Veröffentlicht am von Kontohow

Max Steiner

Австрийско-американският композитор на филмова музика Макс Щайнер, починал преди 50 години

Драги приятели на оперната и филмова музика, днес на 30 декември 2021 г. пиша за пръв път статия за един от най-големите композитори на филмова музика, може би с право да кажа – „най-заслужилият и най-важен от тях“, като поставил насоките и мащабите на тази музика в началните й години – края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Това е австрийско-американският композитор и диригент Макс Щайнер (Max Steiner), името на когото е свързано с музиката на такива холивудски филми като „Кинг Конг“, „Казабланка“, “Отнесени от вихъра“ и десетки други.

Повод да пиша за него е кръглата годишнина от датата на смъртта му през 1971 г. – на 28 декември 2021 г. се навършиха точно 50 години от смъртта му. Не писах точно на тази дата, защото тогава беше рождения ден на полския тенор Пиотр Бечала, когото исках да поздравя със статия точно на рождения му ден. Така че днес на 30 декември пиша за Макс Щайнер.

Както добре знаят моите редовни читатели, аз не пиша за пръв път за композитори на филмова музика. През предните няколко години писах статии по повод на рожден ден или кончена за такива големи имена от жанра на филмовата музика, като Джон Уилямс, Енио Мориконе, Ханс Цимер, Ерих Корнголд и други, но тия четирима са образци за автори на такава музика и затова съм ги предпочел. Бих казал сега, ако може да се прави някакво сравнение на всички тях, би трябвало да поставим на първо място именно Макс Щайнер, защото той е „баща на всички тях“ както по значение на делото му, така и по календара – Макс Щайнер е роден през 1888 г. в Австроунгарската империя, умира в Съединените Щати през 1971 г. А това, че е роден като първи от цитираните по-горе има това значение, че той проправя пътя на идващите след него, защото в началото на звуковия филм има големи проблеми с убеждаване на много скептични продуценти, че именно на озвучения филм принадлежи бъдещето.

Така е винаги при всяко ново техническо или културно събитие – съпротива към новостите, поради което особено трябва да се уважават пионерите в дадена област, защото те са инициатори на нови идеи и методи в съответната област.

Преди да се занимая с биографията и дейността на Макс Щайнер, искам съвсем накратко да припомня важни нещо от това, което съм писал за цитираните по-горе композитори на филмова музика:

„ (…) Днес на 8 февруари 2018 г. темата на моята статия е по-широка от обичайните до сега. Тя е свързана с рождения ден на композитора и диригент Джон Уилямс – огромна фигура в жанра на филмовата музика и аз ще я разширя с някои факти от този музикален сектор. Да не забравяме, че филмовото изкуство е тясно свързано с оперната музика по тази причина, че от десетки години различни оперни продукции по целия свят се филмират и така тези две изкуства се преплитат едно с друго, разбира се в твърде ограничен смисъл. Колко често в различни филми се ползват откъси или арии от оперни произведения, с което „елитарното оперно изкуство“ се приближава до широките слоеве от населението и го популяризира (…) Очевидно известността на Уилямс по целия свят с музиката му във филми като: „Междузвездни войни“, „Бялата акула“, „Супермен“, „Извънземното“, „Индиана Джоунс“, „Сам вкъщи“, „Списъкът на Шиндлер“, „Джурасик парк“, „Война на световете“ и редица други е неимоверно голяма. Като си помисли човек, че Джон Уилямс е композирал музиката или отделни песни за 110 филма, просто не може да повярва. И като връх към това идва в началото на новото хилядолетие и музиката към много от филмите в поредицата „Хари Потър“. Не случайно Уилямс композира музиката при откриване на Олимпийските игри през 1984, 1988,1996 и 2002 години, както и музика в редица телевизионни предавания, солови песни и други (…) Джон Уилямс (John Towner Williams) е роден на 8 февруари 1932 г. в Flushing, Queens, New York City, щат Ню Йорк. Той е композитор, диригент и автор на филмова, солова и оркестрова музика. От началото на 70-те години Уилямс е считан за един от най-известните и най-успяли композитори на филмова музика. Той е многократен носител още от това време на наградите „Оскар“ и „Грами“. Работи с най-известните филмови режисьори като Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и други, като пише музиката към редица техни филми (…) Нека днес на 8 февруари 2017 г. да почетем кръглата 85-та годишнина на Джон Уилямс и да му пожелаем добро здраве и нови успехи в писането на музика за следващи филми. Дано е жив и здрав да напише музиката за следващите 8-и и 9-и епизоди на „Междузвездни войни“ през 2017 и 2019 години. Прави ми впечатление, че както той, така и по-възрастният от него Енио Мориконе са много активни и не спират с дейността си“.

(край на цитата за Джон Уилямс)

„ (…) Драги приятели на музиката, не само на оперната, преди няколко дни – на 6 юли 2020 г. скръбна вест се пръсна мълниеносно по цялата планета: пресели се във вечността една от най-интересните личности в света на филмовата музика, композиторът от Италия Енио Мориконе (Ennio Morricone)– огромна фигура в жанра на филмовата музика. Едва ли има филмов любител по света, който да не познава това име – Енио Мориконе сътвори в течение на десетилетия музика за над 500 филма, но той беше не само композитор на такава музика. Ония, които познават добре биографията му знаят, че в определени периоди през живота си той е творил и класическа музика, особено в областта на барока, където е имал особено подчертан интерес. Получил класическо музикално образование в авторитетната Музикална академия „Санта Чечилия“ в Рим, Енио Мориконе никога не е загубвал погледа си от света на класическата музика, но както често става в живота, посоките на практическите интереси често се променят под силата на известни условия и обстоятелства. При всички случаи зад неговата филмова музика прозират големите му композиционни възможности, богата и пищна оркестрация, смели и много подходящи звукови идеи, които той осъществява по блесящ начин при съответната ситуация в даден филм (…) По времето, когато в България се прожектираха (и прожектират) итало-уестерни, както по целия свят, музиката на Енио Мориконе към неговите класически озвучавания на филми от рода на „Il buono, il brutto, il cattivo“ (този филм е известен на български език като: „Добрият, лошият и злият“ от 1966 г.) или на „C’era una volta il West“ (известен на български език като: „Имало едно време на Запад“ от 1968 г.) – и двата филма с режисьор Серджо Леоне, бяха за хората от моето поколение образци не само на високо майсторство по отношение на сюжети, артисти, режисура и общо въздействие, но и особено убедителни с великолепната музика на Енио Мориконе. Но това не беше само в тия години през втората половина на миналия век. Енио Мориконе продължи да ни радва с нови постижения, броят на филмите с негова музика надхвърли огромния брой от 500 филма и през 2007 г. той получи наградата „Оскар“ за целокупното си творчество, както и през 2016 г. друг „Оскар“ за музиката към филма „The Hateful Eight“ (на български език: „Омразната осморка“ през 2015 г. ) на режисьора Куентин Тарантино (…) Енио Мориконе (на италиански: Ennio Morricone) е италиански композитор, роден на 10 ноември 1928 г. в Рим, който е известен със своята филмова музика. Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналият се в класика филм на Серджо Леоне, „Добрият, лошият и злият“. Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия Санта Чечилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети-уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма“.

(край на цитата за Енио Мориконе)

„ (…) Животът на Ерих Корнголд е много интересен. Като типичен „вундеркинд“ той получава отлично музикално и общо образование, в което много помага и баща му. Роден е през 1897 г. в Бърно, но фамилията заминава скоро за Виена. Още като 9-годишен обръща особено внимание на Густав Малер, на 11 години написва първата си балетна пантомима, която е изнесена през 1910 г. във Виенската Придворна Опера. На 19 години написва двете си едноактни опери „Виоланта“ и „Пръстенът на Поликрат“. С „Мъртвият град“ от 1920 г. обаче идва музикалният му триумф. От 1927 г. той е вече професор във Виенската музикална академия, където преподава композиция, теория на музиката и дирижиране. В същото време работи и заедно с Макс Райнхардт в Берлин при продукцията на съвместни оперетни постановки. През 1933 г. идва кризата – понеже има еврейски произход, Корнголд трябва да емигрира и през 1934 г. последва Макс Райнхардт в Америка – той вече е там. Годините след това са съвсем други – Корнголд трябва да пише музика за ревюта, филми и други, което също му се удава. Особено голям е успеха му при филмови продукции – написва музиката за 18 филма в Холивуд. По-късно успява да пише музика и в жанровете от класиката – симфонии, камерна музика, инструментални концерти с оркестър. Все пак световно известен остава с операта си „Мъртвият град“. На 29 ноември 1957 година Ерих Волфганг Корнголд умира в Лос Анджелис“.

(край на цитата за Ерих Корнголд)

„ (…) Немският композитор от по-нова генерация Ханс Цимер (Hans Zimmer), роден през 1957 г., който от много години живее и работи в Холивуд, е един от най-известните съвременни европейски автори на филмова музика. Интересно, за него има хубава страница на български език в Уикипедия. Ето извадки от нея: Ханс Флориан Цимер (на немски Hans Florian Zimmer) е немски композитор, роден на 12 септември 1957, добре познат на кино аудиторията с написването на музиката за повече от сто филма. Роден е във Франкфурт на Майн, Цимер започва музикалната си кариера свирейки на клавирни инструменти и синтезатор в състава на групи като Ultravox и The Buggles. През 80-те години започва съвместната си работа с филмовия композитор Стенли Майърс. Става световноизвестен през 1988 с музиката, която написва за филма Рейнман. Същата година саундтракът е номиниран за „Оскар“. От тогава Цимер композира музиката за много филми като „Аленият Прилив“, „Скалата“, „Гладиатор“, „Пърл Харбър“, „Тънка червена линия“, „Последният самурай“, „Шифърът на Леонардо“, „Карибски пирати“, „Терористката“, „Генезис“, „Човек от стомана“ и др. Носител е на четири награди „Грами“, „Оскар“, „Британската награда за класическа музика“ и е обявен за един от стоте живи музикални гении от Британския вестник „Дейли Телеграф“. Ханс Цимер е шеф на музикалния отдел на „Дриймуоркс студио“.

(край на цитата за Ханс Цимер)

След този голям увод ще се спра на биографични бележки и дейност на композитора и диригент на филмова музика Макс Щайнер, който е написал музиката за около 300 холивудски филма, като особено известна е тази към филмите „Кинг Конг“, „Казабланка“ и “Отнесени от вихъра“. Кратко казано, Макс Щайнер по време на цялата си кариера е номиниран 18 пъти за премията „Academy Award“ и 3 пъти е получил наградата Оскар за музика.

Максимилиан Раул Валтер „Макс“ Щайнер, роден на 10 май 1888 г. във Виена, Австро-Унгария, починал на 28 декември 1971 г. в Бевърли Хилс, Калифорния, е австрийски композитор с американско гражданство, един от най-успешните и влиятелни композитори на филмова музика в историята на киното. Той се счита и е описан също като “бащата на филмовата музика”.

Макс Щайнер получава общо 24 номинации за Оскар и спечелва наградата три пъти. Известни са неговите филмови партитури за „Отнесени от вихъра“, „Кинг Конг и Бялата жена“, „Казабланка“ и „Летният остров“. С „Кинг Конг и Бялата жена“ той поставя диалози с музика за първи път в историята на филмовото изкуство през 1933 г.

Макс Щайнер е роден в хотел “Nordbahn“ във виенския „Леополдщат“ и произхожда от богата театрална династия, която има приятелски връзки и с много композитори. Неговият дядо Максимилиан Щайнер е бил, между другото, режисьор в „Theatеr an der Wien“, а баща му Габор Щайнер също е работил като театрален режисьор във Виена. Макс Щайнер е смятан за изключително талантливо дете, учи много инструменти и посещава Виенския университет за музика и сценични изкуства на 16-годишна възраст. На 15-годишна възраст Щайнер дебютира през 1903 г. с оперетата си „Красивата гъркиня“. Той получава музикално обучение от редица педагози, между които са Густав Малер и Рихард Щраус, последният е и негов кръстник.

От 1904 до 1914 г. Щайнер работи като диригент и аранжор във Великобритания, най-вече в Лондон, където се изявява в множество престижни концертни зали и театри. След това се мести в Америка, където първоначално работи като композитор, аранжор и диригент на Бродуей. На Бродуей той работи с величия като Виктор Хърбърт, Джером Керн, Винсент Юманс и Джордж Гершуин, наред и с други. Още през 1916 г. той композира първата си филмова музика за ням филм.

По-късно Щайнер съобщава публично за началото на дейността си в Лондон и Америка:

„И аз трябваше да спечеля живота си сам, беше много лесно. Отидох в Англия с „Веселата вдовица“ до 1914 г., когато избухна войната. И чрез приятелството ми с херцога на Уестминстър получих паспорт, за да замина за Америка. И тогава дойдох на „Ziegfeld Follies“ в „Amsterdam Theater“ в Ню Йорк. И оттогава винаги съм бил тук.”

(край на цитата)

Когато към филмите започва през 1929 г. да се прилага и музика, Макс Щайнер заминава за Холивуд, където първоначално работи за филмовата компания „RKO Pictures“. След като вече е написал музиката за наградените с Оскар „Western Pioneers of the Wild West“, той все повече намира своя стил от филма „Symphony of Six Million“. Най-известните му партитури включват музиката за „Кинг Конг и Бялата жена“ от 1933 г., което го поставя в челните редици на филмови композитори в Холивуд. За първи път в историята на филмовото изкуство Щайнер и неговият сътрудник при оркестрацията Бернхард Каун добавят диалози с музика, което значително увеличава драматичния ефект на даден филм.

През 1935 г. Щайнер печели първия си Оскар за най-добра филмова музика на филма „Der Verräter“ („Изменникът“). Той печели наградата отново през 1942 г. за „Пътешествие от миналото“ и през 1944 г. за „Когато се сбогувахте“. Той получава и 21 други номинации. По договор с „Warner Brothers“ от 1937 г. Щайнер пише музиката за легендарния филм „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, наред с други филми. „Казабланка“ получава три награди „Оскар“ в категориите: „Най-добър филм“, „Най-добър режисьор“ и „Най-добър адаптиран сценарий“. Оригиналът на филма е черно бял.

Макс Щайнер постига най-известната си дейност в музиката към филма „Отнесени от вихъра“ през 1939 г., за която получава и номинация за Оскар. В „Отнесени от вихъра“ той подчертава с музикта си най-важните герои и локации със собствени филмови теми.

В по-късни години оркестровата версия на Пърси Фейт на темата на Щайнер от филма „Summer Island“ е на върха на „Billboard Hot 100“ в продължение на няколко седмици през 1959/1960.

Щайнер е най-известен с това, че успява да завърши своите филмови партитури с изключително бързи темпове, обикновено само за няколко седмици. Това се дължи на постоянен персонал от служители, които се грижат за оркестрацията вместо него. През 1953 г. Щайнер основава свое собствено музикално издателство и успява да продаде творбите си още по-добре.

„Обществото на Макс Щайнер“ („Max Steiner Society“) награждава почетни членове за особено успешни интерпретации на неговата музика; от Германия композиторът Мартин Бьотчер е почетен член на дружеството. Макс Щайнер се смята за един от най-продуктивните и успешни композитори в Холивуд. През 2003 г. „US Post“ пусна марка от 37 цента със Щайнер като мотив.

Макс Щайнер умира на 28 декември 1971 г. в Бевърли Хилс на 83-годишна възраст и намира последното си място за покой в Мемориалния парк „Големия мавзолей“ на Форест Лоун, Глендейл, Калифорния. Той е бил женен четири пъти, последно за Леоноре Щайнер от 1947 г. до смъртта си. От третия си брак има син на име Роланд, който се самоубива през 1962 г. През 1975 г. Макс Щайнер получава посмъртно звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд за филмовата си музика.

Любопитни факти

Във филма „Полуголата истина“ от 1932 г. на Грегъри Ла Кава Макс Щайнер може да бъде видян няколко пъти като диригент на театралния оркестър.

….

Ще дам допълнителни данни към горната основна информация:

Макс Щайнер е роден на 10 май 1888 г. в Австро-Унгария като единствено дете в богато предприемаческо и театрално семейство от еврейски произход. Той е кръстен на неговия дядо по бащина линия, Максимилиан Щайнер (1839–1880), на когото се приписва да е накарал Йохан Щраус-син да пише музика за постановки на „Театър ан дер Виен“, където Щайнер е бил първият влиятелен директор на виенския исторически театър във Виена. Неговите родители са Мари Йозефин/Мирям (Хасиба) и унгарско-судетецът Габор Щайнер (1858-1944), роден в Темешвар, Кралство Унгария, Австрийската империя), който е бил виенски импресарио, директор на карнавални изложби и изобретател, отговорен за конструкцията на виенското гигантско колело в местността „Пратер“.

Бащата Габор Щайнер насърчава музикалния талант на малкия Макс и му позволява на 12-годишна възраст да дирижира американската оперета „The Belle of New York“, което позволява на Макс да получи ранно признание от оперетния писател Густав Керкер. Майката на Щайнер – Мари Йозефин е била танцьорка в сценичните продукции на дядо му в ранна възраст, но по-късно се занимава с ресторантьорство. Негов кръстник е композиторът Рихард Щраус, който оказва голямо влияние върху бъдещото творчество на Макс Щайнер, който често приписва на семейството на Рихард Щраус вдъхновението за ранните си музикални умения.

На шестгодишна възраст Щайнер взема три до четири урока по пиано седмично, но уроците често са скучни. Поради това той сам се упражнява да импровизира и баща му го насърчава да записва музиката си. Щайнер цитира ранните си импровизации като влияние на музикалния му вкус, по-специално интереса му към музиката на Клод Дебюси, която е била „авангардна“ за времето. В младостта си той започва своята композиторска кариера, като работи по маршове за полкови оркестри и хитове за шоу-ревютата на баща си. Родителите му изпращат Макс във Виенския технически университет, но той проявява слаб интерес към учебните предмети.

През 1904 г. Макс Щайнер се записва в Имперската музикална академия, където поради своя ранен музикален талант и при преподаватели като Роберт Фукс и Густав Малер, завършва четиригодишен курс само за една година и печели златен медал от академията на възраст от 15 години. Там се учи да свири на различни инструменти, включително пиано, орган, цигулка, контрабас и тромпет. Неговият предпочитан и най-добър инструмент е пианото, но той осъзнава колко е важно да е запознат и с други инструменти. Има и часове по хармония, контрапункт и композиция. Освен Малер и Фукс, той уважава много и своите учители Феликс Вайнгартнер и Едмунд Айслер.

Начало на музикалната кариера (1907-1914)

Музиката на Едмунд Айслер оказва ранно влияние върху композициите на Макс Щайнер. Едно от първите му въведения в оперетата обаче е Франц Лехар, който работи известно време като военен капелмайстор в театъра на бащата на Щайнер. Макс отдава почит на Лехар с оперетата му „Веселата вдовица“, която Щайнер поставя музикално във Виена през 1907 г.

Едмунд Айслер е известен със своите оперети, въпреки че по критики на тенора Рихард Таубер, либретата са лоши, с доста прост стил, музиката често разчита твърде силно на стила на виенския валс. Когато Щайнер започва да пише пиеси за театъра, той се интересува, подобно на учителя си, от писането на либрета, но има минимален успех. Въпреки това, много от бъдещите му филмови партитури като „Dark Victory“ (1939), „In This Our Life“ (1941) и „Now, Voyager“ (1942) често имат мелодии на валс, повлияни от Едмунд Айслер. Според Кейт Добни, авторката на „Now, Voyager“, Щайнер може да е бил повлиян и от Феликс Вайнгартнер, който дирижира Виенската опера от 1908 до 1911 г. Въпреки че взема уроци по композиция от Вайнгартнер, като млад мъж Щайнер винаги е искал да бъде страхотен диригент.

През годините от 1907 до 1914 Щайнер пътува между Великобритания и Европа, за да работи върху театрални постановки. На 15-годишна възраст Щайнер влиза за първи път в света на професионалната музика. Той написва и режисира оперетата „Красиво гръцко момиче“, но баща му отказва да я режисира, защото според него не е достатъчно добра. Щайнер донася композицията си на конкуриращия се импресарио Карл Тушл, който му предлага да я продуцира. За радост на Щайнер, тази оперета се изнася една година в театър „Орфеум“. Този първи успех довежда до възможности за провеждане на други музикални изяви в различни градове по света, включително Москва и Хамбург. Връщайки се във Виена, Щайнер намира баща си в несъстоятелност. Тъй като е имал трудности с намирането на сигурна работа, Макс заминава за Лондон.

В Лондон той е поканен да дирижира „Веселата вдовица“ на Лехар. Макс Щайнер остава в Лондон в продължение на осем години и дирижира мюзикъли в „Daly’s Theatre“, „Adelphi“, „Хиподрума“, „Лондонския павилион“ и „Blackpool Winter Gardens“.

Щайнер се оженва за Беатрис Тилт на 12 септември 1912 г., но скоро след това се развежда. Точната дата на развода не е известна.

Във Великобритания Щайнер пише и дирижира театрални постановки и симфонии. Въпреки това началото на Първата световна война през 1914 г. води до интернирането му като жител на вражеска държава. За щастие той се сприятелява с херцога на Уестминстър, който е почитател на творчеството му, и получава разрешение за излизане от Великобритания, за да замине за Америка, въпреки че парите му са конфискувани.

Щайнер пристига в Ню Йорк през декември 1914 г., имайки само 32 долара. Тъй като не може веднага да си намери работа, той се заема на първо време с „черна работа“, като преписва нотни партитури в музикалното издателство „Harms Music Publishing“, което бързо разбира музикалния му талант и му предлага да оркестрира сценични музикални творби.

Музика на Бродуей (1914-1929)

Макс Щайнер бързо намира работа в Ню Йорк и работи 15 години като музикален директор, аранжор, оркестрант и диригент на бродуейски продукции. Тези продукции включват оперети и мюзикъли, написани от Виктор Хърбърт, Джером Керн, Винсент Юманс, Джордж Гершуин и други. Заслугите на Щайнер включват: „Скандалите на Джордж Уайт“ през 1922 г. като режисьор, „Праскови“ през 1923 г. като композитор и „Лейди, бъди добра“ през 1924 г. като диригент и оркестриране на музиката.

На 27 години Щайнер става музикален директор на „Fox Film“ през 1915 г. По това време филмите нямат музика, написана специално за филми и Щайнер предлага на основателя на студиото Уилям Фокс идеята си да напише оригинална музика за „The Bondman“ (1916). Фокс се съгласява и те събират оркестър от 110 души, който да придружава изпълненията.

Докато работи на Бродуей, Макс Щайнер се оженва за Одри ван Лиу на 27 април 1927 г. Двамата се развеждат на 14 декември 1933 г.

През 1927 г. Щайнер оркестрира и изпълнява музиката към филма „Rio Rita“ на Хари Тиърни. Самият Тиърни по-късно кандидатства за компанията „RKO Pictures“ в Холивуд, за да наеме Щайнер да работи в техните отдели за музикална продукция. Уилям ЛеБарон – продуцентският мениджър на „RKO Pictures“ пътува до Ню Йорк, за да гледа как Щайнер дирижира и е впечатлен от него и неговите музиканти, всеки от които свири на няколко инструмента. В крайна сметка Щайнер се превръща в „холивудски актив“, понеже скоро ще напусне Ню Йорк. Последната продукция на Щайнер на Бродуей е „Sons O’Guns“ през 1929 г.

Дейност за „RKO Pictures“ (1929–1937)

По молба на Хари Тиърни, „RKO Pictures“ наема Макс Щайнер като оркестратор и първата му филмова работа се състои в композиране на музика за основните и финалните песни и понякога музика на екрана. Според Щайнер общото мнение на режисьорите по това време е, че филмовата музика е „необходимо зло“ и често забавя производството и пускането на филма, след като той е вече направен.

Първата работа на Щайнер е за филма „Dixiana“. След известно време обаче „RKO Pictures“ решава да го освободят от работа, тъй като считат, че не го използват. Агентът на Щайнер му намира работа като музикален директор на оперета в „Атлантик Сити“. Преди да напусне RKO, те му предлагат месечен договор като ръководител на музикалния отдел с обещание за повече работа в бъдеще и той се съгласява.

Тъй като малкото композитори в Холивуд, с които RKO има договори не са налични, Щайнер композира първата си филмова музика за „Cimarron“. Резултатът е добре приет и отчасти именно музиката е приписана за успеха на филма. В същото време Щайнер отхвърля няколко предложения да преподава филмова музика в Москва и Пекин, за да остане в Холивуд.

През 1932 г. Щайнер е помолен от Дейвид О. Селзник, новият продуцент в RKO, да добави музика към филма „Симфония на шестте милиона“. Щайнер композира кратка част, Селзник го хареса толкова много, че го помолва да състави темата и фона за целия филм. След озвучаването на този филм Селзник се гордее с него, защото смята, че музиката дава реалистична представа за еврейския семеен живот и традиция. Дотогава музиката не се използва много често за фонова музика. Щайнер е пионер в използването на оригинални композиции като фонова музика за филми.

Успешната постановка на „Симфония на шестте милиона“ е повратна точка за кариерата на Щайнер и за филмовата индустрия. След фоновата музика за „Symphony of Six Million“, една трета до половината от успеха на повечето филми „се дължи на широкото използване на музика“.

Партитурата за „Кинг Конг“ (1933) е пробивът на Щайнер и представлява промяна в парадигмата в обстановката на фентъзи и приключенски филми по отношение на музиката. Партитурата е неразделна част от филма, защото добавя реализъм към нереалистичния филмов сюжет.

Първоначално шефовете на студиото саа скептични относно необходимостта от оригинална партитура. Въпреки това, тъй като не им допадат измислените за филма специални ефекти, те оставят Щайнер да се опита да подобри филма с музика. Студиото предлага да се използват стари песни, за да се спести цената на филма. Въпреки това продуцентът на „Кинг Конг“ Мериан С. Коопербат предлага на Щайнер да постави филмовата си музика и казва, че ще плати на оркестъра. Щайнер се възползва от това предложение и използва оркестър от 80 души, като заявява, че филмът е „направен за музика“. Според Щайнер, това е филмът, който му позволява да прави всичко – от странни акорди и дисонанси до красиви мелодии.

Щайнер написва дивата племенна музика, която придружава церемонията по жертвоприношението на Ан Конг. Той написва партитурата за две седмици, а музикалният запис струва около 50 000 долара. Филмът се превръща в „забележителност на филмовата музика“, тъй като показва силата на музиката да манипулира емоциите на публиката. Щайнер конструира партитурата според лайтмотивния принцип на Рихард Вагнер, който изисква специални теми за главните герои и концепции. Темата на чудовището е разпознаваема като низходящ хроматичен мотив, съставен от три тона. След смъртта на Кинг Конг, темата за Конг и темата на Фей Рей се сближават, подчертавайки връзката между героите на Красавицата и Звяра.

Музиката във финала на филма помага да се изразят нежните чувства на Конг към жената, без филмът да има нужда специално да споменава това. Повечето от музиката е тежка и силна, но част от музиката е малко по-лека. Например, когато корабът навлезе в Острова на черепа, Щайнер поддържа музиката спокойна и тиха с малко количество текстура в арфата, за да характеризира кораба, докато нежно се движи през мъгливата вода.

Щайнер получава бонус за работата си, тъй като Купър приписва 25 процента от успеха на филма върху партитурата. Преди да умре, Щайнер признава, че Кинг Конг е едно от любимите му музикални произведения.

Кинг Конг бързо довежда до това, Щайнер да стане едно от най-уважаваните имена в Холивуд. Той е музикален директор на RKO в продължение на две години до 1936 г. През 1936 г. Макс се жени за Луиз Клос, арфистка. Те имат син Рон и се развеждат през 1946 г. Щайнер композира, аранжира и дирижира още 55 филма, включително повечето от танцовите мюзикъли на Фред Астер и Джинджър Роджърс. Той също така написва соната, която е използвана в първия филм на Катрин Хепбърн „Бил за развод“ (1932). Продуцентите на RKO, включително Дейвид О. Селзник, често идват при Щайнер, когато имат проблеми с филмите и се отнасят към него като към музикален „доктор“.

Щайнер е помолен да композира партитура за „Of Human Bondage“ (1934), в която първоначално липсва музика. Той добавя музикални акценти към важни сцени. Режисьорът Джон Форд помолва Щайнер да напише музика за филма му „Изгубеният патрул“ (1934), в който липсва напрежение без музика.

Джон Форд отново наема Щайнер, за да композира музика за следващия си филм „The Informer“ (1935), преди Форд да започне да продуцира филма. Форд дори помолва своя сценарист да се срещне със Щайнер по време на фазата на писане, за да си сътрудничат. Това е необичайно за Щайнер, който обикновено отказва да композира музика по-рано от грубата версия на филма. Тъй като Щайнер поставя музика преди и по време на филмовата продукция, Форд понякога заснема сцени в синхрон с музиката, която Щайнер композира, вместо обичайната практика на филмовите композитори да синхронизират музиката със сцените във филма. В резултат на това Щайнер пряко повлиява върху развитието на главния герой Гипо. Виктор МакЛаглен, който играе Гипо, репетира движенията си, за да съответства на сложния лайтмотив, който Щайнер създава за Гипо.

Тази уникална практика за производство на филми е успешна; филмът е номиниран за шест награди Оскар и печели четири, включително първата награда на Щайнер за най-добра музика. Тази оценка помага да се илюстрира способността на Щайнер да капсулира същността на даден филм в една тема. Основното заглавие на саундтрака на филма има три специфични аспекта. Първо, темата, подобна на тежък марш, помага да се опише неизбежната смърт на потисническия военен и главен герой Гипо. Второ, темата на героя е строга и трезва и поставя публиката в настроение за филма. И накрая, темата на музиката съдържа някои влияния от ирландските народни песни, които служат за по-добро характеризиране на ирландската историческа обстановка и влиянието на филма. Темата не се чува през целия филм и по-скоро служи като рамка за другите мелодични мотиви, които могат да се чуят в различни части на филма.

Партитурата е съставена от много различни теми, които характеризират различните хора и ситуации във филма. Щайнер помага да се изобрази истинската любов на Кейти към главния герой Гипо. В една сцена Кейти вика след Гипо, докато соло цигулка отразява падащия ритъм на гласа й. В друга сцена Гипо вижда реклама за параход за Америка и вместо рекламата вижда себе си, който държи ръката на Кейти на кораба. Сватбени камбани се чуват заедно с музика на орган и той вижда Кейти с воал и държи букет цветя. В по-късна сцена темата на Кейти е, когато пиян джипо вижда красива жена в бара и намеква, че я е сбъркал с Кейти. Други музикални теми, включени в партитурата, са ирландска народна песен, изпълнена на валдхорни за Франки МакФилип, топла струнна тема за Дан и Галахър и Мери МакФилип, и тъжна тема на английски рог и арфа за слепите. Основната тема на филма е темата за предателството в контекста на това как Гипо предава своя приятел Франки: темата за “кървави пари”. Темата може да се чуе, когато капитанът хвърля парите на масата, след като Франки е убит. Темата е четиричастна низходяща мелодия на арфата; първият интервал е тритон. Докато мъжете решават кой ще бъде палачът, мотивът тихо и безспирно се повтаря, за да оправдае вината на Гипо, а музикалният мотив се синхронизира с капещата вода в затвора. Както изглежда в края на филма, темата е разиграна в обем на фортисимо, докато Гипо залитва в църквата и кулминацията завършва с удрянето на чинелите, което показва, че разкаянието на Гипо вече не трябва да оправдава вината му.

В композицията на Щайнер в този филм все още могат да се намерят маниери от практиката при филмите без музика, когато действията или последствията са непосредствено предшествани от акорд във сфорцато, последван от мълчание. Пример за това се среща в частта от филма, където Франки вижда Гипо да се изправя, докато гледа плаката му с награда за ареста. Щайнер използва по-малки техники от “Мики Маус” във филма. Именно чрез тази партитура Щайнер показва потенциала на партитурата, докато се опитва да покаже вътрешните борби в съзнанието на Гипо, като смесва различни теми като ирландския „Черкески кръг“, темата „Blood-Money“ и темата на Франки. Партитурата завършва с оригинална “Sancta Maria” от Щайнер. Някои автори погрешно посочват ключовата дума с „Ave Maria“ на Франц Шуберт.

През 1937 г. Щайнер получава поръчка от Франк Капра да дирижира партитурата на Димитри Тьомкин за „Lost Horizon“ (1937), като сигурност в случай, че Щайнер трябва да пренапише партитурата от неопитния Тьомкин. Според Хуго Фридхофер обаче Тьомкин е поискал специално Щайнер и го е предпочел пред музикалния директор на филмовото студио по това време. Дейвид О. Селзник основава собствена продуцентска компания през 1936 г. и наема Щайнер да напише партитурите за следващите му три филма.

В края на тази първа част от статията ми прилагам линк към филма „Kинг Koнг“, музиката към който е написана от Макс Щайнер:

Max Steiner’s Indelible Mark on Movie Music

Лайтмотиви

С европейското си музикално образование и практика, което се състои предимно от опери и оперети, също и опит в развлекателната музика, Макс Щайнер донася в Америка със себе си редица старомодни техники, които допринасят за развитието на холивудската филмова музика. Въпреки че Щайнер е наричан „изобретателят на съвременната филмова музика“, самият той твърди: „Идеята идва от Рихард Вагнер. Ако Вагнер е живял в този век, той щеше да бъде филмов композитор номер 1“.

Вагнер е изобретателят на лайтмотива и това оказва влияние върху композициите на Щайнер. Той разчита до голяма степен на лайтмотивите в своята музика. Също така Щайнер цитира съществуващи, разпознаваеми мелодии в своите партитури, като национални химни. Щайнер е известен и често критикуван за това, че използва „Мики Маус“-техника или „улавя действието“. Тази технология се характеризира с прецизна координация на музиката с действията или жестовете на екрана. Щайнер е критикуван, че използва тази техника твърде често. Във филма „От човешко робство“ („Of Human Bondage“) например музиката на Щайнер създава ефект на накуцване, когато късоногата фигура ходи.

Един от най-важните принципи, които Щайнер ползва, когато е възможно, е неговото правило: всеки герой трябва да има тема. Щайнер създава музикален образ, който ни казва всичко за героя. В допълнение, Щайнер синхронизира музиката, разказа и лайтмотива като структурна рамка за своите композиции.

Реалистична и фонова музика

При добавянето на музикална партитура към изображение, Щайнер използва “процес на забелязване”, при който той и режисьорът на филма гледат филма изцяло и обсъждат къде ще започне и свърши диегетичната музика.

(бел. Б.К.: на това място искам да обясня термина „диегетична музика“, който термин е специфичен за филмовото изкуство. Ето превод от немски език на това понятие:

„Звукът при даден филм, произведен от обекти или актьори в съответния пасаж, се нарича „диегетичен звук“. Чува се за самите актьори на диегезия. По-специално, филмовата музика често не идва от диегеза, а е екстрадиегетична, има коментарен, психологически или подобен характер. Понякога се свири с принадлежността на звука към разказаната обстановка – например в „Крамер срещу Крамер“ на Робърт Бентън (1979), лютнята на Вивалди се чува, когато героят върви по улицата, но се оказва, че се свири диегетична музика от двама улични музиканти. В „Silent Movie“ на Мел Брукс (1976) цял автобус, изцяло зает с мексикански оркестър, минава през картината, отново нарязвайки музиката. Видеоклиповете за изпълнение често прескачат напред-назад между ясно изпълнената реално и недиегетична музика, като по този начин правят крехко единството на сценичното действие – очевидно тук изображенията са съединени заедно, за да образуват една и съща музика, някои от които принадлежат на еднородно акустично пространство, някои от които не принадлежат“.

(край на цитата за диегетична музика)

И още една добавка за „диегетична музика“ от източник на български език:

„ (…) В известен смисъл подходящ съвременен аналог на програмната музика е филмовата музика, и в частност тази, която се обозначава с термина диегетична. Практиката на обвързване на музиката с конкретните моменти от действието, макар да води началото си от нямото кино, се проявява най-пряко и пълно в анимационните филми по-късно (т. нар. “mickey-mousing”). Именно опростенческият характер на диегетичната филмова музика я прави лесна мишена на критики, най-влиятелните от които отново отвеждат към Адорно. Същевременно, филмовата музика изобщо (в това число и песните, и цялостните продукти, известни под името саундтрак) в съвременен план подлежи на преосмисляне от гледна точка на постмодерното кино – като игра на звук и образ – и като специфично културно явление“.

(край на цитата)

Друга техника, която Щайнер използва, е смесването на реалистична и фонова (придружителна) музика. Например, герой, който си тананика, е реалистична музика и оркестърът може да изсвири неговата мелодия, създавайки фонов музикален ефект, който се свързва с филма. Щайнер е критикуван за тази техника, защото осъзнаването на филмовата музика може да разруши илюзията на повествованието на филма. Щайнер обаче разбира важността на поставянето на филма в светлината на.прожекторите, „подчиняването на музиката на образа“ и казва: „Ако стане твърде декоративен, той губи своята емоционална привлекателност“.

Преди 1932 г. продуцентите на звукови филми се опитват да избегнат използването на фонова музика, тъй като зрителите ще се чудят откъде идва музиката. Щайнер е известен с това, че пише атмосферна музика без мелодично съдържание за определени неутрални музикални сцени. Той проектира мелодично движение, за да създаде нормално звучаща музика, без да отвлича твърде много вниманието на зрителите от филма. За разлика от тях, Щайнер понякога използва диегетична или разказвателна музика, за да подчертае или противоречи на определени емоции. Според Щайнер „няма по-голям контрапункт… от гей музиката, която стои в основата на трагична сцена или обратното“.

(край на допълнителни данни за Макс Щайнер)

До края на тази обзорна статия за Щайнер ще дам още в оригинал на немски език неговата филмография (части от нея от 1930 до 1965 г. заедно с оригиналните заглавия на филмите), както и списък на наградите и отличията, които е получил.

Filmografie (Auswahl)

´´´´´´

Auszeichnungen

Nominierungen Oscar für die beste Filmmusik

  • 1934: Tanz mit mir! (The Gay Divorcee)
  • 1934: Die letzte Patrouille (The Lost Patrol)
  • 1936: Der Garten Allahs (The Garden of Allah)
  • 1938: Jezebel – Die boshafte Lady (Jezebel)
  • 1939: Opfer einer großen Liebe (Dark Victory)
  • 1939: Vom Winde verweht (Gone with the Wind)
  • 1940: Das Geheimnis von Malampur (The Letter)
  • 1941: Sergeant York
  • 1942: Casablanca
  • 1944: Die Abenteuer Mark Twains (The Adventures of Mark Twain)
  • 1945: Rhapsodie in Blau (Rhapsody in Blue)
  • 1945: Tag und Nacht denk’ ich an Dich (Night and Day)
  • 1947: My Wild Irish Rose
  • 1947: Unser Leben mit Vater (Life with Father)
  • 1948: Schweigende Lippen (Johnny Belinda)
  • 1949: Der Stachel des Bösen (Beyond the Forest)
  • 1950: Der Rebell (The Flame and the Arrow)
  • 1952: Der Jazz Sänger (The Jazz Singer)
  • 1952: Die Heilige von Fatima (The Miracle of Our Lady of Fatima)
  • 1954: Die Caine war ihr Schicksal (The Caine Mutiny)
  • 1955: Urlaub bis zum Wecken (Battle Cry)

´´´´´´´´

Oscar für die beste Filmmusik

  • 1935: Der Verräter (The Informer)
  • 1942: Reise aus der Vergangenheit (Now, Voyager)
  • 1944: Als du Abschied nahmst (Since You Went Away)

´´´´´´´´

Golden Globe

  • 1948: Unser Leben mit Vater (Life With Father)

´´´´´´

  • 1958: Golden Laurel in der Kategorie Bester Komponist: Marjorie Morningstar
  • 1960: Golden Laurel in der Kategorie Beste Filmmusik: Ein Platz an der Sonne (A Place in the Sun)
  • 1961: 2. Platz beim Golden Laurel in der Kategorie Bestes Musical: The Dark at the Top of the Stairs
  • 1962: 3. Platz beim Golden Laurel
  • 1963: 3. Platz beim Golden Laurel

Seine Filmmusiken zu King Kong und die weiße Frau und Vom Winde verweht erreichten Platz 13 und Platz 2 in der vom American Film Institute herausgegebenen Liste der 25 größten Filmmusiken aus 100 Jahren. Max Steiner gehört gemeinsam mit Bernard Herrmann, Elmer Bernstein und Jerry Goldsmith zu jenen Komponisten, die zweimal in der Liste vertreten sind. Nur John Williams brachte es auf drei Nennungen.

……..

Würdigung

  • Kurz nach seinem Tod nahm der Dirigent Charles Gerhardt ein Album Steiners bekanntester Stücke mit dem britischen National Philharmonic Orchestra unter dem Titel Now Voyager (1973) auf dem Label RCA Victor auf.
  • Anlässlich Steiners 100. Geburtstags im Jahr 1988 wurde an seinem Geburtshaus in Wien-Leopoldstadt eine Gedenktafel von Hoteleigentümer Reinhard Blumauer, Bezirksvorsteher Heinz Weißmann und dem Wiener Bürgermeister Helmut Zilk enthüllt.
  • 1995 wurde Steiner posthum in die Songwriters Hall of Fame aufgenommen.
  • Der United States Postal Service veröffentlichte 1999 die Briefmarkenserie „American Music Series“ zu Ehren bekannter Hollywood-Komponisten, so auch Steiner.
  • Auf dem Hollywood Walk of Fame erinnert ein Stern in Höhe 1551 Vine Street an ihn.
  • Ihm zu Ehren wird seit 2009 der Max Steiner Film Music Achievement Award im Rahmen der Hollywood-in-Vienna-Gala verliehen. Hollywood in Vienna ist ein jährlich in Wien stattfindendes Filmmusik-Gala-Konzert, in deren Rahmen der Max Steiner Film Music Achievement Award vergeben wird. Die letzte „Hollywood in Vienna“-Gala fand im Oktober 2019 statt. (край на цитатите) Превод на последната част: Признателност Малко след смъртта му диригентът Чарлз Герхард записва албум с най-известните пиеси на Щайнер с Британския национален филхармоничен оркестър под заглавието „Now Voyager“ (1973) на лейбъла RCA Victor. По случай 100-ия рожден ден на Щайнер през 1988 г. на къщата, където е роден във Виена-Леополдщат, беше открита плоча за Щайнер от собственика на хотела Райнхард Блумауер, а плочата е открита от председателя на района Хайнц Вайсман и кмета на Виена Хелмут Зилк. През 1995 г. Щайнер е посмъртно въведен в „Залата на славата“ на авторите на песни.

Пощенската служба на Съединените щати публикува серия от марки от „American Music Series“ през 1999 г. в чест на известни холивудски композитори, включително Щайнер.

Звезда на „1551 Vine Street“ го отбелязва на „Алеята на славата“ в Холивуд.

В негова чест наградата за филмови музикални постижения на Макс Щайнер се връчва на гала-концерт „Холивуд във Виена“ през 2009 година. „Холивуд във Виена“ е ежегоден гала-концерт за филмова музика във Виена, по време на който се връчва наградата за „Филмови музикални постижения на Макс Щайнер“. Последната гала “Холивуд във Виена” се състоя през октомври 2019 г.

(край на превода)

Ще завърша статията за Макс Щайнер с линк към филма „Казабланка“, музиката към който е написана от Макс Щайнер:

Max Steiner’s Indelible Mark on Movie Music
  • Нека днес на 30 декември 2021 г. почетем 50 години от смъртта на големия композитор и диригент на филмова музика Макс Щайнер, които се навършиха на 28 декември 2021 година.

Мир на праха му!

…….