Metodi Matakiev

Днес почитаме рождения ден на диригента Методи Матакиев

„ (…) Знаете ли в нашия радиооркестър колко души имат инструменти за по над 2000 долара? Само един – концертмайсторът, има. А това е много важно. Когато баварски радиооркестри например правят конкурс за цигулар, обоист, искат молба, автобиография, но и… сертификат за майсторски инструмент… А у нас много неща стават сякаш на магия, с един гол инат и талант. Това пък Господ ни е дал. Но пък и без другото не става – парите не правят изкуство, но без тях то се прави адски трудно (…)

(думи на диригента Методи Матакиев при интервю с него)

Драги приятели на оперната, хорова и симфонична музика, днес на 7 юли 2020 г. пиша статия за втори път за един голям български диригент, който напусна житейската сцена преди 10 години – на 19 юли 2010 година – незабравимият Методи Матакиев. Днес той би празнувал своята 71-а годишнина.

Методи Матакиев е добре известен на днешните дейци в българската музикална култура и на любителите на музиката заради големите си заслуги в редица жанрове на музикалното изкуство – именит хоров, оперен и симфоничен диригент, заемал редица важни постове в течение на дълги години. Нека дам кратка информация от богатия му артистичен живот:

„От 8-годишен пее в хор „Бодра смяна“, а на 11 участва в операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Хубавият му глас го насочва към музикалното образование. След хор „Гусла“ и хоровата капела „Светослав Обретенов“, където е диригент, специализира във Виена при проф. Карл Остерайхер оперно-симфонично дирижиране. В кариерата му като че ли няма нищо особено – Врачанския смесен четиригласен хор „Орфей“, Софийската опера, главен диригент на Русенската опера… До 1991 г., когато започва голямото си пътуване из Европа с първата частна формация „Нова българска опера“. По-късно е поканен да дирижира в зала „Плейел“ в Париж с повече от 2500 места оперите „Набуко“ от Джузепе Верди през 1993 г. и „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски през 1994 г. с оркестър от 90 души и над 60 хористи и солисти от цял свят.

От 1998 г. Методи Матакиев е диригент в Българското Национално Радио, където е и главен диригент на Смесения хор на БНР. Записите му включват „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, „Тоска“ от Джакомо Пучини, „Набуко“ от Джузепе Верди, „Реквием“ от Моцарт, изпълнение на певците Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др.
Преподава хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, води курс по оперно дирижиране в Карлови Вари в Чешката република. Бил е музикален директор на „Teatro Lirico D’Europa“. Дирижира в Европа, Китай, Египет. Името му е широко известно и от гастролите в Съединените американски щати“.

(край на цитата)

През 2019 г. на днешния ден написах статия за него – отдавна това беше необходимо, така че днес ще повторя за новите си ФБ-читатели и приятели най-важните информации за този именит български артист, за който има достатъчно информации в медиите, както и малка Уикипедия-страница на български език. Нека започна именно от нея. Цитирам:

Методи Матакиев е роден на 7 юли 1949 година в София, починал на 19 юли 2010 г. също там. Завършва музикалното училище „Любомир Пипков“, като изявен обоист, а след това и хорово дирижиране в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Десет години по-късно специализира оперно-симфонично дирижиране при проф. Карл Остерайхер във Виена. Дирижирал е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“, Софийската опера, бил е главен диригент на Русенската опера.

От 1998 година е диригент в Българското Национално Радио (БНР), където е и главен диригент на смесения хор на БНР.

Многобройни са записите му в музикалния фонд на БНР. Репертоарът му се състои от 25 опери, кантати, оратории и симфонии. Записите му включват „Лоенгрин“, „Тоска“, „Набуко“, „Реквием“ на Моцарт, изпълнения на певците Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др.

През 1996 г. е диригент-постановчик на операта „Турандот“ в Софийска опера, чиято премиера е с участието на Гена Димитрова.

Преподава хорово дирижиране в НМА „Панчо Владигеров“, води курс по оперно дирижиране в Карлови Вари в Чешката република.

Признание и награди

Награден е с „Кристална лира“ от Съюза на музикални и танцови дейци през 2001 г., а през 2011 получава (посмъртно) наградата за цялостно творчество „Музикант на годината 2010“ на БНР програма Хоризонт.

(край на цитата)

Повечето биографични бележки и сведения за дейността на Методи Матакиев са публикувани в медиите, преди всичко в Интернет, след смъртта му през 2010 г., като през този период до сега – 10 години – БНР излъчи редица предавания, посветени на него, свързани и с концерти, състояли се в памет на именития диригент. На тези информации ще се спра по-късно, сега искам да започна с нещо, което е много интересно и ценно, защото е публикувано още през 2002 г. – 8 години преди кончината му и съдържа автентични негови мисли по редица важни въпроси на културата и на много аспекти от живота.

Става въпрос за статия в софийския вестник „Банкеръ“, която в по-голямата си част е негово интервю с журналист от този вестник. Цитирам въпросната статия:

в. „Банкеръ“

26.10.2002

ЧОВЕКЪТ ЗАД ПУЛТА Е ДИКТАТОР

Методи Матакиев, главен диригент на смесения хор на БНР, пред в. „БАНКЕРЪ“

Методи Матакиев е роден преди 53 години в София. Завършил е Музикалната академия, специалност Хорово дирижиране. Специализирал е оперно-симфонично дирижиране във Виена. Работил е в националния симфоничен хор (бившата хорова капела) „Светослав Обретенов“, бил е диригент в Софийската национална опера, главен диригент на държавната опера в Русе и главен диригент на мъжкия хор „Гусла“. Сега е главен диригент на смесения хор на БНР.

– Г-н Матакиев, как се управлява оркестър. Питам, защото напоследък все за управляване се говори…

  • А-а, не правя политически изявления, макар че… Просто мисля, че стана по-трудно за средния управленски персонал, в която група, на шега или насериозно, кой както ще да го тълкува, смятаме, че влизаме и ние, диригентите. Нали в един случай отговаряш и административно за 50 души, друг път за 100, че и за 200… Имам предвид тъкмо управлението на оркестри и разни състави. Лошото е, че, противно на общоприетото мнение, и в нашия занаят нещата са свързани с цялостното управление. Един пример – при нас в радиото се чу приказката, че работното време на радиооркестъра от 8 часа не се уплътнявало. То е четири часа репетиции и четири часа самоподготовка. И някой се сетил – ами те като са на четири часа самоподготовка, кой ги контролира вкъщи? Тези хора да започнат да се водят на половин щат. И това решение мина и замина, но вярвайте ми, имаше го… Иначе диригентът когато е пред пулта, е диктатор. Той трябва да диктува на музикантите своя прочит на творбата, защото на записа остава твоето име, на афиша пак е то. Тук няма демокрация – няма как с гласуване да се реши как да се свири. Затова твърдя, че диригентите са диктатори! Напоследък – ако не направиш кариера до 35-40 години, те смятат за провален човек.
  • Май само при диригентите възрастта не е порок?
  • Диригентът е орисан цял живот да работи със състави, с колективи. И той трябва постепенно да гради авторитета си на базата на отлично познаване на партитурите. И поне до четиридесетгодишна възраст да дирижира наизуст. По-нататък вече трябва да търси дълбочината в тях. Това е една професия, в която специалистът наистина узрява по-късно. Затова казвам, че петдесетте-шестдесетте години, ако не ти мине котка път и не ти падне тухла върху главата, са зрелите години на диригента. Според мен от 65 тръгваш надолу. Но да е жив и здрав нашия доайен Руслан Райчев, който чукна осемдесет и три. Имаме живия пример и на Асен Найденов, който и на 90 години имаше достойни изяви, дирижира си лично юбилейния концерт.
  • Значи вие сте вече зрял диригент…
  • Условно. Зрял не значи автоматично много голям, много способен. Просто си овладял занаята. Искам да кажа, че може да съм пет пъти по-некадърен от някой от младите колеги, които имат много талант и възможности, но на които просто им липсва опит. Всъщност диригентът се учи върху другите. Това не може да се реализира вкъщи и сам пред огледалото. Пред огледало се шлифова диригентската техника, и то в младите години. Шлифоваш движенията, купуваш от по-старшите….Минавате за суетен.
  • Доста време ли прекарвахте пред огледалото преди, пък и сега?
  • През студентските си години – да. У дома имаме едно голямо старовремско огледало… То ако можеше да говори… И до ден днешен ми остана закачка с хоровете или оркестрите, които дирижирам, че работата не излиза така, както аз съм си я представял. Колеги, пред огледалото беше друго – казвам. – Айде сега тук да пооправим, това да го изсвирим иначе…. Такава работа.,а сега я дайте тук да копнем, тук да пипнем…На репетиция понякога се налага да разсееш напрежението…
  • Доволен ли сте от себе си?
  • Доволен ли – как? Музиката е безкрайна. Ако си диригент на място, винаги ще знаеш, че преди теб има Караян, Бърнстейн, Мути, Абадо, Ливайн – величия. Значи за такова задоволство не можем да говорим… Търсят ме, правим и хубави записи, пътувам, но не мога да съм доволен, защото споменатите от мен корифеи и още седем-осем са направили, или винаги могат да направят нещо, което на мен да ми хареса повече от това, което аз съм направил. Може да си доволен от заплащането, че пътуваш, че те търсят – но зависи кой какъв критерий има… Ако аз се вглеждам в една десетка или петица колеги у нас – да, бих могъл за бъда доволен от себе си… Ако се вглеждам обаче в тези, които изброих, не. Един се ползва със сериозен авторитет пред колегията, друг просто е малко по-добър, трети е… диригентче… Ако един певец на 35 години е в разцвета си, един диригент на същата възраст е просто начинаещ… Ако след 45-те ти е писано да станеш нещо – ставаш. Казах, че диригентът е диктатор, но той е един много зависим диктатор. Зависи от оркестрантите, от инструментите. Знаете ли в нашия радиооркестър колко души имат инструменти за по над 2000 долара? Само един – концертмайсторът, има. А това е много важно. Когато баварски радиооркестри например правят конкурс за цигулар, обоист, искат молба, автобиография, но и… сертификат за майсторски инструмент… А у нас много неща стават сякаш на магия, с един гол инат и талант. Това пък Господ ни е дал. Но пък и без другото не става – парите не правят изкуство, но без тях то се прави адски трудно.
  • Има ли интерес към сериозната музика, младите интересуват ли се, наблюдавате ли се от нея?
  • Една е симфоничната публика, друга е оперната. Аз се занимавам главно с хорово и с оперно дирижиране. Установил съм, че тези, които ходят на опера, по-рядко посещават симфонични концерти. Ала на нашите концерти идват и млади, дори съвсем млади хора. Преобладава обаче средната възраст – хора между 40-50 години, които могат да отделят пари за концерти. И тук нещата пак опират за съжаление до финансови възможности…Диригентите минават за особена порода хора.
  • Така ли е?
  • Да, ние сме затворен кръг, знаем се. Десетина души от моето поколение – 40-60-годишното, често пъти си разменяме ангажименти. Има едно благородно съревнование и сътрудничество. Съдейки по себе си, а и наблюдавайки колегите, виждам, че всеки е малко или повече затворен човек. А животът ни налага да общуваме с много хора. Да, диригентите може би са особняци, но не мога да твърдя, че при мен например има нещо кой знае колко особено и уникално. Смятам себе за прогнозируем, умерен човек. Е, свирил съм на саксофон по кръчмите, не е изключено пак да се изкуша…
  • Бяхте привърженик на Иван Костов. Ваши колеги – диригенти, влязоха активно в политиката, един стана депутат, друг – културен министър. Вие защо не се включихте?
  • Интересно им е било. Особено на Борис Спасов. Няма лошо. Но аз просто не мога. Не съм роден за това. Използвам правата си на гласоподавател и на маса – след една-две ракии, може да взема думата… Това е. Политиката не е за всеки. Какво мога да направя аз? Трябва да имаш известна широта на мисълта, за да разбереш колко много неща не знаеш. Какви закони ще кова аз? Ще дърпам чергата за хористи и оркестранти, ами художниците, писателите, театралите? Дирижирал съм обаче концерти по предизборни кампании. Спомням си 1994 г., когато СДС загуби катастрофално изборите. Тогава направихме Девета симфония на Бетовен в зала България. Събрахме се – Дарина Такова, Александрина Милчева, Орлин Павлов. Хубав концерт стана, но изборите загубихме. Аз като дирижирам – губим. Та затова и вече стоя по-далеч от политиката. По-силни са пристрастията ми към спорта, макар че не съм тренирал нищо, нали от малък трябваше да си пазя ръцете. В музикалната гимназия например свириш задължително на пиано, та оттогава само гледам спорт. Особено баскетбол, брат ми беше активен състезател, покрай него се запалих. И като всеки нормален мъж следя футбола, шампионската лига, симпатизирам на Левски.
  • Кой днес става диригент?
  • Хора, които усещат известното ограничаване от инструмента, тези, които искат в музикално измерение да организират и управляват повече инструменти. Помня покойния диригент Емил Чакъров, който просто беше изпреварил всички, бе и много добър цигулар… Особен занаят е тоя. С една гола жестика, мимика и движения до кръста, изключвам подскачанията по пулта и разните там други маймунджулъци, макар че и те наелектризират публиката – е, само с тия неща един става Караян, пък другия си остава… Петров.

(край на цитата)

Аз се запознах с този текст през 2019 година и останах много доволен от мислите, които маестро Матакиев споделя с читателите на вестника, а и с нас, понеже статията е публикувана и в Интернет. Няма да вземам лично мнение, всеки може да си направи изводи, важно е, че Методи Матакиев чрез това интервю е оставил за идващите поколения редица свои сентенции по въпроси на изкуството и на обикновения живот, които са полезни за всички нас – както любители, така и професионалисти. Големият му житейски опит, макар и да е бил по време на това интервю на 53 години, дава отражение върху изказаните от него мисли. В медиите няма други лични негови изказвания и мнения, поради които цитираната по-горе статия намирам за извънредно важна.

Следващите ми информации са свързани с годините след 2010, когато Методи Матакиев напуска житейската сцена. Десет дни след кончината му на 19 юли 2010 г. седмичният вестник „Култура“ публикува кратка мемориална статия, която цитирам:

в. „Култура“, брой 29 (2602), 30 юли 2010 г.

Методи Матакиев (1949-2010)

На 61-годишна възраст внезапно почина диригентът Методи Матакиев. Той ръководи повече от 12 години Смесения хор на Националното радио. Матакиев бе един от знаковите хорови диригенти на България. И не само! Бе сред най-търсените за оперния пулт, защото умееше да обединява сцената и оркестъра, да ги вдъхновява и да предава това вдъхновение и на публиката.

Пътят му започва от Софийското музикално училище като великолепен обоист, след това продължава в Музикалната академия със специалност хорово дирижиране. Специализира във Виена оперно-симфонично дирижиране. Бе дълги години и диригент в БХК „Светослав Обретенов”. Имаше голям талант, слух и чувствителност за оперно изкуство. Знаеше да работи с певци, обичаше и разбираше спецификата на техния труд. Ще се помнят спектаклите му и в Националната опера и балет, идеите му като главен диригент в Русенската опера. Няма да бъде забравен там, където изкуството му е било познато. Методи Матакиев имаше голям репертоар и бе канен с успех в много страни на Европа. Той си отиде в най-хубавата възраст за един диригент. Смъртта му е голяма загуба за българската музикална култура!

Поклон пред светлата му памет!

(край на цитата)

Както споменах по-горе, Българското Национално Радио, където Методи Матакиев е работил толкова дълго и успешно, посвещава редица предавания за него. Първото от тях е през 2015 г. – 5 години след смъртта му. Цитирам информация:

Спомен за маестро Методи Матакиев

публикувано на 23.07.2015

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Методи Матакиев?

Вече пет години този чудесен, отзивчив, талантлив български музикант не е сред нас. Беше познавач на човешкия глас и неговите възможности. Направи немалко великолепни спектакли в Софийската опера, помнят се и концертите му със Смесения хор на БНР, който ръководеше успешно. Беше обичан преподавател в Музикалната академия.


Чуйте разказа на Красимира Йорданова в рубриката “Помните ли…” и спомени на самия Методи Матакиев, съхранявани в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк за това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100583603/spomen-za-maestro-metodi-matakiev

Следващото предаване на БНР за Методи Матакиев е свързано с голям паметен концерт в негова чест на 15 януари 2016 г. в зала „България“, който е предаван директно от БНР. За този концерт четем от медия в Интернет следните подробности:

„Незабравимият маестро Методи Матакиев ще бъде почетен от Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР с концерт от любими арии, дуети и хорове из опери на 15 януари от 19 часа в столичната зала “България”. Диригент на музикантите е Григор Паликаров, а на певците – Румен Райчев. Солисти ще бъдат световни звезди – сопраното Цветелина Василева и баритонът Кирил Манолов. Ще прозвучат части от “Макбет”, “Набуко”, “Трубадур”, “Аида”, “Кармен”, “Адриана Лекуврьор”, “Тоска”, “Мантията”, “Хованщина”, “Иван Сусанин”, “Момчил” на Любомир Пипков…

Концертът е посветен на маестрото, който си отиде през 2010-а. Той е с изключителен принос в 53-годишната история на Смесения хор на БНР. За всички, които познаваха Методи Матакиев, той остава в сърцата им като прекрасен и талантлив диригент, отличен познавач на човешкия глас и неговите възможности. Многобройни са записите му в музикалния фонд на БНР. Репертоарът му включва 25 опери, кантати, оратории и симфонии, изпълнения на Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, арии и ансамбли, “Девета симфония” на Бетовен, хорове из опери и акапелни творби.

“Казват, че Господ прибира рано при себе си любимите си хора. Е, и с теб така се случи! Тръгна нагоре, приятелю, когато най-много можеше и искаше да работиш. Толкова много музика имаше в теб, толкова много талант! Липсваш ми, но се надявам, че успешно дирижираш небесния оркестър! Никога и никой няма да те забрави!”, каза композиторът Стефан Димитров за приятеля си Методи Матакиев, с когото са били заедно в хор “Бодра смяна”, Музикалното училище и Консерваторията.

(Копирано от standartnews.com)

(край на цитата)

А сега следва информацията на БНР за съответното предаване:

Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР изнасят концерт в памет на маестро Методи Матакиев

публикувано на 14.01.2016

Автор: Аделина Александрова

петък, 15 януари, зала „България“
начало 19.00 часа
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“


Първият за 2016-а година концерт на радиосимфониците е по-различен и специален. Той е с участието на Смесения хор на радиото и е посветен на паметта на маестро

Методи Матакиев, работил като главен диригент на хора от 1998 до 2010. Тънък и проникновен музикант, с особено точен усет за човешките гласове и работата с тях, Методи Матакиев отдаде цялата си душа и енергия на работата с радиохора. Последните 12 години от живота му, през които той беше негов главен диригент, допринесоха изключително много за развитието на състава и обогатиха музикалния фонд на БНР със записи в различни музикални жанрове – оперни, кантатно-ораториални, симфонични и хорови произведения.

Концертът в петък включва популярни оперни хорове, арии и дуети. Ще прозвучат фрагменти из оперите „Макбет“, „Набуко“, „Трубадур“ и „Аида“ от Джузепе Верди, „Кармен“ на Жорж Бизе, „Адриана Лекуврьор“ на Франческо Чилеа, „Мантията“ на Джакомо Пучини, „Хованщина“ на Модест Мусоргски, „Иван Сусанин“ на Михаил Глинка, „Ла Вали“ на Алфредо Каталани „Момчил“ на Любомир Пипков и „Тоска“ на Джакомо Пучини. На диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, диригент на хора е Румен Райчев, а като солисти ще се изявят сопраното Цветелина Василева и баритонът Кирил Манолов.

Григор Паликаров завършва СМУ – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности – оперно-симфонично дирижиране, композиция, хорово дирижиране и пиано.

Още като студент (на 22 години) дирижира „Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора. Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира гала-концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001 г. е назначен за щатен диригент в операта и към настоящия момент репертоарът му включва повече от 55 оперни и балетни заглавия.


Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Фестивален оркестър – София, Софийска филхармония, Държавните опери в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, както и участията в престижни национални и международни музикални фестивали. Маестро Паликаров редовно осъществява и гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, САЩ, Русия, Словения, Полша, Тайван, Холандия, Япония, Корея. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов Тон”, Симфоничния оркестър „Сенчъри” – Тайпе, Тайван, операта в Красноярск, оркестър „Камерата Фиорентина” – Флоренция, оркестър „Магна Греча” – Таранто, Симфоничен оркестър – Бари, Симфоничен оркестър – Калиш, Полша, Филхармония „Яначек” – Чехия, както и на компания опера Съркъл – Кливланд, САЩ, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо.

Наред с диригентската си дейност Маестро Паликаров концертира като пианист и композира. Автор е на хорова, оркестрова и камерна музика. Отличен е със Специална награда за композиция от фондация „Млади български таланти” на името на А. Шнитке (1994 г.). Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица престижни национални и международни награди.

Цветелина Василева е родена на 20 ноември 1966 в Етрополе. След завършването на оперния клас в музикалната академия в София, където учи при Констанца Вачкова, тя дебютира на сцената на Националната опера като Амелия в „Бал с маски“ на Верди. През следващия сезон изпълнява още няколко вердиеви роли: Елизабет в „Дон Карлос“, Дездемона в „Отело“ и Леонора в „Трубадур“ . Междувременно печели награди от престижните певчески конкурси в Италия „Тито Скипа и „Франческо Чилеа” и специализира в Милано, в прочутата „Ла Скала“ при известния тенор Карло Бергонци. Дебютира в Сан Франциско с партията на Леонора от „Трубадур“ на Верди и през следващия сезон пее на премиерата на „Руслан и Людмила“ от Глинка , както и в „Коронацията на Попея“ под диригентството на Патрик Съмърс.

„Звездният миг“ в кариерата на певицата идва след участието й на кастинга за операта „Шарка“ на Зденек Фибих. През 1996 критиката на фестивала в Уексфорд е очарована от нея и я нарича „красива, приковаваща вниманието актриса, притежаваща един от онези ярки, свободни, неуморни източноевропейски гласове, които предлагат изискан вкус, стил и музикалност“, а също така – „откритието на десетилетието“. На концерта на звездите в „Ройъл Албърт хол“ е поканена да пее с Хосе Кура и Агнес Балтса. Цветелина Василева изнася концерти в Италия, Франция, Нидерландия; желан гост е в Сан Франциско, Балтимор, Детройт, Чикаго, Хюстън, Торонто. Самият Франко Дзефирели я кани в „Травиата“ в Метрополитън опера. Сред диригентите, които работят охотно с певицата, са Антонио Гуаданьо, Маурицио Арена, Бернард Хайтинк, Карло Рици, Адам Фишер, Ричард Армстронг, Питър Съмърс и др. Софийската публика познава и харесва Цветелина Василева като Лиу от операта „Турандот“ на Пучини, а през месец февруари й предстои дебют в главната роля от същата опера.

Кирил Манолов е роден през 1976 година в София. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в класа на проф. Илка Попова. Солист е на Бургаската опера, гастролира в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора. Специализира при Адриана Стаменова и Оливера Милякович. Участва в гала концерти с Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова. Носител е на редица награди от наши и международни конкурси: Български конкурс за певци и инструменталисти (1998), „Любомир Пипков” (2000), „Казинос”, Австрия (2000), Лаука, Финландия (2001), „Пролетта, приятелството и изкуството“, Корея (2001), „Станислав Монюшко”, Полша (2001), „Мануел Аусенси“, Испания (2004), Каприоло, Италия (специална, 2004), „Пълдин” (2005), „Христо Бръмбаров” (2006). Репертоарът му включва около 20 роли, между които Набуко („Набуко”), Ескамилио („Кармен”), Фигаро („Сeвилският бръснар”), Валентин („Фауст”), Марчело („Бохеми”), Силвио („Палячи”), Граф Ди Луна („Трубадур”), Ренато („Бал с маски”) и др.

Да бъдеш млад български певец е най-тежкото“ – казва Кирил Манолов. – „Всички очакват от мен да пея като Гяуров, Гюзелев, Гена Димитрова или Райна Кабаиванска. И аз съм длъжен да защитя тези очаквания. Засега успявам. Винаги се познава българският глас. Българите имат специфичен и много красив тембър. Аз самият имам самочувствие. Навсякъде съм добре приет и навсякъде се отнасят много добре с мен. Когато престанат да ме приемат добре, ще спра да пея. Не се чувствам потискан като българин. Дори се чувствам ухажван и понякога си мисля, че съм галеник на съдбата“.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100647251

Последното предаване на БНР, посветено на Методи Матакиев е от 2019 г. Цитирам:

БНР

Методи Матакиев – диригентът, на когото не беше трудно да овладее сцената

05.04.2019

„След спектакъл съм толкова уморен, „изцеден“, а и рампата, прожекторите така светят, чувам ръкопляскания, покланям се… Другото е пак работа.“

Методи Матакиев (7 юли 1949–19 юли 2010) е роден в София в семейство на лекари. Завършва хорово и оркестрово дирижиране в класа на Самуил Видас през 1973 г. Негови учители са диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Борис Хинчев и Георги Робев.

     От 8-годишен пее в хор „Бодра смяна“, а на 11 участва в операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Хубавият му глас го насочва към музикалното образование. След хор „Гусла“ и хоровата капела „Светослав Обретенов“, където е диригент, специализира във Виена при проф. Карл Остерайхер оперно-симфонично дирижиране. В кариерата му като че ли няма нищо особено – Врачанския смесен четиригласен хор „Орфей“, Софийската опера, главен диригент на Русенската опера… До 1991 г., когато започва голямото си пътуване из Европа с първата частна формация Нова българска опера. По-късно е поканен да дирижира в зала „Плейел“ в Париж с повече от 2500 места оперите „Набуко“ от Джузепе Верди през 1993 г. и „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски през 1994 г. с оркестър от 90 души и над 60 хористи и солисти от цял свят.

От 1998 г. Методи Матакиев е диригент в Българското национално радио, където е и главен диригент на Смесения хор на БНР. Записите му включват „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, „Тоска“ от Джакомо Пучини, „Набуко“ от Джузепе Верди, „Реквием“ от Моцарт, изпълнение на певците Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др.
Преподава хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, води курс по оперно дирижиране в Карлови Вари в Чешката република. Бил е музикален директор на Teatro Lirico D’Europa… Дирижира в Европа, Китай, Египет. Името му е широко известно и от гастролите в Съединените американски щати.

Напрегнати са репетициите. Особено когато в спектакъла участват хор, оркестър, солисти и балет. Диригентът трябва да работи с всеки състав поотделно до сглобяването на спектакъла, докато се получи онзи синхрон, с който представлението да въздейства. Много време отнема задълбоченият прочит на музикалната партитура. За по-големите опери „домашната ми подготовка трае не по-малко от три месеца преди първата репетиция. Оперният спектакъл е дело на всички участници в него. Обичам „да слугувам“ на сцената, да следя певците, стремя се да окажа съдействие, да подходя добронамерено, да не ги смутя“– разказва музикантът. Негови идоли в професията са Херберт фон Караян, Рикардо Мути и Клаудио Абадо, но смята, че зрелият диригент „трябва да знае какво може и да не подражава никому“.

      През 2001 г. Матакиев получава наградата „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и посмъртно наградата за цялостно творчество „Музикант на годината за 2010“ на БНР програма Хоризонт.

„Диригентът е магьосник, който създава с  ръцете си великолепието, наречено опера. И понякога остава дори незабелязан до последния аплодисмент поради великолепието, наречено опера, особено когато е наистина великолепно дирижирана“ – казва един от водещите диригенти на България.

(край на цитата)     

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://archives.bnr.bg/15859/metodi-matakiev-dirigentat-na-kogoto-ne-mu-beshe-trudno-da-ovladee-stsenata/

Методи Матакиев има голяма дискография, създадена през различните години на дейността му. Повечето записи са правени в България, но има и такива, направени от чужди фирми. Отделнте заглавия са пръснати в различни информационни източници, така че няма цялостен списък на всички издания. Много от тях се намират при търсене в Интернет с името му на латиница, други – на кирилица. Като пример ще цитирам подробности за три такива записа, с което ще приключа и днешната статия. Обложки на някои записи ще покажа на снимки след статията.

Фирма „GEGA New“

GD105 Дарина Такова, сопрано

Оперен рецитал

Описание:

Софийски симфоничен оркестър

Диригент: Методи Матакиев

MOZART

[1] Die Zauberflöte – Arie der Königin der Nacht – “O, zittre nicht, mein lieber Sohn” 5’21”

BELLINI

[2] I Puritani – Aria di Elvira – “Qui la voce sua soave” 5’49”

[3] La Sonnambula – Aria di Amina – “Oh! Se una volti rivederlo …” 12’49”

DONIZETTI

[4] Anna Bolena – Atto II, Scena e Aria Finale – “Piangete voi?”, “Al dolce guidami castel natio” 9’31”

[5] Lucia di Lammermoor – Aria di Lucia – “Regnava nel silenzio” 8’09”

RIMSKY-KORSAKOV

[6] The Golden Cockerel – The Queen of Shemakha 4’48”

L. DELIBES

[7] Lakmé – Scene et Légende de la fille du paria 7’46”

VERDI

[8] La Traviata – Aria di Violetta – “E strano…” 7’42”

DDD 62’20”

Прочутата оперна певица Дарина Такова е лирико-колоратурен сопран – глас овладян, гъвкав, с голям диапазон, с блестящи височини и впечатляваща виртуозност. Първите й сценични изяви са на сцената на Софийската опера. А международната й кариера е свързана с най-престижните оперни театри в Италия, Швейцария, Германия, Япония, САЩ, Англия… С партията на Царицата на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт дебютира в Миланската Скала, а Шемаханската царица от “Златното петле” на Римски-Корсаков й отваря вратите на Ковънт Гардън в Лондон.

(край на цитата)

Що се отнася до втория запис, това е една творба на композитора, поп певец и телевизионен продуцент, автор на поп и филмова музика Стефан Димитров, съпруг на поп певицата Богдана Карадочева.

Стефан Димитров, който е създал стотици поп песни и филмова музика и неколкократен носител на „Златен Орфей”, не за първи път „сменя жанра”. На грандиозния концерт в НДК за 60-ата годишнина на музиканта през 2009 г. бе изпълнена симфоничната поема за хор и оркестър „Реката” по стихове на Миряна Башева, преведени на пет езика.

Това произведение за солисти, хор и симфоничен оркестър е записано и издадено на музикален носител. Солисти са Орлин Горанов, Александър Крунев и Елена Чавдарова, участва хорът на Радио София и симфоничен оркестър с диригент Методи Матакиев. Изданието се продава в Интернет и стои в листата на известната фирма „Amazon music“. Цитирам подробности:

Портал „Amazon music“

The River – Fantasy In E-Flat (Symphonic Music)

von Stefan Dimitrov

Orlin Goranov, Alexander Krunev, Elena Chavdarova

Mix Radio Choir, Sofia Phylharmonic Orchestra, Dirigent: METODI MATAKIEV

MP3-Download

Mit Music Unlimited anhören Oder 3,96 $, um das MP3-Album zu kaufen

Oder 3,96 $, um das MP3-Album zu kaufen

(край на цитата)

Третият запис се отнася до произведение на съвременен композитор – Чарлз Озбърн (Charles Osborne) от САЩ, който не е особено известен за широкия кръг любители на музиката. Похвално е делото на Методи Матакиев, че е записал една от най-известните му симфонични творби „Souls Symphony“ – симфония в ла бемол мажор в 9 части с обща трайност около 65 минути, композирана през 1999 г. Цитирам кратки бележки (на ангийски език) за автора и сведения за произведението (на немски език). След статията ще приложа снимка на обложката, в която са дадени сведения за изпълнителите:

Cantor Charles Osborne

A native of Suffern, NY, Cantor Charles Osborne is internationally recognized as a singer, composer and conductor. He attended Hartt School of Music, studying there with Cantor Arthur Koret, and the Cantors Institute of the Jewish Theological Seminary in New York. His original compositions include four oratorios, a symphony, concerti for flute, guitar, viola and harp, and more than 200 choral pieces.

Cantor Osborne has taught at Hartt College, the Jewish Theological Seminary, Northeastern University, and the Hebrew College of Boston. He is the founder and director of Kol Rinah—Boston’s Jewish youth chorus—and a regular participant in the North American Jewish Choral Festival and the “Hazamir” National Jewish High School Choral Festival, with which he toured Israel as music director during the summers of 1996 and 1997. His piece “Samachti” is one of the most popular pieces of synagogue music in the world. The beauty of this setting inspired us to include this psalm in our Temple Sinai prayer book.

Cantor Osborne has one son Paul and three beautiful granddaughters.

(край на цитата)

Charles D. Osborne (20. Jahrhundert)

Souls Symphony

Allgemeine Angaben zum Werk:

Titel: Souls Symphony
Tonart: As-Dur
Entstehungszeit: 1999
Besetzung: Orchester
Spieldauer: ca. 65 Minuten

Sätze:

1. Satz: Prologue: Andante maestoso
2. Satz: I. Pesante con moto; Lento pastorale
3. Satz: II: Moderato
4. Satz: III: Adagio
5. Satz: IV: Allegro moderato: Grave
6. Satz: V: Maestoso; Andante; Maestoso
7. Satz: VI: Cantabile; Allegro burlando; Cantabile
8. Satz: VII: Andante; Allegro ritmico; Andante
9. Satz: Epilogue: Andante maetoso come promo

(край на цитата)

Нека днес на 7 юли 2020 г. отбележим 71 години от рождението на именития хоров, оперен и симфоничен диригент Методи Матакиев, който остави трайни спомени в българското музикално изкуство. Жалко, че едва на 61 години той напусна житейската сцена. След 12 дни – на 19 юли ще се навършат 10 години от този трагичен ден.

Мир на праха му!

…..

Линк към концерт в памет на диригента Методи Матакиев:

Линк към предаване на БНР в чест на диригента Методи Матакиев:

http://bnr.bg/post/100583603/spomen-za-maestro-metodi-matakiev

Линк към концерт в памет на диригента Методи Матакиев:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100647251

….

Линк към предаване на БНР от 2019 г. в чест на диригента Методи Матакиев:

https://archives.bnr.bg/15859/metodi-matakiev-dirigentat-na-kogoto-ne-mu-beshe-trudno-da-ovladee-stsenata/

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.