните й записи от 1964 и 1965 г. са издадени от фирмата „Ariola/Eurodisc“. Има и редица радиозаписи и такива „на живо“ върху компактдискове.
Цитирам една дискография на Маргарете Клозе от източник на испански език:
Discografía de referencia:
- Gluck – Orfeo ed Euridice (Rother/Berger, Streich)
- Strauss – Salome (Schröder 1952/Borkh, Lorenz, Frantz)
- Tchaikovsky – The Queen of Spades (Rother 1947/Schock, Grümmer, Prohaska, Nissen, Müller)
- Verdi – Aida (Schröder 1952/Kupper, Lorenz, Konszar, Ludwig)
- Verdi – Rigoletto (Heger 1944/Schlusnus, Berger/Greindl)
- Verdi – Rigoletto (Fricsay/Meternich, Schock, Streich)
- Wagner – Götterdämmerung Acto 3 (Heger 1944/Lorenz, Fuchs, Prohaska, Hofmann, Scheppan, Langhammer)
- Wagner – Lohengrin (Heger 1942/Völker, Müller, Hofmann, Prohaska)
- Wagner – Rienzi (Schüler 1941/Lorenz, Scheppan, Prohaska)
- Wagner – Tristan und Isolde (Beecham 1937 live/Flagstad, Melchior, Janssen, Nilsson)
- Wagner – Tristan und Isolde (Heger 1943/Lorenz, Buchner, Prohaska, Hofmann)
- Wagner – Tristan und Isolde (Furtwängler 1947 /Schlüter, Suthaus, Frick, Prohaska)
- Wagner – Tristan und Isolde (Knappertsbusch 1950 /Braun, Treptow, Frantz, Schöffler)
- Wagner – Die Walküre (Seidler-Winkler 1935 y 1938/Fuchs, Melchior, Lehmann, Hotter, List)
- Wagner – Die Walküre (Fricsay 1951/Suthaus, Müller, Buchner, Herrmann, Frick)
- Wagner – Die Walküre (Furtwängler 1954/Mödl, Rysanek, Frantz, Suthaus, Frick)
- Wagner- Der Ring des Nibelungen (Von Hoesslin 1930/Gottlieb, Kirchhoff, Weber)
- Wagner – Der Ring des Nibelungen (Furtwängler 1953/RAI)
(край на цитата)
Във връзка с кръглия рожден юбилей на Маргарете Клозе днес на 6 август 2022 г. искам да цитирам един по-обстоен материал за нея, в който се описва доста подробно живота и дейността й. Той е поместен на немски език в авторитетната медия „Operа lounge“, която е специализирана само за оперна тематика. После ще дам мой превод на български език:
Портал „Operа lounge“
(без дата)
Karl Klebe (Red. G. H.)
WER WAR DENN NOCH …
MARGARETE KLOSE
Margarete Klose – von 1930 bis 1960 weltweit eine der gefragtesten und bedeutendsten Sängerinnnen im dramatischen Alt- und Mezzofach – hat ihren unbestreitbaren Weltruhm nie benutzt, um sich in den Mittelpunkt zu stellen. So verwundert es nicht, dass sie, die an der Berliner Staatsoper, in Bayreuth sowie weltweit an Häusern wie der Scala, der Staatsoper Wien, der Covent Garden Opera London, dem Teatro Colon in Buenos Aires und an vielen anderen deutschen und internationalen Bühnen ein unauslöschliches Stück Operngeschichte mitgeschrieben hat, nur noch den „Spezialisten“ unter den Opernfreunden in Erinnerung ist. Bedenklicher erscheint es schon, wenn ein Kompendium über die Sängereliten des 20. Jahrhunderts wie Kestings „Die großen Sänger“ Margarete Klose nur in einer Namensaufzählung erwähnt. Das Richtige hat dagegen wohl der Tenor Rudolf Schock, der oft mit ihr gemeinsam auf der Bühne stand, in seiner Biographie getroffen, wenn er sie in fairer Kollegialität eine Jahrhundertstimme nennt. (…)
Margarete Klose hat sich als Berlinerin ihrer Geburtsstadt stets auf besondere Weise verbunden gefühlt. Sie stammt aus dem mittelständischen Milieu einer Fleischerfamilie, die für die musikbegeisterte Tochter den Blick auf eine solide bürgerliche Berufsausbildung nicht aus den Augen verlor und ihr zunächst eine kaufmännische Ausbildung nicht ersparte. Doch dann ging es Schlag auf Schlag. Sie ließ ihre schöne, samtweiche Stimme bei Franz Marschalk am Klindworth-Scharwenka-Konservatorium ausbilden und startete bereits 1927 als 25jährige ihre Bühnenlaufbahn am Stadttheater Ulm, von dem aus ein Jahr später Herbert von Karajan seinen Weg in die Weltkarriere als Chorleiter beginnen sollte. Aber da war auf die junge, ehrgeizige Sängerin bereits das Nationaltheater Mannheim aufmerksam geworden, in dem zu jener Zeit sporadisch Dirigenten wie Furtwängler, Kleiber und Pfitzner ans Pult traten. Schnell wurde erkannt, welches außergewöhnliche Talent hier im dramatischen Altfach heranwuchs. Bereits 1929 wurde sie zu den Wagnerfestspielen nach Paris eingeladen und konnte hier besonders als Waltraute erste Triumphe feiern. Wien und Hamburg machten ihr verlockende Angebote. Aber als Berlinerin entschied sie sich dafür, 1931 in ihrer Heimatstadt an die Staatsoper Unter den Linden zu gehen, der sie erst bis 1949 ununterbrochen angehörte. Hier, wo sie mit ihren Idolen aus dem Sopranfach Frida Leider und Maria Müller gemeinsam auf der Bühne stehen sollte, sang sie zunächst unter Furtwängler in der Uraufführung von Pfitzners Oper Das Herz. Ihre Gestaltung von Glucks Orpheus beeindruckte in derselben Saison den Gastdirigenten Thomas Beecham so sehr, dass er alles daran setzte, die junge Frau für seine im nächsten Jahr an der Covent Garden in London vorgesehene Produktion der Oper zu gewinnen. In seiner Begeisterung für die Klose er sie in der für Pauline Viardot geschriebenen französischen Version der Berlioz-Bearbeitung einsetzen wollte. Aber Tietjen, der Generalintendant der Preußischen Bühnen, zog glücklicherweise die Notbremse und erhob dagegen berechtigte künstlerische Einwände, denen sie klugerweise folgte. Und bereits hier zeigt sich ein Zug der Sängerin, den sie zeitlebens beibehalten sollte – sie vertraute stets dem Rat kompetenter Autoritäten.
Natürlich ließ Beecham auch später nicht locker und konnte die von ihm Hochgeschätzte endlich 1937 als Brangäne in London als Gast in zwei historisch gewordenen Aufführungen präsentieren (Live-Mitschnitt bei EMI). Die Aufzeichnung dieser Aufführung und der ersten Premiere des Tristan nach dem 2. Weltkrieg mit der Staatskapelle unter Furtwängler am 3. 10. 1947 im Admiralspalast, von der leider nur der 2. und 3. Akt erhalten geblieben sind (Fonit Cetra), zeigt eine frappierende Ausnahmestimme, die ans Herz greift. Hier wird deutlich, weshalb die Brangäne der Klose als unübertroffen galt. Die Sängerin präsentiert hier in berückendem Ton wirklich eine junge Frau, die vokal mit grenzenlosem Farbreichtum und einer brillanten Diktion den inneren Gehalt jeder Sekunde leidenschaftlich widerspiegelt.
Aber die Stimme der Klose hatte noch mehr, was sie aus heutiger Sicht einzigartig macht. Die Premieren der 30jährigen im Jahre 1932 an der Staatsoper können dies ein wenig verdeutlichen. Sie war unter Furtwängler als Klytämnestra in Elektra, als Adriano im Rienzi unter Blech und unter Kleiber erstmals als Ortrud angesetzt. Die Künstlerin war einfach ein Stimmphänomen, das die hoch angelegten Mezzopartien wie die Ortrud und später die Brangäne neben der tiefen Klytämnestra und sogar der Erda singen konnte, ohne dass ihre Stimme Schaden nahm. Dies ermöglichte ihr ein Rollenspektrum, das von der Fricka, der Waltraute, der Eboli, der Amneris, der Maddalena, der Carmen, dem Orpheus, der Klytämnestra in Glucks lphigenie in Aulis bis zur Azucena und Ulrica reichte und die Küsterin in Jenufa zu einer ihrer Glanzpartien machte. Das Geheimnis hierfür ist nicht allein die samtige Stimme, sondern die wunderbare Technik, mit der sie selbst die gewaltigsten vokalen Ausbrüche souverän meisterte. Ihre hohe Phrasierungskunst verband sich mit stupender Atemtechnik, die es ihr gestattete, gut abgestützt auf Linie zu singen und den Ton bis in die höchsten Regionen mit klangvoller Resonanz und Farbe zu versehen. Dies alles verband sich bei ihr mit einer hoch differenzierten darstellerischen Wandlungsfähigkeit, in der zum Beispiel ihre leider zu Unrecht vergessene Carmen eine seither kaum mehr überbotene Vielschichtigkeit erhielt. Regelmäßig hat die Altistin ihre Stimme kontrollieren lassen, zunächst durch ihren Ehemann, den Hofoperntenor Walther Bültemann, und nach dessen Tod durch den Heldentenor Hans Grahl, der auch Elfriede Trötschel, Günther Treptow und den für mich unvergessenen Ernst Krukowski betreute.
Der Berliner Riesenerfolg der Ortrud veranlasste Tietjen, der zugleich auch die Zügel in Bayreuth in der Hand hatte, sie in dieser Partie 1936 mit sensationellem Erfolg ans dortige Festspielhaus zu verpflichten, wo sie bis 1942 auch als Brangäne, Fricka, Erda, Waltraute und sogar als 1. Norn auftrat. 1935 hatte sie als Adriano in der wegen seiner Akustik berühmten Waldoper Zoppot reüssiert. Von 1941 bis Kriegsende gastierte sie ständig in Wien und war dort von 1949 bis 1955 Mitglied der Staatsoper.
Die Berliner Staatsoper, die nach dem 2. Weltkrieg wegen des zerstörten Hauses im Admiralspalast (Metropoltheater) eine Spielstätte gefunden hatte, blieb sie bis 1949 als Mitglied verbunden. Schweren Herzens sah sie sich nach der Spaltung Berlins als Westberlinerin veranlasst, dem im Ostteil liegenden Haus Adé zu sagen und wechselte an die Städtische Oper im Westteil. Dagegen gelang es Walter Felsenstein nach Gründung der Komischen Oper im Ostteil Berlins, sie bis 1960 immer wieder einmal als Gast zu verpflichten. Daneben gastierte die Sängerin in ihren Paraderollen in aller Welt, wobei sie erstmals in den USA (Los Angeles, San Francisco) und besonders häufig in Italien (Rom, Florenz, Palermo), aber auch wieder in Paris auftrat.
Im September 1955 wurde das wiederaufgebaute Gebäude der Staatsoper in Berlin erneut seiner Bestimmung übergeben. Erich Kleiber hatte zugesagt, erneut die Funktion des GMD zu übernehmen. Margarete Klose war aus alter Anhänglichkeit bereit, an ihr altes Haus zurückzukehren. Kleiber aber, der hier bereits von 1923 bis 1934 als GMD gewirkt hatte, sagte schließlich ab. Nun zögerte auch die Klose, die in Berlin so populär wie heute ein Popstar war, den Schritt zu vollziehen. Die seit langem vom Markt verschwundene Tageszeitung Telegraf textete daraufhin im März 1955 auf der Titelseite: „Ganz ohne Kleiber geht die Chose nicht, ganz ohne Kleiber singt die Klose nicht“. Aber sie ist dann schließlich doch an ihr altes Haus zurückgekehrt, weil sie es als ihre künstlerische Heimat betrachtete. Mit dem Bau der Mauer verließ sie die geliebte Stätte und trat nur noch einige Male im Westteil der Stadt auf. Margarete Klose akzeptierte die Situation, wie sie nun eingetreten war. Sie begann zu unterrichten und übernahm später eine Professur am Mozarteum in Salzburg. Ich hatte sie schon einige Jahre vorher kennengelernt. Wenn sie nun von der Vergangenheit sprach, tat sie es immer wieder in tiefer Dankbarkeit. In Erinnerung geblieben ist mir der Satz: „Es war eine wunderbare, große Zeit“.
Am 14. Dezember 1968 erlag sie in Berlin einem Schlaganfall. Es gilt, eine wunderbare, große Menschendarstellerin nicht zu vergessen. Karl Klebe (Red. G. H.)
Margarete Klose, die auf dem Berliner Friedhof am Olympiastadion begraben liegt, ist glücklicher Weise reich dokumentiert (ein Blick zu jpc oder Amazon zeigt manche Wiederauflagen, die website von cantabile-subito.de listet die meisten ihrer Dokumente auf). Ihr Orpheus ist sogar in Deutsch und Italienisch erhalten (was Historienkenner Heiko Cullmann in Frage stellt – ich meine aber, es gibt einen deutschsprachigen Orpheus von ihr, oder?), ihr Adriano und vor allem ihre Ortrud neben Franz Völker gehören zu meinen absoluten Lieblingsaufnahmen ebenso wie ihre Strauss´sche Klytämnestra, ihre Brangäne oder Waltraute. Auch für mich, der ich das Glück hatte, sie noch in ihren letzten Auftritten in West-Berlin zu erleben und dank Frida Leider auch kennen zu lernen, hat sich ihre wunderbare, unglaublich persönliche Stimme in die Erinnerung eingebrannt. Besonders – und gar nicht zentral in ihrem Spektrum – sind mir ihre Monteverdi- und Händel-Aufnahmen, aber auch die Brahms-Lieder. Schuberts „Du bist die Ruh“ oder von Strauss „Ruhe meine Seele“ haben auch heute noch zeitlose Gültigkeit. Dankenswerter Weise hatte die französische EMI in ihrer Edition Les Introuvables du Chant Wagnerien sie reichlich aufgeführt, eine weitere Electrola-LP „Das musikalische Selbstporträt“ lässt sie sogar mit ihrer tiefen Sprechstimme zu Worte kommen. Ihre deutsch gesungene Gräfin in der Pique Dame neben der Grümmer bleibt in Erinnerung. Aber auch das Heitere lag ihr: Ihre Lady Pamela im Frau Diavaolo ist ebenso komisch wie ihre Frau Reich oder die Baronin im Wildschütz. Lieder gab es auch auf der inzwischen verschwundenen Urania-LP geraubter Aufnahmen aus dem Reichsrundfunks Berlin, die in Teilen sich auf der Preiser LP/ CD wiederfinden. Aber vielleicht das beeindruckendste Dokument ist ihre Mitwirkung in der Furtwänglerschen Matthäuspassion 1950, die Archipel noch einmal in hervorragendem Klang veröffentlicht hatte. Die profunde Aussage, die tiefe Gläubigkeit in den Auftritten der Altpartie gehen mir wie die ihrer jüngeren Kollegin Marga Höffgen tränentreibend ans Herz. Was für eine Stimme. Geerd Heinsen
Zum Thema Orpheus mit der Klose schreibt unser Leser Carl Meffert: Zu der im Beitrag Nr. 8 genannten Aufnahme von Glucks „Orfeo ed Euridice“ kann ich mitteilen, dass es sich um eine Schallplattenaufnahme (in italienischer Sprache) für die ‚American Sound Corporation‘ in Belleville/New Jersey handelt, die lt. Beilageheft an einem einzigen Tag (2. 3. 1952) in Berlin entstand und unter dem Label ‚Urania‘ 1952 in den USA auf drei LPs veröffentlicht wurde.Dies ist m. W. auch die einzige Aufnahme, die eine eigene Sängerin – Fia Fleig von der Städtischen Oper Berlin – für die Rolle des ‚Seligen Geistes‘ im 2. Akt mit der Arie „Quest‘ asilo di placide calme“ einsetzt, was der hier eingespielten (französischen) Fassung von 1774 entspricht, wo Orpheus Eurydike erst am Ende des 2. Aktes sehen darf. Diese Praxis wurde bis in die Mitte des vorigen Jahrhunderts – hauptsächlich in Frankreich – beibehalten; z. B. sangen bei den Salzburger Festspielen 1948 unter Herbert von Karajan Maria Cebotari die ‚Eurydike‘ und Elisabeth Schwarzkopf den ‚Seligen Geist‘. Dass heutzutage beide Rollen von einer Sängerin gesungen werden, geschieht wohl den ‚Eurydike‘-Interpretinnen zuliebe, die nun noch eine zusätzliche Arie (ausser „Che fiero momento! Che barbara sorte!“ im 3. Akt) singen dürfen…Übrigens gab es 1955 einen deutsch gesungenen Querschnitt (LP / 30 cm) der ‚DGG‘ mit Margarete Klose, Anny Schlemm und Rita Streich, in dem ‚die‘ Schlemm die Arie des ‚Seligen Geistes‘ „Diese Auen sind seligem Frieden…“ singt; Artur Rother dirigierte den Chor des Bayerischen Rundfunks und drei verschiedene Orchester (Bamberger Symphoniker, Berliner Philharmoniker, Münchner Philharmoniker) – ich habe davon die Zweitpressung auf ‚Heliodor‘ von 1965. Von einer deutsch gesungenen Gesamtaufnahme mit Margarete Klose ist mir nichts bekannt. Carl Meffert
(край на цитата)
Превод:
Автор на статията: Карл Клебе (редакция Г. Х.)
КОЯ БЕШЕ ТЯ … МАРГАРЕТЕ КЛОЗЕ
Маргарете Клозе – от 1930 до 1960 г. една от най-търсените и значими певици в драматичния алтов и мецосопранов репертоар – никога не използва безспорната си световна слава, за да се постави в центъра на вниманието. Така че не е изненадващо, че тя, която работи в Берлинската държавна опера, в Байройт и в оперни театри като Миланската Скала, Виенската държавна опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Театро Колон“ в Буенос Айрес и много други немски и международни сцени, има незаличимо съавторство относно част от историята на операта, която се помни само от “специалистите” сред любителите на операта. Изглежда по-съмнително, когато основния лексикон за елитните певци на 20-ти век, като „Великите певци“ на Юрген Кестинг, споменава Маргарете Клозе само в списъка с имена на други артисти. От друга страна, тенорът Рудолф Шок, който често споделяше сцената с нея, улучи правилната нотка в биографията си, когато съвсем колегиално я нарече „глас на века“. (…)
Като берлинчанка Маргарете Клозе винаги е чувствала специална връзка с родния си град. Тя произхожда от средна класа семейство на месари, които не изпускат от поглед солидно професионално обучение от средна класа за дъщеря си, обичаща музиката, и първоначално не спестяват нейното търговско обучение. Но тогава нещата се объркват. Нейният красив, кадифен глас е обучен от Франц Маршалк в консерваторията „Klindworth-Scharwenka“ и тя започва сценичната си кариера в „Stadttheater Ulm“ през 1927 г. на 25-годишна възраст, откъдето Херберт фон Караян трябва да започне световната си кариера като хормайстор година по късно. Но тогава Националният театър в Манхайм вече е забелязал младата, амбициозна певица, където диригенти като Фуртванглер, Клайбер и Пфицнер спорадично се качват на подиума по това време. Бързо прави впечатление, какъв необикновен талант расте тук по отношение драматичната тема за алтовия й глас. Още през 1929 г. тя е поканена на фестивала на Вагнер в Париж и успява да отпразнува първите си триумфи тук, особено като Валтраута. Виена и Хамбург й правят примамливи предложения. Но като берлинчанка, тя решава да постъпи в „Staatsoper Unter den Linden“ в родния си град през 1931 г., към който театър принадлежи без прекъсване чак до 1949 г.
Тук, където тя трябва да сподели сцената със своите идоли от областта на сопраното, като Фрида Лайдер и Мария Мюлер, тя за първи път пее под ръководството на Фуртвенглер на световната премиера на операта „Das Herz“ (Сърцето) на Ханс Пфицнер. Нейното изпълнение на „Орфей“ от Глук толкова впечатлява гост-диригента Томас Бийчам през същия сезон, че той полага всички усилия да спечели младата жена за своята постановка на операта в „Ковънт Гардън“ в Лондон следващата година. В своя ентусиазъм към Клозе той иска да я използва във френската версия на аранжимента на Берлиоз, написана за Полин Виардо. Но Титйен, генералният директор на пруските театри, за щастие дръпва аварийната спирачка и повдига основателни артистични възражения, които тя мъдро последва. И ето вече една черта на певицата, която трябва да запази през целия си живот – винаги се е доверявала на съветите на компетентните органи.
Разбира се, Томас Бийчам не се отказва по-късно и най-накрая успява да представи любимата си Брангена като гост в две исторически изпълнения в Лондон през 1937 г. (запис на живо от EMI). Записът на това представление и първата премиера на „Тристан и Изолда“ след Втората световна война със „Staatskapelle Berlin“ под ръководството на Фуртвенглер на 3 октомври 1947 г. в „Admiralspalast“, от който запис за съжаление са оцелели само 2-ро и 3-то действие (лейбъл „Fonit Cetra“) показва поразително изключителен глас, който докосва сърцето. Тук става ясно защо Брангена на Клозе е смятана за ненадмината. В омагьосващ тон певицата наистина представя млада жена, която вокално отразява вътрешното съдържание на всяка секунда с безгранично богатство от цветове и брилянтна дикция.
Но гласът на Маргарете Клозе има още повече, което го прави уникален от днешна гледна точка. Премиерите на 30-годишната през 1932 г. в Държавната опера могат да направят това малко по-ясно. За първи път тя е представена от Фуртванглер като Клитемнестра в „Електра“, като Адриано в „Риенци“ под Блех и от Клайбер като Ортруд. Тя е просто вокален феномен, способен да изпее мецосопрановите партии с висок тон като Ортруд и по-късно Брангена заедно с дълбоката Клитемнестра и дори Ерда, без гласът й да пострада. Това й позволява да играе роли, вариращи от Фрика, Валтраута, Еболи, Амнерис, Мадалена, Кармен, Орфей, Клитемнестра в операта на Глук „Ифигения в Аврида“, заедно с Азучена, Улрика и Клисарката в „Йенуфа“, които са нейни блестящи роли.
Тайната за това не е само в кадифения глас, а в прекрасната техника, с която тя овладява с лекота и най-мощните гласови изблици. Нейното високо изкуство на фразиране е комбинирано с невероятна техника на дишане, което й позволява да пее добре поддържано и на линия, както и да осигури на тона звучен резонанс и цвят до най-високите области. Всичко това е съчетано с нейната силно диференцирана актьорска многостранност, в която например нейната, за съжаление несправедливо забравена Кармен, получава сложност, която едва ли е надмината оттогава.
Контралтът Маргарете Клозе редовно проверява гласа си, първо от нейния съпруг, тенорът на придворната опера Валтер Бюлтеман, а след смъртта му от героичния тенор Ханс Грал, който също се грижи за Елфриде Трьошел, Гюнтер Трептов и Ернст Круковски, които никога няма да го забравят.
Огромният успех на Ортруд от „Лоенгрин“ в Берлин подтиква Титйен, който по същото време държи юздите в Байройт, да я ангажира в тази роля със сензационен успех през 1936 г. в местния Фестивален театър, където тя също се изявява до 1942 г. като Брангена, Фрика, Eрда, Валтраута и дори като Първа норна. През 1935 г. тя има успех като Адриано на сцената на „Операта в гората“ в сегашния полски град Сопот на Северно море, известна със своята акустика. От 1941 г. до края на войната тя има постоянни гостувания във Виена, където е член на Държавната опера от 1949 до 1955 г.
Маргарете Клозе остава член на Берлинската държавна опера, която е намерила място в „Admiralspalast“ (Метрополтеатър) след Втората световна война, тъй като основната оперна сграда е разрушена. С тежко сърце, след разделянето на Берлин, като западноберлинчанка, тя се почувства принудена да се сбогува с оперния театър в източната част на града и да се прехвърли в Държавната опера в западната част. От друга страна, след основаването на „Komische Oper“ в източната част на Берлин, Валтер Фелзенщайн успява да я ангажира като гост отново и отново до 1960 г. Освен това певицата има гостувания в характерните си роли по целия свят, появявайки се за първи път в САЩ (Лос Анджелис, Сан Франциско) и особено често в Италия (Рим, Флоренция, Палермо), но също така отново и в Париж.
През септември 1955 г. реконструираната сграда на Държавната опера в Берлин отново е предадена по предназначение. Ерих Клайбер се съгласява да поеме отново позицията на GMD (Генерален Музикален Директор). Маргарете Клозе е готова да се върне в първоначалната си оперна къща поради стара привързаност. Въпреки това Клайбер, който вече е работил тук като генерален директор от 1923 до 1934 г., накрая отказва. Сега Клозе, която е толкова популярна в Берлин, колкото поп звезда днес, се поколебава да предприеме стъпката. Отдавна изчезналият от пазара всекидневник „Телеграф” пише през март 1955 г. на първа страница: „Избраният не работи без Клайбер, Клозе не пее без Клайбер”. Но в крайна сметка тя се завръща в стария си оперен театър, защото го смята за свой артистичен дом. С построяването на Берлинската стена тя напуска любимото си място и само още няколко пъти има концерти в западната част на града.
Маргарете Клозе приема ситуацията такава, каквато е възникнала. Тя започва да преподава и по-късно приема професорска длъжност в Моцартеум в Залцбург. Бях я срещал преди няколко години. Винаги, когато говореше за миналото, винаги го правеше с дълбока благодарност. Това, което помня, е изречението: „Беше прекрасно, страхотно време“.
На 14 декември 1968 г. Маргарете Клозе умира от инсулт в Берлин. Важно е да не забравяме една прекрасна, велика човешка актриса. (Автор Карл Клебер (ред. G.H.)
……
Бележки от читатели на портала „Opera lounge“:
„За щастие дейността на Маргарете Клозе, която е погребана в Берлинското гробище до Олимпийския стадион, е богато документирана (поглед в „jpc“ или „Amazon“ показва някои препечатки, уебсайтът „cantabile-subito.de“ изброява повечето от нейните документи). Нейният „Орфей“ дори е запазен на немски и италиански (което познавачът на историята Хайко Кулман поставя под съмнение – но мисля, че има неин немскоезичен „Орфей“, нали?), нейният Адриано и преди всичко нейната Ортруд до Франц Фьолкер са сред моите абсолютни любими записи, както и нейната Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус, нейните Брангена или Валтраута. Дори за мен, който имах късмета да я видя при последните й изпълнения в Западен Берлин и също да я опозная благодарение на Фрида Лайдер, нейният прекрасен, невероятно личен глас се е запечатал в паметта ми. За мен нейните записи на Монтеверди и Хендел, но също и песните на Брамс, са специални – и изобщо не централни в нейния спектър. „Ти си останалата част“ на Шуберт или „Замълчи душата ми“ на Шуберт имат непреходна валидност и днес. За щастие, френският лейбъл EMI й даде достатъчно изпълнения в тяхното издание „Les Introuvables du Chant Wagnerien“, друг албум на Electrola – „Das musikalische Selbstporträt“ дори й позволява да говори с дълбокия си глас. Нейната графиня, изпята на немски, в „Дама Пика“ заедно с колегата Грюмер не се забравя. Но веселите творби също са неин специалитет: нейната лейди Памела във „Frau Diavaolo“ е също толкова забавна, колкото Frau Reich или баронесата във „Ловецът на дивеч“ от Алберт Лорцинг. Маргарете Клозе има изпълнения и на песни, записани на дългосвиреща плоча при лейбъла „Urania“, който междувременно е изчезнал, които вероятно са откраднати записи от „Reichsrundfunk Berlin“, части от които могат да бъдат намерени на LP/CD при фирма „Preiser“. Но може би най-впечатляващият документ е нейното участие в „Matthäuspassion“ с диригент Фуртвенглер през 1950 г., който запис е публикуван отново в отличен звук при лейбъла „Archipel“. Дълбокият изказ, дълбоката вяра в изпълненията на алтовата партия ме разплакват до сълзи, както и тази на по-младата й колежка Марга Хьофген. Какъв глас. (Читател Геерд Хайнсен).
Нашият читател Карл Меферт пише по темата за „Орфей“ с участие на Клозе: „По отношение на записа на „Oрфей и Евридика“ на Глук, споменат в статия № 8, мога да съобщя, че това е запис (на италиански) за „American Sound Corporation“ в Белвил/Ню Джърси, който според приложената брошура е записан само в един ден (2 март 1952 г.) в Берлин и издаден на три дългосвирещи плочи под лейбъла „Urania“ през 1952 г. в САЩ, единственият запис, който има собствена певица – Fia Fleig от „Städtische Oper Berlin“ – за ролята на „Благословения дух“ в действие 2 с арията „Quest“ asilo di placide calme“, което съответства на (френската) версия, записана тук от 1774 г., съответства само на мястото, където на Орфей е позволено да види Евридика в края на 2-ро действие. Тази практика продължава до средата на миналия век, главно във Франция; Например на фестивала в Залцбург през 1948 г. Мария Чеботари пее Евридика и Елизабет Шварцкопф „Благословения дух“ под ръководството на Херберт фон Караян. Фактът, че днес и двете роли се пеят от една певица, вероятно е заради изпълнителките на „Евридика“, на които сега е разрешено да пеят допълнителна ария (освен „Che fiero momento! Che barbara sorte!“ в действие 3). .. Между другото, през 1955 г. имаше на немски език изпято съкратено в извадки издание (LP / 30 cm) на „DGG“ с Маргарете Клозе, Ани Шлем и Рита Щрайх, в което Ани Шлем пее арията на „Благословения дух“ „Diese Auen sind seligem Frieden…“ ; Артур Ротер дирижира Хора на Баварското радио и три различни оркестъра (Симфоничния оркестър на Бамберг, Берлинския филхармоничен оркестър, Мюнхенския филхармоничен оркестър) – аз имам второто издание на лейбъл “Heliodor” от 1965 г. Не знам нищо за пълен запис с Маргарете Клозе, изпят на немски език. (читател Карл Меферт).
(край на превода)
Цитирам линк към горната статия, която може де се прегледа в оригинал – в нея има няколко хубави снимки на Маргарете Клозе, които също са особено ценни:
Нека днес на 6 август 2022 г. си спомним с почит за голямата певица Маргарете Клозе по случай 120 години от рождението й.
Мир на праха й!
…………….
Изпълнение на Маргарете Клозе:
Margarete Klose: “Mon coeur”
Margarete Klose, Alt singt “Sieh, mein Herz erschließet sich” (Mon coeur) aus “Samson und Dalila” von Camille Saint-Saens (Aufn. aus den 1940er Jahren)
……
Изпълнение на Маргарете Клозе:
Margarete Klose: “Es blaut die Nacht”
Margarete Klose, Alt singt “Es blaut die Nacht” aus “Julius Cäsar” von Georg-Friedrich Händel begleitet vom Berliner Rundfunkorchester unter der Leitung von Hermann Abendroth (Aufnahme 1947/Berlin)
…..
Изпълнение на Маргарете Клозе:
Margarete Klose sings “Mutter, o sing mir zur Ruh” by R.Franz
Photos: Margarete Klose as – Kostelnicka in Jenufa – Fricka – Principessa Eboli – Ortrud – with soprano Maria Müller in Glucks Orfeo, (Berlin State Opera, 1937) – As Brangäne
……
Margarete Klose: “Gedenksendung zum 100. Geburtstag”
Margarete Klose, Alt (1902-1968) Gedenksendung zum 100. Geburtstag Eine Sendung des Bayerischen Rundfunks von 2002
´´´´