Драги приятели на оперната музика, днес на 9 март 2022 г. пиша статия за първи път за певицата-мецосопран Михаела Берова, която е родена на днешния ден.

Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал нейното име при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и нейното име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играла и Михаела Берова. Доскоро обаче не съм имал пряк контакт с нея – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук в средата на февруари 2022 година. Аз й предложих приятелство, което тя веднага прие и си разменихме няколко постинга, в които й предложих да напиша статия за нея. Тя ми съобщи рождената си дата – 9 март и така намерението ми получи импулс почти веднага, понеже пиша моите статии на „календарен принци“, най-често при рождена дата на даденото лице. Но аз вече имах известна ориентация за Михаела Берова, знаех къде е учила и къде е гостувала като певица, което не е трудно да се намери в различните медии, най-вече в Интернет.

Може би малък факт от моя живот тук в Германия изигра роля да се запозная с нея – някъде бях прочел, че Михаела Берова е гостувала за концерти в градовете Швайнфурт и Ашафенбург – неголеми градове в централна Германия, които познавам добре, особено Ашафенбург, където през 1974 г. живях временно 4 месеца със семейството ми, след като бяхме пристигнали от България в средата на август същата година. Този живописен град край реката Майн беше нашето първо местожителство тук и когато в началото на януари 1975 г. започнах работа в Дармщадт – на 25 км. от Ашафенбург, с мъка се разделих от този град, където беше започнал новия ни живот тук.

Споделям това, понеже още в началото на моята връзка с Михаела Берова се сетих, че тя е гостувала в Ашафенбург и при първия ни разговор аз я запитах за това турне. Нейния отговор дойде почти веднага:

„Това беше първото ми турне – Швайнфурт и Ашафенбург. С удоволствие ще Ви предоставя всичко, което Ви е нужно“.

(край на цитата)

Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 8 години, ще дам някои подробности:

Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили

артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

След този кратък увод ще се спра на биографични данни и дейност на певицата Михаела Берова. Веднага трябва да споделя, че за нея има доста информации в медиите: нейни интервюта пред радио- и телевизионни медии, статии в пресата, данни в сайтовете на някои оперни театри и други. В тия медии има и много нейни снимки, както от личен характер, така и от различни оперни и концертни изяви. Наред с тях Михаела Берова ми изпрати преди няколко дни и кратка нейна биография и описание на репертоара й, с които именно ще започна:

Михаела Берова е родена на 9 март 1988 г. в Стара Загора. Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора със специалност „кларинет“ в класа на Златко Стойчев, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ – София в специалност „класическо пеене“ в класа на проф. Иванка Нинова и специализира при нея. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна. През 2014 г. е стажант по европейска програма „Студентски практики“ с ръководител Лучано Ди Мартино в Държавна опера Пловдив.

От сезон 2014/2015 до сезон 2016/2017 е солист на Държавна опера Стара Загора.

От сезон 2017/2018 е солист на Държавна опера Варна.

Участва в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Иванка Нинова, проф. Реса Колева, Стефка Минева, Емил Иванов, Вера Николова и Оливие Дориа.

Участва във фестивалите за камерна музика „Славянска прегръдка“ (Варна), „Романсът – прелестен звук“ (РКИЦ-София), от който е носител на гранпри на „Жокер Медия“, „Балканска романсиада“ (РКИЦ-София), от който е носител на гранпри на „Дом на Москва в София“. Лауреат е на втория международен конкурс „Art Stars” – звезди на изкуството 2016, Варна.

Гастролира в Германия, Франция, Белгия и Кипър в различни роли.

Работи с диригентите Александър Йосифов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Григор Паликаров, Деян Павлов, Иво Майнен (Холандия), Йоргос Кунтурис (Кипър), Кирил Ламбов, Красимир Къшев, Максим Самаров (САЩ), Масаюки Хонда (Япония), Мауро Фабри (Италия), Хирофуми Йошида (Япония) и др.

(край на биографичните бележки)

Репертоар:

Амнерис – „Аида“, Дж. Верди

Принцеса Еболи – „Дон Карлос“, Дж. Верди

Азучена – „Трубадур“, Дж. Верди

Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe

Лаура – „Джоконда“, А. Понкиели

Никлаус – „Хофманови разкази“, Ж. Офенбах

Кончаковна – „Княз Игор“, А. Бородин

Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини

Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки

Фенена – „Набуко“, Дж. Верди

Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди

Емилия – „Отело“, Дж. Верди

Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел

Соло мецо-сопрано – „Малка тържествена меса“, Дж. Росини

Соло мецо-сопрано – „Реквием“, В. А. Моцарт

Соло мецо-сопрано – „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ оп. 53, Й. Брамс

Алтото – „Оперният директор“, Д. Чимароза

Лола, Лучия – „Селска чест“, П. Маскани

Венера – „Балът на неблагодарните“, К. Монтеверди

Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини

Котаракът – „Котаракът в чизми“, Ц. Кюи

Принц Орловски – „Прилепът“, Й. Щраус

Оперни арии и ансамбли, руска, френска, немска и българска камерна музика.

(край на цитата)

Искам още в началото да цитирам едно предаване за Михаела Берова на Българското Национално Радио от 2016 г., което дава допълнителна светлина по отношение на биографията и дейността й:

БНР

Михаела Берова: Вярвам, че няма нищо случайно!

публикувано на 10.10.2016

„Аз съм късметлийка, че имам възможност да работя с едни от най-големите хора на нашето време“, споделя чаровната събеседничка в студиото на Радио Стара Загора. Лъчезарната й усмивка изгрява, като я питам за избора й на кариера, защото всичко започва като на шега за нея, а двадесет и няколко години по-късно тя е известна оперна певица.

Михаела Берова е родена в Стара Загора, а от 2014 г. е назначена в Държавна опера-Стара Загора. Носител на много награди, талантливото мецосопрано печели сърцата на публиката с ролите си, а аплодисментите на публиката определя като най-свидния спомен и преживяване от всяко едно участие. Последната от наградите й е от тазгодишното второ издание на международния конкурс „Art Stars – Звезди на изкуството“ – 2016, Варна, където печели трета награда, както и специална такава – участие в Оперна гала в Държавна опера Варна.

Още за избора на творчески път, за майсторските класове, в които е участвала, за мечтаните роли и за темата на дипломната си работа Михаела Берова разказва в интервюто на Мария Стефанова.

Михаела Берова (мецосопран) е родена на 9 март 1988 в артистично семейство в Стара Загора. През 2007 завършва НУМСИ „Христина Морфова” – Стара Загора в класа по кларинет на Златко Стойчев. Същата година започва да учи пеене при проф. Реса Колева. През 2013 завършва магистратура по класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София в класа на доц. Иванка Нинова и специализира при нея. През 2014 участва по програма „Студентски практики” в продукции на Държавна опера – Пловдив.

Има изяви в концерти и спектакли на класа на доц. Иванка Нинова – Оперетен гала концерт, операта „Оперният директор” от Доменико Чимароза и други в цялата страна. Съорганизира и участва в много камерни концерти в Руския културно-информационен център – София. Носител на GranPri и специална награда (2012, 2013) от фестивала „Балканска романсиада”. Участва в множество концерти в цялата страна – със Симфониета София, Симфониета Видин, Шуменска филхармония. През 2014 г. пее в „Petitte messe solennelle” с Плевенска филхармония, диригент Деян Павлов в Плевен и в зала 11 на НДК – София. През същата година участва във Втория академичен майсторски клас на Анна Томова-Синтова и последвалия гала-концерт в зала „България”.

Гастролирала в Германия в ролята на Мадалена от операта „Риголето” на Джузепе Верди (2012) и в концертни турнера (2014), във Франция – в ролята на Кармен от операта „Кармен” на Жорж Бизе (2013) и в Кипър – в ролята на Лучия и Лола от операта „Селска чест” от Пиетро Маскани (2014) и други.

Освен тези и други роли от класически опери в репертоара си Михаела Берова има още руска, френска, немска, италианска и българска камерна музика.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/starazagora/post/100746274

Много ценна информация за Михаела Берова представлява едно голямо интервю, което тя е направила през 2014 г., защото в него виждаме нейните основни разбирания по редица въпроси на реалния живот и на изкуствата:

Портал „www.oneofusshares.com“

ПЕТЪК, 25 АПРИЛ 2014 Г.

Споделено от Михаела Берова

Здравейте! Казвам се Михаела Берова. От Стара Загора съм и към момента съм на 26 години. Занимавам се с музика и по-точно – оперна певица съм. Живея в София от 7 години …, но все още не мога да свикна с начина на живот тук. „Камъкът си тежи на мястото” – са казали хората. В момента, в който пиша тези редове животът ми не е много интересен в личен план. За сметка на това в професионален е изпълнен с постоянни задължения и предизвикателства. Та… уча се да летя (както се пее в една песен на Pink Floyd).

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз по принцип се старая да възприемам всичко като хубаво. Разбира се, от гледната точка, до която се намирам в момента, това е безгрижното детство, след това първите години в университета.

Мога да се похваля с наистина свободно и хубаво детство. Била съм заобиколена от грижа и обич, много нежност, съчетани със строго възпитание, колкото и странно да звучи.  А сега всеки миг, прекаран на сцената за мен е безумно щастие – точно както игрите като малка, срещите с приятели после … Всеки момент на сцената за мен е хубав … повече от хубав!

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Всеки период, в който човек не се чувства спокоен, може да се нарече „труден”. После той отминава и идва друг, на фона, на който на човек му се струва, че предишният не е бил толкова труден. Така че на фона на периода, в който се намирам в момента не мога да кажа, че съм имала някакъв особено труден период. Подозирам, че след като го премина, тогава ще мога да отговоря по-ясно на този въпрос. А трудността на периода, в който се намирам сега, е следствие на началото на „реалността”. Именно този период, когато тръгваш по пътя си сам, бориш се да се докажеш, да пробиеш, да си намериш работа, да спечелиш уважението на колегите си, когато от безгрижен студент трябва да преминеш в реална житейска и работна обстановка. Особено в нашата професия това отнема време и много усилия …Като прибавим и положението на културата в България в последните години и нещата стават много сложни за младите „прохождащи” певци и музиканти въобще. Та така мисля аз … Моментът, в който на човек му се случва нещо, което се определя като „трудно” – то му се струва най-трудното … после се оказва, че следващото е по-трудно и така. Трудностите са част от нормалния ритъм на живот, а и аз ги възприемам по-скоро като предизвикателства. 

В какво вярваш?

В семейството си и в онази невидима сила, която движи всичко – Бог, съдба, орис … наречете го, както искате.

Вярваш ли в хората?

Хм … да, по-скоро вярвам. И много се старая да не изгубя тази вяра. В нашия свят това не е трудно, но все пак вярвам, че хората са по природа добри.

А в себе си?

В себе си вярвам … безрезервно. Всяко решение, което взимам е само мое и затова си вярвам. Дори да направя грешка – знам, че си е моя и на никой друг, което ме спасява от отправянето на саморазрушителни обвинения към целия свят. Вярвам си и защото имам много силна интуиция (която не винаги слушам и там ми е грешката), която никога не ме лъже. Знам също, че когато искам нещо си намирам причини и го постигам, независимо от трудностите. Ако не го искам – си намирам оправдание.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам. Не е възможно всичко да свършва просто така. Плюс това във Вселената нищо не се губи. А под каква форма продължава животът – това е друг въпрос. Дали се прераждаме в хора или се прераждаме в птички, животни … кой знае ?! Дори тревата, която изниква на мястото, където е положено тялото, може да се възприеме като прераждане … защото дори тя си има предназначение и помага за общия кръговрат.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Ооо, мечтая за ужасно много неща. Аз съм мечтателка и романтичка по природа. Някои даже казват, че съм безнадеждна, наивна идеалистка… В този период от живота си, мечтая основно да се развия в професията си и заедно с това да мога да създам нормално и здраво семейство… Какво има за мечтаене тук? – ще кажат някои. Има, и още как… По мнението на много хора, това е, ако не невъзможно, то почти невъзможно (има се предвид паралелното създаване и развитие на въпросните семейство и кариера). За съжаление, отсега забелязвам, че когато личният ми живот върви добре, професионалният се скапва и обратно… Малкото хора, които не ми обясняват как балансът е невъзможен, твърдят, че просто не съм намерила правилния човек… Дано да е така. А се надявам на сили и здраве… За мен, семейството и близките ми… И малко късмет.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми стига за мен… т.е. за приятелите ми. Напоследък трябва да се уговаряме седмици, преди да се видим… И понякога пак не се получава.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

От миналото можем да се научим, на бъдещето можем да се надяваме… А в настоящето живеем, така че – нека бъде настоящето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Всяко време си има плюсовете и минусите. Има някои неща, които ненавиждам в нашето време, но има други, които смятам за хубави. И след като съм се появила на този свят, именно тук и сега – значи така трябва. Бих живяла във всяко време, просто от интерес какво е било, макар да подозирам, че „няма нищо ново под слънцето”, а нашето време… си е наше.

Имаш ли любимо място на света?

Родният ми град и домът на моите родители.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Всяко пътуване е важно за мен. Обичам да пътувам, имам приятели по целия свят… и това е супер. Където и да отида, имам на кого да се обадя за по кафе, бира или каквото и да е.

Обичаш ли Живота?

Да, обичаме се с него.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Предизвикателство, пролет, музика.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Огледайте се наоколо – имаме вълшебна страна… През последните години имах възможност да попътувам извън България … Може и да съм субективна, но не видях никъде по-красиви гледки от българските.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Ще се повторя – най-добре се чувствам в дома на моите родители – моят дом. Там не само се чувствам, но и знам,  че съм „у дома”. Дори сънят ми е по-здрав там. Това е единственото място, на което се чувствам напълно спокойна и защитена.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сама си давам сили. Поплаквам си, после се ядосвам и накрая сама намирам пътя и решението, а ако положението е много страшно (което за щастие е рядкост) – семейството ми ми дава сили. Но така съм свикнала и ми е добре – предпочитам сама да си давам сили и сама да взимам решенията си. Така знам, че само аз нося отговорност за всичко, което се случва, а това дава известно усещане за независимост.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме глупавите хора… арогантните и комплексираните, многото празни приказки и губенето на време.

Зареждат ме работата ми, музиката, търсенето, качественото общуване, вървенето напред ! 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Най-голяма част от процента държи отново семейството ми (хаха, започвам да ставам банална, но е така). Има още много хора след тях, разбира се… Колеги, преподаватели, приятели… но имената са много.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

В интерес на истината аз много си се харесвам именно такава, каквато съм. Каквото съм искала да променя в себе си, съм го променила. Оттук насетне има неща, които се налага да променя… но те ще са част от „маската”, а не от мен. Рядко я нося, така че няма опасност тя да стане част от мен. По-скоро трябва да се науча да я слагам в точния момент. Няма как …

В какъв свят искаш да живееш?

Както вече споменах – аз съм романтичка и идеалистка. Искам да няма бедни и болни деца и хора, искам всички да сме равни не само в гроба, искам да има справедливост…

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не.

А от самотата?

Вече не. Свикнах с нея. Един певец, и музикант въобще, трябва да се научи да цени самотата си… и аз се научих. Трудно е да се обясни защо е необходимо това… колегите ще ме разберат.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Всеки полъх на вятъра, всеки слънчев лъч, всяка капка дъжд, всяка усмивка, всяка емоция и трепет, които усещам върху себе си.

Търсила ли си смисъла на Живота?

Не. Не съм. Той ни е даден даром. Във всичко има смисъл … Ако нямаше, и нас нямаше да ни има.

Какво ти дава представа за вечност?

Всичко около нас представлява вечност – изгревите, залезите, смяната на сезоните… Имаше един въпрос по-горе за живота след смъртта… Именно животът е вечност – след като има изгрев и залез, след като има пролет и лято, есен и зима – има и живот… Смъртта е понятие… Очите, които се затварят в един свят, се отварят в друг, точно както след нощта идва ден, а след зимата – пролет – и това е било, е и ще бъде… вечно.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Аз съм ужасно емоционален човек и при мен всички емоции играят голяма роля. В последно време се научих да ги контролирам, но има някои неща, които понякога ме разтърсват и взривяват – и в добрия, и в лошия смисъл.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

Съвършеният ден е този, прекаран с приятни и любими хора. Не е важно къде си, а с кого си. Съвършеният ден при мен варира от ягоди с шампанско в изискан ресторант до бира с картофи в най-миризливата квартална кръчма или в някой парк. Добрата компания определя деня ми. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат оптимисти и да вярват… с онази сляпа, дори смешна, наивна вяра, да вярват в доброто.

Какво може да те разплаче?

Това, което ми идва на ум, на прима виста, са децата по улиците … без дом, без семейства, без нормален детски живот … Възрастните хора, работили цял живот, а сега трудноподвижни, броящи стотинките си за хляб … Дори уличните животинки. Може да ме разплаче несправедливостта, лицемерието, предателството …

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Щастието на хората около мен. Усмивките по лицата на близките и приятелите ми, усмивката на слънцето, на луната … Всяка усмивка може да предизвика и моята.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва само едно парче, като че ли. Останалото е в общ хаос и безпорядък, но полека-лека се нарежда. Трудно … не знам, кой реши пъзелът да е именно такъв, но е от онези с многото части, на всичкото отгоре и малки, ситни, дребни парченца, за които обезателно са нужни очила, за да ги виждаш добре и като добавим и преливащите нюанси … става страшно (хаха), но все едно – ще го подредя. Започнала съм – няма спирка.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това е като въпроса за най-трудния момент. Всяко бъдещо постижение е най-голямо за мен, т.е. когато постигна нещо, то вече е постигнато и като погледна напред и видя колко много още имам да постигам – това вече не ми се струва толкова голямо. Така че гледаме напред.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че имам път в живота си, че имам цел, мечти … благодарна съм, че мога да мисля, че мога да пея … Благодарна съм за всеки човек, който е бил, е или ще бъде в живота ми, тъй като от всеки съм взела по нещо и на всеки съм дала, и така ще бъде и занапред. Благодарна съм на тези, които са ми дали и на тези, които са ми взели… И най-вече, безкрайно съм благодарна на Бог, че ми е дал моето семейство !

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

По принцип ми е много трудно да пиша подобни неща. В пряк разговор ми е по-лесно. Благодаря ви на всички, които ще прочетете до край горенаписаното … Вероятно много от вас тотално няма да се съгласят с мен … но какво да се прави, всеки има своето мнение и начин на мислене. Бъдете здрави ! 

Благодаря ти! За доверието, отделеното време и споделените мисли!

(край на цитата)

Цитирам съобщение от 2014 г. за назначението на Михаела Берова в Старозагорската опера:

Портал “Стара Загора – Новините днес“

24.10.2014

Михаела Берова – ново попълнение в състава на Държавна опера – Стара Загора

Михаела Берова е новото попълнение в състава на Държавна опера – Стара Загора от 1 ноември. Михаела Берова (мецосопрано) завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – специалност класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова и магистратура по педагогика на преподаването по музика.

Михаела е родена в артистично семейство в Стара Загора. Никой от родителите не е професионален музикант, но непрофесионални са всички. Баба й пее прекрасно и мечтае да стане певица, но мечтата сбъдва Михаела. Тя завършва Музикалното училище в Стара Загора в специалност „кларинет“.

От 2007 година Михаела има изяви и в чужбина и доста много вече – в страната. В репертоара й са 6-7 роли от класически опери. Михаела беше Магьосница в „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел на камерната сцена във фоайето на Операта на Стара Загора, Венера в „Балът на неблагодарните жени“ от Клаудио Монтеверди, Анина в „Травиата“ от Джузепе Верди.

(край на цитата)

Портал „КРОСС“

Автор: Илияна Делева 

Михаела Берова: За да бъдеш голям артист, първо трябва да си голям човек

5 януари 2015 г.

Повод за това интервю с мецосопраното Михаела Берова е гала концертът на майсторския клас на Анна Томова-Синтова в столичната зала “България”. Трети академичен майсторски клас, в който участват 14 млади оперни изпълнители.

Събитието е грандиозно. Академичният симфоничен оркестър открива. Следват изпълненията на младите певци. Накрая ръководителката им излиза и пее с тях, демонстрира неувяхващ талант и заразяваща жизненост. Такова събитие се отразява само чрез съпреживяване.

Въпросите, които ме вълнуват отправям към една от младите участнички – Михаела Берова, мецосопран. Отнема ни време, защото след концерта тя има много и нови ангажименти. Вече е солист на Държавна опера – Стара Загора. Намира време и за тези въпроси.

– Майсторски клас. Звучи внушително. Трудно ли е да попаднеш в него? Ти как се пребори за участие?

• По-скоро името Анна Томова-Синтова звучи внушително. Майсторски класове има всякакви. Да попаднеш на такъв обаче е чест и радост. За преборване в случая не може да се говори – прави се прослушване, както се прави за други майсторски класове, обучения, работа – в рамките на положителната творческа конкуренция … И в зависимост от качествата на човека и това, което тези, които го прослушват търсят, се прави подборът. Всички колеги, които участваха в прослушването, бяха много талантливи и както каза самата Анна Томова – изборът е бил труден. И аз, разбира се, съм безкрайно щастлива, че бях сред избраните.

– Какви бяха очакванията ти в началото? Сбъднаха ли се?

– Всичко, което очаквах, се случи и дори много повече. Но това го осъзнах много след като приключи този майсторски клас. Докосването до един такъв човек буквално те изстрелва в някаква друга реалност, в някаква творческа „нирвана” и единственото, което искаш, е да го слушаш, да наблюдаваш детайлите на движенията и говора му и да се опиташ да следваш максимално това, което ти казва. Усещането е наистина много особено. В такъв момент изобщо не мислиш за очакванията си, а само искаш да дадеш най-доброто от себе си в дадения момент и да вземеш максимално от опита и знанието на такъв човек.

– Можеш ли да изброиш три най-важни неща, които научи в майсторския клас и от вашата преподавателка – не непременно музикални?

– Първото, което разбрах (или по-скоро за пореден път се потвърди, само че вече на живо от човек от тази класа) е, че за да бъдеш голям певец или въобще артист, първо трябва да си голям човек. Това трудно се описва с думи. Всичко останало, което научих, са множество детайли в пеенето, които са на глед мънички неща, но много важни – т. нар. майсторлъци.

– Разкажи за един ваш работен ден?

– Събирахме се сутрин всички в залата и маестра Синтова ни викаше един по един да пеем. Нямаше определен ред. Всички слушахме колегите си и ясно чувахме разликата след корекциите на маестрата. Това, което тя каза на всеки поотделно, въз основа на неговите трудности и проблеми, е полезно за всички ни. Заради това прекарвахме повече от 6 часа заедно с нея в залата.

– Каква е Анна Томова-Синтова?

– Много слънчева. Човек с толкова много енергия, положителна енегрия, която струи от нея. Много усмихната, искрена … Голям човек и голям професионалист. Аристократична в поведението си, но много земна, някак близка въпреки светлинните години, на които ние, младите певци, сме от нея. А когато застана да пее до нас, мисля, че всички усетихме много ясно нейния дух и сила. Може би за миг всички ние бяхме едно, бяхме музика.

– Може би не те попитах нещо, което смяташ за важно?

– Не. (смее се)

– И последно: а сега накъде?

– А сега напред и нагоре. От началото на ноември 2014 г. съм солист на Държавна опера – Стара Загора. Гастролирам в страната и в чужбина. Разбира се, не спирам да работя с моята прекрасна преподавателка – доц. Иванка Нинова. Искам да правя това, което обичам и няма да се откажа. Въпреки незавидното положение на културата у нас, ще продължавам да се развивам. От нашето поколение зависи да променим нещата и смятам, че можем да го направим. Просто трябва всички да разсъждаваме в тази посока. Ще завърша именно с това усещане, че веки от нас трябва да прави по мъничко всеки ден и то от това, което наистина може. Тогава животът ще е доста по-добър за повече хора.

(край на цитата)

Портал „Община Русе“

16.01.2017

Плевенската филхармония започна годината с концерт, посветен на 75-годишнината на проф. Георги Костов

На 12 януари Плевенската филхармония изнесе първия си концерт за 2017 година, който бе посветен на 75-годишнината на проф. Георги Костов. Под палката на главния диригент Деян Павлов на плевенска сцена като солист дебютира младата МИХАЕЛА БЕРОВА – мецосопран, солист на Старозагорската опера. В програмата бяха включени творби на юбиляря – Кончерто гросо за струнен оркестър, „Ритмични движения” за голям симфоничен оркестър и „Пет песни за моми хубавици”.

Проф. Георги Костов – композитор, педагог и обществен деец, е роден на 21 януари 1941 г. в София. Завършва Музикалната академия с композиция при проф. Панчо Владигеров, след което специализира в Московската консерватория. Преподавателската си дейност в Националната музикална академия започва през 1966. От 1989 до 2008 е професор по хармония и композиция и ректор на престижното учебно заведение. Министър на културата през 1995-1996 година. Георги Костов е автор на музикално-сценични произведения, между които оперите „Манастирски неволи” по Елин Пелин, „Жената със златния косъм” и „Нещастие”, балета „Вълшебствата на Тотобан”; творби за симфоничен, духов и струнен оркестър; камерна музика… Написал е над 1000 детски, хорови и забавни песни. Много негови творби са записани от БНР, БНТ, “Балкантон” и др. Той е лауреат и на редица награди. Още през 1959 получава награда за своя Концерт за кларинет и оркестър, а впоследствие отличия от конкурси за композиция в Париж, София, Берлин, Хелзинки, Тренто. Носител е на орден „Стара планина” и „Златен век” с огърлие (2016).

Концертът започна с Кончерто гросо за струнен оркестър. В тричастната композиция на Георги Костов, написана в стила на бароковите концерти, се противопоставят и редуват две групи инструменталисти: групата от 2 цигулки и виолончело, в която чудесно се изявиха водачите в струнната група Нина Стоянова – концертмайстор, Соня Велчева – водач на втори цигулки, и Десислава Костова – водач на виолончелите, и останалата част от оркестъра. Умелото вплитане на характерните за шопския фолклор дисонантни секунди в това произведение в необароков стил допадна както на изпълнителите, така и на присъстващите в зала „Катя Попова”.

В „Ритмични движения” за голям симфоничен оркестър авторът разкрива метро-ритмичното богатство на българската народна музика. Използването на много и различни „български” размери поставя сериозни проблеми пред оркестър и диригент, които бяха преодолени с професионална лекота и майсторство.

Георги Костов обработва за глас и симфоничен оркестър 5 от най-популярните български народни песни – „Гроздана” (вокализа), „Йовано, Йованке”, „Брала мома къпини”, „Катерино моме” и „Петруна”. Михаела Берова – носител на много награди, последната от които е трета награда от международния конкурс „Art Stars – Звезди на изкуството” през 2016 и специалната – участие в „Оперна гала” в Държавна опера – Варна, поднесе тези бисери от българския фолклор с ентусиазъм и настроение. Нейният тембрист глас и емоционалност бяха високо оценени, възхитиха и респектираха публиката. Минусовите температури и дълбокият сняг попречиха на много плевенчани да посетят концерта, но младата талантлива певица благодари за продължителните аплодисменти на присъстващите с изпълнението на „Хабанера-танго” от мюзикъла „Казанова” от Георги Костов.

Честит юбилей, маестро!

 …….

Сайт Варненска опера

МИХАЕЛА БЕРОВА

Мецосопран

Родена в Стара Загора през 1988 г., тя завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова и специализира при нея. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна.

През 2014 г. е стажант по европейска програма „Студентски практики“ с ръководител Лучано Ди Мартино в Държавна опера Пловдив.

От сезон 2014-2015 до сезон 2016-2017 е солист на Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва във фестивалите за камерна музика „Славянска прегръдка“ (Варна), „Романсът-прелестен звук“ (РКИЦ-София), от който получава гранпри на Жокер Медия и „Балканска романсиада“ (РКИЦ-София), където е отличена с гранпри на „Дом на Москва в София“.

Гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Работи с диригентите Александър Йосифов, Атанас Варадинов, Борислав Иванов,Георги  Димитров, Григор Паликаров, Деян Павлов, Здравко Лазаров, Иво Майнен (Холандия), Ивайло Кринчев, Йоргос Кунтурис (Кипър), Кирил Ламбов, Красимир Къшев, Максим Самаров (САЩ), Масаюки Хонда (Япония), Свилен Симеонов, Стефан Бояджиев.

Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Соло мецосопрано – „Малка тържествена меса“, Дж. Росини; Соло мецосопрано – „Реквием“, В. А. Моцарт; Алтото – „Оперният директор“, Д. Чимароза; Лола, Лучия – „Селска чест“, П. Маскани; Венера – „Балът на неблагодарните“, К. Монтеверди; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини; Котаракът – „Котаракът в чизми“, Ц. Кюи; Принц Орловски – „Прилепът“, Й. Щраус.

…..

Олга Гурска разговаря с Михаела Берова, оперна певица от Държавна опера – Варна

……

От профила на Михаела Берова във ФБ:

8.10.2020

“Всички сме брънки от тъканта на наследството на миналото си. Опитах се да нарисувам събирателен образ на българската жена (от ранното средновековие), извън датите и конкретиката, но все пак да е разказ за миналото ни. Разказ за сурови времена, в които детството е кратко, защото мъжеството трябва да брани териториите си с меч.

Идеята се роди в дълъг разговор с моят приятел – възстановчикът Милен Петров, през колко варианти само минахме. Благодаря, братко!

Проблемът с емоцията, която трябваше да изрази моделът, се изпари с присъствието на Яна Маринова. Да се изрази суровост и същевременно майчина милост не е лесно, а тя го стори с лекота. Благодаря ти!

А малкият Рангел беше железен, прие задачата със зрелостта на голям, даже и сладолед не му бе нужен за концентрация… Благодаря ти, приятелче!”

“Българската майка”, художник Мирослав Йотов

Често сме чували, че няма спомен за много български жени през средновековието, които да оставят значим образ на българската жена, но всички, които твърдят това, пропускат един важен факт и той е, че великите герои се раждат и отглеждат от велики майки. Да предадеш вяра, доблест, жертвоготовност в името на народа е възможно само от една специална жена – майката.

Картината е създадеда за да се отдаде значимото на тези велики българки. Тя казва всичко. Поклон пред тях!

“Българската майка”, художник Мирослав Йотов 

…..

Портал „teatre.art.bg“

С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО 28.02.2022

Концерт спектакъл във Варна в навечерието на Националния празник

28 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват Ирина Жекова – сопран, МИХАЕЛА БЕРОВА – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата.  

„Защо му е на един народ свобода, ако не за да разгърне духовния си потенциал. В противен случай от свободата няма особен смисъл. Нашите предци са извоювали българската свобода, защото са усетили, че е назрял историческият момент да покажем идентичността си като народ и да заявим пред другите народи, че сме дали и тепърва има какво да дадем на останалия свят. Нашият концерт е в памет на великите българи, отдали живота си за свободата на майка България“, споделя пианистът и диригент Стефан Бояджиев.

„Песните, които сме подбрали, извират от душата на българските композитори и в съзвучие с прекрасните текстове на нашите поети, карат сърцата ни да затрептят и да съпреживяват величието на българската поезия и музика“, допълва сопраното Ирина Жекова. За пианиста Руслан Павлов концертът, замислен като „Bottom of Form
синтез на творческите тъкани слово и музика, носи идеята за единение и възрождение“. Възрожденски звучи и призивът на актьора Пламен Георгиев: „Ако сте забравили какво е България – елате, чуйте и вижте, може и да се просълзите“. „В навечерието на Трети март бъдете с нас и с България в сърцата!“, допълва поканата за концерта мецосопраното Михаела Берова, а тенорът Пламен Райков обобщава артистичните намерения на екипа с простото и ясно послание „Да живее България!“

……

Портал „teatre.art.bg“

СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ДЕНЯ НА ЕВРОПА ОТ ТМПЦ – ВАРНА С ДВЕ НОВИ ИНИЦИАТИВИ

07.05.2020

На 9 май, събота от 18:00 до 18:20 ч. водещи солисти от Държавна опера – Варна ще отправят специален поздрав към гражданите на Варна с живо изпълнение от балконите на театъра по случай Деня на Европа с изпълнение на химна на Европа – “Ода на радостта” от Бетовен, националния химн на Република България – “Мила Родино” от Цветан Радославов, както и прочутия квартет от операта “Риголето” на Верди. С изпълнението на Мария Павлова, МИХАЕЛА БЕРОВА, Валерий Георгиев и Иво Йорданов и музикален съпровод на пианиста Стефан Бояджиев се поставя началото на редовни изяви на живо от балконите на сцена “Ротонда” до края на месец май.

Очаквайте допълнителна информация и програма за следващите изпълнения, които ще се провеждат всяка събота от 18:00 до 18:20 ч. Споделете радостта от живото оперно изкуство и се присъединете към нас от градския площад или онлайн на страницата на Държавна опера – Варна във Facebook! ТМПЦ – Варна призовава своята публика да бъде отговорна и да се наслади на изпълнението, спазвайки съответната физическа дистанция и съобразявайки се с необходимите предпазни мерки.

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” ще поздрави почитателите си за Деня на Европа с интересни и вълнуващи видеа от няколко европейски държави. В рамките на инициативата “Театърът чете от вкъщи” на 8-ми и 9-ти май зрителите ще се срещнат със специално поканени за отбелязването на празника артисти. Те ще прочетат или изпълнят на родния си език избрано литературно произведение, като ще има и субтитри на български език. Получени са поздравителни видеа от Русия, Германия, Франция, Грузия, Чехия и специално записано за този ден видео от България. Няколко актьори, режисьор и оперна певица са измежду специалните гости на това празнично издание на “Театърът чете от вкъщи”. Кои са те и какво са избрали за Деня на Европа гледайте на страниците на ДТ “Стоян Бъчваров” във Facebook, YouTube и Instagram, както и в събитието на поредицата. А същата вечер от 19:00 ч. в инициативата “Споделени представления” ще проследим спектакъла “Доходно място”.

Съхранете духа и здравето си, въпреки кризата! Споделете с нас любовта към изкуството!

……

Портал „teatre.art.bg“ „КНЯЗ ИГОР“ В „СПОДЕЛЕНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ“ 01.04.2020 2 април 2020, 19.00, Театър Опера Варна, Държавна опера Варна / State Opera Varna и фейсбук събитието Споделени представления През тази седмицата в online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ на 2 април, 19.00, ще бъде излъчена постановката на Държавна опера Варна „Княз Игoр“ от Александър Бородин. Диригент-постановчик Борислав Иванов. Диригент Кръстин Настев. Режисура и сценография Кузман Попов. Костюмография Лора Маринова. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова. Фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: КНЯЗ ИГОР – Иво Йорданов; ЯРОСЛАВНА – Линка Стоянова; ВЛАДИМИР – Арсений Арсов; КНЯЗ ГАЛИЦКИ – Гео Чобанов; КОНЧАК – Евгений Станимиров; КОНЧАКОВНА – МИХАЕЛА БЕРОВА, ОВЛУР – Христо Ганевски; ЕРОШКА – Димитър Илиев; СКУЛА – Петър Петров, НЯНЯ – Силвия Ангелова; ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА – Лиляна Кондова; Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Видеозапис на Анна Ралчева от 31.05.2019 г. Руската оперна класика „Княз Игор“, позоваваща се на древноруския епос „Слово за полка на Игор“ от XII век, разказва за самоотвержения владетел, тръгнал на поход срещу нашественика, въпреки лошата поличба – слънчево затъмнение. Високият патриотизъм в името на отечеството е основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите съотечественици. Неслучайно пише цели 18 години тази своя кардинална творба, останала в крайна сметка незавършена. След кончината на Бородин неговите близки приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов работят над увертюрата и оркестрацията на операта, чиято величава история за политика, любов, коварство, агресия и патриотизъм, продължава да звучи съвременно и днес. Вдъхновен от руския и азиатския фолклор, Бородин сътворява не само мащабно оперно платно, а и отделни образци като темпераментните „Половецки танци“, прочутата ария на Княз Игор “Ни сън, ни покой за измъчената ми душа” или арията на страдащата по своя съпруг Ярославна, които принадлежат на световната оперна съкровищница.

……..

Сайт Варненска опера

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПОЧИТА СВОЯТА ПЪРВА ПРИМА ЛИЛЯНА АНАСТАСОВА с “ТРУБАДУР”

100 години от рождението на голямата оперна певица

9 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

На 9 ноември 2021 с “Трубадур” от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, постановка на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева – лауреат на IV международен конкурс за млади оперни певци “Гена Димитрова”. Гергана Георгиева е отличена на конкурса и с наградата на Варненската опера за участие с главна роля на нейната сцена. В останалите главни роли в “Трубадур” ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов – Граф ди Луна, МИХАЕЛА БЕРОВА – Азучена и Валерий Георгиев – Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

През 2021 г. се навършиха 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище – 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава поредица образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

(край на цитата)

Нека днес на 9 март 2022 г. поздравим мецосопрана от Варненска опера Михаела Берова за рождения й ден днес, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи. Тя вече е доказала, че има отлични данни за това и положително в следващите години ще разшири както репертоара си, така и обхвата на музикалните си интереси.

За много години, драга Михаела!

….

С Михаела Берова за рубриката „На гости на известните“

На 20.11.2016 г. в рубриката на Радио Шумен „На гости на известните“ гостува оперната изпълнителка Михаела Берова. Тя е родена на 9 март през недалечната 1988 година. Завършила е оперно пеене в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”. Гастролирала е в Германия, Франция, Кипър и други страни. Пяла е и в Шумен, в концерт с държавния симфоничен оркестър в града. В репертоара си Михаела Берова има опери и оперети, още руска, френска, немска, италианска и българска камерна музика. Какъв е нейният дом и как в него съжителстват котка и куче, чуйте от разговора на Антоний Димов с младата оперна прима. Записът е направен от ефирното излъчване на Радио Шумен, регионална радиостанция на БНР.

…..