Бас-баритонът Михаил Пулиев празнува днес своя рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 21 март 2022 г. пиша статия за втори път за един български оперен певец с голяма национална и международна дейност, с когото съм ФБ-приятел от известно време и днес реших наново да му посветя статия след първата през 2021 г. – той заслужава това. Този певец е бас-баритонът Михаил Пулиев, който днес празнува рожден ден. Именно този негов празник е повод днес да му отделя внимание с тази статия за него.

Чел съм хубави информации за Михаил Пулиев като следната:

„ (…) В неговия репертоар са известни баритонови партии във Вердиеви опери – Граф ди Луна в “Трубадур”, Жорж Жермон в “Травиата”, Набуко в едноименната опера, Фра Мелитоне в “Силата на съдбата”, Дон Карлос в “Ернани”, Тонио в “Палячи” от Леонкавало, Шарплес в “Мадам Бътерфлай”, в Пучиниевия баритонов репертоар – Джани Скики в едноименната опера, Скарпия в “Тоска”, още Ескамилио в “Кармен” от Бизе, Княз Гремин в “Евгений Онегин” от Чайковски. В “Хофманови разкази” от Офенбах представя четирите персонификации на злото, напоследък го видяхме и в “Катерина Измайлова” от Шостакович. Режисьори и диригенти ценят не само вокалните му качества, но и актьорския му талант. Коронна за него е ролята на Риголето в едноименната опера на Верди (…) През 2014 г. в една адаптация по “Пръстенът на нибелунгите” от Вагнер, поставена от диригента Иван Ангелов, сред статуите в най-високата част на Античния театър смело и естествено се вписа и върховният бог Вотан, изпълнен от Михаил Пулиев. Той пее и на сцената на Националната опера в София, в Русенската, Варненската, Старозагорската. Гастролирал е в оперните театри и филхармониите в Барселона, Мадрид, Амстердам, Лисабон, Берлин, Сеул, Флоренция, Москва, Скопие и много други. Медалист е на наши и международни конкурси, между които този в Женева 1987 г. и “Мария Калас” в Атина. В момента е най-дългогодишният солист на Пловдивската опера“.

(край на цитата)

Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал името на Михаил Пулиев при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и неговото име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играл и Михаил Пулиев. Доскоро обаче не съм имал пряк контакт с него – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук.

Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 9 години, ще дам някои подробности:

Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили

артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев и други.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

И понеже днес пиша за Михаил Пулиев, през 2018 г. открих неговия профил във ФБ и му предложих приятелство в първите дни на 2019 г., което той прие почти дни след моята покана. Ще преразкажа с мои думи част от данните, които той ми съобщи тогава и които имат връзка с днешната ми статия за нея. Ето най-важното:

Първата му реплика към мен беше, след като се осведомих в общи линии за дейността му: „Благодаря Ви! Справедливост – надали! Просто очаквам известно уважение заради това което съм направил, и на 60 години продължавам да правя, а именно, да изпълнявам главни роли на сцената…“ .

След това започнахме да си разменяме информации, в които той ми разказа редица детайли и ми изпрати негови изпъленния и снимки от различни години. Изброявам ги в сбита форма:

„(…) На професионална сцена съм от 1982 година. Дебютирах в Софийска опера през 1984-та. Учил съм при Елизабет Рутгерс (камерзенгерин на Виенската Опера), специализирал съм при проф. Лоре Фишер и Борис Христов. Репертоарът ми е огромен – от Кецал в „Продадена невеста“ и Княз Гремин в „Евгений Онегин“, най- високите баритонови партии – Фигаро в „Севилският бръснар“ и „Кармина Бурана“ на Карл Орф, която съм изпълнявал 327 пъти, два от тях в „Берлинска Филхармония“.

От по-младите талантливи диригенти съм работил с Антонио Папано, Чунг и други.

Много съм пял с Алберто Дзеда, Маурицио Барбачини, Марчело Виоти и много други.

В момента съм доайен на баритоните в България, всички останали са по-млади от мен, и под някаква форма са се учили от мен. Мои любими български колеги тенори с които съм пял и пея са Румен Дойков, Калуди Калудов, Арсений Арсов, Бойко Цветанов, Божидар Николов, Румен Щерионов, Емил Иванов, Камен Чанев и др. Партнирал съм си със Стефка Минева, Надя Кръстева, Юлиян Константинов, Цветелина Малджанска и много други.

Работил съм пет години като солист на Кралската Опера в Белгия.

Учил съм Оперно дирижиране при Михаил Ангелов и актьорско майсторство при Павел Герджиков. Награден съм с най-голямата награда за музика в България – „Златна Лира“.

В последните години правя сложни роли, като четирите в „Хофманови разкази“, „Катерина Измайлова“, „Джани Скики“, „Фалстаф“ и други …“

(край на цитата)

След като се запознах с горните сведения и чух някои от изпълненията на Михаил Пулиев, в средата на 2020 година му отговорих:

„Благодаря драги Михаил … Впечатлен съм от изпълненията ви като Риголето и сега като Вотан… Не съм знаел, че в Пловдив през 2014 г. е имало Вагнеровия Ринг .. Мисля, че някъде бях чел за такива изяви с диригент Иван Ангелов, дали не се лъжа? Пишете ми моля няколко реда .. Вашата изява е действително отлична, както отбелязва и Митко Станчев от Софийска опера.. Аз събирам сведения за вас и (дай Боже) на рождения ви ден на 21 март 2021 г. ще напиша статия за вас…Вече е време. Вие дотогава може да ми изпратите повече подробности, особено изявите ви в чужбина .. Пък и други работи … Радвам се, че имате и чудесна съпруга – цигуларката Юлия от Русия или Украйна. Сигурно свири в Пловдив… Бъдете здрави и най-важно – щастливи. Ако искате да ми пратите нещо – най-добре на моя мейл-адрес. Последно – харесва ми не само гласът ви, вие сте отличен артист, а това сега се изисква навсякъде по света … Приятна неделя!

(край на цитата)

Нашата кореспонденция продължи и по-късно – чак до този момент, в което време Михаил Пулиев ми изпрати редица нови подробности, подробна систематизирана биография и описание на репертоара си, много записи и снимки в България и в чужбина, отделни бележки за колеги, с които е имал общи изяви. Малко по-късно ще изложа всичко това, сега искам да добавя тук само някои негови коментари от последно време:

„ (…) Имам аудиозапис на „Меса ди Глория“ от Маскани с Николай Гедда и моя милост. Пял съм „Кармен“ с Луис Лима, „Кавалерът на розата“ с Агнес Балтса, „Танхойзер“ със Спас Венков. Списъкът на моите 39 сезона е дълъг. Мисля, че най-голямото ми постижение е, че съм играл на сцена и съм пял на концерт „Кармина Бурана” на Карл Орф 327 пъти, два от които в Берлинската Филхармония, като единият беше по случай 100 години от рождението му, и в залата присъстваше съпругата му. Пял съм за Испанското и Белгийското Кралско семейство, а цар Симеон Сакскобургготски дойде на Античният театър в Пловдив да ме гледа в „Кармина Бурана“, пял съм и на Патриарх Максим в зала”България”, просто не мога да изброя всичко. Като се оттегля от сцената, ще напиша книга…“.

(край на цитата)

Ето няколко реплики на Михаил Пулиев от 2021 година:

„ (…) Току-що моят приятел и колега Арсений Арсов ми изпрати този запис от Софийска Опера, за чието съществуване не знаех, дирижира Найден Тодоров:

Г-н Контохов, пращам Ви рядко аудио, мой дует с Калуди Калудов пред 23 хиляди слушатели… duetto – Don Carlo,1994, la Cartuja, Sevilla

Имам 46 басови и бас-баритонови партии и 39 чисто баритонови! От Монтеверди до Иван Спасов…

Операта „Бейт Олам“ беше Световна премиера за Холокоста, пях я в Народния театър „Иван Вазов“, а „Юдит“ от Зигфрид Матус в театър Берн“.

(край на цитата)

Моя бележка във връзка с тия две последни опери „Бейт Олам“ и „Юдит“, за които ще стане дума малко по-долу при изброяване оперния репертоар на Михаил Пулиев:

„Юдит“ е опера в 2 действия от немския композитор Зигфрид Матус по сюжет на трагедията от 1840 г. „Юдит“ на Фридрих Хебел и текстове от Стария завет. Премиерата е на 28 септември 1985 г. в „Комише опер“ в Източен Берлин. Михаил Пулиев играе в ролята на Командирът на моабитите – роля за баритон. Тази роля той играе на сцената на Оперния театър в Берн / Швейцария.

Операта на D. Dora „Beith Olam“ (Бейт Олам) е Световна премиера за Холокоста, в която Михаил Пулиев пее в Народния театър „Иван Вазов“ в София“.

(край на цитата)

След тия най-общи бележки като увод към статията за Михаил Пулиев ще изложа систематичната му биография, която той ми изпрати собственоръчно написана от него като поредица снимки, които трябваше само наново да напиша в компютъра си. Цитирам:

Михаил Живков Пулиев е роден на 21 март 1958 г. в София, в семейството на инж. Живко И. Пулиев и старши научен сътрудник Нинел М. Пулиева. Женен е и има две дъщери. Съпругата му Десислава Др. Пулиева е преподавателка в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Като ученик Михаил Пулиев е солист в хора на 40-то Общообразователно училище в София, където е открит от диригента Бончо Бочев. По-късно става солист и на хор „Бодра смяна“, който напуска при мутирането на гласа си. В периода 1974-1978 г. е ученик в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София, където завършва в класа по класическо пеене на Елизабет Рутгерс.

През 1978 г. Михаил Пулиев е приет с конкурс в Хора на Ансамбъла на строителни войски с диригент Валентин Бобевски, където отбива редовната си военна служба. Висшето си образование получава през периода 1980-1984 в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност оперно пеене в класа на проф. Елена Киселова. През този период се изявява активно под ръководството на Иван Вулпе и Нева Кръстева като изпълнител на ораториална музика в столичната зала „България“.

През 1983 г. Михаил Пулиев участва в майсторски клас по ораториално и камерно пеене на проф. Лоре Фишер във Ваймар / Германия. Междувременно изнася множество камерни и образователни концерти в София и страната в качеството си на артист към Дирекция „Музика“. По това време участва активно и в работата на Учебния оперен театър в гр. Сливен под ръководството на Павел Герджиков, под чиито напътствия дебютира през 1984 г. и на сцената на Софийската народна опера в „Севилският бръснар“ от Росини.

Дипломният спектакъл на Михаил Пулиев е операта „Алеко“ от Сергей Рахманинов, в която изпълнява едноименната роля, а спектакълът е записан на живо в Златния фонд на БНР. През същата 1984 г. е приет с конкурс за стажант-артист в Софийската народна опера.

През същата 1984 г. Михаил Пулиев спечелва Първа награда и златен медал на Националния конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ в град Провадия. През 1985 г. той печели Втора награда на Общобългарското състезание за певци и инструменталисти. Като следствие от това е изпратен от Министерство на културата да представлява България на Международния конкурс за оперни певци „Мария Калас“ в Атина, при който спечелва Втора награда при неприсъдена първа. През същата година Министерство на културата го изпраща на концертно турне в Китай и Северна Корея заедно с група изявени български музиканти.

През периода 1984-1986 Михаил Пулиев се изявява и като солист на Мъжки камерен хор „Витоша“ под диригентството на Иван Богданов. През 1986 г. той се явява на прослушване в Швейцария, одобрен е и е назначен на работа в Оперния театър в столицата Берн. През 1987 г. спечелва Трета награда на Международния вокален конкурс в Женева.

През есента на 1987 г. Михаил Пулиев преминава на работа с 5-годишен договор като артист-солист в Кралската опера на Валония в град Лиеж / Белгия. В периода 1991-1994 той гастролира успешно в редица европейски театри като солист на свободна практика.

От началото на сезона 1993/1994 датира съвместната работа на Михаил Пулиев с Пловдивската опера и нейния тогавашен ръководител Борислав Иванов – едно сътрудничество, което продължава и до днес.

Годините от 1994 до 2000 донасят на Михаил Пулиев срещи с най-интересните роли за баритони и възможност да ги изпълнява многократно на редица европейски сцени, както и в Южна Корея. Оттогава датира и емоционалната му свързаност с ОФД – Пловдив и неговите чудесни кадри, сред които намира и много приятели.

През сезон 1997/1998 Михаил Пулиев има възможност да работи в Кралската опера „Ла Моне“ в Брюксел / Белгия, където си партнира с някои от най-изявените певци и диригенти в Европа.

От 2001 г. Михаил Пулиев е отново на свободна практика, като се радва на шанса да работи еднакво добре с всички български оперно-симфонични състави: Националната Софийска опера, Софийската филхармония, Оркестъра на БНР, ОФД-та в Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Филхармониите в Пазарджик и Враца, където се изявява в централния баритонов репертоар. На сцената на Софийската опера той участва в новата продукция на „Фауст“ от Гуно, която през 2002 г. спечелва наградата на Софийска градска община за класическо музикално-сценично изпълнение.

Работата и гостуванията на Михаил Пулиев в десет европейски държави го срещат професионално с цяло съзвездие от български и чужди диригенти, режисьори и певци, контакттите с които го обогатяват изключително.

Михаил Пулиев има аудио- и видеозаписи за БНР, БНТ, както и за талевизии и радиостанции в Северна Македония, Белгия, Нидерландия, Швейцария и Южна Корея. Последният запис, с който той много се гордее, е на „Кармина Бурана“ от Карл Орф, осъществен с хора и оркестъра на БНР под диригентството на Милен Начев. Записът е важен творчески знак за него, тъй като „Кармина Бурана“ е творба, която Михаил Пулиев е изпълнявал до този момент 327 пъти.

От 1984 г. Михаил Пулиев преподава частно вокална техника и интерпретация, не само в България, но и в Белгия – както на напреднали, така и на начинаещи.

Той владее писмено и говоримо следните езици: руски, английски, френски, немски и италиански.

(край на цитата)

Следва неговия оперен репертоар:

Оперен репертоар на Михаил Пулиев:

Волфганг Амадуес Моцарт: „Дон Жуан“ (Лепорело)

Джоакино Росини: „Il maestro di Capella“

Джузепе Верди: „Риголето“ (Риголето), „Набуко“ (Набуко), „Дон Карлос“ (Маркиз Поза), „Трубадур“ (Граф ди Луна), „Бал с маски“ (Ренато), „Травиата“ (Жермон), „Аида“ (Амонасро), „Отело“ (Яго), „Ернани“ (Дон Карлос), „Фалстаф“ (Фалстаф.

Джакомо Пучини: „Тоска“ (Барон Скарпиа), „Мадам Бътерфлай“ (Шарплес), „Бохеми“ (Марсел, Шонар), „Мантията“ (Микеле), „Джани Скики“ (Джани Скики).

Жорж Бизе: „Кармен“ (Ескамилио).

Шарл Гуно: „Фауст“ (Валентин), „Ромео и Жулиета“ (Отец Лоренцо).

Пиетро Маскани: „Селска чест“ (Алфио), „Нерон“ (Бабилио), „Пинота“ (Андреа).

Руджеро Леонкавало: “Палячи“ (Тонио, Силвио).

Франческо Чилеа: „Адриана Лекуврьор“ (Принц де Буйон).

Жак Офенбах: „Хофманови разкази“ (четирите „дяволски роли“: Lindorf, Coppélius, Dapertutto, Dr. Miracle).

Андре Мессаже (френски композитор): „Fortunio“ (комична опера в 4 действия, в ролята на Lieutenant de Verbois (Bariton).

Александър Даргомижски: „Каменният гост“ (Лепорело).

Сергей Рахманинов: „Алеко“ (Алеко).

Николай Римски-Корсаков: „Моцарт и Салиери“ (Салиери).

Ленард Бърнстейн: „Уестсайдска история“ (Риф).

Марсел Ландовски (френски композитор): „Montségur (Gérard Caillet/Guy-Patrick Sainderichin/Marcel Landwoski), drame lyrique 2 Akte (1980-1985; 1. Febr. 1985 Toulouse), в ролята на Betrand Martin.

Зигфрид Матус (немски композитор, роден през 1934 г.): „Judith ist eine Oper in zwei Akten von Siegfried Matthus nach Friedrich Hebbels Tragödie Judith von 1840 und Texten des Alten Testaments. Die Uraufführung fand am 28. September 1985 in der Komischen Oper in Ost-Berlin statt“, в ролята на Achior, Hauptmann der Moabiter (Bariton).

Превод на немския текст: Юдит, опера в 2 действия от Зигфрид Матус по сюжет на трагедията от 1840 г. „Юдит“ на Фридрих Хебел и текстове от Стария завет. Премиерата е на 28 септември 1985 г. в „Комише опер“ в Източен Берлин. (Михаил Пулиев играе в ролята на Командирът на моабитите – роля за баритон). Тази роля той играе на сцената на Оперния театър в Берн / Швейцария.

Dora: „Beith Olam“ – Бейт Олам е Световна премиера за Холокоста, в която Михаил Пулиев пее в Народния театър „Иван Вазов“ в София.

(край на цитата)

А сега неговият концертен репертоар:

Концертен репертоар на Михаил Пулиев:

Йохан Себастиан Бах: „Messe h-moll BWV 232“, „Matheus Passion BWV 244 – Jesus“, „Cantatas BWV 37, 56, 140.

Joseph Haydn: „Messe Nelson“.

Giacomo Rossini: „La Petite Messe Solenelle“.

Wolfgang Amadeus Mozart: „Messa di Requiem“.

Ludwig van Beethoven: „IXth Symphonie“.

Franz Schubert: „Winterreise“ opus 89.

Giuseppe Verdi: „Messa di Requiem“.

Pietro Mascagni: „Messa di Gloria“.

Carl Orff: „Carmina Burana“.

Ivan Spassov: „XXth Century“.

(край на цитата)

И двете описания на оперен и концертен репертоар ми бяха изпратени в тази форма от самият Михаил Пулиев. Аз направих само малки допълнения при оперния репертоар.

До края на тази юбилейна статия ще се спра още на публикации в медиите, в които става въпрос за Михаил Пулиев по различни поводи:

Портал „Дума“

28 август 2018 г.

Пенка Калинкова

Михаил Пулиев празнува 60-годишен юбилей

Публично ще бъде отбелязана 60-годишнината на баритона Михаил Пулиев, солист на операта в Пловдив. На 30 август в спектакъла на Античния театър “Травиата” от Джузепе Верди той ще изпълни ролята на Жорж Жермон. Неговият творчески път е свързан от началото на 90-те години (1993) с Пловдивската опера. Михаил Пулиев прави кариера и в Западна Европа – работил е в оперните театри в Берн, Швейцария, Кралската опера на Валония – Лиеж, Белгия (1987-1991), Пловдивската опера (1993-1996), Кралската опера “Ла Моне” в Брюксел (1997-1998), от 1998 г. – отново е солист в Пловдивската опера. Образованието си е получил в столичното музикално училище “Любомир Пипков” и в Софийската консерватория. Завършил е майсторски клас по ораториално и камерно пеене при проф. Лоре Фишер в Германия. Школувал се е и при маестро Борис Христов.

В неговия репертоар са известни баритонови партии във Вердиеви опери – Граф ди Луна в “Трубадур”, Жорж Жермон в “Травиата”, Набуко в едноименната опера, Фра Мелитоне в “Силата на съдбата”, Дон Карлос в “Ернани”, Тонио в “Палячи” от Леонкавало, Шарплес в “Мадам Бътерфлай”, в Пучиниевия баритонов репертоар – Джани Скики в едноименната опера, Скарпия в “Тоска”, още Ескамилио в “Кармен” от Бизе, Княз Гремин в “Евгений Онегин” от Чайковски. В “Хофманови разкази” от Офенбах представя четирите персонификации на злото, напоследък го видяхме и в “Катерина Измайлова” от Шостакович. Режисьори и диригенти ценят не само вокалните му качества, но и актьорския му талант. Коронна за него е ролята на Риголето в едноименната опера на Верди.

През 2014 г. в една адаптация по “Пръстенът на нибелунгите” от Вагнер, поставена от диригента Иван Ангелов, сред статуите в най-високата част на Античния театър смело и естествено се вписа и върховният бог Вотан, изпълнен от Михаил Пулиев. Той пее и на сцената на Националната опера в София, в Русенската, Варненската, Старозагорската. Гастролирал е в оперните театри и филхармониите в Барселона, Мадрид, Амстердам, Лисабон, Берлин, Сеул, Флоренция, Москва, Скопие и много други. Медалист е на наши и международни конкурси, между които този в Женева 1987 г. и “Мария Калас” в Атина. В момента е най-дългогодишният солист на Пловдивската опера.

А музикалният проект “По-полека Symphony”, който събира оркестъра на Пловдивската опера със Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” – Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко, Иван Лечев и Мирослав Иванов, ще бъде представен днес, 28 август, от 21 ч. на Античния театър. За първи път познатите стари хитове и любимите песни от новия им албум ще бъдат изпълнени в аранжимент с голям симфоничен оркестър с диригент Константин Добройков.

(край на цитата)

Портал „Марица“

1.09.2018

Михаил Пулиев: Харесват ми предизвикателните роли

Баритонът празнува 60-годишнина на сцената с Жорж Жермон в “Травиата”

Солистът на Опера Пловдив Михаил Пулиев отпразнува снощи 60-годишнината си на сцената на Античния театър. Той бе в ролята на Жорж Жермон в операта “Травиата” от Джузепе Верди. Баритонът разказа пред “Марица” интересни случки от кариерата си и призна какво си е пожелал за празника.

————-

– За първи път ли бяхте на свой юбилей или рожден ден на сцена?

– Бил съм във влакове, в самолети, на сцената, в автобуси на рождения си ден. Доста неща съм виждал. Но за пръв път бях с този спектакъл.

– Пели сте в български и чуждестранни опери, но сте избрали Пловдивската опера.

– Започнал съм пътя си от Софийската опера, но съм завършил в Пловдив Музикално училище. След 10 години из европейските театри се върнах в Пловдив. По-голяма част от професионалната ми кариера е преминала в Пловдивската опера. Да, смятам, че това е моят театър.

– Влизали сте в най-различни образи. Кой ви е най на сърце?

– Имам образи, които са ми близки. Риголето, Дон Жуан. Последните години, честно казано, ме интересуват повече предизвикателствата. Работя образи, които не съм правил преди, които са по-нестандартни. Например направих четирите образа на дявола в “Хофманови разкази” на Офенбах, направих комедиен персонаж в “Джани Скики” на Пучини, един доста отрицателен образ в “Катерина Измайлова” от Шостакович. Общо взето този, баналния репертоар, който съм играл стотици пъти на сцена, вече не ми е толкова интересен.

– Имате голям опит на сцената. Разкажете някой забавен момент.

– Мога да напиша няколко книги със забавни моменти. Все пак, ако помислите, че започвам 37-и сезон на сцена и да речем, че диригентът, който дирижира снощи, не е бил роден, когато аз вече съм пеел на професионална сцена. Да, виждал съм много забавни неща на сцената. Но това е тема на дълъг разговор.

– Дайте пример за някой гаф.

– Гафове се случват непрекъснато. В живия спектакъл е така. Например, когато сме пътували с операта “Риголето”, се сещам за два случая. Те са леко комични и потенциално леко трагични, защото театрите са различни по големина, по размери, акустично. Ти трябва да се напасваш буквално за половин-един час. Веднъж ми се случи, че техниците бяха обърнали една врата от една къщичка обратно. Всичко се случва на музика и аз бързо трябва да изляза на сцената… обаче вратата не се отваря навън, а се отваря навътре. Една такава малка грешка може да доведе до комична ситуация, която да разруши трагизма на момента. Или имаше един труп, който трябваше да бъде поставен така, че краката му да сочат сцената, а главата му навътре. Защото на сцената ритам ботушите на този труп. Колегата ми беше сложил трупа обратно, а там имаше жив човек. Така че за малко щях да ритна колежката си по главата.

– Школували сте с Борис Христов. Какво помните от това време с
него?

– Аз дълго време водех с него кореспонденция. И когато дойде в България да записва, започнах да работя с него. Той беше вкъщи. Беше в последния си хубав период преди инсулта. Беше в силата си, в разцвета си. Изключителен човек, много сериозен. Всички се отнасяха към него с голямо уважение. Всички тези роли на царе, които беше изиграл, се бяха отпечатали върху лицето му, върху поведението му. Беше изключително царствен. Беше в силата си, в гласа си. Незабравими са моментите, които съм прекарал с него, и затова смятам, че е един от основните ми учители.

– Какво си пожелавате за юбилея?

– Аз съм професионалист. Смятам да си свърша коректно работата. Аз пея за публиката. Силно се надявам да продължа при общо желание да я радвам още няколко години, докато ме държат коленете и докато имам глас. Но когато усетя, че нещата вече не са такива, ще имам достойнството, не като много мои други колеги, да сляза сам от сцената.

(край на цитата)

Портал „БЛИЦ“

София, 2 декември 2012г.

Фамилията ми винаги е носила негативи!

Михаил Пулиев смята, че експремиерът е убит от хора, на които е дал старт в живота и ги е направил бизнесмени.

Солистът на пловдивската опера Михаил Пулиев, който е племенник на бившия премиер Андрей Луканов, стана национална звезда едва миналата седмица, когато се разбра, че е подал жалба пред Комисията по дискриминация, защото му възложили в мюзикъл ролята на магаренцето Йори от “Мечо Пух”. Според баритона офертата на директора на операта била наказателна акция заради синдикалната му дейност.

От 1993 г. Михаил Пулиев е солист в Пловдивската опера и пее все централни роли. Но един ден му се наложило да замени партиите в „Тоска“, „Травиата“ и „Сватбата на Фигаро“ с магаренцето Йори. Неочакваното предложение дошло от неговия шеф Пламен Тасев. Баритонът се почувствал унизен, че трябвало да заиграе в училищния спектакъл „Мечо Пух“. А и заради инцидент преди години, след който му поставили титанови болтове в тялото, не можел да е така пъргав, оплака се той.

Според него зад ролята на Йори се крие отмъщение заради това, че надигнал синдикален глас срещу директора заради намаления брой спектакли. В офертата няма подтекст, категоричен е обаче шефът на театъра. Досега никой не се е обиждал от такова нещо или е отказвал тази роля. Още повече че това не е първият му отказ да участва в някаква роля, заяви Пламен Тасев. Той обвини Пулиев, че си живее в София и идва в Пловдив само да си получава заплатата. Певецът отказвал роли и в оперетата, а за репетициите на „Риголето“ си взел болнични. Тасев обвини още племенника на Луканов, че се крие под маската на нелигитимен синдикат, взема инвалидна пенсия и не може да бъде пипнат. Дни преди комисията по дискриминация да се заеме с казуса „магаренцето Йори“, репортер на „ШОУ“ разговаря с Михаил Пулиев.

– Когато човек е свързан по роднинска линия с известна личност, няма как това да не повлияе на съдбата му. Вие сте част от семейния кръг на експремиера и една от най-спорните личности в най-новата ни история – Андрей Луканов. Как това се отрази на живота ви?

– Досега през целия ми живот тази връзка с Андрей Луканов ми е носила само негативи. Още като студент, когато заминах за участие в международен конкурс, всички казаха: „Отива – нали е племенник на Луканов“. Всичките ми постижения, докато работех в България, бяха неглижирани под тази форма, като имате предвид, че тогава той беше на власт. Когато заминах за чужбина, първо бях в Италия. Там вече започнах да работя и нямаше кой да каже, че това се дължи на някой друг. Изградих международна кариера, 10-годишна кариера, през която никой не ме попита дори имам ли диплома за завършено висше образование. Даже ще ви кажа един куриоз: когато през 1993 година отидох в Консерваторията, за да си потърся дипломата, се оказа, че тя е още там – просто не съм си я взел. Навън обаче никой не ти търси документ, а те слуша и преценява какво можеш“.

– Как научихте за смъртта на Андрей Луканов, как реагирахте?

– Бях в Палма де Майорка на спектакъл на „Риголето“, тогава ми се обади мама и ми каза: „Застреляха чичо ти“. Купих една бутилка уиски, събрах колегите и пийнахме за помен на душата му. Спомних си за него – все пак това бе един човек, който си отиде без време и по насилствен начин. Насилствената смърт на един човек винаги е нещо тъжно, тя не решава проблеми. А и престъпник да беше, пак не е редно така да се решават нещата!“

– Поддържате ли връзка с братовчедите си – децата на Луканов?
Да, разбира се, помня дори веднъж се обадих на Карло и му споделих, че са споменавали името ми във връзка с Андрей Луканов в един вестник. Тогава той ми каза: „Не се притеснявай, на мен често ми се случва да видя някакво заглавие с името на Андрей Луканов, а когато прочета материала – няма никаква връзка с него“. Но името продава, а и той беше демонизиран, превърнаха го в най-омразната личност в България. Същото по-късно се случи и с Иван Костов. По този повод си припомням една американска поговорка: „Човекът, който най-обичаме да мразим“. Нещо такова се случи с Луканов. Аз обаче не мога да правя квалификации, особено в политиката“
– Това означава ли, че се държите настрана от политиката – и преди, и сега?
– Да, аз никога не съм членувал в партия, макар че след 1989 г. определено симпатиите ми бяха на страната на демократичните сили. Но партиец не съм бил и няма никога да стана. Иначе в семейството ми има традиции в политиката, дядо ми и баща ми например са били в Белене и вероятно затова се чувствам отвратен от политическите игри. Да не говорим, че връзката с Андрей Луканов попречи на баща ми след 1990 година да стане депутат – вместо него депутат стана Иван Куртев, който стана и заместник-председател на СДС. Той нямаше качествата на баща ми, но нямаше и това, според някои „черно петно“ в семейството си.“
– Една от големите легенди около името на Луканов е свързана с прословутите куфарчета. Изкушен съм да ви попитам: нямаше ли и за вас нещо такова?
– Това, което знам, всички го знаят – каквото пише по вестниците от години. Ако сега видите как живеят братовчедите ми, стандарта им, нищо няма да ви подскаже да е имало нещо такова. Мисля че, ако той е давал нещо на някого, това е било на няколко бизнесмени – тези, които по-късно го убиха. Според мен, това е лично мое мнение, давал им е възможност да започнат някакъв бизнес. Луканов се опитваше да въведе някакъв „китайски“ модел на развитие на икономиката и разчиташе на тези хора.
Какви бяха отношенията на Тодор Живков с Андрей Луканов, какво сте чували за тях?
– Знам, че Живков го мразеше и в червата. Той винаги му правеше спънки в кариерата, когато трябваше да стане член на Политбюро.

Едно интервю на Красимир ТОДОРОВ

(край на цитата)

Нека завърша тази статия с някои бележки по една от последните премиери на Михаил Пулиев – “Моцарт и Салиери” в Пловдивската опера. По този повод той ми писа:

„ (…) Е, последният ми засега дебют е в ролята на Салиери от “Моцарт и Салиери” на Римски-Корсаков, сложна психологически… но аз обичам предизвикателствата. След като съм се превъплътил в четирите лица на Дявола в “Хофманови разкази” и пях “Фалстаф”, оттам накъде по нагоре…!“

(край на цитата)

Цитирам бележки и линк към детайли за тази премиера:

Последна премиера на Михаил Пулиев – “Моцарт и Салиери” в Пловдивската опера

Музикалният ръководител, режисьорът и някои от артистите в проекта “Моцарт и Салиери” на Опера Пловдив с разказ за историята на създаването на творбата, концепцията и посланията на спектакъла. Текстовете от пиесата на Пушкин са представени от актьорите Петър Тосков и Даниел Русев. Оператор – Александър Богдан Томпсън, монтаж – Лили Бързева.

„Моцарт и Салиери” – Едноактна опера в две сцени от НИКОЛАЙ РИМСКИ – КОРСАКОВ Режисьор – Елена Стоянова, Музикален ръководител – Драгомир Йосифов, Сценография и костюми – Кристиан Леков, Асистент-художник – Мария Василева. Солисти – Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Михаил Пулиев, Благовеста Костадинова, Борис Кучков, Квартет – Ива Ананиева, Цветанка Ангелова, Георги Деведжиев, Васил Игов. Балет – Мария Кумчева, Галина Гешева. На рояла – Драгомир Йосифов, Мизансцен – Благовеста Костадинова, Джейми Фаулър. Спектакълът се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”.

(край на цитата)

Нека днес на 21 март 2022 г. поздравим Михаил Пулиев за рождения му ден, като му пожелаем крепко здраве, много лично и семейно щастие и нови музикални успехи. Досегашната му дейност е гаранция, че той ще постигне нови успехи след “Моцарт и Салиери”, „Хофманови разкази” и “Фалстаф”.

За много години, драги Михаил!

…….

Изпълнение на Михаил:

1 – Михаил Пулиев и Таня Иванова, дует на Аида и Амонасро, “Аида”,

2018, Античен театър, Пловдив

……..

1 – G. Verdi – Aida Plovdiv, Antic Arena, duetto, terzetto 2018

Таня Иванова, Надя Кръстева, Камен Чанев и Михаил Пулиев, дует и Терцета. дир. Л. ди Мартино

……

2 – Ария на Крал Филип от “Дон Карлос” на Дж. Верди, Оперна Гала, град Гент, Белгия, Фестивален оркестър, дир. Е. Раскен,1992 г. част първа

……

2 – Ария на Крал Филип, част втора, 1992г, Оперна Гала, Гент, Белгия

….

3 – Mihail Puliev, Rigoletto. pari siamo. La Coruna. 26/11/1995

……..

3 – Rigoletto-Mihail Puliev, Gilda-Ayako Tanaka, Duca-S. Daskalov, Sparafucile-E. Stanimirov, cond. Pablo Boggiano 22/10/2010

https://www.facebook.com/poulieff/posts/10219757065134262

…..

3 – Mihail Puliev “Rigoletto”, finale, 2005

…..

4 – Mihail Puliev as Wotan, 2014 Antic Arena, Plovdiv

…..

5 – Михаил Пулиев в ролята на Валентин от “Фауст” на Гуно, 22.12.2001

Софийска Опера, дир. Н. Тодоров

……

6 – Михаил Пулиев, Калуди Калудов и Баясгалан Дашням във второ действие на операта “Тоска”, Русенска Опера

…….

7 – Михаил Пулиев, Балканска Филхармония, Рахманинов, Колокола!

Дир. Милен Начев, Скопие, 2001

…….

8 – Михаил Пулиев, ария на княз Гремин “Евгени Онегин”

Пловдивска опера, 2018

…..

9 – Михаил Пулиев, Фалстаф, сцена и ария, 15/11/19

Пловдивска опера

…..

9 – G. Verdi, ” Il Trovatore “, finale – Andrea Tarantino, direttore

” Il Trovatore ” , scena finale Mariana Panova, Leonora Momchil Karaivanov, Manrico Elena Chavdarova, Azucena Mihail Puliev, Conte di Luna Evgeniy Arabadzhiev, Ferrando Lyubomir Damyanov, Ruiz

….

9 – Mihail Puliev. eti tu. Ballo in Maschera

bootleg from the side of stage. Sofia Opera House. 2006.premier

….

10 – Пучини “Мадам Бътерфлай”, част от първо действие, Камен Чанев, Михаил Пулиев, Марк Фаулър и др.

Опера Опън, Античен театър, Пловдив

…..

10 – “Тоска”, част от първо действие, май 2014

Дир. Д. Чобанов, М. Панова, М. Пулиев

……

Последна премиера на Михаил Пулиев – “Моцарт и Салиери” в Пловдивската опера

“Моцарт и Салиери” – Едноактна опера в две сцени от НИКОЛАЙ РИМСКИ – КОРСАКОВ Режисьор – Елена Стоянова, Музикален ръководител – Драгомир Йосифов, Сценография и костюми – Кристиан Леков, Асистент-художник – Мария Василева. Солисти – Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Михаил Пулиев, Благовеста Костадинова, Борис Кучков, Квартет – Ива Ананиева, Цветанка Ангелова, Георги Деведжиев, Васил Игов. Балет – Мария Кумчева, Галина Гешева. На рояла – Драгомир Йосифов, Мизансцен – Благовеста Костадинова, Джейми Фаулър. Спектакълът се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”.

…..

Записи със Пулиев:

„Трубадур“ Пловдив

G. Verdi ” Il Trovatore ” , scena finale Mariana Panova, Leonora Momchil Karaivanov, Manrico Elena Chavdarova, Azucena Mihail Puliev, Conte di Luna Evgeniy Arabadzhiev, Ferrando Lyubomir Damyanov, Ruiz Light designer, Vasko Lisikov Set designer, Marija Veteroska Costume designer, Marija Pupuchevska Orchestra e Coro dell’ Opera di Stato di Plovdiv, 09/12/2017

Линк: https://www.youtube.com/watch?v=bsLNQJNOqnY&feature=share&fbclid=IwAR15WeMXTESTz8TKh2pcBp4bohO0IhxkgEMFJ84AtrCPT0FaNdp1tXHZGzg

………

„Риголето“ финал (изява в Испания)

…….